<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-461/18 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0461</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:298">EU:C:2020:298</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>36</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>36</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C‑461/18 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др. и Съвет</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200423">23 април 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑461/18 P</P><P>Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd</P><P>срещу</P><P>Distillerie Bonollo SpA,</P><P>Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA,</P><P>Distillerie Mazzari SpA,</P><P>Caviro Distillerie Srl,</P><P>Съвет на Европейския съюз</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Дъмпинг</KEYWORD><KEYWORD>Внос на винена киселина с произход от Китай</KEYWORD><KEYWORD>Жалба, подадена от встъпила в първоинстанционното производство страна</KEYWORD><KEYWORD>Член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1225/2009</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна, подадена от производител от Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Пряко засягане</KEYWORD></INDEX><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обстоятелства по спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производството пред Съда и исканията на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По насрещната жалба</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Доводи на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на насрещната жалба</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на твърденията за наличие на единственото основание, изтъкнато в подкрепа на главното искане на Комисията в частта, в която са насочени срещу точки 59 и 63 от обжалваното съдебно решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="2"?><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на искането на Комисията да бъдат отхвърлени като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на искането на Комисията Съдът да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд, в частта, в която се позовава на доводите, посочени от Съвета в неговия отговор на поставените от Общия съд писмени въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съществото</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По главното искане на Комисията за отмяна на обжалваното съдебно решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По отправеното при условията на евентуалност искане на Комисията, в което тя моли Съда да отмени втора точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>VI.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По главната жалба</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Доводите на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на жалбата</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на единственото основание за обжалване</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По основателността</ITEM.CONT><ITEM.REF>29</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>VII.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съдебните разноски</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>VIII.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>36</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящата жалба Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd моли Съда да отмени решение от <DATE ISO="20180503">3 май 2018 г.</DATE>, Distillerie Bonollo и др./Съвет (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑431/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:251">EU:T:2018:251</NO.ECLI></REF.DOC.ECR></P></NOTE>, с което Общият съд отхвърля Регламент за изпълнение (ЕС) № 626/2012 на Съвета (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>спорният регламент<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент от <DATE ISO="20120626">26 юни 2012 година</DATE> за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 349/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 182, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Тъй като Changmao Biochemical Engineering не е страна, а е встъпило в производството пред Общия съд, тази жалба дава на Съда възможност да се произнесе по обхвата на член 56, втора алинея от Статута на Съда (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Статутът<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), съгласно който встъпилите в първоинстанционното производство страни могат да обжалват решение на Общия съд само ако това решение пряко ги засяга. Настоящото дело повдига и въпроса за обхвата на член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>основният регламент<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Регламент от <DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 година</DATE> за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="51" DATE.PUB="2009">ОВ L 343, 2009 г., стр. 51</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, който изисква при провеждане на преразглеждане на антидъмпингови мерки да се прилага същата методология, която е била приложена при първоначалното разследване, освен ако има промяна в обстоятелствата. Освен това, доколкото Комисията е подала насрещна<?PAGE NO="3"?> жалба, с която оспорва констатацията на Общия съд, че жалбоподателите — производители от Съюза, са пряко засегнати от спорния регламент, Съдът ще трябва да определи дали тълкуването на условието за пряко засягане в неотдавнашното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), се прилага в областта на антидъмпинговите мерки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 11, параграф 9 от основния регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Срок на действие, преразглеждане и възстановяване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>При провеждането на всяко преразглеждане или разследване за възстановяване на мита съгласно настоящия член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Винената киселина се използва при производството на вино и други напитки като хранителна добавка и като забавител за мазилки и други продукти. В Европейския съюз и Аржентина винената киселина L+ се произвежда от получавани при производството на вино вторични продукти, наречени винени утайки. В Китай винената киселина L+ и винената киселина DL се произвеждат от бензен. Винената киселина, произведена чрез химичен синтез, притежава същите физически и химически свойства и е предназначена за същите основни видове употреба като произведената от вторичните продукти, получавани при производството на вино.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Changmao Biochemical Engineering е китайски производител износител на винена киселина. Distillerie Bonollo SpA, Industria Chimica Valenzana SpA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>ICV<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), Distillerie Mazzari SpA, Caviro Distillerie Srl и Comercial Química Sarasa, SL (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>жалбоподателите в първоинстанционното производство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) са производители на винена киселина от Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20040924">24 септември 2004 г.</DATE> в Европейската комисия постъпва жалба относно дъмпингови практики в сектора на винената киселина, подадена от няколко производители от Съюза, сред които Industria Chimica Valenzana (ICV), Distillerie Mazzari SpA и Comercial Química Sarasa.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20041030">30 октомври 2004 г.</DATE> Комисията публикува в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="267" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2004">ОВ C 267, 2004 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20050727">27 юли 2005 г.</DATE> Комисията приема Регламент (ЕО) № 1259/2005 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="200" PAGE.FIRST="73" DATE.PUB="2005">ОВ L 200, 2005 г., стр. 73</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 42, стр. 22.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20060123">23 януари 2006 г.</DATE> Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 130/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="023" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 23, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 170.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно Регламент № 130/2006 на Changmao Biochemical Engineering и Ninghai Organic Chemical Factory (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>двамата китайски производители износители<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) е признат статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>СПИ<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), в съответствие с член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. За стоките, произвеждани от двамата китайски производители износители<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. съображения 14—17 от Регламент № 1259/2005 и съображения 12 и 42 от Регламент № 130/2006.</P></NOTE>, са наложени антидъмпингови мита съответно в размер на 10,1 % и 4,7 %. На всички други дружества е наложено антидъмпингово мито в размер на 34,9 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>След публикуването на <DATE ISO="20100804">4 август 2010 г.</DATE> на Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="211" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2010">ОВ C 211, 2010 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, на <DATE ISO="20101027">27 октомври 2010 г.</DATE> в Комисията постъпва искане за тяхното преразглеждане, подадено от петимата производители от Съюза, посочени в точка 5 по-горе. На <DATE ISO="20110126">26 януари 2011 г.</DATE> Комисията публикува Известие за откриване на процедура по преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Известие за откриване на процедура по преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие и по преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="024" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2011">ОВ C 24, 2011 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110609">9 юни 2011 г.</DATE> в Комисията постъпва искане за частично междинно преразглеждане по отношение на двамата китайски производители износители на основание член 11, параграф 3 от основния регламент. Това искане е подадено от петимата производители от Съюза, посочени в точка 5 по-горе. На <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE> Комисията публикува Известие за започване на частично междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="223" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2011">ОВ C 223, 2011 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120416">16 април 2012 г.</DATE> Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 349/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="110" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2012">ОВ L 110, 2012 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Регламент № 349/2012 запазва в сила антидъмпинговите мита, наложени с Регламент № 130/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>След приключване на процедурата по частично междинно преразглеждане относно двамата китайски производители износители на <DATE ISO="20120626">26 юни 2012 г.</DATE> Съветът приема спорния регламент, който изменя Регламент № 349/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>По същество спорният регламент не признава на двамата китайски производители износители СПИ и след като изчислява конструираната нормална стойност въз основа на получената информация от производител, оказал съдействие в държавата аналог (а именно Аржентина), антидъмпинговото мито за стоките, произвеждани от двамата китайски производители износители, е увеличено съответно от 10,1 % на 13,1 % и от 4,7 % на 8,3 %<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. съображения 17—21 и 27—29 от спорния регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121005">5 октомври 2012 г.</DATE> Changmao Biochemical Engineering подава жалба за отмяна на спорния регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Общият съд отменя този регламент в частта, която се прилага до Changmao Biochemical Engineering, с мотива че като отказват да предоставят на това дружество информация относно разликата в цените на винената киселина DL и винената киселина L +, която е един от основните елементи за изчисляване на нормалната стойност на киселината DL, Съветът и Комисията са нарушили правото на защита на Changmao Biochemical Engineering и член 20, параграф 2 от основния регламент. Това решение не е обжалвано.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120928">28 септември 2012 г.</DATE> жалбоподателите в първоинстанционното производство подават жалба за отмяна на спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160909">9 септември 2016 г.</DATE> и с определение от <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE> председателят на шести състав на Общия съд допуска Комисията и Changmao Biochemical Engineering да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета, като уточнява, че тъй като са подали молбите си за встъпване след изтичане на срока по член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="136" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1991">OВ L 136, 1991 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, последно изменен на <DATE ISO="20130619">19 юни 2013 г.</DATE>, ще им бъде позволено да представят становищата си само в устната фаза на производството въз основа на доклада от съдебното заседание, който им е предоставен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение Общият съд приема жалбата за допустима, приема, че първото основание на жалбоподателите е налице, и отменя спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Първо, Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съвета, според който жалбоподателите не са пряко и лично засегнати от спорния регламент и нямат правен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>По-специално<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Доколкото в жалбата си Changmao Biochemical Engineering оспорва само преценката на Общия съд относно условието за пряко засягане, но не и анализа му на условието за лично засягане или условието жалбоподателите да имат правен интерес, ще обобщя преценката на Общия съд само относно условието за пряко засягане.</P></NOTE> Общият съд приема, че жалбоподателите са пряко засегнати от спорния регламент. Той припомня, че съгласно съдебната практика това условие изисква, от една страна, обжалваният акт на Съюза да засяга пряко правното положение на жалбоподателя, и от друга, да няма никакво право на преценка за адресатите на този акт, на които е възложено изпълнението му. Последното изискване е изпълнено, тъй като държавите членки, на които е възложено изпълнението на спорния регламент, не разполагат с никакво право на преценка относно ставката на антидъмпинговото мито и налагането му за съответните продукти. Що се отнася до първото изискване, Съветът и Комисията твърдят, че изменението на ставката на антидъмпинговото мито, извършено със спорния регламент, не може да породи правни последици по отношение на жалбоподателите, тъй като, от една страна, те не плащали антидъмпингово мито, и от друга страна, нямали субективно право на конкурентите им да бъдат налагани антидъмпингови мита в определен размер. Общият съд отхвърля това твърдение. Всъщност, ако юрисдикциите на Съюза възприемат такова стеснително тълкуване на това изискване, всяка жалба, подадена от производител от Съюза срещу регламент за налагане на антидъмпингови мита, следвало системно да бъде обявявана за недопустима; същото се отнася и до всяка жалба, подадена от конкурент на получателя на помощ, обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар след приключване на официалната процедура по разследване, както и до всяка жалба, подадена от конкурент срещу решение, с което дадена концентрация е обявена за съвместима с вътрешния пазар. Такива жалби обаче многократно са обявявани за допустими в съдебната практика. Като се има предвид, че в настоящия случай<?PAGE NO="6"?> жалбоподателите са подали искане за частично междинно преразглеждане и наложените след тази процедура антидъмпингови мита са предназначени да компенсират вредата, претърпяна от тях в качеството им на производители конкуренти, действащи на същия пазар, Общият съд стига до извода, че те са пряко засегнати от спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Второ, Общият съд приема, че първото изтъкнато пред него основание, което е за нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Общият съд припомня изискването на член 11, параграф 9 от основния регламент, според който, ако няма промяна в обстоятелствата, във всички разследвания Комисията прилага същата методология като приложената в първоначалното разследване, като се вземат предвид разпоредбите на член 2 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В този случай в първоначалното разследване нормалната стойност за двамата китайски производители износители, на които е признат СПИ, била изчислена въз основа на действителните вътрешни продажни цени на всяко от дружествата, а за производителите износители, на които не е признат СПИ — въз основа на данни от производителя от държавата аналог, по-специално на вътрешните продажни цени в Аржентина. В спорния регламент в рамките на преразглеждането на двамата китайски производители износители бил отказан СПИ, поради което вече нямало как нормалната стойност да бъде определена въз основа на действителната вътрешна продажна цена, прилагана от всяко от тези две дружества. По същество тя била изчислена въз основа на производствените разходи в Аржентина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Според Общия съд обстоятелството, че в спорния регламент нормалната стойност за производителите износители, на които не е признат СПИ, е изчислена въз основа на производствените разходи в Аржентина, а не въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина, представлява промяна на методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент. Тъй като спорният регламент не посочва промяна в обстоятелствата, тази промяна на методологията не е в съответствие с въпросната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Вследствие на това Общият съд отменя спорния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Поради това не е било необходимо Общият съд да разглежда останалите четири основания, изтъкнати от жалбоподателите, а именно: i) нарушение на член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент във връзка с член 2, параграфи 1—3 от този регламент поради използването на конструирана нормална стойност вместо действителните вътрешни продажни цени в държавата аналог, ii) нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент при конструирането на нормалната стойност въз основа на разходите в държава, различна от държавата аналог, iii) нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент при конструирането на нормалната стойност поради използването на суровина, която не е еквивалентна, и iv) нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По искане на жалбоподателите той оставя в сила антидъмпинговото мито, наложено със спорния регламент, що се отнася до Ninghai Organic Chemical Factory, докато Комисията и Съветът не приемат мерките за изпълнение на обжалваното съдебно решение. Видно от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), това мито не е оставено в сила, що се отнася до Changmao Biochemical Engineering.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>С настоящата жалба Changmao Biochemical Engineering иска от Съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски, направени от него както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo, Industria Chimica Valenzana (ICV), Distillerie Mazzari и Caviro Distillerie (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Distillerie Bonollo<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) искат от Съда да отхвърли жалбата като недопустима и във всички случаи като неоснователна. Освен това Distillerie Bonollo иска от Съда да осъди жалбоподателя и всяка встъпила страна да заплатят съдебните разноски, направени от него в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Съветът иска от Съда да отхвърли жалбата като недопустима и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски за настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата като недопустима и във всеки случай като неоснователна, както и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Комисията подава насрещна жалба. Тя иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да обяви за недопустими твърденията за наличие на първите четири основания, изтъкнати пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Първите четири основания, изтъкнати пред Общия съд, са за i) нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, ii) нарушение на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент във връзка с член 2, параграфи 1—3 от същия регламент, iii) нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент и iv) нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент (вж. по-горе бележка под линия 17).</P></NOTE>, и да обяви за неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд, или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по петото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Петото основание, изтъкнато пред Общия съд, е за нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране (вж. бележка под линия 17 по-горе).</P></NOTE>. При условията на евентуалност Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която задължава Съвета да приеме мерките за неговото изпълнение. Комисията иска също Съдът да осъди Changmao Biochemical Engineering да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo иска от Съда да отхвърли твърденията по първото основание на насрещната жалба във втората му част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>В първото основание на насрещната жалба във втората му част се твърди, че петото основание, изтъкнато пред Общия съд, не е налице (вж. бележка под линия 19 по-горе).</P></NOTE> като недопустими или при условията на евентуалност, като неоснователни. Освен това Distellerie Bonollo иска от Съда да отхвърли насрещната жалба в останалата ѝ част като неоснователна или неотносима. Накрая, то иска от Съда да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Distillerie Bonollo в производството пред Съда, както и евентуалните разноски при връщане на делото пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Съветът поддържа исканията на Комисията от насрещната жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Changmao Biochemical Engineering иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да обяви за недопустими твърденията за наличие на първите четири основания, изтъкнати пред Общия съд, да обяви за неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по петото изтъкнато в първоинстанционното производство основание. При условията на евентуалност то иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която задължава Съвета да приеме мерки за изпълнение на решението. Накрая, то иска от Съда да осъди Distillerie Bonollo да му заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В проведеното на <DATE ISO="20191024">24 октомври 2019 г.</DATE> съдебно заседание Changmao Biochemical Engineering, Distillerie Bonollo, Съветът и Комисията представят устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По насрещната жалба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Като се има предвид, че подадената от Комисията насрещна жалба оспорва основно допустимостта на първоинстанционната жалба, тя следва да бъде разгледана на първо място.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли като недопустими твърденията за наличие на първите четири основания, изтъкнати пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Както бе посочено в бележка под линия 18, първите четири основания, изтъкнати пред Общия съд, са изведени от i) нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, ii) нарушение на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент във връзка с член 2, параграфи 1—3 от същия регламент, iii) нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент и iv) нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент.</P></NOTE>, и да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство или, при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за произнасяне по петото основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Както бе посочено в бележка под линия 19, петото основание, изтъкнато пред Общия съд, е за нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране.</P></NOTE>. При условията на евентуалност Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта, с която във втората точка от неговия диспозитив Съветът е задължен да приеме мерките за неговото изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното съдебно решение Комисията изтъква едно-единствено основание. Тя поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 51—73 от обжалваното съдебно решение е приел, че Distillerie Bonollo е пряко засегнато от спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Първо, Комисията изтъква, че Общият съд не можел да се основава на правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), за да възприеме широко тълкуване на условието за пряко засягане. Това тълкуване, съгласно което условието е изпълнено, когато обжалваният акт на Съюза поражда <HT TYPE="ITALIC">съществени</HT> последици за положението на жалбоподателя, било в несъответствие и с постоянната съдебна практика, която изисквала наличието на <HT TYPE="ITALIC">правни</HT> последици върху положението на жалбоподателя. На второ място, Комисията изтъква, че за да засегне правното положение на Distillerie Bonollo, спорният регламент трябва да му предоставя материално право. Според нея обаче Distillerie Bonollo няма право да изисква на производители от трети страни да бъдат наложени антидъмпингови мерки в определен размер, при положение че член 21 от основния регламент позволява на Съвета и на Комисията да не налагат мерки, когато това не е в интерес на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Комисията заключава, че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Поради това тя иска от Съда да отхвърли като недопустими твърденията за наличие на първите четири основания, изтъкнати пред Общия съд, и да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство. Що се отнася до последното основание, което е за нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране, Комисията признава, че то е допустимо, тъй като става въпрос за процесуално, а не за материалноправно основание. Според нея обаче то не е налице, тъй като в хода на административното производство Distillerie Bonollo е имало множество писмени и устни контакти с Комисията. В случай че Съдът все пак приеме, че не може да постанови окончателно решение по петото основание, изтъкнато пред Общия съд, Комисията иска делото да бъде върнато на Общия съд, за да се произнесе по това основание.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност Комисията иска от Съда да отмени втора точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение. В подкрепа на това искане тя изтъква едно-единствено основание, а именно че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като оставил в сила антидъмпинговото мито, наложено със спорния регламент, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>докато [Комисията] и [Съветът] не приемат мерките за изпълнение на [това] решение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Тя твърди, че след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Регламент (ЕС) № 37/2014 от <DATE ISO="20140115">15 януари 2014 година</DATE> за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 18, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> единствено Комисията можела да налага антидъмпингови мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Changmao Biochemical Engineering се присъединява към всички искания на Комисията, освен че, от една страна, не е съгласно с исканията, направени от нея при условията на евентуалност (обобщени в предходната точка), и от друга страна, иска от Съда да осъди Distillerie Bonollo да заплати съдебните разноски на Changmao Biochemical Engineering.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo счита, че насрещната жалба трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до твърдението на Комисията, че петото основание, изтъкнато пред Общия съд, не е налице, Distillerie Bonollo счита това твърдение за недопустимо. Първо, Общият съд изобщо не разгледал това основание, второ, това е фактически въпрос, и трето, насрещната жалба се позовава на отговора, който Съветът дава по писмените въпроси на Общия съд, от който Комисията не е трябвало да получава препис, тъй като е допусната да встъпи само въз основа на доклада от съдебното заседание. Във всеки случай Distillerie Bonollo посочва, че това твърдение е неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до твърденията за наличие на единственото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното съдебно решение, Distillerie Bonollo поддържа, че те са недопустими в частта, в която са насочени срещу точки 59 и 63 от обжалваното съдебно решение. Според него това е така, понеже, що се отнася до първата от тези две точки, Комисията оспорвала фактическа констатация, а по отношение на втората точка тя просто се опитвала да замени възприетото от Общия съд тълкуване със своето тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Освен това Distillerie Bonollo поддържа, че твърденията за наличие на това единствено основание за обжалване са напълно неоснователни или неотносими. Distillerie Bonollo изтъква по-специално че Общият съд не се основава на принципа на ефективна съдебна защита, за да разшири понятието за пряко засягане, тъй като в точка 93 от обжалваното съдебно решение той се позовал на този принцип за изчерпателност. Освен това, както приел Общият съд в точка 52 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е пряко засегнат от акт на Съюза, когато е засегнат в конкуренцията си с други участници на пазара. Действително този критерий бил потвърден от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ето защо Distillerie Bonollo счита, че е било пряко засегнато в качеството си на пряк конкурент на двамата китайски производители износители, чиито стоки спорният регламент не облага с достатъчно антидъмпингови мита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>На трето място, Distillerie Bonollo поддържа, че твърденията за наличие на единственото основание, което е изтъкнато в подкрепа на искането на Комисията, направено при условията на евентуалност, са неоснователни. Втората точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение задължавала не само Съвета, но и компетентната институция, а именно Комисията, да приеме мерките за изпълнение на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Съветът се присъединява и към двете искания на Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Първо, той счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, тъй като Общият съд допуснал грешка, като приел, че са допустими твърденията за наличие на изтъкнатите пред него четири материалноправни основания. Въпреки че условието за пряко засягане трябвало да се тълкува в светлината на принципа на ефективна съдебна защита, този принцип не можел да доведе до отмяна на условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС. Освен това приложима оставала съдебната практика, която изисква актът на Съюза да поражда последици за правното положение на жалбоподателя, а не за фактическото му положение. Регламент за налагане на антидъмпингови мита не можел да породи правно действие по отношение на производителите от Съюза, доколкото, от една страна, тези производители не плащали тези мита, и от друга страна, нямали право да бъдат налагани мита на производители износители от трети страни. Ето защо Общият съд неправилно приел в точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение по същество, че условието за пряко засягане е изпълнено, когато е засегнато фактическото положение на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Второ, Съветът иска от Съда, в случай че отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Трето, Съветът поддържа, че ако Съдът реши да не отмени обжалваното съдебно решение, той все пак трябва да отмени втора точка от диспозитива на това решение, тъй като Регламент № 37/2014 предоставял правомощие за приемане на антидъмпингови мерки само на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>С насрещната си жалба Комисията иска отмяна на обжалваното съдебно решение (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>главното искане на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), с мотива че в точки 51—73 от това решение Общият съд неправилно приел, че Distillerie Bonollo е пряко засегнато от спорния регламент. При условията на евентуалност Комисията иска отмяна на втората точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение в частта, в която тази точка задължава Съвета да приеме мерките за изпълнение на това решение (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>искането на Комисията, отправено при условията на евентуалност<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), с мотива че след влизането в сила на Регламент № 37/2014 единствено тя може да налага антидъмпингови мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo настоява двете искания на Комисията да бъдат отхвърлени, докато Съветът и Changmao Biochemical Engineering се присъединяват към тях.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на насрещната жалба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo оспорва допустимостта, първо, на твърденията за наличие на единственото основание, изтъкнато в подкрепа на главното искане на Комисията, а именно за грешка в преценката за пряко засягане в частта, в която твърденията по това основание са насочени срещу някои точки от обжалваното съдебно решение, и второ, на искането на Комисията Съдът да отхвърли петото основание, изтъкнато пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>От съображения за яснота подчертавам, че всички възражения за недопустимост се отнасят до главното искане на Комисията. Те не се отнасят до искането на Комисията, направено при условията на евентуалност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Според мен тези възражения за недопустимост трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на твърденията за наличие на единственото основание, изтъкнато в подкрепа на главното искане на Комисията в частта, в която са насочени срещу точки 59 и 63 от обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На първо място, Distillerie Bonollo поддържа, че твърденията за наличие на единственото основание, изтъкнато от Комисията, са недопустими в частта, в която са насочени срещу точка 59 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд констатира, че Distillerie Bonollo е пряко засегнато от спорния регламент, тъй като с него на двамата китайски производители износители се налагат антидъмпингови мита, предназначени да компенсират вредата, претърпяна от Distillerie Bonollo в качеството му на конкурент на двамата китайски производители. Според Distillerie Bonollo това е фактически въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Считам, че това възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено. Комисията не оспорва констатацията на Общия съд в точка 59 от обжалваното съдебно решение, че Distillerie Bonollo е пряк конкурент на двамата китайски производители износители, което действително е фактическа констатация, която не подлежи на контрол от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Philips и Philips France/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/17 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:774">EU:C:2018:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Вместо това доводът на Комисията във връзка с точка 59 от обжалваното съдебно решение е, че вредата, понесена от промишлеността на Съюза, е оценена не в спорния регламент, а в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>предишни правни актове<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> (а именно Регламент № 349/2012 и Регламент № 130/2006), поради което последиците за правното положение на Distillerie Bonollo са причинени не от спорния регламент, а от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>предишни правни актове<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Това е правен въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>На второ място, Distillerie Bonollo поддържа, че твърденията за наличие на единственото основание са недопустими в частта, в която са насочени срещу точка 63 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд отхвърля довода на Съвета, че за да е изпълнено условието за пряко засягане, жалбоподателят трябва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>[има] субективно право да бъдат налагани антидъмпингови мита в конкретен размер<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Според Distillerie Bonollo Комисията се опитва просто да замени възприетото от Общия съд тълкуване със своето тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Според мен и това възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено. Вярно е, че този довод е изтъкнат в първоинстанционното производство от Съвета и че Комисията встъпва в първоинстанционното производство в негова подкрепа. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, ако жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не може да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Canadian Solar Emea и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:258">EU:C:2019:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това Комисията оспорва конкретна точка от обжалваното съдебно решение, а именно точка 63.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на искането на Комисията да бъдат отхвърлени като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В насрещната жалба, след като излага причините, поради които според нея Distillerie Bonollo не е пряко засегнато от спорния регламент, и заключава, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в неговата цялост, Комисията иска от Съда да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото изтъкнато пред Общия съд основание, което е за нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo оспорва допустимостта на искането на Комисията да бъдат отхвърлени като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд. Първо, Общият съд не се бил произнесъл по това пето основание, и второ, въпросът дали е било нарушено по-специално правото на защита на Distillerie Bonollo, бил фактически.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Считам, че това възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Първо, вярно е, че в обжалваното съдебно решение Общият съд не е разгледал петото изтъкнато пред него основание. Не е и било необходимо, тъй като той приема, че първото основание за нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент е налице, и отменя спорния регламент на това основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. точки 142 и 143 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. От това обаче не следва, че искането на Комисията да бъдат отхвърлени като неоснователни твърденията за наличие на петото изтъкнато в първоинстанционното производство основание е недопустимо. Всъщност от жалбата е видно, че Комисията иска от Съда да разгледа и отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото изтъкнато в първоинстанционното производство основание, <HT TYPE="ITALIC">упражнявайки правомощието на Съда по член 61 от Статута да постанови окончателно решение</HT>, след като отмени решението на Общия съд. Действително в насрещната жалба Комисията иска от Съда да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото изтъкнато в първоинстанционното производство основание едва <HT TYPE="ITALIC">след като</HT> излага причините, поради които Distillerie Bonollo не е пряко засегнато от обжалваното съдебно решение и поради които следователно то трябва да бъде отменено. Освен това в писмената си реплика Комисията пояснява, че представя становището си по петото изтъкнато пред Общия съд основание, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>за да подпомогне Съда при упражняване на правомощията, предоставени му съгласно член 61 от Статута<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Второ, въпреки че член 61 от Статута не уточнява дали при постановяване на окончателно решение Съдът може да решава фактически въпроси, на практика той е приел, че е компетентен да го направи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chronopost/UFEX и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/06 P и C‑342/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:375">EU:C:2008:375</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0164">164</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100121">21 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Audi/СХВП</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑398/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:29">EU:C:2010:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120503">3 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑24/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:266">EU:C:2012:266</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191128">28 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ABB/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/18 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1027">EU:C:2019:1027</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно, ако за постановяване на решение по петото изтъкнато в първоинстанционното производство основание се изисква фактическа преценка, това не би повлияло на допустимостта на искането на Комисията твърденията за наличие на това основание да бъдат отхвърлени като неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на искането на Комисията Съдът да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото основание, изтъкнато пред Общия съд, в частта, в която се позовава на доводите, посочени от Съвета в неговия отговор на поставените от Общия съд писмени въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В насрещната жалба в подкрепа на искането си Съдът да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото изтъкнато пред Общия съд основание, Комисията се позовава на отговора на Съвета на писмените въпроси, поставени от Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>По-конкретно Комисията се позовава на изявлението на Съвета в отговора му на писмените въпроси на Общия съд, че за да се определи дали Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, следва да се вземе предвид не само текстът на спорния регламент, но също устните и писмените контакти, осъществени в хода на административното производство. Комисията се позовава и на друго изявление на Съвета в отговора му на писмените въпроси на Общия съд, според което Distillerie Bonollo не твърди, че мотивите са недостатъчни, а само оспорва подхода на Съвета и на Комисията, което не било достатъчно, за да се установи нарушение на правото на защита или на задължението за мотивиране.</P></NOTE> в рамките на процесуално-организационните действия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точка 34 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo поддържа, че е недопустимо позоваването в насрещната жалба на отговора, даден от Съвета на писмените въпроси на Общия съд. Според Distillerie Bonollo това произтичало от факта, че Комисията е допусната да встъпи в първоинстанционното производство на основание член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE>, т.е. въз основа на доклада от съдебното заседание. Следователно Комисията нямала право да получи препис от отговора, даден от Съвета на писмените въпроси на Общия съд. Ето защо Distillerie Bonollo иска от Съда да не се произнася по искането на Комисията Съдът да отхвърли като неоснователни твърденията за наличие на петото изтъкнато пред Общия съд основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Според мен насрещната жалба не може да бъде обявена за недопустима в частта, в която се позовава на доводите, изтъкнати от Съвета в отговора му на писмените въпроси на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В случая Комисията е допусната да встъпи пред Общия съд на основание член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. точка 20 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Съгласно член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> в случаите, в които молбата за встъпване е направена след изтичането на шестседмичния срок от публикуването в <HT TYPE="ITALIC">Официалния вестник на Европейския съюз</HT> на известието за образуване на производство, встъпилата страна <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>може въз основа на изпратения ѝ доклад за съдебното заседание да представи становището си по време на устната фаза на производството<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Следователно в този случай встъпилата страна няма право да получи преписи от жалбата, от писмената защита, от писмената реплика или от писмената дуплика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090326">26 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Selex Sistemi Integrati/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑113/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:191">EU:C:2009:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В случая обаче Комисията е имала право да получи препис от жалбата и от писмената защита. Това е така, защото член 24, параграф 7 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Понастоящем член 82 от Процедурния правилник на Общия съд.</P></NOTE> предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>когато Съветът или [Комисията] не са страна по дело, Общият съд им изпраща преписи от исковата молба или жалбата и от писмената защита без приложенията към тях, за да им даде възможност да установят дали е направено възражение за неприложимостта на техен акт по смисъла на член 277 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че доводите, изтъкнати от Съвета в отговора му на писмените въпроси на Общия съд, на които се позовава Комисията в насрещната си жалба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. бележка под линия 29 по-горе.</P></NOTE>, се съдържат и в подадената пред Общия съд писмена защита на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>В писмената си защита пред Общия съд Съветът отбелязва, че въпросът дали Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране трябва да се преценява не само в светлината на текста на член 296 ДФЕС, но и в светлината на информацията, обменена в хода на антидъмпинговата процедура. Отново в писмената си защита пред Общия съд Съветът добавя, че вместо да повдига въпроса дали мотивите са достатъчни, жалбоподателите в първоинстанционното производство критикуват подхода на Съвета и на Комисията по същество.</P></NOTE>, от която Комисията е имала право да получи препис.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>При това положение, независимо дали Комисията е имала право да получи препис от отговора, даден от Съвета на въпросите на Общия съд, фактът, че в насрещната си жалба тя се позовава на доводи, изтъкнати от Съвета в отговора му на посочените въпроси, не може да доведе до недопустимост на насрещната жалба в частта, в която тя се позовава на доводите на Съвета.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По съществото</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Както бе посочено по-горе в точка 56, Комисията иска отмяна на обжалваното съдебно решение или, при условията на евентуалност, отмяна на втора точка от диспозитива на това решение. Ще разгледам последователно всяко от исканията.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По главното искане на Комисията за отмяна на обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>С единственото си основание за обжалване Комисията поддържа, че Общият съд допуснал грешка, като приел, че Distillerie Bonollo е пряко засегнато от спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическите или юридическите лица могат да заведат иск срещу решенията, които не са адресирани до тях, само ако те ги засягат пряко и лично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика условието, че решението — предмет на производството, трябва да засяга пряко физическото или юридическото лице, изисква кумулативно наличие на два критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:155">EU:C:2019:155</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:923">EU:C:2019:923</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В точка 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че спорният регламент поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателите в първоинстанционното производство, тъй като процедурата по частично междинно преразглеждане е открита по тяхна инициатива и наложените в края на тази процедура антидъмпингови мита са предназначени да компенсират вредите, претърпени от тях в качеството им на конкурент на двамата китайски производители износители. Що се отнася до втория критерий за пряко засягане, той също бил изпълнен, тъй като държавите членки не разполагали с никакво право на преценка относно ставката на антидъмпинговото мито и налагането му за съответните продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че насрещната жалба оспорва само анализа на първия критерий за пряко засягане, направен от Общия съд в точки 51—73 от обжалваното съдебно решение, но не и анализа на втория критерий в точка 50 от това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че спорният регламент не поражда последици за правното положение на Distillerie Bonollo, тъй като то не разполага с никакво право, което приемането на посочения регламент може да засегне. Според нея, макар основният регламент да предоставя процесуални права на Distillerie Bonollo в качеството му на жалбоподател, за да се прецени дали неговото правно положение е засегнато, релевантни са само материалните права, а не процесуалните. Нито Договорът за функционирането на ЕС, нито основният регламент обаче предоставяли на Distillerie Bonollo материално право на конкурентните му производители от трети страни да бъдат налагани антидъмпингови мита в определен размер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>От своя страна Distillerie Bonollo счита, че спорният регламент поражда пряко последици за правното му положение, тъй като то има право да не бъде подлагано на <HT TYPE="ITALIC">нарушена поради дъмпинг</HT> конкуренция на пазара, на който осъществява дейност. Това следвало по аналогия от точка 50 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Считам, че Съдът следва да отхвърли твърденията за наличие на единственото основание, изтъкнато в подкрепа на главното искане на Комисията. Както ще обясня по-нататък, предлагам към настоящото дело да се приложи възприетото от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и да се заключи, че спорният регламент поражда пряко последици за правното положение на Distillerie Bonollo предвид правото му да не бъде подлагано на нарушена поради дъмпинг конкуренция на пазара, на който осъществява дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В самото начало отбелязвам, че противно на поддържаното от Съвета, от обстоятелството, че спорният регламент не изисква от Distillerie Bonollo да заплаща антидъмпингови мита, не следва, че този регламент не поражда последици за правното положение на посоченото дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Това е така защото антидъмпинговите мита по дефиниция се налагат върху продуктите на производители от трети страни, а не върху продуктите на производители от Съюза като Distillerie Bonollo. Следователно, ако Съдът възприеме подхода на Съвета, производителите от Съюза няма да са процесуално легитимирани да искат отмяната на регламент, с който се налагат антидъмпингови мерки. Това едва ли е в съответствие с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850320">20 март 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Timex/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>264/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:119">EU:C:1985:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑364/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:696">EU:T:2018:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в които подадената от производител от Съюза жалба за отмяна е приета за допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Друг довод в подкрепа на становището, изложено в точка 85 по-горе, е фактът, че антидъмпинговите мита се заплащат от вносителите на съответния продукт в Съюза и се събират от митническите органи на държавите членки при пускането на този продукт на пазара в Съюза. Те не се заплащат от производителите износители. Следователно, ако Съдът възприеме подхода на Съвета, производителите износители няма да са процесуално легитимирани да искат отмяната на регламент, който налага антидъмпингови мита върху вноса на техните собствени стоки в Съюза. Това също едва ли ще съответства на установената съдебна практика, която счита за допустими исковете или жалбите, предявени, съответно подадени, от производителите и износителите на въпросния продукт, за които въз основа на информация, свързана с тяхната стопанска дейност, се предполага, че извършват дъмпинг<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840221">21 февруари 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allied Corporation и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>239/82 и 275/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:68">EU:C:1984:68</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870507">7 май 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>NTN Toyo Bearing и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>240/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:202">EU:C:1987:202</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960918">18 септември 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Climax Paper/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑155/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1996:118">EU:T:1996:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970925">25 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shanghai Bicycle/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑170/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:134">EU:T:1997:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huvis/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑536/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:432">EU:T:2013:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cixi Jiangnan Chemical Fiber и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑537/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:428">EU:T:2013:428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140116">16 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>BP Products North America/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:7">EU:T:2014:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unitec Bio/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑111/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:505">EU:T:2016:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Molinos Río de la Plata и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:509">EU:T:2016:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑351/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:616">EU:T:2016:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171010">10 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolachi Raj Industrial/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑435/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:712">EU:T:2017:712</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Освен това, както бе посочено в точка 85 по-горе, споделям становището на Distillerie Bonollo, че като го поставя в неблагоприятно конкурентно положение, спорният регламент засяга пряко правото му да не бъде подлагано на нарушена конкуренция на пазара, на който осъществява дейността си.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Първо, това следва от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В него Съдът приема, че решението, с което Комисията, от една страна, установява, че някои мерки представляват несъвместими държавни помощи, но не разпорежда възстановяването им, и от друга страна, установява, че други мерки не представляват държавни помощи, поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателите в първоинстанционното производство, поради това че ги поставя в неблагоприятно конкурентно положение и по този начин засяга правото им да не бъдат подлагани на нарушена от разглежданите мерки конкуренция на пазара, на който осъществяват дейността си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Съдът се основава на факта, че жалбоподателите в първоинстанционното производство, а именно г‑н Ferracci — собственик на база за настаняване на хотелски начала от типа Bed &amp; Breakfast, и Scuola Elementare Maria Montessori — частно учебно заведение, предоставят услуги, които са сходни на предоставяните от получателите по схемата за помощи, а именно църковни и религиозни институции. Освен това обектите на г‑н Ferracci и Scuola Elementare Maria Montessori са разположени в непосредствена близост до получателите на помощите. Поради това те спадат към същия географски пазар на услуги. Тъй като г‑н Ferracci и Scuola Elementare Maria Montessori a priori можели да се ползват от разглежданите в спорното решение помощи, то можело да ги постави в по-неблагоприятно конкурентно положение (вж. т. 50 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑622/16 P-C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както Съдът постановява, това право е предоставено на жалбоподателите в първоинстанционното производство от разпоредбите на Договора относно държавните помощи, а именно членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, които целят защита на конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. точки 43 и 52 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Предлагам към настоящото дело, което не се отнася до правилата относно държавните помощи, а до антидъмпингови разпоредби, да се приложи възприетото от Съда в посоченото в предходната точка решение. Считам, че спорният регламент поражда пряко последици за правното положение на Distillerie Bonollo предвид правото му да не бъде подлагано на конкуренция, която е нарушена не от държавна помощ (какъвто е случаят в това решение), а от дъмпингови практики на пазара, на който то осъществява дейността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В подкрепа на това разрешение отбелязвам, че антидъмпинговите правила, както и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, целят да защитят конкуренцията. Действително, съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент антидъмпинговите мерки имат двойна цел: те се стремят, от една страна, да елиминират нарушаващите търговията последици от дъмпинга, и от друга страна, да възстановят реалната конкуренция. Подчертавам обаче, че дъмпинговите практики следва да се считат за <HT TYPE="ITALIC">нелоялна конкуренция</HT> от страна на производителите от трети държави, от която производителите от Съюза трябва да бъдат защитени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Reymond</HT>, D. Action antidumping et droit de la concurrence dans l’Union européenne. Bruylant, 2016 (т. 60).</P></NOTE>. Съгласно постоянната съдебна практика приемането на антидъмпингови мита представлява защитна и превантивна мярка срещу нелоялната конкуренция, произтичаща от дъмпингови практики<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Industrie des poudres sphériques/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:531">EU:C:2000:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑351/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:616">EU:T:2016:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключенията на генералния адвокат Van Gerven по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Nölle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/90</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:233">EU:C:1991:233</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gul Ahmed Textile Mills/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:214">EU:C:2018:214</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо според мен елиминирането на нарушаващите търговията последици е преди всичко условие за възстановяване на лоялната конкуренция на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Отбелязвам също че значението на свързаната с реалната конкуренция цел на антидъмпинговите мита се потвърждава от правилото за по-ниското мито. По силата на това правило, предвидено в член 9, параграф 4, последно изречение от основния регламент, размерът на антидъмпинговото мито трябва да се определи въз основа на дъмпинговия марж, освен ако маржът на вредата е по-нисък от дъмпинговия марж, в който случай антидъмпинговото мито трябва да се изчисли въз основа на маржа на вредата. Правилото за<?PAGE NO="17"?> по-ниското мито гарантира, че промишлеността на Съюза не получава закрила, която надхвърля необходимото за предотвратяване на вредоносните последици от дъмпинговия внос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Canadian Solar Emea и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:258">EU:C:2019:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0167">167</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0168">168</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тоест че по отношение на този внос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Заключение на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Moser Baer India/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑535/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:532">EU:C:2008:532</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0170">170</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑351/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:616">EU:T:2016:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> на промишлеността на Съюза не се предоставя конкурентно предимство, което надхвърля необходимото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Ето защо по аналогия с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), трябва да се приеме, че спорният регламент засяга пряко правото на Distillerie Bonollo да не бъде подлагано на нарушена поради дъмпинг конкуренция на пазара, на който то осъществява дейността си, и следователно поражда пряко последици за правното му положение. Както констатира Общият съд в точка 59 от обжалваното съдебно решение, Distillerie Bonollo е производител на винена киселина от Съюза, който осъществява дейност на същия пазар като двамата китайски производители износители. Ето защо, налагайки на тези двама производители износители антидъмпингови мита, за които се твърди, че са недостатъчни, спорният регламент може да го постави в неблагоприятно конкурентно положение на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Второ, противно на поддържаното от Комисията, от член 9, параграф 4 и член 21 от основния регламент не следва, че Distillerie Bonollo няма право да не бъде подлагано на нарушена поради дъмпинг конкуренция на пазара, на който то осъществява дейността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Според Комисията, когато се установи, че е налице дъмпинг, вреда и че той е причинил вредата, тя все пак може по силата на член 9, параграф 4 и член 21 от основния регламент да не наложи антидъмпингови мерки, ако те не са в интерес на Съюза. Според нея от това следва, че Distillerie Bonollo не разполага с материално право на защита срещу дъмпинг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Не приемам този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Действително според практиката на Общия съд промишлеността на Съюза няма право да бъдат налагани защитни мерки дори когато се установи наличието на дъмпинг и вреда, доколкото такива мерки могат да бъдат наложени само когато бъде установено и че те са оправдани в интерес на Съюза в съответствие с член 9, параграф 4 и член 21 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030708">8 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Euroalliages и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑132/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:189">EU:T:2003:189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150430">30 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>VTZ и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑432/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:248">EU:T:2015:248</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0162">162</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За да се изследва интересът на Съюза, е необходим анализ на вероятните последици както от прилагането, така и от неприлагането на предложените мерки за интереса на промишлеността на Съюза и за другите засегнати интереси, т.е. на вносителите, промишлеността нагоре по веригата, ползвателите и преработвателите на съответния продукт, както и на потребителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. член 21, параграф 2 от основния регламент.</P></NOTE>. Това изисква претеглянето на техните интереси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>T.KUP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:469">EU:C:2017:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи обаче, че това е отрицателно изискване. Съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент Комисията може да не приеме предложените антидъмпингови мерки само ако те <HT TYPE="ITALIC">не</HT> са в интерес на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150430">30 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>VTZ и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑432/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:248">EU:T:2015:248</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0163">163</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. На практика Комисията много рядко е решавала да не налага антидъмпингови мерки с мотива, че макар да са били изпълнени останалите три условия (а именно наличие на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка), налагането им не е било в интерес на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Juramy</HT>, H. Anti-Dumping in Europe: What About Us(ers)?“ — Global Trade and Customs Journal, 2018, No. 11/12, 511—518 (516—517), и <HT TYPE="ITALIC">Melin</HT>, Y. Users in EU Trade Defence Investigations: How to Better Take their Interests into Account, and the New Role of Member States as user Champions after Comitology. — Global Trade and Customs Journal, 2016, No. 3, 88—121 (стр. 96).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Освен това бих искал да подчертая, че обстоятелството, че Комисията може да откаже да разпореди възстановяване на неправомерни и несъвместими държавни помощи, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Съгласно член 16, параграф 1, последно изречение от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="248" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">OB L 248, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></NOTE>, или обстоятелството, че съответната държава членка може да откаже да изпълни решението за възстановяване в случай на абсолютна невъзможност за правилното му изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑481/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:845">EU:C:2017:845</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не е попречило на Съда да постанови в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че конкурентите на получателите на държавни помощи имат право да не бъдат подлагани на нарушена поради държавна помощ конкуренция на пазара, на който осъществяват дейността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>По-специално, когато възстановяването на неправомерна и несъвместима помощ би накърнило принципа на защита на оправданите правни очаквания на получателя на помощта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑372/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:234">EU:C:2004:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Комисията вече не е длъжна да разпореди възстановяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>World Duty Free Group/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑219/10 RENV</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:784">EU:C:2018:784</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0264">264</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0268">268</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тя не трябва да разпорежда възстановяването ѝ. В този случай констатацията, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар, не води до възстановяване на конкуренцията на съответния пазар. Както обаче бе посочено в предходната точка, това не е попречило на Съда да приеме, че конкурентите на получателя на помощта имат право да не бъдат подлагани на нарушена поради държавна помощ конкуренция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>По същия начин, когато налагането на антидъмпингови мерки не е в интерес на Съюза, Комисията може да реши да не приема такива мерки. В този случай нарушенията на търговията, произтичащи от дъмпинговите практики, не се елиминират и конкуренцията на вътрешния пазар не се възстановява. Това не би трябвало да попречи на Съда да приеме, че производител от Съюза има право да не бъде подлаган на нарушена поради дъмпинг конкуренция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Трето, противно на поддържаното от Комисията и Съвета, ако Съдът приеме, че в конкретния случай е изпълнен първият критерий, за да е налице пряко засягане, това няма да се дължи само на фактическите последици от спорния регламент за положението на Distillerie Bonollo (за разлика от неговите правни последици).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Всъщност, както бе посочено в точка 85 по-горе, спорният регламент поражда пряко последици за положението на Distillerie Bonollo предвид <HT TYPE="ITALIC">правото</HT> му да не бъде подлагано на нарушена поради дъмпинг конкуренция, а не с оглед на евентуалните фактически последици от този регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Отбелязвам също че няма противоречие между предложеното в точка 85 по-горе и точка 81 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:155">EU:C:2019:155</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В тази точка Съдът постановява, че обстоятелството, че регламент за налагане на антидъмпингови мита върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати поставя американските производители на биоетанол в неблагоприятно конкурентно положение, само по себе си не позволява да се счита, че този регламент ги засяга пряко. Най-напред ще отбележа, че тези американски производители на биоетанол са <HT TYPE="ITALIC">производители от трети страни</HT>, чиито продукти са обложени с антидъмпингови мита, докато аз предлагам да се приеме, че <HT TYPE="ITALIC">производителите от Съюза</HT> имат право да не бъдат подлагани на нарушена поради дъмпинг конкуренция. Второ, тези американски производители на биоетанол не са осъществявали дейност на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Американските производители на биоетанол не са изнасяли пряко продукцията си на пазара на Съюза, а са я продавали на вътрешния пазар (САЩ) на несвързани търговци/извършващи смесване предприятия, които впоследствие са смесвали биоетанола с бензин, предназначен по-специално за износ за Съюза (заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:794">EU:C:2018:794</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, докато аз предлагам да се приеме, че това право имат действителните, а не потенциалните участници на пазара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Това е в съответствие с точки 46 и 50 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑622/16 P—C‑624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Четвърто, противно на поддържаното от Комисията и Съвета, предложеното в точка 85 по-горе не е равносилно на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>смекчаване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на първия критерий за пряко засягане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 87 по-горе, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850320">20 март 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Timex/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>264/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:119">EU:C:1985:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), се приема, че производителите от Съюза са процесуално легитимирани да искат отмяна на регламент за налагане на антидъмпингови мерки. Освен това в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑364/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:696">EU:T:2018:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), се приема за допустима процесуалната легитимация на производителите от Съюза да искат отмяна на решение, с което за целите на изпълнението на решение на Съда Комисията е постановила да не се събират антидъмпингови мита върху вноса на продукти, произведени от конкретен производител износител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Ето защо, ако Съдът приеме, че спорният регламент поражда пряко последици за правното положение на Distillerie Bonollo, това няма да представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>смекчаване<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на условието за пряко засягане, за разлика от поддържаното от Комисията и Съвета. Решението му ще съответства на посочената в предходната точка съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Конкретен довод в подкрепа на този извод е фактът, че когато в областта на антидъмпинговите мерки се е установявало, че жалбоподателите (независимо дали става въпрос за производители, производители износители или вносители от Съюза) не са процесуално легитимирани да искат отмяната на регламент за налагане на антидъмпингови мерки, това е било защото не са били лично засегнати от този регламент, а не тъй като не са били пряко засегнати от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020228">28 февруари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>BSC Footwear Supplies и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑598/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:52">EU:T:2002:52</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060127">27 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Mannekus/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑280/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:32">EU:T:2006:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120419">19 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Würth и Fasteners (Shenyang)/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑162/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:187">EU:T:2012:187</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130205">5 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>BSI/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑551/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:60">EU:T:2013:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cixi Jiangnan Chemical Fiber и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑537/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:428">EU:T:2013:428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140121">21 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bricmate/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑596/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:53">EU:T:2014:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140307">7 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>FESI/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑134/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:143">EU:T:2014:143</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Molinos Río de la Plata и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:509">EU:T:2016:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170125">25 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internacional de Productos Metálicos/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑217/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:37">EU:T:2017:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), потвърдено в производство по обжалване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internacional de Productos Metálicos/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑145/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:839">EU:C:2018:839</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Доколкото ми е известно, съществува само едно изключение. Това е решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:155">EU:C:2019:155</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което се приема, че американските производители на биоетанол не са процесуално легитимирани с мотива, че не са пряко засегнати от обжалвания акт. Както обаче бе посочено в точка 105 по-горе, това се дължи на особеното обстоятелство, че тези производители не са изнасяли пряко биоетанол в Съюза и че следователно продукцията им не е била пряко обложена с наложените антидъмпингови мита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Освен това по делата, в които се приема, че жалбоподателите са процесуално легитимирани да искат отмяната на регламент, с който се налагат антидъмпингови мерки условието за пряко засягане не е било разглеждано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840221">21 февруари 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allied Corporation и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>239/82 и 275/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:68">EU:C:1984:68</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850320">20 март 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Timex/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>264/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:119">EU:C:1985:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870507">7 май 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>NTN Toyo Bearing и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>240/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:202">EU:C:1987:202</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900314">14 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nashua Corporation и др./Комисия и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑133/87 и C‑150/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:115">EU:C:1990:115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900314">14 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gestetner Holdings/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:116">EU:C:1990:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900711">11 юли 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neotype Techmashexport/Комисия и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑305/86 и C‑160/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:295">EU:C:1990:295</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910516">16 май 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Extramet Industrie/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑358/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:214">EU:C:1991:214</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huvis/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑536/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:432">EU:T:2013:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cixi Jiangnan Chemical Fiber и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑537/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:428">EU:T:2013:428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или е прието, че то е изпълнено. В случаите, в които условието е прието за изпълнено, това е направено поради втория критерий за пряко засягане, а именно, както бе припомнено в точка 80 от настоящото заключение, поради това че митническите органи на държавите членки са длъжни, без да разполагат с каквато и да било свобода на преценка, да събират наложените с антидъмпингов регламент мита. Първият критерий не е разглеждан<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960918">18 септември 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Climax Paper/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑155/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1996:118">EU:T:1996:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970925">25 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shanghai Bicycle/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑170/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:134">EU:T:1997:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140116">16 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>BP Products North America/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:7">EU:T:2014:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unitec Bio/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑111/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:505">EU:T:2016:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Molinos Río de la Plata и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:509">EU:T:2016:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑351/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:616">EU:T:2016:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171010">10 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolachi Raj Industrial/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑435/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:712">EU:T:2017:712</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Доколкото ми е известно, съществуват само две изключения. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Starway/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑80/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:216">EU:T:2000:216</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е установено, че регламент за разширяване на обхвата на антидъмпингови мерки поражда пряко последици за правното положение на вносител. Мотивите за това са, че предвидената в този регламент възможност на Комисията да освободи жалбоподателя от митото с разширен обхват (когато вносът не представлява заобикаляне на първоначалното мито) при обстоятелствата на случая е била чисто теоретична<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Starway/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑80/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:216">EU:T:2000:216</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По подобен начин в решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑364/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:696">EU:T:2018:696</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е установено, че решение, което предвижда несъбирането на антидъмпингови мита, поражда пряко последици за положението на производителите от Съюза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>в рамките на процедурата, в която са приети антидъмпинговите мерки<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Общият съд посочва по-специално обстоятелството, че жалбата, довела до приемането на първоначалния регламент, и искането за преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие са подадени от стопанско сдружение от името на производители от Съюза, сред които са и жалбоподателите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑364/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:696">EU:C:2018:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение припомням, че както бе споменато в точка 85 по-горе, за да се определи дали първият критерий за пряко засягане е изпълнен, предлагам да се вземат предвид не процесуалните права на жалбоподателя, а правото му да не бъде подлаган на нарушена конкуренция. Действително предоставените с основния регламент процесуални права са много различни за отделните лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Например, процесуалните права, предоставени на производителите от Съюза, се различават значително от тези на потребителите.</P></NOTE>, така че може да се постави въпросът дали регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мерки, може да породи пряко последици за правното положение на <HT TYPE="ITALIC">всяко</HT> лице, на което този регламент предоставя процесуални права.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Ето защо според мен съдебната практика в областта на антидъмпинговите мерки не подкрепя довода на Комисията, че не трябва да бъде признавана процесуална легитимация на производител от Съюза, тъй като той няма право на защита срещу дъмпинг, и поради това регламентът за налагане на антидъмпингови мита не поражда пряко последици за правното му положение. Струва ми се по-скоро че обжалваното съдебно решение съответства на практиката на съдилищата на Европейския съюз, съгласно която, както бе посочено в точка 110 по-горе, доколкото ми е известно, процесуална легитимация не е призната, поради това че жалбоподателят не е пряко засегнат от обжалвания акт само в една хипотеза, и то при обстоятелства, различни от тези в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>На пето място, не споделям довода на Комисията и на Съвета, че в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно се основава на закрепеното в член 47 от Хартата право на ефективна съдебна защита, за да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>разшири<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> условието за пряко засягане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>В посочените точки Общият съд приема, че тъй като спорният регламент не може да включва мерки за изпълнение по отношение на Distillerie Bonollo, последното по принцип не разполага с алтернативни средства за правна защита на национално равнище. Общият съд приема, че макар подобно обстоятелство да не може да доведе до отпадане на условието за лично засягане, условието дадено лице да бъде засегнато пряко и лично следва да се тълкува с оглед на правото на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Макар да е несъмнено, че член 47 от Хартата няма за цел да променя предвидената в Договорите система за съдебен контрол, и по-специално правилата относно допустимостта на исковете или жалбите, предявени, съответно подадени, пряко пред юрисдикцията на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:625">EU:C:2013:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Canadian Solar Emea и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/17 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:258">EU:C:2019:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според мен не това е направил Общият съд в точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Общият съд не стига до извода, че Distillerie Bonollo е пряко засегнато от спорния регламент, позовавайки се на член 47 от Хартата. Този извод се основава на други мотиви, а именно на обстоятелството, посочено в точка 59 от обжалваното съдебно решение, че процедурата по частично междинно преразглеждане е открита по инициатива на Distillerie Bonollo и наложените в тази процедура антидъмпингови мита са предназначени да компенсират вредите, претърпени от него вреди в качеството му на конкурент, осъществяващ дейност на същия пазар като двамата китайски производители износители. Точки 92 и 93 от това решение просто подкрепят този извод, до който Общият съд вече е стигнал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи също че като приема, че спорният регламент поражда пряко последици за правното положение на Distillerie Bonollo поради посочените в предходната точка мотиви, Общият съд не пренебрегва условието за пряко засягане. Той възприема по-широко тълкуване на това условие от тълкуването, застъпвано от Комисията и Съвета, но това не означава, че го пренебрегва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че доколкото може да постави Distillerie Bonollo в неблагоприятно конкурентно положение на пазара, на който то се конкурира с двамата китайски производители износители, спорният регламент засяга пряко правото на Distillerie Bonollo да не бъде подлагано на нарушена поради дъмпинг конкуренция на този пазар. От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел в точка 59 от обжалваното съдебно решение, че спорният регламент поражда пряко последици за правното положение на Distillerie Bonollo и че твърденията за наличие на единственото основание за обжалване трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Следователно насрещната жалба трябва да се отхвърли в частта, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="22"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По отправеното при условията на евентуалност искане на Комисията, в което тя моли Съда да отмени втора точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност Комисията иска от Съда да отмени втора точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение в частта, с която се оставя в сила антидъмпинговото мито, наложено със спорния регламент върху продуктите на Ninghai Organic Chemical Factory, докато не само Комисията, но и Съветът приемат мерките за изпълнение на обжалваното съдебно решение. Според нея след влизането в сила на Регламент № 37/2014 единствено тя може да приема антидъмпингови мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Съветът и Changmao Biochemical Engineering са съгласни с Комисията, за разлика от Distillerie Bonollo.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Считам, че отправеното при условията на евентуалност искане на Комисията следва да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Във втора точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение Общият съд оставя в сила антидъмпинговото мито, наложено със спорния регламент върху продуктите на Ninghai Organic Chemical Factory, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>докато [Комисията] и [Съветът] не приемат мерките за изпълнение на [обжалваното] съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Съгласно член 266, първа алинея ДФЕС институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда. В настоящия случай спорният регламент е приет от Съвета. От това обаче не следва, че той е длъжен — а още по-малко че може — да вземе необходимите мерки за изпълнение на обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Действително съгласно съдебната практика произтичащото от член 266, първа алинея ДФЕС задължение на съответната институция да предприеме действия не предоставя компетентност и не я освобождава от необходимостта да използва правно основание за приемането на акта, съдържащ мерки за изпълнение на отменително съдебно решение, което, от една страна, я оправомощава да приеме този акт, и от друга страна, е в сила към датата на приемането на този акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/McBride и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑361/14 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:434">EU:C:2016:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190619">19 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>C &amp; J Clark International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑612/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:508">EU:C:2019:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент № 37/2014 изменя член 9, параграф 4 от основния регламент в смисъл, че окончателните антидъмпингови мита, налагани преди това от Съвета, вече ще се налагат от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. точка 22, параграф 5 от приложението към Регламент № 37/2014.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>В случая мерките за изпълнение на обжалваното съдебно решение могат да бъдат приети едва считано от датата на постановяване на това решение, т.е. след <DATE ISO="20180503">3 май 2018 г.</DATE> Следователно те могат да бъдат приети едва след влизането в сила на Регламент № 37/2014 на <DATE ISO="20140220">20 февруари 2014 г</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Член 4 от Регламент № 37/2014 предвижда, че този регламент „влиза в сила на тридесетия ден след публикуването му в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>, т.е. на тридесетия ден след <DATE ISO="20140121">21 януари 2014 г.</DATE></P></NOTE>. От това следва, че мерките за изпълнение на обжалваното съдебно решение трябва да се основават на член 9, параграф 4 от основния регламент в редакцията му, изменена с Регламент № 37/2014, както и на член 14, параграф 1 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Член 14, параграф 1 от основния регламент (който не е изменен с Регламент № 37/201) предвижда, че антидъмпинговите мита се налагат с регламент. Съгласно съдебната практика член 9, параграф 4 от основния регламент в редакцията му, изменена с Регламент № 37/2014 във връзка с член 14, параграф 1 от основния регламент представляват правното основание, което дава на Комисията право да налага повторно антидъмпингови мита след постановяването на съдебно решение, с което се отменя регламент за налагане на антидъмпингови мита (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190619">19 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>C &amp; J Clark International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑612/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:508">EU:C:2019:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180315">15 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deichmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:187">EU:C:2018:187</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Ето защо тези мерки може да приеме единствено Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Въз основа на това стигам до извода, че втората точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменена в частта, с която се оставя в сила антидъмпинговото мито, наложено със спорния регламент върху продуктите на Ninghai Organic Chemical Factory, докато <HT TYPE="ITALIC">Съветът</HT> не приеме мерките за изпълнение на това решение. Втората точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение обаче остава валидна в частта, с която това мито се оставя в сила, докато Комисията не приеме мерките за изпълнение на посоченото съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Насрещната жалба следва да се отхвърли в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По главната жалба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Changmao Biochemical Engineering иска отмяна на обжалваното съдебно решение с мотива, че Общият съд допуснал грешка, като приел основанието за нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доводите на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>С единственото си основание за обжалване Changmao Biochemical Engineering оспорва точки 132—137 и 139—141 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Твърденията по това основание за обжалване са в три части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Според твърдяното от Changmao Biochemical Engineering в първата част на неговото единствено основание за обжалване обстоятелството, че в спорния регламент нормалната стойност е установена въз основа на производствените разходи в Аржентина, а не въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина, не представлява различна методология по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, и че във всеки случай е налице промяна в обстоятелствата. Освен това според Changmao Biochemical Engineering Общият съд допуснал грешка, като приел, че прилагането на методологията, използвана в първоначалното разследване, е в съответствие с член 2 от основния регламент и така не взел предвид различията в процеса на производство на винена киселина в Аржентина и в Китай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Във втората и третата част от единственото си основание за обжалване Changmao Biochemical Engineering по същество твърди, че Общият съд допуснал грешка, като приел, че обстоятелството, че за всички производители износители, на които не е признат СПИ, се прилага една и съща нормална стойност, заличава всякакво разграничение между оказалите съдействие производителите износители и тези, които не са оказали такова съдействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo твърди, първо, че жалбата е недопустима, второ, че твърденията за наличие на единственото основание за обжалване са недопустими, и трето, че при всички положения твърденията за наличие на това основание за обжалване са неоснователни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>На първо място, Distillerie Bonollo поддържа възражението за недопустимост на жалбата, изтъкнато от Съвета и Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>На второ място, според Distillerie Bonollo твърденията за наличие на единственото основание за обжалване в първата, втората и третата му част са недопустими, доколкото някоя или някои от тези части i) само повтарят изложени пред Общия съд доводи, ii) повдигат фактически въпрос, iii) искат от Съда да се произнесе по основание, по което Общият съд не се е произнесъл, или iv) оспорват допълнителен довод в обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>На трето място, според Distillerie Bonollo твърденията са наличие на единственото основание за обжалване при всички положения са неоснователни. Той счита, че методологията в спорния регламент е променена, тъй като не е приложена методологията, състояща се в изчисляване на нормалната стойност въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина. Нямало никакво доказателство за промяна в обстоятелствата. Освен това, противно на поддържаното от Changmao Biochemical Engineering, Общият съд взел предвид разликите в производствените разходи в Аржентина и в Китай. Що се отнася до твърдението на Changmao Biochemical Engineering, че прилагането на една и съща нормална стойност заличава всякакво разграничение между оказалите съдействие производители износители и тези, които не са оказали съдействие, Distillerie Bonollo отбелязва, че никоя разпоредба от основния регламент не предвижда по-благоприятно третиране на оказалите съдействие производители износители, що се отнася до определянето на нормалната стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Съветът твърди, че жалбата е недопустима. Според него обжалваното съдебно решение не засяга пряко Changmao Biochemical Engineering, както изисквал член 56, втора алинея от Статута. Всъщност с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), спорният регламент вече бил отменен в частта, която се отнася до Changmao Biochemical Engineering. При това положение евентуалните мерки за изпълнение на обжалваното съдебно решение като преизчисляване на нормалната стойност въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина можели да се приложат само по отношение на Ninghai Organic Chemical Factory.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че жалбата е недопустима на същото основание като посоченото от Съвета. Според нея при всички положения жалбата е неоснователна, тъй като текстът на член 11, параграф 9 от основния регламент посочвал методологията, използвана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>при [първоначалното] разследване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, а не методологията, използвана за конкретно дружество. Тази разпоредба не можела да се прилага за всяко отделно дружество. Освен това генезисът на тази разпоредба подкрепял широко тълкуване на задължението в рамките на преразглеждане да се приложи същата методология. Накрая, член 11, параграф 9 от основния регламент трябвало да се разглежда като израз на принципа на равно третиране, закрепен понастоящем в член 47 от Хартата. От това следвало, че в спорния регламент нормалната стойност трябвало да се определи въз основа на вътрешните продажни цени за всички производители, на които не е признат СПИ, включително двамата китайски производители износители.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Changmao Biochemical Engineering изтъква едно-единствено основание, което е за грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд приел, че член 11, параграф 9 от основния регламент не дава на Съвета възможност при провеждане на междинно преразглеждане да изчисли нормалната стойност въз основа на производствените разходи в държава аналог, а именно Аржентина, когато при провеждането на първоначалното разследване нормалната стойност е била определена въз основа на вътрешните пазарни цени в Аржентина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Distillerie Bonollo, Съветът и Комисията молят жалбата да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на жалбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Съветът и Комисията твърдят, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното съдебно решение не засяга пряко Changmao Biochemical Engineering, както изисква член 56, втора алинея от Статута, тъй като с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), спорният регламент вече е отменен в частта, която се отнася до Changmao Biochemical Engineering. Distillerie Bonollo поддържа възражението за недопустимост, направено от Съвета и Комисията, докато Changmao Biochemical Engineering твърди, че жалбата е допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Поради изложените по-долу съображения считам, че жалбата е допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Жалбата е подадена от Changmao Biochemical Engineering, което не е страна, а встъпило в производството пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. точка 20 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>За да може встъпило в първоинстанционното производство лице (което не е държава членка или институция на Съюза) да обжалва решение на Общия съд, съгласно член 56, втора алинея от Статута посоченото решение трябва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>засяга пряко<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Както отбелязват Съветът и Комисията, към датата на обявяване на обжалваното съдебно решение спорният регламент вече е бил отменен в частта, която се отнася до Changmao Biochemical Engineering, с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което към настоящия момент е влязло в сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи обаче, че в обжалваното съдебно решение отмяната на спорния регламент не е ограничена в своя обхват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Първата точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение не отменя спорния регламент само в частта, която се отнася до Ninghai Organic Chemical Factory. Тя отменя този регламент, без да поставя да ограничава по никакъв начин действието на тази отмяна. Това следва от факта, че първоинстанционната жалба е подадена от производители от Съюза, а не от производител износител, който би могъл да поиска отмяната на спорния регламент само в частта, която се отнася до него.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи също че съгласно съдебната практика, за да изпълни задължението си по член 266, първа алинея ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на това решение, институцията, чийто акт е отменен със съдебно решение, е длъжна да спазва не само диспозитива, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Industrie des poudres sphériques/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/98 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:531">EU:C:2000:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CM Eurologistik и GLS</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑283/14 и C‑284/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:57">EU:C:2016:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/McBride и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑361/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:434">EU:C:2016:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение спорният регламент е отменен с мотива, че като определил в началото нормалната стойност за производителите износители, на които не е признат СПИ, въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина, а след това използвал конструирана нормална стойност, определена по същество въз основа на производствените разходи в Аржентина в рамките на преразглеждането, довело до приемането на спорния регламент, Съветът променил методологията и по този начин нарушил член 11, параграф 9 от<?PAGE NO="26"?> основния регламент. Следователно, за да изпълни задължението си по член 266, първа алинея ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на обжалваното съдебно решение, Комисията трябвало да възобнови процедурата и да преизчисли нормалната стойност въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Макар съдилищата на Съюза да не следва да заместват съответната институция по отношение на уточняването на мерките, които трябва да предприемат за изпълнението на техните решения (заключение на генералния адвокат Танчев по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>National Iranian Tanker Company/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑600/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:227">EU:C:2018:227</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), това не променя факта, че тези мерки трябва да са съобразени с диспозитива и мотивите на съответното решение и да са в съответствие с него (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CM Eurologistik и GLS</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/14 и C‑284/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:57">EU:C:2016:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Като се има предвид, че както бе посочено в точка 150 по-горе, отмяната на спорния регламент няма ограничен обхват, за да изпълни обжалваното решение, Комисията трябва да преизчисли нормалната стойност въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина не само за Ninghai Organic Chemical Factory, <HT TYPE="ITALIC">но и за Changmao Biochemical Engineering</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>За разлика от това в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), спорният регламент е отменен с мотива, че като отказали да предоставят на Changmao Biochemical Engineering информация относно изчисляването на нормалната стойност, Съветът и Комисията нарушили член 20, параграф 2 от основния регламент и правото на защита. Следователно, за да изпълни задължението си да предприеме необходимите мерки за изпълнение на посоченото съдебно решение, Комисията трябва да даде на Changmao Biochemical Engineering достъп до тази информация и да му позволи да вземе становище в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Следователно мерките, които трябва да се предприемат, за да се изпълни обжалваното съдебно решение, се различават от мерките за изпълнение на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>От това следва, че Changmao Biochemical Engineering е пряко засегнато от обжалваното съдебно решение поради задължението на Комисията — за да изпълни на това решение — да възобнови производството и да преизчисли нормалната стойност въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Този извод е в съответствие с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031002">2 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>International Power и др./NALOO</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/01 P, C‑175/01 P, C‑176/01 P и C‑180/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:534">EU:C:2003:534</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В него Съдът приема, че решението на Общия съд за отмяна на решението, с което Комисията отхвърля жалба, подадена срещу три предприятия, ги засяга пряко. Това е така защото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>за да изпълни обжалваното съдебно решение, Комисията е [била] длъжна да разгледа отново жалбата<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>[е било] възможно при това разглеждане Комисията да приеме неблагоприятна мярка за [трите предприятия], което в такъв случай би създало опасността срещу тях да бъде предявен иск за обезщетение за вреди пред националните юрисдикции<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031002">2 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>International Power и др./NALOO</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/01 P, C‑175/01 P, C‑176/01 P и C‑180/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:534">EU:C:2003:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>В настоящия случай Changmao Biochemical Engineering твърди, че изчисляването на нормалната стойност въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина би довело до налагане на мито в размер, значително по-висок от наложения със спорния регламент размер от 13,1 %. Никоя от останалите страни не оспорва това твърдение. Ето защо, както в цитираното в предходната точка съдебно решение, съществува опасност мерките, предприети от Комисията за изпълнение на обжалваното съдебно решение, да бъдат неблагоприятни за Changmao Biochemical Engineering и срещу него да бъдат предявени претенции за заплащане на такова мито.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Заключението ми в точка 156 по-горе не може да бъде поставено под въпрос от довода на Distillerie Bonollo, че Changmao Biochemical Engineering е засегнато не от обжалваното съдебно решение, а от приетите за неговото изпълнение мерки, така че Changmao Biochemical Engineering ще бъде пряко засегнато от обжалваното съдебно решение по смисъла на член 56, втора алинея от Статута едва когато тези мерки бъдат приети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Това е така защото допустимостта на жалба, подадена от встъпила в първоинстанционното производство страна срещу съдебно решение, с което се отменя акт на Съюза, не зависи от условието компетентната институция да е изпълнила своето произтичащо от член 266 ДФЕС задължение да предприеме необходимите мерки за изпълнение на това решение. Всъщност член 56, втора алинея от Статута не предвижда такова условие. Тази разпоредба изисква единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>решението на Общия съд<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> да засяга пряко встъпилата в първоинстанционното производство страна. Това означава, че за да се определи дали случаят е такъв, може да се вземе предвид само решението на Общия съд и задължението на компетентната институция, произтичащо от съдебното решение за отмяна на акт на Съюза, да предприеме необходимите мерки за неговото изпълнение. Не може да се вземат предвид самите мерки, своевременното им изпълнение и точното изпълнение на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Вярно е, че Changmao Biochemical Engineering ще може да поиска отмяна на мерките, предприети в изпълнение на обжалваното съдебно решение. Противно на поддържаното от Distillerie Bonollo обаче, това не дава на Changmao Biochemical Engineering <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>две хапки от една и съща ябълка<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Всъщност, ако в подкрепа на жалбата за отмяна на предприетите за изпълнение на обжалваното съдебно решение мерки последното изтъкне основание, по което Общият съд вече се е произнесъл, това основание би било недопустимо, тъй като би накърнило силата на пресъдено нещо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100625">25 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Imperial Chemical Industries/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑66/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:255">EU:T:2010:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0196">196</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0211">211</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Също така следва да се подчертае, че когато отмененият с решението на Общия съд акт на Съюза е регламент, какъвто е настоящият случай, задължението на компетентната институция да предприеме необходимите мерки за изпълнение на това решение възниква само от датата на отхвърляне на жалбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Това следва от член 60, втора алинея от Статута, който предвижда, че чрез дерогация от член 280 ДФЕС решение на Общия съд, с което даден регламент се отменя, влиза в сила само от датата на отхвърлянето на жалбата.</P></NOTE>. Ето защо, ако се следва подходът на Distillerie Bonollo, допустимостта на жалбата, подадена от встъпилата в първоинстанционното производство страна, в този случай ще зависи от добрата воля на компетентната институция да изпълни обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>Следователно е без значение, че Комисията все още не е предприела необходимите мерки за изпълнение на обжалваното съдебно решение, нито на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>С известие, публикувано на <DATE ISO="20170907">7 септември 2017 г.</DATE>, Комисията възобновява процедурата, довела до приемането на спорния регламент, за да изпълни решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (Известие относно съдебното решение от <DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE> по дело Т‑442/12 във връзка със [спорния регламент], <REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="296" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2017">ОВ C 296, 2017 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>). Според известието процедурата е възобновена само за да се изпълни това съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Без значение е и обстоятелството, че след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 349/2012, на <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE> Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/921<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="164" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2018">ОВ L 164, 2018 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, който оставя в сила митото в размер на 10,1 %, наложено на Changmao Biochemical Engineering с Регламент № 349/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Съгласно член 11, параграф 6 от основния регламент при преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките Комисията може единствено да остави в сила или да отмени наложените преди това антидъмпингови мита, но не и да ги изменя. Доколкото спорният регламент, който изменя Регламент № 349/2012, е отменен с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Changmao Biochemical Engineering/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑442/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:372">EU:T:2017:372</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и това решение не оставя в сила действието на този регламент до изпълнението на решението от Комисията, последната е трябвало да остави в сила наложеното с Регламент № 349/2012 мито в размер на 10,1 % на Changmao Biochemical Engineering. За сметка на това Регламент 2018/921 оставя в сила митото в размер на 8,3 %, наложено на Ninghai Organic Chemical Factory със спорния регламент. Всъщност, макар този регламент да е отменен с обжалваното съдебно решение, правните му последици се запазват по отношение на Ninghai Organic Chemical Factory, докато компетентната институция не изпълни задължението си по член 266 ДФЕС (което, както бе посочено в точка 162 по-горе, трябва да бъде направено само когато и ако настоящата жалба бъде отхвърлена).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че жалбата е допустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на единственото основание за обжалване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>Първо, следва да се отхвърли възражението на Distillerie Bonollo, че са недопустими твърденията за наличие на първата, втората и третата част от единственото основание за обжалване, доколкото само повтарят доводи, представени от Съвета в първоинстанционното производство. Както бе посочено в точка 63 по-горе, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат повдигнати в рамките на производство по обжалване. Следва да се отбележи, че жалбата оспорва конкретни точки от обжалваното съдебно решение, а именно, по отношение на довода, че не е налице промяна на методологията — точка 132, по отношение на довода, че при определянето на обективна нормална стойност трябва да се вземат предвид разликите в процеса на производство на винената киселина в Аржентина и в Китай — точки 132 и 135—137, по отношение на довода, че е налице промяна в обстоятелствата — точка 134, и по отношение на довода, че ако приложената при първоначалното разследване методология се приложи по отношение на всички производители износители, на които не е признат СПИ в рамките на преразглеждането, това би заличило всякакво разграничение между оказалите съдействие производители износители и тези, които не са оказали съдействие — точки 139—141.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Второ, доколкото изявленията на Distillerie Bonollo следва да се разбират в смисъл, че претендират недопустимост на довода за промяна в обстоятелствата, тъй като ставало въпрос за фактически въпрос, това основание следва да се отхвърли. Според мен въпросът дали обстоятелството, че СПИ е бил признат и впоследствие отказан на двамата китайски производители износители, доказва промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, е правен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Трето, въпреки че съм съгласен с Distillerie Bonollo, че основание за нарушение на правото на защита би било недопустимо, тъй като Общият съд не се е произнесъл по това основание в обжалваното съдебно решение, струва ми се, че такова основание не е било изтъкнато в жалбата. Като въведение към единственото основание за обжалване в третата му част в жалбата накратко се посочва, че констатациите на Общия съд относно нормалната стойност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>противоречат на постоянната съдебна практика […] за гарантиране на обективно сравнение на цени <HT TYPE="ITALIC">и зачитане на правото на защита на износителите</HT><QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Чрез тези няколко думи и при липсата на други елементи Changmao Biochemical Engineering не твърди нарушение на правото на защита.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Четвърто, доводът, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел в точка 141 от обжалваното съдебно решение, че за всички производители износители се прилага една и съща нормална стойност, когато тя се определя въз основа на данни за държава аналог, не е, както поддържа Distillerie Bonollo, недопустим, тъй като е насочен срещу допълнителен довод в обжалваното съдебно решение. Както посочва самото Distillerie Bonollo, той е неотносим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. точка 208 по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>Следователно твърденията за наличие на единственото основание за обжалване са допустими в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По основателността</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент при провеждането на всяко разследване в рамките на преразглеждане по смисъла на този член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане включително на член 2 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика изключението, позволяващо на институциите да прилагат в хода на процедурата по преразглеждане методология, различна от използваната при първоначалното разследване, когато обстоятелствата са се променили, подлежи на стриктно тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑15/12 Р</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:572">EU:C:2013:572</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140918">18 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Валимар</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑374/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2231">EU:C:2014:2231</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>В настоящия случай в рамките на разследването, довело до приемането на Регламент № 130/2006, по отношение на двамата китайски производители износители, на които е признат СПИ, нормалната стойност е определена въз основа на техните действителни вътрешни продажни цени съгласно член 2, параграфи 1—6 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Съображения 18—28 от Регламент № 1295/2005 и съображение 13 от Регламент № 130/2006.</P></NOTE>, докато по отношение на производителите износители, на които не е признат такъв СПИ, нормалната стойност е изчислена въз основа на вътрешните продажни цени в държава аналог, а именно Аржентина, съгласно член 2, параграф 7, буква а) от посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Съображения 29—34 от Регламент № 1295/2005 и съображение 13 от Регламент № 130/2006.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>В рамките обаче на разследването, довело до приемането на спорния регламент, на двамата китайски производители износители е отказан СПИ. Поради това нормалната стойност вече не е могла да бъде определена съгласно член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. Тя е изчислена по същество въз основа на производствените разходи в Аржентина в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Съображения 27—29 от спорния регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>С единственото си основание за обжалване Changmao Biochemical Engineering поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че Съветът е нарушил член 11, параграф 9 от основния регламент, когато в рамките на преразглеждането е използвал конструирана нормална стойност за двамата китайски производители износители, установена въз основа на производствените разходи в Аржентина, въпреки че при първоначалното разследване е определил нормалната стойност за производителите износители, на които не е признат СПИ, въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>Твърденията за наличие на единственото основание за обжалване се подразделят на три части. В първата част Changmao Biochemical Engineering твърди, че няма промяна на методологията и че при всички положения обстоятелствата в конкретния случай са се променили, така че Общият съд неправилно констатирал нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>Считам, че единственото основание за обжалване в първата му част е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от Changmao Biochemical Engineering<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>За по-голяма яснота следва да се отбележи, че Changmao Biochemical Engineering твърди, че изчисляването на нормалната стойност не въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина, а въз основа на производствените разходи в Аржентина по отношение на производителите износители, на които не е признат СПИ, представлява промяна на методологията. То не твърди, че обстоятелство, че при първоначалното разследване му е признат СПИ, но впоследствие в рамките на преразглеждането му е отказан такъв статут, представлява само по себе си промяна на методологията в нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент.</P></NOTE>, налице е промяна на методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>Според съдебната практика по смисъла на тази разпоредба промяна на методологията е налице, когато при първоначалното разследване експортната цена е определена въз основа на действителните експортни цени за Съюза съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент, а в рамките на преразглеждането конструираната експортна цена е определена въз основа на действителните експортни цени за трети страни съгласно член 2, параграф 9 от същия регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140918">18 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Валимар</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑374/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2231">EU:C:2014:2231</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и заключение на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Валимар</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑374/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:118">EU:C:2014:118</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По същия начин, когато при първоначалното разследване Съветът изчислява нормалната стойност въз основа на действителните експортни цени на производител, намиращ се в трета страна аналог, и на вътрешните продажни цени на този производител, а в рамките на преразглеждането той определя нормалната стойност въз основа на производствените разходи на същия производител, това представлява промяна на методологията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090318">18 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shanghai Excell M&amp;E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑299/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:72">EU:T:2009:72</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0170">170</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0172">172</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huvis/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑221/05</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:258">EU:T:2008:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111216">16 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑423/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:764">EU:T:2011:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>В настоящия случай при първоначалното разследване нормалната стойност е определена въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина за производителите износители, на които не е признат СПИ, докато в рамките на преразглеждането тя е изчислена по същество въз основа на производствените разходи в Аржентина за двамата китайски производители износители, които вече не отговарят на условията за СПИ. С оглед на посочената в предходната точка съдебна практика ми се струва, че това представлява промяна на методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181.</NO.P><TXT>Освен това според мен не е доказано, че обстоятелствата са се променили.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182.</NO.P><TXT>Постановено е, че по-специално гаранция за минимална цена (вследствие на която действителните експортни цени за Съюза вече не са надеждни и в хода на преразглеждането конструираната експортна цена е трябвало да се изчисли въз основа на експортните цени за трети страни)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140918">18 септември 2014 г.</DATE> <NAME.CASE>Валимар</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑374/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2231">EU:C:2014:2231</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или значителна промяна на разходите за производство на съответния продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Решение oт <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>CHEMK и KF/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑487/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:792">EU:T:2018:792</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> представляват промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. също така решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111216">16 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑423/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:764">EU:C:2011:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183.</NO.P><TXT>Changmao Biochemical Engineering обаче заявява само че е настъпила голяма промяна в обстоятелствата и че това се доказвало от факта, че при първоначалното разследване Съветът и Комисията му признали СПИ, но му отказали такъв статут в рамките на преразглеждането. Според мен това не е достатъчно, за да се установи промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184.</NO.P><TXT>По-специално следва да се отбележи, че съгласно съображение 27 от спорния регламент причината, поради която в рамките на преразглеждането е било решено да се използва нормална стойност, конструирана въз основа на производствените разходи в Аржентина, вместо да се използват вътрешните продажни цени в Аржентина, е наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>[разлика] между производствените методи в Аржентина и [Китай], която оказва значително въздействие върху цените и разходите<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Както пояснява Changmao Biochemical Engineering, докато в Аржентина винената киселина се произвежда от получавани при производството на вино вторични продукти, в Китай тя се произвежда чрез химичен синтез. От Регламент № 349/2012 обаче става ясно, че разликите в производствения процес и разходите за производство на винена киселина са съществували още при първоначалното разследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. съображение 26 от Регламент № 349/2012, съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>разликата в производствените процеси в Аржентина и Китай и тяхното отражение върху изчисляването на себестойността и оценката на разглеждания продукт вече бяха внимателно разгледани по време на първоначалното разследване<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</P></NOTE>. Пред Съда не се твърди, че между периода на първоначалното разследване и периода на междинното преразглеждане е настъпила промяна в разходите за производство на винена киселина в Аржентина и/или в Китай. Ето защо според мен не е доказано, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185.</NO.P><TXT>Струва ми се обаче, че Общият съд не е изложил подходящи и достатъчни мотиви в подкрепа на констатацията в точки 135—137 от обжалваното съдебно решение, че прилагането на методологията, използвана при първоначалното разследване, не противоречи на член 2 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186.</NO.P><TXT>Припомням, че член 11, параграф 9 от основния регламент задължава Комисията при провеждането на всяко преразглеждане да прилага същата методология, която е била приложена при първоначалното разследване, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че когато не е налице промяна в обстоятелствата, какъвто е настоящият случай, за да се обоснове промяна на методологията не е достатъчно новата методология да бъде по-подходяща от предишната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huvis/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑221/05</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:258">EU:T:2008:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При липса на промяна в обстоятелствата промяната на методологията е оправдана само ако предишната методология противоречи на член 2 или член 17 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188.</NO.P><TXT>Всъщност, видно от текста на член 11, параграф 9 от този регламент и от цитираната в точка 172 по-горе съдебна практика, общото правило е, че в рамките на преразглеждането трябва да се използва приложената при първоначалното разследване методология и че използването на различна методология в рамките на преразглеждането е изключение. Ако се приеме, че при липса на промяна в обстоятелствата в процедурата по преразглеждане може да се приложи нова методология <HT TYPE="ITALIC">дори когато не е установено, че предишната методология е в противоречие с член 2 или член 17 от основния регламент</HT>, то изключението би се превърнало в правило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се определи дали прилагането в процедурата по преразглеждане на методологията, използвана при първоначалното разследване, би било в противоречие с член 2 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="32"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190.</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика Съветът трябва да докаже, че използваната при първоначалното разследване методология е била в противоречие с член 2 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huvis/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑221/05</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:258">EU:T:2008:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191.</NO.P><TXT>Пред Общия съд Съветът твърди, че предвид разликите в процеса на производство на винената киселина в Аржентина и Китай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Вж. т. 184 по-горе.</P></NOTE> в рамките на преразглеждането той не е можел да приложи използваната при първоначалното разследване методология, без да наруши член 2, параграф 10 от основния регламент, който изисква сравнението между нормалната стойност и експортната цена да е обективно. Според Съвета сравнението между, от една страна, нормалната стойност, изчислена въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина и по този начин основана на данни относно процеса на естествено производство, и от друга страна, <HT TYPE="ITALIC">действителните</HT> експортни цени на двамата китайски производители износители, които следователно се отнасят до процеса на синтетично производство, не би било обективно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192.</NO.P><TXT>В точки 135—137 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Съвета, че прилагането на използваната при първоначалното разследване методология не би позволило обективно сравнение между нормалната стойност и експортните цени, тъй като, от една страна, в случай че това сравнение не е обективно, това е трябвало да накара Съвета и Комисията също да изменят антидъмпинговото мито, приложимо за другите производители износители, което те не са направили, и от друга страна, винената киселина, произведена чрез химичен синтез, има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>същите характеристики и същата основна употреба<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> като произведената от странични продукти, получени при производството на вино.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193.</NO.P><TXT>Струва ми се, че Общият съд не може да заключи, че прилагането на методологията, използвана при първоначалното разследване, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>не изглежда в противоречие с член 2 от основния регламент<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Вж. т. 137 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>, основавайки се единствено на тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194.</NO.P><TXT>Първо, обстоятелството, че Съветът не е изменил митото, наложено на другите производители износители, на които не е признат СПИ, не доказва, че използваната при първоначалното разследване методология не е в противоречие с член 2 от основния регламент. То може и да показва, че Съветът е нарушил тази разпоредба, като не е изменил митото, наложено на другите производители износители, на които не е признат СПИ. От поведението на Съвета не може да се стигне до извода за законосъобразност на първоначалната или на новата методология.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195.</NO.P><TXT>Второ, струва ми се, че за да констатира, че прилагането на използваната при първоначалното разследване методология не е в противоречие с член 2 от основния регламент, Общият съд не е можел само да отбележи, че винената киселина, произведена чрез химичен синтез, има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>същите характеристики и същата основна употреба<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> като произведената от странични продукти, получени при производството на вино. Разликите в процеса на производство на винена киселина в Аржентина и Китай, на които Съветът се основава в подкрепа на твърдението си, че прилагането на предишната методология не би било в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент, оказват — съгласно съображение 27 от спорния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Вж. точка 184 по-горе.</P></NOTE> — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>значително въздействие върху цените и разходите<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196.</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че разликите в производствения процес са причината в спорния регламент методологията да бъде променена и нормалната стойност по отношение на производителите износители, на които не е признат СПИ, да бъде изчислена въз основа на производствените разходи в Аржентина, а не на вътрешните продажни цени в Аржентина<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Съгласно съображение 27 от спорния регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/><HT TYPE="ITALIC">предвид разликата между производствените методи в Аржентина и [Китай], която оказва значително въздействие върху цените и разходите</HT>, беше решено нормалната стойност да бъде конструирана, вместо да бъдат използвани цените при тези продажби на вътрешния пазар [в Аржентина]<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>. Ето защо ми се струва, че доколкото Съветът се основава на разликите в производствения процес, за да покаже, че прилагането на предишната методология в рамките на преразглеждането би било незаконосъобразно, Общият съд е трябвало да провери не само дали тези разлики са довели до това сравнението между нормалната стойност и експортните цени да не е обективно, но също и дали тези различия не допускат използването на вътрешните продажни цени в Аржентина за изчисляване на нормалната стойност. Само ако Общият съд установи, че въпреки разликите в производствения процес вътрешните продажни цени в Аржентина могат да се използват за изчисляване на нормалната стойност, той би могъл да стигне до извода, че прилагането на предишната методология не би било в противоречие с член 2 от основния регламент и че следователно Съветът не е имал право да прилага нова методология в спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197.</NO.P><TXT>Вярно е, че Съветът, който трябва да докаже, че първоначалната методология би била приложена незаконосъобразно, пред Общия съд твърди само че разликите в производствения процес не позволяват да се извърши изискваното от член 2, параграф 10 от основния регламент обективно сравнение; той не твърди, че тези разлики не позволяват при изчисляването на нормалната стойност да се използват вътрешните продажни цени в Аржентина. Струва ми се обаче, че двата въпроса са свързани, за което свидетелства съображение 42 от спорния регламент, съгласно което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>ако същото изчисление беше направено <HT TYPE="ITALIC">с използването на вътрешни пазарни цени в Аржентина</HT>, след което да бъде извършена корекция по отношение на нормалната стойност и/или експортната цена в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент, нямаше да бъде гарантирано обективно сравнение<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198.</NO.P><TXT>От това следва, че Общият съд не е мотивирал в подходяща и достатъчна степен извода в точка 137 от обжалваното съдебно решение, че прилагането на методологията, използвана при първоначалното разследване, не е в противоречие с член 2 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199.</NO.P><TXT>Както изтъква Комисията, не може да се твърди, че член 11, параграф 9 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че изискването в първоначалното разследване и в рамките на преразглеждането да се прилага една и съща методология, се отнася не до методологията, приложена в първоначалната процедура <HT TYPE="ITALIC">като цяло</HT>, а до методологията, използвана в първоначалната процедура за <HT TYPE="ITALIC">всеки производител износител</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200.</NO.P><TXT>Ако това беше така, в рамките на преразглеждането за двамата китайски производители износители трябваше да се определи нормална стойност въз основа на техните действителни вътрешни продажни цени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Вж. т. 173 по-горе.</P></NOTE>. Това обаче би било в противоречие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, при положение че при преразглеждането двамата китайски производители износители вече не отговарят на условията за признаване на СПИ. Така Съветът е можел да приложи нова методология, без да наруши член 11, параграф 9 от основния регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент изисква в случай на внос от страни без пазарна икономика нормалната стойност да се определя на основата на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа. С други думи в тази хипотеза нормалната стойност не може да се определи въз основа на действителните вътрешни продажни цени в съответната страна без пазарна икономика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201.</NO.P><TXT>Според мен обаче член 11, параграф 9 от основния регламент не може да се тълкува в смисъл, че изискването в рамките на преразглеждането да се прилага приложената в първоначалното разследване методология се отнася до методологията, която е била използвана за <HT TYPE="ITALIC">всеки производител износител</HT>. Първо, текстът на тази разпоредба противоречи на това тълкуване, доколкото той изисква прилагането на същата методология, която е била използвана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>при разследването, довело до налагане на мито<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. По дефиниция разследването се отнася до всички производители износители на разглеждания продукт. Нищо в текста на член 11, параграф 9 от основния регламент не сочи, че трябва да се отчита индивидуалното положение на производителите износители. Второ, макар че с цел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>да се осигури по-голяма последователност в подходите<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> Комисията предлага да се отмени член 11, параграф 9 от основния регламент, включително поради това че той понякога <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>води до това очевидно остарели методологии […] да продължават да бъдат следвани<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Точка 2.6.2 от Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент от <DATE ISO="20130410">10 април 2013 г.</DATE> относно Модернизиране на инструментите за търговска защита. Адаптиране на инструментите за търговска защита към сегашните нужди на европейската икономика (COM(2013) 191 final). Вж. също така член 1, параграф 5, буква б) от предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на [основния регламент] и Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета за защита срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност, представено на <DATE ISO="20130410">10 април 2013 г.</DATE> (COM(2013) 192 final).</P></NOTE>, тази разпоредба не е отменена. Това е довод в полза на широко тълкуване на правилото, установено в член 11, параграф 9 от основния регламент. Следователно това правило се прилага за методологията, използвана при разследването като цяло, а не за методологията, използвана за всеки производител износител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че единственото основание за обжалване в първата му част е налице, а обжалваното съдебно решение — да се отмени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203.</NO.P><TXT>От съображения за изчерпателност обаче ще разгледам накратко единственото основание за обжалване също и в неговата втора и трета част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204.</NO.P><TXT>С втората и третата част от единственото си основание за обжалване Changmao Biochemical Engineering упреква Общия съд, че в точки 139—141 от обжалваното съдебно решение неправилно приел, че обстоятелството, че се прилага една и съща нормална стойност за всички производители износители, на които не е признат СПИ, заличава всякакво разграничение между оказалите съдействие производители износители и тези, които не са оказали такова съдействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205.</NO.P><TXT>Според мен втората и третата част от единственото основание за обжалване не могат да бъдат приети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206.</NO.P><TXT>В точки 139—141 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Съвета, че ако нормалната стойност трябва да се изчисли въз основа на вътрешните продажни цени в Аржентина, от една страна, по отношение на двамата китайски производители износители, които са оказали съдействие, и от друга страна, по отношение на другите производители износители, които не са оказали съдействие, това би заличило всякакво разграничение между оказалите съдействие производители износители и тези, които не са оказали такова съдействие. Според Общия съд все още би било налице разграничение, доколкото оказалите съдействие производители износители могат да получат индивидуално третиране съгласно член 9, параграф 5 от основния регламент, докато производителите износители, които не са оказали съдействие, не могат да се ползват от такова третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207.</NO.P><TXT>Този довод е неотносим в частта, в която Changmao Biochemical Engineering твърди, че обстоятелството, че за разлика от производителите износители, които не са оказали съдействие, оказалите съдействие производители износители могат да се ползват от индивидуално третиране, не позволява да се направи разграничение между производителите износители, оказали съдействие, и тези, които не са оказали съдействие, <HT TYPE="ITALIC">по отношение на изчисляването на нормалната стойност</HT>. Вярно е, че когато производител износител се ползва от<?PAGE NO="35"?> индивидуално третиране по силата на член 9, параграф 5 от основния регламент, се прилага националната нормална стойност, приложима за всички производители износители, на които не е признат СПИ, въпреки че се определя индивидуален дъмпингов марж въз основа на действителните експортни цени на този производител износител. Въпросът, анализиран в точки 139—141 от обжалваното съдебно решение, обаче не е дали за всички производители износители, на които не е признат СПИ, се прилага една и съща нормална стойност, независимо дали са оказали съдействие или не. Прилага се и Общият съд потвърждава това. Въпросът е дали, <HT TYPE="ITALIC">макар да се прилага една и съща нормална стойност</HT>, индивидуалното третиране все пак позволява да се направи разграничение между оказалите съдействие производители износители и тези, които не са оказали такова съдействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208.</NO.P><TXT>По същата причина този довод е неотносим и в частта, в която Changmao Biochemical Engineering твърди, че не се прилага една и съща нормална стойност за всички оказали съдействие производители износители, на които не е признат СПИ, <HT TYPE="ITALIC">в случаите когато имат различни производствени процеси и разходи</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че единственото основание за обжалване в първата му част е налице. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на това основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210.</NO.P><TXT>Не считам, че Съдът е в състояние да постанови окончателно решение по делото съгласно член 61 от Статута. С оглед на изложените в точки 185—198 по-горе съображения разрешаването на спора предполага нова преценка на обстоятелствата по делото — преценка, която Общият съд може да направи по-добре.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211.</NO.P><TXT>Ето защо настоящото дело трябва да бъде върнато на Общия съд, за да провери дали прилагането в рамките на преразглеждането на използваната в първоначалното разследване методология би било в противоречие с член 2 от основния регламент. По-нататък, ако установи, че това е така и че следователно Съветът е можел да приложи нова методология в рамките на преразглеждането, без да наруши член 11, параграф 9 от този регламент, Общият съд ще трябва да разгледа останалите изтъкнати пред него основания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212.</NO.P><TXT>Тъй като предлагам делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не би следвало да се произнася по съдебните разноски, свързани с главната жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0213"><NO.P>213.</NO.P><TXT>За сметка на това Съдът следва да се произнесе по съдебните разноски, свързани с насрещната жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0214"><NO.P>214.</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0215"><NO.P>215.</NO.P><TXT>В настоящия случай Комисията е загубила делото в частта, в която иска Съдът да отмени обжалваното съдебно решение с мотива, че Общият съд неправилно приел, че Distillerie Bonollo е пряко засегнато от спорния регламент, но е спечелила делото в частта, в която иска Съдът да отмени втората точка от диспозитива на обжалваното съдебно решение в частта, в която се предвижда Съвета да предприеме мерките за изпълнение на това съдебно решение. Тъй като<?PAGE NO="36"?> Distillerie Bonollo е направило искане за присъждане на разноски, Комисията следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и четири пети от съдебните разноски, направени от Distillerie Bonollo, докато Distillerie Bonollo следва да понесе една пета от направените от него съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0216"><NO.P>216.</NO.P><TXT>В съответствие с член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, който също е приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, Съветът, който е встъпил в производството по насрещната жалба, следва да понесе направените от него съдебни разноски във връзка с тази насрещна жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0217"><NO.P>217.</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник, когато встъпила в първоинстанционното производство страна участва в производството по обжалване, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Тъй като Changmao Biochemical Engineering участва в производството по насрещната жалба, то следва да понесе направените от него съдебни разноски във връзка с насрещната жалба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VIII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0218"><NO.P>218.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180503">3 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Distillerie Bonollo и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑431/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:251">EU:T:2018:251</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),</P></ITEM><ITEM><P>да върне делото за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз,</P></ITEM><ITEM><P>да не се произнася по съдебните разноски, свързани с главната жалба,</P></ITEM><ITEM><P>да уважи насрещната жалба в частта, в която се иска отмяна на втора точка от диспозитива на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180503">3 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Distillerie Bonollo и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑431/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:251">EU:T:2018:251</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в частта, в която предвижда Съветът на Европейския съюз да предприеме мерките за изпълнение на посоченото решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли насрещната жалба в останалата ѝ част,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски във връзка с насрещната жалба, както и четири пети от съдебните разноски, направени от Distillerie Bonollo SpA, Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA, Distillerie Mazzari SpA и Caviro Distillerie Srl във връзка с насрещната жалба,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Distillerie Bonollo SpA, Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA, Distillerie Mazzari SpA и Caviro Distillerie Srl да понесат една пета от направените от тях съдебни разноски във връзка с насрещната жалба, както и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета на Европейския съюз и Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd да понесат направените от тях съдебни разноски във връзка с насрещната жалба.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>