<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-137/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0137</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:272">EU:C:2018:272</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Y. Bot — Дело C‑137/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Van Gennip и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180419">19 април 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑137/17</HT></P><P>Van Gennip BVBA</P><P>Antonius Johannes Maria ten Velde</P><P>Original BVBA</P><P>Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/123/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2007/23/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2013/29/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Пускане на пазара и свободно движение на пиротехнически изделия</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на установяване</KEYWORD><KEYWORD>Национални ограничителни мерки</KEYWORD><KEYWORD>Обществен ред</KEYWORD><KEYWORD>Наказателни санкции</KEYWORD><KEYWORD>Разрешителен режим</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото дело води началото си от наказателни производства, водени срещу търговци на дребно с пиротехнически изделия, и е повод Съдът да се произнесе относно приложното поле на директивите за пиротехническите изделия, относно съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба, която ограничава продажбата на пиротехнически изделия, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ПТЗ<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE>, и относно съвместимостта на двоен разрешителен режим за съхраняване на пиротехнически изделия с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, 2006 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Директивата за услугите<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директивата за услугите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 5 от Директивата за услугите гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Настоящата директива не засяга правилата на наказателното право на държавите членки. Независимо от това, държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагане на наказателноправни разпоредби, които специално регулират или влияят на достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуги, заобикаляйки правилата, залегнали в настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В глава III от посочената директива, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Свобода на установяване за доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, е включен член 9, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Разрешителни режими<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, който в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в зависимост от разрешителен режим, освен ако не са изпълнени следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>разрешителният режим не дискриминира съответния доставчик;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>необходимостта от разрешителен режим е оправдана от наложителни причини, свързани с обществения интерес;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>преследваните цели не могат да бъдат постигнати с по-малко ограничителни мерки, особено когато последваща инспекция е твърде късно действие, за да бъде действително ефективно<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 10 от Директивата за услугите посочва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="010.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разрешителните режими се основават на критерии, които изключват възможността компетентните власти да упражняват своите правомощия за оценка по произволен начин.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="010.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Критериите, посочени в параграф 1 са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>недискриминационни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>пропорционални на целта на този обществен интерес;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>ясни и недвусмислени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>обективни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>предварително известни на обществеността;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>прозрачни и достъпни.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="010.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият член не се намесва в разпределението на компетентности на местно и регионално ниво между органите на държавите членки, предоставящи разрешения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2007/23/ЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съображение 4 от Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070523">23 май 2007 година</DATE> относно пускането на пазара на пиротехнически изделия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="154" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 154, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Директива 96/82/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19961209">9 декември 1996 г.</DATE> относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="010" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="1997">ОВ L 10, 1997 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 8.</P></NOTE>] установява изисквания за безопасност за предприятия, в които има взривни вещества, включително пиротехнически вещества<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива установява правила, предназначени за постигане свободното движение на пиротехнически изделия във вътрешния пазар, като същевременно гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве и обществената сигурност и защита и безопасност на потребителите и отчита съответните аспекти, свързани с опазване на околната среда.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива установява съществените изисквания за безопасност, на които пиротехническите изделия следва да отговарят с оглед пускането им на пазара.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>За целите на настоящата директива:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Пиротехническо изделие<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава всяко изделие, което съдържа взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначено да произведе топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Фойерверк<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава пиротехническо изделие за увеселителни цели.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>8)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Дистрибутор<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> означава всяко физическо или юридическо лице в търговската верига, което предоставя пиротехническо изделие на пазара в хода на стопанската си дейност.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2007/23 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки не могат да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на настоящата директива.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на настоящата директива не представляват пречка за предприемане на мерки от държава членка с оглед осигуряване на обществен ред, обществена сигурност или безопасност или опазване на околната среда, с които се забранява или ограничава притежаването, употребата и/или продажбата на широката общественост на фойерверки от категории 2 и 3, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 20, първа алинея от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими за нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/29/ЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 45 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130612">12 юни 2013 година</DATE> за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="178" PAGE.FIRST="27" DATE.PUB="2013">ОВ L 178, 2013 г., стр. 27</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Държавите членки установяват система от санкции, приложими за нарушения от страна на икономическите оператори на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Такива правила могат да включват наказателни санкции при тежки нарушения.</ALINEA><ALINEA>Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от Wet betreffende ontplofbare en voor de deflagratie vatbare stoffen en mengsels en de daarmede geladen tuigen (Закон за взривните и огнеопасните вещества и смеси и заредените с тях устройства)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="19560609">9 юни 1956 г.</DATE>, стр. 3990.</P></NOTE> от <DATE ISO="19560528">28 май 1956 г.</DATE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>За неспазване на разпоредбите, приети съгласно член 1, се налага наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет дни до две години и глоба в размер от сто до хиляда франка, или само едно от двете наказания<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 200 от Кoninklijk besluit houdende algemeen reglement betreffende het fabriceren, opslaan, onder zich houden, verkopen, vervoeren en gebruiken van springstoffen (Кралски указ за определяне на общи правила за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><HT TYPE="ITALIC">Belgisch Staatsblad</HT>, <DATE ISO="19581222">22 декември 1958 г.</DATE>, стр. 9075 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Кралският указ за взривните вещества<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>).</P></NOTE> от <DATE ISO="19580923">23 септември 1958 г.</DATE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Не се разрешава съхранението на взривни вещества в количества, надхвърлящи количествата, допустими за притежаване съгласно член 265, освен в магазини и складове, притежаващи надлежно разрешение<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 257 от този указ:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Продажбата на всякакъв вид взривни вещества в количества над разрешените за притежаване от частни лица, посочени в член 265, е разрешена само при следните условия:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>купувачът притежава разрешение за превозване, посочено в член 72;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>купувачът притежава разрешение за съхранение или за временно притежаване на тези вещества;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>купувачът докаже, че извършва стопанска дейност в областта на взривните вещества в качеството си на производител, търговец или потребител на взривни вещества.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>Условието, посочено в точка 2, се прилага само когато купените стоки са предназначени за съхранение или временно притежаване на територията на Белгия.</ALINEA><ALINEA>Продавачът проверява и съхранява всички документи, представени от купувачите като доказателство за спазване на задълженията по първа алинея. Тези документи се държат на разположение на служителите на Direction générale Qualité et Sécurité du Service public fédéral Économie, P.M.E., Classes moyennes et Énergie (Главна дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Качество и безопасност<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> към Федералната публична служба за икономика, МСП, средна класа и енергетика) и на полицейските и съдебните органи в обектите, където се извършват продажбите, в продължение на не по-малко от три години<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 260 от Кралския указ за взривните вещества гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Търговците на дребно задължително трябва да притежават разрешение за съхранение; те могат да притежават или да продават в минимални количества само взривни вещества, различни от посочените в член 261.</ALINEA><ALINEA>Техните складове трябва да бъдат разположени и организирани, както е посочено в член 251<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 261 от този указ:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Видът и количествата взривни вещества, които могат да бъдат съхранявани от търговците на дребно, се определят във всеки конкретен случай със заповедта за издаване на разрешение според степента на безопасност на съответния склад.</ALINEA><ALINEA><P>Не могат да се притежават следните изделия над посочените по-долу количества:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="6"?><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>фойерверки и сигнални ракети в количество, съдържащо над петдесет килограма [ПТЗ];</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В член 265 от посочения указ се посочва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Не се изисква разрешение за притежаване на:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>7°</NO.P><TXT>фойерверки и сигнални ракети в количество, съдържащо до [един] килограм [ПТЗ]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 300, първа алинея от Кралския указ за взривните вещества гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>За нарушения на разпоредбите на настоящия правилник, с изключение на член 295, на указите за изпълнение на тези разпоредби, както и на разпоредбите на заповедите за издаване на разрешения, се налагат наказанията, предвидени в Закона от <DATE ISO="19560528">28 май 1956 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Van Gennip BVBA, Original BVBA, г‑н Antonius ten Velde и г‑н Antonius van der Schoot са подсъдими по делото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Original е предприятие, чието седалище е в граничния град Олен (Белгия), недалеч от Нидерландия, и което извършва внос, търговия на едро и дистрибуция на фойерверки. За тази цел то разполага по-конкретно с два търговски обекта в Барле Хертог (Белгия), община, разположена отчасти в провинция Северен Брабант (Нидерландия) и обградена от всички страни от община Барле Насау (Нидерландия), които се експлоатират от Van Gennip, чието седалище е в Барле Хертог. Г‑н Ten Velde и г‑н Van der Schoot, нидерландски граждани, са отговорници на посочените търговски обекти, а именно съответно на Zena-Tabak-O-Tiek и Zena-De Bunker.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Четиримата подсъдими в главното производство по същество са преследвани в качеството им на търговци на дребно на пиротехнически изделия за това, че съхраняват фойерверки, съдържащи ПТЗ в количество над максималното тегло, посочено в издадените им от белгийските органи разрешения, за това, че съхраняват фойерверки в складове, които нямат съответното разрешение, и за продажбата на количество фойерверки, надхвърлящо един килограм ПТЗ, на частно лице, което не разполага с необходимото разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване се установява, че г‑н Ten Velde и г‑н Van der Schoot твърдят, че инкриминирането на нарушенията в белгийското законодателство противоречи на член 45 от Директива 2013/29, според който наказания се налагат за тежки нарушения, и че нито едно от деянията, в които са обвинени, не представлява такова нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според акта за преюдициално запитване подсъдимите и Оpenbaar ministerie (Прокуратура, Белгия) са на противоположни становища по въпроса дали задължението за притежаване едновременно на федерално разрешение за взривни вещества и на регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда съответства на Директива 2007/23, на Директива 2013/29 и на Директивата за услугите. В частност, някои от подсъдимите твърдят, че доколкото белгийското законодателство противоречи на правото на Съюза, някои от деянията, в които са обвинени, не могат да се считат за противозаконни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тълкуването на правото на Съюза би могло да окаже влияние върху наказуемостта или ненаказуемостта на деянията, в които са обвинени подсъдимите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>При това положение Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>1)</NO.P><TXT>Могат ли следните нарушения на белгийското законодателство за пиротехнически изделия да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>тежки нарушения<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на член 45 от Директива 2013/29:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>продажбата на пиротехнически изделия с 2,666 kg [ПТЗ], което е нарушение на член 265, точка 7 и член 257 от Кралския указ за взривните вещества, ко[и]то забраняват продажбата на пиротехнически изделия с повече от един килограм ПТЗ, когато потребителят няма издадено индивидуално административно разрешение за притежаване на по-голямо количество пиротехнически изделия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>надхвърляне на определените ограничения за съхранение и неспазване на предвидените във федерално разрешение за фойерверки места за съхранение, въпреки че вече е издадено регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда за съхраняване на съответните по-големи количества на съответните места;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>временно складиране на малки количества пиротехнически изделия на различни места, които не са специално разрешени за складиране, в обект на търговец на пиротехнически изделия на дребно, който има както федерално разрешение за фойерверки, така и регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 (понастоящем член 4, параграф 1 от Директива 2013/29), евентуално във връзка с член 10 от Директива[та за услугите], национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно предвижда две изисквания по отношение на местата за съхранение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на [Директива 2007/23], от една страна, да има издадено въз основа на разпоредбите за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества разрешение, а от друга страна, разрешение, издадено въз основа на разпоредбите за разрешения за структури с вредни въздействия с оглед на опазване на околната среда, въпреки че двата разрешителни режима по същество имат една и съща цел (превантивна преценка на рисковете за безопасността) и един от тези разрешителни режими (в случая този по отношение на взривните вещества) предвижда (много) ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки (от 50 kg ПТЗ, тоест активно вещество)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2013/29 […] и член 6, параграф [1] от Директива 2007/23 […] (евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС), съчетан с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки (фойерверки от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23), които съдържат повече от един килограм ПТЗ?<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали нарушенията, за които са преследвани подсъдимите в главното производство, представляват тежки нарушения по смисъла на член 45 от Директива 2013/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В това отношение, както подчертават много от страните в съдебното заседание, деянията, за които са преследвани подсъдимите в главното производство, са извършени между <DATE ISO="20101122">22 ноември 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20130127">27 януари 2013 г.</DATE> и следователно предхождат приемането и влизането в сила на Директива 2013/29<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Във връзка с това припомням, че Директива 2013/29 е приета на <DATE ISO="20130612">12 юни 2013 г.</DATE>, че съгласно член 49 от нея тя влиза в сила в деня след датата на нейното публикуване в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> и че съгласно член 48 от нея Директива 2007/23 се отменя, считано от <DATE ISO="20150701">1 юли 2015 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Освен това, за разлика от член 45 от Директива 2013/29, член 20 от Директива 2007/23 не указва, че държавите членки могат да предвидят наказателни санкции при тежки нарушения, а се ограничава до това да обяви, че последните установяват правила относно санкциите, приложими за нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно тази директива, и че тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>При това положение аз считам, че не следва да бъде тълкувано понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>тежки нарушения<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, което се съдържа само в Директива 2013/29, тъй като тази директива не е приложима ratione temporis по делото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>От друга страна, дори да се предположи, че се твърди, че член 45 от Директива 2013/29 е lex melior, който трябва да се прилага с обратна сила, тъй като, за разлика от член 20 от Директива 2007/23, той разрешава на държавите членки да предвидят наказателни санкции само при тежки нарушения, според мен това твърдение не би могло да се приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Най-напред е уместно да се отбележи, че от всяка от тези разпоредби следва, че държавите членки не само са длъжни да предвидят санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно Директива 2007/23 и Директива 2013/29, но и че тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Относно ефективността, съразмерността и възпиращия характер на санкциите, които държавите членки трябва да приемат в съответствие с правото на Съюза, вж. <HT TYPE="ITALIC">Hagueneau-Moizard</HT>, C. Sanction nationale du droit communautaire: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Sanctions effectives, proportionnées et dissuasives<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. — L’exécution du droit de l’Union, entre mécanismes communautaires et droits nationaux, Bruylant, Bruxelles, 2009, р. 205—223.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Това задължение на държавите членки произтича от специфичните особености, свързани с прилагането и изпълнението на правото на Съюза. Всъщност прилагането и изпълнението са възложени до голяма степен на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в това отношение Декларация № 43, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам, според която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>административното прилагане на правото на Съюза по принцип е задължение на държавите членки във връзка с техните конституционни изисквания<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="340" PAGE.FIRST="140" DATE.PUB="1997">ОВ С 340, 1997 г., стр. 140</REF.DOC.OJ>). Както подчертава Jean-Paul Jacqué, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>прилагането на правото на Съюза от държавите членки е от основно значение. Всъщност Съюзът не разполага с необходимата компетентност за пряко прилагане на правото на Съюза в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, <HT TYPE="ITALIC">Jacqué</HT>, J.‑P. Droit institutionnel de l’Union européenne. 5. ed., Dalloz, Paris, 2009, р. 601.</P></NOTE> и за да бъде гарантирана ефикасността на правната уредба относно пиротехническите изделия, тя трябва да бъде допълнена с режим на санкции, който държавите членки следва да определят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Според Catherine Hagueneau-Moizard, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>[р]еалният ефект от правото на Съюза зависи от неговото прилагане от държавите<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> (<HT TYPE="ITALIC">Hagueneau-Moizard</HT>, C. Sanction nationale du droit communautaire: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Sanctions effectives, proportionnées et dissuasives<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. — L’exécution du droit de l’Union, entre mécanismes communautaires et droits nationaux, Bruylant, Bruxelles, 2009, р. 205—223, р. 207). Това задължение на държавите членки е подсилено от друга страна от принципа на лоялно сътрудничество, който изисква държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират обхвата и ефикасността на законодателството на Съюза (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890921">21 септември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE>, <NO.CASE>68/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:339">EU:C:1989:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Поради това разпоредби като член 20 от Директива 2007/23 или член 45 от Директива 2013/29 са класика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. например член 15 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20000629">29 юни 2000 година</DATE> относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2000">ОВ L 180, 2000 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="036" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2014">ОВ L 36, 2014 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> в правото на Съюза, тъй като те винаги са само отражение на sui generis естеството на прилагането и изпълнението на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Разпоредба от директива, която предвижда санкциите да са ефективни, съразмерни и възпиращи, е квалифицирана от Catherine Hagueneau-Moizard като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>стандартна разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> (<HT TYPE="ITALIC">Hagueneau-Moizard</HT>, C. Sanction nationale du droit communautaire: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Sanctions effectives, proportionnées et dissuasives<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. — L’exécution du droit de l’Union, entre mécanismes communautaires et droits nationaux, Bruylant, Bruxelles, 2009, р. 205—223, р. 210).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Предложеното от подсъдимите в главното производство тълкуване на тези разпоредби има за цел да им придаде обхват, какъвто те нямат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Всъщност следва да се посочи, че тези разпоредби не определят нито деянията, нито приложимите санкции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>санкция<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> тук е използван в много широк смисъл, доколкото обхваща различни по естеството си санкции.</P></NOTE>, а единствено посочват, че държавите членки имат задължението да предвидят последните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че Директива 2007/23 и Директива 2013/29 се основават съответно на член 95 ДЕО (понастоящем член 114 ДФЕС) и на член 114 ДФЕС, а не на член 83 ДФЕС. Следователно, за разлика от актовете, основаващи се на последната разпоредба, директиви 2007/23 и 2013/29 прогласяват правила, които имат за цел да осигурят свободното движение на пиротехнически изделия на вътрешния пазар, а не норми, които имат за цел да установят минимални правила в областта на наказателноправните санкции, приложими към определени действия или поведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. по-специално Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="179" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 179</REF.DOC.OJ>), член 1, параграф 1 от която гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Настоящата директива установява минимални правила за наказателноправни санкции за злоупотреба с вътрешна информация, за незаконно разкриване на вътрешна информация и манипулиране на пазара, с цел да се гарантира целостта на финансовите пазари в Съюза и да се укрепи защитата на инвеститорите и доверието в тези пазари<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От друга страна, доколкото член 20 от Директива 2007/23 не уточнява естеството на санкциите, които държавите членки могат да приемат, текстът на тази разпоредба несъмнено им дава право да определят естеството на санкциите и следователно да налагат наказателни санкции в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно Директива 2007/23<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080710">10 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Feryn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:397">EU:C:2008:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Накрая, според мен това тълкуване не се поставя под съмнение от промяната в текста, направена от законодателя при съставянето на член 45 от Директива 2013/29, тъй като този текст не би могъл да води до ограничаване на свободата на преценка на държавите членки относно естеството на санкциите, приети съгласно член 20 от Директива 2007/23<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>В това отношение следва да се отбележи, че изричното признаване на възможността на държавите членки да приемат наказателни санкции при тежки нарушения, най-напред е предвидено в член 41 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080709">9 юли 2008 година</DATE> за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="218" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="2008">ОВ L 218, 2008 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>) и че оттогава голям брой директиви с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>новия подход в областта на техническата хармонизация и стандартизация<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> съдържат разпоредби, чийто текст е аналогичен с текста на член 45 от Директива 2013/29, и по-специално член 42 от Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставянето на пазара на везни с неавтоматично действие (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="096" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2014">ОВ L 96, 2014 г., стр. 107</REF.DOC.OJ>), член 46 от Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="153" PAGE.FIRST="62" DATE.PUB="2014">ОВ L 153, 2014 г., стр. 62</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="016" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2015">ОВ L 16, 2015 г., стр. 66</REF.DOC.OJ>) или член 47 от Директива 2014/68/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 година</DATE> за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на съоръжения под налягане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="189" PAGE.FIRST="164" DATE.PUB="2014">ОВ L 189, 2014 г., стр. 164</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2014">ОВ L 351, 2014 г., стр. 10</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="112" DATE.PUB="2015">ОВ L 157, 2015 г., стр. 112</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че обстоятелството, че национална юрисдикция формално е посочила в преюдициален въпрос някои разпоредби от правото на Съюза, не е пречка Съдът да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за делото, с което е сезирана, независимо дали тя се е позовала или не на тях във въпросите си. Във връзка с това задачата на Съда е да изведе от всички предоставени от националния съд обстоятелства, и по-специално от мотивите към акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Essent Energie Productie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑91/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:312">EU:C:2014:312</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В това отношение, първо, следва да се отбележи, че доколкото деянията, за които са преследвани подсъдимите в главното производство, са извършени между <DATE ISO="20101122">22 ноември 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20130127">27 януари 2013 г.</DATE>, те попадат в приложното поле ratione temporis на Директива 2007/23. Поради това считам, че за да бъде даден полезен отговор на запитващия съд, е уместно преюдициалният въпрос да бъде преформулиран, за да се установи дали член 20 от тази директива позволява на държавите членки да налагат наказателни санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Както подчертах в точка 37 от настоящото заключение, отговорът на този въпрос безспорно е положителен. Въпреки това запитващият съд следва да провери дали санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Второ, от втория преюдициален въпрос следва, че запитващият съд не изключва възможността белгийският двоен разрешителен режим за съхраняване на пиротехнически изделия с цел продажба да попада в приложното поле на Директивата за услугите. Освен това две нарушения, посочени в първия преюдициален въпрос, са нарушения на условията на разрешенията, издадени въз основа на този двоен разрешителен режим. Следователно е уместно да се определи дали държавите членки могат да предвидят наказателни санкции в случай на нарушение на националното законодателство, регламентиращо достъпа до или упражняването на дейности по предоставянето на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Доколкото член 1, параграф 5 от Директивата за услугите гласи, че тя не засяга правилата на наказателното право на държавите членки, при условие че те не водят до заобикаляне на правилата, залегнали в тази директива, отговорът на този въпрос е положителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>По всички тези съображения считам, че на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че без да е необходимо да се определя дали разглежданите нарушения са тежки нарушения, член 20 от Директива 2007/23 и член 1, параграф 5 от Директивата за услугите следва да бъдат тълкувани в смисъл, че държавите членки могат да предвидят наказателни санкции, при условие че — що се отнася до Директива 2007/23 — тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи, и че — що се отнася до Директивата за услугите — националните разпоредби не водят до заобикаляне на правилата на тази директива, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали принципът на свободно движение на пиротехнически изделия, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 2007/23, евентуално във връзка с член 10 от Директивата за услугите, допуска национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно изисква местата за съхранение на пиротехнически изделия, отговарящи на изискванията на Директива 2007/23, да притежават две разрешения, от една страна, разрешение, издадено въз основа на законодателството относно производството, съхранението, притежаването, търговията на дребно, превоза и употребата на взривни вещества, и от друга страна, разрешение, издадено<?PAGE NO="11"?> съгласно законодателството за структурите с вредни въздействия върху околната среда, макар тези два разрешителни режима да имат една и съща цел, а именно превенция на рисковете за безопасността, и един от тези разрешителни режими предвижда ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В това отношение, макар запитващият съд да посочва Директива 2007/23 и Директивата за услугите, считам, че разглежданата национална правна уредба не попада в приложното поле на първата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Всъщност Директива 2007/23 регламентира третирането на пиротехническите изделия преди пускането им на пазара, както и пускането им на пазара. Тя обаче регламентира съхранението само доколкото има пряко въздействие върху характеристиките и безопасността на тези изделия. Така от съображение 4 от Директива 2007/23<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Съображение 7 от Директива 2013/29 е още по-изрично, тъй като посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>[б]езопасността при складиране се урежда с Директива 96/82 […], като с посочената директива се установяват изисквания за безопасност за предприятията, в които има взривни вещества, включително пиротехнически вещества<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE> и от член 14, параграфи 1 и 2 от тази директива по-конкретно се установява, че съхранението попада в приложното поле на този текст само доколкото условията за съхранение не трябва да застрашават съответствието на пиротехническото изделие със съществените изисквания за безопасност, прогласени в посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Съхранението на пиротехническите изделия, съответстващи на изискванията на Директива 2007/23 и предназначени за продажба на дребно, попада в обхвата на националната правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Освен това, макар да е вярно, че двойният разрешителен режим, посочен в точка 23 от настоящото заключение, се отнася формално до съхранението на пиротехнически изделия, а не до достъпа до или упражняването на търговия на дребно с тези изделия, която представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> за целите на прилагане на Директивата за услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180130">30 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>X и Visser</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑360/15 и С‑31/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:44">EU:C:2018:44</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, съхранението на пиротехнически изделия, предназначени за продажба, е необходима предпоставка за тази търговия на дребно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, от представената на Съда преписка се установява, че разглежданите разпоредби на Кралския указ за взривните вещества се отнасят до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>търговците на дребно<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> и следователно до съхранението с цел продажба. От друга страна, поставянето на изискване за разрешение за количеството пиротехнически изделия, което може да бъде съхранявано в рамките на търговията на дребно, безспорно оказва влияние както върху достъпа до тази дейност, така и до нейното упражняване. Така липсата на разрешение за съхранение или разрешение за много малко количество могат на практика да ограничат достъпа до тази дейност или нейното упражняване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Поради това считам, че на втория преюдициален въпрос следва да се отговори от гледна точка на Директивата за услугите, и в частност на член 10 от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>В това отношение разглежданата национална правна уредба, която изисква разрешение за съхранение, попада в обхвата на тази разпоредба и не представлява изискване, посочено в съображение 9 от Директивата за услугите (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180130">30 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>X и Visser</NAME.CASE>, <NO.CASE>С‑360/15 и С‑31/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:44">EU:C:2018:44</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това, дори да се поддържа, че всички обстоятелства в главното производство са настъпили в границите само на една държава членка, Съдът приема, че това не поставя под съмнение приложимостта на глава III от Директивата за услугите (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180130">30 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>X и Visser</NAME.CASE>, <NO.CASE>С‑360/15 и С‑31/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:44">EU:C:2018:44</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Отбелязвам също така, че обхватът на поставения от запитващия съд въпрос е, in fine, ограничен, доколкото се поставя въпросът относно съвместимостта на белгийския двоен разрешителен режим с правото на Съюза, а не относно съвместимостта на регионалната и федералната система с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В това отношение доводите на подсъдимите в главното производство, според които двата разрешителни режима преследват една и съща цел, почиват върху погрешно предположение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Всъщност от обясненията, дадени от белгийското правителство в съдебното заседание, се установява, че що се отнася до подсъдимите в главното производство, съхранението на пиротехнически изделия с цел продажба изисква получаването на две разрешения. От една страна местните власти, които са компетентни в областта на опазването на околната среда, трябва да издадат разрешение във връзка с опазването на околната среда, което дава право на съхранение на определено количество пиротехнически изделия, съдържащи определено количество ПТЗ. От друга страна, федералните власти, които са отговорни за безопасността и здравето на населението, трябва да издадат разрешение за съхранение на определено количество пиротехнически изделия, съдържащи определено количество ПТЗ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Следователно, обратно на твърденията на подсъдимите в главното производство, тези разрешителни режими по необходимост имат различни цели и получаването на всяко от разрешенията е обвързано с различни критерии. В това отношение, макар наистина да е вярно, че допустимите по тези разрешения количества могат да се различават, тези режими не си противоречат, тъй като спазването на разрешението, определящо най-малкото количество, непременно води до спазване на другото разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Що се отнася до съответствието на разглеждания двоен разрешителен режим с член 10 от Директивата за услугите, параграф 1 от тази разпоредба изисква разрешителните режими да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>се основават на критерии, които изключват възможността компетентните власти да упражняват своите правомощия за оценка по произволен начин<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, а параграф 2 обявява тези критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Считам, че белгийският режим отговаря на тези критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Всъщност, първо, от гледна точка на информацията, с която разполага Съдът, по мое мнение критериите, на които се основава белгийският режим, са обосновани с императивно съображение от общ интерес, а именно защитата на обществената безопасност и околната среда, и поради обнародването на федералното и регионалното законодателство те са предварително известни на обществеността, прозрачни и достъпни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Второ, по мое мнение тези критерии са ясни и недвусмислени. В това отношение, както вече подчертах, двата разрешителни режима не се припокриват и имат за цел защитата на различни обществени интереси, поради което не може да се приеме, че намесата на федералните и регионалните органи поставя под съмнение тази преценка. Освен това задължението за притежаване едновременно на федерално и на регионално разрешение само по себе си не може да бъде причина за несъвместимост с Директивата за услугите, доколкото законодателят на Съюза изрично посочва в член 10, параграф 7 от тази директива, че този член <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>не се намесва в разпределението на компетентности на местно и регионално ниво между органите на държавите членки, предоставящи разрешения<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Трето, данните, с които разполага Съдът, не ми позволяват да преценя дали тези критерии са недискриминационни, пропорционални и обективни, поради което това трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения считам, че белгийският двоен разрешителен режим за съхранение на пиротехнически изделия не е несъвместим с член 10 от Директивата за услугите, при условие че критериите за упражняването на правото на преценка на компетентните органи са недискриминационни, пропорционални и обективни, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>С третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали принципът на свободно движение на пиротехнически изделия, произтичащ от директиви 2007/23 и 2013/29, евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, съчетан с принципа на пропорционалност, допуска национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки, които съдържат повече от един килограм ПТЗ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Първо, в производството пред Съда са изложени твърдения, че белгийската правна уредба представлява технически регламент по смисъла на Директива 98/34/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980622">22 юни 1998 година</DATE> за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="1998">ОВ L 204, 1998 г., стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Директива 98/34<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>).</P></NOTE> и при неуведомяване на Европейската комисия тази правна уредба е неприложима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071108">8 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schwibbert</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑20/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:652">EU:C:2007:652</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ivansson и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑307/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2058">EU:C:2014:2058</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В съдебното заседание белгийското правителство изтъкна, че тъй като националната правна уредба е мярка, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>необходима за защита на лица, по-специално на работниците, когато продуктите се използват<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, посочена в член 1 от Директива 98/34, последната не била приложима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Това твърдение не ми се струва убедително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Всъщност, макар да е очевидно, както ще докажа, че белгийската правна уредба има за цел да защити обществената безопасност и безопасността на лицата, тази правна уредба се отнася не до употребата на продуктите, а до тяхната продажба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Белгийското правителство твърди също така, че доколкото предходната правна уредба е поставяла изискване при продажба на пиротехнически изделия купувачът да разполага с разрешение, когато съответното изделие съдържа 500 g ПТЗ, разглежданата в настоящия случай правна уредба представлявала облекчаване на предходна мярка, чието съобщаване не е задължително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е приел, че измененията на проект за технически регламент, за който Комисията вече е била уведомена съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34, които единствено смекчават условията за използване на съответния продукт в сравнение с проекта, за който е направено уведомление, и следователно намаляват евентуалното въздействие на техническия регламент върху търговията, не представляват съществено изменение на проекта и следователно за тях няма задължение за предварително уведомяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100415">15 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sandström</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑433/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:184">EU:C:2010:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В случая предоставените на Съда данни не ми позволяват да установя със сигурност дали Комисията е била уведомена за по-рестриктивната предходна правна уредба съгласно Директива 98/34.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>При това положение считам, че запитващата юрисдикция следва да определи дали това е така и дали от това следва, че белгийското правителство е можело да не съобщава новата правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Във всеки случай според мен белгийската правна уредба не представлява технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Според Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>технически регламент<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> се отнася до четири категории мерки, а именно, първо — до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>техническа спецификация<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34, второ — до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>други изисквания<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> съгласно определението в член 1, точка 4 от тази директива, трето — до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>правило за услуги<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по член 1, точка 5 от посочената директива, и четвърто — до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, […] забраняващи производството, вноса, [търговията] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, по смисъла на член 1, точка 11 от същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170201">1 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Município de Palmela</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑144/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:76">EU:C:2017:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Във връзка с това считам, първо, че разглежданата правна уредба не попада в категорията на правилата за услуги, доколкото не се отнася до услугите на информационното общество по смисъла на член 1, точка 2 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Второ, с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>техническа спецификация<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> се обозначава спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта като името, с което продуктът се продава, опаковка, етикетиране, както и процедурите за оценяване на съответствието. Според Съда това понятие предполага, че националната разпоредба задължително се отнася до продукта или до опаковката му като такива и по този начин определя една от основните характеристики на даден продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ivansson и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑307/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2058">EU:C:2014:2058</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Белгийската правна уредба обаче не се отнася до продукта или до неговата опаковка като такива, поради което, както Комисията изтъкна в съдебното заседание, тази правна уредба не определя някоя от основните характеристики на продукт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Трето, Съдът вече е уточнил, че за да могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>други изисквания<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, съответните национални мерки трябва да представляват условия, които могат да имат съществено влияние върху състава, естеството или търгуването на съответния продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>James Elliott Construction</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑613/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:821">EU:C:2016:821</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Разглежданата правна уредба, която поставя притежаването на разрешение като условие за продажба на пиротехнически изделия, съдържащи над един килограм ПТЗ, не представлява изискване към самия продукт, а изискване към икономическите оператори, и съответно не може да бъде определена като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>друго изискване<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на Директива 98/34<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050421">21 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:246">EU:C:2005:246</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161013">13 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>М. и S.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:771">EU:C:2016:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Четвърто, що се отнася до категорията, посочена в член 1, точка 11 от Директива 98/34, а именно забраната на производството, вноса, търговията или използването на даден продукт, от съдебната практика се установява, че тази категория технически регламенти предполага разглежданите национални разпоредби да имат приложно поле, което явно надхвърля ограничаването до някои възможни употреби на дадения продукт, и че те не се свеждат само до ограничаване на неговото използване. В действителност тази категория се отнася по-конкретно до национални мерки, които не дават възможност за никакво друго използване, освен съвсем изолирано, каквото би могло разумно да се очаква от разглеждания продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050421">21 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:246">EU:C:2005:246</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fortuna и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/11, C‑214/11 и C‑217/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:495">EU:C:2012:495</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че разглежданата национална правна уредба не забранява продажбата на пиротехнически изделия, съдържащи повече от един килограм ПТЗ, а поставя условието купувачът да притежава разрешение. Следователно такива продукти могат да бъдат продавани на потребители, разполагащи с такова разрешение, както и на професионалисти, поради което според мен тази правна уредба позволява извършването на продажби, които не са изолирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Второ, за да бъде даден отговор на въпросите на запитващия съд, следва да се определи дали принципът на свободно движение на пиротехнически изделия, изведен от директиви 2007/23 и 2013/29, евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС, съчетан с принципа на пропорционалност, допуска национална правна уредба, която забранява притежаването или използването от потребители и продажбата на потребители на фойерверки, съдържащи повече от един килограм ПТЗ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, първо, че г‑н Van der Schoot е обвинен именно в това, че е продал фойерверки и сигнални ракети, съдържащи повече от един килограм ПТЗ, на частно лице, което не е притежавало необходимото разрешение за това, че доколкото нарушението, в което е обвинен този подсъдим, е извършено на <DATE ISO="20121223">23 декември 2012 г.</DATE>, приложима ratione temporis е Директива 2007/23, и че според акта за преюдициално запитване въпросните фойерверки са фойерверки от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23, които са били пуснати на пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Второ, доколкото с Директива 2007/23 е извършено изчерпателно хармонизиране на материалните и процесуалните условия, на които трябва да отговарят пиротехническите изделия, за да бъдат пуснати на пазара, и член 6, параграф 1 от тази директива гарантира не само предоставянето за първи път на пазара, но и свободното движение на пиротехническите изделия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Това произтича, според мен, от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:815">EU:C:2016:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и в частност от даденото тълкуване на обхвата на член 2, точка 2 и на член 6 от Директива 2007/23. Подчертавам също така, че за тази цел Съдът е отхвърлил доводите на Германия, според които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>държавите членки били компетентни да регламентират всички следващи[…] етапи от […] разпространение[то на пиротехнически изделия] до продажбата им на дребно на крайния потребител<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>.</P></NOTE>, свързаната с нея белгийска мярка трябва да бъде преценявана от гледна точка на разпоредбите на посочената директива, а не от гледна точка на първичното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vilniaus energija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑423/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2186">EU:C:2014:2186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Трето, няма никакво съмнение, че по самото си естество разглежданата правна уредба ограничава по смисъла на член 6 от Директива 2007/23 притежаването, употребата и/или продажбата на широката общественост на фойерверки, съдържащи повече от един килограм ПТЗ. Въпреки това считам, че тази правна уредба има за цел, както изтъква белгийското правителство, да защити посочените в параграф 2 от тази разпоредба основни интереси, и в частност обществения ред, обществената сигурност и безопасност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В правото на Съюза понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>обществена безопасност<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> се употребява рядко. Освен това понятието не е ясно разграничено от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>обществена сигурност<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, както законодателят на Съюза подчертава в съображение 41 от Директивата за услугите, като посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>концепцията за обществена сигурност включва въпроси на обществената безопасност<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Що се отнася до годността на правната уредба да защити обществения ред, обществената сигурност и безопасност, считам, че разглежданата уредба може да гарантира постигането на тези цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Според мен следва да се провери дали националната мярка е годна да гарантира постигането на преследваната цел и дали не надхвърля необходимото за нейното постигане, макар изискването за пропорционалност да не е обявено stricto sensu в член 6 от Директива 2007/23. Всъщност предвид факта, че като общ принцип на правото принципът на пропорционалност се отнася до цялото право на Съюза и че мерките на държавите членки, които ограничават свободите на движение, защитени от Договора, подлежат на контрол за пропорционалност, считам, че като изключения, приетите на основание на член 6, параграф 2 от Директива 2007/23 мерки трябва да бъдат подложени на такъв контрол.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 4 ДЕС и член 72 ДФЕС държавите членки продължават да отговарят за поддържането на обществения ред на своята територия. Те са свободни да определят мерките за поддържането му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в това отношение заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Josemans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:433">EU:C:2010:433</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0116">116</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и бележка под линия 61).</P></NOTE> или за поддържането на обществената сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Според мен продължават да са актуални съображенията, развити от генералния адвокат Mayras в заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:123">EU:C:1974:123</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 1358), според които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>държавите членки сами разполагат, освен в случаите, точно определени в някои разпоредби от правото на Съюза […], с правото да предприемат мерки, каквито изисква защитата на обществената сигурност на тяхна територия, и да преценят как тази сигурност би могла да бъде застрашена<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, поради което обществената сигурност <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>остава, поне засега, национален въпрос и това съответства на действителното положение, доколкото изискванията за обществена сигурност се променят във времето и в пространството и между една държава и друга<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></NOTE> в съответствие с националните си нужди и в зависимост от специфичните обстоятелства за време и място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Въпреки това позоваването на изключенията по съображения за обществен ред, обществена сигурност и безопасност представлява отклонение от основния принцип на свободно движение, което трябва да се тълкува ограничително и чийто обхват не може да бъде определен едностранно от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно свободата на преценка, с която държавите членки разполагат, трябва да се упражнява в границите, наложени от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че за да е възможно обосноваване с обществения ред и обществената сигурност, трябва да е налице действителна и достатъчно сериозна заплаха, която да засяга основен обществен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981029">29 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑114/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:519">EU:C:1998:519</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В случая е без съмнение, че поставянето на изискване да бъде получено разрешение при продажба на частни лица на пиротехнически изделия, съдържащи повече от един килограм ПТЗ, може да предотврати засягането на обществения ред и обществената сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Всъщност, доколкото пиротехническите изделия са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>опасни по своето естество<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Заключение на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑220/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:534">EU:C:2016:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и като се има предвид съдържанието им, по-специално на изделията, съдържащи повече от един килограм ПТЗ, те могат да засегнат сигурността на лицата. Нещо повече, поради самото им естество и в зависимост от обстоятелствата, при които се използват, тези изделия могат да нарушат обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Освен това, тъй като защитата на обществения ред, на обществената сигурност и безопасност е фундаментално свързана с обстоятелствата за време и място, както е посочено в точка 84 от настоящото заключение, не бих могъл да скрия факта, че присъщата на пиротехническите изделия с повече от един килограм ПТЗ опасност е още по-голяма в настоящия контекст, белязан от терористичната заплаха.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства според мен е правомерно държавите членки да поставят изисквания при покупката от частни лица на изделия, чието съдържание на ПТЗ надхвърля определен праг, тъй като, от една страна, не е изключено тези изделия, сами или в комбинация с други продукти, да не бъдат използвани за развлекателни цели, а от друга страна, самото използване на пиротехнически изделия с високо съдържание на ПТЗ би могло в настоящия контекст да доведе до масов смут и паника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Разглежданата национална правна уредба безспорно може да защити обществения ред, обществената сигурност и безопасност, доколкото позволява да се контролира, и евентуално да се ограничи, количеството ПТЗ, притежавано от едно лице.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Що се отнася до необходимостта от разглежданата национална правна уредба, предвид непълния характер на преюдициалното запитване и това, че запитващият съд следва да определи дали, и евентуално до каква степен, националната правна уредба е пропорционална на преследваната цел от обществен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031023">23 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schönheit и Becker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑4/02 и C‑5/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:583">EU:C:2003:583</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но Съдът може да му даде указания, изведени от преписката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100413">13 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bressol и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑73/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:181">EU:C:2010:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, ще се огранича до това да му предоставя рамка за анализ, съобразно която той ще трябва да прецени дали правната уредба надхвърля необходимото за защита на обществения ред, обществената сигурност и безопасност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Първо, член 6, параграф 2 от Директива 2007/23 е съставен така, че предоставя на държавите членки значителна свобода на преценка относно мерките, посочени в тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Всъщност приложното поле на тази разпоредба е много широко, доколкото евентуално преследваните от държавите членки цели са различни. Мерките могат да бъдат не само забранителни, но и ограничителни, и могат да се отнасят както до притежаването, така и до използването и продажбата на някои пиротехнически изделия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>По мое мнение това тълкуване се подкрепя от факта, че съображение 10 от Директива 2007/23 установява причинно-следствена връзка между, от една страна, обстоятелството, че употребата на пиротехнически изделия, и по-специално употребата на фойерверки, зависи от подчертано разнообразните културни обичаи и традиции в различните държави членки, и от друга страна, необходимостта да се позволи на държавите членки да приемат национални мерки за ограничаване на употребата или продажбата на широката общественост на някои категории фойерверки по съображения за обществена сигурност или безопасност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Второ, разглежданата национална правна уредба, която не съдържа абсолютна забрана за продажба, а поставя като условие за тази продажба потребителят предварително да разполага с разрешение, цели да ограничи продажбата на определени продукти на потребители. Освен това тази ограничителна мярка не се прилага по отношение на всички пиротехнически изделия, а само към продуктите, съдържащи определено количество опасно вещество, каквото е ПТЗ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Трето, в настоящия контекст ограничителни в по-малка степен мерки, като регистрационен режим след покупката на продукти, съдържащи определено количество ПТЗ, според мен не са достатъчно ефикасни, за да защитят разглежданите основни интереси. Всъщност, макар такава формалност да позволява да се определи придобитото от потребител количество ПТЗ, тя не позволява да се ограничи това количество и съответно не позволява ефективна борба с нарушенията на основните интереси, на които се позовава белгийското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Предвид всички гореизложени съображения, считам, от една страна, че белгийската правна уредба не представлява технически регламент по смисъла на Директива 98/34, и от друга страна, че тази правна уредба ограничава по смисъла на член 6 от Директива 2007/23 свободното движение на фойерверки, но е приета по съображения за обществен ред, обществена сигурност и безопасност и не надхвърля необходимото за защита на тези интереси, което запитващата юрисдикция трябва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>1)</NO.P><TXT>Член 20 от Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070523">23 май 2007 година</DATE> относно пускането на пазара на пиротехнически изделия и член 1, параграф 5 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да предвиждат наказателни санкции, при условие че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи и че националните разпоредби не водят до заобикаляне на правилата на последната директива, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Разглежданият в главното производство двоен разрешителен режим за съхранение на пиротехнически изделия не е несъвместим с член 10 от Директива 2006/123, при условие че критериите, при които компетентните органи упражняват правомощията си за оценка, са недискриминационни, пропорционални и обективни, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Правна уредба, която при продажбата на пиротехнически изделия, съдържащи повече от един килограм пиротехнически заряд, изисква купувачът да притежава разрешение, не представлява технически регламент по смисъла на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980622">22 юни 1998 година</DATE>, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980720">20 юли 1998 г.</DATE> Тази правна уредба ограничава свободното движение на фойерверки по смисъла на член 6 от Директива 2007/23, но цели да защити обществения ред, обществената сигурност и безопасност и не надхвърля необходимото за защита на тези интереси, което запитващата юрисдикция следва да провери<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>