<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-819/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0819</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:373">EU:C:2021:373</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑819/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Stichting Cartel Compensation и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">М. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210506">6 май 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑819/19</P><P>Stichting Cartel Compensation,</P><P>Equilib Netherlands BV,</P><P>срещу</P><P>Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV,</P><P>Martinair Holland NV,</P><P>Deutsche Lufthansa AG,</P><P>Lufthansa Cargo AG,</P><P>British Airways plc,</P><P>Société Air France SA,</P><P>Singapore Airlines Ltd,</P><P>Singapore Airlines Cargo Pte Ltd,</P><P>Swiss International Air Lines AG,</P><P>Air Canada,</P><P>Cathay Pacific Airways Ltd,</P><P>Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden<BR/>SAS AB<BR/>SAS Cargo Group A/S</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП</KEYWORD><KEYWORD>Правила за прилагане на член 103 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Преходен режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Споразумения и съгласувани практики по отношение на няколко елемента от ценообразуването на услугите за въздушен превоз на товари (налагане на допълнителни такси за гориво и безопасност, отказ за плащане на комисиони върху допълнителните такси)</KEYWORD><KEYWORD>Искане за обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Директен ефект</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на националните съдилища</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands BV (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ищците<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) искат да бъде постановено установително съдебно решение по отношение на ответниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Deutsche Lufthansa AG, Lufthansa Cargo AG, British Airways plc, Société Air France SA, Singapore Airlines Ltd, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, Swiss International Air Lines AG, Air Canada, Cathay Pacific Airways Ltd, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и SAS Cargo Group A/S (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>ответниците<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE> и да им бъде присъдено обезщетение за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) заради съгласуване на различни елементи от цената, която се начислява за услуги за въздушен превоз на товари в рамките на полети между летища във и от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Твърди се, че тази практика е била налице през период, в който Съветът все още не е бил приел разпоредби за изпълнение по отношение на някои части от сектора на въздушния транспорт, така че да се осигури <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>пълното прилагане<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> на прогласените в член 101 ДФЕС принципи. По тази причина ответниците твърдят, че компетентността за прилагане на член 101 ДФЕС е оставена единствено на административните органи на държавите членки и на Европейската комисия съгласно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>преходния режим<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, предвиден в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В настоящия случай се повдига въпросът за компетентността на националните съдилища да прилагат член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП по отношение на антиконкурентни практики, осъществени по време на този <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>преходен режим<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. Този може би технически и ограничен във времето въпрос обаче на свой ред поставя по-фундаментален въпрос относно (взаимо)зависимостта между прилагането на публичноправно (административно) и частноправно (съдебно) равнище на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Договор за функционирането на ЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Членове 101—105 ДФЕС определят правилата в областта на конкуренцията. Релевантни за настоящия случай са следните разпоредби:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Член 101</P><P>(предишен член 81 от ДЕО)</P><P>1. Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><P>2. Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член, са нищожни.</P><P>3. Разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия;</P></ITEM><ITEM><P>всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия;</P></ITEM><ITEM><P>всяка съгласувана практика или определен вид съгласувани практики,</P></ITEM></LIST></P><P>които допринасят за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, без:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да налагат на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да дават възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]</P><P>Член 103</P><P>(предишен член 83 от ДЕО)</P><P>1. Регламентите или директивите, необходими за прилагането на принципите, залегнали в членове 101 и 102, се приемат от Съвета, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.</P><P>2. Разпоредбите, посочени в параграф 1, са предназначени в частност:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да предвидят подробни правила за прилагането на член 101, параграф 3, като се вземе предвид необходимостта да се осигури от една страна ефективен контрол, и от друга опростяването на административните процедури в максималната възможна степен;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>да се определят, ако съществува необходимост от това в различните отрасли от икономиката, обхвата на приложение на членове 101 и 102;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><P>Член 104</P><P>(предишен член 84 от ДЕО)</P><?PAGE NO="4"?><P>До влизането в сила на разпоредбите, приети в съответствие с член 103, компетентните органи в държавите членки се произнасят относно допустимостта на споразумения, решения и съгласувани практики, както и относно злоупотребата с господстващо положение във вътрешния пазар, в съответствие с тяхното национално право и в частност разпоредбите на член 101, параграф 3 и на член 102.</P><P>Член 105</P><P>(предишен член 85 от ДЕО)</P><P>1. Без да се засягат разпоредбите на член 104, Комисията осигурява прилагането на принципите, предвидени в членове 101 и 102. По искане на държава членка или по своя собствена инициатива и в сътрудничество с компетентните органи в държавите членки, които ѝ оказват съответната помощ, Комисията разследва случаите на предполагаемо нарушение на тези принципи. Ако установи, че има такова нарушение, тя предлага съответните мерки за неговото преустановяване.</P><P>2. Ако нарушението не бъде преустановено, Комисията отбелязва нарушаването на принципите в мотивирано решение. Комисията може да публикува своето решение и да овласти държавите членки да предприемат мерките, необходими за прекратяването на това положение, чиито условия и подробности определя тя.</P><P>3. Комисията може да приема регламенти относно категориите споразумения, за които Съветът е приел регламент или директива, съгласно член 103, параграф 2, буква б)<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Споразумението за ЕИП</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Споразумението за ЕИП има за цел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономически отношения между договарящите се страни, при еднакви условия на конкуренция и при спазване на същите правила за създаване на еднородно [ЕИП] […]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Член 1, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 3).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 6 от Споразумението за ЕИП гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Без да се засяга бъдещото развитие на съдебната практика, разпоредбите на настоящото споразумение, когато по същество са идентични на съответните правила на Договора за [функционирането на Европейския съюз], на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и на актовете, приети при прилагане на тези два договора, се тълкуват за целите на въвеждането и прилагането им съгласно съответната съдебна практика на Съда на [Европейския съюз], предхождаща датата на подписване на настоящото споразумение<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 53 от Споразумението за ЕИП по същество е идентичен с член 101 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 55 от Споразумението за ЕИП:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="055.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите за прилагане на членове 53 и 54, които се съдържат в протокол 21 и в приложение XIV, Комисията на ЕО и Надзорният орган на ЕАСТ, създаден по силата на член 108, параграф 1, осигурява[т] прилагането на принципите, определени в членове 53 и 54.</ALINEA><ALINEA>Компетентният надзорен орган по силата на разпоредбите на член 56 извършва разследване по собствена инициатива или по искане на държава в рамките на съответната територия, или по искане на другия надзорен орган, на случаите, в които се счита, че има нарушения на горепосочените принципи. Компетентният надзорен орган разследва тези случаи в сътрудничество с националните компетентни органи на съответната територия, както и с другия надзорен орган, който му оказва помощ съгласно своите вътрешни правила.</ALINEA><ALINEA>Ако този орган констатира, че има допуснато нарушение, той предлага подходящи мерки за неговото преустановяване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="055.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако нарушението не бъде преустановено, компетентният надзорен орган констатира нарушаването на принципите чрез изготвяне на мотивирано решение.</ALINEA><ALINEA>Компетентният надзорен орган може да публикува своето решение и да разреши на държавите в рамките на неговата територия да вземат при условията и в съответствие с начините, които той определя, необходимите мерки за справяне с положението. Той може също така да поиска от другия надзорен орган да разреши на държавите в рамките на неговата територия, да вземат такива мерки<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, националното производство и отправеният преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> Европейската комисия приема Решение C(2010) 7694 окончателен относно производство по член 101 [ДФЕС], член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Споразумението с Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></NOTE> (дело COMP/39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>решението от 2010 г.<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Дело C.39258 — Товарен въздушен транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="371" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2014">ОВ C 371, 2014 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В членове 1—4 от решението от 2010 г. се съдържат констатации, че редица превозвачи са участвали в съгласуването на различни елементи от цената, която се начислява за услуги за въздушен превоз на товари в рамките на полети между летища в Съюза и/или ЕИП, между летища в Съюза и/или ЕИП и летища в трети държави, както и между летища в Съюза и в Швейцария, в нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария за различни периоди (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>разглежданото поведение<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>). Съгласно решението от 2010 г. общата продължителност на това нарушение обхваща периода от декември 1999 г. до февруари 2006 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В решенията си от <DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE> Общият съд на Европейския съюз частично отменя решението от 2010 г. по отношение на ищците в делата, с които е сезиран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Canada/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑9/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:994">EU:T:2015:994</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑28/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:995">EU:T:2015:995</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Japan Airlines/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑36/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:992">EU:T:2015:992</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cathay Pacific Airways/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑38/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:985">EU:T:2015:985</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargolux Airlines/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑39/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:991">EU:T:2015:991</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑40/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:986">EU:T:2015:986</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑43/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:989">EU:T:2015:989</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Lufthansa и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑46/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:987">EU:T:2015:987</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>British Airways/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑48/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:988">EU:T:2015:988</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>SAS Cargo Group и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑56/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:990">EU:T:2015:990</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air France-KLM/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑62/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:996">EU:T:2015:996</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air France/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑63/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:993">EU:T:2015:993</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martinair Holland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑67/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:984">EU:T:2015:984</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По същество Общият съд установява, че в решението от 2010 г. са налице противоречия между мотивите и разпоредителната му част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. например решение от <DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, Air Canada/Комисия (T‑9/11, непубликувано, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:994">EU:C:2015:994</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170317">17 март 2017 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2017) 1742 final относно производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария (дело AT.39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>решението от 2017 г.<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решението от 2017 г. не е оповестено публично. На разположение обаче е резюме на констатациите. Вж. Резюме на Решение на Комисията от <DATE ISO="20170317">17 март 2017 година</DATE> относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="188" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2017">ОВ C 188, 2017 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>резюмето на решението от 2017 г.<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>).</P></NOTE>. С решението от 2017 г. се запазва същността на решението от 2010 г. С него също така се потвърждава общата продължителност на нарушението от декември 1999 г. до февруари 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно резюмето на решението от 2017 г. Комисията установява, че редица превозвачи са участвали в картел, свързан с разглежданото поведение. С това поведение се нарушават член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария. То обхваща: i) полети между летища в Съюза (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>полетите в рамките на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), ii) полети между летища в Съюза и летища извън ЕИП (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>полетите между ЕС и трети държави<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), iii) полети между летища в ЕИП (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>полетите в рамките на ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>), iv) полети между летища в държави, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави — членки на Европейския съюз, и летища в трети държави (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>), както и v) полети между летища в Съюза и в Швейцария (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>полетите между Съюза и Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В резюмето на решението от 2017 г. се уточняват нарушението и налагането на глоби за различни периоди във връзка с различни полети по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>За полетите в рамките на Съюза Комисията е компетентна да установи наличието на нарушение и да наложи глоби за поведение, свързано с въздушния превоз между летища в Съюза преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> Причината за това е, че <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> с Регламент (ЕИО) № 3975/87<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19871214">14 декември 1987 година</DATE> за установяване на процедура за прилагане на правилата за конкуренция на предприятията в сектора на въздушния транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="374" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1987">ОВ L 374, 1987 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> на Комисията са били предоставени изпълнителни правомощия да прилага член 101 ДФЕС по отношение на въздушния транспорт само между летища в Съюза. Въздушният транспорт между летища на Съюза и летища в трети държави обаче е изключен от приложното поле на този регламент.</P></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><P>По същите причини компетентността на Комисията по отношение на полетите между Съюза и трети държави се свежда до поведение, станало факт <HT TYPE="ITALIC">след</HT> <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE></P></ITEM><ITEM><P>Колкото до полетите в рамките на ЕИП Комисията е компетентна да установи наличие на нарушение и да наложи глоби за целия период 1999—2006 г.</P></ITEM><ITEM><P>По отношение на полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави Решение № 130/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 130/2004 от <DATE ISO="20040924">24 септември 2004 година</DATE> за изменение на приложение XIV (Конкуренция), Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) и Протокол 23 (относно сътрудничеството между надзорните органи (член 58) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="064" PAGE.FIRST="57" DATE.PUB="2005">ОВ L 64, 2005 г., стр. 57</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 65, стр. 161).</P></NOTE> и Решение № 40/2005<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 40/2005 от <DATE ISO="20050311">11 март 2005 година</DATE> за изменение на приложение XIII (Транспорт) и Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" PAGE.FIRST="38" DATE.PUB="2005">ОВ L 198, 2005 г., стр. 38</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 66, стр. 95).</P></NOTE> влизат в сила на <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> Считано от тази дата, Регламент (ЕО) № 411/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20040226">26 февруари 2004 година</DATE> за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между Общността и трети държави (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 68, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 225).</P></NOTE> и Регламент (ЕО) № 1/2003<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 1, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).</P></NOTE> започват да се прилагат в рамките на Споразумението за ЕИП. Следователно Комисията не установява наличието на нарушения и не налага глоби за поведение, свързано с полети между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE></P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Решението от 2017 г. се обжалва и пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Дела Air Canada/Комисия (T‑326/17), Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия (T‑325/17), Japan Airlines/Комисия (T‑340/17), Cathay Pacific Airways/Комисия (T‑343/17), Cargolux Airlines/Комисия (T‑334/17), Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (T‑344/17), Singapore Airlines и Singapore Airlines Cargo PTE/Комисия (T‑350/17), Deutsche Lufthansa и др./Комисия (T‑342/17), British Airways/Комисия (T‑341/17), SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑324/17), Air France-KLM/Комисия (T‑337/17), Air France/Комисия (T‑338/17), и Martinair Holland/Комисия (T‑323/17).</P></NOTE>. Разглеждането на тези дела все още не е приключило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Едновременно с това ищците предявяват граждански иск срещу ответниците пред Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия). Тази юрисдикция изяснява, че дружествата ищци са създадени специално с цел предявяване на цедираните им вземания за обезщетение за вреди, произтичащи от констатациите на Комисията за нарушения на правото в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Ищците искат да се постанови установително съдебно решение и да се присъди обезщетение за вреди. На първо място, те искат да се установи, че ответниците са действали незаконосъобразно в периода 1999—2006 г. Тоест и преди i) <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> (за полетите между Съюза и трети държави), ii) <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> (за полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави), и iii) <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> за полетите между Съюза и Швейцария (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>спорните периоди<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>). Второ, те искат от запитващата юрисдикция да осъди ответниците да заплатят солидарно обезщетение и лихви за разглежданото антиконкурентно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция в исканията си ищците се основават на директния ефект на член 101 ДФЕС, за да се установи компетентността на националната юрисдикция включително за спорните периоди, независимо от прилагането по административен ред на правото в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В акта си запитващата юрисдикция счита, че е компетентна да приложи член 101 ДФЕС към разглежданото поведение и за спорните периоди. Запитващата юрисдикция обаче изрично отбелязва, че това становище се отклонява от решението, постановено от High Court of Justice (England &amp; Wales) (Висш съд (Англия и Уелс, Обединено кралство) по дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение на High Court of Justice of England and Wales (Chancery Division) (Висш съд на Англия и Уелс) (търговско отделение) от <DATE ISO="20171004">4 октомври 2017 г.</DATE>, Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch).</P></NOTE>, потвърдено от Court of Appeal (England &amp; Wales) (Апелативен съд (Англия и Уелс, Обединено кралство) в решение по дело La Gaitana Farms SA &amp; Ors/British Airways Plc<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение на Court of Appeal of England and Wales (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс) (гражданско отделение) от <DATE ISO="20190129">29 януари 2019 г.</DATE>, La Gaitana Farms SA &amp; Ors/British Airways Plc [2019] EWCA Civ 37.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения за компетентността си да приложи член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП към спорните периоди, Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги по въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003, с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> между летища в [Съюза] и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> между летища в [Съюза] и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища представят ищците, ответниците, норвежкото правителство, Надзорният орган на ЕАСТ и Комисията. Тези страни, с изключение на норвежкото правителство, са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20210121">21 януари 2021 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Структурата на настоящото заключение е следната. Първо, ще започна с обсъждане на правния контекст на настоящото дело (А). След това ще се спра на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от запитващата юрисдикция (Б). По-нататък ще разгледам равностойните правила съгласно Споразумението за ЕИП (В). Накрая, ще завърша с по-общи бележки за прилагането по съдебен ред на правилата в областта на конкуренцията (Г).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Рамката на Договора и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>преходният режим<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Предвид важността на рамката на Договора относно правилата в областта на конкуренцията по настоящото дело, считам за необходимо да започна настоящото заключение, като изложа различните елементи на член 101 ДФЕС и да разгледам<?PAGE NO="9"?> внимателно предполагаемата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>преходност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> на режима на прилагане, предвиден в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС (1). След това ще обобщя накратко доводите на страните и ще ги разгледам в контекста на поставения от запитващата юрисдикция въпрос (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Преходност<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по отношение на какво?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 101 ДФЕС има проста структура. Параграф 1 от него забранява <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> споразумения, които имат за своя цел или резултат ограничаването на конкуренцията. В параграф 2 се обясняват последиците от тази забрана: <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> споразумения, попадащи в приложното поле на параграф 1, са нищожни. По-нататък в параграф 3 се предвижда изключение от забраната в параграф 1: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>[…] параграф 1 мо[же] да бъд[е] обявен[…] за неприложим[…]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в определени случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По същество член 101 ДФЕС представлява завършена и самостоятелна разпоредба. Тя е формулирана общо. В нея не се посочват никакви мерки за изпълнение, нито пък се съдържа присъщ на член 101 ДФЕС елемент, който да предполага ограничено приложно поле. От най-голямо значение за настоящия случай е, че член 101 ДФЕС е институционално неутрален. Той не отдава предпочитание на една (или един вид) институция спрямо друг(а). В това отношение текстът на тази разпоредба може да се отличи от член 65, параграф 4 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана. В последния се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>единствено Върховният орган е компетентен<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> да определи дали забранено споразумение е съвместимо с тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Следователно, изхождайки само от текста му, е трудно да се допусне, че се предполага член 101 ДФЕС да се прилага по различен начин от <HT TYPE="ITALIC">всяка друга</HT> разпоредба от Договора, отнасяща се до институция, която прилага правото на Съюза, независимо дали става дума за институция на държавите членки или на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Едва по силата на членове 103—105 ДФЕС при прилагането на член 101 ДФЕС се въвеждат елементи за разграничаване и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>преходност<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Така в член 103, параграф 1 ДФЕС се изяснява, че Съветът трябва да приеме <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>[р]егламентите или директивите, необходими за прилагането на принципите, залегнали в<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> член 101 ДФЕС. Параграф 2 съдържа неизчерпателни примери относно реда и условията за упражняването на това правомощие. За целите на настоящия случай от най-голям интерес са букви б) и в). В тях се разглеждат съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>подробни[те] правила за прилагането на член 101, параграф 3, като се вземе предвид необходимостта да се осигури […] ефективен контрол […] и […] опростяването на административните процедури<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и определянето, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>в различните отрасли от икономиката, [на] обхвата на приложение на<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> член 101 ДФЕС. С други думи, член 103 ДФЕС възлага на Съвета задачата да определи приложното поле и административния контрол по член 101 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>С оглед на това, какво се случва, докато Съветът реши да упражни правомощията си по член 103 ДФЕС?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Именно тук са релевантни членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС. С тези разпоредби се установява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>преходният режим<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Съгласно този режим (административните) органи на държавите членки са отговаряли за прилагането на принципите, които (понастоящем) се съдържат в член 101 ДФЕС. Това е включвало предоставянето на освобождаване по силата на член 101, параграф 3 ДФЕС. През периода на прилагане на тази система Комисията е<?PAGE NO="10"?> изпълнявала само незначителна роля при прилагането на правилата в областта на конкуренцията, и то единствено ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>не се засягат<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> задачите на националните органи на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>С оглед на тази конституционна рамка понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>преходен<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> режим е донякъде неподходящо. Вярно е, че съгласно <HT TYPE="ITALIC">първоначалния</HT> си текст член 87 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Договорът за ЕИО<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>) предвижда, че Съветът трябва да упражни предоставените му с (настоящия) член 103 ДФЕС правомощия <HT TYPE="ITALIC">в срок от три години</HT>. Този срок изтича, без Съветът да упражни тези правомощия. Независимо от това, Договорът от Амстердам заменя (остарялата към онзи момент) препратка към тригодишния срок за изпълнение с общо задължение за Съвета да определи регламентите и директивите, необходими за привеждането в действие на (настоящия) член 101 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 6, параграф 46 от Договора от Амстердам за изменение на Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейските общности и някои свързани с тях актове (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="340" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ C 340, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. По този начин — като се потвърждава де юре нещо, което вече де факто е така от известно време — е отпаднала предполагаемата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>преходност<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>преходния<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> режим, установен съгласно (настоящите) членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>От тази гледна точка член 104 ДФЕС всъщност е предвидил <HT TYPE="ITALIC">правило по подразбиране</HT> относно реда и условията във връзка с допустимостта на споразуменията, попадащи в приложното поле на член 101 ДФЕС. По силата на тази разпоредба органите на държавите членки биха били компетентни да следят за спазването на правилата на Договора в областта на конкуренцията за неопределен срок, <HT TYPE="ITALIC">докато</HT> Съветът предприеме действия, като въведе различен административен режим за прилагане на правилата на Договора в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>С други думи, макар първоначално наистина да е установен за ограничен период, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>преходният<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> режим постепенно е ставал все по-малко <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>преходен<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, тъй като не е имало <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>преход<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> от едно положение към друго в общоупотребимия смисъл на думата. Напротив, този режим е бил по-скоро <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>потенциално модулен<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по отношение на специфичните елементи на децентрализацията (и преразпределянето) на компетентността за прилагане на определени части от член 101 ДФЕС. Последното се потвърждава от развитието на цялата система, която през годините продължава да се движи напред назад: от пълна децентрализация към централизация на определени елементи и след това отново към частична децентрализация, като правилата относно компетентността, залегнали в член 103, параграф 2 ДФЕС, обхващат дословно тези промени без никакъв проблем.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Ролята на националните съдилища в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>преходния режим<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Членове 103—105 ДФЕС мълчат за ролята на националните съдилища при прилагането на член 101 ДФЕС, било то в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>преходния<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> режим или при други положения. Това е предметът на настоящия случай. По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС може да се приложи от националните съдилища, когато разглежданите антиконкурентни практики са осъществени основно през периода на прилагане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>преходния режим<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>На пръв поглед това обсъждане може да се отнася до отминали времена. Всички страни по настоящото дело са съгласни, че Регламент № 1/2003 или предоставя на националните съдилища правомощието да прилагат изцяло член 101 ДФЕС, или най-малкото потвърждава съществуването му. Практически погледнато обаче, решението на въпроса, поставен от Rechtbank Amstedam (Първоинстанционен съд Амстердам), ще засегне по-широкообхватното упражняване на частноправни права, които целят да гарантират получаването на обезщетение за вреди, причинени от поведение, което може да ограничи или наруши конкуренцията, независимо от момента, в който това поведение е станало факт, и независимо кой административен орган го разследва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Ищците в главното производство искат да предявят правата си именно по този начин. Всъщност в решението си от 2017 г. Комисията открива доказателства за продължаващи практики за съгласуване на цените от 1999 г. до 2006 г. в сектора на товарния въздушен транспорт. Въпреки това, поради системата на вторичното право, въведена от Съвета съгласно член 103 ДФЕС, Комисията ограничава констатациите си относно нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП съответно за полетите между трети държави, считано от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, и за полетите между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави, считано от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> Ето защо, ако бъдат уважени възраженията на ответниците досежно компетентността на националната юрисдикция, периодът отпреди тези дати по същество ще бъде изключен от обхвата на частноправните искове за обезщетение за антиконкурентно поведение на основание член 101, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Така основополагащият и общ въпрос в настоящия случай до голяма степен е дали прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от националните съдилища може да бъде ограничено или изобщо изключено от актове на вторичното право, ограничаващи прилагането по административен ред на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В становищата на заинтересованите страни отговорът на този въпрос е скрит под множество слоеве от съдебна практика и вторично право. По същество ищците, Надзорният орган на ЕАСТ и норвежкото правителство изясняват, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>преходният режим<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> ограничава прилагането на принципите, залегнали в основата на член 101, параграф 1 ДФЕС, само когато се прилага процедурата по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>административен ред<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. Това обаче не ограничава директния ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, когато се прибягва до него пред националните съдилища, т.е. по независимия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>съдебен ред<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Ответниците, подкрепяни най-вече от Комисията, оспорват това. Според тях националните съдилища не са компетентни да прилагат член 101, параграф 1 ДФЕС по две причини. Първо, Съветът, действащ на основание член 103 ДФЕС, ограничил материалния обхват на член 101 ДФЕС. Следователно секторът на въздушния транспорт не бил изцяло подчинен на съдържащите се в тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>принципи<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> преди датата на прилагане на Регламент № 1/2003. Второ, съгласно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>преходния режим<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> само националният орган по конкуренция и в някои случаи Комисията можели да заемат позиция по съвместимостта на антиконкурентно споразумение с член 101 ДФЕС. Предвид тези ограничения на член 101, параграф 1 ДФЕС принципът на хомогенност изисквал директният ефект на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП да бъде ограничен по същия начин.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен правилният отговор на тази теза произтича директно от член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и правилата в областта на конкуренцията като цяло. Ето защо сега ще се спра на този въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от запитващата юрисдикция в настоящия случай</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Най-общо казано, по отношение на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС от националните съдилища следва да се обсъдят три проблема. Първо, евентуалните ограничаващи ефекти от определения в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>преходен режим<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> върху член 101 ДФЕС, що се отнася до обичайната компетентност на националните съдилища (1). Второ, степента, до която директният ефект на принципите, понастоящем съдържащи се в член 101, параграф 1 ДФЕС, е изтъкнат от страна, която желае да предяви правата си пред националните съдилища (2). Трето, материалният обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС в настоящия случай, а именно в областта на въздушния транспорт (3). Ще разгледам тези въпроси един след друг.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Ефектът на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>преходния режим<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> върху член 101 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В становищата си ответниците изтъкват по същество, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>преходният режим<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, съдържащ се в членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, лишава националните съдилища от компетентност да прилагат член 101 ДФЕС. В отговор на поставен от Съда въпрос Комисията възприема същата позиция. Според нея членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС биха могли да доведат до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>поставят на пауза<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> компетентността на националния съд да прилага член 101 ДФЕС при определени обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Не споделям това мнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Не виждам нищо в текста на членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, което да представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>бутон за пауза<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> по отношение на компетентността на националните съдилища. В действителност нито една от тези две разпоредби не ограничава прилагането на член 101 ДФЕС от страна на националните съдилища. Членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС просто установяват реда и условията за прилагането по административен ред на член 101 ДФЕС до момента, в който Съветът реши да предприеме действия по силата на член 103 ДФЕС. Тези действия обаче не засягат прилагането по <HT TYPE="ITALIC">съдебен</HT> ред на член 101 ДФЕС от страна на националните съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>За да бъдем конкретни: според мен прилагането по съдебен ред на член 101, параграф 1 ДФЕС естествено <HT TYPE="ITALIC">не е сведено до съдебния контрол</HT> на административни решения, с които преди това са били приложени и приведени в действие правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Съдебният контрол на административно решение, с което се прилага член 101, параграф 1 ДФЕС, несъмнено е един от начините, по които от националните съдилища може да се изисква да приложат тази разпоредба. Има обаче и други области на правото или други правни средства за защита, в рамките на които по силата на правото на Съюза или на националното право националните съдилища евентуално биха могли да приложат същата разпоредба: например други видове обжалване по административен ред, гражданскоправни искове или дори наказателно преследване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Струва ми се важно да подчертая този елемент от самото начало. Всъщност изглежда в това отношение в становищата на ответниците и на Комисията е налице ясно изразена тенденция към редуциране. Според тях по същество <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>прилагането<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> на член 101 ДФЕС означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>привеждане в действие<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> на тази разпоредба, което на свой ред е свързано с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>разследването и налагането на административни санкции<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>. Тази функция е била поверена само на Комисията или на националните административни органи. По тази логика в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>преходния режим<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> националните съдилища имплицитно биха били компетентни само ако от тях се иска да упражнят съдебен контрол на прилагането по административен ред, осъществено от националния административен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с това виждане. Ако национален съд е бил призован да приложи член 101, параграф 1 ДФЕС в рамките на своята компетентност и по образувано производство, преди Съветът да приеме вторично право с цел да се осигури <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>прилагането<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> на принципите, залегнали в основата на член 101 ДФЕС, <HT TYPE="ITALIC">разбира се</HT>, че този национален съд е трябвало да осигури пълното прилагане на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>В съответствие с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:188">EU:C:1976:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Това илюстрира общата характеристика, която член 101 ДФЕС споделя с редица други разпоредби от Договора, като например членове 45 ДФЕС и 46 ДФЕС (свободно движение на работниците), член 49 ДФЕС и член 50, параграф 2 ДФЕС (свобода на установяване), както и член 157 ДФЕС (принцип на равно заплащане за равен труд). Във всички тези и в други случаи съответната разпоредба от Договора първо излага принципа и след това определя подходящата институция или институции на Съюза, които да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>изпълнят със съдържание<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> този принцип, като приемат допълнителни и специални правила, в които понякога дори се посочва какво точно трябва да обхващат тези правила за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>. От десетилетия насам обаче подходът на Съда е, че дори когато изискваните правила за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> все още не са въведени, ако самият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>основен принцип<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, както е прогласен в разпоредбата на Договора, е директно приложим, той трябва да се прилага самостоятелно от всички компетентни национални органи, което естествено включва по-специално и националните съдилища, когато са призовани да приложат тези разпоредби по делата, с които са сезирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Член 157 ДФЕС и принципът на равно заплащане за равен труд може да послужат като пример в това отношение: дори преди законодателят на Съюза да приеме вторичното право за прилагане в тази насока, е било ясно, че националните съдилища са отговорни за гарантирането на пълната ефективност на този принцип и че трябва да го прилагат независимо от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>прилагането по административен ред<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> при (граждански) дела, с които са сезирани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Още в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760408">8 април 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:56">EU:C:1976:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това заключение не би трябвало да е изненада: Съдът последователно приема, че липсата на мерки за изпълнение, независимо от формата, не е пречка за позоваването от частноправен субект на разпоредби от правото на Съюза, които имат директен ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>За илюстрация вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19780309">9 март 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simmenthal</NAME.CASE> (<NO.CASE>106/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:49">EU:C:1978:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020917">17 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baumbast и R</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:493">EU:C:2002:493</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160204">4 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ince</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:72">EU:C:2016:72</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Ето защо от структурна гледна точка на Договора приложимостта на (настоящия) член 101 ДФЕС от страна на националните съдилища е била налице от момента на влизане в сила на Договора за ЕИО. Освен това параграфи 1 и 2 от (настоящия) член 101 ДФЕС са породили всичките си ефекти още преди Съветът да предприеме действие в съответствие с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>оправомощаването<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> си по член 103, параграф 1 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Както е изяснено по-долу и в точки 58 и 70—78 от настоящото заключение, Съветът никога не е ограничавал тези ефекти.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В рамките на този контекст все пак е необходимо да се провери до каква степен член 101, параграф 1 ДФЕС действително е имал <HT TYPE="ITALIC">директен ефект</HT>, преди Съветът да определи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>подробни правила за прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директният ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В отговор на поставен от Съда въпрос ответниците и Комисията посочват, че член 101, параграф 1 ДФЕС не е имал директен ефект, преди Съветът да предприеме действие съгласно член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС. Това бил единственият възможен извод, тъй като още през 1962 г. съгласно тълкуването на Съда член 101 ДФЕС съставлявал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>неделимо цяло<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19620406">6 април 1962 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Geus</NAME.CASE> (<NO.CASE>13/61</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1962:11">EU:C:1962:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това решението на Съда по дело Courage и Crehan<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Courage и Crehan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:465">EU:C:2001:465</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>решение Courage<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>).</P></NOTE> доказвало необходимостта от предварително действие от страна на Съвета, тъй като всъщност с това дело се признавало наличието на директен ефект едва <HT TYPE="ITALIC">след</HT> като Съветът е приел мерки за изпълнение във връзка с член 101 ДФЕС. Ето защо тази разпоредба сама по себе си не можела да има директен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>От друга страна, ищците оспорват тази позиция, като се позовават главно на решение SABAM<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740130">30 януари 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>BRT и Société belge des auteurs</NAME.CASE>, compositeurs et éditeurs (<NO.CASE>127/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:6">EU:C:1974:6</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>решение SABAM<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>).</P></NOTE>, поддържайки, че директният ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС не изисква предварителни мерки за изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Съгласен съм с ищците. За мен позицията на ответниците и на Комисията, метафорично казано, е поставяне на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>каруцата пред коня<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика въпросът дали определена разпоредба има директен ефект трябва да се прецени, като се отчитат характерът ѝ, общата ѝ структура и нейната формулировка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Дадена разпоредба има директен ефект, ако е достатъчно ясна, точна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gassmayr</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑194/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:386">EU:C:2010:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170907">7 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>H.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:637">EU:C:2017:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bauer и Willmeroth</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑569/16 и C‑570/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:871">EU:C:2018:871</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и безусловна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Almos Agrárkülkereskedelmi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:328">EU:C:2014:328</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171012">12 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lombard Ingatlan Lízing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:759">EU:C:2017:759</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210114">14 януари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑387/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:13">EU:C:2021:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не е необходимо цялата разпоредба като такава да има директен ефект или да е директно приложима. Вместо това Съдът прибягва към екстракция, т.е. опитва се да определи дали от (може би по-дългата и по-сложна) разпоредба на правото на ЕС може да се изведе конкретно, приложимо правило за поведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760408">8 април 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:56">EU:C:1976:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и заключението на генералния адвокат Trabucchi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:39">EU:C:1976:39</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, диспозитива) и заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Klohn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:387">EU:C:2018:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Решение SABAM и решение Courage и Crehan са подходящи примери за този <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>относителен<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> подход към директния ефект. В решение SABAM Съдът приема, че забраната, прогласена в член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС), може да се използва като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>щит<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> <HT TYPE="ITALIC">по отношение на</HT> специфичните права на даден композитор, така че срещу него да не може да се приложи клауза за изключително прехвърляне съгласно договор, сключен с организация за колективно управление на авторски възнаграждения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение SABAM, точка 16.</P></NOTE>. По подобен начин в решение Courage и Crehan Съдът приема,<?PAGE NO="15"?> че същата разпоредба може да се използва като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>меч<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> <HT TYPE="ITALIC">по отношение на</HT> искане за обезщетение за вреди, произтичащи от договорна клауза, която е в разрез с член 85 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101 ДФЕС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение Courage, точки 24—26.</P></NOTE>. Така и в двете дела Съдът извежда от член 101 ДФЕС <HT TYPE="ITALIC">като едно цяло</HT> частта от разпоредбата, която поражда директен ефект между частноправни субекти: забраната на някои антиконкурентни споразумения, съдържаща се в параграф 1 на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение SABAM, точка 16 и решение Courage, точки 23 и 24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Тази забрана е еднозначна, като определя ясно и изпълняемо правно задължение: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>не участвай в картели<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>. Това указание не е обвързано с никакви условия: <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> такива споразумения между предприятия са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>несъвместими с вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>. Частноправните субекти черпят пряко от Договора именно това автоматично изпълняемо право, на което могат да се позоват, за да предявят иска си, и което националните юрисдикции трябва да охраняват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>В този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kone и др</NAME.CASE>.(<NO.CASE>C‑557/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1317">EU:C:2014:1317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Обратно на твърденията на Комисията в съдебното заседание, естеството на правата, защитени от член 101, параграф 1 ДФЕС, не се засяга от <HT TYPE="ITALIC">процедурното определяне</HT> (на основание член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС) на институцията, която процедурно би могла да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>одобри<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> дадено споразумение по член 101, параграф 3 ДФЕС. Всъщност от само себе си се разбира, че в някои случаи съдът трябва да приложи единствено член 101, параграф 1 ДФЕС, за да присъди обезщетение на граждански ищци в случай на антиконкурентна дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. например решение Courage, точка 26.</P></NOTE>. Аналогично, на съда може да се наложи да се позове единствено на член 101, параграф 2 ДФЕС, за да определи дали могат да бъдат отделени несъвместими договорни клаузи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19861218">18 декември 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>VAG France</NAME.CASE> (<NO.CASE>10/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:502">EU:C:1986:502</NO.ECLI>, точка <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, с оглед на <HT TYPE="ITALIC">особения характер на определени искове</HT>, предявени пред национална юрисдикция, индивидуалните компоненти на член 101 ДФЕС съвсем спокойно може да бъдат <HT TYPE="ITALIC">отделими</HT>. При тези обстоятелства не е необходимо националните съдилища да прибягват до член 101, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Всъщност решения SABAM и Courage и Crehan са чудесен пример за независимото отношение между параграфи 1 и 3 от член 101 ДФЕС. И двете дела са образувани през период, когато Съветът е упражнил правомощията си съгласно член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС и е предоставил на Комисията изключителната компетентност да взема решения на основание член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграф 3 ДФЕС). Фактът, че на друга институция (Комисията) е било възложено да взема решения относно приложимостта на тогавашния член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, не представлява проблем за изпълняемостта на правата, съдържащи се в член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. също решение SABAM, точка 21 и решение Courage, точки 22 и 28.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Този извод не се засяга от описанието в решение de Geus<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19620406">6 април 1962 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Geus</NAME.CASE> (<NO.CASE>13/61</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1962:11">EU:C:1962:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19690709">9 юли 1969 г.</DATE>, <NAME.CASE>Portelange</NAME.CASE> (<NO.CASE>10/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:36">EU:C:1969:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> на член 85 от Договора за ЕИО като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>неделимо цяло<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>. В това дело германски дистрибутор на хладилници Bosch се позовава на член 85 от Договора за ЕИО в своя защита, така че да се обезсили клауза за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>забрана за износ<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> в споразумение за изключителна дистрибуция, сключено между него и Bosch. Фактите по това дело обаче са настъпили преди влизането в сила на Регламент № 17/62. Това означава, че <HT TYPE="ITALIC">не е съществувала административна процедура</HT> във връзка с<?PAGE NO="16"?> последиците, произтичащи от член 85, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграфи 1 и 2 ДФЕС). В този контекст Съдът не е имал друг избор, освен да продължи да прилага въпросното споразумение, <HT TYPE="ITALIC">докато бъде въведена административна</HT> <HT TYPE="ITALIC">процедура</HT> във връзка с евентуалното прилагане на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграф 3 ДФЕС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19620406">6 април 1962 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Geus</NAME.CASE> (<NO.CASE>13/61</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1962:11">EU:C:1962:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Именно в рамките на тези фактически ограничения Съдът приема, че член 85 от Договора за ЕИО е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>неделимо цяло<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Пак там, точка 52.</P></NOTE>. Обратното тълкуване би довело до неприемлив резултат: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>споразуменията автоматично да се считат за нищожни още преди да може да се определи към кои споразумения се прилага член 85 като цяло<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Така решение de Geus е постановено в светлината на институционален пропуск, изразяващ се в липса на административен механизъм във връзка с последиците от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>приложимостта [на член 85 от Договора за ЕИО] от влизането в сила на Договора<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Пак там, точка 51.</P></NOTE>. Както правилно отбелязва Надзорният орган на ЕАСТ, в онзи момент не е стоял въпросът за директния ефект (а оттам и за индивидуалното позоваване на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО пред националните съдилища), тъй като решение de Geus е постановено, <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> Съдът за първи път да изясни понятието за директен ефект на разпоредбите от Договора за ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19630205">5 февруари 1963 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Gend &amp; Loos</NAME.CASE> (<NO.CASE>26/62</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1963:1">EU:C:1963:1</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>По всички тези съображения констатирам, че от решение на Съда, постановено през 1962 г. при съвсем различна правна и конституционна обстановка, могат да се изведат само много ограничени насоки. По-специално при липсата изобщо на директен ефект на разпоредбите на Договора, естествено, всъщност определящ би бил единствено въпросът за изричното възлагане на компетентност за прилагане по административен ред или по-скоро липсата на такава компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Не намирам за убедителни и доводите на ответниците по отношение на решения Asjes и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <DATE ISO="19860430">30 април 1986 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Asjes и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>209/84—213/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:188">EU:C:1986:188</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>решение Asjes<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>).</P></NOTE> и Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE> (<NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>решение Saeed<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>).</P></NOTE>, изтъкнати в подкрепа на позицията им по въпроса за директния ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС. Решенията по тези дела не са постановени в контекст, при който една от страните се позовава на директния ефект на тази разпоредба. Вместо това проблемът при тях е автоматичната <HT TYPE="ITALIC">нищожност</HT> съгласно член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО на одобрени от правителството въздухоплавателни тарифи, преди административен орган да се произнесе по тяхната съвместимост с член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, било то в съответствие със системата, приложима съгласно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>преходния период<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> по членове 88 и 89 от Договора за ЕИО (понастоящем членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС), или съгласно Регламент (ЕИО) № 3975/87<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение Saeed, точка 29 и решение Asjes, точки 52—56 и 59.</P></NOTE>. Тъй като нито <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>органите на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение Saeed, точки 4 и 29 и решение Asjes, точка 57.</P></NOTE>, нито Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение Saeed, точки 4 и 29 и решение Asjes, точка 59.</P></NOTE> се произнасят по въпроса дали член 85 от<?PAGE NO="17"?> Договора за ЕИО е приложим към въпросните споразумения, Съдът приема, че нищожността на тези споразумения няма как да се презумира автоматично само поради факта че член 85 от Договора за ЕИО може да е приложим към въпросните споразумения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Така решения Asjes и др. и Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro също остават затворени в логиката на своето време: при обстоятелства, при които органите на държавите членки или Комисията не са взели административно решение по отношение на твърдени антиконкурентни споразумения или практики съгласно член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, но съгласно действащата по онова време система <HT TYPE="ITALIC">е оставало възможно одобрението им с обратна сила в бъдеще</HT>, е било очевидно, че икономическите оператори е трябвало да могат добросъвестно да допуснат, че търговските им отношения не се прекратяват автоматично, <HT TYPE="ITALIC">докато</HT> въпросните административни органи се произнесат по техните споразумения или практики<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. по аналогия съображенията на Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19610322">22 март 1961 г.</DATE>, <NAME.CASE>Snupat/Върховен орган</NAME.CASE> (<NO.CASE>42/59 и 49/59</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1961:5">EU:C:1961:5</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 87).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В настоящия случай е още по-важен фактът, че ответниците <HT TYPE="ITALIC">не могат да се позовават на риска от конфликт</HT>, произтичащ от евентуално одобрение с обратна сила на разглежданото поведение. Всъщност системата за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>освобождаване<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> съгласно Регламент № 1/2003, с измененията, с който се отменя предишният режим съгласно Регламенти № 17/62 и № 3975/87, не позволява действия с обратна сила. Освен това, както се вижда от член 34, параграф 1 от Регламент № 1/2003, споразуменията, които попадат в приложното поле на Регламенти № 17/62 и № 3975/87 и за които Комисията <HT TYPE="ITALIC">е уведомена</HT>, стават невалидни, считано от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> С други думи, дори ответниците да бяха уведомили Комисията за своите споразумения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Обстоятелство, което ищците в главното производство отричат, но което в крайна сметка трябва да се провери от запитващата юрисдикция.</P></NOTE>, във всички случаи тези уведомления не биха функционирали като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>защитен механизъм<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> срещу третирането на тези споразумения съгласно системата, въведена с Регламент № 1/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Така още веднъж следва специално да се подчертае, че при обстоятелствата в настоящия случай липсват ключовата вътрешна съгласуваност на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>императивните съображения по член 101 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> и изискването за правна сигурност на икономическите оператори. Тази възможност от доста време вече не е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Накратко, следователно е видно, че от влизането в сила на Договора за ЕИО член 101, параграф 1 ДФЕС и съответните членове от предшестващите актове имат директен ефект. Те са имали директен ефект през целия този период, така че частноправните субекти да могат да упражнят правата си пред компетентните национални съдилища. Преди всичко това самостоятелно правомощие, предоставено на националните съдилища да прилагат член 101, параграф 1 ДФЕС в съответствие с това оправомощаване и съобразно вида производство, образувано пред тях съгласно националното право, всъщност никога не е било ограничавано от Съвета чрез прилагането на разпоредбата, която понастоящем представлява член 103 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Остава обаче въпросът дали съществуват, или са съществували някакви ограничения за прилагането ratione materiae на член 101, параграф 1 ДФЕС към особения случай на сектора на въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Материалният обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Ответниците и Комисията твърдят, че след като Съветът не е упражнил компетентността си по член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС да отвори целия сектор на въздушния транспорт за правилата на Договора в областта на конкуренцията, националните съдилища не можели да предприемат действия по искове, предявени на основание член 101, параграф 1 ДФЕС, за обявяване на такива споразумения за несъвместими. Тоест, дори да беше налице директен ефект. Тези страни подчертават особеното изключение за целия сектор на въздушния транспорт, произтичащо от Регламент № 17/62, и ограниченото прилагане на правилата в областта на конкуренцията към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>полетите в рамките на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> в рамките на въздушния транспорт посредством Регламент № 3975/87. Правилата от правото на ЕС в областта на конкуренцията станали приложими към сектора на въздушния транспорт едва от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, когато започнал да се прилага Регламент № 1/2003, с измененията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. член 45 от Регламент № 1/2003.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Съгласно член 103, параграф 1 ДФЕС Съветът приема <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>регламентите или директивите, необходими за прилагането на принципите, залегнали в<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> член 101 ДФЕС. По-нататък в член 103, параграф 2 ДФЕС се изброяват примери за начина, по който Съветът може да постигне това. В буква в) се уточнява, че Съветът може <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>да [определи], ако съществува необходимост от това в различните отрасли от икономиката<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, обхвата на член 101 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Именно изричната <HT TYPE="ITALIC">незадължителност</HT> на това действие разграничава член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС от член 103, параграф 2, буква б) ДФЕС и от <HT TYPE="ITALIC">изискването</HT> за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>изпълване със съдържание<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> на член 101, параграф 3 ДФЕС. В действителност изразът в член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>ако съществува необходимост от това<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Аналогично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>v případě potřeby<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> в текста на чешки език, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>in voorkomende gevallen<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> в текста на нидерландски език, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>eventualmente<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> в текста на италиански език, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>le cas échéant<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> в текста на френски език, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>gegebenfalls<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> в текста на немски език или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>eventualmente<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> в текста на испански език.</P></NOTE>, ясно показва, че приложното поле на съдържащите се в член 101 ДФЕС принципи <HT TYPE="ITALIC">по подразбиране</HT> е предназначено да обхване цялата икономика, като Съветът решава дали да се отклони от това обичайно положение в конкретни отрасли от икономиката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Императивните съображения за единния пазар, залегнали в основата на този режим, са странни: разбира се, приложното поле на член 101 ДФЕС е можело да бъде определено с оглед на постепенното разширяване на приложното поле на правото на Съюза в областта на конкуренцията, разделено на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>лесно смилаеми<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> етапи. По този начин в специфичната област на транспорта е можело да се отдаде предимство на секторните (специфични) подходи пред (общите) правила в областта на конкуренцията, както е направено при общата селскостопанска политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>В това отношение вж. член 42 ДФЕС и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>APVE и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑671/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:860">EU:C:2017:860</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Случаят обаче не е такъв<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение Asjes, точка 45.</P></NOTE>. Така според мен, и по-специално с оглед на структурата на членове 101 ДФЕС и 103 ДФЕС, отправната точка на Договора е пълното прилагане на правилата в областта на конкуренцията към всички отрасли на икономиката. За да се постигне това, с него се посочва като цяло неограничен материален обхват на член 101<?PAGE NO="19"?> ДФЕС в интерес на изграждането на функциониращ единен пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990601">1 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eco Swiss</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:269">EU:C:1999:269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с единствената уговорка да е възможно изключването на специфични сектори <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>ако съществува необходимост от това<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>, залегнала в член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Обратно на твърденията на ответниците и Комисията, Регламенти № 17/62 и № 3975/87 не доказват, че Съветът е целял да ограничи материалния обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност с Регламент № 17/62 най-вече е създадена <HT TYPE="ITALIC">процесуална</HT> система за прилагането на (тогавашния) член 85, параграфи 1 и 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС) от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. например второ, шесто и осмо съображение от Регламент № 17/62. Вж. и член 2, член 6, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 3 от този регламент.</P></NOTE>. Той не съдържа никакви разпоредби досежно материалния обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС. Аналогично, Регламент (ЕИО) № 141/62 на Съвета за изменение на Регламент № 17/62 предвижда просто че <HT TYPE="ITALIC">административната</HT> система, създадена с Регламент № 17/62, следва да не се прилага към сектора на транспорта (а оттам и към въздушния транспорт)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Както е посочено в първо съображение от Регламент № 141/62. Вж. също член 1 от него.</P></NOTE>. Това изключение обаче не се отнася до материалния обхват на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато се прилага от националните съдилища към сектора на въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Накрая, Регламент № 3975/87 частично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>включва<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> сектора на въздушния транспорт единствено за прилагането по <HT TYPE="ITALIC">административен</HT> ред на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Както се посочва във второ съображение от този регламент, това частично включване е необходимо, поради факта че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>Комисията не [е] разполага[ла] със средства пряко да проучва случаите на предполагаемо нарушение на членове 85 и 86 от Договора в областта на въздушния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> [неофициален превод]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Второ съображение от Регламент № 3975/87.</P></NOTE>. И в този случай обаче Регламентът не предвижда ограничение на приложното поле на член 101, параграф 1 ДЕС в рамките на частноправен иск за вреди пред националните съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>С други думи, целият механизъм, с който се твърди, че се изключва областта на въздушния транспорт от приложното поле на (настоящия) член 101 ДФЕС, се свежда до прилагането по <HT TYPE="ITALIC">административен</HT> ред на съдържащите се в тази разпоредба принципи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Както самата Комисия обяснява в становището си по дело Asjes, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>липсата на мерките за изпълнение, посочени в член 87 [във връзка с материалния обхват на член 85 от Договора за ЕИО], не означава, че националните съдилища не могат, ако е необходимо, да бъдат призовани да се произнесат по съвместимостта на споразумение или конкретна практика с правилата в областта на конкуренцията, тъй като тези правила имат директен ефект<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</P></NOTE>. Регламенти № 17/62 и № 3975/87 не засягат прилагането по <HT TYPE="ITALIC">съдебен</HT> ред на съдържащите се понастоящем в член 101, параграф 1 ДФЕС принципи от страна на националните съдилища в рамките на съответните им правомощия, с които те разполагат независимо, съгласно националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Както вече бе изяснено в точки 43—47 от настоящото заключение, просто с предоставянето на административна компетентност за провеждане на определени разследвания, свързани с евентуални нарушения на правото в областта на конкуренцията, тези регламенти непряко предоставят и компетентност за упражняване на съдебен контрол върху тези административни решения (вж. съответно член 9 от Регламент № 17/62 и член 7 от Регламент № 3975/87). И в този случай обаче тези разпоредби, естествено, не оказват никакво въздействие върху други възможни случаи на прилагане по съдебен ред на член 101 ДФЕС в какъвто и да е <HT TYPE="ITALIC">друг вид производство</HT>, в рамките на което може да се стигне до такова прилагане пред националните съдилища.</P></NOTE>. Всъщност в тази насока споделям мнението на ищците и на Надзорния орган на ЕАСТ: този <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>успореден ред<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>, чрез който е възможно да се приложи забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, остава незасегнат от вторичното право, прието от Съвета.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Ето защо липсата изобщо на конкретни правила в националното право, уреждащи прилагането по съдебен ред на член 101 ДФЕС, не може да е пречка Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) да приложи член 101, параграф 1 ДФЕС в сектора на въздушния транспорт, когато пред него е направено позоваване на тази разпоредба с цел да се постанови установително съдебно решение и да се присъди обезщетение за вреди поради антиконкурентното поведение на ответниците в рамките на полети между Съюза и трети държави преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отношението между член 53 от Споразумението за ЕИП и правилата на първичното право на Съюза в областта на конкуренцията</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Норвежкото правителство и Надзорният орган на ЕАСТ поддържат, че тъй като член 53 от Споразумението за ЕИП по същество е идентичен с член 101 ДФЕС, съгласно принципа на хомогенност тези две разпоредби трябва да се тълкуват по еднакъв начин. В съдебното заседание Надзорният орган на ЕАСТ уточнява също че липсата на съответстваща на член 104 ДФЕС разпоредба в Споразумението за ЕИП не засяга това хомогенно тълкуване на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като във всеки случай член 104 ДФЕС не ограничава член 101 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Комисията е съгласна, че член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват съгласувано. В съдебното заседание обаче тя се пита дали липсата на съответстваща на член 104 ДФЕС разпоредба не би засегнала тази задача, още повече че членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС водели до отпадане на компетентността на националните съдилища да прилагат пряко член 101, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>По същество в тази насока ответниците изразяват същата позиция като Комисията. Според тях предвиденият в членове 104—105 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>преходен режим<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> възпрепятства директния ефект на член 101, параграф 1 ДФЕС, така че член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП също трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, преди Съвместният комитет да обяви Регламент № 1/2003 за приложим в ЕИП, считано от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>С оглед на изводите ми в раздел Б от настоящото заключение споделям доводите на норвежкото правителство и на Надзорния орган на ЕАСТ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Несъмнено Споразумението за ЕИП е неразделна част от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990615">15 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andersson и Wåkerås-Andersson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑321/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:307">EU:C:1999:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruska Federacija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑897/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:262">EU:C:2020:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Когато са безусловни и достатъчно конкретни, разпоредбите му имат директен ефект в държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>В това отношение вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760205">5 февруари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conceria Bresciani</NAME.CASE> (<NO.CASE>87/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:18">EU:C:1976:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821026">26 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kupferberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>104/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:362">EU:C:1982:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По отношение на Споразумението за ЕИП вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970122">22 януари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Opel Austria/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑115/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:3">EU:T:1997:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът е постановил също че съгласно принципа на хомогенност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. членове 6, 105 и 106 от Споразумението за ЕИП и член 3 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на Надзорен орган и Съд.</P></NOTE> разпоредбите на Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични с тези на Договора, трябва да се тълкуват по еднакъв начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030923">23 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ospelt и Schlössle Weissenberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑452/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:493">EU:C:2003:493</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091006">6 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑153/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:618">EU:C:2009:618</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Член 101 ДФЕС и съответно член 53 от Споразумението за ЕИП установяват забрана, определят последиците от тази забрана и предвиждат евентуално дерогиране на забраната. Ето защо с оглед на принципа на хомогенност тези две разпоредби трябва да се тълкуват по еднакъв начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. по аналогия решение на Съда на ЕАСТ от <DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, Fjarskipti/Síminn (E-6/17, EFTA Court Report 2018, стр. 81, т. 28).</P></NOTE>. При това положение, аналогично на случая с член 101, параграф 1 ДФЕС, за член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП също трябва да се приеме, че има директен ефект и че предоставя права на правните субекти, които националните юрисдикции трябва да охраняват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Пак там, точки 29 и 32 и цитираната съдебна практика. Вж. също решение на Съда на ЕАСТ от <DATE ISO="20180917">17 септември 2018 г.</DATE>, Nye Kystlink AS/Color Group AS и Color Line AS (E-10/17, EFTA Court Report 2018, стр. 293, т. 71).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>С оглед на равностойния ефект на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП не виждам защо изводите, които правя в точки 55—68 от настоящото заключение по отношение на член 101, параграф 1 ДФЕС, трябва да са различни за член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Следователно националните съдилища са в състояние да прилагат член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, за да постановят, че конкретно антиконкурентно поведение е несъвместимо с тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По съображения, сходни с отнасящите се до член 101 ДФЕС, трябва да отхвърля и доводите на ответниците за ограничения материален обхват на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Наистина, в член 1 от Протокол 21 към Споразумението за ЕИП се уточнява, че Надзорният орган на ЕАСТ трябва първо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>да прилага принципите, които са посочени в<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> член 53 от Споразумението за ЕИП. Най-малкото в този смисъл той отразява член 103 ДФЕС. Нищо в преписката обаче не загатва, че член 1 от Протокол 21 към Споразумението за ЕИП е бил използван, за да се ограничи приложното поле на член 53 от Споразумението за ЕИП или компетентността на националните съдилища да прилагат тази разпоредба. Всъщност, както обясних в точки 76—78 от настоящото заключение, различните актове на вторичното право, приети от Съвета съгласно член 103, параграф 2, буква в) ДФЕС и включени в Споразумението за ЕИП, считано от датата на неговото нотифициране, в нито един случай не са довели до ограничаване на материалния обхват на член 53 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Липсата на съответстваща на член 104 ДФЕС разпоредба в Споразумението за ЕИП не променя този извод. Както изясних в точка 44 от настоящото заключение, член 104 ДФЕС не води до ограничаване на структурния обхват или прилагането на член 101 ДФЕС. Следователно липсата на аналогичен текст не би могла да засегне обхвата или прилагането на член 53 от Споразумението за ЕИП. Във всеки случай целта на член 104 ДФЕС е да се намери решение за периода между влизането в сила на правилата на Договора в областта на конкуренцията и момента, в който Съветът предприеме действие за въвеждане на административен режим във връзка с член 101 ДФЕС, и по-специално параграф 3 от този член<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. по-горе точки 30—33 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>За Споразумението за ЕИП обаче никога не е имало такъв преходен период. Регламенти № 17/62, № 141/62 и № 3975/87 стават част от Споразумението за ЕИП по силата на приложение XIV, считано от датата на нотифициране на това споразумение. Освен това<?PAGE NO="22"?> член 56 от Споразумението за ЕИП не засяга този извод, тъй като той просто определя споделената (и дуополизирана) компетентност между Комисията и Надзорния орган на ЕАСТ за прилагане на член 53 от Споразумението за ЕИП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. точка 29 от Известието относно сътрудничеството между националните съдилища и Надзорния орган на ЕАСТ при прилагането на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="112" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="1995">ОВ C 112, 1995 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ето защо според мен няма ограничения и на материалния обхват на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, които биха възпрепятствали ищците да се позоват на директния ефект на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП пред запитващата юрисдикция, за да поискат постановяването на установително съдебно решение и присъждането на обезщетение за вреди във връзка с извършеното от ответниците съгласуване на различни елементи от цената, която се начислява за услугите за въздушен превоз на товари в рамките на полети между държави от ЕИП, които не са членки на Съюза, и трети държави преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По-голямата картина: прилагането на правилата в областта на конкуренцията на публичноправно и частноправно равнище</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Въпреки че това също е част от въпроса на запитващата юрисдикция, предвид вече направените в настоящото заключение изводи, не считам за необходимо да разглеждам отделно естеството на член 6 от Регламент № 1/2003. Всъщност, както се посочи в предходните раздели, съдилищата на държавите членки винаги са били компетентни да прилагат (материалноправната забрана, съдържаща се в) член 101, параграф 1 ДФЕС <HT TYPE="ITALIC">в рамките на съответните си правомощия</HT> и <HT TYPE="ITALIC">за целите на образуваните пред тях производства</HT>. Следователно практически не е необходимо Съдът да разглежда в контекста на настоящия случай дали и от кой точно момент възниква и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>източник<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> от вторичното право, с който се извършва оправомощаване по член 6 от Регламент № 1/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Още веднъж искам да подчертая израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>в рамките на съответните си правомощия<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, с които тези национални съдилища вече разполагат по силата на националното право. Както правилно изтъкват ответниците и Комисията, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>преходният режим<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> по членове 103 ДФЕС и 104 ДФЕС не предоставя изрични правомощия на националните съдилища. Всъщност при липсата на национална правна уредба, която да съдържа изрични разпоредби в този смисъл, националните съдилища не могат да извлекат от член 101, параграф 1 ДФЕС или член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правомощия за разследване или наказателно преследване, подобни на предоставените на компетентните административни органи на държавите членки, които обикновено са натоварени с разследването на нарушения на правото в областта на конкуренцията в рамките на специални административни или дори наказателни производства. По същия начин обаче тази уредба <HT TYPE="ITALIC">не би могла да отнеме</HT> и нищо на националните съдилища. Опростено казано, тази конституционна уредба нито предоставя нещо на националните съдилища, нито отнема нещо от тях. Никоя форма на първично или вторично право на Съюза няма за цел да ограничи компетентността на националните съдилища да прилагат директно член 101, параграф 1 ДФЕС или член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, когато страна по образувано пред тях дело се позове на тези разпоредби, за да защити субективните права, изведени от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Това се илюстрира от иска за търсене на отговорност, предявен от ищците в настоящия случай. Също както всяка друга национална юрисдикция в Съюза запитващата юрисдикция е компетентна да установи такава отговорност съгласно релевантните национални норми. За целите на преценката на нарушение, което може да породи такава отговорност, въпросът дали дадено предприятие е нарушило или не правните си задължения, обикновено е първият елемент, който трябва да се установи в тази насока. Тази преценка обаче, разбира се, е част от (частноправното) решение относно евентуалната отговорност, а не от публичноправния (и прилаган от административния орган) режим на прилагане на публичноправно равнище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В противен случай такива действия по прилагане щяха да представляват просто <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>продължение<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, което по същество щеше да зависи от наличието на предходно (и по всяка вероятност същото по отношение на обхвата) публичноправно изявление в този смисъл. Във всички останали случаи така наречените <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>самостоятелни<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> искове биха били изключени от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Тази позиция (или със сигурност резултатът от нея) обаче просто не е съвместима с естеството на системата и практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж., наред с други, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Courage и Crehan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:465">EU:C:2001:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060713">13 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Manfredi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑295/04—C‑298/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:461">EU:C:2006:461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121106">6 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑199/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:684">EU:C:2012:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Donau Chemie и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑536/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:366">EU:C:2013:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfleiderer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:389">EU:C:2011:389</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kone и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑557/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1317">EU:C:2014:1317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skanska Industrial Solutions и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑724/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:204">EU:C:2019:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis Gesellschaft и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑435/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1069">EU:C:2019:1069</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Несъмнено, с оглед на доста съществената доказателствена тежест, която всеки ищец вероятно би носил във връзка със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>самостоятелни<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> частноправни искове за нарушение на правото в областта на конкуренцията, на практика тези искове вероятно биха били редки. Следователно решението на публичноправен орган като Комисията в успоредно или предходно разследване има вероятност да е от огромно значение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>самостоятелните<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> искове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Освен това, за да се избегне всякакъв риск от противоречиви решения, вж. в общ смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Masterfoods и HB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑344/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:689">EU:C:2000:689</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), а при необходимост, когато бъде отправено искане съгласно решение Zwartveld, вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900713">13 юли 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zwartveld и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑2/88-IMM</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:315">EU:C:1990:315</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При все това, неправилно е да се твърди, че — правно погледнато — необходимостта от последователност и съгласуваност в тази област на правото не допуска националните съдилища да упражняват своите задължения съгласно правото на Съюза и националното право, а именно да защитават индивидуални права, включително произтичащите от разпоредбите на правото на Съюза с директен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Спецификата на подобна теза става още по-очевидна, ако се разгледа стандартният начин, по който се осъществява прилагане във всяка друга област на административното право, например правото в областта на околната среда, общественото здраве, обществената безопасност или правилата за безопасни условия на труд. В тези области вероятно е налице специално създаден и специализиран публичноправен орган на национално равнище, който отговаря за надзора и прилагането на съответните материалноправни стандарти. Би ли твърдял обаче някой, че тъй като даден публичноправен орган не провежда разследване или наказателно преследване (или всъщност е провел такова, но поради някаква причина е прекратил или ограничил административното производство), същото поведение не би могло да доведе до предявяване на частноправни искове за обезщетение за вреди от потенциално увреденото лице?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>По всички тези съображения не мога да се съглася със задълбочения анализ на High Court of England and Wales (Висш съд на Англия и Уелс) по дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение на High Court of Justice of England England and Wales (Chancery Division) (Висш съд на Англия и Уелс) (търговско отделение) от <DATE ISO="20171004">4 октомври 2017 г.</DATE>, Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch), потвърдено от Court of Appeal of England and Wales (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс, гражданско отделение) от <DATE ISO="20190129">29 януари 2019 г.</DATE>, La Gaitana Farms SA &amp; Ors/British Airways Plc [2019] EWCA Civ 37.</P></NOTE>, на който се позовава запитващата юрисдикция и който се обсъжда от страните в рамките на настоящото производство. Както се опитах да подчертая в предходните раздели от настоящото заключение, първо, за разлика от прилагането по административен ред, компетентността на националните съдилища да прилагат самостоятелно съдържанието на член 101, параграф 1 ДФЕС в рамките на съответните си правомощия, вече предвидени в националното право, например във връзка с искове за обезщетение за вреди, не изисква никаква изрична клауза за оправомощаване съгласно правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>За разлика от дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch), [41]—[52].</P></NOTE>. Второ, според мен решения Geus, Asjes и Saeed отчасти са остарели. Те не могат да се приложат към конкретните обстоятелства по делото в главното производство, тъй като в действителност нито един от въпросите, обусловили възприетия в тях подход, не е налице в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>За разлика от дело Emerald Supplies Ltd/British Airways Plc [2017] EWHC 2420 (Ch), [53]—[63].</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>С други думи, макар напълно да разбирам необходимостта от вътрешна съгласуваност в рамките на член 101 ДФЕС, в специфичния контекст на настоящия случай просто не съм съгласен със съкращаването pars pro toto, изтъкнато от някои заинтересовани страни по настоящото дело. Фактът, че <HT TYPE="ITALIC">част от процедурата</HT> по прилагане на административно равнище на член 101 ДФЕС на определен етап е била <HT TYPE="ITALIC">централизирана</HT>, не може да означава, че <HT TYPE="ITALIC">никой друг</HT> не би могъл да приложи никаква част от <HT TYPE="ITALIC">същността</HT>, произтичаща от тази разпоредба, включително в случаи, в които очевидно не са възможни освобождавания или изключения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Настоящото производство действително представлява интересно пътуване назад във времето, да не кажем истинско упражнение по правна археология, при което се връщаме чак в 1962 г. Макар обаче рамките на настоящото заключение да са до голяма степен очертани от тази вече остаряла правна уредба, логиката, на която се основава, не е остаряла. На структурно равнище разпоредбите на правото на Съюза, които имат директен ефект, по подразбиране подлежат на изпълнение пред националните съдилища, независимо от евентуалната централизация на (част от) административната компетентност за прилагането им от някои административни органи. В особения контекст на правото в областта на конкуренцията това означава, че предприятията, които нарушават правилата за лоялна конкуренция, не могат да се скрият зад липсата на прилагане по административен ред и трябва да очакват, че исковете за обезщетение ще бъдат предявени директно пред компетентните юрисдикции на държавите членки от лицата, които те предполагаемо са увредили.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="25"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на поставения от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Страната, която предполагаемо е увредена от съгласуването на различни елементи от цената, фактурирана от авиокомпании за услуги за въздушен превоз между летища в Европейския съюз и/или Европейското икономическо пространство, както и между летища в рамките на тези територии и трети държави, може да се позове пред национална юрисдикция на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, за да получи обезщетение от тези превозвачи дори за периода, през който членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС все още са били приложими<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>