<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-194/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0194</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:85">EU:C:2021:85</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>21</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>21</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на A. Rantos — Дело C‑194/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">État belge (Обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">A. Rantos</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210202">2 февруари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑194/19</HT></P><P>H. A.</P><P>срещу</P><P>État belge (белгийската държава)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 604/2013</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляне на отговорността</KEYWORD><KEYWORD>Член 27</KEYWORD><KEYWORD>Правна защита</KEYWORD><KEYWORD>Обхват на съдебния контрол</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на националния съд да вземе предвид обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Условия</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Кандидат за международна закрила подава молбата си в една държава членка, но се издава решение за прехвърлянето му в друга държава членка. Няколко дни по-късно брат му пристига в първата държава членка, където подава молба за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Трябва ли съдът на първата държава членка, който е сезиран от кандидата с жалба за отмяна на решението за прехвърляне, да вземе предвид обстоятелството, настъпило след приемането на това решение, а именно пристигането на брат му и подаването от същия на молба за международна закрила? Такъв е по същество въпросът, поставен от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Това положение следва да се разграничи от положението, в което посочените от жалбоподателя факти са били налице още към момента на подаването на молбата за международна закрила и което е предмет на дело C‑18/20, Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Последваща молба за международна закрила), понастоящем висящо.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Настоящото дело ще даде повод на Съда да уточни практиката си по тълкуването на Регламент (ЕС) № 604/2013<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричан по-нататък „Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>). Съдът ще трябва по-специално да разгледа каква следва да е рамката за упражняването на съдебния контрол<?PAGE NO="2"?> върху решението за прехвърлянето на кандидат за международна закрила и дали пристигането на член на семейството му, в случая неговия брат, който също е кандидат за международна закрила, е обстоятелство, което може да има последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно съображения 4, 5 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>(4)</NO.P><TXT>В заключенията [на Европейския съвет по време на специалната му среща в] Тампере [на <DATE ISO="19991015">15</DATE> и <DATE ISO="19991016">16 октомври 1999 г.</DATE>] също така се посочва, че [общата европейска система за убежище] следва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>Един подобен метод трябва да се основава на обективни, справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за международна закрила.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(19)</NO.P><TXT>За да се гарантира ефективната защита на правата на засегнатите лица, следва да бъдат установени законови гаранции и право на ефективна правна защита по отношение на решения, засягащи прехвърляния в компетентната държава членка, по-специално в съответствие с член 47 от [Хартата]. За да се гарантира спазването на международното право, ефективната правна защита следва да включва както разглеждането на прилагането на настоящия регламент, така и на законовата и фактическа ситуация в държавата членка, в която е прехвърл[я]н кандидатът<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1 от този регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>С настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и буква ж) от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>За целите на настоящия регламент:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>членове на семейството<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава, доколкото семейството е съществувало още в държавата на произход, следните членове на семейството на кандидата, които се намират на територията на държавите членки:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>съпругата или съпругът на кандидата или неговия/нейният несключил брак партньор, с когото се намира в трайна връзка, когато правото или практиката на съответната държава членка разглежда несключилите брак двойки по начин, сравним със сключилите брак двойки, съгласно своето право относно гражданите на трети държави,</P></ITEM><ITEM><P>ненавършилите пълнолетие деца на двойките, посочени в първото тире, или на кандидата, при условие че не са сключили брак и независимо дали са родени във или извън брака или са осиновени съгласно националното право,</P></ITEM><ITEM><P>когато кандидатът е ненавършил пълнолетие и не е сключил брак — бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за кандидата съгласно правото или практиката на държавата членка, в която се намира пълнолетното лице;</P></ITEM><ITEM><P>когато лицето, на което е предоставена международна закрила, е ненавършило пълнолетие и не е сключило брак — бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за него независимо дали съгласно правото или съгласно практиката на държавата членка, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3 от същия регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и параграфи 1 и 2 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.</ALINEA><ALINEA>Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата], определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Йерархия на критериите<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и параграф 2 от него гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Компетентната държава членка в съответствие с критериите, посочени в тази глава[,] се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 10 от този регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Членове на семейството, които са кандидати за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Ако кандидатът има член на семейството в държава членка, по чиято молба за международна закрила в тази държава членка не е взето решение по същество до този момент, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 12 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Издаване на документи за пребиваване или на визи<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и параграф 2 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Ако кандидатът притежава валидна виза, държавата членка, която е издала визата, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, освен ако визата е била издадена от името на друга държава членка съгласно договореност за представителство, както е предвидено в член 8 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския [п]арламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 г.</DATE> за създаване на Визов кодекс на Общността[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="243" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 243, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>]. В този случай представляваната държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Дискреционни клаузи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и параграф 1 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент.</ALINEA><ALINEA>Държавата членка, която е взела решение да разгледа молба за международна закрила съгласно настоящия параграф, става компетентна държава членка и изпълнява задълженията, свързвани с тази компетентност. […]</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 27 от този регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Правна защита<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="027.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Кандидатът […] [има] право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки осигуряват приемлив срок, в рамките на който засегнатото лице може да упражни правото на ефективна правна защита съгласно параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>жалбата или искането за преразглеждане предоставя на засегнатото лице правото да остане във въпросната държава членка до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане; или</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>прехвърлянето спира автоматично, като това спиране изтича след определен разумен срок, през който съд или правораздавателен орган след задълбочено и изчерпателно разглеждане на молбата за спиране е взел решение дали да постанови суспензивно действие на дадена жалба или искане за преразглеждане; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>на засегнатото лице се предоставя възможност да подаде молба в разумен срок до съд или правораздавателен орган за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по неговата жалба или искане за преразглеждане. Държавите членки гарантират, че съществува ефективна правна защита, като спират прехвърлянето [до вземането] на решение по първата молба за спиране. Всяко решение за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне се взема в разумен срок, който същевременно позволява задълбочено и изчерпателно разглеждане на молбата за спиране. В решението да не се спира изпълнението на решение за прехвърляне се посоч[в]ат мотивите за вземането му.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 29 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Условия и срокове<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="029.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Предаването на кандидата […] от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="029.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/32/ЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2013/32/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 60</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Целта на настоящата директива е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС<HT TYPE="SUP">[</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2011">ОВ L 337, 2011 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT><QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 46 от Директива 2013/32 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="046.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>решение относно тяхната молба за международна закрила, включително за решение, с което:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>се установява, че молбата е неоснователна във връзка със статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="046.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="046.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат разумни срокове и други необходими правила, за да може кандидатът да упражни своето право на ефективна защита съгласно параграф 1. Сроковете не може да правят невъзможно или прекалено трудно упражняването на това право.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 39/2, параграф 2 от Loi sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея) от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19801231">31 декември 1980 г.</DATE>, стр. 14584.</P></NOTE>, в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Законът от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците (Белгия)] се произнася с решение по други жалби за отмяна, подадени на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на формални изисквания за действителност, превишаване на правомощия или злоупотреба с власт<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 39/82, параграф 4, втора и четвърта алинея от този закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Когато му е наложена мярка за извеждане или за връщане, чието изпълнение предстои, и по-конкретно когато е задържан на определено място съгласно членове 74/8 и 74/9 или е на разположение на властите, чужденецът може, ако все още не е поискал спиране по общия ред, да поиска спиране на изпълнението на тази мярка в условията на особена неотложност в срока по член 39/57, § 1, трета алинея.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Председателят на състава или съдът по споровете във връзка с режима на чужденците извършва задълбочена и изчерпателна проверка на всички представени пред него доказателства, и по-специално на онези, които сочат за наличието на основания да се счита, че изпълнението на обжалваното решение би изложило жалбоподателя на опасност от нарушение на основните човешки права, по отношение на които не се допуска дерогиране съгласно член 15, втора алинея от [Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>], като тази проверка подлежи на задълбочен и изчерпателен контрол<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 39/84 от посочения закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Когато Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците] е сезиран с искане за спиране на изпълнението на акт в съответствие с член 39/82, единствено той е компетентен, временно и при условията, предвидени в член 39/82, § 2, първа алинея, да постанови всички необходими мерки за защита на интересите на страните или лицата, заинтересовани от решението по делото, с изключение на мерките, засягащи граждански права.</ALINEA><ALINEA>Мерките се постановяват след изслушване или надлежно призоваване на страните с мотивирано решение на председателя на състава, компетентен да се произнесе по съществото на делото, или от определения от него за целта съд по споровете във връзка с режима на чужденците.</ALINEA><ALINEA>В изключително неотложни случаи могат да бъдат постановени временни мерки без предварително изслушване на страните или на някои от тях.</ALINEA><ALINEA>Член 39/82, § 2, втора алинея се прилага по отношение на съдебните решения, постановени съгласно настоящия член.</ALINEA><ALINEA>С указ, след обсъждане в рамките на Министерския съвет, кралят определя процедурата относно мерките по настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 39/85, параграфи 1 и 3 от същия закон гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>§ 1. Когато му е наложена мярка за извеждане или за връщане, чието изпълнение предстои, и по-конкретно когато впоследствие е задържан на определено място съгласно членове 74/8 и 74/9 или е на разположение на властите, чужденецът може по реда на временните мерки по смисъла на член 39/84 да поиска от Съвета [по споровете във връзка с режима на чужденците] да разгледа в най-кратки срокове молба за спиране на изпълнението, подадена преди това по общия ред, при условие че същата е входирана и че Съветът все още не се е произнесъл по нея. Молбата за постановяване на временни мерки трябва да бъде подадена в срока по член 39/57, § 1, трета алинея.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><?PAGE NO="8"?><ALINEA>§ 3. Без да се засяга § 1, от момента на получаването на молбата за постановяване на временни мерки не може да се пристъпва към принудителното изпълнение на мярката за извеждане или за връщане, докато Съветът [по споровете във връзка с режима на чужденците] не се произнесе по подадената молба. Ако не се разреши спиране, отново е възможно принудително изпълнение на мярката<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170522">22 май 2017 г.</DATE> H. A. (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>жалбоподателят<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>), с палестински произход, пристига в Белгия. На следващия ден той подава молба за убежище в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170531">31 май 2017 г.</DATE> белгийските органи изслушват жалбоподателя с оглед на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата му за международна закрила, в рамките на прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE> белгийските органи отправят до испанските такива искане за поемане на отговорността за жалбоподателя на основание член 12, параграф 2 от този регламент. На <DATE ISO="20170704">4 юли 2017 г.</DATE> испанските органи се съгласяват да поемат отговорността за жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170801">1 август 2017 г.</DATE> белгийските органи приемат решение, с което отказват да признаят право на пребиваване на жалбоподателя и му разпореждат да напусне територията на Белгия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>решението от <DATE ISO="20170801">1 август 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170825">25 август 2017 г.</DATE> жалбоподателят подава до Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците жалба за отмяна на това решение, придружена с молба за спиране на изпълнението. Той изтъква, че брат му е пристигнал в Белгия на <DATE ISO="20170822">22 август 2017 г.</DATE>, че същият е подал молба за убежище в тази държава членка и че предвид общите аспекти на неговата молба за убежище и на тази на брат му белгийските органи трябва да разгледат заедно въпросните молби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците отхвърля тази жалба, като приема, че пристигането на брата на жалбоподателя в Белгия и молбата му за международна закрила, производството по която към онзи момент е висящо, са обстоятелства, настъпили след приемането на решението от <DATE ISO="20170801">1 август 2017 г.</DATE>, които не могат да имат последици за неговата законосъобразност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171228">28 декември 2017 г.</DATE> жалбоподателят подава касационна жалба срещу това решение пред Conseil d’État (Държавен съвет), като изтъква по-специално че посоченото решение нарушава член 27 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> във връзка с член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В подкрепа на тази жалба жалбоподателят посочва, че към момента, в който е бил изслушан от белгийските органи в рамките на процедурата по определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата му за международна закрила, а именно <DATE ISO="20170531">31 май 2017 г.</DATE>, все още е нямало как да изтъкне, от една страна, че брат му, който е пристигнал по-късно в Белгия, е подал молба за убежище в тази държава членка, и от друга страна, че белгийските органи са се признали за компетентни да разгледат тази молба. Следователно той можел да се позове на това ново обстоятелство едва в жалбата си срещу решението от <DATE ISO="20170801">1 август 2017 г.</DATE> Жалбоподателят поддържа, че белгийските органи трябва да разгледат заедно подадените от него и от брат му молби за убежище, които са тясно свързани поради твърденията им, че са били подложени на едно и също преследване. В това отношение жалбоподателят оспорва отказа на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците да вземе предвид това ново обстоятелство с<?PAGE NO="9"?> мотива, че е настъпило след приемането на решението от <DATE ISO="20170801">1 август 2017 г.</DATE>, и го упреква, че се е ограничил до контрол за законосъобразност, макар посоченото обстоятелство да можело да бъде от решаващо значение за справедливото разглеждане на молбата му за убежище, тъй като можело да предотврати решението за прехвърлянето му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Conseil d’État (Държавен съвет) отбелязва, че съгласно член 39/2, параграф 2 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците упражнява съдебен контрол за законосъобразност по отношение на решенията за прехвърляне в рамките на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> с оглед на представените пред него документи и сведения. Следователно в случая отказът на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците да вземе предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението от <DATE ISO="20170801">1 август 2017 г.</DATE>, е в съответствие с тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съответствието с правото на Съюза, и по-специално с правото на ефективна правна защита по член 27 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> във връзка с член 47 от Хартата, на положението, в което съдебният контрол върху решение за прехвърляне, прието в рамките на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, се осъществява, без при проверката на законосъобразността на това решение да са взети предвид обстоятелства, настъпили след неговото приемане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че в качеството ѝ на касационна инстанция от нея на практика не се иска да преценява последиците, които изтъкнатите от жалбоподателя нови обстоятелства биха могли да имат за определянето на държавата, компетентна да разгледа подадената от него молба за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Трябва ли член 27 от [Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>прехвърляне по дъблинската процедура<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>?<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Писмени становища представят жалбоподателят, белгийското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. Жалбоподателят, белгийското правителство и Комисията представят и устни становища в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на <DATE ISO="20201109">9 ноември 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В писменото си становище белгийското правителство твърди, че липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, тъй като след превишаването на шестмесечния срок за осъществяване на прехвърлянето, предвиден в член 29, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, компетентността за разглеждането на молбата за международна закрила на жалбоподателя е преминала към Кралство Белгия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В отговор на поставен от Съда писмен въпрос Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че понастоящем не може да реши ex officio и без разисквания дали жалбоподателят е загубил правния си интерес от отмяната на решението на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците от <DATE ISO="20171130">30 ноември 2017 г.</DATE> и дали за разрешаването на спора, отнесен до него в качеството му на касационна инстанция, вече не е необходимо да се отговоря на поставения въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В това отношение съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>J &amp; S Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1011">EU:C:2020:1011</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В случая с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция сведения и на становището ѝ относно релевантността на преюдициалния въпрос следва да се заключи — въпреки сериозните ми съмнения, що се отнася до мотивите на това становище, включително в рамките на жалба за отмяна и на контрол за законосъобразност — че за решаването на спора в главното производство все още има полза от това Съдът да отговори на поставения въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Поради това настоящото преюдициално запитване ще бъде разгледано като допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По необходимостта от съдебен контрол, при който да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърлянето на кандидат за международна закрила</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съгласно член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> кандидатът за международна закрила има право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или друг правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Обхватът на контрола при обжалване от страна на кандидата за международна закрила на издаденото спрямо него решение за прехвърляне е уточнен в съображение 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, в което се посочва, че за да се гарантира спазването на международното право, установената с този регламент ефективна правна защита срещу решения за прехвърляне следва да включва, от една страна, преценка как е приложен посоченият регламент, и от друга страна, преценка каква е законовата и фактическата ситуация в държавата членка, в която е прехвърлян кандидатът<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mengesteab</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:587">EU:C:2017:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Освен това с текста на член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> не се ограничават доводите, които търсещото убежище лице може да излага в производството по обжалване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160607">7 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ghezelbash</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:409">EU:C:2016:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Съдът вече многократно е разглеждал въпроса за вземането предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърлянето на кандидат за международна закрила. Той е възприел следните две хипотези, в които съдът, сезиран с жалба срещу решение за прехвърляне, е длъжен да разгледа такива последващи обстоятелства.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Защитата на кандидата за международна закрила срещу опасността от излагане на нечовешко или унизително отношение в компетентната държава членка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Първата хипотеза се отнася до положение, в което решение за прехвърляне е прието, но не е изпълнено, за да може Съюзът и неговите държави членки да изпълнят задълженията си за защита на основните права на кандидата за международна закрила съгласно член 4 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът посочва, че държавите членки, включително националните юрисдикции, са длъжни да не прехвърлят търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в тази държава членка съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>N. S. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/10 и C‑493/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:865">EU:C:2011:865</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131210">10 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdullahi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑394/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:813">EU:C:2013:813</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Съдът стига до този извод, като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>N. S. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/10 и C‑493/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:865">EU:C:2011:865</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът споменава решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20110121">21 януари 2011 г.</DATE>, M.S.S. с/у Белгия и Гърция (CE:ECHR:2011:0121JUD003069609).</P></NOTE>. Освен това следва да се отбележи, че в друго дело ЕСПЧ посочва, че за да прецени дали по отношение на застрашени от експулсиране или екстрадиция чужденци действително е налице твърдяната опасност от противоречащо на член 3 от ЕКПЧ третиране, трябва да извърши <HT TYPE="ITALIC">цялостно и ex nunc разглеждане</HT> на положението в страната по местоназначение, положение, което може да се <HT TYPE="ITALIC">променя с течение на времето</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20070523">23 май 2007 г.</DATE>, Salah Sheekh с/у Нидерландия (CE:ECHR:2007:0111JUD000194804, § 136).</P></NOTE>. Макар необходимостта от извършване на такова ex nunc разглеждане да предизвиква резерви дори в самия ЕСПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P><HT TYPE="ITALIC">Ravarani</HT>, G. Évaluation de la crédibilité des demandeurs d’asile: charge de la preuve et limites de l’examen par la CEDH, Cour EDH, 2017, https://www.echr.coe.int/Documents/Speech_20170127_Ravarani_JY_FRA.pdf</P></NOTE>, тя е потвърдена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE>, F.G. с/у Швеция (CE:ECHR:2016:0323JUD004361111, § 115).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>За целите на прилагането на член 4 от Хартата е без значение дали опасността заинтересованото лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение поради прехвърлянето си в компетентната държава членка по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> е налице в момента на прехвърлянето, в хода на процедурата по предоставяне на убежище или след нейното приключване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jawo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:218">EU:C:2019:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Практиката на Съда е кодифицирана в член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190123">23 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.A. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑661/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:53">EU:C:2019:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно самият регламент вече изрично предвижда обстоятелство — а именно наличието на системни недостатъци в компетентната държава членка, които създават опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата — чието настъпване след приемането на решение за прехвърлянето на кандидат за международна закрила възпрепятства изпълнението на това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В случая в главното производство не се поставя въпросът за опасността лицето да бъде изложено на такова нечовешко или унизително отношение в поелата отговорността държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>От представената на Съда преписка е видно, че в главното производство белгийските органи са разгледали подробно този въпрос по отношение на жалбоподателя.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Наличието на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, които са определящи за правилното прилагане на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Втората хипотеза на вземане предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, произтича от практиката на Съда, съгласно която споменаването в съображение 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> на преценката как е приложен този регламент трябва да се разбира — в контекста на предвидената в член 27, параграф 1 от него възможност за обжалване на решението за прехвърляне — като отнасящо се до контрола за правилното прилагане на предвидените в глава III от посочения регламент критерии за определяне на компетентната държава членка, включително на критерия за компетентност по член 12 от същия регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160607">7 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ghezelbash</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:409">EU:C:2016:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Така член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> във връзка със съображение 19 от него може да доведе до преразглеждане на компетентността на съответната държава членка, дори да не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в тази държава членка, които да създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160607">7 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karim</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑155/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:410">EU:C:2016:410</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Съдът е уточнил също, че що се отнася до решенията за прехвърляне, законодателят на Съюза е осигурил законосъобразността им чрез гаранции, като по-специално в член 27 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> е признал на съответното търсещо убежище лице правото на ефективна правна защита пред съд срещу такова решение, което обхваща както свързаните с това решение фактически, така и правни обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>C. K. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑578/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:127">EU:C:2017:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Решение Shiri<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <DATE ISO="20171025">25 октомври 2017 г.</DATE> (C‑201/16, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Shiri<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:805">EU:C:2017:805</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> съставлява първият етап от вземането предвид от Съда на обстоятелства, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, за нуждите на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В делото, по което е постановено това решение, компетентният австрийски орган отхвърля като недопустима молбата за международна закрила на г‑н Majid Shiri, разпорежда извеждането му от страната и приема, че прехвърлянето му в България е законосъобразно. Г‑н Shiri подава жалба срещу това решение, като изтъква, че с изтичането на установения в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> шестмесечен срок за прехвърляне компетентността за разглеждане на молбата му е преминала към Република Австрия. В случая този шестмесечен срок е изтекъл след датата на приемането на решението за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следователно Съдът е трябвало да определи дали вземането предвид от сезирания австрийски съд на това обстоятелство, настъпило след приемането на решението за прехвърляне, е в съответствие с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът постановява, че член 27, параграф 1 с оглед на съображение 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> и на член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатът за международна закрила следва да разполага с ефективен и бърз способ за защита, който да му позволява да се позове на изтичането на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, <HT TYPE="ITALIC">настъпило след приемането на решението за прехвърляне</HT>. С признаването от национална правна уредба на правото на такъв кандидат да се позове при обжалване на решението за прехвърлянето му на обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, е изпълнено задължението да се предвиди ефективен и бърз способ за защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение Shiri, точка 46.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>По-късно Съдът формализира допълнително подхода си в решение Hasan<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE> (C‑360/16, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hasan<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:35">EU:C:2018:35</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В делото, по което е постановено това решение, г‑н Aziz Hasan подава молба за убежище в Германия, получава отказ по жалбата си за отмяна на решението за прехвърляне и е прехвърлен в Италия — държавата членка, в която е подадена първата му молба за убежище — но впоследствие се връща незаконно в Германия. Относно подадената от г‑н Hasan въззивна жалба германският закон предвижда, че съдът, до който е подадена жалба срещу решение за прехвърляне, е длъжен по принцип да се произнесе съобразно с фактическото положение към момента на последното съдебно заседание пред него или, ако такова не се провежда, към момента, в който този съд се произнася по жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В решение Hasan Съдът посочва, като се позовава на решение Shiri, че кандидатът за международна закрила трябва да има на разположение ефективен и бърз способ за защита, който да му позволи <HT TYPE="ITALIC">да изтъкне обстоятелства, настъпили след момента на приемане на приетото по отношение на него решение за прехвърляне</HT>, когато отчитането на тези обстоятелства <HT TYPE="ITALIC">е определящо за правилното прилагане на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Дъблин III</HT><QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение Hasan, точка 31. Така в това дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Съдът възприема заключението на генералния адвокат Bot</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:653">EU:C:2017:653</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), че съдебният контрол, упражняван върху решението за прехвърляне, трябва да може да обхваща по-специално правни и фактически обстоятелства, настъпили след обжалваното решение, и да включва евентуалните промени на обстоятелствата, които са от значение за определянето на компетентността на държавите членки да разгледат молбите за международна закрила.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Струва ми се, че от тълкуването, което Съдът е възприел в решения Shiri и Hasan, могат да се изведат два извода в контекста на настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>От една страна, съгласно правото на Съюза компетентният национален съд е длъжен да вземе предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне. Според мен това разрешение е напълно обосновано, доколкото в случая посоченото обстоятелство е можело да има последици за прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> по отношение на кандидата за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jawo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:218">EU:C:2019:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът възприема отново това тълкуване, що се отнася до шестмесечния срок.</P></NOTE>. Впрочем, както личи от съображение 5 от него, с този регламент се цели именно да се приложат обективни и справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. Ако обстоятелство, настъпило след приемането на решението за прехвърляне, обективно погледнато може да има последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, кандидатът трябва да може да го изтъкне пред компетентния национален съд и да се възползва от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Hruschka</HT>, C. et <HT TYPE="ITALIC">Maiani</HT>, F., Dublin III Regulation (EU) n<HT TYPE="SUP">o</HT> 604/2013 — In: Hailbronner, K. et Thym, D. (éds), EU Immigration and Asylum Law: A Commentary, 2e édition, C. H. Beck/Hart/Nomos, 2016, 1478—1604, и по-специално стр. 1567, съгласно които член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, подобно на член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От друга страна, признатото на кандидата за международна закрила право на разглеждане на обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, е пряко изведено от разпоредбите на правото на Съюза. Всъщност Съдът стига до този извод, като тълкува член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> във връзка с член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Струва ми се очевидно, че в тези две решения Съдът установява принципа на задължително вземане предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, но само ако същите могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Всъщност, ако се допусне да бъдат разглеждани обстоятелства, които не са от определящо значение, изтъкнати след приемането на решението за прехвърляне посредством една или няколко последователни жалби, лесно може да се стигне до превишаване на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> и така да се застраши постигането на целта за бърза обработка на молбите за международна закрила, посочена в съображение 5 от този регламент. Това положение би представлявало злоупотреба с механизмите за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила, по-специално с оглед на първото влизане на територията на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По процесуалния обхват на член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Доколкото Съдът е посочил, че някои обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, трябва да се вземат предвид от сезираните с жалба срещу това решение национални съдилища, според мен за нуждите на определянето на процесуалния обхват на този съдебен контрол е необходимо да се провери дали същият е хармонизиран с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводите в подкрепа на процесуална автономия, предоставена на държавите членки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От нормативните текстове се извеждат редица доводи в подкрепа на признаването на процесуална автономия на държавите членки при вземането предвид на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, в рамките на прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Първият довод е изведен от текста на член 27, параграф 1 от този регламент. Всъщност тази разпоредба предвижда само че кандидатът има право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или друг правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания. В посочената разпоредба изобщо не се споменава възможността за ex nunc разглеждане от сезирания национален съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Разликата с член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, в който изрично се посочва, че държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда <HT TYPE="ITALIC">цялостно и ex nunc</HT> разглеждане на фактите и правните въпроси, е съществена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Относно смисъла на тази разпоредба вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ахмедбекова</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑652/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:801">EU:C:2018:801</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Както посочва Съдът, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>ex nunc<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва.</P></NOTE>. Обратно, мълчанието на законодателя на Съюза по възможността за такова разглеждане в рамките на член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> навежда на идеята за предоставена на държавите членки процесуална автономия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Вторият довод следва от текста на член 7, параграф 2 от този регламент, съгласно който компетентната държава членка се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който кандидатът е подал за първи път молбата си за международна закрила пред държава членка. Това е правило, с което се цели да се попречи на кандидатите за международна закрила да заобиколят критериите, предвидени в посочения регламент. Поради това контролът ex nunc може да се осъществява само по изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Тези разпоредби биха могли да се тълкуват в смисъл, че липсват правила на Съюза в тази област. Така в постановено неотдавна решение Съдът се основава на текста на член 46, параграф 4 от Директива 2013/32, като приема, че той оставя на държавите членки грижата да предвидят необходимите правила, за да могат кандидатите за международна закрила да упражнят правото си на ефективна защита. Въз основа на това Съдът стига до извода, че разглежданите по това дело правила са въпрос на процесуална автономия на държавите членки, които от своя страна са длъжни да спазват принципите на равностойност и ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200909">9 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides (Отхвърляне на последваща молба — Срок за обжалване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑651/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:681">EU:C:2020:681</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводите в подкрепа на наличието на съдебен контрол, хармонизиран с правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Изведените от нормативните текстове доводи в подкрепа на предоставена на държавите членки процесуална автономия не са лишени от релевантност. Струва ми се обаче, че спорът е решен от Съда в решения Shiri и Hasan.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Всъщност в тези решения Съдът изобщо не споменава за предоставена на държавите членки процесуална автономия, последиците от която може да стигнат дотам да се изключи всякаква възможност на компетентния национален съд да разгледа обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне. Напротив, както отбелязах в точка 59 от настоящото заключение, Съдът стига до извода, че такива последващи обстоятелства трябва да се вземат предвид на основание член 27 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> във връзка с член 47 от Хартата. Именно от тези два члена, тълкувани заедно и във връзка със съображение 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, кандидатът за международна закрила черпи правото компетентният национален съд да разглежда обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърлянето му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Освен това тази съдебна практика не влиза в противоречие с текста на член 7, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Всъщност, от една страна, съгласно тази разпоредба <HT TYPE="ITALIC">администрацията на държавата членка</HT>, в която кандидатът е подал молбата си за международна закрила, трябва да определи компетентната държава членка въз основа на съществуващото към момента на подаването на тази молба положение. От друга страна, за да осигури ефективната съдебна защита на този кандидат, сезираният с жалба срещу решението за прехвърляне <HT TYPE="ITALIC">национален съд</HT> е длъжен да вземе предвид последващите обстоятелства — като изтичането на шестмесечния срок по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> — които са определящи за правилното прилагане на този регламент, в рамките на разглеждане ex nunc.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Според мен Съдът ясно обвързва правото на кандидата за международна закрила да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата му, с конкретни разпоредби на правото на Съюза, съставляващи неговото правно основание.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>От това следва, че съдебният контрол на тези последващи обстоятелства е хармонизиран с правото на Съюза, в смисъл че каквито и да са националните процесуални разпоредби относно обхвата на този контрол, компетентният национален съд или съдилища трябва задължително да взема предвид някои обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По положението, в което националният съд, сезиран с жалба срещу решението за прехвърляне, няма право да разглежда обстоятелства, настъпили след приемането на това решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция пита Съда дали положение, в което националната правна уредба не предвижда възможността националният съд да взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърлянето на кандидат за международна закрила, е в съответствие с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Условията за съответствие на националното право с правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Решения Shiri и Hasan се отнасят до положения, в които националната правна уредба позволява разглеждане ex nunc на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне. Тъй като обаче Съдът не ограничава прилагането на практиката си до изпълнението на това условие, това разрешение според мен може да се приложи и по отношение на национална правна уредба, която не предвижда такова разглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В случая Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че националната правна уредба установява контрол за законосъобразност на обжалваното решение от Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците. От това следва, че този съд трябва да се произнесе въз основа на фактическото положение, съществуващо към момента, в който е прието решението за прехвърляне. В съдебното заседание за изслушване на устните състезания обаче белгийското правителство твърди, че в рамките на извършваното от него разглеждане Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците има право да вземе предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно собствените си правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>J &amp; S Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1011">EU:C:2020:1011</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни и въпреки съмненията ми в това отношение, следва да се изходи от идеята, че съдебният контрол, осъществяван от Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците, не му позволява да взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне на кандидат за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>На пръв поглед такъв съдебен контрол изглежда несъвместим с правото на Съюза, тъй като не отговаря на тълкуването, възприето от Съда в решения Shiri и Hasan.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Въпреки това, от една страна, наложеното от правото на Съюза изискване да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, според мен не предполага промяна на вида на предвидения от националното право съдебен контрол, а именно контрол за законосъобразност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В този смисъл считам, че практиката на ЕСПЧ не изисква такава промяна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>ЕСПЧ постановява, че с приемането на член 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, който съдържа специфични гаранции относно процедурите за експулсиране на чужденци, държавите ясно са показали волята си да оставят тези процедури извън приложното поле на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (ЕСПЧ, <DATE ISO="20001005">5 октомври 2000 г.</DATE>, Maaouia с/у Франция (CE:ECHR:2000:1005JUD003965298, § 37). В разясненията относно Хартата на основните права (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>) обаче се уточнява — във връзка с член 47 от Хартата — че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>[в] правото на Съюза правото на съдебна защита не е ограничено до жалбите, свързани с гражданските права и задължения. Това е една от последиците от факта, че Съюзът е правова общност, както това бе посочено от Съда в [решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860423">23 април 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Verts/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>294/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:166">EU:C:1986:166</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)]. Въпреки това, с изключение на приложното им поле, гаранциите, предвидени от ЕКПЧ, се прилагат по сходен начин в Съюза<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>.</P></NOTE>. В това отношение ми се струва полезно да отбележа, че съгласно вече постановеното от ЕСПЧ, макар националният съд да не е могъл да замени фактическите констатации на административния орган със свои собствени, той е имал правомощието да се увери, че констатациите на последния или произтичащите от тях изводи не са нито произволни, нито ирационални, и че такъв начин на действие може разумно да се очаква от апелативен съд в специализирани правни области, по-специално когато фактите са били установени по-рано в хода на квазисъдебно производство при зачитане на редица изисквания по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. В крайна сметка ЕСПЧ приема, че такъв контрол не представлява нарушение на тази разпоредба от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19951122">22 ноември 1995 г.</DATE>, Bryan с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1995:1122JUD001917891, § 47).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В решение Sigma Radio Television Ltd с/у Кипър<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20111021">21 октомври 2011 г.</DATE> (CE:ECHR:2011:0721JUD003218104, §§ 151—157).</P></NOTE> ЕСПЧ обобщава тълкуването си в контекста на класическото упражняване от администрацията на правомощията ѝ в специфични области на правото, които изискват специален професионален опит или специализирани познания, като поставя критерии за преценка дали контролът е достатъчен по смисъла на ЕКПЧ. От тази съдебна практика следва, че за да може даден <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> да реши правен спор относно граждански права и задължения в съответствие с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, той трябва да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси, които са от значение за отнесения до него спор. При определени условия извършваният от национален съд контрол за законосъобразност съответства на тези изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Въз основа на тази съдебна практика може да се приеме, че при липса на разпоредба на правото на Съюза по този въпрос същото не може да изисква от държава членка — в рамките на вземането предвид на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне на кандидат за международна закрила — да задължава сезирания национален съд да се произнася, като упражнява пълен съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>От друга страна, тъй като вземането предвид на някои последващи обстоятелства е задължително за постигането на съответствие с правото на Съюза, считам, че в такъв случай тези обстоятелства трябва да бъдат разгледани от същия национален съд, включително в рамките на друга жалба, или посредством такава, предявена пред друг национален съд, при условие че тези жалби са ефективен и бърз способ за защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. в този смисъл решения Shiri, точка 44 и Hasan, точка 31.</P></NOTE>. В този смисъл, без да се застрашава постигането на целта за бърза обработка на молбите за международна закрила, постановеното съдебно решение трябва да обвързва съда, сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне. Всъщност на кандидата за международна закрила трябва да се гарантира, че действително се вземат предвид обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на компетентната държава членка, за да се осигури ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В заключение, това че съдебният контрол на обстоятелствата, настъпили след приемането на решение за прехвърляне, е хармонизиран с правото на Съюза, не лишава държавите членки от възможността да определят компетентните съдилища и да уреждат процесуалните условия на правната защита в рамките на прилагането на член 27 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> и на член 47 от<?PAGE NO="18"?> Хартата. В това отношение държавите членки трябва да гарантират, че законосъобразността на решението за прехвърляне може да бъде поставена под въпрос при наличието на обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, които са определящи за правилното прилагане на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Безспорно изглежда трудно уловима разликата с положението, разгледано в делото, приключило с постановяването на решение Unibet<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070313">13 март 2007 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑432/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:163">EU:C:2007:163</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което Съдът постановява, че принципът на ефективната съдебна защита на правата, които правото на Съюза предоставя на правните субекти, трябва да се тълкува в смисъл, че той не изисква в правовия ред на държава членка да съществува самостоятелно средство за защита с основен предмет разглеждането на съответствието на националните разпоредби с член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС), когато други ефективни правни способи, които не са по-неблагоприятни от правните способи, уреждащи подобни национални искове или жалби, позволяват да се прецени инцидентно това съответствие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Тази разлика обаче се дължи на наличието в рамките на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> на специално правно основание за контрола, упражняван от националните съдилища, а именно член 27 от този регламент, с който се въвежда <HT TYPE="ITALIC">конкретно производство по обжалване</HT> на решението за прехвърляне. За сметка на това, що се отнася до обстоятелствата, настъпили след приемането на това решение и изтъкнати от кандидата за международна закрила, механизмите на националния съдебен контрол могат да приемат различни форми, стига да са спазени условията, които според мен са предвидени в правото на Съюза, както е посочено в точка 82 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Наличието на спешно производство и на временни мерки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В писменото си становище белгийското правителство изтъква, че по силата на Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Що се отнася до този закон, вж. <HT TYPE="ITALIC">Carlier</HT>, J.‑Y. Évolution procédurale du statut de l’étranger: constats, défis, propositions — Journal des tribunaux, No. 6425, <DATE ISO="20110212">12.02.2011</DATE>, p. 117.</P></NOTE> вземането предвид на обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, се извършва в условията на особена неотложност под формата на административно обезпечително производство. В такъв случай председателят на състава или съдът по споровете във връзка с режима на чужденците трябвало да разгледа всички представени пред него доказателства. Така белгийското право предвиждало разглеждане ex nunc на положението на кандидата за международна закрила. В рамките на временните мерки Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците също трябвало да извърши разглеждане ex nunc. Следователно всички средства за правна защита, с които разполагал този кандидат, позволявали вземането предвид на обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 82 от настоящото заключение, считам, че такива последващи обстоятелства могат да бъдат взети предвид в рамките на жалба, различна от тази срещу решението за прехвърляне, стига тя да представлява ефективен и бърз способ за защита, но в този случай решението по това друго производство трябва да обвързва съда, сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Така, взети заедно, средствата за правна защита, с които разполага кандидатът за международна закрила в дадена държава членка, трябва да позволяват да се вземат предвид всички обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила. В този смисъл тези средства за правна защита трябва да доведат до това <HT TYPE="ITALIC">окончателно</HT> да не може да бъде изпълнено решението за прехвърляне, ако такава е последицата от обстоятелствата, настъпили след неговото приемане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика системата за сътрудничество, установена от член 267 ДФЕС, е основана на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. В производство, образувано съгласно този член, националните разпоредби трябва да се тълкуват от юрисдикциите на държавите членки, а не от Съда и той не бива да се произнася относно съвместимостта на норми на вътрешното право с разпоредбите на правото на Съюза. За сметка на това Съдът е компетентен да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени съвместимостта на нормите на вътрешното право с правната уредба на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201118">18 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Syndicat CFTC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:932">EU:C:2020:932</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>С оглед на тази съдебна практика задача на запитващата юрисдикция е да провери доколко различните средства за правна защита, предвидени от националната правна уредба, позволяват да се изпълни условието обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за прехвърляне, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, да бъдат отчетени в пълна степен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В случай че това е така, то белгийската правна уредба е в съответствие с практиката на Съда, установена с решения Shiri и Hasan. В противен случай задължението на националния съд да взема предвид такива последващи обстоятелства няма да е изпълнено от гледна точка на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обстоятелството, че след отхвърлянето в дадена държава членка на молбата на кандидата за международна закрила неговият брат подава същата молба в тази държава членка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Ако се предположи, че националното право позволява да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне на кандидат за международна закрила, следва да се провери доколко изтъкнатият от жалбоподателя факт, че след отхвърлянето на молбата му за международна закрила неговият брат е подал молба в същата държава членка, може да има последици за определянето на компетентната държава членка в рамките на прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят твърди, че тъй като той и брат му са били подложени на едно и също преследване, съвместното разглеждане на молбите им за международна закрила, в случая от белгийските органи, може да им гарантира справедлив анализ на тези молби и ефективен достъп до международна закрила, като предотврати изпълнението на решението за прехвърлянето му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Що се отнася до този довод, следва да се подчертае, че всяка молба за международна закрила трябва да се обработва, като се разглежда конкретният случай на кандидата. Както отбелязва Съдът, от изискванията за индивидуално оценяване и пълно разглеждане на молбите за международна закрила следва, че макар да може да се прилагат мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, все пак по тези молби трябва да се разглежда положението на всяко съответно лице. Следователно тези молби не бива да се оценяват общо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ахмедбекова</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑652/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:801">EU:C:2018:801</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> обаче установява специфични критерии, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила. Такъв е случаят по-специално с положението на членовете на семейството, които са кандидати за международна закрила, както е предвидено в член 10 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>В случая братът на кандидат за международна закрила не може да се счита за един от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>членовете на семейството<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на член 2, буква ж) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> съгласно даденото в тази разпоредба определение. Ето защо във всички случаи нито кандидатът, нито брат му могат да се възползват от член 10 от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Впрочем запитващата юрисдикция посочва в решението си, че жалбоподателят не оспорва, че член 10 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> не е приложим за него.</P></NOTE>. Освен това пълнолетно лице, каквото е братът на жалбоподателя, не попада в приложното поле на член 11 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>В съдебното заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят посочва, че молбата му има връзка с член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, предвиждащ дискреционна клауза, съгласно която чрез дерогация от член 3, параграф 1 от този регламент всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Съгласно постановеното от Съда обаче член 27, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> трябва да се тълкува в смисъл, че не налага да се предвиди жалба срещу решението да не се използва предвидената в член 17, параграф 1 от този регламент възможност, независимо че това решение може да бъде оспорено по повод на жалба срещу решението за прехвърляне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190123">23 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.A. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑661/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:53">EU:C:2019:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства фактът, че след приемането от първата държава членка на решение, с което отказва да предостави право на пребиваване на кандидат за международна закрила, считайки, че разглеждането на молбата му е от компетентността на друга държава членка, братът на същия подава молба за международна закрила в първата държава членка, сам по себе си не прилича на последващо обстоятелство, което може да има последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на кандидата, в рамките на прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> във връзка с член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="21"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>Член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска кандидат за международна закрила да не разполага със способ за защита, който да му позволи да изтъкне обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърлянето му, които могат да имат последици за определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила. За целите на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила, такива последващи обстоятелства трябва да могат да бъдат взети предвид от същия национален съд като този, който се е произнесъл по решението за прехвърляне, включително в рамките на друга жалба, или посредством такава, предявена пред друг национален съд, при условие че тези жалби са ефективен и бърз способ за защита и решението по тях обвързва съда, сезиран с жалбата срещу решението за прехвърляне, като запитващата юрисдикция следва провери това<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>