<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-234/16</NO.CASE><NO.CASE>C-235/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CC0234</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:853">EU:C:2017:853</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Съединени дела С‑234/16 и C‑235/16</HT></P><P>ANGED</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑234/16 и C‑235/16</HT></P><P>Asociación Nacional de Grandes Empresas de Distribución (ANGED)</P><P>срещу</P><P>Consejería de Economía y Hacienda del Principado de Asturias (C‑234/16)</P><P>Consejo de Gobierno del Principado de Asturias (C‑235/16)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициални запитвания</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на установяване</KEYWORD><KEYWORD>Регионален налог, с който се облагат самостоятелни големи търговски обекти</KEYWORD><KEYWORD>Косвено неблагоприятно въздействие, тъй като, статистически погледнато, са засегнати преимуществено чуждестранни търговски вериги</KEYWORD><KEYWORD>Изключване и освобождавания от облагането с налога като недопустими помощи</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото дело следва да се разглежда във връзка с две други висящи пред Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Това са съединени дела C‑236/16 и C‑237/16, както и дело C‑233/16.</P></NOTE> производства, като заедно с тях предоставя възможността на Съда да прецизира обхвата на произтичащата от правото на Съюза забрана за предоставяне на помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Asociación Nacional de Grandes Empresas de Distribución (Национална асоциация на големите дистрибутори, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ANGED<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) атакува с подадената в главното производство жалба по-конкретно специален налог върху големите търговски обекти (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>IGEC<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) в Астурия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Според ANGED и Комисията този налог води до ограничаване на свободата на установяване и представлява недопустима помощ, по-конкретно за малките търговски обекти, тъй като същите не са засегнати от налога. Изразяват се обаче съмнения от гледна точка на правото на Съюза и относно регламентираното със закона освобождаване на определени големи търговски обекти (например продаващи строителни материали).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Приложимата към настоящия случай правна уредба на Съюза се съдържа в член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС и член 107 и сл. ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Испанското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Налогът върху големите търговски обекти, относно който спорят страните в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>IGEC<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), е въведен на <DATE ISO="20030101">1 януари 2003 г.</DATE> с Ley del Principado de Asturias 15/2002, de 27 de diciembre, de medidas presupuestarias, administrativas y fiscales (Закон 15/2002 на Княжество Астурия от <DATE ISO="20021227">27 декември 2002 г.</DATE> за бюджетни, административни и данъчни мерки) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Закон 15/2002<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Считано от <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE>, той е уреден с членове 19—36 от Texto refundido de las disposiciones legales del Principado de Asturias en materia de tributos propios, aprobado por Decreto Legislativo 1/2014, de 23 de julio (Преработен текст на законовите разпоредби на Княжество Астурия в областта на местните данъци и налози, консолидирана версия, одобрен със Законодателен декрет 1/2014 от <DATE ISO="20140723">23 юли 2014 г.</DATE>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>TRPATP<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>В преамбюла към Закон 15/2002 се посочва, че IGEC има парафискален характер, доколкото не е насочен изключително към реализиране на данъчни приходите, а по-скоро и основно има за цел да пренесе върху големите търговски обекти поемането на отрицателните последици, които тяхната дейност поражда върху територията, околната среда и структурата на градската търговия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 21, параграф 1 от Закон 15/2002 (също както и член 19.2 от TRPATP) предвижда, че с IGEC <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>[се облага] особената икономическа сила, която придобиват определени търговски обекти в резултат на установяването им на големи търговски площи, тъй като това обстоятелство е от решаващо значение за заемането на господстващо положение в сектора и може да има отрицателно въздействие върху територията и околната среда, разходите за които не се поемат от тези обекти<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 21, параграф 2 от Закон 15/2002 (също както и съгласно член 20 от TRPATP) събраните приходи в резултат на облагането с този налог се използват за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>изготвянето и изпълнението на програми за прилагането на секторните насоки за търговското оборудване<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> и за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>въвеждането на подобрения в околната среда и инфраструктурните мрежи<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 21 от Закон 15/2002 (също както и съгласно член 21 от TRPATP) облагаемото събитие представлява търговската експлоатация на големи търговски обекти поради въздействието, което те оказват върху територията, околната среда и консолидираната структурата на градската търговия на дребно в Княжество Астурия. След изменението на закона с Ley del Principado de Asturias 6/2004, de 28 de diciembre, de acompañamiento a los Presupuestos Generales para 2005 (Закон 6/2004 на Княжество Астурия от <DATE ISO="20041228">28 декември 2004 г.</DATE> — Придружителен закон към държавния бюджет за 2005 г.) задължени за заплащането на налога са лицата със самостоятелните или колективните търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ е равна на или по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Задължени за заплащането на налога лица са собственици на големи самостоятелни или колективни търговски обекти. Във връзка с това за такива собственици се считат притежателите на помещения, в които се намира големият търговски обект, който или използва пряко тези помещения за упражняване на търговската си дейност, или ги предоставя на разположение на трети лица с оглед упражняването на търговска дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Основата за определяне на налога представлява площта, предназначена за паркоместа към големите търговски обекти, като във връзка с това при всички случаи 50 % от витринната и търговската площ се разглежда като необлагаем минимум. При всички случаи площта, предназначена за паркоместа, се намалява с необлагаемия минимум от <FT TYPE="NUMBER">1999</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Към основата за определяне на налога се прилагат два коефициента, които отчитат броя на жителите в зоната, обслужвана от съответния голям търговски обект, и общата площ на големия търговски обект. В последния случай коефициентът се повишава с нарастването на размера на площта. В някои случаи към дължимата сума на IGEC може да бъде приложено намаление, когато по-далече разположените по-големи търговски обекти могат да бъдат достигнати с поне две различни обществени превозни средства или когато по-големите търговски обекти осъществяват считани за подходящи проекти за опазване на околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 21, параграф 4 от Закон 15/2002 (член 22 от TRPATP), в изменената му редакция, на облагане не подлежат големите самостоятелни търговски обекти, осъществяващи дейност единствено в следните области: градинарство, продажба на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване, при условие че тяхната витринна и търговска площ не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20031008">8 октомври 2003 г.</DATE> ANGED — национална асоциация на големите дистрибутори — обжалва по съдебен ред пред Sala de lo Contencioso-Administrativo del Tribunal Superior de Justicia de Asturias именно решението от <DATE ISO="20030703">3 юли 2003 г.</DATE> на Съвета по финансите на Княжество Астурия, с което се одобрява образецът на декларацията за регистрацията по IGEC, за изменението на тази регистрация и за нейното заличаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20140731">31 юли 2014 г.</DATE> Sala de lo Contencioso-Administrativo, Sección Segunda, del Tribunal Superior de Justicia de Asturias отхвърля подадената от ANGED жалба по образуваното административно дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141104">4 ноември 2014 г.</DATE> ANGED подава касационна жалба срещу това съдебно решение, посочвайки единствено, че член 21 от Закон 15/2002 нарушава установената в член 49 ДФЕС свобода на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>През февруари и май 2013 г. ANGED подава пред Комисията сигнал срещу Кралство Испания, тъй като счита, че предвидените в шест автономни области разпоредби относно налога върху големите търговски обекти противоречат на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20141128">28 ноември 2014 г.</DATE> Комисията уведомява Кралство Испания, че счита за несъвместима държавна помощ обстоятелството, че с налога не се облагат малките обекти за търговия на дребно, а на някои специализирани търговски обекти се предоставят определени освобождавания от налога. По този начин на определени предприятия се предоставя селективно предимство, тъй като се явяват изключение от общия режим на облагане с налога.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>По настоящото дело Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) решава, че следва да бъде проведено производството по постановяване на преюдициално заключение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Tribunal Supremo (Върховен съд) поставя на Съда следните въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.P><TXT>Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски<?PAGE NO="4"?> обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а</P></ITEM><ITEM><P>самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В производството пред Съда писмени становища по тези въпроси са представили ANGED, Астурия и Европейската комисия, като същите са взели участие и в съдебното заседания на <DATE ISO="20170706">6 юли 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По ограничението на основните свободи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С първия преюдициален въпрос запитваща юрисдикция пита Съда дали свободата на установяване изключва налог като IGEC. Следователно трябва да се прецени дали 1) е налице ограничение на свободата на установяване, което 2) не е обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Разглежда се механизмът на действие на IGEC. Като облагаемо събитие този налог отчита наличието на голям търговски обект. Това са такива обекти, чиято търговска площ е равна на или по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. Въпреки това основата за определяне на налога в конкретния случай представлява площта, предназначена за паркоместа към големите търговски обекти, като във връзка с това при всички случаи 50 % от витринната и търговската площ се разглежда като необлагаем минимум. В резултат на това за целите на облагането се стига до комбинирано отчитане на търговската площ и на площта за паркиране. Търговската площ е релевантна тогава, когато е двойно по-голяма от площта за паркиране. Освен това на търговските обекти се предоставя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>необлагаем площ<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в размер на <FT TYPE="NUMBER">1999</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> за паркоместа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Тази площ за паркиране се променя още и чрез различни коефициенти, които се повишават с нарастването на размера на площта. Ето защо в резултат на това се стига до известно прогресивно действие на налога. В резултат на това големите търговски обекти трябва да понесат както в абсолютен, така и в относителен план по-голяма тежест при облагането в сравнение с по-малките по площ самостоятелни търговски обекти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Ограничаване на свободата на установяване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласно член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице от граждани на една държава членка на територията на друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lasteyrie du Saillant</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑9/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:138">EU:C:2004:138</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051213">13 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>SEVIC Systems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:762">EU:C:2005:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100121">21 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑311/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:26">EU:C:2010:26</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно постоянната съдебна практика ограничения на свободата на установяване са всички мерки, които забраняват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на тази свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111129">29 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Grid Indus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:785">EU:C:2011:785</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. т. 36), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>,<NAME.CASE>Verder LabTec</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:331">EU:C:2015:331</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑591/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:230">EU:C:2015:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Такъв е сам по себе си случаят с данъците и налозите. Ето защо считам<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. моите заключения, представени по дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>C</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:65">EU:C:2016:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:870">EU:C:2011:870</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:531">EU:C:2013:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑686/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:31">EU:C:2015:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, че при разглеждането на основните свободи предвид наличието на подобни утежнения от определящо значение е обстоятелството, че трансгранично положение е третирано по-неблагоприятно от вътрешно такова<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Columbus Container Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑298/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:754">EU:C:2007:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>KBC-bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/07 и C‑499/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:339">EU:C:2009:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160414">14 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sparkasse Allgäu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:253">EU:C:2016:253</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Прикрита дискриминация на чуждестранни предприятия</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В случая не може да се установи наличието на открита дискриминация на чуждестранни предприятия. Въпреки това всеки собственик на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>голям самостоятелен търговски обект<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> подлежи на облагане с този налог, когато площта, предназначена за паркиране, надвишава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>необлагаемия минимум<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> от <FT TYPE="NUMBER">1999</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. Както Съдът вече е постановил в посоченото по-горе производство по неизпълнение на задължения от държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, фактът, че чуждестранни инвеститори предпочитат да откриват по-големи търговски обекти, за да реализират икономии от мащаба, необходими за проникването им на нова територия, е свързан по-скоро с навлизането на нов пазар, отколкото с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>гражданството<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> на икономическия оператор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Забранени са обаче всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагането на други разграничителни критерии фактически водят до същия резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891205">5 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:606">EU:C:1989:606</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930713">13 юли 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commerzbank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑330/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:303">EU:C:1993:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950214">14 февруари 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schumacker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:31">EU:C:1995:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990708">8 юли 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baxter и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑254/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:368">EU:C:1999:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070125">25 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meindl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑329/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:57">EU:C:2007:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gielen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:148">EU:C:2010:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170608">8 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van der Weegen и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑580/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:429">EU:C:2017:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. и моето заключение, представено по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:531">EU:C:2013:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (така наречената прикрита, съответно косвена дискриминация).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В решение Hervis Sport Съдът постановява, че когато налогът се определя в зависимост от размера на оборота на дадено предприятие, при определени обстоятелства може фактически да се стигне до поставянето в по-неблагоприятно положение на предприятията със седалище в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В конкретния случай става въпрос за специален налог, с който се облагат предприятия за търговията на дребно, чиято ставка нараства силно прогресивно в зависимост от оборота. Освен това предприятията, принадлежащи към група от дружества, били класирани в определен етаж от данъчната скала въз основа на консолидирания оборот,<?PAGE NO="6"?> вместо с оглед на оборота на отделното предприятие. Съдът приема, че може да е налице непряка дискриминация, когато <HT TYPE="ITALIC">повечето</HT> предприятия, които въз основа на големия си оборот са потърпевши от прилагането на силно прогресивната ставка, са част от група, свързана с друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Не е достатъчно наличието само на преимуществено засягане</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Настоящият случай обаче не е сходен с горепосочения. IGEC не е нето силно прогресивен, нито пък се отчитат общи резултати на група от дружества. Напротив, от значение е размерът на съответната търговска площ в конкретния случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В това отношение според мен може да не е достатъчно да се изхожда единствено от наличието на <HT TYPE="ITALIC">преимуществено</HT> засягане на чуждестранните предприятия, какъвто е подходът на Комисията и на ANGED, за да се установи прикрита дискриминация в областта на основните свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по този въпрос и моето заключение, представено по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:531">EU:C:2013:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В резултат на този подход например на дадена държава членка би било забранено да въведе корпоративен данък, ако въз основа на историческото развитие повече от 50 % от чуждестранните предприятия в държавата членка развиват дейност. Следователно само по себе си обстоятелството, че — случайно в една или друга степен — голяма част или дори мнозинството от засегнатите от налога лица са от други държави членки, не означава, че е налице прикрита дискриминация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Условия за наличие на прикрита дискриминация</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно трябва да бъдат изяснени точните условия за наличие на прикрита дискриминация. Във връзка с това, от една страна, се поставя въпросът колко силна трябва да е взаимозависимостта между избрания разграничителен критерий и седалището на дружество, за да се приеме, че е налице неравностойно третиране според седалището. В досегашната си практика Съдът основава изводите си както на наличието на връзка в повечето случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880707">7 юли 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stanton и L’Étoile 1905</NAME.CASE> (<NO.CASE>143/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:378">EU:C:1988:378</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930713">13 юли 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commerzbank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑330/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:303">EU:C:1993:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990708">8 юли 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baxter и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑254/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:368">EU:C:1999:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070322">22 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Talotta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:181">EU:C:2007:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880303">3 март 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bergandi</NAME.CASE> (<NO.CASE>252/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:112">EU:C:1988:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно член 95 ЕИО, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101026">26 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmelz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑97/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:632">EU:C:2010:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно свободното предоставяне на услуги, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, така и само на превеса на случаите на засягане на чуждестранни лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а в някои случаи дори се опира просто на опасността от поставянето им в по-неблагоприятно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070322">22 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Talotta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:181">EU:C:2007:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900508">8 май 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Biehl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:186">EU:C:1990:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно свободното движение на работници.</P></NOTE>. Понастоящем единствено може да се счита за установено, че не се изисква стопроцентово съответствие между критерия и седалището на дружеството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно свободното движение на работници.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>От друга страна, съществува неяснота не само относно изискваната съгласно съдебната практика степен на взаимна връзка, но и по въпроса дали тази взаимна връзка обикновено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990708">8 юли 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baxter и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑254/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:368">EU:C:1999:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> съществува, или трябва да произтича от същността на разграничителния критерий, както е посочено в много решения на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990708">8 юли 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baxter и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑254/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:368">EU:C:1999:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑269/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:527">EU:C:2009:527</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken Betriebs</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:799">EU:C:2013:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170302">2 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eschenbrenner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑496/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:152">EU:C:2017:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или тази връзка може да произтича от по-скоро случайни фактически обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891205">5 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:606">EU:C:1989:606</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850509">9 май 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humblot</NAME.CASE> (<NO.CASE>112/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:185">EU:C:1985:185</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно член 95 EИО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Смятам, че е необходимо в данъчното право да бъдат установени по-стриктни условия, при изпълнението на които да се приема, че е налице прикрита дискриминация. В конкретното дело следва да се вземат предвид само такива случаи, които, чисто формално погледнато, не съставляват дискриминация, но резултатът от тях е такъв<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по този въпрос и моето заключение, представено по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:531">EU:C:2013:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо считам, че дадена разпоредба, водеща до прикрита дискриминация, трябва да засяга поради характера си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Също и в приложното поле на свободата на установяване, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или в преобладаваща степен по-специално чуждестранни предприятия, какъвто всъщност е случаят по дело Hervis Sport<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), заедно с моето заключение, представено по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:531">EU:C:2013:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Не може обаче да се приеме, че това е така в случай, в който привръзката е към определена търговска площ, чиято единствена последица от установената пределна стойност е обстоятелството, че съгласно посоченото в писмо от Комисията от 2004 г. в рамките на дадена година от 15 възможни години в друг регион (в който е установена съвсем различна пределна стойност)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Това се отнася за Каталония, където пределната стойност е <FT TYPE="NUMBER">2500</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> и е предмет на разглеждане по дело С‑233/16.</P></NOTE> приблизително 61,5 % от засегнатите търговски обекти за търговия на дребно са стопанисвани от предприятия от други държави членки (съответно имат съдружници от други държави членки).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Освен това не е ясно как се определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>произходът<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на тези предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което е отделено повече внимание на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>контрола<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>притежателите на дяловите участия<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и по-малко на мястото на установяване на дружествата.</P></NOTE>. В данъчното право произходът на дадено предприятие се определя по принцип според неговото седалище в смисъл на място на установяване, а не например според националността на съдружниците. Тъй като ANGED е <HT TYPE="ITALIC">национална</HT> асоциация на големите дистрибутори в Испания, нейните членове биха могли да бъдат считани и за испански предприятия. Дори и да се вземат под внимание съдружниците на дадено дружество, от наличните цифрови данни не се налага различен извод, което обаче следва да бъде преценено от националния съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В това отношение предоставеният от ANGED по дело C‑233/16 материал относно Каталония във връзка с установената там пределна стойност от <FT TYPE="NUMBER">2500</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> показва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>само<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> 52,03 % от общия размер на приходите от налога се внасят от предприятия от други държави членки и че техният дял от общия размер на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>обложената<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> търговска площ е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>само<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> 46,77 %. От представените от Астурия данни в писменото становище също следва, че отчасти 50 % от засегнатите лица, съответно 50 % от притежателите на дялови участия, не са от Испания.</P></NOTE>. Доколкото може да бъде установено, от предоставените цифри по-специално не следва, че в конкретния случай поради характера си или в преобладаваща степен предприятията от други държави членки са в по-неблагоприятно положение в сравнение с испански предприятия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: обосноваване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Ако, противно на изложеното по-горе, все пак се приеме, че е налице прикрита дискриминация, трябва да се провери дали тя е обоснована. Тази проверка обаче обхваща само изключването от облагането с налога на по-малки търговски обекти. По-конкретно, от преюдициалното запитване не е видно дали от изключването от облагането с IGEC на определени по-големи обекти (член 22 от TRPATP — наричано по-нататък за целите на по-доброто разграничаване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>освобождаване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) полза имат предимно местни предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Ограничение на основни свободи е възможно да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, доколкото може да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>CaixaBank France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑442/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:586">EU:C:2004:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140205">5 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:47">EU:C:2014:47</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Императивни съображения от общ интерес</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>IGEC се използва за целите на териториалното устройство и за опазването на околната среда (вж. по-горе т. 7 и 8). В този контекст е необходимо подлежащите на облагане с налога обекти да участват в поемането на причинените от тях непропорционални разходи (например специални разходи за инфраструктурата), тъй като самите те не поемат съответна част от тях (вж. член 19.2 от TRPATP). В практиката на Съда като основания за обосноваването се признават целите, свързани с пространственото планиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Woningstichting Sint Servatius</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑567/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:593">EU:C:2009:593</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и с опазването на околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100311">11 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Attanasio Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑384/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:133">EU:C:2010:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Освен това следва да се вземе предвид и да се използва наличието на особена икономическа сила, която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>възниква за определени търговски обекти в резултат на установяването им на големи търговски площи, тъй като това обстоятелство е от решаващо значение за заемане на господстващо положение в сектора и има негативно въздействие върху територията и околната среда, разходите за което не се поемат от тези обекти<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Смятам, че до този момент Съдът не е трябвало да се произнася по въпроса дали също и различната икономическа сила (следователно различната способност за понасяне на финансови тежести) може да се разглежда като основание, което обосновава ограничаване на дадена основна свобода. Не бих искала обаче да изключвам възможността, например при прилагане на прогресивна ставка, разлика при облагането да би могла да бъде обоснована също и с наличието на различна икономическа сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. по този въпрос и моето заключение, представено по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hervis Sport- és Divatkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:531">EU:C:2013:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Пропорционалност на ограничението</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Ограничението освен това трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел, в конкретния случай — да се компенсира въздействието върху територията и околната страна, което може да бъде свързано с изграждането на големи търговски обекти — и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051213">13 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marks &amp; Spencer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑446/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:763">EU:C:2005:763</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051213">13 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>SEVIC Systems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:762">EU:C:2005:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060912">12 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:544">EU:C:2006:544</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080515">15 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:278">EU:C:2008:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111129">29 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Grid Indus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:785">EU:C:2011:785</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑48/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2087">EU:C:2014:2087</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Целесъобразност на налога</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съгласно практика на Съда национално законодателство е в състояние да гарантира осъществяването на търсената цел единствено ако действително отговаря на грижата за постигането на тази цел по съгласуван и систематичен начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091117">17 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Presidente del Consiglio dei Ministri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:709">EU:C:2009:709</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>HIT и HIT LARIX</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑176/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:454">EU:C:2012:454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlington Hungary и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:386">EU:C:2015:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В това отношение законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, когато става въпрос за област, в която от него се изисква да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в рамките на която той трябва да извършва комплексни преценки. Следователно единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на такава мярка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021210">10 декември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑491/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:741">EU:C:2002:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Полша/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑358/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:323">EU:C:2016:323</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Освен това Съдът зачита свободата на преценка на държавите членки при приемането на общи закони<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940324">24 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schindler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:119">EU:C:1994:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990921">21 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Läärä и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:435">EU:C:1999:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gambelli и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:597">EU:C:2003:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) — всички относно хазартната дейност; от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960305">5 март 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brasserie du pêcheur и Factortame</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/93 и C‑48/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:79">EU:C:1996:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), относно законодателството в областта на храните.</P></NOTE>. От законодателя в областта на данъчното право се изисква по-специално да направи избор от политическо, икономическо и социално естество. Също така<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Относно сравнимите критериите за проверка при преценката на действията на органи на Съюза и на държавите членки вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960305">5 март 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brasserie du pêcheur и Factortame</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/93 и C‑48/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:79">EU:C:1996:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> той трябва да извършва и комплексни преценки. При липса на хармонизация на общностно равнище националният законодател в областта на данъчното право разполага с известна свобода на преценката при установяването на налог върху търговските обекти. Следователно по отношение на изискването за съответствие е достатъчно, ако IGEC не е явно неподходящ за постигане на целта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>С IGEC се облагат по-специално големи търговски обекти в зависимост от тяхната площ. Този подход се основава явно на схващането, че тези търговски обекти са причина за увеличен поток от клиенти и по-големи по обем доставки. Възможно e в резултат на този увеличен поток от клиенти и на по-големите по обем доставки да се генерират повече шумови и въздушни емисии и съответно вредното въздействие върху околната среда да е по-голямо. Следователно закон, с който на търговските обекти, генериращи шумови и въздушни емисии, се възлага по-голяма данъчна тежест, изглежда е в състояние да създаде стимул за експлоатация преди всичко на по-малки предприятия за търговия на дребно, които — всяко поотделно — генерират по-малко емисии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Тъй като по-малки предприятия се интегрират по-лесно и от гледна точка на пространственото планиране, такъв закон спомага и за реализиране на идеята за разумно и справедливо разпределение на ограничената територия. В това отношение законът може също така да е от полза за опазване на околната среда и за постигането по съгласуван и систематичен начин на цели, свързани с пространственото планиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. относно подобен закон също и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В това отношение е без негативни последици обстоятелството, че IGEC не прави разлика между изграждането на предприятие за търговия на дребно в градски или в селски райони. Независимо от местоположението си големи търговски обекти привличат по-голям поток клиенти и по-големи по обем доставки отколкото по-малки търговски обекти. Същото се отнася с за обстоятелството, че не се вземат предвид за целите от облагането с налога притежаваните от един и същ собственик няколко обекта за продажба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Липсата на разграничение между търговски обекти в градските и селските райони (и евентуално липсата на отчитане на множеството търговски обекти) показва само, че налогът може евентуално да бъде по-добре структуриран от гледна точка на опазване на околната среда, за да постигне по-точна реализация на посочените цели. Това обстоятелство обаче не означава, че разглежданият налог е с явно неподходящ характер, за да бъдат постигнати посочените цели.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Необходимост от налога</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се изясни въпросът дали налогът, с който се облага площта за паркиране, надвишаваща необлагаемия минимум от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, е също така необходим за постигане на тези цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>При проверката на необходимостта в контекста на проверката за пропорционалността според практиката на Съда трябва да се вземе предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>В този смисъл са решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890711">11 юли 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schräder HS Kraftfutter</NAME.CASE> (<NO.CASE>265/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:303">EU:C:1989:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100708">8 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Afton Chemical</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:419">EU:C:2010:419</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pillbox 38</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑477/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:324">EU:C:2016:324</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че именно държавата членка, която се позовава на императивно съображение от общ интерес, за да обоснове ограничение на свободата на движение, трябва да докаже, че нейната правна уредба е подходяща и необходима за постигането на преследваната легитимна цел. Тази доказателствена тежест обаче — разгледана вече в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — не следва да бъде с толкова широк обхват, че да налага държавата членка да установи по положителен начин, че тази цел не може да бъде постигната при идентични условия с никоя друга възможна мярка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971023">23 октомври 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:499">EU:C:1997:499</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑110/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:66">EU:C:2009:66</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:172">EU:C:2011:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Този извод следва да е в сила на още по-силно основание за производството по преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>При това граничните стойности притежават известна особеност — винаги може да бъде повдигнат въпросът защо в закона не са определени например <FT TYPE="NUMBER">3000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> или <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> вместо избраната необлагаема площ в размер на <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. Този въпрос обаче се поставя при установяването на всяка пределна стойност и смятам, че на него трябва да отговори демократично легитимираният законодател. Противно на становището на Комисията, законодателят не трябва да доказва по емпиричен път как е определил тази пределна стойност, като не става въпрос и дали от гледна точка на Комисията тази пределна стойност е убедителна или дори <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>правилна<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, стига да не е явно погрешна. Последното не се наблюдава в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По-високата пределна стойност (от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>) вероятно би била по-малко ограничително средство, но от гледна точка на държавата членка не би била същевременно и подходящо средство. Не следва автоматично да се отрича изводът, че по-големи търговски обекти за търговия на дребно поставят по-високи предизвикателства към градоустройственото планиране и отчитането на интересите в областта на опазването на околната среда. Също така не следва да се изключва изводът, че мащабите на търговски обекти и размерите на площите за паркиране са белег за по-голям оборот, а оттам и за по-голяма икономическа сила (следователно за по-голям финансов капацитет). Също така не може да се счита за явно погрешно твърдението, че по-големи търговски обекти с големи площи за паркиране се възползват в по-голяма степен отколкото малките търговски обекти (с големи площи за паркиране) от инфраструктурата на даден град. Следователно търговската площ на търговски обекти и прилежащата към нея площ за паркиране е релевантен фактор за постигането на законовите цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В това отношение не се пораждат съмнения и поради липсата на общо отчитане за целите на облагането с налога на хипотезата, в която един и същ собственик притежава няколко търговски обекта. Щом като целта на закона е да бъде насочен към въздействието, оказвано от самостоятелните търговски обекти, от гледната точка на законодателя подходящо средство за нейното постигане е и да се взима предвид размера именно на съответните търговски обекти в съответното място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Накрая, противно на становищата на Комисията и на ANGED, нормативните изисквания в областта на строителството, които се прилагат при изграждането на търговски обекти, не са в същата степен подходящи да създадат финансов стимул за предпочитателно откриване на по-малки търговски обекти.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Пропорционалност на налога</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В допълнение, ограниченията на дадена основна свобода трябва да съответстват на преследваната цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071011">11 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>ELISA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:594">EU:C:2007:594</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑271/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:855">EU:C:2011:855</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това изисква ограниченията и техните последици да не бъдат непропорционални на преследваните (подлежащи на защита) цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jippes и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:420">EU:C:2001:420</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volker und Markus Schecke и Eifert</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑92/09 и C‑93/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:662">EU:C:2010:662</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lidl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:498">EU:C:2016:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В резултат се стига до конкретна оценка на въздействието, като се прави анализ на абстрактното значение на защитения правен интерес (в случая опазването на околната среда и териториалното устройство) и на засегнатия правен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>В подобен смисъл и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volker и Markus Schecke и Eifert</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑92/09 и C‑93/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:662">EU:C:2010:662</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> (в случая хипотетично на упражняването на дадена основна свобода).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В настоящия случай налогът не е непропорционален на преследваните цели. От една страна, тежестта не е толкова голяма, че да доведе до невъзможност за упражняване на икономическа дейност (така наречения задушаващ ефект). По-специално първите <FT TYPE="NUMBER">1299</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT> от площта за паркиране изобщо не се облагат, а според предоставената от органите информация налогът подлежи на приспадане от облагаемата основа на корпоративния данък в Испания. От друга страна, предлагат се намаления, когато търговските обекти осъществяват определени проекти в областта на опазването на околната среда или са достъпни с две или повече обществени превозни средства. Освен това опазването на околната среда, както и пространственото планиране са правно защитените блага, които са с голямо, а когато става дума за опразването<?PAGE NO="12"?> на околната среда (посочено изрично в член 11 ДФЕС, член 3, параграф 3 ДЕС и член 37 от Хартата на основните права) — с много голямо значение за съвместния живот в дадено общество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>British Aggregates/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑487/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:757">EU:C:2008:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В резултат на това дори и (прикрито) ограничаване на свободата на установяване би било обосновано.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По наличието на помощ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория въпрос, следва да се провери дали в уредбата съгласно Закон 15/2002 (съответно съгласно TRPATP) може да бъде идентифицирана недопустима помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Позоваване на наличието на помощ с цел избягване на данъчно задължение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Преди всичко трябва да се отбележи, че Съдът вече многократно е постановявал, че лицата, които са задължени да заплащат определен данък или налог, с цел да избегнат неговото плащане не могат да се позовават на обстоятелството, че освобождаването от данъци в полза на други предприятия представлява държавна помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banks</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑390/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:456">EU:C:2001:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Distribution Casino France и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:657">EU:C:2005:657</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060615">15 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Liquide Industries Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/04 и C‑41/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:403">EU:C:2006:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finanzamt Linz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑66/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:661">EU:C:2015:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>По друг начин обаче би стоял въпросът, ако налогът и предвиденото освобождаване бяха <HT TYPE="ITALIC">неразделна част от мярка за помощ</HT>. За целта съгласно релевантното национално законодателство трябва да има задължителна връзка между предназначението на налога и това на помощта в смисъл, че приходите от налога задължително са предназначени за финансиране на помощта и влияят пряко върху размера на помощта и следователно върху преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19700625">25 юни 1970 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>47/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1970:60">EU:C:1970:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0001">1</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>6/17 и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050113">13 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Streekgewest</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:10">EU:C:2005:10</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Distribution Casino France и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/04—C‑270/04, C‑276/04 и C‑321/04—C‑325/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:657">EU:C:2005:657</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В това отношение може да бъде установено, че приходите от този налог не се използват за специфично подпомагане на търговски предприятия. Напротив, тези приходи се използват за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>изготвянето и изпълнението на програми за прилагането на секторните насоки за търговско оборудване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>подобряване на състоянието на околната среда и на инфраструктурните мрежи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> (член 20 TRPATP). При това е изключена възможността от събраните приходи да могат да се ползват отделни предприятия или конкретна сфера на дейност, тъй като те са предназначени за постигането на цел от общ интерес и са в полза на обществото като цяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се констатира, че предприятията, които са задължени да заплащат този налог, не могат да се позовават пред националните юрисдикции на незаконосъобразността на предоставеното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>освобождаване от налога<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в опит да избегнат плащането на въпросния налог или за да искат неговото възстановяване. Ако обаче те не могат да се позоват на това обстоятелство, то тогава отпада необходимостта от всички допълнителни съображения относно възможното наличие на помощ. В такъв случай Комисията си запазва правото на контрол относно допустимостта на помощта под формата на изключване от облагането на по-малки търговски обекти, като този контрол се осъществява в рамките на общата процедура за установяване на наличие на държавна помощ съгласно член 108 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Тъй като все пак запитващата юрисдикция подлага на проверка не данъчно облагателните актове, а закона, на който те се основават, по начин, който може да има значение и за други лица като ANGED, допълнителни съображения относно член 107 ДФЕС биха могли да бъдат най-малкото полезни за запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Условията за наличие на държавна помощ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>За да се приеме това, е необходимо да се провери дали 1) изключването от облагането на собствениците на по-малки търговски обекти или 2) освобождаването от налога на определени по-големи търговски обекти трябва да се разглежда като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда квалификацията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква, първо, да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hansestadt Lübeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:971">EU:C:2016:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По понятието за предимство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Що се отнася до въпроса дали с разглежданите в главното производство разпоредби се предоставя определено предимство на облагодетелствания субект, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда за държавни помощи се считат мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Всяко данъчно облекчение, което, макар и да не е свързано с прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, също може да попадне в хипотезата на член 107, параграф 1 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940315">15 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Exterior de España</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑387/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:100">EU:C:1994:100</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Така за държавни помощи се считат по-специално мерките, които облекчават под различна форма тежестите, <HT TYPE="ITALIC">обичайно</HT> натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940315">15 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Exterior de España</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑387/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:100">EU:C:1994:100</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130319">19 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/10 P и C‑401/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:175">EU:C:2013:175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>По отношение на необлагането на по-малки търговски обекти следва да се отбележи, че съгласно Закон 15/2002 (съответно съгласно TRPATP) с налога се облагат само търговски обекти с търговска площ, равна на или по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. Причината за това е, че за по-големи площи се предполага (в силно типизиран вид) наличието на известна икономическа сила (вж. член 19.2 от TRPATP). При обичайните пазарни условия, а също и според волята на испанския регионален законодател, с налога не се облагат по-малките търговски обекти, чиято<?PAGE NO="14"?> площ за паркиране не достига посочената в член 21 от TRPATP пределна стойност от <FT TYPE="NUMBER">2500</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. Следователно за тях не е налице облекчаване на тежестите, <HT TYPE="ITALIC">обичайно</HT> натоварващи бюджета на по-малките предприятия. В това отношение липсва икономическо предимство, което по-малки търговски обекти не биха получили при нормални пазарни условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно изключването от облагане на малките търговски обекти не представлява помощ. В най-добрия случай освобождаването на определени по-големи търговски обекти (съгласно член 22 от TRPATP това се отнася, наред с други, до магазини за машини, строителни материали или промишлено оборудване, в случай че тяхната търговска площ не е по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>) от иначе приложимия към тях налог може да се разглежда като такова предимство. То обаче следва да е освен това и селективно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Селективност на предимството</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се провери дали 1) освобождаването на определени по-големи търговски обекти трябва да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тоест дали съгласно практиката на Съда е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>селективно предимство<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност — ако Съдът не установи, че при изключването от облагане на по-малки търговски обекти (и по-специално на тези с голям паркинг) е налице предимство, което тези обекти не биха получили в нормални пазарни условия — трябва да се провери и дали 2) изключването на собствениците на по-малки търговски обекти следва да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>селективно предимство<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Селективност в данъчното право, съответно в законодателството относно налозите и таксите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>При проверката на тази селективност възникват значителни трудности както с оглед на данъчното законодателство на държавите членки, така и във връзка с тяхното законодателство относно налозите и таксите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. само актуалното преюдициално запитване, отправено от BFH (Върховен федерален финансов съд) (определение от <DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE> — II R 62/14, BFHE 257, 381), висящо дело C‑374/17, относно така наречената клауза за групите от предприятия съгласно член 6а от Grunderwerbsteuergesetz (Закон за данъка върху придобиването на недвижими имоти, наричан накратко GrEStG) с оглед на разпоредбите относно данъка върху придобиването на недвижими имоти.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В практиката на Съда се приема трайно като отправна точка за даден данъчен режим, че той не е селективен в случаите, когато същият е приложим без разлика към всички стопански субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. само решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011108">8 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer &amp; Peggauer Zementwerke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:598">EU:C:2001:598</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>3M Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:184">EU:C:2012:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Също според съдебната практика обаче фактът, че даден данъчен режим предоставя предимство само на предприятията, които отговарят на условията по този режим, не е достатъчен сам по себе си за констатирането на селективност на режима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>В този смисъл вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>3M Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:184">EU:C:2012:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Поради тази причина, Съдът е установила специални условия за наличието на селективност при данъчните предимства. Съгласно тях в крайна сметка решаващото е дали според критериите на националната данъчна система условията за предоставяне на данъчното предимство са определени по недискриминационен начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. в този смисъл и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); изрично също и в област извън данъчното право — решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hansestadt Lübeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:971">EU:C:2016:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За тази цел, на първо място, трябва да се установи какъв е общият или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>обичайният<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> данъчен режим, приложим в съответната държава членка. На второ място, именно по отношение на този общ или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>обичаен<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> данъчен режим трябва да се прецени дали евентуално предимство, предоставено от разглежданата данъчна мярка, може да бъде избирателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Това е така, когато тази мярка дерогира посочената обща система, доколкото въвежда диференциация между икономически оператори, намиращи се обаче в сходно фактическо и правно положение с оглед на целта, която е определена за данъчната система на съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091117">17 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Presidente del Consiglio dei Ministri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:709">EU:C:2009:709</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>3M Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:184">EU:C:2012:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Р</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑6/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:525">EU:C:2013:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa und Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hansestadt Lübeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:971">EU:C:2016:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Aer Lingus и Ryanair Designated Activity</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑164/15 P и C‑165/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:990">EU:C:2016:990</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Дори когато тези условия са налице, по-благоприятното отношение може да бъде обосновано с оглед на естеството или общия разум на системата, в която се вписва, по-специално когато даден данъчен режим произтича пряко от основните или ръководните принципи на националната данъчна система<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. т. 65 и 69), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Р</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑6/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:525">EU:C:2013:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. в този смисъл по-специално и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740702">2 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>173/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:71">EU:C:1974:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011108">8 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer &amp; Peggauer Zementwerke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:598">EU:C:2001:598</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Такава специална проверка е необходима за целите на установяването на селективност на данъчните режими, защото данъчните предимства — за разлика от субсидиите в тесен смисъл, под формата на парични средства — са част от данъчната система, която по общ начин обвързва предприятията неизменно и неизбежно. В това отношение данъчните системи съдържат разнообразни различия, които обикновено служат само за постигането на точната цел на данъка. Съгласно съдебната практика обаче такива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>благоприятни<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> разграничения, които не са субсидии в тесен смисъл, могат да се считат за държавни помощи само когато имат същото естество и последици като тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19610223">23 февруари 1961 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Върховен орган</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/59</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1961:2">EU:C:1961:2</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 43), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060615">15 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Liquide Industries Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/04 и C‑41/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:403">EU:C:2006:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130319">19 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/10 P и C‑401/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:175">EU:C:2013:175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Следователно само когато дадена държава членка използва съществуващата си данъчна система за разпределение на парични средства за цели извън самата данъчна система, е налице също и основание тези данъчни предимства да се приравнят на субсидии в тесен смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Р</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑6/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:525">EU:C:2013:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Съдът предприема в това отношение проверка за съответствие, като констатирането на несъответствие е в крайна сметка белег за наличието на злоупотреба. Само че този път не се поставя въпросът дали данъчнозадълженото лице е избрало да извърши злоупотреба, за да избегне данъка или налога. По-скоро се поставя въпросът дали държавата членка — обективно погледнато — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>злоупотребява<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> с данъчното си право, за да предостави субсидиране на отделни предприятия при заобикаляне на разпоредбите в областта на държавните помощи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>От тази констатация следва, че за да се установи селективност на дадено данъчно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, на първо място е необходимо в рамките на данъчната система на държавата членка да е налице необоснована разлика в третирането. В това отношение има съществено значение дали това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която то се вписва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Освен това съгласно текста на член 107, параграф 1 ДФЕС разглежданото необосновано неравно третиране трябва да се отнася или до разграничение в полза на определено предприятие, или в полза на определено производство на стоки. Затова Съдът приема — по-специално в решение Gibraltar, че данъчният режим трябва да идентифицира ползващите се от тези предимства предприятия чрез характеристиките, специфични за тях, като привилегирована категория<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Наистина в решение World Duty Free Group<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> тази констатация е на пръв поглед в известна степен относителна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>В това отношение точки 59 и 86 от това решение изглежда не съвпадат напълно.</P></NOTE>. В него като селективен се класифицира данъчноправeн режим, който предвижда предимства за всички данъчнозадължени лица (кратък периода на амортизация), придобили чуждестранни предприятия с финансова репутация, тъй като други данъчнозадължени лица, които придобивали местни предприятия, можели да амортизират финансовата репутация само за по-дълъг период. Тъй като данъчнозадължените лица сами по себе си не представляват определени предприятия или производства на стоки, не е налице необходимият елемент от фактическия състав по член 107, параграф 1 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Смятам, че това следва най-вече от съображенията в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това решение обаче се отнася до особен случай на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>насърчаване на износа<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> на местни предприятия за инвестиции в чужбина в ущърб на чуждестранни предприятия, което противоречи на правната концепция, залегнала в член 111 ДФЕС. Следователно специфични субсидии за износа могат да изпълняват критерия за селективност дори ако се прилагат спрямо всички данъчнозадължени лица.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно селективния характер на отделните разлики в третирането</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата правна уредба би могла да осигурява селективни предимства в няколко отношения, а именно посредством различно третиране на търговски обекти в зависимост от техния размер и посредством освобождаването от налог на определени търговски обекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>В резултат от това запитващата юрисдикция избира за основа на сравнението различни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>обичайни<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> данъчни режими. Когато допуска по-специално, че изключването на по-малките търговски обекти е селективно, тя изхожда от референтна система, върху която се основава нейната преценка и според която трябва да бъдат облагани всички търговски обекти. Доколкото се разглеждат освободените от налог по-големи търговски обекти, референтната система би била всички по-големи самостоятелни търговски обекти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Следователно в зависимост от разглежданата разлика в третирането се използва различна референтна система. Оттук става ясно, че — както Съдът вече е установил в решение Gibraltar<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и 131).</P></NOTE> — няма само едно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> облагане, което да е решаващо. Решаваща е — както Съдът отново е подчертал в решение World Duty Free<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — единствено преценката на съответната разлика в третирането с оглед на преследваната от закона цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Следователно съгласно практиката на Съда следва да се изясни дали разпоредбите на Закон 15/2002 (съответно на TRPATP) пораждат разлики в третирането, които не намират своето основание в самия конкретен данъчен закон, а преследват цели извън него, тоест неприсъщи цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Както е посочено изрично в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преценка на целта на закона</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Това налага първо целта на закона да бъде подложена на по-детайлна преценка. Както бе посочено в точка 40 по-горе, целта на закона е опазването на околната среда, териториалното устройство и поемането на разходите от страна на предприятията, за които — при типизирана преценка — се предполага, че тъй като ползват големи търговски площи, разполагат с особена икономическа сила. Освен това е налице и известна <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>преразпределителна функция<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, ако икономически по-силни играчи понасят по-големи финансови тежести, отколкото икономически по-слаби играчи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Освобождаване от облагането с налога за особени търговски обекти, които се нуждаят от повече площ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Във връзка с посоченото в член 22 от TRPATP освобождаване от налога следва да се вземе предвид, че търговците на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване, както и обектите за търговия с градинарски артикули предвид предлагания асортимент обикновено се нуждаят от по-голяма търговска и складова площ. В това отношение, при съпоставка с големи търговски обекти с по-ограничен асортимент, не е напълно релевантна типичната презумпция за по-голяма икономическа сила при по-голяма търговска площ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Към посоченото се добавя фактът, че такива търговски обекти са обусловени в особена степен от по-голяма площ, поради което те специално са засегнати от налога. Тъй като принципът на пропорционалност трябва да бъде спазен по-специално в данъчното право и в законодателството относно налозите и таксите, отчитането на тази особена тежест от страна на националния законодател е напълно разбираемо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150604">4 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/MOL</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑15/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:362">EU:C:2015:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и не е явно неприсъщо с оглед на целта да се обложи особената икономическа сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>И с оглед на свързаната с опазването на околната среда цел, противно на мнението на ANGED, трябва да се вземе предвид обстоятелството, че посочените задължени за налога лица не привличат еднакъв поток клиенти на квадратен метър, както други търговски обекти, вследствие на стоковия асортимент, който първите предлагат. Магазин за строителни материали по принцип се посещава по-рядко от клиенти, отколкото нискобюджетен магазин за хранителни стоки със същата площ. В това отношение тази по-слаба посещаемост от клиенти води и до по-ограничен обем на доставките. Посочените в член 22 от TRPATP търговски обекти по правило продават на други предприятия, които купуват големи количества, за сметка на което търговските площи са по-рядко посещавани.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Разбираемо е също, че това освобождаване от налога е ограничено за площ от <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. По този начин се предотвратява създаването на стимули от страна особено на големите търговски обекти, продаващи посочените стоки. Тъй като националният законодател трябва да вземе прогнозно решение в това отношение, това обстоятелство може да бъде проверено само с оглед наличието на очевидни грешки (относно обхвата на проверката вж. т. 45 по-горе). В настоящия случай обаче не може да бъде открита такава явна грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Що се отнася до целта, свързана с териториалното устройство, действително на пръв поглед не става ясно защо магазини за строителни материали с площ до определени размери следва да бъдат освободени от облагане с налога. От това не възникват негативни последици, тъй като e достатъчно различното третиране да може да бъде оправдано с една от целите на закона. Такъв е случаят във връзка с облагане в зависимост от икономическата сила и отчитането на отрицателното въздействие върху околната среда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: изключване от облагането на по-малки търговски обекти</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В допълнение запитващата юрисдикция поставя под въпрос и пълното изключване на самостоятелни търговски обекти с търговска площ, по-малка от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>. Съгласно практиката на Съда наличието на селективно предимство се разглежда обаче само ако тази мярка дерогира посочената обща система, доколкото въвежда диференциация между оператори, намиращи се с оглед на целта, която е определена за данъчната система на съответната държава членка, в сходно фактическо и правно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paint Graphos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/08—C‑80/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:550">EU:C:2011:550</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>P</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑6/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:525">EU:C:2013:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio de Defensa и Navantia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2262">EU:C:2014:2262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Сходно фактическо и правно положение?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>По-специално в решение World Duty Free Group Съдът подчертава, че бенефициентите, от гледна точка на преследваните от съответния правен режим цели, следва да са в сходно фактическо и правно положение и по този начин да са обект на различно третиране, което по същество може да се квалифицира като дискриминационно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), преди това също и: решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mediaset/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/10 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:533">EU:C:2011:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150604">4 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/MOL</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑15/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:362">EU:C:2015:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Следователно условието за изключването на собственици на по-малки търговски обекти (самостоятелно или като част от колективен търговски обект) не е селективно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Причината е, че това разграничение е присъщо за целта на закона. Тя се състои в намаляване на неблагоприятните въздействия от страна на <HT TYPE="ITALIC">по-големите</HT> търговски обекти върху околната среда и пространственото планиране чрез създаване на стимул за стопанисване на по-малки търговски обекти, които не се облагат с налога. Поради това и липсата на общо отчитане за целите на облагането на всички притежавани от един и същ собственик търговски обекти е не само разбираемо, но и е последица от целта на закона.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>По-големите и по-малките търговски обекти се различават именно по своята търговска площ и произтичащата от това икономическа сила, както и по потока на клиентите и по обема на доставките на квадратен метър. От гледна точка на държавите членки — която в случая не е явно погрешна — те не са в сходно фактическо и правно положение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: обосноваване на разграничението</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Ако Съдът следва да приеме наличието на фактическо и правно сходство между малки и големи търговски обекти, трябва да се прецени дали може да бъде обосновано описаното разграничение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Смятам, че по отношение на размера на търговската площ това може да се потвърди. Размерът на търговската площ е белег (най-малкото не явно погрешен) за определено количество от артикули и клиенти, като последица от това е и определен поток от клиенти и обем от доставки и произтичащи от тях шумови емисии и емисии във въздуха, както и други въздействия, които предизвикват особени утежнения за дадена общност. Разбира се, размерът може също така да се разглежда и като (груб) индикатор за по-голям оборот и следователно за по-голяма икономическа сила, тоест за по-голяма икономическа продуктивност. Същото се отнася и за привързването към размера на паркинга (когато той надвишава с повече от 50 % търговската площ), както и за презумпцията в основата на IGEC, че търговските обекти с търговска площ, по-малка от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, разполагат рядко с площ за паркиране, по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">1999</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>От гледна точка на административното производство също няма основания за възражения, ако броят на обхванатите от облагането и съответно подлежащи на контрол търговски обекти се намалява посредством въвеждането на пределна стойност. Това спомага — както впрочем и липсата на общото отчитане за целите на облагането на площите на различните търговски обекти — за опростяване на администрирането. Дори в законодателството на Съюза за ДДС така наречените малки предприятия (тоест предприятия, чийто оборот не надхвърля определен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>необлагаем минимум<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>) не подлежат на облагане, без досега да е установено, че това противоречи на правото в областта на държавните помощи. Освен това за настоящите цели на закона привързването към индивидуалната търговска площ, вместо към индивидуалния оборот или индивидуалната печалба, е съвсем разбираемо, тъй като площта е по-лесно установима (просто и ефективно управление) и по-малко лесна за заобикаляне, каквато е например печалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>В заключение, изключването от облагането на малките търговски обекти не представлява селективно предимство. В това отношение липсва предимство, респективно необосновано различно третиране. Тяхното изключване от облагането по същество съответства на целите на IGEC.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Освобождаването от налога на определени предприятия, разполагащи с по-големи площи, е и фактически обяснимо с оглед на преследваните със закона цели.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>В съответствие с изложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>1.</NO.P><TXT>Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС допускат налог като разглеждания, с който се облагат търговците на дребно в зависимост от търговската площ.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Член 107, параграф 1 ДФЕС не може да се тълкува в смисъл, че изключването от облагането с налога на малки търговски обекти с площ, по-малка от <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, и освобождаването от налога на големите самостоятелни търговски обекти, които развиват дейност изключително<?PAGE NO="20"?> в области градинарство, продажба на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване, при условие че тяхната витринна и търговска площ не надхвърля <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> m<HT TYPE="SUP">2</HT>, представлява държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>