<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-349/18</NO.CASE><NO.CASE>C-350/18</NO.CASE><NO.CASE>C-351/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0349</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:936">EU:C:2019:936</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20191107">7.11.2019 г.</DATE> — Съединени дела C‑349/18—C‑351/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Kanyeba и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Железопътен транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Права и задължения на пътниците</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1371/2007</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, точка 8</KEYWORD><KEYWORD>Договор за превоз</KEYWORD><KEYWORD>Понятие</KEYWORD><KEYWORD>Пътник, който няма билет при качването си във влака</KEYWORD><KEYWORD>Неравноправни клаузи в потребителските договори</KEYWORD><KEYWORD>Директива 93/13/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 2 и член 6, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Общи условия за превоз на железопътно предприятие</KEYWORD><KEYWORD>Задължителни законови или подзаконови разпоредби</KEYWORD><KEYWORD>Наказателна клауза</KEYWORD><KEYWORD>Правомощия на националния съд</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По съединени дела C‑349/18—C‑351/18</P><P>с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Vredegerecht te Antwerpen (Мирови съд Антверпен, Белгия) с актове от <DATE ISO="20180525">25 май 2018 г.</DATE>, постъпили в Съда на <DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, в рамките на производства по дела</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS)</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Mbutuku Kanyeba</HT> (C‑349/18),</P><P><HT TYPE="BOLD">Larissa Nijs</HT> (C‑350/18),</P><P><HT TYPE="BOLD">Jean-Louis Anita Dedroog</HT> (C‑351/18),</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis (докладчик), E. Juhász, M. Ilešič и C. Lycourgos, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за белгийското правителство, от C. Van Lul, C. Pochet и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от N. Ruiz García и P. Vanden Heede, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190611">11 юни 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071023">23 октомври 2007 година</DATE> относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="315" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2007">ОВ L 315, 2007 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>), и на член 2, буква a) и членове 3 и 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на спорове между Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen (NMBS) (Société nationale des chemins de fer belges, Национално дружество на белгийските железници, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>SNCB<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), от една страна, и г‑н Mbutuku Kanyeba (дело C‑349/18), г‑жа Larissa Nijs (дело C‑350/18) и г‑н Jean-Louis Anita Dedroog (дело C‑351/18), от друга, по повод на добавките към цената на билета, които тези лица трябва да заплатят заради това, че са пътували във влака без документ за превоз.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 93/13</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Тринадесето съображение от Директива 93/13 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>като има предвид, че законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки, определящи пряко или непряко условията в потребителски договори, се предполага да не съдържат неравноправни клаузи; като има предвид, че следователно не е необходимо да се включват условия, които отразяват задължителни нормативни или административни разпоредби, както и принципите или разпоредбите на международни конвенции, по които държавите членки или [Европейският съюз] са страна; като има предвид, че в този смисъл изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>задължителни законови или подзаконови разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> в член 1, параграф 2 също включва правила, които според правните норми при отсъствие на други уговорки, се прилагат между договарящи се страни<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, или принципи на международни конвенции, по които държавите членки или [Съюзът] са страна, по-специално в областта на транспорта, не са предмет на разпоредбите на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2, буква а) от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>По смисъла на настоящата директива:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>неравноправни клаузи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава договорните клаузи, определени в член 3<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 3 от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1371/2007</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съображения 1—3 от Регламент № 1371/2007 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>(1)</NO.P><TXT>В рамките на общата транспортна политика е важно да се гарантират правата на ползватели на пътниците, използващи железопътен транспорт, и да се подобрят качеството и ефективността на услугите за железопътен превоз на пътници с оглед подпомагане увеличаването на дяла на железопътния транспорт спрямо другите видове транспорт.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(2)</NO.P><TXT>Съобщението на Комисията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Стратегия за политика за защита на потребителите 2002—2006 г.<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> [<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="137" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="2002">ОВ C 137, 2002 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>] поставя за цел постигането на висока степен на защита на потребителя в областта на транспорта в съответствие с член 153, параграф 2 от Договора.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(3)</NO.P><TXT>Доколкото пътникът, използващ железопътен транспорт, е по-слабата страна по договора за превоз, правата на пътниците в това отношение следва да бъдат гарантирани<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 1, буква a) от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>С настоящия регламент се уреждат правилата относно:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>информацията, която железопътните предприятия трябва да предоставят, сключването на договори за превоз, издаването на билети, както и въвеждането на Компютризирана система за информация и резервации за железопътния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 3 от посочения регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>превозвач<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> означава железопътно предприятие, действащо на договорен принцип, с което пътникът е сключил договор за превоз, или поредица от последователни железопътни предприятия, които носят отговорност по силата на този договор;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава възмезден или безвъзмезден договор за превоз между железопътно предприятие или продавач на билети и пътник за предоставяне на една или повече транспортни услуги;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>директен билет<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> означава билет или билети, представляващ(и) договор за превоз за последователни железопътни услуги, предоставян(и) от едно или няколко железопътни предприятия;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Общи условия за превоз<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> означава условията на превозвача под формата на общи условия или тарифи в сила във всяка държава членка и които, по силата на сключения договор, са станали неразделна част от него;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Глава II от Регламент № 1371/2007 е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Договор за превоз, информация и билети<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и включва членове 4—10. Член 4 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>При спазване на разпоредбите на настоящата глава, сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети се урежда от разпоредбите на дял II и дял III от приложение I<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 9 от Регламента се отнася до наличието на билети, директните билети и резервациите и параграфи 2—4 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засягат […] разпоредбите на параграф 4, железопътните предприятия разпространяват билети на пътниците посредством поне един от следните пунктове за продажба:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>билетни гишета или автомати;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>телефон, интернет или друга широко разпространена информационна технология;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>във влаковете.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засягат разпоредбите на параграфи 4 и 5, железопътните предприятия разпространяват билети за услуги, предоставяни според договори за обществени услуги посредством поне един от следните пунктове за продажба:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>билетни гишета или автомати;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>във влаковете.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Железопътните предприятия предоставят възможност за закупуване на билети за съответната услуга във влака, освен ако тази възможност е ограничена или отказана по съображения, свързани със сигурността или борбата с измамите, или поради изискване за задължителна резервация, както и по разумни търговски съображения<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Приложение I към Регламент № 1371/2007 е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Извлечение от Единните правила относно Договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж (CIV)<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и се състои от дялове II—VII от допълнение А към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от <DATE ISO="19800509">9 май 1980 г.</DATE>, изменена с Протокола за изменение на COTIF от <DATE ISO="19990603">3 юни 1999 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>COTIF<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>). Така включеният в приложение I от Регламента дял II от това допълнение е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Сключване и изпълнение на договора за превоз<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и съдържа членове 6—11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 6 от допълнение А към COTIF е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда — багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите единни правила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 7 от допълнение А урежда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>[д]окумент[а] за превоз<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и параграфи 1 и 2 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Общите условия на превоз определят формата и съдържанието на документите за превоз, както и езика и азбуката, на които те трябва да бъдат напечатани и попълнени.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>В документа за превоз трябва да бъдат вписани най-малко:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>всяко друго указание, необходимо за доказване на сключването и съдържанието на договора за превоз и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от този договор<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В член 8, параграф 1 от допълнение A се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[о]свен при противоположно споразумение между пътника и превозвача превозната цена се заплаща предварително<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 9 от допълнение А е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Право на превоз. Отстраняване от превоз<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Параграф 1 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>От началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. Общите условия на превоз могат да предвиждат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>дали и при какви условия се прилага възстановяване на допълнителната такса<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>През 2015 г. на г‑н Kanyeba са издадени четири констативни акта, от които е видно, че четири пъти е пътувал с влак, без да е снабден с документ за превоз (дело C‑349/18), в нарушение на членове 156—160 от приложимите към онзи момент условия за превоз на SNCB. През 2013 г. и 2015 г. пет подобни констативни акта са съставени на г‑жа Nijs (дело C‑350/18). През 2014 г. и 2015 г. са издадени 11 подобни констативни акта по отношение на г‑н Dedroog (дело C‑351/18).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>SNCB предлага на всяко от тези лица възможността да уреди отношенията си с дружеството, като или плати незабавно цената на пътуването с увеличението съгласно т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>бордна тарифа<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, или в срок от 14 дни от констатирането на нарушението заплати фиксирана сума в размер на 75 EUR, а за нарушенията отпреди 2015 г. — цената на превоза, увеличена с 60 EUR. След изтичането на този 14‑дневен срок за ответниците в главните производства остава възможността да заплатят фиксирана сума в размер на 225 EUR, а за нарушенията отпреди 2015 г. — цената на превоза, увеличена с 200 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Нито един от ответниците в главните производства не използва тези възможности, поради което SNCB предявява искове срещу тях пред запитващата юрисдикция — Vredegerecht te Antwerpen (Мирови съд Антверпен, Белгия), като моли да бъдат осъдени да му платят суми в размер на 880,20 EUR (дело C‑349/18), <FT TYPE="DECIMAL">1103,90</FT> EUR (дело C‑350/18) и <FT TYPE="NUMBER">2394</FT> EUR (дело C‑351/18) заедно със съответните разноски по делата. SNCB мотивира исковете си с това, че тъй като ответниците в главните производства не са закупили документи за превоз, правоотношенията им с него не са договорни, а административни, уредени с подзаконов нормативен акт. Ответниците не се явяват пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Тази юрисдикция счита, че предвид практиката на Съда е длъжна да прецени служебно дали не следва да приложи правилата относно неравноправните клаузи, щом услугата се предоставя на потребител. Тя отбелязва, че отнесените до нея дела се водят между, от една страна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>потребители<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на доктрината за неравноправните клаузи, доколкото според нея това понятие обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>всяко физическо лице, което действа поради интереси, които не са свързани с упражняваната от него търговска, производствена или занаятчийска дейност или свободна професия<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на тази доктрина, като в това отношение тя препраща към решение на Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия). Запитващата юрисдикция посочва, че затова е длъжна да продължи с анализа на приложимостта на тази доктрина и за целта трябва да определи какво е правоотношението между SNCB и ответниците в главните производства и съответно дали помежду им има сключен договор за превоз.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В това отношение тя отбелязва, че не е ясно какво е правното основание на общите условия за превоз на SNCB, които определят съответните права и задължения на дружеството и на пътниците. Според една от тезите по този въпрос посочените общи условия представляват чисто договорни клаузи. Друга теза гласи, че те са подзаконов нормативен акт по смисъла на административното право. В белгийското право е налице и разногласие по въпроса за вида на правоотношението между SNCB и пътника. Според една от тезите по въпроса това правоотношение е винаги договорно, включително ако пътникът не разполага с валиден документ за превоз. Със самото влизане в зоната, в която се допускат само лица с документи за превоз, възниквал договор за превоз, който в тези случаи бил чист договор с общи условия. Другата теза гласи, че когато пътникът си е набавил документ за превоз, правоотношението е договорно, а когато няма такъв документ, то е административно. Всъщност в този случай не били налице съвпадащи волеизявления, тъй като пътникът не иска да плаща за превоза, а транспортното дружество не иска да го превозва без възнаграждение. Запитващата юрисдикция посочва, че тези дискусии в белгийското право може би вече не са от значение, тъй като Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) и Hof van Cassatie (Касационен съд) са постановили, че доктрината за неравноправните клаузи се прилага и при административни правоотношения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че доктрината за неравноправните клаузи предполага наличието на договор, а според нея понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>договор<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> е понятие на правото на Съюза. В това отношение тя се позовава на член 9, параграф 4 от Регламент № 1371/2007 и поставя въпроса в кой момент се сключва договорът за превоз, и по-точно дали това е моментът на влизането в зоната, в която по принцип лицето трябва да притежава документ за превоз, или е моментът на придобиването на документа за превоз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Освен това тя смята, че въпросът за възникването на договора за превоз трябва да се преценява във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13. В контекста на отнесените до нея дела би трябвало да се приеме, че независимо дали представляват договорни клаузи или подзаконови норми, общите условия за превоз на SNCB не са договорени индивидуално по смисъла на последно посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Поради тези съображения тя си задава въпроса дали между транспортното дружество и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори ако пътникът ползва услугите на този превозвач, без да си набави документ за превоз. Ако не е така, тя иска да се установи дали доктрината за неравноправните клаузи се прилага към пътник, който ползва обществения транспорт, без да си е набавил документ за превоз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>За случай че Съдът приеме, че общите условия за превоз на SNCB трябва да се преценяват от гледна точка на доктрината за неравноправните клаузи, запитващата юрисдикция отбелязва, че в белгийското право санкцията за използване на неравноправна клауза е нищожността на тази клауза и че съгласно практиката на Съда правото на Съюза по същество не допуска националният съд, който констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Белгийската правна доктрина обаче критикува тази забрана за субсидиарно прилагане на общите диспозитивни норми като недостатъчно нюансирана. Ето защо запитващата юрисдикция иска да установи може ли да има обстоятелства, при които продавачът или доставчикът има интерес от запазването на дадена клауза, но потребителят има интерес обхватът ѝ да бъде изменен от съда, и в такъв случай може ли тези обстоятелства да бъдат абстрактно определени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При тези условия Vredegerecht te Antwerpen (Мирови съд Антверпен) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани еднакво по всяко от съединените дела:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли член 9, параграф 4 от [Регламент № 1371/2007] във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че между предприятието превозвач и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори и когато пътникът ползва предоставяната от превозвача услуга, без да е закупил билет?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на предходния въпрос, разпростира ли се доктрината за неравноправните клаузи и по отношение на пътник, който ползва обществено превозно средство без билет и поради това съгласно общите условия на превозвача, считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер или тъй като са обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата, той е длъжен да заплати добавка към билета за превоз?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Изключва ли член 6 от Директива 93/13 — съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>[д]ържавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> — във всички случаи възможността съдът да изменя по своя преценка квалифицираната като неравноправна клауза или да прилага вместо нея общата правна уредба?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на предходния въпрос, при какви обстоятелства националният съд може да пристъпи към изменяне на квалифицирана като неравноправна клауза или към прилагане на общата правна уредба?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Ако не е възможно да се даде абстрактен отговор на предходните въпроси, се поставя въпросът дали в случай че националният железопътен превозвач констатира, че даден пътник е нередовен, и му наложи гражданскоправна санкция — чрез начисляването на добавка, платима в зависимост от конкретния случай като допълнение към редовния билет — но сезираният съд стигне до заключението, че изискването за добавка е неравноправно по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от Директива 93/13, изключва ли член 6 от Директива 93/13 възможността съдът да обяви тази клауза за нищожна и да приложи общата правна уредба относно гражданската отговорност, за да бъдат поправени претърпените от националния железопътен превозвач вреди?<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE> председателят на Съда съединява дела C‑349/18—C‑351/18 за целите на писмената фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 9, параграф 4 от Регламент № 1371/2007 в светлината на Директива 93/13. Този регламент обаче изобщо не препраща към Директива 93/13. Нещо повече, при съпоставка между член 1 от Регламента и член 1 от Директивата се установява, че тези актове имат различен предмет. Следователно разпоредбите на Директива 93/13 не биха<?PAGE NO="9"?> могли да са релевантни за тълкуването на Регламент № 1371/2007 (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040909">9 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meiland Azewijn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑292/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:499">EU:C:2004:499</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Møller</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑585/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:847">EU:C:2011:847</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑525/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2202">EU:C:2014:2202</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>От друга страна, доколкото с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 9, параграф 4 от Регламент № 1371/2007, следва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася до възможността за закупуване на билети за съответната услуга във влака, каквато възможност железопътните предприятия по принцип трябва да предоставят. От актовете за преюдициално запитване обаче следва, че по делата в главните производства стои въпрос не толкова за тази възможност, а за това дали когато пътникът пътува във влака, без да си е набавил билет, трябва да се приеме, че с факта на качването му във влака възниква договорно правоотношение между него и железопътното предприятие по смисъла на този регламент. Следователно член 9, параграф 4 сам по себе си не е разпоредбата, която следва да се тълкува за целите на споровете в главните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От постоянната практика на Съда обаче следва, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Обстоятелството, че от формална гледна точка националната юрисдикция е формулирала преюдициалния си въпрос чрез позоваване на определени разпоредби на правото на Съюза, не е пречка Съдът да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът е длъжен да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По тези съображения и предвид мотивите на актовете за преюдициално запитване следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влака с цел да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Съгласно член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> за целите на този регламент означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>възмезден или безвъзмезден договор за превоз между железопътно предприятие или продавач на билети и пътник за предоставяне на една или повече транспортни услуги<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050607">7 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>VEMW и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑17/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:362">EU:C:2005:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Westbahn Management</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑136/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:740">EU:C:2012:740</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Що се отнася до текста на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007, следва да се отбележи, от една страна, че терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>договор<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> в общоупотребимия му смисъл обозначава формирано със съвпадащи волеизявления съглашение за постигане на определени правни последици. От друга страна, в урежданата от Регламента област и предвид текста на тази разпоредба въпросните последици се състоят главно в задължаване на железопътното предприятие да предостави на пътника една или повече транспортни услуги и задължаване на пътника да плати цената за това, освен ако транспортната услуга не му се предоставя безвъзмездно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В този смисъл от констатациите в предходната точка следва, че щом железопътното предприятие предоставя свободен достъп до своя влак и щом пътникът се качва във влака с цел да пътува, то и двете страни изявяват съвпадаща воля да встъпят в договорно правоотношение, така че по принцип са изпълнени необходимите условия, за да се констатира наличието на договор за превоз. Текстът на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 обаче не позволява да се определи дали притежаването на билет от пътника е абсолютно необходима предпоставка, за да може да се приеме, че е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася до контекста на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007, следва да се отбележи, на първо място, че терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> се съдържа в редица други разпоредби на Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Например член 3, точка 10 от Регламента дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>директен билет<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>билет или билети, представляващ(и) договор за превоз за последователни железопътни услуги, предоставян(и) от едно или няколко железопътни предприятия<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Член 4 от същия регламент, който урежда именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>договора за превоз<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, пък предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>[п]ри спазване на разпоредбите на [глава II от Регламент № 1371/2007] сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети се урежда от разпоредбите на дял II и дял III от приложение I<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> към Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Във връзка с това във въпросното приложение I към Регламент № 1371/2007 е възпроизведен в частност дял II от допълнение А към COTIF, който се отнася до сключването и изпълнението на договора за превоз. Съгласно член 6, параграф 1 от това допълнение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>[с] договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда — багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, а в член 6, параграф 2 се уточнява, че договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника, и че без да се нарушават разпоредбите на член 9 от допълнение А, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на единните правила на COTIF. В член 6, параграф 3 от посоченото допълнение се добавя, че документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Освен това член 7, параграф 1 от допълнение А към COTIF предвижда, че общите условия за превоз определят в частност формата и съдържанието на документите за превоз, а параграф 2, буква в) от този член гласи, че в документа за превоз трябва в частност да бъде вписано всяко указание, необходимо за доказване на сключването и съдържанието на договора за превоз и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от този договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение е важно също така да се подчертае, че от член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1371/2007 следва, че без да се засягат разпоредбите на параграф 4 от този член, железопътните предприятия са длъжни да издават билети на пътниците посредством поне един от трите — или двата, ако става дума за билети за услугите, предоставяни според договори за обществени услуги — изброени в тези разпоредби пунктове за продажба, сред които са посочени и самите влакове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че видно от член 8, параграф 1 от допълнение A към COTIF, който е включен в приложение I към този регламент, превозната цена се заплаща предварително само ако няма противоположно споразумение между пътника и превозвача.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Освен това безспорно член 9 от допълнение А — чиито разпоредби не трябва да се нарушават при прилагането на член 6 от това допълнение — предвижда в параграф 1, първо изречение, че от началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. В член 9, второ изречение, буква а) и съответно буква б) обаче се уточнява, че общите условия на превоз могат да предвиждат, че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса, и че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Същевременно съгласно член 3, точка 16 от Регламент № 1371/2007 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>общи условия за превоз<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> за целите на този регламент означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>условията на превозвача под формата на общи условия или тарифи в сила във всяка държава членка и които, по силата на сключения договор, са станали неразделна част от него<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, а член 3, точка 2 дефинира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>превозвача<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>железопътно предприятие, действащо на договорен принцип, с което пътникът е сключил договор за превоз, или поредица от последователни железопътни предприятия, които носят отговорност по силата на този договор<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Доколкото съгласно член 9 от допълнение A към COTIF, който е включен в приложение I към Регламент № 1371/2007, общите условия за превоз може да се противопоставят на пътник, който не представи валиден документ за превоз или откаже незабавно да плати документа за превоз, и доколкото съгласно член 3, точка 16 във връзка с член 3, точка 2 от Регламента тези общи условия стават за целите на Регламента неразделна част от договора за превоз между железопътното предприятие и пътника по силата на сключения договор, това означава, че железопътното предприятие, което оставя свободен достъп до влаковете си, и пътникът, който се качва в такъв влак с цел да пътува, трябва да се смятат за страни по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на Регламента от момента, в който пътникът се намира във влака при такива условия. Всъщност в противен случай не би могло общите условия за превоз да се противопоставят на пътника въз основа на Регламент № 1371/2007.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В този смисъл от тези контекстуални съображения ясно следва, че билетът, обозначаван в допълнение А и с термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>документ за превоз<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, не е нищо повече освен документа, който материализира договора за превоз по смисъла на Регламент № 1371/2007.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следователно текстът и контекстът на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 налагат извода, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по смисъла на тази разпоредба трябва за целите на Регламента да се разбира като независещо от това дали пътникът притежава билет и като обхващащо хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Това тълкуване намира потвърждение в целите на Регламент № 1371/2007. От една страна, съгласно член 1, буква а) от Регламента предмет на този регламент е установяването на правилата относно сключването на договори за превоз. От друга страна, в съображение 1 от Регламента в частност се подчертава, че в рамките на общата транспортна политика е важно да се гарантират правата на пътниците като ползватели на железопътен транспорт. Освен това от съображение 2 от Регламента следва, че в областта на транспорта трябва да се постигне висока степен на защита на потребителя, а съображение 3 гласи, че доколкото пътникът, използващ железопътен транспорт, е по-слабата страна по договора за превоз, правата на пътниците в това отношение следва да бъдат гарантирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Би било в противоречие с тези цели да се приеме, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на Регламент № 1371/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет. Всъщност, ако можеше да се приеме, че само защото не е имал билет при качването си във влака, такъв пътник не е страна по договорно отношение с железопътното предприятие,<?PAGE NO="12"?> предоставило свободен достъп до своите влакове, щеше да е възможно по независещи от него причини този пътник да бъде лишен от правата, които Регламентът свързва със сключването на договор за превоз, а това би било в разрез с целта на Регламента, припомнена в съображения 1—3 от него, а именно да се защитят пътниците, използващи железопътен транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Освен това, доколкото в Регламент № 1371/2007 няма разпоредби в това отношение, подобно тълкуване не засяга въпросите за действителността на договора и за последиците от неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните, въпроси, които продължават да се уреждат от приложимото национално право поради липсата на разпоредби в Регламента в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия и петия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>С третия и петия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националният съд, който констатира неравноправност на наказателна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тази клауза в тежест на потребителя, нито да замести клаузата с диспозитивна разпоредба от националното право. В този контекст посочената юрисдикция иска също да установи дали Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главните производства не допуска националният съд освен това да приложи разпоредбите на националното право относно извъндоговорната отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В това отношение следва в началото да се отбележи, че според сведенията в преюдициалните запитвания в настоящия случай наказателната клауза, която запитващата юрисдикция би могла евентуално да обяви за неравноправна, е част от общите условия за превоз на SNCB, за които тази юрисдикция уточнява, че са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> и че са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Предвид тези уточнения следва да се напомни, че съгласно член 1, параграф 2 от Директива 93/13 договорните условия, които отразяват в частност задължителни законови или подзаконови разпоредби, не са предмет на разпоредбите на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, както следва от тринадесето съображение от Директива 93/13, предвиденото в член 1, параграф 2 от Директивата изключение действа по отношение на повелителните разпоредби на националното право, тоест тези, които се прилагат за страните независимо от тяхната воля, и по отношение на диспозитивните му разпоредби, тоест тези, които се прилагат, когато страните не са уговорили друго, а също така и по отношение на договорните клаузи, които отразяват тези разпоредби (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>RWE Vertrieb</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑92/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:180">EU:C:2013:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barclays Bank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:279">EU:C:2014:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Woonhaven Antwerpen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑446/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:954">EU:C:2017:954</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Това изключение се обосновава с факта, че по принцип може с основание да се предполага, че националният законодател е постигнал равновесие между всички права и задължения на страните по някои договори, а законодателят на Съюза изрично е решил да запази това равновесие (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barclays Bank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:279">EU:C:2014:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, както и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Woonhaven Antwerpen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑446/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:954">EU:C:2017:954</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В този смисъл съгласно практиката на Съда това изключение от приложното поле на Директива 93/13 предполага да са изпълнени две условия. От една страна, договорната клауза трябва да отразява законова или подзаконова разпоредба, и от друга страна, разпоредбата трябва да е задължителна (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170920">20 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andriciuc и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑186/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:703">EU:C:2017:703</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Освен това от практиката на Съда по същество следва, че посоченото изключение обхваща задължителните законови и подзаконови разпоредби, различни от тези, които са свързани с обхвата на правомощията на националния съд да преценява неравноправния характер на договорните клаузи (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barclays Bank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:279">EU:C:2014:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Santander и Escobedo Cortés</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑96/16 и C‑94/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:643">EU:C:2018:643</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Проверката за наличието на тези условия е от компетентността на националната юрисдикция във всеки отделен случай (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asbeek Brusse и De Man Garabito</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170920">20 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andriciuc и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑186/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:703">EU:C:2017:703</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Когато извършва тази проверка, националната юрисдикция трябва да отчита факта, че с оглед по-специално на целта на Директива 93/13, а именно защита на потребителите срещу неравноправни клаузи, включени от продавачи или доставчици в сключени с тях договори, въведеното в член 1, параграф 2 от същата директива изключение трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>OTP Bank и OTP Faktoring</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑51/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:750">EU:C:2018:750</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Предвид това уточнение Съдът следва да анализира третия и петия въпрос въз основа на допускането — чиято точност запитващата юрисдикция ще трябва да провери — че клаузата, която тази юрисдикция смята да обяви за неравноправна, не е извън приложното поле на Директива 93/13 по силата на член 1, параграф 2 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда, че държавите членки определят изискването включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право и договорът да продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Съдът е тълкувал тази разпоредба в смисъл, че националният съд трябва да изведе всички последици, които съгласно националното право произтичат от констатацията за неравноправност на съответната клауза, за да гарантира, че потребителят няма да е обвързан от тази клауза. В това отношение Съдът е уточнил, че когато смята дадена договорна клауза за неравноправна, националният съд е длъжен да не я прилага, така че тя да няма задължителна сила за потребителя, освен ако потребителят се противопостави на това (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asbeek Brusse и De Man Garabito</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abanca Corporación Bancaria и Bankia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑70/17 и C‑179/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:250">EU:C:2019:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Съдът също така вече е постановил, че когато националният съд констатира нищожността на неравноправна клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на националния съд да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kásler и Káslerné Rábai</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑26/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:282">EU:C:2014:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abanca Corporación Bancaria и Bankia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑70/17 и C‑179/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:250">EU:C:2019:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По-конкретно, Съдът е постановил, че тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд, след като установи неравноправния характер на наказателна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тежест на потребителя, вместо изцяло да откаже да приложи съответната клауза по отношение на потребителя (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asbeek Brusse и De Man Garabito</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150121">21 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unicaja Banco и Caixabank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/13, C‑484/13, C‑485/13 и C‑487/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:21">EU:C:2015:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В този смисъл договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asbeek Brusse и De Man Garabito</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150121">21 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unicaja Banco и Caixabank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/13, C‑484/13, C‑485/13 и C‑487/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:21">EU:C:2015:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Ако на националния съд беше позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такъв договор, подобно правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13. Всъщност това правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя, доколкото продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и те да бъдат обявени за нищожни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се съхранят интересите им (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asbeek Brusse и De Man Garabito</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abanca Corporación Bancaria и Bankia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑70/17 и C‑179/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:250">EU:C:2019:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Освен това Съдът наистина допуска изключение от този принцип, като приема, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска националният съд въз основа на принципи на договорното право да премахне неравноправната клауза, като я замести с диспозитивна разпоредба от националното право, при условие че това заместване е в съответствие с целта на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и позволява да се създаде действително равновесие между правата и задълженията на съдоговорителите, което може да възстанови равенството между тях. Съдът обаче ограничава тази възможност до случаите, когато обявяването на неравноправната клауза за нищожна би задължило съда да обяви недействителността на договора в неговата цялост, излагайки по този начин потребителя на особено неблагоприятни последици, така че последният би се оказал ощетен от това (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150121">21 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unicaja Banco и Caixabank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/13, C‑484/13, C‑485/13 и C‑487/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:21">EU:C:2015:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abanca Corporación Bancaria и Bankia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑70/17 и C‑179/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:250">EU:C:2019:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>При все това, освен ако не се констатира друго при проверките, които трябва да направи запитващата юрисдикция, по делата в главните производства не личи евентуалното обявяване на разглежданата наказателна клауза за нищожна да е годно да доведе до обявяване на целите договори за недействителни и така да изложи потребителите на особено неблагоприятни последици.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали при обстоятелства като разглежданите в главните производства запитващата юрисдикция има възможност освен това да приложи нормите на националното право относно извъндоговорната отговорност, достатъчно е да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1 от Директива 93/13 тя има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител, и че тази директива не съдържа нито една разпоредба относно извъндоговорната отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Ето защо въпросът дали обстоятелства като разглежданите в главните производства биха могли освен това да се подведат под нормите на правото в областта на извъндоговорната отговорност, се урежда не от Директива 93/13, а от националното право. Поради това този въпрос не следва да се обсъжда в рамките на разглежданите тук преюдициални запитвания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на третия и петия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, националният съд, който констатира неравноправност на наказателна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тази клауза в тежест на потребителя, и от друга страна, въз основа на принципи на националното договорно право националният съд да замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, освен ако съответният договор няма да може да се изпълнява без неравноправната клауза, а обявяването му за недействителен в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Предвид отговора на третия и петия въпрос не е необходимо да се отговаря на четвъртия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните в главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071023">23 октомври 2007 година</DATE> относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, трябва да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>договор за превоз<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, националният съд, който констатира неравноправност на наказателна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тази клауза в тежест на потребителя, и от друга страна, въз основа на принципи на националното договорно право националният съд да замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, освен ако<?PAGE NO="16"?> съответният договор няма да може да се изпълнява без неравноправната клауза, а обявяването му за недействителен в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>