<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-605/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018TJ0605</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:51">EU:T:2020:51</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>24</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>24</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200212">12.2.2020 г.</DATE> — Дело T‑605/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">ZF/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (девети състав)</P><P><DATE ISO="20200212">12 февруари 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Срочно наети служители</KEYWORD><KEYWORD>Пенсия</KEYWORD><KEYWORD>Решение за определяне на пенсионните права</KEYWORD><KEYWORD>Фишове за пенсия</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Срок за обжалване по административен ред</KEYWORD><KEYWORD>Просрочие</KEYWORD><KEYWORD>Акт с чисто потвърдителен характер</KEYWORD><KEYWORD>Частична недопустимост</KEYWORD><KEYWORD>Искане за връщане на надплатени суми</KEYWORD><KEYWORD>Класиране в степен и в стъпка</KEYWORD><KEYWORD>Мултипликационен коефициент</KEYWORD><KEYWORD>Оттегляне на незаконосъобразен акт</KEYWORD><KEYWORD>Оправдани правни очаквания</KEYWORD><KEYWORD>Разумен срок</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑605/18</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">ZF</HT>, за когото се явява J.‑N. Louis, адвокат,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват B. Mongin и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на записка от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, с която от Службата за управление и плащане по индивидуални права на Комисията (PMO) изменя, считано от <DATE ISO="20150401">1 април 2015 г.</DATE>, пенсията за прослужено време на жалбоподателя, и на записка от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, с която жалбоподателят е уведомен за размера на задълженията му към Европейския съюз,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),</P><P>състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise и R. da Silva Passos, съдии,</P><P>секретар: M. Marescaux, администраторка,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>В член 5, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията, приложима преди изменението с Регламент (EО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040322">22 март 2004 година</DATE> за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на тези Общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 124, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>старият правилник<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), са предвидени четири категории длъжности, означени в низходящ ред на степента с буквите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>A<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>B<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>C<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>D<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. В категория A има осем степени, от най-ниската степен A 8, до най-високата — A 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Член 5 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията след изменението с Регламент № 23/2004 (по-нататък наричан <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Длъжностите, уредени в Правилника за персонала, се класифицират според естеството и значението на функциите, с които са свързани, на функционална група <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>администратори<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> (наричана по-долу <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>AD<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>)</ALINEA><ALINEA>[…].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Функционална група AD се състои от дванадесет степени, съответстващи на функции, свързани с управление, изготвяне на концепции и анализиране, както и задължения от езиков и научен характер […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 44, първа алинея от Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Длъжностно лице, което в продължение на две години е било в една и съща стъпка в своята степен, автоматично се повишава в следващата стъпка в тази степен […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>В член 66 от Правилника има таблица с основното месечно възнаграждение за всяка степен и стъпка във функционална група AD. В тази таблица за всяка степен има пет стъпки, с изключение само на степен 16, за която има само три стъпки. В таблицата в член 66 от стария правилник за категория A има две стъпки в степен A 8, шест стъпки във всяка от степените A 7, A 2 и A 1 и осем стъпки във всяка от степените A 6, A 5, A 4 и A 3.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 107 а от Правилника има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Преходните разпоредби са изложени в приложение XIII<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от приложение XIII към Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За периода от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060430">30 април 2006 г.</DATE> член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника за персонала се заменят със следния текст:</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG>„1.</NO.PARAG><ALINEA>Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A*, B*, C* и D*, в низходящ ред на степента.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Категория A* се състои от дванадесет степени, категория B* се състои от девет степени, категория C* — от седем, и категория D* — от пет<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>В съответствие с член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника към <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и при условията на член 8 от същото приложение, старите степени A 1, A 2, A 3, A 4, A 5, A 6, A 7 и A 8 на длъжностните лица, намиращи се в някое от административните положения по член 35 от Правилника, се преименуват съответно A*16, A*15, A*14, A*12, A*11, A*10, A*8 и A*7. Това са временни степени. Всъщност в член 8, параграф 1 от същото приложение се предвижда по-конкретно че считано от <DATE ISO="20060501">1 май 2006 г.</DATE>, посочените по-горе степени се преименуват съответно AD 16, AD 15, AD 14, AD 12, AD 11, AD 10, AD 8 и AD 7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>При условията на разпоредбите на член 7 от настоящото приложение, основните месечни заплати се определят за всяка степен и стъпка съгласно предвиденото в следните таблици (в евро)<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>След това в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника има четири таблици, по една за всяка от старите категории A, B, C и D. По-конкретно в таблицата за старата категория A с получер шрифт е посочена основна месечна заплата за всяка от различните стъпки от временните степени A*16—A*5, която съответства на основната месечна заплата, предвидена за същата степен и за същата стъпка в таблицата в член 66 от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>За всички временни степени с изключение на степените A*13, A*9, A*6 и A*5, във въпросната таблица има и следните допълнителни обяснения:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за всяка нова временна степен — съответната степен в старата категория A,</P></ITEM><ITEM><P>също с получер шрифт — основна месечна заплата също и за стъпки 6—8, доколкото в съответната степен в старата категория A има такива стъпки; тези суми нямат еквивалент в таблицата в член 66 от Правилника,</P></ITEM><ITEM><P>под всяко месечно възнаграждение с получер шрифт има число, изписано в курсив; в първа бележка под линия се уточнява, че тези числа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>се отнасят до старите заплати, определени в член 66 от [стария правилник]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и че те <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>са включени в тези таблици от съображения за яснота и нямат правно значение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>; числата в курсив във всички случаи сочат сума, по-ниска от посочената с получер шрифт над тях,</P></ITEM><ITEM><P>под числата в курсив на трети ред е посочено число, което във всички случаи е по-ниско от единица; във втора бележка под линия се уточнява: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[числото] в третия ред, съответстващ[о] на всяка стъпка, е коефициент, представящ съотношението между основната заплата преди и след <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>; във всички случаи числото, посочено на третия ред, съответства на резултата от разделянето на сумата в курсив непосредствено по-горе (втори ред) на сумата в получер шрифт на първия ред.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Числото, посочено на третия ред за степен A*12, стъпка 6, е 0,9426565.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 7 от приложение XIII към Правилника предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Основните месечни заплати на длъжностните лица, наети преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, се определят съгласно следните правила:</P><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG>„1.</NO.PARAG><ALINEA>Преименуването на степените по силата на член 2, параграф 1 от настоящото приложение не води до промяна на основната месечна заплата на длъжностното лице.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Към <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> за всяко длъжностно лице се изчислява коефициент, равен на съотношението между основната месечна заплата на длъжностното лице преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и приложимия размер, определен в член 2, параграф 2 на настоящото приложение.</ALINEA><ALINEA>Основната месечна заплата на длъжностното лице на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> е равна на произведението от приложимия размер и този коефициент.</ALINEA><ALINEA>Коефициентът се прилага за определяне на основната месечна заплата на длъжностното лице след повишаване в стъпка или актуализация на възнагражденията</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга параграф 3, за всяко длъжностно лице първото повишаване след <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, в зависимост от заеманата преди тази дата категория и стъпката към момента на повишаването, води до увеличаване на основната месечна заплата, […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>При това първо повишаване в клас се определя нов коефициент. Коефициентът е равен на съотношението между размера на новите основни заплати, произтичащи от прилагането на параграф 5 и приложимата сума по член 2, параграф 2 от настоящото приложение. При условията на параграф 7 този коефициент се прилага към заплатата след повишаването в стъпка и адаптирането на заплатите.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Без да се засягат разпоредбите на член 7 от настоящото приложение, основните месечни заплати се определят за всяка степен и стъпка по таблицата по член 66 от Правилника за длъжностните лица. За длъжностни лица, които са били назначени преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и до влизане в сила на тяхното първо повишаване след тази дата, таблицата е в следния вид [в тази таблица се предвижда към <DATE ISO="20150401">1 април 2015 г.</DATE> за степен AD 12, стъпка 8, основна месечна заплата <FT TYPE="DECIMAL">13322,22</FT> EUR ]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 10, параграф 1, член 20, параграф 2 и член 20, параграф 4 от Условията за работа на другите служители (по-нататък наричани <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>УРДС<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) предвиждат съответно че член 5, параграфи 1 и 2 и членове 66 и 44 от Правилника се прилагат по аналогия към срочно наетите служители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 1 от приложението към УРДС, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Преходни разпоредби, приложими за персонала, обхванат от [УРДС]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, предвижда, че разпоредбите на приложение XIII към Правилника се прилагат по аналогия към служителите, наети на <DATE ISO="20040430">30 април 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С договор, подписан на <DATE ISO="19991111">11 ноември 1999 г.</DATE>, жалбоподателят е назначен в Съвета на Европейския съюз като срочно нает служител, считано от 15 ноември 1999 т. Жалбоподателят е класиран в категория A, степен 4, стъпка 4, считано от <DATE ISO="20000101">1 януари 2000 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>При реформата, осъществена с Регламент № 723/2004 (по-нататък наричана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>реформата от 2004 г.<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) системата за кариерното развитие е променена. Правилникът, в редакцията му след тази реформа, въвежда система за кариерно развитие, в която категориите за длъжностите A, B, C и D са обединени в две функционални групи, AD и AST. На тази нова система съответства ново щатно разписание. В прилаганото преди реформата от 2004 г. щатно разписание са предвидени до осем стъпки за някои степени от четирите категории длъжности, докато щатното<?PAGE NO="5"?> разписание, въведено през 2004 г., е изменено с повече степени (шестнадесет), всяка с по-малък брой стъпки (до пет). Предвижда се постепенен преход между двете системи. Възнагражденията на заварените длъжностни лица и служители остават непроменени, но са изчислени с оглед на новото щатно разписание. За да бъде възможно това, е приложен мултипликационен коефициент. Става въпрос за число между 0 и 1, което отразява съотношението между възнаграждението, изплащано на длъжностно лице или на служителя, и възнаграждението, което е щял(о) да получава при прилагане на въведеното с реформата от 2004 г. щатно разписание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Към <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, когато влиза в сила новото щатно разписание, класирането на жалбоподателя, а именно в степен A 4, стъпка 6, е преобразувано в степен A*12, стъпка 6, с мултипликационен коефициент 0,9426565 в съответствие с таблицата за старата категория A в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 8—11 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Към <DATE ISO="20060501">1 май 2006 г.</DATE> степента на жалбоподателя е преименувана на AD 12 (вж. т. 7 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071101">1 ноември 2007 г.</DATE>, след като за втори път е повишен в стъпка след влизането в сила на реформата от 2004 г., жалбоподателят е класиран в степен AD 12, стъпка 8.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>След прехвърлянето към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на някои служби и функции, които дотогава са били към генералния секретариат на Съвета, самият жалбоподател е прехвърлен към ЕСВД, считано от октомври 2011 г. Той запазва степента си и стъпката си, а именно степен AD 12, стъпка 8, както и прослуженото време в стъпка към <DATE ISO="20071101">1 ноември 2007 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Във фиша за заплатата за февруари 2013 г. по отношение на жалбоподателя, за когото дотогава е прилаган мултипликационен коефициент 0,9426565, започва да се прилага мултипликационен коефициент 1. Във връзка с това е направена и корекция със задна дата за периода от октомври 2011 г. до януари 2013 г. В резултат на тази корекция със задна дата през февруари 2013 г. на жалбоподателя са изплатени допълнително <FT TYPE="DECIMAL">7948,81</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130702">2 юли 2013 г.</DATE> жалбоподателят е назначен за началник на Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО), като се запазва класирането му в степен AD 12, стъпка 8. Той заема тази длъжност до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE>, а след това от <DATE ISO="20150101">1 януари</DATE> до <DATE ISO="20150331">31 март 2015 г.</DATE> отново работи в ЕСВД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Жалбоподателят е пенсиониран на <DATE ISO="20150401">1 април 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Със записка от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> Службата за управление и плащане по индивидуални права на Европейската комисия (PMO) определя правото на пенсия за прослужено време на жалбоподателя (по-нататък наричана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>). PMO взема предвид трудовия стаж, а именно от <DATE ISO="19991115">15 ноември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20150331">31 март 2015 г.</DATE> Жалбоподателят е класиран в пета стъпка от степен AD 12. Приложен е обаче коректив със стойност 1,1314352, за да може, въпреки това изменение на стъпката, възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията, да бъде идентично на възнаграждението, получавано от жалбоподателя към датата на пенсионирането му (по-нататък наричано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>основното възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>). Основното възнаграждение на жалбоподателя съответства на това за степен AD 12, стъпка 8, каквото се получава в таблицата в член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, тоест на сумата <FT TYPE="DECIMAL">13322,22</FT> EUR (вж. т. 13 по-горе), като този размер не е намален, тъй като от <DATE ISO="20130201">1 февруари 2013 г.</DATE> по отношение на жалбоподателя се прилага мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 22 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Пенсията, изплащана впоследствие на жалбоподателя, съответства на посочената в записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>При изплащането на пенсията за ноември 2015 г. PMO отбелязва във фиша за пенсията на жалбоподателя, че има сума, получена в повече, в резултат на възнагражденията, които му били изплащани в периода между октомври 2011 г. и март 2015 г., като тази получена в повече сума представлявала вземане на Европейския съюз срещу жалбоподателя в размер на <FT TYPE="DECIMAL">22896,98</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>От февруари 2016 г. се правят месечни удръжки в размер на 715,33 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От друга страна, въз основа на решение от <DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, за периода от <DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20140228">28 февруари 2014 г.</DATE> жалбоподателят продължава да се ползва от надбавката за дете на издръжка за дъщеря си. Жалбоподателят продължава да получава надбавката за дете на издръжка до март 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>При изплащането на пенсията за юни 2017 г. PMO отбелязва във фиша за пенсията на жалбоподателя, че има сума, получена в повече, изплатена в периода от март 2014 г. до март 2015 г., представляваща вземане на Съюза срещу жалбоподателя от надбавката за дете на издръжка в общ размер от <FT TYPE="DECIMAL">10196,51</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>PMO изпраща на жалбоподателя и писмо с дата <DATE ISO="20170616">16 юни 2017 г.</DATE> В това писмо PMO посочва сумата <FT TYPE="DECIMAL">10196,51</FT> EUR и представя график за погасяване на вземането, в който се предвижда между август 2017 г. и юли 2018 г. да се правят месечни удръжки в размер на 728,32 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE> жалбоподателят иска от PMO да преустанови удръжките от пенсията му (по-нататък наричано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>писмото от <DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Със записка от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE>, в отговор на писмото от <DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE>, PMO обяснява по-конкретно че по отношение на жалбоподателя неоснователно е прилаган мултипликационен коефициент, равен на 1, считано от фиша за заплатата му за февруари 2013 г., и то включително със задна дата за периода между октомври 2011 г. и януари 2013 г. (по-нататък наричана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>записката от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>). При все това в личното му досие записаният мултипликационен коефициент останал в размер на 0,9426565. Според PMO тази получена в повече сума била обяснението за наличието на вземането на Съюза срещу жалбоподателя в размер на <FT TYPE="DECIMAL">22896,98</FT> EUR, отразено във фиша за пенсията му за ноември 2015 г. (вж. т. 27 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В записката от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE> PMO обяснява също че жалбоподателят е продължил да получава надбавката за дете на издръжка, след като през февруари 2014 т. изтекъл периода на продължението, което му било предоставено във връзка с това. С тази получена в повече сума се обяснявало наличието на вземането на Съюза срещу жалбоподателя в размер на <FT TYPE="DECIMAL">10196,51</FT> EUR (вж. т. 30 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В тази записка имало също и описание на удръжките, направени от пенсията на жалбоподателя, съответстващи на двете вземания, посочени съответно в точки 27 и 30 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>На последно място, също в записката от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE>, PMO отбелязва, че поради грешката във връзка с мултипликационния коефициент (вж. т. 33 по-горе), записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> се основава на грешно основно възнаграждение. PMO посочва, че с отделно писмо на жалбоподателя ще бъде изпратена нова записка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Със записка от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, PMO променя, считано от <DATE ISO="20150401">1 април 2015 г.</DATE>, правото на жалбоподателя на пенсия за прослужено време (по-нататък наричана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>). Неговото основно възнаграждение е изменено, което води до прилагане на коректив 1,066555 вместо 1,1314352 (вж. т. 25 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При изплащането на пенсията за януари 2018 г. PMO отразява във фиша за пенсията на жалбоподателя наличието на платени в повече суми в резултат на плащанията за пенсията му в периода между април 2015 г. и декември 2017 г. Тези получени в повече суми представлявали вземане на Съюза срещу жалбоподателя с общ размер <FT TYPE="DECIMAL">7389,51</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С писмо до PMO от <DATE ISO="20180104">4 януари 2018 г.</DATE> жалбоподателят иска да представи доказателства, които според него позволявали да се разрешат трудностите във връзка с изчисляването на възнагражденията, отразени в пенсията му. В края на това писмо той посочва, че мултипликационният коефициент, който трябва да се вземе предвид за изчисляването на възнагражденията и на пенсията му, би трябвало да бъде 1, а не 0,9426565.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>След размяна на писма по пощата и по електронната поща, със записка от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, PMO уведомява жалбоподателя, че салдото на вземанията на Съюза срещу него вече възлиза на <FT TYPE="DECIMAL">22409,61</FT> EUR (по-нататък наричана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>). В график за плащанията, в който се разпределят месечните удръжки за три отделни задължения и който е приложим между февруари 2016 г. и януари 2020 г., PMO припомня общия размер на всяко от тези вземания, а именно <FT TYPE="DECIMAL">22896,98</FT> EUR за първото вземане, <FT TYPE="DECIMAL">10196,51</FT> EUR за второто и <FT TYPE="DECIMAL">7389,51</FT> EUR за третото, и посочва детайлно състоянието на плащанията за всяко от тези вземания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> на основание член 90, параграф 2 от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180627">27 юни 2018 г.</DATE> Комисията отхвърля жалбата по административен ред, като приема, че тя е насочена срещу актове, с които се потвърждават изцяло предишни решения, които не са били оспорени в определения срок, и поради това е недопустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181008">8 октомври 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата, предмет на настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190926">26 септември 2019 г.</DATE> в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд задава писмени въпроси на страните. Страните отговарят на въпросите в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Жалбоподателят моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>решението на Комисията от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, с което са определени пенсионните му права с обратно действие към <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>решението на Комисията от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> за възстановяване на неоснователно платени суми в размер на <FT TYPE="DECIMAL">22409,61</FT> EUR<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По предмета на спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Както се установява от обстоятелствата, предхождащи спора, PMO счита, че има три вземания на Съюза срещу жалбоподателя: първото, което през ноември 2015 г. е в размер на <FT TYPE="DECIMAL">22896,98</FT> EUR, резултат от неправилното прилагане към възнаграждението, изплатено на жалбоподателят в периода между октомври 2011 г. и март 2015 г., на мултипликационен коефициент 1 вместо 0,9426565 (по-нататък наричано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>първото вземане<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>), второто, което през юни 2017 г. е в размер на <FT TYPE="DECIMAL">10196,51</FT> EUR, резултат от неоснователното получаване от жалбоподателя на надбавката за дете на издръжка в периода между март 2014 г. и март 2015 г. (по-нататък наричано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>второто вземане<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>), третото, което към декември 2017 г. е в размер на <FT TYPE="DECIMAL">7389,51</FT> EUR, резултат от неправилното прилагане за изчисляването на основното възнаграждение на жалбоподателя, а поради това и на пенсията му, на мултипликационен коефициент 1, като поради това прилагане PMO приела коректив на стойност 1,1314352 вместо 1,066555 в периода между април 2015 г. и декември 2017 г. (по-нататък наричано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>третото вземане<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Жалбоподателят оспорва два акта, от една страна, записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, и от друга страна, записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> прилагането спрямо жалбоподателя с обратно действие на мултипликационен коефициент 0,9426565 вместо 1 води до изменение на възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията, и е в основата на третото вземане (вж. т. 33, 36 и 37 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Със записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> жалбоподателят е уведомен за размера към тази дата на общото салдо по трите вземания на Съюза срещу него. Към нея е приложен график за погасяване на задълженията, в който се припомня общият размер на всяко от трите вземания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че през януари 2018 г. са направени удръжки от пенсията на жалбоподателя по първото и по второто вземане, така че към <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> нетният размер на общото салдо по трите вземания, а именно <FT TYPE="DECIMAL">22409,61</FT> EUR, към тази дата е по-малък от сбора от тези вземания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Що се касае до второто вземане, в съдебното заседание жалбоподателят заяви, че се отказва от претенцията си във връзка с това вземане, което беше отразено в протокола от съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>От друга страна, в приложения към записката от 31 януари 2018 т. график за погасяване на задълженията са посочени подробно текущите плащания за всяко от трите вземания (вж. т. 40 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Във връзка с това в писмените си изложения жалбоподателят посочва, че иска отмяна на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>решението на Комисията от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> за събиране на неоснователно платена сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">22409,61</FT> EUR<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Това уточнение позволява да се приеме, че предмет на искането за отмяна на жалбоподателя е само установяването на съществуването на такова вземане, а не условията на събирането му, посочени в споменатия по-горе в точка 51 график за погасяване на задълженията. Този извод се потвърждава от факта, че жалбоподателят в нито един момент, било в писмените си изложения, било в съдебното заседание, не оспорва споменатите условия за събирането на вземането.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят иска само отмяна на записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, доколкото в нея се посочва съществуването на вземания на Съюза срещу него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че предметът на спора се свежда до оспорването, от една страна, на записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, относно третото вземане, свързано с пенсията, изплатена на жалбоподателя между април 2015 г. и декември 2017 г., и от друга страна, на записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, доколкото в нея се посочва съществуването на това вземане и доколкото в нея се посочва и съществуването на първото вземане във връзка с възнагражденията, изплатени на жалбоподателя за периода между октомври 2011 г. и март 2015 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Комисията, която в писмената защита сочи факта, че записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и тази от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> само възпроизвеждат решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г., в съдебното заседание заяви, че се отказва от възраженията си за недопустимост, което е отразено в протокола за съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика обаче предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за обжалване по административен или съдебен ред са абсолютни процесуални предпоставки и прилагането им не зависи от преценката на страните или на съда, който е длъжен да провери, дори служебно, дали те са спазен (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000629">29 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Politi/ETF</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑154/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:354">EU:C:2000:354</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>WL/ERCEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑493/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:852">EU:T:2018:852</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Според член 90, параграф 2 от Правилника всяко лице, за което се прилага Правилникът, може да отнесе до органа по назначаването жалба срещу всеки акт, който нарушава неговите интереси, като срокът за подаване на жалбата е три месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Фишове за заплата или за пенсия могат да се обжалват по административен и евентуално по съдебен ред, когато решение с изцяло паричен характер може поради естеството си да бъде отразено в такъв фиш за заплата. В този случай с предаването на месечния фиш за заплата или за пенсия започват да текат сроковете за подаване на жалба по административен и по съдебен ред срещу решение на администрацията, когато в този фиш ясно и за първи път се установява съществуването и обхвата на това решение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171214">14 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martinez De Prins и др./ЕСВД</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑575/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:911">EU:T:2017:911</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070109">9 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Neyghem/Комитиет на регионите</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑288/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:1">EU:T:2007:1</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В случая, както беше посочено в точка 27 по-горе, при плащането на пенсията за ноември 2015 т. PMO уведомява жалбоподателя за съществуването на първото вземане, резултат, както се установява от фиша за пенсията, от полученото в повече ежемесечно плащане в периода между октомври 2011 г. и март 2015 г., съответстващо общо на сума в размер на <FT TYPE="DECIMAL">22896,98</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Предметът на решението, с което се установява съществуването на първото вземане, е изцяло паричен. Следователно поради своя характер то е можело да бъде отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г. Макар че за съжаление PMO не е приложила към този фиш никакво уточнение относно мотивите за това решение, това не се отразява на факта, че тъй като с този фиш ясно и за първи път се установява съществуването на това решение и неговият обхват, от съобщаването му започва да тече срокът за жалбата по административен и по съдебен ред срещу това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Що се отнася до датата, на която е станало съобщаването на решението, установяващо съществуването на първото вземане, от доказателствата по делото се установява и това се потвърждава от писмото на жалбоподателя от <DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE> (вж. т. 33 по-горе), че на <DATE ISO="20170219">19 февруари 2017 г.</DATE> той е изпратил на PMO съобщение, в което обяснява, че се е запознал с фиша за пенсията си за ноември 2015 г. и с правените впоследствие удръжки от пенсията му. В същото писмо от <DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE> той уточнява, че е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>получил<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> този фиш през ноември 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Поради това, на каквито и обстоятелства да се позовава жалбоподателят, за да докаже, че не е могъл да се запознае веднага с фиша за пенсията си за ноември 2015 г., може да се счита, че той е бил съобщен на жалбоподателя при всяко положение най-късно на <DATE ISO="20170219">19 февруари 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В писмените си изложения обаче жалбоподателят не споменава никаква жалба по административен ред, която да е подал срещу фиша за пенсията за ноември 2015 г. в срок от три месеца, считано от <DATE ISO="20170219">19 февруари 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят не е оспорил в определения срок решението, в което за първи път се установява съществуването на първото вземане, което е било отразено във фиша за пенсията му за ноември 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Доводите на жалбоподателя, основани на разпоредбите на членове 25 и 26 от Правилника, че имало задължение за съобщаване на служителя на индивидуалните решения, които го засягат, не могат да оспорят посочените в точка 67 по-горе изводи, доколкото целта на тези разпоредби не е да се определят условията за прилагане на процесуалните срокове по отношение на длъжностните лица и на служителите на Съюза (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020530">30 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Onidi/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑197/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:135">EU:T:2002:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0156">156</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091005">5 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Brito Sequeira Carvalho и Комисия/Комисия и De Brito Sequeira Carvalho</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑40/07 P и T‑62/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:382">EU:T:2009:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), за разлика от разпоредбите в дял VII от Правилника, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Обжалване<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, въз основа на които са приети споменатите в точка 61 по-горе решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Преди да се приеме, че искането на жалбоподателя относно съществуването на първото вземане е недопустимо, следва все пак съдът да се увери, че не е можело от записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> да започне да тече нов процесуален срок във връзка с това. Трябва следователно да се определи дали записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, в частта, в която се споменава съществуването на първото вземане, представлява решение, изцяло потвърждаващо решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Според съдебната практика потвърдителният характер на акт следва да се преценява не само с оглед на съдържанието му спрямо предишното решение, което потвърждава, но също и спрямо естеството на искането, в отговор на което е приет този акт (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fedtke/ЕИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑157/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:666">EU:T:2016:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>От тази съдебна практика по-конкретно се установява, че ако този акт е постановен по искане, в което се сочат нови и съществени обстоятелства и с което административните органи са приканени да преразгледат предходното решение, не би могло да се приеме, че този акт е чисто потвърдителен, доколкото е постановен по тези обстоятелства и следователно съдържа ново спрямо предходното решение обстоятелство. Наистина наличието на нови и съществени обстоятелства може да е основание за подаване на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. Обратно, ако искането за преразглеждане не се основана на нови и съществени обстоятелства, жалбата срещу решението, с което се отказва исканото преразглеждане, трябва да бъде обявена за недопустима (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>,. <NAME.CASE>Fedtke/ЕИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑157/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:666">EU:T:2016:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Колкото до въпроса въз основа на какви критерии обстоятелства трябва да се квалифицират като нови, от съдебната практика следва, че за да бъде съответното обстоятелство характеризирано като ново, е необходимо както жалбоподателят, така и администрацията да не са знаели или да не са били в състояние да знаят за него в момента на приемане на предходното решение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fedtke/ЕИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑157/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:666">EU:T:2016:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>В това отношение наистина е вярно, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141113">13 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑481/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:945">EU:T:2014:945</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), се уточнява, че обстоятелство може да се квалифицира като ново както когато не е съществувало към момента на приемането на предходния акт, така и когато става въпрос за обстоятелство, което е съществувало при приемането на предходния акт, но по каквато и да е причина, включително поради неполагане на дължимата грижа от издателя на последния акт, не е било взето предвид при приемането му</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Независимо от придадения му много широк смисъл, това уточнение все пак не би могло да се разбира в смисъл, че позволява на длъжностно лице, чието първо искане е отхвърлено изцяло или частично с решение, станало окончателно, да се позовава като на нови обстоятелства в подкрепа на второ искане, което има същата цел като първото, на доказателства, с които вече е разполагало и е пропуснало да представи в подкрепа на първото си искане (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fedtke/ЕИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑157/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:666">EU:T:2016:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Ако това не беше така, щеше да се наруши не само припомнената по-горе в точки 70—72 съдебна практика, но и тази, според която възможността за подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника не може да позволи на длъжностно лице да не спази предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за подаване на жалбата по административен и по съдебен ред, като по този начин косвено чрез такова последващо искане оспори предходно и неоспорено в срок решение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fedtke/ЕИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑157/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:666">EU:T:2016:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>В случая обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят в писмото си от <DATE ISO="20180104">4 януари 2018 г.</DATE>, с които по същество цели да докаже, че назначаването му за началник на ЕКСО е назначаване на нова, по-отговорна длъжност, са доказателства, с които жалбоподателят е разполагал, докато е заемал тази длъжност, между юли 2013 г. и декември 2014 г., и с които следователно е разполагал, в момента, в който се е запознал с фиша за пенсията за ноември 2015 г. Той обаче не ги е представил на PMO в определения срок за подаване на жалба по административен ред. Следователно тези обстоятелства не са от такова естество, че да му позволят да възстанови този срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Поради това, доколкото в записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> се споменава съществуването на първото вземане, трябва да се счита, че тя представлява просто решение, с което само се потвърждава решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че искането във връзка със записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, доколкото в нея се посочва съществуването на първото вземане, не е допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Тъй като в съдебното заседание жалбоподателят заяви, че се отказва от претенцията си относно второто вземане (вж. т. 53 по-горе), следва да се разгледа основателността само на доводите му относно третото вземане, установяването на което, следващо от записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, се повтаря в записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По същество</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на искането си за отмяна, като първото е грешка при прилагане на правото, второто, нарушение на член 85 от Правилника, третото, нарушение на принципите, приложими по отношение на оттеглянето на законосъобразните актове, четвъртото, нарушение на принципите, приложими по отношение на оттеглянето на незаконосъобразните актове, петото, непълнота на мотивите, и шестото, явна грешка в преценката.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По грешката при прилагане на правото</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че корекцията със задна дата на пенсията му не е обоснована и решенията, чиято отмяна иска, са опорочени от грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Жалбоподателят оспорва, че решението, отразено във фиша за заплатата му за февруари 2013 г., е прието без основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Комисията възразява, че изменението на функциите на жалбоподателя и постъпването му на служба в ЕКСО не са довели до промяна на степен или на стъпка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни (вж. т. 18—20 по-горе), че към <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, когато влиза в сила новото щатно разписание, класирането на жалбоподателя, а именно в степен A 4, стъпка 6, е преобразувано в степен A*12, стъпка 6, с прилагане в съответствие с таблицата относно старата категория A в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, на мултипликационен коефициент 0,9426565.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Към <DATE ISO="20060501">1 май 2006 г.</DATE> степента на жалбоподателят е преименувана на AD 12.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071101">1 ноември 2007 г.</DATE>, след като за втори път след влизането в сила на реформата от 2004 г. е повишен в стъпка, жалбоподателят е класиран в степен AD 12, стъпка 8. Възможността за класиране на длъжностно лице или служител, назначен преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> в стъпка, по-висока от най-високата предвидена в член 66 от Правилника (вж. т. 4 по-горе), се установява от таблицата относно старата категория A, включена в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 10 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>При липсата на повишаване жалбоподателят е оставен в степен AD 12, стъпка 8, докато е бил на работа, на основание член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 13 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>В момента на пенсионирането му през април 2015 г. жалбоподателят е класиран в пета стъпка от степен AD 12. За възнаграждението му, отговарящо на пета стъпка от степен AD 12, обаче е приложен коректив в размер на 1,1314352, за да може възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията му, да бъде същото както основното възнаграждение, тоест това, което е получавал към датата на пенсионирането си, а именно <FT TYPE="DECIMAL">13322,22</FT> EUR (вж. т. 25 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че към момента на пенсионирането му жалбоподателят не е оспорил направеното по отношение на него изменение на стъпка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Размерът на основното възнаграждение, посочено в точка 88 по-горе, се получава при прилагането на мултипликационен коефициент на стойност 1, приложен през февруари 2013 г. (вж. т. 22 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>От член 7, параграф 2 от приложение XIII към Правилника обаче следва, че мултипликационният коефициент се изчислява към <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> (вж. т. 12 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>С оглед на класирането на жалбоподателя към тази дата (вж. т. 18 по-горе), въз основа на таблицата относно старата категория A в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника неговият мултипликационен коефициент е трябвало да бъде 0,9426565 (вж. т. 11 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>От друга страна, разпоредбите на член 7, параграф 2, трета алинея от приложение XIII към Правилника предвиждат прилагането на мултипликационен коефициент, изчислен на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, при повишаването в стъпка или при адаптирането на заплатите. Колкото до параграф 6 от същия член, той предвижда определянето на нов коефициент само при първото повишаване след <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> (вж. т. 12 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Безспорно е обаче, че жалбоподателят не е бил повишаван между <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и <DATE ISO="20150401">1 април 2015 г.</DATE>, дата на пенсионирането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Следователно до пенсионирането му по отношение на него е трябвало да продължи да се прилага мултипликационен коефициент 0,9426565.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>По отношение на жалбоподателя обаче, считано от фиша за заплатата му за февруари 2013 г., се прилага мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 90 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>В преписката по делото обаче няма нищо, от което да се установява, че решението относно мултипликационния коефициент, отразено във фиша за заплатата на жалбоподателя за февруари 2013 г., е било законосъобразно, при положение че току-що се установи, че жалбоподателят не е отговарял на предвидените в текстовете условия, за да бъде приложен по отношение на него нов мултипликационен коефициент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Обратно на това, което поддържа жалбоподателят, такова изменение не е било обосновано от гледна точка на условията, предвидени в приложимите разпоредби от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Както се установява от записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE>, това необосновано изменение е довело до изчисляването на пенсията на жалбоподателя на основата на размер на основното възнаграждение, получено при прилагането на мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 90 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Целта на корекцията, направена с решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г. (вж. т. 33 по-горе), както и на корекцията, направена със записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, е била да се поправи необоснованото изменение, посочено в точка 98 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Така в записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> PMO определя размера на основното възнаграждение, като този път се основава не на възнаграждението, получавано от жалбоподателя към датата на пенсионирането му, определено на основата на мултипликационен коефициент 1, а на възнаграждението, което жалбоподателят е трябвало да получава, определено на основата на мултипликационен коефициент 0,9426565. Такъв коефициент следователно е бил приложен по отношение на възнаграждението, съответстващо на степен AD 12, стъпка 8, както се установява от таблицата в член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 87 по-горе). Към датата на пенсионирането на жалбоподателя вписаният в посочената таблица размер във връзка с това е <FT TYPE="DECIMAL">13322,22</FT> EUR (вж. т. 13 по-горе). Полученото по този начин основно възнаграждение е <FT TYPE="DECIMAL">12558,28</FT> EUR, което е довело до изменение на приложения коректив, за да бъде възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията, идентично на основното възнаграждение. По този начин стойността на коректива от 1,1314352 се променя на 1,066555 (вж. т. 37 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Впрочем жалбоподателят не установява, че този начин на прилагане на текстовете от PMO е неправилен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>По-конкретно, жалбоподателят няма основание да твърди, че поради прехвърлянето му в ЕСВД през октомври 2011 г. (вж. т. 21 по-горе) преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника не били приложими спрямо него, което обосновавало премахването на мултипликационния коефициент 0,9426565 и прилагането на мултипликационен коефициент 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Наистина, макар поради встъпването на жалбоподателя в длъжност в ЕСВД да е подписан нов договор, както се установява писмото от <DATE ISO="20101208">8 декември 2010 г.</DATE>, изпратено до жалбоподателя от генералния секретар на Съвета, това е било следствие от прехвърляне на персонал, съпътстващо прехвърлянето към ЕСВД на някои служби и функции, които дотогава са били към генералния секретариат на Съвета. Следователно това не е било назначаване, бележещо началото на нова професионална биография, по отношение на която не е следвало да се прилагат преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Освен това, когато жалбоподателят встъпва в длъжност в ЕСВД, кариерното му развитие не е прекъснато. Така класирането на жалбоподателя в осма стъпка в степен AD 12, приложима по силата на преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника, се запазва. Запазва се освен това прослуженото време в стъпка, отпреди встъпването му в длъжност в ЕСВД на <DATE ISO="20111001">1 октомври 2011 г.</DATE> (вж. т. 21 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Така, обратно на това, което поддържа жалбоподателят, след встъпването му в длъжност в ЕСВД на <DATE ISO="20111001">1 октомври 2011 г.</DATE> преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника продължават да се прилагат спрямо него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят греши, като поддържа, че приложената към пенсията му през ноември 2017 г. корекция със задна дата не е обоснована и че по тази причина записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> е опорочена от грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Поради това разгледаното основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По нарушението на член 85 от Правилника</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че мултипликационният коефициент, прилаган спрямо него, докато е бил на работа, не е показан в договора, сключен между него и ЕСВД, и поради това той няма как да е информиран за евентуална нередовност на решението, с което са определени правата му при постъпването в ЕСВД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Жалбоподателят се позовава и на сложността на тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Накрая жалбоподателят обяснява, че няма разпоредба от Правилника, която да му позволи да провери точността на приложения спрямо него мултипликационен коефициент, по-специално от февруари 2013 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Комисията подържа, че в случая условията по член 85 от Правилника са спазени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Тя добавя, че само сравнението между административното положение на жалбоподателя, така както се установява от електронно приложение, позволяващо му да направи справка в личното си досие, и административното му положение, което се установява от фишовете за заплатата му, позволява на жалбоподателя да открие необяснена разлика в мултипликационния коефициент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>В това отношение от член 85 от Правилника, приложим по отношение на срочно наетите служители по силата на член 45 от УРДС, следва, че неоснователно получена сума подлежи на възстановяване, при условие че се докаже, че получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно или надплащането е толкова явно, че няма как да не е знаел. Ако във втората посочена хипотеза получателят оспорва, че е знаел за нередовността на плащането, следва да се проверят обстоятелствата, при които е направено плащането, за да се установи дали нередовността на плащането е била явна (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940210">10 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>White/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑107/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:17">EU:T:1994:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>толкова явно<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, с който е характеризирана неоснователността на плащането по смисъла на член 85 от Правилника, означава не че получателят на неоснователно получена сума е освободен от всякакво мисловно или контролно усилие, а че се дължи връщане, щом става въпрос за грешка, която не убягва на длъжностно лице, полагащо нормална грижа, което би трябвало да познава нормите, регламентиращи възнаграждението му (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790711">11 юли 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Broe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>252/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:186">EU:C:1979:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940210">10 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>White/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑107/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:17">EU:T:1994:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Член 85 от Правилника следва да се тълкува в смисъл, че трябва да се установи дали грешката е била явна не за администрацията, а за заинтересованото лице. Положението на администрация, на която е възложено да извършва плащане на хиляди заплати и всевъзможни надбавки, не би могло да се сравнява с това на длъжностното лице, което има личен интерес да провери извършваните в негова полза месечни плащания (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790711">11 юли 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Broe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>252/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:186">EU:C:1979:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Макар за съжаление понякога да минава много време, преди администрацията да си даде сметка за нередовността на плащането, заинтересованото лице, което изобщо не е освободено от всякакво мисловно или контролно усилие, все пак трябва да открие грешка, която не може да убегне на полагащо нормална грижа длъжностно лице (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940210">10 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>White/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑107/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:17">EU:T:1994:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190618">18 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑828/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:422">EU:T:2019:422</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Освен това от съдебната практика следва, че сред обстоятелствата, които съдът на Съюза взема предвид, за да прецени дали допуснатата от администрацията грешка е явна, освен равнището на отговорност на длъжностното лице, във връзка с неговата степен и прослуженото от него време, следва да се вземе предвид доколко ясни са разпоредбите от Правилника, определящи условията за изплащане на дължимите на заинтересованото лице суми, както и значимостта на промените в неговото лично или семейно положение, когато изплащането на спорната сума е свързано с преценката на администрацията на такова положение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190618">18 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑828/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:422">EU:T:2019:422</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Освен това според постоянната съдебна практика не е необходимо заинтересованото длъжностно лице да може при упражняването на своето задължение за полагане на дължимата грижа да определи с точност обхвата на грешката, допусната от администрацията. В това отношение е достатъчно то да има съмнения за основателността на въпросните плащания, за да е длъжно да се обърне към администрацията, която да извърши необходимите проверки (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190618">18 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Quadri di Cardano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑828/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:422">EU:T:2019:422</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>В случая допуснатата от PMO грешка е следствие от прилагането по отношение на жалбоподателя на мултипликационен коефициент 1 вместо 0,9426565. Тази грешка, допусната първо през февруари 2013 г., се запазва впоследствие, включително в момента на пенсионирането на жалбоподателя и на определянето на пенсионните му права.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>В това отношение, както беше изложено в точка 22 по-горе, жалбоподателят, по отношение на когото дотогава е прилаган мултипликационен коефициент 0,9426565, установява, че считано от фиша за заплатата му за февруари 2013 г., по отношение на него се прилага мултипликационен коефициент 1, което съответства на увеличение на възнаграждението му със 737,75 EUR месечно. Освен това за периода между октомври 2011 г. и януари 2013 г. е приложена корекция на нетната му заплата със задна дата с общ размер <FT TYPE="DECIMAL">7948,81</FT> EUR и сумата му е изплатена през февруари 2013 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Такива изменения, като се има предвид тяхната значимост, неизбежно би трябвало да привлекат вниманието на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>Нещо повече, жалбоподателят не е бил повишен през октомври 2011 г., което би обосновало прилагането на нов мултипликационен коефициент (вж. т. 12 и 93 по-горе). Той не е бил повишен и в стъпка, което би било основание за увеличаване на възнаграждението му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>Освен това прехвърлянето на жалбоподателя в ЕСВД през октомври 2011 г. не е могло да обоснове едновременно запазването на класиране в степен AD 12, стъпка 8, от което жалбоподателят се ползва по силата на преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника, и премахването на мултипликационния коефициент, чието прилагане е следствие от преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника (вж. т. 103 и 105 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Накрая, макар да е вярно, че жалбоподателят е назначен за началник на ЕКСО през 2013 г., степента му AD 12, стъпка 8 (вж. т. 23 по-горе), е запазена. Освен това посоченото назначаване, осъществено през юли 2013 г., не е можело да обоснове изплащането през февруари 2013 г. на допълнително възнаграждение за периода между октомври 2011 г. и януари 2013 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>С оглед на липсата на събития в кариерното развитие на жалбоподателя, които да могат да обосноват посочените в точка 120 по-горе изменения, те би трябвало още повече да привлекат вниманието му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>Следва освен това да се добави, че през февруари 2013 г. жалбоподателят е на работа от повече от тринадесет години и е класиран в степен AD 12, стъпка 8, възнаграждението за която е равно на това за степен AD 14, стъпка 1. Жалбоподателят освен това изтъква в писмените си изявления, че впоследствие като началник на ЕКСО е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>упражнявал правомощията на органа, оправомощен да представлява ЕКСО за всички правни актове с финансови и административни последици<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Такова равнище на отговорност и естеството на изпълняваните от жалбоподателя функции потвърждават становището на Комисията, че заинтересованото лице няма как да не е знаело, най-късно през март 2015 г., за допуснатата от PMO грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Накрая Комисията посочва, без това да бъде оспорено, че само сравнението между административното положение на жалбоподателя, така както се установява от електронното приложение, позволяващо му да направи справка в личното си досие, и административното му положение, което се установява от фишовете за заплатата му, позволява да се открие непоследователност във връзка с приложения по отношение на него мултипликационен коефициент (вж. т. 113 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че когато през февруари 2013 г. получава увеличение на възнаграждението си със 737,75 EUR и същия месец получава корекция със задна дата на нетната си заплата с общ размер <FT TYPE="DECIMAL">7948,81</FT> EUR, жалбоподателят е трябвало най-малко да се усъмни дали отговаря на условията, за да се ползва от такова увеличение, без да има изменение на степента му, което да може да обоснове изменението на прилагания по отношение на него мултипликационен коефициент от 0,9426565 на 1. При наличието на такива съмнения относно правилността на решението, отразено във фиша за заплатата му за февруари 2013 г., той е<?PAGE NO="17"?> трябвало да сезира с този въпрос компетентните служби на PMO (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790711">11 юли 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Broe/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>252/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:186">EU:C:1979:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940210">10 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>White/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑107/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:17">EU:T:1994:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предприел такива действия, нито в момента, в който е получил фиша за заплатата си за февруари 2013 г., нито впоследствие, по-конкретно когато е получил съобщение за записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> за определяне на пенсионните му права, при положение че допуснатата от PMO грешка продължавала да бъде явна и в този момент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Поради това нарушаването на член 85 от Правилника не е доказано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>Този извод не може да бъде поставен под въпрос поради факта, че PMO е проявила небрежност или е допуснала грешка, приемайки решението, отразено във фиша за заплатата му за февруари 2013 г., след това в записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> Такива обстоятелства наистина са без значение за прилагането на член 85 от Правилника, което предполага точно че администрацията е допуснала грешка, като е направила неоснователно плащане (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940224">24 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stahlschmidt/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑38/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:23">EU:T:1994:23</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061130">30 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>J/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑379/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:368">EU:T:2006:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070516">16 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>F/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑324/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:140">EU:T:2007:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0139">139</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>Направеният по-горе в точка 130 извод не се поставя под въпрос и от другите доводи на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>Първо, доводът за невъзможността за жалбоподателя да бъде запознат с евентуална нередовност, след като нито в договора му, нито в решението за назначаването му се споменава за мултипликационен коефициент, трябва да се отхвърли с оглед на съображенията, изложени в точки 120—127 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>Впрочем мултипликационният коефициент 1 се вижда във фиша за заплатата му за февруари 2013 г. Следователно жалбоподателят е можел да знае за съществуването му и за неговата стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>Второ, определянето на мултипликационния коефициент, който е трябвало да се приложи по отношение на жалбоподателя, а именно 0,9426565, е резултат от съвместното прилагане на посочените в точки 91—93 по-горе разпоредби спрямо положението на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят греши, като твърди, че в Правилника няма разпоредба, която му позволява да провери правилността на приложения по отношение на него мултипликационен коефициент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Следва освен това да се припомни, че всяко длъжностно лице или служител трябва да познава Правилника (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990519">19 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Connolly/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑34/96 и T‑163/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:102">EU:T:1999:102</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0168">168</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Така че жалбоподателят не може да твърди, че не е знаел за съществуването и за обхвата на тези разпоредби, и то, a fortiori, с оглед на равнището на неговата отговорност и трудовия му стаж.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По нарушаването на принципите относно оттеглянето на законосъобразните актове</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че според съдебната практика оттеглянето с обратно действие на законосъобразен административен акт, с който са предоставени субективни права или сходни предимства, противоречи на основните принципи на правото (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruiz Molina/EUIPO</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑233/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:435">EU:T:2017:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че решението, с което се определят неговата степен и стъпка към момента на прехвърлянето му в ЕСВД на <DATE ISO="20111001">1 октомври 2011 г.</DATE>, е законосъобразно и му предоставя субективни права. Следователно според него то не можело да бъде оттеглено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че PMO не оттегля законосъобразен акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че записките от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, предмет на искането за отмяна на жалбоподателя, обратно на това, което той, изглежда, поддържа, не са променили неговата степен или стъпка. Стъпката на жалбоподателя е променена със записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE>, която не е предмет на искането за отмяна на жалбоподателя, и по този въпрос не е изменена със записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> (вж. т. 25 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142</NO.P><TXT>При всяко положение, тъй като по този въпрос записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> не е изменена със записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, тя е станала окончателна, след като, от една страна, самият жалбоподател посочва, че му е била съобщена през март 2015 г., и от друга страна, от доказателствата по делото не се установява тя да е била предмет на жалба по административен ред в предвидения в Правилника срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По нарушаването на принципите относно оттеглянето на незаконосъобразните актове</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията нарушава принципите относно оттеглянето на незаконосъобразните актове. Той уточнява, че институция може да оттегли незаконосъобразен акт, с който са предоставени субективни права, само ако оттеглянето се осъществи в разумен срок. В това отношение той се позовава и на принципа на правната сигурност и на прилагането на срок от три месеца, съответстващ на срока, определен за длъжностно лице или служител, за оспорването на акт на администрацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145</NO.P><TXT>От друга страна, жалбоподателят се позовава на договорното правоотношение, което има с институцията, за която работи, и на факта, че не можело условията на труд, произтичащи от такова правоотношение, да се променят повече от три месеца след встъпването му в длъжност и a fortiori, след като е преустановил да изпълнява функциите си. Той допълва, че ЕСВД трябвало да гарантира всичките му права, по-конкретно правото на възнаграждение. Той посочва също, пак що се отнася до измененията на договорното правоотношение, което е имал с институцията, за която е работил, че едва от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE> и без да му е било съобщено никакво решение в този смисъл, е уведомен, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>неговата длъжност била на равнище началник на сектор и поради това нямал право на стъпка на управленско равнище<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146</NO.P><TXT>Накрая жалбоподателят твърди, че решението за прилагане на нов мултипликационен коефициент към заплатата му, получавана, докато е бил на работа, изобщо не му е съобщено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147</NO.P><TXT>Комисията, която в писмените си изложения твърди, че не е оттеглила незаконосъобразен акт, а само е поправила грешка, в съдебното заседание не поддържа това твърдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148</NO.P><TXT>В това отношение според постоянната съдебна практика, дори на всяка институция на Съюза, която установи, че приет от нея акт е незаконосъобразен, да следва да се признае правото да го оттегли в разумен срок и с обратно действие, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се спазва принципът на оправданите правни очаквания на лицето, за което актът е благоприятен и което е можело да разчита на неговата законосъобразност (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910620">20 юни 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargill/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑248/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:264">EU:C:1991:264</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruiz Molina/EUIPO</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑233/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:435">EU:T:2017:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149</NO.P><TXT>Следва освен това да се припомни, че институция на Съюза има правото да оттегли незаконосъобразен акт само в разумен срок (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970417">17 април 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Compte/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑90/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:198">EU:C:1997:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruiz Molina/EUIPO</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑233/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:435">EU:T:2017:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150</NO.P><TXT>Следователно оттеглянето на незаконосъобразен акт, който е бил благоприятен за адресата си, зависи от две определени от закона условия, първото да зачита оправданите правни очаквания на заинтересованото лице, а второто да бъде направено в разумен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151</NO.P><TXT>На първо място, когато става въпрос за зачитането на оправданите правни очаквания на заинтересованото лице, според постоянната съдебна практика правото да се направи позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160127">27 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Montagut Viladot/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑696/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:30">EU:T:2016:30</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че макар принципът на защита на оправданите правни очаквания да може да ограничи правото на администрацията да оттегля с обратно действие незаконосъобразен акт, когато адресатът на акта е имал право да се довери на привидната му законосъобразност, това условие не може да се счита за изпълнено, когато са налице обективни обстоятелства, въз основа на които заинтересованото лице е трябвало да си даде сметка за наличието на грешка, или, с други думи, когато е налице основание за съмнение в законосъобразността на акта. Така заинтересованото лице не може да се довери на привидната законосъобразност на оттегления акт, по-конкретно когато той няма правна основа или е приет при явно неспазване на приложими правни норми (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100512">12 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bui Van/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑491/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:191">EU:T:2010:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153</NO.P><TXT>Целта на съдебната практика относно оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразни актове, от които възникват субективни права, е да се съчетаят двата принципа — за защита на оправданите правни очаквания и за законосъобразност. В съответствие с тази съдебна практика, когато не е могло незаконосъобразността да убегне на положилото дължимата грижа длъжностно лице, очакванията на това лице не следва да се разглеждат като оправдани и затова принципът за законосъобразност се прилага напълно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100512">12 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bui Van/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑491/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:191">EU:T:2010:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че съдебната практика относно прилагането на принципа на оправданите правни очаквания във връзка с оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразни актове, от които възникват субективни права, по-конкретно посочената в точка 153 по-горе, отразява приложимата съдебна практика относно връщането на неоснователно платеното (вж. т. 115—118 по-горе, по-конкретно т. 115). Такова съвпадение не е изненадващо, тъй като самият член 85 от Правилника е израз на принципа на оправданите правни очаквания (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900313">13 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Costacurta/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑34/89 и T‑67/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1990:20">EU:T:1990:20</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155</NO.P><TXT>Поради това, ако нередовността е такава, че попада в приложното поле на член 85 от Правилника, тя не може да бъде от естество да породи оправдани правни очаквания в съзнанието на лицето, което се ползва от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156</NO.P><TXT>Както беше посочено по-горе (вж. т. 129 по-горе), PMO е можела, без да допусне грешка, да приложи в случая разпоредбите на член 85 от Правилника, както са тълкувани в практиката на Съда и на Общия съд (вж. т. 115—118 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157</NO.P><TXT>Наистина, когато през февруари 2013 г. се ползва от увеличение на заплатата си със 737,75 EUR, считано от октомври 2011 г., и същия месец получава корекция със задна дата на нетната си заплата с общ размер <FT TYPE="DECIMAL">7948,81</FT> EUR, жалбоподателят е трябвало най-малкото да има съмнения дали отговаря на условията за получаване на такова увеличение, без повишаване на степента му, което да може да обоснове изменението на прилагания спрямо него мултипликационен коефициент от 0,9426565 на 1 (вж. т. 119—128 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че в случая не се установява наличието на оправдани правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до спазването на разумен срок, следва да се припомни, че преценката дали даден срок е разумен трябва да се прави с оглед на всички обстоятелства по случая (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0187">187</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160</NO.P><TXT>По-конкретно, когато оттеглянето на незаконосъобразен акт води до връщане на неоснователно платеното, следва да се определи дали оттегленият акт има изцяло паричен предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161</NO.P><TXT>Наистина, когато съответният акт има изцяло паричен предмет, оттеглянето му, което има същия резултат като връщането на неоснователно платените въз основа на този акт суми, е следствие само от прилагането на разпоредбите на член 85 от Правилника. В такава хипотеза, за да се запази полезен ефект на разпоредбите на член 85, втора алинея, първо изречение от Правилника, оттеглянето на съответния акт трябва да се осъществи в предвидения в тези разпоредби петгодишен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>решение с изцяло паричен предмет<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> вече е било използвано от юрисдикциите на Съюза за очертаване на приложното поле на съдебната практика, която приема, че от предаването на съответното длъжностно лице или на съответния служител на фиша за заплатата му или за пенсията му започва да тече срокът за подаване на жалба по административен или съдебен ред (вж. т. 61 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163</NO.P><TXT>В това отношение неизчерпателният списък на решенията с изцяло паричен предмет — чието съществуване и обхват поради самия им предмет могат ясно да се установят от фиш за заплата или за пенсия, изпратен лично на заинтересованото длъжностно лице или на заинтересования служител, е съставен от Съда на публичната служба в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060628">28 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grünheid/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑101/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2006:58">EU:F:2006:58</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът на публичната служба препраща по-конкретно към мерките относно определянето на мултипликационните коефициенти и годишното адаптиране на възнагражденията, възстановяването на фиксирана сума за пътни разноски, отказ да се отпусне надбавка за експатриране или удръжки, направени поради получени другаде семейни надбавки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164</NO.P><TXT>Следва да се прави разлика между решения с изцяло паричен предмет и тези, които имат наред с имуществените последици предмет, който не се свежда до определянето на изцяло имуществените права в тесен смисъл на заинтересованото лице. Например може да става въпрос за решение за окончателното класиране на новоназначено длъжностно лице или за решение за повишаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165</NO.P><TXT>В случая със записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> PMO оттегля записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> в частта, в която се определя възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията на жалбоподателя, като се основава на мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 50 по-горе). В резултат на това тя намалява със задна дата размера на пенсията на жалбоподателя и изисква връщане на полученото в повече в резултат на плащанията на пенсия в по-висок размер между април 2015 г. и декември 2017 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166</NO.P><TXT>Следователно със записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> е оттеглен акт с изцяло паричен предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167</NO.P><TXT>Това оттегляне е осъществено в срок от около две години и девет месеца, който е по-кратък от приложимия в случая срок от пет години (вж. т. 161 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че неспазването на правилата относно оттеглянето на незаконосъобразните актове в случая не е установено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169</NO.P><TXT>Останалите доводи на жалбоподателя не могат да поставят под съмнение извода, изложен в точка 168 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170</NO.P><TXT>Първо, изложените в точка 145 по-горе доводи са относно изменение на стъпката на жалбоподателя в резултат на записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE>, а не относно обжалваните решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171</NO.P><TXT>Второ, прилагането на принципа на правна сигурност (вж. т. 144 по-горе) не забранява на институциите на Съюза да оттеглят незаконосъобразен административен акт след срока от три месеца. Наистина, както се посочва в точка 161 по-горе, когато, както в настоящия случай, съответният акт има изцяло паричен предмет, приложимият срок е предвиденият в член 85, втора алинея, първо изречение от Правилника срок от пет години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172</NO.P><TXT>Трето, посоченият в точка 145 по-горе довод не е относно записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, нито относно тази от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, с които не се променя нито възнаграждението, което жалбоподателят е получавал, докато е бил на работа, нито неговата степен, стъпка или прослуженото време в стъпката, а с тях по отношение на него само се прилага мултипликационен коефициент 0,9426565 вместо 1, като по този начин се променя възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173</NO.P><TXT>При всяко положение от доказателствата по делото не личи жалбоподателят да е можел да получи допълнителна стъпка, като се вземат предвид изпълняваните от него управленски функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174</NO.P><TXT>Поради това разглежданото основание следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По непълнотата на мотивите</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че решенията, които оспорва, изобщо нямат относими мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176</NO.P><TXT>Той допълва, че относно мултипликационния коефициент Комисията се позовава на противоречиви цифрови стойности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и тази от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> са достатъчно мотивирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че целта на изискването за мотивиране, въведено с член 296 ДФЕС, възприето и в член 25, втора алинея от Правилника, е да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решенията с неблагоприятни последици, а на заинтересованото лице — достатъчно информация, за да прецени дали тези решения са обосновани, или имат порок, поради който законосъобразността им може да се оспорва. (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811126">26 ноември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Michel/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>195/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:284">EU:C:1981:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180614">14 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spagnolli и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑568/16 и T‑599/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:347">EU:T:2018:347</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181214">14 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>UC/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑572/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:975">EU:T:2018:975</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179</NO.P><TXT>Освен това според постоянната съдебна практика мотивите на акта трябва да се преценяват не само с оглед на техния текст, но и на техния контекст и на съвкупността на правните норми, уреждащи съответната материя. Решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който съответното длъжностно лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190703">3 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>PT/ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑573/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:481">EU:T:2019:481</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0375">375</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, непубликувано, и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180</NO.P><TXT>В случая със записка от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE> PMO обяснява на жалбоподателя, че след реформата от 2004 г. броят на стъпките е ограничен до пет и по тази причина при пенсионирането му той е класиран в степен AD 12, стъпка 5, вместо в степен AD 12, стъпка 8 (която е била неговата стъпка, докато е бил на работа). По отношение на него обаче бил приложен коректив на стойност 1,1314352, за да може пенсията му да се изчисли въз основа на възнаграждение, равностойно на неговото, докато все още е бил на работа, а именно <FT TYPE="DECIMAL">13322,22</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181</NO.P><TXT>В тази записка PMO припомня също че мултипликационният коефициент, с който е изчислено възнаграждението на жалбоподателя през март 2015 г., преди пенсионирането му през февруари 2013 г., е изменен от 0,9426565 на 1. Според PMO обаче това изменение не било мотивирано, тъй като не било свързано с повишаване. Така то довело до установено през ноември 2015 г. получаване на суми в повече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182</NO.P><TXT>Пак според PMO в записката от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE> грешката във връзка с мултипликационния коефициент се отразява на изчисляването на пенсионните права на жалбоподателя, тъй като записката от <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE> се основава на грешен мултипликационен коефициент и поради това на грешно основно възнаграждение. В заключение, във връзка с този въпрос PMO информира жалбоподателя, че с отделно писмо ще му бъде изпратена нова записка за пенсията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183</NO.P><TXT>В записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> основното възнаграждение е изменено и определено в размер на <FT TYPE="DECIMAL">12558,28</FT> EUR. Корективът, приложен поради изменението на стъпката, посочено в точка 180 по-горе, също е променен от 1,1314352 на 1,066555. В документа се обяснява, че тези изменения се прилагат, считано от 1 април 2015 т.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184</NO.P><TXT>Във фиша за пенсията за януари 2018 г., в който е отразена новата стойност на коректива, а именно 1,066555, и се посочва вземане в полза на Съюза в размер на <FT TYPE="DECIMAL">7389,51</FT> EUR, което съответства на сбора от вземанията, установени между април 2015 г. и декември 2017 г., които също са отразени в този фиш.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185</NO.P><TXT>Накрая, както беше отбелязано в точка 40 по-горе, в графика за погасяване на задълженията, приложен към записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, PMO съобщава общия размер на всяко от трите вземания, който за третото вземане е <FT TYPE="DECIMAL">7389,51</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186</NO.P><TXT>Вярно е, че в записката от <DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE> представянето на връзката между мултипликационния коефициент, позволяващ да се запазят възнагражденията на служителите, изчислявани вече с оглед на новото щатно разписание, въведено след реформата от 2004 г. (вж. т. 17 по-горе), от една страна, и от друга страна, приложения коректив, за да може пенсията на жалбоподателя да бъде изчислена въз основа на възнаграждение, равностойно на основното възнаграждение, тоест неговото (или това, което е трябвало да бъде възнаграждението му), докато е бил на работа (вж. т. 25 по-горе), е усложнено, тъй като PMO понякога използвала един и същ термин, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>multiplikationsfaktor<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, за да означи, без да прави разлика между тях, мултипликационния коефициент или коректива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187</NO.P><TXT>Все пак за един толкова стар и опитен и разумно информиран служител като жалбоподателя, по отношение на когото освен това е приложен мултипликационен коефициент от влизането в сила на реформата от 2004 г., докато коректив по отношение на него е прилаган едва от пенсионирането му през април 2015 г., е възможно да види разликата между тези два елемента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят е бил в състояние да узнае мотивите на записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE>, както и тези на записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, доколкото в нея се установявало съществуването на третото вземане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189</NO.P><TXT>Поради това основанието непълнота на мотивите трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно явната грешка в преценката</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190</NO.P><TXT>След като припомня няколко нормативни разпоредби относно ЕКСО, жалбоподателят посочва, че до пенсионирането му той е бил натоварен с важни административни отговорности, изпълнявал е функции във връзка с ръководството на персонал. Поради това информацията, предоставена от ЕСВД на PMO, била грешна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191</NO.P><TXT>Комисията обяснява, че PMO е взела предвид класирането на жалбоподателя, така както е било установено от компетентните органи по време на кариерното му развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192</NO.P><TXT>Ако се предположи, че е установено, обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнявал функции на висок пост, по-конкретно във връзка с ръководството на персонал, не може да се отрази на законосъобразността на записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и на записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE>, доколкото в нея се посочва съществуването на третото вземане, след като корекцията, приложена върху размера на пенсията на жалбоподателя, считано от фиша за пенсията за януари 2018 г., не се основава на вида на изпълняваните от него функции, а на факта, че след реформата от 2004 г. той не е имал никакво повишение, което да може да обоснове изменението със задна дата през февруари 2013 г. на прилагания по отношение на него мултипликационен коефициент и продължилото впоследствие прилагане на същия (вж. т. 181—183 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193</NO.P><TXT>Поради това основанието явна грешка в преценката трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до довода, че Комисията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>не представя решенията, в приложение на които от <DATE ISO="20150401">1 април 2015 г.</DATE> са изготвяни [ф]ишовете за пенсията<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> на жалбоподателя, той не е свързан със законосъобразността на записката от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и на записката от 31 януари 2018 т., които са предадени на жалбоподателя. Поради това този довод трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195</NO.P><TXT>От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196</NO.P><TXT>Съгласно член 135, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197</NO.P><TXT>В случая, както беше отбелязано в точка 63 по-горе, за съжаление PMO не е приложила към фиша за пенсията за ноември 2015 г. обяснения относно мотивите на решението, с което се установява съществуването на първото вземане. От друга страна, след като установява грешка<?PAGE NO="24"?> във връзка с прилагания по отношение на жалбоподателя мултипликационен коефициент, на PMO ѝ отнема, докато приложи всички последици от тази грешка. Нещо повече, едва при получаването на записката от <DATE ISO="20180131">31 януари 2018 г.</DATE> жалбоподателят разполага с пълен график за погасяване на задълженията, отразяващ всички минали и бъдещи плащания по всяко от трите вземания. На последно място, като отхвърля жалбата по административен ред на <DATE ISO="20180627">27 юни 2018 г.</DATE>, Комисията само споменава, отчасти неоснователно, недопустимостта на тази жалба по административен ред, без да отговори по същество на доводите на жалбоподателя, които при това са съществени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени в точка 197 по-горе обстоятелства следва да се приеме, че освен собствените си разноски, Комисията следва да понесе и половината от разноските на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на ZF.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Gervasoni</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Madise</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>da Silva Passos</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20200212">12 февруари 2020 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>