<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-381/18</NO.CASE><NO.CASE>C-382/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0381</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:608">EU:C:2019:608</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Съединени дела C‑381/18 и C‑382/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">G.S. (Заплаха за обществения ред) и V.G. (Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑381/18 и C‑382/18</HT></P><P>G.S. (C‑381/18)</P><P>V.G. (C‑382/18)</P><P>срещу</P><P>Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Контрол по границите, убежище и имиграция</KEYWORD><KEYWORD>Имиграционна политика</KEYWORD><KEYWORD>Право на събиране на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Необходими условия за упражняване на правото на събиране на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред</KEYWORD><KEYWORD>Понятие „основания, свързани с обществения ред</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Макар Директива 2003/86/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 година</DATE> относно правото на събиране на семейството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="251" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2003">ОВ L 251, 2003 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.</P></NOTE> да създава за държавите членки конкретни задължения за действие, на които съответстват ясно очертани субективни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>К и А</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑153/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:453">EU:C:2015:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, тя позволява на същите тези държави в определени случаи да откажат събирането на семейства. В тези случаи се поставя въпросът в какви граници следва да се упражнява тяхната свобода на преценка. В двете настоящи съединени дела Съдът е приканен да определи дали, когато приемат решение за отхвърляне на заявление за влизане на територията на Съюза, решение за оттегляне или решение за отказ за подновяване на разрешение за пребиваване на основания, свързани с обществения ред, националните органи трябва да се обосноват с личното поведение на гражданина на трета страна, член на семейството на друг гражданин на трета страна, който вече се намира законно на територията на Съюза, и дали това поведение трябва непременно да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2003/86</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Според член 3, параграф 3 от Директива 2003/86 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>[н]астоящата директива не се прилага за членовете на семейството на гражданин на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 6, параграфи 1 и 2 от Директивата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да отхвърлят заявление за влизане и пребиваване на членове на семейството на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да оттеглят или да откажат да подновят разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA><ALINEA>Когато взима съответното решение, държавата членка държи сметка освен предвиденото в член 17 за тежестта или характера на нарушението срещу обществения ред или сигурност, извършено от член на семейството, или за опасността, която може да представлява това лице<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Според член 17 от посочената директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>[д]ържавите членки надлежно държат сметка за характера и солидността на семейните връзки на лицето и продължителността на пребиваването му в държавата членка, както и за съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната му на произход, в случай на отхвърляне на заявление, оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване, а също и в случай на постановяване на мярка за принудително отвеждане на кандидата или на членовете на неговото семейство<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Рамка за преценка съгласно нидерландското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Рамката за преценка съгласно националното право, използвана от нидерландските органи при разглеждане на заявление за влизане и пребиваване на гражданин на трета страна, който иска да се събере с вече намиращ се на територията на Съюза член от семейството, се извежда от член 3.77 от Besluit van 23 november 2000 tot uitvoering van de Vreemdelingenwet 2000 (Наредба от <DATE ISO="20001123">23 ноември 2000 г.</DATE> за прилагане на Закона за чужденците от 2000 г., наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Vb 2000<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Stb. 2000, № 497.</P></NOTE> във връзка с член 16, параграф 1, буква d) от Vreemdelingenwet 2000 (Закон за чужденците от 2000 г., наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Vw 2000<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) от <DATE ISO="20001123">23 ноември 2000 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Stb. 2000, № 495.</P></NOTE>. Такова заявление може да бъде отхвърлено поради опасност за обществения ред, ако посоченият гражданин е осъден за престъпление на полагане на общественополезен труд или на твърда глоба. От акта за преюдициално запитване по дело С‑382/18 се установява, че правилото, според което заявлението не може да бъде отхвърлено, ако са изтекли повече от пет години от датата на последното престъпление, не се прилага за граждани на трети страни, които са осъдени за престъпления при условията на рецидив.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Рамката за преценка съгласно националното право, използвана от нидерландските органи при вземане на решение за оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване на член на семейството по смисъла на Директива 2003/86, се извежда от член 3.86 от Vb 2000 във връзка с член 19 от Vw 2000. По силата на тази рамка за преценка разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството може да бъде оттеглено или да не бъде подновено в случай на опасност за обществения ред, ако наказанието на гражданина на трета държава, който желае да се събере с вече намиращ се на територията на Съюза член на семейството, е достатъчно тежко спрямо продължителността на законното му пребиваване в Нидерландия. Това съотношение между продължителността на наказанието и продължителността на пребиваването е наречено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>прогресивна скàла<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>За повече подробности за тази прогресивна скàла вж. точка 61 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело С‑381/18</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>G.S. е индийски гражданин, който от 2009 г. притежава редовно разрешение за пребиваване за определен срок в Нидерландия на основание събиране на семейството. Разрешението е подновено на <DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20140828">28 август 2014 г.</DATE> През 2012 г. G.S. е осъден в Швейцария на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и три месеца за участие в трафик на наркотични вещества за деяния, последното от които е извършено през септември 2010 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20150924">24 септември 2015 г.</DATE> staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдие и сигурност, Нидерландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>държавният секретар<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) оттегля обикновеното разрешение за временно пребиваване, отхвърля заявлението за подновяване на посоченото разрешение и налага на лицето забрана за влизане в страната. На <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE> държавният секретар приема за неоснователна подадената по административен ред жалба срещу решението за оттегляне на разрешението за временно пребиваване и срещу отказа за подновяване на посоченото разрешение. От друга страна той приема за основателна жалбата по административен ред на G.S. срещу наложената му забрана за влизане на територията на страната. Поради това държавният секретар обявява G.S. за нежелан на територията на страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170203">3 февруари 2017 г.</DATE> Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Амстердам, Нидерландия) приема, че противно на твърденията на G.S., който се позовава на решения Zh. и О.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Т.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, държавният секретар не е бил длъжен да мотивира решението си за оттегляне на разрешението за пребиваване и отказа си да поднови това разрешение на основания, свързани с обществения ред, с обстоятелството, че поведението на G.S. представлява действителна, настояща и сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. Първоинстанционният съд посочва, че държавният секретар е изпълнил задължението си за мотивиране по член 6 от Директива 2003/86, като се е позовал на присъдата на G.S. в Швейцария и на обстоятелството, че извършеното престъпление се счита за особено тежко поради въздействието му върху нидерландското общество. Той приема също така, че изискванията на член 17 от Директивата са били изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Колебанията на запитващия съд се отнасят до въпроса дали оттеглянето или отказът за подновяване на разрешение за пребиваване на член на семейството на намиращ се на територията на Съюза гражданин на трета страна на основания, свързани с обществения ред, следва да бъде мотивиран съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2003/86 с личното поведение на съответния член на семейството, което трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. В това отношение от решения Zh. и О.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Т.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> запитващата юрисдикция достига до извода, че Съдът изисква оценка на всеки конкретен случай и ограничава свободата на преценка на държавите членки, когато бъдещото решение представлява предвидена в правото на Съюза дерогация. Случаите на отказ за подновяване или оттегляне на разрешение за пребиваване, издадено с цел събиране на семейството, биха могли да се тълкуват като решение, дерогиращо принципното правило за събиране на семейството. Доколкото целта на Директива 2003/86 е да способства за събиране на семейството, позоваването само на обществения ред не било достатъчно, за да мотивира решение за оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване,<?PAGE NO="4"?> издадено на основание събиране на семейството. От съдебната практика също така се установявало, че Съдът при всички случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Тук запитващата юрисдикция посочва по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Т.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> изисквал органите да се мотивират с личното поведение на съответното лице, което трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че прогресивната скàла, от която се ръководят нидерландските власти при вземането на решение, в достатъчна степен гарантира претегляне на засегнатите интереси по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), и по-специално на решения Boultif с/у Швейцария и Üner с/у Нидерландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Съответно решения на ЕСПЧ от <DATE ISO="20010802">2 август 2001 г.</DATE> (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300) и от <DATE ISO="20061018">18 октомври 2006 г.</DATE> (CE:ECHR:2006:1018JUD004641099), наричани по-нататък съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>решение Boultif<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>решение Üner<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></NOTE>. Според нея от решение Парламент/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060627">27 юни 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑540/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:429">EU:C:2006:429</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> следвало, че Съдът приема за достатъчно такова претегляне, тъй като в него той се произнася, че свободата на преценка на държавите членки при прилагане на възложените им по силата на Директива 2003/86 задължения не се различава от признатата им в практиката на ЕСПЧ свобода на преценка във връзка с член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>При тези условия Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и с акт, постъпил в секретариата на Съда на <DATE ISO="20180611">11 юни 2018 г.</DATE>, да отправи следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?</TXT><P>Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, които са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на ЕСПЧ [Boultif и Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело С‑382/18</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>V.G. е арменски гражданин, който е пребивавал в Нидерландия от 1999 г. до 2011 г., отчасти законно. През 2011 г. той е предаден на арменските органи във връзка с престъпления, свързани с наркотични вещества. На <DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE> съпругата на V.G., която е нидерландска гражданка и пребивава в Нидерландия, подава до държавния секретар заявление за влизане и за издаване на разрешение за временно пребиваване за целите на събиране на семейството по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2003/86.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160919">19 септември 2016 г.</DATE> държавният секретар прилага рамката за преценка съгласно националното право и отказва да издаде исканото разрешение на основания, свързани с обществения ред. Той се мотивира по-специално с обстоятелството, че през 2000 г., 2008 г. и 2009 г. V.G. е бил осъден на глоба, а през 2010 г. — на общественополезен труд. Политиката, в съответствие с която заявлението за събиране на семейството не може да бъде отхвърлено, ако са изтекли пет години от датата на последното престъпление, не се прилага по отношение на V.G. поради осъждането му при условия на рецидив. След като претегля различните засегнати интереси и взема предвид вида на извършените престъпления, характера и солидността на семейните, връзки, продължителността на пребиваването му и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на V.G., държавният секретар приема, че последният представлява опасност за обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>След като подадената от V.G. жалба по административен ред срещу решението е отхвърлена от държавния секретар, V.G. подава жалба пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Амстердам), който с решение от <DATE ISO="20170623">23 юни 2017 г.</DATE> я приема за неоснователна. Първоинстанционният съд не възприема довода на V.G., че практиката на Съда налагала във всеки случай на индивидуално решение за отказ за влизане, мотивиран с основания, свързани с обществения ред, да бъде извършена проверка дали личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. Първоинстанционният съд по-специално постановява, че смисълът на решение Fahimian<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> не е такъв. Той също така изтъква, че член 6 от Директива 2003/86 провеждал разграничение между отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване (член 6, параграф 1 от Директивата) и оттеглянето или отказа за подновяване на разрешение за пребиваване (член 6, параграф 2 от Директивата), което единствено изисквало да бъде взета предвид тежестта или естеството на нарушението срещу обществения ред или опасността, която може да представлява вече пребиваващият на територията на Съюза чужденец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>V.G. подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция. Последната иска на първо място да се установи дали Съдът е компетентен да отговори на нейните въпроси, като се има предвид, че Директива 2003/86 не се прилага спрямо членовете на семействата на граждани на Съюза в съответствие с член 3 от тази директива, но намерението на националния законодател да я направи приложима в положения, при които кандидатът за събиране на семейството е нидерландски гражданин, който не е упражнил свободата си на движение, е ясно и безусловно. Макар да счита, че компетентността на Съда да тълкува член 6 от Директива 2003/86 в рамките на дело С‑382/18, би ѝ гарантирала еднакво тълкуване на тази разпоредба, което е синоним на равно третиране на положенията, уредени от последната, съмненията на запитващата юрисдикция произтичат от решение Nolan<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑583/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:638">EU:C:2012:638</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което Съдът приема, че Съюзът няма интерес да гарантира такова еднакво тълкуване на акт в положения, които изрично са изключени от приложното поле на посочения акт от самия законодател на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Ако се предположи, че Съдът се обяви за компетентен, запитващата юрисдикция иска по-нататък да се установи дали отказът да бъде издадено на гражданин на трета страна разрешение за влизане и пребиваване за събиране на семейството, признато от Директива 2003/86, когато посоченият отказ е обоснован със съображения, свързани с обществения ред, трябва да бъде мотивиран съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2003/86 с личното поведение на члена на семейството, който иска да влезе на територията на Съюза, и това поведение трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. В това отношение запитващата юрисдикция споделя изложения пред нея анализ на държавния секретар, според който е необходимо да бъдат съобразени решения Koushkaki<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Fahimian<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и да се направи извод за наличие на широка свобода на преценка на националните органи. Тези органи трябвало да извършат същите сложни оценки като тези, за които става въпрос в решение Koushkaki<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за да решат дали заявление за влизане и пребиваване на член на семейството може да бъде отхвърлено на основания, свързани с обществения ред. Според запитващата юрисдикция имало разлика между решенията, приети на основание член 6, параграф 1 от Директива 2003/86, които се отнасят до лица, които все още не се намират на територията на Съюза, и решенията, приети на основание член 6, параграф 2 от същата директива, които от своя страна се отнасят до лица, чието пребиваване в Съюза вече е било разрешено. За последните, тъй като ставало въпрос за прекратяване на вече съществуващ семеен живот, трябвало да бъдат извършени по-задълбочени оценки, свързани с естеството или с тежестта на извършените нарушения срещу обществения ред. Положението на V.G. обаче попадало в хипотезата на член 6, параграф 1 от Директива 2003/86. Запитващата юрисдикция отбелязва, че националната рамка за преценка, от която се ръководят нидерландските органи при вземането на решение, не изисквала от националните органи да мотивират своето решение за отказ с личното поведение на заявителя, което да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, но изглежда гарантира претегляне в достатъчна степен на засегнатите интереси по смисъла на практиката на ЕСПЧ, и по-специално на решения Boultif и Üner. Ето защо държавният секретар надлежно съобразил присъдите на V.G. по време на предходното му пребиваване в Нидерландия и претеглил, от една страна, неговия интерес и интереса на члена на семейството му, който се намира на територията на Съюза, да водят семеен живот в Нидерландия, и от друга страна, интереса на Нидерландия за опазване на обществения ред в страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения в основателността на това становище предвид друго течение в съдебната практика, въплътено в решения Zh. и О.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Т.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и N.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според което решение за отказ, мотивирано със съображения за обществения ред, изисквало <HT TYPE="ITALIC">във всички случаи</HT> да бъде мотивирано с личното поведение на засегнатия член на семейството, което трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес. При тези условия решение, което дерогира основното право на събиране на семейството, следвало да е подробно мотивирано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Запитващата юрисдикция се позовава и на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chakroun</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑578/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:117">EU:C:2010:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>При тези условия Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и с акт, постъпил в секретариата на Съда на <DATE ISO="20180611">11 юни 2018 г.</DATE>, да отправи следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1)</NO.P><TXT>Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nolan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:638">EU:C:2012:638</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?</TXT><P>Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на ЕСПЧ [Boultif] и [Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С определение на председателя на Съда от <DATE ISO="20180703">3 юли 2018 г.</DATE> дела С‑381/18 и С‑382/18 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища представят G.S., V.G., нидерландското, германското и полското правителство, както и Европейската Комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено пред Съда на <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE>, са изслушани устните изявления на G.S., V.G., нидерландското и германското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос по дело С‑382/18</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Въпросът дали Съдът е компетентен да тълкува Директива 2003/86 в положение като разглежданото по дело С‑382/18, при което има кандидат за събиране на семейството с нидерландско гражданство, който не е упражнил свободата си на движение, и член на семейството, който е гражданин на трета страна — при положение че от член 2, буква в) във връзка с член 3, параграф 3 от посочената директива следва, че тя не се прилага за членовете<?PAGE NO="8"?> на семейството на гражданин на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ymeraga и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>С‑87/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:291">EU:C:2013:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, може лесно да бъде разрешен чрез позоваване на решение С и А<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, постановено вследствие сезирането на Съда от същата запитваща юрисдикция, отправила настоящите преюдициални запитвания. Впрочем в преюдициалното запитване последната посочва, че мотивите по въпроса за компетентността на Съда до голяма степен са идентични с мотивите в запитването по дело С и А<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>От точки 28—44 от решение С и А<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се установява, че макар законодателят на Съюза изрично да е изключил прилагането на Директива 2003/86 по отношение на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, Съдът е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания в случаи, в които, макар и фактите по главното производство да не попадат в приложното поле на правото на Съюза, въпросните разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на пряко и безусловно препращане в националното право към тяхното съдържание. Всъщност в такъв случай е налице несъмнен интерес на Съюза да се избегнат последващи различия в тълкуването и да се гарантира еднообразно тълкуване на съответните разпоредби от правото на Съюза. Съдът приема, че този интерес не би могъл да варира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>в зависимост от начина, по който е ограничено приложното поле на съответната разпоредба вследствие на въвеждането на положително определение или вследствие на установяването на някои изключения, като тези две законодателни техники могат да бъдат използвани независимо една от друга<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>С и А</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Няма спор, че националният законодател е възнамерявал да направи приложими правилата на Директива 2003/86 към случаите на събиране на семейството, при които кандидатът за събиране е нидерландски гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, и който иска да се събере на територията на страната с член на своето семейство, който е гражданин на трета страна. Ето защо и като се имат предвид изводите в решение С и А<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>С и А</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 6, параграф 1 от Директива 2003/86 в положение като разглежданото в главното производство, при което запитващата юрисдикция следва да се произнесе по отказ на заявление за влизане и пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно към такива положения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По останалите преюдициални въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Предлагам поставените по дела С‑381/18 и С‑382/18 въпроси да бъдат разгледани заедно поради общата им тема, свързана с определянето на свободата на преценка на националните органи, когато те се позовават на основания, свързани с обществения ред, както за да откажат да разрешат влизането на територията на държава членка на гражданин на трета страна, член на семейството на друг гражданин на трета страна, попадащ в приложното поле на Директива 2003/86 (дело С‑382/18), така и за да откажат да подновят или за да оттеглят разрешение за пребиваване на такъв член на семейството (дело С‑381/18).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>От друга страна, така както аз разбирам втория въпрос по дело С‑381/18 и третия въпрос по дело С‑382/18, те се отнасят не до задължението за мотивиране само по себе си, а по-скоро приканват Съда да определи критериите, от които следва да се ръководи преценката на националните органи при приемане на решенията за отказ за влизане, за отказ за подновяване или за оттегляне на разрешение за пребиваване на основания, свързани с обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Ще започна анализа с буквално, историческо и телеологично тълкуване на Директива 2003/86, след което ще разгледам изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес в практиката на Съда при наличие на присъда. След това ще се спра на възможните ограничения на свободата на преценка на националните органи, които съществуват извън изискването за такава заплаха, и накрая ще изведа заключенията по настоящите две дела.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Буквално, историческо и телеологично тълкуване на Директива 2003/86</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Директива 2003/86 прогласява правото на събиране на семейството на граждани на трети страни, които от определено време са установени законно на територията на Съюза. Правното основание за приемането ѝ е член 63, точка 3, буква а) ЕО, който предвижда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>мерки относно миграционната политика<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, по-специално в областта на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>условия[та] за влизане и пребиваване, както и мерки относно процедурите по издаване от страна на държавите членки на визи и разрешения за продължително пребиваване, в това число тези, касаещи събирането на семейства<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съображение 2 от Директива 2003/86 припомня, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>[м]ерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е основно в редица актове на международното право<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. По-конкретно, това съображение препраща специално към член 8 от ЕКПЧ и следователно Директивата трябва да бъде тълкувана в неговата светлина, както и в светлината на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chakroun</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑578/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:117">EU:C:2010:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Посочената директива припомня също така, че събирането на семейства е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>необходимото средство, за да се направи възможен семейният живот<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>способства за създаване на социокултурна стабилност, улесняваща интегрирането на гражданите на трети страни в държавата членка<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Съображение 4 от Директива 2003/86.</P></NOTE>. Събирането на семейство може да бъде отказано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>с надлежно мотивиран отказ<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Съображение 14 от Директива 2003/86.</P></NOTE> например когато лицето, което желае да получи разрешение да се <HT TYPE="ITALIC">присъедини</HT> към Съюза, представлява заплаха за обществения ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. съображение 14 от Директива 2003/86.</P></NOTE>. Според Директивата понятието обществен ред може да обхване присъда за извършено тежко престъпление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. съображение 14 от Директива 2003/86.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Според постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Сред изобилната съдебна практика вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Т.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че член 6 от Директива 2003/86, чието тълкуване е поискано понастоящем, е част от глава IV от посочената директива, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Изисквания за упражняване на правото на събиране на семейството<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Член 6, параграф 1 урежда случаите на отхвърляне на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството и предвижда, че държавите членки могат да отхвърлят такова заявление на основания, свързани с обществения<?PAGE NO="10"?> ред. Член 6, параграф 2 от този член урежда случаите на оттегляне или отказ за подновяване на разрешение, издадено за целите на събиране на семейството, и предвижда, че държавите членки могат да оттеглят такова разрешение или да откажат да го подновят също на основания, свързани с обществения ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Член 6, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/86.</P></NOTE>. Този параграф съдържа допълнително уточнение, което създава задължение за държавата членка при упражняване на правомощието си за вземане на решение да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>държи сметка […] за тежестта или характера на нарушението срещу обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, извършено от члена на семейството, или за опасността, която това лице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/><HT TYPE="ITALIC">може</HT> да представлява<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Нито член 6, нито преамбюлът на Директива 2003/86 съдържат определение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>основания, свързани с обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>От текста на член 6 от Директива 2003/86 и от неговата структура следва, че законодателят на Съюза е имал намерение да уреди поотделно случаите на отказ за влизане и пребиваване и случаите на оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване на основания, свързани с обществения ред. От текста на този член обаче не следва, че едните или другите случаи зависят от съществуването на лично поведение на засегнатото лице, което да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна опасност, засягаща основен обществен интерес. Използването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>може да представлява<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, макар да не е определящо, изглежда по-скоро като позоваване на потенциална, отколкото на сигурна заплаха<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Причината, поради която това не може да бъде определящо, е, че както изглежда, този нюанс не се съдържа в текста на всички езици, доколкото — без да претендирам за изчерпателност — член 6, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/86 се позовава на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>peligro que impliqua dicha persona<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> (текст на испански език), на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>pericoli rappresentati da questa persona<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> (текст на италиански език), на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>het risico dat van die persoon uitgaat<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (текст на нидерландски език) и на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>dangers that are emanating from such person<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (текст на английски език).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Историческото тълкуване на Директива 2003/86 разкрива, че макар в предложението за директива да е било предвидено, че тя следва изрично да се позовава на такова поведение, крайният избор на законодателя на Съюза не е бил такъв<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>За сравнение вж. член 6, параграф 3 от измененото Предложение за директива на Съвета относно правото на събиране на семейството (COM(2002) 225 окончателен) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="203E" PAGE.FIRST="136" DATE.PUB="2002">ОВ С 203 Е, 2002 г., стр. 136</REF.DOC.OJ>) и член 8, параграф 2 от измененото Предложение за директива на Съвета относно правото на събиране на семейството (COM(2000) 624 окончателен) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="062E" PAGE.FIRST="99" DATE.PUB="2001">ОВ С 62 Е, 2001 г., стр. 99</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Нито в случаите по член 6, параграф 1, нито в тези по член 6, параграф 2 от Директивата законодателят е имал намерение да ограничи основанията, свързани с обществения ред, на които могат да се позовават националните органи, само до случаите, при които личното поведение на засегнатия член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Наистина в работния документ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Отношение между защитата на националната сигурност и спазването на задълженията и международните актове в областта на закрилата<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, представен от Комисията през 2000 г. малко след като тя е обявила своите три предложения за директиви, свързани със законната имиграция, е отбелязано обстоятелството, че всяко от посочените предложения — сред които и свързаното с правото на събиране на семейството — съдържа разпоредба, наречена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, позоваването на която според предвижданията на Комисията трябва да се основава изключително върху личното поведение на засегнатия гражданин на трета страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. точка 4.4 от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Отношение между защитата на националната сигурност и спазването на задълженията и международните актове в областта на закрилата<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, работен документ на Комисията (COM(2001) 743 окончателен от <DATE ISO="20011205">5 декември 2001 г.</DATE>)</P></NOTE>. Това обаче не може да скрие факта, че липсата на позоваване в Директива 2003/86 на такова поведение е в резултат от целенасочен избор на законодателя на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>От друга страна в Насоките за прилагане на Директива 2003/86, публикувани от Комисията след доклада относно прилагането на посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Съответно Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно насоки за прилагане на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството (COM(2014) 210 окончателен от <DATE ISO="20140403">3 април 2014 г.</DATE>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Насоки за прилагане на Директива 2003/86<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>) и Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прилагането на Директива 2003/86 (COM(2008) 610 окончателен от <DATE ISO="20081008">8 октомври 2008 г.</DATE>).</P></NOTE>, е посочено, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>[л]ицето, което желае да получи разрешение за събиране на семейството му, не трябва да представлява заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Точка 4.1 от Насоките за прилагане на Директива 2003/86.</P></NOTE>, като в същото време се признава, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>основания, свързани с обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, до голяма степен зависи от държавите членки при спазване на ограниченията, установени в практиката на ЕСПЧ и на Съда. Въпреки това в тях е предвидено и прилагане mutatis mutandis на съдебната практика във връзка с основанията, свързани с обществения ред, която е развита в рамките на тълкуването на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.</P></NOTE>. Колебанията на запитващата юрисдикция обаче са породени най-вече от тази съдебна практика, доколкото понятието за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, най-напред е развито в практиката на Съда по отношение на гражданите на Съюза, преди да бъде приложено с някои нюанси спрямо други положения, уредени от правото на Съюза, които обаче не се отнасят непременно до неговите граждани. Тъй като анализът на Директива 2003/86 не разкрива никакви данни, които да са в смисъл, че се изисква такава опасност, сега ще пристъпя към разглеждане на практиката на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, в случай на подозрение за извършено престъпление или присъда според практиката на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Изложение на практиката на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В своето решение Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът за пръв път постановява, че наличието на присъда може да бъде взето предвид при налагане на ограничение на свободата на движение на гражданите на държавите членки на основания, свързани с обществения ред, единствено доколкото обстоятелствата, довели до тази присъда, разкриват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>наличие на лично поведение, което представлява действителна заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Такова изискване вече е било прогласено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19751028">28 октомври 1975 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rutili</NAME.CASE> (<NO.CASE>36/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1975:137">EU:C:1975:137</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), по повод на решение за ограничаване на свободата на движение във Франция на италиански гражданин поради неговите политически и синдикални дейности (вж. по-специално т. 28 от решението).</P></NOTE>. След това той добавя, че макар <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>по принцип установяването на заплаха от такова естество да предполага засегнатото лице да има склонност да запази такова поведение в бъдеще, може да се случи и така, че самото минало поведение изпълнява всички условия да се счита за подобна заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което следва да бъде проверено от националните юрисдикции, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>като вземат предвид особеното правно положение на лицата, попадащи в обхвата на общностното право, и естеството на принципа на свободното движение на хора като основен принцип<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Преди това Съдът изтъква, че директивата, която е приканен да тълкува, и която си поставя за цел да координира националните режими, свързани с политиката към чужденците, има за цел да защити<?PAGE NO="12"?> гражданите на държавите членки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>от упражняване на правомощия, произтичащо от изключението във връзка с ограниченията, оправдани с основания, свързани с обществения ред […], надхвърлящо необходимостта, която може да обоснове изключение от основния принцип за свободно движение на хора<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Следователно изискването за обосноваване на решение, което дерогира основна свобода, с личното поведение на засегнатото лице, което представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес, първоначално е развито в контекста на свободното движение на хора, след това повтаряно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Сред обилната съдебна практика вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orfanopoulos и Oliveri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/01 и C‑493/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:262">EU:C:2004:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и накрая кодифицирано, както е известно на всички, в Директива 2004/38<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. по-конкретно член 27, параграф 2 от Директива 2004/38.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>По този начин Съдът многократно е разширявал прилагането на това изискване към области, които не са толкова пряко свързани или изобщо не са свързани със свободното движение на гражданите на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Така в решение Комисия/Испания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че държава членка не е изпълнила задълженията си, произтичащи от същата директива, тълкувана в решение Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, доколкото е отказала влизане на територията на Съюза на гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, като се е основала единствено на обстоятелството, че в Шенгенската информационна система (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>ШИС<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>) има сигнал за посочения чужденец. След като припомня, че изключението по съображения за обществен ред представлява дерогация от основния принцип за свободното движение на хора и следва да бъде прилагано стриктно, без да може да бъде едностранно определяно от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът постановява, че позоваването от страна на национален орган на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/><HT TYPE="ITALIC">във всички случаи</HT> предполага да е налице, освен смущаване на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, и действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. В това решение Съдът прави също така връзка между стриктното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> и защитата на правото на гражданина на Съюза на зачитане на неговия семеен живот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При тези условия отказът за влизане на гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, е противопоставим единствено ако сигналът в ШИС е подкрепен с информация, от която може да се установи, че присъствието на посочения гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. още т. 55).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От друга страна, по повод на член 7, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="98" DATE.PUB="2008">ОВ L 348, 2008 г., стр. 98</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, който предвижда възможност държавите членки да определят по-кратък срок за доброволно напускане, когато засегнатото лице представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>опасност за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, Съдът приема, че последното понятие следва да бъде преценено във всеки отделен случай, като се провери дали личното поведение на съответния гражданин на трета страна представлява действителна и настояща опасност за обществения ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Като изключва всякаква практика, която би се основавала на общи съображения или някаква презумпция, Съдът постановява, че<?PAGE NO="13"?> обстоятелството, че такъв гражданин <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>е заподозрян или осъден за извършено деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, <HT TYPE="ITALIC">само по себе си</HT> няма как да обоснове считането на този гражданин за опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от Директива 2008/115<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Въпреки това държава членка може да констатира съществуването на опасност за обществения ред, ако тази присъда, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>взета <HT TYPE="ITALIC">заедно с други обстоятелства</HT> относно положението на съответното лице, обосновава такава констатация<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. В същия ред на мисли, самото подозрение, че такъв гражданин е извършил нарушение или престъпление, може, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>заедно с други обстоятелства, свързани с конкретния случай<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, да обоснове констатация за опасност за обществения ред отново по смисъла на разглежданата разпоредба. По този начин Съдът припомня, че държавите членки са свободни да определят изискванията относно понятието за обществен ред според националните си нужди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този контекст прилагането на разрешението, изведено в решение Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не изглежда оправдано нито от дерогацията от свободното движение на гражданите на Съюза, нито от тяхното право на събиране на семейството, а от обстоятелството, че тази директива прогласява дерогиране на задължение, предназначено да гарантира, че при извеждането на граждани на трети страни от Съюза основните им права са спазени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В решение N.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). По това дело жалбоподателят в главното производство е осъждан 21 пъти през периода 1999—2015 г. за различни престъпления.</P></NOTE> Съдът припомня своята, станала принципна, практика относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, което във всички случаи предполага да е налице, освен смущаване на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, и действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. точка 65 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и го прилага в контекста на тълкуване на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="96" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 96</REF.DOC.OJ>. По-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), се отнася до член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33.</P></NOTE>. Следователно налагането или продължаването на мярката задържане на даден кандидат за международна закрила на основания, свързани с обществения ред, е оправдано <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>само ако личното му поведение представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този случай поради изключителния характер на задържането, което се прилага само като крайна мярка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът поставя в строги рамки признатото на националните органи правомощие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Приканен в решение Т.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> да тълкува основанията, свързани с обществения ред, в контекста на Директива 2004/83/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2004">ОВ L 304, 2004 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).</P></NOTE>, Съдът най-напред отбелязва, че посочената директива не съдържа определение за обществен ред, след което припомня даденото вече от него тълкуване на това понятие в контекста на Директива 2004/38. Макар тези две директиви да преследват различни цели, Съдът приема, че съдебната практика, развита във връзка с последната директива, е релевантна в конкретния случай, доколкото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>защитата на основните интереси на дадено<?PAGE NO="14"?> общество не може да има различен обхват в зависимост от правното качество на лицето, което нарушава тези интереси<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>. По-нататък Съдът постановява, че за да лиши бежанец от разрешението му за пребиваване на основания, свързани с обществения ред, националният орган не може да се позовава единствено на обстоятелството, че той подкрепя терористична организация, тъй като в такъв случай посоченият орган не извършва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>индивидуална […] преценка на конкретни факти<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Т.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение за настоящия анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Ако трябва на настоящия етап да бъде поет рискът да се направи опит за систематизиране на практиката на Съда относно основанията, свързани с обществения ред, би могло да се изтъкне, че Съдът е приел като общовалидно разрешението, произтичащо от решение Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за да тълкува по еднакъв начин основанията, свързани с обществения ред, които са изтъквани с цел прилагане на дерогация от основна свобода или основно право. Съответно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> във всички случаи би изисквало наличие на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес, която се основава на личното поведение на засегнатото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Такава констатация обаче ми се струва прибързана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Най-напред се поставя въпросът относно възможното съчетаване на такава общовалидност на изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес, с друго обстоятелство, което се повтаря в практиката на Съда и според което, макар да не е възможно всяка от държавите членки да определя едностранно основанията, свързани с обществения ред, все пак държавите членки са свободни да определят изискванията относно обществения ред според националните си нужди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и О.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>По-нататък, такава констатация би противоречала на друго течение в съдебната практика, въплътено в решение Fahimian<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това решение се разглежда въпросът дали държава членка може да откаже да разреши влизането на иранска студентка, кандидатствала за виза с учебна цел в Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Заявлението за издаване на виза е било подадено на основание Директива 2004/114/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20041213">13 декември 2004 година</DATE> относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="375" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2004">ОВ L 375, 2004 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94).</P></NOTE>, на основания, свързани с обществената сигурност, без решението непременно да е обосновано с личното поведение на заинтересованата и с действителната, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес, която се предполага това поведение да представлява. В този случай Съдът изрично изключва възможността за прилагане на разрешението, произтичащо от решение Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, по две основни причини: най-напред, тъй като едно от съображенията на въпросната директива предвижда, че заплахата може да бъде и само потенциална<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и след това, защото преценката на индивидуалното положение на кандидат за виза предполага извършването на комплексни оценки от страна на органите и следователно националните органи следва да притежават широка свобода на преценка на релевантните факти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В заключението си по това дело Fahimian<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> генералният адвокат Szpunar изтъкна, че контекстът по това дело <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>просто е различен от този във вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>[с]пецифичният контекст на правото на Съюза в областта на имиграцията предполага, че гражданин на трета страна не се ползва със същите права като гражданин на държава членка, тоест гражданин на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Точка 59 от заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:908">EU:C:2016:908</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В същия ред на мисли вж. точка 119 от заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>К. и Н.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑331/16 и С‑366/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:973">EU:C:2017:973</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Всъщност е едното от двете. Тоест, или да си представим основанията, свързани с обществения ред, като концентрични кръгове, в центъра на които стои гражданинът на Съюза. Колкото повече се отдалечаваме от този център и от признатия на гражданина на Съюза основен статут, толкова по-голяма е свободата на преценка на държавите членки във връзка с основанията, свързани с обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Или трябва да приемем, че свободата на преценка на държавите членки е ограничена, доколкото следва да се упражнява в контекста на ограничение на основно право, каквото е в случая правото на семеен живот, защитено от член 7 от Хартата и от член 8 от ЕКПЧ. В такъв случай обектът на конкретната защита на правото на Съюза би бил не толкова основният статут на гражданина на Съюза, колкото притежателите на правото на зачитане на семейния живот, каквито са не само гражданите на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Подобно на генералния адвокат Szpunar, аз също считам, че следва да бъде взет предвид различният контекст, с който се характеризират настоящите случаи, и случаят, за който се отнася решението Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тази разлика, която произтича по-специално от припомненото по-горе правно основание на Директива 2003/86<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>, към което се прибавя и липсата на изрично посочване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>За разлика от Директива 2004/38.</P></NOTE> в текста на член 6 от посочената директива на такова изискване, което се дължи, както вече видяхме, на очевидната воля на законодателя на Съюза, според мен не допуска транспониране на разрешението, произтичащо от решение Bouchereau<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, по делата, които Съдът разглежда сега.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Предвид това, без да се изискват мотиви, основани на личното поведение на гражданина на трета страна, което да представлява настояща, действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес, аз продължавам да считам, че свободата на преценка на националните органи може да бъде поставена по друг начин в рамки, определени от необходимостта да се изключи всякакъв произвол и да бъде гарантирано упражняването на основните права на гражданите на трети страни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Рамки на свободата на преценка на държавите членки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Според мен тези рамки по необходимост следват от изложените по-долу обстоятелства.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Първо, във връзка с Директива 2003/86 Съдът вече е постановил, че събирането на семейството обхваща както създаването на семейство, така и съхраняването на неговото единство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chakroun</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑578/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:117">EU:C:2010:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Събирането на семейството е общото правило, поради което използването на свободата на действие на държавите членки за дерогиране на това правило в съответния случай не трябва да засяга самата цел на Директива 2003/86, а именно да се подпомага събирането на семейството, и нейното полезно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chakroun</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑578/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:117">EU:C:2010:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>К и А</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑153/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:453">EU:C:2015:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Второ, както посочих по-горе, Директива 2003/86 е поставена под егидата на член 8 от ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. разясненията по член 7 от Хартата (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="2007">ОВ С 303, 2007 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. ЕСПЧ приема, че за да съответстват на член 8 от ЕКПЧ, решенията на договарящите държави трябва да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>необходими в едно демократично общество, тоест да са оправдани от императивна обществена нужда, и по-специално да са съразмерни на преследваната законна цел<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Решение Boultif (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300, § 46 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно ЕСПЧ проверява дали съответните решения зачитат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>равновесието между засегнатите интереси, а именно, от една страна, правото на зачитане на семейния живот на заинтересованото лице, и от друга страна, защитата на обществения ред и предотвратяването на престъпления<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Решение Boultif (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300, § 47).</P></NOTE>. За тази цел той дефинира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>принципни насоки за преценка дали мярката е необходима в едно демократично общество<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Решение Boultif (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300, § 48).</P></NOTE>. В тях ЕСПЧ взема предвид особеното положение на адресата на оспореното решение и в частност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>естеството и тежестта на извършеното нарушение […], продължителността на пребиваването му в държавата, в която ще бъде експулсиран, изтеклия период от време от извършването на деянието, както и поведението на заинтересованото лице през този период, гражданството на отделните засегнати лица, семейното положение […], например продължителността на брака, и други обстоятелства, от които може да се съди за действителния семеен живот на една двойка, въпроса дали съпругът е знаел за нарушението в началото на семейната връзка, раждането на законни деца и в конкретния случай, тяхната възраст<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20010802">2 август 2001 г.</DATE>, Boultif с/у Швейцария (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300, § 48). Вж. още решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20061018">18 октомври 2006 г.</DATE>, Üner с/у Нидерландия (CE:ECHR:2005:0705JUD004641099, § 57). Критериите, изведени от ЕСПЧ, наскоро бяха преповторени: вж. решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20190409">9 април 2019 г.</DATE>, I.М. с/у Швейцария (CE:ECHR:2019:0409JUD002388716, § 69 и 70).</P></NOTE>. Към това се прибавя и проверката за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>тежестта на затрудненията, които има опасност другият съпруг да изпита в държавата по произход на своя съпруг или съпруга<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20010802">2 август 2001 г.</DATE>, Boultif с/у Швейцария (ECLI:CE:ECHR:2001:0802JUD005427300, § 48). Вж. още решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20061018">18 октомври 2006 г.</DATE>, Üner с/у Нидерландия (ECLI:CE:ECHR:2005:0705JUD004641099, § 57).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Трето, член 6, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/86 задължава държавите членки при вземане на решение за оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване на основания, свързани с обществения ред, да държат сметка за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>тежестта или характера на нарушението срещу обществения ред […], извършено от член на семейството, или за опасността, която може да представлява това лице<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. Страните в настоящото производство имат различни становища по въпроса дали тази алинея се прилага само в случай на решение, прието на основание член 6, параграф 2, или и в случай на решение, прието на основание член 6, параграф 1 от Директивата, тоест при отхвърляне на заявление за влизане. С оглед на структурата на член 6, параграф 2 би могло да се счита, че спазването на втората алинея от тази разпоредба се изисква само в случай на решение, отнасящо се до член на семейството, който вече се намира на територията на Съюза. Въпреки това, доколкото Директива 2003/86 трябва да се прилага в съответствие с член 8 от ЕКПЧ, така както е тълкуван от ЕСПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chakroun</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑578/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:117">EU:C:2010:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а<?PAGE NO="17"?> последният постановява именно да бъдат взети предвид тези обстоятелства, без да ги ограничава само до случаите на оттегляне на разрешение за пребиваване или отказ от подновяването му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>За прилагането на критериите, изведени в решения Boultif и Üner, спрямо решение, с което е отхвърлено заявление за разрешение за пребиваване, вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, Ejimson с/у Германия (CE:ECHR:2018:0301JUD005868112, § 56 и 57).</P></NOTE>, те изглеждат релевантни и при разглеждане на заявление за разрешение за пребиваване за влизане на територията на Съюза с цел събиране на семейството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Четвърто, член 17 от Директива 2003/86 предвижда, че в случай на отхвърляне на заявление, оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване — тоест във всички случаи, посочени в член 6 от Директивата — а също и в случай на принудително отвеждане на кандидата или на членовете на неговото семейство, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>[д]ържавите членки надлежно държат сметка за характера и солидността на семейните връзки на лицето и продължителността на пребиваването му в държавата членка, както и за съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната му на произход<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Накрая, пето, Съдът вече е постановил, че при прилагане на Директива 2003/86, и по-специално при упражняване на свободата на преценка, която тази директива предоставя на държавите членки, те трябва да спазват принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>К и А</NAME.CASE> (<NO.CASE>С–53/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:453">EU:C:2015:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагане в разглежданите случаи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че член 6 от Директива 2003/86 задължава националните органи да преценяват всяко индивидуално положение в зависимост от обстоятелствата, с които то се характеризира. Предвид влиянието на приетото на това основание решение върху правото на събиране на семейството и за да бъде запазено полезното действие на Директивата, всяка практика при вземане на решения, която в действителност би довела до системно отхвърляне по общи съображения — тоест без връзка с индивидуалното положение, което подлежи на преценка — или въз основа на презумпции, би била в противоречие с тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Остава да се провери обаче дали от перспективата на тези съображения практиката на нидерландските органи, които при вземане на решения са ограничени от рамката за преценка по националното право, може да се окаже в съответствие с тези предписания. Макар тази задача на първо място да е от компетентността на запитващата юрисдикция, възможно е вече да бъдат предоставени следните елементи за анализ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В случая на G.S., неговото разрешение за пребиваване като член на семейството, който вече се намира на територията на Съюза, е можело да бъде оттеглено от нидерландските органи на основания, свързани с обществения ред, доколкото той е представлявал заплаха за обществения ред. За тази цел тези органи са приложили прогресивна скàла, която позволява да се определи дали след постановяване на окончателна присъда е възможно да се предвиди оттегляне на разрешението. Тази скала свързва строгостта на наказанието с продължителността на пребиваването. С други думи, колкото по-дълго гражданинът на трета страна е пребивавал законно в Нидерландия, толкова е по-защитен срещу решение за оттегляне. Според нидерландското правителство само случаите, при които е достигнат един от посочените прагове, са предмет на глобална оценка, за да се определи дали има основание да бъде оттеглено разрешението за пребиваване, поради което изглежда липсва автоматична връзка между налагането на наказание, чиято продължителност спрямо продължителността на пребиваването в Нидерландия е важна, и оттеглянето на разрешението. Съществуват три прогресивни скàли, а именно скàла за леки престъпления (наказуеми с лишаване от свобода до шест години), скàла за тежки престъпления (наказуеми с лишаване от свобода повече от шест<?PAGE NO="18"?> години) и накрая, скàла за случаите на рецидив. В случай на пребиваване повече от десет години, разрешението за пребиваване се оттегля само ако престъплението е много тежко. В случая на G.S. оттегляне може да се предвиди само в случай на окончателно осъждане на лишаване от свобода за срок не по-малко от три години в случай на пребиваване в Нидерландия в продължение на три или повече години. Нидерландското правителство изтъква, че дори при подобни обстоятелства оттеглянето не е автоматично и прогресивните скàли служат единствено за определяне на случаите, в които е възможно оттегляне, без да освобождават националните органи от задължението им след това да претеглят засегнатите интереси, като по-специално преценят критериите, изведени от ЕСПЧ във връзка с член 8 от ЕКПЧ, преди да се произнесат. Запитващата юрисдикция следва да се увери, че такова автоматично действие липсва и че решение за оттегляне на разрешение за пребиваване действително се мотивира въз основа на фактите и обстоятелствата във всеки конкретен случай. При условие че такава проверка бъде извършена, се оказва, че член 6, параграф 2 от Директива 2003/86 във връзка с член 17 от същата директива не се противопоставя на рамката за преценка, установена от нидерландското право за ръководство на националните органи при вземането на решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Що се отнася до V.G., от акта за преюдициално запитване се установява, че отказът да му бъде издадено разрешение за пребиваване, е обоснован с обстоятелството, че той представлява опасност за нидерландския обществен ред. Нидерландските органи се обосновават с осъжданията на V.G. на общественополезен труд през 2010 г. и на глоба през 2000 г., 2008 г. и 2009 г. Макар заявлението за издаване на разрешение за пребиваване за целите на събиране на семейството да не може по принцип да бъде отхвърлено след изтичане на пет години от датата на последното извършено престъпление, запитващата юрисдикция посочва, че това правило не се прилага спрямо V.G., доколкото той е бил осъден при условията на рецидив. Ако обаче само констатацията за наличието на присъда при условията на рецидив е достатъчна за автоматично отхвърляне на заявление за влизане на гражданин на трета страна, член на семейството на друг гражданин на трета страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Или гражданин на съответната държава, както е в случая.</P></NOTE>, който вече се намира на територията на Съюза, следва да се приеме, че такова правило би противоречало на член 6, параграф 1 от Директива 2003/86 във връзка с член 17 от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Ако практиката на националните органи е такава, няма как да бъде напълно съобразена практиката на ЕСПЧ, че следва да бъдат взети предвид периодът след извършване на нарушението и поведението на заинтересованото лице през този период.</P></NOTE>. Ако отхвърлянето на такова заявление на тези основания в крайна сметка не е автоматично, както твърди нидерландското правителство — в което запитващата юрисдикция следва да се увери — тъй като нидерландските органи били длъжни също така да претеглят засегнатите интереси, тоест защитата на обществения ред и правото на зачитане на семейния живот, като се съобразят с критериите, прогласени в практиката на ЕСПЧ и припомнени по-горе, както и да извършат оценка на всеки отделен случай в зависимост от специфичните, известни на органите, факти и обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>При заявление за първоначално влизане информацията, с която разполагат националните органи при преценката на конкретния случай, може всъщност да е по-ограничена.</P></NOTE>, то тогава такава практика при вземане на решения би била в съответствие и с тези разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>1)</NO.P><TXT>Съдът е компетентен по силата на член 267 ДФЕС да тълкува член 6 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 година</DATE> относно правото на събиране на семейството в положение като разглежданото в главното производство, при което<?PAGE NO="19"?> запитващата юрисдикция следва да се произнесе по отказ на заявление за влизане и пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил свободата си на движение, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно към такива положения.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 2 от Директива 2003/86 във връзка с член 17 от посочената директива допуска национална практика, по силата на която срещу гражданин на трета страна, който притежава разрешение за пребиваване за целите на събиране на семейството с друг гражданин на трета страна, намиращ се на територията на Съюза, и който е бил осъден на лишаване от свобода, може да бъде издадено решение за оттегляне или отказ за подновяване на разрешението за пребиваване на основания, свързани с обществения ред, доколкото преценката на националните органи във всеки отделен случай се основава не само на тежестта на извършеното престъпление и наложеното наказание, което следва да бъде съпоставено с продължителността на пребиваване на територията на съответната държава членка, но и на претегляне на засегнатите интереси. За тази цел посочените органи следва надлежно да вземат предвид всички релевантни обстоятелства, и по-специално характера и солидността на семейните връзки и съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната на произход на гражданина на трета страна, чието разрешение за пребиваване те предвиждат да оттеглят или да откажат да подновят. Запитващата юрисдикция следва да провери дали практиката на националните органи е съобразена с тези изисквания.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 2003/86 във връзка с член 17 от посочената директива допуска национална практика, по силата на която на гражданин на трета страна, член на семейството на друг гражданин на трета страна, намиращ се на територията на държава членка, който желае да се присъедини към него за събиране на семейството и който е бил осъждан многократно при условията на рецидив, може да бъде отказано издаване на разрешение за пребиваване, доколкото преценката на националните органи във всеки конкретен случай се основава не само върху миналите осъждания на кандидата, но и на претегляне на засегнатите интереси. За тази цел посочените органи следва надлежно да вземат предвид всички известни им релевантни обстоятелства, и по-специално характера и солидността на семейните връзки, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната на произход. Запитващата юрисдикция следва да провери дали практиката на националните органи е съобразена с тези изисквания<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>