<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-246/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0246</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:171">EU:C:2018:171</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Y Bot — Дело C‑246/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Diallo</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180307">7 март 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑246/17</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Ibrahima Diallo</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">État belge</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Право на гражданите на Съюза да се движат и да пребивават свободно на територията на държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Молба за карта за пребиваване като член на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/38/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 10, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Шестмесечен срок</KEYWORD><KEYWORD>Вземане на решението и изпращане на уведомление за него</KEYWORD><KEYWORD>Последици от неспазването на срока</KEYWORD><KEYWORD>Прекъсване и временно спиране на срока</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване е повод Съдът да се произнесе по обхвата на член 10, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Ibrahima Diallo, гвинейски гражданин и възходящ по права линия на дете с нидерландско гражданство, което пребивава в Белгия, и белгийската държава относно решение, с което последната отказва да му издаде карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз и го задължава да напусне страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>С преюдициалното запитване от Съда се иска по-специално да предостави важни уточнения, от една страна, относно срока, в който трябва да се вземат и съобщават решенията по член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, както и относно евентуалните последици, произтичащи от невземането на такива решения или от неизпращането на уведомление за тях. От друга страна, от Съда се иска да определи дали след отмяната по съдебен ред на прието съгласно тази разпоредба решение шестмесечният срок, с който разполага компетентният национален орган съгласно посочената разпоредба, бива прекъснат или спрян.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще изложа причините, поради които считам, че член 10, параграф 1 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза трябва да се извърши в шестмесечния срок, предвиден в тази разпоредба, че вземането на решенията съгласно посочената разпоредба също трябва да се осъществи в този срок, докато уведомяването за решение за отказ да се издаде карта за<?PAGE NO="2"?> пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза може да се извърши след този срок. Освен това ще посоча причините, поради които считам, че невземането на решение или неизпращането на уведомление за решение, прието съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, не би могло да има за автоматична последица издаването на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, и накрая, че отмяната по съдебен ред на такова решение има прекъсващо действие по отношение на шестмесечния срок, с който разполага администрацията, и следователно че шестмесечният срок започва да тече наново.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2004/38 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>За целите на настоящата директива:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Гражданин на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> означава лице, което има гражданство на държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Член на семейство<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> означава:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>преки роднини по възходяща линия на издръжка […];</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства (така, както са определени в член 2, точка 2[)], които ги придружават или се присъединяват към тях<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 10, параграф 1 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се доказва чрез издаването на документ, наричан <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата. Удостоверение за това, че лицето е подало молба за карта за пребиваване се издава незабавно<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 15 от Директива 2004/38, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Процедурни гаранции<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, гласи в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Процедурите, предвидени от членове 30 и 31, се прилагат по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 30 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Уведомяване за решенията<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="030.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Заинтересованите лица се уведомяват писмено за всяко решение, взето съгласно член 27, параграф 1, по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията му за тях.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="030.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В уведомлението се посочва съдът или административният орган, пред който заинтересованото лице може да обжалва, срокът за обжалване и ако това [е] приложимо, разрешеният срок, в който лицето трябва да напусне територията на държавата членка. Освен в надлежно обосновани спешни случаи, разрешеният срок за напускане на територията на страната е не по-малък от един месец от датата на уведомлението<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 42, параграф 1 от Loi sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон за влизането в страната, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19801231">31 декември 1980 г.</DATE>, стр. 14584, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Законът от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/></P></NOTE> от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Правото на пребиваване в кралството за повече от три месеца се признава във възможно най-кратък срок и не по-късно от шест месеца след датата на подаване на молбата по [параграф] 4, алинея втора, на гражданин на Съюза и на членовете на неговото семейство при условията и в срока, определени от краля в съответствие с европейските регламенти и директиви. При признаването се вземат предвид всички обстоятелства по случая<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, параграф 4, втора алинея от Arrêté royal sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Кралски указ за влизането в страната, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19811027">27 октомври 1981 г.</DATE>, стр. 13740, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Кралският указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/></P></NOTE> от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Когато министърът или упълномощено от него лице вземе решение за признаване на правото на пребиваване или не се е произнесъл в срока, предвиден в член 42 от закона [от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>], кметът или упълномощено от него лице издава на чужденеца <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> в съответствие с образеца в приложение 9<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Г‑н Diallo е гвинейски гражданин и баща на дете с нидерландско гражданство, което пребивава в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В това си качество на <DATE ISO="20141125">25 ноември 2014 г.</DATE> той подава в тази държава членка молба за карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150522">22 май 2015 г.</DATE> белгийските органи вземат решение за отказ на право на пребиваване със заповед за напускане на страната и го уведомяват за това решение на <DATE ISO="20150603">3 юни 2015 г.</DATE>, т.е. шест месеца и девет дни след датата на подаването на молбата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>След като г‑н Diallo подава жалба за отмяна на това решение пред Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия), с решение от <DATE ISO="20150929">29 септември 2015 г.</DATE> последният отменя решението за отказ на право на пребиваване със заповед за напускане на страната с основанието, че то е опорочено поради липса на мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Впоследствие, на <DATE ISO="20151109">9 ноември 2015 г.</DATE>, белгийските органи вземат ново решение за отказ на право на пребиваване със заповед за напускане на страната. Г‑н Diallo е уведомен за това решение на <DATE ISO="20151126">26 ноември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В него се посочва, че г‑н Diallo не отговаря на условията да се ползва с право на пребиваване за повече от три месеца в качеството на член на семейството на гражданин на Съюза, тъй като няма доказателства, че той разполага с достатъчно средства за издръжка, и не е доказал, че детето, което е с нидерландско гражданство, е на негова издръжка или че той действително упражнява родителските права по отношение на него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151211">11 декември 2015 г.</DATE> г‑н Diallo подава жалба за отмяна на това решение пред Conseil du contentieux des étrangers, който я отхвърля с решение от <DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160325">25 март 2016 г.</DATE> г‑н Diallo подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, а именно Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата той изтъква по същество, че съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 заявителят трябва да бъде уведомен за решението по молбата за карта за пребиваване в срок от шест месеца от подаването на молбата и че националното право трябва да се тълкува в съответствие с това изискване. Той добавя, че предоставянето на нов шестмесечен срок на компетентния национален орган след отмяната на първо негово решение лишава от полезно действие член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>От своя страна белгийските органи считат, че тъй като липсва разпоредба, която да налага срок за уведомяване, в шестмесечния срок компетентният орган е длъжен само да вземе решение по молба за карта за пребиваване. Те добавят, че срокът, с който този орган разполага след отмяната по съдебен ред на първото решение, се урежда от националното право и че не се доказва, че е неразумно да започне да тече нов шестмесечен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Що се отнася до запитващата юрисдикция, тя подчертава, първо, че тъй като в националното право не се уточнява дали решението за признаване на правото на пребиваване трябва да бъде прието и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, е необходимо тълкуване на член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Второ, тя има съмнения относно срока, с който разполага националният орган, за да вземе ново решение след отмяната на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване, и уточнява, че е важно да се определи дали принципът на ефективност допуска този орган отново да разполага с пълния шестмесечен срок, предвиден от член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Трето, запитващата юрисдикция иска да установи какви са последиците от превишаването на шестмесечния срок по член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, за да прецени дали тази разпоредба допуска поради превишаването на шестмесечния срок да бъде издадена автоматично карта за пребиваване дори когато заявителят не отговаря на необходимите условия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>При тези условия Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че той изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че той допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие? Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86/ЕО от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 г.</DATE> относно правото на събиране на семейството[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="251" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2003">ОВ L 251, 2003 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.</P></NOTE>] и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде тълкуван и прилаган в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38? При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE></P></NOTE>], [членове] 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права […] и член 21 [ДФЕС] със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, [както и членове] 40, 40а, 42 и 43 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> […], и с член 52, параграф 4 от Кралски указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> […], от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38/ЕО, в член 42 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> и в член 52 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE>?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Изисква ли Директива 2004/38/ЕО превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това? Изисква ли същата Директива 2004/38/ЕО или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На първо място, белгийското правителство изтъква, че Съдът не е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, като се позовава на неприложимостта на правото на Съюза към положението, разглеждано в главното производство. Така например случаят с г‑н Diallo не попадал в приложното поле на Директива 2004/38 и по отношение на него не можело да се прилагат разпоредбите на тази директива, тъй като той не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на член 2, точка 2 от посочената директива. От друга страна, фактите по спора в главното производство не попадали и в приложното поле на Директива 2003/86, тъй като молбата за карта за пребиваване на г‑н Diallo се основавала единствено на качеството му на възходящ по права линия на гражданин на Съюза. Накрая, белгийското правителство твърди, че на г‑н Diallo не може да се признае право на пребиваване на основание членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Считам, че са налице основания за отхвърляне на всички тези възражения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Всъщност трябва да се отбележи, както е видно от акта за преюдициално запитване, че отправящата запитването юрисдикция посочва причините, поради които счита, че исканото тълкуване е необходимо за решаването на спора в главното производство, като уточнява по-специално, че това тълкуване на правото на Съюза ще има пряко въздействие върху преценката на положението на г‑н Diallo.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Така например запитващата юрисдикция посочва, от една страна, че ако Съдът отговори в смисъл, че шестмесечният срок, посочен в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, изисква или допуска превишаването на този срок да има за последица автоматичното издаване на исканата карта за пребиваване, последната ще трябва да бъде издадена на г‑н Diallo.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>От друга страна, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали правото на Съюза допуска национална съдебна практика, съгласно която след отмяната по съдебен ред на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване, компетентният национален орган разполага отново с пълния шестмесечен срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Впрочем предвид съдържанието на белгийското законодателство и фактите по спора в главното производство въздействието на исканото тълкуване върху положението на г‑н Diallo не може да се отрече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Безспорно е, че г‑н Diallo е подал молба за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза в качеството си на възходящ по права линия на дете с нидерландско гражданство, което пребивава в Белгия, че уведомлението за решението за отказ му е изпратено след повече от шест месеца от подаването на молбата и че след отмяната на това решение е взето второ решение, за което същият е бил уведомен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Безспорно е също така, че съгласно белгийското право, ако не бъде взето решение в шестмесечен срок, на заявителя служебно се издава карта за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Поради това тълкуването на Съда ще позволи на запитващата юрисдикция да определи дали в разглеждания случай националните органи е трябвало да издадат карта за пребиваване на г‑н Diallo, след като уведомлението за първото решение му е изпратено след изтичането на шестмесечния срок и след като, предвид срока, с който е разполагал компетентният национален орган, за да вземе второ решение след отмяната на първото такова, не е изключено второто решение да е прието след изтичането на този срок.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>При тези условия белгийското правителство не може да твърди, че положението на г‑н Diallo не попада в приложното поле на Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Предвид всички тези обстоятелства считам, че исканото тълкуване попада в тълкувателната компетентност на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия, втория и петия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>С първия, втория и петия преюдициални въпроси, които според мен следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че решението по молбата за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза трябва да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, предвиден в тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Ако се приеме, че уведомлението за това решение може да бъде изпратено впоследствие, запитващата юрисдикция пита Съда какъв е срокът, в който трябва да се извърши уведомяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Накрая, запитващата юрисдикция пита Съда какви са последиците от превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, по-специално по отношение на издаването на картата за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен тези въпроси поставят два различни проблема, а именно, от една страна, за срока, в който решението по молба за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза трябва да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено, и от друга страна, за евентуалната последица от превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По сроковете за вземане на решенията по член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 и за изпращане на уведомления за тях</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>След като докажа императивния характер на шестмесечния срок по член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, ще посоча задълженията на компетентните национални органи във връзка с изпращането на уведомления за решенията за издаване или за отказ на карта за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до естеството на срока по член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, трябва да се припомни, че съгласно тази разпоредба правото на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се установява с издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се приеме, от една страна, че този член урежда изрично само положението, при което молбата за карта за пребиваване е призната за основателна и при което съответно е установено съществуването на право на пребиваване, и от друга страна, че използваните термини и глаголни времена безспорно придават на разпоредбата императивен характер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Поради това считам, че както използването на сегашно време на изявителното наклонение, така и изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>не по-късно<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, който ясно показва, че този срок представлява максималната продължителност за разглеждане на молбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. по аналогия заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Housieaux</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑186/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:70">EU:C:2005:70</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, подкрепят този извод<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>В това отношение може да се направи паралел с член 5, параграф 1 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19640225">25 февруари 1964 г.</DATE> за координиране на специалните мерки относно движението и пребиваването на чуждестранни граждани, основани на съображения във връзка с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="056" PAGE.FIRST="850" DATE.PUB="1964">ОВ 56, 1964 г., стр. 850</REF.DOC.OJ>), тъй като от съдебната практика във връзка с него, и по-специално от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050414">14 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:225">EU:C:2005:225</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), е видно, че този срок е императивен. Впрочем в точка 2.2.2 от Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО (COM(2009) 313 окончателен) се посочва недвусмислено, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>[к]артата за пребиваване трябва да бъде издадена в срок от 6 месеца от датата на подаване на молбата. Крайният срок следва да се тълкува в светлината на член 10 от Договора за ЕО и максималният срок от 6 месеца е оправдан само в случаи, когато разглеждането на молбата включва съображения, свързани с обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Освен това, като прибягва до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>издаване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, законодателят ясно подчертава намерението си да постави времево ограничение на компетентните национални органи. С разпоредбата, че държавите членки трябва да издадат картата за пребиваване на заявителя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>не по-късно от шест месеца от датата на внасяне на молбата<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 налага изискване в рамките на този шестмесечен срок компетентните органи да разгледат молбата, да вземат решение и ако установят правото на пребиваване на заявителя — да издадат карта за пребиваване. Така издаването на този документ се превръща в материален израз на предварително взетото от компетентните национални органи положително решение вследствие на разглеждането на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Поради това, както основателно подчертава Европейската комисия, използването на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>издаване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и на съответстващите му думи в текстовете на Директива 2004/38 на други езици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Например в текстовете на испански, английски и италиански език на тази директива са използвани съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/><HT TYPE="ITALIC">expedición de un documento</HT><QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/><HT TYPE="ITALIC">issuing of a document</HT><QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/><HT TYPE="ITALIC">rilascio di un documento</HT><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NOTE> предполага не само решението да бъде взето в шестмесечния срок, а и картата за пребиваване да бъде връчена на заявителя в същия срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Впрочем всяко друго тълкуване на член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 би поставило под въпрос ефективността на правото на пребиваване и в крайна сметка полезното действие на тази разпоредба, тъй като това полезно действие може да се разгърне напълно едва след като картата стане притежание на заявителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Всъщност, както Комисията с основание подчертава, притежаването на документ с постоянен характер вместо на временно удостоверение, издадено от националните органи при подаването на молбата, несъмнено улеснява ежедневното упражняване на правото на пребиваване, а временният характер на удостоверението не позволява на титуляря му да се възползва от разпоредбата на член 5, параграф 2 от Директива 2004/38, която освобождава членовете на семейството от изискването за виза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Накрая, това тълкуване се потвърждава от практиката на Съда, който, запитан не за естеството на срока, а за условията за издаване на картата за пребиваване, посочва, че картата, с която се доказва правото на пребиваване, трябва да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>предоставена<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> в шестмесечен срок от подаването на молбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120905">5 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rahman и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:519">EU:C:2012:519</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Според мен от това следва, че признаването на основателността на молбата и материализирането на признаването под формата на документ трябва да се осъществят в рамките на този срок, тъй като това официално признаване предоставя на бенефициента правото да се ползва с някои предимства.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Тъй като понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>издаване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> се отнася изключително и само до случаите, в които компетентните национални органи установяват, че заявителят отговаря на условията за право на пребиваване, предвид мълчанието на Директива 2004/38 възниква въпросът дали фактът, че решението е отрицателно и че издаването на картата за пребиваване е отказано, води до промяна на продължителността или на естеството на срока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Според мен това не е така. Срокът не би могъл да промени естеството си и да се превърне в индикативен, ако, както в разглеждания случай, който засяга положението на г‑н Diallo, националните органи откажат да издадат картата за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Всъщност е ясно, че духът на Директива 2004/38 изисква положението на лицата в случаи, подобни на този на г‑н Diallo, да бъде разглеждано във възможно най-кратки срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Освен това, щом като, както предлагам, органите трябва да издадат картата за пребиваване в шестмесечен срок и да вземат решение за тази цел, разглеждането на молбата, предшестващо постановяването на това решение, по необходимост се извършва в рамките на същия срок. Следователно, ако се приеме, че шестмесечният срок е задължителен и в случаите на отказ да се издаде карта за пребиваване, това няма да натовари компетентните органи с никакво допълнително задължение от гледна точка на бързината.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>При тези условия не виждам по какви съображения би било възможно решенията за отказ да се предостави карта за пребиваване да се вземат след срока от шест месеца или дори да бъдат отлагани постоянно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до въпросите на запитващата юрисдикция, свързани с изпращането на уведомление за решението, считам, че от гледна точка на процедурата положенията, водещи до издаването на картата за пребиваване, трябва да се разграничават от положенията, при които, както в разглеждания случай, е налице отказ за издаване на картата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Когато правото на пребиваване е установено, считам, че решението трябва да бъде взето и картата да бъде издадена в срок от шест месеца по съображенията, изложени в точки 44—50 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>И обратно, макар и императивният характер на предвидения в тази разпоредба срок да налага решението за отказ на карта за пребиваване да бъде взето в този срок, според мен уведомлението за това решение може да се извърши след посочения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Разбира се, в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/38<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. членове 15 и 30 от Директивата.</P></NOTE> и с правото на ефективна съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>В смисъл, че ефективното право на обжалване по съдебен ред изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение, за да може да предяви и да защити правата си; вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гайдаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑430/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:749">EU:C:2011:749</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130604">4 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZZ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:363">EU:C:2013:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Относно значението и обхвата на задължението за мотивиране, което имат националните органи, вж. заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CO Sociedad de Gestión y Participación и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:95">EU:C:2015:95</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, бележка под линия 40).</P></NOTE> уведомяването за решение за отказ да се предостави карта за пребиваване е задължително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>За всеки случай припомням, че уведомлението не би могло да зависи от искане на заинтересованото лице, тъй като, от една страна, подобно тълкуване би било в противоречие с член 30, параграф 1 от Директива 2004/38, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[з]аинтересованите лица се уведомяват […] за всяко решение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, и от друга страна, е нелогично от дадено лице да се изисква да претендира да получи уведомление за решение, чието съществуване му е неизвестно. В това отношение трябва да се прави разграничение между исканията за изпращане на уведомление за решение и исканията за изпращане на мотивите за дадено решение. Във втория случай съдебната практика приема, че е възможно мотивите да бъдат изпратени само след подаване на искане в този смисъл, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гайдаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑430/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:749">EU:C:2011:749</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Въпреки това, подобно на белгийското правителство, считам, че уведомяването се различава съществено от разглеждането на условията за правото на пребиваване, поради което шестмесечният срок не засяга уведомяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Всъщност уведомяването няма последици върху правото на пребиваване, а представлява условие за упражняването на контрол върху решенията, свързани с установяването на наличието или липсата на такова право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Освен това, предвид мълчанието на законодателя по въпроса за изпращането на уведомления за решенията за отказ да се предостави карта за пребиваване и различното приложно поле на директиви 2003/86 и 2004/38, член 5, параграф 4 от Директива 2003/86, който предвижда, че в срок от девет месеца след датата на подаване на заявлението за събиране на семейството компетентните национални органи писмено съобщават решението за съгласие или за отказ на заинтересованото лице, не е от полза за тълкуването на задълженията на националните органи в съответствие с Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>С това уточнение, считам, че уведомяването трябва да се извърши възможно най-бързо след приемането на решението от компетентните национални органи, именно с цел да се позволи на заинтересованото лице да обжалва това решение в най-кратки срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>По такъв начин тълкуването, което предлагам, не накърнява правата на лицата, които подават молби за издаване на карта за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Така например към момента на подаване на молбата на заявителя незабавно се издава удостоверение, което остава валидно до изпращането на уведомлението за решението за отказ на картата за пребиваване и което му осигурява временна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Освен това, доколкото срокът за обжалване по съдебен ред започва да тече едва от датата на уведомяване за решението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. края на член 30, параграф 3 от Директива 2004/38.</P></NOTE>, а не от момента на неговото приемане, изпращането на уведомление за решението след изтичането на шестмесечния срок не накърнява правото на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно последиците от превишаването на шестмесечния срок, посочен в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция пита Съда относно последиците от превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38. По-специално, тя иска от Съда да установи дали тази директива изисква или допуска последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на картата за пребиваване, без да се установи предварително дали заявителят отговаря на условията да я получи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В това отношение е вярно, че тъй като Директива 2004/38 не уточнява по никакъв начин последиците от превишаването на шестмесечния срок, този въпрос по принцип попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки при зачитане на принципите на ефективност и равностойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>В относително сходен случай, при който в директива не са указани последиците от превишаването на срока за отговор, наложен на националните органи, Съдът вече е постановил, че при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност, задължение на държавите членки е да определят последиците от подобно превишаване на срока и следователно че Директивата не налага приемането на мълчаливо решение за съгласие; вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merck, Sharp &amp; Dohme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑245/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:41">EU:C:2005:41</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В по-общ план по въпроса за мълчанието на администрацията в правото на Съюза вж. <HT TYPE="ITALIC">Bonichot</HT>, J.-C. Le silence de l’administration communautaire: le silence est-il d’or en droit de l’Union? — In: La Cour de justice de l’Union européenne sous la présidence de Vassilios Skouris (2003‑2015): liber amicorum Vassilios Skouris, Bruylant, Bruxelles, 2015, p. 117—129.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Въпреки това с оглед на целта на Директива 2004/38, както и с оглед на отражението на автоматичното издаване на картата за пребиваване съм убеден, че член 10, параграф 1 от този текст не допуска превишаването на шестмесечния срок да поражда подобна последица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Първо, белгийското законодателство създава положения, които според мен противоречат на целта, преследвана с Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Всъщност както буквата, така и духът на Директива 2004/38 предполагат отговорът на молба за карта за пребиваване да бъде съобразен с положението на заявителя и да се основава на индивидуално и задълбочено разглеждане на неговото положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120905">5 септември 2012 г.</DATE> <NAME.CASE>Rahman и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:519">EU:C:2012:519</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че лице, подало молба за издаване на карта за пребиваване, трябва по силата на член 10, параграф 2 от Директива 2004/38 и на член 52, параграф 2 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> да предостави на компетентната администрацията досие, в което освен доказателство за самоличността му да се съдържат документи, позволяващи надлежно да се установи, че същото отговаря на необходимите условия за получаването на тази карта. От друга страна, според мен проблемът е не толкова евентуално имплицитният характер на решението, а фактът, че съгласно текста на белгийското законодателство картата за пребиваване се издава, когато няма прието решение и без да се установи дали заявителят действително отговаря на необходимите условия, за да се ползва с право на пребиваване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В разглеждания случай положението на г‑н Diallo е отличен пример за резултатите, до които може да доведе белгийското законодателство и които са най-малкото неуместни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Така например изпращането на уведомление за решение за признаване на правото на пребиваване след шестмесечния срок не поражда последици, докато в положение като разглежданото в главното производство, когато молбата за карта за пребиваване е отхвърлена, неспазването на шестмесечния срок води до автоматичното издаване на неполагащо се разрешение за пребиваване, с което се установява право, на практика влизащо в противоречие с решението, за което не е изпратено навременно уведомление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Разбира се, тук стигам до крайност в разсъжденията си с чисто илюстративна цел. Според мен обаче последиците от тези разсъждения доказват, че разпоредбите на белгийския закон могат да доведат чисто хипотетично до резултат, противоречащ на целта, която очевидно се преследва с Директива 2004/38, а именно отговорът на молба за карта за пребиваване да съответства на положението на заявителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Второ, считам, че системата за автоматично издаване на карти за пребиваване е източник на правна несигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Съгласен съм, че волята да се избегне отказ от администриране, която белгийското правителство демонстрира, е похвална, и че белгийското законодателство позволява на заявителя да получи яснота относно положение си въпреки бездействието или бавното действие на компетентните национални органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Доколкото обаче служебно издадените карти за пребиваване впоследствие могат да бъдат отнети, те в действителност имат само временен характер. Следователно белгийското законодателство създава голяма правна несигурност за притежателите на такива карти и дори ги третира несправедливо, тъй като много години след като са издали картата за пребиваване, без да извършват действителна проверка на положението на заявителя, белгийските органи могат да я отнемат с мотива, че притежателят, макар и добросъвестен, никога не е отговарял на условията за издаването на такава карта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>За разлика от временното удостоверение, което се издава на заявителя до приемането на решение, картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза обаче по никакъв начин няма временен характер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Освен това предвид автоматичното издаване на картата е парадоксално белгийското правителство да се опитва да се позове на правото на грешка, за да обоснове възможността за оттегляне на тази карта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Всъщност, макар да е очевидно, че на администрацията не може да се откаже възможността да коригира евентуални грешки, няма как да не се отбележи, че автоматичното издаване на карти за пребиваване е резултат не толкова на грешка, колкото на бездействието или на бавното действие на администрацията, която не е взела решение в установения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Трето, издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна трябва да се разглежда не като конститутивен акт, който създава права, а като акт, с който държава членка установява индивидуалното положение на такъв гражданин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. разрешението, което се предлага за член 10 от Директива 2004/38 и което произтича от решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dias</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑325/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:498">EU:C:2011:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petrea</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑184/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:684">EU:C:2017:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), разширено с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140312">12 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>O. и B.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:135">EU:C:2014:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Следователно белгийското законодателство, което като последица от бавното действие или бездействието на администрацията изисква автоматичното издаване на исканата карта, доколкото предвижда в действителност временно естество на тази карта, която впоследствие може да бъде отнета, придава на този документ характер на оборима презумпция, а не декларативен характер на това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Предвид всички тези обстоятелства съм убеден, че превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, не може да има за последица автоматичното издаване на картата за пребиваване, т.е. автоматичното и евентуално погрешно установяване на правото на заявителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Всъщност, ако това превишаване не може да остане без последици, обстоятелството, че заявителят отговаря или не отговаря на условията за получаване на картата за пребиваване, не зависи от бездействието на администрацията, тъй като подобно обстоятелство по никакъв начин не променя обективното положение на лицето, подало молба за издаване на карта за пребиваване, и констатацията, че същото изпълнява или не изпълнява условията да получи карта за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Подходящ начин да се определят последиците от превишаването на императивния шестмесечен срок във всеки отделен случай, обаче е предявяването на иск за извъндоговорна отговорност срещу съответната държава членка за нарушение на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>В това отношение в точка 78 от своето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Moravia Gas Storage</NAME.CASE> (<NO.CASE>C 596/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2438">EU:C:2014:2438</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Kokott счита, че превишаването на определен срок не е пречка Комисията да приеме решение и че превишаването на срока от страна на Комисията би могло, при липса на основателна причина за това, да задейства извъндоговорната отговорност на Съюза.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Всъщност, ако закъснението на държавата членка само по себе си поражда специфична вреда, предявяването на иск за обезщетение, независимо от същността на вредата, би трябвало да позволи на лицето, подало молба за издаване на карта за пребиваване, да получи право на обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>С оглед на формулировката на преюдициалния въпрос тук са разгледани единствено последиците за заявителя от превишаването на шестмесечния срок. Ако последиците от неспазването на шестмесечния срок трябва да се разгледат от гледна точка на санкцията за държавата членка, подобно забавяне би могло да представлява основание за образуване на процедура за установяване на неизпълнение на задължение при прилагането на Директивата, вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050414">14 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:225">EU:C:2005:225</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези съображения, от една страна, считам, че решението за отказ да се предостави карта за пребиваване съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 трябва да бъде прието в шестмесечния срок, предвиден в тази разпоредба, но уведомлението за него може да бъде изпратено впоследствие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>От друга страна считам, че тази директива не допуска национална правна уредба, съгласно която при невземане на решение в шестмесечен срок картата за пребиваване се предоставя автоматично дори когато заявителят не отговаря на необходимите условия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третия и четвъртия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>С третия и четвъртия преюдициален въпрос, които предлагам Съдът да разгледа заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза допуска национална съдебна практика, съгласно която след отмяната по съдебен ред на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, компетентният национален орган отново разполага с пълния шестмесечен срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Налага се изводът, че тъй като Директива 2004/38 не урежда въпроса за срока, с който разполага администрацията, за да приеме решение след отмяната на първо такова, този въпрос попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>В различен контекст Съдът вече е постановил, от една страна, че задължение на държавите членки е да определят дали превишаването на предвидения в дадена директива срок е пречка компетентните органи да приемат ново решение, след като предходното такова е било отменено по съдебен ред, и от друга страна, че подобна възможност може да се упражни само в рамките на разумен срок, който не надхвърля срока, предвиден в посочения член, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑296/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:42">EU:C:2005:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Следователно задължение на запитващата юрисдикция е да провери дали принципът на равностойност е спазен. В това отношение правилото, съгласно което след отмяната по съдебен ред на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, компетентният национален орган отново разполага с пълния срок, представлява, както е посочено в акта за преюдициално запитване, правило, произтичащо от съдебната практика, и следователно се прилага по отношение на процедурите, уреждащи сходни положения, попадащи в обхвата на вътрешното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Що се отнася до спазването на принципа на ефективност, трябва да се провери дали националното процесуално право не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Разбирам добре позицията на г‑н Diallo и значението на доводите му. В неговия случай задължаването на администрацията да произнесе второто решение и да изпрати уведомление за него в малкото дни, които остават до изтичането на шестмесечния срок, е равносилно на това на последната да се възложи почти непосилна задача, което, предвид автоматичния характер на издаването на картата за пребиваване при превишаване на срока, със сигурност му гарантира, че ще получи разрешение за пребиваване, което може би не му се полага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Разбира се, ефективната съдебна защита изисква лице, чиято молба за карта за пребиваване е отхвърлена с решение, което впоследствие е било отменено, да има правото по отношение на него да бъде прието ново решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑296/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:42">EU:C:2005:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> в срок, който не превишава срока, с който администрацията е разполагала за приемането на първото решение, а именно в конкретния случай шест месеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑296/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:42">EU:C:2005:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Обратното действие на отмяната обаче налага първото решение да се счита за несъществуващо, администрацията да се върне в предходното положение и следователно да разполага със срок от шест месеца. Поради това, както белгийското правителство с основание подчертава, отмяната поражда задължението за възобновяване на процедурата ab initio, тъй като тя вече се разглежда като несъществуваща.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Необходимостта да се защитят правата на лицата, които подават молба за карта за пребиваване, ни най-малко не поставя под въпрос тази позиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Всъщност е ясно, че на администрацията не може да бъдат налагани толкова кратки срокове, които на практика правят невъзможно извършването на сериозно, състезателно и надлежно разглеждане на молбите, които са ѝ представени, още повече че предвид отмяната на първото решение подобна проверка се оказва необходима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Освен това, ако, както Комисията подчертава в хода на законодателния процес, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>[с]рокът от шест месеца изглежда по-реалистичен, за да могат държавите членки да извършат необходимите проверки и да издадат картата за пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> [неофициален превод]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Изменено предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (представено от Комисията в съответствие с член 250, параграф 2 от Договора за ЕО) (COM(2003) 199 окончателен).</P></NOTE>, този срок е още по-необходим след отмяната на първото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Поради това да се счита, както предлага жалбоподателят в главното производство, че националните органи разполагат само с остатъка от шестмесечния срок, за да приемат второ решение, според мен е в противоречие с правото на лицата, подаващи молби за издаване на карта за пребиваване, молбата им да бъде подложена на задълбочено и обстойно разглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Освен това тълкуването, което Комисията застъпва и съгласно което новият срок трябва да се определя за всеки отделен случай, според мен е проблематично по две причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>От една страна, тъй като този подход е функция на степента, в която съответният орган полага дължима грижа, както и на мотивите за отмяна, той по никакъв начин не дава възможност за лесно определяне на новия срок, който да бъде предоставен на компетентния национален орган. Освен това той рискува да се превърне в източник на нови спорове и в причина за удължаване на сроковете за вземане на решения и на процедурните срокове, тъй като Комисията предлага националният орган да обосновава новия срок, с който разполага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до масовите искови производства, тази позиция не е реалистична и освен това би довела до удължаване на сроковете за произнасяне на решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Във всеки случай, макар да е вярно, че фактът, че след отмяната по съдебен ред на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване, националният компетентен орган отново разполага с пълния шестмесечен срок, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, може да има за последица удължаването на процедурата, заявителят ползва временната защита, предоставена му от удостоверението, което му е издадено при подаването на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Предвид всички тези съображения считам, че след отмяната по съдебен ред на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, компетентният национален орган отново разполага с пълния шестмесечен срок, посочен в член 10, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Предвид всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>1)</NO.P><TXT>Решението за отказ на карта за пребиваване съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се приеме в шестмесечния срок, предвиден в тази разпоредба, но уведомлението за него може да бъде изпратено впоследствие.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 не допуска последицата от превишаването на шестмесечния срок да бъде автоматичното предоставяне на картата за пребиваване, без да бъде установено дали заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва с правото на пребиваване.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>След отмяната по съдебен ред на решение, с което се отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2004/38, компетентният национален орган разполага с пълния шестмесечен срок, предвиден в тази разпоредба, за да приеме ново решение<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>