<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-61/17</NO.CASE><NO.CASE>C-62/17</NO.CASE><NO.CASE>C-72/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0061</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:482">EU:C:2018:482</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на E. Sharpston — Съединени дела C‑61/17, C‑62/17 и C‑72/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Bichat и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Е. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180621">21 юни 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑61/17, C‑62/17 и C‑72/17</HT></P><P>Miriam Bichat (C‑61/17)</P><P>Daniela Chlubna (C‑62/17)</P><P>Isabelle Walkner (C‑72/17)</P><P>срещу</P><P>Aviation Passage Service Berlin GmbH &amp; Co. KG</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Berlin (Областен съд по трудови спорове Берлин, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Колективни уволнения</KEYWORD><KEYWORD>Директива 98/59/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 4</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за предприятие, което контролира работодателя</KEYWORD><KEYWORD>Процедури за консултиране с работниците</KEYWORD><KEYWORD>Тежест на доказване</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящото преюдициално запитване от Съда се иска да предостави напътствия във връзка с тълкуването на Директива 98/59/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19980720">20 юли 1998 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="225" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="1998">ОВ L 225, 1998 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95).</P></NOTE> и по-специално във връзка с това дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, по смисъла на член 2, параграф 4 от Директивата трябва да се тълкува само въз основа на съществуването на правна връзка, или наличието на фактическа връзка също е достатъчно.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Хартата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="389" DATE.PUB="2010">ОВ C 83, 2010 г., стр. 389</REF.DOC.OJ> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 98/59</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображения 2 и 11 от Директива 98/59 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>(2)</NO.P><TXT>като има предвид, че е важно да бъде предоставена по-голяма защита на работниците в случай на колективни уволнения, отчитайки същевременно необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в рамките на [Европейския съюз];</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>като има предвид, че трябва да бъде гарантирано, че задълженията на работодателите по отношение на информирането, консултирането и уведомяването се прилагат независимо от това, дали решението за колективно съкращение идва от работодателя или от предприятие, [което] контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 2 от Директивата е единствената разпоредба в раздел II и е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Информиране и консултиране<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Доколкото е от значение за настоящото производство, той гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато работодателят планира колективни уволнения, той започва своевременно консултации с представителите на работниците с оглед постигането на споразумение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Консултациите включват поне: начини и средства за избягване на колективните уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и смекчаване на евентуалните последици чрез използване на съпътстващи социални мерки, които имат за цел, inter alia, помощ за пренасочване или преквалифициране на уволнените работници.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>За да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения, по време на консултациите работодателите своевременно:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>им предоставят цялата необходима информация и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>във всеки случай ги уведомяват писмено за:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>причините за предстоящите уволнения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>броя [и] категориите работници, които ще бъдат уволнени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>броя и категориите работници, които нормално са наети на работа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>срока, в който ще бъдат извършени предвидените уволнения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>v)</NO.P><TXT>предложените критерии за подбор на работниците, които трябва да бъдат уволнени, дотолкова, доколкото националното законодателство и/или практика дава на работодателите право на такъв подбор;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>vi)</NO.P><TXT>метода за изчисляване на всички плащания, свързани с уволненията, освен тези, произтичащи от националното законодателство и/или практика.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="002.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Посочените в параграфи 1, 2 и 3 задължения се прилагат независимо от това, дали решението за колективни уволнения е било взето от работодателя или от предприятие, ко[е]то контролира работодателя.</ALINEA><ALINEA>При разглеждане на твърдения за нарушаване на изискванията за информиране, консултиране и уведомяване, изложени в настоящата директива, не се вземат под внимание никакви оправдания от страна на работодателя, че необходимата информация не му е била предоставена от предприятието, което е взело решението, довело до колективните уволнения<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 6 от Директивата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Държавите членки гарантират, че представителите на работниците или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Директива 98/59 е транспонирана в националното право с член 17 от Закона за защита срещу уволнение (Kündigungsschutzgesetz, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>KSchG<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). Доколкото е от значение за настоящото производство, този член предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="017.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато работодателят възнамерява да пристъпи към колективни уволнения, за които трябва да уведоми [Федералната агенция по заетостта] […], той трябва своевременно да предостави на представителите на работниците и служителите необходимата информация и по-специално да ги уведоми писмено за:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>причините за предстоящите уволнения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>броя и категориите работници, които ще бъдат уволнени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>броя и категориите работници, които нормално са наети на работа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>срока, в който ще бъдат извършени предвидените уволнения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>критериите за подбор на работниците, които трябва да бъдат уволнени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>метода за изчисляване на всички плащания, свързани с уволненията.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Консултациите между работодателя и представителите на работниците и служителите включват поне начините и средствата за избягване на колективните уволнения или намаляване на броя на засегнатите работници, както и за смекчаване на евентуалните последици.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><ALINEA>Посочените в параграфи 1, 2 и 3 задължения за информиране, консултиране и уведомяване се прилагат независимо от това дали решението за колективни уволнения е било взето от работодателя или от предприятие, което контролира работодателя. Работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че необходимата информация не му е била предоставена от предприятието, което е взело решението, довело до колективните уволнения.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑61/17</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Г‑жа Miriam Bichat, жалбоподател по дело C‑61/17, е работила на летище <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Тегел<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в Берлин в дружество Aviation Passage Service Berlin GmbH &amp; Co. KG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>APSB<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), ответник в производството пред запитващата юрисдикция, а преди това и в дружествата, които са били негови праводатели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Фактическата обстановка в настоящия раздел от заключението е представена съгласно изложеното в акта за преюдициално запитване, допълнен с отговора, който запитващата юрисдикция предостави по искането на Съда за разяснения. Вж. по-нататък точка 22 и сл. по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>От фактическа и правна гледна точка въпросът за конкретния собственик на APSB далеч не е ясен. Запитващата юрисдикция посочва, че това образувание е предприятие, контролирано от правна гледна точка от предприятието GlobalGround Berlin GmbH &amp; Co. KG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>GGB<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>). Тази връзка между тях обаче не означава, че по смисъла на националното право GGB и APSB са част от една и съща група предприятия. Запитващата юрисдикция също посочва, че приема за установено от фактическа страна, че към момента на настъпване на фактите по главното производство GGB не се е намирало в положение, в което е могло да контролира процесите на вземане на решения в APSB.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140909">9</DATE> и <DATE ISO="20140922">22 септември 2014 г.</DATE> GGB уведомява APSB, че последното ще съкрати операциите си на летище <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Тегел<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и че тази част от дейността ще се прехвърли на предприятие извън групата. В резултат от това договорите на APSB за извършване на тези операции ще бъдат прекратени. Това предприятие няма да наеме персонала на APSB.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Също на <DATE ISO="20140922">22 септември 2014 г.</DATE> се провежда общо събрание на APSB, на което GGB в качеството си на единствен съдружник с право на глас решава, че от <DATE ISO="20150331">31 март 2015 г.</DATE> APSB ще прекрати изцяло дейността си, включително на летище <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Тегел<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150102">2 януари 2015 г.</DATE> APSB информира Съвета на работниците и служителите за намерението си да извърши колективни уволнения, тъй като през септември 2014 г. GGB е отправило предизвестие за прекратяване на договорите си с него. APSB добавя, че GGB не го е информирало за причините, поради които е отправено предизвестието, но е приело, че причината са постоянните високи загуби, които то не е било в състояние да намали. Тези загуби се дължат на високите разходи за трудови възнаграждения и на рестриктивните споразумения за графика на работното време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE> представителите на работниците и служителите представят отговора си, в който изразяват недоволство от това, че предоставената информация е твърде неясна, и искат разяснения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150120">20 януари 2015 г.</DATE> APSB взема решение за прекратяване на дейността си и на <DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE> уведомява Agentur für Artbeit (Агенция по заетостта) за колективните уволнения, произтичащи от това решение. Срокът за извършването им е <DATE ISO="20150331">31 март 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Също на <DATE ISO="20150120">20 януари 2015 г.</DATE> APSB провежда среща с представителите на работниците и служителите, на която по същество представя същите причини за уволненията, които вече е посочило на 2 януари същата година. По-специално, то изтъква, че не са му предоставени конкретните причини за решението на GGB да прекрати договорите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150127">27 януари 2015 г.</DATE> представителите на работниците и служителите обявяват несъгласието си с уволненията, тъй като твърдените загуби са фиктивни и финансовите отчети на GGB и APSB са подправени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Пред Arbeitsgericht, Berlin (Съд по трудови спорове Берлин) са предявени искове, с които колективните уволнения се оспорват, и всеки от тях е уважен. Изглежда, че като последица от това са връчени нови предизвестия за уволнение и в крайна сметка уволненията са извършени на <DATE ISO="20160131">31 януари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Жалбоподателката оспорва уволнението си пред същия съд, като един от изтъкнатите от нея доводи е, че уволнението нарушава член 17 от KSchG, тъй като за него не са изложени обосновани причини. С решение от <DATE ISO="20160112">12 януари 2016 г.</DATE> този съд отхвърля иска на г‑жа Bichat и постановява, че уволненията са действителни. Жалбоподателката подава жалба пред Landesarbeitsgericht Berlin (Областен съд по трудови спорове, Берлин, Германия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че тълкуването на разпоредбите на Директива 98/59 относно колективните уволнения, и по-специално на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, е необходимо за решаването на спора в главното производство, запитващата юрисдикция поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1)</NO.P><TXT>Само предприятие, чието влияние е гарантирано посредством дялови участия и права на глас, ли представлява предприятие, което контролира работодателя по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от [Директива 98/59], или е достатъчно договорно или фактически гарантирано влияние (например посредством ръководни правомощия на физически лица)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че не е необходимо влияние, гарантирано посредством дялови участия и права на глас:</TXT><P>Налице ли е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>решение за колективни уволнения<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от [Директива 98/59], ако предприятието, което контролира работодателя, му дава разпореждания, които водят до икономическа необходимост от колективни уволнения при работодателя?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория въпрос:</TXT><P>Изисква ли член 2, параграф 4, втора алинея във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от [Директива 98/59] представителите на работниците и служителите да бъдат уведомени за това какви производствени или други причини за решението на предприятието, което контролира работодателя, са довели до това работодателят да предвиди колективни уволнения?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Съвместимо ли е с член 2, параграф 4 във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от [Директива 98/59] на работници и служители, които в съдебно производство изтъкват недействителността на уволнението си, извършено в контекста на колективни уволнения, като се позовават на обстоятелството, че извършилият уволнението работодател не е провел правилно процедурата по консултиране с представителите на работниците и служителите, да се наложи задължение да представят факти и доказателства, чийто обхват надхвърля посочването на индиции, които говорят за упражняван контрол върху работодателя?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>При положителен отговор на четвъртия въпрос:</TXT><P>Какви допълнителни задължения за посочване на факти и представяне на доказателства е допустимо да бъдат наложени съгласно посочените разпоредби на работниците и служителите в този случай?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дела C‑62/17 и C‑72/17</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Фактите и правните въпроси, както и преюдициалните въпроси са по същество идентични на тези по дело C‑61/17.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съединени дела C‑61/17, C‑62/17 и C‑72/17</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE> дела C‑61/17, C‑62/17 и C‑72/17 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища представят г‑жа Chlubna (жалбоподател по дело C‑62/17) и г‑жа Walkner (жалбоподател по дело C‑72/17), APSB, германското правителство и Европейската комисия. В съдебното заседание от <DATE ISO="20180412">12 април 2018 г.</DATE> страните представят устните си становища и отговарят на въпросите, поставени от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По фактическата обстановка на делата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Точната фактическа обстановка по тези дела далеч не е ясна. За да определи по-добре някои обстоятелства, Съдът изпрати на запитващата юрисдикция искане за разяснение на някои елементи от акта за преюдициално запитване, на което запитващата юрисдикция надлежно предостави отговор. В точка 8 по-горе изложих предоставената на Съда безспорна информация за собствеността и контрола върху APSB.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Някои аспекти от спора по главното производство обаче зависят от направените от жалбоподателките твърдения за собствеността и контрола върху APSB. Запитващата юрисдикция очевидно е преценила, че тези твърдения са достатъчно сериозни, поради което отправя преюдициалните въпроси, по които Съдът е помолен да се произнесе. Това важи по-специално за изложената в първия въпрос проблематика, свързана с фактическата собственост. В точки 24—28 по-долу ще представя накратко тези твърдения. Трябва обаче да подчертая, че записаното там не представлява установени факти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>В много случаи е трудно да се направи разграничение между предоставената от запитващата юрисдикция информация, която представлява фактически обстоятелства, и информацията, която представлява единствено доводи на жалбоподателките. Ето защо предпочитам да бъда предпазлива. Когато не е ясно към коя категория се отнася дадено обстоятелство, аз отбелязвам, че става дума за твърдение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Жалбоподателките твърдят, че през 2008 г. GGB, което към момента на настъпване на фактите по главното производство упражнява или е упражнявало юридически контрол върху APSB, е придобито от група от дружества, които извършват дейност под общото наименование WISAG<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Запитващата юрисдикция отбелязва, че групата се състои от множество предприятия, свързани помежду си правно или фактически, но в главното производство се е оказало невъзможно да се изясни изцяло тяхното положение.</P></NOTE>. Дейността на групата обхваща предоставянето на летищни услуги, включително на наземни услуги от вида, извършван от APSB.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>APSB е извършвало само търговска дейност, основно във връзка с обслужването на пътници; с други думи, то не е действало на административно равнище или на пазара. Дейността на пазара е била поверена на GGB.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>През 2013 г. цялата дейност на GGB или приблизително една трета от нея е прехвърлена на WISAG Contracting GMBH &amp; Co. KG; страните спорят по действителния обхват на прехвърлянето. Във всички случаи най-късно до края на същата година GGB е престанало да наема персонал. Същевременно предприятието е имало значителни финансови затруднения, които кулминират в дефицит от 7,9 милиона евро в края на 2014 г. При нормални обстоятелства настъпилата неплатежоспособност на GGB би довела до прекратяването на дейността му; вместо това обаче то е финансирано с парични средства, предоставени централно от групата WISAG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Към момента, в който APSB уволнява жалбоподателките, предприятието фактически, но не и юридически, принадлежи на групата WISAG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Жалбоподателките също така твърдят, че някои от договорите, изпълнявани от APSB до прекратяване на търговската му дейност, са прехвърлени на други дружества от групата WISAG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Горепосоченото представлява само обобщение на твърденията на жалбоподателките относно допълнителните факти в основата на делата по главното производство. Аз само преразказвам най-важните елементи. Имплицитно заложенa в тези твърдения е идеята, че решението или решенията за прекратяването на договорите на APSB и за последвалите уволнения на служителите му, сред които са били и жалбоподателките, са взети от предприятие на по-високо равнище в рамките на групата от дружества WISAG. От това следва, че само това предприятие би могло да разполага с информацията за причините за въпросното решение или решения, които — съгласно направеното от жалбоподателките тълкуване на член 2, параграф 4 от Директива 98/59 — е трябвало да бъдат предоставени на APSB и след това съобщени от това дружество на персонала му, за да изпълни то задълженията за консултиране, предвидени в Директивата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Германското правителство изтъква, че първият въпрос на запитващата юрисдикция е недопустим. Според него основанията за недопустимост са две. Първо, от фактите по делото е ясно, че контролът за целите на Директива 98/59 принадлежи на GGB, тъй като това предприятие е единственият съдружник в APSB с необходимото влияние и право на глас. Следователно въпросът е ненужен и хипотетичен. Второ, фактите по делото не са достатъчно ясно представени, за да може Съдът да се произнесе. По-специално, няма елемент, който да сочи, че WISAG е взела решение, което е могло пряко или косвено да засегне дейността на APSB.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>López Pastuzano</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑636/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:949">EU:C:2017:949</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Предвид тази съдебна практика според мен доводите на германското правителство са несъстоятелни. Вярно е, че дори след като запитващата юрисдикция отговори на искането на Съда за разяснения, фактическата обстановка, описана в акта за преюдициално запитване, далеч не е ясна. Това обаче не е попречило нито на германското правителство, нито на Комисията да представят подробни становища пред Съда и не може да се приеме, че от фактическа страна липсва толкова много информация, че е невъзможно да се даде полезен отговор. Въпросът дали дяловото участие и правото на глас на GGB в APSB са достатъчни, за да е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на член 2, параграф 4 от Директивата, е в основата на въпроса на запитващата юрисдикция и няма основания да се твърди, че е хипотетичен. Положението щеше да е различно, ако GGB беше предоставило необходимата информация на APSB своевременно, за да могат да се проведат консултации, но това очевидно не е станало<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. точка 11 по-горе.</P></NOTE>. Ако то беше предоставило информацията, вероятно нямаше да има дело по Директива 98/59. Поради това доводите на германското правителство следва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Германското правителство твърди също, че четвъртият въпрос е хипотетичен и не трябва да му се отговаря. Нормите на германското право не действат по начина, по който запитващата юрисдикция счита, че те трябва да действат, така че въпроси във връзка с тежестта на доказване по настоящото дело не възникват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Както посочих в заключението си по дело Online Games<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Online Games и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑685/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:201">EU:C:2017:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът не може да приеме тълкуването на националното право от правителството на държава членка с предимство пред тълкуването на запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, за да обяви преюдициалния въпрос за недопустим. При все това изглежда, че именно това се иска от Съда в настоящия случай. Ако юрисдикция на държава членка има съмнения относно прилагането на правото на Съюза към положение, което по принцип се урежда от националните норми, тези съмнения трябва да се презумират за релевантни поради съображенията, съдържащи се в горепосочената съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. бележка под линия 7 по-горе.</P></NOTE>. Поради това доводите на германското правителство трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Преглед на Директива 98/59</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според установената практика на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се имат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170706">6 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Berlin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑290/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:523">EU:C:2017:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Този принцип е особено уместен в настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Преди да разгледам подробно въпросите на запитващата юрисдикция, ще анализирам Директива 98/59 от тази гледна точка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Същината на Директивата се съдържа в член 2, параграф 1. Тази разпоредба задължава работодателя, който планира колективни уволнения, да започне своевременно консултации с представителите на работниците с оглед на постигането на споразумение. Съгласно член 2, параграф 2 целта на консултациите е да включват начините и средствата за: i) избягване на уволненията, ако е възможно, или когато и доколкото това е невъзможно, намаляване на броя на засегнатите работници, и за ii) смекчаване на евентуалните последици от предприетите мерки. В член 2, параграф 3 се съдържа практическо определение, според което, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>за да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, по време на консултациите работодателите своевременно им предоставят цялата необходима информация, включително ги уведомяват писмено за причините за предстоящите уволнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>За първи път тези разпоредби стават част от правото на Съюза с Директива 75/129/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19750217">17 февруари 1975 г.</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="048" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1975">ОВ L 48, 1975 г. стр. 29</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. За да се запълни това, което е описано като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>празнота в предходната правна уредба и да се внесе уточнение във връзка със задълженията на работодателите, които са част от група от предприятия<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с Директива 92/56/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19920624">24 юни 1992 г.</DATE> за изменение на Директива 75/129 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="245" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1992">ОВ L 245, 1992 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> се добавя днешният член 2, параграф 4 от Директива 98/59. Съгласно тази разпоредба предвидените в член 2, параграф 1 задължения се прилагат, независимо от това дали решението за колективни уволнения е било взето от работодателя или от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>предприятие, [което] контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Тълкуването именно на тази разпоредба е предмет на преюдициалното запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На пръв поглед понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, може да насочва към понятията от дружественото право и към понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>група от дружества<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в този контекст. Трябва обаче да се направят няколко уточнения. Първо, Директивата не използва термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>дружество<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, а говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Тази дума може да е значително по-широка по смисъл. Второ, няма общо определение в правото на Съюза за израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>група от дружества<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> — това е въпрос единствено на националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>В доклада си от октомври 2016 г. Неформалната експертна група по дружествено право, създадена от Комисията през май 2014 г., за да помага с експертни съвети по въпроси на дружественото право, отбеляза, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>държавите членки имат различни и дори противоречащи си подходи към признаването на интересите на групата<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (раздел 1, т. 5). Вж. http://orbilu.uni.lu/bitstream/10993/34455/1/2016-10%20icleg_recommendations_interest_group_final_en.pdf.</P></NOTE>. Трето, обстоятелствата, при които може да се прилага член 2, параграф 4 от Директива 98/59, са много и разнообразни. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, трябва да се разгледа в контекста на описаната от Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>икономическа обстановка, характеризираща се с наличието на растящ брой групи от предприятия<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В най-елементарния случай предприятието извършва дейност само в една държава членка и има само едно възможно предприятие, за което може да се приеме на всяко основание, че го <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>контролира<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, и то също е учредено или извършва дейност в същата държава членка. Контролиращото предприятие обаче може да се намира в друга държава членка или дори изцяло извън Европейския съюз и невинаги може с лекота да се определи кое предприятие има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Трябва също да се има предвид, че характерът на отношенията в рамките на една <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>група<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> може да варира значително. В някои случаи контролът се упражнява изключително отгоре и на предприятията по-надолу по веригата е предоставена много малка свобода на действие, ако въобще разполагат с такава. В други случаи може да важи обратното, т.е. образуванието на върха играе ролята на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>чистo<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> холдингoво дружество и делегира управленските решения надолу по веригата. Възможно е тези решения да се вземат от междинно предприятие; не е необходимо това да е същото предприятие, което наема персонала. В някои случаи отношенията между контролиращото предприятие и работодателя могат да са диалогични и конструктивни, и важните решения да се вземат след подробна дискусия и обяснение на причините за тях. В<?PAGE NO="10"?> други случаи е възможно от работодателя да се очаква да действа съобразно разпорежданията на контролиращото го предприятие и да не му се представят причини или обяснения за тях. Дори в рамките на група от дружества не е задължително холдинговото дружество да взема решението за колективни уволнения, това решение може да се вземе и само от работодателя. В такъв контекст техническото тълкуване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> губи значение. Накратко, поради това не може да се приеме, че съществува само един вид правен (или дори финансов) контролиращ интерес, който покрива всички възможни обстоятелства, в които се прилага член 2, параграф 4. Следователно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>контролът<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> може да има много форми и във въпросите на запитващата юрисдикция имплицитно се сочи, че разглеждането единствено на правните аспекти на това понятие може да доведе до манипулации и дори злоупотреби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Освен това бих добавила, че в Директивата не се определя какъв е смисълът на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от това право, която не е определена и чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kozlowski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑66/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:437">EU:C:2008:437</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Макар че член 5 от Директива 98/59 допуска държавите членки в частност да въвеждат национални разпоредби, които са по-благоприятни за работниците, тези държави членки, както правилно отбелязва Комисията, са обвързани от самостоятелното и еднакво тълкуване на термините от правото на Съюза, използвани в Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050127">27 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Junk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑188/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:59">EU:C:2005:59</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос: характерът на контрола по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 98/59</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали по смисъла на член 2, параграф 4 от Директивата връзката между работодателя и предприятието, което го контролира, трябва да бъде правна, или наличието на фактическа връзка също е достатъчно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Процедурата, уредена в Директивата, се отнася до консултациите. Тя изобщо не цели да уреди начина, по който е организирана групата от предприятия, нито ограничава свободата на такава група да организира дейността си по начина, който според нея най-добре отговаря на нуждите ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Целта на консултациите е, когато е възможно, да се избегне необходимостта от предстоящите колективни уволнения като цяло. Когато това не може да се постигне — а трябва да се приеме, че в много случаи няма да може — броят им трябва да се намали или последиците да се смекчат, доколкото е възможно при съответните обстоятелства. Задължението за участие във всички случаи тежи върху работодателя, а не върху предприятието, което го контролира, макар да е ясно, че задължението за провеждане на консултации може да възникне в случаи, в които предстоящите уволнения не са пряк избор на работодателя. За тази цел работодателят е длъжен да започне консултациите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>своевременно<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>с оглед постигането на споразумение<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, а представителите на работниците и служителите следва да бъдат поставени в положение да правят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>конструктивни предложения<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 2, параграфи 1 и 3 съответно от Директива 98/59.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Процесът на консултиране следва да бъде съдържателен във всеки един аспект. Той не е замислен като чисто символично упражнение. Същината на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>консултация<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> е двете страни да могат да постигнат конструктивен резултат чрез дискусии и преговори, който иначе не би могъл да бъде постигнат. Следователно работодателят трябва да гарантира, че въпросните консултации преследват полезна цел. Той трябва да проведе консултациите; не може да се оправдава с това, че предприятието, което е взело решението, не е изпълнило задължението си да предостави необходимата информация, и самият той трябва да понесе последиците от това неизпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Трябва също да се отбележи, че не е задължително предприятието, което контролира работодателя по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 98/59, да е учредено или установено в Европейския съюз и поради това то може да не е подчинено на юрисдикцията на съдилищата на държавите членки. Във връзка с това сравнете нормите в член 4 от Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090506">6 май 2009 година</DATE> за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="122" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="2009">OВ L 122, 2009 г., стр. 28</REF.DOC.OJ>), в която се съдържат конкретни разпоредби за подобен случай, и вижте също, в контекста на законодателството, което предхожда посочената директива, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040715">15 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>ADS Anker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:440">EU:C:2004:440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Следователно е съществено информацията да бъде предоставена на работодателя от правилния източник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Директива 98/59 не определя значението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 2, параграф 4. В този контекст първият въпрос, който възниква, е дали това понятие се отнася до предприятие, което попада в обхвата на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>холдингoво дружество<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> съгласно националното право. Всички страни в съдебното заседание приемат, че това е възможно. В това отношение може да се направи аналогия с определението на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>контролиращо предприятие<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> в член 3 от Директива 2009/38. Параграф 1 от посочената разпоредба определя понятието въз основа на упражняването на доминиращо влияние по силата например на собственост, финансово участие или правилата, които регламентират това влияние. В параграф 2 са предвидени няколко презумпции, които макар да не са изрично формулирани по този начин, по същество отразяват връзката между дъщерното дружество и дружеството майка от гледна точка на дружественото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Член 3, параграф 2 от Директива 2009/38 гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Възможността да се упражнява доминиращо влияние се предполага до доказване на противното, когато едно предприятие по отношение на друго предприятие пряко или непряко: а) притежава преимуществен дял от записания капитал; б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с емитирания от това предприятие акционерен капитал; или в) може да назначава повече от половината от членовете на административния, управителен или надзорен орган на това предприятие<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Съгласна съм обаче с Комисията, че това определение е твърде тясно, за да обхване всички случаи, предвидени в Директива 98/59. То отразява контекста, в който е приета Директива 2009/38, а именно създаването на работнически съвети в по-големите предприятия (определени в нея като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>предприятия с общностно измерение<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>груп[и] предприятия с общностно измерение<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>), които трябва да бъдат информирани и с които трябва да се провеждат консултации по широк кръг от въпроси, които засягат работниците и служителите по принцип<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в това отношение член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/38. Вж. също съображение 17 от Директивата, което гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Необходимо е да се даде определение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>контролиращо предприятие<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, отнасящо се само до настоящата директива и без да се засягат понятията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>група<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, в други текстове<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</P></NOTE>. Критерият от дружественото право, предвиден в член 3, параграф 2 от Директива 2009/38, отразява обстоятелството, че контролиращото предприятие в този контекст ще бъде в повечето случаи крайното холдингoво дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Но това не е, нито трябва да бъде случаят тук. Въпросът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>контрола<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 98/59 не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>кое предприятие е крайното холдингoво дружество на работодателя?<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>кое предприятие може да предостави необходимата информация, за да могат да се проведат смислено предвидените в Директивата консултации?<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. В този контекст преимуществото на критерия от дружественото право е правната сигурност. Във всички останали аспекти според мен той е твърде тесен и не отразява общата цел на уредбата в<?PAGE NO="12"?> Директива 98/59. Освен това подобен подход по дефиниция не би могъл да вземе предвид разликите в дружественото право, които съществуват на равнището на държавите членки, и необходимостта изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, да получи самостоятелно тълкуване навсякъде в Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. точки 39 и 41 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>От това според мен следва, че правната връзка не е непременно определяща; фактическата връзка също може да е релевантна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Какъв е тогава характерът на тази връзка? Според мен е необходимо контролиращото предприятие да има влияние върху работодателя във връзка с начина, по който ще се извършват планираните колективни уволнения. Не е задължително това влияние да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>доминиращо<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> в смисъл контролиращото предприятие да се намира на по-висока позиция от работодателя в структурната йерархия, тъй като няма изискване решенията, които могат да доведат до колективни уволнения, да се вземат на по-високо организационно равнище. С други думи, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> не означава непременно йерархически контрол. Това понятие предполага също, че контролиращото предприятие ще предостави информацията, която позволява на работодателя да проведе консултациите, тъй като, ако тя не бъде предоставена, той няма да изпълни задълженията си по Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Накратко, според мен предприятието, което има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на член 2, параграф 4, е — по думите на Съда в решение Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др. — предприятието, което въз основа на обстоятелствата по настоящото дело приема стратегическото или търговското решение, което налага на работодателя да предвиди или планира извършването на колективни уволнения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Същевременно, както всички страни се съгласиха в хода на съдебното заседание, необходимо е да се изключат отношенията, по които страните не са свързани лица. Поради това понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, не може да включва предприятие, което не е свързано лице по отношение на работодателя, като доставчик или клиент, чието поведение може да има икономическо въздействие върху дейността на работодателя и може в по-крайни случаи да го принуди да планира колективни уволнения и ако е необходимо, да ги извърши. Такова лице не би имало интерес или причина да съобщи необходимата информация на работодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С други думи, трябва да е налице връзка между работодателя и предприятието, което го контролира, която дава основание на това предприятие да предостави информацията, която е необходима за провеждането на консултациите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В това отношение смятам, че трябва да се отхвърлят доводите на германското правителство, че същинската основа на тази връзка може да бъде намерена в това, което то определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>правно закрепен контрол<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. Мога да приема, че контрол от този вид може да съществува, ако например има договорно задължение, което допуска работодателят да изиска от предприятието, което го контролира, да предостави необходимата информация. Относително малко вероятно е обаче такава договореност да съществува на практика. По-скоро, така, както аз разбирам доводите на Германия, този контрол може да е имплицитен от правна гледна точка в отношенията между двете лица. В този контекст работодателят ще е в състояние да задължи предприятието, което го контролира, да предостави информацията. Във връзка с това бих искала да отбележа, че дори при основаните на дружественото право контролни структури подобна връзка не съществува. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Контролът<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> съществува по посока надолу в йерархията и дава<?PAGE NO="13"?> на холдинговото дружество правото да дава разпореждания на дъщерните си дружества как да извършват дейността си. Обратното обаче не е вярно: дъщерното дружество може да поиска, но не може да задължи. При тези обстоятелства не смятам, че мога да извлека полезни насоки от представените от германското правителство доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Трябва обаче да има някакъв вид обвързаност под формата на стимул за предприятието, което контролира работодателя, да предостави информацията, която позволява надлежното провеждане на консултация. Най-очевидният стимул са финансовите последици от неизпълнението на задължението върху интереса на това предприятие от работодателя. Подобни финансови последици могат да възникнат например защото според националните правни норми разпореждането да се извършат колективни уволнения без надлежното провеждане на консултации, е нищожно или защото на работодателя ще бъде наложена финансова санкция за това неизпълнение. При такива обстоятелства възникналата парична загуба ще има последици за предприятието, което контролира работодателя, поради интереса му от работодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Според мен това означава, че двете лица трябва да имат едни и същи търговски интереси под формата или на корпоративна структура (de iure), или на договорна или фактическа връзка (de factо), представена от общ имуществен интерес. Този интерес не се проявява непременно под формата на юридическа собственост. Той може да бъде пряк или косвен и не е необходимо да бъде изключителен. Частичната собственост върху този интерес е достатъчна. Дали този интерес е достатъчен, за да представлява контрол по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 98/59 в конкретен случай, ще реши националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Преди да завърша анализа по първия въпрос на запитващата юрисдикция, бих искала да спомена накратко един от доводите на ASPB. То твърди, че връзката, която не е основана на понятието за контрол съгласно дружественото право на въпросната държава членка, представлява нарушение на член 16 от Хартата. Този довод ми изглежда напълно несъстоятелен. Член 16 отразява практиката на Съда относно свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност и по член 119, параграфи 1 и 3 ДФЕС, който признава свободната конкуренция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. Разясненията относно Хартата на основните права (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Във всеки случай съгласно член 52, параграф 1 от Хартата е допустимо да се ограничи упражняването на признатите права и свободи, ако се спазват предвидените в същия член условия, по-специално че ограниченията трябва да са предвидени в закон. Нищо по настоящото дело не сочи, че тълкуването на Директива 98/59, което аз предлагам, ще наруши правата и свободите, предвидени в член 16, и затова няма да разглеждам този въпрос по-нататък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения считам, че на първия въпрос трябва да се отговори, че член 2, параграф 4 от Директива 98/59 следва да се тълкува в смисъл, че според посочената разпоредба понятието за предприятие, което контролира работодателя, трябва да се разбира като предприятието (ако има такова), което взема стратегическо или търговско решение, което задължава работодателя да предвиди или планира колективни уволнения. Не е необходимо това да е само предприятие, което упражнява правен контрол върху работодателя, може да е и предприятие, което упражнява фактически контрол върху работодателя. Предприятието от този вид обаче не включва предприятие, което не е свързано лице по отношение на работодателя, като доставчик или клиент, чието поведение може да има икономическо въздействие върху дейността на работодателя. По-скоро работодателят и предприятието, което фактически го контролира, трябва да имат едни и същи търговски интереси под формата на договорна или фактическа връзка, представена от общ имуществен интерес. Този интерес не се проявява непременно под формата на юридическа собственост.<?PAGE NO="14"?> Той може да бъде пряк или косвен и не е необходимо да бъде изключителен. Частичната собственост върху този интерес е достатъчна. Дали този интерес е достатъчен, за да представлява контрол по смисъла на член 2, параграф 4 в конкретен случай, ще реши националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос: понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>решение за колективни уволнения<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/></HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да получи напътствия във връзка с тълкуването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>решение за колективни уволнения<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> в член 2, параграф 4 от Директива 98/59. Доколкото разбирам становището на запитващата юрисдикция, това тълкуване е особено важно за настоящото дело, защото засяга момента, в който предприятието, което контролира работодателя, трябва да му предостави информацията по смисъла на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>При първи прочит на Директивата би могло да се остане с впечатлението, че посочените в член 2, параграф 4 изисквания се прилагат едва след като решението за колективни уволнения е взето. При по-внимателен прочит обаче е ясно, че това не може да бъде правилното тълкуване. Както с основание изтъква Комисията, в член 2, параграф 4 са посочени задълженията по параграфи 1, 2 и 3 от същия член. Първото задължение се прилага в случаите, когато работодателят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/><HT TYPE="ITALIC">планира</HT> колективни уволнения<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, и това е моментът, в който за него възниква задължението да започне консултации с представителите на работниците. Съгласно параграф 3 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>по време на консултациите<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> работодателят трябва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>своевременно<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> да предостави информация, за да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения. Този подход е потвърден в практиката на Съда, съгласно която процедурата за консултиране трябва да бъде <HT TYPE="ITALIC">приключена</HT>, преди да се вземе решение за прекратяване на договорите на работниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Що се отнася до момента, в който консултациите трябва да <HT TYPE="ITALIC">започнат</HT>, в същата съдебна практика се уточнява, че задължението за започване на консултациите не зависи от това дали работодателят вече може да предостави на представителите на работниците цялата информация, посочена в член 2, параграф 3, буква б) от Директивата, тъй като тази информация може да бъде съобщена по време на консултациите, а не непременно в момента на започването им. Също така обаче налагането на задължение на работодателя да започне преговорите, когато възможността за колективни уволнения е само теоретична, рискува да наложи непоносима и — съвсем вероятно — нереалистична тежест върху работодателя. Поради това Съдът постановява, че задължението за започване на консултациите възниква от момента на приемането на стратегическо решение или промяна на дейността, което налага на работодателя да предвиди или планира извършването на колективни уволнения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:533">EU:C:2009:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> съответно).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Работодателят решава кога да започне консултациите за целите на член 2, параграф 1 от Директива 98/59. Той трябва да вземе това решение в съответствие с горепосочените принципи. Когато е контролиран от друго предприятие по смисъла на член 2, параграф 4, работодателят трябва надлежно да вземе предвид дадените му от това предприятие информация и разпореждания, които могат да окажат влияние върху планирането на колективните уволнения. Макар че не е носител на правното задължение за провеждане на консултации, предприятието, което контролира работодателя, трябва да му предостави необходимата информация не по-късно от момента, в който той е длъжен да изпълни<?PAGE NO="15"?> задълженията си във връзка с това. Ако информацията не се предостави, Директивата остава безцелна. Ако предприятието, което контролира работодателя, му даде разпореждания, които водят до икономическа необходимост той да извърши колективни уволнения, според мен във всеки един случай работодателят е длъжен да започне процеса на консултиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Поради това считам, че на втория въпрос следва да се отговори, че работодателят е длъжен да започне процеса на консултиране съгласно Директива 98/59, когато узнае за приемането на стратегическо решение или промяна на дейността, което му налага да предвиди или планира извършването на колективни уволнения. Ако има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> по смисъла на член 2, параграф 4 от Директивата, и то даде на работодателя разпореждания, които водят до икономическа необходимост той да извърши колективни уволнения, работодателят е длъжен да започне процеса на консултиране, ако все още не го е направил.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос: обхватът на задължението за информиране</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да получи напътствия относно обхвата на задължението за оповестяване на информация съгласно член 2, параграф 3 от Директива 98/59.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>За пореден път е важно да се припомни контекстът, в които възникват тези задължения. Първо (по силата на член 2, параграф 1), работодателят, който планира колективни уволнения, трябва да започне консултации <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>с оглед постигането на споразумение<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>. Второ (както е предвидено в член 2, параграф 2), въпросните консултации трябва да включват поне начините и средствата за избягване на уволненията, намаляване на броя на засегнатите работници и смекчаване на последиците (ако и доколкото уволнения трябва да се извършат). Трето, член 2, параграф 3 изисква посочената в него информация да се предостави, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>за да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Съгласно член 2, параграф 4, ако решението за колективни уволнения се взема от предприятие, което контролира работодателя, информацията трябва да бъде предоставена на работодателя своевременно, за да може той да изпълни задълженията си по Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следователно обхватът на наложените задължения е широк. Безспорно е, че от страна на работодателя е необходима висока степен на добросъвестност, за да се гарантира успешното им изпълнение. Въпросът на запитващата юрисдикция е дали те изискват работодателят да оповести производствените или други причини, поради които предприятието, което го контролира, е взело решенията, довели до предвиждането от работодателя на колективни уволнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В много, ако не и в повечето, случаи отговорът вероятно ще е утвърдителен. Без да знаят причините за стратегическото решение или промяната в дейността, посочени в точка 60 по-горе, представителите на работниците може да се окажат в положение, в което им е практически невъзможно да правят конструктивни предложения по време на консултациите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Бих искала обаче да огранича това общо изявление в един аспект. Задължението за предоставяне на информация съществува, за да могат представителите на работниците да правят конструктивни предложения. Няма задължение за предоставяне на информация, която не служи за постигането на тази цел. Тъй като въздействието на това уточнение ще е различно по всяко едно дело, не смятам, че е възможно да предложа общи напътствия по този въпрос. Националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства, във всеки отделен случай трябва да вземе решение относно прилагането на релевантните принципи във висящото пред нея производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Поради това считам, че на третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 3 от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато съгласно член 2, параграф 4 решението за колективни уволнения се взема от предприятие, което контролира работодателя, работодателят е длъжен да оповести производствените или други причини, поради които предприятието, което контролира работодателя, е взело решенията, довели до предвиждането на колективни уволнения. Задължението за оповестяване на информация обаче не се прилага, ако въпросната информация няма да послужи за постигането на целта да се даде възможност на представителите на работниците да правят конструктивни предложения във връзка с предстоящите уволнения. Националната юрисдикция, която е компетентна да установи фактите, трябва да вземе решение относно прилагането на релевантните принципи във всяко отделно производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия и петия въпрос: тежестта на доказване</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>С четвъртия и петия си въпрос, които е най-добре да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да получи напътствия относно тежестта на доказване по искове, предявени на основание член 2 от Директива 98/59.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Член 6 от Директивата е ясно формулиран. Той изисква от държавите членки да гарантират, че представителите на работниците или работниците разполагат със съдебни и/или административни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по Директивата. За разлика от други нормативни актове на Съюза Директива 98/59 не съдържа разпоредби за тежестта на доказване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. например член 10, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">ОВ L 303, 2000 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).</P></NOTE>. Съгласно установената практика на Съда при липса на правна уредба на Съюза по въпроса, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Това се отнася и за правилата на доказване, включително (ако е приложимо) правилата за разпределянето на тежестта на доказване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080424">24 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcor</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:244">EU:C:2008:244</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0189">189</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Държавите членки обаче носят отговорност за осигуряването на ефективната защита на тези права във всеки отделен случай. Това правило е в основата на принципите на равностойност и ефективност, както и на предвиденото в правото на Съюза изискване за наличие на ефективна съдебна защита на тези права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mono Car Styling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:466">EU:C:2009:466</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Член 6 от Директива 98/59 е еманация на тези принципи. Работниците и техните представители трябва да могат да потърсят съдебна защита на правата си съгласно Директивата по същия начин, както могат да потърсят съдебна защита на равностойни права съгласно националното право, и приложимите процесуални правила не трябва да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:834">EU:C:2013:834</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното Съдът може да предостави единствено най-общи напътствия. Националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства, трябва да гарантира спазването на принципите, посочени в точка 70 по-горе. Ако приложимите норми на вътрешното право не отразяват тези принципи, те трябва да се оставят без приложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151015">15 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nike European Operations Netherlands</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:690">EU:C:2015:690</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такъв би бил например случаят, в който тези норми изискват от представителите на работниците, които се стремят да оспорят колективни уволнения, да докажат обстоятелства, във връзка с които от тях на практика не може да се очаква да имат достъп до необходимата информация, за да направят това.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Нямам какво да добавя по петия въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Поради това считам, че на четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 6 от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че работниците и техните представители трябва да могат да потърсят съдебна защита на правата си съгласно Директивата по същия начин, както могат да потърсят съдебна защита на равностойни права по националното право. Приложимите процесуални правила не трябва да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на тези права. Националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства, трябва да гарантира спазването на принципите на равностойност и ефективност, както и на предвиденото в правото на Съюза изискване за наличие на ефективна съдебна защита на тези права. Ако приложимите норми на вътрешното право не отразяват тези принципи, те трябва да се оставят без приложение. Такъв би бил например случаят, в който тези норми изискват от представителите на работниците, които се стремят да оспорят колективни уволнения, да докажат обстоятелства, във връзка с които от тях на практика не може да се очаква да имат достъп до необходимата информация, за да направят това.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Landesarbeitsgericht Berlin (Областен съд по трудови спорове Берлин, Германия), по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>1)</NO.P><TXT>Член 2, параграф 4 от Директива 98/59/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения следва да се тълкува в смисъл, че понятието за предприятие, което контролира работодателя, съгласно посочената разпоредба трябва да се разбира като предприятието (ако има такова), което взема стратегическо или търговско решение, което задължава работодателя да предвиди или планира колективни уволнения. Не е необходимо това да е само предприятие, което упражнява правен контрол върху работодателя, може да е и предприятие, което упражнява фактически контрол върху работодателя. Предприятие от този вид обаче не включва предприятие, което не е свързано лице по отношение на работодателя, като доставчик или клиент, чието поведение може да има въздействие върху дейността на работодателя. По-скоро работодателят и предприятието, което фактически го контролира, трябва да имат едни и същи търговски интереси под формата на договорна или фактическа връзка, представена от общ имуществен интерес. Този интерес не се проявява непременно под формата на юридическа собственост. Той може да бъде пряк или косвен и не е необходимо да бъде изключителен. Частичната собственост върху този интерес е достатъчна. Дали този интерес е достатъчен, за да представлява контрол по смисъла на член 2, параграф 4 в конкретен случай, ще реши националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Работодателят е длъжен да започне процеса на консултиране съгласно Директива 98/59, когато узнае за приемането на стратегическо решение или промяна на дейността, което му налага да предвиди или планира извършването на колективни уволнения. Ако има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>предприятие, което контролира работодателя<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> по смисъла на член 2, параграф 4 от посочената Директива, и то даде на работодателя разпореждания, които водят до икономическа необходимост той да извърши колективни уволнения, работодателят е длъжен да започне процеса на консултиране, ако все още не го е направил.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 2, параграф 3 от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато съгласно член 2, параграф 4 решението за колективни уволнения се взема от предприятие, което контролира работодателя, работодателят е длъжен да оповести производствените или<?PAGE NO="18"?> други причини, поради които предприятието, което контролира работодателя, е взело решенията, довели до предвиждането на колективни уволнения. Задължението за оповестяване на информация обаче не се прилага, ако въпросната информация няма да послужи за постигането на целта да се даде възможност на представителите на работниците да правят конструктивни предложения във връзка с предстоящите уволнения. Националната юрисдикция, която е компетентна да установи фактите, трябва да вземе решение относно прилагането на релевантните принципи във всяко отделно производство.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 98/59 трябва да се тълкува в смисъл, че работниците и техните представители трябва да могат да потърсят съдебна защита на правата си съгласно Директивата по същия начин, както могат да потърсят съдебна защита на равностойни права по националното право. Приложимите процесуални правила не трябва да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на тези права. Националната юрисдикция, компетентна да разглежда и установява факти въз основа на представените доказателства, трябва да гарантира спазването на принципите на равностойност и ефективност, както и на предвиденото в правото на Съюза изискване за наличие на ефективна съдебна защита на тези права. Ако приложимите норми на вътрешното право не отразяват тези принципи, те трябва да се оставят без приложение. Такъв би бил например случаят, в който тези норми изискват представителите на работниците, които се стремят да оспорят колективни уволнения, да докажат обстоятелства, във връзка с които от тях на практика не може да се очаква да имат достъп до необходимата информация, за да направят това<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>