<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-688/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016TJ0688</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:822">EU:T:2018:822</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20181122">22.11.2018 г.</DATE> — Дело T‑688/16</HT></P><P><HT TYPE="SC">Janssen-Cases/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на общия Съд</HT> (пети разширен състав)</P><P><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Длъжностни лица</KEYWORD><KEYWORD>Наемане на работа</KEYWORD><KEYWORD>Обявление за свободна длъжност</KEYWORD><KEYWORD>Медиатор на Комисията</KEYWORD><KEYWORD>Компетентен орган по назначаването</KEYWORD><KEYWORD>Делегиране на правомощия</KEYWORD><KEYWORD>Процедура</KEYWORD><KEYWORD>Консултации с Комитета по персонала</KEYWORD><KEYWORD>Отговорност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑688/16</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Mercedes Janssen-Cases</HT>, длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явяват първоначално J.‑N. Louis и N. de Montigny, а впоследствие J.‑N. Louis, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват първоначално C. Berardis-Kayser и G. Berscheid, а впоследствие G. Berscheid и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> за назначаване на W като медиатор на Комисията и докладна записка от <DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, с която Комисията уведомява жалбоподателката за резултата от процедурата за подбор, и от друга страна, за обезщетение на вредите, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла.</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав),</P><P>състоящ се от: M. van der Woude, председател, D. Gratsias (докладчик), I. Labucka, A. Dittrich и I. Ulloa Rubio, съдии,</P><P>секретар: M. Marescaux, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>През 1977 г. Комисията на Европейските общности решава да създаде служба за медиация. Задачата на тази служба е да предлага по небюрократичен начин разрешаване на проблеми, възникнали в професионалната среда, за да се ограничи, доколкото е възможно, използването на предварителни и съдебни производства. С оглед на ефективното изпълнение на тази задача Комисията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>формализира<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> функционирането на въпросната служба. Така Комисията приема Решение C(2002) 601 от <DATE ISO="20020304">4 март 2002 година</DATE> за засилване на службата за медиация (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Решението за засилване на службата за медиация<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>). Съгласно член 6, параграф 3 от това решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>[п]редседателят на Комисията назначава медиатор въз основа на предложение, направено от генералния директор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Персонал и администрация<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> след консултация с Комитета по персонала<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>С решение на председателя на Комисията от <DATE ISO="20120308">8 март 2012 г.</DATE> жалбоподателката г‑жа Mercedes Janssen-Cases е назначена на длъжността заместник-медиатор, която е част от службата за медиация, създадена към Генералния секретариат на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Освен задълженията си като заместник-медиатор, от <DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE> жалбоподателката действа като изпълняваща длъжността медиатор, след което съгласно решение от <DATE ISO="20131216">16 декември 2013 г.</DATE> заема същата длъжност по съвместителство по смисъла на член 7, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) с обратно действие от <DATE ISO="20130301">1 март 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>С решение на Комисията от <DATE ISO="20131016">16 октомври 2013 г.</DATE> длъжността главен съветник <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>медиатор<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> става длъжност началник-отдел степен AD 13/AD 14.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140210">10 февруари 2014 г.</DATE> Комисията публикува обявление за свободна длъжност COM/2014/366 за длъжността медиатор/началник-отдел на службата за медиация (степен AD 13/AD 14). На <DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE> жалбоподателката кандидатства за въпросната длъжност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>С докладна записка от <DATE ISO="20140507">7 май 2014 г.</DATE>, адресирана до генералния директор на генерална дирекция (ГД) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> на Комисията, Централният комитет по персонала на Комисията моли да му бъдат изпратени автобиографиите на номинираните кандидати и скалата за оценка, използвана от комисията за подбор. Централният комитет по персонала изисква тези данни, за да изготви становището, предвидено в член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация като етап от процедурата за подбор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>С докладна записка от <DATE ISO="20140620">20 юни 2014 г.</DATE> Централният комитет по персонала моли председателя на Комисията да не подкрепя предложението за назначаване на длъжността медиатор, направено от генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> на Комисията, докато поради не изпращане на исканите данни не е в състояние да даде становището си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С докладна записка от <DATE ISO="20141017">17 октомври 2014 г.</DATE>, адресирана до генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, Централният комитет по персонала изпраща отрицателно становище за предложения от посочения генерален директор кандидат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С докладна записка от <DATE ISO="20150722">22 юли 2015 г.</DATE> ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> уведомява жалбоподателката за решението на председателя на Комисията да приключи процедурата за подбор без назначение на длъжността медиатор.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150916">16 септември 2015 г.</DATE> Комисията решава да повиши степента на длъжността медиатор до ранг на главен съветник (степен AD 14/AD 15), както и да одобри и да публикува обявление за свободна длъжност за посочената длъжност съгласно член 29, параграф 1, буква а), подточки i) и iii) от Правилника. Съгласно този акт решението, позволяващо заемането на длъжността, ще бъде прието на основание член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация. На <DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE> Комисията публикува обявление за свободна длъжност COM/2015/1801 за главен съветник от степен AD 14/AD 15 с оглед заемане на длъжността медиатор. В обявлението се уточнява, че председателят на Комисията ще назначи медиатор въз основа на предложение, направено от генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> след консултация с Централния комитет по персонала.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Жалбоподателката кандидатства за длъжността медиатор на <DATE ISO="20151016">16 октомври 2015 г.</DATE> и с още трима кандидати е избрана за участие в предвидените изпити и събеседвания пред Комитета за предварителен подбор и Консултативния комитет по назначенията. Като приема, че W, тогава ръководител на медицинската служба към ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, е единственият кандидат, отговарящ на необходимата квалификация, Консултативният комитет по назначенията приема на <DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE> благоприятно становище за него за длъжността медиатор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С докладна записка от <DATE ISO="20160513">13 май 2016 г.</DATE>, адресирана до г‑жа К. Георгиева, заместник-председател на Комисията, отговаряща по-специално за персонала, Централният комитет по персонала отговаря на искането за изготвяне на становище, което е дадено на <DATE ISO="20160420">20 април 2016 г.</DATE> от генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> към Комисията за назначаването на W на длъжността медиатор. В това отношение Централният комитет по персонала изразява съжаление, че искането за становище се отнася само до предложения кандидат, поради което няма данни за неуспелите кандидати и няма възможност да представи полезно становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> Комисията назначава W на длъжността медиатор и с докладна записка от <DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE> уведомява жалбоподателката за резултата на процедурата за подбор (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>обжалваните решения<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE> на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваните решения. С Решение от <DATE ISO="20170105">5 януари 2017 г.</DATE> Комисията отхвърля подадената по административен ред жалба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160928">28 септември 2016 г.</DATE> жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на основание член 91, параграф 4 от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същата дата, жалбоподателката прави искане за спиране на изпълнението за назначаване на W на длъжността медиатор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161007">7 октомври 2016 г.</DATE> съгласно член 91, параграф 4 от Правилника производството е спряно до постановяването на изрично решение или до възникването на мълчалив отказ по подадената на <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE> административна жалба на жалбоподателката. Производството е възобновено на <DATE ISO="20170117">17 януари 2017 г.</DATE> след изричното отхвърляне на посочената жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170217">17 февруари 2017 г.</DATE> <NAME.CASE>Janssen-Cases/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑688/16 R</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:107">EU:T:2017:107</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) председателят на Общия съд отхвърля искането за спиране на изпълнението на решението за назначаване на W на длъжността медиатор.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>По предложение на четвърти състав Общият съд на основание член 28 от своя процедурен правилник решава да препрати делото на разширен съдебен състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Жалбоподателката моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваните решения,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да плати сумата от <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди,</P></ITEM><ITEM><P>да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането за отмяна на обжалваните решения</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Съгласно насоките до службите на Комисията относно назначаването на служители на висши ръководни длъжности от октомври 2008 г. единствено уведомяването на неуспял кандидат или кандидати представлява акт с неблагоприятни последици. Налага се обаче изводът, че макар това уведомяване да следва да се счита за формалното отхвърляне на въпросната кандидатура, от който момент започва да тече срокът за обжалване съгласно член 90 от Правилника, факт е, че актът, с който се приключва процедурата за подбор с избор на кандидат — единственият предвиден в процесното обявление за свободна длъжност акт — поражда и правните последици, от които неизбежно следва и посоченото по-горе формално отхвърляне (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830630">30 юни 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schloh/Conseil</NAME.CASE>, <NO.CASE>85/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:179">EU:C:1983:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Поради това искането за отмяна, направено от жалбоподателката с жалбата, е допустимо в своята цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква четири основания:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>нарушение на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация,</P></ITEM><ITEM><P>нарушение на член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз,</P></ITEM><ITEM><P>злоупотреба с власт и с процесуални права,</P></ITEM><ITEM><P>явна грешка при преценката, нарушение на принципите на добро управление, на добра администрация, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на политиката за равни възможности.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Твърденията на жалбоподателката по първото основание са две. Първото твърдение на жалбоподателката е, че колегиумът на членовете на Комисията не е компетентен да приема решението за назначаване на W на длъжността медиатор, тъй като това решение се взима от председателя на Комисията съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация. Второто твърдение е за нарушение на тази разпоредба поради консултация с Комитета по персонала, която не е проведена съгласно правилата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>По-конкретно първото твърдение на жалбоподателката по първото основание е, че съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация назначаването на медиатор на Комисията е от компетентността на нейния председател, който е посочен като орган по назначаването (AIPN) в тази област съгласно член 2, параграф 1 от Правилника. Тази компетентност на председателя на Комисията била посочена в обявлението за свободна длъжност, въз основа на което е проведена процесната процедура за подбор. В случая обаче Комисията, тоест некомпетентен в това отношение орган, приела обжалваните решения, без преди това да са ѝ предоставени правомощия за това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Второто твърдение на жалбоподателката е, че поради неуведомяване на Централния комитет по персонала за досиетата на всички първоначално приети кандидатури предвидената в член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация консултация с комитета не е проведена съгласно правилата. Всъщност въпросната консултация била с цел да предостави на генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> информирано мнение за качествата, компетентностите и профила на различни кандидати. Изготвянето обаче на становище само за един кандидат, предложен на председателя на Комисията, лишавала тази консултация от полезното ѝ действие и я превръщала в просто утвърждаване на предложението на генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, каквото Централният комитет по персонала никога не бил приемал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Що се отнася до оплакването за некомпетентност на автора на обжалваните решения, Комисията поддържа, че е делегирала правомощието за назначаване на медиатор на председателя си въз основа на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация. При все това нямало пречка Комисията сама да упражни това правомощие в конкретен случай, когато, както в настоящия, поема ролята на AIPN поради степента, определена за свободната позиция съгласно своето Решение C(2013) 3288 окончателен от <DATE ISO="20130604">4 юни 2013 година</DATE> относно упражняването на правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на органа по назначаването (AIPN), както и тези, предоставени от Условията за работа на другите служители (RAA) на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (AHCC). Това решение довело до конкретно имплицитно изменение на Решението за засилване на службата за медиация. При всички случаи жалбоподателката не е доказала да е претърпяла вреди в резултат от приемането на обжалваните решения от колегиума на членовете на Комисията. Освен това член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация не изисквало от Комисията да се консултира с Централния комитет по персонала за всички първоначално приети кандидатури. Напротив, видно от тази разпоредба, Централният комитет по персонала трябвало да бъде консултиран единствено във връзка с предложението, дадено на председателя на Комисията от генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, което, изглежда, самият комитет е приел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Що се отнася до първото твърдение, от член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация е видно, че председателят на Комисията назначава медиатор. Ето защо въпросната разпоредба следва да се приеме за акт, въз основа на който Комисията определя компетентния в областта AIPN по смисъла на член 2, параграф 1 от Правилника.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че не може да се приеме доводът на Комисията, че съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация тя е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>делегирала<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> правомощието за назначаване на председателя си и поради това може сама да упражни посоченото правомощие, когато намери за уместно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Всъщност делегирането на правомощия е акт, който освобождава делегиращия орган от компетентността, делегирана на оправомощения орган (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19580613">13 юни 1958 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meroni/Haute Autorité</NAME.CASE>, <NO.CASE>10/56</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1958:8">EU:C:1958:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Делегирането на правомощия следователно води до прехвърляне на отговорностите, което забранява на делегиращия орган да изземва прехвърлените правомощия, тъй като решението му ще бъде опорочено поради липса на компетентност. Делегиращият орган може отново да упражни правомощията само ако преди това приеме акт, по силата на който си възвръща делегираната компетентност. Всъщност, както делегирането на правомощия изисква приемането на изричен акт за прехвърляне на съответното правомощие (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19580613">13 юни 1958 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meroni/Haute Autorité</NAME.CASE>, <NO.CASE>9/56</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1958:7">EU:C:1958:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), принципът на правна сигурност, на който се основава формалният характер на делегирането на правомощия, изисква оттеглянето на делегирането също да стане с приемане на изричен акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Така, ако се приеме, че механизмът за определяне на компетентния AIPN, предвиден в член 2, параграф 1 от Правилника, следва да се квалифицира като делегиране на правомощия или да бъде приравнен на такова делегиране, то като пренебрегва породената от такова <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>делегиране<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> последица на отпадане на правомощията, Комисията твърди, че самата тя е компетентна, вместо председателя си, да упражни правомощието да назначи медиатор, когато намери за уместно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно Решение C(2013) 3288 окончателен, посочено в точка 28 по-горе, прието съгласно член 2, параграф 1 от Правилника, колегиумът на членовете на Комисията е компетентният AIPN във връзка с назначаването на главен съветник съгласно член 29, параграф 1, буква а), подточки i) и iii) от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Както обаче бе посочено в точка 10 по-горе, с решение от <DATE ISO="20150916">16 септември 2015 г.</DATE> Комисията решава да повиши степента на длъжността медиатор до ранг на главен съветник (степен AD 14/AD 15).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>С оглед на тези промени след приемането на Решението за засилване на службата за медиация, компетентният AIPN за назначаване на медиатор на Комисията е колегиумът на членовете на Комисията. В този контекст, позоваването в решението от <DATE ISO="20150916">16 септември 2015 г.</DATE> на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до компетентния орган за назначаването на медиатор, а до формалните изисквания, които този орган, а именно Комисията, следва да спазва в процедурата, въз основа на която се назначава медиатор, а именно по отношение на консултацията с Комитета по персонала. По същия начин следва да се тълкува позоваването в този смисъл в обявлението за свободна длъжност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следователно Комисията е компетентният AIPN за приемането на решението от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> да назначи W на длъжността медиатор, тъй като освен това видно от протокол от 2173‑то заседание на Комисията решението е взето по предложение на нейния председател. Следователно първото твърдение по първото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до второто твърдение по първото основание, следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация органът за вземане на решение назначава медиатор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>след консултация с Комитета по персонала<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение, както бе посочено в точки 35 и 36 по-горе, ако Комисията е компетентният AIPN за вземане на решението за назначаване на W на длъжността медиатор, другите процесуални изисквания, установени в член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация, продължават да се прилагат. Комисията впрочем не оспорва задължението на органа за вземане на решение да се консултира въз основа на последната разпоредба с Комитета по персонала.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Така самата Комисия твърди, че член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация трябва да се тълкува в смисъл, че изисква консултацията с Комитета по персонала да се направи от органа, натоварен с вземането на окончателното решение, с което се прекратява процедурата. Освен това, макар тази консултация да се състои само в правото на изслушване, без да се предоставя на Комитета по персонала правото да взема решение съвместно с органа за вземане на решение, тя трябва да е от такова естество, че да може да повлияе на съдържанието на приемания акт (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010306">6 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dunnett и др./ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑192/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2001:72">EU:T:2001:72</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), който изисква упражняването на широка свобода на преценка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870212">12 февруари 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonino/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>233/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:82">EU:C:1987:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В този контекст ефективността на въпросната консултация може да бъде гарантирана само ако нейният предмет съвпада с предмета, до който ще се отнася преценката на органа, който ще вземе окончателното решение. Така, консултацията с Комитета по персонала трябва да се отнася до същите кандидати, като тези, по отношение на които въпросният орган следва да упражни своята преценка. Всъщност тази консултация няма да бъде ефективна, ако Комитетът по персонала следва да изрази становище само за един кандидат, докато органът за вземане на решение има за цел да оцени няколко кандидати, преди да избере един от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В настоящия случай, първо, от становището на Консултативния комитет по назначенията от <DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE> е видно, че той е разгледал три кандидатури и е решил да предложи тази на W за процесната длъжност (вж. т. 11 по-горе). В него се посочва също, че този комитет е предал на колегиума на членовете на Комисията формулярите за оценка и автобиографиите на трима кандидати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Второ, следва да се припомни, че AIPN, който взима окончателното решение за назначаване, трябва да има възможност да проучи и да прецени данните, които на всеки етап от развитието на процедурата за подбор са довели за различните консултирани административни равнища като Консултативния комитет по назначенията до приемането на консултативните становища, които са му представени (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Сметна палата/BF</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑663/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:883">EU:T:2014:883</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В този контекст протоколът от 2173‑то заседание на Комисията, на което е взето решението от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> за назначаване на W, посочва в съответствие със становището на Консултативния комитет по назначенията от <DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE>, че колегиумът на членовете на Комисията е сезиран с досиетата на трима кандидати, разгледани от последния комитет за процесната длъжност. Съгласно същия протокол Комисията по-специално взема предвид становището на Консултативния комитет по назначенията от <DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE> и прави съпоставяне на качествата на кандидатите с оглед на профила на длъжността. В това отношение въпросният протокол посочва, че Комисията проверява тяхната компетентност, ефективност и поведение в службата и избира W за длъжността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На трето място обаче, от докладна записка от <DATE ISO="20160513">13 май 2016 г.</DATE>, адресирана от Централния комитет по персонала до заместник-председателя на Комисията, отговарящ по-специално за персонала, е видно, че посоченият комитет е получил от генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> искане за становище на <DATE ISO="20160420">20 април 2016 г.</DATE>, тоест след изпращане на предложението на Консултативния комитет по назначенията до колегиума на членовете на Комисията, и че това<?PAGE NO="8"?> искане за становище се отнася само до кандидата, чието назначаване е предложено на колегиума на членовете на Комисията, а не до трите кандидатури, които са предадени на последния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Комисията не оспорва, че само данните за кандидатурата на W са били изпратени за становище на Централния комитет по персонала. Следователно предметът на упражненото право на преценка на колегиума на членовете на Комисията не съвпада с този, който е определен за консултацията с Централния комитет по персонала (вж. т. 12 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>При тези обстоятелства се налага изводът, че не са спазени минималните изисквания, които гарантират полезния ефект на консултацията с Комитета по персонала и изискват той да може да изрази становище за кандидатите, които органът за вземане на решение ще оцени с оглед на окончателното си решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно в съответствие с второто твърдение на жалбоподателката по първото основание решението от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> за назначаване на W на длъжността медиатор на Комисията е прието в нарушение на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация, що се отнася до консултацията с Комитета по персонала, и поради това то трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Доколкото докладната записка от <DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, с която жалбоподателката е уведомена за приключването на процедурата и неблагоприятния за нея изход, която също се обжалва (вж. т. 13 и 22 по-горе), изрично се основава на избора в полза на друг кандидат, и решението, съдържащо въпросния избор, е опорочено от нарушение на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация, водещо до неговата отмяна, следва да бъде отменена и докладната записка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По иска за обезщетение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Жалбоподателката твърди, че с оглед на многото дела, по които е приемана като заместник-медиатор, действащ медиатор или изпълняващ длъжността медиатор, обжалваните решения нанасят вреда върху репутацията ѝ и професионалната ѝ благонадеждност. Освен това тя била лишена от всякаква възможност да придобие степен AD 14. Като се вземе предвид освен това фактът, че повече от три години е упражнявала тези функции в условията на безпокойство и несигурност, счита, че обезщетение в размер на <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR е подходящо за поправяне на неимуществените и имуществените вреди, причинени от поведението на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Комисията, от своя страна, подчертава законосъобразността на всичките си действия, така че никаква незаконосъобразност не може да бъде посочена в подкрепа на процесното искане за обезщетение, което е тясно свързано с искането за отмяна на обжалваните решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В споровете между институциите и длъжностните им лица право на обезщетение се признава, когато са изпълнени три условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и наличие на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Q</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑80/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:347">EU:T:2011:347</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателката твърди, че съществува причинно-следствена връзка между обжалваните решения и твърдяната неимуществена вреда поради създаденото с посочените решения впечатление, че избраният кандидат е по-квалифициран от нея.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Обстоятелството обаче, че е избран друг кандидат за длъжност като разглежданата, само по себе си не може да нанесе вреда на кандидатите, които в крайна сметка не са избрани. Всъщност, въпреки че този избор предполага, че е прието, че в този случай другият кандидат притежава повече качества, този факт не предполага никаква негативна оценка на качествата за другите кандидати, още повече когато те са били вписани в листата, разгледана от Консултативния комитет по назначенията, какъвто е случаят на жалбоподателката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>При всички случаи е вярно, че в подкрепа на иска си жалбоподателката изтъква основание, а именно четвъртото, което се отнася до оценката на нейните качества в сравнение с тези на W, но това не променя факта, че решението от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> за назначаване на последния на длъжността медиатор е отменено с настоящото решение поради мотив, посочен от жалбоподателката по първото основание. В този контекст актът, който обхваща извода по отношение на сравнението на качествата, извършено в случая, е обявен за недействителен съгласно член 264, първа алинея ДФЕС и Комисията вече е длъжна да вземе мерки за изпълнението на настоящото решение съгласно член 266 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Следователно при настоящата фактическа обстановка твърдяната неимуществена вреда, изтъкната от жалбоподаталката, при всички случаи не е сигурна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателката поддържа, че отхвърлянето на кандидатурата ѝ я е лишило от възможност да придобие степен AD 14.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В това отношение обаче е достатъчно да се посочи, че нищо не гарантира, че при липсата на установената незаконосъобразност жалбоподателката ще бъде избрана за процесната длъжност, нито че вследствие на това ще придобие степен AD 14. Поради това този вид вреда при всички случаи няма пряка причинно-следствена връзка с установената незаконосъобразност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Освен това, доколкото може да се приеме, че въпросните твърдения целят да се поправи вреда, която не е в резултат от обжалваните решения, а от поведението, което Комисията е проявила преди приемането на обявлението за свободна длъжност COM/2015/1801, следва да се отбележи, че те са ирелевантни поради неизчерпване на предварителното производство. Запитана по този въпрос в съдебното заседание жалбоподателката поддържа, че това поведение е тясно свързано с обжалваните решения. Трябва да се констатира обаче, че въпросното поведение по естеството си е различно от избора, извършен съгласно решението от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> за назначаване на W на длъжността медиатор. Следователно точки 192—194 от жалбата по административен ред на жалбоподателката, посветени на това поведение, трябва да се анализират като искане по смисъла на член 90 от Правилника. Това искане обаче, което е отхвърлено с решението от <DATE ISO="20170105">5 януари 2017 г.</DATE> (вж. т. 14 по-горе), не е поддържано в жалбата по административен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>При всички случаи съгласно член 7, параграф 2 от Правилника продължителността на съвместителството, несъмнено, не може да надвишава една година, освен ако целта е да бъде заместено длъжностно лице, което е командировано в интерес на службата, призовано да отбива военна служба или чието отсъствие се дължи на продължителен отпуск по болест. Вярно е също така, че жалбоподателката е заемала длъжността медиатор по съвместителство от <DATE ISO="20130301">1 март 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20161001">1 октомври 2016 г.</DATE>, без мотивите, довели до съвместителството, да са сред тези, които могат да обосноват продължаване над една година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Трето, от член 7, параграф 2 от Правилника е видно, че от началото на четвъртия месец на съвместителството длъжностното лице има право на допълнителна надбавка, което изключва всякаква причинно-следствена връзка с финансови загуби.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>На последно място, що се отнася до неимуществената вреда, причинена от несигурното положение, в което се е намирала жалбоподателката, следва да се посочи, че процедурата за подбор, започнала въз основа на обявление за свободна длъжност COM/2014/366, е приключила без избор на кандидат, което е от полза за жалбоподателката, която не е била предложеният в този случай кандидат и която следователно е можела да продължи да упражнява по съвместителство функциите си на медиатор. Нещо повече, фактът, че жалбоподателката е упражнявала тези функции по време на висящата процедура, започнала с обявление за свободна длъжност COM/2015/1801, е присъщ за всяка ситуация, включваща провеждането на конкурс за заемане на дадена длъжност. На такава ситуация е присъща и несигурността, дължаща се на тази конкурсна процедура за всички участващи кандидати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В този контекст фактът, че колегите на жалбоподателката не разбират причините, поради които Комисията не е провела успешно и навременно процедурите, позволяващи заемането на длъжността медиатор, ако се приеме за установен, не може да навреди на репутацията на жалбоподателката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>От посоченото следва, че искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В случая, след като Комисията е загубила делото по основната част от исканията си, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на жалбоподателката.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението на Европейската комисия от <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> за назначаване на W като медиатор на Комисията и докладна записка от <DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, с която Комисията уведомява г‑жа Mercedes Janssen-Cases за резултата от процедурата за подбор за тази длъжност.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски, включително тези за обезпечителното производство.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Van der Woude</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Gratsias</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Labucka</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Dittrich</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Ulloa Rubio</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>