–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от E. De Bonis, avvocato dello Stato,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от R. Kanitz и J. Möller, в качеството на представители,

–

[поправен с определение от 8 юни 2020 г.] за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna и A. Magrippi, както и K. Georgiadis, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от E. de Moustier и A. Alidière, както и от D. Colas, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за шведското правителство, от A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev, J. Lundberg и H. Eklinder, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Gossement и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС.

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора между, съответно, HB и IC, и Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS) (Национален социалноосигурителен институт, Италия, наричан по-нататък „INPS“) по повод на отказа на последния да изплати съответните им пенсии за осигурителен стаж и възраст без удръжки на италианските данъци.

Правна уредба

3

Член 18 от Сonvenzione tra la Repubblica italiana e la Repubblica portoghese per evitare le doppie imposizioni e prevenire l’evasione fiscale in materia di imposte sul reddito (Спогодба между Италианската република и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от подоходно облагане), подписана в Рим на 14 май 1980 г., ратифицирана от Италианската република с Legge n. 562 (Закон № 562) от 10 юли 1982 г. (редовна притурка на GURI № 224 от 16 август 1982 г.) (наричана по-нататък „италианско-португалската спогодба“), гласи:

4

Според член 19, параграф 2 от италианско-португалската спогодба:

Спорът в главните производства и преюдициалният въпрос

5

HB и IC, италиански граждани, са бивши служители в италианския публичен сектор. Всеки от тях получава изплащана от INPS пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като прехвърлят местопребиваването си в Португалия, те отправят искане до INPS, в течение на 2015 г., да получават брутния размер на месечната си пенсия без удръжки на данък при източника от Италианската република, съгласно член 18 и член 19, параграф 2 от италианско-португалската спогодба. INPS отхвърля тези искания, като приема, че по силата на член 19 от италианско-португалската спогодба, за разлика от италианските пенсионери от частния сектор, служителите, пенсионирани от италианския публичен сектор, подлежат на облагане в Италия и само в тази договаряща държава. Както HB, така и IC подават жалби срещу тези решения пред запитващата юрисдикция, Corte dei conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Puglia (Сметна палата — правораздавателно отделение, област Пулия, Италия).

6

Запитващата юрисдикция счита, че италианско-португалската спогодба въвежда явна неравнопоставеност между италианските пенсионери от частния сектор и от публичния сектор, пребиваващи в Португалия, доколкото първите се ползват косвено от по-благоприятно данъчно третиране от вторите, а това според тази юрисдикция представлява пречка за правото на свободно движение, гарантирано на всеки гражданин на Европейския съюз по силата на член 21 ДФЕС.

7

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че различното данъчно третиране на пенсиите на италианските граждани, които се преместват да живеят в Португалия, в зависимост от това дали са бивши служители от публичния или от частния сектор, представлява основана на гражданството дискриминация, забранена от член 18 ДФЕС, тъй като, за да подлежат на данъчно облагане в Португалия, за вторите е достатъчно да е изпълнено условието за пребиваване, а за първите е необходимо и придобиването на португалско гражданство.

8

При тези условия Corte dei сonti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Puglia (Сметна палата — правораздавателно отделение, област Пулия, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, формулиран по един и същ начин по двете съединени дела:

По преюдициалния въпрос

9

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която предвижда, че доходите на лице, пребиваващо в друга държава членка, което е придобило изцяло доходите си в първата държава членка, но не притежава гражданството на втората държава членка, се облагат само в първата държава членка, поради което това лице е изключено от ползването на данъчните предимства, предоставяни от втората държава членка.

10

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 27).

11

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че макар запитващата юрисдикция да не уточнява дали жалбоподателите по главното производство са прехвърлили местопребиваването си в Португалия, след като са приключили всякаква професионална дейност или преди това, тя счита, че тяхното положение се урежда от член 21 ДФЕС, свързан със свободното движение на гражданите на Съюза. Като се основава на тази разпоредба от Договора, запитващата юрисдикция изглежда посочва на Съда, че прехвърлянето на местопребиваването e извършено, след като жалбоподателите в главното производство са приключили всякаква професионална дейност. Затова Съдът ще разгледа поставения въпрос само с оглед на това обстоятелство.

12

На второ място, обратно на поддържаното от белгийското и шведското правителство в техните писмени становища, член 18 ДФЕС, в който е закрепен принципът за недопускане на основана на гражданство дискриминация, е приложим към положение като разглежданото в делата по главното производство.

13

Действително, от постоянната практика на Съда произтича, че всеки гражданин на Съюза може да се позовава на предвидената в член 18 ДФЕС забрана на дискриминацията, основана на гражданство, при упражняването на основната свобода на движение и пребиваване на територията на държавите членки съгласно член 21 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 13 ноември 2018 г., Raugevicius, C‑247/17, EU:C:2018:898, т. 27 и 44, и цитираната съдебна практика, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 29).

14

На трето и последно място, следва да се отбележи, че от предадената на Съда преписка е видно, че член 18 и член 19, параграф 2 от италианско-португалската спогодба, чиито текст е същият като този на съответните разпоредби от модела на данъчна спогодба относно дохода и имуществото, изработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в неговата версия от 2014 г., имат за цел разпределяне на данъчни правомощия между Италианската република и Португалската република по отношение на пенсиите и съдържат в това отношение различни елементи на привръзка в зависимост от това дали данъчнозадължените лица са били наети на работа в частния или в публичния сектор. Що се отнася до последната категория данъчнозадължени лица, те по принцип се облагат в държавата — платец на пенсията за осигурителен стаж и възраст, освен ако притежават гражданството на другата договаряща държава, в която пребивават.

15

От тези предварителни съображения следва, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС допускат данъчен режим, произтичащ от спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между две държави членки, по силата на която данъчните правомощия на тези държави за облагане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст са разпределени според това дали техните получатели са работили в частния или в публичния сектор, и в последния случай — в зависимост от това дали са граждани на държавата членка по местопребиваване.

16

В това отношение следва да се припомни, че разглеждайки, във връзка с отправени преюдициални запитвания, въпроса дали сключените между държавите — членки на Съюза, спогодби за избягване на двойното данъчно облагане трябва да бъдат съвместими с принципа на равно третиране и като цяло със свободите на движение, гарантирани от първичното право на Съюза, Съдът вече е постановил, че държавите членки са свободни в рамките на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане да определят критериите за привързване с оглед на разпределянето на данъчните правомощия (решение от 19 ноември 2015 г., Bukovansky, C‑241/14, EU:C:2015:766, т. 37 и цитираната съдебна практика).

17

Следва да се отбележи впрочем, че целта на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане като италианско-португалската е да се избегне данъчното облагане на един и същ доход във всяка от двете страни по тази спогодба, а не да се гарантира, че данъците, с които се облага данъчнозадълженото лице в едната договаряща се страна, няма да са по-високи от тези, с които би било облагано в другата (вж. по аналогия решение от 19 ноември 2015 г., Bukovansky, C‑241/14, EU:C:2015:766, т. 44 и цитираната съдебна практика).

18

За тази цел не е неразумно държавите членки да използват критериите, прилагани в международната данъчна практика и в частност, както са направили Италианската република и Португалската република в конкретния случай, което е видно от точка 14 от настоящото решение — модела на данъчна спогодба относно дохода и имуществото, изработен от ОИСР, член 19, параграф 2 от който в неговата версия от 2014 г. предвижда елементи на привръзка като държавата платец и гражданството (вж. в този смисъл решения от 12 май 1998 г., Gilly, C‑336/96, EU:C:1998:221, т. 31 и от 24 октомври 2018 г., Sauvage и Lejeune, C‑602/17, EU:C:2018:856, т. 23).

19

Ето защо, когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между държави членки, критерият за гражданството е залегнал в разпоредба, която трябва да разпредели данъчната компетентност, тази диференциация, основана на гражданството, не би могла да се смята за забранена дискриминация (решение от 19 ноември 2015 г., Bukovansky, C‑241/14, EU:C:2015:766, т. 38 и цитираната съдебна практика).

20

По същия начин определянето на държавата — платец на пенсията за осигурителен стаж и възраст („държавата платец“), за компетентна да облага с данък пенсиите, получавани от публичния сектор, не може само по себе си да има отрицателни последици за засегнатите данъчнозадължени лица, тъй като благоприятният или неблагоприятният характер на данъчното третиране, прилагано към тези данъчнозадължени лица, не произтича в стриктен смисъл от избора на елемента на привръзка, а от равнището на данъчно облагане от компетентната държава, при липсата на хармонизация на ставките на преките данъци на равнището на Съюза (вж. в този смисъл решение от 12 май 1998 г., Gilly, C‑336/96, EU:C:1998:221, т. 34).

21

От прилагането към обстоятелствата по делата в главното производство на принципите, изведени от практиката на Съда, припомнена в точки 16—20 от настоящото решение, следва, че различното третиране, на което жалбоподателите в главното производство поддържат, че са обект, произтича от разпределението между страните по италианско-португалската спогодба на правомощието за данъчно облагане и се дължи на съществуващите различия между съответните данъчни режими на тези договарящи страни. Същевременно изборът от посочените страни на различни фактори на привръзка с оглед на разпределянето помежду им на компетентността за данъчно облагане, като например в настоящия случай, държавата — платец на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и гражданството, не трябва сам по себе си да бъде считан за дискриминация, забранена от членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 19 ноември 2015 г., Bukovansky, C‑241/14, EU:C:2015:766, т. 45).

22

С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС допускат данъчен режим, произтичащ от сключена между две държави членки спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, по силата на която данъчните правомощия на тези държави в областта на облагането на пенсиите за осигурителен стаж и възраст се разпределят в зависимост от това дали получателите на същите са работили в частния или в публичния сектор, и в последния случай — в зависимост от това дали са граждани на държавата членка по пребиваване.

По съдебните разноски

23

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.