28 ноември 2024 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Икономическа и парична политика — Европейска система от национални и регионални сметки — Изисквания за статистическа отчетност за пенсионни фондове — Специални пенсионни системи за свободни професии — Задължително членство и задължителни вноски“
По съединени дела C‑758/22 и C‑759/22
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) с актове от 27 септември 2022 г., постъпили в Съда на 15 декември 2022 г., в рамките на производства по дела
Bayerische Ärzteversorgung,
Bayerische Architektenversorgung,
Bayerische Apothekerversorgung,
Bayerische Rechtsanwalts- und Steuerberaterversorgung,
Bayerische Ingenieurversorgung-Bau m. Psychotherapeutenversorgung (C‑758/22),
Sächsische Ärzteversorgung (C‑759/22)
срещу
Deutsche Bundesbank
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, изпълняващ функциите на председател на пети състав, E. Regan и Z. Csehi (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: M. Siekierzyńska, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 декември 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
|
– |
за Bayerische Ärzteversorgung, Bayerische Architektenversorgung, Bayerische Apothekerversorgung, Bayerische Rechtsanwalts‑ und Steuerberaterversorgung, Bayerische Ingenieurversorgung‑Bau m. Psychotherapeutenversorgung, от S. Altenschmidt и P. Müller, Rechtsanwälte, |
|
– |
за Sächsische Ärzteversorgung, от C. Köhler, Rechtsanwalt, |
|
– |
за Deutsche Bundesbank, от L. Luyken, M. Mogendorf и W. Spoerr, Rechtsanwälte, |
|
– |
за Европейската комисия, от F. Blanc, S. Delaude и L. Mantl, в качеството на представители, |
|
– |
за Европейската централна банка (ЕЦБ), от S. J. Hlásková Murphy, K. Kaiser и B. van der Eem, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 февруари 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Регламент (ЕС) 2018/231 на Европейската централна банка от 26 януари 2018 година относно изискванията за статистическа отчетност за пенсионни фондове (OB L 45, 2018 г., стр. 3), разглеждан във връзка с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (OB L 174, 2013 г., стр. 1). |
|
2 |
Запитванията са отправени в рамките на два спора между няколко осигурителни институции, а именно, от една страна, Bayerische Ärzteversorgung (Осигурителна каса на лекарите в Бавария, Германия), Bayerische Architektenversorgung (Осигурителна каса на архитектите в Бавария), Bayerische Apothekerversorgung (Осигурителна каса на фармацевтите в Бавария), Bayerische Rechtsanwalts‑ und Steuerberaterversorgung (Осигурителна каса на адвокатите и счетоводителите в Бавария) и Bayerische Ingenieurversorgung‑Bau m. Psychotherapeutenversorgung (Осигурителна каса на строителните инженери и на психотерапевтите в Бавария), по дело C‑758/22, и от друга страна, Sächsische Ärzteversorgung (Осигурителна каса на лекарите в Саксония, Германия), по дело C‑759/22, и Deutsche Bundesbank (Федерална банка на Германия) относно приложимостта към тези осигурителни институции на изискването за статистическа отчетност, предвидено за пенсионните фондове. |
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 549/2013
|
3 |
Съображения 1, 3, 12 и 14 от Регламент № 549/2013 гласят:
[…]
[…]
[…]
|
|
4 |
Член 1, параграф 2 от този регламент гласи: „ЕСС 2010 предвижда:
[…]“. |
|
5 |
Глава 1 от приложение А към посочения регламент е озаглавена „Общи характеристики и основни принципи“ и в точки 1.34, 1.35, 1.37 и 1.57 предвижда:
Таблица 1.1
[…]
[…]
|
|
6 |
Приложение A към Регламент № 549/2013 съдържа в глава 2, която е озаглавена „Единици и групировки от единици“ и в точки 2.32—2.35, 2.38, 2.40, 2.43, 2.105—2.110 и 2.117 предвижда:
Графика 2.1 — Разпределение на единиците по сектори
[…]
[…]
[…]
Таблица 2.2 — Вид производител, основни дейности и функции, класифицирани по сектори
[…] Пенсионни фондове (S.129)
[…] Фондове за социална сигурност (S.1314)
Обикновено не съществува пряка връзка между размера на заплатената от дадено лице вноска и риска, на който е изложено това лице“. |
|
7 |
Глава 3 от приложение А към този регламент е озаглавена „Операции с продукти и непроизведени активи“ и в точки 3.17—3.19, 3.24, 3.26—3.28 предвижда:
[…]
Има вероятност да бъдат наложени цени, които не са икономически значими, за да бъдат набрани средства или да се постигне намаление при прекомерно голямото търсене, което може да бъде предизвикано, когато услугите се предлагат напълно безплатно. Икономически значимата цена на продукт се определя по отношение на институционалната единиц[а] и [местната единица по видове дейност (наричана по-нататък „местната ЕВД“)], която е произвела продукцията. Така например цялата продукция на некорпоративните предприятия, притежавани от домакинства, която е продадена на други институционални единици, е продадена по икономически значими цени; следователно тя трябва да се счита за пазарна продукция. По отношение на продукцията на други институционални единици способността за предприемане на пазарна дейност на икономически значими цени ще бъде проверявана спрямо количествен критерий (50‑процентен критерий), като се използва съотношението продажби—производствени разходи. За да бъде пазарен производител, дадена единица в продължение на многогодишен период покрива поне 50 % от разходите си с продажби. […]
[…]
Институционални единици разграничение между „пазарни“, „за собствено крайно използване“ и „непазарни“.
Таблица 3.1 — Разграничение между пазарни производители, производители за собствено крайно използване и непазарни производители за институционални единици
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
8 |
Приложение А към посочения регламент включва глава 17 и точка 17.43 от нея предвижда: „Определение: пенсионните схеми в рамките на социалната сигурност представляват договорни осигурителни схеми, при които бенефициерите, в качеството си на участници в дадена социалноосигурителна схема, са задължени от сектор „Държавно управление“ да се осигурят за старост и други свързани с възрастта рискове като увреждания, здравни проблеми и т.н. Пенсиите в рамките на социалната сигурност се предоставят на бенефициерите от сектор „Държавно управление“. |
|
9 |
Глава 20 от това приложение A е озаглавена „Сметки за държавното управление“ и точки 20.05, 20.15, 20.32—20.34, 20.38, 20.39, 20.306, 20.309 и 20.310 от нея предвиждат: „ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“
[…] НТО, класифицирани в сектор „Държавно управление“ […]
[…]
[…]
Един показател може да бъде достатъчен, за да се установи наличието на контрол. Ако обаче дадена НТО, която се финансира основно от държавното управление, е в състояние да определя политиката или програмата си в значителна степен в насоките, споменати по останалите показатели, тя няма да бъде считана за контролирана от държавното управление. В повечето случаи определен брой отделни показатели заедно указват наличието на контрол. Решението, основано на тези показатели, ще включва по същество извършването на преценка. […] Гранични случаи между финансово посредничество и държавно управление
[…] Пенсионни фондове
[…] ДЪРЖАВЕН СЕКТОР […]
[…] Контрол върху държавния сектор
[…]
|
Регламент 2018/231
|
10 |
Съображение 2 от Регламент № 2018/231 гласи: „Целта на налагане на изисквания за статистическа отчетност на ПФ е да се предоставят на [Европейската централна банка (ЕЦБ)] достатъчни статистически данни относно финансовите дейности на подсектор ПФ в държавите членки, чиято парична единица е еврото […], които се разглеждат като една икономическа територия. Събирането на статистическа информация относно ПФ е необходимо за задоволяването на редовни и ad hoc аналитични потребности в подкрепа на ЕЦБ при извършването на парични и финансови анализи, както и за приноса на ЕСЦБ за стабилността на финансовата система“. |
|
11 |
Член 1 от този регламент гласи: „За целите на настоящия регламент: „пенсионен фонд (ПФ)“ (подсектор S.129 от ЕСС 2010) е финансово предприятие или квазикорпорация, която е основно ангажирана с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). Пенсионният фонд, като социалноосигурителна схема, осигурява доходи при пенсиониране и може да осигури плащания при смърт и инвалидност. В определението не са включени: […]
[…]“. |
Германското право
VersoG
|
12 |
Правната уредба на осигурителните институции в Бавария се съдържа в Gesetz über das öffentliche Versorgungswesen (Закон за публичната осигурителна система) от 16 юни 2008 г. (BayGVBl. стр. 182), в редакцията му, приложима към спора в главното производство по дело C‑758/22 (наричан по-нататък „VersoG“), и по-конкретно в член 1 от него, озаглавен „Правна форма, седалище, обхват, регулаторни правомощия“. |
|
13 |
Член 9 от VersoG е озаглавен „Принципи на търговската дейност“ и в параграфи 1—3 предвижда: „(1) Осигурителните институции осъществяват дейността си на основата на взаимност и изцяло в обществена полза. Те са длъжни да управляват дейността си икономично и разумно. Активите на осигурителните институции трябва да бъдат отделени. (2) Осигурителните институции покриват със собствени средства административните си разходи, в това число и възнагражденията на длъжностните лица, служителите и работниците, както и плащанията на правоимащите лица. Разпределението между различните осигурителни институции се извършва в зависимост от действително направените разходи. (3) Средствата и имуществото на осигурителните институции могат да се използват само за извършване на осигурителна дейност. При прекратяване на осигурителна институция средствата, които са останали, се разпределят съгласно устава между осигурените, застрахованите и правоимащите лица“. |
|
14 |
Член 10 от VersoG е озаглавен „Устав“ и в параграфи 1—3 предвижда: „(1) Осигурителните институции уреждат дейността си с устав в съответствие с настоящия закон. (2) Освен изрично посочените в този закон въпроси, уставът урежда и:
(3) Уставът и измененията му се изготвят от председателя на управителния съвет след разрешение от надзорните органи и се публикуват в Bayerischer Staatsanzeiger. Те влизат в сила в деня след публикуването, освен ако не е предвидено друго“. |
|
15 |
Втората част на VersoG е озаглавена „Осигурителна каса на лекарите в Бавария, Осигурителна каса на фармацевтите в Бавария, Осигурителна каса на архитектите в Бавария, Осигурителна каса на строителните инженери и психотерапевтите в Бавария, Осигурителна каса на адвокатите и счетоводителите в Бавария“ и в глава 1, озаглавена „Общи разпоредби“, съдържа член 28, озаглавен „Задачи“. Третото изречение от този член предвижда, че „осигурителните институции трябва да отговарят на условията за освобождаване на осигурените в тях лица от задължението им да се осигуряват в законоустановената пенсионноосигурителна схема“. |
|
16 |
Член 30 от VersoG е озаглавен „Включване“ и в параграфи 1—3 предвижда: „(1) Осигуряването в осигурителните институции е задължително. (2) Уставът може да предвижда изключения и освобождаване от задължението за осигуряване по-конкретно в случаите, когато упражняващото съответната професия лице:
[…] (3) Задължително осигуряващи се лица, чието задължение да се осигуряват отпадне, могат да продължат доброволно да се осигуряват в съответствие с разпоредбите на устава“. |
|
17 |
Член 31 от VersoG е озаглавен „Вноски, преминаване“ и в параграфи 1—4 предвижда: „(1) Осигурените лица са длъжни да плащат вноски в съответствие с разпоредбите на устава. Уставът може да предвижда минимални вноски, които не зависят от доходите. Той може да предвижда, че за запазване на пенсионните си права съответното лице трябва да плаща определени вноски за периодите, през които не упражнява професията си, не извършва друга дейност срещу възнаграждение или няма доходи. Задължителната вноска не трябва да надвишава границата, която определя освобождаването от корпоративен данък, от което се ползва осигурителната институция. […] (4) Уставът може да допуска допълнителни доброволни плащания за увеличаване на пенсионните права. Тези вноски, добавени към задължителната вноска, не трябва да надвишават границата по параграф 1, четвърто изречение“. |
|
18 |
Членове 33—36 и 38 от VersoG уточняват правилата за задължителното осигуряване в съответните осигурителни институции. |
Закон за колегиите на лекарските професии в Саксония
|
19 |
Член 6 от Sächsisches Heilberufekammergesetz (Закон за колегиите на лекарските професии в Саксония) от 24 май 1994 г. (SächsGVBl. стр. 935) в редакцията му, приложима към дело C‑759/22, е бил озаглавен „Осигурителни институции“ и е предвиждал: „(1) Колегиите могат да предвидят в уставите си създаване на осигурителна институция за членовете си и за техните семейства. […] Членовете на колегиите се осигуряват в осигурителната институция в съответствие с устава ѝ. […] (3) Уставът урежда:
[…] Уставът може да определи условията, при които осигурено лице може да прехвърли вноските, които е направило към осигурителната институция, към друга публичноправна осигурителна институция или към осигурителна институция от неговата професионална категория (професионална осигурителна институция), както и условията и размера на правото на възстановяване на платените вноски при прекратяване на осигурителното правоотношение. (4) Активите на осигурителната институция представляват специално имущество, което може да се използва само за изпълнение на задълженията ѝ. То се управлява отделно от другите активи на колегията. То може да се използва само за разрешени от закона цели, включително и за покриване на необходимите административни разходи“. |
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
|
20 |
През 2018 г. и 2019 г. Федералната банка на Германия издава заповеди на жалбоподателите в главните производства, че като пенсионни фондове са носители на задължение за статистическа отчетност по членове 1 и 2 от Регламент 2018/231 и че, считано от 30 септември 2019 г., са длъжни да ѝ предоставят съответно на всяко тримесечие или ежегодно по-точни данни за финансовото си състояние. |
|
21 |
Жалбоподателите в главните производства подават жалби до Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд Франкфурт на Майн, Германия) с главно искане да отмени споменатите заповеди и с искане при условията на евентуалност да установи, че не са носители на споменатото задължение за статистическа отчетност. |
|
22 |
Посоченият съд отхвърля жалбите с мотива, че жалбоподателите в главните производства са пенсионни фондове по смисъла на член 1, точка 1 от Регламент 2018/231 и че на основание член 2, параграф 1 от същия регламент са носители на задължението за статистическа отчетност. Според този съд осигурителни институции като жалбоподателите в главните производства имат качеството на пазарни производители и спадат към финансовите капиталови дружества, посочени в подсектор S.129 от ЕСС 2010 по Регламент № 549/2013. Като част от основната си дейност те предоставяли осигурителни услуги. За тази цел те определяли икономически значими цени. Същото се отнасяло и за задължителните плащания. Тъй като не получавали държавни помощи, осигурителните институции били длъжни да уреждат вноските и осигурителните плащания по начин, който да гарантира платежоспособността им. При всички положения на основание по-конкретно точка 3.19 от приложение A към Регламент № 549/2013 задължителните осигурителни плащания следвало да се квалифицират като пазарна продукция, тъй като в продължение на няколко години жалбоподателите в главните производства покривали най-малко 50 % от разходите си чрез продажбата на продуктите си. Точка 1.37 от приложение A към този регламент допускала посоченото квалифициране, тъй като се прилагала само за субекти от публичния сектор, каквито жалбоподателите в главните производства не били, имайки предвид, че не били под контрола на държавата. Поради това те не можели да се считат за спадащи към подсектора на фондовете за социална сигурност (S.1314) от ЕСС 2010, за който не било предвидено задължение за предоставяне на информация. Точка 20.39 от приложение A към споменатия регламент потвърждавала квалифицирането на жалбоподателите в главните производства като пенсионни фондове. По силата на тази разпоредба схема с предварително определени вноски, управлявана от публичноправна структура, не би трябвало да се счита за схема за социална сигурност, когато, както е в случая с жалбоподателите в главните производства, няма държавна гаранция за равнището на дължимите пенсии и равнището на пенсиите не е сигурно, защото зависи от ефективността на управлението на активите. |
|
23 |
Жалбоподателите в главните производства подават ревизионни жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция — Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия). Те твърдят, че не са пазарни производители. Услугите за задължително осигуряване, които основно предлагали, не се продавали на икономически значими цени. В това отношение задължително осигурените лица не можели свободно да изберат осигурителни обезщетения, основани на искани от тях вноски, а това означавало, че не било изпълнено едно от условията за наличието на споменатите цени, и по-конкретно условието, предвидено в приложение А, точка 3.19, първа алинея, буква б) от Регламент № 549/2013, „потребителите [да] имат свободата да закупуват или да не закупуват и да направят своя избор въз основата на начислените цени“. 50‑процентният критерий, който бил предвиден в точка 3.19, трета алинея от приложение А към този регламент и който позволявал институционална единица да се класифицира като пазарен производител, ако покрива дългосрочно и устойчиво поне 50 % от разходите си с продажби, не бил приложим, тъй като служел само за определяне на стойността на продуктите. Във всички случаи осигурителните институции, както и задължителното пенсионно осигуряване спадали към сектора на социалната сигурност. |
|
24 |
Федералната банка на Германия твърди, че решението на Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд Франкфурт на Майн) не е опорочено от твърдените грешки при прилагане на правото. |
|
25 |
Запитващата юрисдикция не е сигурна как следва да квалифицира жалбоподателите в главните производства с оглед по-конкретно на член 1, точка 1, буква е) от Регламент 2018/231 и на точки 1.37, 2.107, 2.117, 3.17—3.19, 3.24, 3.26, 17.43, 20.10, 20.12 и 20.39 от приложение A към Регламент № 549/2013. С оглед на това тя иска да се установи дали ги квалифицира като пенсионни фондове, като фондове за социална сигурност или по друг начин. |
|
26 |
Запитващата юрисдикция подчертава, че жалбоподателите в главните производства са публичноправни образувания с правосубектност. Те имат право да упражняват само дейност от общ интерес и да използват средствата и имуществото си само за целите на изпълнението на мисията си за предоставяне на обществена услуга. Освен това жалбоподателите са длъжни да покриват със собствени средства административните си разходи, в това число и възнагражденията на персонала си и плащанията на правоимащите лица. |
|
27 |
Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно германското право преобладаващата част от лицата, които са осигурени по схемите на жалбоподателите в главните производства, са задължително осигурени поради това, че упражняват определена професия в Бавария или в Саксония. При прекратяване на задължителното осигуряване е възможно лицето да продължи да се осигурява доброволно, за да продължи да се придобива пенсионни права. Жалбоподателите в главните производства уреждат в уставите си събирането на вноските или плащанията, с които финансират дейността си, както и условията, естеството, размера и отнемането на пенсионни права. Допускат се и допълнителни доброволни плащания, но те са ограничени до разрешения максимум. Повече от 50 % от осигурителните плащания на жалбоподателите в главните производства са на задължително осигурени към тях лица. |
|
28 |
При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален върховен административен съд) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани по един и същи начин по дела C‑758/22 и C‑759/22:
|
По преюдициалните въпроси
|
29 |
С въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на приложение A към Регламент № 549/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че осигурителни институции, които предлагат обезщетения, покриващи рисковете пенсиониране, смърт и инвалидност, преобладаващо на задължени по силата на професията си да се осигуряват в тях лица, попадат в обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по смисъла на точка 2.105 от това приложение и следователно са носители на предвиденото в Регламент 2018/231 задължение за статистическа отчетност. |
|
30 |
Следва да се припомни, че съгласно съображение 14 от Регламент № 549/2013 ЕСС 2010 установява референтна рамка за изготвяне на сметките на държавите членки, предназначена за целите на Съюза, и по-конкретно за изготвяне и наблюдение на неговите икономически и социални политики. В това отношение съгласно съображение 3 от посочения регламент тези сметки следва да бъдат изготвяни въз основа на единен набор от принципи, които не подлежат на различно тълкуване, така че да се позволи получаването на съпоставими резултати (решение от 13 юли 2023 г., Ferrovienord, C‑363/21 и C‑364/21, EU:C:2023:563, т. 64 и цитираната съдебна практика). |
|
31 |
Видно от член 1, параграф 2, буква а) от посочения регламент, ЕСС 2010 предвижда в приложение А към същия методика за общите стандарти, определения, класификации и счетоводни правила, които да се използват за изготвяне на съпоставима база на сметките и таблиците за целите на Съюза. |
|
32 |
Съгласно точка 1.01 от това приложение ЕСС 2010 представлява „международно съпоставима отчетна рамка за систематично и подробно описание на сектор „Общо за икономиката“ (което би могло да се отнася за регион, държава или група от държави), неговите компоненти и връзките му с други икономики“. |
|
33 |
Споменатото приложение е съставено като ръководство и съдържа 24 глави, представени накратко в точки 1.03 и 1.04 от него. Глава 1 обхваща основните характеристики на ЕСС и определя принципите ѝ. Тя съдържа описание на основните статистически единици и техните групировки. Глава 2 описва институционалните единици, използвани за оценка на икономиката, и класификацията им по сектори и други групи, която позволява извършването на анализ. Глава 20 се отнася до сметките на сектор „Държавно управление“. |
|
34 |
Точки 1.34 и 1.57 от приложение A към Регламент № 549/2013 предвиждат причисляване на всяка институционална единица — определена като стопански субект, който е в състояние да притежава стоки и активи, да поема задължения и да участва в икономически дейности и операции с други единици от свое име — към един от шестте основни сектора, установени от ЕСС 2010, а именно нефинансови предприятия, финансови предприятия, държавно управление, домакинства, нетърговски организации, обслужващи домакинствата и т.нар. „останал свят“ (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Ferrovienord, C‑363/21 и C‑364/21, EU:C:2023:563, т. 66 и цитираната съдебна практика). |
|
35 |
От тези разпоредби, както и от точка 2.41 от това приложение следва, че посочените сектори се изключват взаимно и че така всяка институционална единица принадлежи само към един сектор или подсектор. Съгласно точка 2.32 от същото приложение всеки от секторите и подсекторите обединява институционални единици, които имат сходно икономическо поведение. |
|
36 |
Съгласно точка 2.66 от приложение A към Регламент № 549/2013 подсекторът на пенсионните фондове спада към сектор „Финансови предприятия“. Следователно, както всяка институционална единица в този сектор, пенсионните фондове се класифицират като „пазарни производители“ в съответствие с определението на понятието „финансови предприятия“, съдържащо се в точка 2.55 от това приложение. |
|
37 |
По отношение на класифицирането на пенсионните фондове като „пазарни производители“ следва да се подчертае съществуването на особеност, присъща на дейностите им по точки 2.105—2.110 от посоченото приложение. Всъщност точка 2.108 от същото приложение предвижда, че за разлика от животозастрахователните дружества, „пенсионните фондове са ограничени по закон до определени групи наети лица или самостоятелно заети лица“. В този смисъл подсекторът на пенсионните фондове обединява финансови предприятия, които не са свободни да предлагат услугите си на всички. |
|
38 |
В случая, видно от преюдициалните запитвания, разглежданите в главните производства осигурителни институции, които извършват дейност в Бавария (дело C‑758/22) и в Саксония (дело C‑759/22), гарантират на осигурените лица обезщетения при пенсиониране, смърт и инвалидност, като са организирани на секторна основа, в смисъл че по-голямата част от тези лица са задължени по закон да се осигуряват в тях поради обстоятелството, че упражняват определена професия, като например лекар, фармацевт, адвокат или архитект. |
|
39 |
Впрочем именно поради тази секторна организация на осигурителните институции и задължителното осигуряване в тях запитващата юрисдикция не е сигурна дали дейностите им попадат в обхвата на понятията „пазарна продукция“ или „пазарна дейност“ по смисъла на приложение A към Регламент № 549/2013. |
|
40 |
Следва обаче да се отбележи, че както бе посочено в точка 37 от настоящото решение, секторната организация на пенсионните фондове е изрично предвидена в точки 2.107 и 2.108 от приложение A към Регламент № 549/2013. Независимо от тази особеност законодателят на Съюза е избрал да класифицира пенсионните фондове като финансови предприятия и следователно като пазарни производители. При това положение в случая не се налага да се тълкуват понятията „пазарна продукция“ или „пазарна дейност“, а да се установи дали осигурителни институции като разглежданите в главните производства могат да бъдат квалифицирани като „пенсионен фонд“ в светлината на критериите, установени в точки 2.105—2.110 от посоченото приложение. |
|
41 |
В това отношение от текста на точки 2.105—2.110 от приложение A към Регламент № 549/2013 може да се направи извод, че дейностите на пенсионните фондове отговарят на следните критерии. |
|
42 |
На първо място, от точки 2.105 и 2.107 от това приложение следва, че пенсионните фондове, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица, гарантират на осигуреното лице плащания при пенсиониране. Тези фондове могат да гарантират на осигуреното лице и плащания при инвалидност, както и плащания след смъртта му на вдовеца/вдовицата и децата му. |
|
43 |
На второ място, точка 2.106 от същото приложение предвижда, че пенсионните фондове, които са отделни от създалите ги единици, са автономни и разполагат с независимост при вземането на решения, като имат пълен набор от сметки. |
|
44 |
На трето място, както бе посочено в точка 37 от настоящото решение, в точки 2.107 и 2.108 от приложение A към Регламент № 549/2013 се уточнява, че за разлика от животозастрахователните дружества пенсионните фондове са ограничени по закон до определени групи наети лица или самостоятелно заети лица, като например до упражняващите една и съща професия лица. |
|
45 |
На четвърто място, точка 2.110 предвижда, че понятието „пенсионни фондове“ не включва фондовете за социална сигурност по точка 2.117 от същото приложение. Съгласно последната посочена точка фондовете за социална сигурност, чиято основна дейност е да извършват социални плащания, се характеризират с това, че от една страна, някои групи от населението са задължени да участват в схемата или да заплащат вноски, и от друга страна, държавното управление определя или одобрява вноските и плащанията, без обикновено да съществува пряка връзка между размера на заплатената от дадено лице вноска и риска, на който то е изложено. |
|
46 |
В това отношение от точка 20.39 от приложение A към Регламент № 549/2013, която се съдържа в глава 20 от това приложение, озаглавена „Сметки за държавното управление“, следва, че пенсионна схема, създадена от единица на държавното управление, не се третира като схема за социална сигурност и трябва да се класифицира в подсектора на пенсионните фондове, ако няма гаранция на държавното управление за равнището на дължимите пенсии и равнището на пенсиите не е сигурно, защото зависи от ефективността на управлението на активите. |
|
47 |
Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, последният не е компетентен да тълкува националното право и единствено националният съд може да установи и прецени фактите по спора в главното производство и да определи точния обхват на националните законови, подзаконови или административни разпоредби (решение от 28 април 2022 г., SeGEC и др., C‑277/21, EU:C:2022:318, т. 21 и цитираната съдебна практика). |
|
48 |
Съдът, от който се иска да предостави полезен отговор на националната юрисдикция, обаче е компетентен да ѝ даде указания, изведени от преписката в главното производство и от представените пред него писмени и устни становища, които да позволят на националната юрисдикция да се произнесе (решение от 28 април 2022 г., SeGEC и др., C‑277/21, EU:C:2022:318, т. 22 и цитираната съдебна практика). |
|
49 |
В случая от предоставените от запитващата юрисдикция разяснения е видно, че дейностите на разглежданите в главните производства осигурителни институции имат следните характеристики. |
|
50 |
Първо, безспорно е, че тези осигурителни институции гарантират на осигурените към тях лица плащания при пенсиониране, смърт и инвалидност. |
|
51 |
Второ, от предоставените от запитващата юрисдикция разяснения е видно, че разглежданите по дело C‑758/22 осигурителни институции са юридически лица и имат право на самоуправление и самостоятелна отчетност. Съгласно същите данни разглежданата по дело C‑759/22 осигурителна институция, макар да е ограничено правоспособна институция на съсловната организация на лекарите, е независима от организационна и икономическа гледна точка, разполага със значителна независимост и собствено имущество и води пълен набор от сметки. Такива осигурителни институции, които се ползват с управленска самостоятелност и водят собствени сметки, отговарят на критерия, посочен в точка 43 от настоящото решение. |
|
52 |
Трето, от предоставените от запитващата юрисдикция данни, посочени в точка 38 от настоящото решение, следва също, че преобладаващата част от лицата, осигурени в разглежданите в главните производства осигурителни институции, имат законово задължение за осигуряване поради упражняването на определена професионална дейност, като се има предвид, че на тези осигурителни институции по принцип не е разрешено да предоставят услуги на други лица. Следователно подобни институции изглежда отговарят на критерия, посочен в точка 44 от настоящото решение. |
|
53 |
Четвърто, от актовете за преюдициално запитване се установява, че равнището на предлаганите на осигурените лица плащания не е гарантирано от държавното управление и зависи от размера на платените вноски, както и от резултатите на съответната осигурителна институция при управлението на активите. Освен това запитващата юрисдикция посочва, че разглежданите в главните производства осигурителни институции сами определят в законоустановените рамки размерите на събираните вноски и тези на предлаганите плащания. Ето защо такива осигурителни институции отговарят на критериите, посочени в точки 45 и 46 от настоящото решение, което изключва квалифицирането им като схеми за социална сигурност и ги определя като пенсионни фондове. |
|
54 |
От това следва, че ако дейностите им действително притежават характеристиките, изброени в точки 50—53 от настоящото решение, което запитващата юрисдикция следва да провери, разглежданите в главните производства осигурителни институции могат да бъдат класирани в подсектора на „пенсионните фондове“ по смисъла на точка 2.105 от приложение A към Регламент № 549/2013. |
|
55 |
С оглед на изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че разпоредбите на приложение A към Регламент № 549/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че осигурителни институции попадат в обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по смисъла на точка 2.105 от това приложение и следователно са носители на задължението за статистическа отчетност, предвидено в Регламент 2018/231, ако дейността им разкрива следните кумулативни характеристики:
|
По съдебните разноски
|
56 |
С оглед на обстоятелството, че за страните в главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
|
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: |
|
Разпоредбите на приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз |
|
трябва да се тълкуват в смисъл, че |
|
осигурителни институции попадат в обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по смисъла на точка 2.105 от това приложение и следователно са носители на задължението за статистическа отчетност, предвидено в Регламент (ЕС) 2018/231 на Европейската централна банка от 26 януари 2018 година относно изискванията за статистическа отчетност за пенсионни фондове, ако дейността им разкрива следните кумулативни характеристики: |
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: немски