<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE C_Doc_Ref SYSTEM "CNC.dtd">
<C_Doc_Ref C_Langue="bg" C_Version_doc="4.0" C_Debut_ID="BG62014C0593">
   <Properties>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0593</Property>
      <Property name="Annee">2014</Property>
      <Property name="Formation">C</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="MessInFileNumber">L_Cnc_Mess_De.xml</Property>
      <Property name="DtFilename">TRA-DT-DE-CONCL-C-0593-2014-201603498-01_00.xml</Property>
      <Property name="TypeDoc">CNC</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="CreatedFrom">Litige</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2">VORLÄUFIGE FASSUNG VOM 19/04/2016</Property>
      <Property name="EP_Titre3">VORLÄUFIGE FASSUNG VOM 16/12/2015</Property>
      <Property name="EP_Mention">0</Property>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Zur Veröffentlichung bestimmt</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte">0</Property>
      <Property name="Version"/>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Footer"/>
      <Property name="EP_FormJug_ID">-</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="NEW">0</Property>
      <Property name="FileDoc">Document2</Property>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumSuite">1</Property>
      <Property name="LitFilePath">C:\Users\ldz\AppData\Local\Temp\canevas\Litige.xml</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.8.8 K 16/12/2015 17:39:45</Property>
      <Property name="FootNotes">False</Property>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_DocDeTravail">0</Property>
      <Property name="SectionType1">CNC</Property>
      <Property name="SectionData1">§77;pos=26282:lng=BG</Property>
      <Property name="Filename">^CONVERSION^pst@TRA-DOC-BG-CONCL-C-0593-2014-201603498-06W70</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_TRAD_SUIVI2</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_TRAD_SUIVI2.xml</Property>
      <Property name="watch">O:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_trad\In\</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_PC_TRAD SV2_PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_SV2_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">P:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_pub\In\</Property>
   </Properties>
   <C_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА J. KOKOTT — ДЕЛО C‑593/14</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Gauche>
   <C_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">MASCO DENMARK И DAMIXA</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Droit>
   <C_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 12</para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Gauche>
   <C_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000000"/>I - 13</para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="36Centre" id="A150000004">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ</para>
            <para style="36Centre" id="A150000005">J. KOKOTT</para>
            <para style="36Centre" id="A150000006">представено на 12 май 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>1</number>
                  <para style="40FootnoteLangue" id="A150000007"> –<emphasis role="tab" id="A400000001"/>Език на оригиналния текст: немски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="38Centregrasgrandespacement" id="A150000008">
               <emphasis role="bold" id="A400000002">Дело C‑593/14</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000009">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Masco Denmark ApS</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Damixa ApS</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000011">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">срещу</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000006">Skatteministeriet</emphasis>
            </para>
            <para style="39Centreespacement" id="A150000013">(Преюдициално запитване, отправено от Vestre Landsret (Апелативен съд, Западен регион, Дания)</para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000014">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Данъчно законодателство </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Свобода на установяване (член 43 ЕО) </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Национален корпоративен данък </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Доходи от лихви </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Заем на дъщерно дружество </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Данъчно освобождаване при забрана дъщерно дружество със слаба капитализация да приспада разходите си за лихви </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Дружества майки с установени в други държави дъщерни дружества </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> Забрана за приспадане на разходите за лихви в друга държава членка</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000016">“</phrase>
            </para>
         </section>
      </Introduction>
      <C_Conclusions role="page break">
         <C_Conc_Txt>
            <section id="B000000000">
               <title style="03Titre1" id="B200000000">
                  <number>I – </number>
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000000">Въведение</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000000">
                  <title id="B210000000">
                     <number>1.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000000">През изминалите години схемите за избягване на данъци на международните групи занимаваха в голяма степен общността на държавите. Класическа възможност за намаляващо данъците прехвърляне на печалби от една държава в друга представлява финансирането на чуждестранни дъщерни дружества със заеми вместо със собствен капитал. По този начин може да се постигне избягване на данъчното облагане на част от печалбата на дъщерно дружество в държавата по седалището му, като тази част бъде подложена на данъчно облагане под формата на доходи от лихви при евентуално по-благоприятни условия в държавата по седалището на дружеството майка.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000001">
                  <title id="B210000001">
                     <number>2.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000001">Тази възможност за прехвърляне на печалбата е в основата на настоящото датско преюдициално запитване. Датските данъчни органи се опитват да противодействат на това прехвърляне чрез забрана за приспадане на разходите за лихви от т.нар. дъщерни дружества със слаба капитализация, тоест по отношение на които се счита, че всъщност дружеството майка би трябвало да ги обезпечи с повече собствен капитал. Ефектът от забраната за приспадане е, че печалбата на датските дъщерни дружества подлежи на данъчно облагане в пълен размер, който не се намалява с прекомерни плащания на лихви. За да се предотврати обаче двойното данъчно облагане на разходите за лихви в самата Дания, в този случай е предвидено данъчно освобождаване на съответните доходи от лихви, реализирани от датското дружество майка.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000002">
                  <title id="B210000002">
                     <number>3.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000002">Това данъчно освобождаване обаче не се предоставя на датските дружества майки, когато тяхното дъщерно дружество е установено в друга държава членка, в която за дружеството също се прилага забрана за приспадане на разходите за лихви. При тези обстоятелства Съдът следва да изясни дали такава уредба, имаща за цел защита от прехвърляне на печалби, е съвместима със свободата на установяване. В това отношение по-специално става въпрос за запазване на съгласуваността на нашата съдебна практика в областта на директното данъчно облагане.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000001">
               <title style="03Titre1" id="B200000001">
                  <number>II – </number>
                  <titlecontent id="B300000001">
                     <emphasis role="bold" id="B400000001">Правна уредба</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000002">
                  <title style="28Titresansnumero2" id="B200000002">
                     <titlecontent id="B300000002">
                        <emphasis role="italc" id="B400000002">Правото на Съюза</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000003">
                     <title id="B210000003">
                        <number>4.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000003">По време на спорния период в главното производство член 43 ЕО<footnote role="fNote" id="B110000000">
                           <number>2</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000004"> –	Договор за създаване на Европейската общност в редакцията му съгласно Договора от Амстердам (ОВ C 340, 1997 г., стр. 173).</para>
                        </footnote> (понастоящем член 49 ДФЕС<footnote role="fNote" id="B110000001">
                           <number>3</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000005"> –	Договор за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 47).</para>
                        </footnote>) урежда свободата на установяване, както следва:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000006">„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000007">Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 48, втора алинея при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазване на разпоредбите на главата относно капиталите“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000004">
                     <title id="B210000004">
                        <number>5.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000008">Член 48 ЕО (понастоящем член 54 ДФЕС) разширява приложното поле на свободата на установяване, както следва:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000009">„Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Общността, за целите на тази глава се третират по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите членки.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000010">[…]“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000003">
                  <title style="28Titresansnumero2" id="B200000003">
                     <titlecontent id="B300000003">
                        <emphasis role="italc" id="B400000003">Националното право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000005">
                     <title id="B210000005">
                        <number>6.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000011">В Кралство Дания доходите на датските дружества, включително доходите от лихви, подлежат на облагане с корпоративен данък.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000006">
                     <title id="B210000006">
                        <number>7.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000012">Съгласно член 11, параграф 1 от Закона за корпоративния данък (Selskabsskattelov, наричан по-нататък „датският ЗКД“) датско дружество, което е част от група предприятия, поначало не може да отчита направените от него разходи за лихви за вътрешногрупови задължения като оперативни разходи, ако е със слаба капитализация. Налице е слаба капитализация, когато съотношението между задълженията и собствения капитал на въпросното дружество е над 4:1.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000007">
                     <title id="B210000007">
                        <number>8.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000013">Когато се прилага забраната за приспадане на разходите за лихви по член 11, параграф 1 от датския ЗКД, съгласно параграф 6 от този член кредиторът по вземането за лихви има право на данъчно освобождаване на съответните доходи от лихви.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000004">
               <title style="03Titre1" id="B200000004">
                  <number>III – </number>
                  <titlecontent id="B300000004">
                     <emphasis role="bold" id="B400000004">Спорът в главното производство</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000008">
                  <title id="B210000008">
                     <number>9.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000014">Спорът в главното производство се отнася до определянето на датския корпоративен данък, дължим от датското дружество Damixa ApS (наричано по-нататък „Damixa“) за 2005 г. и 2006 г., и по-специално отчитането за данъчни цели на определени доходи от лихви. През спорния период Damixa е било дъщерно дружество на Masco Denmark ApS и е подлежало на общо данъчно облагане на групата дружества, поради което Masco Denmark ApS също е жалбоподател в главното производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000009">
                  <title id="B210000009">
                     <number>10.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000015">Damixa отпуска заем на своето установено в Германия дъщерно дружество Damixa Armaturen GmbH, в което притежава 100 % от дяловете. През 2005 г. и 2006 г. Damixa реализира доход от лихви по този заем в общ размер на 9 584 745 DKK (датски крони). Разходите на неговото германско дъщерно дружество по тези лихви не са признати за оперативен разход, а са третирани като изплатени дивиденти, тъй като съгласно германското законодателство то се е считало за дружество със слаба капитализация (съотношението между неговите задължения и собствения му капитал е било над 1,5).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000010">
                  <title id="B210000010">
                     <number>11.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000016">В този случай датската данъчна администрация счита, че не е възможно да се предостави данъчно освобождаване на доходите от лихви съгласно член 11, параграф 6 от датския ЗКД. Всъщност, за да се предостави освобождаване, трябвало да е осъществен фактическият състав по член 11, параграф 1 от датския ЗКД, който забранява длъжникът по вземането за лихви да приспада разходите си за лихви. Тази забраната за приспадане обаче важи само за дружества, които подлежат на данъчно облагане в Дания, тоест по правило само за установените в Дания дружества.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000011">
                  <title id="B210000011">
                     <number>12.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000017">От своя страна Damixa поддържа, че въпросната уредба накърнява нейната свобода на установяване. В крайна сметка ѝ се отказвало предоставяне на данъчното освобождаване всъщност само поради това че нейното дъщерно дружество, от което получава лихви, е установено в друга държава членка.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000005">
               <title style="03Titre1" id="B200000005">
                  <number>IV – </number>
                  <titlecontent id="B300000005">
                     <emphasis role="bold" id="B400000005">Производството пред Съда</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000012">
                  <title id="B210000012">
                     <number>13.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000018">На 19 декември 2014 г. сезираният междувременно със спора Vestre Landsret (Апелативен съд, Западен регион, Дания) отправя на основание член 267 ДФЕС следния преюдициален въпрос до Съда:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000019">„Изключва ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО възможността дадена държава членка да не предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато установено в друга държава членка свързано дружество от същата група няма право да му бъдат приспаднати съответните разходи за лихви съгласно нормите (като в настоящия случай) в последната държава членка, ограничаващи правото на приспадане на лихвите при слаба капитализация, когато първата държава членка предоставя данъчно освобождаване на доходите от лихви на местно дружество, когато свързано дружество от същата група в същата държава членка няма право на приспадане за съответните разходи за лихви съгласно националните норми (като в настоящия случай), ограничаващи правото на приспадане на лихвите при слаба капитализация?“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000013">
                  <title id="B210000013">
                     <number>14.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000020">По този въпрос писмени становища представят жалбоподателите в главното производство, Кралство Дания и Европейската комисия, като същите са направили и устни изявления в съдебното заседание от 3 март 2016 г.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000006">
               <title style="03Titre1" id="B200000006">
                  <number>V – </number>
                  <titlecontent id="B300000006">
                     <emphasis role="bold" id="B400000006">Правен анализ</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000014">
                  <title id="B210000014">
                     <number>15.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000021">С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали е съвместимо със свободата на установяване държава членка да освобождава от данък доходите от лихви, които дружество майка получава от дъщерното си дружество, когато данъчното право на тази държава членка забранява дъщерното дружество да приспада съответните си разходи за лихви при слаба капитализация, но не и когато дъщерното дружество е установено в друга държава членка, в която при данъчното облагане плащанията за лихви също не подлежат на приспадане при слаба капитализация.</para>
               </blockquote>
               <section id="B000000007">
                  <title style="04Titre2" id="B200000007">
                     <titlecontent id="B300000007">А – <emphasis role="italc" id="B400000007">Ограничение на свободата на установяване</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000015">
                     <title id="B210000015">
                        <number>16.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000022">Съгласно член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО ограниченията върху свободата на установяване на дружества на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага не само по отношение на приемащата държава, но и по отношение на държавата по произход на дружеството<footnote role="fNote" id="B110000002">
                           <number>4</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000023"> –<emphasis role="tab" id="B400000008"/>Вж. например решения Daily Mail и General Trust (81/87, EU:C:1988:456, т. 16), National Grid Indus (C‑371/10, EU:C:2011:785, т. 35), Nordea Bank Danmark (C‑48/13, EU:C:2014:2087, т. 18) и Sparkasse Allgäu (C‑522/14, EU:C:2016:253, т. 20).</para>
                        </footnote>. Принципно забранено ограничение на свободата на установяване е налице, когато държавата по произход третира местно дружество майка, което притежава чуждестранно дъщерно дружество, по-неблагоприятно в сравнение с местно дружество майка, което притежава местно дъщерно дружество<footnote role="fNote" id="B110000003">
                           <number>5</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000024"> –<emphasis role="tab" id="B400000009"/>Вж. например решения X и Y (C‑200/98, EU:C:1999:566, т. 27 и 28), Papillon (C‑418/07, EU:C:2008:659, т. 31 и 32), SCA Group Holding и др. (C‑39/13—C‑41/13, EU:C:2014:1758, т. 23—27), Nordea Bank Danmark (C‑48/13, EU:C:2014:2087, т. 19) и Groupe Steria (C‑386/14, EU:C:2015:524, т. 15).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000016">
                     <title id="B210000016">
                        <number>17.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000025">В настоящия случай на пръв поглед изглежда, че по този начин Damixa е поставено в неблагоприятно положение. За разлика от положението, при което на Damixa е отказано данъчно освобождаване на лихвите, които е получило от своето чуждестранно дъщерно дружество, въпреки че в рамките на корпоративното подоходно облагане последното няма право да приспада лихвите като оперативни разходи, Damixa щеше да се ползва от такова данъчно освобождаване, ако притежаваше местно дъщерно дружество, на което също би било отказано приспадане на лихвите.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000017">
                     <title id="B210000017">
                        <number>18.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000026">В крайна сметка обаче уредба като датската не ограничава свободата на установяване на Damixa, тъй като неговото неблагоприятно положение не се дължи единствено на мерките на Кралство Дания. Тази гледна точка следва от утвърдения в съдебната практика принцип на автономността (по този въпрос в точка 1 по-долу) и по същество не се поставя под въпрос и от линията в съдебната практика, водеща началото си от решение <emphasis role="italc" id="B400000010">Manninen </emphasis>(по този въпрос в точка 2 по-долу).</para>
                  </blockquote>
                  <section id="B000000008">
                     <title style="05Titre3" id="B200000008">
                        <number>1. </number>
                        <titlecontent id="B300000008">Принципът на автономността</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000018">
                        <title id="B210000018">
                           <number>19.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000027">Съдът многократно приема, че от изискването за спазване на основните свободи не може да се извежда задължение за дадена държава членка при прилагането на собственото си данъчно законодателство да взема предвид възможните неблагоприятни последици, произтичащи от особеностите на правната уредба на друга държава членка<footnote role="fNote" id="B110000004">
                              <number>6</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000028"> –<emphasis role="tab" id="B400000011"/>Вж. решения Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C‑157/07, EU:C:2008:588, т. 49) и K (C‑322/11, EU:C:2013:716, т. 79).</para>
                           </footnote>. Действително Съдът приема, че по-специално свободата на установяване не означава, че дадена държава членка е длъжна да съобрази собствената си данъчна система с тази на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни законодателства<footnote role="fNote" id="B110000005">
                              <number>7</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000029"> –<emphasis role="tab" id="B400000012"/>Решения Deutsche Shell (C‑293/06, EU:C:2008:129, т. 43), Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C‑157/07, EU:C:2008:588, т. 50) и National Grid Indus (C‑371/10, EU:C:2011:785, т. 62); вж. в този смисъл и решения Columbus Container Services (C‑298/05, EU:C:2007:754, т. 51) и X (C‑686/13, EU:C:2015:375, т. 33) във връзка с избора между различни държави по отношение на установяването на дружество; относно двойното данъчно облагане вж. по-специално решения CIBA (C‑96/08, EU:C:2010:185, т. 28), Комисия/Унгария (C‑253/09, EU:C:2011:795, т. 83) и X (C‑302/12, EU:C:2013:756, т. 29); относно задължението за информиране на данъчните органи вж. освен това решение Sparkasse Allgäu (C‑522/14, EU:C:2016:253, т. 31); в допълнение, относно свободното движение на капитали вж. решения Block (C‑67/08, EU:C:2009:92, т. 31) и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑157/10, EU:C:2011:813, т. 39).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000019">
                        <title id="B210000019">
                           <number>20.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000030">В крайна сметка смисълът на този „принцип на автономността“<footnote role="fNote" id="B110000006">
                              <number>8</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000031"> –	Във връзка с цитираните принципи Съдът многократно споменава за „определена автономност“ на държавите членки в законодателната им компетентност в областта на прякото данъчно облагане; вж. решения Columbus Container Services (C‑298/05, EU:C:2007:754, т. 51), Block (C‑67/08, EU:C:2009:92, т. 31) и Комисия/Унгария (C‑253/09, EU:C:2011:795, т. 83).</para>
                           </footnote> се състои в това, че дадена държава членка не нарушава основните свободи, когато третира трансграничните положения по-неблагоприятно единствено от гледна точка на данъчната система на друга държава членка. Всъщност данъчните системи на държавите членки следва да се разглеждат самостоятелно<footnote role="fNote" id="B110000007">
                              <number>9</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000032"> –	Това виждане важи и в обратната посока: уредбата на държава членка нарушава основните свободи и в случаите, в които предизвиканото единствено от нея по-неблагоприятно третиране се компенсира от уредбата на друга държава членка, по този въпрос представеното вж. заключението ми по свързани дела SCA Group Holding и др. (C‑39/13—C‑41/13, EU:C:2014:104, т. 50 и цитираната съдебна практика); вж. в този смисъл и решение Amurta (C‑379/05, EU:C:2007:655, т. 78).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000020">
                        <title id="B210000020">
                           <number>21.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000033">Така например в съответствие с този принцип Съдът приема, че дадена държава членка не е длъжна да обуславя решението си да събира даден данък от обстоятелството дали и друга държава членка налага данък при същия фактически състав<footnote role="fNote" id="B110000008">
                              <number>10</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000034"> –	Вж. решения Block (C‑67/08, EU:C:2009:92, т. 28—31) и CIBA (C‑96/08, EU:C:2010:185, т. 28).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000021">
                        <title id="B210000021">
                           <number>22.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000035">В друг случай, в рамките на т.нар. данъчно облагане при напускане на страната, отново в съответствие с принципа на автономността Съдът приема, че дадена държава членка не е длъжна да отчете обезценяванията на стойността на активите на предприятие, които възникват след преместване на седалището му в друга държава членка в зависимост от това дали приемащата държава членка предвижда в данъчната си система отчитане на тези обезценявания<footnote role="fNote" id="B110000009">
                              <number>11</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000036"> –<emphasis role="tab" id="B400000013"/>Вж. решение National Grid Indus (C‑371/10, EU:C:2011:785, т. 61 и 62).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000022">
                        <title id="B210000022">
                           <number>23.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000037">Съгласно принципа на автономността трансграничното отчитане на загуби също не може да зависи от това дали данъчната система на друга държава членка изключва възможността чуждестранното дъщерно дружество да пренася загуби<footnote role="fNote" id="B110000010">
                              <number>12</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000038"> –<emphasis role="tab" id="B400000014"/>Вж. решение Комисия/Обединено Кралство (C‑172/13, EU:C:2015:50, т. 33 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote> или поначало изключва отчитане на загубата от продажба на недвижим имот в същата държава членка<footnote role="fNote" id="B110000011">
                              <number>13</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000039"> –<emphasis role="tab" id="B400000015"/>Вж. решение K (C‑322/11, EU:C:2013:716, т. 79—81).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000023">
                        <title id="B210000023">
                           <number>24.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000040">Във всички тези случаи по-неблагоприятното третиране на трансграничното положение се дължи най-малкото и на мерките на другата държава членка и следователно е вследствие на разпределението на данъчната компетентност между държавите членки<footnote role="fNote" id="B110000012">
                              <number>14</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000041"> –<emphasis role="tab" id="B400000016"/>Вж. в този смисъл решение Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C‑157/07, EU:C:2008:588, т. 51 и 52).</para>
                           </footnote>, съответно на паралелното ѝ упражняване<footnote role="fNote" id="B110000013">
                              <number>15</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000042"> –<emphasis role="tab" id="B400000017"/>Вж. в този смисъл решения Kerckhaert и Morres (C‑513/04, EU:C:2006:713, т. 20) и CIBA (C‑96/08, EU:C:2010:185, т. 25).</para>
                           </footnote>. Когато обаче по-неблагоприятното третиране произтича единствено от взаимното действие на разпоредбите на две държави членки, нито една от тях не може да бъде упрекната в ограничаване на основна свобода<footnote role="fNote" id="B110000014">
                              <number>16</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000043"> –<emphasis role="tab" id="B400000018"/>Случаите, в които правните последици, които са проявление на принципа на автономността, не се квалифицират като ограничение на съответната свобода, са разгледани в решения Columbus Container Services (C‑298/05, EU:C:2007:754, т. 50—54), Block (C‑67/08, EU:C:2009:92, т. 23—31), X (C‑686/13, EU:C:2015:375, т. 33—35) и Sparkasse Allgäu (C‑522/14, EU:C:2016:253, т. 24—32); принципът на автономността се разглежда обаче при обосновката на дадено ограничение в решения Deutsche Shell (C‑293/06, EU:C:2008:129, т. 41—44), National Grid Indus (C‑371/10, EU:C:2011:785, т. 50—64), Комисия/Унгария (C‑253/09, EU:C:2011:795, т. 81—83) и K (C‑322/11, EU:C:2013:716, т. 74—82).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000024">
                        <title id="B210000024">
                           <number>25.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000044">Особено нагледен пример е двойното данъчно облагане на трансгранични положения в две държави членки, което според постоянната практика на Съда не представлява нарушение на основните свободи, макар при него да са очевидни негативните отражения върху вътрешния пазар<footnote role="fNote" id="B110000015">
                              <number>17</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000045"> –<emphasis role="tab" id="B400000019"/>Вж. само решения Damseaux (C‑128/08, EU:C:2009:471, т. 34), CIBA (C‑96/08, EU:C:2010:185, т. 28), Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen (C‑436/08 и C‑437/08, EU:C:2011:61, т. 170) и X (C‑302/12, EU:C:2013:756, т. 29).</para>
                           </footnote>. При все това подобно засягане на вътрешния пазар в резултат на автономните мерки на две държави членки не може да бъде преодоляно чрез основните свободи, а само посредством съответни правни актове на равнището на Съюза<footnote role="fNote" id="B110000016">
                              <number>18</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000046"> –<emphasis role="tab" id="B400000020"/>Вж. само решения Kerckhaert и Morres (C‑513/04, EU:C:2006:713, т. 22), Columbus Container Services (C‑298/05, EU:C:2007:754, т. 45), Block (C‑67/08, EU:C:2009:92, т. 30) и CIBA (C‑96/08, EU:C:2010:185, т. 27).</para>
                           </footnote> или, което не е толкова добър вариант, но понастоящем най-често се използва, по пътя на спогодби или многостранни споразумения между държавите членки<footnote role="fNote" id="B110000017">
                              <number>19</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000047"> –<emphasis role="tab" id="B400000021"/>Вж. само решения Deutsche Shell (C‑293/06, EU:C:2008:129, т. 41 и 42) и Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt (C‑157/07, EU:C:2008:588, т. 48 и 49).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000025">
                        <title id="B210000025">
                           <number>26.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000048">В настоящия случай conditio sine qua non за по-неблагоприятното третиране на Damixa поради трансграничното му установяване е, че германското данъчно законодателство, приложимо по отношение на неговото дъщерно дружество, предвижда забрана за приспадане на лихвите. При липса на тази уредба, дължаща се на мерките на друга държава членка, не може да се констатира по-неблагоприятно третиране на трансграничното спрямо вътрешното положение. Всъщност, ако в друга държава членка не е предвидена забрана за приспадане на лихвите, за целите на данъчното облагане чуждестранното дъщерно дружество би могло, както е обичайно, да отчита плащанията за лихви към своето дружество майка Damixa като оперативни разходи. Съгласно датската данъчна система обаче дружествата майки, чиито дъщерни дружества могат да приспадат плащанията на лихви като оперативни разходи, нямат право на данъчно освобождаване на съответните им доходи от лихви, независимо от това дали дъщерното дружество е местно или чуждестранно.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000026">
                        <title id="B210000026">
                           <number>27.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000049">Ако, напротив, в настоящия случай се приеме, че датската уредба ограничава свободата на установяване, Кралство Дания би било длъжно — освен когато това ограничение е обосновано — винаги да обусловя данъчното освобождаване при трансгранични положения в зависимост от това дали данъчната система на друга държава членка предвижда за своите данъчнозадължени лица забрана за приспадане на разходите за лихви. Такава теза би се намирала в явно противоречие с посочената съдебна практика по принципа на автономността.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000009">
                     <title style="05Titre3" id="B200000009">
                        <number>2. </number>
                        <titlecontent id="B300000009">Решение Manninen</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000027">
                        <title id="B210000027">
                           <number>28.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000050">Макар постановено през 2004 г., още <emphasis role="italc" id="B400000022">преди </emphasis>да бъде развит принципът на автономността в нашата съдебна практика, решение Manninen<footnote role="fNote" id="B110000018">
                              <number>20</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000051"> –<emphasis role="tab" id="B400000023"/>Решение Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484).</para>
                           </footnote>, чието значение за отговора на преюдициалния въпрос беше пространно обсъдено от участниците в производството, също е съвместимо с този принцип.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000028">
                        <title id="B210000028">
                           <number>29.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000052">В решение Manninen Съдът установява нарушение на свободното движение на капитали във връзка с данъчното облагане на доходите от дивиденти на съдружниците — местни лица. Действително в този случай националното данъчно законодателство поначало е предвиждало, че на съдружниците се предоставя данъчен кредит в размер на корпоративния данък, вече заплатен от дружеството, в което са съдружници, върху разпределената от него печалба. Законът обаче е изключил съдружниците в чуждестранни дружества от обхвата на приложение на тази мярка, за да се избегне икономическото двойно облагане на печалбата на дружествата. В този случай не е било възможно приспадане на корпоративния данък, заплатен от чуждестранни дружества в друга държава членка. В това отношение Съдът установява ограничаване на трансграничните инвестиции, за което не намира обосновка.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000029">
                        <title id="B210000029">
                           <number>30.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000053">Отнесено към настоящия случай, би могло да се поддържа, че увеличеното облагане на дъщерното дружество вследствие на забраната за приспадане на лихвите също е данък, който следва да се „приспада“ при съдружника — местно лице, а именно дружеството майка, като не се обложат доходите на съдружника от лихви. От тази съпоставка би било видно, че както в решение Manninen, и в настоящия случай би следвало да се приеме, че е налице ограничаване на свободата на установяване, тъй като при дялови участия в чуждестранни дружества не е възможно „приспадане“. Това би поставило под въпрос действието на принципа на автономността.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000030">
                        <title id="B210000030">
                           <number>31.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000054">Трябва обаче да се подчертае, че в мотивите си към тогавашното решение Съдът изрично се основава на разбирането, че при тази национална уредба приспадането на корпоративния данък на дружеството от данъка върху доходите на неговия съдружник в крайна сметка води до данъчно освобождаване на доходите на съдружника от дивиденти<footnote role="fNote" id="B110000019">
                              <number>21</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000055"> –<emphasis role="tab" id="B400000024"/>Вж. решение Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484, т. 20 и 44).</para>
                           </footnote>. Така единствено съответната държава членка е била отговорна за по-неблагоприятното третиране на дяловите участия в чуждестранни дружества, при които в крайна сметка не е било предвидено данъчно освобождаване на доходите от дивиденти. С оглед на това разбиране решение Marinnen съществено се отличава от настоящия случай. Всъщност предвиденото в датския закон данъчно освобождаване на дружествата майки не е приложимо във всички случаи, а само когато на техните дъщерни дружества е забранено да приспадат разходите си за лихви, което при чуждестранните дъщерни дружества обаче зависи от данъчната система на друга държава членка.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000031">
                        <title id="B210000031">
                           <number>32.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000056">Това тълкуване на решение Marinnen би могло обаче да се окаже в противоречие с виждането на Съда, че съответната държава членка не е длъжна също да освободи съдружника изцяло от данъчно облагане на дивидентите от чуждестранно дружество. Напротив, съгласно постоянната съдебна практика, от данъка на съдружника се приспада само корпоративният данък, действително платен в държавата членка по седалището на дружеството<footnote role="fNote" id="B110000020">
                              <number>22</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000057"> –<emphasis role="tab" id="B400000025"/>Вж. решение Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484, т. 54); вж. в същия смисъл по-специално решения Test Claimants in the FII Group Litigation (C‑446/04, EU:C:2006:774, т. 70), Meilicke и др. (C‑292/04, EU:C:2007:132, т. 15), Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen (C‑436/08 и C‑437/08, EU:C:2011:61, т. 61) и Meilicke и др. (C‑262/09, EU:C:2011:438).</para>
                           </footnote>. Така в това отношение може да се открие противоречие с принципа на автономността, тъй като обхватът на приспадането зависи тъкмо от размера на чуждестранния данък и следователно от данъчната система на друга държава членка.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000032">
                        <title id="B210000032">
                           <number>33.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000058">Това предполагаемо противоречие обаче отпада, като се вземе предвид, че така Съдът оставя свобода на държавата членка само във връзка с избора на средството за отстраняване на установеното нарушение. За да се избегне нарушение на свободното движение на капитали, не е необходимо съответната държава членка също да предвиди данъчно освобождаване за дяловите участия в чуждестранни дружества, а е достатъчно да допусне приспадане само на действително платения чуждестранен корпоративен данък<footnote role="fNote" id="B110000021">
                              <number>23</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000059"> –<emphasis role="tab" id="B400000026"/>Вж. решение Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484, т. 46).</para>
                           </footnote>. Обратно, съгласно линията на съдебната практика, водеща началото си от решение <emphasis role="italc" id="B400000027">Manninen</emphasis>, основните свободи не изискват приспадане на чуждестранния данък като такъв и съответно не предполагат зависимост от данъчната система на друга държава членка, което личи по-специално от обстоятелството, че в трансграничните случаи съдружникът впоследствие е освободен най-много от данъка върху доходите от дивиденти, но няма право да му бъде възстановена горницата от платения чуждестранен корпоративен данък<footnote role="fNote" id="B110000022">
                              <number>24</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000060"> –<emphasis role="tab" id="B400000028"/>Вж. решение Test Claimants in the FII Group Litigation (C‑446/04, EU:C:2006:774, т. 52).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000010">
                     <title style="05Titre3" id="B200000010">
                        <number>3. </number>
                        <titlecontent id="B300000010">Заключение</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000033">
                        <title id="B210000033">
                           <number>34.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000061">Следователно уредба като датската относно данъчното освобождаване на доходите от лихви в зависимост от наличието на забрана за приспадане на лихвите не представлява ограничение на свободата на установяване и поради това не нарушава членове 43 ЕО и 48 ЕО.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
               <section id="B000000011">
                  <title style="04Titre2" id="B200000011">
                     <titlecontent id="B300000011">Б – <emphasis role="italc" id="B400000029">При условията на евентуалност: обосноваване на възможно ограничение</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000034">
                     <title id="B210000034">
                        <number>35.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000062">Ако обаче Съдът приеме, че в настоящия случай е налице ограничение на свободата на установяване на Damixa, съответно следва да се провери дали това неблагоприятно третиране е обосновано.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000035">
                     <title id="B210000035">
                        <number>36.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000063">Неблагоприятното третиране на Damixa би могло да се обоснове със съображението, че в неговия случай съществува забрана за дъщерното му дружество да приспада разходите си за лихви в рамките на <emphasis role="italc" id="B400000030">чуждестранното </emphasis>корпоративно данъчно облагане, а не на системата на датския корпоративен данък.</para>
                  </blockquote>
                  <section id="B000000012">
                     <title style="05Titre3" id="B200000012">
                        <number>1. </number>
                        <titlecontent id="B300000012">Разпределение на данъчните правомощия между държавите членки</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000036">
                        <title id="B210000036">
                           <number>37.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000064">В това отношение най-напред следва да се припомни, че в постоянната си практика Съдът признава обосновката, почиваща на запазването на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки<footnote role="fNote" id="B110000023">
                              <number>25</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000065"> –<emphasis role="tab" id="B400000031"/>Вж. по-специално решения Marks &amp; Spencer (C‑446/03, EU:C:2005:763, т. 45), National Grid Indus (C‑371/10, EU:C:2011:785, т. 45) и Finanzamt Linz (C‑66/14, EU:C:2015:661, т. 41).</para>
                           </footnote>. Съгласно тази съдебна практика държавите членки имат право да упражняват и защитават предоставените им данъчни правомощия<footnote role="fNote" id="B110000024">
                              <number>26</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000066"> –<emphasis role="tab" id="B400000032"/>Вж. по-подробно заключението ми по дело Nordea Bank Danmark (C‑48/13, EU:C:2014:153, т. 38—41 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>. Мерките въз основа на това съображение надхвърлят рамката, свързана единствено с интереса на отделната държава членка да избегне намаляване на данъчните си приходи, който като такъв не представлява императивно съображение от общ интерес<footnote role="fNote" id="B110000025">
                              <number>27</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000067"> –<emphasis role="tab" id="B400000033"/>Вж. по-специално решения ICI (C‑264/96, EU:C:1998:370, т. 28), Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484, т. 49) и Комисия/Австрия (C‑10/10, EU:C:2011:399, т. 40).</para>
                           </footnote>, тъй като има за цел да се предотврати необоснованото прехвърляне на облагаемата данъчна основа от една държава членка в друга.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000037">
                        <title id="B210000037">
                           <number>38.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000068">Особеността на настоящия случай се състои в това, че правомощията за данъчно облагане не са определени от държавите членки чрез спогодби или едностранно, както е в други случаи<footnote role="fNote" id="B110000026">
                              <number>28</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000069"> –<emphasis role="tab" id="B400000034"/>Вж. по-специално решения Aberdeen Property Fininvest Alpha (C‑303/07, EU:C:2009:377, т. 25), National Grid Indus (C‑371/10, EU:C:2011:785, т. 45) и Finanzamt Linz (C‑66/14, EU:C:2015:661, т. 41).</para>
                           </footnote>, а с правен акт на Съюза. Действително лихвите, които Damixa е получило от своето германско дъщерно дружество, очевидно попадат в обхвата на приложение на Директива 2003/49/ЕО<footnote role="fNote" id="B110000027">
                              <number>29</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000070"> –<emphasis role="tab" id="B400000035"/>Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 75).</para>
                           </footnote>. Член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива предоставя правото за данъчно облагане на тези лихви на държавата членка на кредитора по вземането за лихви, като освобождава от данък лихвите в държавата източник.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000038">
                        <title id="B210000038">
                           <number>39.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000071">Макар Директива 2003/49 съгласно член 4, параграф 1, буква а) от нея да не препятства държавата източник по изключение да облага с данък плащанията на лихви като разпределена печалба, което може да се постигне посредством забрана за приспадане на лихвите, и въпреки че облагането на дъщерното дружество, върху което тази забрана оказва пряко влияние, не е обхванато от член 1, параграф 1 от нея<footnote role="fNote" id="B110000028">
                              <number>30</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000072"> –<emphasis role="tab" id="B400000036"/>Вж. решение Scheuten Solar Technology (C‑397/09, EU:C:2011:499, т. 30 и 31).</para>
                           </footnote>, тази директива все пак недвусмислено установява, че правомощието за данъчно облагане на трансграничните плащания на лихви принадлежи на държавата членка на кредитора по вземането за лихви<footnote role="fNote" id="B110000029">
                              <number>31</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000073"> –<emphasis role="tab" id="B400000037"/>Вж. съображение 4 от Директива 2003/49.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000039">
                        <title id="B210000039">
                           <number>40.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000074">Разглежданото в настоящия случай данъчно правомощие на Кралство Дания обаче не би било гарантирано, когато обстоятелството, че държавата източник Федерална република Германия облага с данък плащането на лихви с помощта на забрана за приспадането им, би довело до това Дания да бъде задължена да се откаже от данъчното си правомощие, като предвиди и в тези случаи данъчно освобождаване. Действително данъчните правни актове на Съюза като Директива 2003/49 също са обвързани от изискването за спазване на основните свободи<footnote role="fNote" id="B110000030">
                              <number>32</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000075"> –<emphasis role="tab" id="B400000038"/>Вж. в този смисъл относно Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97) решение Groupe Steria (C‑386/14, EU:C:2015:524, т. 39 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>. Щом като обаче в областта на данъчното право обосновката за накърняване на основните свободи трябва да е в зависимост от разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки<footnote role="fNote" id="B110000031">
                              <number>33</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000076"> –<emphasis role="tab" id="B400000039"/>Вж. по-подробно заключението ми по дело Nordea Bank Danmark (C‑48/13, EU:C:2014:153, т. 35—37 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>, това следва да важи на още по-голямо основание за разпределението на правомощията на равнището на Съюза.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000040">
                        <title id="B210000040">
                           <number>41.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000077">Тъй като извън ограничаването на разглежданото данъчно освобождаване на лихвите, плащани от местните дъщерни дружества, не може да се намери по-умерено средство за предотвратяване на прехвърлянето на правомощието за данъчно облагане към държавата източник в противоречие с разпределението на данъчните правомощия, установено в Директива 2003/49, тази мярка за запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки следователно би била обоснована.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000013">
                     <title style="05Titre3" id="B200000013">
                        <number>2. </number>
                        <titlecontent id="B300000013">Съгласуваност на данъчната система</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000041">
                        <title id="B210000041">
                           <number>42.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000078">Освен това изключването на възможността за данъчно освобождаване по отношение на чуждестранни дъщерни дружества би могло да се обоснове със съображението за запазване на съгласуваността на данъчната система<footnote role="fNote" id="B110000032">
                              <number>34</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000079"> –<emphasis role="tab" id="B400000040"/>Вж. по-специално решения Bachmann (C‑204/90, EU:C:1992:35, т. 28), Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484, т. 42), Papillon (C‑418/07, EU:C:2008:659, т. 43), SCA Group Holding и др. (C‑39/13 до C‑41/13, EU:C:2014:1758, т. 33) и Timac Agro Deutschland (C‑388/14, EU:C:2015:829, т. 39).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000042">
                        <title id="B210000042">
                           <number>43.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000080">В това отношение трябва да се установи пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му с определено данъчно задължение<footnote role="fNote" id="B110000033">
                              <number>35</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000081"> –	Вж. само решения Svensson и Gustavsson (C‑484/93, EU:C:1995:379, т. 18), ICI (C‑264/96, EU:C:1998:370, т. 29), Rewe Zentralfinanz (C‑347/04, EU:C:2007:194, т. 62), Test Claimants in the FII Group Litigation (C‑35/11, EU:C:2012:707, т. 58) и Timac Agro Deutschland (C‑388/14, EU:C:2015:829, т. 39).</para>
                           </footnote>. При това прекият характер на връзката между предимството и задължението трябва да се преценява с оглед на целта на разглежданата данъчна уредба<footnote role="fNote" id="B110000034">
                              <number>36</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000082"> –	Вж. само решения Deutsche Shell (C‑293/06, EU:C:2008:129, т. 39), Presidente del Consiglio dei Ministri (C‑169/08, EU:C:2009:709, т. 47) и Timac Agro Deutschland (C‑388/14, EU:C:2015:829, т. 39); вж. в подобен смисъл още решение Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:484, т. 43).</para>
                           </footnote>. Ако тези условия са изпълнени, данъчното предимство може да бъде отказано на данъчнозадълженото лице, ако то не е адресат на задължението, което данъчната система на държавата членка неделимо свързва с исканото данъчно предимство.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000043">
                        <title id="B210000043">
                           <number>44.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000083">В настоящия случай може да се установи наличие на такава пряка връзка между датското данъчно освобождаване на доходите от лихви на дружеството майка и датската забрана за приспадане на разходите за лихви, плащани от дъщерното дружество. Така Damixa иска да се ползва от предимството под формата на данъчно освобождаване на неговите доходи от лихви, без неговото дъщерно дружество да е адресат на пряко свързаното с него задължение под формата на датската забрана за приспадане на лихвите.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000044">
                        <title id="B210000044">
                           <number>45.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000084">Гореизложените съображения не се разколебават от обстоятелството, че в различни случаи Съдът приема, че липсва пряка връзка по смисъла на съгласуваността на данъчната система и когато са засегнати различни данъчнозадължени лица<footnote role="fNote" id="B110000035">
                              <number>37</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000085"> –	Вж. само решение F.E. Familienprivatstiftung Eisenstadt (C‑589/13, EU:C:2015:612, т. 83 и цитираната съдебна практика).</para>
                           </footnote>. Впрочем, както съм изложила по-пространно на друго място<footnote role="fNote" id="B110000036">
                              <number>38</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000086"> –	Вж. заключението ми по дело Manninen (C‑319/02, EU:C:2004:164, т. 50—65).</para>
                           </footnote>, в такива случаи все пак по изключение може да съществува такава пряка връзка, когато — както е и в настоящия случай — една и съща икономическа операция води до огледални последици по отношение на две данъчнозадължени лица. По-специално в решение Papillon Съдът имплицитно признава това положение и решението е приложимо към настоящия случай. Всъщност в това решение той установява, че е налице пряка връзка между данъчното предимство под формата на консолидиране на резултатите от дейността на всички дружества в групата, и данъчната тежест под формата на неутрализиране на някои сделки между дружествата от групата<footnote role="fNote" id="B110000037">
                              <number>39</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000087"> –<emphasis role="tab" id="B400000041"/>Вж. решение Papillon (C‑418/07, EU:C:2008:659, т. 45—50).</para>
                           </footnote>. Така в упоменатия случай предимствата и неблагоприятните последици са засягали съответно различни дружества в рамките на една група.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000045">
                        <title id="B210000045">
                           <number>46.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000088">Впрочем съгласно по-новата съдебна практика пропорционално се явява и изключването на възможността за данъчно освобождаване по отношение чуждестранни дъщерни дружества, които попадат под чуждестранен режим на забрана за приспадане на лихвите. Всъщност в тази връзка Съдът приема, че отчитането на чуждестранни операции, които не подлежат на данъчно облагане от съответната държава, би противоречало на целта на закона, която, както е и в настоящия случай, е да се избегне двойното данъчно облагане в рамките на данъчната система на дадена държава членка<footnote role="fNote" id="B110000038">
                              <number>40</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000089"> –<emphasis role="tab" id="B400000042"/>Вж. решение Комисия/Унгария (C‑253/09, EU:C:2011:795, т. 81 и 82).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000046">
                        <title id="B210000046">
                           <number>47.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000090">Ето защо съображението за запазване на съгласуваността на данъчната система също обосновава ограничаването на разглежданото в настоящия случай данъчно освобождаване на доходите от лихви на дъщерни дружества, спрямо които съгласно националното законодателство се прилага забрана за приспадане на разходите за лихви.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
            </section>
         </C_Conc_Txt>
         <C_Conc_Conc>
            <section id="C000000000">
               <title style="03Titre1" id="C200000000">
                  <number>VI – </number>
                  <titlecontent id="C300000000">
                     <emphasis role="bold" id="C400000000">Заключение</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="C010000000">
                  <title id="C210000000">
                     <number>48.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="C150000000">Предвид всичко гореизложено, предлагам на преюдициалния въпрос на Vestre Landsret (Апелативен съд, Западен регион, Дания) да се отговори по следния начин:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="C150000001">„Член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО допуска уредба на държава членка, съгласно която не се освобождават от данък доходите от лихви на местно дружество, когато установено в друга държава членка дружество от същата група няма право да му бъдат приспаднати съответните разходи за лихви съгласно нормите в последната държава членка, ограничаващи правото на приспадане на лихвите при слаба капитализация, докато доходите от лихви на местно дружество се освобождават в случаите, в които местно дружество от същата група няма право да приспада съответните си разходи за лихви съгласно националните норми, ограничаващи правото на приспадане на лихвите при слаба капитализация“.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </C_Conc_Conc>
      </C_Conclusions>
   </Affaire>
</C_Doc_Ref>