<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-26/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0026</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:146">EU:C:2019:146</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑26/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190227">27 февруари 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑26/18</HT></P><P>Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung</P><P>срещу</P><P>Hauptzollamt Frankfurt am Main</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Митническо задължение</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 2913/92</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за внос</KEYWORD><KEYWORD>Изискване за включване на стоката в икономическия оборот на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Презумпция</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В решения Eurogate Distribution, DHL Hub Leipzig<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑226/14 и C‑228/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:405">EU:C:2016:405</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>решение Eurogate Distribution<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE> и Wallenborn Transports<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><NAME.CASE><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑571/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:417">EU:C:2017:417</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>решение Wallenborn Transports<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></NOTE> Съдът дава отговор на преюдициалните въпроси, отправени съответно от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия) и Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе, Германия), относно възможността за едновременно възникване на задължение за ДДС при внос и на митническо задължение, когато във връзка с облаганата сделка не са спазени определени изисквания, установени с митническото законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В заключението си по първото от тези дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съединени дела <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑226/14 и C‑228/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:1">EU:C:2016:1</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> подчертавам, че тази възможност не е толкова автоматична, колкото би могло да изглежда при първоначалния прочит на решението на Съда от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE>, Х<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑480/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:329">EU:C:2014:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Поддържам, че възникването на митническо задължение не трябва неизбежно да води и до възникване на задължение за ДДС при внос. Съдът възприема тази теза в двете посочени по-горе решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе) отправя ново преюдициално запитване относно възможността за едновременно възникване и на двата вида задължения. По-конкретно, той смята, че е открил противоречие между посочените две решения, що се отнася до условията, установени от Съда, за да се изясни дали дадена стока е била включена в икономическия оборот на Съюза. Това в крайна сметка е ключовият фактор, позволяващ да се прецени дали е възможно кумулирането на митническо задължение със задължение за ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Митнически кодекс на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">OB L 302, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>МКО<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 202:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="202.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Вносно митническо задължение възниква при:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>неправомерно въвеждане на стоки от свободна зона или свободен склад в други части от митническата територия на Общността.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членове 38—41, както и на член 177, второ тире.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="202.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 203 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="203.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Вносно митническо задължение възниква при:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="203.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Митническото задължение възниква в момента на отклонението на стоките от митнически надзор.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 204 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="204.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в чл. 203, при:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове при временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>неспазване на едно от условията, свързани с поставянето на стоките под определен митнически режим или с предоставянето на намалени или нулеви вносни сборове поради употребата на стоките за специфични цели;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>освен когато се установи, че нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим.</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="204.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Митническото задължение възниква в момента, в който престава да се изпълнява задължението, чието неизпълнение поражда митническо задължение, или в момента, в който стоката е поставена под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията, определени за поставянето на стоката под този режим или за предоставянето на намалени или нулеви вносни сборове поради употребата на стоката за специфични цели, в действителност не е било изпълнено.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/112/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">OB L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1, буква г) подлежи на облагане с ДДС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>вносът на стоки<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 30 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.</ALINEA><ALINEA>Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 60:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Мястото на внос на стоки е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 61 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността стоките, които не са в свободно обращение[,] се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.</ALINEA><ALINEA>Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение[,] се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 71:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="071.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277[,] или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея[,] по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В съответствие с член 156, параграф 1, буква а) държавите членки могат да освободят, в частност, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>доставката на стоки, които са предназначени да бъдат представени на митницата и когато е приложимо — да бъдат предадени на временно съхранение<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право. Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Закон от <DATE ISO="20050221">21 февруари 2005 г.</DATE> (BGBl. 2005 I, стр. 386), в редакцията му, приложима към фактите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>UStG<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></NOTE></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>(1) С данък върху оборота се облагат следните сделки:</P><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на Германия от търговец в рамките на търговската му дейност;</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>вносът на стоки в Германия […] (данък върху оборота при внос);</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 13 от UStG член 21, параграф 2 от този закон се прилага за данъка върху оборота при внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 21, параграф 2 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Разпоредбите относно митата се прилагат по аналогия по отношение на данъка върху оборота при внос […]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20081023">23 октомври 2008 г.</DATE> митническата служба на летище Атина уведомява Hauptzollamt Frankfurt am Main (Главна митническа служба Франкфурт на Майн, Германия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Главната митническа служба<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), че през януари 2008 г. при 18 пратки от Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>FedEx<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) е имало нередности в общностния транзитен режим за въздушен превоз. От проучванията се установява, че става въпрос за стоки от Израел, Мексико и Съединените щати с получатели в Гърция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На 30 ноември и на <DATE ISO="20101201">1 декември 2010 г.</DATE> Главната митническа служба връчва на FedEx общо пет акта, с които за посочените пратки се изисква плащането по-специално на ДДС при внос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според Главната митническа служба:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>при четиринадесет от въпросните пратки не е спазен член 40 от МКО (представяне пред компетентното митническо учреждение) и затова стоките са въведени на митническата територия на Съюза неправомерно, поради което възниква митническо задължение (член 202 от МКО). Що се отнася до ДДС при внос, Главната митническа служба се позовава на член 21, параграф 2 от UStG,</P></ITEM><ITEM><P>останалите четири пратки са изведени неправомерно от мястото за складиране и поради това е възникнало митническо задължение по член 203 от МКО.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>FedEx заплаща следващия от актовете ДДС при внос. През ноември 2011 г. обаче то иска възстановяването му, по-специално с мотива, че извършеното двойно данъчно облагане противоречи на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Главната митническа служба отхвърля искането за възстановяване на ДДС. Впоследствие FedEx без успех обжалва по административен ред, след което подава жалба до Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Според този съд спорът се съсредоточава върху стоките, които с въздушен транспорт влизат в Съюза най-напред на територията на Федерална република Германия и впоследствие с друг самолет са транспортирани от същото летище до Гърция. Следва да се изясни дали се дължи ДДС при внос в Германия, когато при въвеждането на въпросните стоки в Съюза са нарушени митническите разпоредби или когато, без да е извършено такова нарушение, последващото им транспортиране до Гърция е осъществено без поставяне под режим външен транзит в Общността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В този контекст Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе) отправя следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Първи въпрос:</P><P>Изисква ли вносът по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива 2006/112 […] въведената на територията на Съюза стока да бъде включена в икономическия оборот на Съюза, или е достатъчно да е налице само опасност за това?</P><P>Ако вносът изисква стоката да бъде включена в икономическия оборот на Съюза:</P><P>Втори въпрос:</P><P>Налице ли е включване на въведена на територията на Съюза стока в икономическия оборот на Съюза само въз основа на факта, че в нарушение на митническото законодателство стоката не е поставена в никакъв режим по смисъла на член 61, първа алинея от Директивата или първоначално е поставена в режим, но по-късно е престанала да бъде в обхвата на приложение на този режим поради нарушение на митническото законодателство, или в случай на митническо нарушение включването в икономическия оборот на Съюза е обусловено от това да може да се предположи, че въз основа на въпросното митническо нарушение стоката е била включена в икономическия оборот на Съюза на данъчната територия на държавата членка, в която е извършено нарушението, и че там стоката е могла да стане обект на потребление или ползване?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и становищата на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Писмени становища представят FedEx, гръцкото правителство и Комисията. Всички те, както и представител на Главната митническа служба, присъстват на откритото съдебно заседание, проведено на <DATE ISO="20181205">5 декември 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>FedEx поддържа, че след пристигането им в Атина стоките са допуснати за свободно обращение и потребление, като спрямо тях е приложен гръцкият ДДС при внос. Според него от решение Wallenborn Transports следва, че за да се добави задължение за ДДС към митническото задължение, не е достатъчно да е налице само опасност, че поради неправомерното поведение, довело до митническото задължение, стоките са могли да бъдат включени в икономическия оборот на Съюза, тъй като националната юрисдикция е длъжна да провери, че това включване не се е осъществило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Според FedEx, щом като е възникнало митническо задължение в съответствие с член 202, параграф 1 или член 203, параграф 1 от МКО, следва да се провери дали е налице внос за целите на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112. Не било достатъчно стоката да е въведена в Съюза, тъй като било необходимо тя да се намира в свободно обращение или да бъде извадена от някой от режимите, предвидени в член 61 и член 71, параграф 1, първа алинея от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Ето защо според FedEx на преюдициалното запитване следва да се отговори в смисъл, че вносът изисква стоката, пристигаща на територията на Съюза, да влезе в икономическия му оборот и че в случай на нарушение на митническото законодателство може да се предполага, че стоката е била включена в посочения оборот на данъчната територия на държавата членка, в която е извършено нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Главната митническа служба поддържа, че стоките са били включени в оборота на Съюза в Германия, тъй като именно в тази държава членка се е извършило нарушението на митническото законодателство. Затова ДДС се дължал в Германия, а не в Гърция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Гръцкото правителство предлага на първия въпрос да се отговори в смисъл, че внос се осъществява не само при включването на стоката в икономическия оборот на Съюза, но и когато е налице опасност от такова включване. Ето защо не било необходимо да се дава отговор на втория въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Комисията подчертава, че спорните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза вероятно в Гърция, което предполага възникването на задължение за ДДС при внос. Съмнение имало само по въпроса къде и кога възниква това задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Комисията допълва, че е възникнало и митническо задължение в Германия, или защото стоките са били въведени на нейна територия неправомерно, или защото те са се отклонили от митнически надзор в тази държава членка. Според нея всяко от тези обстоятелства би довело до възникването на задължение за ДДС при внос, но само ако може да се приеме, че стоките са били включени в икономическия оборот на Съюза, като за целта не било достатъчно да е налице само опасност от включването им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория въпрос, Комисията отбелязва, че запитващата юрисдикция трябва да анализира дали е оправдана презумпцията, че нарушението на митническото законодателство е довело до възникването не само на митническо задължение, но и на задължение за ДДС при внос поради включването на стоките в икономическия оборот на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Според Комисията, щом като запитващата юрисдикция потвърждава, че стоките са напуснали територията на Германия и са транспортирани до друга държава членка, където са достигнали до получателите си, то трябва да се признае, че те са влезли в икономическия оборот на Съюза. По нейно мнение, ако това е станало в Германия поради нарушение на митническото законодателство, именно в тази държава членка е възникнало задължението за ДДС при внос. Според Комисията това обстоятелство не променя факта, че ДДС трябва да се заплати само веднъж и че той трябва да се понесе от крайния потребител, което било гарантирано в различните хипотези, посочени от нея в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Затова Комисията предлага на втория преюдициален въпрос да се отговори в смисъл, че включването в икономическия оборот на Съюза може да се е осъществило на мястото и в момента, когато стоката не е поставена под никакъв митнически режим или е излязла от съответния режим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта (частична)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция се основава на тълкуване на Директива 2006/112, съгласно което е налице подлежащ на облагане <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>внос на стоки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, когато дадена стока е въведена на територията на Съюза, без да бъде поставена под никой от режимите или положенията, предвидени в член 61, първа алинея от посочената директива, или когато първоначално е поставена под такъв режим, но по-късно престава да бъде обхваната от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция обаче допълва, че с оглед на целта на ДДС и най-вече предвид определени съображения на Съда в неотдавнашните му решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>По-конкретно решения Eurogate Distribution и Wallenborn Transports, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑480/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:329">EU:C:2014:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Latvijas Dzelzceļš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:392">EU:C:2017:392</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> възникват съмнения дали само въвеждането на дадена стока при посочените условия може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>внос<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. За целта би могло да е необходимо стоката действително да е включена в икономическия оборот на Съюза и да не е достатъчна само опасност от това включване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съгласно информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване, спорът в главното производство е дали подлежат на облагане с ДДС при внос пристигналите в Съюза стоки, които с въздушен транспорт влизат на територията на Федерална република Германия и впоследствие, без да напускат летището на Франкфурт на Майн, са транспортирани също по въздух до Гърция, когато са налице следните две обстоятелства:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>нарушени са митническите разпоредби в Германия, или</P></ITEM><ITEM><P>стоките са транспортирани до Гърция, без да бъдат поставени под предвидения в митническото законодателство режим външен транзит в Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Част I, първи параграф от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи: а) дали моментът и мястото на възникване на задължението за ДДС при внос зависят от включването на стоките в икономическия оборот на Съюза и б) дали е достатъчно да е налице само опасност от такова включване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване обаче Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе) посочва, че стоките в никой момент не влизат в германската данъчна територия, а са транспортирани до Атина, където са включени в икономическия оборот на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Част II, точка 2, буква б), втори параграф от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Ако обстоятелствата са се развили по посочения начин, първият преюдициален въпрос би могъл да се приеме за хипотетичен и следователно за недопустим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Наред с ирелевантността на запитването спрямо предмета на спора в главното производство или с липсата на необходимите данни от фактическа или правна страна, за да бъде Съдът полезен с отговора на поставените му въпроси, хипотетичното естество на проблема е една от причините, позволяващи да се обори презумпцията за релевантност на преюдициалните въпроси. Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gauweiler и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑62/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:400">EU:C:2015:400</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pillbox 38</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑477/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:324">EU:C:2016:324</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑614/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:514">EU:C:2016:514</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ullens de Schooten</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0155">155</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180710">10 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jehovan todistajat</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:551">EU:C:2018:551</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност, след като запитващата юрисдикция вече е установила и признала, че стоките са влезли в икономическия оборот на Съюза не в Германия, а в Гърция, където са станали обект на потребление, вече няма смисъл да се задава въпросът дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>е достатъчно да е налице само опасност [стоката, въведена на територията на Съюза, да влезе в неговия икономическия оборот]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Повтарям, че при описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства не е съществувала <HT TYPE="ITALIC">опасност</HT> стоките да бъдат включени в икономическия оборот на Съюза на територията на Германия. Нещо повече, категорично се твърди, че това <HT TYPE="ITALIC">включване</HT> е осъществено в Гърция и именно там стоките са станали обект на потребление. Ако това е така, не ми се струва необходимо да се прибягва до предположение, когато определен факт вече е доказан, и е излишно да се правят догадки относно <HT TYPE="ITALIC">опасността</HT> от настъпването му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Затова не следва да се приеме за допустим абстрактен въпрос относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>само опасност[та] [стоката, въведена в Съюза, да влезе в неговия икономическия оборот]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, когато в контекста на спора в главното производство и с оглед на фактите, които запитващата юрисдикция приема за доказани, не съществува, повтарям, <HT TYPE="ITALIC">опасност</HT>, а е налице <HT TYPE="ITALIC">включване</HT> на стоките в икономическия оборот на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Следователно първият въпрос на запитващата юрисдикция е от чисто хипотетично естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Във всеки случай, ако Съдът не споделя виждането ми, ще разгледам този първи въпрос по същество, като при отговора на втория въпрос анализирам доколко и при какви условия само от нарушението на митническото законодателство би могло да се предположи, че дадена стока е влязла в икономическия оборот на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Както посочвам в заключението си по дело Wallenborn Transports<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑571/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:944">EU:C:2016:944</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>[о]пределящо за възникване на задължението за ДДС при внос е стоките, за които данъкът се дължи, да могат да бъдат включени в икономическия оборот на Съюза и следователно да бъдат обект на последващо потребление<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>По-нататък припомням, че това е потвърдено от Съда в решение Eurogate Distribution, в което се приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, възникнало поради митническо нарушение, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се предположи, че съответните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза и поради това е възможно същите да са станали обект на потребление, на облагаема с ДДС дейност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение Eurogate Distribution, т. 65.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Съдът се придържа към същия принцип при произнасянето си по дело Wallenborn Transports<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение Wallenborn Transports, т. 54.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>И в двата случая Съдът решава, че именно в зависимост <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> — тоест с оглед на конкретното митническо нарушение по съответните дела и предвид съответния контекст — не може да се приеме, че спорните стоки са били включени в икономическия оборот на Съюза:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>по дело Eurogate Distribution, защото въпреки неизпълнението на задължението за своевременно вписване в материалната отчетност на излизането на стоките от обхвата на режима на митническо складиране е доказано, че стоките са били обхванати от режима на митническо складиране до тяхното реекспортиране, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>и не се спори, че не е имало опасност те да се включат в икономическия оборот на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение Eurogate Distribution, т. 65.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>по дело Wallenborn Transports, защото въпреки че стоките са били отклонени от митнически надзор в свободна зона и вече не се намират в посочената зона, запитващата юрисдикция приема за доказано, че преди стоките да напуснат свободната зона с крайно местоназначение трета държава, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>не е [било] налице допускане на стоки в икономическо обращение в държавата членка, част от чиято територия е свободната зона[, тъй като] след отклонението им от митнически надзор първоначално стоките престояват в свободната зона и там нито са освободени за потребление, нито са изразходени или употребени<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Това положение намира отзвук в точка 56 от решение Wallenborn Transports.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Действително по дело Eurogate Distribution Съдът споменава <HT TYPE="ITALIC">опасността</HT> спорните стоки да влязат в икономическия оборот на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение Eurogate Distribution, т. 65.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция сякаш тълкува това споменаване в смисъл, че определящо, за да се установи дали е имало внос, е да се докаже наличието на такава опасност. И тъй като по дело Wallenborn Transports се приема, че от решаващо значение е да се установи, че стоките не са влезли в икономическия оборот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>По думите на Съда, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>когато при обстоятелства като тези в главното производство […] се установи, че съответните стоки не са били включени в икономическия оборот на Съюза, […] ДДС при внос не би могъл да се дължи<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (решение Wallenborn Transports, т. 56).</P></NOTE>, запитващата юрисдикция съзира известно противоречие, което я кара да постави въпроса дали е достатъчно наличието само на опасност от включване в икономическия оборот на Съюза, за да възникне задължение за ДДС при внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Внимателен прочит на посочените решения позволява да се отхвърли всяко съмнение за противоречие между тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Принципното положение винаги е било, че задължението за ДДС при внос възниква с включването на стоките в икономическия оборот на Съюза. В този смисъл няма съмнение относно отговора на първия от въпросите, поставени от запитващата юрисдикция: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Вносът по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива[та за ДДС] изисква въведената на територията на Съюза стока да бъде включена в икономическия оборот на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, като не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>е достатъчно да е налице само <HT TYPE="ITALIC">опасност</HT> за това<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>При все това влизането на стоката в икономическия оборот на Съюза може: а) да се установи като действително настъпил факт (физическо влизане) или б) само да се <HT TYPE="ITALIC">предполага</HT>. Именно последното се има предвид в Директива 2006/112, когато са налице определени обстоятелства (например не е спазено митническото законодателство).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Всъщност в тази материя съществува поредица от правни презумпции:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Първата е, че всяка стока, въведена на територията на държава членка от трета страна, е предназначена за потребление и затова следва да бъде включена в икономическия оборот на Съюза. Тази презумпция може да се обори, ако стоките бъдат поставени под определени режими, предвидени в митническото законодателство, като например външен транзитен режим или режим на митническо складиране.</P></ITEM><ITEM><P>Поставянето под тези режими води до втора презумпция. В тази хипотеза се предполага (<HT TYPE="ITALIC">презумира</HT>), че макар физически да се намират на територията на държава членка, стоките <HT TYPE="ITALIC">не са влезли</HT> в Съюза и затова не могат да бъдат включени в икономическия му оборот.</P></ITEM><ITEM><P>Третата презумпция се прави, когато втората бъде оборена поради неспазване на позволилото я митническо законодателство. В този контекст може да се каже, че отново започва да се прилага първоначалната презумпция (тоест, че стоките, които влизат на територията на Съюза, са предназначени да бъдат включени в икономическия оборот на Съюза) и така кръгът се затваря.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С други думи, от решения Wallenborn Transports и Eurogate Distribution е видно следното: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение, ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се <HT TYPE="ITALIC">предположи</HT>, че съответните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза и поради това е възможно същите да са станали обект на потребление, водещо до облагане с ДДС<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение Wallenborn Transports, т. 54. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Ако както първата (включване в икономическия оборот на Съюза на стоките, въведени от трета страна), така и втората презумпция (липса на включване в този оборот на стоките, поставени под определен режим) могат да се оборят, то това важи и за третата презумпция (включване в икономическия оборот на стоките, за които не е спазено митническото законодателство, направило възможно прилагането на втората презумпция). Никоя от тези три презумпции не е необорима (iuris et de iure), а всички те допускат тяхното оборване (iuris tantum).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>По дела Wallenborn Transports и Eurogate Distribution се случва именно това: презумпцията, че стоките са влезли в икономическия оборот поради неспазване на митническото законодателство (третата презумпция), е оборена, тъй като е доказано, че въпреки това неспазване стоките не са били включени във въпросния оборот:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>по дело Eurogate Distribution, защото въпреки неизпълнението на задължението за вписване се доказва, че стоките са били обхванати от режима на митническо складиране до тяхното реекспортиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение Eurogate Distribution, т. 65.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>по дело Wallenborn Transports, защото макар стоките да са се отклонили от митнически надзор, се доказва, че те са останали в свободната зона и не са били допуснати за свободно обращение, нито са били употребени или изразходени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение Wallenborn Transports, т. 56.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Действително в решение Eurogate Distribution се твърди, че стоките <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>са били обхванати от режима на митническо складиране до тяхното реекспортиране, <HT TYPE="ITALIC">и не се спори, че не е имало опасност те да се включат в икономическия оборот на Съюза</HT><QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение Eurogate Distribution, т. 65. Курсивът е мой.</P></NOTE>. Както посочих по-горе, последното изречение изглежда предизвиква съмнението на запитващата юрисдикция, която го тълкува в смисъл, че е достатъчно да се изтъкне съществуването на тази опасност, за да се приеме, че стоките са били включени в икономическия оборот на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Според мен смисълът на това изречение е, че след като спорните по това дело стоки са обхванати от режим на митническо складиране, при описаните обстоятелства неспазването на митническото законодателство не позволява да се заключи, че тези стоки са били включени в икономическия оборот на Съюза. С други думи, въпреки нарушението на митническото законодателство тогава е можело с успех да се възрази, че стоките са били реекспортирани и следователно не са били включени в икономическия оборот на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Така Съдът приема, че неизпълнението на конкретно митническо задължение (вписване на стоката в материалната отчетност) в конкретния случай не предполага, че стоките са включени в икономическия оборот на Съюза, тъй като е доказано, че в крайна сметка те са реекспортирани.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Ето защо не може да се направи извод, че само опасността от влизане на дадена стока в икономическия оборот на Съюза, свързана с неизпълнението на някои митнически правила, води неизбежно до възникване на задължение за ДДС при внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Ако тези доводи се приложат спрямо разглеждания спор, въз основа на изложението на фактите в акта за преюдициално запитване неспазването на митническите разпоредби на летището на Франкфурт на Майн, където стоките само са прехвърлени от един самолет на друг с местоназначение Гърция, се оказва ирелевантно за събирането в Германия на ДДС при внос (макар да е възникнало митническо задължение, за което не се спори).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Съгласно решение Wallenborn Transports същото това неизпълнение на формални задължения не би позволило събирането на ДДС при внос, ако стоките бяха предназначени за реекспортиране, предхождано от складирането им на летището на Франкфурт на Майн, тъй като реекспортирането предполага липса на включване в икономическия оборот на Съюза. Не виждам защо трябва да се случи обратното, когато след транзит през летището на Франкфурт на Майн<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Съгласно акта за преюдициално запитване транспортирането на стоките до Атина е предхождано в някои случаи от режим външен транзит на летището в Париж, откъдето стоките са прехвърлени до Франкфурт на Майн.</P></NOTE> местоназначението на стоките е Гърция, държава, в която се осъществява <HT TYPE="ITALIC">икономическото им влизане</HT> (тоест действителното влизане в икономическия оборот на Съюза) и последващото им потребление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Казано по друг начин, след като е доказано, че в действителност стоките са влезли в икономическия оборот на Съюза не в Германия, а в Гърция, формалната нередност, допусната на летището във Франкфурт на Майн, сама по себе си не представлява достатъчно основание за възникването на задължение за ДДС при внос в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Затова съм съгласен с тълкуването на решение Eurogate Distribution, дадено от самата запитваща юрисдикция с оглед произнасянето по разглеждания спор: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>В този контекст в настоящия случай би следвало да се отрече възникването на германски данък върху оборота [ДДС] при внос, тъй като нито неправомерното въвеждане, нито отклонението от митнически надзор води до това стоките да са били включени на германска данъчна територия в икономическия оборот на Съюза. Всъщност безспорно е, че стоките са транспортирани в Атина и едва там [в Гърция] са били обект на потребление<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Част II, точка 3, буква б), подточка вв), четвърти параграф от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>При това положение се прилага правилото на член 60 от Директива 2006/112, тоест че мястото на внос на стоките (и следователно мястото на възникване на задължението за ДДС) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Отделен е въпросът, че както посочва Комисията в съдебното заседание, запитващата юрисдикция не е установила действителното заплащане на ДДС в Гърция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>FedEx не успява да представи пред запитващата юрисдикция писмени доказателства за заплащането на гръцкия ДДС, като приписва тази своя невъзможност на времето, изминало от доставката на стоките в Гърция (2007 г. и 2008 г.).</P></NOTE>. Целта тук обаче е не да се определи <HT TYPE="ITALIC">какво действително се е случило</HT>, а <HT TYPE="ITALIC">какво е трябвало да се случи</HT> с оглед на приложимите спрямо случая разпоредби от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Това, което е трябвало да се случи</HT> в съответствие с правото на Съюза, е, че щом като запитващата юрисдикция е установила, че стоките не са били включени в икономическия оборот на Съюза на територията на Германия, властите на тази държава членка не са можели да изискват заплащане на ДДС при внос, а само на задължението, възникнало поради нарушението на митническото законодателство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да приеме за недопустим първия преюдициален въпрос, поставен от Hessisches Finanzgericht (Финансов съд Хесе, Германия), и да отговори на втория въпрос по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с членове 30 и 60 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>вносът на стока изисква нейното включване в икономическия оборот на Съюза, като следва да се предполага, че това включване се е осъществило в държавата членка, в която посочената стока е престанала да бъде под някой от режимите, посочени в член 61, първа алинея от Директива 2006/112,</P></ITEM><ITEM><P>при обстоятелства като тези по разглеждания спор националната юрисдикция може да счита за оборена тази презумпция, ако се докаже, че макар да е нарушено митническото законодателство, уреждащо режимите по член 61, първа алинея от Директива 2006/112 — със следващото от това възникване на митническо задължение в държавата членка, в която е извършено нарушението — стоката е била включена в икономическия оборот на Съюза на територията на друга държава членка, в която тя е станала обект на потребление, като ДДС се дължи в последната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>