Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
A. RANTOS
представено на 21 май 2026 година(1)
Дело C‑730/23
Република Полша
срещу
Федерална република Германия
„ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 259 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 1013/2006 — Превози на отпадъци — Член 24, параграф 2 — Обратно вземане на отпадъци от компетентния орган по изпращането в случай на незаконен превоз — Отказ на Федерална република Германия да осигури в срок от 30 дни обратното вземане на отпадъци, превозени от Германия до територията на Полша — Член 28 — Спор по въпроси на класификацията — Задължение за разглеждане на съответните отпадъци като отпадъци, изброени в приложение IV към този регламент — Член 4, параграф 3 ДЕС — Принцип на лоялно сътрудничество “
I. Въведение
1. С иска си Република Полша, подкрепяна частично от Европейската комисия, иска от Съда да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, и по-специално по Регламент (ЕО) № 1013/2006(2), както и по член 4, параграф 3 ДЕС, в контекста на няколко превоза на отпадъци, извършени от Германия към шест места в Полша.
2. Основният въпрос по настоящото дело е за принципите на свободно събиране и преценка на доказателства по този регламент в контекста на едно от малкото производства за установяване на неизпълнение на задължения, образувани по инициатива на държава членка.
II. Правна уредба
3. Член 24 от Регламент № 1013/2006, озаглавен „Обратно вземане при незаконен превоз“, предвижда в параграфи 1—3:
„1. Когато даден компетентен орган открие превоз, който счита за незаконен, той незабавно информира останалите заинтересовани компетентни органи.
2. Ако незаконният превоз е отговорност на нотификатора, компетентният орган по изпращането осигурява въпросните отпадъци:
a) да бъдат взети обратно от нотификатора de facto; или ако няма изпратена нотификация;
б) да бъдат взети обратно от нотификатора de jure; или ако е неизпълнимо;
в) да бъдат взети обратно от самия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име; или ако е неизпълнимо;
г) да бъдат рециклирани или обезвредени алтернативно в страната по местоназначение или изпращане от самия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име; или ако е неизпълнимо;
д) да бъдат рециклирани или обезвредени алтернативно в друга държава от самия компетентен орган по изпращането или от физическо или юридическо лице от негово име, ако всички заинтересовани компетентни органи са съгласни.
Въпросното обратно вземане, оползотворяване или обезвреждане се извършва в срок от 30 дни, или друг срок, който може да бъде договорен между заинтересованите компетентни органи след като компетентният орган по изпращането научи или е уведомен писмено от компетентните органи по местоназначението или транзита за незаконния превоз и причината/те за него. Това уведомяване може да се дължи на информация, предоставена на компетентните органи по местоназначението или транзита, inter alia, от други компетентни органи.
[…]
3. Ако незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен начин:
a) от получателя; или ако е неизпълнимо;
б) от самия компетентен орган или от физическо или юридическо лице от негово име.
[…]“.
4. Член 28 от този регламент е озаглавен „Спор по въпроси на класификацията“ и в параграф 2 предвижда:
„Ако компетентните органи по изпращането и по местоназначението не могат да се споразумеят за класификацията на отпадъците, които са нотифицирани като отпадъци, изброени в приложения III, IIIA, IIIB или IV, отпадъците се разглеждат като отпадъци, изброени в приложение IV“.
III. Обстоятелствата по спора и досъдебната процедура
5. През периода 2015—2019 г. полските органи установяват наличието на отпадъци, за които приемат, че са били обект на „незаконен превоз“ по смисъла на член 2, точка 35 от Регламент № 1013/2006 от Германия до шест места в Полша, а именно: място № 1 (Туплице), място № 2 (Стари Явор), място № 3 (Соболев), място № 4 (Гливице), място № 5 (Сарбия) и място № 6 (Бзово).
6. След като полските органи подават до германските органи искания да вземат обратно разглежданите отпадъци и след като по тези искания не са предприети никакви последващи действия, на 26 юли 2023 г. Република Полша подава жалба до Комисията на основание член 259, втора алинея ДФЕС, с която иска да се издаде мотивирано становище с аргумента, че отказът на Федерална република Германия да вземе обратно съответните отпадъци, представлява нарушение на правото на Съюза(3).
7. Комисията разглежда представените от Федерална република Германия писмени становища и изслушва последната и Република Полша, след което, на 18 октомври 2023 г., издава мотивирано становище, в което:
– първо, приема, че Федерална република Германия, от една страна, не е изпълнила задължението си да вземе обратно в срок от 30 дни отпадъците, които са били незаконно превозени до място № 1(4), и от друга страна, не е изпълнила задълженията си относно оползотворяването на отпадъците, посочени в позиция 17 08 02, що се отнася до превоза, организиран от две германски предприятия към място № 2(5),
– второ, стига до заключението, че не може да установи нарушение на правото на Съюза във връзка с другите оплаквания, свързани с места № 2—6, и
– трето, отхвърля оплакванията, изведени от нарушение на член 28, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 и на член 4, параграф 3 ДЕС.
IV. Производството пред Съда и исканията на страните
8. На 29 ноември 2023 г. Република Полша подава в секретариата на Съда разглеждания иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 259 ДФЕС. Тя иска от Съда да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си съгласно правото на Съюза във връзка с незаконни превози на отпадъци към Полша, и да осъди тази държава членка да заплати съдебните разноски.
9. С решение от 18 април 2024 г. Комисията е допусната да встъпи в подкрепа на Република Полша(6).
10. Федерална република Германия иска от Съда да отхвърли иска и да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.
V. Анализ
11. Република Полша повдига три оплаквания срещу Федерална република Германия, изведени от това, че тя, първо, е нарушила задължението си за обратно вземане на незаконно превозените отпадъци в съответствие с Регламент № 1013/2006(7), второ, не е изпълнила задължението си да разглежда отпадъците като отпадъци, изброени в приложение IV към посочения регламент(8), и трето, е нарушила задължението си за лоялно сътрудничество, като не е взела мерки за изясняване на фактите, свързани с незаконния превоз на отпадъци(9).
А. По първото оплакване, изведено от нарушение на задължението за обратно вземане на незаконно превозваните отпадъци
1. Предварителни бележки
12. С първото си оплакване Република Полша по същество твърди, че като не е взела разглежданите отпадъци обратно, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент № 1013/2006 относно превозите на отпадъци(10).
13. В това отношение, на първо място, бих искал да подчертая, че съгласно член 191, параграф 2 ДФЕС политиката на Европейския съюз в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“(11). Според мен от тези принципи следва, че предприятията — производители на отпадъци, носят по-голяма отговорност, когато извършват превоза им извън държавата членка, в която са произведени.
14. На това основание Регламент № 1013/2006 преследва по-специално целта за екологосъобразно управление на отпадъците, определена в член 2, точка 8 от него(12), което предполага също, както следва от член 2, точка 34 от него, че превозът на отпадъците се извършва само с цел тяхното оползотворяване или обезвреждане(13).
15. В този контекст член 3 от този регламент, който урежда по същество процедурите за превоз, предвижда в параграф 1 „процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие“ за превозите на отпадъци, предназначени за обезвреждане, и на много категории отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване, а в параграф 2 — „процедурата за предоставяне на информация“, уредена в член 18 от посочения регламент, която се ограничава, що се отнася до другите превози на отпадъци (в количество над 20 kg), попадащи в „зеления“ списък на отпадъците(14), до изготвянето на формуляр и сключването на договор между лицето, което урежда превоза, и получателя относно оползотворяването на отпадъците(15), като тези документи трябва да се изготвят в съответствие с указанията на формуляра, съдържащ се в приложение VII към същия регламент (наричан по-нататък „формулярът по приложение VII“).
16. В случай на незаконен превоз на отпадъци по смисъла на член 2, точка 35 от Регламент № 1013/2006(16) член 24, параграф 2 от този регламент предвижда, че ако незаконният превоз е отговорност на нотификатора, компетентният орган по изпращането осигурява въпросните отпадъци да бъдат взети обратно в срок от 30 дни или в друг срок, който може да бъде договорен между заинтересованите компетентни органи, след като компетентният орган по изпращането научи или е уведомен писмено за този превоз от компетентните органи по местоназначението.
17. На второ място, припомням, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения Комисията следва да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнение на задължения, без Комисията да може да се основава на каквато и да било презумпция(17). Същите принципи се прилагат, когато държава членка предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения по смисъла на член 259 ДФЕС(18). Следователно именно в светлината на тези съображения трябва да бъдат разгледани представените от Република Полша доказателства, както и с оглед на принципите на свободно събиране и на свободна преценка на доказателствата, закрепени в практиката на Съда(19).
18. В случая Република Полша твърди, че разглежданите отпадъци са били превозени от Германия до Полша посредством процедурата за предоставяне на информация, извън предвидените в Регламент № 1013/2006 условия по отношение както на категорията отпадъци, които могат да бъдат превозвани съгласно тази процедура, така и на разрешенията, притежавани от отговорните за третирането им предприятия. Що се отнася до място № 1, тъй като Федерална република Германия признава наличието на незаконни превози, спорът се отнася единствено до въпроса дали тази държава членка е нарушила срока за обратно вземане на тези отпадъци, докато, що се отнася до места № 2—6, следва да се разгледа дали са налице твърдените незаконни превози, за които носят отговорност съответните германски предприятия. По-нататък в настоящото заключение ще анализирам поотделно тези два въпроса.
2. По място № 1 (Туплице)
19. Република Полша упреква Федерална република Германия, че не е изпълнила задължението си да вземе обратно в срок от 30 дни около 20 000 тона незаконно превозени отпадъци(20) от цинкова шлака.
20. Страните, както и Комисията признават, че разглежданите отпадъци са били предмет на незаконен превоз(21), и са съгласни, че обратното вземане на тези отпадъци е приключило през декември 2024 г.(22)
21. В самото начало считам, че следва да се отхвърлят доводите на Федерална република Германия, че искът е недопустим или е останал без предмет, тъй като междувременно обратното вземане на отпадъците е приключило. Всъщност в рамките на междудържавен иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 259 ДФЕС наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка ответник към момента на предварителното поставяне на въпроса пред Комисията, предвидено във втора алинея от този член(23). В случая към този момент срокът за връщане до голяма степен е изтекъл(24).
22. На първо място, Федерална република Германия изтъква, че решенията на компетентните национални органи, с които се разпорежда на дружеството, извършило превозите, да вземе обратно разглежданите отпадъци, са били предмет на съдебни производства. Тя поддържа също, че за обратното вземане на такова количество отпадъци са необходими няколко месеца поради логистични ограничения и необходимостта от организиране на процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с правилата на Съюза. С оглед на тези обстоятелства 30‑дневният срок, предвиден в член 24, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1013/2006, не следвало да се прилага.
23. В това отношение отбелязвам, че член 24, параграф 2 от този регламент не предвижда никакво изключение или основания, позволяващи прекъсването на въпросния срок, включително поради обема на отпадъците, като единствената налична възможност се състои в определянето на алтернативен срок от съответните компетентни органи(25). Във всеки случай, неспазването на срока в контекста на закъснение, подобно на това в настоящия случай, от почти десет години не може да бъде обосновано с логистични съображения, нито с мотива, че количеството на отпадъците налага да се организира европейска процедура за възлагане на обществена поръчка(26).
24. На второ място, Федерална република Германия изтъква наличието в хода на досъдебната процедура на споразумение между страните съгласно член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006, касаещо възможността да се изчака изходът от съдебното производство, преди да се пристъпи към обратно вземане на разглежданите отпадъци, което обаче се оспорва от полските власти(27). В това отношение Федерална република Германия се основава на разменената между полските и германските органи кореспонденция, в която първите споделили решението да изчакат изхода от висящото съдебно производство, и се въздържали да поискат от последните да вземат обратно отпадъците преди края му(28).
25. Според мен тази кореспонденция показва, че полските органи не са изразили намерение да отнесат незабавно въпроса до Съда. От това би могло да се заключи, че те са изчакали известно време развитието на висящите производства в Германия. Въпреки това от тази кореспонденция не става ясно, че тези органи са се съгласили да изчакат до приключването на тези производства. Между страните е безспорно, че най-късно по време на изслушването им на 20 септември 2023 г. пред Комисията полските органи ясно са посочили, че такова споразумение не съществува. Следователно считам, че съществуването на споразумение относно целесъобразността да се изчака изходът от съдебното производство, както се твърди от Федерална република Германия, не е достатъчно доказано от правна гледна точка.
26. При тези обстоятелства предлагам първото оплакване да бъде уважено по отношение на място № 1 (Туплице).
3. По места № 2—6
27. Що се отнася до места № 2—6, Република Полша упреква Федерална република Германия, че е нарушила разпоредбите относно обратното вземане на незаконно превозените отпадъци(29), докато последната оспорва това обвинение, като отрича самото наличие на незаконни превози, за които могат да бъдат отговорни съответните германски дружества(30).
28. По-нататък в настоящото заключение ще разгледам заедно сходните положения, по-специално що се отнася до категорията на превозените отпадъци.
а) По места № 2 (Стари Явор) и № 3 (Соболев)
29. Република Полша поддържа, че между април и септември 2018 г. при проверките на места № 2 и № 3(31) полските власти са установили съответно 1 156 и 1 039 тона отпадъци(32), които са били незаконно превозени(33) от германски дружества(34). Вместо отпадъците от бетон (позиция 17 01 01(35)) (наричани по-нататък „отпадъците от бетон“), декларирани във формулярите по приложение VII, тези предприятия превозвали съгласно процедурата за предоставяне на информация смесени строителни отпадъци, съдържащи гипс (наричани по-нататък „отпадъците от гипс“), които не попадат в „зеления“ списък(36), за извършване на операции по оползотворяване, за които предприятията получатели също не разполагали с необходимите разрешения(37). Освен това в някои случаи спорните отпадъци, макар да били класифицирани от германските изпращащи дружества като отпадъци от гипс, все пак били превозени до полски предприятия, които не притежавали разрешение за оползотворяване на тези отпадъци(38).
30. В това отношение ми се струва уместно да се направи разграничение между въпроса за съществуването на превозите на спорните отпадъци и въпроса за отговорността на съответните германски предприятия.
31. Що се отнася до съществуването на превозите (законни или не) на спорните отпадъци, на по-късен етап трябва да се направи разграничение между превозите на отпадъци, класифицирани като отпадъци от бетон, и тези, класифицирани като отпадъци от гипс.
32. На първо място, страните не спорят, че повечето документи относно тези дружества — по-специално договорите за превоз и формулярите по приложение VII — посочват превози на отпадъци от бетон(39). Република Полша обаче поддържа, че тези превози в действителност прикривали превози на отпадъци от гипс, което се доказвало главно от резултатите от проверките, извършени от полските органи, които констатирали на съответните места наличието на отпадъци от гипс в допълнение към отпадъците от бетон или смесването им.
33. Струва ми се обаче, че самото откриване на отпадъци от гипс по местата на контролираните от полските органи съоръжения несъмнено сочи, че на въпросното място са били превозени отпадъци, различни от тези, за които съоръженията са разполагали с разрешителни за операции по оползотворяване. Това обстоятелство само по себе си обаче не доказва, че тези отпадъци наистина произхождат от спорните превози. Всъщност тези превози са придружени от формуляри по приложение VII и от други съответстващи си транспортни документи, от които следва, че спорните отпадъци са били изпратени и приети като отпадъци от бетон. Нищо не сочи, че посочените превози са прикривали други категории отпадъци, още повече че, както признава самата Република Полша, във въпросните места също са намерени отпадъци от бетон.
34. На второ място, страните не спорят също, че някои превози на отпадъци са били класифицирани от съответните предприятия като отпадъци от гипс.
35. Що се отнася до място № 2, става въпрос, първо, за превози между, от една страна, германските изпращащи дружества ALBA Seehausen и Altmärkische и от друга страна, полското дружество получател Bravet. Не е доказано обаче, че за тези превози е направено искане за обратно вземане. Всъщност в документите, свързани с посочените от Република Полша искания за обратно вземане на отпадъците не се посочват такива превози(40).
36. Второ, страните не спорят относно съществуването на договор за превоз на отпадъци от гипс между германското изпращащо дружество Parentin и полското дружество получател Bravet. Въпреки това нито формулярите по приложение VII, подписани от заинтересованите страни, нито други свързани с тях документи съдържат данни за такива превози. Следователно липсват доказателства за сключването на този договор(41).
37. Трето, страните признават и наличието на превози на отпадъци, регистрирани като отпадъци от гипс, извършени от германските изпращащи дружества Drekopf и Recom до съоръженията на полското дружество получател Bravet. Според представените от Република Полша доказателства обаче полските органи не са отправили искане за обратно вземане, тъй като тези отпадъци са били смесени с други отпадъци на място № 2, така че според тях вече не е било възможно да се определи произходът на отпадъците за всяко предприятие(42).
38. Що се отнася до място № 3, превозените отпадъци, декларирани като отпадъци от гипс, се отнасят до превози между германското изпращащо дружество Parentin и полското дружество получател PPH LWN, които обаче не са били посочени преди подадения от Република Полша иск и както изтъква Федерална република Германия, за тях полските органи не са отправяли искане за обратно вземане(43).
39. В заключение, считам, че наличието на незаконни превози на отпадъци, за които Федерална република Германия е длъжна да осигури обратно вземане, не е надлежно доказано и че поради това първото оплакване следва да бъде отхвърлено, що се отнася до места № 2 и № 3.
40. След това уточнение от съображения за изчерпателност ще разгледам и въпроса за отговорността на съответните германски предприятия по отношение на превозите на отпадъци, декларирани като отпадъци от гипс, към съоръжения, които не притежават необходимите разрешения за тяхното оползотворяване.
41. В това отношение страните не спорят относно отговорността на производителя на отпадъците или на организатора на превоза им по отношение на законосъобразността на операциите по оползотворяване, извършени в държавите по местоназначение на отпадъците, когато, от една страна, предприятието — получател на отпадъците, или оператор на съоръжението за оползотворяване не притежава валидно разрешително за третиране на тези отпадъци или, от друга страна, законно превозваните отпадъци не се оползотворяват правилно в държавата по местоназначение. Въпросът се отнася по-специално до значението на подписа на предприятието получател върху формуляра по приложение VII или на декларацията му в договора с организатора на превоза относно притежаването на необходимите разрешения.
42. В настоящия случай страните признават, че предприятията — получатели на отпадъците, не са разполагали с разрешителни за оползотворяване на отпадъците от гипс(44). Освен това, що се отнася до място № 2, подобно на Република Полша считам, че разрешението на полското дружество получател Bravet за „събиране“ на отпадъците от гипс, както е определено в член 3, точка 10 от Директива 2008/98(45), също не предполага възможност за „предварително съхраняване“ на тези отпадъци, както е предвидено в рамките на операция по оползотворяване R 13(46). Всъщност, макар формулировката на тези определения да може да бъде объркваща, определението за „съхраняване на отпадъци“, което съответства на операция по оползотворяване R 13 в приложение II към тази директива, изрично изключва „временното съхраняване“ по смисъла на член 3, точка 10 от посочената директива.
43. Следователно, доколкото въпросните разрешения не обхващат операциите по оползотворяване (R 5 или R 13), за които са превозени отпадъците, следва да се провери дали германските предприятия, организирали превоза, могат да носят отговорност за тези превози, по-специално когато дружеството — получател на тези отпадъци, е декларирало във формуляра по приложение VII (клетки 13 и 14) в договора с организатора на превоза, че притежава необходимите разрешения(47).
44. В това отношение е очевидно, че ако се докаже, че предприятията са знаели за липсата на необходимите разрешения на предприятията получатели или за незаконното отклоняване на отпадъци към други места, те би трябвало да носят отговорност за незаконните превози. За сметка на това при липсата на доказателства за такова знание следва да се определи обхватът на задължението им за полагане на дължимата грижа с оглед на въпросните незаконосъобразности.
45. Като цяло считам, че с оглед на задължението на изпращача на отпадъците за полагане на по-голяма грижа при превоза на отпадъци извън държавата членка, в която те са произведени(48), той не може да действа пасивно по отношение на притежаването на необходимите разрешения от страна на получателя. С други думи, противно на поддържаното от Федерална република Германия становище, изпращачът на отпадъци не може да се ограничи до сключването на договор за превоз на отпадъци и до попълването на формуляра по приложение VII. Без да му се налагат прекалено обременяващи задължения, от този изпращач все пак следва да се очаква да поиска да му бъде представено копие от съответните разрешения, без обаче да е длъжен да извършва задълбочени проверки, като например разследвания или одити относно валидността на тези документи, които попадат изключително в компетентността на публичните органи(49).
46. В случая, що се отнася до отпадъците, превозвани към място № 2, отбелязвам, че Bravet — полското дружество, което управлява това място — е представило на германските изпращащи предприятия, от една страна, ALBA Seehausen и Altmärkische(50) и от друга страна, Drekopf и Recom(51), разрешенията си за събиране на отпадъци, спадащи към позиции 17 01 01 и 17 08 02, както и за оползотворяване на отпадъци, спадащи само към позиция 17 01 01 (а не към позиция 17 08 02). Въпреки това тези предприятия са организирали превозите на отпадъци, спадащи към позиция 17 08 02, за извършване на операции по оползотворяване R 13.
47. Следователно, без да се засягат обясненията, изложени в точки 35 и 37 от настоящото заключение, изглежда, че съответните германски предприятия носят отговорност, доколкото са знаели за положението на предприятието получател към момента на попълване на формуляра по приложение VII.
48. За сметка на това, от една страна, не споделям довода на Република Полша, че отговорността на германските дружества произтичала и от факта, че германските изпращащи дружества ALBA Seehausen и Altmärkische са посочили като съоръжение за оползотворяване в клетка 7 от формулярите си по приложение VII само полското дружество получател Bravet, при положение че е трябвало да посочат като временно съоръжение и съоръжението за окончателно оползотворяване. Всъщност, като се има предвид, че клетка 7 от формуляра по приложение VII се отнася само до „съоръжението за оползотворяване“, то посочването на съоръжението, което, както е посочено в клетка 8, е длъжно да извърши операция по оползотворяване R 13, е достатъчно дори ако тази операция включва съхраняване на отпадъци преди извършването на друга операция по оползотворяване (с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им)(52).
49. От друга страна, не споделям и защитаваната от Федерална република Германия позиция, съгласно която изричното задължение за посочване на временните съоръжения, предвидено в новия регламент (ЕС) 2024/1157 относно превозите на отпадъци, доказва, че това посочване се изисква едва от влизането в сила на този регламент(53).
50. Що се отнася до отпадъците, превозени към място № 3, страните не спорят, че полското дружество PPH LWN, което управлява това място, не е разполагало с необходимите разрешения за конкретните парцели, в които отпадъците са били разпръснати.
51. В това отношение ми се струва, че макар да следва да се признае наличието на задължение за полагане на по-голяма грижа от страна на предприятието — производител или изпращач на отпадъците(54), от това предприятие все пак не може да се изисква да бъде информирано и да отговаря за конкретното място на разтоварване в рамките на надлежно определеното в релевантните документи съоръжение за третиране, където ще бъдат депонирани отпадъците. Подобно изискване би надхвърлило обхвата на неговия контрол, тъй като този въпрос е отговорност единствено на оператора на съоръжението за третиране(55).
б) По места № 4 (Гливице) и № 5 (Сарбия)
52. Република Полша изтъква, че между февруари и май 2018 г. полските органи са открили при проверки, извършени на места № 4 и № 5(56), съответно 1 300 и 8 700 тона отпадъци, които са били предмет на незаконен превоз(57) от германски предприятия(58). За разлика от посоченото във формулярите по приложение VII, в които се споменавали пластмасови отпадъци и отпадъци от каучук (в позиция 19 12 04) (наричани по-нататък „пластмасовите отпадъци“), в рамките на процедурата за предоставяне на информация тези предприятия превозили отпадъци, които не попадат в „зеления“ списък, за извършване на операции по оползотворяване.
53. По-конкретно, отпадъците, открити на място № 4, се състояли от композитни опаковки на хранителни продукти от пластмаса и други материали (наричани по-нататък „смесените битови отпадъци“)(59), произведени от германското предприятие Wurzer и превозени до Гливице въз основа на поредица от договори(60). Отпадъците, открити на място № 5, се състояли от отпадъци, пресовани в бали и обвити с желязна тел, които не спадат към нито една разпознаваема позиция(61), като значителна част от тях имали надписи и баркодове, удостоверяващи германския им произход, произведени от Lobbe и Böhme(62), и макар формално да били предназначени за местността Хелмек, в действителност били превозени до Сарбия след „неутрализиране“ на транспортните документи(63). Освен това предприятието — получател на отпадъците, превозени до място № 4, действало само в качеството на спедитор(64) и разполагало само с разрешително за събирането на пластмасовите отпадъци, докато предприятието — получател на отпадъците, превозени до място № 5, не разполагало с разрешително за оползотворяването на тези отпадъци(65).
54. Що се отнася обаче до място № 4, от представените от Република Полша доказателства (формуляри по приложение VII, транспортни документи, наричани „CMR документи“ и кантарни бележки) е видно, че генерираните от Wurzer отпадъци са класифицирани като пластмасови отпадъци от „зеления“ списък и са превозени до полското предприятие Marko, което е имало разрешение да извършва дейности по оползотворяване на тези отпадъци, и е потвърдило получаването им на площадката в Явишовице (а не в Гливице)(66). Представените от Република Полша транспортни документи относно превозите до Гливице се отнасят само до операции, в които участват полските дружества Marko в качеството на изпращач и A&P в качеството на получател(67). Дори да се предположи, както поддържа Република Полша, че поемането на отпадъците с произход от Германия от Marko е било фиктивно, тъй като товарите са били превозени директно от Wurzer до Гливице(68), това обстоятелство не се установява от документите, изготвени от германските дружества, които са в основата на превозите, и преди всичко не може да им бъде приписано пряко. Такова обстоятелство евентуално би попаднало в обхвата на отговорността на съответните полски предприятия. Освен това останалите доказателства, представени от Република Полша, също не са категорични в това отношение(69). Впрочем исковата молба е неточна по отношение на количеството отпадъци, за които отговарят двете разглеждани германски дружества.
55. Що се отнася до място № 5, всички документи (по-специално формулярите по приложение VII), които могат да бъдат свързани с дружествата Lobbe и Böhme, се отнасят до превози на пластмасови отпадъци, извършени към полските предприятия Havel (от Lobbe и Böhme) и Recovery (от Böhme) в Хелмек(70). Другите доказателства, представени от Република Полша(71), действително показват, че на мястото в Сарбия са били налице отпадъци, които могат да бъдат свързани с германските предприятия Lobbe и Böhme и които е можело да бъдат отклонени от официалното си местоназначение и превозени директно от Германия до Сарбия. Тези доказателства обаче не са достатъчни, за да се установи, че тези превози са били организирани, разрешени или дори известни на съответните германски дружества. Всъщност с оглед по-специално на поръчките за превоз, разменени между полски предприятия и съдържащи „разпореждане за неутрализиране“(72), не може да се изключи възможността отклоняването на тези отпадъци да е било прикрито пред тези германски дружества и за него да отговарят единствено въпросните полски дружества(73). Освен това представените от Република Полша доказателства не позволяват да се установи достатъчно точно количеството отпадъци, превозени от съответните германски дружества на разглежданото място, на което е установено наличието и на отпадъци с произход от Полша и други страни. Тези обстоятелства не позволяват индивидуализирането на разглежданите отпадъци и по този начин възпрепятстват тяхното обратно вземане въз основа на превозите, за които се твърди, че са незаконни(74).
в) По място № 6 (Бзово)
56. Република Полша изтъква, че между април и септември 2017 г. при проверките, извършени на място № 6(75), полските власти са открили 600 тона смесени битови отпадъци(76), които са били предмет на незаконни превози(77) от страна на германски дружества(78). Тези отпадъци не попадали в „зеления“ списък и полското предприятие получател не притежавало разрешение за тяхното оползотворяване.
57. В това отношение ми се струва, че представените от Република Полша доказателства(79) показват, от една страна, вероятното наличие в склада на смесени битови отпадъци от Германия и от друга страна, липсата на разрешение за оползотворяването на тези отпадъци, както и липсата на подходящо съоръжение на площадката в Бзово(80).
58. Нито едно доказателство обаче не позволява да се установи пряко участие на съответните германски предприятия в тези превози(81). По-специално, в транспортните документи, които могат да бъдат свързани със съответните германски дружества, не се посочват тези превози(82). Макар да е вярно, че един от тези формуляри по приложение VII, попълнен от дружеството Vorberg Recycling, не съдържа никакви данни относно съоръжението за оползотворяване(83), струва ми се, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове отговорността на въпросното дружество, като се има предвид също, че този документ удостоверява изпращането на пластмасови отпадъци (а не на смесени битови отпадъци, каквито са установени от полските власти на въпросното място), както и че липсва информация относно естеството на намиращите се на това място отпадъци(84).
4. Заключение по първото оплакване
59. С оглед на гореизложеното предлагам първото оплакване да бъде уважено, що се отнася до закъснението на Федерална република Германия във връзка с обратното вземане на отпадъците от място № 1. За сметка на това предлагам това оплакване да бъде отхвърлено, що се отнася до отговорността на тази държава членка за обратното вземане на отпадъците, превозени до места № 2—6.
Б. По второто оплакване, изведено от нарушение на задължението за третиране на отпадъците
60. Република Полша изтъква, че Федерална република Германия не е изпълнила задължението си да третира отпадъците, открити на места № 3—6, като отпадъци, изброени в приложение IV към Регламент № 1013/2006, при това въпреки наличието на разногласие между компетентните органи по изпращането и по местоназначението относно тяхната класификация. От това тя стига до извода, че Федерална република Германия е нарушила член 28, параграф 2 от този регламент.
61. Що се отнася до допустимостта на второто оплакване, от подадената до Комисията жалба ясно следва, че Република Полша е изтъкнала това оплакване само по отношение на място № 5(85). Ето защо считам, че посоченото оплакване е недопустимо, що се отнася до места № 3, № 4 и № 6.
62. Във всеки случай, както ще изложа в следващите точки от настоящото заключение, същото оплакване е неоснователно и по отношение на другите места, посочени от Република Полша.
63. Що се отнася до основателността на второто оплакване, припомням, че съгласно член 28, параграф 2 от Регламент № 1013/2006, ако компетентните органи по изпращането и по местоназначението не постигнат съгласие относно класификацията на отпадъците, които са нотифицирани(86) като отпадъци, изброени в „зеления“ списък (приложения III, IIIA и IIIБ) или в приложение IV, тези отпадъци се разглеждат като отпадъци, изброени в приложение IV(87).
64. Най-напред, според мен от текста на тази разпоредба следва, че въпросното несъгласие може да се отнася само до „класификацията“ на отпадъците, но не и до самото наличие на незаконен превоз на отпадъци, включително до идентифицирането на извършителя на такъв превоз.
65. Освен това от контекста, в който се вписва посочената разпоредба, се установява, че член 28 от Регламент № 1013/2006, озаглавен „Спор по въпроси на класификацията“, урежда в параграфи 1—3 три конкретни положения, а именно, първо, несъгласие относно класифицирането на предмета на превоза като отпадъци или вещества, които не са отпадъци, второ, несъгласие, както в настоящия случай, относно класификацията на отпадъците, които са нотифицирани като отпадъци, изброени в „зеления“ списък, и трето, несъгласие относно класификацията на операцията за третиране на отпадъците. Следователно въпросът за съществуването на незаконен превоз не се разглежда никъде.
66. Накрая, що се отнася до преследваната със същата разпоредба цел, струва ми се, че тя цели да разреши процесуална безизходица във връзка с третирането на превозвания материал, а не да реши предварително въпроса относно съществуването на такъв превоз.
67. Следователно въпросът за съществуването на разглеждания в настоящия случай превоз попада в обхвата на общите правила за събиране и преценка на доказателствата, а не на специфичните презумпции, предвидени в член 28 от Регламент № 1013/2006. В този контекст от цитираната в точка 17 от настоящото заключение практика на Съда следва, че в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения Комисията или държавата членка, предявила иска, е длъжна да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнението на задължения, без тя да може да се основава на каквато и да било презумпция.
68. От това следва, че Комисията или държавата членка, предявила иска, не може да се позове само на презумпцията, предвидена в член 28, параграф 1 от този регламент, нито да се основе единствено на констатацията за несъгласие между компетентните органи по изпращане и по местоназначение относно наличието на незаконен превоз на отпадъци, за да стигне до извода, че за превоза на отпадъци трябва да се прилага процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие.
69. С оглед на гореизложеното предлагам второто оплакване да бъде отхвърлено.
В. По третото оплакване, изведено от нарушение на задължението за лоялно сътрудничество
70. Република Полша поддържа, че Федерална република Германия е нарушила задължението си за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, тъй като не е взела мерки, за да изясни фактите, свързани с незаконните превози на отпадъци до съответните места, и следователно да позволи прилагането на разглежданите разпоредби от Регламент № 1013/2006. Тя упреква Федерална република Германия, първо, че е възприела изцяло пасивно отношение при комуникацията, за което свидетелствали липсата на отговор или закъснелият отговор от страна на германските органи на някои писма на полските органи, второ, че само е върнала преписката на регионално равнище, при положение че федералните органи са били сезирани поради липса на отговор от страна на компетентните регионални органи, трето, че е отказала да участва в съвместни проверки, и четвърто, че не е взела обратно отпадъците от място № 1 (Туплице) в продължение на осем години.
71. Що се отнася до изразената от Федерална република Германия резерва относно допустимостта на третото оплакване, ще се огранича да констатирам, че в подадената до Комисията жалба Република Полша прави, макар и много общо, твърдение за нарушение на задължението за лоялно сътрудничество.
72. Що се отнася до приложимостта на член 4, параграф 3 ДЕС, която Федерална република Германия оспорва поради наличието на специални разпоредби, приложими към процедурата за превоз на отпадъци(88), считам, че наличието на тези конкретни разпоредби относно сътрудничеството между съответните държави членки в Регламент № 1013/2006 не е пречка за прилагането на закрепения в този член 4, параграф 3 общ принцип на лоялно сътрудничество между държавите членки по отношение на аспекти, които не са изрично уредени в този регламент(89).
73. В това отношение, що се отнася до място № 1 (Туплице), отбелязвам, че третото оплакване на Република Полша, изведено от нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС, по същество се отнася до същото поведение, което представлява и нарушение на срока за обратно вземане на отпадъците, предвиден в член 24, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1013/2006. Тъй като обаче това нарушение е изтъкнато и установено в рамките на първото оплакване, тази държава членка не може да се позовава и на нарушението на посочения член 4, параграф 3, което е разпоредба с по-общ характер(90).
74. Що се отнася до основателността на третото оплакване, свързано с твърдението за липса на съдействие от страна на германските органи спрямо полските органи, констатирам, че въпреки сложността на преписките относно съответните места и дълбоките различия между страните по отношение на по-голямата част от обменените в хода на производството сведения и доказателства, германските органи все пак са сътрудничили в търсенето на решения, макар в повечето случаи без резултат.
75. Най-напред, не ми се струва, че като не са изпълнили многобройните искания за обратно вземане, отправени от полските органи, германските органи са нарушили член 4, параграф 3 ДЕС, като се има предвид по-специално, от една страна, че германските органи са сътрудничили на полските органи, по-специално като са извършили проверки на дружествата, подозирани от последните, че са в основата на незаконните превози на отпадъци(91), и от друга страна, че представените доказателства не са били достатъчни, за да обосноват издаването на разпореждания за обратно вземане(92).
76. По-нататък, изтъкнатото от Република Полша обстоятелство, че в някои случаи германските федерални органи са препратили преписката на съответните регионални органи, само по себе си не представлява доказателство за неизпълнение на задължението за сътрудничество на първите предвид правомощията на последните в областта на управлението на отпадъците(93).
77. Накрая, твърдяната липса на желание от страна на германските органи да участват в съвместни проверки на места № 5 и № 6 е обоснована от липсата на подходяща информация за естеството и произхода на отпадъците. Според мен това положение може да обоснове несъгласие с полските органи, но също така не е достатъчно, за да бъде установено неизпълнение на задължението за лоялно сътрудничество.
78. В заключение, изглежда, че германските органи са отговорили на исканията и запитванията на полските органи и са извършили собствени проверки на германските производители на отпадъци, посочени от последните. Макар да е вярно, че при отговорите на техните искания и запитвания неколкократно са настъпили забавяния, тези забавяния засягат и двете страни, така че не може да се приписва изключително на Федерална република Германия каквото и да било „пасивно“ отношение.
79. С оглед на гореизложеното предлагам третото оплакване да бъде отхвърлено.
VI. Заключение
80. С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:
– да уважи първото оплакване от иска относно място № 1 (Туплице) и
– да отхвърли иска в останалата му част.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172).
3 По-конкретно, член 24, параграф 2, първа и втора алинея и член 28, параграф 2 от Регламент № 1013/2006, както и член 4, параграф 3 ДЕС. Според исковата молба искането се отнася и до превозите на отпадъци до „място № 7 (Бабин)“, но те не са предмет на настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения.
4 Член 24, параграф 2, първа и втора алинея във връзка с член 2, точка 35, буква д) и буква ж), подточка iii) от Регламент № 1013/2006.
5 Член 24, параграф 2, първа и втора алинея във връзка с член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент № 1013/2006.
6 Комисията подкрепя исканията в исковата молба, доколкото те се отнасят до нарушенията, посочени в мотивираното ѝ становище.
7 Член 24, параграф 2, първа и втора алинея във връзка с член 2, точка 35, букви а), б), д) и ж), подточки i) и iii) от Регламент № 1013/2006.
8 Член 28, параграф 2 от посочения регламент.
9 Член 4, параграф 3 ДЕС.
10 Член 24, параграф 2, първа и втора алинея във връзка с член 2, точка 35, букви а), б), д) и ж), подточки i) и iii) от този регламент.
11 По-специално, съгласно принципа на отстраняване при първоизточника и на близост законодателството на Съюза насърчава обезвреждането или оползотворяването на отпадъците възможно най-близо до мястото на производство, като в това отношение правилата относно превоза на отпадъци имат изключителен характер и изискват стриктно тълкуване. Вж. по-специално член 16, параграф 3 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 2008 г., стр. 3) и съображение 20 от Регламент № 1013/2006. Вж. също по аналогия решение от 4 март 2010 г., Комисия/Италия (C‑297/08, EU:C:2010:115, т. 64—66 и цитираната съдебна практика).
12 Съображение 7 от цитирания регламент прогласява, че е важно да се организират и регулират наблюдението и контролът върху превозите на отпадъци по начин, който взема предвид необходимостта от запазване, опазване и подобряване на качеството на околната среда и здравето на човека (вж. решение от 9 юни 2016 г., Nutrivet, C‑69/15, EU:C:2016:425, т. 32).
13 Вж. решение от 23 октомври 2025 г., Naturvårdsverket (Третиране на отпадъците след обратно вземане) (C‑221/24 и C‑222/24, EU:C:2025:818, т. 49 и цитираната съдебна практика).
14 Списъкът на отпадъците, за които се прилагат общите информационни изисквания по член 18 от Регламент № 1013/2006, е озаглавен в приложение III към този регламент като „зелен“ списък на отпадъците“.
15 Съгласно член 3, точка 15 от Директива 2008/98 „оползотворяване“ означава всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло“. Приложение II към тази директива съдържа неизчерпателен списък на операциите по оползотворяване, който включва операции R 5 („Рециклиране/възстановяване на други неорганични материали“) и R 13 („Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1—R 12 (с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им)“).
16 По същество тази разпоредба определя по-специално като „незаконен превоз“ всеки превоз на отпадъци, който не е бил предмет на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие (случая, предвиден в букви а) и б), който е извършен по начин, който води до оползотворяване или обезвреждане в нарушение на релевантната правна уредба (хипотеза по буква д), или който е бил предмет на процедурата за предоставяне на информация за отпадъци, които не са изброени в приложения III, IIIA или Б, или е извършен по начин, който не е посочен във формуляра в приложение VII (хипотеза по буква ж), подточки i) и iii).
17 Вж. по-специално решение от 14 март 2019 г., Комисия/Чешка република (C‑399/17, EU:C:2019:200, т. 51 и цитираната съдебна практика).
18 Вж. в това отношение по-специално Prete, L. Infringement Proceedings in EU Law. Alphen-sur-le-Rhin: Wolters Kluwer, 2017, р. 191.
19 Вж. по-специално решение от 18 декември 2025 г., Hamoudi/Frontex (C‑136/24 P, EU:C:2025:977, т. 114 и цитираната съдебна практика).
20 По смисъла на член 2, точка 35, буква д) и буква ж), подточка iii) от Регламент № 1013/2006.
21 Отпадъците, генерирани от германското дружество Befesa Zinc Freiberg GmbH, са изпратени в Полша в периода между ноември 2013 г. и юни 2015 г. от друго германско дружество, а именно Mineral Projekt Gesellschaft für Planung und Konstruktion GmbH, под позиция 10 05 01, за да бъдат подложени на операции по оползотворяване R 13 и R 5. Тези отпадъци са изпратени на полското дружество POO RYNIED S.C., посочено във формуляра по приложение VII към Регламент № 1013/2006 като получател на тези отпадъци за тяхното оползотворяване. Последното обаче не притежава разрешение да извърши това оползотворяване, и впоследствие превозва отпадъците на дружеството EURO-TOR RECYCLING sp. z o.o. Последното е разполагало с разрешение само за оползотворяването на част от превозеното и освен това не е било посочено във формуляра по приложение VII.
22 Първоначално германските органи са разпоредили обратното вземане на отпадъците от дружеството, натоварено с организацията на превоза, след което след обявяването му в несъстоятелност са приканили производителя на отпадъците да поеме разходите за тяхното обратно вземане.
23 Вж. заключението на генерален адвокат Pikamäe по дело Чешка република/Полша (Рудник Туров) (C‑121/21, EU:C:2022:74, т. 49). Всъщност положението се различава от това на иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС, за който от постоянната практика на Съда следва, че наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на съответната държава членка към момента на изтичане на срока, даден в мотивираното становище, и че последващи промени не се вземат предвид от Съда (вж. решение от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища), C‑192/18, EU:C:2019:924, т. 45 и цитираната съдебна практика).
24 В допълнение, отбелязвам, че този срок също би бил изтекъл, ако за dies a quo се приеме датата на мотивираното становище на Комисията, както тя поддържа в писменото си становище.
25 Освен това действащият преди Регламент № 1013/2006 регламент, а именно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (ОВ L 30, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161), предвижда в член 26, параграф 2 същия срок по почти идентичен начин, а именно „в срок от 30 дни от момента, в който компетентният орган е бил информиран за нелегалния трафик, или в рамките на друг срок от време, договорен от заинтересованите компетентни органи“ (вж. също така в много сходна формулировка член 14, параграф 2 от Предложението на Комисията за Регламент (ЕИО) на Съвета относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Общността от 10 октомври 1990 г., COM(90) 415 окончателен).
26 Освен това съгласно член 32, параграф 2, буква в) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65) процедурата на договаряне без предварително обявление може да се използва за обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, „доколкото това е абсолютно необходимо, когато поради изключителни неотложни обстоятелства, предизвикани от събития, които не могат да бъдат предвидени от възлагащия орган, не могат да бъдат спазени сроковете за откритата или ограничената процедура или състезателната процедура с договаряне“.
27 Припомням, че член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 не поставя такова споразумение в зависимост от конкретна формалност.
28 Става въпрос за откъси от писмо от 19 януари 2021 г. (приложение В.6) и от електронно писмо от 2 май 2023 г. (приложение В.7), изпратени от полските органи на германските органи. Първото посочва следното: „[м]оля, уведомете главния инспектор по опазване на околната среда какви мерки са предприети и дали вече е известна приблизителната дата за връщането на отпадъците в Германия“ [неофициален превод]. Второто има следния текст: „[…] бихте ли могли да ни информирате за текущия етап на делото? Съответният съд постановил ли е решение по делото?“ [неофициален превод]. В това отношение от Съда се изисква да извърши фактическа преценка, подчинена на принципа на свободна преценка на доказателствата в съответствие с принципите, припомнени в точка 17 от настоящото заключение.
29 Обратното вземане на тези отпадъци по смисъла на член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 се налагало в някои случаи, тъй като германските предприятия превозвали посочените отпадъци като отпадъци, включени в „зеления“ списък (вж. бележка под линия 14 от настоящото заключение), използвайки процедурата за информиране, докато същите отпадъци, непопадащи в този списък, е трябвало да бъдат превозени съгласно процедурата за предварителна нотификация и писмено съгласие (вж. т. 13 от настоящото заключение). В други случаи това обратно вземане се налагало, тъй като полските предприятия — получатели на отпадъците, не притежавали необходимите разрешения за третирането на тези отпадъци.
30 Според Федерална република Германия не е доказано, че незаконните превози са били извършени, нито че незаконни превози могат евентуално да бъдат приписани на съответните германски дружества. Комисията е съгласна с тази позиция, с изключение на част от превозите, свързани с място № 2.
31 Вж. съответно приложения A.14 и A.29 (протоколи от проверките, извършени на тези места от полските органи).
32 Що се отнася до място № 3, в исковата си молба Република Полша посочва количество от 3 360 тона, а в репликата си — 1 039 тона (вж. приложение С.2). В съдебното заседание тя уточнява, че става въпрос за приблизителен размер.
33 По смисъла на член 2, точка 35, буква д) и буква ж), подточка iii) от Регламент № 1013/2006 по отношение на място № 2, както и по смисъла на член 2, точка 35, букви а), б), д) и ж), подточки i) и iii) от този регламент по отношение на място № 3.
34 Превозите на отпадъци към място № 2 били между, от една страна, германските дружества производители и изпращачи ALBA Niedersachsen-Anhalt GmbH (установено в Брауншвайг, Германия), ALBA Niedersachsen-Anhalt GmbH (установено в Зеехаузен, Германия, наричано по-нататък „ALBA Seehausen“), Altmärkische Entsorgung und Transport GmbH (наричано по-нататък „Altmärkische“), Schutt-Karl GmbH, Parentin Gmbh, Drekopf Recyclingzentrum Leipzig GmbH (наричано по-нататък „Drekopf“) и Recom Entsorgung (наричано по-нататък „Recom“) и от друга страна, полското дружество получател Bravet sp. z o.o. Превозите на отпадъци към място № 3 били между германското изпращащо дружество Parentin и полското дружество PPH LWN sp. z o.o.
35 В рамките на настоящото заключение се позовавам на Европейския каталог на отпадъците (ЕКО) и на установеното в него класифициране, посочени в Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (ОВ L 226, 2000 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2997 г., глава 15, том 6, стр. 69). Това решение е последно изменено с Решение 2014/955/ЕС на Комисията от 18 декември 2014 г. (ОВ L 370, 2014 г., стр. 44).
36 По-конкретно, отпадъци по позиция 17 08 02, а именно „строителни материали на основата на гипс, различни от посочените в позиция 17 08 01“ (последната позиция се отнася до „строителни материали на основата на гипс, замърсени с опасни вещества“).
37 Полското дружество Bravet, получател на отпадъците, превозени към място № 2, разполагало с разрешение за оползотворяване (операции R 5) на бетон и за събирането, но не и за оползотворяването на отпадъците от гипс. За сметка на това полското дружество PPH LWN, получател на отпадъците, превозени към място № 3, не разполагало с разрешително за събирането, нито за оползотворяването (операции R 5) на тези отпадъци, поне в парцелите, където те са били разпръснати.
38 Поради това съответните германски предприятия, съзнавайки липсата на разрешение, носели отговорност за тези незаконни превози.
39 Такъв е случаят, от една страна, за всички превози на отпадъци, възложени от Република Полша на предприятията ALBA Niedersachsen-Anhalt и Schutt-Karl, и от друга страна, за част от превозите на отпадъци, възложени от тази държава членка на предприятията ALBA Seehausen, Altmärkische, Parentin, Drekopf и Recom.
40 Вж. имейл от 11 януари 2019 г. (приложение A.24) и писмо от 5 март 2019 г. (приложение A.25). В това отношение Република Полша не излага никакво допълнително становище в репликата си.
41 Освен това, противно на поддържаното от Република Полша становище, самият факт, че на място № 2 са били открити отпадъци от гипс, не позволява да се докаже надлежно, че тези отпадъци произхождат от германското дружество изпращач Parentin.
42 Всъщност в съобщенията си до германските органи относно тези превози полските органи уточняват в имейла си от 11 януари 2019 г., написан на английски език, следното: „Normally in this situation we would request for take back but the waste has been mixed together with other plasterboard waste that was already deposited on the land. Therefore it is impossible to distinguish which waste came from which company. I do not know whether take-back in this situation is possible“ („Обикновено в такава ситуация бихме поискали обратно приемане, но отпадъците са се смесили с други отпадъци от гипсокартон, които вече са били депонирани на терена. Поради това е невъзможно да се разграничи кои отпадъци от кое предприятие са. Не знаем дали обратното приемане е възможно в този случай“ (неофициален превод). Тези органи също така искат мнението на събеседниците си относно това положение („[p]lease let me know your views on this“) и ги приканват да информират съответните германски дружества (а именно Drekopf и Recom), че полското дружество получател Bravet не може да обработва отпадъци в позиция 17 08 02 и че последващи превози на тези отпадъци трябва да бъдат блокирани. Писмото от 5 март 2019 г., в превода си на английски език, съставено от посочените органи, повтаря факта, че въпросните превози „were mixed with each other and with the waste already on the site, which made it impossible to distinguish between them and take-back was not possible“ („са се смесили помежду си и с отпадъците, които вече са се намирали на място, което прави невъзможно разграничаването им и обратното им приемане“ (неофициален превод). В репликата си Република Полша уточнява, че отпадъците са били разтоварени и разпределени на място № 2 с булдозер.
43 Всъщност тези превози, декларирани във формулярите по приложение VII като превози на отпадъци от гипс, не са били посочени нито в първото искане за обратно вземане на отпадъците, изпратено от полските органи (приложение А.35), нито при последващата размяна на информация (приложения А.36—А.44). В писмената си реплика Република Полша уточнява, че това обстоятелство е изтъкнато като доказателство, че противно на твърденията на германското дружество доставчик Parentin, последното е изпращало не само отпадъци от бетон, но и отпадъци от гипс. По време на съдебното заседание тя се позова на имейла от 11 януари 2024 г. (приложение А.24) (вж. бележка под линия 42 от настоящото заключение).
44 По-специално, от представената на Съда преписка е видно, че полското дружество Bravet, предприятието — получател на отпадъците към площадка № 2, разполага с разрешение за събирането и оползотворяването (операции R 5) на отпадъци от бетон, както и за събирането, но не и за оползотворяването на отпадъци от гипс (вж. приложения А.15, А.17 и В.12) и че полското дружество PPH LWN — получател на отпадъците, насочени към място № 3, разполага с разрешение за събиране на отпадъци от бетон (на някои парцели), но не и за оползотворяване на тези отпадъци (приложение А.30).
45 В тази разпоредба „събиране“ е определено като „натрупването на отпадъци, включително предварителното им сортиране и предварителното съхраняване с цел превозването им до съоръжение за третиране на отпадъци“. В съображение 15 от Директивата относно отпадъците се подчертава, че e „[н]еобходимо […] да се прави разграничение между предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им, събирането на отпадъци и съхраняването на отпадъци до тяхното третиране“ и че „[у]чреждения или предприятия, които произвеждат отпадъци в процеса на дейностите си, не следва да се разглеждат като участващи в управлението на отпадъците и като подлежащи на разрешение за съхранението на отпадъците си до тяхното събиране“. В съображение 16 от тази директива се уточнява по-специално, че „[п]од „предварително съхраняване на отпадъци“, в рамките на определението за събиране на отпадъци, се разбира дейност по съхраняване на отпадъци до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане“. В това съображение се добавя, че „следва да се прави разграничение между предварителното съхраняване на отпадъци до събирането им и съхраняването на отпадъци до третирането им съобразно вида на отпадъците, обема и срока на съхранение и целта на събирането“.
46 Приложение II към Директива 2008/98 определя „операция по оползотворяване R 13“ като „[с]ъхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1—R 12 (с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им)“. Освен това в бележката под линия към това определение се уточнява, че „[в]ременно съхраняване“ означава предварително съхраняване по смисъла на член 3, точка 10“ от тази директива (вж. бележка под линия 45 от настоящото заключение). В настоящия случай изглежда, че в разрешението, издадено на полското дружество получател Bravet за „събиране“ на отпадъците (приложения A.17 и B.12), не се споменават операциите по оползотворяване R 13 и във всеки случай, в точка 2, подточка 3, буква а) методът на събиране се описва като действие, при което отпадъците се „складират за определен период от време до събирането на достатъчно количество и след това се превозват с транспортни средства на друг притежател на отпадъци, който има съответното разрешение за управление на отпадъците“. Според мен това определение съответства на определението за „събиране“ по смисъла на член 3, точка 10 от Директива 2008/98 и се различава от това за „съхраняване“, предвидено в рамките на операция по оползотворяване R 13.
47 Следователно се поставя въпросът за разпределянето на риска между, от една страна, предприятията, които произвеждат или изпращат отпадъци, и от друга страна, предприятията — получатели на тези отпадъци, в случай на неточна информация във формуляра по приложение VII или в другите документи, свързани с превоза им.
48 Вж. бележка под линия 11 от настоящото заключение.
49 В това отношение не споделям напълно позицията на Комисията в мотивираното ѝ становище, че по същество организаторите носят отговорност само когато имат „лесен достъп“ до информацията относно разрешенията при попълването на формуляра по приложение VII. Всъщност ми се струва, че този подход е твърде неясен и ограничен по отношение на отговорността на производителя или изпращача на отпадъците, който, макар да не е длъжен да извършва проверки относно валидността на изискваните документи (евентуалното фалшифициране на тези документи очевидно е отговорност единствено на предприятието, което ги е предоставило), не може да се задоволи само с изявленията на получателя, а е длъжен да възприеме проактивен подход, състоящ се най-малкото в това да поиска копие от разрешението, с което разполага получателят (освен ако например такова копие му е било предоставено във връзка с предходни превози). Освен това в съдебното заседание Комисията не успя да уточни конкретните положения, при които би могло да се установи, че дадено предприятие има „лесен достъп“ до информацията относно разрешенията, което зависи от фактически обстоятелства често извън волята на това предприятие и които следователно не са решаващи за преценката дали то е положило дължимата грижа. Този относително строг подход по отношение на производителя или изпращача на отпадъците според мен се основава и от една страна, на член 15, параграф 2 от Директива 2008/98, съгласно който, когато отпадъците са прехвърлени от първоначалния причинител или притежател към търговец, организация или предприятие, извършващи дейности по третиране на отпадъци, за предварително третиране, не отпада отговорността за извършване на цялостно оползотворяване или обезвреждане като общо правило, и от друга страна, на съображение 18 от Регламент № 1013/2006, съгласно което, като се има предвид отговорността на източниците на отпадъци за екологосъобразното управление на отпадъци, нотификацията и документите за превоз на отпадъци трябва, когато е осъществимо, да бъдат попълвани от източниците на отпадъци. Вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 3 октомври 2013 г., Brady (C‑113/12, EU:C:2013:627, т. 78).
50 Вж. точка 35 от настоящото заключение.
51 Вж. точка 37 от настоящото заключение.
52 Вярно е, че формулярът по приложение VII препраща към указанията, съдържащи се в приложение IB към Регламент № 1013/2006, и че в точка 21 от това приложение се уточнява по-специално, че по отношение на клетката, отнасяща се до съоръжението за оползотворяване, „като приложение се добавя съответната информация за допълнителното съоръжение или съоръжения, в които се извършва или е възможно да се извърши допълнителна операция R12/R13“. Отбелязвам обаче, от една страна, че тези инструкции се отнасят до документите за нотификация и се прилагат само като допълнение към документите по процедурата по уведомяване. Изискването за посочване на временни съоръжения за оползотворяване е предвидено само в член 15, буква а) от този регламент, който е част от глава I от него и се прилага за процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, а не за процедурата за предоставяне на информация (във въпросната разпоредба се уточнява, че: „[к]огато се прави превоз на отпадъци, предназначени за временна операция по оползотворяване и обезвреждане, всички съоръжения, в които са предвидени допълнителни временни, а също така и окончателни операции по оползотворяване и обезвреждане, също се посочват в нотифициращия документ, освен първоначалната временна операция по оползотворяване и обезвреждане“). От друга страна, отбелязвам, че указанията относно процедурата за предоставяне на информация не съдържат уточнението, съдържащо се в точка 5, втора алинея от приложение II към посочения регламент относно информацията, свързана с нотификацията, съгласно която, „[а]ко отпадъците са предназначени за временна операция по оползотворяване и обезвреждане, се посочва подобна информация относно всички съоръжения, за които се предвиждат последващи временни и окончателни операции по оползотворяване или обезвреждане“. Липсата на същото уточнение в указанията относно процедурата за предоставяне на информация ме кара да заключа, че свързаните с нея изисквания са по-малко строги от изискванията, свързани с процедурата за предварителна писмена нотификация и съгласие, що се отнася до посочването на съоръженията за оползотворяване.
53 Регламент (ЕС) 2024/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) 2020/1056 и за отмяна на [Регламент № 1013/2006] (ОВ L 1157, 2024 г.). Член 18, параграф 7 от този нов регламент предвижда по нов и изричен начин, че „[к]огато превозът е предназначен за временно оползотворяване, съоръжението, в което се предвижда временното или окончателното оползотворяване непосредствено след първоначалното временно оползотворяване, и R-кодовете на тези операции също се посочват в документ по приложение VII, в допълнение към първоначалното временно оползотворяване, както и, когато е практически осъществимо, съоръженията, в които се предвижда последващо временно или окончателно оползотворяване, и R-кодовете на свързаните операции за оползотворяване“. Според мен от тази разпоредба не следва непременно, че посочването на последващите съоръжения, когато превозът е предназначен за временно оползотворяване (предвидено, „когато е практически осъществимо“), не е задължително преди влизането в сила на този регламент, а именно на 21 май 2026 г. При липсата на каквото и да било указание в този смисъл в съображенията или подготвителните работи, довели до приемането на същия регламент, посочената разпоредба би могла да се тълкува като уточняваща задължение, което вече е предвидено в Регламент № 1013/2006, макар да не е изрично посочено.
54 Вж. бележка под линия 11 и точка 45 от настоящото заключение.
55 Впрочем дори от чисто фактическа гледна точка си задавам въпроса за начина, по който изпращачът, който обикновено се обръща към трето транспортно предприятие, за да извърши превоза до съоръжението за оползотворяване, би могъл да има какъвто и да било контрол или изобщо да знае за точното място в съоръжението за оползотворяване, където отпадъците се разтоварват.
56 Вж. съответно приложения A.48 и A.61 (протоколи от проверките, извършени на тези обекти от полските органи).
57 По смисъла на член 2, точка 35, букви а), б), д) и ж), подточки i) и iii) от Регламент № 1013/2006.
58 Превозите на отпадъци към място № 4 засягат, от една страна, германския производител Wurzer Wertstoff GmbH (наричан по-нататък „Wurzer“) и германския износител Trade & Service GmbH и от друга страна, полските посредници Inter-Nicco sp. z o.o. sp.k. и F.H.U. Marko (наричан по-нататък „Marko“), както и полските получатели Ekobiopell Invest sp. z o.o. (наричан по-нататък „Ekobiopell“) и A&P sp. z o.o. (наричан по-нататък „A&P“), докато превозите на отпадъци към място № 5 се отнасят, от една страна, до германските изпращачи Böhme GmbH и Lobbe RSW GmbH (наричани по-нататък „Lobbe“) и от друга страна, до полските получатели Havel Investment sp. z o.o. (наричан по-нататък „Havel“) и Recovery Green Recycling sp. z o.o. (наричан по-нататък „Recovery“), на терените на RS Robert Szymkowicz (наричано по-нататък „Szymkowicz“). В исковата си молба Република Полша посочва код на друго неуточнено германско предприятие, но иска само възстановяване на отпадъците от Lobbe и Böhme. В репликата си тя посочва и превози на отпадъци, за които се твърди, че са незаконни, идващи от германските дружества PB Solutions GmbH, Borchers Kreislaufwirtschaft GmbH и ALBA Recycling GmbH, без обаче да представя достатъчно доказателства за участието на тези дружества в превозите на отпадъци до място № 5. Впрочем превозите на отпадъци, за които се твърди, че могат да бъдат приписани на посочените дружества, дори не са посочени в приложение C.2, което съдържа резюме на информацията и доказателствата, съдържащи се в жалбата относно твърдените незаконни превози на отпадъци, включително към място № 4.
59 По-конкретно, отпадъци, спадащи към позиция 19 12 12, а именно „други отпадъци (включително смеси), получени от механично третиране на отпадъци, различни от посочените в позиция 19 12 11 [тази позиция се отнася до „други отпадъци (включително смеси), получени от механично третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества“]“.
60 Wurzer превозвало отпадъците чрез организатора Trade & Service, който сключил договор за превоз на отпадъци с Inter-Nicco. Впоследствие последното ги превозило въз основа на договор за посредничество с Marko до съоръжение в Гливице, стопанисвано от дружествата Ekobiopell и A&P, с които Marko сключило договори за превоз на отпадъци.
61 Всъщност тези пластмасови отпадъци били примесени с други материали, така че не спадат към позицията на пластмасовите отпадъци.
62 Относно присъствието на други дружества, посочено от Република Полша, вж. бележка под линия 58 от настоящото заключение.
63 След влизането на полска територия първоначалните формуляри по приложение VII били заменени с нови формуляри по приложение VII, в които като отговорно за превоза дружество се посочвало Spółdzielnia Socjalna „PLUS” Żagań, а като получател — Sarbia 36. Освен това в поръчките и фактурите за превоз се посочвали като място на товарене германските населени места, където са установени Lobbe и Böhme, а Sarbia — като място на разтоварване.
64 Въпросните отпадъци първоначално били превозени до Явишовице, а след това до други получатели в Гливице.
65 Освен това споменатите отпадъци били превозени не до съоръжението за оползотворяване, посочено в транспортните документи и формулярите по приложение VII, а директно до Сарбия, където не съществувало никакво съоръжение за оползотворяване, като освен това били използвани подправени документи за превоз.
66 Вж. приложение В.20.
67 Вж. приложение А.59 (документи, свързани с доставката на отпадъците от Германия до Гливице).
68 Всъщност според представените от Република Полша документи (като фактури, транспортни нареждания, CMR документи, кантарни бележки и формуляри по приложение VII, вж. в това отношение приложение A.59) изглежда вероятно някои превози на отпадъци да са били извършени директно от Германия до Гливице.
69 По-специално, свидетелските показания на водачите, събрани в рамките на наказателно разследване (приложение А.58), и показанията на представителя на Marko (приложение А.56) не са решаващи в това отношение. Също така направените при проверката снимки, показващи отпадъци от германски (и австрийски) продукти, сами по себе си не са достатъчни, за да се вмени отговорността за тези отпадъци на съответните германски дружества (приложение А.48). Освен това фактът, че дружествата A&P и Ekobiopell не разполагат с никакво разрешение за третиране на отпадъците, не може да ангажира отговорността на германските дружества, от които произлизат тези отпадъци, при липсата на пряка връзка между съответните полски и германски дружества.
70 Формулярите по приложение VII, попълнени от съответните две германски дружества, класифицират отпадъците като пластмасови отпадъци от „зеления“ списък и посочват, от една страна, Lobbe като организатор на превоза и Havel в Хелмек като получател и съоръжение за оползотворяване и от друга страна, Böhme като организатор на превоза, Recovery като получател, а Havel — като съоръжение за оползотворяване.
71 Следва да се посочат по-специално проверката, извършена от полските органи (приложение А.61), и заключенията, направени в рамките на разследване, проведено от окръжната прокуратура в Тарнов (приложение А.67).
72 Тази „заповед за неутрализиране“ по същество се състояла в замяната на оригиналните документи (по-специално формулярите по приложение VII) с фалшифицирани документи. Например Република Полша прави допълнително отбелязване в договора за превоз, сключен между полските дружества Karol и Hunters Investment, че „от съществено значение е водачът да не уточнява местоназначението на стоките при натоварването“ (вж. приложение А.66).
73 Всъщност не съществува никакво доказателство, позволяващо да се установи, че германските дружества са могли да бъдат уведомени за това отклоняване, за което отговорност носят основно полските дружества. В това отношение Република Полша се позовава на формуляр по приложение VII (приложение А.70), който трябвало да докаже наличието на сътрудничество между Lobbe и Logistics Hunters — дружество, за което се предполага, че отговаря за превоза на отпадъците директно от Германия до Сарбия. Този документ обаче, подобно на другите налични формуляри по приложение VII, всъщност се отнася до превоз на отпадъци до съоръжението на Havel в Хелмек. При тези обстоятелства не е от решаващо значение до каква степен разглежданите отпадъци могат да бъдат класифицирани в позиция 19 12 04 (съответстваща на позиция Б 3010 от Конвенцията за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, подписана на 22 март 1989 г., одобрена от името на Европейската икономическа общност с Решение 93/98/ЕИО на Съвета от 1 февруари 1993 г. (ОВ, L 39, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 7, стр. 212), като се има предвид тяхното ниво на примеси. Във всеки случай, според мен не е доказано, че тези отпадъци са превишили нивото на примеси, разрешено от определението на позиция B 3010 от Базелската конвенция, тълкувано в светлината на документа на Комисията, озаглавен „Frequently Asked Questions (FAQs) on Regulation (ЕС) 1013/2006 on shipments of waste“, достъпен на английски език на следния адрес: https://ec.europa.eu/environment/pdf/waste/shipments/faq.pdf.
74 В това отношение в писмената си реплика Република Полша само потвърждава, че количеството отпадъци в Сарбия се оценява на около 8 700 тона, по-голямата част от които били с германски произход.
75 Вж. приложения A.72 (протокол от проверката, извършена на мястото от полските органи) и A.73 (снимки на това място).
76 Смесени битови отпадъци от позиция 19 12 12 (около 70 % от тези отпадъци), замърсени с органични материали, и други пластмасови отпадъци от позиция 19 12 04 (около 30 % от посочените отпадъци), съдържащи минерални замърсители.
77 По смисъла на член 2, точка 35, букви а), б), д) и ж), подточки i) и iii) от Регламент № 1013/2006.
78 В превозите на отпадъци към въпросното място участват, от една страна, германските предприятия Lobbe, Vorberg Recycling GmbH, WAZ Werstoff-Aufberentulgs-Zentrum GmbH и TAK GmbH и от друга страна, полското предприятие Ecomed Adam Macech, което е наемател на склад в Бзово.
79 От значение са по-специално проверката, извършена от полските органи, и заключенията, направени в рамките на разследване, проведено от окръжната прокуратура в Тарнов (вж. приложение А.74, писмо на окръжната прокуратура в Тарнов).
80 Вж. разрешението, предоставено на дружеството Ecomed Adam Macech за събиране на пластмасови отпадъци (приложение А.72, стр. 3042).
81 Например направените на място № 6 снимки, показващи отпадъци, носещи етикети с идентификационния номер на Lobbe (10999), действително удостоверяват, че на това място са се намирали отпадъци от това предприятие, но не позволяват надлежно да се докаже, че посоченото предприятие е участвало в превоза им. Макар да не може да се изключи то да е било уведомено за превоза, възможно е съответните полски дружества да са организирали незаконните превози без каквото и да било участие на същото предприятие.
82 Например частите на формулярите по приложение VII, които могат да бъдат отнесени към дружеството Lobbe, посочват само превозите на пластмасови отпадъци от позиция 19 12 04 до Havel в Хелмек (вж. приложение В.33).
83 Вж. приложение А.74 (документи на окръжната прокуратура в Тарнов), по-специално стр. 3146.
84 Освен това, противно на поддържаното от Република Полша, според мен решение от 9 юни 2016 г., Nutrivet (C‑69/15, EU:C:2016:425, т. 37 и 38), не е релевантно в това отношение. Всъщност по това дело е установено, че в разглежданите в главното производство придружаващи документи се посочва дружество, различно от това, за което разглежданите в главното производство отпадъци са били действително предназначени, със седалище в друга държава членка, което е посочено като съоръжение за оползотворяване, макар да не се намира в страната по местоназначение, посочена в същия документ.
85 Вж. точка 214 от жалбата (приложения A.81 и B.5). По тази причина Федерална република Германия повдига възражение за недопустимост на това оплакване, доколкото то е изтъкнато по отношение на места № 3, № 4 и № 6, докато Република Полша, макар да признава, че жалбата ѝ се отнася само до място № 5, поддържа, че посочването на места № 3, № 4 и № 6 в исковата молба не представлява разширяване на второто оплакване, а само негово уточняване. Вж. в този смисъл Prete, L. Infringement Proceedings in EU Law. Alphen-sur-le-Rhin: Wolters Kluwer, 2017, р. 203.
86 Макар в текста на член 28, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 да се използва изразът „нотифицирани“, струва ми се, че той се прилага и за отпадъците, за които първоначално се прилага процедурата за предоставяне на информация. Всъщност различно тълкуване би довело до парадоксалния резултат тази разпоредба да се прилага (и следователно да създаде задължение за нотифициране) само когато отпадъците вече са били нотифицирани. Предложеното от мен тълкуване обаче изглежда съответстващо на контекста, в който се вписва тази разпоредба, която е част от глава 5 от този регламент, озаглавена „Общи административни разпоредби“, както и с нейната цел, която се състои именно в разрешаването на различията в становищата на органите относно прилагането на член 3 от посочения регламент.
87 С други думи, член 28, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 въвежда субсидиарна класификация на отпадъците в случай на различия в становищата на съответните органи, която води до прилагане на процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие, предвидена в член 3, параграф 1 от този регламент. Този подход е в съответствие с принципите на предпазните мерки и превантивните действия, тъй като гарантира най-високо равнище на надзор и контрол съгласно посочения регламент. От това следва, че процедурата на предварителна писмена нотификация и съгласие трябва да се счита за процедура по подразбиране, за да се гарантират оптимален надзор и контрол на превозите на отпадъци в рамките на Съюза с цел опазване на околната среда и човешкото здраве. Обратно, процедурата за информиране е подходяща само за отпадъци, които изискват по-ниско равнище на надзор и контрол.
88 Тази държава членка поставя под въпрос приложимостта на член 4, параграф 3 ДЕС в случая, тъй като Регламент № 1013/2006 съдържа специални разпоредби относно сътрудничеството между държавите членки, като по този начин представлява lex specialis.
89 Всъщност от практиката на Съда следва, че неизпълнението на общото задължение за лоялно сътрудничество, произтичащо от член 4, параграф 3 ДЕС, се различава от неизпълнението на специфичните задължения, в които това общо задължение се проявява. Ето защо наличието на такова неизпълнение може да се приеме само когато се отнася до поведение, различно от представляващото нарушение на тези специфични задължения (решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Словения (Архиви на ЕЦБ), C‑316/19, EU:C:2020:1030, т. 121 и цитираната съдебна практика).
90 Всъщност съгласно съдебната практика на Съда нарушение на общото задължение за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС може да бъде установено само доколкото се отнася до поведение, различно от това, което представлява неизпълнение на специфичните задължения, за което е упрекната държава членка (вж. решение от 30 април 2024 г., Латвия/Швеция (Схеми за гарантиране на депозитите), C‑822/21, EU:C:2024:373, т. 99 и 100 и цитираната съдебна практика).
91 Всъщност в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС Съдът е уточнил, че Комисията, която не разполага със собствени правомощия за разследване в тази област, зависи в голяма степен от сведенията, предоставени от евентуални жалбоподатели, от частни или публични образувания, действащи на територията на съответната държава членка, като и от самата държава членка, като националните органи следва да извършат необходимите проверки на място в дух на лоялно сътрудничество в съответствие със задължението на всяка държава членка да улеснят общата задача на Комисията (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Словения, C‑140/14, EU:C:2015:501, т. 40—43 и цитираната съдебна практика). Според мен същият принцип се прилага в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 259 ДФЕС.
92 Вж. анализа ми на първото оплакване, що се отнася до места № 2—6.
93 Всъщност, макар Съдът многократно да е постановявал, че държава членка не може да се позове на разпоредби, практики или ситуации от своя вътрешен правов ред, включително произтичащите от нейната федерална структура, за да оправдае неизпълнението на задължения и неспазването на срокове, въведени с правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 май 2002 г., Комисия/Германия, C‑383/00, EU:C:2002:289, т. 20), единственият случай, на който се позовават полските органи в това отношение и който се отнася до обект № 3, приключва след няколко разменени писма (приложения А.37, A.39 и A.40) с отказ на компетентните органи (приложение A.44).