<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-398/18</NO.CASE><NO.CASE>C-428/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0398</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:596">EU:C:2019:596</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Hogan — Съединени дела C‑398/18 и C‑428/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Bocero Torrico и Bode</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Hogan</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑398/18 и C‑428/18</HT></P><P>Antonio Bocero Torrico (C‑398/18)</P><P>Jörg Paul Konrad Fritz Bode (C‑428/18)</P><P>срещу</P><P>Instituto Nacional de la Seguridad Social,</P><P>Tesorería General de la Seguridad Social</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална сигурност на работниците мигранти</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 883/2004</KEYWORD><KEYWORD>Член 5</KEYWORD><KEYWORD>Предсрочно обезщетение за старост</KEYWORD><KEYWORD>Изискване размерът на полагаемото предсрочно обезщетение за старост да надвишава размера на минималното обезщетение за старост при навършване на 65 години</KEYWORD><KEYWORD>Метод за изчисляване на минималния размер</KEYWORD><KEYWORD>Национално законодателство, отчитащо единствено обезщетение от компетентната държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Неотчитане на обезщетение от друга държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Изискване за равно третиране на обезщетенията</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящите преюдициални запитвания, постъпили в секретариата на Съда съответно на <DATE ISO="20180615">15 юни 2018 г.</DATE> (дело C‑398/18) и на <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE> (дело C‑428/18), се отнасят до тълкуването на правото на ЕС, по-специално на член 48 ДФЕС и освен това, на членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Със своите въпроси Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания) по същество иска да се установи дали член 48 ДФЕС не допуска национално законодателство, което, за да определи дали едно лице има право на предсрочно обезщетение за старост, изисква, <HT TYPE="ITALIC">inter alia</HT>, размерът на полагаемото обезщетение да надвишава този на минималното обезщетение за старост, на което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право съгласно това законодателство с оглед на семейното му положение. По-конкретно по този начин в испанското законодателство се отчита единствено изплащаното от тази държава членка обезщетение за старост, без да се вземат предвид и равностойните обезщетения, които заинтересованото лице евентуално получава от една или повече други държави членки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на производства между г‑н Bocero Torrico, от една страна, и Instituto Nacional de la Seguridad Social (Национален осигурителен институт) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>INSS<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и Tesorería General de la Seguridad Social (Главна осигурителна каса) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>TGSS<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), от друга страна (дело C‑398/18), както и между г‑н Bode, от една страна, и INSS и TGSS, от друга (дело C‑428/18).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че съгласно предвиденото в член 48 ДФЕС Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз трябва да приемат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, по-специално като създадат условия на работниците мигранти за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>сумиране на <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Настоящата система за сумиране на периодите се съдържа в Регламент № 883/2004. В това отношение член 6 от Регламент № 883/2004 предвижда сумирането на периодите на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, а в членове 52 и 58 от него се съдържат правила за изчисляване на обезщетенията за старост и минималните обезщетения за старост, когато лицето има периоди на осигуряване или на пребиваване в повече от една държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Макар преюдициалното запитване да се отнася конкретно до член 48 ДФЕС, според мен отговорът на преюдициалния въпрос се съдържа в член 5 от Регламент № 883/2004, в който е залегнал произтичащият от практиката на Съда принцип на равно третиране на обезщетенията, доходите и фактите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съображения 9, 10, 11 и 12 от Регламент № 883/2004 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>(9)</NO.P><TXT>Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и дух[ът] на съдебните решения.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Въпреки това, принципът да се третират някои факти или събития, настъпили на територията на друга държава членка все едно, че са настъпили на територията на държавата, чието законодателство се прилага, не следва да се противопоставя на принципа за сумиране на периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава членка с тези, завършени съгласно законодателството на компетентната държава членка. Поради това, периодите, завършени съгласно законодателството на друга държава членка[,] следва да се вземат под внимание единствено чрез прилагане принципа за сумиране.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>Приравняването на факти или събития, настъпили в държава членка[,] по никакъв начин не може да предостави компетентност на друга държава членка или да доведе до приложимост на нейното законодателство.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>В светлината на пропорционалността, следва да се положат усилия, за да се гарантира, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати или до припокриване на обезщетения от един и същ вид за един и същ период<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3 от Регламент № 883/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Материален обхват<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>обезщетения за старост;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 5 от Регламента, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, получаването на обезщетения от социалното осигуряване и на други доходи има определени правни последици, съответните разпоредби от това законодателство се прилагат също така и към получаването на равностойни обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга държава членка или към доход, придобит в друга държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 6 от Регламент № 883/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Сумиране на периоди<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,</P></ITEM><ITEM><P>обхват[ът] на законодателството, или</P></ITEM><ITEM><P>достъп[ът] до или освобождаването от задължително, или доброволно продължено осигуряване по избор на лицето,</P></ITEM></LIST><P>зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 52 от Регламента, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Отпускане на обезщетения<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, гласи в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="052.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение);</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), както следва:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>(i)</NO.P><TXT>теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(ii)</NO.P><TXT>компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага[,] и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави членки по случая<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 58 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Отпускане на добавка<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="058.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>На получаващ обезщетения, за когото се прилага тази глава, в държавата членка по пребиваване и съгласно чието законодателство му се дължи обезщетение не може да бъде отпуснато обезщетение, което е по-малко от минималното обезщетение, определено в това законодателство за осигурителен период или период на пребиваване, равен на всички периоди, зачитани за изплащане в съответствие с тази глава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="058.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентната институция на тази държава членка, ако е необходимо, му изплаща по време на периода на неговото пребиваване на нейна територия добавка, равна на разликата между общия размер на обезщетенията, дължими по тази глава и размера на минималното обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Испанското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В редакцията, в сила към датата, на която кандидатите подават исканията си, член 208 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалната сигурност), в консолидирания му текст, одобрен с Real Decreto Legislativo 8/2015 (Кралски законодателен декрет 8/2015) от 30 октомври 2015<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Публикуван в BOE бр. 261 от <DATE ISO="20151031">31 октомври 2015 г.</DATE>, стр. 103291, и поправка в BOE бр. 36 от <DATE ISO="20160211">11 февруари 2016 г.</DATE>, стр. 10898.</P></NOTE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="208.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Заинтересованото лице може да поиска предсрочно пенсиониране, ако:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е навършило възраст, която е най-много две години под изискуемата за всеки отделен случай възраст, съгласно предвиденото в член 205.1.а), без да се вземат предвид коригиращите коефициенти, посочени в член 206;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>има най-малко тридесет и пет години доказан действителен осигурителен стаж, […]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>след като бъдат изпълнени общите и специалните условия за този вид пенсиониране, размерът на полагаемата пенсия надвишава размера на минималната пенсия, която при навършване на шестдесет и пет години заинтересованото лице би получавало с оглед на семейното му положение. В противен случай тази форма на предсрочно пенсиониране не се допуска.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="208.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При предсрочно пенсиониране по реда на този член за всяко тримесечие или част от тримесечие, което към момента на настъпване на правопораждащия факт не достига на работника, за да навърши законоустановената пенсионна възраст, изискуема за всеки отделен случай съгласно предвиденото в член 205.1.а), пенсията се намалява, като се прилагат следните коефициенти в зависимост от доказания осигурителен стаж:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Единствено с цел определяне на посочената законоустановена пенсионна възраст релевантна възраст е тази, която би била приложима, ако работникът бе продължил да се осигурява между настъпването на правопораждащия факт и навършването на законоустановената пенсионна възраст, изискуема за всеки отделен случай съгласно предвиденото в член 205, параграф 1, буква а).</ALINEA><ALINEA>При изчисляване на осигурителните периоди се вземат предвид завършени периоди, като част от период не се приравнява на завършен период<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 3 от Real Decreto 1170/2015, de 29 de diciembre, sobre revalorización de pensiones del sistema de seguridad social y de otras prestaciones sociales públicas para el ejercicio 2016 (Кралски декрет № 1170/2015 от 29 декември за индексация на пенсиите от системата за социална сигурност и други публични социални плащания за финансовата 2016 година)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Публикуван в BOE бр. 312 от <DATE ISO="20151230">30 декември 2015 г.</DATE></P></NOTE> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Ако след прилагане на предвиденото в предходния параграф, общият размер на пенсиите, признати съгласно двустранна или многостранна конвенция за социална сигурност, както от испанското, така и от чуждестранно законодателство, е по-нисък от приложимия минимален размер на съответната пенсия в Испания, всеки бенефициер, който пребивава на национална територия и отговаря на общите условия, има право на разликата между общия размер на признатите испанска и чуждестранна пенсия и посочения минимален размер.</ALINEA><ALINEA>За пенсии, признати на основание общностните правила за социална сигурност, се прилага предвиденото в член 50 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и в член 58 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Г‑н Bocero Torrico, роден на <DATE ISO="19531215">15 декември 1953 г.</DATE>, е осигурен в испанската система за социална сигурност. На <DATE ISO="20161216">16 декември 2016 г.</DATE> подава до испанските социалноосигурителни органи молба за предсрочно обезщетение за старост, която INSS отхвърля с решение от <DATE ISO="20161109">9 ноември 2016 г.</DATE>, тъй като полученото обезщетение не достига размера на минималното обезщетение за старост, на което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право с оглед на семейното му положение. Г‑н Bocero Torrico подава жалба по административен ред, която в крайна сметка е отхвърлена с решение от <DATE ISO="20170425">25 април 2017 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Тези дати са предоставени от запитващата юрисдикция. Според INSS и Комисията жалбата е отхвърлена през март 2017 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Г‑н Bocero Torrico е придобил общо <FT TYPE="NUMBER">16637</FT> дни осигурителен стаж, от които <FT TYPE="NUMBER">9947</FT> дни в Испания и <FT TYPE="NUMBER">6690</FT> дни в Германия. В Германия му е отпуснато обезщетение за старост в размер на 507,35 EUR. Полагаемото му предсрочно обезщетение за старост в Испания теоретично би било в размер на 530,15 EUR, получен като върху средния осигурителен доход (773,75 EUR) се приложи коригиращ коефициент за достигната възраст от 88 % и се изчисли пропорционална част 76,86 %, която се плаща от Испания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Г‑н Bode, роден на <DATE ISO="19520604">4 юни 1952 г.</DATE>, е осигурен в испанската система за социална сигурност. На <DATE ISO="20150531">31 май 2015 г.</DATE> подава молба до испанските социалноосигурителни органи за предсрочно обезщетение за старост, която INSS отхвърля с решение от <DATE ISO="20150826">26 август 2015 г.</DATE>, тъй като изчисленото обезщетение не достига размера на минималната пенсия, на която при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право с оглед на семейното му положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Г‑н Bode е придобил общо <FT TYPE="NUMBER">16725</FT> дни осигурителен стаж, от които <FT TYPE="NUMBER">2282</FT> дни в Испания и <FT TYPE="NUMBER">14443</FT> дни в Германия. В Германия му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с действителен размер от <FT TYPE="DECIMAL">1185,22</FT> EUR. Полагаемото предсрочно обезщетение за старост в Испания теоретично би било в размер на 206,60 EUR, получен като върху средния осигурителен доход (<FT TYPE="DECIMAL">1357,80</FT> EUR месечно) се приложи коригиращ коефициент за достигната възраст от 87 % и се изчисли пропорционална част от 17,49 %, която се плаща от Испания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>За 2016 г. минималното обезщетение за старост за лица над 65 години със съпруг на тяхна издръжка в Испания е в размер на 784,90 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode подават жалби пред Juzgado de lo Social (Съд по трудови и социалноосигурителни спорове)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съответно в Оренсе и Ла Коруня.</P></NOTE> срещу INSS и TGSS с цел да им бъде признато правото да получат предсрочно обезщетение за старост, считано съответно от <DATE ISO="20170101">1 януари 2017 г.</DATE> и от <DATE ISO="20150701">1 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Juzgado de lo Social (Съд по трудови и социалноосигурителни спорове) приема и по двата случая, че съгласно националното законодателство размерът на полагаемото предсрочно обезщетение за старост трябва да надвишава размера на минималното обезщетение за старост, на което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право с оглед на семейното му положение. Според този съд размерът на полагаемото обезщетение за старост трябва да съответства на изчисленото пропорционално обезщетение за старост в Испания, тъй като това е действителното обезщетение за старост, което бенефициерът реално ще получава от Испания, и което се различава от всяка друга държава членка. Така в това решение са възприети доводите на INSS, който се позовава на националното законодателство, чиято цел е да се избегне допълване на предсрочните обезщетения за старост до законовия минимум на лица, които все още не са достигнали законоустановената пенсионна възраст, задържайки ги по този начин на пазара на труда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Така жалбите на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode са отхвърлени, съответно с решения от <DATE ISO="20171006">6 октомври 2017 г.</DATE> и <DATE ISO="20171115">15 ноември 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode подават въззивни жалби срещу тези решения, съответно на <DATE ISO="20171103">3 ноември 2017 г.</DATE> и <DATE ISO="20171122">22 ноември 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode не представляват тежест за испанската система за социална сигурност; предсрочното им обезщетение за старост няма да бъде допълвано за сметка на Испания с добавка за достигане на минималното предсрочно обезщетение за старост, тъй като те получават такова обезщетение и от Германия, а от общия<?PAGE NO="7"?> сбор на двете действителни обезщетения за старост се получава размер, който надвишава предвиденото в Испания обезщетение за старост. Според запитващата юрисдикция член 14, параграф 3 от Кралски декрет 1170/2015, който препраща към член 58 от Регламент № 883/2004, допуска изплащане само на разликата между сбора на обезщетенията, дължими на основание на правилата на ЕС, и минималните обезщетения, предвидени в Испания. С други думи, в случай че бъде отпуснато предсрочното обезщетение за старост, трябва да бъде взет предвид действителният размер на двете обезщетения, получавани в Испания и Германия, поради което бенефициерите изобщо няма да имат право на добавки за достигане на минималния размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция, ако работник, който не е мигрирал и получава от Испания предсрочно обезщетение за старост на стойност <FT TYPE="DECIMAL">1193,38</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Стига да изпълняват останалите критерии, предвидени в испанското законодателство. Запитващата юрисдикция посочва, че те не са предмет на главното производство. Това число е представено от запитващата юрисдикция както по дело C‑398/18, така и по дело C‑428/18.</P></NOTE>, бъде сравнен с работник мигрант, който получава същия размер от две или повече държави членки, става ясно, че работникът мигрант е ощетен и дискриминиран в резултат на преместването му в други държави членки (в случая — в Германия), тъй като няма достъп до предсрочното обезщетение за старост, на което работник, който не е мигрирал, би имал право. Така според този съд изразът в член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>размерът на полагаемата пенсия<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> би трябвало да се тълкува като общия сбор на действителното обезщетение за старост, получавано от Испания, и действителното обезщетение, получавано от Германия. Освен това според запитващата юрисдикция при този подход ще бъде изпълнена целта на разпоредбата да не се наложи Испания да допълва пенсионното обезщетение до законовия минимум, без да се забравя, както вече бе посочено, че съгласно испанското законодателство и законодателството на ЕС правото на добавка за достигане на минималния размер на пенсията изисква да се вземе предвид сборът от двете обезщетения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>При тези условия Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Трябва ли член 48 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която обвързва предсрочното пенсиониране с условието размерът на полагаемата пенсия да надвишава минималната пенсия, на която заинтересованото лице би имало право съгласно посоченото национално законодателство, като тази <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>полагаема пенсия<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> се разбира като действителната пенсия, изплащана само от компетентната държава членка (в случая Испания), без да се взема предвид и действителната пенсия, която това лице евентуално получава от една или повече други държави членки като друго обезщетение от същия вид?<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Писмени становища представят г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode, INSS, Кралство Испания и Комисията, като всички те излагат устни становища в съдебното заседание на <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Становища, представени пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Според г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode националните разпоредби, съгласно които правото на предсрочно обезщетение за старост зависи от размера на пропорционалното обезщетение, което компетентната институция изплаща на основание на вноските, направени съгласно нейното законодателство, са в противоречие с правото на Съюза. Подобни правила поставяли правото на обезщетение в зависимост от вноските, платени само в една държава членка, и така<?PAGE NO="8"?> водели до неефективност на разпоредбите и принципите на правото на Съюза относно свободното движение и сумирането на осигурителните периоди, и по-конкретно на правилата, свързани със сумирането на осигурителните периоди с цел достъп до обезщетенията за старост по членове 45 и 48 ДФЕС и членове 6, 50, 51, член 52, параграф 1, буква б) и член 58 от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Според г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>размерът на полагаемата пенсия<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност следва да бъде приравнен на размера на теоретичното обезщетение, определено в член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, тъй като това води до приравняване на работника мигрант на местен работник в същото положение, който не е мигрирал. При условията на евентуалност те твърдят, че тази формулировка следва да се тълкува в съответствие с член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 в смисъл, че се отнася до сбора на пропорционалните обезщетения, получени от заинтересованото лице от две или повече държави членки за всички осигурителни периоди, които се вземат предвид, за да се установи дали е налице право и как се изчислява предсрочното обезщетение за старост в Испания. Те все пак отбелязват, че този подход има два недостатъка. Първо, поставял правото на предсрочно обезщетение за старост в Испания в зависимост от размера, който се получава при определянето на обезщетения в две или повече държави членки съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004, без да се взема предвид размерът на обезщетението, на който заинтересованото лице би имало право в Испания, ако всички осигурителни периоди са завършени съгласно испанското законодателство, и второ, поставял правото на предсрочно обезщетение за старост в една държава членка в зависимост от правото да се получи предсрочно обезщетение за старост в друга държава, без да се взема предвид фактът, че предсрочното пенсиониране не е предвидено в законодателството на всички държави членки и не е уредено по един и същ начин в онези държави, които предвиждат такава възможност за предсрочно обезщетение за старост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Според INSS съгласно ново становище на администрацията 3/2018 от <DATE ISO="20180213">13 февруари 2018 г.</DATE> условието по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност е изпълнено, стига, първо, теоретичният размер на обезщетението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. член 52 от Регламент № 883/2004 по отношение на начина на изчисляване на теоретичния размер.</P></NOTE> да надвишава минималното испанско обезщетение за старост, и второ, сборът на испанското обезщетение и обезщетението от една или повече държави да надвишава минималното обезщетение за старост в Испания. Според INSS, ако теоретичният размер на обезщетението надвишава минималното испанско обезщетение за старост, не се плаща добавка по член 14, параграф 2 от Кралски декрет 1170/2015, за да се стигне до размера на минималното обезщетение за старост. Освен това, когато сборът на испанското обезщетение и обезщетението от една или повече държави надвишава минималното испанско обезщетение за старост, не се плаща добавка по член 14, параграф 3. Затова INSS счита, че за да се отговори на въпроса на запитващата юрисдикция, следва да се вземе предвид теоретичното обезщетение, изчислено чрез сумирането на периоди съгласно членове 5, 6, 51 и 52 от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Според Кралство Испания Регламент № 883/2004 не изисква държавите членки да добавят пропорционалното обезщетение, плащано от държава членка и съответстващо на предсрочно обезщетение за старост, за да се достигне минималната пенсия, плащана в тази държава членка при навършени 65 години, тъй като това би довело до дискриминация в полза на работниците, които не са се осигурявали за целия период в Испания. То подчертава факта, че вноските на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode в Германия са били взети предвид от INSS съгласно член 52 от Регламент № 883/2004, за да се изчисли размерът на тяхното предсрочно обезщетение за<?PAGE NO="9"?> старост. Регламент № 883/2004 обаче не предвиждал размерът на германските им обезщетения да бъде добавян, за да може да се изпълни изискването по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност; това щяло да доведе до нарушаване на испанското право в областта на социалната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Кралство Испания потвърждава също така, че двете изисквани в ново административно становище 3/2018 условия са приложими по отношение на молбите на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode за предсрочно обезщетение за старост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Според Комисията молбите на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode за предсрочно обезщетение за старост трябва да се разглеждат в светлината на принципа за равно третиране на обезщетенията, доходите, фактите и събитията, предвиден в член 5, буква а) от Регламент № 883/2004, тълкуван в светлината на членове 45 и 48 ДФЕС. Така използваният в испанското законодателство израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>размерът на полагаемата пенсия<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> трябвало да се тълкува в смисъл, че се има предвид сборът на въпросното испанско и германско обезщетение, които били равностойни обезщетения по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>За да се даде полезен отговор на националния съд, най-напред следва да се подчертае, че Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а запазва съществуването на отделните национални схеми и само осигурява координирането им. Така съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност. Поради това при липса на хармонизиране на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка следва да определи по-специално условията, при които се предоставя право на обезщетения. При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Законът не бива да наказва лицата, които упражняват правото на свободно движение за това, че са го упражнили.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Държавата членка по принцип е свободна да осигури право на минимална пенсия за старост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и да наложи условия за получаването на предсрочно обезщетение за старост, стига тези условия да не представляват пречка за свободното движение на работници за целите на член 45 ДФЕС. Затова според мен държавата членка по принцип е свободна, както в разглеждания случай, да предвиди, че за предсрочно обезщетение за старост лицето трябва да е навършило определена възраст, да е осигурявано определен брой години и да има право на обезщетение, чийто размер е по-висок от този на минималното обезщетение за старост в тази държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode посочват, че испанското законодателство въвежда това условие, за да осигури жизнеспособността на обществената система за обезщетения за старост.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Всъщност, изглежда, че в главното производство пред запитващата юрисдикция не са оспорени сами по себе си трите условия по член 208, параграф 1 от Общия закон за социалната сигурност. Спорът е по-скоро относно начина, по който третото условие по член 208, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност.</P></NOTE> от това национално законодателство се прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Така г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode не оспорват правото на Кралство Испания да налага изисквания по отношение на минималния размер на обезщетението, което дадено лице би получавало, за да има право на предсрочно обезщетение за старост.</P></NOTE> по отношение на лица като г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode, упражнили правото си на свободно движение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Налице е явно разминаване в представените пред Съда становища по въпроса дали член 5 и/или член 6 от Регламент № 883/2004 са приложими към разглежданите в главното производство обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tomaszewska</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:114">EU:C:2011:114</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> <HT TYPE="ITALIC">придобиването</HT> на право на обезщетение за старост попада в обхвата на член 6 от Регламент № 883/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. също член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социално сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 28, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2008">OB L 32, 2008 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. За сметка на това правилата за <HT TYPE="ITALIC">изчисляване</HT> на размера на обезщетението се определят в член 52 и сл. от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. също член 46 и сл. от Регламент № 1408/71.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Член 6 от Регламент № 883/2004 прилага принципа на сумиране на <HT TYPE="ITALIC">периодите</HT> на осигуряване, пребиваване, заетост и самостоятелна заетост съгласно член 48 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Става въпрос за един от основните принципи за координиране на равнището на Европейския съюз на схемите за социална сигурност на държавите членки, чиято цел е да гарантира, че упражняването на предоставеното от Договора за функционирането на ЕС право на свободно движение не води до лишаване на работник от социалноосигурителни предимства, за които той би могъл да претендира, ако беше натрупал целия си стаж в една-единствена държава членка. Всъщност подобна последица би могла да възпре работник от Съюза да упражни правото си на свободно движение и при това положение би представлявала пречка пред тази свобода (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tomaszewska</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:114">EU:C:2011:114</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като предвижда <HT TYPE="ITALIC">inter alia</HT>, че когато съгласно законодателството на държава членка придобиването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, компетентната институция на тази държава членка е длъжна да отчете завършените периоди съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че са били завършени съгласно законодателството, което тя прилага. С други думи, завършените <HT TYPE="ITALIC">периоди</HT> в различни държави членки следва да бъдат сумирани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Що се отнася до обезщетенията за старост, член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004 предвижда, че компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, на което заинтересованото лице има право, както ако всички периоди на осигуряване и/или пребиваване, през които то е работило в различни държави членки, са били завършени в държавата членка на компетентната институция. След това на основание член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламента компетентната институция определя действителния размер на обезщетението въз основа на теоретичния размер съобразно съотношението между продължителността на завършените в държавата членка на компетентната институция осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване спрямо общата продължителност на осигурителните периоди и/или периоди на пребиваване, завършени в различни държави членки — тоест пропорционалният метод на изчисляване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>От значение е да се отбележи, че в главното производство не се поставя под въпрос изчисляването на теоретичния размер и впоследствие на действителните размери (пропорционалното обезщетение) на обезщетенията за старост на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode в Испания и Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>INSS, Кралство Испания и всъщност г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode считат, че за да се прецени дали е изпълнено изискването относно размера на минималното обезщетение по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност, следва да се използва теоретичният размер на обезщетение, изчислен съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с това.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според мен теоретичният размер на обезщетение, изчислен съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, е междинна стъпка при изчисляването на действителното пропорционално обезщетение, което трябва да бъде отпуснато, и не може да бъде използван, за да се прецени дали действително е придобито право на (предсрочно) обезщетение за старост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Така теоретичният размер сам по себе си няма самостоятелно значение.</P></NOTE>. Освен това, както посочвам в точки 37 и 38 от настоящото заключение, в Регламент № 883/2004 е налице ясно разграничение между правилата относно придобиването на право на обезщетение за старост и правилата относно изчисляването на обезщетението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Ограниченият обхват на правилата за изчисляване на обезщетенията по член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 (понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 883/2004) е откроен от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Всъщност Съдът посочва, че тази разпоредба не може да се използва с цел изчисляване на минималното обезщетение за старост, тъй като това трябва да се направи съгласно член 50 от Регламент № 1408/71 (понастоящем член 58 от Регламент № 883/2004).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Освен това, макар придобиването на право на обезщетение за старост да попада в обхвата на член 6 от Регламент № 883/2004, в тази разпоредба ясно се посочва сумирането на <HT TYPE="ITALIC">периоди</HT> на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, а не други условия, пораждащи такова право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Следователно тя е релевантна за целите на член 208, параграф 1, буква b) от Общия закон за социалната сигурност и за изчисляването на 35‑годишния минимален осигурителен период. В главното производство осигурителните периоди на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode в Испания и Германия трябва да бъдат сумирани, за да се изпълни това условие.</P></NOTE>. Предвид това, че съгласно член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност правото на предсрочна пенсия за старост възниква <HT TYPE="ITALIC">inter alia</HT>, при условие че размерът на полученото обезщетение надвишава минималното обезщетение за старост, което при навършване на 65 години заинтересованото лице би имало право да получава в Испания с оглед на семейното му положение, считам, че член 5 от Регламент № 883/2004 е релевантната разпоредба, която следва да се приложи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В Регламент № 1408/71 не е имало еквивалентна на член 5 от Регламент № 883/2004 разпоредба. Според мен член 5 от Регламент № 883/2004 просто пояснява принципа на равно третиране, определен в член 4 от същия регламент. Целта на член 5 от Регламент № 883/2004 е да гарантира, че упражняването на правото на свободно движение не води до лишаване на работник от социалноосигурителни предимства, за които той би могъл да претендира, ако беше натрупал целия си стаж в една-единствена държава членка. От съображение 9 от Регламент № 883/2004 е видно, че приравняването или равното третиране на обезщетения, доход, факти или събития в друга държава членка съгласно член 5 от този регламент е изрично кодифициране на принципа на равно третиране на обезщетения, доход, факти или събития, установен в редица решения на Съда. Първото решение на Съда, основано на член 5 от Регламент № 883/2004, е решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vorarlberger Gebietskrankenkasse и Knauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:37">EU:C:2016:37</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност съображение 10 от Регламент № 883/2004 предвижда, че принципът на приравняване или на равно третиране на обезщетенията, доходите, фактите или събитията в друга държава членка съгласно член 5 от този регламент <HT TYPE="ITALIC">не следва да се противопоставя</HT> на принципа по член 6 за сумиране на някои периоди — каквито са периодите на осигуряване в друга държава членка — все едно че са били завършени съгласно законодателството на компетентната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В съображения 10—12 от Регламент № 883/2004 се пояснява, че са установени някои ограничения на принципа на приравняване или на равно третиране, предвиден в член 5 от Регламента.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Според мен изискването по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност към правото на предсрочна пенсия за старост гарантира, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>получаването<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на определен размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В точка 68 от своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040428">28 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Öztürk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑373/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:232">EU:C:2004:232</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът приема, че принципът на равно третиране, предвиден в член 3, параграф 1 от Решение № 3/80 за прилагането на схемите за социално осигуряване на държавите — членки на Европейските общности, към турските работници и членовете на техните семейства (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="110" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="1983">ОВ C 110, 1983 г., стр. 60</REF.DOC.OJ>), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на законодателство на държава членка, съгласно което правото на предсрочна пенсия за старост в случай на безработица зависи от изискването заинтересованото лице да е получавало, в рамките на определен период преди да заяви пенсията си, обезщетения за безработица само от тази държава членка. Според мен няма значима правна разлика по смисъла на член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 между изискването да се получава определено обезщетение и това да се получава определен размер от обезщетението. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910307">7 март 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Masgio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑10/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:107">EU:C:1991:107</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което се разглеждат принципът на равно третиране и правните последици от размера на обезщетение. В точка 25 от това решение Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>работник мигрант, който получава пенсия за старост съгласно законодателството на една държава членка и обезщетения по застраховка за трудова злополука, изплащано от застрахователна институция на друга държава членка, не може, за целите на изчисляване на частта от обезщетението, която съгласно националното законодателство на първата държава следва да бъде спряна, да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от работник, който не е упражнил правото си на свободно движение и получава и двете обезщетения съгласно законодателството на една-единствена държава членка<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></NOTE> от обезщетението за старост <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>има правни последици<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, поради което това изискване трябва да спазва принципа на равно третиране, предвиден в член 5 от Регламент № 883/2004, за да не се ощетяват работниците, упражняващи правото си на свободно движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880607">7 юни 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roviello</NAME.CASE> (<NO.CASE>20/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:283">EU:C:1988:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Larcher</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑523/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2458">EU:C:2014:2458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова считам, че обезщетенията за старост в Испания трябва да се прибавят към сходни или равностойни обезщетения, получавани в една или повече други държави членки, за да се изпълни условието по член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Видно от преписката пред Съда и при условие че запитващата юрисдикция провери това, предсрочното обезщетение за старост, предвидено в член 208, параграф 1 от Общия закон за социалната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 1, буква ч) и член 3, буква г) от Регламент № 883/2004. Съгласно член 1, буква ч) от Регламент № 883/2004 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>предсрочно обезщетение за старост“ е обезщетение, отпускано преди навършване на определена от закона пенсионна възраст и което или продължава да се отпуска и след навършване на посочената възраст, или бива заместено от друго обезщетение за старост<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></NOTE>, и обезщетенията за старост на г‑н Bocero Torrico и г‑н Bode<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. член 1, буква ч) и член 3, буква г) от Регламент № 883/2004.</P></NOTE> от Германия са сходни или равностойни по смисъла на член 5, буква а) от Регламент № 883/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vorarlberger Gebietskrankenkasse и Knauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:37">EU:C:2016:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В съдебното заседание от <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE> INSS и Кралство Испания заявяват, че целта на въпросната национална разпоредба е двойна: първо, да гарантира, че кандидатите с право на предсрочното обезщетение за старост, предвидено в член 208, параграф 1 от Общия закон за социалната сигурност, няма да са в тежест на испанската система за социална сигурност, и второ, да насърчи активността на пазара на труда и да предотврати предсрочното им пенсиониране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Предвид изричната формулировка на член 208, параграф 1, буква c) от Общия закон за социалната сигурност изглежда, че конкретното предназначение на въпросните национални разпоредби е да гарантират, че кандидатите за обезщетения за старост имат право на определен размер от приложимата минималната пенсия и така нямат право на някои допълнително прибавени обезщетения или добавки, с което се гарантира, че те не се превръщат в допълнителна тежест за испанската система за социална сигурност. Трябва да се подчертае, че не тази цел сама по себе си по някакъв начин е поставена под въпрос в настоящото производство, а по-скоро фактът, че националното законодателство се прилага дискриминационно в ущърб на работниците, упражнили основното си право на свободно<?PAGE NO="13"?> движение. Освен това ще отбележа, че съгласно посоченото от самата запитваща юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. точка 23 от настоящото заключение.</P></NOTE>, след като се добавят испанските и германските им обезщетение за старост, нито г‑н Bocero Torrico, нито г‑н Bode биха имали право на добавка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>при изчисляването на правата на минимално обезщетение като процесната по главното производство гарантирана пенсия [член 58 от Регламент № 883/2004] конкретно предвижда вземането предвид на реалния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които заинтересованото лице получава от друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></NOTE>. При тези обстоятелства никой от кандидатите няма да е в тежест на испанската система за социална сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Целта да обезкуражи или възпре кандидатите за предсрочно пенсиониране, за да се повиши националната производителност и да се намали тежестта за националната система за социална сигурност, може да заслужава одобрение, особено предвид застаряващото население и увеличената продължителност на живота; тази цел обаче не бива да бъде постигана по начин, който дискриминира лицата, упражнили основното си право на свободно движение. В това отношение със съжаление ще посоча, че в настоящите дела е трудно да се избегне впечатлението, че испанските органи са упражнили своите законоустановени правомощия по начин, който явно дискриминира кандидатите, упражнили своите права на свободно движение, за който няма — или поне не следва да има — оправдание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Ето защо според мен член 5, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която обвързва правото на предсрочно обезщетение за старост с условието размерът на полагаемото обезщетение да надвишава минималното обезщетение, на което заинтересованото лице би имало право съгласно посоченото национално законодателство, <HT TYPE="ITALIC">без</HT> да се взема предвид и действителното обезщетение, което това лице евентуално получава от една или повече други държави членки като друго обезщетение от същия вид.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания) преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Член 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която обвързва правото на предсрочно обезщетение за старост с условието размерът на полагаемото обезщетение да надвишава минималното обезщетение, на което заинтересованото лице би имало право съгласно посоченото национално законодателство, <HT TYPE="ITALIC">без</HT> да се взема предвид и действителното обезщетение, което това лице евентуално получава от една или повече други държави членки като обезщетение от същия вид<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>