Въведение

1.

В рамките на международното разделение на труда много предприятия от Европейския съюз, водени от икономически или технически съображения, използват пасивно усъвършенстване, а именно износ на стоки извън Съюза с оглед на повторния им внос след преработка, обработка или поправка ( 2 ).

2.

Разпоредбите на Митническия кодекс на Общността ( 3 ) (наричан по-нататък „МКО“) и на Митническия кодекс на Съюза ( 4 ) (наричан по-нататък „МКС“) относно режима пасивно усъвършенстване имат за цел да се избегне митническото облагане на съюзни стоки, изнесени с цел усъвършенстване/преработка ( 5 ), към момента на повторния им внос на територията на Съюза ( 6 ). Така съгласно член 145, параграф 1 от МКО и член 259, параграф 1 от МКС компенсаторните/преработените продукти ( 7 ) се допускат за свободно обращение с пълно или частично освобождаване от вносни мита.

3.

Преюдициалното запитване по настоящото дело е отправено от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия), който е запитващата юрисдикция, и се отнася до тълкуването на разпоредбите на МКО и на регламента за неговото прилагане ( 8 ) (наричан по-нататък „РПМКО“ и заедно с МКО наричани по-нататък „старата митническа правна уредба“), както и на разпоредбите на МКС, на делегирания регламент за неговото допълнение ( 9 ) (наричан по-нататък „ДРМКС“) и на регламента за изпълнение, с който се определят правилата за неговото прилагане ( 10 ) (наричан по-нататък „РИМКС“ и заедно с МКС и ДРМКС наричани по-нататък „новата митническа правна уредба“), свързани с прилагането на режима пасивно усъвършенстване.

4.

Запитването е отправено в рамките на спор между германското дружество A-GmbH (наричано по-нататък „жалбоподателят в главното производство“) и Hauptzollamt C (Главна митническа служба C, наричана по-нататък „ГМС“). Спорът се отнася до използването от жалбоподателя в главното производство на разрешение за пасивно усъвършенстване, издадено на 1 декември 2014 г. от ГМС, с цел поставянето под режим пасивно усъвършенстване на съюзни стоки в митническо учреждение в Нидерландия, което не е посочено в това разрешение.

Правна уредба

5.

Релевантни за настоящото дело са по-специално членове 84, 85, 87, 145 и член 150, параграф 2 от МКО, членове 500 и 501 от РПМКО, член 77, член 86, параграф 6, член 211, параграф 1 и член 259 от МКС, член 254 от ДРМКС, както и член 261, параграф 1, буква в) от РИМКС.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

6.

На 1 декември 2014 г. ГМС предоставя на жалбоподателя в главното производство разрешение за пасивно усъвършенстване за производството от установено в Швейцария дружество на фъстъчено масло като компенсаторен/преработен продукт, получен в резултат на операции по усъвършенстване/преработка. Временно изнесената стока е необработено фъстъчено масло.

7.

В издаденото от ГМС разрешение са посочени две митнически учреждения в Германия (митнически учреждения W и Z) за целите на поставянето под митнически режим на временно изнесените стоки. Митническият режим може да бъде прекратен във всяко германско митническо учреждение. ГМС е със статут на надзорно митническо учреждение.

8.

В периода между юни 2015 г. и септември 2017 г. жалбоподателят купува в Нидерландия необработено фъстъчено масло, допуснато за свободно обращение. Тази съюзна стока е декларирана пред митническо учреждение в Нидерландия (NL000xxx) за директен износ към Швейцария, като е посочен код на митнически режим 1000 (окончателен износ без предишен режим). След извършването на операциите по усъвършенстване/преработка в Швейцария, между 29 юни 2015 г. и 11 септември 2017 г. жалбоподателят в главното производство поставя компенсаторния/преработения в Швейцария продукт под режим допускане за свободно обращение в Съюза с код на митнически режим 4000 (допускане за вътрешна употреба с едновременно допускане за свободно обращение без предишен режим). Митническата стойност, която жалбоподателят в главното производство посочва, са разходите за операциите по усъвършенстване/преработка в Швейцария, а не стойността на внесеното преработено фъстъчено масло.

9.

ГМС изменя разрешението за пасивно усъвършенстване, издадено на 1 декември 2014 г., като включва, считано от 16 март 2018 г., митническото учреждение на Нидерландия (NL000xxx) като митническо учреждение на поставяне на временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване.

10.

На 25 юли 2018 г. ГМС пристъпва към последващо събиране на мита с мотива, че жалбоподателят в главното производство не може да се ползва от режима пасивно усъвършенстване, тъй като не е декларирал съюзните стоки с код на митнически режим 2100 (временен износ под режим пасивно усъвършенстване без предишен режим) пред посочените в разрешението германски митнически учреждения.

11.

Жалбоподателят в главното производство подава жалба по административен ред срещу събирането на митата от страна на ГМС. Освен това той изменя в митническата служба на Нидерландия митническите декларации за износа на необработеното фъстъчено масло, като посочва в тези декларации не само кода на митническия режим пасивно усъвършенстване (код 2100 в клетка № 37), но и разрешението за усъвършенстване (в клетка № 44). С акт от 5 декември 2018 г. за установяване на митническо задължение ГМС намалява размера на подлежащите на последващо събиране мита, а жалбата по административен ред е отхвърлена в останалата си част.

12.

Сезиран с жалба от жалбоподателя в главното производство, Finanzgericht (Финансов съд, Германия) постановява, че жалбоподателят не е могъл да внася фъстъченото масло при условията на частично освобождаване от вносни мита съгласно член 145 от МКО, тъй като не се е възползвал от издаденото му от ГМС разрешение и не е поставил временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване.

13.

В подадената от него пред запитващата юрисдикция ревизионна жалба жалбоподателят в главното производство поддържа по същество, че въпросът дали декларирането е извършено пред некомпетентно митническо учреждение в Германия или в Нидерландия, е ирелевантен, още повече че ГМС разполага с други средства, за да се увери, че са спазени условията за идентифициране на стоките.

14.

Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) счита, че изходът от производството по жалбата, с която е сезиран, зависи от тълкуването на разпоредбите на старата и на новата митническа правна уредба. Поради това решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси:

15.

В производството пред Съда становища представят белгийското правителство, Комисията и жалбоподателят в главното производство. Комисията и жалбоподателят в главното производство участват в съдебното заседание, проведено на 8 септември 2025 г., в което отговарят на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси.

Анализ

Предварителни съображения

16.

Митническият режим пасивно усъвършенстване позволява на операторите от Съюза временно да изнасят съюзни стоки в трета страна, за да ги усъвършенстват/преработват и след това да ги внесат обратно в Съюза с пълно или частично освобождаване от вносни мита. Този митнически режим протича на няколко етапа. На първо място, за използването на този режим е необходимо издаването на разрешение ( 11 ), уточняващо условията за прилагането му ( 12 ). На второ място, съюзните стоки, които подлежат на операции по усъвършенстване/преработка в трета страна, трябва да бъдат поставени за временен износ под режим пасивно усъвършенстване ( 13 ). На трето място, стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване, се усъвършенстват/преработват в трета страна. На четвърто място, след извършване на тези операции в третата страна, в съответствие с член 150, параграф 1 от МКО и член 259, параграф 1 от МКС временно изнесените стоки, които са внесени обратно под формата на компенсаторни/преработени продукти, трябва да бъдат поставени под режим свободно обращение, за да се ползват от пълно или частично освобождаване от вносни мита.

17.

Основният проблем в главното производство е, че съюзните стоки, които са временно изнесени с цел да бъдат подложени на операции по усъвършенстване/преработка в Швейцария, са били поставени за износ в митническо учреждение в Нидерландия. Това нидерландско митническо учреждение, намиращо се в държава членка, различна от тази, която е издала разрешението, обаче не е било посочено в разрешението, издадено на 1 декември 2014 г. от германския митнически орган, а именно ГМС. Освен това в акта за преюдициално запитване се посочват и грешки, съдържащи се в декларациите за износ, както и в декларациите за допускане за свободно обращение на внесените продукти, с уточнението, че нидерландското митническо учреждение е приело последващо изменение на декларациите за износ, за да се поправят съдържащите се в тях грешки. По-конкретно, тези декларации са посочвали грешни кодове на митнически режим, които впоследствие са били поправени ( 14 ).

18.

Важно е да се подчертае, че издаденото от ГМС на 1 декември 2014 г. разрешение е използвано от жалбоподателя в главното производство за операции, извършени в периода между юни 2015 г. и септември 2017 г. Съгласно член 288, параграф 2 от МКС, след поправка ( 15 ), обаче разпоредбите на МКС влизат в сила на 1 май 2016 г., с изключение на разпоредбите относно приемането на делегирани актове или актове за изпълнение. Освен това съгласно член 251, параграф 1, буква а) от ДРМКС разрешенията, издадени въз основа на МКО и на РПМКО, остават валидни до края на срока си на действие, при условие че този срок не изтича след 1 май 2019 г. ( 16 ) В този смисъл особеност на делото в главното производство е, че използването на издаденото от ГМС разрешение се урежда последователно от разпоредбите на старата митническа правна уредба, а след това и на новата митническа правна уредба. Като се има предвид, че новата митническа правна уредба внася изменения в някои разпоредби, приложими към спора в главното производство, ще разгледам поставените от запитващата юрисдикция въпроси поотделно в частта, в която се отнасят до старата митническа правна уредба, и в частта, в която се отнасят до новата митническа правна уредба.

По въпросите, свързани със старата митническа правна уредба

По първия въпрос в частта, в която се отнася до старата правна уредба

19.

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция уточнява, че жалбоподателят в главното производство не е разполагал с единно разрешение, а именно разрешение, отнасящо се до митническите администрации в повече от една държава членка за целите на прилагането на митнически икономически режим ( 17 ). Този вид разрешения се предоставят на основание член 500 от РПМКО. В главното производство в издаденото от ГМС разрешение са посочени единствено германските митнически учреждения за поставянето на временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване, за приключването на режима, както и за контрола върху прилагането на този митнически режим.

20.

Тъй като от изложеното в акта за преюдициално запитване става ясно, че жалбоподателят в главното производство не е разполагал с единно разрешение, а липсата на единно разрешение сама по себе си повдига въпроса дали изнесените стоки са били поставени под режим пасивно усъвършенстване, предлагам първият въпрос да бъде преформулиран ( 18 ). По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от МКО, както и член 500, параграф 1 от РПМКО допускат частично освобождаване от вносни мита на основание на пасивното усъвършенстване съгласно член 145, параграф 1 от МКО в хипотеза, в която до 30 април 2016 г. съюзни стоки са поставяни за износ с цел усъвършенстване в трета страна пред митническо учреждение, намиращо се в държава членка, чийто митнически орган не е дал предварителното си съгласие за издаването на единно разрешение за прилагане на режима пасивно усъвършенстване.

21.

За да се отговори на този въпрос, на първо място, следва да се отбележи, че съгласно член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от МКО използването на режима пасивно усъвършенстване е обусловено с издаването на разрешение от митнически орган. Като се има предвид, че използването на този митнически режим може да има неблагоприятни последици за преработвателите от Съюза, тъй като улеснява изместването извън Съюза на определени дейности ( 19 ), в съответствие с член 148, буква в) от МКО във връзка с членове 502 и 585 от РПМКО, този митнически режим не следва да се допуска, ако митническият орган, компетентен да издаде разрешението, разполага с доказателства, че основните интереси на преработвателите от Съюза са съществено засегнати ( 20 ). Освен това от член 87, параграф 1 от МКО следва, че разрешението за използване на митнически режим трябва да съдържа условията за неговото прилагане. Що се отнася до пасивното усъвършенстване, съгласно член 148, буква б) от МКО разрешение за използване на този режим по принцип се предоставя само когато е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстването на временно изнесените стоки. Съответно член 586, параграф 1 от РПМКО предвижда, че в разрешението се посочват средствата и начините за извършването на такава проверка. В разрешението трябва също така да се посочи срокът за приключване на режима ( 21 ) и когато е приложимо, рандеманът или начинът за определянето му ( 22 ).

22.

Значението на притежанието на разрешение за прилагане на режима пасивно усъвършенстване се потвърждава от член 505, буква б) от РПМКО, който изисква издаването на разрешение от компетентните митнически органи, включително в някои случаи, в които заявлението за разрешение може да бъде подадено с митническа декларация вместо с писмено заявление за разрешение, изготвено в съответствие с образеца, съдържащ се в приложение 67 към РПМКО ( 23 ). Също така от член 505, буква в) от РПМКО следва, че компетентните митнически органи трябва да разглеждат и заявленията за изменения на разрешение.

23.

На второ място, съгласно член 500, параграф 1 във връзка с член 1, точка 13, трето тире от РПМКО, приложими към момента на приемане на решението на ГМС, когато няколко държави членки са засегнати от прилагането на митнически икономически режим, издаването на единно разрешение зависи от предварителното съгласие на митническите органи на съответните държави членки.

24.

За да се издаде единно разрешение, член 500, параграф 3, първа алинея от РПМКО изисква проектът на разрешение, изготвен от митническия орган, който е сезиран със заявлението за използване на режим пасивно усъвършенстване, да бъде изпратен на митническите органи на другата държава членка, за да могат те да направят евентуални възражения. Във втора алинея от тази разпоредба се уточнява, че в случай на възражения и при отсъствие на споразумение по тях заявлението се отхвърля в рамките, определени от възраженията. От своя страна член 500, параграф 4, първа алинея от РПМКО предвижда, че единното разрешение може да бъде издадено, ако не е било подадено възражение срещу проекта за разрешение. Следователно единно разрешение се издава, ако митническите органи на другата държава членка не са повдигнали никакви възражения ( 24 ). В подобна хипотеза във втората алинея от тази разпоредба се уточнява, че копие от единното разрешение се изпраща до всички заинтересовани митнически органи.

25.

Следователно от граматическото тълкуване на член 500 от РПМКО следва, че единно разрешение за прилагане на митнически режим не може да бъде издадено без предварителното съгласие на митническите органи на държавите членки, участващи в прилагането на този режим.

26.

Струва ми се, че това граматическо тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва изискването за предварително съгласие на митническите органи на засегнатите от даден митнически режим държави членки при приемането на единно разрешение. Всъщност съгласно член 501 от РПМКО само когато принципните критерии и условия за издаване на единно разрешение са били договорени между митническите администрации на различни държави членки, тези държави могат да се споразумеят да заменят предварителното съгласие, предвидено в член 500, параграф 1 от РПМКО, и изпращането, предвидено в член 500, параграф 4, втора алинея, с единно известяване. Когато е налице такава принципна договореност, в член 501, параграф 3, буква а) от РПМКО се уточнява, че по-специално в рамките на режима пасивно усъвършенстване не е необходимо известяване, когато единствената дейност, засягаща различни митнически администрации, е триъгълно придвижване, а именно когато митническото учреждение по приключване е различно от митническото учреждение по въвеждане на стоките ( 25 ). Следователно само ако съществува договореност между митническите администрации на различни държави членки относно принципните критерии и условия за издаване на единно разрешение, такова разрешение може да бъде издадено без предварителното съгласие на митническите органи на другите държави членки. В акта за преюдициално запитване обаче не се посочва наличието на такава принципна договореност относно пасивното усъвършенстване между германските и нидерландските митнически органи.

27.

Що се отнася до целта на разпоредбите относно единното разрешение, установеното в член 500, параграф 1 от РПМКО изискване за предварително съгласие на митническите органи на държавите членки, до които се отнася дадено заявление за прилагане на митнически икономически режим, цели да се гарантира, че посочените органи са съгласни, че условията за издаване на разрешението са спазени, и са съгласни разглежданият митнически режим да бъде използван на тяхна територия. В рамките на режима пасивно усъвършенстване изискването за предварително съгласие е от особено значение, доколкото сред предвидените в член 148 от МКО условия за разрешаване на този митнически режим има икономическо условие, съгласно което не трябва да има данни, доказващи съществено засягане на основните интереси на преработвателите от Съюза.

28.

Също така за нуждите на издаването на единно разрешение за прилагане на режима пасивно усъвършенстване предвидената в член 500, параграф 3 от РПМКО процедура цели да се даде възможност на митническите органи, посочени в заявление за единно разрешение, да се споразумеят относно условията за прилагане на режима пасивно усъвършенстване, и по-специално относно средствата и начините за установяване, че компенсаторните продукти са получени от усъвършенстваните временно изнесени стоки ( 26 ), относно срока за приключване на режима ( 27 ), както и евентуално относно рандемана или начина за определянето му ( 28 ).

29.

Съответно от граматическото, контекстуалното и телеологичното тълкуване на разпоредбите относно единното разрешение следва, че когато митнически орган, получил заявление за пасивно усъвършенстване, не изпрати проект за разрешение до митническите органи на друга държава членка, засегната от прилагането на този режим, последните не могат да дадат предварителното си съгласие с посочения проект за разрешение, тъй като с тях не са проведени консултации в рамките на предвидената в член 500, параграфи 2 и 3 от РПМКО процедура. Поради тази причина считам, че издаденото от държава членка разрешение не е приложимо ratione loci на територията на други държави членки, които не са дали предварителното си съгласие с посоченото разрешение ( 29 ). От това следва, че титулярят на такова разрешение не може да се позовава на него пред митническо учреждение в държава членка, която не е дала предварителното си съгласие, за целите на поставянето на временно изнесени стоки под режим пасивно усъвършенстване. Следователно съюзните стоки, поставени за износ в митническо учреждение, разположено в държава членка, в която разрешението не е приложимо ratione loci, не могат да се считат за поставени под режим пасивно усъвършенстване и не могат да се ползват от частичното освобождаване от вносни мита, предвидено в член 145, параграф 1 от МКО. Всъщност временното поставяне на стоки за износ в митническо учреждение в държава членка, която не е дала предварителното си съгласие, може да се приравни на поставяне без разрешението, предвидено в член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от МКО.

30.

В случая нидерландските митнически органи не са били консултирани и не са дали предварителното си съгласие с разрешението за пасивно усъвършенстване, издадено от ГМС на 1 декември 2014 г. Освен това запитващата юрисдикция не посочва никакво принципно споразумение между германските и нидерландските органи по смисъла на член 501 от РПМКО. Съответно издаденото от ГМС разрешение не е било приложимо на територията на Нидерландия за целите на поставянето на временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване. Поради това считам, че необработеното фъстъчено масло, поставяно в митническата служба (NL000xxx) за износ към Швейцария в периода между юни 2015 г. и 30 април 2016 г., не е било поставено под режим пасивно усъвършенстване. Ето защо преработеното и внесено от Швейцария фъстъчено масло не може да се ползва от предвиденото в този митнически режим частично освобождаване от вносни мита при допускането си за свободно обращение в Германия.

31.

Наистина митническата служба (NL000xxx) е приела да измени декларациите за износ, по-специално за да се посочи в тях (в клетка № 44) издаденото от ГМС разрешение от 1 декември 2014 г. При все това предвиденото в член 500, параграф 1 от РПМКО съгласие на компетентните митнически органи на другата засегната държава членка е предварително. То е трябвало да бъде дадено от компетентния нидерландски орган в рамките на предвидената в член 500, параграфи 2 и 3 процедура преди износа на стоките за Швейцария. Липсата на предварително съгласие, което е трябвало да бъде дадено през 2014 г., обаче не може да бъде преодоляна просто с последващо изменение на декларациите за износ през 2018 г.

32.

Запитващата юрисдикция иска да се установи също така дали от член 26 от МКС следва, че ГМС е обвързана от измененията на декларациите за износ, извършени през 2018 г. от нидерландското митническо учреждение (NL000xxx). Съгласно тази разпоредба, приложима ratione temporis към решенията на митническите органи, приети след 1 май 2016 г., свързаните с прилагането на митническото законодателство решения са валидни на цялата митническа територия на Съюза, освен когато действието на дадено решение е ограничено до една или няколко държави членки. Както обаче следва от точка 30 по-горе, до 30 април 2016 г. разрешението на ГМС е било приложимо само на територията на Германия поради липсата на предвиденото в член 500, параграф 1 от РПМКО предварително съгласие на компетентните нидерландски органи. Следователно добавената впоследствие препратка към разрешението в изменените от митническата служба (NL000xxx) декларации за износ не може да замени съгласието на нидерландските органи, необходимо на етапа на издаване на единното разрешение. Всъщност възможността на митническо учреждение, намиращо се в една държава членка, да измени митническа декларация — което предполага изменение на предоставеното от митническите органи на друга държава членка разрешение — чрез добавянето на непредвидено в разрешението митническо учреждение на поставяне под режим, би била в противоречие с текста на член 26 от МКС, тъй като тази разпоредба не се прилага, когато действието на дадено решение се ограничава до територията на една държава членка. Следователно, като се има предвид, че действието на разрешението на ГМС е било ограничено до територията на Германия, считам, че ГМС не е обвързана от направените от митническата служба (NL000xxx) изменения в митническите декларации, отнасящи се до износа, осъществен между юни 2015 г. и 30 април 2016 г.

33.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Общия съд да отговори на първия въпрос в частта, която се отнася до старата правна уредба, че член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от МКО, както и член 500, параграф 1 от РПМКО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат частично освобождаване от вносни мита на основание на пасивното усъвършенстване съгласно член 145, параграф 1 от МКО в хипотеза, в която до 30 април 2016 г. съюзни стоки са поставяни за износ с цел усъвършенстване в трета страна пред митническо учреждение на поставяне под митнически режим, намиращо се в държава членка, чийто митнически орган не е дал предварителното си съгласие за издаването на единно разрешение за прилагане на режима пасивно усъвършенстване.

По втория въпрос

34.

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 150, параграф 2 от МКО се прилага за нарушенията, допуснати при поставянето на временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване, или само за нарушенията, извършени след това поставяне. Подобно на първия въпрос, с оглед на изложеното в акта за преюдициално запитване относно липсата на единно разрешение, считам, че вторият въпрос трябва да бъде преформулиран. По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 150, параграф 2 от МКО е приложим в хипотеза, в която до 30 април 2016 г. съюзни стоки са поставяни за износ с цел усъвършенстване в трета страна пред митническо учреждение на поставяне под митнически режим, намиращо се в държава членка, чийто митнически орган не е дал предварителното си съгласие за издаването на единно разрешение за прилагане на режима пасивно усъвършенстване.

35.

Член 150, параграф 2 от МКО предвижда, че частично освобождаване от вносни мита на компенсаторните продукти, допуснати за свободно обращение, не се разрешава, когато едно от условията или задълженията по режима пасивно усъвършенстване не е изпълнено, с изключение на случаите, когато се установи, че неизпълнението няма реално въздействие върху правилното функциониране на режима.

36.

Текстът на член 150, параграф 2 от МКО по-специално на английски, немски, хърватски, испански, френски, италиански, нидерландски, румънски и словенски език се отнася по същество до условията и задълженията по режима пасивно усъвършенстване. Струва ми се, че тази формулировка предполага, че разпоредбата е приложима в рамките на режима пасивно усъвършенстване. С други думи, за да може да се позове на тази разпоредба, икономическият оператор трябва предварително да е поставил временно изнесените стоки под този режим в митническо учреждение. Както обаче следва от точки 29 и 30 по-горе, при липсата на единно разрешение стоките, поставени за износ в митническо учреждение, разположено в държава членка, различна от тази, която е издала разрешението за използване на режима пасивно усъвършенстване, с цел тяхното усъвършенстване в трета страна, не могат да се считат за действително поставени под режим пасивно усъвършенстване, тъй като посоченото разрешение не е приложимо на територията на държавите членки, които не са дали предварителното си съгласие в съответствие с изискванията на член 500, параграф 1 от РПМКО.

37.

Граматическото тълкуване на член 150, параграф 2 от МКО според мен се потвърждава от контекста, в който се вписва тази разпоредба, както и от нейната цел. От една страна, както бе посочено в точка 21 по-горе, член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от МКО обуславя ползването на режима пасивно усъвършенстване с издаването на разрешение. Като се има предвид това изискване, следва да се приеме, че член 150, параграф 2 от МКО не се прилага при липса на разрешение за прилагане на този режим ( 30 ) или при липса на единно разрешение, издадено от митническите органи на съответните държави членки. Всъщност в рамките на старата митническа правна уредба единствената възможност да се поправи липсата на разрешение или липсата на единно разрешение, за да се ползва пълно или частично освобождаване от вносни мита на основание член 145, параграф 1 от МКО, е било по изключение да се получи разрешение с обратно действие, при положение че бъдат спазени условията, предвидени в член 508, параграф 3 от РПМКО.

38.

От друга страна, след като член 150, параграф 2 от МКО позволява да се предостави частично освобождаване от вносни мита за допуснатите за свободно обращение компенсаторни продукти в случай на неизпълнение, което няма въздействие върху правилното функциониране на режима пасивно усъвършенстване, то целта на член 150, параграф 2 от МКО е да се даде предимство на правилното функциониране на този митнически режим по същество пред съображенията от процесуално или формално естество. В този смисъл Съдът действително е постановил, че може да бъде установена липсата на въздействие на дадена грешка върху правилното функциониране на режима, ако икономическият оператор е в състояние да докаже по недвусмислен начин, че компенсаторните продукти са получени от временно изнесените стоки ( 31 ). Като се има предвид обаче, че тази разпоредба се ограничава до условията и задълженията по режима пасивно усъвършенстване, член 150, параграф 2 не може да има за цел да преодолее липсата на предвиденото в член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от МКО разрешение, което представлява предварително и необходимо изискване за използването на режима пасивно усъвършенстване в съответствие с условията, определени в посоченото разрешение от издаващия митнически орган. Нещо повече, тази разпоредба не би могла да позволи и заобикалянето на предвиденото в член 500, параграф 1 от РПМКО задължение за притежаване на единно разрешение, предварително одобрено от заинтересованите митнически органи, за да може да се използва митнически икономически режим, когато няколко държави членки участват в неговото прилагане.

39.

В случая с оглед на изложеното в акта за преюдициално запитване относно липсата на единно разрешение, тъй като разглежданото неизпълнение се състои в поставянето на стоки за износ в митническо учреждение, разположено на територията на държава членка, в която разрешението на ГМС не е било приложимо поради липса на единно разрешение, считам, че член 150, параграф 2 от МКО не е приложим към такова неизпълнение, което може да се приравни на липса на разрешение.

40.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че ако временно изнесените стоки бяха поставени в германско митническо учреждение, което не е посочено в разрешението, член 150, параграф 2 щеше да бъде приложим в съответствие със служебно указание на германските органи относно пасивното усъвършенстване от 17 февруари 2012 г. Считам, че старата митническа правна уредба допуска тази административна практика, свързана с приложимостта на член 150, параграф 2 от МКО. Всъщност в такъв случай временно изнесените стоки се поставят под режим пасивно усъвършенстване в митническо учреждение, разположено на територията на държава членка, обхваната от разрешението за прилагане на този режим. Подобна хипотеза щеше да е възможна, ако между Федерална република Германия и Кралство Нидерландия съществуваше принципно споразумение по смисъла на член 501, параграф 1 от РПМКО относно пасивното усъвършенстване ( 32 ). Всъщност подобно споразумение щеше да предполага, че разрешението на ГМС е приложимо и на територията на Нидерландия. Следователно в тези два случая неизпълнението нямаше да се изразява в липса на предвиденото в член 84 от МКО разрешение, а в поставяне на временно изнесени стоки под режим пасивно усъвършенстване в митническо учреждение, което не е посочено в разрешението. Считам обаче, че член 150, параграф 2 щеше да бъде приложим към такова неизпълнение.

41.

Всъщност от член 87, параграф 2 от МКО във връзка с член 510 ( 33 ) и член 496, буква е) от РПМКО ( 34 ) следва, че поставянето на временно изнесените стоки в посоченото в разрешението митническо учреждение на поставяне под митнически режим представлява задължение по режима пасивно усъвършенстване. В това отношение считам, че обстоятелството, че неизпълнението е настъпило към момента на поставяне на временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване, не води до неприложимост на член 150, параграф 2 от МКО. Всъщност, ако временно изнесените стоки се считат за поставени под режим пасивно усъвършенстване, тази разпоредба трябва да е приложима. Освен това първата част от член 150, параграф 2 гласи, че по принцип митническите органи не трябва да разрешават освобождаване от вносни мита, когато едно от условията или задълженията по този режим не е изпълнено. Следователно, ако неизпълнението на условия или задължения, свързани с поставянето на стоките под режим пасивно усъвършенстване, не се счита за обхванато от член 150, параграф 2, митническите органи не биха могли да откажат освобождаване от вносни мита, когато едно от посочените условия или задължения не е изпълнено ( 35 ). Впрочем, както следва от точка 38 по-горе, целта на втората част от член 150, параграф 2 е да позволи на икономическия оператор да даде предимство на доброто функциониране по същество на режима пасивно усъвършенстване пред съображенията от процесуално или формално естество. Следователно, когато икономически оператор поставя временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване на територията на държава членка, в която разрешението за прилагане на този режим е приложимо, той трябва да може да се позове на член 150, параграф 2 от МКО. Така в случай на неизпълнение, произтичащо от поставянето на временно изнесените стоки в митническо учреждение, което не е посочено в разрешението, или от грешки в декларациите за временен износ, този оператор трябва да има възможност да докаже, че такива пропуски нямат реално въздействие върху правилното функциониране на режима. За тази цел той трябва да представи доказателства, с които може да се удостовери по недвусмислен начин, че компенсаторните продукти са получени от усъвършенстването на временно изнесените стоки.

42.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Общия съд да отговори на втория въпрос, че член 150, параграф 2 от МКО трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в хипотеза, в която до 30 април 2016 г. съюзни стоки са поставяни за износ с цел усъвършенстване в трета страна пред митническо учреждение на поставяне под митнически режим, намиращо се в държава членка, чийто митнически орган не е дал предварителното си съгласие за издаването на единно разрешение за прилагане на режима пасивно усъвършенстване.

По въпросите, свързани с новата митническа правна уредба

43.

С първия въпрос в частта, в която се отнася до новата митническа правна уредба, запитващата юрисдикция иска да се установи дали неизпълнение, състоящо се в поставяне на временно изнесените стоки под режим пасивно усъвършенстване в митническо учреждение, което не е посочено в предвиденото в член 211, параграф 1, първа алинея, буква а) от МКС разрешение, представлява пречка за частичното освобождаване от вносни мита на основание член 259, параграф 1 от същия кодекс. Този въпрос е свързан с третия въпрос, с който запитващата юрисдикция иска да се установи дали това неизпълнение може да бъде поправено чрез прилагане по аналогия на член 86, параграф 6 от МКС в случай на възникване на митническо задължение на основание член 77, параграф 1, буква а) от същия кодекс. Следователно считам, че тези два въпроса трябва да бъдат разгледани заедно.

44.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че разпоредбите на новата правна уредба вече не изискват единно разрешение с предварително съгласие на митническите органи на другата засегната държава членка. Всъщност съгласно член 261, параграф 1, буква в) от РИМКС не се изисква провеждането на предвидената в член 260 от същия регламент процедура за консултации с цел получаване на предварителното съгласие на държавите членки, до които се отнася заявлението за разрешение, когато единствената дейност по заявлението за разрешение, по която отношение имат различни държави членки, е операция, при която митническото учреждение на поставяне под режим и митническото учреждение на приключване на режима са различни. Като се има предвид обаче, че разрешението в настоящия случай е издадено при действието на старата правна уредба, а именно на 1 декември 2014 г., възниква въпросът дали новите, или старите правила се прилагат за поставянето на съюзни стоки за износ въз основа на това разрешение след 1 май 2016 г.

45.

Ето защо като начало следва да се разгледат правилата, приложими ratione temporis към използването на издаденото от ГМС разрешение, считано от 1 май 2016 г.

По прилагането ratione temporis на новите разпоредби относно разрешенията, засягащи няколко държави членки

46.

Както следва от точка 18 по-горе, съгласно член 251, параграф 1, буква а) от ДРМКС разрешението, издадено на 1 декември 2014 г. от ГМС, остава валидно и след 1 май 2016 г. Ето защо следва да се определи кои правила са приложими от тази дата за използването на издаденото от ГМС разрешение.

47.

В това отношение, колкото до действието на новите норми на Съюза във времето, съгласно постоянната съдебна практика ( 36 ) следва да се прави разграничение според това дали те са процесуалноправни норми, или материалноправни норми. По принцип първите се считат за приложими към всички съдебни спорове, висящи към момента на тяхното влизане в сила, за разлика от вторите, които обикновено се тълкуват като приложими към бъдещите последици от положения, възникнали при действието на стария закон, както и към новите правни положения, но не и към заварени положения, възникнали преди влизането в сила на тези норми, освен ако от текста, целта или структурата на посочените норми ясно следва, че трябва да им бъде придадено такова действие.

48.

Що се отнася до нормите, определящи дали е необходимо, или не предварително съгласие на всички държави членки, засегнати от прилагането на даден митнически режим, като се има предвид, че тези норми определят условията за ползване на освобождаване, предвидено от митнически режим, въведен на територията на посочените държави, тези норми би трябвало да се считат за материалноправни ( 37 ). Макар да е вярно, че могат да възникнат въпроси относно това дали разглежданото разрешение на ГМС от 1 декември 2014 г. представлява заварено правно положение ( 38 ), следва да се констатира, че новата митническа правна уредба предвижда преходни разпоредби, отнасящи се по-специално до новите разпоредби относно разрешенията, засягащи няколко държави членки.

49.

Всъщност член 254 от ДРМКС предвижда, че условията, при които разрешенията, издадени въз основа на старата правна уредба, трябва да се прилагат, считано от 1 май 2016 г., са условията, предвидени в съответните разпоредби на МКС, ДРМКС и РИМКС. Наистина, доколкото тази преходна разпоредба се отнася до условията, при които се прилага разрешение, което вече е в сила към 1 май 2016 г., не изглежда очевидно, че разпоредбите на новата правна уредба относно условията за издаване на разрешение биха били приложими към посочените разрешения. Приложение 90 към ДРМКС обаче съдържа таблица на съответствието, в която се посочват разпоредбите на новата митническа правна уредба, приложими към разрешенията, издадени съгласно старата правна уредба ( 39 ). Сред посочените в това приложение разпоредби са по-специално, от една страна, член 260 от РИМКС, параграф 3 от който предвижда, че разрешение, отнасящо се до няколко държави членки, не се издава без предварителното съгласие на заинтересованите митнически органи по проекторазрешението. От друга страна, приложение 90 препраща и към член 261 от РИМКС, параграф 1, буква в) от който предвижда изключение от изискването за предварително съгласие, когато единствената дейност, по която отношение имат различни държави членки, е операция, при която митническото учреждение на поставяне под режим и митническото учреждение на приключване на режима са различни.

50.

Ето защо считам, че при приемането на предвидените в ДРМKС преходни мерки Комисията е искала да се увери, че от 1 май 2016 г. новите разпоредби относно разрешенията, засягащи няколко държави членки, ще са приложими за разрешенията, издадени съгласно старата правна уредба.

51.

Следователно от преходната разпоредба на член 254 от ДРМКС във връзка с приложение 90 към същия регламент следва, че считано от 1 май 2016 г., член 261, параграф 3 от РИМКС е приложим по отношение на използването на издаденото от ГМС разрешение. Струва ми се важно да уточня, че подобен подход не би довел до обратно действие на тази разпоредба, доколкото тя не прави издаденото от ГМС разрешение приложимо на територията на Нидерландия преди 1 май 2016 г.

По същество

52.

Следва да се отбележи, че член 211, параграф 1, първа алинея, буква а) от МКС ( 40 ) е подобен на член 85 от МКО във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от същия кодекс, доколкото също изисква разрешение от митническите органи за използване на режима пасивно усъвършенстване. Следователно от 1 май 2016 г., подобно на предвиденото в старата митническа правна уредба, икономически оператор не може да постави временно изнесените стоки под този митнически режим и да се ползва от предвиденото в член 259, параграф 1 от МКС освобождаване от вносни мита по този режим, ако не разполага с издадено от митническите органи разрешение.

53.

В случая, като се има предвид, че от 1 май 2016 г. член 261, параграф 1, буква в) от РИМКС се прилага към разглежданото разрешение, издадено от ГМС, от тази дата посоченото разрешение е било приложимо на територията на Нидерландия, макар митническите органи на тази държава членка да не са дали предварителното си съгласие. Съответно, тъй като е обхванат от издаденото от ГМС разрешение, износът на необработено фъстъчено масло за Швейцария, считано от 1 май 2016 г., трябва да се счита за временно изнесена стока, поставена под режим пасивно усъвършенстване в митническото учреждение (NL000xxx).

54.

Това не променя факта, че поставянето на посочените стоки под режим пасивно усъвършенстване е извършено в митническо учреждение, което не е посочено в разрешението по член 211, параграф 1, първа алинея, буква а) от МКС. Следователно трябва да се определи дали поставянето на временно изнесените стоки в посочените в разрешението митнически учреждения продължава да бъде задължение съгласно новите митнически разпоредби. В това отношение следва да се отбележи, че член 211, параграф 1, втора алинея от МКС гласи, че разрешението за използване на митнически режим съдържа условията, при които той трябва да бъде използван. От приложение А към ДРМКС следва, че разрешението трябва да съдържа наименованието на митническото учреждение или учреждения, в които трябва да бъдат поставени временно изнесените стоки ( 41 ). Освен това член 1, точка 17 от ДРМКС определя „митническо учреждение на поставяне под режим“ като митническото учреждение, посочено в предвиденото в член 211, параграф 1, първа алинея, буква а) от МКС разрешение за специален режим, което има правомощия да разреши вдигането на стоките за специален режим. Освен това член 263 от РИМКС предвижда, че по изключение митнически орган може да позволи митническата декларация да бъде подадена в митническо учреждение, което не е посочено в разрешението. Съответно в рамките на новата правна уредба временното поставяне на стоки за износ в митническо учреждение на поставяне, посочено в разрешението по член 211, параграф 1, първа алинея, буква а) от МКС, представлява задължение, което трябва да се спазва при прилагането на режима пасивно усъвършенстване.

55.

От това следва, че поставянето на временно изнесените стоки под митнически режим в митническо учреждение, което не е посочено в разрешението, представлява неизпълнение на това задължение. Макар да е вярно, че за целите на освобождаването от вносни мита член 259, параграф 1 от МКС не изисква изрично спазването на условията и задълженията по режима пасивно усъвършенстване, подобно изискване все пак произтича по същество от тази разпоредба, и то въпреки двусмислената формулировка ( 42 ), както и от член 211, параграф 1, втора алинея от същия кодекс. Всъщност в противен случай би било възможно да се ползва такова освобождаване въпреки неизпълнението на посочените условия и задължения, което би ги лишило от полезно действие.

56.

При това положение възниква въпросът дали неизпълнението може да бъде поправено, за да се запази възможността за частично освобождаване от вносни мита при допускането за свободно обращение на преработените продукти. В това отношение, доколкото новата правна уредба не съдържа разпоредба, подобна на член 150, параграф 2 от МКО, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 86, параграф 6 от МКС е приложим по аналогия в случай на възникване на митническо задължение на основание член 77, параграф 1, буква а) поради допускането за свободно обращение на преработените продукти.

57.

Член 86, параграф 6 от МКС предвижда по-специално, че когато митническото законодателство предвижда пълно или частично освобождаване от вносни мита съгласно разпоредбите на този кодекс относно пасивното усъвършенстване, това освобождаване се прилага също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от МКС, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама. От граматическото тълкуване на тази разпоредба следва, че тя не се прилага в случай на възникване на митническо задължение поради допускане за свободно обращение на основание член 77, параграф 1, буква а) от същия кодекс.

58.

Това граматическо тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва тази разпоредба. Всъщност членове 79 и 82 от МКС се отнасят единствено до митническите задължения, възникнали поради неизпълнение на задължения, предвидени в митническото законодателство, или на определени условия. Допускането за свободно обращение на несъюзни стоки обаче не е сред случаите, посочени в членове 79 и 82 от МКС.

59.

Освен това, що се отнася до целта на член 86, параграф 6 от МКС, следва да се отбележи, че тази разпоредба заменя член 212а от МКО, който е въведен с Регламент (ЕО) № 82/97 ( 43 ) и чието приложно поле е разширено с приемането на Регламент (ЕО) № 2700/2000 ( 44 ), за да обхваща и преференциалното данъчно облагане при пасивното усъвършенстване. От съображение 9 от последния регламент обаче следва, че това разширяване е било желано от законодателя „в случай на възникнало митническо задължение по причини, различни от пускането в свободно обращение“. Ето защо член 212а от МКО, изменен с Регламент № 2700/2000, се ограничава до случаите, в които митническото задължение възниква поради неспазване на определени митнически правила на основание членове 202—205, 210 или 211 от МКО, а не при допускането за свободно обращение на основание член 201, параграф 1, буква а) от същия кодекс. Следователно това е и причината, поради която член 86, параграф 6 от МКС се ограничава до случаите, в които митническо задължение възниква поради неспазване на членове 79 или 82, а не при допускане за свободно обращение на основание член 77, параграф 1, буква а) от същия кодекс.

60.

Жалбоподателят в главното производство твърди, че член 86, параграф 6 трябва да се прилага по аналогия, когато митническото задължение възниква при допускане за свободно обращение на основание член 77, параграф 1, буква а) от МКС, поради празнота в митническото законодателство. Съгласно съдебната практика прилагането по аналогия на определена разпоредба спрямо икономически оператор е възможно, когато приложимият спрямо него правен режим, от една страна, е много сходен с режима, чието прилагане по аналогия се цели, и от друга — съдържа несъвместим с общ принцип на правото на Съюза пропуск, който прилагането по аналогия позволява да се поправи ( 45 ).

61.

Първо обаче, правната уредба не изглежда да съдържа пропуск, който да обосновава прилагането по аналогия на член 86, параграф 6 от МКС в случай на възникване на митническо задължение на основание член 77, параграф 1, буква а) от същия кодекс. Всъщност, ако законодателят е искал член 86, параграф 6 от МКС да обхване и митническите задължения, възникнали при допускането за свободно обращение, той нямаше да ограничи изрично тази разпоредба до митническите задължения, различни от възникналите при допускането за свободно обращение. В този смисъл от съображение 32 от МКС е видно, че законодателят е искал да разграничи, от една страна, случаите, в които митническо задължение при внос възниква вследствие на представянето на митническа декларация за допускане за свободно обращение или поставяне под режим временен внос (а именно случаите, посочени в член 77, параграф 1 от МКС), и от друга страна, всички останали случаи на възникване на митническо задължение при внос (а именно случаите, посочени в член 79, параграф 1 от МКС). Освен това, доколкото член 86, параграф 6 се ограничава до митническите задължения при внос, възникнали на основание член 79 от МКС при използването на режима пасивно усъвършенстване, тази разпоредба се отнася единствено до нарушенията, извършени между вноса на преработени продукти обратно в Съюза и допускането им за свободно обращение. Така член 86, параграф 6 от МКС би бил приложим по-специално в случай на преработени продукти, които след внос обратно в Съюза са поставени под режим транзит и този режим не е приложен правилно ( 46 ).

62.

Второ, жалбоподателят счита, че прилагането по аналогия на член 86, параграф 6 от МКС е обосновано от наличието на разлика в третирането спрямо операторите, които ползват режима активно усъвършенстване, чието неизпълнение при прилагането на този режим може да бъде преодоляно чрез прилагане на член 124, параграф 1, буква з) от МКС. Струва ми се обаче, че последната разпоредба относно погасяването на митническите задължения, възникнали поради неизпълнение, е приложима и в случай на използване на режима пасивно усъвършенстване. Всъщност неизпълнение към момента на поставяне на стоката под режим пасивно усъвършенстване теоретично ( 47 ) би могло да доведе до възникване на митническо задължение при износ на основание член 82, параграф 1, буква а) от МКС поради неизпълнение на някое от задълженията, установени в митническото законодателство за напускането на стоките. Така за целите на погасяването на такова митническо задължение оператор, който използва режима пасивно усъвършенстване, би могъл да се позове на член 124, параграф 1, буква з) от МКС в случаите, когато са предвидени износни мита.

63.

Несъмнено, както отбелязва жалбоподателят в главното производство, съображение 38 от МКС изисква да се вземе предвид добросъвестността на съответното лице в случаите, когато митническото задължение е възникнало от неспазване на митническото законодателство. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, макар да е възможно преамбюлът на акт на Съюза да уточнява съдържанието на разпоредбите на този акт и да дава насоки за тълкуване, които могат да изяснят волята на автора на посочения акт, той няма правнообвързваща стойност и не може да бъде изтъкван като основание за неприлагане на самите разпоредби на съответния акт или за тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на текста им ( 48 ).

64.

Ето защо считам, че член 86, параграф 6 от МКС не следва да се прилага по аналогия в случай на възникване на митническо задължение на основание член 77, параграф 1, буква а) от същия кодекс.

65.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Общия съд да отговори на въпросите относно новата митническа правна уредба, че член 211, параграф 1, първа алинея, буква а) от МКС във връзка с втората алинея от тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска частичното освобождаване от вносни мита, предвидено в член 259, параграф 1 от същия регламент, когато, считано от 1 май 2016 г., временно изнесени стоки са поставени под режим пасивно усъвършенстване в митническо учреждение на поставяне под митнически режим, което не е посочено в разрешението за използване на този специален митнически режим. Освен това член 86 от МКС трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим по аналогия в случай на възникване на митническо задължение на основание член 77, параграф 1, буква а) от същия регламент.

Заключение

66.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Общия съд да отговори на поставените от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

–

член 85 във връзка с член 84, параграф 1, буква б), пето тире от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както и член 500, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 993/2001 на Комисията от 4 май 2001 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат частично освобождаване от вносни мита на основание пасивно усъвършенстване съгласно член 145, параграф 1 от Регламент № 2913/92,

–

член 150, параграф 2 от Регламент № 2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим.