<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-466/16 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0466</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:156">EU:C:2019:156</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190228">28.2.2019 г.</DATE> — Дело C‑466/16 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Съвет/Marquis Energy</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Дъмпинг</KEYWORD><KEYWORD>Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013</KEYWORD><KEYWORD>Внос на биоетанол с произход от Съединените американски щати</KEYWORD><KEYWORD>Окончателно антидъмпингово мито</KEYWORD><KEYWORD>Дъмпингов марж, установен в национален мащаб</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Производител, който не е износител</KEYWORD><KEYWORD>Процесуална легитимация</KEYWORD><KEYWORD>Пряко засягане</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑466/16 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20160820">20 август 2016 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз</HT>, за който се явява S. Boelaert, в качеството на представител, подпомагана от N. Tuominen, avocată,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Marquis Energy LLC</HT>, установено в Хенепин (Съединени щати), за което се явяват P. Vander Schueren, advocaat, подпомагана от N. Mizulin и M. Peristeraki, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват T. Maxian Rusche и M. França, в качеството на представители,</P><P><HT TYPE="BOLD">ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol</HT>, за което се явяват O. Prost и A. Massot, адвокати,</P><PARTY.STATUS>встъпили страни в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen, M. Safjan и D. Šváby, съдии,</P><P>генерален адвокат: P. Mengozzi,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><?PAGE NO="2"?><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20181003">3 октомври 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE>, Marquis Energy/Съвет (T‑277/13, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, непубликувано, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:343">EU:T:2016:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което Общият съд, от една страна, обявява за допустима първоинстанционната жалба за отмяна, подадена от Marquis Energy LLC против Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от <DATE ISO="20130218">18 февруари 2013 година</DATE> за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="049" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2013">ОВ L 49, 2013 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>спорният регламент<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), и от друга страна, отменя посочения регламент в частта, отнасяща се до дружеството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—14 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Marquis Energy е американско предприятие за производство на биоетанол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>След първоначална жалба, подадена на <DATE ISO="20111012">12 октомври 2011 г.</DATE> от ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol, Европейска асоциация на производителите на възобновяем етанол, на <DATE ISO="20111125">25 ноември 2011 г.</DATE> Европейската комисия публикува Известие за откриване на антидъмпингова процедура относно вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="345" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2011">ОВ С 345, 2011 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>), в което оповестява намерението си да приложи метода на представителната извадка, за да извърши подбор на производителите износители от Съединените американски щати, обхванати от започналото в рамките на това производство разследване (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>разследването<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120116">16 януари 2012 г.</DATE> Комисията уведомява Marquis Energy, както и четири други дружества, а именно Patriot Renewable Fuels LLC, Plymouth Energy Company LLC, POET LLC и Platinum Ethanol LLC, че са включени в представителната извадка на производителите износители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120824">24 август 2012 г.</DATE> Комисията изпраща на Marquis Energy неокончателен информационен документ, в който се съобщава за продължаването на разследването, без да се приемат временни мерки, и за разширяването му по отношение на търговците/извършващите смесване предприятия. В документа се посочва, че на този етап не е възможно да се прецени дали износът на биоетанол с произход от Съединените щати е бил на дъмпингови цени, тъй като производителите в представителната извадка не правели разграничение между вътрешни продажби и продажби за износ, а всичките им продажби били към несвързани търговци/извършващи смесване предприятия, установени в Съединените щати, които впоследствие смесвали биоетанола с бензин и го препродавали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE> Комисията изпраща на Marquis Energy окончателния информационен документ, в който въз основа на данните от несвързаните търговци/извършващи смесване предприятия анализира наличието на увреждащ промишлеността на Европейския съюз дъмпинг и планира да наложи окончателни мерки при ставка от 9,6 % за цялата държава за период от три години.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130218">18 февруари 2013 г.</DATE> на основание на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от <DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 година</DATE> за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="51" DATE.PUB="2009">ОВ L 343, 2009 г., стр. 51</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>основният антидъмпингов регламент<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), Съветът приема спорния регламент, който налага антидъмпингово мито върху биоетанола, наричан <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>етанол гориво<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, в размер на 9,5 % за цялата държава за период от 5 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>От точка 13 от обжалвано съдебно решение става ясно, че в съображения 12—16 от спорния регламент Съветът е констатирал, че видно от разследването, никой от производителите в представителната извадка не е изнасял биоетанол на пазара на Съюза и че износители на разглеждания продукт за Съюза са били не американските производители на биоетанол, а търговците/извършващите смесването предприятия, поради което, за да приключи разследването, Съветът е използвал данните от двамата търговци/двете извършващи смесване предприятия, които са приели да съдействат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В точка 14 от обжалвано съдебно решение се посочва също, че в съображения 62—64 от спорния регламент Съветът е изяснил, че според него е целесъобразно да се определи дъмпингов марж за цялата държава, тъй като структурата на биоетаноловата промишленост и начинът, по който разглежданият продукт се произвежда и продава на пазара в Съединените щати и се изнася за Съюза, правели практически неприложимо установяването на индивидуални дъмпингови маржове за производителите от Съединените щати.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130515">15 май 2013 г.</DATE> Marquis Energy подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Общият съд, най-напред, обявява за допустима първоинстанционната жалба на Marquis Energy с оглед на съображенията, изложени в точки 40—118 от обжалваното съдебно решение, като разглежда последователно, след като припомня основните положения в релевантната съдебна практика относно тълкуването на член 263, четвърта алинея ДФЕС поначало и във връзка с дъмпинга, неговата процесуална легитимация, а след това и правния му интерес във връзка с предприемането на действия против спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На следващо място, в точки 121—168 и 203 от обжалваното съдебно решение той уважава втората част на първото основание, изложено от Marquis Energy, с което се твърди, че Съветът е нарушил член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, и поради това отменя спорния регламент в частта относно това предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В точки 55—80 от обжалваното съдебно решение Общият съд по-конкретно разглежда въпроса дали Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>От една страна, в точка 55 от обжалваното съдебно решение той припомня своята практика, съгласно която дружество, за чиито продукти е наложено антидъмпингово мито, е пряко засегнато от регламента за налагане на това антидъмпингово мито, тъй като той задължава митническите власти на държавите членки да събират наложеното мито, без да им оставя каквото и да било право на преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>От друга страна, в първата част от съображенията си, в точки 56—67 от обжалваното съдебно решение, той констатира, че Marquis Energy е било пряко засегнато от антидъмпинговото мито, наложено със спорния регламент, тъй като е произвеждало продукта, за чийто внос в Съюза след влизането в сила на спорния регламент се е прилагало антидъмпинговото мито.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В това отношение в точка 60 от обжалваното съдебно решение той се позовава на четири констатации относно функционирането на пазара на биоетанол, установено от Съвета, като самият той е приел в спорния регламент, че през разследвания период за Съюза редовно е бил изнасян значителен обем биоетанол на Marquis Energy.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Първо, той отбелязва в този смисъл в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че член 1, параграф 1 от спорния регламент налага общо антидъмпингово мито за страната за целия внос на биоетанол, без да идентифицира вноса на биоетанол според индивидуалния му източник, посочвайки операторите, чиято дейност е от значение при износа по веригата на търговските дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Второ, в точка 57 от обжалваното съдебно решение той констатира, че в съображение 12 от спорния регламент Съветът отбелязва, че тъй като никой от американските производители в представителната извадка не е изнасял биоетанол на пазара на Съюза, техните продажби са били направени на вътрешния пазар към несвързани търговци/извършващи смесване предприятия, които впоследствие са смесвали биоетанола с бензин, за да го препродадат на вътрешния пазар и за износ, по-специално за Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Трето, в точка 58 от обжалваното съдебно решение той констатира, че в посоченото съображение 12 Съветът отбелязва, че петте включени в представителната извадка американски производители са посочили във формуляра за извадката, че извършват износ на биоетанол за Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Четвърто, в точка 59 от обжалваното съдебно решение той напомня, че първоначално Комисията съставя представителна извадка, включваща шест производители на биоетанол от Съединените щати въз основа на най-големия представителен обем на износа на биоетанол за Съюза, разследването на който би могло да се осъществи по приемлив начин в рамките на наличното време, но в хода на разследването от тази извадка е изключено дружество, тъй като се установява, че неговото производство не е било изнасяно за Съюза през този период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Във втората част от съображенията си, в точки 68—79 от обжалваното съдебно решение, той отхвърля различните доводи, приведени от Съвета и Комисията. В тази връзка в точка 76 от посоченото съдебно решение той по-специално отбелязва, че дори търговците/извършващите смесване предприятия да са понасяли антидъмпинговото мито и да се докаже, че търговската верига на биоетанола е била прекъсната, така че те да не са били в състояние да прехвърлят антидъмпинговото мито върху производителите, все пак налагането на антидъмпингово мито променя правните условия, при които на пазара на Съюза се извършва реализацията на биоетанола, произведен от производителите в представителната извадка, поради което при всички положения правното положение на тези производители на посочения пазар се засяга пряко и съществено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>По жалбата главното искане на Съвета е Съдът:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство, подадена от Marquis Energy, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Marquis Energy да понесе направените от него съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>При условията на евентуалност Съветът иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане и</P></ITEM><ITEM><P>да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Главното искане на Комисията в нейния писмен отговор е Съдът:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да обяви жалбата в първоинстанционното производство за недопустима и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Marquis Energy да понесе съдебните разноски в производствата пред Общия съд и Съда.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>При условията на евентуалност Комисията иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли втората част от първото основание, изложено от Marquis Energy в първоинстанционното производство, а що се отнася до другите части от първото основание и до другите основания, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и</P></ITEM><ITEM><P>да не се произнася по съдебните разноски, направени в производството пред двете инстанции.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С писмения си отговор Marquis Energy иска Съдът:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата изцяло и да потвърди обжалваното съдебно решение, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета да понесе съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с производството пред Общия съд.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Съветът сочи три основания. С първото основание се твърди грешка, допусната от Общия съд при тълкуването на член 263 ДФЕС, както и на релевантната съдебна практика, и липса на мотиви в обжалваното съдебно решение. С второто основание се твърди неправилно тълкуване от страна на Общия съд на член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент. С третото основание се твърди, че Общият съд неправилно е стигнал до извода, че не е невъзможно за включените в представителната извадка американска производители да се приложат индивидуални мита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В писмения отговор и в писмената дуплика Комисията заявява, че поддържа безрезервно жалбата на Съвета и споделя представените от него доводи в писмената му реплика. В писмената дуплика Комисията обаче твърди най-напред, че писменият отговор на Marquis Energy е бил подписан електронно от лице, което твърди, че е член на адвокатските колегии в Атина (Гърция) и в Брюксел (Белгия), но не са били представени нито удостоверение за вписване, нито пълномощно, което при липса на саниране е достатъчно за обявяване на това становище за несъществуващо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Marquis Energy повдига възражение за недопустимостта на жалбата в нейната цялост. От една страна, то твърди, че в рамките на първото и второто основание Съветът по същество оспорва фактически обстоятелства, без да твърди изопачаване на доказателствата от Общия съд. От друга страна, счита, че в рамките на третото основание Съветът не сочи достатъчно ясни доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>На първо място Съдът ще разгледа възражението за недопустимост на жалбата, представено от Marquis Energy, а на второ място, първата част на първото основание, представено от Съвета, с която се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е стигнал до извода, че Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Най-напред обаче следва да се разгледа твърдението на Комисията, че писменият отговор на Marquis Energy не е бил надлежно подписан и поради това трябвало да се отхвърли като несъществуващ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В случая оригиналът на писмения отговор на Marquis Energy, както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от своето заключение, е надлежно подписан от адвокатка, чието качество не се оспорва и която при всички положения и в съответствие с член 44, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда е представила надлежно, от една страна, легитимиращ документ, удостоверяващ, че има право да се явява пред съд в държава членка, и от друга страна, пълномощно, издадено от Marquis Energy и подписано от президента му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Следователно твърдението на Комисията трябва да се отхвърли като явно напълно необосновано.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че без съмнение преценката на фактите и доказателствата не представлява, освен в случай на изопачаване на тези факти и на тези доказателства, правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване на съдебен акт. При все това, когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980528">28 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deere/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑7/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:256">EU:C:1998:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021210">10 декември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Camar и Tico</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑312/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:736">EU:C:2002:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andres (Heitkamp BauHolding в несъстоятелност)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑203/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:505">EU:C:2018:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В случая с първото си основание Съветът сочи, че Общият съд е допуснал двойна грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 263, четвърта алинея ДФЕС, като е стигнал до извода, че Marquis Energy е било, от една страна, пряко засегнато, и от друга, лично засегнато от спорния регламент в качеството си на американски производител на биоетанол, включен в представителната извадка. В рамките на това първо основание Съветът оспорва по-конкретно възможността да се счита, че Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент, при положение по същество че не е изнасяло пряко биоетанол за Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>По този начин Съветът следователно оспорва правните последици, които Общият съд извежда от фактическите констатации, които е направил, в случая признаване на процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС на Marquis Energy във връзка с действията срещу спорния регламент, поради което жалбата трябва поне в тази част да се обяви за допустима (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021210">10 декември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Camar и Tico</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑312/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:736">EU:C:2002:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑208/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:506">EU:C:2018:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑209/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:507">EU:C:2018:507</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>От това следва, че без на този етап да е необходимо произнасяне по допустимостта на останалите две основания, представени от Съвета, възражението за недопустимост на първото основание по жалбата, повдигнато от Marquis Energy, трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първата част на първото основание, с която се твърди грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в съображенията му относно прякото засягане на Marquis Energy</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 67 от обжалваното съдебно решение е стигнал до извода, че Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент, като освен това изводът е бил обоснован с доводите, изложени в точки 76, 78 и 79 от това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Всъщност Общият съд приел, че Marquis Energy е пряко засегнато, тъй като е произвеждало продукта, който е бил облаган с антидъмпинговото мито при внос в Съюза. Налагането на такова мито променило правните условия, при които на пазара на Съюза се е извършвала реализацията на биоетанол. Констатирането на такава пряка последица обаче било несъвместимо с положението, очертано от Съда в неговото решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150428">28 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>T &amp; L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:284">EU:C:2015:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Като производител, който не продава пряко продуктите си в Съюза, то можело най-много да бъдат непряко засегнато от икономическа гледна точка, поради това че евентуално търпи неблагоприятна конкурентна последица спрямо други производители на биоетанол, на които не е наложено мито.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Според Съвета Общият съд неправилно е постановил, че антидъмпинговите мита променят правните условия за реализация на съответния продукт и по този начин засягат пряко и съществено положението на всички включени в представителната извадка производители, независимо дали същите са износители. Като стигнал до извода, че по подразбиране производителите са пряко засегнати, Общият съд излязъл извън пределите на постоянната съдебна практика, която цитира, с което се провинил в съдебно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>преувеличение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Следователно Общият съд не спазил условието за пряко засягане, установено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, което изисква обжалваната мярка пряко да поражда последици в правното положение на засегнатото лице и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, което е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер, тъй като е приел, че е достатъчна предполагаема и непряка промяна в икономическото положение на Marquis Energy.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Последното счита, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е стигнал до извода, че то е било пряко засегнато от спорния регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, припомнена от Общия съд в точка 44 от обжалваното съдебно решение, изискването дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от мярката — предмет на обжалване, предполага изпълнението на две кумулативни условия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици в правното положение на това лице, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, което е с чисто автоматичен характер и произтича<?PAGE NO="8"?> единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980505">5 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Compagnie Continentale (Франция)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑391/96 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:194">EU:C:1998:194</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>SolarWorld/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑142/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:163">EU:C:2016:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Makro autoservicio mayorista и Vestel Iberia/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑264/15 P и C‑265/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:301">EU:C:2016:301</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 38 от своето заключение, Съветът и Комисията оспорват съображенията на Общия съд във връзка с първото от тези условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Институциите всъщност твърдят по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е стигнал до извода, че Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент, поради това че през разследвания период за Съюза редовно е бил изнасян значителен обем от произведения от него биоетанол от търговци/извършващи смесване предприятия, поради което правното му положение на пазара на Съюза е било засегнато съществено поради налагането на антидъмпинговото мито.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда, макар че по естеството и по обхвата си регламентите за налагане на антидъмпингови мита за определен продукт са нормативни актове, доколкото се прилагат за всички заинтересувани икономически оператори, не може да се изключи, че те могат да засягат пряко и лично някои от тях, по-специално — при определени условия — производителите и износителите на съответния продукт (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>TMK Europe</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑143/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:236">EU:C:2015:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение Съдът многократно е постановявал, че актовете, с които се налагат антидъмпингови мита, могат да засягат пряко и лично предприятията — производители и износители на съответния продукт, за които въз основа на данните за търговската им дейност е установено, че носят отговорност за дъмпинговите практики. Това се отнася за предприятия производители и износители, които могат да докажат, че са посочени в актовете на Комисията или на Съвета или че са засегнати от подготвителните разследвания (вж. в този смисъл по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840221">21 февруари 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allied Corporation и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>239/82 и 275/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:68">EU:C:1984:68</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870507">7 май 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>NTN Toyo Bearing и др./Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>240/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:202">EU:C:1987:202</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>От тази съдебна практика следва, че предприятието не може да се счита за пряко засегнато от регламент за налагане на антидъмпингово мито само поради качеството си на производител на продукта, подлежащ на обмитяване с него, тъй като в тази връзка качеството на износител е водещо. Действително от самия език на цитираната в предишната точка от настоящото решение съдебна практика е видно, че прякото засягане от регламент за налагане на антидъмпингови мита на някои производители и износители на съответния продукт се дължи по-специално на възлагането на същите на отговорността за дъмпинговите практики. На производител, който не изнася продукцията си на пазара на Съюза обаче, а само я продава на пазара в страната си, не може да бъде възложена отговорността за дъмпингова практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Следователно, както генералният адвокат отбелязва в точка 57 от своето заключение, само по себе си обстоятелството, че даден продукт се оказва на пазара на Съюза, било то и в значителни обеми, не е достатъчно, за да се приеме, че след като по отношение на този продукт е наложено антидъмпингово мито, правното положение на неговия производител е пряко засегнато от посоченото мито.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В случая, видно от съображения 12 и 63 от спорния регламент и както Общият съд констатира в точка 57 от обжалваното съдебно решение, включените в представителната извадка американски производители, сред които и Marquis Energy, не са изнасяли пряко продукцията си на пазара на<?PAGE NO="9"?> Съюза през разследвания период. Поради това не им се възлага отговорност за дъмпингова практика и за тях не може да се установи индивидуален дъмпингов марж, видно от съображения 64 и 76 от спорния регламент и както отбелязва Общият съд в точки 69—74 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Тъй като въпросните производители, сред които Marquis Energy, не са изнасяли пряко продукцията си на пазара на Съюза и следователно в крайна сметка не са били посочени в спорния регламент като износители, те не са били нито пряко засегнати от констатациите за наличие на дъмпингова практика, нито са били пряко засегнати дори в имуществен план, тъй като продукцията им не е била пряко обмитена с наложените антидъмпингови мита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Действително в актове на институциите са били посочени американски производители на биоетанол, сред които Marquis Energy, тъй като те първоначално са били включени от Комисията в представителната извадка на американските производители износители. Това обстоятелство обаче, отбелязано впрочем от Общия съд в точка 81 от обжалваното съдебно решение, посветена на анализа на личното засягане на Marquis Energy, не е достатъчно, за да може да се направи извод, че последното е пряко засегнато от спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Всъщност от припомнената в точка 48 от настоящото решение съдебна практика следва, че за пряко засегнати от регламента за налагане на антидъмпинговото мито се считат само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>предприятията производители и износители<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> на подлежащия на обмитяване с това мито продукт, на които се възлага отговорността за дъмпинговите практики и които могат да докажат, че са били посочени в актовете на институциите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Както обаче вече бе отбелязано в точка 51 от настоящото решение, безспорно Marquis Energy не е изнасяло пряко произведения от него биоетанол на пазара на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Макар действително спорният регламент да може да постави американски производител на биоетанол като Marquis Energy в неблагоприятно конкурентно положение, дори да се приеме за доказано, това обстоятелство само по себе си не позволява правното положение на това дружество да се счита за пряко засегнато от разпоредбите на този регламент и съответно че последните са засегнали пряко дружеството (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150428">28 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>T &amp; L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑456/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:284">EU:C:2015:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150917">17 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Confederazione Cooperative Italiane и др./Anicav и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑455/13 P, C‑457/13 P и C‑460/13 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:616">EU:C:2015:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент. Следователно, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания за обжалване, обжалваното съдебно решение трябва да се отмени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По първоинстанционната жалба пред Общия съд</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решение на Общия съд, Съдът може да му върне делото за постановяване на решение или сам да постанови окончателно решение, когато фазата на производството позволява това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В случая Съдът счита, че разполага с всички необходими данни и доказателства, за се произнесе относно допустимостта на подадената пред Общия съд първоинстанционна жалба от Marquis Energy.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В случая, за да докаже, че е било пряко засегнато от спорния регламент, Marquis Energy е изтъкнало обстоятелството, от една страна, че е било посочено в него като производител износител и включено в представителната извадка на производителите износители, и от друга страна, че антидъмпинговите мита ще се прилагат за бъдещия му износ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Видно обаче от точки 44—57 от настоящото решение, тези обстоятелства не са достатъчни, за да установят, че Marquis Energy е било пряко засегнато от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Следователно, като се напомня, че Marquis Energy е следвало да докаже, че е било не само лично, но и пряко засегнато от спорния регламент, тъй като двете условия са кумулативни (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑583/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:625">EU:C:2013:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180313">13 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Industrias Químicas del Vallés/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑244/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:177">EU:C:2018:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), следва възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета, да бъде уважено и първоинстанционната жалба за отмяна на спорния регламент да бъде отхвърлена като недопустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от посочения правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Тъй като Съветът е поискал Marquis Energy да бъде осъдено да понесе съдебните разноски, а то е загубило делото, следва същото да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета в производството по обжалване пред Съда. Освен това, тъй като първоинстанционната жалба на Marquis Energy пред Общия съд се отхвърля изцяло, следва то да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета в първоинстанционното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Комисията понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marquis Energy/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑277/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:343">EU:T:2016:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля като недопустима първоинстанционната жалба за отмяна на Marquis Energy LLC.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Marquis Energy LLC да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване пред Съда.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="11"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване пред Съда.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>