<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-07-202607C109202402420-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0242-24-202606536-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="10/08/2026 16:35:46" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="CFATE+wAzBGFCgQl74+n1TYAf0KkjgJDD6zyJPeiS60IwlYk6TdNNyJAQBq4WyOKRlLpkBBaeQwhAVY/dLm7rshTSEaZb48nLRG2N+P591b//po5Bs/aX8defS0V5yoLBv4YoTRBxf1oofyu15yrxODXg9GeJTsl0XXLjpoxPgE=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0242" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 06-07-26 14:15:08" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="b7a780c69f274c5bac9db3ae674e56a8" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0242" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 9.7.2026 г. — Дело C‑242/24 P</div>
      <div id="rId21" style="default">Комисия/Германия (Помощи за комбинираното производство)</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      9 юли 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Обжалване — Държавни помощи — Сектор на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия — Реформа на схемата за подпомагане на комбинираното производство — Решение на Европейската комисия за обявяване на помощите за съвместими с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Мерки, предоставени чрез ресурси на държавата — Условие, свързано с наличието на задължителна такса“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑242/24 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 3 април 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана от A. Bouchagiar, C.‑M. Carrega и C. Kovács,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-7" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      като другата страна в производството е:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-10" title="page-1">
      жалбоподател в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-11" title="page-1">
      СЪДЪТ (четвърти състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, M. Condinanzi (докладчик), N. Jääskinen и R. Frendo, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      генерален адвокат: D. Spielmann,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: D. Dittert, началник-отдел,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юни 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 октомври 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-18" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Европейската комисия иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2024 г., Германия/Комисия (T‑409/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:34), с което посоченият съд е отменил Решение C(2021) 3918 final на Комисията от 3 юни 2021 година относно държавна помощ SA.56826 (2020/N) — Германия — Реформа 2020 на схемата за подпомагане на комбинираното производство на енергия и държавна помощ SA.53308 (2019/N) — Германия — Изменение на схемата за подпомагане на съществуващите централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия [член 13 от Gesetz zur Neuregelung des Kraft-Wärme-Kopplungsgesetzes (Закон за нова уредба на Закона за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия) от 21 декември 2015 г. (BGBl. 2015 I, стр. 2498, наричан по-нататък „KWKG от 2016 г.“)] (наричано по-нататък „спорното решение“), в което Комисията констатира, че различни мерки (наричани по-нататък „спорните мерки“), насочени към подпомагане на производството на електроенергия от централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (combined heat and power, наричано по-нататък „CHP“), представляват държавни помощи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора и спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора и спорното решение са представени в точки 2—26 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото решение те могат да бъдат обобщени по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорните мерки и тяхното финансиране</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 януари 2019 г. и 23 септември 2020 г. германските органи уведомяват Комисията за поредица от мерки, произтичащи от изменения на KWKG от 2016 г., някои от които са допълнително изменени през декември 2020 г. Тези изменения, взети заедно, и мерките, които включват, представляват законодателството относно подпомагането на CHP, което е в сила от 1 януари 2021 г. (наричано по-нататък „KWKG от 2020 г.“), към което се добавя последно изменение относно определянето на горна граница на таксата в полза на производителите на водород съгласно член 27 от KWKG от 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на KWKG от 2020 г. е по-специално да се подобрят енергийната ефективност и опазването на климата и на околната среда чрез увеличаване на нетното производство на електроенергия CHP до 2025 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За тази цел той предвижда редица мерки за подпомагане на, първо, производството на електроенергия от новоизградени, модернизирани и осъвременени високоефективни централи CHP, второ, енергийно ефективните градски отоплителни и охладителни мрежи, трето, отоплителните и охладителните съоръжения за съхранение и четвърто, производството на електроенергия от съществуващите високоефективни и захранвани с газ централи CHP в сектора на градското отопление (наричани по-нататък заедно „мерките за подпомагане на CHP“). Пето, KWKG от 2020 г. предвижда и мярка за подпомагане на сектора за производство на промишлени газове, в който производството на водород съставлява по-голямата част от общата добавена стойност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези различни мерки, които представляват спорните мерки, са под формата на премия, към която в определени случаи може да бъде добавен бонус, в допълнение към приходите от продажбата на произведената електроенергия на пазарна цена, или — само за сектора на производството на промишлени газове, при което производството на водород съставлява по-голямата част от общата добавена стойност — на горна граница на размера на таксата, която мрежовите оператори могат да събират от производителите на водород.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подпомагането се предоставя или посредством процедури за възлагане на обществени поръчки, организирани от националния регулаторен орган, а именно Bundesnetzagentur (Федерална агенция за мрежите, Германия) (наричана по-нататък „BNetzA“), или пряко по силата на KWKG от 2020 г. В последния случай получателите по това подпомагане имат право на него, ако отговарят на критериите за допустимост, като трябва да подадат заявление, което се проверява от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба за икономика и контрол върху износа, Германия) (наричана по-нататък „BAFA“). Ако получателите отговарят на всички тези критерии, BAFA трябва да издаде разрешение, което потвърждава това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Механизмът на финансиране на мерките за подпомагане на CHP е описан от Общия съд по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, всеки оператор на разпределителна или преносна мрежа е законово задължен да плаща на получателите по мерките за подпомагане на CHP, присъединени към неговата мрежа, предвидените в KWKG от 2020 г. суми и тези получатели имат право на тях (наричано по-нататък „подпомагането KWKG“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, операторите на разпределителни мрежи изплащат подпомагането KWKG за електроенергията, произведена чрез комбинирано производство в новоизградени, модернизирани и осъвременени високоефективни централи за комбинирано производство на енергия, както и в съществуващи и амортизирани високоефективни и захранвани с газ централи за комбинирано производство на енергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Операторите на преносни мрежи изплащат подпомагането KWKG за изграждането и разширяването на енергийно ефективни градски отоплителни и охладителни мрежи, както и за изграждането и модернизирането на отоплителни и охладителни съоръжения за съхранение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да бъде компенсиран всеки мрежов оператор за допълнителната финансова тежест, произтичаща от задълженията му по KWKG от 2020 г., този закон въвежда механизъм, чрез който тежестта се разпределя справедливо между операторите на (разпределителна или преносна) мрежа, пропорционално на потреблението на свързаните с тяхната мрежа потребители, а след това се компенсира.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, на първо място, операторите на преносни мрежи възстановяват на операторите на разпределителни мрежи общата сума, която последните са платили на получателите по мерките за подпомагане на CHP.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, операторите на преносни мрежи изчисляват общата сума на плащанията, които са извършили съответно към получателите по мерките за подпомагане на CHP и операторите на разпределителни мрежи, както бе посочено в точки 11 и 13 от настоящото решение. След това тази обща сума се разделя на общото потребление на електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Резултатът от тази операция представлява средната тежест за киловатчас (kWh) електроенергия за спорните мерки. Операторите на разпределителни мрежи са длъжни да плащат на операторите на преносни мрежи сума, съответстваща на тази средна тежест за всеки киловатчас (kWh) електроенергия, който са разпределили на крайните клиенти (наричана по-нататък „таксата KWKG“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Размерът на таксата KWKG се изчислява всяка година от операторите на преносна мрежа съгласно методиката, предвидена в KWKG от 2020 г. и под контрола на BAFA и BNetzA. Той се изразява в единна сума за KWh потребена електроенергия, при спазване на намалената ставка, от която се ползват някои категории потребители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, мрежовите оператори имат право, без да са задължени по закон, да прехвърлят таксата KWKG при изчисляването на мрежовите такси, които изискват от своите клиенти за всеки KWh електроенергия, доставяна в Германия от електроенергийната мрежа. По изключение операторите на преносна мрежа имат право да поискат намалена такса KWKG за енергоемките потребители, като производителите на водород.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">KWKG от 2020 г. предвижда годишно бюджетно ограничение от 1,8 милиарда евро за финансирането на спорните мерки, а следователно и за общата сума на таксата KWKG.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 3 юни 2021 г. Комисията приема спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията квалифицира спорните мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като констатира по-специално, че те са финансирани чрез ресурси на държавата. По-конкретно, в точки 220 и 221 от спорното решение, от една страна, Комисията стига до извода, че мерките за подпомагане на CHP са финансирани от приходите от de jure задължителна вноска, наложена от държавата, които приходи се управляват и разпределят в съответствие с разпоредбите на законодателството. От друга страна, Комисията приема, че мярката относно определянето на горна граница на таксата KWKG в полза на производителите на водород представлява отказ от ресурси на държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията обаче констатира, че спорните мерки са съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, поради което решава да не повдига възражения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 юли 2021 г. Федерална република Германия подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение в частта, в която се установява, че спорните мерки представляват държавни помощи. В подкрепа на жалбата си тя изтъква едно-единствено основание, а именно погрешно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е констатирала, че засегнатите от спорните мерки предприятия получават помощи, предоставени чрез ресурси на държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд, като се основава на решение от 12 януари 2023 г., DOBELES HES (C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1, т. 38, 39 и 42), приема, че могат да бъдат квалифицирани като ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, от една страна, средствата, събирани чрез данък или чрез други задължителни такси по силата на националното законодателство и управлявани и разпределяни в съответствие с това законодателство, и от друга страна, сумите, които остават непрекъснато под публичен контрол и следователно са на разположение на компетентните национални органи, като тези два критерия са алтернативни такива на понятието „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 41—118 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред изследва дали мерките за подпомагане на CHP са финансирани чрез ресурси на държавата, а по-нататък, в точки 119—126 от същото, разглежда дали горната граница на таксата KWKG в полза на производителите на водород е финансирана чрез такива ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до мерките за подпомагане на CHP, на първо място, в точки 56—90 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда дали подпомагането KWKG или таксата KWKG представляват данък или друга задължителна такса по смисъла на първия от критериите, посочени в точка 23 от настоящото решение. На следващо място, в точки 91—100 от обжалваното съдебно решение той проверява дали размерът на подпомагането KWKG или таксата KWKG остава под непрекъснат публичен контрол по смисъла на втория от тези критерии. На последно място, в точки 101—117 от това решение Общият съд отхвърля доводите на Комисията относно прилагането в случая на съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до първия от посочените критерии, в точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика, съгласно която средствата трябва да се считат за „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, ако произтичат от въведени от законодателството на съответната държава членка задължителни вноски и се управляват и разпределят в съответствие с това законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като прилага в случая тази съдебна практика, в точка 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред приема по-специално, че задължителните плащания от мрежовите оператори към получателите по мерките за подпомагане на CHP, а именно плащанията, извършени на етап, определен от него като „първото равнище“ на електроснабдителната верига, се отнасят единствено до разпределянето на средства в съответствие със закона, доколкото тези оператори са законово задължени да предоставят финансово подпомагане на посочените получатели. Общият съд обаче приема, че тези плащания не дават никакво указание за произхода на средствата, използвани от мрежовите оператори. Според Общия съд да се заключи, че тези плащания представляват данък или друга задължителна такса, би означавало да се приеме, че финансирането на мерките за подпомагане на CHP се отъждествява с предоставянето на средствата в полза на получателите по тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, в точки 68—70 от това решение Общият съд разграничава настоящия случай, при който мрежовите оператори нямат никакво законово задължение да прехвърлят таксата KWKG на клиентите си надолу по веригата, а именно на етап, определен от него като „второто равнище“ на електроснабдителната верига, от случая, разгледан в съдебната практика, на която се позовава Комисията, за да поддържа, че средствата, използвани от мрежовите оператори за изпълнение на задълженията им за плащане към получателите по мерките за подпомагане на CHP, са с държавен произход.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точки 71 и 72 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е обяснила в кой момент и от кого се управляват средствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в точки 73—77 от същото съдебно решение Общият съд приема, че възможността на мрежовите оператори да прехвърлят тежестта от мерките за подпомагане на CHP на своите клиенти, е достатъчна, за да се изключи изводът, че тези оператори са „крайните длъжници във връзка с тази тежест“ и следователно че им е наложена задължителна по закон вноска.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до втория от критериите, посочени в точка 23 от настоящото решение, а именно непрекъснатия публичен контрол върху разглежданите суми, в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че в спорното решение Комисията не е проверила дали той е изпълнен, но че това не представлява грешка при прилагане на правото, тъй като въпросните два критерия са алтернативни. При всички положения, в точка 98 от това решение Общият съд приема, че в случая този втори критерий не е изпълнен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, в точки 101—117 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в случая Комисията неправилно е изключила прилагането на съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), като се е основала на факта, че мерките за подпомагане на CHP не представляват „обикновена мярка за регулиране на цените“ по смисъла на това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като стига до извода, че мерките за подпомагане на CHP не са финансирани с държавни ресурси, в точки 119—126 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че определянето на горна граница на таксата KWKG в полза на производителите на водород също така не може да се приравни на отказ от ресурси на държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на тези мотиви Общият съд приема, че е налице посоченото от Федерална република Германия единствено основание, и отменя спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Комисията моли Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като неоснователна,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение в частта относно мерките, посочени в съображение 198, букви а)—г) от спорното решение, а именно мерките за подпомагане на CHP,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като неоснователна и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Федерална република Германия моли Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква едно-единствено основание, а именно грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуването на понятието „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и при правната квалификация на фактите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това основание се състои от две части, първата от които се отнася до грешка при прилагане на правото във връзка с преценката на финансовата тежест на мерките за подпомагане на CHP, а втората — до неспазване на съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от единственото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от единственото основание Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че финансовата тежест от мерките за подпомагане на CHP, поемана от операторите на разпределителни мрежи, не представлява данък или друга задължителна такса по смисъла на практиката на Съда и че следователно в случая не са били ангажирани държавни ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тя изтъква, че в това отношение Общият съд се е основал на три извода, като всички те са опорочени поради грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, според Комисията в точки 65—70 и 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че за да се установи наличието на държавни ресурси, е необходимо да не се обърква използването на средствата с техния произход. Така лицето, което дължи задължителна такса, трябвало да се разграничава от лицето — длъжник по помощта, което на това основание плаща на получателя сумите, съответстващи на такава такса. След като в настоящия случай едно лице имало тези две качества, тъй като всеки оператор на разпределителна мрежа е задълженото за таксата KWKG лице и лицето, отговорно за плащането на подпомагането KWKG на получателите по мерките за подпомагане на CHP, Общият съд приел, че не са налице държавни ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това Комисията счита, че нито член 107, параграф 1 ДФЕС, нито изтъкнатата от Общия съд съдебна практика дават основание да се изисква наличието на тристранно отношение между лицето, което дължи задължителната такса, лицето, на което е възложено предоставянето на помощта, и нейния получател. Определящо било само наличието на задължителна такса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Комисията отбелязва, че в точки 71, 72 и 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тя не е доказала, че средствата от таксата KWKG са били събирани и управлявани в съответствие с националното законодателство. Общият съд счел това за допълнително условие към условието да е налице задължителна такса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията обаче е на мнение, че не е необходимо да бъдат изпълнени други критерии, като например тези за управляване и разпределяне на средствата в съответствие с националното законодателство, тъй като самото качество на данък или задължителна такса е достатъчно, за да се установи наличието на държавни ресурси, като се има предвид, че съответното вземане може да бъде събирано и от частноправни субекти. В настоящия случай ставало въпрос именно за задължение за плащане, наложено едностранно със закон на определена категория лица, и следователно за данък или задължителна такса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 35 от решение от 12 януари 2023 г., DOBELES HES (C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1), се посочвало, че сумите „се управляват и разпределят в съответствие със законодателството“, поради необходимостта да се разграничи случаят по делото, по което е постановено това решение, от случаите по делата, по които са постановени решения от 15 юли 2004 г., Pearle и др. (C‑345/02, EU:C:2004:448), и от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE (C‑677/11, EU:C:2013:348), в които публичните органи само направили задължителна такса, въведена и управлявана от частноправно сдружение за група правни субекти, които също са частноправни субекти. Тези случаи не били сравними с настоящия, тъй като според Комисията именно германската държава е въвела подпомагането KWKG и е взела всички необходими мерки, за да „управлява и разпределя“ въпросните суми в съответствие с германското законодателство. Като приел обратното, Общият съд допуснал и грешка в правната квалификация на фактите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност, Комисията добавя, че във всички случаи първите две констатации на Общия съд се дължат на друга грешка, допусната в точки 71 и 72 от обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд неправилно е приел, че механизмът за разпределяне на финансовата тежест между мрежовите оператори не може да се счита за „управление на средствата“, поради това че въвежда единствено компенсиране на тази тежест между мрежовите оператори. Всъщност, от една страна, финансовата тежест за операторите на разпределителни мрежи произтичала не от плащането на подпомагането KWKG, за което те били компенсирани от операторите на преносни мрежи, а от плащането на таксата KWKG, която операторите на разпределителни мрежи трябвало да плащат на последните. От друга страна, Общият съд не взел предвид ролята на BAFA и на BNetzA при избора на получателите по мерките за подпомагане на CHP и определянето на размера на плащанията в приложение на закона. Следователно такъв механизъм позволявал „да се управлява и разпределя“ финансовата тежест във връзка с тези мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, Комисията отбелязва, че в точки 73—76 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че тя не е доказала, че на операторите на разпределителни мрежи действително е била наложена задължителна такса, като се има предвид, че последните са имали възможност да прехвърлят таксата KWKG върху своите клиенти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията обаче просто възможността допълнителните разходи да се прехвърлят на трети лица, е неотносима за целите на установяването на наличието на държавни ресурси, както според нея следва от решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия (C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 65—71).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Федерална република Германия счита, че следва да се отхвърлят всички доводи в подкрепа на първата част от единственото основание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно да е налице намеса на държавата или „чрез ресурси на държава[та]“, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, намесата да предоставя избирателно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 146 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото от тези условия, от постоянната съдебна практика следва също, че дадена мярка може да бъде квалифицирана като намеса на държавата или като помощ, предоставена „чрез ресурси на държава[та]“, ако, от една страна, мярката е предоставена пряко или непряко чрез тези ресурси и от друга страна, отговорността за мярката се носи от държава членка (решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 147 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-конкретно до условието предимството да е предоставено „чрез държавни ресурси“, в практиката си Съдът е извел два критерия, по които да се установи, че средства, чрез които съгласно националното законодателство се предоставя тарифно предимство, представляват „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 148 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, на първо място, средствата, събирани чрез данък или чрез други задължителни такси по силата на националното законодателство и управлявани и разпределяни в съответствие с това законодателство, представляват „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 149 и цитираната съдебна практика). В това отношение фактът, че финансовата тежест на таксата фактически се понася от определена категория лица, не е достатъчен, за да се установи, че получените от тази такса средства имат характер на „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Освен това посочената такса трябва да е задължителна по силата на националното право (решение от 12 януари 2023 г., DOBELES HES, C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1, т. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, фактът, че сумите остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи, е достатъчен, за да бъдат квалифицирани като „ресурси на държава[та]“ по смисъла на тази разпоредба (решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 150 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Критериите, споменати в точки 53 и 54 от настоящото решение, са алтернативни критерии, позволяващи да се установи, че дадена мярка е предоставена чрез „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 151 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че държавният характер на ресурсите, по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, може да се установи чрез два алтернативни критерия, свързани, единия, с наличието на задължително плащане в тежест на крайните потребители или клиенти, а другия — с публичния контрол върху управлението на системата, и по-специално върху средствата или върху управителите на тези средства (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 152).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това от точка 93 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена в рамките на производството по обжалване, следва, че в спорното решение Комисията се е ограничила до прилагането на първия от тези два критерия. Наистина, след като в точки 56—90 от обжалваното съдебно решение разглежда този първи критерий, в точки 91—100 от същото Общият съд все пак проверява дали вторият от критериите, посочени в точка 56 от настоящото решение, е изпълнен в случая, но приема, че нито един от тези критерии не е изпълнен. Въпреки това, тъй като първата част от единственото основание се отнася само до анализа, извършен от Общия съд в точки 65—89 от обжалваното съдебно решение, в рамките на тази част се разглежда само първият от посочените критерии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доводите, изложени в подкрепа на посочената част, на първо място, доколкото по първото си оплакване Комисията по същество твърди, че в точки 65—70 и 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че установяването на държавни ресурси изисква наличието на „тристранно отношение“ между лицето, което дължи задължителната такса, лицето, на което е възложено предоставянето на помощта, и нейния получател, достатъчно е да се отбележи, че макар тази формулировка да е използвана от Федерална република Германия в рамките на жалбата ѝ в първоинстанционното производство, както е видно от точка 47 от това решение, тя не е възпроизведена от Общия съд в тези оспорени точки от обжалваното съдебно решение. Следователно този упрек не се подкрепя от фактите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С това оплакване обаче Комисията изтъква също, че наличието на задължителна такса е определящо за установяването на „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и упреква Общия съд, че е приел, че задължителното използване на средства, с които разполага една категория частни икономически оператори, за друга категория частни икономически оператори не е достатъчно, за да се докаже ангажирането на държавни ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е припомнил съдебната практика, изложена в точка 53 от настоящото решение, съгласно която, за да се считат за „ресурси на държава[та]“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, средствата трябва да произхождат по-специално от данъци или други задължителни такси по силата на националното законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагайки този принцип в настоящия случай, в точки 67 и 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че Комисията неправилно е приела, че задължението на мрежовите оператори да изплащат подпомагането KWKG на получателите по мерките за подпомагане на CHP е достатъчно, за да се установи наличието на данък или друга задължителна такса, която може да характеризира ангажирането на държавни ресурси. Той уточнява, че това обстоятелство позволява единствено да се установи използването на средствата в съответствие със закона, без да дава указания за произхода на средствата, използвани от мрежовите оператори за изпълнение на задълженията им. За да обоснове тази констатация, в точки 68 и 69 от това решение Общият съд посочва критерия за прехвърляне върху трето лице на финансовата тежест, произтичаща от използването на средствата, за да установи произхода на съответните средства и следователно евентуалното ангажиране на държавни ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът обаче вече е постановил, че за да се констатира ангажирането на държавни ресурси, не е достатъчно операторите на мрежи да прехвърлят в продажната цена на електроенергията на крайните си клиенти допълнителните разходи, породени от задължението им да изкупуват произведената от възобновяеми енергийни източници електроенергия по определените в закона тарифи, когато тази компенсация произтича само от практика, а не от законово задължение (вж. в този смисъл решения от 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 70 и 71, и от 12 януари 2023 г., DOBELES HES, C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това наличието на задължителна тежест, понасяна от крайните потребители на електроенергия на „второто равнище“ на електроснабдителната верига, която тежест служи за осигуряване на средствата, използвани за предоставянето на подпомагане на „първото равнище“ на тази верига, по същество, както отбелязва генералният адвокат в точки 66 и 67 от заключението си, постоянно е вземано предвид в съдебната практика, и по-специално в решения от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др. (C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 66), от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др. (C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 22—24), от 28 март 2019 г., Германия/Комисия (C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 64—71), от 15 май 2019 г., Achema и др. (C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 57 и 64), от 12 януари 2023 г., DOBELES HES (C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1, т. 30, 36 и 37), от 7 март 2024 г., Fallimento Esperia и GSE (C‑558/22, EU:C:2024:209, т. 76 и 77), от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия (C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 178), и от 26 септември 2024 г., WEPA Hygieneprodukte и др./Комисия (C‑795/21 P и C‑796/21 P, EU:C:2024:807, т. 124).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдебната практика, припомнена в точки 62 и 63 от настоящото решение, отразява необходимостта подпомагането на получателите да обременява държавния бюджет, за да може да се квалифицира като държавна помощ, като това предполага наличието на достатъчно пряка връзка между, от една страна, това подпомагане и от друга, намаляването на държавния бюджет или дори възникването на достатъчно конкретен икономически риск за обременяването му. Във връзка с това Съдът е постановил също, че когато става въпрос за различни от публичния орган субекти, които имат задължение за купуване на електроенергия, от решаващо значение в това отношение е фактът, че подобни образувания са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а не са просто обвързани от задължение за купуване със свои собствени финансови ресурси (вж. в този смисъл решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 58—60 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че при липсата на каквото и да било задължително прехвърляне върху крайните клиенти на финансовата тежест, съответстваща на дължима от мрежовите оператори надбавка върху продажната цена на електроенергията, не може да се приеме, че средствата, с които се финансира тази надбавка, произхождат от данък или друга задължителна такса и следователно представляват държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай, видно от констатациите на Общия съд в точка 60 от обжалваното съдебно решение, която Комисията не оспорва, операторите на разпределителни мрежи, макар да са длъжни да изплащат подпомагането KWKG на получателите по разглежданите мерки, действително имат право да прехвърлят произтичащата от него финансова тежест, съответстваща на таксата KWKG, на крайните си клиенти, но не са правно задължени да го направят. При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е доказала, че мерките за подпомагане на CHP предполагат ангажирането на държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно доводите в подкрепа на първото оплакване по първата част от единственото основание на Комисията, насочени срещу точки 65—70 и 89 от обжалваното съдебно решение, са неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до второто оплакване на Комисията, насочено срещу точки 71, 72 и 88 от обжалваното съдебно решение, в които по същество Общият съд приема, че за да представляват държавни ресурси, не е достатъчно средствата да се събират чрез данък или други задължителни такси по силата на националното законодателство, а че трябва също да се управляват и разпределят в съответствие с това законодателство, достатъчно е да се констатира, че това оплакване е неотносимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност съгласно съдебната практика, припомнена в точка 53 от настоящото решение, която Общият съд правилно изтъква в точки 57 и 64 от обжалваното съдебно решение, критерият за управление и разпределяне на въпросните средства в съответствие с националното законодателство се добавя към критерия за произхода на средствата от данък или от други задължителни такси. В това отношение Комисията тълкува неправилно точка 35 от решение от 12 януари 2023 г., DOBELES HES (C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1), като поддържа, че с посочването на първия от тези критерии се цели единствено да се разграничи разглежданият в това решение случай от случаите, разглеждани в решенията, посочени в точка 45 от настоящото решение, тъй като от посоченото решение от 12 януари 2023 г. не следва никакво ограничение в този смисъл. Впрочем посоченият критерий е установен като самостоятелен критерий за характеризирането на ангажирането на държавни ресурси, в допълнение към критерия за произхода на съответните ресурси, още с решение от 2 юли 1974 г., Италия/Комисия (173/73, EU:C:1974:71, т. 35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точки 58—66 от настоящото решение обаче следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че средствата, с които се финансират спорните мерки, не представляват задължителна такса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, дори да се предположи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал критерия, съгласно който средствата, събирани чрез задължителна такса, трябва да се управляват и разпределят в съответствие с националното законодателство, подобна грешка не би имала никакви последици за правилността на констатацията, че в случая няма такава такса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същите съображения са неотносими и доводите, изтъкнати от Комисията при условията на евентуалност и изложени в точка 46 от настоящото решение, съгласно които по същество Общият съд приложил неправилно критерия, изискващ средствата да бъдат управлявани и разпределяни в съответствие с националното законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до третото изтъкнато от Комисията оплакване, отнасящо се до точки 73—76 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че видно от анализа на първото оплакване по настоящата част от единственото основание, задължителното прехвърляне на финансовата тежест на мерките за подпомагане на CHP действително е релевантно, за да се прецени дали са налице държавни ресурси. По-конкретно, от точка 62 от настоящото решение следва, че Комисията тълкува неправилно решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия (C‑405/16 P, EU:C:2019:268), като поддържа, че в него Съдът е постановил, че просто възможността за прехвърляне на допълнителните разходи върху трети лица е без значение за въпроса дали са ангажирани държавни ресурси. Следователно това оплакване е неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното по-горе трябва да бъдат отхвърлени твърденията по първата част от единственото основание за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част от единственото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част от единственото основание, изтъкната при условията на евентуалност, Комисията твърди, че в точки 101—117 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се е съобразил със съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Комисията смята, че с тази съдебна практика Съдът само приема, че единствено случаите, в които държавата се намесва чрез регулиране на пазарните цени — например чрез определяне на минимални или регулирани цени или минимални обеми на покупките — не водят до ангажирането на държавни ресурси. В случая обаче KWKG от 2020 г. не предвиждал такова регулиране на цените. Всъщност мрежовите оператори били длъжни да изплащат подпомагането KWKG на получателите по мерките за подпомагане на CHP, свързани с тяхната мрежа, независимо от каквото и да било закупуване на електроенергия от последните. Съответно държавата налагала преки задължения за плащане между частноправни субекти, без тези задължения да се основавали на каквото и да било договорно правоотношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, според Комисията разширителното тълкуване на изключението, визирано в тази съдебна практика, би означавало да се позволи на държава членка, която въвежда задължения за плащане в тежест на частни икономически оператори, да насърчава който и да е промишлен сектор или конкретно предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, Комисията припомня съдебната практика, установена по-специално с решение от 11 август 1995 г., Dubois и Général cargo services (C‑16/94, EU:C:1995:268, т. 15 и 21), относно понятието за данък или такса по смисъла на членове 30 и 110 ДФЕС. Тя смята, че от нея може да се заключи, че определящото обстоятелство е дали плащането представлява насрещна престация за определена услуга, действително и индивидуално предоставена на икономическия оператор, в който случай това плащане не попада в обхвата на понятието за данък или такса, или служи за финансиране на изпълнението на задача от обществен интерес, в който случай то попада в обхвата на това понятие. В такъв контекст частният произход на ресурсите, на който се основавал Общият съд, не бил релевантен, тъй като за всяка форма на такса се използвали частни ресурси. В това отношение Комисията се позовава и на решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия (C‑405/16 P, EU:C:2019:268), което Общият съд тълкувал неправилно в точка 111 от обжалваното съдебно решение, и на решение от 7 март 2024 г., Fallimento Esperia и GSE (C‑558/22, EU:C:2024:209), което потвърждавало, че случаят на „задължение за купуване“ трябва да се разграничава от случая, в който държавата налага задължение за плащане, което в действителност било задължителна такса.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Федерална република Германия оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на произнасяне по тази част от единственото основание следва да се припомни, че в точка 59 от решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), Съдът стига до извода, че задължението на частните електроснабдителни предприятия да изкупуват електроенергия от възобновяеми енергийни източници по определени минимални цени, не води до пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси към предприятията, производители на този вид електроенергия. В точки 60 и 61 от това решение той заключава по същество, че при липсата на такова прехвърляне на държавни ресурси фактът, че задължението за купуване е наложено със закон и предоставя безспорно предимство на някои предприятия, не може да му придаде характера на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно е достатъчно да се отбележи най-напред, че противно на твърденията на Комисията, Общият съд правилно е постановил по същество в точки 105—108 от обжалваното съдебно решение, че Съдът не е приел, че единствено регулирането на цени със законодателството на държава членка не може да се квалифицира като държавна помощ. Всъщност той само посочва, че налагането на частни електроснабдителни предприятия на задължението да купуват електроенергията от възобновяеми енергийни източници по определени минимални цени не представлява държавна помощ, когато това задължение не води до пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси към предприятията, производители на този вид електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност по делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), плащането, произтичащо от разликата между пазарната цена и наложената със закон минимална цена, не се финансира с държавни ресурси, а се покрива със собствените финансови ресурси на разглежданите електроснабдителни предприятия, като тази тежест се разпределя единствено между тези предприятия и частните оператори на електроенергийни мрежи нагоре по веригата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От анализа на първата част от настоящото единствено основание обаче следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че същото се отнася и до настоящия случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и като е приел в точка 112 от обжалваното съдебно решение, че за да изключи прилагането на съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), Комисията е трябвало да докаже, независимо от въпроса дали мерките за подпомагане на CHP представляват „обикновена мярка за регулиране на цените“, че предимството за получателите по тези мерки не е предоставено от мрежовите оператори, които са частноправни субекти, чрез собствените им финансови ресурси. Общият съд не е допуснал грешка и като е заключил в точка 114 от обжалваното съдебно решение, че тъй като Комисията не е доказала, че е изпълнен един от алтернативните критерии, посочени в точки 53 и 54 от настоящото решение, мрежовите оператори използват собствените си финансови ресурси, за да предоставят предвидените в KWKG от 2020 г. суми на получателите по мерките за подпомагане на CHP по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, от това следва, че е неоснователно и оплакването относно необходимостта от ограничително тълкуване на изключението, за което се твърди, че произтича от тази съдебна практика. Всъщност, както вече става ясно от точка 80 от настоящото решение, в решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), Съдът не въвежда изключение, а само тълкува член 107, параграф 1 ДФЕС, и по-специално установеното в тази разпоредба изискване, съгласно което, както бе припомнено в точка 50 от настоящото решение, квалифицирането като „държавна помощ“ предполага по-специално да е налице намеса на държавата или „чрез държавни ресурси“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото обаче Комисията счита, че това тълкуване би означавало да се позволи на държава членка, която въвежда задължения за плащане в тежест на частни икономически оператори, да насърчи който и да е промишлен сектор или конкретно предприятие, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС се считат само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси. Всъщност установеното в тази разпоредба разграничение между „помощ, предоставена от държава членка“, и помощ, предоставена „чрез ресурси на държава членка“, не означава, че всички предимства, предоставяни от дадена държава, представляват помощи, независимо дали са финансирани с държавни ресурси или не, а цели единствено да включи в това понятие предимствата, които са предоставени пряко от държава, и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава, за да управлява помощта (решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 58, и от 27 януари 2022 г., Fondul Proprietatea, C‑179/20, EU:C:2022:58, т. 91).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, що се отнася до релевантността на съдебната практика, на която се позовава Комисията, следва да се отбележи, първо, че в решение от 11 август 1995 г., Dubois и Général cargo services (C‑16/94, EU:C:1995:268), на Съда не е поставен въпрос относно тълкуването на член 107 ДФЕС, а относно това дали налог, с който се облагат стоки поради факта, че преминават границата, попада в обхвата на забраната, предвидена в членовете от Договора за ЕО, заменени с членове 28 и 30 ДФЕС. Освен това, макар в точка 21 от посоченото решение Съдът да е постановил, че последните разпоредби се прилагат за „такса за преминаване“, предназначена да компенсира поемането от частно предприятие на разходи, произтичащи от изпълнението на задача от обществен интерес, в случая нито подпомагането KWKG, нито таксата KWKG са предназначени, на първото равнище на електроснабдителната верига, да компенсират поемането на разходи, произтичащи от изпълнението на задача от обществен интерес. Следователно Комисията напразно се позовава на това решение, за да докаже, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че тя не е доказала, че мерките за подпомагане на CHP са финансирани с държавни ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия (C‑405/16 P, EU:C:2019:268), достатъчно е да се констатира, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 108 и 109 от заключението си, че това решение не съдържа мотиви, позволяващи да се приеме, че само наличието на регулиране на пазарните цени в рамките на отношение на насрещна престация между частноправни субекти обосновава констатацията, че не са ангажирани държавни ресурси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, същото се отнася и до решение от 7 март 2024 г., Fallimento Esperia и GSE (C‑558/22, EU:C:2024:209). Всъщност, както е видно от точки 74—77 от това решение, ангажирането на държавни ресурси е било констатирано именно с мотива, че образувание, което може да се отъждестви с държавата, купува излишъка от зелените сертификати, разглеждани по делото, по което е постановено посоченото решение, като използва приходите от ценови компонент, наложен от националното законодателство на потребителите на електроенергия и плащан на посоченото образувание за целите на купуването на тези сертификати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното по-горе твърденията по втората част от единственото основание също са неоснователни, поради което жалбата трябва да бъде отхвърлена в своята цялост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като Федерална република Германия е направила искане за осъждането на Комисията и последната е загубила делото по единственото предявено от нея основание, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските, направени от Федерална република Германия в настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-133" title="page-19">
      По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските, направени от Федерална република Германия в настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-136" title="page-19">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: немски.</p>
</body>
</html>
