<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-415/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0415</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:14">EU:C:2022:14</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на T. Ćapeta — Съединени дела C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">T. Ćapeta</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20220113">13 януари 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20</HT></P><P>Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions GmbH (C‑415/20)</P><P>F. Reyher Nchfg. GmbH &amp; Co. KG vertr. d. d. Komplementärin Verwaltungsgesellschaft F. Reyher Nchfg. mbH (C‑419/20)</P><P>срещу</P><P>Hauptzollamt Hamburg (C‑415/20 и C‑419/20)</P><P>и</P><P>Flexi Montagetechnik GmbH &amp; Co. KG</P><P>срещу</P><P>Hauptzollamt Kiel (C‑427/20)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициални запитвания, отправени от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Възстановяване на суми, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Плащане на лихва</KEYWORD><KEYWORD>Митнически съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността)</KEYWORD><KEYWORD>Член 116, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза)</KEYWORD><KEYWORD>Ограничение за плащането на лихви при възстановяване на мита</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на ефективност</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, предвиждаща олихвяване, считано от момента на сезирането на съд</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Трите преюдициални запитвания, отправени от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия), са за тълкуване на законодателството на Съюза относно правото на частноправните субекти да получат плащане на лихва съгласно практиката на Съда като форма на защита, произтичаща от правото на Съюза. Те се отнасят до три различни случая, свързани с искания за плащане на лихви върху недължимо събрани в нарушение на правото на Съюза суми във връзка, първо, с късно изплатени възстановявания при износ на селскостопански продукти и възстановяване на сумите за незаконосъобразно наложени санкции във връзка с такива възстановявания, второ, с възстановяване на антидъмпингови мита, и трето, с възстановяване на вносни мита.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Въпросите по настоящите дела дават на Съда възможност да изясни и доразвие своята практика относно правото да се получи плащане на лихва, и по-специално да отговори на въпроса в кои случаи на нарушение на правото на Съюза това право възниква съгласно правото на Съюза. Освен това от Съда е поискано да изясни при какви условия могат да бъдат налагани ограничения както от правото на Съюза, така и от националното право на правото да се получи плащане на лихва.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 302, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Митническият кодекс на Общността<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE> е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ L 145, 2008 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, който от своя страна е отменен и заменен с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 269, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="90" DATE.PUB="2013">ОВ L 287, 2013 г., стр. 90</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="267" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="2016">ОВ L 267, 2016 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Митническият кодекс на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>. Съгласно членове 287 и 288 от този кодекс същият влиза в сила на <DATE ISO="20131030">30 октомври 2013 г.</DATE> и с изключение на някои разпоредби (сред които не е член 116) той се прилага, считано <DATE ISO="20160501">1 май 2016 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 241 от Митническия кодекс на Общността предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Възстановяването от митническите органи на размери на вносни или износни сборове, както и на нормативно определени лихви или лихви за забава, събрани при плащането на сборовете, не е основание за изплащане на лихви от тези органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>решение, удовлетворяващо молба за възстановяване, не бъде изпълнено в срок от три месеца, считано от приемането на това решение,</P></ITEM><ITEM><P>националните разпоредби предвиждат това.</P></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи.</ALINEA><ALINEA>Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.</ALINEA><ALINEA>В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германската правна уредба</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция релевантният германски закон е Abgabenordnung (Данъчен кодекс) (BGBl. 2002 I, стр. 3866) в редакцията, приложима към споровете в главните производства (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>AO<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3 от AO гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>[…]</P><P>(3) Вносните и износните мита по член 5, точки 20 и 21 от [Митническия кодекс на Съюза] са данъци по смисъла на този закон […].</P><P>(4) Акцесорни данъчни плащания са […] лихвите по членове 233—237, […], лихвите върху вносните и износните мита по член 5, точки 20 и 21 от Митническия кодекс на Съюза […]</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 233 от AO гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Вземанията, произтичащи от данъчното правоотношение (член 37), се олихвяват само когато законът предвижда това […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 236 от AO гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>(1) Ако с влязло в сила съдебно решение или въз основа на такова решение се отмени определен данък или се установи вземане на данъчнозадължено лице във връзка с данъчното облагане, подлежащата на възстановяване или изплащане сума се олихвява, считано от деня на започването на съдебния процес до деня на плащането, извън случаите по параграф 3 […]</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Освен това по дело C‑415/20 релевантен е Gesetz zur Durchführung der gemeinsamen Marktorganisationen und der Direktzahlungen (Закон за прилагането на общата организация на пазарите и директните плащания, BGBl. 2017 I, стр. 3746) в редакцията, приложима към спора в главните производства (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>MOG<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 14 от MOG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1. Върху сумите, дължими за възстановяване на предимства или за нарушение на друго задължение, се дължи лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с пет пункта, считано от деня на настъпване на тяхната изискуемост. Върху всеки неплатен в срок дълг се дължи лихва, равна на основния лихвен процент, увеличен с пет пункта, считано от датата на неговата изискуемост. Първото и второто изречение се прилагат при спазване на разпоредбите и актовете, посочени в член 1, параграф 2.</P><P>2. Върху сумите, дължими във връзка с предимство или държавна намеса, се дължи лихва в съответствие с членове 236, 238 и 239 от AO, считано от датата на сезиране на съда. Извън това лихви не се начисляват<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑415/20</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че Gräfendorfer Geflügel- und Tiefkühlfeinkost Produktions GmbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Gräfendorfer<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) е германско дружество, което извършва износ на кланични птичи трупове в трети държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В периода между януари и юни 2012 г. Hauptzollamt Hamburg (Главна митническа служба Хамбург, Германия) отказва на Gräfendorfer възстановявания при износ, поради това че кланичните птичи трупове не са със задоволително пазарно качество, тъй като не били напълно оскубани или били оставени с твърде много вътрешности (карантия). Освен това, въз основа на приложимите разпоредби на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от <DATE ISO="19990415">15 април 1999 година</DATE> за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="102" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="1999">ОВ L 102, 1999 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 27, стр. 187). Този регламент е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията от <DATE ISO="20090707">7 юли 2009 година</DATE> за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="186" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 186, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, Главна митническа служба Хамбург налага на Gräfendorfer санкция заради това, че е поискало възстановяване при износ, по-високо отколкото е имало право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Впоследствие, в производства по жалби, подадени от лица, различни от Gräfendorfer<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В тази връзка запитващата юрисдикция посочва решения от <DATE ISO="20140218">18 февруари 2014 г.</DATE> на Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) 4 K 18/12 и 4 K 264/11.</P></NOTE>, Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) се произнася, въз основа на решение на Съда от <DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE> Gebr. Stolle<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑323/10—C‑326/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:774">EU:C:2011:774</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. Това дело се отнася до тълкуването на подпозиции <FT TYPE="CN">02071210</FT> и <FT TYPE="CN">02071290</FT> от приложение I към Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията от <DATE ISO="19871217">17 декември 1987 година</DATE> за въвеждане на номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="366" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1987">OВ L 366, 1987 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 6, стр. 123).</P></NOTE>, че наличието на неголям брой пера не е пречка за възстановяване при износ и се допуска наличието на до четири вътрешни органа. Поради това Главна митническа служба Хамбург уважава подадената по административен ред жалба на Gräfendorfer, като му предоставя поисканите възстановявания при износ и му възстановява сумите по наложените санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE> Gräfendorfer отправя до Главна митническа служба Хамбург искане за плащане на лихви за забава върху сумите на възстановяванията при износ и на лихви върху възстановените санкции. С решение от <DATE ISO="20150722">22 юли 2015 г.</DATE> Главна митническа служба Хамбург отхвърля това искане. Впоследствие, с решение от <DATE ISO="20180418">18 април 2018 г.</DATE> тя отхвърля и подадената по административен ред жалба от Gräfendorfer против решението ѝ от <DATE ISO="20150722">22 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180523">23 май 2018 г.</DATE> Gräfendorfer обжалва отказа пред запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си се позовава на законодателството на Съюза и възникващо в съответствие с практиката на Съда право да получи плащане на лихва. Главна митническа служба Хамбург твърди по-специално че отказът ѝ да предостави възстановявания при износ не е противоречал на правото на Съюза към съответния момент и е бил в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и националната съдебна практика. Правото на Gräfendorfer да получи възстановяване при износ възникнало единствено в резултат от решението на Съда и последващите решения на запитващата юрисдикция, а<?PAGE NO="5"?> при това положение Gräfendorfer нямало право да претендира лихви върху коригираната сума. В тази връзка Главна митническа служба Хамбург се позовава на решение на Съда от <DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, Wortmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>решението Wortmann<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че няма разпоредба от правото на Съюза или от националното право, приложима към спора по главното производство, която да позволява уважаването на претенцията на Gräfendorfer за лихва за забава върху сумите по възстановяванията при износ или за лихва върху възстановените санкции. По тази причина решаването на спора зависи от това дали тези претенции могат да се основават на правото да се получи плащане на лихва, възникващо от законодателството на Съюза в съответствие с практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения дали произтичащото от законодателството на Съюза право да се получи плащане на лихва възниква в случай на нарушение на правото на Съюза като разглежданото по делото, Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли да се приеме, че произтичащото от правото на Съюза задължение на държавите членки да възстановяват с лихви данъците, митата и таксите, събрани в нарушение на правото на Съюза, е налице включително когато възстановяването се налага не вследствие на констатация на Съда на Европейския съюз, че уредбата, представляваща правното основание за събирането им, е приета в нарушение на правото на Съюза, а вследствие на дадено от Съда тълкуване на (под)позиция от Комбинираната номенклатура?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Може ли принципите на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, да се приложат и по отношение на възстановявания при износ, чието изплащане е отказано от органите на държавата членка в нарушение на правото на Съюза?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑419/20</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че F. Reyher Nchfg. GmbH &amp; Co. KG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Reyher<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) е германско дружество, което през 2010 г. и 2011 г. внася в Европейския съюз скрепителни елементи от предприятие в Индонезия, което е дъщерно дружество на фирма, установена в Китай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Главна митническа служба Хамбург приема, че тези скрепителни елементи са с произход от Китай и при вноса им в Съюза трябва да бъдат обложени с предвидените в Регламент № 91/2009 антидъмпингови мита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090126">26 януари 2009 година</DATE> за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="029" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 29, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Този регламент е отменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от <DATE ISO="20160226">26 февруари 2016 година</DATE> за отмяна на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват бе разширен с включването на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="052" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2016">ОВ L 52, 2016 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Поради това през 2013 г. Главна митническа служба Хамбург издава на Reyher актове за установяване на задължения за антидъмпингови мита, които последното внася. Впоследствие Reyher обжалва облагането с тези мита пред Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С влязло в сила решение от <DATE ISO="20190403">3 април 2019 г.</DATE> Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) уважава жалбата на Reyher и отменя наложените му антидъмпингови мита, поради това че Главна митническа служба Хамбург не е доказала, че внесените в Съюза скрепителни елементи са с произход от Китай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>През май 2019 г. Главна митническа служба Хамбург възстановява на Reyher платените от последното антидъмпингови мита. Тя обаче отхвърля искането на Reyher за лихва върху сумата на митата, след което отхвърля подадената по административен ред жалба срещу този отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200210">10 февруари 2020 г.</DATE> Reyher обжалва отказа пред запитващата юрисдикция. Макар страните да имат разногласия по въпроса дали плащането на лихва е изключено на основание член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза, запитващата юрисдикция счита, че към фактите по делото е приложим не този, а по-ранният Митнически кодекс на Общността. Съгласно член 241 от Митническия кодекс на Общността лихва се дължи само когато националните разпоредби предвиждат това. Поради това запитващата юрисдикция счита, че на основание член 236, параграф 1 от AO Reyher може да претендира лихви от началото на съдебното производство. Запитващата юрисдикция обаче иска да установи дали Reyher има право на лихви за периода от плащането на недължимо платените антидъмпингови мита до началото на съдебното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения дали Reyher може да се позове на правото да получи плащане на лихва, възникващо от законодателството на Съюза в съответствие с практиката на Съда, що се отнася за лихви, чието плащане не може да претендира съгласно националното право, Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Налице ли е нарушение на правото на Съюза като предпоставка за възникването на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, включително когато орган на държава членка определи мито в приложение на правото на Съюза, но съд на държавата членка по-късно установи, че не са изпълнени фактическите предпоставки за събиране на митото?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑427/20</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че Flexi Montagetechnik GmbH &amp; Co. KG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Flexi Montagetechnik<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) е германско дружество, което внася в Съюза т.нар. карабинери, които се използват в производството на поводи за кучета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>След ревизия Hauptzollamt Kiel (Главна митническа служба Кил) приема, че тези карабинери трябва да се класират не в позиция 8308 от Комбинираната номенклатура (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>КН<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), предвиждаща митническа ставка от 2,7 %, както е декларирало Flexi Montagetechnik, а като стоки в позиция 7907 от КН, предвиждаща митническа ставка от 5 %, поради което подлежали на облагане с вносни мита в размер, по-висок от платения от Flexi Montagetechnik. Главна митническа служба Кил издава два акта за събирането на дължимите от Flexi Montagetechnik вносни мита, които последното заплаща през март 2014 г. Впоследствие, през септември 2014 г. Flexi Montagetechnik обжалва тези актове по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170620">20 юни 2017 г.</DATE> Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) отменя актовете поради незаконосъобразност при събирането на вносните мита, тъй като карабинерите е трябвало да се класират в позиция 8308 от КН, както е постъпило Flexi Montagetechnik.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>През октомври 2017 г. Главна митническа служба Кил възстановява на Flexi Montagetechnik платените от него вносни мита. Тя обаче отказва да плати лихва върху сумата на тези мита за периода от плащането до възстановяването ѝ, след което отхвърля подадената по административен ред жалба от Flexi Montagetechnik срещу този отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Flexi Montagetechnik обжалва отказа пред запитващата юрисдикция. В хода на производството Главна митническа служба Кил плаща на Flexi Montagetechnik лихва за периода от подаване на жалбата против актовете за събиране на вносните (септември 2014 г.) до възстановяването им (октомври 2017 г.). Страните обаче продължават да спорят по въпроса дали Flexi Montagetechnik има право на лихви за периода от плащането на незаконосъобразно събраните вносни мита (март 2014 г.) до подаването на жалбата против актовете за събирането им (септември 2014 г.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения дали Flexi Montagetechnik може да се позове на правото да получи плащане на лихва, възникващо от законодателството на Съюза в съответствие с практиката на Съда, по отношение на лихви, чието плащане не може да претендира съгласно националното право, Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Налице ли е нарушение на правото на Съюза като предпоставка за възникването на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, включително когато орган на държава членка определи мито в противоречие с валидно действащи разпоредби на правото на Съюза и това нарушение на правото на Съюза е установено от съд на държавата членка?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20201009">9 октомври 2020 г.</DATE> председателят на Съда решава да съедини дела C‑415/20, C‑419/20 и C‑427/20 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят Gräfendorfer, Reyher, Flexi Montagetechnik, нидерландското правителство и Европейската комисия. Тези страни представят и отговори на писмените въпроси, поставени от Съда по реда на член 62, параграф 1 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>С въпросите си запитващата юрисдикция иска насоки по няколко въпроса, свързани с произтичащото от правото на Съюза право на получаване на лихва съгласно практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция няма съмнения по въпроса дали правото на получаване на лихва произтича от правото на Съюза, а иска да установи дали такова право възниква в различните случаи на нарушения на правото на Съюза, които тя разглежда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Първият, общ и по трите дела въпрос по същество е дали начинът на допускане на нарушението на правото на Съюза е от значение за възникването на правото на получаване на лихва съгласно правната уредба на Съюза. Освен това косвено се повдига въпросът дали е от значение обстоятелството, че нарушението на правото на Съюза е констатирано от националните юрисдикции, а не от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Вторият, общ и по трите дела въпрос по същество е дали и при какви условия може да се ограничи правото на получаване на лихва, произтичащо от правото на Съюза. Дела C‑419/20 и C‑427/20 повдигат въпроса за приложимостта на произтичащото от правото на Съюза ограничение на правото на получаване на лихва, предвидено в митническото законодателство на Съюза, а по трите дела се повдига въпросът за възможността за ограничаване на това право от националното законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>За да отговоря на тези въпроси, най-напред ще разгледам правото на получаване на лихва, изведено от практиката на Съда по отношение на възстановяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза (раздел А). След това ще разгледам въпроса дали начинът на допускане на нарушението на правото на Съюза е от значение за възникването на правото на получаване на лихва по силата на правото на Съюза (раздел Б.1), след което ще разгледам въпроса дали е от значение обстоятелството дали нарушението на правото на Съюза е констатирано от националните юрисдикции или от Съда (раздел Б.2). Накрая ще разгледам възможностите за обосноваване на ограниченията на правото на получаване на лихва както съгласно правото на Съюза (раздел В.1), така и съгласно националното право (раздел В.2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Анализът ми ще покаже, че правото на получаване на лихва е общо правило в правната уредба на Съюза, приложимо във всички случаи, в които дължимото по силата на законодателството на Съюза плащане е изпълнено със забава, независимо дали става въпрос за възстановяване на недължимо платени парични суми или за забавено изплащане на предимства, на които лицето има право съгласно съюзната уредба. Такова общо правило може да бъде ограничено от правната уредба на Съюза или от националното законодателство, при условие че ограничението е обосновано от приемлив обществен интерес и е пропорционално на този интерес. В тази перспектива ще разгледам ограничението, въведено с митническото законодателство на Съюза, както и ограничението съгласно приложимата национална правна уредба.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По правото на лихва съгласно правната уредба на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че правото на получаване на лихва съгласно уредбата на Съюза се е развило заедно с практиката на Съда относно правото на възстановяване на недължимо платени в нарушение на правото на Съюза суми.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Случаите на налагане на различни публични вземания в нарушение на правото на Съюза не са новост. В по-ранната си практика Съдът например е разглеждал случаи на такса за фитосанитарни проверки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:188">EU:C:1976:188</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, експортен налог<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comet</NAME.CASE> (<NO.CASE>45/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:191">EU:C:1976:191</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, такса за здравни проверки при внос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831109">9 ноември 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>San Giorgio</NAME.CASE> (<NO.CASE>199/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:318">EU:C:1983:318</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, налог върху кланичните трупове на свине, предназначени за производството на бекон<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790626">26 юни 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarren</NAME.CASE> (<NO.CASE>177/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:164">EU:C:1979:164</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, данък върху потреблението на банани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dilexport</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:59">EU:C:1999:59</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и такса, събирана при регистрацията на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971202">2 декември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fantask и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑188/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:580">EU:C:1997:580</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Някои по-скорошни дела се отнасят например до авансовото плащане на корпоративен данък върху печалбата, разпределена от дъщерно дружество на неговото дружество майка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010308">8 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metallgesellschaft и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑397/98 и C‑410/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:134">EU:C:2001:134</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, надвзет данък върху добавената стойност (ДДС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, такса за замърсяване за моторните превозни средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irimie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑565/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:250">EU:C:2013:250</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nicula</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2285">EU:C:2014:2285</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и надвнесен данък върху потреблението на електроенергия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt B (факултативно данъчно намаление)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:716">EU:C:2021:716</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Когато се установи, че наложените публични вземания противоречат на правото на Съюза, лицата, които са ги платили, искат тяхното възстановяване. Тези искания често са съпътствани от претенции за плащане на лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Правото на Съюза обаче не съдържа общи писани правила относно правата и правните средства за защита, с които разполагат лицата, платили суми, наложени им в противоречие с правото на Съюза. Поради това тази област на правото се е развивала и все още се развива чрез практиката на Съда. Ще направя кратко изложение на съдебната практика в тази област, като очертая своето разбиране за нейното развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>От постоянната съдебна практика следва, че правото на възстановяване на суми, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, както са тълкувани от Съда. Следователно държавите членки по принцип са задължени да възстановят събраните в нарушение на правото на Съюза суми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Тази съдебна практика води началото си от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831109">9 ноември 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>San Giorgio</NAME.CASE> (<NO.CASE>199/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:318">EU:C:1983:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тя е потвърдена в последващата съдебна практика, например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010308">8 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metallgesellschaft и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑397/98 и C‑410/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:134">EU:C:2001:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), или по-скоро, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt B (факултативно данъчно намаление)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:716">EU:C:2021:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според мен от тази съдебна практика следва ясно, че правото на възстановяване само по себе си е право, което произтича от правната уредба на Съюза, в случай че дадено лице е платило суми, намиращи се в противоречие с уредбата на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Дори би могло да се твърди, че правото на възстановяване е първото правно средство за защита, основаващо се на уредбата на Съюза, за което Съдът приема, че е присъщо за установената с Договорите система. Съдебната практика относно правото на възстановяване предхожда решенията, в които Съдът развива други способи за защита, например правото да се иска постановяване на временни мерки (най-напред установено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Factortame и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑213/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:257">EU:C:1990:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) или правото на обезщетение за вреди (най-напред установено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911119">19 ноември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Francovich и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑6/90 и C‑9/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:428">EU:C:1991:428</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Правото на възстановяване обаче не се признава веднага като правно средство за защита съгласно уредбата на Съюза, тъй като повечето национални правни системи предвиждат под някаква форма възстановяването на недължимо платени публични вземания. Следователно не е било очевидно, че правото на Съюза предвижда собствено правно основание за възстановяване, което не зависи от националната правна уредба. В тази връзка вж. <HT TYPE="ITALIC">Dougan</HT>, M., Cutting Your Losses in the Enforcement Deficit: A Community Right to the Recovery of Unlawfully Levied Charges?, Cambridge Yearbook of European Legal Studies, Vol. 1, 1998‑1999, 233; Ćapeta, T., Sudovi Europske unije. Nacionalni sudovi kao europski sudovi (Съдилищата на Европейския съюз. Националните съдилища като съдилища на Съюза), Institut za međunarodne odnose, IMO, Zagreb, 2002, 109 sq.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Освен това Съдът е приел, че когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде възстановен не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани платените парични суми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:716">EU:C:2021:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Освен това Съдът уточнява, че от тази съдебна практика следва, че принципът, въз основа на който на държавите членки е наложено задължението да върнат с лихвите сумите, събрани като данъци в нарушение на правото на Съюза, произтича от това право на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:716">EU:C:2021:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според мен от цитираната съдебна практика следва, че когато правото на възстановяване произтича от правната уредба на Съюза, то се съпътства от правото на получаване на лихва. Това тълкуване на съдебната практика се потвърждава от генералните адвокати на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В тази връзка вж. заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:9">EU:C:2012:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Irimie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑565/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:803">EU:C:2012:803</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и доктрината<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Gazin</HT>, F., L’étendue du versement des sommes dues par les États en violation du droit de l’Union européenne: le beurre et l’argent du beurre au service de l’efficacité du droit, Revue du marché commun et de l’Union européenne, no. 571, 2013, 475; <HT TYPE="ITALIC">Schlote</HT>, M., The San Giorgio <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>cause of action<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201D" ID="QE0019"/> — British Tax Review, 2014, 103; <HT TYPE="ITALIC">van de Moosdijk</HT>, M., Unjust Enrichment in European Union Law, Kluwer, 2018, по-специално 68—83; <HT TYPE="ITALIC">Episcopo</HT>, F., The Vicissitudes of Life at the Coalface: Remedies and Procedures for Enforcing Union Law before the National Courts — In: <HT TYPE="ITALIC">Craig</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">de Búrca</HT>, G. (eds.), The Evolution of EU Law, Third edition, Oxford University Press, 2021, 275, по-специално 290—291.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>От съдебната практика обаче не може да се изведе недвусмислен отговор на въпроса дали се дължи лихва във всички случаи, в които правото на възстановяване се основава на правната уредба на Съюза, или има случаи, при които тя предоставя право на възстановяване, но не налага задължение за плащане на лихва. Освен това все още не е изяснено дали правото на получаване на лихва възниква само във връзка с правото на възстановяване съгласно правната уредба на Съюза, или възниква и в други хипотези, в които изпълненото със забава задължение за плащане произтича пряко от правото на Съюза (както при възстановяванията при износ по дело C‑415/20).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Според мен отговорът на този въпрос също трябва да се търси в правото на Съюза и той не зависи от националните правни системи. С други думи, приложното поле на правото на получаване на лихва не попада в обхвата на националната процесуална автономия. Това понятие обхваща правомощията на държавите членки да уреждат в своите правни системи материалноправните и процесуалните въпроси от значение за упражняването на правните средства за защита, предвидени в правото на Съюза (например правото на възстановяване или правото на обезщетение за вреди, произтичащи от правната уредба на Съюза), когато в правната уредба на Съюза липсват необходимите за тяхното изпълнение правила. Въпреки това въпросът дали правото на получаване на лихва възниква във всички или само в някои случаи, в които възниква право на възстановяване, или пък и в други случаи, в които паричното задължение произтича от правото на Съюза, е въпрос относно съществуването на това право, а не относно неговото упражняване, и следователно се урежда изцяло от правото на Съюза. Обратно, въпросът дали, когато съществува по силата на правото на Съюза, това право може да бъде ограничавано от националните правни системи, е различен въпрос, който ще разгледам отделно по-нататък (раздел В.2).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По нарушението на правото на Съюза, от което съгласно практиката на Съда възниква право на възстановяване с лихва</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Има ли значение начинът на допускане на нарушението на правото на Съюза?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Един от въпросите по настоящите дела е дали от гледна точка на практиката на Съда относно връщането на недължимо платени суми с лихва е от значение начинът на допускане на нарушение на правото на Съюза. По-конкретно се поставя въпросът дали лихва се дължи само в случаите, когато мярката на Съюза или националната мярка, която служи като правно основание за налагане на недължимо събраните суми, бъде отменена или обявена за невалидна, както твърди нидерландското правителство, или лихва се дължи по отношение на всякакъв вид нарушение на правото на Съюза, както сочат запитващата юрисдикция, Gräfendorfer, Reyher, Flexi Montagetechnik и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В тази връзка запитващата юрисдикция уточнява, че общата характеристика на делата, по които Съдът е приел, че жалбоподателите имат право на лихва съгласно правната уредба на Съюза, е възникването на правото на възстановяване след обявяване на невалидността на правното основание за плащане от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В тази връзка запитващата юрисдикция посочва решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zuckerfabrik Jülich и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:591">EU:C:2012:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irimie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑565/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:250">EU:C:2013:250</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>За разлика от това нарушението на правото на Съюза по настоящите дела произтича от грешката на компетентните национални органи при неговото тълкуване или при преценката на фактите във връзка с прилагането на валидни негови разпоредби. По дело C‑415/20 нарушението се изразява в неправилно тълкуване на правно валидно законодателство на Съюза, въз основа на което компетентните национални органи отказват да изплатят на жалбоподателя възстановявания при износ и освен това му налагат глоба. По дело C‑419/20 нарушението се изразява в грешка при преценката на фактите от страна на компетентните национални органи, довела до налагането на антидъмпингови мита, които не са били дължими съгласно валидната уредба на Съюза, а по дело C‑427/20 налагането на вносни мита се дължи на неправилното ѝ тълкуване от страна на тези органи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Действително посочените от запитващата юрисдикция дела се отнасят до случаи, в които правното основание за плащане е било обявено за невалидно. Решение Zuckerfabrik Jülich<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zuckerfabrik Jülich и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:591">EU:C:2012:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е относно лихви върху недължимо платени суми по налози върху производството в сектора на захарта, въведени съгласно уредба на Съюза, която Съдът обявява за невалидна. Решение Irimie<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irimie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑565/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:250">EU:C:2013:250</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е относно лихви върху възстановена такса за замърсяване, наложена от националното законодателство, обявено за противоречащо на правото на Съюза съгласно тълкуването, направено от Съда. Накрая, решение Wortmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е относно лихви във връзка с възстановяването на антидъмпингови мита, платени от жалбоподателя въз основа на регламент на ЕС, отменен частично от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, първо, че Съдът се е произнасял по дела, по които плащането на лихва произтича не от обявяването на правното основание за плащане за невалидно, а от друго нарушение на правото на Съюза. Самата запитваща юрисдикция посочва такова дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Второ, според мен има някои важни съображения от концептуално естество в подкрепа на отговор в смисъл, че съгласно правната уредба на Съюза съществува право да се получи плащане на лихва, независимо от начина, по който тя е била нарушена. С други думи, според мен няма основание за ограничаване на правото на получаване на лихва само до хипотезите на обявяване на невалидността на правното основание за плащане. В подкрепа на становището си най-напред ще разгледам мотивите в практиката на Съда, която разглежда правото на получаване на лихва.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По целта на правото на получаване на лихва</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Когато дадено лице е платило парична сума в разрез с правото на Съюза, правото на възстановяване възниква в същия момент, дори да е потвърдено от Съда или националния съд на по-късен етап. Това следва от посочената в точка 43 от настоящото заключение съдебна практика, в която Съдът изяснява, че правото на възстановяване на данъци, събрани от държава членка в нарушение на правните норми на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, да не плащат въпросните суми. Между датата на възникване на правото на възстановяване и датата на неговото изпълнение изминава период от време, който понякога може да е значителен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Например по дело C‑419/20 Reyher посочва, че през 2013 г. е платило сумата от <FT TYPE="NUMBER">774000</FT> EUR, която му е била възстановена едва през 2019 г.</P></NOTE>. Лихвата има за цел да компенсира изминалото време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Задължението за плащане на лихва не е наказание или санкция спрямо компетентните национални органи за допуснато нарушение на правото на Съюза, а цели да предостави на правните субекти подходящо обезщетение за вредите, причинени от невъзможността им да използват недължимо събраните в нарушение на правото на Съюза парични суми. С други думи, правото на получаване на лихва се основава на идеята да се предостави обезщетение in integrum на правните субекти поради невъзможността им да използват съответните суми през определен период от време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. например Dougan, цитиран по-горе в бележка под линия 21; Gazin, цитиран по-горе в бележка под линия 25.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Тъй като е само за средство за преодоляване на загубата на стойността на парите с течение на времето, правото на получаване на лихва не зависи от убеждението на компетентните национални органи, че действат в съответствие с правото на Съюза, когато впоследствие е било дадено тълкуване, различно от възприетото от тях като правилно в по-ранен момент. Следователно съображението, приведено от запитващата юрисдикция в тази връзка, че националните органи може да не са задължени да платят лихва, тъй като са събрали сумите добросъвестно, е ирелевантно за възникването на правото на получаване на лихва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Правото на получаване на лихва е различно от правото на обезщетение за вреди. Възстановяването на парични суми е последица от плащането им в разрез с правото на Съюза и не зависи от установяването на отговорността на компетентните национални органи за допуснато нарушение на правото на Съюза. Следователно е без значение причината, поради която компетентните национални органи са събрали парични суми в разрез с правото на Съюза. Също както правото на възстановяване представлява правно средство за защита на Съюза в отговор на обективния факт, че сумите не са били дължими, правото на получаване на лихва представлява отговор на изминалото време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Когато възникне право на възстановяване като средство за защита, лихвата обхваща периода от време, през което лицето е трябвало да разполага с паричните суми, но не е разполагало с тях, без да е необходимо да се анализират причините, поради които компетентните национални органи са допуснали нарушение на правото на Съюза. Самото нарушение е достатъчно. Всъщност лихвата единствено цели да компенсира изминалото време и следователно не е обвързана от въпроса за евентуалното освобождаване от отговорност за нарушението на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Съдебната практика подкрепя тази икономическа обосновка на правото на получаване на лихва. Съдът най-напред отбелязва икономическата логика на правото на възстановяване. Той приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>целта на правото на връщане на недължимо платеното е да се поправят последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоправдано възложена на оператора, който в крайна сметка я е понесъл на практика<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Danfoss и Sauer-Danfoss</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:674">EU:C:2011:674</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По редица по-скорошни дела, както бе посочено в точка 45 от настоящото заключение, Съдът уточнява, че правото на Съюза изисква възстановяването на недължимо събраните суми заедно с лихва, тъй като последната компенсира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани [платените] парични суми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:716">EU:C:2021:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE><QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Следователно плащането на лихва е необходимо, за да се възстанови съответствието с правото на Съюза, като се създаде положение, възможно най-близко до това, при което не е било допуснато нарушение на правото на Съюза. По този начин то цели възстановяване на ефективността на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Друга, евентуално допълнителна обосновка за получаването на лихва, посочена от запитващата юрисдикция, Gräfendorfer и Flexi Montagetechnik, е институтът на неоснователното обогатяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в тази връзка van de Moosdijk, цитиран по-горе в бележка под линия 25.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Той е изтъкнат от генералния адвокат Sharpston в заключението ѝ по дело Zuckerfabrik Jülich и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:701">EU:C:2011:701</NO.ECLI>, точки <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0129">129</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, което също се отнася до възстановяване на сумите, събрани от националните органи, но в ползва на бюджета на Съюза на основание на невалиден акт на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Освен това Съдът се е позовавал на неоснователното обогатяване в решения от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, Masdar (UK)/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑47/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:726">EU:C:2008:726</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално точки 44—50.</P></NOTE>, и от <DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, Чешка република/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑575/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:530">EU:C:2020:530</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално точки 81—84. Вж. също заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Чешка република/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑575/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:205">EU:C:2020:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0129">129</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и заключението на генералния адвокат Kokott по дела Словакия/Комисия и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Румъния/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/15 P, C‑594/15 P и C‑599/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:441">EU:C:2017:441</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за да обоснове възможността за предявяване на иск за възстановяване срещу Съюза на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Съдът подчертава, че всеки, който е понесъл загуба, увеличила имуществото на другиго (в този случай на ЕС), без да има правно основание за такова обогатяване, по общо правило има право да иска от обогатилия се да му върне полученото до размера на обедняването. Съдът приема, че при предявяване на иск за възстановяване от бюджета на Съюза е необходимо да се докаже обогатяване на ответника без валидно правно основание и свързано с това обогатяване обедняване на ищеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Въпреки че институтът на неоснователното обогатяване би могъл да бъде годно основание за предявяване на иск от държава членка за възстановяване на недължимо внесени от нея суми в бюджета на Съюза, позоваването на този институт според мен не е необходимо, за да се обоснове плащането на лихва в случаи като разглежданите по настоящите дела. Той дори би могъл да възпрепятства плащането на лихва. Поради организацията на управлението на Съюза националните органи често събират различни суми в полза на бюджета на Съюза. Съгласно посочената в предходната точка от настоящото заключение съдебна практика лицето, платило недължимо събрани от него суми, трябва да докаже обогатяване на националните органи, които са ги получили. Ако тези суми са били прехвърлени в бюджета на Съюза, може да се окаже невъзможно да се докаже обогатяването на националните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Вместо да изхожда от логиката на неоснователното обогатяване, правото на получаване на лихва се съсредоточава върху другата страна на правоотношението — несправедливото обедняване. То има за цел да осигури ефективността на правото на Съюза чрез поставяне на обедненото в нарушение на правото на Съюза лице в положение, възможно най-близко до това, при което нарушението не е било допуснато. Следователно от значение е обедняването на жалбоподателя, а не обогатяването на националните органи. Доказването на обогатяване не е необходимо от гледна точка на правото да се получи плащане на лихва на основание на правната уредба на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>В това отношение е полезно да се припомни съдебната практика, съгласно която Съдът допуска държавите членки да вземат предвид института на неоснователното обогатяване. Тази съдебна практика се установява с оглед на обстоятелства, свързани с национална правна уредба, която ограничава правото на възстановяване на недължимо събрани в нарушение на правото на Съюза суми, когато същите са прехвърлени на други търговци или потребители. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19800227">27 февруари 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Just</NAME.CASE> (<NO.CASE>68/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:57">EU:C:1980:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тази съдебна практика потвърждава предлаганото виждане, че правото на получаване на лихва съгласно правната уредба на Съюза се обосновава от необходимостта да не се допуска обедняване в нарушение на посочената уредба. Лицето, което е прехвърлило недължимо събрани суми към трети лица, не би било обеднено, поради което правото на възстановяване заедно с лихвите съгласно правната уредба на Съюза може да му бъде отказано.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Според мен предложената от Съда икономическа обосновка за съществуването на правото на получаване на лихва потвърждава извода, че съгласно правната уредба на Съюза това право възниква винаги когато дадено лице е обеднено в нарушение на посочената уредба, без да е необходимо да се разглежда въпросът дали извършителят на нарушението е действал добросъвестно или не и дали се е обогатил.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съществува ли по настоящите дела право на получаване на лихва?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Ако се приеме, че правната уредба на Съюза предоставя правото на получаване на лихва, за да се възстанови нейната ефективност чрез компенсиране на загубата на стойността на парите през периода, в който лицето е било лишено от тях в нарушение на тази уредба, не би било оправдано да се прави разграничение между различните хипотези на нейното нарушаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Лихва се дължи, независимо дали нарушението се изразява в невалидно правно основание за плащане, произтичащо от уредбата на Съюза или от националното право, в неправилно тълкуване на тази уредба или на националното право за нейното транспониране, в неправилна преценка на фактите, водеща до събиране на парични суми в нарушение на уредбата на Съюза или някакво друго нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Според мен от съдебната практика имплицитно следва, че правото на получаване на лихва възниква във всички случаи, когато съгласно правната уредба на Съюза се дължи парична сума с оглед на компенсиране на изминалото време от момента на възникване на вземането до изпълнение на плащането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Възстановяването на данъци, такси и други налози не е единствената хипотеза, в която правната уредба на Съюза предвижда получаването на лихва. Лихва се дължи например и по искове за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на правото на Съюза. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930802">2 август 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marshall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑271/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:335">EU:C:1993:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Правото на получаване на лихва възниква като последица от нарушението на правна норма на Съюза, която предоставя правото да се получи или да се прави плащане от момента на нарушаване на това право, и има за цел възстановяване на ефективността на правната уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно в случаите, когато правото на възстановяване възниква поради обявяване на невалидността на правното основание за плащане, нарушаващо правната уредба на Съюза, получаването на лихва е необходимо, за да се възстанови положението, което би било налице, ако невалидният акт не е бил приеман<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>В тази връзка вж. заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>По същия начин и по сходни съображения получаването на лихва е необходимо в случаите, когато се претендира възстановяване в резултат на погрешна преценка на фактите или неправилно тълкуване на правото. По дело C‑415/20 жалбоподателят нямаше да бъде задължен да търпи имуществени санкции, ако компетентните национални органи бяха тълкували правилно уредбата на Съюза. За да се възстанови положението, което би било налице, ако не беше извършено нарушението на правната уредба на Съюза, не е достатъчно само да се възстановят сумите по санкциите, а следва да се плати и лихва с цел компенсиране на изтеклото време. Само по този начин може да бъде възстановена ефективността на правната уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Тези съображения са приложими и по дела C‑419/20 и C‑427/20. Ефективността на правната уредба на Съюза може да бъде възстановена само ако жалбоподателите се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>върнат<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> към положение, при което нарушението на правото на Съюза, допуснато поради погрешна преценка на фактите или неправилно тълкуване на правото на Съюза, не е било извършено. Това изисква компенсация на загубата на стойността на паричните средства, от които жалбоподателите са били лишени поради нарушението на правната уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Този подход се потвърждава в скорошната съдебна практика, в която Съдът приема, че лихва се дължи и в случаите, когато правото на възстановяване на жалбоподателите произтича не от обявяването на невалидността на правното основание за плащане, а от неправилното тълкуване на правото или фактите, водещо до недължимо плащане. От решение Littlewoods Retail<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> става ясно, че жалбоподателят е надвнесъл ДДС поради неправилно тълкуване на приложимата правна уредба на Съюза и на приложимото национално право. В решение Hauptzollamt B<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt B (Факултативно данъчно намаление)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:716">EU:C:2021:716</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> възстановяването е последица от неправилно изчисляване на данък върху електроенергията. И по двете дела Съдът приема, че жалбоподателите имат право на лихва съгласно правната уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Положението по дело C‑415/20, по което за определен период от време жалбоподателят е бил лишен от изплащането на възстановяванията при износ, на които е имал право съгласно правната уредба на Съюза, се различава от делата, свързани с възстановяване. По тези дела правото на получаване на лихва възниква в резултат от нарушение на правото да не се плаща, докато по дело C‑415/20 правото на лихва се претендира във връзка с правото на получаване на плащане. Следователно вторият въпрос на запитващата юрисдикция по това дело по същество е дали правото на получаване на лихва възниква само във връзка с правото на възстановяване, или то възниква и когато е нарушено правото на лицето да получи плащане, произтичащо директно от правната уредба на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В случай че, както предложих, правото на получаване на лихва съгласно правната уредба на Съюза е обосновано от необходимостта да се възстанови нейната ефективност, като се компенсира изминалият период от време, през който лицето е било лишено от парична сума в нарушение на правото на Съюза, правото на получаване на лихва възниква и когато нарушението се изразява в отказ на плащане, на което лицето е имало право съгласно правната уредба на Съюза. В положението по дело C‑415/20 лихва се дължи от момента на възникване на правото на възстановявания при износ до момента на тяхното изплащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В заключение, според мен практиката на Съда трябва да се разбира в смисъл, че по общо правило е налице право на получаване на лихва във всички случаи, когато парични суми, дължими на основание на правната уредба на Съюза, в нарушение на последната се изплащат със закъснение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че практиката на Съда относно правото на получаване на лихва се прилага по отношение на неправомерно отказани възстановявания при износ, както и на неправомерно наложени от компетентните национални органи имуществени санкции в нарушение на правната уредба на Съюза, каквито са тези по дело C‑415/20. Тя се прилага и по отношение на възстановяването на антидъмпингови мита, събрани въз основа на неправилно установени факти както по дело C‑419/20, както и по отношение на възстановяването на недължимо събрани вносни мита поради неправилно тълкуване на<?PAGE NO="17"?> правната уредба на Съюза както по дело C‑427/20. Във всички тези случаи целта на получаването на лихва е една и съща, а именно да се компенсира загубата на стойността на паричните средства за изминалото време от момента на възникване на правото на получаване на въпросните парични суми до момента на тяхното изплащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Тълкуването на практиката на Съда като ограничена до случаите, в които акт на Съюза или национален акт е отменен или обявен за невалиден от Съда, би накърнило самата ѝ цел, а именно да гарантира правото на частноправните субекти, независимо от начина на нарушаване на правната уредба на Съюза, да получат плащане на лихва, за да се възстанови ефективността на тази уредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Има ли значение дали нарушението на правната уредба на Съюза е установено от националните юрисдикции или от Съда?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Във връзка с изложените по-горе съображения и с оглед на настоящите дела понятието за нарушение на правната уредба на Съюза в практиката на Съда относно възстановяването на недължимо събрани парични суми косвено повдига въпроса дали има значение, ако нарушението е установено от националните юрисдикции или от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Считам, че отговорът на този въпрос следва да е отрицателен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Както Съдът е приел, член 19 ДЕС възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и съдебната защита, която правните субекти черпят от посоченото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211116">16 ноември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>WB и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑748/19—C‑754/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:931">EU:C:2021:931</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така тези съдилища изпълняват в сътрудничество със Съда функция, която им е възложена съвместно с оглед на гарантиране на спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. например становище 1/09 (Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110308">8 март 2011 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:123">EU:C:2011:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Освен това Съдът подчертава, че производството по реда на член 267 ДФЕС установява пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, в рамките на което последните участват активно в правилното прилагане и еднаквото тълкуване на правната уредба на Съюза, както и в защитата на правата, предоставени от това право на частноправните субекти. В съответствие с това функциите, предоставени съответно на националните юрисдикции и на Съда, са от основно значение за запазването на самото естество на установеното с Договорите право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200625">25 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SatCen/KF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:492">EU:C:2020:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑561/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:799">EU:C:2021:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>От това следва, че, наред със Съда, националните юрисдикции играят ключова роля в качеството им на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>общи<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> съдилища в правния ред на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>В тази връзка вж. становище 1/09 (Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110308">8 март 2011 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:123">EU:C:2011:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно установяването на нарушение на правната уредба на Съюза от национална юрисдикция се<?PAGE NO="18"?> ползва със същата правна сила, с която се ползва установяването на такова нарушение от Съда във връзка с произтичащото от уредбата на Съюза право на частноправните субекти на възстановяване на недължимо събрани суми заедно със съответните лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Следва също да се отбележи, че този подход, изглежда, се потвърждава в практиката на Съда в тази област. В решение Wortmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (курсивът е мой).</P></NOTE> Съдът посочва, че когато се възстановяват мита, тъй като са били събрани в нарушение на правната уредба на Съюза, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/><HT TYPE="ITALIC">което запитващата юрисдикция трябва да провери</HT><QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят съответните лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че когато е налице нарушение на правната уредба на Съюза, то поражда право на лихва, независимо дали нарушението е установено от националните юрисдикции или от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По ограниченията, които могат да бъдат наложени от правната уредба на Съюза и от националната правна уредба по отношение на правото на получаване на лихва</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>И по трите дела запитващата юрисдикция счита, че жалбоподателите имат право да получат лихви за целия период, през който са били лишени от паричните суми в нарушение на правната уредба на Съюза, доколкото такова право на лихва съществува съгласно посочената правна уредба. В предходните раздели от настоящото заключение изразих становището, че правната уредба на Съюза действително предоставя на жалбоподателите право на лихва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>От актовете за преюдициално запитване обаче е видно, че според запитващата юрисдикция, поне по дела C‑419/20 и C‑427/20, жалбоподателите са имали право да получат лихви съгласно националната правна уредба за периода от започване на съдебното производство до датата на възстановяването, а по дело C‑415/20 жалбоподателят не е имал право на лихва съгласно националната правна уредба, тъй като не е предявил по съдебен ред искане за изплащане на възстановяванията при износ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В тази връзка според мен по настоящите дела е без значение дали националната правна уредба предоставя на жалбоподателите право на лихва, след като това право възниква непосредствено по силата на правната уредба на Съюза. Следователно въпросът от значение за решението на запитващата юрисдикция е не дали е налице право на лихва съгласно правната уредба на Съюза за периода до започване на съдебното производство, а по-скоро дали националноправните норми могат законосъобразно да ограничават упражняването на произтичащото от правната уредба на Съюза право на лихва за този период или да го поставят в зависимост от започването на съдебно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Освен това се поставя въпросът дали жалбоподателите могат да бъдат лишени от лихва, на която иначе биха имали право съгласно правната уредба на Съюза, тъй като се прилага неговото митническо законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Правата, произтичащи от уредбата на Съюза, включително правото на лихва, при определени условия могат да бъдат ограничавани или от самата правна уредба на Съюза, или от националната правна уредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В общи линии, за да може да се допусне ограничаване на правата, произтичащи от уредбата на Съюза, трябва да бъдат изпълнени две условия: от една страна, мярката, с която се ограничава право съгласно уредбата на Съюза, трябва да бъде обоснована с допустима от уредбата на Съюза цел от общ интерес; от друга страна, тази мярка трябва да бъде пропорционална на въпросната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези критерии по-долу ще разгледам двете ограничителни мерки, релевантни за настоящите дела, едната от които произтича от уредбата на Съюза, а другата — от националната правна уредба.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По ограниченията, наложени от правната уредба на Съюза (член 241 от Митническия кодекс на Общността и член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Един от въпросите, изискващи отговор по настоящите дела, е дали член 241 от Митническия кодекс на Общността и член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза (които общо ще наричам <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Митническият кодекс<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) се прилагат при обстоятелствата по делата, висящи пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Тези разпоредби от правото на Съюза съответно ограничават и изключват, при определени условия, получаването на лихва при възстановяване на мита от компетентните национални органи. Следователно е възможно да са релевантни за възстановяването на спорните по дело C‑427/20 вносни мита, както и за възстановяването на спорните по дело C‑419/20 антидъмпингови мита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Съгласно доводите, изтъкнати от нидерландското правителство, предвидената в Митническия кодекс норма, изключваща лихвата, се прилага при обстоятелствата по дела C‑419/20 и C‑427/20, поради което по тези дела не се дължат лихви. Gräfendorfer, Reyher, Flexi Montagetechnik и Комисията не са съгласни с това. Като се позовават на решение Wortmann, те поддържат, че нормата на Митническия кодекс, изключваща лихвата, не е приложима при обстоятелствата по тези дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Нидерландското правителство изгражда аргументацията си от изходната позиция, че нормата на Митническия кодекс, изключваща лихвата, е общо правило. То приема, че констатациите на Съда в решение Wortmann са изключение от това правило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Противно на това становище, считам, че разглежданата норма на Митническия кодекс представлява не общо правило, а изключение от общото правило на правото на Съюза, съгласно което лихви се дължат в случаите, когато се възстановяват суми, платени в нарушение на правната уредба на Съюза. Именно защото общото правило предполага получаването на лихва е било необходимо изключването му с изрично правило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Като изключение от общото правило въпросната норма на Митническия кодекс трябва да бъде обоснована и пропорционална с оглед на предложената обосновка. Ако нормата на Митническия кодекс, изключваща лихвите при възстановяване, не може да бъде обоснована по този начин, тя би била невалидна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>В заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Campos Sánchez-Bordona посочва сред възможните решения по делото обявяването за невалидна на разпоредбата от Митническия кодекс, която изключва получаването на лихви. Това обаче не е разрешението, което той препоръчва на Съда, тъй като спорната разпоредба е имала приемлива обосновка. Следва да се отбележи, че валидността на тази норма не се оспорва по настоящите дела.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>В решение Wortmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 24—32).</P></NOTE> се прави обосновка на спорната норма на Митническия кодекс<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Комисията подкрепя тази обосновка както по дело Wortmann, така и в становището си по настоящите дела.</P></NOTE>, но същевременно приложното ѝ поле се ограничава само до определени хипотези. Ще обясня причината, поради която това е било необходимо, за да се запази законосъобразността на тази норма на Митническия кодекс, и че по същата причина тази норма не е приложима по настоящите дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>В решение Wortmann Съдът, следвайки мотивите на генералния адвокат по делото, приема, че от генезиса на разпоредбата на член 241 от Митническия кодекс на Общността е видно, че тя се прилага към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>хипотезата, при която, след като митническият орган е разрешил вдигането на въпросните стоки, се оказва, че размерът на първоначално събраните вносни сборове трябва да бъде понижен и че поради това всички или част от платените от оператора вносни сборове трябва да му бъдат възстановени<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както изяснява генералният адвокат Campos Sánchez-Bordona, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>митническият орган не инспектира стоките, преди да ги освободи, а едва впоследствие осъществява контрол относно редовността на вноса. Ако в този последващ момент се наложи изготвянето на нов акт, той може да задължи както вносителя да плати неиздължените дотогава суми (първоначален акт за събиране на по-малко от реално дължимото мито), така и администрацията да върне полученото в повече<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. И в двете хипотези Митническият кодекс изключва плащането на лихва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Тази симетрия, която изключва задължението за плащане на лихви както от митническите органи в случай на понижаване на митата, така и от оператора в случай на тяхното увеличаване, се подчертава като важен елемент от обосновката на спорната норма. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170118">18 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:19">EU:C:2017:19</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>При това положение ограничението в Митническия кодекс на общото правило, изискващо плащането на лихва, се обосновава от съображения за изграждане на работеща системата за бързо митническо освобождаване и бързо пускане в обращение на стоките на пазара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Според мен няма причина съображенията, изложени в решение Wortmann, което се отнася до член 241 от Митническия кодекс на Общността, да не се прилагат и за член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза. Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, бележка под линия 25).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>За да може тази норма да остане пропорционална на преследваната от нея цел, прилагането ѝ трябва да се ограничи до хипотезите, свързани с процедурите по митническо освобождаване, както изясних в предходните точки от настоящото заключение. Това са хипотезите, при които или митническият орган, или икономическият оператор поиска корекция на митата скоро след първоначалното митническо освобождаване, която и двете страни приемат. В случай на спор обаче положението би излязло извън приложното поле на изключението по Митническия кодекс за неплащане на лихва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Това виждане се потвърждава от решение Wortmann, съгласно което нормата на Митническия кодекс, изключваща лихвите, не се прилага в случаите, когато възстановяването на мита е в резултат от грешки при изчисляването им, които не се дължат на системата за бързо митническо освобождаване. Следователно в случая по<?PAGE NO="21"?> делото изключението не се прилага по отношение на плащането на лихва във връзка с възстановяването на антидъмпингови мита, наложени съгласно частично отменен от Съда регламент на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Нидерландското правителство поддържа, че решение Wortmann изключва от приложното поле на нормата на Митническия кодекс само случаите, в които възстановяването се извършва след обявяване на невалидността на правното основание за плащане, какъвто бил случаят, разгледан в това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Според мен обаче подобно тълкуване не би било в съответствие с обосновката на тази норма, очертана в решение Wortmann, а именно изграждането на работеща система за бързо митническо освобождаване, наличието и функционирането на която генералният адвокат Campos Sánchez-Bordona квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>нормални обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wortmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен ако хипотезите, които не попадат в категорията на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>нормалните<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> операции по митническо освобождаване, не са изключени от приложното поле на тази норма на Митническия кодекс, последната би могла да бъде обявена за невалидна поради непропорционалност спрямо оправдаващата я цел. Такива са не само случаите, в които възстановяването настъпва след обявяване на правното основание за плащане за невалидно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>По настоящите дела неправилната преценка от страна на компетентните национални органи не е отстранена в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>нормалните<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> процедури по митническо освобождаване в кратки срокове. Коригирането на митата по-скоро е резултат от изпълнението на решения на националните юрисдикции, с които се установява, че са били събрани в нарушение на правната уредба на Съюза. Такива хипотези не попадат в приложното поле на изключението, предвидено в Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че член 241 от Митническия кодекс на Общността и член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза не изключват плащането на лихва при обстоятелствата по настоящите дела, които попадат в приложното поле на общото правило относно правото на лихва съгласно практиката на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По ограниченията, наложени от националната правна уредба (национални норми, обуславящи правото на лихва с предявяването на иск по съдебен ред и ограничаващи плащането ѝ от момента след неговото предявяване)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Обичайно аналитичната рамка за национални разпоредби, ограничаващи норми на Съюза, които уреждат правни средства за защита, се основава на понятието за т.нар. национална процесуална автономия. Настоящото заключение не разглежда въпроса за целесъобразността на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>национална процесуална автономия<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. обаче в тази връзка <HT TYPE="ITALIC">Kakouris</HT>, C.N., Do the Member States Possess Judicial Procedural “Autonomy”? — Common Market Law Review, vol. 34, 1997, 1389; <HT TYPE="ITALIC">Bobek</HT>, M., Why There is No Principle of <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Procedural Autonomy<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201D" ID="QE0032"/> of the Member States, <HT TYPE="ITALIC">de Witte</HT>, B., <HT TYPE="ITALIC">Micklitz</HT>, H.‑W. (eds.), The European Court of Justice and the Autonomy of the Member States, Intersentia, 2011, 305; заключение на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:9">EU:C:2012:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Достатъчно е да се отбележи, че това понятие признава възможността на държавите членки да уреждат материалноправните и процесуалните въпроси от значение за упражняването на правните<?PAGE NO="22"?> средства за защита на Съюза. Тази национална процесуална автономия съществува при липсата на релевантна уредба на Съюза. Все пак тя трябва да отговаря на изискванията, произтичащи от принципите за равностойност и ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Във връзка с плащането на лихва вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Littlewoods Retail Ltd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:478">EU:C:2012:478</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200423">23 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑13/18 и C‑126/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:292">EU:C:2020:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Както Съдът посочва в тези решения, при липсата на правна уредба на Съюза условията, при които лихви трябва да бъдат изплатени, следва да се предвидят във вътрешния правов ред на всяка държава членка, стига да не бъдат по-неблагоприятни от условията във връзка с подобни претенции, основани на разпоредби на вътрешното право (принцип на равностойност), нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Национални норми, които ограничават ефективността на права, произтичащи от уредбата на Съюза, все пак биха могли да бъдат обосновани, при условие че преследват легитимна цел и са пропорционални.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>процесуално правило на здравия разум<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, както е наречено от доктрината<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Prechal</HT>, S., Community Law in National Courts: The Lessons from Van Schijndel, Common Market Law Review, vol. 35, 1998, 681 и 690. Вж. също така например <HT TYPE="ITALIC">Widdershoven</HT>, R., National Procedural Autonomy and General EU Law Limits, Review of European Administrative Law, Vol. 12, 2019, 5; Episcopo, цитиран в бележка под линия 25 от настоящото заключение.</P></NOTE>, е формулирано от Съда в решения от <DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE>, Van Schijndel и Van Veen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑430/93 и C‑431/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:441">EU:C:1995:441</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> и Peterbroeck<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑312/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:437">EU:C:1995:437</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, и е потвърдено в последваща съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargill Deutschland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1124">EU:C:2019:1124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑561/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:799">EU:C:2021:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Що се отнася до принципа на ефективност, Съдът е приел, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална разпоредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно прилагането на уредбата на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, неговия ход и особеностите му пред различните национални инстанции. Следователно националните разпоредби, които преследват определена легитимна цел, например осигуряване на редовния ход на производството или спазването на принципа на правото на защита или на правна сигурност, са в съответствие с принципа на ефективност, доколкото гарантират по пропорционален начин постигането на тази легитимна цел. Проверката за това трябва да се извършва във всеки конкретен случай от съответната национална юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Именно с оглед на тази аналитична рамка следва да се преценят разглежданите по настоящите дела национални норми, ограничаващи правото на лихва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция приложимата по трите дела национална правна уредба ограничава момента, от който се дължи лихва, до периода след започване на производството пред компетентната национална юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че няма видими основания за съмнение относно съответствието на тези правила с принципа на равностойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Противно на доводите на Reyher по дело C‑419/20, според мен спорната национална уредба не третира по-неблагоприятно претенциите, произтичащи от уредбата на Съюза, отколкото от националното право; обстоятелството, че в главните производства компетентните национални органи твърдят, че член 116, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза изключва получаването на лихва, се основава на евентуално ограничаване на правото на лихва от уредбата на Съюза, а не от националната уредба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до принципа на ефективност, според мен са налице ясни индикации, че разглежданата национална правна уредба не е в съответствие с него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irimie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑565/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:250">EU:C:2013:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В тази връзка вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200423">23 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑13/18 и C‑126/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:292">EU:C:2020:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> по принцип правната уредба на Съюза изисква плащането на лихви за целия период от датата на плащане или на неплащане на наложените или задържани в нарушение на правото на Съюза суми до датата на тяхното възстановяване или плащане. Това гарантира подходяща компенсация за загубите, причинени от невъзможността да се ползват тези суми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Така в решение Irimie<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irimie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑565/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:250">EU:C:2013:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В тази връзка вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nicula</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2285">EU:C:2014:2285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът постановява, че режим, който ограничава лихвите до размера, начислен от деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платената такса, не удовлетворява изискванията на принципа на ефективност. Освен това следва да се отбележи, че в заключението си по дело Wortmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑365/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:663">EU:C:2016:663</NO.ECLI>, точки <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> генералният адвокат Campos Sánchez-Bordona приема, че същото важи и за германското законодателство, разглеждано по настоящите дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Съгласна съм с този извод. Национална правна уредба, която ограничава плащането на лихва едва след датата на сезиране на съдилищата, лишава правните субекти от подходяща компенсация за целия период, през който са търпели загуби вследствие на това, че не са разполагали с недължимо събраните от тях суми, както изисква ефективното прилагане на правото на лихва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Както посочват Gräfendorfer, Reyher и Flexi Montagetechnik, при обстоятелства като тези по настоящите дела периодът от плащането на недължимо събраните суми до сезирането на съдилищата може да бъде няколко години предвид производството за обжалване по административен ред, предхождащо сезирането на съдилищата. Ето защо според мен приложимата и по трите дела национална правна уредба не отговаря на изискванията на принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва още едно обстоятелство, което е налице само по дело C‑415/20 във връзка с плащането на лихви за забава върху възстановяванията при износ. Според посочената юрисдикция съгласно приложимата национална уредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>В това отношение запитващата юрисдикция се позовава член 236 от AO във връзка с член 14, параграф 2 от MOG.</P></NOTE> при забавено плащане на предимства лихви се дължат от момента, в който икономическият оператор ги предяви по съдебен ред. Ако обаче забавеното плащане бъде изпълнено, без да е бил сезиран съд, т.е. ако компетентните национални органи решат да изплатят възстановяванията при износ, икономическият оператор няма право на лихви. Следователно, ако икономическият оператор, какъвто е случаят по това дело, единствено е подал жалба по административен ред до компетентните национални органи и е изчаквал решението по първоначалната преписка, след което те са му платили възстановявания при износ, но без лихви, той изобщо не би имал право да получи лихви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Според мен такава национална правна уредба не е в съответствие с принципа на ефективност. От практиката на Съда следва, че правото на получаване на лихва съществува съгласно правната уредба на Съюза, тоест независимо от националната правна уредба. При това положение икономически оператор, на когото са изплатени възстановявания при износ със закъснение, има право на лихва. Обстоятелството, че това право е поставено в<?PAGE NO="24"?> зависимост от започването на съдебно производство, лишава правните субекти като жалбоподателя по дело C‑415/20, които не са сезирали съда с иск за въпросните възстановявания, от правото, което им предоставя уредбата на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Макар разглежданата национална правна уредба, описана от запитващата юрисдикция, да намалява ефективността на произтичащото от уредбата на Съюза право на лихва, това не е пречка, в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, националната правна уредба да се счита за допустима с оглед на уредбата на Съюза. Това е възможно само ако националните норми са пропорционални спрямо водещи за вътрешния правен ред интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>По настоящите дела обаче Съдът не разполага с никакви данни, позволяващи да се прецени дали националните норми, ограничаващи правото на лихва, са обосновани. Що се отнася до националната правна уредба, която обуславя правото на плащане на лихви с предявяването на иск, запитващата юрисдикция посочва, че тази правна уредба може да се обясни с автономията на икономическите оператори при вземането на решения, тоест решението да се изчака изходът по първоначалната преписка, вместо да се сезира съдът, би могло да се приеме за упражняване на такава автономия, с което икономическият оператор прави отказ от правото на лихва. Не виждам целта от общ интерес от подобна уредба. Напротив, струва ми се, че тя води до ненужно увеличаване на съдебните производства. При все това предвид разпределението на правомощията между Съда и националните юрисдикции, при което и Съдът, и те действат като европейски съдилища (вж. т. 82—84 от настоящото заключение), запитващата юрисдикция следва да прецени обосновката и пропорционалността на спорната национална правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>В заключение следва да се приеме, че тъй като в нарушение на правната уредба на Съюза ограничава правото на плащане на лихва върху недължимо събрани или платени от компетентните национални органи със закъснение суми, спорната национална уредба не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, което следва да се потвърди от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Последицата, която произтича от тази констатация от гледна точка на правната уредба на Съюза, е че запитващата юрисдикция може или да тълкува тази национална уредба по начин, който да е в съответствие с ефективното прилагане на правото на лихва, или, ако това се окаже невъзможно, да ги остави без приложение в разглежданите случаи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия) по следния начин:</TXT><P>Дело C‑415/20</P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>1)</NO.P><TXT>Произтичащото от правото на Съюза задължение на държавите членки да възстановяват с лихви данъците, митата и таксите, събрани в нарушение на правото на Съюза, е налице включително когато възстановяването се налага не вследствие на констатация на Съда на Европейския съюз, че уредбата, представляваща правното основание за събирането им, е приета в нарушение на правото на Съюза, а вследствие на дадено от Съда тълкуване на (под)позиция от Комбинираната номенклатура.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="25"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Принципите на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, се прилагат по отношение на възстановявания при износ, чието изплащане е отказано от компетентните национални органи в нарушение на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Дело C‑419/20</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Налице е нарушение на правото на Съюза като предпоставка за възникването на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, когато компетентните национални органи определят мита в приложение на правото на Съюза, но национална юрисдикция по-късно установи, че не са изпълнени фактическите предпоставки за събиране на митото<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P><P>Дело C‑427/20</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Налице е нарушение на правото на Съюза като предпоставка за възникването на изведеното от Съда на Европейския съюз право на лихва, произтичащо от правото на Съюза, когато компетентните национални органи определят мита в противоречие с валидно действащи разпоредби на правото на Съюза и това нарушение на правото на Съюза е установено от съд на държавата членка<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>