РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

15 май 2025 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40/ЕС — Член 2, точка 40 — Понятие „пускане на пазара“ — Член 23, параграф 2 — Контрол върху прилагането — Приложно поле — Пускане на пазара на тютюневи изделия, чиято опаковка съдържа несъответстващи на изискванията елементи — Доставка на тютюневи изделия от търговец на едро на обект за продажба на дребно — Глоба, наложена на управителя на дружество, действащо като търговец на едро“

По дело C‑717/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) с акт от 17 ноември 2023 г., постъпил в Съда на 27 ноември 2023 г., в рамките на производство по дело

Bundesminister für Soziales, Gesundheit, Pflege und Konsumentenschutz

срещу

MM,

при участието на:

Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функциите на съдия от втори състав, M. Gavalec, Z. Csehi и F. Schalin, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: I. Illéssy, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 октомври 2024 г.,

като има предвид становищата, представени:

–

за MM, от C. Schneider, Rechtsanwalt,

–

за австрийското правителство, от A. Posch и J. Schmoll, в качеството на представители,

–

за белгийското правителство, от C. Jacob и L. Van den Broeck, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и P. P. Huurnink, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от E. Schmidt и F. van Schaik, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 януари 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 40, член 13, параграф 1, буква в) и член 23, параграф 2 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Bundesminister für Soziales, Gesundheit, Pflege und Konsumentenschutz (федерален министър на здравеопазването, социалните въпроси и защитата на потребителите, Австрия) (наричан по-нататък „министърът“) и MM, управител на дружество за продажба на едро на тютюневи изделия, по повод на глоба, наложена от Bezirkshauptmannschaft Grieskirchen (Административен орган на окръг Грискирхен, Австрия) (наричан по-нататък „административният орган) на ММ за пускане на пазара на тютюневи изделия, чийто етикет върху потребителската опаковка не отговаря на изискванията за представяне на тези изделия.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2014/40

3

Съображения 8 и 59 от Директива 2014/40 гласят:

„(8)

В съответствие с член 114, параграф 3 [ДФЕС] като база за законодателните предложения следва да бъде взето високо равнище на защита на здравето, като следва да се вземе под внимание по-специално всяко ново развитие, основаващо се на научни факти. Тютюневите изделия не са обикновени стоки и с оглед на изключително вредните последици от тютюна за човешкото здраве следва да се отдаде голямо значение на защитата на здравето, по-специално за намаляване на широкото разпространение на тютюнопушенето сред младите хора.

[…]

(59)

[…] Ето защо е необходимо да се гарантира, че задълженията, налагани на производителите, вносителите и дистрибуторите на тютюневи и свързани с тях изделия, не само гарантират високо равнище на защита на здравето и потребителите, но и защитават всички останали основни права и са пропорционални от гледна точка на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. […]“.

4

Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„Целта на настоящата директива е сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно:

[…]

б)

някои аспекти на етикетирането и опаковането на тютюневите изделия, включително здравните предупреждения, които трябва да се поставят върху потребителските опаковки на тютюневите изделия и върху всички външни опаковки, както и проследимостта и защитните елементи, които се прилагат спрямо тютюневите изделия, за да се гарантира тяхното съответствие с настоящата директива;

[…]

за да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и за да се изпълнят задълженията на Съюза съгласно Рамковата конвенция на [Световната здравна организация за контрол на тютюна]“.

5

Съгласно член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

40)

„пускане на пазара“ означава предоставянето на изделия, независимо къде са произведени, на потребителите в Съюза срещу заплащане или безплатно, включително чрез продажба от разстояние; в случай на трансгранични продажби от разстояние изделието се счита за пуснато на пазара в държавата членка, в която се намира потребителят;

41)

„търговски обект за продажба на дребно“ означава всеки търговски обект, в който се пускат на пазара тютюневи изделия, включително от физически лица“.

6

Член 13 от същата директива е озаглавен „Представяне на изделието“ и гласи:

„1.   Етикетирането на потребителската опаковка и на всяка външна опаковка, както и самото тютюнево изделие не включват никакви елементи или отличителни обозначения, които:

[…]

в)

се отнасят до вкус, мирис, всякакви овкусители или други добавки или тяхната липса;

[…]“.

7

Член 23 от Директива 2014/40 е озаглавен „Сътрудничество и прилагане“ и гласи в параграфи 2 и 3:

„2.   Държавите членки гарантират, че на пазара не се пускат тютюневи и свързани с тях изделия, които не са в съответствие с настоящата директива, включително с актовете за изпълнение и делегираните актове, предвидени в нея. Държавите членки гарантират, че на пазара не се пускат тютюневи и свързани с тях изделия, ако не са спазени предвидените в настоящата директива задължения за уведомяване.

3.   Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Финансовите административни санкции, които могат да бъдат наложени при извършването на умишлено нарушение, могат да бъдат от такова естество, че да неутрализират търсените с нарушението икономически изгоди“.

Регламент (ЕС) 2019/1020

8

Съображения 12, 14 и 43 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 2019 г., стр. 1) гласят:

„(12)

От икономическите оператори по цялата верига на доставки следва да се очаква да действат отговорно и в пълно съответствие със законовите изисквания, приложими при пускането или предоставянето на продукти на пазара, така че да се гарантира съответствието със законодателството на Съюза за хармонизация в областта на продуктите. […]

[…]

(14)

Съвременните вериги на доставки обхващат широк кръг от икономически оператори, като всички те следва да прилагат законодателството на Съюза за хармонизация и същевременно надлежно да се отчита съответната им роля във веригата на доставки и степента, в която допринасят за предоставянето на продукти на пазара на Съюза. Поради това е необходимо настоящият регламент да се прилага по отношение на икономическите оператори, които са пряко засегнати от законодателството на Съюза за хармонизация, посочено в приложение I към настоящия регламент […]

[…]

(43)

Органите за надзор на пазара действат в интерес на икономическите оператори, крайните ползватели и обществеността, за да гарантират, че обществените интереси, обхванати от съответното законодателство на Съюза за хармонизация в областта на продуктите, съответно се опазват и защитават последователно чрез подходящи мерки по правоприлагане и че съответствието с посоченото законодателство се гарантира в рамките на веригата на доставка посредством подходящи проверки, като се отчита фактът, че в много случаи административните проверки сами по себе си не могат да заменят физическите и лабораторните проверки, за да се провери съответствието на продуктите със съответното законодателство на Съюза за хармонизация. Вследствие на това органите за надзор на пазара следва да гарантират високо равнище на прозрачност при осъществяване на дейностите си и следва да предоставят на разположение на обществеността всяка информация, която считат, че е от значение за защитата на интересите на крайните ползватели в Съюза“.

9

Член 1 от Регламент 2019/1020 е озаглавен „Предмет“ и предвижда в параграф 1:

„Целта на настоящия регламент е да подобри функционирането на вътрешния пазар чрез укрепване на надзора на пазара на продукти, обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация, посочено в член 2, с оглед да се гарантира, че на пазара на Съюза се предоставят само съответстващи продукти, отговарящи на изисквания, които осигуряват високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място, защита на потребителите, опазване на околната среда и обществената сигурност, както и други обществени интереси, защитени по силата на посоченото законодателство“.

10

Член 2 от този регламент е озаглавен „Обхват“ и предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага по отношение на продукти, които са предмет на законодателството на Съюза за хармонизация, посочено в приложение I („законодателство на Съюза за хармонизация“), доколкото в законодателството на Съюза за хармонизация не съществуват специални разпоредби със същата цел, които уреждат по по-специален начин конкретни аспекти на надзора на пазара и правоприлагането“.

11

Съгласно член 3 от посочения регламент, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„1)

„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

2)

„пускане на пазара“ означава предоставянето на продукта на пазара на Съюза за първи път;

[…]“.

12

Член 16 от същия регламент е озаглавен „Мерки за надзор на пазара“ и предвижда в параграф 3:

„За целите на параграф 2 коригиращите действия, които се изисква да бъдат предприети от икономическия оператор, могат да включват, inter alia:

[…]

б)

предотвратяване на това продуктът да бъде предоставен на пазара;

[…]“.

13

В приложение I към Регламент 2019/1020, озаглавено „Списък на законодателството на Съюза за хармонизация“, са изброени актовете на Съюза, които представляват посоченото в член 2 от този регламент законодателство на Съюза за хармонизация. Сред тези актове в точка 55 от приложението е посочена Директива 2014/40.

Австрийското право

14

Член 1 от Tabak- und Nichtraucherinnen- bzw. Nichtraucherschutzgesetz (Закон за тютюневите изделия и защитата на непушачите) (BGBl. I, 431/1995) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (BGBl. I, 66/2019) (наричан по-нататък „Законът за тютюневите изделия“), гласи:

„По смисъла на този закон:

[…]

2.

„пускане на пазара“ означава предоставянето на изделия, независимо къде са произведени, на потребителите в Съюза срещу заплащане или безплатно;

[…]“.

15

Съгласно член 2, параграф 1, точка 1 от Закона за тютюневите изделия се забранява пускането на пазара на „тютюневи и свързани с тях изделия, които не отговарят на разпоредбите на членове 4—10 или на подзаконовите нормативни актове“, приети въз основа на този закон.

16

Член 5d от Закона за тютюневите изделия гласи:

„(1)   Етикетирането на потребителската опаковка и на всяка външна опаковка, както и на самото тютюнево изделие не включват никакви елементи или отличителни обозначения, които:

[…]

3.

се отнасят до вкус, мирис, всякакви овкусители или други добавки или тяхната липса,

[…]

(3)   Елементите и отличителните обозначения, които са забранени съгласно параграфи 1 и 2, са по-специално текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни или други знаци.

[…]“.

17

Член 14 от Закона за тютюневите изделия предвижда в параграф 1:

„Всяко лице, което:

1.

пуска на пазара тютюневи или свързани с тях изделия в нарушение на член 2,

[…]

извършва административно нарушение, освен ако деянието не се санкционира с по-тежко наказание по силата на други административни разпоредби, и трябва да бъде осъдено да заплати административна глоба в размер до 7500 евро, а в случай на повторно нарушение — до 15000 евро.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

18

С решение от 30 май 2022 г. административният орган налага на MM, управител на дружество, действащо като търговец на едро на тютюневи изделия, административна глоба в размер на 1000 евро, която, ако не бъде платена, може да се замени с наказание лишаване от свобода, за това, че посоченото дружество е доставило на търговски павилион цигари в потребителска опаковка с надписи „перфектно завършен“ и „с дълго отлежаване“, които се отнасят до вкус, в нарушение на член 14, параграф 1, точка 1 във връзка с член 2, параграф 1, точка 1 и член 5d, параграф 1, точка 3 от Закона за тютюневите изделия.

19

MM обжалва това решение пред Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Областен административен съд на провинция Горна Австрия, Австрия). С решение от 1 септември 2022 г. последният уважава жалбата, отменя решението от 30 май 2022 г. и прекратява образуваното срещу MM административно-наказателно производство.

20

Този съд приема, че административният орган е основал решението си на това, че доставката на тютюневите изделия на търговския павилион е довела до тяхното „пускане на пазара“ по смисъла на член 1, точка 2 от Закона за тютюневите изделия. Тъй като обаче тази разпоредба възпроизвежда определението на понятието „пускане на пазара“ по член 2, точка 40 от Директива 2014/40, посоченият съд приема, че това понятие трябва да се тълкува ограничително като обозначаващо предоставянето на изделия, независимо къде са произведени, на потребителите срещу заплащане или безплатно. Тъй като тази директива не определя какво следва да се разбира под „предоставяне“, същият съд приема, че трябва да се основе на определението на понятието „обект за търговия на дребно“ по член 2, точка 41 от посочената директива.

21

От това следва, че едно изделие трябва да се счита за „пуснато на пазара“, когато е налично в търговските обект за продажба на дребно или чрез продажба от разстояние. В този смисъл държането на склад на тютюневи изделия с цел директна доставка на потребителите, тоест на последния етап преди продажбата им на потребителите, която обикновено се извършва в павилион за цигари, представлява „предоставяне“.

22

Така Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Областен административен съд на провинция Горна Австрия) стига до извода, че дружеството, чийто управител е ММ, не е „пуснало на пазара“ разглежданите тютюневи изделия, тъй като ги е доставило на търговски обект за продажба на дребно, който също е търговец, а не потребител.

23

Административният орган подава ревизионна жалба срещу решението от 1 септември 2022 г. пред запитващата юрисдикция — Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия). След това министърът встъпва на мястото на административния орган в производството.

24

Запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по спора в главното производство, трябва да установи дали забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия, чиято потребителска опаковка е етикетирана в нарушение на изискванията за представяне на това изделие, които са предвидени както в правото на Съюза, така и в националното право, се прилага още на етапа на доставката на изделията от търговец на едро на обект за продажба на дребно, или едва на етапа на доставянето им от обекта за продажба на дребно на потребителя.

25

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 23, параграф 2 от Директива 2014/40 държавите членки гарантират, че на пазара не се пускат тютюневи и свързани с тях изделия, които не са в съответствие с тази директива. Съгласно член 2, точка 40 от посочената директива понятието „пускане на пазара“ означава предоставянето на изделия, независимо къде са произведени, на потребителите в Съюза срещу заплащане или безплатно, включително чрез продажба от разстояние. Същата директива обаче не съдържа дефиниция на понятието „предоставяне на изделия“, което обаче е от основно значение за тълкуването на посоченото по-горе понятие „пускане на пазара“.

26

В този контекст запитващата юрисдикция посочва, първо, че текстът на член 2, точка 40 от Директива 2014/40 на немски език не изключва тълкуване на понятието „пускане на пазара“, което да включва предоставянето на изделието на обект за продажба на дребно.

27

Второ, в точка 20 от решение от 9 март 2023 г., Pro Rauchfrei II (C‑356/22, EU:C:2023:174), Съдът е приел, че в съответствие с обичайния смисъл на думата „предоставяне“, използвана в тази разпоредба, трябва да се счита, че тютюневото изделие е „пуснато на пазара“, когато потребителите могат да си го набавят. Това е така само когато изделието е предоставено за продажба, дори преди да бъде закупено и платено.

28

Делото, по което е постановено това решение, което се отнася до тълкуването на друга разпоредба от тази директива, обаче се отнася до прилагането на понятието „пускане на пазара“ към специфична форма на продажба на тютюневи изделия на потребителите в обект за продажба на дребно, а не, както в главното производство, към предоставянето на тютюневи изделия от търговец на едро на обект за продажба на дребно. Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали тълкуването, възприето от Съда в посоченото решение, трябва да се разбира в смисъл, че „пускането на пазара“ на тютюневи изделия винаги предполага, независимо от относимата разпоредба от посочената директива, тютюневото изделие да е предоставено пряко на потребителя, а не на по-ранен етап от веригата на доставка.

29

Трето, запитващата юрисдикция отбелязва, че за разлика от австрийския законодател, за целите на определението на понятието „пускане на пазара“ германският законодател е уточнил, че предоставянето на изделия включва всяка доставка на изделие за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност. Така германският законодател е възприел определението за „пускане на пазара“ по член 3, точка 2 от Регламент 2019/1020, за да осигури съгласуваност между материалноправните разпоредби и мерките за надзор на пазара.

30

При тези обстоятелства Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 и член 13, параграф 1, буква в) от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че забраната за пускане на пазара на тютюнево изделие, чиято потребителска опаковка съдържа елементи или отличителни обозначения, които се отнасят до вкус, се прилага още на етапа на доставката на тютюневото изделие от търговец на едро на търговец на дребно, или се прилага само за продажбата на потребителите в търговски обекти за продажба на дребно?“.

По преюдициалния въпрос

31

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира въпросите, които са му зададени. В това отношение той трябва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. в този смисъл решения от 29 ноември 1978 г., Redmond,83/78, EU:C:1978:214, т. 26, от 28 ноември 2000 г., Roquette Frères,C‑88/99, EU:C:2000:652, т. 18, и от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat),C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 78.)

32

В случая, както се посочва в акта за преюдициално запитване, е безспорно, че дружеството, на което MM е управител, е доставило на обект за търговия на дребно тютюневи изделия, чийто етикет върху потребителските опаковки съдържа елемент или обозначение, което се отнася до вкус по смисъла на член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40. От този акт обаче не следва, че тълкуването на тази разпоредба е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по спора в главното производство.

33

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че задължението на държавите членки да гарантират, че на пазара не се пускат тютюневи изделия, чийто етикет върху потребителската опаковка не отговаря на изискванията за представяне на тези изделия, е налице само на етапа на доставката им от обект за продажба на дребно на потребителя.

34

Съгласно член 23, параграф 2 от Директива 2014/40 държавите членки гарантират, че на пазара не се пускат тютюневи и свързани с тях изделия, които не са в съответствие с тази директива, включително с актовете за изпълнение и делегираните актове, предвидени в нея. Член 2, точка 40 от посочената директива определя понятието „пускане на пазара“ като предоставянето на изделия, независимо къде са произведени, на потребителите в Съюза срещу заплащане или безплатно, включително чрез продажба от разстояние.

35

Въз основа на това определение Съдът е постановил, че тютюневото изделие трябва да се счита за „пуснато на пазара“, когато потребителите могат да си го набавят, тоест щом изделието е предоставено за продажба (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Pro Rauchfrei II,C‑356/22, EU:C:2023:174, т. 20).

36

Това тълкуване на понятието „пускане на пазара“, което се основава на обичайния смисъл на думата „предоставяне“, съдържаща се в член 2, точка 40 от Директива 2014/40, обаче не позволява, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 46 и 49 от заключението си, да се определи дали, за да изпълнят наложеното им с член 23, параграф 2 от тази директива задължение, държавите членки са длъжни да упражняват контрол само на етапа на продажбата от обекта за продажба на дребно на потребителя или и на по-ранен етап от веригата на доставка.

37

Освен това текстът на немски език на тази разпоредба, на който се позовава запитващата юрисдикция и който се различава по-специално от текста ѝ на френски или английски език, също не може да е определящ. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 1969 г., Stauder,29/69, EU:C:1969:57, т. 3, и от 21 март 2024 г., Cobult,C‑76/23, EU:C:2024:253, т. 25).

38

При това положение, за да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, следва да се вземе предвид контекстът, в който се вписва член 23, параграф 2 от Директива 2014/40, и целите, преследвани от правната уредба, от която тази разпоредба е част (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2019 г., Planta Tabak,C‑220/17, EU:C:2019:76, т. 60).

39

Що се отнася, на първо място, до контекста, в който се вписва член 23, параграф 2 от Директива 2014/40, следва да се отбележи, първо, че тази разпоредба е от хоризонтален характер, тъй като в нея се предвижда да не се пускат на пазара тютюневи и свързани с тях изделия, които не съответстват на някоя от разпоредбите на тази директива, включително на предвидените в нея актове за изпълнение и на делегирани актове.

40

Второ, за да се гарантира ефективността на тази разпоредба, член 23, параграф 3 от посочената директива задължава държавите членки да установят правилата относно приложимите санкции, при нарушения на националните разпоредби, които са приети в съответствие със същата директива, и да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, въвеждането на този санкционен режим се отнася до всички разпоредби на Директива 2014/40, независимо от етапа от веригата на доставка, на който се прилага, и следователно не е налице само на етапа на доставката на несъответстващите на изискванията тютюневи изделия от обект за продажба на дребно на потребителите.

41

При тези обстоятелства да се възприеме тълкуване на задължението на държавите членки по член 23, параграф 2 от Директива 2014/40 в смисъл, че то е налице само при предоставянето на тютюневи изделия на потребителите, не само би било в противоречие с предвидената в член 23, параграф 3 възможност да се санкционира всяко поведение, което не е в съответствие с разпоредбите на тази директива, независимо от етапа от веригата на доставки, на който се прилагат тези разпоредби, но и би накърнило ефективността на наложеното на държавите членки задължение за контрол, а следователно и на самата директива.

42

Трето, тълкуването на това задължение за държавите членки, в смисъл че то се отнася до различните етапи от веригата на доставка и не се ограничава само до етапа на доставката на тютюневи изделия от обект за продажба на дребно на потребителите, се потвърждава и от по-широкия нормативен контекст, в който се вписва Директива 2014/40.

43

В това отношение от член 2 от Регламент 2019/1020 и от точка 55 от приложение I към него следва, че посоченият регламент се прилага за изделията, които попадат в приложното поле на Директива 2014/40. Съгласно член 1 от Регламент 2019/1020 целта му е да се укрепи надзорът на пазара на изделия, попадащи в обхвата на законодателство на Съюза за хармонизация, което попада в приложното поле на този регламент, за да се гарантира, че на пазара на Съюза се пускат само съответстващи на изискванията изделия.

44

Съгласно член 3, точка 2 от Регламент 2019/1020 понятието „пускане на пазара“ означава „предоставянето на продукта на пазара на Съюза за първи път“, тоест съгласно член 3, точка 1 от този регламент, първата „доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно“.

45

Тълкуване на задължението на държавите членки по член 23, параграф 2 от Директива 2014/40, в смисъл, че то е налице само при доставката на тютюневи изделия от обект за продажба на дребно на потребителите, обаче не би било в съответствие с целта на Регламент 2019/1020. Това важи в още по-голяма степен, тъй като, както следва от съображения 12 и 14 от този регламент, той следва да се прилага за всички икономически оператори, които участват във веригите на доставки и са пряко засегнати от посоченото в него законодателство на Съюза за хармонизация.

46

Освен това съображение 43 от същия регламент гласи, че органите за надзор на пазара действат в интерес на икономическите оператори, крайните потребители и обществеността, за да се гарантира спазването на посоченото законодателство по цялата верига на доставка чрез подходящи проверки. Сред мерките за надзор на пазара, които могат да бъдат наложени от тези органи, обаче е и предвидената в член 16, параграф 3, буква б) от Регламент 2019/1020 възможност да се предотврати продуктът да бъде предоставен на пазара.

47

Така от контекста, в който се вписва член 23, параграф 2 от Директива 2014/40, следва, че предвиденото в тази разпоредба задължение на държавите членки не може да се тълкува в смисъл, че е налице само на етапа на доставката на тютюневи изделия от обект за продажба на дребно на потребителите.

48

На второ място, преследваната с тази директива цел за защита на здравето и на потребителите подкрепя такова тълкуване.

49

Основавайки се на член 114 ДФЕС, посочената директива преследва, съгласно член 1, двойна цел, а именно да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора (решения от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 80, и от 30 януари 2019 г., Planta Tabak,C‑220/17, EU:C:2019:76, т. 38). Волята на законодателя на Съюза да гарантира високо равнище на защита на здравето и на потребителите е изразена недвусмислено в съображения 8 и 59 от Директива 2014/40.

50

Ако задължението за осъществяване на контрол, наложено на държавите членки с член 23, параграф 2 от Директива 2014/40, трябва да се ограничи до етапа на доставката на тютюневи изделия от обект за продажба на дребно на потребителите, това би довело, както подчертава генералният адвокат в точка 69 от заключението си, до значителен риск от предоставяне на потребителите на изделия, които не отговарят на изискванията и следователно са вредни за здравето.

51

За да се постигне целта за гарантиране на високо равнище на защита на здравето и на потребителите, това задължение за контрол предполага упражняване на надзор на различните етапи от веригата на доставка, като се гарантира, че при всяка операция, която в крайна сметка води до предоставяне на изделието на потребителите, държавите членки гарантират спазването на изискванията на Директива 2014/40.

52

С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че наложеното на държавите членки задължение да не се пускат на пазара тютюневи изделия, чийто етикет върху потребителската опаковка не отговаря на изискванията за представяне на тези изделия, е налице не само на етапа на доставката на тези изделия от обект за продажба на дребно на потребителя.

По съдебните разноски

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

 

„Член 23, параграф 2 във връзка с член 2, точка 40 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО

 

трябва да се тълкува в смисъл, че

 

наложеното на държавите членки задължение да не се пускат на пазара тютюневи изделия, чийто етикет върху потребителската опаковка не отговаря на изискванията за представяне на тези изделия, е налице не само на етапа на доставката на тези изделия от обект за продажба на дребно на потребителя.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.