1

С жалбите си Европейската комисия иска частична отмяна на решенията на Общия съд на Европейския съюз от 21 декември 2021 г., HB/Комисия (T‑795/19, наричано по-нататък „първото обжалвано съдебно решение“, EU:T:2021:917), и от 21 декември 2021 г., HB/Комисия (T‑796/19, наричано по-нататък „второто обжалвано съдебно решение“, EU:T:2021:918) (наричани по-нататък общо „обжалваните съдебни решения“), с които Общият съд отхвърля като недопустими жалбите за отмяна, подадени от HB съответно срещу Решение C(2019) 7319 final на Комисията от 15 октомври 2019 година за намаляване на дължимите суми по поръчка CARDS/2008/166‑429 и за възстановяване на недължимо платените суми (наричано по-нататък „решението за възстановяване на суми по CARDS“) и срещу Решение C(2019) 7318 final на Комисията от 15 октомври 2019 година за намаляване на дължимите суми по поръчка TACIS/2006/101‑510 и за възстановяване на недължимо платените суми (наричано по-нататък „решението за възстановяване на суми по TACIS“) (наричани по-нататък общо „спорните решения“).

Правна уредба

Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95

2

Член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166) гласи в параграф 2:

3

Член 2, параграф 1 от този регламент предвижда:

4

Съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент:

–

посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно,

–

посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата“.

Финансовият регламент от 2002 г.

5

Член 103 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137) (наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2002 г.“), който е отменен, считано от 31 декември 2012 г., предвижда:

Финансовият регламент от 2018 г.

6

Член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1) е озаглавен „Целеви приходи“ и предвижда в параграф 3, буква б):

7

Член 131 от Финансовия регламент от 2018 г. е озаглавен „Спиране, прекратяване и намаляване“ и предвижда в параграфи 2 и 4:

Обстоятелствата по споровете

8

Обстоятелствата по двата разглеждани спора са изложени от Общия съд съответно в точки 1—29 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 1—24 от второто обжалвано съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

9

Що се отнася до делото, по което е постановено второто обжалвано съдебно решение, на 25 януари 2006 г. Европейският съюз, представляван от своята делегация в Украйна, открива процедура за възлагане на обществена поръчка с цел сключване на договор за услуги за предоставяне на техническа помощ на украинските власти за сближаване на украинското законодателство с това на Съюза. Поръчката е част от програмата за техническа помощ за Общността на независимите държави (TACIS), чиято цел е да се насърчи преходът към пазарна икономика и да се укрепят демокрацията и правовата държава в държавите партньори от Източна Европа и Централна Азия.

10

На 17 юли 2006 г. поръчка TACIS/2006/101‑510 (наричана по-нататък „поръчката TACIS“) е възложена на координирания от HB консорциум, избран измежду осем оферента, подали оферти. Съответният договор (наричан по-нататък „договорът TACIS“) е подписан същия ден с максимална стойност на поръчката от 4 410 000 евро.

11

Що се отнася до делото, по което е постановено първото обжалвано съдебно решение, на 24 октомври 2007 г. Съюзът, представляван от Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ), открива процедура за възлагане на обществена поръчка с цел сключване на договор за услуги за предоставяне на техническа помощ на Висшия съдебен съвет в Сърбия. Посочената поръчка е част от програмата „Помощ от Общността за възстановяване, развитие и стабилизация“ (CARDS), чиято цел е да се предостави помощ на страните от Югоизточна Европа с оглед на участието им в процеса на стабилизиране и асоцииране със Съюза.

12

На 10 юни 2008 г. поръчка CARDS/2008/166‑429 (наричана по-нататък „поръчката CARDS“) е възложена на координирания от HB консорциум, избран измежду пет оферента, подали оферти. Съответният договор (наричан по-нататък „договорът CARDS“) е подписан на 30 юли 2008 г. с максимална стойност на поръчката от 1 999 125 евро.

13

Както договорът CARDS, така и договорът TACIS (наричани по-нататък общо „спорните договори“) предвиждат по-специално, че всеки въпрос, който не е уреден от съответния договор, се урежда от белгийското право и че всички спорове относно тези договори, които не могат да бъде уредени по взаимно съгласие, са от изключителната компетентност на съдилищата в Брюксел (Белгия). В случай че съдоговорителят на Съюза е допуснал грешки, нередности или измами по време на процедурата за възлагане на поръчката, спорните договори предвиждат, че Съюзът може, от една страна, да откаже да извърши дължимите плащания и/или да си възстанови пропорционално вече изплатените суми, и от друга страна, да развали договора, по-специално ако съдоговорителят е виновен за тежки професионални нарушения.

14

След провеждане на разследване Европейската служба за борба с измамите (OLAF) установява в доклад от 7 април 2009 г. наличието на сериозни нередности и възможни корупционни действия във връзка с участието на HB в процедурите за възлагане както на поръчката CARDS, така и на поръчката TACIS. В окончателните доклади от разследването, изпратени на Комисията съответно на 19 април 2010 г. и на 28 ноември 2011 г., OLAF потвърждава наличието на тези нередности и действия и препоръчва разваляне на спорните договори, чието изпълнение междувременно е спряно, както и възстановяване на недължимо платените суми.

15

На 19 март 2013 г. Делегацията на Съюза в Украйна уведомява HB, че договорът TACIS може да се счита за изпълнен след одобряването на окончателния доклад, плащането на окончателната фактура и възстановяването на сумата по банковата гаранция. На 24 май 2018 г. тази делегация уведомява HB за намерението да си възстанови всички суми, изплатени по този договор, съответстващи на 4 241 507 евро. След възражението на HB посочената делегация потвърждава това намерение с писмо от 5 декември 2018 г.

16

На 15 октомври 2019 г. Комисията приема решението за възстановяване на суми по TACIS.

17

На 11 юли 2014 г. Делегацията на Съюза в Сърбия, на която е прехвърлен договорът CARDS след закриването на ЕАВ, уведомява HB за намерението си да развали този договор поради сериозните твърдения за неправомерно възлагане на поръчката CARDS, и потвърждава това си намерение с писмо от 8 май 2015 г. На 9 ноември 2015 г. посочената делегация изпраща на HB нареждане за възстановяване на сумата от 1 197 055,86 евро.

18

На 15 октомври 2019 г. Комисията приема решението за възстановяване на суми по CARDS.

19

Със спорните решения, които се основават по-специално на член 103 от Финансовия регламент от 2002 г., на член 131 от Финансовия регламент от 2018 г. и на член 4 от Регламент № 2988/95, Комисията приема, че при процедурите за възлагане на обществените поръчки CARDS и TACIS е била допусната нередност по смисъла на посочените членове 103 и 131 от съответните консорциуми, координирани от HB (член 1). В резултат на това стойността на посочените обществени поръчки е намалена на 0 евро (член 2) и всички плащания, извършени във връзка с тези поръчки, се считат за недължимо платени и подлежат на възстановяване (член 3). В член 5 от тези решения се уточнява, че в съответствие с член 263 ДФЕС „жалба за отмяна [на спорните решения] може да бъде подадена пред Съда на Европейския съюз в срок от два месеца“.

Производствата пред Общия съд и обжалваните съдебни решения

Дело T‑795/19

20

На 19 ноември 2019 г. HB подава в секретариата на Общия съд жалба на основание член 263 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС, с която иска от Общия съд:

–

да отмени решението за възстановяване на суми по CARDS,

–

да разпореди връщането на всички суми, които Комисията евентуално си е възстановила на основание на решението за възстановяване на суми по CARDS, заедно с лихви за забава, изчислени съгласно прилагания от Европейската централна банка (ЕЦБ) лихвен процент, увеличен със седем пункта,

–

да осъди Комисията да заплати последната издадена фактура за сумата от 437 649,39 евро, заедно с лихви за забава, изчислени съгласно прилагания от ЕЦБ лихвен процент, увеличен със седем пункта,

–

да разпореди освобождаването на банковата гаранция и присъждането на обезщетение за имуществените вреди, претърпени в резултат на късното освобождаване на тази гаранция,

–

да осъди Комисията да заплати символична сума от 1 евро като обезщетение за вреди, която обаче „подлежи на промяна в хода на производството“, и

–

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

21

Комисията иска от Съда:

–

да отхвърли искането за отмяна на решението за възстановяване на суми по CARDS като неоснователно,

–

да отхвърли останалите искания като недопустими или, във всеки случай, като неоснователни и

–

да осъди HB да заплати съдебните разноски.

22

С първото обжалвано съдебно решение Общият съд разглежда служебно въпроса за недопустимостта на жалбата в частта, в която се иска отмяна на решението за възстановяване на суми по CARDS. След като в точки 67—88 от първото обжалвано съдебно решение разглежда съдържанието на решението за възстановяване, в точка 89 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че решението за възстановяване може да породи последици само в рамките на договора CARDS и че не може да бъде отделено от този договор. Въз основа на това в точка 90 от първото обжалвано съдебно решение Общият съд стига до извода, че с оглед на своето естество решението за възстановяване на суми по CARDS не е акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС. Поради това той отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решението за възстановяване. Освен това, доколкото посочената жалба цели да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, в точки 97—103 от първото обжалвано съдебно решение Общият съд я отхвърля като неоснователна. Накрая, в точки 107 и 108 от това съдебно решение Общият съд приема, че в случая член 5 от решението за възстановяване е в основата на спора, и поради това осъжда Комисията да заплати и съдебните разноски на HB, въпреки че е загубил делото.

Дело T‑796/19

23

На 19 ноември 2019 г. HB подава в секретариата на Общия съд жалба на основание член 263 и член 340, втора алинея ДФЕС, с която иска от Общия съд:

–

да отмени решението за възстановяване на суми по TACIS,

–

да постанови връщане на всички суми, които Комисията евентуално си е възстановила на основание на решението за възстановяване на суми по TACIS, заедно с лихви за забава, изчислени съгласно прилагания от Европейската централна банка лихвен процент, увеличен със 7 пункта,

–

да осъди Комисията да заплати символична сума от 1 евро като обезщетение за вреди, която обаче „подлежи на промяна в хода на производството“,

–

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

24

Комисията иска от Съда:

–

да отхвърли жалбата за отмяна на решението за възстановяване на суми по TACIS като неоснователна,

–

да отхвърли изцяло искането за обезщетение като недопустимо или неоснователно и

–

да осъди HB да заплати съдебните разноски.

25

С второто обжалвано съдебно решение Общият съд разглежда служебно въпроса за недопустимостта на жалбата в частта, в която се иска отмяна на решението за възстановяване на суми по TACIS. След като в точки 62—85 от второто съдебно решение разглежда съдържанието на решението за възстановяване, в точка 86 от посоченото съдебно решение той приема, че решението за възстановяване може да породи последици единствено в рамките на договора TACIS и не може да бъде отделено от този договор. Въз основа на това в точка 87 от второто обжалвано съдебно решение Общият съд стига до извода, че с оглед на своето естество решението за възстановяване на суми по TACIS не е акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС. Поради това той отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решението за възстановяване. Освен това, доколкото посочената жалба цели да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, в точки 93—99 от второто обжалвано съдебно решение Общият съд я отхвърля като неоснователна. Накрая, в точки 103 и 104 от това съдебно решение Общият съд приема, че в случая член 5 от решението за възстановяване е в основата на спора, и поради това осъжда Комисията да заплати и съдебните разноски на HB, въпреки че е загубил делото.

Исканията на страните и производството пред Съда

26

С жалбата си по дело C‑160/22 P Комисията иска от Съда:

–

да отмени първото обжалвано съдебно решение в частта, в която отхвърля като недопустима жалбата за отмяна, подадена от HB срещу решението за възстановяване на суми по CARDS, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително разноските по обезпечителното производство,

–

да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по същество по жалбата за отмяна и по съдебните разноски, и

–

да осъди HB да заплати съдебните разноски.

27

С жалбата си по дело C‑161/22 P Комисията иска от Съда:

–

да отмени второто обжалвано съдебно решение в частта, в която отхвърля като недопустима жалбата за отмяна, подадена от HB срещу решението за възстановяване на суми по TACIS, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително разноските по обезпечителното производство,

–

да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по същество по жалбата за отмяна и по съдебните разноски, и

–

да осъди HB да заплати съдебните разноски.

28

В писмения си отговор на двете жалби HB иска от Съда:

–

да отхвърли двете жалби и

–

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

29

С решение на председателя на Съда от 11 май 2022 г. дело C‑160/22 P и дело C‑161/22 Р са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

По жалбите пред Съда

30

В подкрепа на жалбите си по дело C‑160/22 P и дело C‑161/22 P Комисията изтъква три основания, които според нея са „тясно свързани“, тъй като членовете, които се съдържат в спорните решения, представлявали неделима единица, която би била лишена от правен смисъл при липсата на някой от тези членове.

По допустимостта

Доводи на страните

31

HB поддържа, че доколкото Общият съд е отхвърлил като недопустими жалбите срещу спорните решения, жалбите на Комисията пред Съда също са недопустими, тъй като исканията на тази институция в първоинстанционното производство не са били отхвърлени дори частично, както изисква член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз.

32

Комисията възразява, че доколкото Общият съд е отхвърлил жалбите за отмяна на спорните решения като недопустими, искането ѝ тези жалби да бъдат обявени за неоснователни, е било отхвърлено, поради което Общият съд бил компетентен, а следователно и посочените жалби били допустими.

Съображения на Съда

33

Съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени.

34

В случая, както бе припомнено в точки 21 и 24 от настоящото решение, в първоинстанционното производство Комисията е поискала жалбите за отмяна на спорните решения да бъдат отхвърлени като неоснователни.

35

Като отхвърля обаче тези жалби като недопустими, Общият съд отхвърля предположението, че тази юрисдикция е компетентна да разгледа посочените жалби, на което се основават съображенията на Комисията. Ето защо следва да се приеме, че исканията на Комисията в първоинстанционното производство са отхвърлени.

36

Следователно жалбите по дела C‑160/22 P и C‑161/22 P са допустими.

По същество

Доводи на страните

37

С трите основания за обжалване по дела C‑160/22 P и C‑161/22 P, които се отнасят съответно до точки 67—90 от първото обжалвано съдебно решение и точки 62—87 от второто обжалвано съдебно решение и които поради връзката помежду си следва да се разгледат заедно, Комисията упреква Общия съд, че неправилно „поставя в рамките на договор“ властническите правомощия, които са ѝ предоставени по-специално с член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. и по силата на които тя може да констатира нередности в обществена поръчка и вследствие на тази констатация да намали цената на поръчката и да си възстанови недължимо платените суми.

38

Комисията поддържа, на първо място, че Общият съд „внася радикални промени в правната система на Съюза“, като в точки 75 и 76 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 70 и 71 от второто обжалвано съдебно решение приема, че спорните договори „поглъщат“ мерките на публична власт, които са приети въз основа на разпоредбите на член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. във връзка с член 4 от Регламент № 2988/95 и се съдържат в членове 1—3 от спорните решения, вследствие на което тези мерки подлежат на контрол от страна на съда, който се произнася по договора. Като не взел предвид правното естество на тези решения и като се основал единствено на факта, че преди приемането им е бил подписан договор, Общият съд не се съобразил с решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия (C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 69—72).

39

Като приел в точки 76 и 77 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 71 и 72 от второто обжалвано съдебно решение, че спорните решения имат „договорен“ характер, макар те да са израз на публичноправни властнически правомощия, Общият съд не се съобразил и с „духа и буквата“ на Регламент № 2988/95, както и на финансовите регламенти от 2002 г. и 2018 г. и изменил самото естество на правомощията, предоставени на Комисията от законодателя на Съюза.

40

Освен това, като приел в точка 77 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 72 от второто обжалвано съдебно решение, че Комисията е трябвало да се позове на тези правомощия пред съда, който се произнася по договора, Общият съд ги изопачил. Всъщност администрация, която трябва да се обърне към съда, който се произнася по договора, и да изчака неговото решение, за да прекрати договорно правоотношение, по отношение на което има подозрения за измама, не би била ефикасна в борбата с измамите и нередностите. Това противоречало и на член 325, параграф 1 ДФЕС.

41

На второ място, според Комисията в точки 78 и 86 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 73 и 83 от второто обжалвано съдебно решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е квалифицирал членове 1—3 от спорните решения като „договорни“ мерки или актове. По този начин Общият съд пренебрегнал правомощието на Комисията да определя едностранно какво е нередност, дори когато тази нередност е допусната в административната фаза преди сключването на договора. Освен това мерките, които Комисията можела да приеме във връзка с това или на по-късен етап по силата по-специално на член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. или на член 131 от Финансовия регламент от 2018 г., нямали за цел да поправят договорни вреди. Също така възстановяването на изплатените суми в зависимост от тежестта на нередността, както е предвидено в посочения член 131, било мярка, чужда на договорната рамка. Освен това намаляването на стойността на поръчката на нула евро и пълното възстановяване на платената сума не можели да се считат за преки последици от установяването на нередности, допуснати от HB в качеството му на съдоговорител, които са повлияли на възлагането на поръчките TACIS и CARDS, а оттам и на сключването на спорните договори.

42

В допълнение, Комисията упреква Общия съд, че в точка 73 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 68 от второто обжалвано съдебно решение е приел, че тя „по същество е искала да установи наличието на порок, който засяга сключването на договор“, докато от съдържанието на спорните решения било видно, че тя е искала да приеме мерки, с които да упражни публичноправните си властнически правомощия, за да защити финансовите интереси на Съюза.

43

Според Комисията, доколкото към момента на извършване на нередностите HB е имало най-много качеството на оферент, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото също така и в точка 79 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 74 от второто обжалвано съдебно решение, като се позовал на съществените нередности, допуснати от HB „в качеството му на съдоговорител“.

44

Накрая, в точки 80 и 81 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 77 и 78 от второто обжалвано съдебно решение Общият съд неправилно приел, че Комисията може да приеме мерките за възстановяване като мерки за изпълнение на спорните договори и че мерките по членове 2 и 3 от спорните решения се състоят в „обявяване на развалянето на договора, а оттам и на неговата недействителност“. По този начин Общият съд смесил понятията за разваляне и за недействителност ex tunc на договорите, както и техните последици. Във всеки случай, член 4 от Регламент № 2988/95 не предвиждал нито недействителността, нито развалянето на договора като условие за прилагане на административни мерки за възстановяване на суми. Член 131, параграф 4 от Финансовия регламент от 2018 г. също не обвързвал приемането на мярка за намаляване на цената с разваляне или с друга мярка с договорен характер.

45

HB възразява, че Комисията придава на обжалваните съдебни решения съдържание, каквото те нямат. Всъщност съображенията на Общия съд в точка 72 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 67 от второто обжалвано съдебно решение, че считано от подписването на договора, правомощията, които Комисията черпи от Финансовия регламент от 2002 г. или от други норми на вторичното право, стават част от договорни отношения, изобщо не били новаторски, нито променяли радикално правната система на Съюза. От решение от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия (C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 67), следвало, от една страна, че макар финансовите регламенти и Регламент № 2988/95 да предоставят на Комисията правомощието да застави съдоговорител да изпълни финансовите си задължения, наличието на договор не позволявало на Комисията да упражнява едностранно предоставените ѝ с тези регламенти правомощия. От друга страна, от точка 73 от това решение следвало, че макар при приемането на решение, което представлява изпълнително основание, Комисията да упражнява публичноправните си властнически правомощия, тази институция превишава компетентността си, като приема такова решение, когато са налице договорни правоотношения и съдът на Съюза не е съдът, който се произнася по договора.

46

Освен това от решение от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия (C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 21), следвало, че когато Комисията избере да предостави финансови вноски посредством договор съгласно член 272 ДФЕС, тя е длъжна да се придържа към този договор. Така според HB това, че Комисията е искала да упражни правомощията си, не означава, че тя е била оправомощена да го направи, или че правейки го, е упражнила правомощията си извън сферата на договорните правоотношения.

47

Накрая, HB изтъква, че Общият съд правилно го е квалифицирал като съдоговорител и по изложените в точки 67—78 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 62—73 от второто обжалвано съдебно решение съображения е приел, че нередностите трябва да се преценяват в контекста на договорното правоотношение, тъй като спорните решения са приети след сключването на спорните договори. Същото се отнасяло за квалифицирането на намаляването на нула евро на стойността на обществените поръчки, за обявяването на недействителността на договора с обратно действие и за констатацията, че развалянето води до обезсилване ex tunc на задължителните последици на договора. От член 103 от Финансовия регламент от 2002 г. следвало, че развалянето на сключения договор може да включва или да не включва възстановяване на вече изплатените суми. В случая Комисията решила да си възстанови всички вече изплатени суми, което било равносилно на разваляне на договора.

Съображения на Съда

48

Следва да се припомни, че жалбата за отмяна по член 263 ДФЕС е общ способ за защита срещу всички приемани от институциите актове, независимо от характера и формата им, които пораждат задължително правно действие, годно да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Съдът на Съюза обаче не е компетентен да разглежда такава жалба, когато правното положение на жалбоподателя се вписва единствено в рамките на договорни отношения, които се уреждат от националното право, избрано от страните по договора (решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 16 и 18, от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P, EU:C:2020:575, т. 71 и 72, и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 60 и 63).

49

Всъщност, от една страна, член 274 ДФЕС уточнява, че споровете, по които Съюзът е страна, не могат на това основание да бъдат изключени от компетентността на националните юрисдикции. От друга страна, от член 272 ДФЕС следва, че Съдът е компетентен да се произнася по спорове, произтичащи от договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име, само ако този договор съдържа арбитражна клауза в този смисъл.

50

От това следва, че ако при липсата на арбитражна клауза приеме, че е компетентен да се произнася по спорове за отмяната на актове, които са част от чисто договорни отношения, съдът на Съюза би рискувал не само да лиши от полезно действие член 272 ДФЕС, но и да разшири правораздавателната си компетентност отвъд границите, установени в член 274 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 19, от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P, EU:C:2020:575, т. 73 и цитираната съдебна практика, и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 63 и 64).

51

Ето защо при наличието на договор, който обвързва жалбоподателя и една от институциите на Съюза, съдилищата на Съюза могат да бъдат сезирани с жалба на основание член 263 ДФЕС само ако обжалваният акт е предназначен да произведе задължителни правни последици, които излизат извън договорното правоотношение между страните и предполагат упражняване на властническите правомощия, възложени на институцията съдоговорител в качеството ѝ на административен орган (решения от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 20, и от 16 юли 2020 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P, EU:C:2020:575, т. 74 и цитираната съдебна практика).

52

В хипотезата, при която дадена институция избере да предостави финансови вноски посредством договор в рамките на член 272 ДФЕС, тя е длъжна да се придържа към тези рамки. Така в отношенията си със своите съдоговорители тя по-специално следва да избягва използването на двусмислени формулировки, които съдоговорителите могат да възприемат като израз на правомощията за едностранно вземане на решения извън уговореното с договора (решение от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 21).

53

В случая в точки 71 и 72 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 66 и 67 от второто обжалвано съдебно решение Общият съд приема, че без да се засяга административното естество на процедурите за възлагане на обществени поръчки, от момента на подписването на договора правомощията, предоставени на възлагащия орган от разпоредбите на вторичното право, попадат в рамките на договорните правоотношения.

54

В точки 75 и 76 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 70 и 71 от второто обжалвано съдебно решение, като се основава на съдебната практика, цитирана в точка 51 от настоящото решение, Общият съд отхвърля довода на Комисията, че само поради факта, че се основават по-специално на член 103 от Финансовия регламент от 2002 г., на член 131 от Финансовия регламент от 2018 г. и на член 4 от Регламент № 2988/95, спорните решения попадат изцяло или частично в административната сфера. Според Общия съд, дори да се предположи, че тези разпоредби позволяват на Комисията при определени условия да приема мерки, чрез които упражнява публичноправни властнически правомощия, това не е достатъчно, за да се изключат изначално посочените мерки от сферата на договорните правоотношения, тъй като тези разпоредби се прилагат в резултат на това, че страна, която е в договорни правоотношения със Съюза, не е изпълнила задълженията си.

55

При тези обстоятелства, след като в точка 80 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 75 от второто обжалвано съдебно решение посочва, че спорните решения са приети в момент, в който страните са били обвързани една спрямо друга по силата на спорните договори, и че тези страни вече са изпълнили съществена част, ако не и всички свои съответни задължения, Общият съд приема в точки 89 и 90 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 86 и 87 от второто обжалвано съдебно решение, че спорните решения могат да породят последици само във връзка с тези договори, че не могат да бъдат отделени от договорите и че следователно не спадат към категорията актове, чиято отмяна може да се иска от съда на Съюза на основание член 263 ДФЕС.

56

Както правилно поддържа Комисията, като се е произнесъл по този начин, Общият съд не се е съобразил с практиката на Съда, припомнена в точки 48—52 от настоящото решение.

57

Всъщност, както следва по-специално от съдебната практика, цитирана в точки 48 и 51 от настоящото решение, жалбоподателят, чието правно положение се вписва единствено в рамките на договорни отношения, които се уреждат от националното право, избрано от страните по договора, не може да подаде жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС. Следователно при наличието на договор, който обвързва жалбоподателя и една от институциите на Съюза, съдилищата на Съюза могат да бъдат сезирани с такава жалба само при двойното условие обжалваният акт да цели да произведе обвързващи правни последици, които, от една страна, излизат извън обвързващото страните договорно правоотношение и от друга страна, предполагат упражняването на публичноправни властнически правомощия, възложени на договарящата институция в качеството ѝ на административен орган.

58

В случая следва да се констатира, че спорните решения предполагат упражняване на публичноправни властнически правомощия и че не попадат изключително в рамките на договорните правоотношения.

59

Всъщност, първо, с тези решения, приети по-специално на основание член 103 от Финансовия регламент от 2002 г., член 131 от Финансовия регламент от 2018 г. и член 4 от Регламент № 2988/95, Комисията е искала да отстрани нередности по смисъла на член 1, параграф 2 от последния регламент, които са засегнали провеждането на процедурите за възлагане на поръчките TACIS и CARDS и които следователно са били допуснати преди сключването на спорните договори.

60

Второ, целта на посочените решения не е да се санкционира некачествено изпълнение на спорните договори, а да се изведат последиците от неспазването от страна на HB на принципа на равно третиране по време на процедурите за възлагане на поръчките TACIS и CARDS — процедури, чийто административен характер Общият съд правилно е подчертал съответно в точка 71 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 66 от второто обжалвано съдебно решение.

61

Трето, от текста на спорните решения е видно, че Комисията е искала HB да ѝ възстанови сумите, които според нея са му били недължимо изплатени. Като е обосновала възстановяването на тези суми не с тежестта на претърпяната вреда, а с тежестта на нередността, допусната от HB по време на процедурата за възлагане на поръчките TACIS и CARDS, Комисията е искала да наложи на HB ефективна, пропорционална и възпираща административна мярка съгласно член 2 от Регламент № 2988/95, за да осигури адекватна правна защита на финансовите интереси на Съюза.

62

От тази гледна точка Комисията уточнява в жалбите си, че недължимо платените на HB суми е трябвало да се използват отново за първоначално предвидената дейност или програма, тъй като представляват целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 3, буква б) от Финансовия регламент от 2018 г. и като такива се връщат в първоначалния бюджетен ред, за да могат да бъдат използвани отново.

63

Четвърто, противно на приетото от Общия съд в точка 80 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 75 от второто обжалвано съдебно решение, разположението във времето на приетите от Комисията мерки, тоест обстоятелството, че те се приемат преди или след възлагането на поръчката и следователно преди или след сключването на спорните договори, не може да бъде определящият фактор, който трябва да се вземе предвид, за да се установи дали даден спор има договорен, или извъндоговорен характер.

64

Напротив, определящо е обстоятелството, че спорните решения санкционират нередност, допусната преди сключването на спорните договори, и че нямат отношение към изпълнението на тези договори. В този контекст е без значение дали страните по договора вече са изпълнили съществена част от, ако не и всички свои съответни задължения, нито дали тези решения са имали отражение върху изпълнението на спорните договори. По-специално обстоятелството, че вече е била изпълнена съществена част от договора, несъмнено може да повлияе на преценката по същество на пропорционалния характер на решението, с което се разпорежда възстановяването на всички суми, за които Комисията счита, че са недължимо предоставени на нейния съдоговорител. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не оказва влияние върху преценката дали това решение има административен, или договорен характер.

65

В действителност двойното условие, припомнено в точка 57 от настоящото решение, а следователно и компетентността за разглеждане на спор между Комисията и нейния съдоговорител, трябва да се разглежда в светлината на преследваната от Комисията цел. Ако последната търси изпълнение на договора, жалбата трябва да се отнесе до съда по договора. Ако обаче Комисията иска да осигури защитата на финансовите интереси на Съюза и за целта упражнява правомощия, които са ѝ предоставени както от Регламент № 2988/95, така и от финансовия регламент, приложим ratione temporis, спорът трябва да се отнесе до съда на Съюза.

66

При тези обстоятелства спорните решения трябва да се квалифицират като „обжалваем акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС и жалба за тяхната отмяна трябва да се отнесе до съда на Съюза.

67

Следователно трябва да се констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в обжалваните съдебни решения, че спорните решения се вписват в рамките на договорните правоотношения.

68

С оглед на гореизложените съображения жалбите следва да се уважат, а обжалваните съдебни решения да се отменят.

По жалбите пред Общия съд

69

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

70

Като се има предвид, че фазата на производството не позволява постановяването на окончателно решение, делата следва да се върнат на Общия съд.

По съдебните разноски

71

Тъй като делата се връщат на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски във връзка с производството по обжалване.

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 21 декември 2021 г., HB/Комисия (T‑795/19, EU:T:2021:917), и решение на Общия съд на Европейския съюз от 21 декември 2021 г., HB/Комисия (T‑796/19, EU:T:2021:918).

2)

Връща делата на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.

3)

Не се произнася по съдебните разноски.