<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE C_Doc_Ref SYSTEM "CNC.dtd">
<C_Doc_Ref C_Langue="bg" C_Version_doc="4.0" C_Debut_ID="BG62015-0213">
   <Properties>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="NumSuite">0001</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="Canevas3_Vademecum">0</Property>
      <Property name="Vademecum">0</Property>
      <Property name="SdlIdentifier">ImportedWithoutSource</Property>
      <Property name="Gendoc_Vademecum">0</Property>
      <Property name="TOC_Vademecum">true</Property>
      <Property name="ReadyToPublish">OK</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.9.0</Property>
      <Property name="Formation">C</Property>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="TypeDoc">CNC</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0213</Property>
      <Property name="NatureAff">PV</Property>
      <Property name="MessInFileNumber"/>
      <Property name="DtFilename"/>
      <Property name="CreatedFrom">Referentiel</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2"/>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte"/>
      <Property name="NEW"/>
      <Property name="FileDoc"/>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="LitFilePath"/>
      <Property name="FootNotes"/>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_FormJug_Footer"/>
      <Property name="EP_FormJug_ID"/>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="SectionType1">CNC</Property>
      <Property name="SectionData1">§232;pos=78122:lng=BG</Property>
      <Property name="Filename">TRA-DOC-BG-CONCL-C-0213-2015-201610032-07_00</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003 PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">R:\flux_Publication\conversion\doc2xml_in\</Property>
   </Properties>
   <C_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">tzacjeЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. BOBEK — ДЕЛО C‑213/15 P</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Gauche>
   <C_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">КОМИСИЯ/BREYER</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Droit>
   <C_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 38<emphasis role="tab" id="A400000000"/>
         </para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Gauche>
   <C_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000001"/>
            <emphasis role="tab" id="A400000002"/>I - 37</para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="36Centre" id="A150000004">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ</para>
            <para style="36Centre" id="A150000005">M. BOBEK</para>
            <para style="36Centre" id="A150000006">представено на 21 декември 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>1</number>
                  <para style="footnotetext" id="A150000007"> –	Език на оригиналния текст: английски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="38Centregrasgrandespacement" id="A150000008">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Дело C‑213/15 P</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000009">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Комисия</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">срещу</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000011">
               <emphasis role="bold" id="A400000006">Patrick Breyer</emphasis>
            </para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000012">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Обжалване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Достъп до документи на институции на Съюза </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Член 15, параграф 3 ДФЕС </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Регламент (ЕО) № 1049/2001 </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Приложно поле </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Документи, които са притежание на Комисията </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Писмени изявления, представени от държава членка в хода на производство пред Съда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> Приключено производство </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000016">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000017"> Достъп на трети лица </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000018">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000019"> Начини </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000020">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000021"> Откритост на Съда при изпълнение на правораздавателни функции</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000022">“</phrase>
            </para>
         </section>
      </Introduction>
      <C_Conclusions role="page break">
         <C_Conc_Txt>
            <section id="B000000000">
               <para style="02AlineaAltA" id="B150000000"/>
               <para style="36Centre" id="B150000001">Съдържание</para>
               <para id="B150000002"/>
               <blockquote id="B010000000">
                  <blockquote id="B010000001">
                     <para style="toc1" id="B150000003">I –  Въведение</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000002">
                     <para style="toc1" id="B150000004">II –  Правна уредба</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000003">
                     <blockquote id="B010000004">
                        <para style="toc2" id="B150000005">А – Първично право</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000005">
                        <blockquote id="B010000006">
                           <para style="toc3" id="B150000006">1.  Договор за функционирането на Европейския съюз</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000007">
                           <para style="toc3" id="B150000007">2.  Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
<blockquote id="B010000008">
                        <para style="toc2" id="B150000008">Б – Вторично право</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000009">
                        <blockquote id="B010000010">
                           <para style="toc3" id="B150000009">1.  Регламент № 1049/2001</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000011">
                           <para style="toc3" id="B150000010">2.  Решение за публичния достъп до документите, съхранявани от Съда при упражняване на административните му функции.</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
</blockquote>
<blockquote id="B010000012">
                     <para style="toc1" id="B150000011">III –  Фактите и главното производство</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000013">
                     <para style="toc1" id="B150000012">IV –  Обжалваното съдебно решение и производството пред Съда</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000014">
                     <para style="toc1" id="B150000013">V –  Анализ</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000015">
                     <blockquote id="B010000016">
                        <para style="toc2" id="B150000014">А – Обжалваното съдебно решение</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000017">
                        <blockquote id="B010000018">
                           <para style="toc3" id="B150000015">1.  Приложно поле на Регламента</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000019">
                           <para style="toc3" id="B150000016">2.  Значението на член 15, параграф 3 ДФЕС за тълкуването на приложното поле на Регламент № 1049/2001</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
<blockquote id="B010000020">
                        <para style="toc2" id="B150000017">Б – Оперативни и практически проблеми с решение по дело API</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000021">
                        <para style="toc2" id="B150000018">В – Принципът на откритост и съдилищата на ЕС</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000022">
                        <blockquote id="B010000023">
                           <para style="toc3" id="B150000019">1.  Откритост в Съда на ЕС</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000024">
                           <para style="toc3" id="B150000020">2.  Свободата да се получава информация</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000025">
                           <para style="toc3" id="B150000021">3.  Ценностите в основата на откритостта в съдебната система</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000026">
<blockquote id="B010000027">
                              <para style="toc4" id="B150000022">а) Демократично правораздаване</para>
                           </blockquote>

<blockquote id="B010000028">
                              <para style="toc4" id="B150000023">б) Качество на правосъдието</para>
                           </blockquote>
</blockquote>
<blockquote id="B010000029">
                           <para style="toc3" id="B150000024">4.  Сравнителен анализ</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
<blockquote id="B010000030">
                        <para style="toc2" id="B150000025">Г – Преразглеждане на режима на достъп до (външни) съдебни документи на Съда</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000031">
                        <blockquote id="B010000032">
                           <para style="toc3" id="B150000026">1.  Физически достъп на трети лица до отделни документи по съдебната преписка</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000033">
                           <para style="toc3" id="B150000027">2.  Отдалечен достъп на трети лица до отделни документи от съдебната преписка</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000034">
                           <para style="toc3" id="B150000028">3.  Онлайн достъп до избрани съдебни документи</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000035">
                           <para style="toc3" id="B150000029">4.  Заключителни бележки</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
<blockquote id="B010000036">
                        <para style="toc2" id="B150000030">Д – Съдебни разноски</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
<blockquote id="B010000037">
                     <para style="toc1" id="B150000031">VI –  Заключение</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <para style="36Centre" id="B150000032"/>
               <para style="02AlineaAltA" id="B150000033">
                  <emphasis role="pagebreak" id="B400000000"/>
               </para>
               <section id="B000000001">
                  <title style="03Titre1" id="B200000000">
                     <number>I – </number>
                     <titlecontent id="B300000000">
                        <emphasis role="bold" id="B400000001">Въведение</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000038">
                     <title id="B210000000">
                        <number>1.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000034">Г‑н Patrick Breyer (наричан по-нататък „ответникът“) иска от Комисията (наричана по-нататък „жалбоподателят“) достъп до писмени изявления, представени от държава членка пред Съда в хода на производство за установяване на неизпълнение на задължения. Веднага след приключване на производството ответникът иска от жалбоподателя да му даде достъп до тези материали по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (наричан по-нататък „Регламентът“)<footnote role="fNote" id="B110000000">
                           <number>2</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000035"> –	Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).</para>
                        </footnote>. Комисията отказва да му предостави достъп. Г‑н Breyer подава жалба пред Общия съд. Той отменя решението на Комисията, като постановява, че тя трябва да даде достъп до поисканите изявления.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000039">
                     <title id="B210000001">
                        <number>2.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000036">С настоящата жалба Комисията оспорва решението на Общия съд. Делото, с което е сезиран Съдът, е на няколко нива. Първото се отнася до конкретния въпрос, повдигнат с настоящата жалба: попадат ли в приложното поле на Регламента изявленията на държавите членки, които са притежание на Комисията? Могат ли те да бъдат оповестявани след приключване на производството, в което са били представени?</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000040">
                     <title id="B210000002">
                        <number>3.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000037">Следвайки подхода на Съда по дело Швеция и др./API и Комисия <footnote role="fNote" id="B110000001">
                           <number>3</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000038"> –	Решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541).</para>
                        </footnote>(наричано по-нататък „решението API“), мога единствено да предложа и на двата въпроса да се отговори утвърдително. Това обаче разкрива в дълбочина и аспектите на настоящия проблем, както практически, така и нормативни. На практика всъщност някоя от главните или встъпилите по делото страни ли трябва да оповестява изявленията на друга страна при поискване? Това не трябва ли да е задължение на Съда? В по-широк план, на нормативно равнище, каква степен на откритост трябва да се прилага към Съда при изпълнение на правораздавателните му функции?</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000002">
                  <title style="03Titre1" id="B200000001">
                     <number>II – </number>
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="bold" id="B400000002">Правна уредба</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <section id="B000000003">
                     <title style="04Titre2" id="B200000002">
                        <titlecontent id="B300000002">А <emphasis role="italc" id="B400000003">– Първично право</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <section id="B000000004">
                        <title style="05Titre3" id="B200000003">
                           <number>1. </number>
                           <titlecontent id="B300000003">Договор за функционирането на Европейския съюз</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000041">
                           <title id="B210000003">
                              <number>4.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000039">Съгласно член 15, параграф 1 ДФЕС „[з]а да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000042">
                           <title id="B210000004">
                              <number>5.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000040">Член 15, параграф 3 ДФЕС гласи:</para>
                           <para style="02AlineaAltA" id="B150000041">„Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител, при спазване на принципите и условията, които следва да бъдат определени в съответствие с настоящия параграф.</para>
                           <para style="02AlineaAltA" id="B150000042">Общите принципи и ограничения, основани на публичния или личния интерес, които регламентират упражняването на правото на достъп до документите, се определят чрез регламенти от Европейския парламент и Съвета, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедурата.</para>
                           <para style="02AlineaAltA" id="B150000043">Всяка институция, орган, служба или агенция гарантира прозрачността на работата си и изготвя свой процедурен правилник със специфични разпоредби, отнасящи се до достъпа до нейните документи, в съответствие с регламентите, посочени във втора алинея.</para>
                           <para style="02AlineaAltA" id="B150000044">Настоящият параграф се прилага спрямо Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, само когато те изпълняват административни функции.</para>
                           <para style="02AlineaAltA" id="B150000045">[…]“.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000005">
                        <title style="05Titre3" id="B200000004">
                           <number>2. </number>
                           <titlecontent id="B300000004">Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000043">
                           <title id="B210000005">
                              <number>6.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000046">Член 11, параграф 1 от Хартата предвижда, че: „[в]секи има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000044">
                           <title id="B210000006">
                              <number>7.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000047">Съгласно член 42 от Хартата, озаглавен „Право на достъп до документи“, „[в]секи гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител“.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                  </section>
                  <section id="B000000006">
                     <title style="04Titre2" id="B200000005">
                        <titlecontent id="B300000005">Б <emphasis role="italc" id="B400000004">– Вторично право</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <section id="B000000007">
                        <title style="05Titre3" id="B200000006">
                           <number>3. </number>
                           <titlecontent id="B300000006">Регламент № 1049/2001</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000045">
                           <title id="B210000007">
                              <number>8.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000048">Регламент № 1049/2001 урежда публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000046">
                           <title id="B210000008">
                              <number>9.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000049">Съгласно съображение 2 Регламентът цели да даде възможност на „гражданите да участват в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законност, ефективност и отговорност на управление на гражданите в демократична система“. Съображение 4 гласи, че [настоящият регламент] „цели да даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000047">
                           <title id="B210000009">
                              <number>10.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000050">Съгласно съображение 10 „[з]а да се допринесе за по-голяма откритост в работата на институциите, Европейският парламент, Съветът и Комисията трябва да предоставят достъп не само до документите, изготвени от институциите, но и до получените от тях документи. В този контекст е препоръчително да се припомни, че Декларация № 35 към Заключителния акт на Договора от Амстердам предвижда, че една държава членка може да изиска от Комисията или от Съвета да не предоставя на трети страни документ, издаден от тази държава, без предварителното ѝ съгласие“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000048">
                           <title id="B210000010">
                              <number>11.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000051">По силата на съображение 11 „[п]о принцип до всички документи на институциите следва да бъде осигурен публичен достъп. Въпреки това следва да се защитават някои публични и частни интереси, като се използва режимът на изключенията. На институциите следва да бъде предоставена възможност да защитят своите вътрешни консултации и преговори, когато това е необходимо предвид запазване на възможност за изпълнение на задачите им. При оценка на изключенията институциите следва да отчитат принципите на законодателството на Общността по отношение на защитата на личните данни във всички области на дейност на Съюза“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000049">
                           <title id="B210000011">
                              <number>12.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000052">Член 2, параграф 3 от този регламент уточнява, че посоченият „[р]егламент се прилага за всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000050">
                           <title id="B210000012">
                              <number>13.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000053">За целите на Регламента понятието „документ“ е определено в член 3, буква а) като: „всякаква информация, която се съдържа на независимо какъв информационен носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудиовизуален запис), и касаеща области, свързани с политиките, дейностите и решенията, които попадат в сферата на компетенциите на съответната институция“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000051">
                           <title id="B210000013">
                              <number>14.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000054">В член 4 от Регламента се съдържат редица изключения от достъпа до документи и свързаните с тях практически особености. Съгласно член 4, параграф 2 по-специално „институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на […]съдебните [производства]и правни становища […] освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000052">
                           <title id="B210000014">
                              <number>15.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000055">Член 4, параграф 4 предвижда, че „[п]о отношение на документи на трета страна институцията се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията […], освен ако [е] ясно, че документът [трябва или не трябва да бъде оповестен]“, докато член 4, параграф 5 гласи, че една „държава членка може да поиска от институция да не оповестява документ, издаден от тази държава, без да има предварителното ѝ съгласие“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000053">
                           <title id="B210000015">
                              <number>16.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000056">Член 4, параграф 7 установява ограничения във времето за прилагането на изключенията: „[и]зключенията, както са установени в параграфи 1, 2 и 3, се прилагат само за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована. Изключенията могат да се прилагат за максимален период от тридесет години. В случаите на документи, които са предмет на изключение във връзка със защита на лична неприкосновеност или търговски интереси, и в случай на чувствителни документи може при необходимост този период да е по-голям от определения по-горе“.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000008">
                        <title style="05Titre3" id="B200000007">
                           <number>4. </number>
                           <titlecontent id="B300000007">Решение за публичния достъп до документите, съхранявани от Съда при упражняване на административните му функции<footnote role="fNote" id="B110000002">
                                 <number>4</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000057"> –	Решение на Съда на Европейския съюз от 11 декември 2012 година за публичния достъп до документите, съхранявани от Съда на Европейския съюз при упражняване на административните му функции (ОВ C 38, 2013 г., стр. 2).</para>
                              </footnote>.</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000054">
                           <title id="B210000016">
                              <number>17.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000058">Член 1, параграф 1 от решението гласи, че то „се прилага за всички документи, които Съдът на Европейския съюз съхранява, тоест които е изготвил или е получил и притежава, във връзка с упражняването на административните си функции“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000055">
                           <title id="B210000017">
                              <number>18.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000059">Съгласно член 3, параграф 3 „[д]остъпът до документи, изготвени от Съда на Европейския съюз за вътрешно ползване или получени от него и отнасящи се до въпрос, по който той все още не е взел решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на съответния документ би засегнало сериозно процеса на вземане на решение от Съда на Европейския съюз. Достъпът до документи, съдържащи становища за вътрешно ползване при предварителни обсъждания и консултации в Съда на Европейския съюз, се отказва включително след вземането на решение, когато оповестяването на съответния документ би засегнало сериозно процеса на вземане на решение от Съда на Европейския съюз“.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                  </section>
               </section>
               <section id="B000000009">
                  <title style="03Titre1" id="B200000008">
                     <number>III – </number>
                     <titlecontent id="B300000008">
                        <emphasis role="bold" id="B400000005">Фактите и главното производство</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000056">
                     <title id="B210000018">
                        <number>19.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000060">С писмо от 30 март 2011 г. ответникът иска от Комисията да му предостави достъп до редица документи на основание на разпоредбите на Регламент № 1049/2001. Поисканите документи се отнасят до предявени от Комисията през 2007 г. искове за установяване на неизпълнение на задълженията на Федерална република Германия и Република Австрия във връзка с транспонирането на Директива (ЕО) № 2006/24 за запазването на данни<footnote role="fNote" id="B110000003">
                           <number>5</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000061"> –	Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО (ОВ L 105, 2006 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51).</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000057">
                     <title id="B210000019">
                        <number>20.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000062">Комисията първоначално отхвърля искането, а после, след потвърждение на заявлението, решава да предостави достъп, но само до част от поисканите документи. По-конкретно тя отказва да предостави достъп до писмените изявления<footnote role="fNote" id="B110000004">
                           <number>6</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000063"> –	В рамките на настоящото заключение ще използвам термина (писмени) „изявления“ като общ термин, отнасящ се до всички писмени материали, представени от главна или встъпила страна в производство пред Съда, обхващайки по този начин както понятието за (писмени) „становища“, така и това за (писмени) „материали“.</para>
                        </footnote>, представени от Република Австрия по дело Комисия/Австрия<footnote role="fNote" id="B110000005">
                           <number>7</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000064"> –	Решение от 29 юли 2010 г. (C‑189/09, EU:C:2010:455).</para>
                        </footnote>, тъй като те не попадали в приложното поле на Регламент № 1049/2001.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000058">
                     <title id="B210000020">
                        <number>21.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000065">Комисията твърди, че писмените изявления са документи на Съда и че за него правилата за достъп до документи се прилагат само когато той изпълнява административни функции. Освен това Статутът на Съда не предвижда предоставянето на копия от писмените изявления на трети лица. Тя посочва също, че в решението API<footnote role="fNote" id="B110000006">
                           <number>8</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000066"> –	Решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541).</para>
                        </footnote> Съдът не е разглеждал въпроса дали институциите трябва да дават достъп до писмените изявления на друга страна в съдебното производство. При всички случаи подобно тълкуване би било в противоречие с факта, че член 15 ДФЕС не допуска тълкуване на Регламент № 1049/2001, съгласно което той се прилага спрямо писмените изявления на държавите членки.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000010">
                  <title style="03Titre1" id="B200000009">
                     <number>IV – </number>
                     <titlecontent id="B300000009">
                        <emphasis role="bold" id="B400000006">Обжалваното съдебно решение и производството пред Съда</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000059">
                     <title id="B210000021">
                        <number>22.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000067">На 30 април 2012 г. г‑н Breyer подава жалба пред Общия съд за частична отмяна на решението на Комисията в частта, в която е отказан достъп до спорните писмени изявления. Г‑н Breyer твърди, че Комисията е нарушила член 2, параграф 3 от Регламента. Република Финландия и Кралство Швеция встъпват в подкрепа на жалбата му.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000060">
                     <title id="B210000022">
                        <number>23.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000068">Комисията твърди, че писмените изявления на държавите членки не били „документи“, държани от институцията по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламента във връзка с член 3, буква а) от същия. Тя твърди също, че те следва да се разглеждат като документи на Съда, които по своето естество са изключени от правото на достъп до документи по силата на Регламент № 1049/2001.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000061">
                     <title id="B210000023">
                        <number>24.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000069">В решение от 27 февруари 2015 г. Breyer/Комисия (наричано по-нататък („обжалваното съдебно решение“)<footnote role="fNote" id="B110000007">
                           <number>9</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000070"> –<emphasis role="tab" id="B400000007"/>T‑188/12, EU:T:2015:124.</para>
                        </footnote> Общият съд се позовава на решението на Съда по дело API. Общият съд постановява, първо, че изготвените от трета страна писмени изявления, които са притежание на Комисията, трябва да бъдат квалифицирани като документи, държани от тази институция. Комисията ги получила при упражняването на своята компетентност и в рамките на дейността си, свързана със съдебни спорове, и това попада в обхвата на член 2, параграф 3 от Регламента във връзка с член 3, буква а) от същия<footnote role="fNote" id="B110000008">
                           <number>10</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000071"> –	Вж. точки 47—48 от обжалваното съдебно решение.</para>
                        </footnote>.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000062">
                     <title id="B210000024">
                        <number>25.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000072">Второ, Общият съд разглежда значението на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС за приложното поле на Регламента. Той приема, че „от съдебната практика, свързана с изключението, отнасящо се до защитата на съдебните производства по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, ясно следва, че становищата на Комисията попадат в приложното поле на този регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която […] не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС<footnote role="fNote" id="B110000009">
                           <number>11</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000073"> –	Вж. точка 74 от обжалваното съдебно решение.</para>
                        </footnote>“. Според Общия съд това означава, че „по аналогия следва да се приеме, че както за спорните становища, така и за подадените от държава членка становища в производство за установяване на неизпълнението на задължения не е валидно изключението от правото на достъп до документи, въведено по отношение на правораздавателната дейност на Съда в член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС, както то не е валидно и за становищата на Комисията.<footnote role="fNote" id="B110000010">
                           <number>12</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000074"> –	Вж. точка 80 от обжалваното съдебно решение.</para>
                        </footnote>“</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000063">
                     <title id="B210000025">
                        <number>26.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000075">Въз основа на това Общият съд стига до извода, че „спорните становища не са документи на Съда, които в това им качество са изключени с оглед на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС от приложното поле на правото на достъп до документи, а следователно и от приложното поле на Регламент № 1049/2001<footnote role="fNote" id="B110000011">
                           <number>13</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000076"> –	Вж. точка 112 от обжалваното съдебно решение.</para>
                        </footnote>“. Следователно „като е приела в решението от 3 април 2012 г., че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001, Комисията е нарушила член 2, параграф 3 от този регламент<footnote role="fNote" id="B110000012">
                           <number>14</number>
                           <para style="footnotetext" id="B150000077"> –	Вж. точка 113 от обжалваното съдебно решение.</para>
                        </footnote>“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000064">
                     <title id="B210000026">
                        <number>27.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000078">Ето защо Общият съд решава да отмени решението на Комисията в частта, в която е отказан достъп до писмените изявления на Австрия.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000065">
                     <title id="B210000027">
                        <number>28.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000079">С настоящата жалба Комисията, подкрепена от Кралство Испания и Френската република, изтъква едно-единствено отменително основание, а именно че Общият съд е тълкувал неправилно член 15, параграф 3 ДФЕС. Тя твърди, че предвид особеното естество на правораздавателната дейност тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че писмените изявления на държавите членки са изключени от приложното поле на Регламента.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000066">
                     <title id="B210000028">
                        <number>29.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000080">В отговор г‑н Breyer, подкрепен от Република Финландия и Кралство Швеция, по същество твърди, че член 15, параграф 3 ДФЕС изключва само документите, които Съдът създава при упражняване на правораздавателната си дейност, но не и съдебните документи. Следователно Общият съд не допуснал грешка при прилагане на правото, като постановил, че Регламентът е приложим.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000067">
                     <title id="B210000029">
                        <number>30.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000081">Писмени становища представят Комисията, г‑н Breyer, както и посочените по-горе четири встъпили страни, а именно Испания, Франция, Финландия и Швеция, като всички са изслушани в съдебното заседание от 26 септември 2016 г.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000011">
                  <title style="03Titre1" id="B200000010">
                     <number>V – </number>
                     <titlecontent id="B300000010">
                        <emphasis role="bold" id="B400000008">Анализ</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000068">
                     <title id="B210000030">
                        <number>31.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000082">Настоящото заключение има следната структура: първо, предлагам обжалваното решение да бъде потвърдено като естествена последица както от Регламента, така и от решението на Съда по дело API. Последните по никакъв начин не са променени с приемането на новия член 15, параграф 3 ДФЕС след Договора от Лисабон (част А). Независимо от факта че предложеното решение е логично и необходимо продължение на решението на Съда по дело API, не може да се отрече, че то води до някои неясни практически последици (част Б).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000069">
                     <title id="B210000031">
                        <number>32.</number>
                     </title>
                     <para style="01PointAltN" id="B150000083">Второ, в тази връзка предлагам настоящата жалба да се приеме от Съда като благоприятна възможност да преразгледа собствените си институционални правила относно достъпа до някои документи, свързани с правораздавателната му дейност. В този контекст първо ще разгледам принципа на (съдебна) откритост както от нормативна, така и от сравнителна гледна точка (част В). След това ще очертая накратко възможното проявление на принципа на откритост в Съда, що се отнася до достъпа до някои от съдебните му документи (част Г). Накрая ще разгледам въпроса за съдебните разноски по настоящото производство по обжалване (част Д).</para>
                  </blockquote>
                  <section id="B000000012">
                     <title style="04Titre2" id="B200000011">
                        <titlecontent id="B300000011">А – <emphasis role="italc" id="B400000009">Обжалваното съдебно решение</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000070">
                        <title id="B210000032">
                           <number>33.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000084">Накратко, въпросът в основата на настоящата жалба е следният: задължена ли е Комисията по силата на Регламента да предостави достъп на трето лице до изявленията, представени от държава членка по вече приключено дело? Според мен, ако Съдът иска да се съобрази с досегашната си практика, и по-специално с решението си по дело API, отговорът непременно трябва да е утвърдителен.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000071">
                        <title id="B210000033">
                           <number>34.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000085">По дело API Съдът разглежда въпроса дали писмените изявления на Комисията по висящо пред Съда производство попадат в приложното поле ratione materiae на Регламента. От една страна, Съдът приема, че правораздавателната дейност като такава е изключена от приложното поле на правото на достъп до документи<footnote role="fNote" id="B110000013">
                              <number>15</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000086"> –	Вж. решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 79 и сл.).</para>
                           </footnote>. От друга страна, Съдът провежда разграничение между висящи и приключени дела въз основа на посоченото в член 4, параграф 2 от Регламента изключение, свързано със защитата на съдебните производства.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000072">
                        <title id="B210000034">
                           <number>35.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000087">Въз основа на това разграничение според Съда може да се презумира, че оповестяването на писмените изявления на Комисията, представени в рамките на <emphasis role="italc" id="B400000010">висящо </emphasis>съдебно производство, засяга защитата на това производство. Различно е положението обаче при вече <emphasis role="italc" id="B400000011">приключените</emphasis> производства, по-точно когато въпросното производство е приключило със съдебен акт. В последната хипотеза не следва да се презумира, че оповестяването на писмените изявления засяга правораздавателната дейност на Съда, тъй като тази дейност вече е преустановена<footnote role="fNote" id="B110000014">
                              <number>16</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000088"> –	Вж. решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 130—131).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000073">
                        <title id="B210000035">
                           <number>36.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000089">Важно е да се отбележи, че по дело API Съдът не изключва по принцип достъпа до писмените изявления на Комисията по висящи дела (и със сигурност не го изключва по приключени такива). Той само установява обща презумпция за опасност за защитата на съдебните производства по висящи дела<footnote role="fNote" id="B110000015">
                              <number>17</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000090"> –	Вж. решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 92 и сл.).</para>
                           </footnote>. Това означава, че Комисията не е длъжна да извършва конкретна преценка на всеки поискан документ, за да откаже достъп. Тази презумпция води до обръщане на тежестта на доказване.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000074">
                        <title id="B210000036">
                           <number>37.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000091">Тази презумпция обаче не засяга определението за достъпни документи по смисъла на Регламента. Напротив: постановеното по дело API всъщност означава, че както по висящи, така и по приключени дела, представените пред Съда писмени изявления на Комисията, когато пред нея е подадено искане в това отношение, попадат в приложното поле на Регламента и на съдържащото се в него определение на понятието „документ“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000075">
                        <title id="B210000037">
                           <number>38.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000092">Връщайки се към настоящия случай, не виждам причина същата логика да не се прилага и спрямо представени от държави членки писмени изявления, които са притежание на Комисията. Този извод може ясно да бъде изведен от текста и логиката на Регламента (1). Той по никакъв начин не се променя от нововъведения член 15, параграф 3 ДФЕС (2).</para>
                     </blockquote>
                     <section id="B000000013">
                        <title style="05Titre3" id="B200000012">
                           <number>1. </number>
                           <titlecontent id="B300000012">Приложно поле на Регламента</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000076">
                           <title id="B210000038">
                              <number>39.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000093">Както личи от заглавието му, Регламентът се прилага ratione institutionae към документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. От практическа гледна точка приложимостта ratione institutionae обозначава само институцията, пред която може да се подаде заявлението за достъп до документа. А какви документи могат на практика да бъдат поискани от съответната институция е различен въпрос, свързан с приложимостта ratione materiae на Регламента.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000077">
                           <title id="B210000039">
                              <number>40.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000094">Що се отнася до приложното му поле ratione materiae, в Регламента е запазено много широко определение на понятието „документ“, съдържащо се в член 3, буква а) във връзка с член 2, параграф 3: „всякаква информация, която се съдържа на независимо какъв информационен носител […] и касаеща области, свързани с политиките, дейностите и решенията, които попадат в сферата на компетенциите на съответната институция“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000078">
                           <title id="B210000040">
                              <number>41.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000095">От недвусмисления текст на член 2, параграф 3 от Регламента следва, че документите, до които може да бъде осигурен достъп, в никакъв случай не се ограничават само до <emphasis role="italc" id="B400000012">изготвените</emphasis> от Европейския парламент, от Съвета или от Комисията. Член 2, параграф 3 обхваща и документи „държани от институцията“, в смисъл такива, които са „получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз“<footnote role="fNote" id="B110000016">
                                 <number>18</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000096"> –	Вж. решения от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия (C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 55) и от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия (C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 88). Вж. също съображение 10 от Регламента.</para>
                              </footnote>. Така авторството на документа не очертава обхвата на достъпните документи по смисъла на Регламента.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000079">
                           <title id="B210000041">
                              <number>42.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000097">Следователно обстоятелството, че поисканият документ не е изготвен от институцията, е без значение за определението на понятието „документ“ по смисъла на Регламента. С приемането на Регламента ясно е отменено т.нар. „правило за автора“<footnote role="fNote" id="B110000017">
                                 <number>19</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000098"> –	Вж. решение от 18 декември 2007 г., Швеция/Комисия (C‑64/05 P, EU:C:2007:802, т. 56).</para>
                              </footnote>. Единственият решаващ фактор е документите да са притежание на една от трите институции, обхванати от този инструмент на вторичното право.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000080">
                           <title id="B210000042">
                              <number>43.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000099">Обстоятелството, че може да се иска достъп и до документи, които очевидно не са изготвени от институцията, се потвърждава също и от систематичното тълкуване на Регламента. Член 4, параграфи 4 и 5 от Регламента предвиждат механизми за участието на трети лица и на държави членки в оповестяването на документи, които не са издадени от Европейския парламент, от Съвета или от Комисията. Така законодателят ясно е предвидил, че Регламентът трябва да се прилага и към документите на трети лица.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000081">
                           <title id="B210000043">
                              <number>44.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000100">Единственото друго условие от определението на понятието „документ“ по член 3, буква а) е, че той касае области, свързани с „политиките, дейностите и решенията, които попадат в сферата на компетенциите на съответната институция“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000082">
                           <title id="B210000044">
                              <number>45.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000101">В настоящия случай поисканите от Комисията документи са представени от държава членка писмени изявления, притежание на Комисията, която е другата страна в производството. Няма съмнение, че инициирането и предявяването от Комисията на искове за установяване на неизпълнение на задължения е дейност, която попада в обхвата на компетентността ѝ<footnote role="fNote" id="B110000018">
                                 <number>20</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000102"> –	Може да се добави, че същото се отнася и за други видове производства пред Съда, в които участва Комисията, и по-специално преюдициалните производства. Също така при последния вид производства, ако Комисията реши да встъпи съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, тя естествено действа в сферата на компетентността си по смисъла на член 3, буква а) от Регламента.</para>
                              </footnote>. Ето защо всички документи, отнасящи се до тези производства, които са притежание на Комисията, логично попадат в приложното поле на Регламента. Такъв е случаят, по-специално с писмените изявления, представени от главна или встъпила по делото страна.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000083">
                           <title id="B210000045">
                              <number>46.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000103">Следователно няма съмнение, че писмените изявления на държавите членки, които са притежание на Комисията, представляват документи по смисъла на член 3, буква а) във връзка с член 2, параграф 3 от Регламента.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000084">
                           <title id="B210000046">
                              <number>47.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000104">От друга страна, ясно е също, че в отделни случаи оповестяването може да бъде отказано въз основа на някое от изключенията, установени в член 4 от Регламента. Наличието на такова изключение в конкретен случай е без значение за определението на самото понятие „документ“. Квалифицирането като документ и действителното предоставяне на достъп са два съвсем различни въпроса<footnote role="fNote" id="B110000019">
                                 <number>21</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000105"> –	Вж. заключението ми по дело Typke/Комисия (C‑491/15 P, EU:C:2016:711, т. 35 и цитираната съдебна практика).</para>
                              </footnote>. Така, по-специално по силата на член 4, параграф 2, второ тире от Регламента институция, която държи документ, може да откаже достъп, когато оповестяването би засегнало защитата на съдебните производства, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000085">
                           <title id="B210000047">
                              <number>48.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000106">Поради това не мога да се съглася с предложеното от испанското правителство в съдебното заседание. По същество то гласи, че към евентуалното оповестяване на писмените изявления на държавите членки се прилагат не разпоредбите на Регламента, а по-скоро правилата на отделните държави членки. Това би означавало например, че лице, което иска достъп до писмените изявления на Република Австрия, трябва да ги поиска от австрийското правителство по силата на австрийското право.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000086">
                           <title id="B210000048">
                              <number>49.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000107">Проблемът с това предложение има две измерения. Първо, то не отчита текста на Регламента, който явно обхваща тези документи, както вече бе обсъдено в предходните точки от този раздел (точки 40—43). Второ, писмените изявления на държавите членки, макар и изготвени от тях самите, по естеството си са документи на Съюза: те са съставени за производства пред Съда и стават притежание на други институции на Съюза поради участието на последните в тези производства. Те не са изготвени изключително за вътрешно ползване на държавите членки, за да бъдат запазени в рамките на тези държави. Достъпът до част от документи, които очевидно попадат в приложното поле на Регламента, не може да бъде уреждан от 28 различни национални режима.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000087">
                           <title id="B210000049">
                              <number>50.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000108">Накрая, както бе посочено в точка 35 от настоящото заключение, по дело API Съдът провежда разграничение между висящи и приключени дела, що се отнася до защитата на съдебните производства. По висящите дела може да се презумира, че оповестяването на писмени изявления засяга защитата на тези производства. По приключените дела вече няма основание за презумпция, че оповестяването на писмени материали засяга правораздавателната дейност на Съда.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000088">
                           <title id="B210000050">
                              <number>51.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000109">Настоящото дело е приключено дело, без видима връзка с други висящи дела. Освен ако не бъде установено противното, може да се предположи, че оповестяването на писмените изявления вече не би засегнало защитата на съдебното производство. Институцията, която държи поискания документ, в случая това е Комисията, трябва да представи конкретни причини за отказа да го оповести въз основа на някое от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2. При липсата на такива писмените изявления на държавите членки, които са притежание на Комисията, подлежат на оповестяване по силата на Регламента.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000014">
                        <title style="05Titre3" id="B200000013">
                           <number>2. </number>
                           <titlecontent id="B300000013">Значението на член 15, параграф 3 ДФЕС за тълкуването на приложното поле на Регламент № 1049/2001</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000089">
                           <title id="B210000051">
                              <number>52.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000110">В основата си единственото отменително основание на Комисията е свързано с тълкуването на разпоредба, въведена с Договора от Лисабон: член 15, параграф 3 ДФЕС, по-специално четвърта алинея от него.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000090">
                           <title id="B210000052">
                              <number>53.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000111">По същество Комисията твърди, че Регламентът трябва да се тълкува с оглед на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС във връзка с първа алинея. Според нея член 15, параграф 3 ограничил приложното поле ratione materiae на Регламента, като изключил не само документите на Съда, но в по-широк смисъл и изцяло документите със съдебен характер. В резултат от това трябвало да бъде изключен достъпът до писмените изявления на държавите членки, които са притежание на Комисията.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000091">
                           <title id="B210000053">
                              <number>54.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000112">Комисията, подкрепена от испанското и френското правителство, все пак прави разграничение между различните видове съдебни документи. Тя поддържа, че би позволила достъп до писмени изявления, изготвени от институция, за която се прилага Регламентът (а именно от Европейския парламент, от Съвета и от Комисията), тъй като тези изявления имат двойствена природа: те са съдебни документи, но също така са и документи на институция. Комисията пояснява това разграничение в съдебното заседание, като посочва, че за целите на демократичния контрол на дейността на институциите би предоставила достъп до собствените си писмени изявления или до тези на други институции, обхванати от Регламента, след като се консултира със съответната институция.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000092">
                           <title id="B210000054">
                              <number>55.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000113">Г‑н Breyer, финландското и шведското правителство поддържат, че член 15, параграф 3 ДФЕС е без значение за тълкуването на Регламента. Те считат, че член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС обхваща само правораздавателната дейност на Съда. Той не можел да се тълкува в смисъл, че се отнася до съдебните документи като цяло. Освен това те не подкрепят и проведеното от Комисията разграничение въз основа на „теорията за двойствената природа“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000093">
                           <title id="B210000055">
                              <number>56.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000114">Не мога да приема предложеното от Комисията тълкуване на член 15, параграф 3 ДФЕС. Изглежда то почива до известна степен на избирателен прочит на тази разпоредба.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000094">
                           <title id="B210000056">
                              <number>57.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000115">Член 15, параграф 3, първа алинея ДФЕС предвижда общо право на достъп до документи на институциите на Съюза. Тази обща разпоредба впоследствие е уточнена в четвъртата алинея от същия член, която гласи следното: „[н]астоящият параграф се прилага спрямо Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, само когато те изпълняват административни функции“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000095">
                           <title id="B210000057">
                              <number>58.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000116">Така с тази разпоредба правото на достъп до документи всъщност се свежда само до един сегмент от дейността на Съда: до изпълнението на административните му функции. При тълкуването на тази разпоредба може да има някои терминологични колебания<footnote role="fNote" id="B110000020">
                                 <number>22</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000117"> –	Може би си струва да се отбележи, че в член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС се говори за „административни функции“. Нито в тази разпоредба обаче, нито дори в Регламента в изключението по член 4, параграф 2 се използва на практика терминът „правораздавателна дейност“. От друга страна, да се предполага, че Съдът може да действа само при изпълнение на своите „административни функции“ или, a contrario, „правораздавателни функции“ (и че tertium non datur<emphasis role="italc" id="B400000013">)</emphasis>, по чисто практически съображения означава, че изпълнението на „правораздавателни функции“ може да се приравни на „правораздавателна дейност“, а изпълнението на „административни функции“ — на „административна дейност“.</para>
                              </footnote>. В отделни случаи може да възникне и въпросът за разграничаването: съдебна или административна е дадена конкретна изпълнявана от Съда функция? Една функция винаги ли е само административна или само съдебна?</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000096">
                           <title id="B210000058">
                              <number>59.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000118">Няма съмнение обаче, че при естествения прочит на тази разпоредба съдържащото се в член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС изключване е първо <emphasis role="italc" id="B400000014">институционално</emphasis>, в рамките на което има второ, <emphasis role="italc" id="B400000015">функционално</emphasis> изключване. Разпоредбата съдържа двукомпонентно определение: тя се прилага спрямо <emphasis role="italc" id="B400000016">Съда на Европейския съюз</emphasis> (като институция) само когато той изпълнява <emphasis role="italc" id="B400000017">административните си функции</emphasis> (като вид дейност).</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000097">
                           <title id="B210000059">
                              <number>60.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000119">На практика тази разпоредба от Договора гласи просто, че не могат да бъдат отправяни заявления за достъп до информация до Съда като институция, ако съдържанието им се отнася до изпълнението на правораздавателните му функции. Такива заявления обаче могат да бъдат отправяни до Съда като институция, ако се отнасят до изпълнението на административните му функции<footnote role="fNote" id="B110000021">
                                 <number>23</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000120"> –	Приложено от Съда в решението му от 11 декември 2012 година.</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000098">
                           <title id="B210000060">
                              <number>61.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000121">Също толкова очевидно е обаче, че приложимостта на функционалния критерий от определението поначало е ясно ограничена от базовото институционално определение. С други думи, функционалният критерий се прилага само доколкото заявлението е отправено до Съда като институция. Нищо в Договора не навежда на извода, че обхватът на определението трябва да се разпростира извън институционалното му измерение, създавайки по този начин de facto ново изключение за достъпа до документи.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000099">
                           <title id="B210000061">
                              <number>62.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000122">Това обаче по същество предлага Комисията в настоящия случай. Според нея член 15, параграф 3 ДФЕС трябва да се разбира в смисъл, че защитава правораздавателната дейност като такава. Ако се разглежда обаче извън рамките на основното му институционално измерение, подобно изключване всъщност би било крайно широкообхватно: всеки документ, свързан с правораздавателната дейност на Съда, може да бъде изключен от правото на достъп, независимо кой е авторът му или кой го притежава. Следователно всеки документ, издаден от или притежаван от институция, който засяга правораздавателната дейност на Съда, системно, ако не и постоянно, би оставал извън приложното поле на Регламента.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000100">
                           <title id="B210000062">
                              <number>63.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000123">От противоречията в цялата аргументация на Комисията е видно защо подобен подход не може да бъде приет. Доведено докрай, застъпеното от нея тълкуване на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС би означавало да се попречи на самата Комисия да оповестява собствените си писмени изявления или например тези на Съвета или на Европейския парламент. Тези писмени изявления също се отнасят до правораздавателните функции на Съда, които, ако доводите на Комисията бъдат приети, ще бъдат изключени по силата на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000101">
                           <title id="B210000063">
                              <number>64.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000124">Поради това буквалният и систематичният прочит на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС не подкрепят тълкуването, застъпено от Комисията по настоящия случай.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000102">
                           <title id="B210000064">
                              <number>65.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000125">Освен това, общата цел на Договора от Лисабон, изтъкната неколкократно в хода на обжалването, изглежда също не подкрепя тълкуването на Комисията. Ако се тълкува в контекста на други разпоредби от Договора, произтичащи от Договора от Лисабон — като член 1 ДЕС и член 298 ДФЕС, както и членове 11 и 42 от Хартата — всички говорещи за откритост и прозрачност, изглежда общата цел на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС е <emphasis role="italc" id="B400000018">не да изключи </emphasis>нещо, а по-скоро изрично да <emphasis role="italc" id="B400000019">включи</emphasis> нещо друго: да осигури прилагането спрямо Съда на принципа за достъп до информация при изпълнението на административните му функции.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000103">
                           <title id="B210000065">
                              <number>66.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000126">Така според мен нито буквалното, нито систематичното или контекстуално тълкуване на член 15, параграф 3 ДФЕС сочат, че тази разпоредба може да се тълкува в смисъл, че предвижда ограничение на съществуващия обхват на достъпа до документи съгласно Регламента, включително на достъпа до писмени изявления в притежание на Комисията.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000104">
                           <title id="B210000066">
                              <number>67.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000127">Предвид гореизложеното предлагам жалбата да бъде отхвърлена.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                  </section>
                  <section id="B000000015">
                     <title style="04Titre2" id="B200000014">
                        <titlecontent id="B300000014">Б<emphasis role="italc" id="B400000020"> – Оперативни и практически проблеми с решение по дело API</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000105">
                        <title id="B210000067">
                           <number>68.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000128">Според мен предложеното разрешение на настоящия спор, както бе очертано току-що, е единственото възможно в настоящия правен контекст, при условие че Съдът иска да остане в пределите на постановеното по дело API, като същевременно съблюдава широкото тълкуване на Регламента, насърчавано допълнително и от институционалната откритост, предвидена в Договора от Лисабон като цяло.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000106">
                        <title id="B210000068">
                           <number>69.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000129">Несъмнено обаче някои от практическите последици от решението, което ще наричам „подходът API“, могат да се считат за проблематични с оглед на прилагането им. Преди да посоча три от тях, искам да подчертая, че тези практически трудности трябва да се вземат предвид при планиране на бъдещи работещи решения по въпроса за достъпа до някои от съдебните документи на Съда. Те обаче не трябва да бъдат използвани за ограничаване на съществуващото приложно поле на достъпа до документи.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000107">
                        <title id="B210000069">
                           <number>70.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000130">Първо, подходът API, евентуално доразвит с настоящото дело, създава асиметрия между страните. Възможно е Комисията, или евентуално друга институция на Съюза, да е тази, от която се иска оповестяване на писмените изявления на друга главна или встъпила страна в дадено производство. Така едната страна, която по принцип трябва да е равнопоставена на другите страни по същото дело, изведнъж става de facto съдия, който взема решение (разбира се, непряко) по интересите на другите страни, що се отнася до оповестяване на писмените им изявления. Без да намеквам за недобросъвестност или злоупотреба от страната, ползваща се с това предимство, такова положение е по своята същност проблематично.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000108">
                        <title id="B210000070">
                           <number>71.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000131">Второ, има опасност от неравно третиране при достъпа до документи. Съобразно решението по дело API достъпът до документите на трето лице, например до писмените изявления, изглежда зависи от това дали Комисията или друга институция, за която се прилага Регламентът, е страна в производството пред Съда. Ако това не е така, Регламентът ще бъде de facto неприложим. Следователно в някои случаи писмените изявления, до които по принцип може да се предоставя достъп, със сигурност след приключване на делото няма да бъдат достъпни, тъй като съответните институции просто не са участвали в производството.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000109">
                        <title id="B210000071">
                           <number>72.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000132">Трето, съобразно подхода API Комисията е длъжна, също както евентуално и Европейският парламент или Съветът, когато са страни по производство пред Съда, да направят оценка на заявленията за достъп до документи. За тази цел разглежданата институция е длъжна да извърши редица преценки и освен всичко останало да провери дали е приложимо някое от изключенията по член 4 от Регламента, дали делото е свързано с някое друго дело, като по този начин става приложимо изключението (във времето) за свързаност, въведено с решението по дело API. Без по никакъв начин да поставям под съмнение високото ниво на компетентност на институциите, обхванати от Регламента, истината е, че е малко вероятно главна или встъпила по делото страна да разполага с цялата необходима информация, свързана с конкретна преписка или с други евентуално свързани висящи дела.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000110">
                        <title id="B210000072">
                           <number>73.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000133">Всички тези съждения водят до очевидно, но важно и необходимо заключение: решението за достъп до съдебни документи трябва да се взема преди всичко от Съда, а не от главната или встъпилите по делото страни. По редица практически, но и нормативни съображения отговорният за съдебната преписка е този, който преди всичко трябва да вземе решението за достъп до документите по преписката<footnote role="fNote" id="B110000022">
                              <number>24</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000134"> –	Затова по-принцип подкрепям вече направеното предложение по отношение на достъпа до съдебни документи по висящи дела в заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2009:592, т. 14).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000111">
                        <title id="B210000073">
                           <number>74.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000135">В обобщение, разширително тълкуване на Регламента, което предвижда широко определение на понятието „документ“ и изоставя правилото за авторството, неизбежно води до очертания в раздел А по-горе извод. Все пак, както бе разгледано в този раздел, честно казано у критичния наблюдател остава подсъзнателното усещане, че една институция, in casu Комисията, реално бива задължена да извърши работа, която поначало трябва да бъде извършвана от самия Съд.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000112">
                        <title id="B210000074">
                           <number>75.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000136">Затова в следващия раздел (В) ще обясня по-обстойно защо Съдът сам трябва да извършва тези задачи. След това в раздел (Г) ще предложа кратко изложение по въпроса как на практика да бъдат осъществени те.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000016">
                     <title style="04Titre2" id="B200000015">
                        <titlecontent id="B300000015">В <emphasis role="italc" id="B400000021">– Принципът на откритост и съдилищата на ЕС</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000113">
                        <title id="B210000075">
                           <number>76.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000137">От Съда не се иска да дава достъп до документи, освен в случаите, когато изпълнява административните си функции. Това обаче не означава, че за него не се прилага общият принцип на откритост (1). Също така някои аспекти на (съдебната) откритост са свързани и с предвидената в Хартата свобода на информацията (2). В по-широк план съдилищата по принцип вече не могат да избегнат задължението за откритост като ценност в обичайната им правораздавателна дейност (3), както ясно личи и от сравнителния анализ (4).</para>
                     </blockquote>
                     <section id="B000000017">
                        <title style="05Titre3" id="B200000016">
                           <number>3. </number>
                           <titlecontent id="B300000016">Откритост в Съда на ЕС</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000114">
                           <title id="B210000076">
                              <number>77.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000138">Съдът като институция няма задължението да предоставя достъп до документи, когато изпълнява правораздавателните си функции. Това обаче не означава, че за него не се прилага общият принцип на откритост<footnote role="fNote" id="B110000023">
                                 <number>25</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000139"> –	Що се отнася до Съда и съдебните институции като цяло, ще използвам термина „откритост“, а не „прозрачност“. Работата на съдилищата, освен ако характерът ѝ не се промени значително, не може никога да е прозрачна. Тя обаче трябва да се стреми да стане сравнително открита в смисъл, достъпна за гражданите както интелектуално, така и физически.</para>
                              </footnote>, предвиден в редица разпоредби от Договорите<footnote role="fNote" id="B110000024">
                                 <number>26</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000140"> –	Вж. например <emphasis role="italc" id="B400000022">Alemanno</emphasis>, A., Stefan, O., Openness at the Court of Justice of the European Union: Toppling a Taboo — Common Market Law Review, Vol. 51, Kluwer Law International, 2014, р. 97—139. В по-общ план, относно откритостта и прозрачността в контекста на Европейския съюз, вж. <emphasis role="italc" id="B400000023">Prechal</emphasis>, S., <emphasis role="italc" id="B400000024">De Leeuw</emphasis>, M.E. Transparency: A General Principle of EU Law?. In —Bernitz, U. et alia (eds), General Principles of EC Law in a Process of Development, Kluwer Law International, London, 2008, р. 201—242; <emphasis role="italc" id="B400000025">Dyrberg</emphasis>, P. Accountability and Legitimacy: What is the Contribution of Transparency?. In — Arnull, A., Wincott, D. (eds), Accountability and Legitimacy in the European Union, Oxford University Press, Oxford, 2002, р. 81—96; <emphasis role="italc" id="B400000026">Rideau</emphasis>, J. (dir). La transparence dans l’Union européenne – Mythe ou principe juridique?, L.G.D.J, Paris, 1998; <emphasis role="italc" id="B400000027">Curtin</emphasis>, D. Executive Power of the European Union. Law, Practices, and the Living Constitution, Oxford University Press, Oxford, 2009, р. 204—245; <emphasis role="italc" id="B400000028">Coudray</emphasis>, L. La transparence et l’accès aux documents. In — Auby, J.‑B., Dutheil de la Rochère, J. (dir), Traité de droit administratif européen, 2nd edition, Bruylant, Brussel, 2014, р. 699—712.</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000115">
                           <title id="B210000077">
                              <number>78.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000141">Първо, съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС (обсъден по-горе в точки 52—66 от настоящото заключение) Съдът има задължението да предоставя достъп до документи само когато изпълнява административните си функции. Член 15, параграф 1 ДФЕС обаче, въведен с Договора от Лисабон, ясно разширява приложното поле на принципа на откритост, приложим за всички институции на Съюза. Тази разпоредба гласи, че „[з]а да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“. Член 13, параграф 1 ДЕС изброява Съда на Европейския съюз като една от институциите на Съюза. Следователно принципът на откритост се прилага за Съда на ЕС.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000116">
                           <title id="B210000078">
                              <number>79.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000142">Второ, други разпоредби на Договорите в редакцията им след Договора от Лисабон допълнително подчертават принципа на откритост. Преамбюлът на ДЕС установява широко определените цели, чието постигане е възложено на ЕС от високодоговарящите се страни. По-точно в него се изтъква общата необходимост [на тези страни] „да засилят демократичното и ефикасно функциониране на институциите“, без да се прави разлика между тях. Освен това член 1, втора алинея ДЕС предвижда, че „[н]астоящият договор бележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който <emphasis role="italc" id="B400000029">решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите</emphasis>
                              <footnote role="fNote" id="B110000025">
                                 <number>27</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000143"> –	Вж. също член 10, параграф 3 ДЕС, който се съдържа в дял II „Разпоредби относно демократичните принципи“, и в по-широк смисъл, вж. също член 298, параграф 1 ДФЕС.</para>
                              </footnote>“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000117">
                           <title id="B210000079">
                              <number>80.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000144">Трето, както е потвърдено и от Съда, „принципът на прозрачност […] дава възможност за по-голямо участие на гражданите в процеса на вземане на решения и е гаранция за по-голяма законосъобразност, ефективност и отговорност на администрацията пред гражданите в демократичната система“<footnote role="fNote" id="B110000026">
                                 <number>28</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000145"> –	Вж. решение от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert (C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 68 и цитираната съдебна практика).</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000118">
                           <title id="B210000080">
                              <number>81.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000146">В обобщение, общото задължение за откритост се прилага без разлика към <emphasis role="italc" id="B400000030">всички</emphasis> институции на Съюза. Договорите съдържат ясни изисквания, съобразно които към самия Съд, както и към всяка друга институция, се прилага принципът на откритост.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000018">
                        <title style="05Titre3" id="B200000017">
                           <number>4. </number>
                           <titlecontent id="B300000017">Свободата да се получава информация</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000119">
                           <title id="B210000081">
                              <number>82.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000147">Задължението на Съда да гарантира разумна степен на откритост при изпълнение на правораздавателните си функции може да бъде изведено и от разпоредбите за основните права, установени в Хартата. Според мен релевантната разпоредба в това отношение не е член 42 от Хартата (право на достъп до документи), а по-скоро член 11 (свобода на изразяване на мнение и свобода на информация).</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000120">
                           <title id="B210000082">
                              <number>83.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000148">Член 42, който е в дял V „Гражданство“, предвижда общо право на достъп до документите на институциите на Съюза. Така, ако се разглежда изолирано, член 42 от Хартата може да се тълкува като разпоредба, по силата на която <emphasis role="italc" id="B400000031">всички институции</emphasis> на Съюза, включително Съдът на ЕС, имат задължението да прилагат правото на достъп до документи.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000121">
                           <title id="B210000083">
                              <number>84.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000149">Съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС обаче Съдът има такова задължение само когато изпълнява административните си функции. От член 52, параграф 2 от Хартата следва, че „[п]ризнатите от настоящата [х]арта права, които са предмет на разпоредби на Договорите, се упражняват при определените в тях условия и граници“. В това отношение свързаните с Хартата разяснения дават указания при тълкуването на член 42. Те гласят, че правото на достъп до документи се упражнява при определените в член 15, параграф 3 ДФЕС условия и граници.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000122">
                           <title id="B210000084">
                              <number>85.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000150">Така член 42 от Хартата остава приложим към Съда само когато последният изпълнява административните си функции. Той не е приложим към Съда, когато той изпълнява правораздавателните си функции.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000123">
                           <title id="B210000085">
                              <number>86.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000151">Неприложимостта на конкретното право обаче не изключва приложимостта на други, по-общи права, съдържащи се в Хартата. В настоящия случай свободата на информация също попада в обхвата на член 11 от Хартата. Последната разпоредба гласи, че правото на свобода на изразяване на мнения включва свободата да <emphasis role="italc" id="B400000032">получава</emphasis> и да разпространява информация и идеи. Това право е по‑широкообхватно от правото на достъп до документи. С други думи, правото на достъп до документи е логическа подгрупа, или една от еманациите на правото да се получава информация. Всеки има право да получава информация, за да може да се ползва от свободата си да изразява мнение<footnote role="fNote" id="B110000027">
                                 <number>29</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000152"> –	Освен това, предвид конкретните фактически обстоятелства, могат евентуално да бъдат релевантни и други права, като член 13, озаглавен „Свобода на изкуствата и науките“. Той предвижда, че „[и]зкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита“.</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000124">
                           <title id="B210000086">
                              <number>87.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000153">Член 11 от Хартата съответства на член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (наричана по-нататък „Конвенцията“). Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) все по-често тълкува последната разпоредба като широка гаранция за свободата да се получава информация, граничеща с признаването на правото на достъп до информация<footnote role="fNote" id="B110000028">
                                 <number>30</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000154"> –	Вж. например решения на ЕСПЧ от 10 юли 2006 г. по дело Sdružení Jihočeské Matky с/у Чешка република (ECLI:CE:ECHR:2006:0710DEC001910103); от 14 април 2009 г. по дело <emphasis role="italc" id="B400000033">Társaság</emphasis> <emphasis role="italc" id="B400000034">a</emphasis> <emphasis role="italc" id="B400000035">Szabadságjogokért/</emphasis>Унгария (ECLI:CE:ECHR:2009:0414JUD003737405, § 35); от 3 април 2012 г. по дело Gillberg с/у Швеция (ECLI:CE:ECHR:2012:0403JUD00417230, § 82‑83); от 17 февруари 2015 г. по дело Гусева с/у <emphasis role="italc" id="B400000036">България</emphasis> (ECLI:CE:ECHR:2015:0217JUD000698707, § 53).</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000125">
                           <title id="B210000087">
                              <number>88.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000155">Що се отнася до конкретния въпрос за достъпа до съдебни документи, ЕСПЧ постановява в решението си по дело Társaság a Szabadságjogokért<emphasis role="italc" id="B400000037">/</emphasis>Унгария<footnote role="fNote" id="B110000029">
                                 <number>31</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000156"> –	Вж. решение на ЕСПЧ от 14 април 2009 г. по дело Társaság a Szabadságjogokért с/у Унгария (ECLI:CE:ECHR:2009:0414JUD003737405).</para>
                              </footnote>, че Унгария е нарушила член 10 от Конвенцията, като е отказала достъп на неправителствена организация (НПО) до жалба по висящо производство пред Конституционния съд относно конституционосъобразността на изменения на националния наказателен кодекс. ЕСПЧ постановява, че това е ненужна намеса в свободата да се получава информация<footnote role="fNote" id="B110000030">
                                 <number>32</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000157"> –	Като постановява в доста обща формулировка, че „настоящият случай се отнася по същество, посредством възможностите за цензуриране от страна на информационния монопол, до намеса в изпълнението на функциите на социален наблюдател, какъвто е пресата, а не до отричане на общото право на достъп до официални документи“ — решение на ЕСПЧ от 14 април 2009 г. по дело Társaság a Szabadságjogokért с/у Унгария (ECLI:CE:ECHR:2009:0414JUD003737405, § 36).</para>
                              </footnote>. Може би е добре да се подчертае, че ЕСПЧ достига до този извод във връзка с <emphasis role="italc" id="B400000038">висящо</emphasis> дело пред Конституционния съд, по което достъпът до писмените изявления (в рамките на първоначалното обжалване) е поискан преди постановяването на решението на Конституционния съд.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000126">
                           <title id="B210000088">
                              <number>89.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000158">Член 52, параграф 3 от Хартата гласи, че смисълът и обхватът на съдържащите се в Хартата права трябва да са същите като дадените им в Конвенцията. Следователно правото на Съюза не трябва да установява по-ниско равнище на защита от установеното от ЕСПЧ. Остава да се види къде точно ЕСПЧ ще намери баланса по бъдещи дела със същия предмет<footnote role="fNote" id="B110000031">
                                 <number>33</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000159"> –	Вж. като пример висящото дело относно достъпа до съдебна преписка: ЕСПЧ, Studio Monitor and Zuriashvili с/у Грузия<emphasis role="italc" id="B400000039">, </emphasis>Application no. 44920/09.</para>
                              </footnote>. Понастоящем обаче вече е достатъчно ясно, че що се отнася до правораздавателната откритост и достъпа до писмените изявления, представени от страна по делото пред съда, предимство имат откритостта и достъпът.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000127">
                           <title id="B210000089">
                              <number>90.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000160">Накратко: спрямо Съда се прилага принципът на откритост, приложим също и към правораздавателната му дейност. Свободата да се получава информация, гарантирана от член 11, параграф 1 от Хартата, съгласно тълкуването му от ЕСПЧ във връзка с член 52, параграф 3 от Хартата и член 10 от Конвенцията, също ясно сочи към по-голяма степен на откритост.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000128">
                           <title id="B210000090">
                              <number>91.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000161">Въпреки това, наборът от изисквания, задължения, както и поредицата разпоредби, въз основа на които се твърди, че Съдът на ЕС <emphasis role="italc" id="B400000040">има задължение</emphasis> да предприеме някакви действия, не е най-добрият начин за разрешаване на проблема. Би било по-подходящо въпросът да се постави по различен начин: какво е <emphasis role="italc" id="B400000041">готов</emphasis> да предприеме самият съд в началото на 21-и век, за да поддържа удачен диалог с по-широка общественост?</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000129">
                           <title id="B210000091">
                              <number>92.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000162">Следващите две части от този раздел търсят отговора на две равнища: едното е свързано с ценности (3), а другото — със сравнителен анализ (4). Какви действия предприемат съдилищата с оглед на откритостта и защо?</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000019">
                        <title style="05Titre3" id="B200000018">
                           <number>5. </number>
                           <titlecontent id="B300000018">Ценностите в основата на откритостта в съдебната система</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000130">
                           <title id="B210000092">
                              <number>93.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000163">Що се отнася до правосъдието, въпросът за откритостта не се разглежда за първи път. Още през 18-и век Jeremy Bentham подчертава, че публичността е „в основата на правосъдието“<footnote role="fNote" id="B110000032">
                                 <number>34</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000164"> –	Bentham, J., ‘Draught of a Code for the Organization of the Judicial</para>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000165">Establishment in France, in <emphasis role="italc" id="B400000042">Works</emphasis> IV (1790)’, <emphasis role="italc" id="B400000043">The Works of Jeremy Bentham, 1838-1843</emphasis>, Bowring, J., (ed), Russell &amp; Russell, New York, 1962, p. 316.</para>
                              </footnote>. Той изтъква, че „без публичност, добрите резултати не са постоянни. Под закрилата на публичността не може да се действа неправилно […] и че „ефикасността на този чудесен инструмент се простира във всички области — законодателство, административна дейност, правораздаване“<footnote role="fNote" id="B110000033">
                                 <number>35</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000166"> –	Bentham, J., ‘Essay on Political Tactics, in <emphasis role="italc" id="B400000044">Works</emphasis> II (1791)’, <emphasis role="italc" id="B400000045">The Works of Jeremy Bentham</emphasis>, <emphasis role="italc" id="B400000046">1838-1843</emphasis>, Bowring, J., (ed), Russell &amp; Russell, New York, 1962, p.314.</para>
                              </footnote>. Така публичността на съдебните заседания и публикуването на съдебните решения може да се разглеждат като израз на откритостта<footnote role="fNote" id="B110000034">
                                 <number>36</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000167"> –<emphasis role="tab" id="B400000047"/>Вж. в по-общ план <emphasis role="italc" id="B400000048">Dawson</emphasis>, J.P. The Oracles of Law. University of Michigan Law School, Ann Arbor, 1968, по-специално р. 50—64.</para>
                              </footnote>, тясно свързана с контрола на обществеността над съдебната власт.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000131">
                           <title id="B210000093">
                              <number>94.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000168">С развитието в областта на правосъдието през последните години назрява необходимостта от допълнителна откритост. В наши дни съдилищата играят ключова роля в демократичните общества. С правомощията обаче идва и отговорността. Това важи с още по-голяма сила за наднационален съд като Съда на ЕС, тъй като обикновено той се смята за „по-отдалечен“<footnote role="fNote" id="B110000035">
                                 <number>37</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000169"> –	Вж. заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2009:592, т. 26, последно изречение).</para>
                              </footnote>, а правомощията му — различни от по-традиционните правомощия, които се предполага, че притежават националните съдилища.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000132">
                           <title id="B210000094">
                              <number>95.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000170">В конституционните демокрации степента на легитимност трябва да съответства на степента на правомощията и отговорностите, за да бъдат взетите решения социално приемливи. Съществуват, разбира се, различни източници на легитимност. Възможно е да се направи разграничение например между институционална легитимност и основана на доводи легитимност<footnote role="fNote" id="B110000036">
                                 <number>38</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000171"> –	Вж. <emphasis role="italc" id="B400000049">De S.‑O.l’E. Lasser</emphasis>, M. Judicial Deliberations<emphasis role="italc" id="B400000050">.</emphasis> A Comparative Analysis of Judicial Transparency and Legitimacy, Oxford University Press, Oxford, 2009, р. 299 et sq.</para>
                              </footnote>. Възможно е също да се направи разграничение между „вложената“ легитимност („input legitimacy“) и легитимността на резултата („output legitimacy“)<footnote role="fNote" id="B110000037">
                                 <number>39</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000172"> –	Вж. <emphasis role="italc" id="B400000051">Scharpf</emphasis>, F. Regieren in Europa<emphasis role="italc" id="B400000052">.</emphasis> Effektiv und demokratisch?, Campus Verlag, Frankfurt/New York, 1999, р. 16—28.</para>
                              </footnote>. Както и да наречем понятието, въпросът си остава същият: как една институция получава легитимност и откъде?</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000133">
                           <title id="B210000095">
                              <number>96.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000173">Когато се разглеждат <emphasis role="italc" id="B400000053">средствата</emphasis> за увеличаване на легитимността на съдилищата в конституционните демокрации, откритостта изглежда е естественият избор. Откритостта укрепва общата легитимност на съдилищата. От една страна, тя утвърждава демократичния им образ, като ги прави някак по-отворени към гражданите (а). От друга страна, тя подобрява качеството на правосъдието, като създава стимули за подобряване на работата на правораздавателните органи и съответните резултати (б).</para>
                        </blockquote>
                        <section id="B000000020">
                           <title style="06Titre4" id="B200000019">
                              <titlecontent id="B300000019">а) Демократично правораздаване<footnote role="fNote" id="B110000038">
                                    <number>40</number>
                                    <para style="footnotetext" id="B150000174"> –	Вж. <emphasis role="italc" id="B400000054">Ewing</emphasis>, K.D. A Theory of Democratic Adjudication: Towards a Representative, Accountable and Independent Judiciary. Alberta Law Review, Vol. 38, 2000, р.<emphasis role="italc" id="B400000055"> </emphasis>708—733. В контекста на Съда на ЕС вж. <emphasis role="italc" id="B400000056">De Witte</emphasis>, B. Democratic Adjudication in Europe – How Can the European Court of Justice be Responsive to the Citizens?. In — Dougan, M., Nic Shuibhne, N., Spaventa, E. (eds), Empowerment and Disempowerment of the European Citizen, Hart Publishing, Oxford and Portland, 2012, р. 129—144.</para>
                                 </footnote>
                              </titlecontent>
                           </title>
                           <blockquote id="B010000134">
                              <title id="B210000096">
                                 <number>97.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000175">Когато става въпрос за съдилищата, общоприетата легитимност не може да бъде предоставена със същите традиционни средства, които са валидни за правителството или парламента. Тя трябва да е съобразена с конкретната и уникална роля на независимите съдилища.</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000135">
                              <title id="B210000097">
                                 <number>98.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000176">Следователно именно чрез откритостта съдилищата стават по-отговорни пред гражданите. Откритостта на съдилищата утвърждава демократичната им природа, като дава възможност на гражданите да следят за упражняването на съдебните правомощия, осигурява участието им в обществения дебат, и на последно място, като допринася за по-доброто разбиране на постановеното в съдебни решения. По този начин правораздавателната откритост в крайна сметка подхранва легитимността на процеса.</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000136">
                              <title id="B210000098">
                                 <number>99.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000177">Първо, откритостта гарантира известен демократичен контрол над съдилищата. Съгласно прословутата реплика на Lord Chief Justice Hewart „правосъдието не само трябва да бъде въздадено, но това трябва да стане по начин, явно и несъмнено <emphasis role="italc" id="B400000057">видим</emphasis> от всички<footnote role="fNote" id="B110000039">
                                    <number>41</number>
                                    <para style="footnotetext" id="B150000178"> –<emphasis role="tab" id="B400000058"/>R/Sussex Justices, Ex parte McCarthy ([1924] 1 KB 256, [1923] All ER Rep 233). Курсивът е мой.</para>
                                 </footnote>“. Един от начините за упражняване на такъв демократичен контрол е чрез достъпа до писмените изявления. Те са от съществено значение, за да се разбере дадено решение, неговото съдържание, както и логическите мотиви, довели до постановяването му. Съдилищата изглеждат по-достойни за доверие, по-надеждни и ефективни, когато оповестяват поне част от документите, на които се позовават при постановяване на решение. Така обществеността може да се увери, че съдът е проучил внимателно и е претеглил различните доводи на страните. Това ѝ помага да разбере логиката в основата на произнасянето по дадено дело и защо един довод е предпочетен пред друг.</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000137">
                              <title id="B210000099">
                                 <number>100.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000179">Второ, откритостта на съдилищата насърчава обществения дебат. Тя стимулира участието на гражданите във формирането на общественото мнение в Европа посредством дискусия и обмен на идеи<footnote role="fNote" id="B110000040">
                                    <number>42</number>
                                    <para style="footnotetext" id="B150000180"> –<emphasis role="tab" id="B400000059"/>Вж. <emphasis role="italc" id="B400000060">Habermas</emphasis>. J. Faktizität und Geltung<emphasis role="italc" id="B400000061">.</emphasis> Beiträge zur Diskurstheorie des Rechts und des demokratischen Rechtsstaats. Suhrkamp, Frankfurt am Main, 1992. p. 435 et sq.</para>
                                 </footnote>. Дебатът може да бъде иницииран по-конкретно от неправителствени организации, асоциации, журналисти, обществени наблюдатели, изследователи или сигнализиращи за нередности лица, които допринасят за повишаване на осведомеността на гражданите по конкретни въпроси от обществен интерес<footnote role="fNote" id="B110000041">
                                    <number>43</number>
                                    <para style="footnotetext" id="B150000181"> –	Вж., с оглед връзката между достъпа до информация от страна на социалните наблюдатели и приноса към обществения дебат, решение на ЕСПЧ от 25 юни 2013 г. по дело Youth Initiative for Human Rights с/у Сърбия (ECLI:CE:ECHR:2013:0625JUD004813506, § 24) и решение на ЕСПЧ от 28 ноември 2013 г. по дело Österreichische Vereinigung Zur Erhaltung, Stärkung und Schaffung Eines Wirtschaftlich Gesunden Land- und Forstwirtschaftlichen с/у Австрия (ECLI:CE:ECHR:2013:1128JUD003953407, § 33).</para>
                                 </footnote>. Така повече откритост може да увеличи доверието на обществеността в съдебната система<footnote role="fNote" id="B110000042">
                                    <number>44</number>
                                    <para style="footnotetext" id="B150000182"> –	Вж. заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Швеция и др./API и Комисия, API/Комисия и Комисия/API (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2009:592, т. 33).</para>
                                 </footnote>.</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000138">
                              <title id="B210000100">
                                 <number>101.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000183">Трябва ясно да се подчертае, че способността за изразяване на критично мнение е неразделна част от смисления дебат. Не бива да се счита, че евентуалната критика подронва авторитета на съдилищата като институции. Освен това страхът от критика със сигурност не е основателна причина за задържане на информация. Напротив, критиката е основен белег на демократичните общества, в които свободата на изразяване на мнение и плурализмът на мнения са на почит.</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000139">
                              <title id="B210000101">
                                 <number>102.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000184">Трето, правораздавателната откритост има евристична стойност<footnote role="fNote" id="B110000043">
                                    <number>45</number>
                                    <para style="footnotetext" id="B150000185"> –	Вж. например <emphasis role="italc" id="B400000062">Sharpston</emphasis>, E. Transparency and Clear Legal Language in the European Union: Ambiguous Legislative Texts, Laconic Pronouncements and the Credibility of the Judicial System, Cambridge Yearbook of European Legal Studies. vol. 12, 2010, р. 409—423.</para>
                                 </footnote>. Тя дава възможност за по-добро разбиране на крайния резултат от едно дело. Всеки може да установи, ако не защо, то поне <emphasis role="italc" id="B400000063">как</emphasis> съдът е стигнал до определено решение, ако по-принцип е предоставен достъп до писмените изявления на страните, тъй като тези изявления са отправната точка в мотивите на съда. Също така писмените изявления могат да разяснят някои неясни решения и да разкрият системните модели в мотивите на съда. В резултат от това съдебните решения могат да станат по-предвидими.</para>
                           </blockquote>
                        </section>
                        <section id="B000000021">
                           <title style="06Titre4" id="B200000020">
                              <titlecontent id="B300000020">б) Качество на правосъдието</titlecontent>
                           </title>
                           <blockquote id="B010000140">
                              <title id="B210000102">
                                 <number>103.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000186">Откритостта подобрява както резултатите, така и вложеното в правосъдната дейност, по-точно качеството на съдебните решения, но и това на писмените изявления на страните. Тя може да създаде условия за усъвършенстване на работата в съдебната система, тъй като общественият контрол и евентуалната критика могат да са ефикасен стимул за подобряване на качеството на професионалната дейност както на съдилищата, така и на всички други участници в производството. Тя е в състояние да обслужва и интересите на страните в евентуален бъдещ спор, тъй като може да разкрие стратегии или модели на аргументиране. В резултат има вероятност да се повиши както качеството на работа на участващите правни субекти, така и спазването на правовия ред като цяло.</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000141">
                              <title id="B210000103">
                                 <number>104.</number>
                              </title>
                              <para style="01PointAltN" id="B150000187">В обобщение, на нормативно равнище откритостта при всички случаи увеличава общата институционална легитимност на съдилищата. Няма причина да се счита, че това общо твърдение не се прилага и към Съда на ЕС. Как тогава по-специално тези по-широки нормативни твърдения могат да бъдат приведени в действие? В това отношение от значение може да бъде сравнителният анализ от други национални и международни системи.</para>
                           </blockquote>
                        </section>
                     </section>
                     <section id="B000000022">
                        <title style="05Titre3" id="B200000021">
                           <number>6. </number>
                           <titlecontent id="B300000021">Сравнителен анализ</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000142">
                           <title id="B210000104">
                              <number>105.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000188">Съдебната практика относно достъпа до съдебни документи в държавите — членки на Съюза, е изключително разнообразна<footnote role="fNote" id="B110000044">
                                 <number>46</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000189"> –	Вж. за описание на някои национални системи: National practices with regard to the accessibility of court documents, European Parliament, Directorate-General for Internal Policies, Policy Department C: Citizens’ Rights and Constitutional Affairs, 2013; или Report on Access to Judicial Information<emphasis role="italc" id="B400000064">, </emphasis>Open Society Justice Initiative. III, 2009.</para>
                              </footnote>. Специфични правила за достъп до съдебни документи са приети само в малко на брой държави членки като Швеция и Финландия. В други държави към достъпа до съдебни документи се прилагат общите правила за достъп до документи с публичен характер. А в трети достъпът до съдебни документи е предвиден в съответните разпоредби на националното процесуално право (гражданско, административно, наказателно), което регламентира достъпа на трети лица до съдебната преписка като част от приложимите процесуални правила.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000143">
                           <title id="B210000105">
                              <number>106.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000190">Повечето държави членки изглежда са избрали някакъв вид система с индивидуални искания. Достъпът често, макар и не винаги, изглежда зависи от доказан законен интерес. В зависимост от естеството на делото документите могат да бъдат предоставени, докато делото е все още висящо или след постановяване на решението. По някои деликатни дела те могат да бъдат оповестени едва след като е изтекъл съответният период на поверителност.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000144">
                           <title id="B210000106">
                              <number>107.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000191">Извън Европа редица юрисдикции, сред които Съединените американски щати и Канада, изглежда са по-скоро благосклонни, що се отнася до достъпа на трети лица до съдебни документи, и по-специално до писмените изявления<footnote role="fNote" id="B110000045">
                                 <number>47</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000192"> –	Вж. в това отношение по-специално Model Policy for Access to Court Records in Canada, drawn up by the Judges Technology Advisory Committee of the Canadian Judicial Council. IX, 2005, както и Policy for Access to Supreme Court of Canada Records. 17.III. 2015 (които могат да бъдат намерени в интернет на адрес: http://www.scc-csc.ca/case-dossier/rec-doc/pol-eng.aspx).</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000145">
                           <title id="B210000107">
                              <number>108.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000193">Когато става въпрос за международни юрисдикции, с ЕСПЧ като пръв пример, член 40, параграф 2 от Конвенцията гласи, че „[п]одадените в секретариата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на съда не реши друго“. Правило 33, параграф 1 от Процедурния правилник на ЕСПЧ гласи също, че „[в] съответствие с определените от секретаря правила се предоставя обществен достъп до всички документи във връзка с жалба, представени в секретариата от страните или трети лица, […] освен ако служебно или по искане на страните или друго засегнато лице председателят на състава разпореди да не се предоставя достъп […]“. Въз основа на това документите, свързани с вече приключени производства, се предоставят по индивидуално искане, докато по документите по висящи дела може да се прави справка в помещенията на ЕСПЧ. Съществува обаче и изчерпателен списък с ограничения на публичния достъп до съдебни преписки<footnote role="fNote" id="B110000046">
                                 <number>48</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000194"> –	Правило 33, параграф 2 от Процедурния правилник на ЕСПЧ.</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000146">
                           <title id="B210000108">
                              <number>109.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000195">В Съда на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) лицата, които имат интерес по делото, могат да направят справка в регистъра на секретариата, който съдържа по-конкретно писмените изявления. Трети лица могат да получат копия или откъси срещу заплащане на определена такса<footnote role="fNote" id="B110000047">
                                 <number>49</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000196"> –	Член 14, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на ЕАСТ.</para>
                              </footnote>. Освен това докладът за съдебното заседание, който отразява фактическите и правните обстоятелства заедно с кратко описание на становищата и доводите на страните, се публикува в интернет веднага след съставянето му, включително и за висящите дела.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000147">
                           <title id="B210000109">
                              <number>110.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000197">На обществеността може да бъде предоставен достъп до писмените изявления, представени пред Международния съд, само след като се изслушат становищата на страните по време на или след откриването на устните състезания<footnote role="fNote" id="B110000048">
                                 <number>50</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000198"> –	Член 53 от Процедурния правилник на Международния съд.</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000148">
                           <title id="B210000110">
                              <number>111.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000199">Международният трибунал по морско право от своя страна предоставя достъп до писмените изявления на страните при откриване на устните състезания или по-рано, но и не преди да се изслушат становищата на страните<footnote role="fNote" id="B110000049">
                                 <number>51</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000200"> –	Член 67 от Правилника на Международния трибунал по морско право.</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000149">
                           <title id="B210000111">
                              <number>112.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000201">Накрая, в рамките на самия Съд на Европейския съюз, и по-конкретно Общия съд, въпросът за достъпа до съдебни документи първоначално е уреден в член 5, параграф 8 от Указанията за секретаря на Общия съд. Трети лица могат след изслушване на страните по делото да получат достъп до преписката по делото след изрично разрешение на председателя или, ако делото е все още висящо, от председателя на състава. Този въпрос понастоящем се урежда от член 38, параграф 2 от новия процедурен правилник на Общия съд<footnote role="fNote" id="B110000050">
                                 <number>52</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000202"> –	ОВ L 105, 2015 г., стр. 1.</para>
                              </footnote>, заменящ правилото, което се е прилагало за Съда на публичната служба<footnote role="fNote" id="B110000051">
                                 <number>53</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000203"> –	Член 22, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба (ОВ L 206, 2014 г., стр. 1).</para>
                              </footnote>. Той предвижда, че „[т]рети лица, частни или публичноправни, не могат да получат достъп до преписката по делото без изрично разрешение на председателя на Общия съд, дадено след изслушване на страните. Това разрешение може да бъде предоставено, изцяло или отчасти, единствено по писмена молба, към която се прилага подробна обосновка за наличието на правен интерес от получаването на достъп до посочената преписка“.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000150">
                           <title id="B210000112">
                              <number>113.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000204">Какви изводи, ако има такива, могат да бъдат изведени от този разнообразен преглед на (по дефиниция селективен) сравнителен анализ? Четири съображения следва да бъдат предложени вместо заключение на настоящия раздел.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000151">
                           <title id="B210000113">
                              <number>114.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000205">Първо, съдебната откритост е навсякъде<footnote role="fNote" id="B110000052">
                                 <number>54</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000206"> –	Скептиците биха отбелязали, че преди това се отнасяше до любовта (която е навсякъде). Но очевидно нещо се е променило (със сигурност, що се отнася до общественото възприятие за съдилищата).</para>
                              </footnote>. Ако има някакъв общ знаменател, под който може да се приведе доста разнообразната практика на национално и международно равнище, то това е, че през последните едно или две десетилетия съдилищата като институции стават все по-открити, а не обратното.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000152">
                           <title id="B210000114">
                              <number>115.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000207">Второ, независимо от индивидуалните или процесуалните правила в разглежданата система, потенциалното оповестяване на писмените изявления на страните в повечето случаи се администрира от самите съдилища. Вероятно няма много системи, в които не се предоставя никакъв достъп до писмените изявления.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000153">
                           <title id="B210000115">
                              <number>116.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000208">Трето, сравнението може да е от значение не само с оглед на нормативните решения, но също и с оглед на социалното въздействие, както и на последствията от определено законодателство или решение. От тази гледна точка в системите, които се стремят към по-голяма откритост и достъп до съдебни документи, изглежда не са се осъществили трайно често спряганите негативни последици, като например неправилно използване на информацията от трети лица, или притискане или оказване на някакво влияние върху представители на страните по делото или върху член на съда. Възможно е, разбира се, подобни инциденти просто да не са били докладвани. На този етап обаче наличната сравнителна информация не потвърждава възникването на някоя от опасностите, често изтъквани като пречка за по-голяма откритост в съдилищата.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000154">
                           <title id="B210000116">
                              <number>117.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000209">Съобразно четвъртото и последно съображение естествено е вярно, че приетите в дадена система нормативни избори и решения не могат eo ipso да бъдат прилагани към друга система. Сравнителният анализ остава източник на полезна информация. Фактът, че другите правят нещата по определен начин, не означава непременно, че всеки един трябва да прави същото. От друга страна, отчитайки стабилната тенденция, която сочи в една ясна посока и която е подкрепена от силни нормативни доводи, обосноваващи защо разумната степен на откритост е положително нещо, би било необходимо много убедително обяснение на тезата, че Съдът на ЕС се различава и трябва да се различава в това отношение.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                  </section>
                  <section id="B000000023">
                     <title style="04Titre2" id="B200000022">
                        <titlecontent id="B300000022">Г <emphasis role="italc" id="B400000065">– Преразглеждане на режима на достъп до (външни) съдебни документи на Съда</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000155">
                        <title id="B210000117">
                           <number>118.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000210">С оглед на изложеното трябва да се отбележи, че настоящото равнище на откритост в Съда, що се отнася до правораздавателната му дейност<footnote role="fNote" id="B110000053">
                              <number>55</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000211"> –	Като оставим настрана в този раздел достъпът до документите на Съда, свързани с административната му дейност, предвиден в Решение на Съда на Европейския съюз от 11 декември 2012 година.</para>
                           </footnote>, не е оптималното. Заинтересованите трети лица нямат достъп до съдебната преписка. Достъп до някои писмени изявления е възможен по вече приключени дела, ако са изпълнени условията по дело API.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000156">
                        <title id="B210000118">
                           <number>119.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000212">По-широкият контекст и развитието на съдебната практика също са от значение в това отношение. Въпреки че е налице известно положително развитие, що се отнася до достъпа до (по-стари) документи на Съда<footnote role="fNote" id="B110000054">
                              <number>56</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000213"> –	Вж. Решение на Съда на Европейския съюз от 10 юни 2014 година относно депозирането на историческите архиви на Съда на Европейския съюз в историческите архиви на Европейския съюз (Европейски университетски институт)(ОВ C 406, 2015 г., стр. 2).</para>
                           </footnote>, все пак доколкото се отнася до цялостния достъп до допълнителна информация за текущата дейност на Съда, е по-скоро вярно, че се затварят съществуващи информационни канали, отколкото че се отварят нови. До средата на 90-те заинтересованото трето лице е могло да получи повече информация за делото и доводите на страните от доклада за съдебното заседание, който е бил публикуван в Сборника със съдебна практика, заедно с решението на Съда и заключението на генералния адвокат. Това вече не е така, тъй като докладите за съдебното заседание не се публикуват. От 2012 г., с влизането в сила на новия Процедурен правилник, вече изобщо не се изготвят доклади за съдебните заседания. Към това се добавя и все по-голямата сбитост на решенията на Съда и на заключенията на генералния адвокат в частта им, в която се излагат доводите на главните или встъпилите страни по делото, по очевидните и разбираеми причини, свързани с разходите за превод.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000157">
                        <title id="B210000119">
                           <number>120.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000214">В обобщение, някак парадоксално е в епохата на универсалния обмен на информация по интернет заинтересованият външен свят реално да получава все по-малко и по-малко информация за процеса на вземане на решения от Съда. Назрял е моментът да се променят тенденциите. С оглед на гореизложеното по-правилно е предоставеният по-голям достъп до някои съдебни документи на Съда да се разглежда като възстановяващ баланса, що се отнася до по-доброто разбиране на процедурата пред Съда: някои информационни канали са затворени по оперативни причини. Следователно трябва да бъдат отворени други, като например по-широкият достъп до представени пред Съда писмени изявления.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000158">
                        <title id="B210000120">
                           <number>121.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000215">В самото начало, преди да бъдат очертани няколко предложения в тази насока, най-напред трябва да бъдат разгледани три въпроса.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000159">
                        <title id="B210000121">
                           <number>122.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000216">Първо, всички предложения в този раздел се основават на принципа на откритост по член 15, параграф 1 ДФЕС. Трябва ясно да се повтори, че при изпълнение на правораздавателните си функции Съдът <emphasis role="italc" id="B400000066">няма</emphasis> задължението да предоставя право на достъп до документите. Изложението, което следва, е по-скоро израз на това, което една съдебна институция би трябвало да иска да предприеме по собствена инициатива, ако е отворена и отговорна към широката общественост.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000160">
                        <title id="B210000122">
                           <number>123.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000217">Подходът на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да послужи за пример в това отношение. ЕЦБ е в сходно положение с това на Съда. По силата на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС правото на достъп до документи се прилага към ЕЦБ само при изпълнение на административните ѝ функции<footnote role="fNote" id="B110000055">
                              <number>57</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000218"> –	Въпреки че към онзи момент в Договора няма разпоредба, която да изисква предоставяне на достъп до административните ѝ документи, ЕЦБ вече е предвидила такъв достъп с Решение ЕЦБ/1998/12 от 3 ноември 1998 година относно публичния достъп до документите и архивите на Европейската централна банка (ОВ L 110, 1999 г., стр. 30).</para>
                           </footnote>. Това обаче не е пречка ЕЦБ отдавна доброволно да предоставя по-широк достъп до документите си въз основа на широкото понятие за откритост, установено в член 1, параграф 2 ДЕС<footnote role="fNote" id="B110000056">
                              <number>58</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000219"> –	Решение на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ОВ L 80, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 229).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000161">
                        <title id="B210000123">
                           <number>124.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000220">Второ и като следствие от предходната точка, Съдът също не попада в приложното поле на Регламент № 1049/2001. Въпреки това, макар да не са приложими, свързаните с Регламента принципи и съдебната практика могат да дадат някои насоки при създаването на подходящи законодателни решения, както е и в случая с решението на Съда от 11 декември 2012 г.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000162">
                        <title id="B210000124">
                           <number>125.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000221">Трето, що се отнася до достъпа до документи, трябва да се разграничат две категории <emphasis role="italc" id="B400000067">съдебни</emphasis> документи<footnote role="fNote" id="B110000057">
                              <number>59</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000222"> –	За разлика от <emphasis role="italc" id="B400000068">административните</emphasis> документи на Съда.</para>
                           </footnote> на Съда: „вътрешни съдебни документи“ и „външни съдебни документи“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000163">
                        <title id="B210000125">
                           <number>126.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000223">
                           <emphasis role="italc" id="B400000069">Вътрешните</emphasis> съдебни документи са изготвените от и за Съда, като например проектите на заключения и решения, предварителни доклади, бележки за решения по процедурата или бележки за обсъждания. Тези документи се отнасят до същинския процес по правораздаване. Освен ако естеството на правораздавателната функция не се промени значително, за тези документи не се прилага принципът на откритост<footnote role="fNote" id="B110000058">
                              <number>60</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000224"> –	Освен ако до някой от тях не бъде даден достъп по силата на режима за историческите архиви (вж. т. 56 по-горе).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000164">
                        <title id="B210000126">
                           <number>127.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000225">
                           <emphasis role="italc" id="B400000070">Външните</emphasis> съдебни документи на Съда са или изготвените от него за целите на съдебната му комуникация с външни лица (главни страни, встъпили страни или национални съдилища), или представените от трети лица пред Съда в хода на съдебно производство, като например писмени изявления на страните, но също и преюдициални запитвания, подадени от националните съдилища. По принцип тези документи могат да бъдат достъпни с цел насърчаване на откритостта в Съда (освен ако не се прилага някое от изключенията, изключващи оповестяването в конкретния случай).</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000165">
                        <title id="B210000127">
                           <number>128.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000226">Всичко, което следва в този раздел, е свързано единствено с <emphasis role="italc" id="B400000071">външните</emphasis> съдебни документи на Съда. Що се отнася до начините за достъп до документи, според мен Съдът трябва да предоставя физически (1) и отдалечен (2) достъп до външни съдебни документи при поискване. В идеалния случай той може и служебно да предоставя достъп до определени документи (3).</para>
                     </blockquote>
                     <section id="B000000024">
                        <title style="05Titre3" id="B200000023">
                           <number>7. </number>
                           <titlecontent id="B300000023">Физически достъп на трети лица до отделни документи по съдебната преписка</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000166">
                           <title id="B210000128">
                              <number>129.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000227">Достъпът на трети лица до съдебната преписка, или по-скоро до съответния сегмент от нея, съдържащ външни съдебни документи, трябва да се позволи при поискване в помещенията на Съда както по приключени, така и по висящи дела<footnote role="fNote" id="B110000059">
                                 <number>61</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000228"> –	Така, следвайки (променения) пример от Процедурния правилник на Общия съд и Съда на публичната служба, който вече не съществува (вж. т. 112 по-горе от настоящото заключение).</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000167">
                           <title id="B210000129">
                              <number>130.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000229">Диференциран режим за достъп до преписката може да бъде въведен по отношение на висящи и приключени дела. Има разлика в баланса на интересите. Трябва да бъде постигнат правилният баланс между две несъвместими цели: откритост, от една страна, и защита на съдебните производства, от друга страна. Преди постановяването на решението (или при всички случаи до началото на съдебното заседание или до края на писмената фаза на производството по дела, по които не се провежда съдебно заседание) правната дискусия трябва да е съсредоточена в Съда и да се състои в съдебната зала, а не в медиите. Освен това, въпреки че не бива да се преувеличава опасността от влияние или заплахи спрямо страните или техните представители, такава възможност също не може да бъде напълно изключена.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000168">
                           <title id="B210000130">
                              <number>131.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000230">Няма обаче причина за prima facie презумпция като тази по дело API, съобразно която оповестяването на съдебните документи по висящи дела автоматично влиза в противоречие с изискването за защита на съдебните производства. Необходима е преценка за всеки случай поотделно, също с оглед на институционалното измерение на обсъжданото тук предложение: ако Съдът сам взема решение относно евентуалното оповестяване, може би не е толкова необходимо да се формулират презумпции, които ръководят правото на администрацията на преценка.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000169">
                           <title id="B210000131">
                              <number>132.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000231">Следователно, по <emphasis role="italc" id="B400000072">висящи</emphasis> дела също може да бъде позволен достъп до външни съдебни документи, макар и в по-ограничен обхват, отколкото по приключени дела. По висящи дела трето лице, което покаже законен интерес да направи справка с документ, трябва да има право на достъп до него в помещенията на Съда, след като подаде индивидуално заявление. Решението за достъп трябва да бъде взето от председателя на състава, който се предполага, че най-добре може да съпостави конкуриращите се интереси и конкретните обстоятелства по делото. Страните по висящото производство следва да бъдат изслушани.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000170">
                           <title id="B210000132">
                              <number>133.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000232">По <emphasis role="italc" id="B400000073">приключени</emphasis> дела, когато няма връзка с други висящи дела, трябва да се прилага общ, по-облекчен режим. Вече не следва да се изисква законен интерес. Всъщност с оглед на постигане на баланс може да се приеме, че общественият интерес от откритост има предимство и че се предоставя достъп, освен ако няма основателна причина, която не допуска това, като например защита на личните данни, защита на малолетни и непълнолетни лица или на търговски тайни. По тези и по редица практически причини по приключените дела вече няма нужда от изслушване на страните.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000025">
                        <title style="05Titre3" id="B200000024">
                           <number>8. </number>
                           <titlecontent id="B300000024">Отдалечен достъп на трети лица до отделни документи от съдебната преписка</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000171">
                           <title id="B210000133">
                              <number>134.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000233">Исканията за отдалечен достъп до отделни външни съдебни документи, съдържащи се в съдебна преписка, трябва също да е възможен с цел улесняване на достъпа до документи на отделните лица. По-конкретно такъв вид достъп може да е релевантен, що се отнася до стандартните видове документи, които обичайно се очаква да се съдържат в една преписка, като писмените изявления, представени по дадено дело от главна или встъпила страна.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000172">
                           <title id="B210000134">
                              <number>135.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000234">В интерес е както на заинтересованото трето лице, така всъщност и на самата институция да се допусне някакъв вид отдалечен достъп. Равенството и социалните съображения са в полза на отдалечения достъп, особено за третите лица: не всеки може да си позволи да пътува лично до Люксембург, за да разгледа преписката в помещенията на Съда. Както Съдът е постановил в редица други случаи в различен контекст, трябва да бъдат защитавани естеството и възможността действително да се упражнява определено право, а не само формалното съществуване на правото или средството за защита<footnote role="fNote" id="B110000060">
                                 <number>62</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000235">–<emphasis role="tab" id="B400000074"/>Вж. по обща аналогия със случаи, свързани с ефективната съдебна защита, решения от 15 септември 2016 г., <emphasis role="italc" id="B400000075">Star</emphasis> <emphasis role="italc" id="B400000076">Storage и др.</emphasis> (C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 44) или от 22 декември 2010 г., <emphasis role="italc" id="B400000077">DEB</emphasis> (C‑279/09, EU:C:2010:811, т. 28).</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000173">
                           <title id="B210000135">
                              <number>136.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000236">Във всички случаи условията за отдалечен достъп по същество трябва да бъдат същите като предложените за физически достъп до преписките в помещенията на Съда, описани по-горе в точки 130—133. Заинтересованото лице обаче, естествено, трябва да посочи кои отделни документи желае да получи. Също така могат да бъдат поставени разумни ограничения на броя на копията, както и подходящи такси за тези копия.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000026">
                        <title style="05Titre3" id="B200000025">
                           <number>9. </number>
                           <titlecontent id="B300000025">Онлайн достъп до избрани съдебни документи</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000174">
                           <title id="B210000136">
                              <number>137.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000237">Накрая, като допълнение към индивидуалното искане, но и като негово продължение, за приключените дела (или поне за част от тях) може да бъде предвиден по-активен подход при публикуването на избрани външни съдебни документи. В такива дела най-важните видове външни съдебни документи, каквито са преюдициалните запитвания, писмените изявления на страните, и ако е приложимо — окончателните решения на националните съдилища, могат да бъдат публикувани на уебсайта на Съда като обичайна практика. Те биха представлявали заедно с решението на Съда, и ако е представено — заключението на генералния адвокат, онлайн „e-file“ на делото.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000175">
                           <title id="B210000137">
                              <number>138.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000238">Направеното предложение всъщност не е никак революционно, както може да изглежда на пръв поглед: всичките три вида документи са вече по един или друг начин в публичното пространство. Текстът на поставените от националните юрисдикции въпроси в преюдициалните им запитвания вече е публикуван в <emphasis role="italc" id="B400000078">Официален вестник на Европейския съюз</emphasis>. Освен това в правните системи на повечето държави членки тези запитвания представляват нормални съдебни решения (определения), които най-вероятно така или иначе са достъпни в съответните онлайн бази данни на националните съдилища<footnote role="fNote" id="B110000061">
                                 <number>63</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000239"> –	В допълнение, някои национални юрисдикции, по-специално по-горните инстанции, отиват дори по-далеч и „публикуват сами“ на собствените си уебсайтове информация за преюдициалните запитвания, които са отправили до Съда: обикновено те публикуват оригиналните си преюдициални запитвания, отговора на Съда, и своето окончателно национално решение.</para>
                              </footnote>. Това важи и за окончателните решения на националния съд, които в повечето юрисдикции също са достъпни онлайн. От своя страна писмените изявления на Комисията по приключени дела вече могат да бъдат получени по силата на решението по дело API, и ако Съдът следва изложения в първата част на настоящото заключение (А) подход, Комисията също би била длъжна да оповести писмените становища, представени от други страни.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000176">
                           <title id="B210000138">
                              <number>139.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000240">Така цялата тази информация вече по някакъв начин е в публичното пространство. Просто е трудно да бъде намерена и не е леснодостъпна, тъй като е разпиляна сред множество бази данни в редица държави членки и институции на Съюза. Този по‑активен подход със сигурност ще насърчи дебата и информираността за правото на Европейския съюз, което естествено е в интерес на самия Съд. Всъщност това би спестило още време и ресурси както на институциите, така и на отделните лица: няма да е необходимо да се подава специално заявление за достъп и няма да е нужно някой да го обработва.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000177">
                           <title id="B210000139">
                              <number>140.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000241">В този раздел са очертани три заключителни забележки относно трите начина за достъп до документи: първо, моето разбиране за откритост по отношение на външните съдебни документи означава разглеждане на преписката или отдалечен достъп до документите <emphasis role="italc" id="B400000079">в редакцията им, в която Съдът я е получил </emphasis>от отделна страна, включително на езика, на който първоначално е получен документът.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000178">
                           <title id="B210000140">
                              <number>141.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000242">Второ, ако Съдът приеме някое от направените в този раздел предложения, постепенното им прилагане трябва да позволи на заинтересованите страни да пригодят подхода си на действие, ако желаят. По-конкретно, ясни инструкции до страните ще указват предварително, че трето лице може да иска достъп до съдебната преписка. Ако това се случи, на автора на документа (изявленията) може да се даде възможност да укаже на Съда частта от становищата му, които не трябва да бъдат оповестявани.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000179">
                           <title id="B210000141">
                              <number>142.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000243">Трето, разбира се, направените в този раздел предложения изискват редица други технически адаптации. Въпреки това, не бива да се позволява техническите и оперативните въпроси да помрачат истинската стойност, отразяваща в дълбочина визията относно това какъв вид съд би искал да бъде Съдът на ЕС. Няма реформи без промяна.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                     <section id="B000000027">
                        <title style="05Titre3" id="B200000026">
                           <number>10. </number>
                           <titlecontent id="B300000026">Заключителни бележки</titlecontent>
                        </title>
                        <blockquote id="B010000180">
                           <title id="B210000142">
                              <number>143.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000244">Накрая и за изчерпателност: по какъв начин направените в този раздел предложения са свързани с решението на Съда по дело API, допълнени евентуално с решението на Съда по настоящото дело?</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000181">
                           <title id="B210000143">
                              <number>144.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000245">Както обясних по-горе (раздел Б), подходът API, чрез който от настоящия случай бяха изведени крайни, но логични и необходими изводи, не е идеален. Въпреки това, докато и ако самият Съд не е предвидил достъп до някои от съдебните документи, този подход и възможността, която предлага, трябва да се използва. Веднага щом Съдът създаде правила за достъп до съдебните си документи обаче, тези правила трябва да се прилагат с предимство като lex specialis пред подхода в съдебната практика, възприет по дело API и евентуално разширен в настоящото дело.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000182">
                           <title id="B210000144">
                              <number>145.</number>
                           </title>
                           <para style="01PointAltN" id="B150000246">Веднага щом бъде създадена подобна система, всяко искане за оповестяване на съдебни документи ще трябва да се отправя първо до Съда. На практика, ако се осъществява контакт първо със Съда, а не с друга институция на Съюза, решението му дали да предостави достъп е обвързващо за Комисията и за всяка друга институция на Съюза. Това означава, че последната институция няма да може да оповестява исканите документи, дори и да са нейно притежание, ако Съдът е отказал да предостави достъп. Ако исканията за документи на трети лица се отправят първо до Комисията или до друга институция, обхваната от Регламента, моето скромно мнение е, че те трябва да бъдат препращани до Съда. Въпреки всичко, това по принцип не бива да възпрепятства оповестяването от самата институция на собствените ѝ документи, тоест, на собствените ѝ писмени изявления. В съответствие с досегашната съдебна практика страните остават свободни да оповестяват собствените си писмени изявления<footnote role="fNote" id="B110000062">
                                 <number>64</number>
                                 <para style="footnotetext" id="B150000247"> –	Вж. решение от 5 април 2000 г., Германия/Парламент и Съвет (C‑376/98, EU:C:2000:181, т. 10).</para>
                              </footnote>.</para>
                        </blockquote>
                     </section>
                  </section>
                  <section id="B000000028">
                     <title style="04Titre2" id="B200000027">
                        <titlecontent id="B300000027">Д –<emphasis role="italc" id="B400000080"> Съдебни разноски</emphasis>
                        </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000183">
                        <title id="B210000145">
                           <number>146.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000248">В съдебното заседание Комисията поиска от Съда, на основание на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник, да осъди г‑н Breyer да понесе направените от него разноски, дори ако жалбата бъде отхвърлена.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000184">
                        <title id="B210000146">
                           <number>147.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000249">Г‑н Breyer иска от Съда да осъди Комисията да понесе разноските по производството по обжалване. Освен това той иска от Съда да изясни като цяло въпроса дали едно лице може да използва получените документи само за да защитава собствените си частни интереси, или може свободно да ги публикува онлайн и да ги коментира.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000185">
                        <title id="B210000147">
                           <number>148.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000250">В обжалваното решение Общият съд уважава исканията на г‑н Breyer по същество. Той обаче го осъжда да понесе половината от направените от Комисията разноски, тъй като е публикувал на уебсайта си, преди съдебното производство да е приключило, писмената защита, репликата и писменото становище при встъпване на Кралство Швеция, както и разменените във връзка с това публикуване писма между Комисията и жалбоподателя. Чрез публикуването на ползвателите на интернет е била дадена възможност да правят коментари, което е довело до публикуването на няколко много критични за Комисията коментара<footnote role="fNote" id="B110000063">
                              <number>65</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000251"> –	Точка 126 от обжалваното решение, с оглед на точки 120 и 122.</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000186">
                        <title id="B210000148">
                           <number>149.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000252">Следва да се подчертае, че решението на Общия съд относно съдебните разноски не е предмет на настоящата жалба. Този въпрос не е повдигнат формално от Комисията като отделно отменително основание. Той не е предмет и на насрещна жалба от страна на г‑н Breyer.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000187">
                        <title id="B210000149">
                           <number>150.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000253">Вместо това в настоящата жалба Комисията иска от Съда да се произнесе по съдебните разноски в производството по обжалване подобно на Общия съд. Следователно от Съда се иска непряко да възприеме подхода на Общия съд, като го възпроизведе по същество на апелативно равнище.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000188">
                        <title id="B210000150">
                           <number>151.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000254">Не препоръчвам на Съда да го прави. Предложението ми до Съда, доколкото става въпрос за решение по съдебните разноски в настоящото производство по обжалване, е да следва обичайното правило по член 138, параграф 1 от Процедурния правилник и да осъди Комисията като загубила делото страна да заплати всички съдебни разноски на ответника, по две причини.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000189">
                        <title id="B210000151">
                           <number>152.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000255">Първо, дори и ако се приеме подходът на Общия съд относно съдебните разноски в сходна ситуация, той вече е осъдил ответника да понесе половината от направените от него разноски. В това отношение не виждам защо трябва ответникът да бъде осъден повторно за същото твърдяно неправомерно деяние и на апелативно равнище.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000190">
                        <title id="B210000152">
                           <number>153.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000256">Второ, трябва да призная, че аз имам и някои общи забележки по отношение на избрания от Общия съд подход. За да се произнесе по съдебните разноски по настоящото дело, Общият съд се позовава на свое предходно решение по дело Svenska<footnote role="fNote" id="B110000064">
                              <number>66</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000257"> –	Решение от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет (T‑174/95, EU:T:1998:127).</para>
                           </footnote>
                           <emphasis role="italc" id="B400000081">.</emphasis> Според мен обаче настоящият случай е доста различен както от фактическа, така и от процесуална гледна точка.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000191">
                        <title id="B210000153">
                           <number>154.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000258">Що се отнася до фактическите обстоятелства, жалбоподателят по дело Svenska разпространил в интернет преработени, тоест променени, варианти на съответните съдебни документи, с номера на телефона и факса на представителите на Съвета, приканвайки изрично обществеността да изпрати коментарите си, като по този начин оказал натиск върху Съвета, за да провокира критики от страна на обществеността към неговите представители<footnote role="fNote" id="B110000065">
                              <number>67</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000259"> –	Решение от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет (T‑174/95, EU:T:1998:127, т. 138).</para>
                           </footnote>. Поради това Съветът е осъден да плати само две трети от разноските на жалбоподателя, въпреки че жалбата на последния е изцяло уважена. По настоящото дело изглежда, че г‑н Breyer е разпространил в интернет единствено пълната редакция на получените документи, без да ги променя, и то едва след като изтрил всички лични данни. И за това, което може да се счита за много по-малка намеса, на ответника са присъдени само половината от разноските му.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000192">
                        <title id="B210000154">
                           <number>155.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000260">Изглежда има и процесуална разлика. По дело Svenska въпросът за разпространението в интернет на съдебни документи се разглежда от Първоинстанционния съд като предварителен въпрос, по който страните са поканени да представят своите становища, случаят е обсъден и са преценени последиците от разпространението за производството<footnote role="fNote" id="B110000066">
                              <number>68</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000261"> –	Решение от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет (T‑174/95, EU:T:1998:127, т. 22—24).</para>
                           </footnote>. В настоящия случай не е съвсем очевидно как по-точно (на практика доста по-различното) оповестяване би нарушило правото на защита на Комисията и би представлявало неподходящо използване на материалите<footnote role="fNote" id="B110000067">
                              <number>69</number>
                              <para style="footnotetext" id="B150000262"> –	Обжалваното решение, точки 123 и 124, а Комисията е поискала присъждане на съдебните разноски очевидно само в съдебното заседание (т. 25 от обжалваното решение).</para>
                           </footnote>.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000193">
                        <title id="B210000155">
                           <number>156.</number>
                        </title>
                        <para style="01PointAltN" id="B150000263">Поради всички тези причини предлагам на Съда да следва общото правило за присъждане на разноските в производства по обжалване, а именно, загубилата делото страна се осъжда да понесе съдебните разноски. (Евентуално) широкообхватното решение на Съда относно това дали и как страна в производството може да разпространява онлайн писмените изявления на друга главна или встъпила страна по делото трябва да бъде оставено за надлежно и цялостно разглеждане в друг случай, където въпросът ще бъде разгледан и обсъден както подобава.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
            </section>
         </C_Conc_Txt>
         <C_Conc_Conc>
            <section id="C000000000">
               <title style="03Titre1" id="C200000000">
                  <number>VI – </number>
                  <titlecontent id="C300000000">
                     <emphasis role="bold" id="C400000000">Заключение</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="C010000000">
                  <title id="C210000000">
                     <number>157.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="C150000000">Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:</para>
                  <blockquote id="C010000001">
                     <para style="15Margeretrait0" id="C150000001">„–<emphasis role="tab" id="C400000001"/>Отхвърля жалбата.</para>
                  </blockquote>
                  <itemizedlist id="C030000000">
                     <listitem id="C060000000">
                        <blockquote id="C010000002">
                           <title id="C210000001">
                              <number>–</number>
                           </title>
                           <para style="10Tiretlong1" id="C150000002">Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от г‑н Patrick Breyer.</para>
                        </blockquote>
                     </listitem>
                     <listitem id="C060000001">
                        <blockquote id="C010000003">
                           <title id="C210000002">
                              <number>–</number>
                           </title>
                           <para style="10Tiretlong1" id="C150000003">Кралство Испания, Френската република, Република Финландия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски“.</para>
                        </blockquote>
                     </listitem>
                  </itemizedlist>
               </blockquote>
            </section>
         </C_Conc_Conc>
      </C_Conclusions>
   </Affaire>
</C_Doc_Ref>