<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-470/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0470</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:271">EU:C:2021:271</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210415">15.4.2021 г.</DATE> — Дело C‑470/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Friends of the Irish Environment</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20210415">15 април 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Орхуска конвенция</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/4/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Право на достъп до информация за околната среда, съхранявана от публичните власти</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, точка 2</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Органи или институции, действащи в качеството на съдебни органи</KEYWORD><KEYWORD>Информация, съдържаща се в преписка по приключено съдебно производство</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑470/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от <DATE ISO="20190521">21 май 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190617">17 юни 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Friends of the Irish Environment Ltd</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Commissioner for Environmental Information,</HT></P><P>при участието на</P><P><HT TYPE="BOLD">Courts Service of Ireland,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава (докладчик), R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, и M. Ilešič, изпълняващи функцията на съдии от първи състав, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Bobek,</P><P>секретар: C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200916">16 септември 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Friends of the Irish Environment Ltd, от J. Kenny, BL, O. Clarke и A. Jackson, solicitors, както и от J. Healy, SC,</P></ITEM><ITEM><P>За Commissioner for Environmental Information, от F. Valentine, BL, E. Egan, SC, и R. Minch, solicitor,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Courts Service of Ireland, от C. Donnelly, BL, B. Murray и M. Collins, SC, както и от M. Costelloe и H. Gibbons, solicitors,</P></ITEM><ITEM><P>за Ирландия, от M. Browne, G. Hodge и A. Joyce, подпомагани от A. Carroll, BL, и от C. Toland, SC,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna и D. Krawczyk,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от G. Gattinara и C. Cunniffe,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20201203">3 декември 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 2 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030128">28 януари 2003 година</DATE> относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="041" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="2003">ОВ L 41, 2003 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Friends of the Irish Environment Ltd и Commissioner for Environmental Information (комисар по въпросите на околната среда, Ирландия) по повод на достъпа до преписката по приключеното съдебно производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на <DATE ISO="19980625">25 юни 1998 г.</DATE> и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20050217">17 февруари 2005 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2005">ОВ L 124, 2005 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Орхуската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), гласи в член 2, параграф 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Държавен орган“ означава:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>правителство на национално, регионално и друго равнище;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>физически и юридически лица, изпълняващи държавни административни функции в съответствие с националното законодателство, включително специфични задължения, дейности или услуги във връзка с околната среда;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>всички други физически или юридически лица, които имат обществени задължения или функции или предоставят обществени услуги във връзка с околната среда, под контрола на орган или лице, посочени в (а) или (b) по-горе;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><P>Това определение не включва органите или институциите, действащи в съдебно или законодателно качество<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1 от Орхуската конвенция, при определени ограничения всяка страна по тази конвенция гарантира, че в отговор на искане за предоставяне на информация за околната среда държавните органи предоставят на обществеността тази информация в рамките на националното законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция уточнява:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>хода на правосъдието, правото на лицата на справедлив процес или възможността на държавните органи да извършват разследване в наказателно или дисциплинарно производство;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Гореспоменатите основания за отказ се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от разкриване на информацията и като се взема предвид дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съображения 1, 5, 11 и 16 от Директива 2003/4 предвиждат:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>(1)</NO.P><TXT>Увеличеният обществен достъп до информация за околната среда и разпространението на такава информация допринасят за по-висока осведоменост по въпроси, свързани с околната среда, за свободната обмяна на мнения, по-ефективното участие на обществото във вземането на решения във връзка с околната среда и най-накрая, за по-добра околна среда.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>[…] Разпоредбите на законодателството на Общността трябва да бъдат в съответствие с [Орхуската конвенция], предвид присъединяването на Европейската общност към нея.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>За да се отчете принципът в член 6 от Договора, който гласи че изискванията за опазване на околната среда следва да бъдат включени в определянето и прилагането на политиките и дейностите на Общността, следва да бъде разширена дефиницията за публичните власти, така че да обхване правителството или други обществени администрации на национално, регионално или местно ниво, независимо от това дали същите имат специфични отговорности по околната среда. Определението, също така, следва да бъде разширено, за да обхване други лица или [образувания], изпълняващи обществени административни функции във връзка с околната среда съгласно националното законодателство, както и други лица или [образувания], действащи под техен контрол, и които имат обществени отговорности или функции във връзка с околната среда.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="4"?><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Правото на информация означава, че разкриването на информация следва да бъде общо правило, и че на публичните власти следва да бъде разрешено да отхвърлят искания за информация за околната среда в специфични и ясно определени случаи. Основанията за отказ следва да бъдат интерпретирани ограничително, като обслужваният обществен интерес от разкриването ѝ следва да бъде [преценен] спрямо интереса, обслужван от отказа. […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Целите на настоящата директива са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да гарантира правото на достъп до информация за околната среда, съхранявана от или за нуждите на публичните власти и да уреди основните срокове и условия и практическите договорености за неговото упражняване; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да гарантира [като правило] все по-голямото предоставяне на разположение и разпространяване сред обществеността на информация за околната среда с цел постигане на възможно най-широка систематична достъпност и разпространение на информацията за околната среда сред обществеността. За тази цел се стимулира, по-специално, употребата на компютърни телекомуникационни и/или на електронни технологии, където те са на разположение, за постигането на тази цел<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 2, точка 2 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>По смисъла на настоящата директива:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Публична власт<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>държавна или друга публична администрация, включително публичните съвещателни органи на национално, регионално или местно ниво;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>всяко физическо или юридическо лице, изпълняващо публични административни функции съгласно националното законодателство, включително и конкретни задължения, дейности или услуги, свързани с околната среда[,] и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>всяко физическо или юридическо лице, натоварено с публични отговорности или функции, или предоставящо публични услуги, свързани с околната среда, под контрола на органите или лицата, попадащи в букв[а] а) или б).</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>Държавите членки могат да предвидят, че това определение не включва органи или институции, когато са в качеството си на съдебни или законодателни органи. Ако към датата на приемане на настоящата директива техните конституционни разпоредби не предвиждат процедура по преразглеждане по смисъла на член 6, държавите членки могат да изключат тези органи или институции от обхвата на това определение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Държавите членки гарантират, че от публичните власти се изисква, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да предоставят на разположение информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, [н]а всеки заявител при поискване и без той да трябва да декларира интерес<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>След като в член 4, параграф 1 от Директива 2003/4 се разрешава в определени хипотези държавите членки да предвидят постановяването на отказ по искане за информация за околната среда, член 4, параграф 2 от нея също предоставя посочената възможност на държавите членки, изразена по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ход на дело, правото на всяко лице на справедлив процес или възможността на публичната власт да проведе разследване от наказателно или дисциплинарно естество;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид за конкретния случай обслужвания[т] обществен интерес от разкриването на информацията. Във всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Държавите членки не могат да регламентират право на отхвърляне на искане за предоставяне на информация на основание параграф 2, букви а), г), е), ж) и з), в случаите, когато искането се отнася за емисии в околната среда.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2003/4, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Достъп до правосъдие<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, задължава държавите членки да гарантират, че всеки заявител, който иска информация за околната среда и счита, че искането му е било игнорирано, било е погрешно отхвърлено, че му е отговорено неточно или че по някакъв друг начин не е третирано, има достъп до процедура за административно или съдебно обжалване на действията или бездействията на съответната публична власт.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Ирландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>European Communities (Access to Information on the Environment) Regulations 2007—2018 (Наредба за достъпа до информация за околната среда съгласно правото на Европейските общности 2007—2018 г., наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>ирландската правна уредба<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) транспонира разпоредбите на Директива 2003/4 в ирландското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>По същество правило 3, точка 1 от ирландската правна уредба транспонира член 2, точка 2 от тази директива</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно правило 3, точка 2 от ирландската правна уредба Ирландия изключва от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>всеки орган, който действа в качеството на съдебен или законодателен орган<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE> High Court (Висш съд, Ирландия) постановява решение по дело между X &amp; Y и An Bord Pleanala, което решение не е обжалвано. Това дело се отнася до оспорването на разрешение за строеж с оглед на изграждането на вятърни генератори в графство Корк (Ирландия).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160709">9 юли 2016 г.</DATE> Friends of the Irish Environment изпраща писмо до Central Office of the High Court (Секретариат на Висшия съд, Ирландия), чието управление е поверено на съдебен секретар, назначен от Courts Service of Ireland (Съдебна служба на Ирландия) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Съдебната служба<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), като иска копия от протоколите, клетвените декларации, приложенията и писмените становища, представени от всяка от страните, както и влезлите в сила актове по това дело. Искането е подадено на основание на Орхуската конвенция, Директива 2003/4 и ирландската правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160713">13 юли 2016 г.</DATE> Съдебната служба отхвърля искането на жалбоподателя в главното производство. Това решение се основава по-специално на факта, че ирландската правна уредба не обхваща съдебните производства, нито документите, представени в такива производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160718">18 юли 2016 г.</DATE> жалбоподателят в главното производство иска от Съдебната служба да преразгледа това решение. Тъй като не получава отговор, на <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE> той подава жалба пред комисаря по информацията за околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170619">19 юни 2017 г.</DATE> комисарят по информацията за околната среда уведомява жалбоподателя в главното производство, че вече има постановено решение по сходно дело, а именно дело CEI/15/0008, An Taisce &amp; The Courts Service. Като подчертава, че всяко дело се разглежда по същество, комисарят моли жалбоподателя в главното производство да посочи причините, поради които в случая би могло да се приеме различно решение относно искането му да получи достъп до съдебната преписка по делото със страни X &amp; Y и An Bord Pleanala.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В отговора си от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE> жалбоподателят в главното производство посочва, че поддържа мотивите, изложени в жалбата му, и тези на An Taisce по първото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170731">31 юли 2017 г.</DATE> комисарят по информацията за околната среда отхвърля тази жалба. Той приема, че Съдебната служба съхранява поисканите преписки в рамките на упражняването на съдебни правомощия, от името на съдебната власт. Приема и че когато действа при упражняване на тези правомощия, Съдебната служба не е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на правило 3, точка 1 от ирландската правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред High Court (Висш съд), като изтъква по същество, че дерогацията в полза на органи или институции, действащи в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>качеството на съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, предвидена в член 2, точка 2 от Директива 2003/4 и транспонирана в правило 3, точка 2 от ирландската правна уредба, не обхваща приключилите дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения относно тълкуването на член 2, точка 2 от Директива 2003/4, High Court (Висш съд, Ирландия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Контролът върху достъпа до съдебни преписки по дела, по които е постановено окончателно съдебно решение, срокът за обжалване е изтекъл и няма висяща жалба или други искания, каквито обаче при определени обстоятелства са възможни, представлява ли дейност в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>качеството на съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2003/4 […]?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Със своя въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки с тази разпоредба възможност да не разглеждат като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>органи или институции, когато са в качеството<?PAGE NO="7"?> си на съдебни […] органи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, може да се упражни само доколкото се отнася до информация, съдържаща се преписки по висящи съдебни производства, като не се прилага за приключилите производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че преди всичко е необходимо да се определи дали съдилищата и физическите или юридическите лица, под техен контрол, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2003/4 и следователно попадат в приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В самото начало следва да се напомни, че като страна по Орхуската конвенция Европейският съюз се ангажира да осигури в пределите на действие на правото на Съюза принципен достъп до съхраняваната от публичните власти информация за околната среда (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С приемането на Директива 2003/4 законодателят на Съюза е целял да осигури съвместимостта на правото на Съюза с тази конвенция с оглед на сключването ѝ от Общността, като е предвидил общи правила, с които да гарантира, че всяко физическо и юридическо лице от държава членка ще има право на достъп до информацията за околната среда, съхранявана от или за публичните власти, без съответното лице да трябва да декларира интерес (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Следва да се подчертае също, че гарантираното от Директива 2003/4 право на достъп се прилага само доколкото исканата информация попада под действието на предписанията относно достъпа на обществеността, предвидени в тази директива, което по-специално предполага, че тя представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>информация за околната среда<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция в рамките на спора по главното производство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат контекстът на тази разпоредба и преследваната от разглежданата правна уредба цел (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210120">20 януари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Land Baden-Württemberg (Вътрешни съобщения)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑619/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:35">EU:C:2021:35</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>След тези предварителни бележки следва да се отбележи, че съгласно определението, дадено в член 2, точка 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2003/4, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, която в това си качество е длъжна да предостави на обществеността достъп до държаната от нея информация за околната среда, са органите и институциите, представляващи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>държавна или друга публична администрация, включително публичните съвещателни органи на национално, регионално или местно ниво<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, както и физическите или юридическите лица, които съгласно националното законодателство изпълняват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>публични административни функции […], включително и конкретни задължения, дейности или услуги, свързани с околната среда<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Съгласно член 2, точка 2, първа алинея, буква в) от тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> представлява също физическо или юридическо лице, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>натоварено с публични отговорности или функции, или предоставящо публични услуги, свързани с околната среда, под контрола на органите или лицата, попадащи в букв[а] а) или б)<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Що се отнася до член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4, той има за цел по-специално да позволи на държавите членки да установят правила, подходящи за осигуряване на правилното протичане на съдебните производства, като им дава възможност да изключат от приложното поле на тази директива органите или институциите, които отговарят на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по член 2, точка 2, първа алинея от посочената директива, когато действат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>в качеството си на съдебни […] органи<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Накрая, член 2, точка 2, втора алинея, второ изречение от Директива 2003/4 предвижда, че държавите членки могат да изключат тези органи или институции от определението <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по член 2, точка 2, първа алинея, ако към датата на приемане на тази директива конституционните им разпоредби не предвиждат процедура по преразглеждане по смисъла на член 6 от посочената директива. Член 2, точка 2, втора алинея, второ изречение от Директива 2003/4, чиято цел е да уреди особения случай на някои национални органи, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с изискванията на тази директива към датата на нейното приемане, няма нито за цел, нито за последица ограничаването на възможността на държавите членки да изключат от приложното поле на посочената директива органите или институциите, действащи при упражняване на законодателни или съдебни правомощия, което впрочем е предвидено без никакво ограничение в самата Орхуска конвенция (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От цялостния прочит на член 2, точка 2 от Директива 2003/4 следва, че предоставената на държавите членки възможност да изключат от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> органите или институциите, действащи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>в качеството си на съдебни […] органи<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, която е предвидена в член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от тази директива, и която трябва да се подложи на функционално тълкуване (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), може да се отнася само до институциите, отговарящи на институционалното определение за понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, дадено в член 2, точка 2, първа алинея от посочената директива. Всъщност съобразяването на това определение е абсолютна предпоставка за използването на възможността за дерогация по член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Както от самата Орхуска конвенция, така и от Директива 2003/4, която има за цел да приложи тази конвенция в правото на Съюза, обаче е видно, че визирайки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, техните автори са имали предвид не съдебните органи, и по-специално съдилищата, а само административните органи, тъй като в отделните държави при упражняване на функциите си именно те съхраняват информация за околната среда, както Съдът вече е постановил (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Всъщност съдилищата очевидно не са част от държавна или друга публична администрация, посочени в член 2, точка 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4. Те също така не могат да бъдат приравнени на физическите или юридическите лица, които изпълняват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>публични административни функции […], включително и конкретни задължения, дейности или услуги, свързани с околната среда<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, посочени в член 2, точка 2, първа алинея, буква б) от тази директива, който се отнася до органите или институциите, които, макар да не са част от държавна или друга публична администрация по първата разпоредба, упражняват функции на изпълнителната власт или участват в изпълнението на такива функции и имат отношение към околната среда. От своя страна член 2, точка 2, първа алинея, буква в) от посочената директива се отнася само до лицата или организациите, действащи под контрола на някой от органите или институциите, посочени в член 2, точка 2, първа алинея, букви а) и б) от нея, които имат публични отговорности или функции във връзка с околната среда, така че той не може да включва нито съдилищата, нито a fortiori физическите или юридическите лица под техен контрол.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Това тълкуване се подкрепя от целта, преследвана от законодателя на Съюза при приемането на Директива 2003/4 във връзка с Орхуската конвенция. Всъщност, както следва от съображение 1 и от член 1 от тази директива, тя има за цел да насърчи по-голям обществен достъп до информация за околната среда и по-ефективното участие на обществеността във вземането на решения в тази област, с цел да се дадат по-добри решения и те да се прилагат по-ефикасно, както и в крайна сметка да се насърчи подобряването на околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Така, макар изпълнението на тази цел да предполага, че административните органи предоставят на обществеността достъп до информацията за околната среда, с която разполагат, за да предоставят отчетност за решенията, които вземат в тази област, и да приобщят гражданите при приемането им, това не се отнася за писмените становища и другите документи, приложени към преписките по съдебните производства в областта на околната среда, тъй като законодателят на Съюза не е имал за цел да насърчи информирането на обществеността в съдебната област и участието на обществеността при вземането на решения в тази област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Всъщност, приемайки Директива 2003/4, законодателят на Съюза отчита различията на правилата, съществуващи в държавите членки по отношение на достъпа на гражданите до информацията в съдебните преписки, както свидетелстват член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение и член 4, параграф 2, буква в) от тази директива, които предоставят възможност на държавите членки съответно, от една страна, да изключат от приложното поле на посочената директива органите и институциите, обхванати от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, на които в определени случаи могат да бъдат възложени правораздавателни правомощия, без самите те да имат качеството на юрисдикция, както е при някои независими административни органи (вж. по аналогия, що се отнася до министерство, на което е възложено изпълнение на законодателни правомощия, без самото то да е част от законодателната власт, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от друга страна, да се отклонят от принципа на достъп на гражданите до информацията за околната среда, държана от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, когато разкриването на тази информация може да се отрази неблагоприятно върху <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>ход на дело, правото на всяко лице на справедлив процес или възможността на публичната власт да проведе разследване от наказателно или дисциплинарно естество<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Що се отнася до член 6 от Директива 2003/4, той се отнася единствено до достъпа до правосъдие на гражданите, желаещи да упражнят правата, които черпят от разпоредбите на тази директива, като им гарантира по-специално възможността да оспорват решенията, с които се отказва достъп до информацията за околната среда, която би могла да им бъде противопоставена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че при липсата на изрично посочване в този смисъл в Директива 2003/4 юрисдикциите и физическите или юридическите лица под техен контрол не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на член 2, точка 2, първа алинея от тази директива. Поради това те не попадат в приложното поле на посочената директива и следователно не са обвързани от предвиденото в нея задължение да предоставят на обществеността достъп до информацията за околната среда, с която разполагат. При тези условия единствено държавите членки могат евентуално да предвидят право на публичен достъп до информацията, съдържаща се в съдебната преписка, и да определят реда и условията за неговото упражняване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Ето защо, обратно на твърдяното пред Съда, няма основание да се търси отговор на въпроса дали контролът върху достъпа до съдебни преписки е свързан с упражняването на съдебни правомощия по смисъла на член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4, нито да се прави разграничение в зависимост от това дали преписките, съдържащи исканата информация, са свързани с висящи или приключени производства или се отнасят до производства, които могат да бъдат възобновени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение съображенията на Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flachglas Torgau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:71">EU:C:2012:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), не могат да обосноват по аналогия различен извод, доколкото делото, по което е постановено това решение, се отнася до достъп до информация, държана от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на член 2, точка 2, първа алинея от Директива 2003/4. Това важи и за съображенията, приети в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100901">1 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Швеция и др./API и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/07 P, C‑528/07 P, C‑532/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:541">EU:C:2010:541</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170718">18 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия /Breyer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:563">EU:C:2017:563</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), които се отнасят до обществения достъп до документи, свързани с производства пред съдилищата на Съюза, който достъп се урежда от разпоредбите на правото на Съюза, съществено различни по съдържанието си от тези, чието тълкуване се разглежда в настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че спорът по главното производство се отнася до искането за достъп на неправителствена организация, Friends of the Irish Environment, до информацията за околната среда, съдържаща се в преписката по приключено съдебно производство, като към датата на това искане преписката е съхранявана от Съдебната служба. Съгласно представените пред Съда становища този орган отговаря за съхранението, архивирането и управлението на съдебните преписки от името и под контрола на съответната юрисдикция. При това положение запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на уточненията, направени в точки 30—40 от настоящото решение, дали посоченото образувание трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 2, точка 2, първа алинея от Директива 2003/4, в който случай достъпът до информацията за околната среда, съдържаща се в преписките, с които разполага, попада в приложното поле на тази директива, или, поради тесните му връзки с ирландските юрисдикции, под чийто контрол е поставено, то следва да се счита за съдебен орган, също като тези юрисдикции, което, напротив, ще го извади от приложното поле на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 2 от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че не урежда достъпа до съдържащата се в съдебните преписки информация за околната среда, тъй като нито юрисдикциите, нито органите и институциите, които са поставени под техен контрол и така поддържат тесни връзки с тях, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на посочената разпоредба и следователно не попадат в приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, точка 2 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030128">28 януари 2003 година</DATE> относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не урежда достъпа до съдържащата се в съдебните преписки информация за околната среда, тъй като нито юрисдикциите, нито органите и институциите, които са поставени под техен контрол и така поддържат тесни връзки с тях, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>публична власт<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на посочената разпоредба и следователно не попадат в приложното поле на тази директива.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>