<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-762/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0762</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:22">EU:C:2021:22</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑762/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">CV-Online Latvia</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210114">14 януари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑762/19</HT></P><P>SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>CV-Online Latvia<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></P><P>срещу</P><P>SIA <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Melons<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Правна закрила на базите данни</KEYWORD><KEYWORD>Директива 96/9/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 7</KEYWORD><KEYWORD>Право <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>sui generis<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на производителите на бази данни</KEYWORD><KEYWORD>Недопускане трети лица да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>извличат<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>използват повторно<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, без разрешение от производителя, цялото или съществена част от съдържанието на база данни</KEYWORD><KEYWORD>База данни, достъпна на уебсайт</KEYWORD><KEYWORD>Показване от оператор на търсачка на хипертекстова връзка към този сайт и на метатагове, съдържащи информация, включена в базата данни</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Сред най-младите в семейството на правата на интелектуална собственост е правото sui generis на закрила на базите данни. Въвеждането му се дължи на дигитализацията и навлизането на интернет. Всъщност експоненциалното увеличаване на количеството информация, достъпна в цифров вид, прави особено полезно, а следователно и икономически изгодно, организирането ѝ в бази данни, в които е възможно да се правят справки онлайн. Същевременно в цифрова среда е особено лесно да се направят копия с отлично качество на данните от определена база при незначителни разходи, с което да се извлече неоснователна изгода от чуждото усилие. Поради това в правото на Съюза е въведен механизъм за закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Безспорно в правото на държавите членки базите данни могат да се ползват с авторскоправна закрила. Тази закрила от своя страна изисква определена степен на оригиналност в подбора или подредбата на данните. За да бъде полезна обаче, базата данни трябва да бъде в максимално възможна степен изчерпателна, а данните трябва да бъдат подходящо подредени в зависимост от вида им, било по азбучен, било в хронологичен или по друг ред, за да има възможност търсените данни да бъдат намирани лесно, тъй като именно такова е основното предназначение на всяка база данни. Следователно в повечето случаи нито подборът на материалите в базата, нито тяхното разположение е възможно да бъдат оригинални<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Derclaye</HT>, E. The Legal Protection of Databases: A Comparative Analysis. Edward Elgar Publishing, Cheltenham, 2008, 44—47.</P></NOTE>. Освен това, макар структурата на базата данни да може да се ползва от авторскоправна закрила, това не се отнася до нейното съдържание, освен ако самото то не е оригинално.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Тази потребност от закрила, различна от предоставяната само от авторското право, води до появата в правото на Съюза на правото sui generis на закрила на базите данни. Често приравнявано на сродно на авторското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. Derclaye, E., op. cit., 53—54.</P></NOTE>, правото sui generis има за цел да закриля инвестицията на производителя на база данни в придобиването, проверката и оформлението на данните. На границата между правната уредба на интелектуалната собственост и на нелоялната конкуренция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. Derclaye, E., op. cit., p. 54.</P></NOTE>, правото sui generis изисква предпазливо претегляне, от една страна, на легитимните интереси на производителите на бази данни да получат закрила на възможността за възвръщане на своята инвестиция, и от друга страна, на интересите на ползвателите и конкурентите на тези производители да получат достъп до суровата информация и възможност да създават новаторски продукти въз основа на тази информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Настоящото дело, което се отнася до такова претегляне, е по повод на спор на производител на база данни, в случая с обяви за работа, с агрегатор на съдържание в интернет, който дава възможност за преглед на обяви за работа от различни уебсайтове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. т. 25 от настоящото заключение.</P></NOTE>. По-конкретно се поставя въпросът дали очертаното от Съда разрешение във връзка с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>метатърсачките<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, Innoweb (C‑202/12, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Innoweb<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:850">EU:C:2013:850</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> може да се приложи към настоящия случай. Настоящото дело също е повод за доразвиване и прецизиране на споменатото разрешение с оглед на правилата на конкуренцията, и по-специално относно нелоялната конкуренция и злоупотребата с господстващо положение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="19960311">11 март 1996 година</DATE> за правна закрила на базите данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="20" DATE.PUB="1996">ОВ L 77, 1996 г., стр. 20</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102.</P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се отнася до правната закрила на бази данни в каквато и да е форма.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящата директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>база данни<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 7 от тази директива, който се съдържа в глава III от нея, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Право sui generis<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на тази глава:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>извличане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>повторно използване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава каквато и да е форма на публично представяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване. Първата продажба на копие от базата данни [в Съюза] от носител на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на това копие в [Съюза].</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Нееднократното и системното извличане и/или повторно използване на несъществените части от съдържанията на бази данни, изискващи действия, които противоречат на нормалното използване на тази база данни или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни, не са разрешени<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 13 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Настоящата директива не накърнява разпоредбите, в частност относно […] закони за ограничителни практики и нелоялна конкуренция […]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Латвийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Разпоредбите на Директива 96/9 относно правото sui generis са транспонирани в латвийското право в членове 57—62 от Autortiesību likums (Закон за авторското право) от <DATE ISO="20000406">6 април 2000 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><HT TYPE="ITALIC">Latvijas Vēstnesis</HT>, 2000 г., бр. 148/150.</P></NOTE>, изменен със Закона от <DATE ISO="20040422">22 април 2004 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><HT TYPE="ITALIC">Latvijas Vēstnesis</HT>, 2004 г., бр. 69.</P></NOTE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>SIA CV-Online Latvia (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>CV-Online<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), дружество по латвийското право, е администратор на уебсайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>CV.lv<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. На сайта се намира база данни, разработена и редовно актуализирана от CV-Online, която съдържа обяви за работа, публикувани от работодатели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Сайтът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Cv.lv<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> освен това използва метатагове (<HT TYPE="ITALIC">meta tags</HT>) от вида на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>микроданните<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> (<HT TYPE="ITALIC">microdata</HT>) съгласно речника, съставен от Schema.org, консорциум на четири големи интернет търсачки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Bing, Google, Yahoo и Yandex.</P></NOTE>. Метатаговете не се виждат при отваряне на интернет страницата на CV-Online. Те дават възможност на интернет търсачките да идентифицират по-лесно съдържанието на всяка страница с цел правилното му индексиране. Това е от значение за позиционирането на страницата в резултатите от търсене, извършено с помощта на търсачката. В уебсайта CV-Online метатаговете за всяка обява за свободна длъжност, включена в базата данни, съдържат следните ключови думи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>наименование на длъжността<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>наименование на предприятието<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>населено място по месторабота<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>дата на публикуване на обявата<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>SIA Melons, също дружество по латвийското право, е администратор на уебсайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>KurDarbs.lv<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> — специализирана търсачка за обяви за работа. Търсачката дава възможност за справки в няколко уебсайта, съдържащи обяви за работа, по различни критерии, включително вид длъжност и населено място по месторабота. С помощта на хипертекстови връзки сайтът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>KurDarbs.lv<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> пренасочва потребителите към уебсайтовете, на които първоначално е била публикувана търсената информация, включително към сайта на CV-Online. Включените от CV-Online метатагове при програмирането на неговия уебсайт също се появяват в списъка с резултати, получен при използване на търсачката на Melons.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че е накърнено правото му sui generis, CV-Online предявява иск срещу Melons. То твърди, че Melons <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>извлича<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>използва повторно<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> съществена част от съдържанието на базата данни, намираща се на сайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>CV.lv<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Първоинстанционният съд приема, че разглежданото право е нарушено, тъй като е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>повторно използване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> на базата данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Melons обжалва първоинстанционното решение пред запитващата юрисдикция. То подчертава, че неговият уебсайт не осигурява онлайн предаване, тоест не функционира в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>реално време<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. То също твърди, че трябва да са направи разграничение между сайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>CV.lv<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> и базата данни, включена в него. В това отношение подчертава, че използваните от CV-Online метатагове са причина за поместването на информацията относно обявите за работа в резултатите, получени с помощта на търсачката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>KurDarbs.lv<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Метатаговете обаче не били част от базата данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>При това положение Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия) решава да спре производството и да сезира Съда със следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли да се приеме, че дейността на ответника, състояща се в пренасочване на крайния потребител чрез хипервръзка към уебсайта на ищеца, където може да се направи справка с база данни за обяви за работа, попада в обхвата на понятието за повторно използване по член 7, параграф 2, буква б) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за повторно използване на базата данни чрез друга форма на предаване?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли да се приеме, че съдържащата се в метатаговете информация, която се показва в търсачката на ответника, попада в обхвата на понятието за извличане по член 7, параграф 2, буква а) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за постоянно или временно пренасяне на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20191017">17 октомври 2019 г.</DATE> Писмени становища представят страните в главното производство, латвийското правителство и Европейската комисия. Представители на същите заинтересовани субекти се явяват в съдебното заседание на <DATE ISO="20201022">22 октомври 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя два преюдициални въпроса, свързани както с извличането, така и с евентуалното повторно използване от Melons на базата данни на CV-Online. Опасявам се обаче, че така формулираните въпроси не засягат същинските правни проблеми, свързани с използването на базата данни на CV-Online от Melons, както и с отказа на CV-Online да търпи това използване. Поради това според мен тези въпроси следва да се преформулират, за да бъде Съдът полезен с отговора си на запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. точка 28 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Освен това преюдициалното запитване по настоящото дело се основава на предпоставката, че е налице база данни, закриляна от правото sui generis, гарантирано в разпоредбите на глава III от Директива 96/9, без обаче да излага каквито и да било констатации на националните съдилища в това отношение. При все това анализът на условията за тази закрила при обстоятелствата по настоящия случай би могъл да е полезен, за да се прецени дали евентуално са били нарушени предоставените от тези разпоредби права.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По наличието на закриляна база данни</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Припомням, че член 1, параграф 2 от Директива 96/9 дефинира базата данни като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Съдът вече е имал повод да постанови, че под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>самостоятелни материали<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> следва да се разбират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>отделими един от друг материали, без отделянето да засяга стойността на тяхното информационно, литературно, художествено, музикално или друго съдържание<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:697">EU:C:2004:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, тези материали трябва да притежават <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>самостоятелна информационна стойност<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:697">EU:C:2004:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това базата данни трябва да разполага с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>техническо средство, например електронен, електромагнитен или електрооптичен способ […] или друго средство […], позволяващо локализирането на всеки отделен материал, съдържащ се в нея<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:697">EU:C:2004:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл полезен е онзи материал от базата данни, който може да се локализира, достъпен е в тази база и притежава самостоятелна информационна стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 96/9 закрилата на база данни с правото sui generis се прилага само при условие че придобиването, проверката или оформлението на съдържанието на тази база показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Обуславянето на закрилата на база данни с наличието на съществена инвестиция разграничава правото sui generis, закрепено в член 7 от Директива 96/9, от някои сродни права на авторското право, чиято основна цел също е да се възнагради определена инвестиция, но не съдържат подобно условие (например правото на продуцентите на звукозаписи, разглеждано по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pelham и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑476/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:624">EU:C:2019:624</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност целта на правото sui generis е закрилата на инвестицията на производителя на базата данни за нейното създаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. съображения 39—42 от Директива 96/9.</P></NOTE>. Тъй като това е фактически въпрос, националните съдилища са компетентни да преценят дали базата данни, чиято закрила е поискана, показва наличие на подобна инвестиция. Тази преценка обаче е от значение от гледна точка на тълкуването на Директива 96/9 и на прилагането на разпоредбите за нейното транспониране, тъй като евентуалното накърняване на правото sui generis, въведено с посочената директива, трябва да се преценява с оглед не на базата данни in abstracto, а на посочената инвестиция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>The British Horseracing Board и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑203/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:695">EU:C:2004:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Освен това, макар Директива 96/9 да не дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>съществена инвестиция<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, Съдът извежда някои елементи на това определение. Всъщност той постановява, че инвестицията за придобиване на съдържание за база данни е свързана със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>средствата, отделени за търсенето на съществуващи материали и тяхното събиране в такава база, като в това число не се включват средствата, използвани за самото създаване на материалите<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:696">EU:C:2004:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Инвестиция в проверката на въпросното съдържание представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>средствата, отделени — с оглед гарантиране на надеждността на съдържащата се в такава база информация — за контрола дали търсените материали са точни, извършван както при съставяне на базата, така и през периода на нейното функциониране<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:696">EU:C:2004:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което неминуемо включва актуализиране на базата данни и премахване на остарелите материали. Накрая, инвестицията в оформлението на съдържанието на базата данни включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>средствата, целящи обезпечаване на присъщата на базата функция по обработване на информацията, тоест средствата, отделени за систематичната или методична подредба на материалите, съдържащи се в базата, както и за организацията на индивидуалния достъп до тях<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:696">EU:C:2004:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно последната категория обхваща инвестицията в способа за търсене, ако базата е снабдена с такъв.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Що се отнася до базата данни на CV-Online, самостоятелните материали, формиращи нейното съдържание, видимо са обявите за работа. Всъщност всяка обява за работа представлява информационна единица, която, от една страна, се отличава със самостоятелна информационна стойност, и от друга, е отделима от останалите обяви за работа, съдържащи се в базата данни. Освен това всяка обява за работа в базата данни на CV-Online е индивидуално достъпна с помощта на формуляра за търсене, включен в базата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Тези материали не са създадени от CV-Online, а са му предоставени от работодатели. До известна степен дружеството също осигурява проверка на тези материали, както и тяхното оформление, по-специално предлагайки формуляр за търсене на своя уебсайт. Макар запитващата юрисдикция да е компетентна да провери дали CV-Online може да покаже наличие на съществена инвестиция в създаването на своята база данни, на пръв поглед няма основание за съмнение, че това действително е така.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съдържанието на преюдициалните въпроси</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали пренасочването на ползвателя с помощта на хипертекстова връзка към уебсайт, на който може да се направи справка в съдържанието на база данни с обяви за работа, попада в обхвата на понятието за повторно използване по член 7, параграф 2, буква б) от Директива 96/9.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Дори да се приеме, че е налице не каквото и да е пренасочване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>към база данни<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, а пренасочване към отделни материали в такава база, в случая към обяви за работа, според мен истинският проблем, който поставя този въпрос, се състои не в самите хипертекстови връзки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>След като Съдът приема, че хипертекстовите връзки, включително <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>пълните връзки<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, не накърняват правото на предоставяне на публично разположение, уредено в член 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, 2001 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Svensson и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑466/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:76">EU:C:2014:76</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не виждам поради каква причина такива връзки биха накърнили правото на повторно използване на съдържанието на база данни, достъпна в интернет, при положение че такова повторно използване се определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>каквато и да е форма на публично представяне<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> на подобно съдържание.</P></NOTE>, а в начина, по който се подбират обявите за работа, към които тези връзки пренасочват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Подборът обаче се прави с помощта на специализирана търсачка за обяви за работа, поддържана от Melons. Тази търсачка възпроизвежда и индексира сайтовете, съдържащи обяви за работа, какъвто е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Cv.lv<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, след което дава възможност за търсене в индексираното съдържание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Съгласно описанието на начина на функциониране на тази търсачка, дадено в съдебното заседание от CV-Online и неоспорено от Melons.</P></NOTE> по критерии като вид работа и населено място по месторабота, тоест двата най-важни критерия при търсене на работа. Следователно става въпрос за търсачка, специализирана в търсенето в достъпни в интернет бази данни, в случая с обяви за работа. Подобни търсачки често се наричат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>агрегатори на съдържание<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>. Квалифицирането от гледна точка на член 7 от Директива 96/9 на резултатите, които ползвателите могат да получат с помощта на такава търсачка, представлява релевантният правен въпрос, позволяващ да се даде полезен отговор на първия преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали трябва да се приеме, че информацията от метатаговете на уебсайт, съдържащ база данни, показвана от поддържана от трето лице интернет търсачка, попада в обхвата на понятието за извличане по член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Въпросът дали възпроизвеждането и публичното представяне на метатаговете в уебсайт, съдържащ база данни, попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>извличане<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> на съдържанието на такава база по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9, със сигурност сам по себе си е интересен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>В това отношение определени насоки могат да се открият в практиката на Съда. Той постановява по-специално че понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>извличане<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>повторно използване<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на член 7 от Директива 96/9 не биха могли да се сведат до случаите на извличане и повторно използване, извършени директно от изходната база, нито предполагат пряк достъп до нея (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>The British Horseracing Board и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑203/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:695">EU:C:2004:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Струва ми се, че това отговаря на основния довод на Melons, че метатаговете на уебсайта на CV-Online не са част от неговата база данни. Остава обаче да се определи дали информацията, съдържаща се в тези метатагове, представлява съществената част от съдържанието на базата данни.</P></NOTE>. Струва ми се обаче, че подобно на първия въпрос, вторият въпрос е част от по-общ проблем, а именно отново от проблема, свързан с преценката на начина на функциониране на специализирана търсачка от гледна точка на правото sui generis, закрепено в член 7 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Поради посочените причини, за да бъде Съдът полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, предлагам двата преюдициални въпроса да се разгледат заедно, като се разбират в смисъл, че са насочени към установяване дали по силата на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9 производителят на база данни, свободно достъпна в интернет, има право да не допусне използването на тази база данни от интернет търсачка, специализирана в търсенето на съдържания от бази данни (агрегатор на съдържание).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По тълкуването на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Поставянето на проблема по начина, описан в точка 28 от настоящото заключение, позволява да се установи сходството между настоящото дело и делото, приключило с решение Innoweb, по което Съдът има възможност да се произнесе относно квалифицирането от гледна точка на правото sui generis, предвидено в Директива 96/9, на метатърсачка, даваща възможност за търсене в чужди бази данни. Следователно възниква въпросът дали и в каква степен разрешението, възприето от Съда по това дело, може да се възприеме в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Делото Innoweb</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Делото, по което е постановено решение Innoweb, е относно специализирана търсачка за обяви за продажба на употребявани автомобили. Тази интернет търсачка дава възможност за търсене в уебсайтове с обяви за автомобили — квалифицирани като бази данни, закриляни от предвиденото в Директива 96/9 право sui generis — с помощта на собствените формуляри за търсене на тези уебсайтове, откъдето и названието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>метатърсачка<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. Метатърсачката привежда заявките за търсене на ползвателите във вид, разбираем за формулярите за търсене на уебсайтовете с обяви за автомобили, с което им дава възможност да търсят едновременно в няколко сайта, горе-долу по същите критерии като използваните от тези сайтове, а именно според съответните характеристики на употребяваните автомобили. Резултатите от търсенето в метатърсачката включват наличните обяви в зависимост от избраните критерии, по-специално с хипертекстови връзки към уебсайтовете, на които са публикувани обявите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение Innoweb, точки 9—11, 25 и 26.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В решението си Съдът постановява, че при обстоятелства като тези в главното производство по това дело операторът на метатърсачка извършва повторно използване по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 96/9 на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни, намираща се на уебсайта, в който метатърсачката дава възможност за търсене<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение Innoweb, диспозитив.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Всъщност Съдът приема по-специално че като дава възможност за търсене във всички данни, съдържащи се в защитена база данни, метатърсачката предоставя на своите ползватели — и следователно това предоставяне е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>публично<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> — достъп до цялото съдържание на базата по начин, различен от предвидения от производителя ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение Innoweb, точки 40 и 51.</P></NOTE>. Следователно тази метатърсачка се доближава до паразитните конкурентни продукти, посочени в съображение 42 от Директива 96/9, тъй като същата наподобява база данни, без обаче самата тя да разполага с данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение Innoweb, точка 48.</P></NOTE>. В този смисъл операторът на метатърсачка умишлено извършва повторно използване на съществена част от съдържанието, ако не и на цялата база данни, в която метатърсачката извършва търсене<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение Innoweb, точки 52 и 53.</P></NOTE>. Освен това е без значение, че за получаването на достъп до цялата информация във връзка с офертата за продажба на употребяван автомобил е било необходимо да се следва връзката към изходната база данни с тази обява<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение Innoweb, точки 44 и 45.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Прилагане по настоящото дело</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Специализирана търсачка като поддържаната от Melons функционира по различен начин в сравнение с метатърсачките. Специализираната търсачка не използва формулярите за търсене на уебсайтовете, на които дава възможност за търсене, и не превежда в реално време заявките за търсене на своите ползватели според използваните в тези формуляри критерии. Вместо това тя индексира редовно въпросните сайтове и съхранява копие от тях на собствените си сървъри. След това с помощта на собствен формуляр за търсене позволява на потребителите да извършват търсене по предлагани от нея критерии, като търсенето се осъществява в индексираните по този начин данни. Така търсачката на Melons действа по начин, сходен с общите интернет търсачки, например Google. Разликата е, че общите търсачки по принцип покриват цялата мрежа (<HT TYPE="ITALIC">World Wide Web</HT>), преминавайки от една интернет страница към друга с помощта на хипертекстовите връзки, съдържащи се в тези страници, а специализираната търсачка е програмирана да индексира само уебсайтовете в областта на специализация, в случая сайтовете, съдържащи обяви за работа. Също така нейният метод на индексиране и нейният формуляр за търсене са оптимизирани, за да дават възможност за търсене и подбор на резултатите по критерии, релевантни от гледна точка на търсещите работа лица, по-специално като вида на длъжността и населеното място по месторабота. Следователно подобна търсачка използва нарочно определени уебсайтове като този на CV-Online.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В решение Innoweb обаче Съдът конкретизира характеристиките на метатърсачките, чийто начин на функциониране се квалифицира като повторно използване на съдържание от бази данни, в които такава търсачка дава възможност за търсене. Тези характеристики са: предоставяне на формуляр за търсене, който по същество има същите характеристики като формуляра на базата с повторно използвани данни, превеждане в реално време на заявките и представяне на резултатите от заявките по ред, който се основава на критерии, съпоставими с използваните от базите, като обединява откритите в няколко бази данни повторения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение Innoweb, диспозитив.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Същевременно, не считам, че това решение може да се тълкува a contrario в смисъл, че всяка друга услуга, предоставяна по интернет, не представлява повторно използване на база данни единствено поради това че не се отличава със същите характеристики. Съдът разглежда случая в главното производство, за да даде точен отговор на запитващата юрисдикция. При все това<?PAGE NO="9"?> изводът, до който стига Съдът, не се основава на подробностите в начина на функционирането на разглежданата в случая метатърсачка, а на възможността с нея да се преглежда цялото съдържание на въпросната база данни по начин, който не е бил предвиден от производителя на последната, с което съдържанието ѝ се предоставя на ползвателите на метатърсачката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Видно от информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване и в становищата на страните, същата способност за преглед на цялото съдържание на база данни (или по-точно на няколко бази данни едновременно) се осигурява от специализирана търсачка, каквато е тази на Melons. Тази търсачка дава възможност за търсене в няколко уебсайта с обяви за работа по релевантни критерии и без да се използват собствените формуляри за търсене на тези сайтове. Резултатът от такова търсене дава на ползвателя достъп до обяви за работа, подбрани според споменатите критерии. Доколкото тези уебсайтове могат да се окачествят като бази данни, закриляни от предвиденото в Директива 96/9 право sui generis, въпросната търсачка дава възможност за преглед на цялото съдържание на тези бази, като извършва повторно използване на съдържанието в смисъла, придаден на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>повторно използване<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> от Съда в решение Innoweb. Нещо повече, като индексира и копира на собствен сървър съдържанието на уебсайтовете, търсачката на Melons извършва извличане на съдържанието на базите данни, които тези сайтове представляват. Предоставянето на хипертекстови връзки към обявите на уебсайта на CV-Online и възпроизвеждането на информацията, съдържаща се в метатаговете на този сайт, упоменати в преюдициалните въпроси, са само външни прояви от второстепенно значение на това извличане и на това повторно използване. Следователно случаят в главното производство не се отличава съществено от този по делото, по което е постановено решение Innoweb.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Поради това следва да се направи изводът, че търсачка, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на бази данни, свободно достъпни в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тези бази данни по критерии, които са релевантни от гледна точка на тяхното съдържание, извършва извличане и повторно използване на това съдържание по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 96/9. При все това не считам, че анализът трябва да спре дотук. Правото да не се допуска подобно извличане и повторно използване според мен трябва да отговаря на допълнителни условия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предмет и цел на закрилата, осигурявана от правото sui generis</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Налага се констатацията, че в решение Innoweb Съдът тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>повторно използване<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> в насока, защитаваща в значителна степен интересите на производителите на бази данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Ако не и прекалено, според някои автори. Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Husovec</HT>, M. The End of (Meta) Search Engines in Europe? — Chicago-Kent Journal of Intellectual Property. 2014, No. 1, 145—172.</P></NOTE>. Всъщност метатърсачките биха могли да се разглеждат като автоматизиране на търсенето в няколко бази данни. Тази функция за търсене така или иначе е предвидена от производителите на бази данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>И преобразува съвкупността от информация в база данни, като осигурява индивидуален достъп до материалите в нея съгласно изискванията на член 1, параграф 2 от Директива 96/9 (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fixtures Marketing</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑444/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:697">EU:C:2004:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдържанието на базите данни вече е публично представено от самия производител, след като базата е свободно достъпна в интернет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдът решава да предостави на производителите на бази данни закрила срещу метатърсачки в случаи като разглеждания в делото, по което е постановено решение Innoweb, именно с цел да предотврати създаването на паразитни конкурентни продукти. Действително подобна дейност би създала опасност производителят на базата данни да не получи постъпления и по този начин да го лиши от приходите, които би трябвало да му дадат възможност да си възвърне инвестицията за създаването и функционирането на базата данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение Innoweb, точки 41—43 и 48.</P></NOTE>. Всъщност, както вече<?PAGE NO="10"?> посочих<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точка 19 от настоящото заключение.</P></NOTE>, закрилата на тези инвестиции е основната ratio legis на Директива 96/9<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. съображения 7—12, 40 и 41 от тази директива.</P></NOTE>. Според мен, за да се постигнат целите на тази директива, без същевременно да се накърняват други законни интереси, е необходимо съображенията, от които се е водил Съдът в посоченото дело, да се инкорпорират в тълкуването на правото sui generis, предвидено в член 7 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Всъщност, макар правото sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9, да има за цел да закриля производителите на бази данни от създаването на паразитни конкурентни продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. съображение 42 от тази директива.</P></NOTE>, същевременно то не трябва да пречи на създаването на новаторски продукти с добавена стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. съображение 47 от тази директива.</P></NOTE>. Провеждането на разграничение между тези две категории продукти може да се окаже трудно. За производителя на база данни нещо може да изглежда паразитно, но за ползвателите то ще представлява голяма добавена стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Отличен пример в това отношение са различните агрегатори на съдържание в интернет. Те позволяват не само по-добре да се структурира и по-ефикасно да се търси информация в интернет, но и допринасят за доброто функциониране на конкуренцията и за прозрачността на предлагането и цените. С това те дават възможност за по-ниски разходи за потребителите и за по-ефективно разпределение на ресурсите. В някои сектори агрегаторите на съдържание са в основата на истински пазарни революции, например във въздушния превоз на пътници. Поради това такива агрегатори имат немалка роля за функционирането на интернет и по-общо на цифровата икономика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Същевременно няма съмнение, че като прикрепят услугите си към тези на създателите на съдържание в интернет, агрегаторите се възползват от икономическите усилия на тези създатели. По този начин те в различна степен навлизат в икономическите модели на операторите, чието съдържание се агрегира, каквито са производителите на бази данни, достъпни в интернет. Ето защо става въпрос да се постигне справедлив баланс между интересите на тези оператори и интересите на агрегаторите на съдържание и техните ползватели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според мен по отношение на базите данни, закриляни от правото sui generis по силата на член 7 от Директива 96/9, волята на законодателя на Съюза е била да основе този баланс върху понятието за инвестиция на производителя на базата данни. Така критерият за накърняване на инвестицията, в смисъл на опасността да се осуети възможността за възвръщане на тази инвестиция като условие за предоставяне на закрила с правото sui generis, според мен би позволил да се постигнат целите на това право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Следва да се проведе разграничение между <HT TYPE="ITALIC">предмета</HT> на закрила с правото sui generis, а именно съдържанието на базата данни, и <HT TYPE="ITALIC">целта</HT> на тази закрила, а именно инвестицията.</P></NOTE>, без да се ограничава несъразмерно иновацията на информационния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Считам, че текстът на член 7 от Директива 96/9 допуска прилагането на такъв критерий. Всъщност съгласно член 7, параграф 1 от тази директива съществува право на производителя на база данни, която <HT TYPE="ITALIC">показва, че е</HT> <HT TYPE="ITALIC">налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието</HT>, да не допуска извличане или повторно използване на цялото или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>От тази формулировка следва, че първата цел на тази разпоредба е да ограничи закрилата с правото sui generis само до базите данни, за чието създаване или функциониране са необходими съществени инвестиции. Тази цел е в съответствие с целта на Директива 96/9 за закрила и насърчаване на подобни инвестиции. Функция на това ограничение е и закрилата на конкуренцията. Всъщност Съдът вече е имал повод да постанови, че разглежданата инвестиция трябва да се отнася по-специално до събирането на информация, формираща съдържанието на базата данни, без да се включват инвестициите в създаването на тази информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>The British Horseracing Board и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑203/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:695">EU:C:2004:695</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0001">1</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, първа алинея от диспозитива).</P></NOTE>. Това позволява да не се допуска монополизиране на информацията от субекта, който я създава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. по-специално Derclaye, E., op. cit., p. 94.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В същия дух закрилата, осигурявана с правото sui generis, би трябвало да се предоставя само когато разглежданото извличане или повторно използване накърнява инвестицията в създаването или функционирането на базата данни, чиято закрила се търси, в смисъл че те създават опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ, по-специално като застрашават доходите от използването на въпросната база данни. Всъщност целта, преследвана с ограничаването на закрилата само да базите данни, за които са направени съществени инвестиции, би била постигната само частично, ако бъде възможно позоваване на тази закрила по отношение на действия, които не накърняват разглежданата инвестиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Поради това националните съдилища би трябвало да проверяват не само дали се осъществява извличане или повторно използване на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни и дали придобиването, проверката или оформлението на съдържанието показват, че е налице съществена инвестиция, но и дали разглежданото извличане или повторно използване създава опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ. Само в този случай производителите на бази данни би трябвало да имат право да не допускат извличане или повторно използване на съдържанията на своите бази.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>CV-Online твърди, че източник на неговите доходи са сумите, плащани от работодателите за обявите, публикувани на неговия уебсайт. Следователно този начин на финансиране се отличава от това на базата данни в делото, по което е постановено решение Innoweb, което финансиране се основава на рекламата. Според CV-Online цената, която би могло да иска от работодателите, зависи от броя на лицата, посещаващи неговия сайт. Този брой обаче щял да бъде по-малък предвид наличието на услуги като предлаганата от търсачката на Melons.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Същевременно, първо, това твърдение изглежда чисто хипотетично и би трябвало да се подплати с убедителни доказателства, за да обоснове констатацията за накърняване на инвестицията в базата данни на CV-Online, дължащо се на съществуването на специализирани търсачки като тази на Melons. Второ, подобна търсачка заменя само формуляра за търсене на уебсайта на CV-Online. За сметка на това този уебсайт остава неминуем посредник между търсещите работа лица и работодателите, тъй като само той съдържа цялата информация за обявите за работа, както и механизъм, даващ възможност на ползвателите да подават пряко кандидатури на същия сайт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Последният механизъм не е част от базата данни, а представлява допълнителна услуга. Той обаче е част от нормалното използване от страна на CV-Online на неговата база данни. В това отношение търсачката на Melons не засяга това използване.</P></NOTE>. Следователно от гледна точка на работодателите ефикасността на CV-Online като канал за търсене на служители не изглежда засегната. Накрая, трето, правото sui generis цели да предостави закрила не срещу наличието на каквато и да било конкуренция, а срещу търговския паразитизъм. Поради това CV-Online не би могло да се позовава на това право, за да се противопоставя на съществуването на всяка друга търсачка в областта на обявите за работа. Всичко това обаче е свързано с фактически преценки, които запитващата юрисдикция следва да извърши.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Освен това посочената юрисдикция ще трябва да вземе предвид и още един аспект, а именно закрилата на конкуренцията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Аспектите, свързани със закрилата на конкуренцията</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Припомням, че съгласно член 13 от Директива 96/9 тя не накърнява разпоредбите в частност относно нелоялната конкуренция. Споменатото правило, което освен това съдържа дълъг списък с области на правна уредба, които тази директива не засяга, може да изглежда като обичайна уговорка, присъстваща в значителен брой законодателни актове на Съюза. В Директива 96/9 обаче, и конкретно по отношение на правото sui generis, което тя въвежда, позоваването на нелоялната конкуренция има голямо значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Всъщност, макар посоченото право sui generis да приема формата на право на интелектуална собственост, то води произхода си от правната уредба в областта на нелоялната конкуренция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. Предложение за Директива на Съвета за правна закрила на базите данни, COM(92) 24 окончателен, т. 5.3.6—5.3.10, стр. 35.</P></NOTE>. Целта му е да осигури закрила на производителите на бази данни срещу характерната за нелоялната конкуренция практика на паразитизма. Същевременно считам, че тази закрила не може да води до друго антиконкурентно поведение, а именно до злоупотреба с господстващо положение. Закрилата на производителите на бази данни с помощта на правото sui generis обаче рискува да доведе до такива практики. Авторите на Директива 96/9 впрочем са си давали сметка за този риск. Поради това стремежът към неговото избягване е изрично упоменат като причина за съществуването на установеното в член 13 от Директива 96/9 правило за незасягане на националното право в областта на конкуренцията или на правото на Съюза в същата област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Съгласно съображение 47 от Директива 96/9 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>закрилата на правото sui generis не трябва да бъде разрешена по такъв начин, че да улеснява злоупотреби с [господстващо] положение […] поради това разпоредбите на настоящата директива не засягат приложението на правилата на конкуренцията независимо дали са [о]бщностни или национални<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Съдът вече неколкократно е имал повод да постанови, че упражняването на изключителното право, закрилящо базите данни, може да доведе до злоупотреба, тъй като отказът се отнася до информация, необходима за упражняване на съответната дейност, създава пречка за появата на нов продукт, за който има потенциално търсене, не е обосновано от обективни съображения и може да изключи изцяло конкуренцията на производен пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>IMS Health</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑418/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:257">EU:C:2004:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Действително тази съдебна практика е по повод отказа за предоставяне на лицензия, докато по настоящото дело става въпрос за повторно използване на съдържанието на база данни без разрешение от нейния производител. Същевременно делата, по които Съдът е имал повод да се произнесе, са свързани с бази данни под закрилата на авторското право, което предоставя на своя притежател изключителна възможност да разрешава или забранява всякаква форма на използване на закриляния обект. При това право всяко навлизане в изключителната сфера, запазена за притежателя му, съставлява нарушение. За сметка на това правото sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9, не представлява толкова широко изключително право като авторското. Тази разпоредба установява единствено възможност за производителя на база данни да не допуска извличане или повторно използване на нейното съдържание. Следователно именно упражняването на тази възможност трябва да се прецени от гледна точка на забраната за злоупотреба с господстващо положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Уебсайтът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Cv.lv<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> е представен като най-значимия сайт за обяви за работа в Латвия. Поради това е възможно използването на информацията, която съдържа, да се окаже неизбежно за осъществяването на дейност по агрегиране на обяви за работа в интернет в тази държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Действително подобна дейност не би била особено полезна за ползвателите, ако в агрегираните резултати не присъстват тези на основната фигура на пазара.</P></NOTE>. Следователно отказът да се предостави достъп до тази информация би създал пречка<?PAGE NO="13"?> за появата на такива услуги на посочения пазар. Ако запитващата юрисдикция констатира, че начинът на функциониране на търсачки като тази на Melons не накърнява сериозно инвестицията на CV-Online в неговата база данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точки 48 и 49 от настоящото заключение.</P></NOTE>, би отпаднала единствената според мен обективна обосновка за отказа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Накрая, въпросният отказ очевидно е от естество да изключи конкуренцията на разглеждания пазар. Всъщност, на първо място, CV-Online упражнява селективно правото си да не допуска извличането и повторното използване на съдържанието на своята база данни. Самото дружество твърди, че не възразява срещу индексирането и възпроизвеждането на своя уебсайт от общи търсачки като Google. Напротив, то улеснява това индексиране, като в сайта си използва метатагове, за да бъде индексирането по-точно и да привлече вниманието на ползвателите, които търсят обяви за работа с помощта на общи търсачки. За сметка на това CV-Online възразява срещу същите действия на специализирани търсачки като тази на Melons, тъй като те могат да влязат в конкуренция със собствената му дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>На второ място, CV-Online действа не само на основния пазар на обяви за работа в интернет, но и на производния пазар на агрегаторите на такива обяви посредством другия си уебсайт, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Visidarbi.lv<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> — агрегатор на обяви за работа от различни източници, включително сайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>CV.lv<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Макар на въпрос по повод на този сайт, поставен в съдебното заседание, представителят на CV-Online да посочва, че не е упълномощен да изразява позиция по него, информацията, съдържаща се на сайта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Visidarbi.lv<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, показва ясно, че това е агрегатор на обяви за работа в интернет, който принадлежи на CV-Online. Начинът на функциониране на този агрегатор е подробно представен от неговия разработчик на следния адрес: https://arkbauer.com/portfolio/building-a-brand-new-visidarbi-lv-job-portal-and-aggregator/.</P></NOTE>. Поради това е възможно при упражняването на правото си да не допуска извличането и повторното използване на съдържанието на своя уебсайт <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Cv.lv<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, CV-Online да има действително за цел не да осигури закрила на инвестицията в своята база данни, а да изтласка Melons от производния пазар на агрегаторите на обяви за работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Установените в практиката на Съда критерии, разбира се, се прилагат в рамките на член 102 ДФЕС. Ако действията на CV-Online не влияят на търговията между държавите членки, то този член не е приложим. При все това в член 13 от Директива 96/9 е посочено както правото на Съюза, така и националното право в областта на конкуренцията. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали действията на CV-Online отговарят на характеристиките на злоупотреба с господстващо положение именно с оглед на литовската уредба в областта на конкуренцията. Ако отговорът е утвърдителен, тази юрисдикция според мен ще трябва да изведе произтичащите от подобна злоупотреба последици по силата на уредбата в областта на конкуренцията. Ако посочената юрисдикция намери за уместно, тези последици могат да стигнат до това на CV Online да се откаже закрилата, предоставяна с правото sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Ограничаване на правото на производителя на база данни</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Както посочих<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. точки 39—47 от настоящото заключение.</P></NOTE>, условието да има накърняване на инвестицията на производителя на база данни според мен би трябвало да е съображение при очертаване на правото на този производител да не допуска извличане и повторно използване на цялото или на съществена част от съдържанието на тази база. Същото се отнася до риска от злоупотреба с господстващо положение, тъй като подобна злоупотреба несъмнено би била в разрез с целта на правото sui generis, установено с Директива 96/9. Поради това предлагам член 7, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че производителят на база данни има право да не допуска извличането или повторното използване на цялото или на съществена част от съдържанието на тази база само при условие че тези действия накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание, тоест те създават опасност от осуетяване на<?PAGE NO="14"?> възвръщаемостта ѝ при нормалното използване на въпросната база данни. Освен това недопускането на извличането или повторното използване не би трябвало да съставлява злоупотреба с господстващо положение от страна на производителя на базата данни на съответния или на производен пазар. Разбира се, компетентните съдилища следва да проверят дали тези условия са изпълнени.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения предлагам следния отговор на преюдициалните въпроси, поставени от Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия):</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="19960311">11 март 1996 година</DATE> за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>търсачка, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на бази данни, свободно достъпни в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тези бази данни по критерии, които са релевантни от гледна точка на тяхното съдържание, извършва извличане и повторно използване на това съдържание по смисъла на тази разпоредба,</P></ITEM><ITEM><P>производителят на база данни има право да не допуска извличането или повторното използване на цялото или на съществена част от съдържанието на тази база само при условие че тези действия накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание, тоест те създават опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ при нормалното използване на въпросната база данни.</P></ITEM></LIST></P><P>Националните съдилища трябва да следят упражняването на правото да не се допуска извличането или повторното използване на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни да не води до злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС или на националната уредба в областта на конкуренцията от страна на производителя на тази база данни на съответния или на производен пазар<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>