ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.6.2024
COM(2024) 625 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Словакия
{SWD(2024) 600 final} - {SWD(2024) 625 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.6.2024
COM(2024) 625 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Словакия
{SWD(2024) 600 final} - {SWD(2024) 625 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Словакия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета 1 , и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 3 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той спомага за постигането на икономическо и социално възстановяване и за изпълнението на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаването на екологичния и цифровия преход и за укрепването на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на ЕС и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права.
(2)Регламентът за REPowerEU 4 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще спомогне за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Словакия добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU.
(3)На 16 март 2023 г. Комисията публикува съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 5 , за да допринесе за оформянето на политическите решения и да създаде рамковите условия за увеличаване на растежа. Съобщението е структурирано около девет взаимно подсилващи се фактора в областта на конкурентоспособността. Сред тези фактори достъпът до частен капитал, научните изследвания и иновациите, образованието и уменията и единният пазар се открояват като основни приоритети на политиката за реформи и инвестиции с цел справяне с настоящите предизвикателства, свързани с производителността, както и за изграждане на дългосрочна конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. На 14 февруари 2024 г. посоченото съобщение бе последвано от годишен доклад на Комисията относно единния пазар и конкурентоспособността 6 . В доклада се описват подробно конкурентните предимства на единния пазар на Европа и предизвикателствата пред него, като се проследява годишното развитие в съответствие с установените девет фактора на конкурентоспособността.
(4)На 21 ноември 2023 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г. 7 , с което постави началото на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2024 г. На 22 март 2024 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 21 ноември 2023 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2024 г., в който посочи Словакия като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 12 април 2024 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2024 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 11 март 2024 г. На 16 януари 2024 г. Комисията прие становище относно проекта на бюджетен план на Словакия за 2024 г.
(5)На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката включва новия Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета. Тя включва също изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагане на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС за бюджетните рамки на държавите членки 8 . Целите на новата рамка са устойчивост на публичния дълг и устойчив и приобщаващ растеж чрез постепенна фискална консолидация, както и реформи и инвестиции. С нея се насърчава националната ангажираност, като средносрочната ѝ насоченост е по-силна в съчетание с по-ефективно и съгласувано прилагане. Всяка държава членка следва да представи на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план. Националният средносрочен фискално-структурен план съдържа фискалните ангажименти, ангажиментите за реформи и инвестиции на държавата членка, които обхващат хоризонт на планиране от 4 или 5 години в зависимост от редовната продължителност на мандата на законодателния орган в съответната държава. Планът за нетните разходи 9 в националните средносрочни фискално-структурни планове следва да спазва изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263, в това число изискванията консолидираният държавен дълг да следва правдоподобно низходяща тенденция най-късно до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от БВП, а бюджетният дефицит да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да изпълни съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1263, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години. За да подпомогне изготвянето на тези планове, на [21 юни] 2024 г. Комисията трябва да предостави на държавите членки насоки относно съдържанието на плановете и последващите годишни доклади за напредъка, които те ще трябва да представят, и в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) 2024/1263 ще им предаде технически насоки относно фискалните корекции (референтни траектории и техническа информация, когато е приложимо). Държавите членки следва да представят своите средносрочни структурни планове във фискалната област до 20 септември 2024 г. освен ако държавата членка и Комисията се споразумеят да удължат този срок в разумни граници. Държавите членки следва да гарантират участието на своите национални парламенти и консултирането с независими фискални институции, социалните партньори и други заинтересовани страни на национално равнище, когато е целесъобразно.
(6)През 2024 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(7)На 29 април 2021 г. Словакия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Словакия 10 , който бе изменен на 14 юли 2023 г. съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 за актуализиране на максималното финансово участие за безвъзмездна финансова подкрепа, както и за да бъде включена главата за REPowerEU 11 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Словакия е изпълнила в задоволителна степен ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(8)В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 24 април 2024 г. Словакия представи националната си програма за реформи за 2024 г. и програмата си за стабилност за 2024 г. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 в националната програма за реформи за 2024 г. е отразено също шестмесечното докладване на Словакия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(9)На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклада за Словакия за 2024 г. 12 В него беше оценен напредъкът на Словакия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2023 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Словакия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Словакия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(10)Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Словакия. Основните констатации от извършената от службите на Комисията оценка на макроикономическите уязвимости за Словакия за целите на посочения регламент бяха публикувани през март 2024 г. 13 На 19 юни 2024 г. Комисията стигна до заключението, че в Словакия са налице макроикономически дисбаланси. По-специално Словакия е изправена пред уязвимост, свързана с конкурентоспособността на разходите, външния баланс, пазара на жилища и задлъжнялостта на домакинствата, която продължава да съществува въпреки някои неотдавнашни подобрения, като не са предприети мерки на политиките. Словакия беше обект на задълбочен преглед през 2023 г. и уязвимостите ѝ бяха оценени като такива, които не водят до макроикономически дисбаланси, тъй като се очакваше те да намалеят в средносрочен план. Тези уязвимости са намалели, но не толкова бързо, колкото се очакваше преди една година. Освен това подобренията изглеждат циклични, тъй като структурните слабости изглежда са се затвърдили, а мерките на политиките са недостатъчни. Големият дефицит по текущата сметка се подобри през изминалата година, но се очаква той да остане видимо отрицателен, което ще доведе до запазване на значително отрицателната нетна международна инвестиционна позиция. Базисната инфлация се оказа по-устойчива от очакваното и остана по-висока от средната за еврозоната, докато разходите за труд за единица продукция продължават да нарастват повече, отколкото при повечето търговски партньори. Не се очаква този ценови и разходен натиск да намалее значително през настоящата или следващата година, което може да попречи на подобряването на конкурентоспособността и търговския баланс. Заемите на домакинствата нарастват значително през годините, като през 2023 г. се забавят на фона на спада на ипотечните кредити. Цените на жилищата са намалели, но все още са донякъде надценени и се очаква отново да се повишат, тъй като предлагането на жилища остава ограничено. Търсенето на жилища се подкрепя от политически интервенции, като например приетите наскоро облекчения за ипотечни кредити, които възпрепятстват трансмисията на паричната политика и са скъпи от фискална гледна точка. Фискалната корекция се забави и се очаква големият бюджетен дефицит да се задълбочи през настоящата година, а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне през 2024 г. и 2025 г. въпреки благоприятния растеж на БВП, което оказва натиск върху вътрешното търсене. Като цяло мерките на политиките не са достатъчни за преодоляване на установените уязвимости, което допринася за тяхното задълбочаване. Фискалната корекция би допринесла за намаляване на базисната инфлация и укрепване на външната позиция, както и за ограничаване на нарастването на консолидирания държавен дълг; започването на процедурата при прекомерен дефицит следва да подпомогне такава корекция. Необходими са и действия за подобряване на ценовата и неценовата конкурентоспособност и за намаляване на рисковете, свързани с пазара на жилища и натрупването на задължения на домакинствата, включително чрез развитие на функциониращ пазар за отдаване на жилища под наем.
(11)Въз основа на данни, потвърдени от Евростат 14 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Словакия се увеличи от 1,7 % от БВП през 2022 г. до 4,9 % през 2023 г., а консолидираният държавен дълг намаля от 57,7 % от БВП в края на 2022 г. на 56,0 % в края на 2023 г. Както е обявено в Насоките за фискалната политика за 2024 г. 15 , Комисията предприема първата стъпка за откриването на процедури, основани на размера на дефицита, през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби. На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС 16 . В този доклад се прави оценка на състоянието на бюджета на Словакия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. надхвърля референтната стойност от 3 % от БВП. В доклада се заключава, че с оглед на тази оценка и след вземането предвид на становището на Икономическия и финансов комитет, определено в член 126, параграф 4 от ДФЕС, Комисията възнамерява да предложи през юли откриването на процедура при прекомерен дефицит, като препоръча на Съвета да приеме решение съгласно член 126, параграф 6 по отношение на Словакия за установяване на наличието на прекомерен дефицит.
(12)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча 17 на Словакия да гарантира през 2023 г. разумна фискална политика, по-специално като ограничи растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален ръст на производството 18 , като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите от покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Словакия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Словакия беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза. Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция 19 е била експанзионистична и е възлизала на 6,1 % от БВП в условия на висока инфлация. Растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигури експанзионистичен принос от 3,8 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените с 0,2 % от БВП разходи за целевите мерки за спешна подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи над средносрочния потенциален ръст на БВП следователно не се дължи на целевата спешна подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи главно на нецелевите спешни в областта на енергетиката, на постоянните увеличения на заплатите и социалните обезщетения в публичния сектор, на по-високите разходи за здравеопазване и на намаляване на ставките на ДДС за избрани стоки. В обобщение, растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не съответства на препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизаха на 3,2 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизаха на 3,2 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,8 процентни пункта на годишна база в сравнение с 2022 г. Словакия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС. Страната финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например инвестиции в енергийна инфраструктура, транспорт с нулеви емисии и енергийната ефективност на сгради, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.
(13)Основните прогнози в програмата за стабилност за 2024 г. могат да бъдат обобщени по следния начин. Според макроикономическия сценарий в основата на бюджетните прогнози се предвижда реалният БВП да нарасне с 2,0 % през 2024 г. и с 3,1 % през 2025 г., като същевременно се предвижда ХИПЦ-инфлацията да бъде 3,2 % през 2024 г. и 4,4 % през 2025 г. Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет да нарасне до 5,9 % от БВП през 2024 г. и да спадне до 5,4 % от БВП през 2025 г., докато съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да се увеличи до 58,6 % до края на 2024 г. и до 59,8 % до края на 2025 г. След 2025 г. се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 5,2 % от БВП през 2026 г. и да се увеличи до 5,5 % през 2027 г. Поради това не се планира салдото по консолидирания държавен бюджет да се върне под 3 % от референтната стойност за дефицита от БВП за времевия хоризонт на програмата. На свой ред, след 2025 г. се предвижда съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да се увеличи до 63,6 % през 2026 г и до 67,8 % през 2027 г.
(14)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 2,2 % през 2024 г. и с 2,9 % през 2025 г., а ХИПЦ-инфлацията да бъде 3,1 % през 2024 г. и 3,6 % през 2025 г.
(15)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 5,9 % от БВП през 2024 г., а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 58,5 % до края на 2024 г. Увеличението на дефицита през 2024 г. отразява главно продължението на съществуващите мерки за подкрепа във връзка с цените на енергията и нови мерки, с които се увеличават разходите, като например постоянно увеличение на 13-ата пенсия, увеличаване на разходите за здравеопазване, създаване на ново Министерство на туризма и спорта, изменение на Закона за образованието, с което се въвежда законово право на прием в детска градина за деца на възраст над 3 години и се подобряват правата на децата със специални образователни потребности, както и въвеждане на договори въз основа на резултатите в държавните университети. Въз основа на оценките на Комисията се очаква фискалната позиция да бъде рестриктивна и да възлиза на 1,4 % от БВП през 2024 г.
(16)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. разходи в размер на 1,2 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма за възстановяване и устойчивост през 2024 г. в сравнение с 0,5 % от БВП през 2023 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, ще дадат възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото и дълга на сектор „Държавно управление“ на Словакия.
(17)На 14 юли 2023 г. Съветът препоръча 20 на Словакия да гарантира разумна фискална политика, по-специално като през 2024 г. ограничи номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи 21 до не повече от 5,7 %. Когато изпълняваха своите бюджети за 2023 г. и изготвяха своите проекти на бюджетни планове за 2024 г. държавите членки бяха приканени да вземат предвид факта, че Комисията ще предложи на Съвета да бъдат открити основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Словакия, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 6,2 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това превишение на разходите над препоръчания максимален темп на растеж на нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, съответства на 0,2 % от БВП през 2024 г. Това рискува да не бъде напълно в съответствие с препоръчаното от Съвета.
(18)Освен това Съветът препоръча на Словакия да предприеме действия за прекратяване на действащите спешни мерки за енергийна подкрепа, като използва съответните икономии, за да намали бюджетния дефицит възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. В допълнение Съветът уточни, че ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на нови или продължаващи мерки за подкрепа, Словакия следва да гарантира, че тези мерки са насочени към закрила на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално достъпни и че запазват стимулите за икономии на енергия. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи 22 за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 2,1 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,4 % през 2024 г. и 0,0 % през 2025 г. По-специално се приема, че през 2024 г. ще остане в сила таванът на цените на природния газ за домакинствата. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 1,7 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище 23 , имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,2 % от БВП през същата година. Не се предвижда спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това рискува да не бъде в съответствие с препоръчаното от Съвета. Освен това не се очаква съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на дефицита по консолидирания държавен бюджет. Това също рискува да не бъде в съответствие с препоръката на Съвета. Бюджетните разходи за спешни мерки за енергийна подкрепа, насочени към защита на уязвимите домакинства и дружества, се оценяват на 0,0 % от БВП през 2024 г. (0,0 % през 2023 г.).
(19)Освен това Съветът препоръча на Словакия да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира ефективното усвояване на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да намалеят до 3,0 % от БВП през 2024 г. от 3,2 % от БВП през 2023 г. Това намаляване се дължи на края на програмния период 2014—2020 г. на структурните фондове на ЕС, като средства по тази линия бяха на разположение до 2023 г. Това намаляване се дължи също и на отлагането на доставката на военно оборудване до 2025 г. Като се вземат предвид тези допълнителни фактори, се приема, че публичните инвестиции през 2024 г. са съобразени с препоръката на Съвета. На свой ред, публичните разходи, финансирани от приходи от фондове на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да намалеят до 2,0 % от БВП през 2024 г. от 3,2 % от БВП през 2023 г. Това намаляване се дължи на края на програмния период 2014—2020 г. на структурните фондове на ЕС, като средства по тази линия бяха на разположение до 2023 г.
(20)Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, и при условие че политиката остане непроменена, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен дефицит от 5,4 % от БВП през 2025 г. Понижаването на дефицита през 2025 г. отразява най-вече по-високите приходи поради по-високия номинален БВП на фона на по-високата инфлация. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 59,9 % до края на 2025 г. Разумната фискална политика следва да допринесе за намаляване на същинската инфлация, която е доста над средната за еврозоната и би могла да доведе до загуба на конкурентоспособност, ако продължи, както и за укрепване на външната позиция.
(21)За данъчната система на Словакия би бил благоприятен данъчен микс, насочен към растежа, за да се повишава участието на пазара на труда, като същевременно се насърчават опазването на околната среда и устойчивостта на публичните финанси и се засилва справедливостта. В момента данъците върху доходите от труд, изразени като процент от общите данъци, са петите по големина в ЕС с 52,4 %. В Словакия за хората с по-ниски доходи данъчната тежест е сравнително висока, което води до липса на желание за участие на пазара на труда при условия, в които облагането на доходите от труд е по-малко прогресивно от средното за ЕС. Публичните приходи и условията на труд се влияят отрицателно от голямата разлика в данъците, социалноосигурителни вноски и задължителните неданъчни плащания между наетите лица и самостоятелно заетите лица, което води до най-високия дял на самостоятелно заети лица, които показват характеристики на зависимост в ЕС. В Словакия приходите от постоянното данъчно облагане на недвижимото имущество изостават от тези в ЕС, като възлизат на едва 0,4 % от БВП, в сравнение със средното за ЕС ниво от 2,1 %. Несъответствието произтича от словашката система за данъчно облагане на базата на площ, при която данъците се изчисляват въз основа на размера на имота, а не на пазарната му стойност, което води до застой в данъчните приходи, въпреки че цените на жилищата са се повишили през последните години. В областта на екологичното данъчно облагане Словакия се представи изключително добре през 2022 г., като надмина средното за ЕС ниво в екологичното данъчно облагане както спрямо БВП, така и като дял от общото данъчно облагане. Това обаче се дължи най-вече на стабилните приходи от енергийното данъчно облагане, произлизащи от значителна данъчна основа. И обратно, приходите от данъци върху транспорта, замърсяването и ресурсите са под средните за ЕС, което показва, че има възможност да се засили прилагането на принципа „замърсителят плаща“. Въпреки настъпилите отчетливи подобрения през последните години, пропуските в спазването на законодателството относно данъка върху добавената стойност продължават да бъдат над средното за ЕС. Въпреки това Словакия успя да ги намали значително от 2010 г. до 2021 г. благодарение на задължителното докладване на информация за всички вътрешни сделки и сделки в рамките на ЕС, въведено от 2014 г. насам, съчетано с по-широкото прилагане на механизма за обратно начисляване. Действия за рационализиране на системата за данъчно облагане, на социалноосигурителната система и на системата за задължителните неданъчни плащания, заедно с мерки за намаляване на административните разходи и разходите за спазване на изискванията, могат да увеличат публичните приходи и да подпомогнат устойчивостта на публичните финанси. През последните години Словакия въведе няколко нецелеви мерки с потенциално неблагоприятно въздействие, например върху цените на недвижимите имоти и ценовата конкурентоспособност, което също води до несправедливо разпределение на ресурсите. Освен това незадоволителното изпълнение на съществуващите прегледи на разходите в рамките на бюджетния процес възпрепятства използването на идентифицираните икономии, които биха могли да бъдат от полза за публичните финанси. Освен това по-нататъшното подобряване на цифровизацията на данъчната администрация, особено в областта на електронното фактуриране и предварителното попълване на данъчните декларации, би могло да спомогне за още по-голямо намаляване на пробойните в данъчната система, за улесняване на спазването на данъчното законодателство и за намаляване на разходите, свързани с него.
(22)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се те да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок пристъпването без отлагане към ефективното изпълнение на плана, включително на главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Словакия чрез екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. За да бъдат изпълнени ангажиментите по плана до август 2026 г., от съществено значение е Словакия да продължи изпълнението на реформите и да ускори инвестициите чрез преодоляване на възникващите забавяния, като същевременно гарантира ефективно управление и силен административен капацитет. Словакия е изправена пред различни препятствия, които пречат на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост, като съществува риск да не бъдат реализирани няколко големи инвестиционни проекта. Реализирането на инвестициите се забавя, особено в областта на здравеопазването, санирането на сгради, декарбонизацията на промишлеността, опазването на природата и управлението на водите. Някои от текущите реформи също не се изпълняват по план, например в областта на ландшафтното планиране, и биха могли да създадат допълнителни пречки. По отношение на публичната администрация в Словакия се наблюдават ниска структурна ефективност и липса на административен капацитет на различни равнища на управление за осъществяване на комплексни реформи и инвестиции. Други пречки, които трябва да бъдат преодолени, са свързани например с процедурите за възлагане на обществени поръчки и дългите процедури за издаване на разрешителни, което води до значителни забавяния. Системното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост.
(23)Като част от междинния преглед на средствата от политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 от Словакия се изисква да направи преглед на всяка програма до март 2025 г., като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, посочени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г., както и на своя национален план в областта на енергетиката и климата. Този преглед представлява основата за окончателното разпределение на финансирането от ЕС, включено във всяка програма. Словакия постигна напредък в прилагането на политиката на сближаване и Европейския стълб на социалните права, но продължават да съществуват значителни регионални различия в икономическото и социалното развитие между столичния регион и другите региони. От решаващо значение е да се ускори изпълнението на програмата по линия на политиката на сближаване и да продължи изпълнението на договорените в програмата приоритети, които остават актуални. Особено важно е да се укрепи административният капацитет на органите на местно, регионално и национално равнище и да се подобрят партньорството и ангажираността, включително чрез по-засилено участие на заинтересованите страни от гражданското общество. Ще бъдат необходими усилия за повишаване на социалното и икономическото приобщаване на маргинализираните ромски общности чрез подобряване на условията им на живот, осигуряване на достъп до висококачествено несегрегирано образование и обучение и подпомагане на интеграцията им на пазара на труда. Същевременно е необходимо да бъдат завършени планираните инвестиции в инфраструктура за питейна вода и за отпадъчни води. Освен това планираните инвестиции в кръговата икономика, управлението на отпадъците и по-високата енергийна ефективност на обществените и жилищните сгради са от ключово значение за екологичния преход. Също толкова важно продължава да е постигането на още по-голям напредък в разработването на възобновяеми източници на енергия и декарбонизирането на икономиката. За да се преодолее дълготрайната безработица, е необходимо да бъдат засилени активните политики на пазара на труда. В тази връзка от ключово значение са ефективните схеми за преквалификация и учене за възрастни. И накрая, осигуряването на качествено и достъпно образование и грижи в ранна детска възраст за деца под 3-годишна възраст е от съществено значение за насърчаване на равенството между половете на пазара на труда и в обществото.
(24)В контекста на междинния преглед на програмата по линия на политиката на сближаване си струва да се обърне повече внимание на възможността за стимулиране на инвестициите в устойчивото използване на природните ресурси, особено като се има предвид забавянето на инвестициите в тази област от предишния програмен период. Словакия би могла също така да използва инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“ във връзка с иновациите в областта на цифровите технологии и дълбоките технологии, чистите и ресурсно ефективни технологии и биотехнологиите в подкрепа на трансформацията на промишлеността.
(25)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, Словакия е изправена пред няколко допълнителни предизвикателства, свързани със съдебната рамка, правната уредба за борба с корупцията, липсата на прозрачност и конкуренция в процедурите за възлагане на обществени поръчки, пазара на труда, липсата на достатъчно основни умения, липсата на приобщаване и ниските нива на записване в образованието и грижите в ранна детска възраст, както и с адаптирането към изменението на климата, опазването на природните ресурси и рамката за кръгова икономика.
(26)Последните законодателни промени, по-конкретно измененията на Наказателния кодекс и разпускането на Специалната прокуратура, предизвикаха сериозни притеснения относно независимостта и почтеността на системата на правосъдието и правоприлагането в Словакия. Без подходящи гаранции съществува риск тези промени да отслабят капацитета на системата за наказателно правосъдие и ефективността на борбата с корупцията, включително възпирането, разследването и съдебното преследване на случаи на корупция на високо равнище и случаи на измама. Съществува риск от допълнително влошаване на положението от предвиденото преструктуриране на специализираната полиция за борба с корупцията (NAKA). Освен това неотдавнашното освобождаване на няколко членове на Съдебния съвет преди изтичането на техния мандат и липсата на гаранции за осигуряване на независимостта на Съдебния съвет също пораждат безпокойство. Съществува риск тези промени да се превърнат в пречка пред стопанската и регулаторната среда на Словакия, а по този начин да навредят и на нейната конкурентоспособност.
(27)Разпокъсаната система на управление в Словакия и слабата координация между различните нива на публичната администрация пречат на стопанската среда и особено на възможността на държавата ефективно да реализира политики и инвестиционни проекти. Освен това предоставянето на качествени публични услуги и финансовата независимост на администрацията на местно и регионално равнище като цяло са слаби. Това, в съчетание с факта, че продължават да се използват ускорени законодателни процедури, води до липса на предвидимост в нормативната уредба. В същото време продължават да съществуват предизвикателства, свързани с липсата на прозрачност и конкуренция при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки в Словакия, въпреки че планът за възстановяване и устойчивост има за цел да се опростят тези процедури. Пример за това е фактът, че през 2023 г. 33 % от договорите за обществени поръчки са сключени с единствените участници в процедурата. В резултат на тези предизвикателства процедурите за възлагане на обществени поръчки не се използват в достатъчна степен и по стратегически начин за постигане на важни цели на политиката, като възпрепятстват напредъка по екологичния и цифровия преход, както и възможността на Словакия да повиши своя икономически потенциал. Наскоро предложените промени в нормативната уредба за възлагане на обществени поръчки и новото законодателство относно стратегическите инвестиции могат допълнително да възпрепятстват прозрачността и конкуренцията при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и съществува риск да намалеят необходимите гаранции, особено за широкомащабни инвестиции.
(28)Сравнително висок процент от малките ученици в Словакия нямат минимално ниво на владеене на основни умения в областта на математиката, четенето и природните науки. От проведеното през 2022 г. проучване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е видно, че Словакия е сред държавите, които се представят най-слабо по отношение на основните умения, като над 30 % от учениците са с по-ниски резултати по математика и четене и се наблюдава спад в дела на учениците с най-добри резултати, което действа като пречка за дългосрочния потенциал за иновации и конкурентоспособността на страната. Резултатите също така показват ясно изразена разлика в постиженията на учениците от неравностойно социално-икономическо положение, включително от маргинализираните ромски общности, като 62,6 % не получават основни умения по математика. Това съвпада с по-големите различия, характерни за словашката образователна система. В плана за възстановяване и устойчивост на Словакия се съдържат голям брой мерки в областта на образованието, но те не са достатъчно конкретно насочени към увеличаване на дела на децата с основни умения За образованието и обучението на преподавателските кадри би било благоприятно, ако бъдат насочени в по-голяма степен върху подкрепата за развитието на основни умения сред учениците. В допълнение учителската професия не е достатъчно привлекателна, за да се преодолее недостигът на квалифицирани служители, и има възможност за подобряване на качеството на образованието и обучението на учителите и за увеличаване на броя на помощник-учителите, както и възможности за взаимно обучение и наставничество. Освен това съществува голям потенциал за повишаване на броя на децата, записани в заведения за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ), чрез увеличаване на наличието на места за ОГРДВ и насърчаване на използването им от родителите. Макар че в плана за възстановяване и устойчивост на Словакия се насърчава повишаването на процента на записване на децата от 3-годишна възраст, само 1 % от всички деца на възраст под 3 години са участвали в ОГРДВ през 2023 г., което е най-ниският процент на записване в ЕС. Повишаването на участието в ОГРДВ спомага за по-добрата подготовка на децата да усвояват умения по-късно в живота, намалява преждевременното напускане на училище и насърчава участието на пазара на труда на родителите, по-специално на жените.
(29)Според прогнозите нетните поглъщания на въглерод в Словакия в секторите на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство ще намалеят значително, поради което страната няма да постигне целта си от –6 821 kt еквивалент на CO2 до 2030 г. съгласно Регламента за ЗПЗГС. Това върви ръка за ръка с недостатъчната оценка на Словакия на рисковете, свързани с изменението на климата, и с предизвикателствата при превръщането на информацията за рисковете, свързани с изменението на климата, в практически решения. За да се обърне тази тенденция през следващите години, ще бъде важно да се ускорят мерките за адаптиране към изменението на климата, включително природосъобразни решения, и да се интегрират в съответните национални политики, да се завърши зонирането на защитените природни територии и да се насърчи устойчивото използване на природните ресурси. В същото време са необходими допълнителни мерки на политиките за насърчаване на прехода към кръгова икономика. Словакия е изложена на риск да не изпълни целта си за 2025 г. по отношение на твърдите битови отпадъци, която през 2020 г. все още е била с 19,2 процентни пункта под целта за 2025 г. от 55 %., както и целта си за отпадъците от опаковки, която през 2020 г. е била с 5,3 процента пункта под целта за 2025 г. от 65 % 24 . Словакия би имала полза от по-доброто управление на отпадъците от ресурси, за да се ограничи депонирането и да се увеличи повторната употреба на битови отпадъци и отпадъци от опаковки, както и от кръговото използване на материалите в промишлеността и строителството.
(30)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия през 2024 г., включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят препоръката относно икономическата политика на еврозоната. За Словакия препоръки 1, 2 и 3 спомагат за изпълнението на първата, втората, третата, четвъртата и петата препоръка за еврозоната.
(31)С оглед на задълбочения преглед на Комисията и заключението ѝ относно наличието на дисбаланси, препоръките по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1 и 3 по-долу. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с жилищния пазар, задлъжнялостта на домакинствата и външната позиция. Политиките, посочени в препоръка 3, спомагат за преодоляване на слабостите, свързани с конкурентоспособност по отношение на разходите. Препоръки 1 и 3 допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръката за еврозоната в съответствие със съображение 30.
ПРЕПОРЪЧВА на Словакия през 2024 г. и 2025 г. да предприеме следните действия:
1.Да представи своевременно средносрочния фискално-структурен план. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж да ограничи растежа на нетните разходи 25 през 2025 г. до равнище, съобразено с намаляването на дефицита по консолидирания държавен бюджет към референтната стойност по Договора от 3 % от БВП и поддържането на разумно равнище на консолидирания държавен дълг в средносрочен план. Да направи данъчния микс по-ефективен, включително чрез намаляване на демотивиращите фактори на пазара на труда и по-активно използване на екологично и периодично данъчно облагане на недвижимите имоти. Да намали скъпоструващите разходни мерки, включително чрез извършване на прегледи на разходите. да продължи да укрепва спазването на данъчното законодателство, включително чрез по-нататъшно цифровизиране на данъчната администрация; да намали рисковете, свързани със задлъжнялостта на домакинствата, чрез подпомагане на предлагането на жилища и разширяването на пазара за отдаване под наем.
2.Да осигури ефективно управление, да засили административния капацитет за управление на средствата от ЕС, да ускори инвестициите и да поддържа динамиката на изпълнението на реформите; да отстрани възникващите забавяния, за да се даде възможност за продължаващо бързо и стабилно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, като осигури приключването на реформите и инвестициите до август 2026 г.; Да ускори изпълнението на програмата по линия на политиката на сближаване. В контекста на междинния си преглед да продължи да се съсредоточава върху договорените приоритети, като предприеме действия, чрез които да отговори по-добре на нуждите от инвестиции за устойчивото използване на природните ресурси, като същевременно вземе предвид възможностите, предоставени от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“ за подобряване на конкурентоспособността.
3.Да повиши ефективността, независимостта и почтеността на съдебната и антикорупционната система, включително чрез осигуряване на подходящи гаранции за ефективното разследване и наказателно преследване по дела за корупция на високо равнище; да подобри конкурентоспособността и производителността, включително чрез осигуряване на прозрачност и конкуренция в процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се насърчи доброто управление и да се повиши ефективността на публичните разходи; Да засили преподаването на основни умения, включително за деца в неравностойно положение, като например деца от маргинализираните ромски общности, и да повиши предлагането и използването на достъпно висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст за децата под 3-годишна възраст. да подобри управлението на отпадъците от ресурси и повторното използване на битови отпадъци и отпадъци от опаковки, както и опазването на природните ресурси чрез интегриране на природосъобразни решения и завършване на зонирането на защитените природни територии.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател