European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C

C/2024/5451

10.10.2024

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за финансовата 2023 година

(C/2024/5451)

СЪДЪРЖАНИЕ

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ 2
ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР 3
СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ 7
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР 9
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР 50
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2023 Г. 51
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2023 Г. 58
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС 65
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР 70

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ОТЧЕТИТЕ

Годишните отчети на Европейския фонд за развитие за 2023 г. са изготвени в съответствие с дял X от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и в съответствие със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

Потвърждавам своята отговорност за изготвянето и представянето на годишните отчети на Европейския фонд за развитие в съответствие с член 18 от Финансовия регламент за 11-ия Европейски фонд за развитие.

От разпоредителя с бюджетни кредити и от ЕИБ, които гарантират нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския фонд за развитие и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейския фонд за развитие във всички съществени аспекти.

Rosa ALDEA BUSQUETS

Счетоводител

19 юни 2024 г.

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕСУРСИТЕ НА ЕФР

1.   КОНТЕКСТ

Европейският съюз (наричан по-нататък „ЕС“) поддържа отношения на сътрудничество с голям брой развиващи се страни. Основната цел е насърчаване на икономическото, социалното и екологичното развитие, като се наблегне главно на намаляването и премахването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа подкрепа на развиващите се страни. За постигане на това ЕС изготвя стратегии за сътрудничество заедно със страните партньори и мобилизира финансови ресурси за тяхното изпълнение. Тези ресурси на ЕС, предназначени за сътрудничеството за развитие, произхождат от три източника:

—

бюджета на ЕС;

—

Европейския фонд за развитие;

—

Европейската инвестиционна банка.

ЕФР не се финансира от бюджета на ЕС. Той беше създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и се управлява от специален комитет. Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. Европейската инвестиционна банка (наричана по-нататък „ЕИБ“) управлява Инвестиционния механизъм.

ЕФР се състои от отделни европейски фондове за развитие. Всеки ЕФР се сключва за срок от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент, който изисква изготвяне на специални финансови отчети. Освен това тези финансови отчети се консолидират, за да се даде обща представа за финансовото състояние на средствата, за които е отговорна Комисията.

До 2021 г., когато 11-ият Европейски фонд за развитие достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила на 31 декември 2020 г., Европейският фонд за развитие (наричан по-нататък „ЕФР“) беше основният инструмент за предоставяне на помощ за сътрудничество за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (наричани по-нататък „АКТБ“) и отвъдморските страни и територии (наричани по-нататък „OCT“). От 2021 г. обаче сътрудничеството на ЕС с държавите от АКТБ и OCT се финансира от бюджета на ЕС.

В рамките на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС Инвестиционният механизъм беше създаден, управляван от ЕИБ и използван за подкрепа на развитието на частния сектор в страните от АКТБ чрез финансиране главно, но не изключително, на частни инвестиции. Механизмът е създаден като подновяем фонд, така че плащанията по заеми да бъдат наново инвестирани в други операции, като по този начин механизмът се подновява самостоятелно и е финансово независим. Тъй като Инвестиционният механизъм не се управлява от Комисията, той не е консолидиран в първата част на годишните отчети — финансовите отчети за ЕФР и свързаните отчети за финансовото изпълнение. Финансовите отчети на Инвестиционния механизъм, изготвени от ЕИБ, са включени в отделна част на годишните отчети (част II), за да се предостави пълна картина на помощта за развитие от ЕФР.

2.   КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕФР?

На 2 декември 2013 г. Съветът прие Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 (1) за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. В този контекст бе решено, че географското сътрудничество с държавите от АКТБ няма да бъде включено в бюджета на ЕС, но ще продължи да се финансира чрез съществуващия междуправителствен ЕФР.

За разлика от бюджета на ЕС, ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР създава общ фонд за осъществяване на сътрудничество за развитие обикновено за период от пет години. Тъй като ресурсите са разпределят на многогодишна база, разпределените средства могат да се използват през целия период на ЕФР. Липсата на бюджетна ежегодност е подчертана в бюджетното отчитане, където изпълнението на бюджета на ЕФР се измерва спрямо общите средства.

Ресурсите на ЕФР са вноски ad hoc от държавите — членки на ЕС. Приблизително на всеки пет години представителите на държавите членки се срещаха на междуправителствено равнище, за да вземат решение за общата сума, която да бъде предоставена на Фонда, и да упражнят надзор върху неговото изпълнение.

Комисията управлява ЕФР в съответствие с политиката на Съюза за сътрудничество за развитие. Тъй като държавите членки имат свои собствени политики на развитие и помощ паралелно с политиката на Съюза, държавите членки трябва да координират своите политики с ЕС, за да се гарантира тяхната допълняемост.

В допълнение към посочените по-горе вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР.

3.   ДЕЙНОСТИ НА ЕФР СЛЕД 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.

Макар че 8-ият ЕФР официално бе закрит през 2021 г. с приключването на всички договори и финансови решения, това закриване не бе отразено напълно в отчетите за 2021 г., тъй като все още не бяха приключени действията по няколко нареждания за събиране на вземания, включително съдебни дела. На 31 декември 2022 г. нетните активи на ЕФР бяха на стойност 180 милиона евро. Капиталът и резервите бяха използвани за покриване на натрупаните загуби на 8-ия ЕФР, а оставащите салда бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР в съответствие с разпоредбите на част 3 от Финансовия регламент (2), приложими към 9-ия ЕФР.

Понастоящем Комисията работи по закриването на 9-ия ЕФР. Към момента все още има 10 текущи договора, които по принцип следва да приключат през 2024 г. Тези договори, финансирани по линия на 9-ия ЕФР, продължават да са в сила и ще бъдат приключени в определения срок, с което ще се допринесе за финализирането на дейностите и проектите, свързани с 9-ия ЕФР. 9-ият ЕФР може да бъде закрит изцяло само след приключването на всички договори и след завършването на техните оценки и одити.

По закриването на 10-ия ЕФР се бележи напредък с добри темпове, като 96,1 % от договорите по него вече са приключени. Оперативното и финансовото приключване на оставащите договори обаче ще отнемат известно време. За финансовото приключване е необходимо да бъдат стартирани и завършени всички необходими оценки, одити и събиране на суми.

11-ият ЕФР достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила на 31 декември 2020 г. В тази клауза е определена крайна дата за поемане на задължения, което означава, че от 2021 г. не могат да се подписват допълнителни споразумения за финансиране в рамките на 11-ия ЕФР. Изпълнението на текущите проекти, финансирани по линия на 11-ия Европейски фонд за развитие, обаче ще продължи до окончателното им приключване.

В контекста на настоящата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. сътрудничеството на ЕС с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа. Сътрудничеството с ОСТ също вече е обхванато от Решението за отвъдморско асоцииране (РОА). Това означава, че макар до 2021 г. програмите по ЕФР да са били финансирани от доброволните вноски на държавите — членки на ЕС, считано от 2021 г., програмите за развитие ще се финансират от бюджета на ЕС. Това означава също така, че финансирането на програмите за развитие подлежи на разрешение от Европейския парламент и че операциите трябва да са в съответствие с финансовите регламенти на ЕС по същия начин, както и другите програми, финансирани от ЕС.

4.   ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

4.1.   ГОДИШНИ ОТЧЕТИ

В съответствие с член 18, параграф 3 от Финансовия регламент за ЕФР финансовите отчети на ЕФР се изготвят въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които от своя страна се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, се прилагат от всички институции и органи на ЕС, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети. Тези правила на ЕС за счетоводна отчетност се прилагат и от ЕФР, като се взема предвид специфичното естество на неговите дейности.

Изготвянето на годишните отчети на ЕФР се възлага на счетоводителя на Комисията, който е счетоводител на ЕФР и гарантира, че годишните отчети на ЕФР дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕФР.

Годишните отчети са представени, както следва:

Част I: Средства, управлявани от Комисията

i)

Финансови отчети и обяснителни бележки на ЕФР

ii)

Финансови отчети на доверителните фондове на ЕС, консолидирани в ЕФР

iii)

Консолидирани финансови отчети на ЕФР и доверителните фондове на ЕС

iv)

Отчет за финансовото изпълнение на ЕФР

Част II: Годишен доклад за изпълнението — фондове, управлявани от ЕИБ

i)

Финансови отчети на Инвестиционния механизъм

Частта „Финансови отчети на доверителните фондове на ЕС, консолидирани в ЕФР“ включва финансовите отчети на двата доверителни фонда, създадени по линия на ЕФР: доверителния фонд на ЕС „Беку“(вж. раздел „Финансови отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“) и Доверителния фонд на ЕС за Африка (вж. раздел „Финансови отчети на Доверителния фонд на ЕС за Африка“). Индивидуалните финансови отчети на доверителните фондове се изготвят под отговорността на счетоводителя на Комисията и подлежат на външен одит, извършван от частен одитор. Данните за доверителните фондове, включени в тези годишни отчети, са предварителни.

Годишните отчети на ЕФР трябва да бъдат приети от Комисията не по-късно от 31 юли на годината след датата на счетоводния баланс и представени на Европейския парламент и Съвета за освобождаване от отговорност.

5.   ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

5.1.   ОДИТ

Годишните отчети на ЕФР се проверяват от неговия външен одитор — Европейската сметна палата (наричана по-нататък „ЕСП“), която изготвя годишен доклад за Европейския парламент и Съвета.

5.2.   ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

Окончателната проверка на финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година е освобождаването от отговорност. След одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Европейският парламент решава дали да освободи Комисията от отговорност във връзка с финансовото изпълнение на ресурсите на ЕФР за дадена финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите, на годишния доклад на ЕСП (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията на въпроси и искания за допълнителна информация, отправени от органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА 2023 Г.

Image 1

*

 Нетна сума, само 10-и и 11-и ЕФР

Изпълнение на бюджета

През 2023 г. по линия на 10-ия и на 11-ия ЕФР бяха поети индивидуални задължения и бяха извършени нетни плащания съответно в размер на 720 милиона евро и на 2 053 милиона евро. Общият размер на брутните плащания за ЕФР възлиза на 2 103,48 милиона евро, което представлява 105,17 % от целевото равнище от 2 000 милиона евро, съобщено на държавите членки.

През 2022 г. Съветът единодушно реши да използва повторно 600 милиона евро отменени средства от 10-ия и 11-ия ЕФР за финансиране на действия за справяне с кризата с продоволствената сигурност и икономическото сътресение в държавите от АКТБ вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна. Комисията вече бе поела като задължение въпросните 600 милиона евро и бе изплатила 221 милиона евро през 2022 г., последвани от 87 милиона евро през 2023 г.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—

предварителното финансиране (вж. бележка 2.2): намаление с 356 милиона евро най-вече в резултат на изплащането на по-малко авансови суми. Това намаление се дължи най-вече на спада в броя на новите договори, подписани от 2021 г. насам. През 2021 г. новите договори бяха на стойност 2 118 милиона евро, като намаляха осезаемо на 853 милиона евро през 2022 г. Новите договори през 2023 г. останаха на същото равнище — в размер на 860 милиона евро, в резултат на решението на Съвета неизползваните средства да бъдат пренасочени от 10-ия и 11-ия ЕФР към подпомагане на държавите от АКТБ в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна;

—

парите и паричните еквиваленти (вж. бележка 2.5): намаление с 426 милиона евро най-вече поради намалението на вноските от донори, които намаляха от 2 500 милиона евро през 2022 г. на 1 800 милиона евро през 2023 г.;

—

начислените разходи (вж. бележка 2.8): намаление със 147 милиона евро в резултат на намалението на броя на неприключените договори в края на годината, за които до края на годината не са валидирани декларации за разходи;

—

оперативните разходи (вж. бележка 3.4): общо намаление на оперативните разходи с 608 милиона евро най-вече в резултат на намалението на разходите, свързани с програмираната помощ, проектите в рамките на АКТБ и вноските в доверителните фондове. Въпреки това разходите, свързани със спешната помощ, се увеличиха, тъй като отменените средства по 10-ия и 11-ия ЕФР бяха повторно използвани за борба с отрицателните последици от агресивната война на Русия срещу Украйна в държавите от АКТБ.

СРЕДСТВА, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР 9
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР 10
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР 11
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР 11
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР 13
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ПО ЕФР 13
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР 15
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР 16
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР 19
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР 50
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2023 Г. 51
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 55
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 56
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 57
ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2023 Г. 58
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 62
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 63
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 64
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС 65
КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 66
КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 67
КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 67
КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 69
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР 70

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР  (3)

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС НА ЕФР

милиони евро

 

Бележка

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Финансови активи

2.1

87

67

Предварително финансиране

2.2

574

488

Вноски за доверителния фонд

2.3

216

254

Вземания по операции с размяна

2.4

5

7

 

 

883

816

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Финансови активи

2.1

3

3

Предварително финансиране

2.2

954

1 396

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

2.4

24

27

Пари и парични еквиваленти

2.5

601

1 027

 

 

1 583

2 454

ОБЩО АКТИВИ

 

2 466

3 270

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Финансови пасиви

2.6

(5 )

(7 )

 

 

(5 )

(7 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Задължения

2.7

(391 )

(426 )

Начислени разходи

2.8

(984 )

(1 131 )

 

 

(1 375 )

(1 558 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

(1 380 )

(1 565 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

1 086

1 705

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ

 

 

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

2.9

54 566

65 100

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

2.9

2 252

2 252

Икономически резултат, пренесен от предходни години

 

(53 484 )

(62 834 )

Икономически резултат за годината

 

(2 249 )

(2 813 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

1 086

1 705

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ЕФР

милиони евро

 

Бележка

2023 г.

2022 г.

ПРИХОДИ

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

Дейности по събиране

3.1

14

18

 

 

14

18

Приходи от операции с размяна

 

 

 

Финансови приходи

3.2

9

2

Други приходи

3.2

43

77

 

 

52

80

Общо приходи

 

65

98

РАЗХОДИ

 

 

 

Направени от други субекти

3.3

(3 )

(1 )

Инструменти за помощ

3.4

(2 181 )

(2 789 )

Разходи за съфинансиране

3.5

(8 )

4

Финансови разходи

3.6

(7 )

(6 )

Други разходи

3.7

(116 )

(119 )

Общо разходи

 

(2 315 )

(2 911 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

(2 249 )

(2 813 )

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЕФР

милиони евро

 

Бележка

2023 г.

2022 г.

Икономически резултат за годината

 

(2 249 )

(2 813 )

Оперативни дейности

 

 

 

Увеличение на капитала — вноски (нето)

 

1 630

2 458

(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове

 

37

128

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

 

356

239

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

 

4

5

Увеличение/(намаление) на провизиите

 

2

1

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

 

(3 )

(1 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

 

(35 )

(75 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи и на приходите за бъдещи периоди

 

(148 )

123

Други непарични движения

 

–

–

Инвестиционни дейности

 

 

 

(Увеличение)/намаление на недериватните финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита*

 

(20 )

(31 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

 

(426 )

34

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

 

(426 )

34

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

2.5

1 027

994

Пари и парични еквиваленти в края на годината

2.5

601

1 027

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ НА ЕФР

милиони евро

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Резерв по справедлива стойност (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2021 Г.

72 998

10 355

62 643

(62 834 )

2 252

–

2 061

Увеличение на капитала — вноски

(43 )

(2 500 )

2 457

–

–

 

2 457

Икономически резултат за годината

–

–

–

(2 813 )

–

 

(2 813 )

САЛДО КЪМ 31.12.2022 Г.

72 955

7 855

65 100

(65 647 )

2 252

–

1 705

Увеличение на капитала — вноски

(185 )

(1 815 )

1 630

–

–

 

1 630

Закриване на 8-ия ЕФР

(12 164 )

 

(12 164 )

12 164

–

 

(0 )

Икономически резултат за годината

–

–

–

(2 249 )

–

 

(2 249 )

САЛДО КЪМ 31.12.2023 Г.

60 607

6 040

54 566

(55 732 )

2 252

–

1 086

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС ПО ЕФР

милиони евро

 

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

 

 

Бележка

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи

2.1

–

–

14

73

87

–

–

(1 )

67

67

Предварително финансиране

2.2

–

–

447

127

574

–

–

221

267

488

Вноски за доверителния фонд

2.3

–

31

9

176

216

–

31

9

213

254

Вземания по операции с размяна

2.4

–

–

–

5

5

–

–

–

7

7

 

 

–

31

470

381

883

–

31

229

555

816

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи

2.1

–

–

–

3

3

–

–

–

3

3

Предварително финансиране

2.2

–

5

113

835

954

–

14

427

954

1 396

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

2.4

–

–

10

14

24

–

–

10

16

27

Сметки между ЕФР

 

–

(200 )

426

(226 )

–

180

(369 )

803

(612 )

–

Пари и парични еквиваленти

2.5

–

–

–

601

601

–

–

–

1 027

1 027

 

 

–

(195 )

549

1 229

1 583

180

(355 )

1 240

1 389

2 454

ОБЩО АКТИВИ

 

–

(163 )

1 020

1 610

2 466

180

(324 )

1 469

1 945

3 270

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови пасиви

2.6

–

–

–

(5 )

(5 )

–

–

(0 )

(7 )

(7 )

 

 

–

–

–

(5 )

(5 )

–

–

(0 )

(7 )

(7 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

 

 

–

 

 

 

 

 

Задължения

2.7

–

–

(63 )

(328 )

(391 )

–

(0 )

(34 )

(391 )

(426 )

Начислени разходи

2.8

–

–

(129 )

(855 )

(984 )

–

(7 )

(119 )

(1 006 )

(1 131 )

 

 

–

–

(192 )

(1 183 )

(1 375 )

–

(7 )

(153 )

(1 397 )

(1 558 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

–

–

(192 )

(1 188 )

(1 380 )

–

(7 )

(153 )

(1 404 )

(1 565 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

–

(163 )

827

422

1 086

180

(331 )

1 315

541

1 705

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

2.9

–

10 442

20 834

23 290

54 566

12 164

10 450

20 960

21 527

65 100

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

2.9

–

2 252

–

–

2 252

627

1 625

–

–

2 252

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

2.9

–

(509 )

(120 )

628

–

(2 513 )

2 010

(38 )

541

-

Икономически резултат, пренесен от предходни години

 

–

(12 350 )

(19 607 )

(21 527 )

(53 484 )

(10 098 )

(14 410 )

(19 325 )

(19 001 )

(62 834 )

Икономически резултат за годината

 

–

1

(280 )

(1 970 )

(2 249 )

–

(6 )

(282 )

(2 526 )

(2 813 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

–

(163 )

827

422

1 086

180

(331 )

1 315

541

1 705

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ПО ЕФР

милиони евро

 

 

2023 г.

2022 г.

 

Бележка

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

ПРИХОДИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дейности по събиране

3.1

–

–

2

12

14

–

(1 )

(8 )

28

18

 

 

–

–

2

12

14

–

(1 )

(8 )

28

18

Приходи от операции с размяна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови приходи

3.2

–

–

(1 )

10

9

–

–

2

1

2

Други приходи

3.2

–

2

4

37

43

–

3

8

66

77

 

 

–

2

4

46

52

–

3

10

67

80

Общо приходи

 

–

2

5

58

65

–

1

2

94

98

РАЗХОДИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направени от други субекти

3.3

–

–

–

(3 )

(3 )

–

–

–

(1 )

(1 )

Инструменти за помощ

3.4

–

1

(276 )

(1 906 )

(2 181 )

–

(5 )

(295 )

(2 489 )

(2 789 )

Разходи за съфинансиране

3.5

–

–

–

(8 )

(8 )

–

–

22

(18 )

4

Финансови разходи

3.6

–

1

(2 )

(6 )

(7 )

1

2

(3 )

(5 )

(6 )

Други разходи

3.7

-

(3 )

(8 )

(106 )

(116 )

–

(5 )

(8 )

(107 )

(119 )

Общо разходи

 

–

(1 )

(286 )

(2 028 )

(2 315 )

1

(7 )

(284 )

(2 620 )

(2 911 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

–

1

(280 )

(1 970 )

(2 249 )

1

(6 )

(282 )

(2 526 )

(2 813 )

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ ПО ЕФР

милиони евро

8-и ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2021 Г.

12 164

–

12 164

(10 098 )

627

(2 512 )

181

Трансфери от/към 10-ия ЕФР

 

 

–

 

 

(1 )

(1 )

САЛДО КЪМ 31.12.2022 Г.

12 164

–

12 164

(10 098 )

627

(2 513 )

180

Закриване на 8-ия ЕФР

(12 164 )

 

(12 164 )

10 098

(627 )

2 513

(180 )

САЛДО КЪМ 31.12.2023 Г.

–

–

–

–

–

–

–


милиони евро

9-и ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2021 Г.

10 507

15

10 492

(14 410 )

1 625

2 018

(274 )

Трансфери от/към 10-ия ЕФР

 

–

–

 

 

 

–

Трансфери от/към 10-ия ЕФР

 

 

–

 

 

(8 )

(8 )

Възстановяване на държавите членки

(43 )

 

(43 )

 

 

 

(43 )

Икономически резултат за годината

 

 

–

(6 )

 

 

(6 )

САЛДО КЪМ 31.12.2022 Г.

10 464

15

10 450

(14 416 )

1 625

2 010

(331 )

Увеличение на капитала — вноски

 

(15 )

15

 

 

 

15

Трансфери от/към 10-ия и 11-ия ЕФР

 

 

–

 

 

(4 )

(4 )

Възстановяване на държавите членки

(22 )

 

(22 )

 

 

 

(22 )

Закриване на 8-ия ЕФР

 

 

 

2 066

627

(2 514 )

179

Икономически резултат за годината

 

 

–

1

 

–

1

САЛДО КЪМ 31.12.2023 Г.

10 442

–

10 442

(12 348 )

2 252

(509 )

(163 )


милиони евро

10-и ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2021 Г.

20 960

–

20 960

(19 324 )

101

1 737

Трансфери от/към 8-ия и 9-ия ЕФР

 

 

–

 

9

9

Трансфери от/към 11-ия ЕФР

 

 

–

 

(148 )

(148 )

Икономически резултат за годината

 

 

–

(282 )

 

(282 )

САЛДО КЪМ 31.12.2022 Г.

20 960

–

20 960

(19 606 )

(38 )

1 315

Трансфери от/към 8-ия и 9-ия ЕФР

 

 

–

 

6

6

Трансфери от/към 11-ия ЕФР

 

–

–

 

(87 )

(87 )

Възстановяване на държавите членки

(126 )

–

(126 )

 

–

(126 )

Икономически резултат за годината

 

–

–

(280 )

–

(280 )

САЛДО КЪМ 31.12.2023 Г.

20 834

–

20 834

(19 886 )

(120 )

827


милиони евро

11-и ЕФР

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР (F)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)+(G)

САЛДО КЪМ 31.12.2021 Г.

29 367

10 340

19 027

(19 002 )

–

394

419

Увеличение на капитала — вноски

 

(2 500 )

2 500

 

 

148

2 648

Икономически резултат за годината

 

 

–

(2 526 )

 

–

(2 526 )

САЛДО КЪМ 31.12.2022 Г.

29 367

7 840

21 527

(21 528 )

–

541

541

Увеличение на капитала — вноски

 

(1 800 )

1 800

 

 

87

1 887

Възстановяване на държавите членки

(36 )

 

(36 )

 

 

 

(36 )

Икономически резултат за годината

 

 

–

(1 970 )

 

–

(1 970 )

САЛДО КЪМ 31.12.2023 Г.

29 331

6 040

23 290

(23 498 )

–

628

422

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ЕФР  (4)

1.   ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1.   СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг заинтересовани страни.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.

1.2.   БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.2.1.   Отчетен период

Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

1.2.2.   Валута и база за конвертиране

Годишните отчети са представени в евро — функционалната валута на ЕС. Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро по валутните курсове, които са в сила към датата на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви, изразени в чуждестранна валута, се конвертират в евро по валутните курсове на Европейската централна банка (ЕЦБ), прилагани на 31 декември.

Обменен курс на еврото

Валута

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Валута

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

BGN

1,9558

1,9558

PLN

4,3395

4,6808

CZK

24,724

24,1160

RON

4,9756

4,9495

DKK

7,4529

7,4365

SEK

11,096

11,1218

GBP

0,86905

0,88693

CHF

0,926

0,9847

NOK

11,2405

10,5138

JPY

156,33

140,6600

HUF

382,8

400,8700

USD

1,105

1,0666

1.2.3.   Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководството, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, провизиите за обезценка на финансови активи по амортизирана стойност и на задължения по договори за финансова гаранция, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки.

Разумните приблизителни оценки са основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намаляват тяхната надеждност. Може да се наложи преразглеждане на приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които тя се основава, или в резултат на нова информация или допълнително натрупан опит. По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва с предходни периоди и не представлява корекция на грешка. Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка се признава като излишък или дефицит за периодите, в които той стане известен.

1.2.4.   Прилагане на нови и преразгледани счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)

Нови СПЕС, които са в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2023 г.

Няма нови СПЕС, които да са влезли в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2023 г.

Нови СПЕС, които са приети, но все още не са влезли в сила към 31 декември 2023 г.

През 2023 г. не са приети нови СПЕС.

1.3.   СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.3.1.   Финансови активи

Класифициране при първоначално признаване

Класифицирането на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване. Въз основа на модела на управление и свързаните с договорните парични потоци характеристики на активите финансовите активи могат да бъдат класифицирани в три категории: „финансови активи по амортизирана стойност“ (AC), „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“ (ССНА) или „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ (ССИД).

i)   Финансови активи по амортизирана стойност

Финансовите активи по амортизирана стойност са недериватни финансови активи, които отговарят на две условия: 1) субектът ги държи с цел да събира договорните парични потоци; 2) в определени дни има договорни парични потоци, които представляват плащания единствено на главницата и на лихвата по непогасената главница.

Тази категория обхваща:

—

пари и парични еквиваленти;

—

заеми (включително срочни депозити с първоначален срок над три месеца);

—

вземания по операции с размяна.

Финансовите активи, отчитани по амортизирана стойност, се включват в текущите активи, с изключение на онези, чийто падеж е по-дълъг от 12 месеца от отчетната дата.

ii)   Финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал

Тези недериватни финансови активи имат договорни парични потоци, които представляват само главницата и лихвата по непогасената главница. Освен това моделът на управление е да се държат финансовите активи както с цел събиране на договорните парични потоци, така и с цел продажба на финансовите активи.

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Субектът не държи такива активи в края на година.

iii)   Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Субектът класифицира дериватите и капиталовите инвестиции като финансови активи по ССИД, тъй като договорните парични потоци не представляват само главница и лихвите по главницата.

В допълнение субектът класифицира притежаваните от него дългови ценни книжа като финансови активи по ССИД, тъй като портфейлите с дългови ценни книжа се управляват и оценяват на база справедливата стойност на портфейла.

Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от отчетната дата.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване — датата, на която субектът поема ангажимент да закупи актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства се депозират във финансова институция или се отпускат авансово на заемополучатели.

Първоначално финансовите активи се оценяват по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. За финансовите активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, трансакционните разходи се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на финансовия актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията, освен ако операцията не е извършена при справедливи пазарни условия, т.е. без възнаграждение или с номинално възнаграждение за целите на публичната политика. В този случай разликата между справедливата стойност на финансовия инструмент и цената на операцията е компонент без размяна, който се признава като разход в отчета за финансовия резултат. При това положение справедливата стойност на финансовия актив се получава от текущите пазарни операции за пряко еквивалентен инструмент. Ако няма активен пазар за инструмента, справедливата стойност се определя чрез техника на оценяване, при която се използват налични данни от наблюдаеми пазари.

Последващо оценяване

Финансовите активи по амортизирана стойност впоследствие се оценяват по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент.

Финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита впоследствие се оценяват по справедлива стойност. Печалбите и загубите от промени в справедливата стойност (включително тези, произтичащи от превалутиране, и всички получени лихви) се включват в отчета за финансовия резултат в периода, в който са възникнали.

Справедлива стойност при последващо оценяване

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривати), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Инвестициите във фондове за рисков капитал, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.

Обезценка на финансови активи

ЕС признава и оценява загуба от обезценка за очаквани кредитни загуби по финансови активи, които се оценяват по амортизирана стойност и по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал.

Очакваната кредитна загуба (ОКЗ) е настоящата стойност на разликата между договорните парични потоци и паричните потоци, които ЕС очаква да получи. ОКЗ включва разумна и обоснована информация, която е на разположение към отчетната дата без неоправдани разходи или усилия.

За активи по амортизирана стойност балансовата стойност на актива се намалява със сумата на загубата от обезценка, която се признава в отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период сумата на загубата от обезценка намалее, признатата преди това загуба от обезценка се отписва чрез отчета за финансовия резултат.

а)   Вземания

Субектът оценява загубата от обезценка като равна на размера на ОКЗ през целия жизнен цикъл, като използва практически целесъобразни методи (например матрица на провизиите).

б)   Пари и парични еквиваленти

Субектът държи пари и парични еквиваленти в разплащателни банкови сметки и срочни депозити до 3 месеца. Парите се държат в банки с много висок кредитен рейтинг, поради което вероятността от неизпълнение е много ниска. Предвид краткия срок и ниската вероятност от неизпълнение, очакваните кредитни загуби от пари и парични еквиваленти са незначителни. Поради това за паричните еквиваленти не се признава провизия за обезценка.

в)   Заеми

ОКЗ се оценява с тристепенен модел, при който се отчитат вероятностно претеглените събития, с които се нарушават поети задължения през жизнения цикъл на финансовия актив, и развитието на кредитния риск от момента на възникване на финансовия актив. За заемите моментът на възникване е датата на неотменимия кредитен ангажимент.

Ако не е налице значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 1“), загубата от обезценка е ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през следващите 12 месеца от отчетната дата („12-месечна ОКЗ“). Ако има значително увеличение на кредитния риск от момента на възникване („етап 2“) или ако има обективни доказателства за кредитна обезценка („етап 3“), загубата от обезценка е равна на ОКЗ от възможните събития, с които се нарушават поети задължения през целия жизнен цикъл на финансовия актив („ОКЗ през целия жизнен цикъл“).

Отписване

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или субектът по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна. Продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита се признават на датата на търгуване.

1.3.2.   Суми по предварителното финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерите не направят допустими разходи, те са длъжни да върнат авансово предоставената сума на субекта. Следователно, тъй като субектът запазва контрол върху предварителното финансиране и има право на възстановяване за недопустимата част, сумата се признава като актив.

Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато паричните средства се прехвърлят на получателя. То се оценява по стойността на сумата за насрещна престация. В последващи периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, призната първоначално в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени в съответния период.

1.3.3.   Вземания и средства, подлежащи на събиране

Счетоводните правила на ЕС изискват отделно представяне на операциите с размяна и без размяна. За да се направи разграничение между двете категории, терминът „вземане“ се използва за операции с размяна, докато за операции без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава пряко приблизително същата стойност в замяна на това, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (средства, подлежащи на събиране от държавите членки, свързани със собствените ресурси).

Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти. Субектът ги класифицира като финансови активи по амортизирана стойност и ги отчита по съответния начин.

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване минус намалението за обезценка. Намаляване за обезценка се прави, когато има обективно доказателство, че субектът няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за средствата, подлежащи на събиране. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Размерът на намалението се признава в отчета за финансовия резултат.

1.3.4.   Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови активи по амортизирана стойност и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

1.3.5.   Задължения

По сметките за задължения са включени както сумите, свързани с операции с размяна като закупуването на стоки и услуги, така и сумите, свързани с операции без размяна като декларации за разходи от бенефициери, безвъзмездни средства или получено друго финансиране или предварително финансиране от ЕС (вж. бележка 1.4.1).

Когато на бенефициерите се предоставят безвъзмездни средства или друго финансиране, декларациите за разходи се записват като задължения в размер на исканата сума в момента на получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.

Задълженията, произтичащи от покупката на стоки и услуги, се признават при получаване на фактурата за първоначалната сума. Съответните разходи се записват в сметките, когато доставките или услугите се доставят и приемат от субекта.

1.3.6.   Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност, финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, или като задължения по договори за финансова гаранция.

Финансовите пасиви, отчитани по амортизирана стойност, първоначално се признават по справедлива стойност, включваща направените разходи по операцията, и впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективния лихвен процент. Те се отписват от отчета за финансовото състояние тогава и само тогава, когато задължението е изпълнено, отказано, отменено или е изтекло.

Финансовите пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита включват дериватите, когато справедливата стойност е отрицателна. Когато договорът за гаранция изисква от субекта да извършва плащания в отговор на промени в цените на финансовите инструменти или валутните курсове, договорът за гаранция е дериват. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.

Субектът признава задължение по договор за финансова гаранция, когато сключи договор, който изисква емитентът да извърши определени плащания, за да възстанови на притежателя на гаранцията загубата, която той понася, поради това, че определен длъжник няма възможност да направи плащане, когато то е дължимо в съответствие с първоначалните или модифицираните условия на дългов инструмент. Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност.

Последващото оценяване зависи от развитието на експозицията на кредитен риск от финансовата гаранция. Ако няма значително увеличение на кредитния риск („етап 1“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — 12-месечните очаквани кредитни загуби и първоначално признатата стойност, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация. Ако има значително увеличение на кредитния риск („етап 2“), задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — очакваните кредитни загуби през целия жизнен цикъл и първоначално признатата сума, намалена, когато е уместно, с натрупаната амортизация.

Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. Договорите за финансови гаранции се класифицират като текущи пасиви, освен ако субектът има безусловно право да отложи уреждането на пасива за поне дванадесет месеца след отчетната дата.

1.3.7.   Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, или доставките са извършени от субекта или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се извършва в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от счетоводителя. Те имат за цел да гарантират, че финансовите отчети представят достоверно икономическите и други явления, които би следвало да представят. По аналогия, ако дадено плащане е предварително извършено за стоки или услуги, които все още не са получени, разходите ще бъдат отсрочени и признати през следващия отчетен период.

1.4.   ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.4.1.   Приходи

Приходите обхващат брутните входящи потоци от икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги, получени и дължими на субекта, които представляват увеличение на нетните активи, различно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В зависимост от естеството на извършените операции в отчета за финансовия резултат се прави разграничение между:

Приходи от операции без размяна

Приходите от операции без размяна са данъци и трансфери, защото прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. Трансферите са входящи потоци на бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от операции без размяна, различни от данъци. За субектите от ЕС трансферите включват предимно средства, получени от Комисията (напр. балансираща субсидия за традиционните агенции, оперативна субсидия за споразуменията за делегиране).

Субектът признава актив от трансфери, когато субектът контролира ресурсите в резултат на минали събития (трансфера) и очаква да получи бъдещи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги от тези ресурси и когато справедливата стойност може да бъде измерена по надежден начин. Входящ поток от ресурси от операция без размяна, признат като актив (т.е. парични средства), се признава също и като приход, освен до степента, до която субектът има сегашно задължение по отношение на трансфера (условие), което трябва да бъде изпълнено, за да могат приходите да бъдат признати. Докато условието бъде изпълнено, приходът се отсрочва и признава като пасив.

Приходи от операции с размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани с операция, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на операцията към отчетната дата.

а)   Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви от финансови активи и финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност, се признават в отчета за финансовия резултат, като се използва методът на ефективния лихвен процент. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период.

б)   Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

в)   Приходи и разходи от финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Това се отнася за печалбите (приходите) и загубите (разходите) по справедлива стойност от тези финансови активи, включително тези, произтичащи от превалутиране. За лихвоносните финансови активи това включва и лихвата.

г)   Приходи от договори за финансова гаранция

Приходите от договори за финансови гаранции (гаранционна премия) се признават за времето, през което субектът е готов да компенсира титуляря на договора за финансова гаранция за евентуално понесената от него кредитна загуба.

1.4.2.   Разходи

Разходите са намаления на икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуги по време на отчетния период под формата на изходящи потоци, потребление на активи или поемане на задължения, което води до намаления на нетните активи. Те включват както разходите от операции с размяна, така и разходите от операции без размяна.

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от субекта. Те се оценяват по първоначалната фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставените услуги през периода, за който още не е получена или приета фактура, се признават в отчета за финансовия резултат.

Разходите от операции без размяна се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения. Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са докладвани, се оценяват и записват като начислени разходи.

1.5.   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.5.1.   Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуги.

1.5.2.   Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на субекта; или настоящо задължение, когато не е вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за да се уреди задължението.

Условен пасив възниква и в редките случаи, когато съществува настоящо задължение, но не може да бъде оценено с достатъчна надеждност.

Условните пасиви не се признават в отчетите. Те се оповестяват, освен ако възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.

1.6.   КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във Фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада открито от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделено за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите —членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

1.7.   СЪФИНАНСИРАНЕ

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и са представени като задължения към държавите членки, трети държави и други. ЕФР трябва да използва вноските, за да предоставя услуги на трети страни, или в противен случай трябва да върне активите (получените вноски). Неизплатените задължения, свързани със споразумения за съфинансиране, представляват получените вноски за съфинансиране минус направените разходи по проекта. Ефектът върху нетните активи е нулев.

Разходите, свързани с проекти за съфинансиране, се признават в момента на възникването им. Съответната сума на вноските се признава като оперативни приходи и ефектът върху финансовия резултат за годината е нулев.

2.   БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

2.1.   ФИНАНСОВИ АКТИВИ

Финансов актив е всеки актив, който представлява:

а)

парични средства;

б)

капиталов инструмент на друг субект;

в)

договорно право: да се получат парични средства или друг финансов актив от друг субект; или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друг субект при условия, които са потенциално благоприятни за субекта; или

г)

договор, който ще бъде или може да бъде уреден в инструменти на собствения капитал на емитента и е:

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: „финансови активи по амортизирана стойност“, „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“ и „финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.

Финансовите активи на ЕФР се състоят от финансови активи по ССИД и заеми и представляват, както следва:

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Нетекущи

 

 

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (ССИД)

70

61

Заеми

16

5

 

87

67

Текущи

 

 

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (ССИД)

3

3

 

3

3

Общо

89

69

Финансовите активи по ССИД на стойност 70 милиона евро се отнасят до капиталови инвестиции в следните области:

—

възобновяема устойчива енергия чрез финансовите инструменти Climate Investor One, ElectriFI и GEEREF;

—

насърчаване на приобщаващо финансиране на дребни земеделски стопани и МСП в селските райони чрез Фонда за финансиране на селскостопанска дейност (Agri-Business Capital Fund, или ABC FUND);

—

финансово приобщаване в Уганда чрез aBi Finance;

—

създаване на работни места и устойчив растеж в Африка чрез инициативата Boost Africa.

Нетекущите заеми в размер на 16 милиона евро се отнасят до две основни области: устойчиво земеделие чрез AgriFI и достъп до и производство на електроенергия от устойчиви енергийни източници чрез инвестиционния механизъм ElectriFI.

Сумата от 3 милиона евро в текущите финансови активи се отнася изцяло за капиталова инвестиция по линия на финансовия инструмент ElectriFI за финансиране на проекти на ранен етап и с малък мащаб, насочени към осигуряване на достъп до и производство на електроенергия от устойчиви енергийни източници на нововъзникващи пазари, с особен акцент върху Африка на юг от Сахара.

2.2.   ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

Много договори предвиждат заплащането на аванс преди започване на строителни работи, доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понякога в графика на плащане в договорите се предвиждат плащания въз основа на докладите за напредъка. Обикновено предварителното финансиране се изплаща във валутата на държавата или територията, в които е осъществен проектът.

Моментът, избран за усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо предварително финансиране.- Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко усвояване, което трябва да се осъществи в срок от дванадесет месеца след отчетната дата, се оповестява като текущо предварително финансиране.- Тъй като много от проектите на ЕФР са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат на разположение за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като нетекущи активи.-

милиони евро

 

Бележка

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Нетекущо предварително финансиране

2.2.1

–

–

447

127

574

488

Текущо предварително финансиране

2.2.2

–

5

113

836

954

1 396

Общо

 

–

5

560

963

1 529

1 884

Намаляването на общото предварително финансиране с 356 милиона евро към 31 декември 2023 г. може да се обясни до голяма степен с намаляването на предварителното финансиране, изплатено на бенефициерите по линия на 11-ия ЕФР, което спадна от 1 221 милиона евро през 2022 г. на 963 милиона евро през 2023 г. Това е в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и също така е свързано с развитието по отношение на броя на неприключените договори. 11-ият ЕФР достигна своята зрялост, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие влезе в сила в края на 2020 г. По този начин след 1 януари 2021 г. не могат да бъдат подписвани допълнителни споразумения за финансиране по линия на 11-ия ЕФР, но все още могат да бъдат подписвани конкретни договори по съществуващите споразумения. Това доведе до спад в стойността на подписаните нови договори от 2 118 милиона евро през 2021 г. на 853 милиона евро през 2022 г. и на 860 милиона евро през 2023 г.

Предварителното финансиране от 10-ия ЕФР намаля от 648 милиона евро през 2022 г. на 560 милиона евро през 2023 г., като бе в съответствие с обичайната тенденция, отчетена през 2021 г., и бе съгласувано с жизнения цикъл на ЕФР.

Нетекущо предварително финансиране в размер на 427 милиона евро е свързано с неприключено предварително финансиране за два договора по линия на Инфраструктурния доверителен фонд ЕС — Африка (AITF). Целта на този доверителен фонд е да се осигури финансова подкрепа с безвъзмездни средства за инфраструктурни проекти успоредно с дългосрочно финансиране, предоставено на разположение от институциите, финансиращи проекти. С предоставянето на такива безвъзмездни средства се привлича дългосрочно финансиране от участващите институции за финансиране. Към момента на подписването на договорите бе счетено, че видът действия на доверителния фонд е обхванат по подходящ начин от споразумението (все още нямаше модел за финансовите инструменти и в Регламента не беше посочен този вид инструмент). В съответствие с това плащанията, извършени по тези споразумения, бяха отчетени като предварително финансиране, а не като компонент на финансов инструмент. Поради дългосрочния характер на операциите, които се изпълняват от доверителния фонд, годишното уравняване на старото предварително финансиране на AITF е изключително ограничено и се разпределя през годините. Поради това, за да се отразят по-добре условията на проектите, неприключеното предварително финансиране в размер на 427 милиона евро бе прекласифицирано като дългосрочно финансиране (вж. бележка 3.4).

2.2.1.   Нетекущо предварително финансиране по режими на управление

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисията

15

11

Изпълнителните агенции на ЕС

2

10

Делегациите на ЕС

7

7

 

24

28

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

ЕИБ и ЕИФ

436

181

Международни организации

74

221

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

16

16

Публичноправни органи

17

25

Трети държави

7

16

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

–

1

 

550

460

Общо

574

488

2.2.2.   Текущо предварително финансиране

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Предварително финансиране (бруто)

–

7

749

4 150

4 906

5 616

Приключени чрез разделяне на финансовите периоди

–

(2 )

(636 )

(3 314 )

(3 952 )

(4 220 )

Общо

–

5

113

835

954

1 396

2.2.3.   Текущо предварително финансиране по режими на управление

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисията

55

85

Изпълнителните агенции на ЕС

3

10

Делегациите на ЕС

82

105

 

140

200

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

ЕИБ и ЕИФ

87

209

Международни организации

431

642

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

78

96

Публичноправни органи

98

116

Трети държави

119

131

Органи на ЕС и публично-частно партньорство

1

2

 

814

1 196

Общо

954

1 396

2.2.4.   Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

За предварителното финансиране се предвиждат гаранции, които се освобождават, когато се извърши и последното плащане по даден проект.

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Гаранции за предварително финансиране

32

37

32-та милиона евро включват гаранции, предназначени за обезпечение на предварителното финансиране, изплатено съгласно режима на пряко управление, като ЕФР е бенефициерът на гаранцията. По-голямата част от предварителното финансиране обаче е изплатено съгласно режима на непряко управление, при който бенефициерът на гаранцията не е ЕФР, а възлагащият орган. Въпреки че ЕФР не е бенефициерът, тези гаранции обезпечават неговите активи. През 2023 г. общата стойност на тези гаранции беше в размер на 426 милиона евро.

2.3.   ВНОСКИ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Тази позиция представлява сумата, платена като вноски за доверителния фонд на ЕС за Африка и доверителния фонд на ЕС „Беку“. Вноските не включват разходите, извършени от доверителните фондове и относими към ЕФР.

Вноските за доверителните фондове се правят от ЕФР под режим пряко управление.

милиони евро

 

Нетна вноска към 31.12.2022 г.

Вноски, изплатени през 2023 г.

Разпределение на нетните разходи на доверителните фондове през 2023 г.

Нетна вноска към 31.12.2023 г.

Африка

243

231

(287 )

186

„Беку“

11

43

(24 )

30

Общо

254

274

(311 )

216

Намаляването на изплатените вноски от 330 милиона евро през 2022 г. на 274 милиона евро през 2023 г. се дължи на намаляването на разходите на доверителните фондове поради приключването на дейността на двата доверителни фонда. В края на 2021 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка и доверителният фонд на ЕС „Беку“ достигнаха връхната точка на своите дейности с настъпването на края на периода на договаряне. Започналото след това приключване на дейността на доверителните фондове доведе до намаляване на броя на неприключените договори и оттам до намаляване на разходите.

2.4.   ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

Операциите с размяна са операции, при които субектът получава активи или услуги или има погасени задължения и в замяна пряко дава на другата страна приблизително равна стойност (предимно под формата на стоки, услуги или използване на активи). Операции без размяна са операции, при които субектът или получава стойност от друг субект, без пряко да дава в замяна приблизително равна стойност, или дава стойност на друг субект, без пряко да получава в замяна приблизително равна стойност.

2.4.1.   Нетекущи вземания по операции с размяна

Към 31.12.2023 г. ЕФР разполага с дългосрочни вземания по операции с размяна в размер на 5 милиона евро, състоящи се главно от разходи за бъдещи периоди, произтичащи от няколко финансови инструмента.

2.4.2.   Текущи вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

милиони евро

 

Бележка

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

2.4.2.1

13

15

Вземания от операции с размяна

2.4.2.2

12

12

Общо

 

24

27

2.4.2.1.   Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Клиенти

–

3

44

9

55

56

Публични органи

–

4

13

2

19

19

Трети държави

–

1

4

1

6

7

Намаление

–

(7 )

(55 )

(6 )

(68 )

(67 )

Общо

–

1

7

5

13

15

2.4.2.2.   Вземания от операции с размяна

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Начислени приходи

-

-

-

1

1

1

Сметки между ЕФР

–

(200 )

426

(225 )

–

1

Други

–

–

4

7

11

10

Общо

–

(200 )

430

(218 )

12

12

За по-голяма ефективност единната каса, обхващаща всички ЕФР, е разпределена към 11-ия ЕФР; в резултат на това се осъществяват операции между отделните ЕФР, които се компенсират чрез сметките между ЕФР между счетоводните баланси на различните ЕФР.

Позицията „Други“ включва главно вземания, произтичащи от финансови инструменти. От другите вземания на стойност 11 милиона евро сума в размер на 4 милиона евро е свързана с вземане от Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (GEEREF), а сума в размер на 7 милиона евро е свързана с вземане от Climate Investor One.

2.5.   ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ (5)

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти по амортизирана стойност и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки (като текущи сметки и спестовни сметки) и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Специални сметки

 

 

 

 

 

 

Централни банки

–

–

–

341

341

835

 

–

–

–

341

341

835

Текущи сметки

 

 

 

 

 

 

Търговски банки

–

–

–

193

193

161

Парични средства, предназначени за финансови инструменти

–

–

–

67

67

31

 

–

–

–

260

260

192

Общо

–

–

–

601

601

1 027

Намалението на парите и паричните еквиваленти с 426 милиона евро се дължи най-вече на намалението на паричните резерви, държани в централните банки. Този спад е резултат намалението на поисканите вноски, които намаляха от 2 500 милиона евро през 2022 г. на 1 800 милиона евро през 2023 г. В допълнение държавите членки получиха възстановяване на средства в размер на 43 милиона евро от 9-ия ЕФР за първия транш за 2023 г., докато Обединеното кралство поиска неговите вноски за втория и третия транш за 2023 г. в размер на 154 милиона евро да се приспаднат от неизплатения му дял в 10-ия и 11-ия ЕФР (вж. бележка 2.9.1).

Както през предходните години и за да се ограничи рискът от контрагента, повече пари в брой се държат в сметки в централните, а не в търговските банки (вж. бележка 5.1).

ПАСИВИ

2.6.   ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

Финансов пасив е всеки пасив, който представлява:

а)

договорно задължение: да се доставят парични средства или друг финансов актив на друго предприятие; или да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за предприятието; или

б)

договор, който ще бъде или може да бъде уреден в инструменти на собствения капитал на емитента и е:

Финансовите активи са класифицирани в следните категории: „финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „други финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност“ или задължения по договори за финансови гаранции.

милиони евро

 

Бележка

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Нетекущи

 

 

 

Финансови провизии

2.2.62.6.1

3

1

Задължения по финансови гаранции

2.6.2

1

1

Други финансови пасиви

2.6.3

1

2

Съфинансиране — задължения

2.6.4

1

3

Общо

 

5

7

2.6.1.   Финансови провизии

Тези провизии представляват очакваните загуби по кредити, които ще бъдат претърпени във връзка със заемите, предоставени по линия на различните финансови инструменти.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Финансови провизии

–

–

–

3

3

1

Сумата от 3 милиона евро представлява оценената загуба във връзка със заемите, предоставени по следните финансови инструменти: ElectriFI CW и ElectriFI CW II, както и AgriFI Regional ACP.

2.6.2.   Финансови гаранции

Тези провизии представляват очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕФР. Финансовият риск за ЕФР, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Задължения по финансови гаранции

–

–

–

1

1

1

Сумата от 1 милион евро представлява оценената загуба във връзка с гаранцията, предоставена по финансовия инструмент Euritz, в размер на 11 милиона евро (вж. бележка 3.2.1).

2.6.3.   Други финансови пасиви

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка и дефицита

–

–

–

1

1

2

Сумата от 1 милион евро се отнася предимно за задълженията, произтичащи от финансовия инструмент ABI Finance.

2.6.4.   Съфинансиране — задължения

Задълженията по съфинансирането представляват средства, получени от ЕФР във връзка със споразуменията за съфинансиране. ЕФР трябва да използва тези вноски за предоставяне на договорените услуги на трети страни и да връща неизползваните средства на вносителите. В зависимост от периода, в който се усвояват сумите по съфинансирането, се определя дали то се оповестява като текущо или нетекущо.

В края на годината се прави оценка на всеки отделен случай на всички задължения по съфинансирането и всички суми, за които съществува малка вероятност да бъдат усвоени през следващите 12 месеца, се считат за нетекущи. Текущите суми са показани в бележка 2.7.2.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Съфинансиране — нетекущи задължения

–

–

–

1

1

3

Съфинансиране — текущи задължения

–

–

18

23

41

46

Общо

–

–

19

24

42

49

2.7.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Задълженията представляват задължения да се заплати за получени или доставени стоки или услуги, които — за разлика от начислените разходи — вече са били фактурирани или са били предмет на формално споразумение с доставчика. Задълженията могат да бъдат свързани както с операции с размяна (като например закупуване на стоки и услуги), така и с операции без размяна (например декларации за разходи от бенефициери на безвъзмездни средства, предварително финансиране или получено друго финансиране от ЕС).

милиони евро

 

Бележка

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Текущи задължения

2.7.1

–

-

50

210

260

230

Разни задължения

2.7.2

–

0

14

118

132

196

Общо

 

–

0

63

328

391

426

2.7.1.   Текущи задължения

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Доставчици

–

2

7

89

98

63

Трети държави

–

–

3

29

32

126

Публични органи

–

–

19

110

129

41

Други текущи задължения

–

(2 )

20

(18 )

–

–

Общо

–

–

50

210

260

230

Задълженията включват предимно декларации за разходи, получени от ЕФР по отношение на безвъзмездни средства, предоставени на бенефициерите. Те се записват в момента на получаване на декларацията за разходите и в пълния размер на декларацията за разходите. След проверка на допустимостта на бенефициерите се изплащат само допустимите суми. В края на годината дължимите декларации за разходи се анализират и прогнозните допустими суми, свързани с тези декларации за разходи, се признават в отчета за финансовия резултат. Очакваните недопустими суми са показани в другите текущи задължения.

Увеличението на задълженията към публичните органи и доставчиците се дължи на по-голямото количество получени фактури, които са останали неизплатени преди края на годината. От друга страна, задълженията към трети държави са намалели най-вече поради анулирането през 2023 г. на фактура в размер на общо 60 милиона евро за подкрепа на бюджета на Етиопия. Плащането на тази фактура бе спряно през ноември 2020 г. поради ситуацията в страната.

2.7.2.   Разни задължения

милиони евро

 

Бележка

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Съфинансиране — задължения

2.6.4

–

–

18

23

41

46

Отложени капиталови вноски

2.7.2.1

–

–

–

88

88

147

Други разни задължения

 

–

–

(5 )

7

3

2

Общо

 

–

–

14

117

132

196

2.7.2.1.   Отложени капиталови вноски

Сума в размер на 7,8 милиона евро за отложени капиталови вноски е свързана с възстановяване на средства на държавите членки и на Обединеното кралство за отменени или неизползвани средства от проекти в рамките на 9-ия ЕФР (вж. бележка 2.9.1). Държавите членки се споразумяха възстановяването да бъде компенсирано от вноските от 11-ия ЕФР по време на първата покана за вноски през 2024 г.

В допълнение към възстановените средства, сума в размер на 80 милиона евро се отнася до първата вноска за 2024 г., платена авансово от Обединеното кралство. От тази сума 8 милиона евро бяха приспаднати от оставащия дял от неизползвани средства на Обединеното кралство от 10-ия и 11-ия ЕФР. Съгласно член 152 от Споразумението за оттегляне Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на 11-ия ЕФР и на всички предходни неприключени ЕФР и поема същите задължения като държавите членки в това отношение (вж. бележка 2.9.1).

2.8.   НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ

Начисленията представляват задължения да се заплати за получени или доставени стоки или услуги, които — за разлика от задълженията — все още не са били фактурирани и не са предмет на формално споразумение с доставчика. Изчисляването на начисленията се основава на неуредената сума на бюджетните задължения в края на годината. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Начислени разходи

–

–

129

854

983

1 130

Други начисления и отсрочки

–

–

–

1

1

2

Общо

–

–

129

855

984

1 131

Начислените разходи включват прогнозните оперативни разходи за текущи или приключили договори без заверени декларации за разходи, при които допустимите разходи, направени от бенефициерите, са били изчислени въз основа на най-добрата налична информация към момента на изготвянето на финансовите отчети. Следва да се отбележи, че информацията от мащабни ежедневни дейности, като например удължаванията на договорите, подписани след отчетната дата, не се отчита систематично, както и че потенциалното въздействие върху начислените разходи не може да бъде изчислено по надежден начин. Делът на очакваните начислени разходи, който се отнася до изплатено предварително финансиране, е вписан като намаление на сумите по предварителното финансиране (вж. бележка 2.2 по-горе).

Намаляването със 147 милиона евро на начислените разходи се обяснява със спада в броя на договорите, във връзка с които е трябвало да бъдат изчислени и начислени разходи. Това намаление е в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и свързания с него брой на неприключените договори.

НЕТНИ АКТИВИ

2.9.   КАПИТАЛ НА ФОНДА

Държавите — членки на ЕФР, предоставят вноски във Фонда за изпълнение на програмите по ЕФР, както е посочено във Вътрешното споразумение за всеки ЕФР. Съгласно приложимото правно основание исканията за внасяне на капитал, т.е. исканията за финансиране за дадена година N, се решават с решение на Съвета през година N-1, като средствата трябва да бъдат ясно заделени за определени бъдещи периоди.

Вноските отговарят на критериите за вноски от собствениците (СПЕС 1) и по този начин се третират като капитал на фонда във финансовите отчети на ЕФР. Капиталът на фонда представлява общата сума на вноските, които трябва да бъдат получени от държавите — членки на ЕФР. Тъй като непоисканият капитал на фонда се приспада от общия капитал на фонда (вж. отчета за промените в нетните активи), в баланса се признава само поисканият капитал на фонда.

Тъй като договорените вноски са заделени за определени отчетни периоди, като правното вземане на ЕФР към държавите — членки на ЕФР, възниква само през тези периоди, всички суми, получени предварително, се признават като отсрочени капиталови вноски по задължения, а не като поискан капитал.

2.9.1.   Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

Капитал на фонда

12 164

10 464

20 960

29 367

72 955

Непоискан капитал на фонда

–

(15 )

-

(7 840 )

(7 855 )

Поискан капитал на фонда към 31.12.2022 г.

12 164

10 450

20 960

21 527

65 100

Капитал на фонда

–

10 442

20 834

29 331

60 607

Непоискан капитал на фонда

–

–

-

(6 040 )

(6 040 )

Поискан капитал на фонда към 31.12.2023 г.

–

10 442

20 834

23 290

54 566

Непоисканите средства представляват средства, които още не са поискани от държавите членки. Поисканият капитал на фонда се състои от вноските, които са поискани от ЕФР и прехвърлени по касовите сметки от държавите членки (вж. по-долу 2.9.2.).

По силата на Решение (ЕС) 2023/2586 на Съвета (6) вноските на държавите членки, определени във вътрешните споразумения за 8-ия и 9-ия ЕФР, бяха съответно намалени със сума в размер на 7,8 милиона евро за отменените средства по линия на 9-ия ЕФР. Възстановените средства, произтичащи от това намаляване, бяха компенсирани с допълнителни покани за внасяне на средства по 11-ия ЕФР. Всъщност възстановяването ще бъде използвано за първата вноска за 2024 г. (вж. бележка 2.7.2.1).

Въпреки че Обединеното кралство остава страна по ЕФР до приключването на всички програми, в съответствие с член 153 от Споразумението за оттегляне неговият дял от неизползваните и отменените средства от 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР не може да бъде използван повторно. През 2023 г. Обединеното кралство поиска втората и третата му вноска за годината да бъдат компенсирани посредством неизползвания му дял в резерва на 10-ия и 11-ия ЕФР. В допълнение на Обединеното кралство бяха възстановени още 8 милиона към първата му вноска за 2024 г. (вж. бележка 2.7.2.1). В резултат на това капиталът на фонда на 10-ия и 11-ия ЕФР беше намален съответно със 126 милиона евро и 36 милиона евро.

Реалното закриване на 8-ия ЕФР бе извършено през 2021 г. с приключването на оперативните дейности и на всички решения за финансиране. Въпреки това закриването на 8-ия ЕФР не е отразено напълно във финансовите отчети за 2021 г. В консолидирания отчет за промените в нетните активи закриването на 8-ия ЕФР е отразено като събитие от 2023 г. През 2023 г. нетните активи на 8-ия ЕФР в размер на общо 180 милиона евро бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР, като по този начин бе финализирано счетоводното приключване на 8-ия ЕФР. Всички оставащи салда от поискания капитал и резерви бяха използвани за покриване на икономическия резултат от предходните години, а оставащите суми бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР в съответствие с разпоредбите на част 3 от Финансовия регламент, приложими към 9-ия ЕФР.

2.9.2.   Поискан и непоискан капитал на фонда по държави членки и Обединеното кралство

милиони евро

Вноски в 11-ия ЕФР

%

Непоискан капитал към 31.12.2022 г.

Поискан капитал през 2023 г.

Непоискан капитал към 31.12.2023 г.

Австрия

2,40

188

(43 )

145

Белгия

3,25

255

(58 )

196

България

0,22

17

(4 )

13

Хърватия

0,23

18

(4 )

14

Кипър

0,11

9

(2 )

7

Чехия

0,80

63

(14 )

48

Дания

1,98

155

(36 )

120

Естония

0,09

7

(2 )

5

Финландия

1,51

118

(27 )

91

Франция

17,81

1 397

(321 )

1 076

Германия

20,58

1 614

(370 )

1 243

Гърция

1,51

118

(27 )

91

Унгария

0,61

48

(11 )

37

Ирландия

0,94

74

(17 )

57

Италия

12,53

982

(226 )

757

Латвия

0,12

9

(2 )

7

Литва

0,18

14

(3 )

11

Люксембург

0,26

20

(5 )

15

Малта

0,04

3

(1 )

2

Нидерландия

4,78

375

(86 )

289

Полша

2,01

157

(36 )

121

Португалия

1,20

94

(22 )

72

Румъния

0,72

56

(13 )

43

Словакия

0,38

29

(7 )

23

Словения

0,22

18

(4 )

14

Испания

7,93

622

(143 )

479

Швеция

2,94

230

(53 )

178

Обединено кралство

14,68

1 151

(264 )

887

Общо

100,00

7 840

(1 800 )

6 040

Тъй като през предходните години капиталът на 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР е поискан и получен изцяло, през 2023 г. е поискана сума в размер на 1 800 милиона евро, която е свързана изцяло с 11-ия ЕФР. Поисканият капитал намаля от 2 500 милиона евро през 2022 г. на 1 800 милиона евро през 2023 г.

2.9.3.   Поискан капитал на фонда, трансфери между активни ЕФР

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

Общо

Салдо към 31.12.2021 г.

(2 512 )

2 018

101

394

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР

(1 )

(8 )

9

–

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР

–

–

(148 )

148

–

Салдо към 31.12.2022 г.

(2 513 )

2 010

(38 )

541

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 8-ия ЕФР от предходни ЕФР

2 762

(2 762 )

 

–

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 10-ия ЕФР от предходни ЕФР

427

(432 )

6

–

–

Прехвърляне на суми към резерва за изпълнение на 11-ия ЕФР от предходни ЕФР

(676 )

676

(87 )

87

–

Салдо към 31.12.2023 г.

–

(509 )

(120 )

628

–

Тази позиция включва средствата, прехвърлени между активните ЕФР.

След влизането в сила на Споразумението от Котону всички неизразходвани средства от предишни активни ЕФР се прехвърлят към последния открит ЕФР след отмяна на поетите задължения. Средствата, прехвърлени от други ЕФР, увеличават бюджетните кредити на получаващия фонд и намаляват бюджетните кредити на фонда, от който се прехвърлят. Средствата, прехвърлени към резерва за изпълнение на 10-ия и 11-ия ЕФР, могат да бъдат поети като задължение само при специфични условия, определени във вътрешните споразумения.

Макар че 8-ият ЕФР официално бе закрит през 2021 г., закриването му не беше отразено в отчетите за 2021 г. През 2023 г. всички резерви и загуби от предходни ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР (вж. бележка 2.9.1 по-горе).

3.   БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ПРИХОДИ

милиони евро

 

Бележка

2023 г.

2022 г.

Приходи от операции без размяна

3.1

14

18

Приходи от операции с размяна

3.2

52

80

Общо

 

65

98

3.1.   ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

Приходите от операции без размяна се отнасят за операции, при които прехвърлителят предоставя ресурси на приемащия субект, без приемащият субект директно да предоставя приблизително еднаква стойност в замяна. В тази позиция са включени главно суми, получени от Комисията през годината, и събрани суми по оперативни разходи.

милиони евро

 

Бележка

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Събиране на разходи

 

–

–

1

4

6

17

Приходи от съфинансиране

3.1.1

–

–

–

8

8

(4 )

Общо

 

–

–

2

12

14

18

Приходите от операции без размяна могат да бъдат разделени по режими на управление, както следва:

милиони евро

 

2023 г.

2022 г.

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисията

–

1

Делегациите на ЕС

5

(3 )

 

5

(2 )

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Трети държави

6

13

Публичноправни органи

–

(3 )

Международни организации

3

7

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

–

3

 

9

20

Общо

14

18

3.1.1.   Приходи от съфинансиране

Получените вноски по съфинансирането изпълняват критериите за условни приходи от операции без размяна и като такива не следва да оказват въздействие върху отчета за финансовия резултат, когато той бъде получен. Вноските продължават да се вписват като пасиви (вж. бележки 2.6.4 и 2.7.2), докато бъдат изпълнени условията, определени за дарените средства, т.е. докато бъдат направени допустимите разходи (вж. бележка 3.5). Тогава съответната сума се признава в отчета за финансовия резултат като приходи от операции без размяна от съфинансиране.- Следователно ефектът върху икономическия резултат за годината е нулев.

3.2.   ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Финансови приходи

–

–

(1 )

10

9

3

Други приходи

–

2

4

37

43

77

Общо

–

2

4

46

52

80

Сумата от 9 милиона евро в позиция „Финансови приходи“ се състои главно от начислени лихви по неизвършени плащания по нареждания за събиране на вземания, лихви от плащания по предварително финансиране и приходи от финансови инструменти.

Другите приходи са свързани главно с приходи от валутно-курсови разлики. Съответните загуби от валутно-курсови разлики се вписват като други разходи (вж. бележка 3.7).

РАЗХОДИ

3.3.   РАЗХОДИ, НАПРАВЕНИ ОТ ДРУГИ СУБЕКТИ

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Разходи за техническа помощ

–

–

–

3

3

1

Сумата от 3 милиона евро включва разходи за техническа помощ, направени по линия на няколко финансови инструмента.

3.4.   ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОМОЩ

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Програмирана помощ

–

–

33

808

841

1 307

Макроикономическа подкрепа

–

7

–

–

7

4

Секторна политика

–

(1 )

–

–

(1 )

–

Проекти в рамките на АКТБ

–

–

128

651

779

896

Спешна помощ

–

(7 )

113

124

230

118

Институционална подкрепа

–

–

–

12

12

6

Компенсация за постъпления от износ

–

–

2

–

2

–

Вноски в доверителни фондове

–

–

–

311

311

458

Общо

–

(1 )

276

1 906

2 181

2 789

Оперативните разходи на ЕФР обхващат различни инструменти за помощ и са под различни форми в зависимост от това как средствата се изплащат и управляват.

През 2023 г. намалението на оперативните разходи със 608 милиона евро се дължи главно на намалението на разходите по 11-ия ЕФР (2 489 милиона евро през 2022 г. спрямо 1 906 милиона евро през 2023 г.). Това намаление може да се обясни до голяма степен с намаляването на разходите, свързани с програмираната помощ, проектите в рамките на АКТБ и вноските в доверителните фондове (вж. бележка 2.3). Въпреки това разходите, свързани със спешна помощ, се увеличиха със 105 милиона евро. Това увеличение произтича от решението на Съвета от 12 юли 2022 г. да използва повторно средства от 10-ия и 11-ия ЕФР за финансиране на действия за справяне с кризата с продоволствената сигурност и икономическото сътресение в държавите от АКТБ в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна.

Намалението на разходите, свързани с проектите в рамките на АКТБ, се обяснява с намаляването на начислените разходи за два проекта по линия на AITF. Тъй като не е налице редовно изпълнение във връзка с тези два проекта и при липсата на доклад, неприключеното предварително финансиране бе прекласифицирано като дългосрочно финансиране и за тези проекти не е извършвано изчисляване на начислените разходи за 2023 г. При все това разходите, свързани с проектите в рамките на АКТБ, бяха засегнати от корекцията на миналогодишните начисления в размер на 130 милиона евро (вж. бележка 2.2).

Промените в разходите по 9-ия и 10-ия ЕФР са в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и също така са свързани с развитието по отношение на броя на неприключените договори. През 2023 г. бяха изпълнени и приключени редица договори по линия на тези ЕФР, което доведе до намаляване на разходите, направени по тези ЕФР.

Отрицателната сума по 9-ия ЕФР, свързана с програмата за спешна помощ, се дължи на корекцията на начисленията от 2022 г. за договор, който бе отменен през 2023 г.

3.5.   РАЗХОДИ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Съфинансиране

–

–

–

8

8

(4 )

В тази позиция са включени разходите, направени по проекти за съфинансиране през 2023 г. Следва да се отбележи, че направените разходи включват прогнозните суми, свързани с разделянето на финансовите периоди (а оттам и корекции на прогнозните суми, свързани с миналата година).

През 2023 г. разходите за съфинансиране се увеличиха с 12 милиона евро най-вече поради факта, че през 2022 г. разходите за съфинансиране бяха необичайно ниски. Намаляването на разходите за съфинансиране през 2022 г. се дължи на подобренията на метода за разпределяне на разходите към донорите на съфинансиране, като понастоящем се взема предвид възстановяването на недължимо платените суми.

В съответствие със счетоводните правила за съфинансиране направените разходи не са дали отражение върху резултата на ЕФР от годината, тъй като са били признати както в разходите за -съфинансиране, така и в приходите от съфинансиране (вж. също бележка 3.1.1).

Инструменти за помощ и разходи за съфинансиране по вид управление

милиони евро

 

2023 г.

2022 г.

Пряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

Комисията

50

70

Изпълнителните агенции на ЕС

16

6

Доверителни фондове

290

431

Делегациите на ЕС

235

1 121

 

591

1 628

Непряко управление

 

 

Изпълнявано от:

 

 

ЕИБ и ЕИФ

(45 )

39

Международни организации

994

(544 )

Частноправни органи със задължение за обществена услуга

201

325

Публичноправни органи

147

99

Трети държави

297

1 234

Органи на ЕС с публично-частно партньорство

3

4

 

1 597

1 157

Общо

2 189

2 785

3.6.   ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Нетни загуби от обезценка на заеми и вземания

–

(1)

1

2

2

2

Загуба от финансови активи или пасиви по ССИД

–

–

1

2

3

2

Субсидиране на таксите

–

–

–

1

1

1

Загуби от обезценка от финансови гаранции

–

–

–

–

–

1

Общо

-

(1)

1

5

7

6

Нетните загуби от обезценка на заеми и вземания се състоят от загуби от обезценка на финансови инструменти и прогнозни разходи за несъбираемите суми, произтичащи от стари нареждания за събиране на вземания (със срок над 2 години), фалити и освобождавания.

Финансовите разходи в размер на 3 милиона евро за финансови активи по ССИД са свързани главно с валутно-курсови разлики, лихви и промени в справедливата стойност за няколко финансови инструмента.

Сумата от 1 милион евро по позиция „Субсидиране на таксите“ се отнася до разходите, направени по линия на финансовия инструмент Kulima.

3.7.   ДРУГИ РАЗХОДИ

В тази позиция са включени разходи от административен характер, като например външни услуги, различни от ИТ, разходи за оперативен лизинг, комуникации и публикации, разходи за обучение и др.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

2023 г.

2022 г.

Административни разходи и разходи в областта на ИТ

–

-

2

49

51

56

Провизия за рискове и разходи

–

-

–

2

1

–

Реализирани загуби по търговски вземания

–

–

–

–

–

4

Загуби от валутно-курсови разлики

–

2

5

55

62

60

Загуби от валутно-курсови разлики по финансови инструменти

–

–

–

1

1

–

Общо

–

3

7

106

116

119

Позицията „Административни разходи и разходи в областта на ИТ“ включва суми, които се основават на вътрешното споразумение за ЕФР с Комисията за покриване на административните разходи, направени както от централата, така и от делегациите, във връзка с управлението на програмите на ЕФР.

Увеличението на загубите от валутно-курсови разлики се дължи най-вече на увеличението на нереализираните загуби от преоценка на салда, държани във валути в края на годината.

4.   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.1.   УСЛОВНИ АКТИВИ

Условните активи представляват възможни активи, възникващи като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от субекта.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Гаранции за предварителното финансиране

–

–

2

30

32

37

Гаранции за изпълнение

–

–

–

–

–

1

Общо

–

–

2

30

32

38

В определени случаи от бенефициери, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания се изискват гаранции за предварително финансиране.

Гаранциите за изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕФР изпълняват задълженията по своите договори с ЕФР.

За договорите, които се управляват под режим на непряко управление, гаранциите принадлежат на възлагащ орган, различен от ЕФР, и поради това те не се оповестяват от ЕФР.

4.2.   УСЛОВНИ ПАСИВИ

Условните пасиви представляват или възможни задължения, възникващи като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат напълно контролирани от субекта, или настоящи задължения, възникващи като последствие от минали събития, при които изходящ поток от ресурси е малко вероятен или сумата не може да бъде надеждно оценена.

4.2.1.   Предоставени гаранции

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Предоставени гаранции

–

–

–

28

28

25

Таблицата по-горе показва експозицията на ЕФР спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ или на други финансови институции. Посочените суми са след приспадане на финансовите провизии или финансовите пасиви, признати за тези програми.

Сумата от 28 милиона евро е свързана с гаранции по следните финансови инструменти: 11 милиона евро по финансовия инструмент EURITZ, 10 милиона евро по фонда KULIMA и още 7 милиона по инструмента за веригата за създаване на стойност в селското стопанство в ЗАМБИЯ.

4.2.2.   Условни пасиви, свързани със съдебни дела

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Неприключени съдебни дела

–

–

–

7

7

18

В края на 2023 г. имаше само две неприключени дела на обща стойност 7 милиона евро. В рамките на годината бяха приключени две съдебни дела на обща стойност 11 милиона евро.

4.3.   ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

4.3.1.   Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

Посочената по-долу сума са бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.

милиони евро

 

8-и ЕФР

9-и ЕФР

10-и ЕФР

11-и ЕФР

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Неизпълнени задължения, които още не са отчетени като разход

–

16

216

3 217

3 449

4 853

Намалението на RAL произтича до голяма степен от намалението на бюджетните RAL, чийто общ размер възлиза на 5 116 милиона евро (2022 г: 6 459 милиона евро). Това е в съответствие с жизнения цикъл на ЕФР и също така е свързано с развитието по отношение на броя на неприключените договори (вж. бележка 2.2).

5.   УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следните оповестени данни по отношение на управлението на финансовия риск на ЕФР се отнасят за касовите операции, извършвани от Комисията от името на ЕФР с цел прилагане на неговите ресурси.

5.1.   ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ДЕЙНОСТИ ПО ХЕДЖИРАНЕ

Правилата и принципите на управление на касовите операции са посочени във Финансовия регламент за 11-ия ЕФР и във Вътрешното споразумение.

В резултат на посоченото по-горе регламентиране се прилагат следните основни принципи:

а)

Вноските на ЕФР се плащат от държавите членки по специални сметки, открити в емисионната банка на всяка държава членка или в определена от нея финансова институция. Сумите на вноските остават в тези специални сметки до момента, когато плащанията от ЕФР трябва да бъдат направени.

б)

Вноските в ЕФР се правят от държавите членки в евро, а плащанията на ЕФР са в евро и в други валути.

в)

Не може по банковите сметки, открити от Комисията от името на ЕФР, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

В допълнение към специалните сметки Комисията открива други банкови сметки на името на ЕФР във финансови институции (централни банки и търговски банки) с цел извършване на плащания и получаване на постъпления, различни от вноските на държавите членки към бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на действие, а съблюдаването на насоките и процедурите се проверява редовно.

5.2.   ВАЛУТЕН РИСК

Експозиция на ЕФР на валутен риск в края на годината — нетна позиция

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

 

USD

EUR

Други

Общо

USD

EUR

Други

Общо

Финансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи по амортизирана стойност

7

7

3

17

–

6

–

6

Финансови активи по ССИД*

16

49

8

73

14

42

9

65

Вземания**

7

4

–

11

6

4

–

10

Пари и парични еквиваленти

6

595

–

601

7

1 015

5

1 027

 

36

655

11

704

27

1 067

14

1 108

Финансови пасиви

 

 

 

 

 

 

 

 

Задължения и провизии по финансови гаранции

–

2

2

4

–

3

–

3

 

–

2

2

4

–

3

–

3

Общо

36

657

13

706

27

1 069

–

1 110

Всички вноски са в евро, а други валути се купуват само ако са необходими за извършване на плащания. В резултат на това касовите операции на ЕФР не са изложени на валутен риск.

5.3.   ЛИХВЕН РИСК

ЕФР не използва заеми и в резултат на това не е изложен на лихвен риск.

Лихви се трупат от наличностите по различните му банкови сметки. Затова Комисията от името на ЕФР е въвела мерки за гарантиране на това, че начисляваната лихва редовно се адаптира към пазарните лихвени проценти, както и техните възможни колебания.

Вноските в бюджета на ЕФР се кредитират от всяка държава членка по специална сметка, открита във финансовата институция, определена от нея. За да се преодолее рискът от отрицателни лихви, каквито бяха налице преди няколко години, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Освен това в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета (7) всяка отрицателна лихва по тези сметки се поема от съответната държава членка.

Върху овърнайт наличностите по сметки в търговски банки се начисляват лихви всеки ден. Лихвите върху наличностите по тези сметки се основават на плаващи пазарни лихви, към които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвата е свързано с пазарен референтен процент и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. В резултат на това ЕФР не поема никакъв риск по неговите наличности да бъде начислена лихва, която е по-ниска от пазарната.

5.4.   КРЕДИТЕН РИСК (РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА)

Максимална експозиция на кредитен риск

За финансовите активи отчетените суми са нетните балансови стойности и представляват експозицията на ЕФР на кредитен риск в края на отчетния период.

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Финансови активи

 

 

Заеми

16

6

Пари и парични еквиваленти

601

1 027

Вземания по операции с размяна  (*1)

11

11

Предоставени гаранции

 

–

Договори за финансова гаранция

14

12

Общо към 31.12.2023 г.

642

1 056

Финансови инструменти — заеми: кредитно качество

милиони евро

31.12.2023 г.

 

Етап 1

Етап 2

Етап 3

POCI

Общо

Кредитен рейтинг

 

 

 

 

 

Нискорисков и висок рейтинг

–

–

–

–

–

Горен среден рейтинг

–

–

–

–

–

Долен среден рейтинг

–

–

–

–

–

Неинвестиционен рейтинг и рейтинг при неизпълнение

18

1

–

–

19

Брутна балансова стойност

18

1

–

–

19

Минус коректив за загуби

2

1

–

–

3

Нетна балансова стойност

16

–

–

–

16

Пари и парични еквиваленти: кредитно качество

 

 

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Кредитен рейтинг

 

 

Нискорисков и висок рейтинг

514

724

Горен среден рейтинг

77

299

Долен среден рейтинг

11

4

Неинвестиционен рейтинг и рейтинг при неизпълнение

–

–

Брутна балансова стойност

601

1 027

Минус коректив за загуби

-

-

Нетна балансова стойност

601

1 027

Вземания: кредитно качество

милиони евро

31.12.2023 г.

 

С ненастъпил падеж

Просрочени

Просрочени

Просрочени

Просрочени

Общо

0—30 дни

31—90 дни

91 дни — 1 година

> 1 година

Брутна балансова стойност

11

–

–

–

–

11

Минус коректив за загуби

–

–

–

–

–

–

Нетна балансова стойност

11

–

–

–

–

11

Финансови активи по ССИД: кредитно качество

През 2023 г. включените в настоящите финансови отчети финансови активи по ССИД са свързани с капиталови инвестиции, които не са изложени на кредитен риск (вж. бележка 2.1).

5.5.   ЛИКВИДЕН РИСК

Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора

Финансовите пасиви и задължения в тази позиция се оповестяват по балансови стойности от счетоводния баланс.

милиони евро

 

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Общо

Финансови задължения към 31.12.2023 г.

391

2

–

393

Финансови задължения към 31.12.2022 г.

426

5

–

431

Бюджетните принципи, които се прилагат за ЕФР, гарантират, че общите парични ресурси за бюджетния период са винаги достатъчни за извършване на всички плащания. Действително всички вноски от държавите членки са равни на общата сума на бюджетните кредити за плащания за съответния бюджетен период.

Вноските от държавите членки за ЕФР обаче се изплащат на три транша за година, докато плащанията подлежат на сезонност.

С цел касовите ресурси да бъдат винаги достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат направени в даден месец, редовно се обменя информация за касовата наличност между касата на Комисията и съответните разплащателни отдели.

В допълнение към горното, в контекста на касовите операции на ЕФР автоматичните инструменти за управление ежедневно гарантират наличието на достатъчна ликвидност по всяка банкова сметка на ЕФР.

6.   ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕФР са доверителният фонд „Беку“, Доверителният фонд на ЕС за Африка и Европейската комисия. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕФР и поради това не са необходими специални изисквания за оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

ЕФР няма отделно управление, тъй като се управлява от Комисията. Финансовите права на служителите на ключова ръководна длъжност в ЕС, в това число Комисията, са посочени в консолидираните годишни отчети на Европейския съюз в раздел 7.2 „Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност“.

7.   СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на подписването на настоящите отчети счетоводителят на ЕФР не е забелязал, нито му е било докладвано за някакви съществени въпроси, които биха наложили отделно оповестяване в тази част. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха подготвени, като бяха използвани най-актуалните налични данни, и това е отразено в представената по-горе информация.

8.   РАВНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

Икономическият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче е основан на правилата за касова отчетност. Тъй като икономическият и бюджетният резултат обхващат едни и същи оперативни трансакции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции. Бележките към таблицата предоставят допълнителна информация относно естеството на ключовите позиции за равнение.

милиони евро

 

2023 г.

2022 г.

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

(2 249 )

(2 813 )

Приходи

 

 

Вземания, които не засягат бюджетния резултат

(11 )

(5 )

Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани

(2 )

(3 )

Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година

12

19

Нетен ефект на предварителното финансиране

36

37

Начислени приходи (нетни)

(54 )

(82 )

Разходи

 

 

Разходи за текущата година, още неизплатени

(55 )

16

Разходи от предходни години, платени през текущата година

(349 )

(408 )

Нетен ефект на предварителното финансиране

556

244

Начислени разходи (нетни)

59

607

БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

(2 056 )

(2 387 )

8.1.   РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — ПРИХОДИ

Бюджетните приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години.

Вземанията, които не засягат бюджетния резултат, се записват в икономическия резултат, но от бюджетна перспектива не могат да се смятат за приходи, тъй като получената сума се прехвърля към резервите и не може да бъде отново поета като задължение без решение на Съвета.

Вземанията, които са установени през текущата година, но все още не са събрани, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като не са част от бюджетните приходи. Напротив, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към икономическия резултат за целите на равнението.

Нетният ефект на предварителното финансиране се отнася до уравняването на предварителното финансиране със сумите, събрани от бенефициерите. Тези парични постъпления представляват бюджетни приходи, но не оказват влияние върху икономическия резултат и следователно трябва да бъдат добавени за целите на равнението.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус корекцията на начислените приходи от предходната година.

8.2.   РАВНЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИ — РАЗХОДИ

Разходите за текущата година, още неизплатени, трябва да се добавят за целите на равнението, тъй като те са включени в икономическия резултат, но не са част от бюджетните разходи. Обратно, разходите от предходни години, платени през текущата година, трябва да бъдат приспаднати от икономическия резултат за целите на равнението, тъй като те са част от бюджетните разходи за текущата година, но или нямат отражение върху икономическия резултат, или намаляват разходите в случай на корекции.

Паричните постъпления от анулирани плащания не засягат икономическия резултат, но засягат бюджетния резултат.

Нетният ефект на предварителното финансиране е комбинация от новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година (признати като бюджетни разходи за годината), и изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕФР, но за които все още не е съобщено на ЕФР. Взема се предвид само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус корекцията на начислените разходи от предходната година.

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС, КОНСОЛИДИРАНИ В ЕФР

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД „БЕКУ“ ЗА 2023 г.  (8)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 234 и 235 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (9), и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие (ФР на ЕФР) (10), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, породени от криза, или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават от Европейската комисия с решение след консултация или одобрение от Европейския парламент и Съвета. Това решение включва учредително споразумение с други донори.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

Намесата на Съюза има добавена стойност: целите на доверителните фондове на Съюза, по-специално поради своя мащаб или потенциални последици, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище, а използването на съществуващите финансови инструменти не би било достатъчно за постигане на целите на политиката на Съюза;

—

Доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—

Доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—

Целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—

Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС за Африка, извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Колумбия“, с който се подпомага изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ бе създаден с цел насърчаване на стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република (ЦАР). Основната му цел, посочена в учредителното споразумение, е „да предоставя последователна целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за излизането и възстановяването на Централноафриканската република от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да подпомага съседните страни да се справят с последствията от кризата“.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на програми въз основа на договорени цели. От създаването си през юли 2014 г. доверителният фонд на ЕС „Беку“ е приел 22 програми и е достигнал до над 2,5 милиона бенефициери. Програмите са предназначени за подпомагане на Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. По-конкретно доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага икономическото възстановяване и създаването на работни места и да насърчава социалното сближаване и помирението.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния комитет. Управителният съвет и оперативният комитет на доверителния фонд на ЕС „Беку“ се състоят от представители на донорите, Комисията, Европейския парламент, представител на органите на Централноафриканската република и наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Основната задача на съвета е да установи и преразглежда цялостната стратегия на доверителния фонд. Оперативният съвет отговаря за подбора на действията, финансирани от Фонда, и контролира тяхното изпълнение. Той също така одобрява годишните отчети и годишните доклади относно дейностите, финансирани от доверителния фонд.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ се финансира чрез вноски от донори.

Годишни отчети

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Доверителния фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република, Доверителния фонд на ЕС „Беку“ и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителните фондове на Съюза. Счетоводителят отговаря за определянето на счетоводните процедури и сметкоплана, които са общи за всички доверителни фондове на Съюза. Вътрешният одитор на Комисията, OLAF и Сметната палата упражняват спрямо доверителните фондове на Съюза същите правомощия като упражняваните от тях спрямо останалите действия, извършвани от Комисията. Доверителните фондове на Съюза подлежат всяка година на независим външен одит.

Състав на годишните счетоводни отчети

Годишните отчети обхващат периода от 1 януари до 31 декември и се състоят от финансови отчети и отчети за изпълнението на бюджета. Докато финансовите отчети и допълнителните бележки се изготвят на базата на текущо начисляване, отчетите за изпълнението на бюджета се основават предимно на движението на парични средства.

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети подлежат на независим външен одит. Предварителните годишни отчети, изготвени от счетоводителя, се предават до 15 февруари на следващата година на оперативния комитет, който след това ги предава на одиторското дружество, избрано от субекта след тръжна процедура. След одита счетоводителят изготвя окончателните годишни отчети и ги представя на оперативния комитет за одобрение (член 8.3.4, буква в).

Годишните отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

През юли 2014 г. ЕС стартира първия си доверителен фонд, наречен „Беку“ (т.е. надежда на езика санго), за да подпомогне Централноафриканската република (ЦАР) и нейното население след кризата от 2013 г. Доверителният фонд на ЕС „Беку“ има за цел да гарантира достъп до основни услуги (предимно здравеопазване, водоснабдяване и канализация), да подпомага развитието на селските райони и икономическото възстановяване и да насърчава помирението. От създаването на доверителния фонд на ЕС „Беку“ в рамките му са финансирани 22 програми и подкрепата е достигнала до над половината от населението на държавата.

През 2023 г. положението по отношение на сигурността в ЦАР се характеризираше с увеличаване на инцидентите, свързани със сблъсъци между Централноафриканските въоръжени сили и Коалицията на патриотите за Централноафриканската република, но броят на смъртните случаи, свързани с въоръжено насилие, намалява. Освен това при повечето бойни действия в периферните региони на страната се отчита значително намаляване на насилието срещу цивилни лица.

В политически план през август беше приета нова конституция и бе постигнат напредък в подкрепяната от президента Туадера борба срещу безнаказаността. Например Специалният наказателен съд арестува и осъди за военни престъпления Абдулайе Хисен, военачалник и политик от Централноафриканската република.

През 2023 г. дестабилизирането на съседните държави повиши напрежението в политически план и във връзка със сигурността в ЦАР. Конфликтът в Судан доведе до масов приток на разселени лица в префектура Вакага. На последно място, установяването на две нови въоръжени групи от Чад в крайните северни райони на ЦАР повишава напрежението между двете държави и води до разселване на населението.

В тази трайно нестабилна ситуация през август 2023 г. 3,4 милиона души са имали спешна нужда от хуманитарна помощ, което представлява 56 % от населението на Централна Африка. Макар и тревожна, тази ситуация е стабилна в сравнение с 2022 г. Секторите с най-голям брой нуждаещи се хора през 2023 г. са водоснабдяването, канализацията и хигиената, безопасността на храните, здравеопазването и закрилата. С отдалечаването на конфликтите от основните градски райони на страната, броят на вътрешно разселените лица в ЦАР продължава да намалява за трета поредна година. По този начин той достигна до най-ниското си равнище от 2016 г. насам, като към 31 август 2023 г. разселените лица бяха 489 000 души (в сравнение с 515 700 души през 2022 г.).

Основни постижения в конкретни целеви области

Основните постижения през 2023 г., представени по-долу, отразяват основните специфични цели/области на намеса на доверителния фонд.

В областта на достъпа до услуги продължи подкрепата по линия на доверителния фонд „Беку“ за секторите на здравеопазването и на водоснабдяването, канализацията и хигиената.

През 2023 г. още 44 566 души се възползваха от подобрен достъп до услуги за водоснабдяване, канализация и хигиена (EHA — показател 1.1), с което общият брой на бенефициерите стана 1 068 695 души от стартирането на фонда.

През 2023 г. бяха осъществени 55 289 медицински консултации и здравни интервенции (показател 1.2), което представлява значителен спад в сравнение с предходните години поради приключването на проектите, свързани с третото направление на програма „Здравеопазване“ в края на 2022 г. Медицинските консултации представляват 63 % от предоставените здравни интервенции, а психо-социалната подкрепа — 24 %. Следва да се отбележи, че броят на консултациите и интервенциите, свързани с майчиното и детското здраве и с ваксинациите, намаля драстично през 2023 г., въпреки че през годините от началото на проектите по „Здравеопазване“ дялът им беше постоянен.

В областта на социалното сближаване по-голямата част от дейностите, изпълнявани с подкрепата на доверителния фонд „Беку“, имаха за цел овластяване на жените и борба срещу насилието, основано на пола, както и укрепване на средствата за масова информация в страната. През 2023 г. 32 529 момичета или жени се възползваха от дейности за социално-икономическо овластяване в 13 от 20-те префектури на страната (показател 2.1), от които повече от половината бенефициери (58 %) получиха икономическа подкрепа, 30 % получиха социално-икономическа подкрепа, а 12 % получиха социална подкрепа. 4 092 лица, преживели насилие, основано на пола, бяха подпомогнати по линия на „Беку“ (показател 2.2) с психо-социална подкрепа, медицински грижи, правна помощ, доставка на т. нар. dignity kits (комплекти с дамски хигиенни продукти и други артикули) и др.

На национално равнище техническата помощ, която се осигурява на Министерството за закрила на жените, семействата и децата (MPFFPE) и на съответните секторни министерства, допринася за формализирането, укрепването и хармонизирането на усилията за повишаване на осведомеността относно насилието, основано на пола.

В областта на подпомагането на икономическото възстановяване и възстановяването на производствените сектори доверителният фонд „Беку“ подпомогна както промишленото, така и ориентираното към изхранването селско стопанство, като подкрепи земеделски групи и дребни земеделски стопани, насърчи създаването на работни места (трудоемка работа, професионално обучение, развитие на дейности, генериращи доходи) и улесни достъпа до финансови услуги за малки предприятия и физически лица. През 2023 г. 28 093 души получиха подкрепа за установяването на генерираща приходи дейност (показател 3.4), което представлява 30 % от цялостната стойност на показателя от стартирането на фонда. В допълнение през 2023 г. 5 551 дребни земеделски стопани бяха подпомогнати да увеличат своето производство по устойчив начин (показател 3.3) по линия на проектите RELSUDE ACTED и PAPEUR Rural. По линия на проекта PAPEUR Rural продължава подпомагането на 35 кооперации, създадени през предходни години, като в този контекст различни видове помощ достигна до още 5 498 кооператори. През годината 3 469 души се възползваха от дейности за професионално обучение (показател 3.6), което представлява увеличение с 40 % спрямо предходната година. Постепенното финализиране на дейностите за възстановяване на центровете за обучение и за обучение на обучаващи по линия на проекта DEVRUR II позволи да се ускорят дейностите за обучение за бенефициерите през 2023 г.

Бюджет и изпълнение на бюджета

До края на 2023 г. вноските в доверителния фонд „Беку“ възлизаха на над 310 милиона евро. На 31 декември 2021 г. доверителният фонд приключи с поемането на задължения и сключването на договори за всички получени вноски с изключение на средствата, заделени за мониторинг, оценка, одит и комуникация, за които все още могат да бъдат сключвани договори след тази дата.

През 2023 г. бяха сключени пет нови договора, чиято обща стойност възлиза на 128 303 EUR. Тези договори бяха свързани с дейности за одит и комуникация.

През 2023 г. бяха изплатени над 19 милиона евро; общият размер на плащанията достигна над 283 милиона евро от създаването на доверителния фонд на ЕС „Беку“.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—

предварителното финансиране: намаля със 7 420 хиляди евро в резултат на приключването на дейността на доверителния фонд и последвалото намаляване на броя на новите договори: през 2023 г. бяха подписани само 4 договора, свързани с дейности по одит, оценка и комуникация, на стойност 111 хиляди евро;

—

финансовите пасиви: увеличиха се с 18 449 хиляди евро главно поради факта, че получените вноски от донорите бяха по-високи от нетните разходи, разпределени на донорите;

—

оперативните разходи: увеличиха се с 4 027 хиляди евро в резултат на увеличението на прогнозните разходи на 3 програми: „Възстановяване“, „Основни здравни грижи“ и „Градско развитие“.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро

 

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Предварително финансиране

 

–

336

 

 

–

336

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Предварително финансиране

 

3 745

10 829

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

 

3 462

3 595

Пари и парични еквиваленти

 

28 420

4 316

 

 

35 627

18 740

ОБЩО АКТИВИ

 

35 627

19 076

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Финансови пасиви

 

(31 001 )

(12 552 )

 

 

(31 001 )

(12 552 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Задължения

 

–

(4 563 )

Начислени разходи

 

(4 626 )

(1 961 )

 

 

(4 626 )

(6 524 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

(35 627 )

(19 076 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

–

–

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро

 

 

2023 г.

2022 г.

ПРИХОДИ

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

Приходи от дарения

 

24 550

21 504

Събиране на разходи

 

717

42

 

 

25 268

21 546

Приходи от операции с размяна

 

 

 

Финансови приходи

 

636

40

 

 

636

40

Общо приходи

 

25 904

21 586

РАЗХОДИ

 

 

 

Оперативни разходи

 

(24 278 )

(20 251 )

Финансови разходи

 

–

(12 )

Други разходи

 

(1 626 )

(1 323 )

Общо разходи

 

(25 904 )

(21 586 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

–

–

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро

 

2023 г.

2022 г.

Икономически резултат за годината

–

–

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

7 420

811

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

132

851

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

18 450

9 385

Увеличение/(намаление) на задълженията

(4 563 )

1 716

Увеличение/(намаление) на начислените разходи

2 665

(12 240 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

24 104

524

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

24 104

524

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

4 316

3 792

Пари и парични еквиваленти в края на годината

28 420

4 316

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА ЗА 2023 г.  (11)

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД НА ЕС ЗА АФРИКА

Обща информация относно доверителните фондове на Съюза

Създаване

В съответствие с членове 234 и 235 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза (ФР на ЕС) (12), и член 35 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие (ФР на ЕФР) (13), Европейската комисия може да създава доверителни фондове на Съюза за външни дейности („доверителни фондове на ЕС“). Доверителните фондове на Съюза се създават по силата на споразумение, сключено с други донори, за действия при спешни ситуации и след спешни ситуации, породени от криза, или за тематични действия.

Доверителните фондове на Съюза се създават от Европейската комисия с решение след консултация или одобрение от Европейския парламент и Съвета. Това решение включва учредително споразумение с други донори.

Доверителните фондове на Съюза се създават и изпълняват само при следните условия:

—

Намесата на Съюза има добавена стойност: целите на доверителните фондове на Съюза, по-специално поради своя мащаб или потенциални последици, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на национално равнище, а използването на съществуващите финансови инструменти не би било достатъчно за постигане на целите на политиката на Съюза;

—

Доверителните фондове на Съюза осигуряват ясна политическа видимост на Съюза и управленски преимущества, както и по-добър контрол от страна на Съюза върху рисковете и плащането на вноските на Съюза и на другите донори;

—

Доверителните фондове на Съюза не дублират други съществуващи пътища за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо;

—

Целите на доверителните фондове на Съюза съответстват на целите на инструмента на Съюза или на бюджетната позиция, от които се финансират.

Съществуващи доверителни фондове на ЕС

Към днешна дата Комисията е създала четири доверителни фонда на ЕС:

—

Доверителен фонд на ЕС „Беку“, чиято цел е да подпомогне всички аспекти на излизането от кризата на Централноафриканската република и нейните усилия за възстановяване. Създаден на 15 юли 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Мадад“ — регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия. Създаден на 15 декември 2014 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС за Африка, извънреден доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка. Създаден на 12 ноември 2015 г.;

—

Доверителен фонд на ЕС „Колумбия“, с който се подпомага изпълнението на мирното споразумение в ранното възстановяване и стабилизиране след конфликти. Създаден на 12 декември 2016 г.

Мисия

Основните цели на ДФЕС Африка са да подкрепя всички аспекти на стабилността и да допринася за по-доброто управление на миграцията, както и да преодолява първопричините за дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция, по-специално чрез насърчаване на устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието и чрез предотвратяване на нарушенията на правата на човека.

Главни оперативни дейности

Доверителният фонд на Съюза обединява ресурси от различни донори за финансиране на действие въз основа на договорени цели. ДФЕС Африка действа в три основни географски области, а именно региона на Сахел и района на езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. В зависимост от конкретния случай отговарящите на условията съседни държави могат да се възползват от проектите по линия на доверителния фонд. Доверителният фонд е създаден за ограничен срок, за да се осигурят краткосрочни и средносрочни ответни действия по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени регионите.

Управление

Управлението на доверителния фонд на ЕС за Африка се осигурява от Европейската комисия, която действа и като секретариат на неговите два управителни органа — управителния съвет и оперативния комитет на доверителния фонд. Съветът на доверителния фонд и оперативният комитет на ДФЕС Африка са съставени от представители на донорите и на Комисията, както и от представители на неучастващите държави членки, на органите на допустимите държави и на регионални организации като наблюдатели. Правилата за състава на управителния съвет и неговият вътрешен правилник се определят в учредителното споразумение на доверителния фонд на Съюза.

Основната задача на съвета е да установи и преразглежда цялостната стратегия на доверителния фонд. Оперативният съвет отговаря за подбора на действията, финансирани от Фонда, и контролира тяхното изпълнение. Той също така одобрява годишните отчети и годишните доклади относно дейностите, финансирани от доверителния фонд.

Източници на финансиране

Доверителният фонд на ЕС за Африка се финансира чрез вноски от донори.

Основа за изготвяне на отчетите

Правната рамка и сроковете за изготвяне на годишните отчети са определени в Споразумението за създаване на Извънредния доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка и неговите вътрешни правила („Учредителното споразумение“). Съгласно това учредително споразумение годишните отчети се изготвят в съответствие с правилата, приети от счетоводителя на Комисията (счетоводни правила на ЕС — СПЕС), които се основават на международно приетите счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS).

Счетоводител

Въз основа на Учредителното споразумение счетоводителят на Комисията изпълнява функциите на счетоводител на доверителния фонд.

Състав на годишните счетоводни отчети

Годишните отчети обхващат периода от 1 януари до 31 декември и се състоят от финансови отчети и отчети за изпълнението на бюджета. Докато финансовите отчети и допълнителните бележки се изготвят на базата на текущо начисляване, отчетите за изпълнението на бюджета се основават предимно на движението на парични средства.

Процес от предварителните отчети до освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Годишните отчети подлежат на независим външен одит. Предварителните годишни отчети, изготвени от счетоводителя, се предават до 15 февруари на следващата година на оперативния комитет, който след това ги предава на одиторското дружество, избрано от субекта след тръжна процедура. След одита счетоводителят изготвя окончателните годишни отчети и ги представя на оперативния комитет за одобрение.

Годишните отчети на доверителния фонд на ЕС „Беку“ са консолидирани в годишните отчети на Европейския фонд за развитие.

Оперативни акценти

Постигнати резултати през годината

Тъй като на 31 декември 2021 г. изтече периодът на договаряне, считано от януари 2022 г. по Доверителния фонд на ЕС за Африка не се финансират нови финансови задължения или допълнителни бюджетни средства. Могат да бъдат договаряни единствено финансови ангажименти, свързани с административни дейности като одити, оценки, мониторинг и комуникационни дейности. Програмите по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка ще продължат да се изпълняват до края на 2025 г.

През 2023 г. Доверителният фонд на ЕС за Африка доказа също така, че е бърз и ефективен инструмент за изпълнение, като чрез него беше улеснен политическият диалог с африканските държави партньори, бяха приложени иновативни подходи и бяха постигнати осезаеми резултати в трите региона (Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка).

В региона на Африканския рог през 2023 г. продължиха да са налице последиците от изменението на климата. Тежки наводнения в Сомалия, Кения, Етиопия и Южен Судан причиниха смъртта на десетки хора и доведоха до разселването на над 2 милиона души, а кризата с продоволствената несигурност се задълбочи в целия регион. Икономическите, социалните и свързаните със сигурността предизвикателства са сериозни и безспирни, а въоръженият конфликт, който избухна в Судан през април 2023 г., оказа въздействие в целия регион. Вследствие на това понастоящем Судан е държавата с най-голям брой разселени лица и с най-сериозната криза, свързана с разселване на деца, в света според ВКБООН. Ситуацията по отношение на сигурността в Сомалия обаче изглежда леко се подобрява, а Кения и Джибути продължават по своя път към стабилност въпреки текущите предизвикателства.

В този белязан от трудности контекст Доверителният фонд на ЕС съобщи, че през първата половина на 2023 г. е постигнат най-високият резултат за предоставяне на хранителна помощ за полугодие от стартирането на Доверителния фонд на ЕС в Африканския рог. През тези първи шест месеца 433 728 души се възползваха от доставките на хранителна помощ от Доверителния фонд на ЕС, т.е. 15 % от общия брой на бенефициерите към настоящия момент (2 833 594 души). Това ниво на резултати бе постигнато по-специално чрез разпространението на продукт в прахообразна форма, съдържащ множество микроелементи, сред деца под петгодишна възраст и чрез хранене на място в училищата в Судан.

По аналогичен начин Доверителният фонд на ЕС съобщи, че през това полугодие е постигнат най-високият резултат за шестмесечие по отношение на подпомагани или закриляни мигранти, бежанци, завърнали се лица и вътрешно разселени лица (най-вече за Судан) — 103 436 души от подпомогнатите досега 198 826 души.

Доверителният фонд на ЕС също така подпомага усилията за стабилизиране и опазване на мира в региона, като общо 65 369 служители от държавни и недържавни участници се възползват от дейностите за изграждане на капацитет във връзка с умения, свързани с мира, сигурността и управлението, включително 2 392 нови бенефициери през първата половина на 2023 г. През тази година повечето резултати са постигнати в региона Гамбела в Етиопия и в Южен Судан.

През 2023 г. регионът на Сахел и езерото Чад бе изправен пред многобройни икономически и хуманитарни предизвикателства, като например инфлация, забавен икономически растеж, затруднения с дълга, продоволствена криза, разселване, миграция, криза със сигурността и насилие.

Инвестирането в човешкия капитал представлява основен подход на Доверителния фонд на ЕС при оказването на подкрепа за създаването на работни места в региона. През първата половина на 2023 г. чрез финансираните по линия на Доверителния фонд на ЕС програми бяха създадени или подпомогнати 11 087 работни места, повечето от тях в Нигер, Гвинея и Сенегал. Техническото и професионално образование и обучение (ТПОО) и развитието на уменията са от ключово значение за подобряването на производителността на труда, като 23 266 души се възползваха от ТПОО и развитие на уменията.

Също през първата половина на 2023 г. Доверителният фонд на ЕС финансира дейности, насочени към повишаването на осведомеността за рисковете, свързани с незаконната миграция, като достигна до 2 943 412 души. Доверителният фонд на ЕС подпомогна 420 доброволни връщания и реинтеграцията на 509 завърнали се мигранти. От стартирането на Доверителния фонд на ЕС досега 73 215 завърнали се мигранти са се възползвали от подпомагане на доброволното връщане, а 91 642 души са се възползвали от подпомагане на реинтеграцията в региона на Сахел и езерото Чад.

В контекста на изключително напрегната ситуация със задълбочаването на кризата със сигурността в региона, през първата половина на 2023 г. по финансирани по линия на Доверителния фонд на ЕС програми 11 520 души преминаха обучение относно управлението, предотвратяването на конфликти и правата на човека в региона на Сахел и езерото Чад. Значително постижение през полугодието бе обучението на 8 823 души в Мали за подпомагане на процеса по провеждане на референдум, който доведе до приемането на нова конституция през юни. Освен това 1 397 417 души участваха в дейности, свързани с предотвратяването на конфликти и с правата на човека. Накрая, по финансирани по линия на Доверителния фонд на ЕС програми бяха предоставени 10 034 броя оборудване за гражданските институции и силите за сигурност с цел укрепване на управлението и сигурността.

Макар че през 2023 г. продължиха да се наблюдават последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна, годината бе белязана от няколко непредвидени кризи, които засегнаха страните в Северна Африка и съседните им държави, включително Судан, Нигер, а напоследък и Палестинските територии, като това доведе до продължаващия политически и икономически спад в регионите, както и до допълнително напрежение и миграционни движения. Що се отнася до 2023 г., незаконното преминаване на границата по маршрута през Централното Средиземноморие — от Тунис и Либия до Италия и Малта — през 2023 г. нарасна с 50 % в сравнение с 2022 г., като общият брой на пристигащите бе 157 951 души. През 2023 г. Тунис продължава да бъде държавата, от която заминават най-много хора към Италия (и ЕС), следвана от Либия. През 2023 г. от Гвинея и Тунис продължиха да пристигат най-много хора в Италия, като от всяка от тези държави са пристигнали по 17 000 души, следвани от Кот д’Ивоар и Бангладеш. По аналогичен начин натискът по маршрутите през Западното Средиземноморие и през Атлантическия океан се повиши значително в сравнение със същия период през миналата година, като броят на пристигащите бе 56 039 души (увеличение с +95 % в сравнение с 2022 г.).

Бюджет и изпълнение на бюджета

През 2023 г. не са изпълнявани нови програми и не са предоставяни допълнителни бюджетни средства в нито един от трите региона, обхванати от Доверителния фонд на ЕС за Африка, тъй като периодът на договаряне изтече на 31 декември 2021 г. Общата сума, за която е поето задължение за оперативни и административни разходи от стартирането на Доверителния фонд на ЕС за Африка, е в размер на 5 053,27 милиона евро. Размерът на одобрените оперативни програми от стартирането на Доверителния фонд на ЕС за Африка възлиза на 1 810 милиона евро за региона на Африканския рог; 2 217,8 милиона евро за региона на Сахел и езерото Чад и 907,3 милиона евро за региона Северна Африка.

През 2023 г. бяха сключени 28 нови договора, чиято обща стойност възлиза на 5,08 милиона евро. Тези договори бяха свързани само с административни дейности (одит, оценка, комуникация, мониторинг), тъй като, считано от 31 декември 2021 г., вече не могат да бъдат финансирани оперативни програми или дейности.

Плащанията през 2023 г. достигнаха 332,4 милиона евро, което е със 110 милиона евро по-малко в сравнение с 2022 г. (442 милиона евро). Размерът на плащанията през 2023 г. е по-малък поради изтичането на периода на изпълнение на няколко проекта.

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

Във финансовите отчети въздействието на горепосочените дейности е най-видимо в:

—

предварителното финансиране: намаля със 122 362 хиляди евро в резултат на приключването на дейността на доверителния фонд и последвалото намаляване на броя на новите договори: през 2023 г. са подписани само 28 договора, свързани с административни дейности: одит, оценка, комуникация и мониторинг, на стойност 5,08 милиона евро;

—

финансовите пасиви: намаляха със 70 236 хиляди евро главно поради факта, че получените през годината вноски бяха по-малко от нетните разходи, разпределени на донорите;

—

оперативните разходи: намаляха с 203 251 хиляди евро в резултат на приключването на дейността на доверителния фонд, което доведе до намаляване на броя на неприключените договори, а оттам и до намаляване на разходите.

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

хиляди евро

 

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Финансови активи

 

3 949

1 943

Предварително финансиране

 

18 254

14 927

 

 

22 204

16 870

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Предварително финансиране

 

178 366

304 055

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

 

22 396

35 914

Пари и парични еквиваленти

 

177 553

157 587

 

 

378 315

497 556

ОБЩО АКТИВИ

 

400 519

514 426

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Финансови пасиви

 

(264 555 )

(334 791 )

 

 

(264 555 )

(334 791 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Задължения

 

(14 261 )

(30 975 )

Начислени разходи

 

(121 704 )

(148 660 )

 

 

(135 965 )

(179 635 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

(400 519 )

(514 426 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

–

–

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

хиляди евро

 

 

2023 г.

2022 г.

ПРИХОДИ

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

Приходи от дарения

 

408 274

605 739

Събиране на разходи

 

179

754

 

 

408 453

606 493

Приходи от операции с размяна

 

 

 

Финансови приходи

 

4 865

251

Други приходи от размяна

 

13 446

18 902

 

 

18 311

19 152

Общо приходи

 

426 764

625 645

РАЗХОДИ

 

 

 

Оперативни разходи

 

(387 294 )

(590 545 )

Финансови разходи

 

(434 )

(643 )

Други разходи

 

(39 036 )

(34 457 )

Общо разходи

 

(426 764 )

(625 645 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

–

–

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

хиляди евро

 

2023 г.

2022 г.

Икономически резултат за годината

–

–

Оперативни дейности

 

 

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

122 362

173 980

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

13 517

9 425

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

(70 236 )

(190 739 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

(16 715 )

(22 168 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи

(26 956 )

9 272

Инвестиционни дейности

 

 

Увеличение/намаление на недериватните финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

(2 007 )

(1 943 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

19 966

(22 172 )

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

19 966

(22 172 )

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

157 587

179 759

Пари и парични еквиваленти в края на годината

177 553

157 587

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕФР И ДОВЕРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ НА ЕС  (14)

КОНСОЛИДИРАН СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

милиони евро

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Финансови активи

91

69

Предварително финансиране

592

503

Вземания по операции с размяна

5

7

 

689

580

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

Финансови активи

3

3

Предварително финансиране

1 137

1 711

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

50

66

Пари и парични еквиваленти

807

1 189

 

1 997

2 970

ОБЩО АКТИВИ

2 686

3 550

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Финансови пасиви

(85 )

(101 )

 

(85 )

(101 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

Задължения

(406 )

(462 )

Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди

(1 110 )

(1 282 )

 

(1 516 )

(1 744 )

ОБЩО ПАСИВИ

(1 600 )

(1 845 )

НЕТНИ АКТИВИ

1 086

1 705

ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ

 

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР

54 566

65 100

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР

2 252

2 252

Икономически резултат, пренесен от предходни години

(53 484 )

(62 834 )

Икономически резултат за годината

(2 249 )

(2 813 )

НЕТНИ АКТИВИ

1 086

1 705

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

милиони евро

 

2023 г.

2022 г.

ПРИХОДИ

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

Дейности по събиране

15

19

Приходи от дарения за доверителните фондове

122

169

 

136

188

Приходи от операции с размяна

 

 

Финансови приходи

14

3

Други приходи

56

96

 

70

99

Общо приходи

207

287

РАЗХОДИ

 

 

Инструменти за помощ

(1 870 )

(2 331 )

Разходи, направени от други субекти

(3 )

(1 )

Разходи, направени от доверителните фондове

(412 )

(611 )

Разходи за съфинансиране

(8 )

4

Финансови разходи

(7 )

(7 )

Други разходи

(157 )

(155 )

Общо разходи

(2 456 )

(3 100 )

ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

(2 249 )

(2 813 )

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

милиони евро

 

2023 г.

2022 г.

Икономически резултат за годината

(2 249 )

(2 813 )

Оперативни дейности

 

 

Увеличение на капитала — вноски

1 630

2 458

(Увеличение)/намаление на вноските в доверителните фондове

–

–

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

486

414

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

18

16

Увеличение/(намаление) на провизиите

2

1

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

(18 )

(54 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

(56 )

(96 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи и на приходите за бъдещи периоди

(172 )

120

Други непарични движения

–

-

Инвестиционни дейности

 

 

(Увеличение)/намаление на финансовите активи на разположение за продажба

(22 )

(33 )

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

(382 )

12

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

(382 )

12

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

1 189

1 177

Пари и парични еквиваленти в края на годината

807

1 189

КОНСОЛИДИРАН ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

милиони евро

 

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (A)

Непоискани средства — активни ЕФР (B)

Поискан капитал на фонда — активни ЕФР (C) = (A)-(B)

Натрупани резерви (D)

Поискан капитал на фонда от пренесени закрити ЕФР (E)

Общо нетни активи (C)+(D)+(E)+(F)

САЛДО КЪМ 31.12.2021 Г.

72 998

10 355

62 643

(62 834 )

2 252

2 061

Увеличение на капитала — вноски

(43 )

(2 500 )

2 457

–

–

2 457

Икономически резултат за годината

–

–

–

(2 813 )

–

(2 813 )

САЛДО КЪМ 31.12.2022 Г.

72 955

7 855

65 100

(65 647 )

2 252

1 705

Увеличение на капитала — вноски

(185 )

(1 815 )

1 630

 

 

1 630

Закриване на 8-ия ЕФР

(12 164 )

 

(12 164 )

12 164

 

–

Икономически резултат за годината

 

 

–

(2 249 )

 

(2 249 )

САЛДО КЪМ 31.12.2023 Г.

60 607

6 040

54 566

(55 733 )

2 252

1 086

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕФР

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

 КОНТЕКСТ 72

1.1.

 Предишни ЕФР 72

1.2.

 10-и и 11-и ЕФР 73

2.

 ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ 74

2.1.

 ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ 74

2.2.

 РЕСУРСИ 79

2.3.

 ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ 79

3.

 РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ 90

1.   КОНТЕКСТ

Създаден през 1959 г., Европейският фонд за развитие е основният инструмент за предоставяне на помощ от ЕС за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и с Отвъдморските страни и територии (OCT). Основната му цел е да намали и в крайна сметка да изкорени бедността.

ЕФР е създаден по силата на вътрешно споразумение на представителите на държавите членки и се управлява от специален комитет. Ресурсите на ЕФР са ad hoc вноски от държавите — членки на ЕС, които вземат решение относно общата сума, която ще бъде разпределена за фонда (за период от пет години). В допълнение към тези вноски, държавите членки могат също да сключват споразумения за съфинансиране или да правят доброволни финансови вноски за ЕФР. Европейската комисия отговаря за финансовото изпълнение на операциите, провеждани с ресурси на ЕФР. Европейската инвестиционна банка управлява Инвестиционния механизъм.

ЕФР е фонд, който функционира на многогодишен принцип. Всеки ЕФР се сключва за период от около пет години и се урежда от свой собствен финансов регламент. Вътрешното споразумение за създаване последния ЕФР (на 11-ия ЕФР (2014—2020 г.) влезе в сила на 1 март 2015 г. От 2021 г. сътрудничеството с държавите от АКТБ е включено в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС). Текущите проекти обаче, финансирани по линия на ЕФР, ще продължат да се изпълняват съгласно съответното правно основание за ЕФР.

Настоящият доклад се изготвя в съответствие с член 39 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР (15). В него е предоставена информация за приходните и разходните операции на ЕФР с акцент върху важните събития, които са оказали значително въздействие върху финансовото изпълнение през годината.

Като се има предвид, че няма текущи операции по предходни ЕФР (16), настоящият доклад включва данни само за 10-ия и 11-ия ЕФР.

1.1.   Предишни ЕФР

6-И И 7-И ЕФР

6-ият ЕФР бе закрит през 2006 г., а 7-ият ЕФР — през 2008 г.

В съответствие с член 1, параграф 2, буква б) от Вътрешното споразумение, приложимо за 9-ия ЕФР, салдата и отменените задължения от предишни ЕФР бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

8-И И 9-И ЕФР

2021 година отбеляза финансовото и оперативното приключване на Осмия ЕФР на обща стойност от 10 374 милиона евро. Комисията обяви пред държавите членки приключването на 8-ия ЕФР в съобщението, което беше представено на Съвета през октомври 2021 г.

Всички дейности на 8-ия ЕФР са приключени, всички проверки и дейности за контрол са извършени и всички договори и финансови решения са приключени в отчетите на ЕФР. Средствата по всички нареждания за събиране на вземания, които все още са били неуредени след оперативното приключване, са събрани или събирането им е отменено, с изключение на 10 нареждания за събиране на вземания (в т.ч. 6 съдебни дела, следени от Правната служба). В съответствие с Решение C(2003) 19044 на Комисията тези нареждания за събиране на вземания бяха прехвърлени към 9-ия ЕФР.

Приключването на 9-ия ЕФР напредва добре. Все още има 10 неприключени договора, 6 от които са свързани с действия в Южен Судан (Решение 2011/315/ЕС на Съвета (17)). Решението за тях е взето след клаузата за изтичане на срока на действие на 9-ия ЕФР и по принцип те трябва да бъдат приключени през 2024 г.

През периода 2015—2023 г. Комисията извърши пет възстановявания на средства по 8-ия/9-ия ЕФР на обща стойност 1 911,1  (18) милиона евро. Остатъкът от 7,8 милиона евро беше възстановен през януари 2024 г (19). в контекста на плащането на първия транш от вноските на държавите членки в ЕФР за 2024 г.

1.2.   10-и и 11-и ЕФР

Споразумението за партньорство ЕО-АКТБ бе подписано на 23 юни 2000 г. в Котону от държавите — членки на Европейската общност, и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). То влезе в сила на 1 април 2003 г. (в което бе създаден 9-ият ЕФР). Споразумението от Котону бе изменено два пъти, първо със споразумението, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (с което бе създаден 10-ият ЕФР), второ — със споразумението, подписано в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (с което бе създаден 11-ият ЕФР).

Решение 2001/822/ЕО на Съвета на ЕС от 27 ноември 2001 г. относно асоциирането на отвъдморските държави и територии към Европейската общност („Решение за Асоцииране на отвъдморските държави и територии“) (20) влезе в сила на 2 декември 2001 г. Това решение бе изменено на 19 март 2007 г. (Решение 2007/249/ЕО на Съвета (21)).

Вътрешното споразумение за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие ревизираното Споразумение от Котону, прието от представителите на правителствата на държавите — членки на Европейската общност, през август 2013 г., влезе в сила през март 2015 г.

Съгласно Споразумението от Котону за втория период (2008—2013 г.) 10-ият ЕФР разполагаше с общ бюджет от 22 682 милиона евро. От тази сума:

—

21 966 милиона евро бяха отпуснати на държавите от АКТБ;

—

286 милиона евро на ОСТ; и

—

430 милиона евро на Комисията като разходи за подкрепа за програмирането и изпълнението на ЕФР.

Сумата за държавите от АКТБ се разделя, както следва:

—

17 766 милиона евро за национални и регионални индикативни програми;

—

2 700 милиона евро за средства в рамките на АКТБ и междурегионално сътрудничество; и

—

1 500 милиона евро за инвестиционни механизми.

По-специално по-голям дял от бюджета е предназначен за регионални програми, като по този начин се подчертава значението на регионалната икономическа интеграция като основна рамка за национално и местно развитие. Нововъведение в 10-ия ЕФР беше създаването на „насърчителни суми“ за всяка държава.

Съгласно Споразумението от Котону третият период (2014—2020 г.) от помощта на Общността за страните от АКТБ и ОСТ се финансира от 11-ия ЕФР със сумата от 30 506 милиона евро, от които:

—

29 089 милиона евро са предоставени за страните от АКТБ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 2, буква г) от Вътрешното споразумение, от които 27 955 милиона евро се управляват от Европейската комисия,

—

364,5 милиона евро са предоставени за ОСТ в съответствие с член 1.2, буква а) и член 3.1 от Вътрешното споразумение, от които 359,5 милиона евро се управляват от Европейската комисия, и

—

1 052,5 милиона евро са за Комисията за финансиране на разходите, възникнали от програмирането и изпълнението на ресурсите на 11-ия ЕФР, в съответствие с член 1.2, буква а) от Вътрешното споразумение.

2.   ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ

2.1.   ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 10-ИЯ ЕФР

10-И ЕФР

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31.12.2023 Г.

АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)

ИНСТРУМЕНТ

ПЪРВОНАЧАЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2022 Г.

УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2023 Г.

Бележки

ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ

АКТБ

Съфинансиране

0

202

 

 

202

Редовни вноски на държавите членки

21 326

(526 )

(95 )

 

20 705

МЕЖДИННА СУМА АКТБ

21 326

(324 )

(95 )

 

20 907

ОСТ

Редовни вноски на държавите членки

0

240

(0 )

 

239

МЕЖДИННА СУМА ОСТ

0

240

(0 )

 

239

 

ОБЩО 10-И ЕФР

21 326

(84 )

(96 )

 

21 146

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА 11-ИЯ ЕФР

11-И ЕФР

ИЗМЕНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ: 31.12.2023 Г.

АНАЛИЗ НА КРЕДИТИТЕ ПО ИНСТРУМЕНТИ

(милиони евро)

ИНСТРУМЕНТ

ПЪРВОНАЧАЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

УВЕЛИЧЕНИЯ/НАМАЛЕНИЯ НА КУМУЛАТИВНИТЕ РЕСУРСИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2022 Г.

УВЕЛИЧЕНИЕ ИЛИ НАМАЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ ПРЕЗ 2023 Г.

Бележки

ТЕКУЩО НИВО НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ

АКТБ

Съфинансиране

0

89

0

 

89

Вътрешни СНО на ЕК

0

1

 

 

1

Редовни вноски на държавите членки

30 060

(822 )

(74 )

 

29 164

МЕЖДИННА СУМА АКТБ

30 060

(732 )

 

 

29 255

ОСТ

Съфинансиране

0

0

 

 

0

Вътрешни СНО на ЕК

0

0

 

 

0

Редовни вноски на държавите членки

0

355

(4 )

 

351

МЕЖДИННА СУМА ОСТ

0

355

 

 

351

 

ОБЩО 11-И ЕФР

30 060

(526 )

71

 

29 605

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 10-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2023 Г.

ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 10-И ЕФР

(милиони евро)

 

КРЕДИТИ

РЕШЕНИЯ

ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА

ПЛАЩАНИЯ

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

(1)

(2)

 

(2): (1)

(3)

 

(3): (2)

(4)

 

(4): (3)

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АКТБ

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

12 297

12 288

(36)

100  %

12 264

(19)

100  %

12 199

37

99  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1 965

1 962

(4)

100  %

1 961

(0)

100  %

1 960

1

100  %

МЕЖДИННА СУМА: ПРОДОВОЛСТВЕНА СИГУРНОСТ

343

484

0

141  %

482

166

100  %

306

74

64  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

527

526

(0)

100  %

526

0

100  %

522

 

99  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

3 612

3 596

(22)

100  %

3 572

23

99  %

3 384

60

95  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1 948

1 792

(18)

92  %

1 768

(10)

99  %

1 692

(2)

96  %

Съфинансиране

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

185

175

(3)

95  %

175

(0)

100  %

173

1

99  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

5

5

(0)

110  %

5

(0)

100  %

5

1

100  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

12

11

 

91  %

11

 

100  %

11

 

100  %

Резерв, който не може да бъде мобилизиран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 8-И/9-И ЕФР

14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСТ

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

186

186

0

100  %

182

(1)

98  %

172

2

95  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

14

14

0

100  %

14

 

100  %

14

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

5

5

 

100  %

5

 

100  %

5

 

100  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

34

34

0

100  %

34

(0)

99  %

34

(0)

100  %

 

ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+Б)

21 146

21 078

(84)

100  %

20 999

158

100  %

20 477

175

98  %

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА И ПЛАЩАНИЯТА ЗА 11-ИЯ ЕФР

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2023 Г.

ВИД ПОМОЩ

АКТБ + ОСТ — 11-И ЕФР

(милиони евро)

 

КРЕДИТИ

РЕШЕНИЯ

ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА

ПЛАЩАНИЯ

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

(1)

(2)

 

(2): (1)

(3)

 

(3): (2)

(4)

 

(4): (3)

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АКТБ

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

15 369

15 329

(92)

100  %

14 723

311

96  %

12 124

1 061

82  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1 060

1 059

(0)

100  %

1 053

13

99  %

1 007

27

96  %

МЕЖДИННА СУМА: ПРОДОВОЛСТВЕНА СИГУРНОСТ

112

112

0

100  %

112

91

100  %

41

37

36  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

1 072

1 066

(1)

99  %

1 062

(0)

100  %

958

48

90  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

4 004

3 894

(13)

97  %

3 926

104

101  %

3 340

155

85  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

7 253

7 227

(59)

100  %

7 090

44

98  %

5 964

512

84  %

Съфинансиране

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

46

45

(1)

99  %

45

0

100  %

40

14

89  %

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

4

4

 

100  %

4

0

100  %

4

3

100  %

МЕЖДИННА СУМА: СРЕДСТВА В РАМКИТЕ НА АКТБ

33

33

0

100  %

33

(0)

100  %

28

0

85  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

8

6

0

75  %

6

0

100  %

6

2

100  %

Резерв, който не може да бъде мобилизиран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 10-И ЕФР

128

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 11-И ЕФР

167

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вътрешни СНО на ЕК

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

1

1

 

52  %

1

 

100  %

1

 

100  %

 

Редовни вноски на държавите членки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение на средствата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСТ

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ A — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

211

211

(0)

100  %

194

0

92  %

193

1

100  %

МЕЖДИННА СУМА: ПАКЕТ Б — НАЦИОНАЛНИ СРЕДСТВА

12

12

0

100  %

12

0

100  %

12

0

99  %

МЕЖДИННА СУМА: ПРЕХОДЕН ИНСТРУМЕНТ

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ

8

7

(2)

79  %

6

(0)

96  %

6

1

94  %

МЕЖДИННА СУМА: РЕГИОНАЛНИ СРЕДСТВА

102

102

0

100  %

102

0

100  %

69

17

67  %

Резерв, който не може да бъде мобилизиран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 10-И ЕФР

15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДИННА СУМА: РЕЗЕРВ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МОБИЛИЗИРАН, 11-И ЕФР

1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЩО: АКТБ+OCT (ВКЛ. РЕЗЕРВИ) (A+Б)

29 605

29 106

(168)

98  %

28 368

562

97  %

23 791

1 878

84  %

2.2.   РЕСУРСИ

Естество на ресурсите

Основните ресурси на ЕФР са вноските на държавите членки. Три пъти годишно Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка отправят покана към държавите членки да внесат средства в ЕФР. Размерът на вноските, поискани всяка година, отразява размера на плащанията, които трябва да бъдат покрити през годината.

Преглед на вноските по държави членки

Image 2

2.3.   ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ И СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ

Естество на разходите

Наличната сума съгласно многогодишната финансова рамка се състои от 3 %, разпределени на Комисията за разходи за подкрепа, и 97 %, разпределени за изпълнението на проекти по ЕФР. Сумите се определят от всяко вътрешно споразумение и могат да бъдат увеличени с доброволни вноски и приходи от операции.

Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по видове разходи

 

КРЕДИТИ

РЕШЕНИЯ

ЦЕЛЕВИ СРЕДСТВА

ПЛАЩАНИЯ

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

СЪВКУПНИ

ГОДИШНИ

%

(1)

(2)

 

(2): (1)

(3)

 

(3): (2)

(4)

 

(4): (3)

РАЗХОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ПРИХОДИ ОТ ЛИХВИ 10-И + 11-И ЕФР

1 620

1 612

(3)

99,5

1 608

(1)

99,8

1 499

53

93,2

ОПЕРАТИВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ (А+В) 10-И + 11-И ЕФР

50 751

50 184

(252)

98,9

49 367

720

98,4

44 268

2 053

89,7

Image 3

Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по региони и държави

КУМУЛАТИВНИ ОТЧЕТИ НА ЕФР КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2023 Г. ПО ДЪРЖАВИ, % ОТ БК

10-и + 11-и ЕФР

ОБЩО 10-и и 11-и ЕФР (в милиони евро)

Кумулативно за 2023 г.

Бюджетни кредити

Решения

% от БК

Целеви средства

% от БК

Плащания

% от БК

АКТБ

Общ/административен пакет/лихви

1 624

1 614

99

1 615

99

1 494

92

Резерв/неразпределени по държави

2 862

2 553

89

2 553

89

2 553

89

Всички държави от АКТБ

4 486

4 167

93

4 168

93

4 047

90

Ангола

346

346

100

344

99

300

87

Бенин

735

732

100

720

98

679

92

Ботсуана

129

127

98

126

97

126

97

Буркина Фасо

1 302

1 302

100

1 297

100

1 261

97

Бурунди

569

567

100

564

99

541

95

Камерун

521

520

100

519

100

482

93

Кабо Верде

145

145

100

144

100

144

100

Коморски острови

78

77

99

76

98

72

92

Конго (Бразавил)

163

163

100

159

98

139

85

Конго (Демократична република)

1 409

1 407

100

1 371

97

1 219

87

Бряг на слоновата кост

705

705

100

701

100

676

96

Джибути

181

181

100

178

98

156

86

Еритрея

215

215

100

215

100

75

35

Етиопия

1 604

1 603

100

1 594

99

1 400

87

Габон

33

33

99

32

97

30

91

Гамбия

314

303

96

301

96

277

88

Гана

787

786

100

782

99

726

92

Гвинея-Бисау

186

186

100

185

100

175

94

Гвинея (Конакри)

502

502

100

494

98

434

86

Мавриций

82

82

100

82

100

82

100

Кения

863

863

100

855

99

753

87

Лесото

250

249

100

248

99

197

79

Либерия

488

487

100

443

91

436

89

Мадагаскар

782

782

100

730

93

591

76

Малави

1 020

1 020

100

970

95

883

87

Мали

1 423

1 421

100

1 414

99

1 230

86

Мавритания

344

344

100

341

99

321

93

Мозамбик

1 455

1 448

100

1 391

96

1 124

77

Намибия

188

188

100

178

95

169

90

Нигер

1 275

1 275

100

1 259

99

1 247

98

Нигерия

1 101

1 100

100

1 097

100

1 025

93

Уганда

989

989

100

983

99

834

84

Централноафриканска република

610

610

100

609

100

584

96

Руанда

840

840

100

831

99

816

97

Сао Томе и Принсипи

56

56

100

54

96

49

88

Сeнeгaл

663

663

100

659

99

620

94

Сейшелски острови

23

23

100

23

100

22

98

Сиера Леоне

662

659

99

646

98

597

90

Сомалия

900

898

100

895

99

889

99

Судан

298

298

100

298

100

298

100

Южен Судан

91

91

100

91

100

91

100

Есватини (Свазиленд)

125

124

99

122

97

108

86

Танзания

1 172

1 171

100

1 161

99

1 060

90

Чад

936

936

100

902

96

794

85

Того

377

377

100

375

99

355

94

Замбия

830

830

100

784

94

648

78

Зимбабве

469

462

99

460

98

453

97

* Общо Африка

28 235

28 185

100

27 703

98

25 192

89

Антигуа и Барбуда

15

15

100

15

100

15

95

Барбадос

22

22

99

22

99

21

94

Белиз

42

42

100

41

96

35

83

Доминика

41

41

100

40

98

40

98

Гренада

21

21

100

21

100

20

98

Гвиана

79

79

100

77

97

77

97

Хаити

1 009

1 002

99

876

87

773

77

Ямайка

236

236

100

233

99

222

94

Доминиканска република

283

281

99

280

99

278

98

Сейнт Лусия

32

32

100

32

100

31

96

Сейнт Китс и Невис

8

8

100

6

72

6

72

Сейнт Винсънт и Гренадини

26

26

100

26

99

22

84

Суринам

27

27

100

27

99

26

96

Тринидад и Тобаго

29

28

99

28

99

24

85

* Общо Кариби

1 870

1 861

100

1 724

92

1 590

85

Фиджи

48

48

100

48

99

48

98

Острови Кук

5

5

100

5

100

5

100

Соломонови острови

68

68

100

68

100

61

90

Кирибати

42

42

100

41

98

37

87

Маршалови острови

17

17

100

17

100

16

98

Микронезия

23

23

100

22

97

16

68

Науру

4

4

98

4

98

4

98

Ниуе

3

3

100

3

100

3

100

Палау

5

5

100

4

70

4

68

Папуа-Нова Гвинея

239

239

100

233

97

202

84

Западна Самоа

67

67

100

67

99

67

99

Източен Тимор

174

171

98

169

97

157

90

Тонга

28

28

100

28

100

28

100

Тувалу

13

13

100

13

99

13

97

Вануату

55

55

100

54

99

49

90

* Общо Тихоокеански басейн

793

789

100

776

98

709

89

Средства в рамките на АКТБ

8 097

7 970

98

7 973

98

6 988

86

Африкански държави, в които португалският е официален език (PALOP)

60

60

100

60

99

55

91

Регион Южна Африка FED 10

137

135

99

135

99

132

96

Регион Централна Африка

558

554

99

546

98

422

76

Регион Източна и Южна Африка

3 092

3 066

99

2 973

96

2 383

77

Регион Западна Африка

1 946

1 943

100

1 917

99

1 613

83

Карибски регион

539

538

100

526

98

397

74

АКТБ

Тихоокеански регион

323

321

99

299

93

224

69

 

Резерв/неразпределени по региони

0

0

0

0

0

0

0

ОСТ

* Общо регионално сътрудничество АКТБ

14 752

14 587

99

14 429

98

12 213

83

АКТБ

50 137

49 589

99

48 801

97

43 750

87

 

Резерв/неразпределени по държави/територии

30

12

39

11

38

11

36

Всички държави от OCT

30

12

39

11

38

11

36

Ангила

28

27

99

27

99

27

99

Фолкландски острови

10

10

100

10

100

10

100

Острови Питкерн

5

5

100

5

100

5

100

Търкс и Кайкос

32

32

100

32

100

32

100

Британски Вирджински острови

2

2

100

2

98

2

93

Монсерат

33

33

100

33

100

33

100

Света Елена

38

38

100

38

100

38

100

* Общо британски OCT

147

146

100

146

100

146

100

Нидерландски Антили

40

40

100

23

56

20

51

Нидерландски Антили — Бонер

4

4

100

4

98

2

56

Нидерландски Антили — Саба

3

3

100

3

100

3

100

Нидерландски Антили — Синт Еустациус

2

2

100

2

100

2

100

Аруба

21

21

100

21

99

21

96

Синт Мартен

14

14

100

8

55

5

33

* Общо нидерландски ОСТ

85

85

100

61

72

54

63

Уолис и Футуна

39

39

100

37

95

29

75

Майот

29

29

100

29

100

29

100

Нова Каледония

50

50

100

50

100

50

100

Френска Полинезия

51

51

100

49

97

49

97

 

Сен Пиер и Микелон

47

47

100

47

100

47

100

 

* Общо френски OCT

215

215

100

212

98

204

95

регион

137

137

100

136

99

103

75

* Общо регионално сътрудничество OCT

137

137

100

136

99

103

75

ОСТ

614

595

97

566

92

517

84

ОБЩО: АКТБ+OCT

 

50 751

50 184

99

49 367

97

44 268

87

Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по разходни области за 11-ия ЕФР

11-и ЕФР — Разбивка на поетите като задължение, договорените и изплатените суми по разходни области (секторни кодове на DAC)  (22)

(милиони евро)

Сектор

Поети като задължение

Договорени

Изплатени

Социална инфраструктура и услуги

 

 

 

110 Образование

1 192,46

1 132,83

995,48

120 Здравеопазване

2 131,40

2 510,72

2 263,73

130 Политики/програми за населението и репродуктивно здраве

352,44

50,31

35,95

140 Водоснабдяване и канализация

788,50

848,83

547,53

150 Правителство и гражданско общество

5 826,37

6 047,02

5 540,34

160 Друга социална инфраструктура и услуги

996,71

1 385,46

1 611,09

Социална инфраструктура и услуги ОБЩО

11 287,88

11 975,17

10 994,13

Икономическа инфраструктура и услуги

 

 

 

210 Транспорт и складиране

1 425,48

2 055,09

1 083,29

220 Комуникации

140,96

146,96

114,64

230 Енергетика

2 015,13

1 943,06

1 220,76

240 Банкови и финансови услуги

82,03

129,29

83,97

250 Бизнес и други услуги

343,43

324,93

223,51

Икономическа инфраструктура и услуги ОБЩО

4 007,01

4 599,33

2 726,17

Производствени сектори

 

 

 

310 Селско, горско и рибно стопанство

3 344,16

3 105,92

2 351,62

320 Промишленост, минерални ресурси и минно дело, строителство

641,59

492,66

297,21

330 Търговия и туризъм

507,49

436,11

272,06

Производствени сектори ОБЩО

4 493,24

4 034,69

2 920,88

Многосекторни/междусекторни

 

 

 

410 Обща защита на околната среда

989,82

841,85

658,36

430 – Други многосекторни

3 886,22

2 610,66

1 685,71

Многосекторни/междусекторни ОБЩО

4 876,04

3 452,51

2 344,07

Помощ под формата на стоки и общо подпомагане по програми

 

 

 

510 Обща бюджетна подкрепа

3 116,32

3 165,05

2 480,30

520 Хранителна помощ за развитие

617,50

391,67

367,06

Помощ под формата на стоки и общо подпомагане по програми ОБЩО

3 733,82

3 556,73

2 847,36

Дейност, свързана с дълга

 

 

 

600 – Дейност, свързана с дълга

183,00

183,00

183,00

Дейност, свързана с дълга ОБЩО

183,00

183,00

183,00

Хуманитарна помощ

 

 

 

720 Спешно реагиране

746,19

452,54

451,93

730 Възстановяване

137,83

65,05

42,29

740 Готовност при бедствия

72,79

110,05

93,41

Хуманитарна помощ ОБЩО

956,81

627,64

587,63

Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени

 

 

 

910 Административни разходи на донорите

995,52

948,63

857,45

998 Неразпределени / неуточнени

183,74

56,05

38,45

Няма данни

260,50

1,64

1,21

Административни разходи на донорите / неразпределени / неуточнени ОБЩО

1 439,76

1 006,32

897,11

ОБЩА СУМА ЗА 11-ИЯ ЕФР

30 977,56

29 435,38

23 500,34

Изменение на кумулативните поети като задължение, договорени и изплатени суми по разходни области за 11-ия ЕФР

Image 4

Image 5

Image 6

3.   РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

Безвъзмездни средства

Преки финансови вноски от бюджета за бенефициери — трети страни, участващи в дейности, които обслужват политиките на Съюза.

Бюджетен резултат

Разликата между получения доход и изплатените суми, включително корекциите за преноси, анулирани суми и валутно-курсови разлики.

За агенциите получената сума ще трябва да бъде възстановена на финансиращия орган.

Бюджетна позиция/бюджетен ред/бюджетно състояние

Приходите и разходите се записват в структурата на бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или позиция) служат за официално описание на номенклатурата.

Бюджетни кредити

Финансиране на бюджета.

В бюджета се предвиждат както поетите задължения (правни ангажименти за предоставяне на финансиране), така и плащанията (парични или банкови преводи към бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение.

Бюджетни кредити за административни разходи

Бюджетни кредити за покриване на текущите разходи на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).

Бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за оперативни разходи финансират различните политики, главно под формата на безвъзмездни средства или обществени поръчки.

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения или решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.

Бюджетни кредити, които губят сила

Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губене на сила означава отмяна на цялото или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит.

За съвместните предприятия (и Европейския институт за иновации и технологии — EIT), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно изгубилите сила бюджетни кредити за СП могат да бъдат активирани отново до финансовата година „N+3“.

Бюджетно задължение

Операция, чрез която разпоредителят с бюджетни кредити заделя бюджетните кредити, необходими за покриване на последващи плащания за изпълнение на правни задължения.

Валутно-курсова разлика

Разликата, получена от обменните курсове, прилагани към трансакциите, засягащи държави извън еврозоната, или от преоценката на активи и пасиви в чуждестранна валута към датата на отчета.

Едногодишни бюджетни кредити

Бюджетни кредити, които задоволяват годишни нужди и следователно за тях трябва да бъдат поети задължения през бюджетната година. Само сумите, които отговарят на условията за автоматично пренасяне, могат да бъдат изплатени през следващата година. Едногодишните бюджетни кредити, които не са използвани, т.е. за които не са поети задължения до края на годината, се отменят (освен ако по изключение с решение на Комисията не е дадено разрешение за неавтоматично пренасяне). Едногодишни бюджетни кредити се прилагат за административните разходи, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.

Излишък

Положителна разлика между приходите и разходите, която трябва да бъде върната на финансиращия орган. Вж. „Бюджетен резултат“.

Изпълнение на бюджета

Усвояване на бюджета чрез разходни и приходни операции.

Коригиращ бюджет

Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.

Многогодишни бюджетни кредити

Многогодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на многогодишни операции; те покриват, за текущата финансова година, общите разходи по правните задължения, поети за операции, чието изпълнение обхваща повече от една финансова година.

Неизпълнени поети задължения

Неизпълнените поети задължения (или RAL от френския израз „reste à liquider“) се определят като сумата на бюджетните кредити, за които са поети задължени и които все още не са изплатени. Те произтичат пряко от съществуването на многогодишни програми и от разграничаването между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Отмяна на бюджетни кредити

Бюджетните кредити, които не са били използвани до края на финансовата година и които не могат да бъдат пренесени, се отменят.

Отмяна на поети задължения

Това е операция, с която отговорният разпоредител с бюджетни кредити отменя изцяло или частично заделянето на бюджетни кредити, направено по-рано посредством поемане на бюджетно задължение.

Правно задължение

Акт, с който разпоредителят с бюджетни кредити поема задължение към трети страни, което води до разходи за бюджета на Съюза.

Често срещани форми на правни задължения са договорите за обществени поръчки, споразуменията за безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства.

Правно основание/основен акт

Правният акт, приет от законодателния орган (обикновено Съвета и Европейския парламент), в който се посочват целта на дадена разходна програма на Съюза, предназначението на бюджетните кредити, правилата за интервенция, срокът на валидност и съответните финансови правила, които служат като правно основание за изпълнението на разходната програма.

Пренасяне на бюджетни кредити

Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.

Приет бюджет

Проектобюджетът се превръща в приетия бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган.

Разходи

Термин, използван за описание на разходването на бюджета от всички видове източници на средства.

Трансфер между бюджетните редове

Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета.

Установени вземания

Право на събиране на приходи от длъжник, признато чрез издаване на нареждане за събиране на вземания.

Финансов резултат

Въздействие върху счетоводния баланс на разходите и приходите въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

Целеви приходи

Приходи, предназначени за финансирането на конкретни разходи.

RAL (Reste à liquider)

Сума, която остава да бъде платена по бюджетно задължение в даден момент. Вж. „Неизпълнени поети задължения“.

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО — ФОНДОВЕ, УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2023 г.

(1)

 Независим одиторски доклад

(2)

 Отчет за финансовото състояние

(3)

 Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход

(4)

 Отчет за промените в ресурсите на вносителите

(5)

 Отчет за паричните потоци

(6)

 Бележки към финансовите отчети

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ

КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2023 г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

АКТИВИ

 

 

 

Пари и парични еквиваленти

5

1 376 824

1 451 970

Вземания от вносителите

9 /16

85 321

85 321

Касови финансови активи

10

-

73 003

Дериватни финансови инструменти

6

55 765

75 852

Заеми и аванси

7

1 683 312

1 849 786

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

8

820 713

797 341

Други активи

11

616

950

Общо активи

 

4 022 551

4 334 223

ПАСИВИ И РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

 

 

 

ПАСИВИ

 

 

 

Приходи за бъдещи периоди

12

48 515

52 417

Провизии за кредитни ангажименти

13

19 038

16 583

Дължими суми на трети страни

14

427 828

190 927

Други пасиви

15

3 338

2 419

Общо пасиви

 

498 719

262 346

Ресурси на вносителите

16 /17

3 523 832

4 071 877

Общо пасиви и ресурси на вносителите

 

4 022 551

4 334 223

ОТЧЕТ ЗА ПЕЧАЛБАТА ИЛИ ЗАГУБАТА И ДРУГИЯ ВСЕОБХВАТЕН ДОХОД

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2023 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

От 1.1.2023 г.

От 1.1.2022 г.

до 31.12.2023 г.

до 31.12.2022 г.

Приходи от лихви и други подобни приходи (*2)

19

148 336

93 786

Разходи за лихви и други подобни разходи

19

-

-5 479

Нетни лихви и други подобни приходи

 

148 336

88 307

Приходи от такси и комисионни

20

25

511

Разходи за такси и комисионни

20

-62

- 761

Нетни приходи от такси и комисионни

 

-37

- 250

Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти

6

-20 087

94 680

Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

21

-8 457

24 432

Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL

7

-8 932

-3 080

Нетен валутен резултат

22

-67 885

- 140 104

Нетен резултат от финансови операции

 

- 105 361

-24 072

Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции

7.2

9 055

8 562

Промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции

13

-2 470

20

Общи административни разходи

23

-29 655

-33 628

Печалба за годината

 

19 868

38 939

Обща всеобхватна печалба на приходи за годината

 

19 868

38 939

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В РЕСУРСИ НА ВНОСИТЕЛИТЕ

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2023 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

Поискани вноски

Изплатени вноски

Неразпределена печалба

Общо

Към 1 януари 2023 г.

 

3 701 695

-

370 182

4 071 877

Вноски на държавите членки, поискани през годината

16

20 000

-

-

20 000

Вноски на държавите членки, изплатени през годината

17

-

- 587 913

-

- 587 913

Печалба за 2023 г.

 

-

-

19 868

19 868

Промени в ресурсите на вносителите

 

20 000

- 587 913

19 868

- 548 045

Към 31 декември 2023 г.

 

3 721 695

- 587 913

390 050

3 523 832

 

 

Поискани вноски

Изплатени вноски

Неразпределена печалба

Общо

Към 1 януари 2022 г.

 

3 471 695

-

331 243

3 802 938

Вноска на държавите членки, поискана през годината

 

230 000

-

-

230 000

Печалба за 2022 г.

 

-

-

38 939

38 939

Промени в ресурсите на вносителите

 

230 000

-

38 939

268 939

Към 31 декември 2022 г.

 

3 701 695

-

370 182

4 071 877

ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

ЗА ГОДИНАТА, ПРИКЛЮЧИЛА НА 31 ДЕКЕМВРИ 2023 Г.

(в хиляди евро)

 

Бележки

От 1.1.2023 г. до 31.12.2023 г.

От 1.1.2022 г. до 31.12.2022 г.

ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ

 

 

 

Печалба за годината

 

19 868

38 939

Корекции, направени за:

 

 

 

Нетен резултат по справедлива стойност от акции и други ценни книжа с променлива доходност

8

15 142

-9 271

Промяна в обезценката по заемите и авансите, без корекции

7,2

-9 055

-8 562

Нетен резултат от заеми и аванси, оценени по FVTPL

7

8 932

3 080

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на заеми и аванси

 

708

2 291

Нетни промени в провизиите за кредитни ангажименти, без корекции

 

2 455

-19

Промени в справедливата стойност на деривати

 

20 087

-94 680

Промяна в начислената лихва и амортизираната стойност на касовите финансови активи

10

- 248

321

Промяна в приходите за бъдещи периоди

 

-3 902

3 985

Въздействие на промените във валутния курс върху заемите

7,1

86 765

-53 747

Влияние на промените във валутния курс върху акциите и другите ценни книжа с променлива доходност

8

30 026

-25 463

Въздействие на промените във валутния курс върху касовите наличности

 

-8 031

-12 006

Печалба/(Загуба) от оперативни дейности преди промените в оперативните активи и пасиви

 

162 747

- 155 132

Отпускане на заеми

7

- 207 237

- 260 493

Изплащане на заеми

7

288 155

458 381

Промяна в начислените лихви по пари и парични еквиваленти

5

4 039

1 822

Придобиване на касови финансови активи

10

- 348 523

- 920 290

Падежи на касовите финансови активи

10

421 278

847 608

Увеличение на акциите и другите ценни книжа с променлива доходност

8

- 101 100

- 139 935

Нетни постъпления от акции и други ценни книжа с променлива доходност

 

39 246

90 219

Намаление на други активи

 

334

136

Увеличение на други пасиви

 

919

86

Увеличение/(Намаление) на суми, платими на Европейската инвестиционна банка

 

33 951

-58 093

Нетни парични потоци (използвани в) / от оперативни дейности

 

293 809

- 135 691

ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ

 

 

 

Вноски, получени от държавите членки

 

79 710

238 450

Суми, получени от държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ

 

220 290

61 450

Суми, платени от името на държавите членки, за лихвени субсидии и техническа помощ

 

-77 050

-60 619

Вноски, платени от името на държавите членки

17

- 587 913

-

Нетни парични потоци от финансови дейности

 

- 364 963

239 281

Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти

 

-71 154

103 590

Обобщен отчет за паричните потоци:

 

 

 

Пари и парични еквиваленти в началото на финансовата година

 

1 450 589

1 359 005

Нетни парични потоци, (използвани в) / от:

 

 

 

Оперативни дейности

 

293 809

- 135 691

Дейности по финансиране

 

- 364 963

239 281

Въздействия на промените във валутния курс върху парите и паричните еквиваленти

 

-8 031

-12 006

Пари и парични еквиваленти в края на финансовата година

 

1 371 404

1 450 589

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

 

 

 

Касова наличност

5

146 494

328 079

Срочни депозити (без начислената лихва)

5

625 403

963 004

Търговски ценни книжа

5

599 507

159 506

 

 

1 371 404

1 450 589

Бележки към финансовите отчети към 31 декември 2023 г.

1   Обща информация

Инвестиционният механизъм („механизмът“ или ИМ) е създаден в рамките на Споразумението от Котону („Споразумението“) за сътрудничество и помощ за развитие, сключено между групата от държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн („държавите от АКТБ“) и Европейския съюз и неговите държави членки на 23 юни 2000 г., преразгледано на 25 юни 2005 г. и 22 юни 2010 г.

Механизмът не е отделно юридическо лице и Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“ или „банката“) управлява вноските от името на държавите членки („дарители“) в съответствие с разпоредбите на Споразумението и действа като администратор на механизма.

Финансирането по Споразумението се осигурява от бюджетите на държавите — членки на ЕС. Държавите — членки на ЕС, допринасят със суми, разпределени за финансирането на ИМ и за безвъзмездните средства за финансиране на лихвените субсидии, както е предвидено в многогодишните финансови рамки (първи финансов протокол, обхващащ периода 2000—2007 г. и наричан 9-и Европейски фонд за развитие (ЕФР), втори финансов протокол, обхващащ периода 2008—2013 г. и наричан 10-и ЕФР, и трети финансов протокол, обхващащ периода 2014—2020 г. и наричан 11-и ЕФР). На ЕИБ е поверено управлението на:

i)

механизма, който представлява рисков револвиращ фонд от 3 685,5 милиона евро, насочен към насърчаване на инвестициите в частния сектор в държавите от АКТБ, от които 48,5 милиона евро са разпределени за отвъдморските страни и територии („страните от ОСТ“);

ii)

безвъзмездните средства за финансиране на лихвени субсидии на стойност до 1 220,85 милиона евро за държавите от АКТБ и до 8,5 милиона евро за страните от ОСТ. До 15 % от тези субсидии могат да се използват за финансиране на техническа помощ, свързана с проекти.

На 23 декември 2020 г. Съветът взе решение за удължаване на периода на задълженията по Инвестиционния механизъм с най-малко шест месеца. След удължаването Банката одобри операциите в съответствие с мандата си до 30 юни 2021 г. (Решение (ЕС) 2020/2233 на Съвета от 23 декември 2020 г. относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия ЕФР (23)).

Страните от ЕС и АКТБ се споразумяха да изменят решението относно преходните мерки, за да се удължи срокът на прилагане на разпоредбите на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС до 31 декември 2023 г. или до влизането в сила на новото споразумение, или до временното прилагане на новото споразумение между Съюза и държавите от АКТБ, в зависимост от това кое от тези събития настъпи първо (Решение № 2/2019 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС за приемане на преходни мерки съгласно член 95, параграф 4 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, което впоследствие беше изменено с Решение № 3/2021 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС от 26 ноември 2021 г. за изменение, с Решение (ЕС) 2022/970 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС от 16 юни 2022 г. и с Решение № 2/2023 на Комитета на посланиците на АКТБ—ЕС от 25 октомври 2023 г.).

Финансовите отчети са изготвени на база действащо предприятие, което предполага, че Механизмът ще бъде в състояние да покрива всички парични задължения по всички операции за обозримото бъдеще. Продължителността на Механизма не е определена. Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР остава в сила (съгласно член 14, параграф 3 от него), докато е необходимо, за да бъдат осъществени изцяло всички операции, финансирани по Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и Решението за отвъдморско асоцииране и многогодишната финансова рамка.

Регламентът за ИССРМС — Глобална Европа, който влезе в сила на 14 юни 2021 г. (Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета (24) от 9 юни 2021 г.), осигурява основното правно основание за помощта от ЕС извън ЕС през периода 2021—2027 г. и управлението на новия институционален мандат на Банката за операции извън Европейския съюз, включително в региона на АКТБ. Това включва интегрирането на сегашния извънбюджетен ЕФР в бюджета на ЕС. В Регламента за ИСРМС е предоставено правното основание на Комисията да възлага бъдещите мандати на ЕС на ЕИБ за дейността ѝ извън ЕС. Той също така ще осигури рамката за външни инвестиции, за да може Съюзът да си сътрудничи с партньорски институции чрез безвъзмездни средства или гаранции от бюджета на ЕС.

В бъдеще обратните потоци от ИМ ще бъдат разгърнати в рамките на ИССРМС чрез комбинация от специален компонент за частния сектор на АКТБ в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) и доверителен фонд. На 15 февруари 2023 г. бе подписано споразумение за трансфер между ЕИБ и Европейската комисия („споразумението за трансфер“). Целта на това споразумение е трансферът на средствата, произтичащи от обратни потоци по линия на Механизма, когато станат достъпни, в съответствие с Решение (ЕС) 2020/2233 („обратните потоци по ИМ за АКТБ“) и Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета (25) („обратните потоци по ИМ за ОСТ“, а заедно с обратните потоци по ИМ за АКТБ — „обратните потоци“). За повече подробности, моля, вж. бележка 2.4.6 и бележка 17.

Настоящите финансови отчети обхващат периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г.

По предложение на Управителния комитет Съветът на директорите прие финансовите отчети на 21 март 2024 г. и разреши тяхното представяне за одобрение на Съвета на гуверньорите до 26 април 2024 г.

2   Съществени счетоводни политики

2.1    Основа за подготовка — декларация за съответствие

Финансовите отчети на механизма се изготвят в съответствие с международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), приети от Европейския съюз. Финансовите отчети към 31 декември 2023 г. включват отчета за финансовото състояние, отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, отчета за промените в ресурсите на вносителите и отчета за паричните потоци, както и бележките.

2.2    Важни счетоводни оценки, допускания и прогнози

Изготвянето на финансовите отчети налага изготвянето на прогнози и допускания, които засягат отчетените приходи, разходи, активи, пасиви и оповестяването на условните активи и пасиви. Използването на наличната информация и извършването на оценка са присъщи за изготвянето на прогнози. Действителните резултати в бъдеще биха могли да се различават от тези прогнози, а разликите може да бъдат от съществено значение за финансовите отчети. Прогнозите и залегналите в основата допускания се преразглеждат постоянно. Преразгледаните прогнози се признават в бъдеще.

Оценки и прогнози се използват най-много в следните случаи:

—   Справедлива стойност на финансовите инструменти

Когато справедливата стойност на финансовите инструменти, вписани в счетоводния баланс, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица методи за остойностяване, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Оценките се категоризират в различни нива в йерархията на справедливите стойности въз основа на данните, използвани при методите за остойностяване, описани в бележки 2.4.2 и 4.

—   Загуби от обезценка на заеми и аванси

За измерването на очакваните кредитни загуби (ОКЗ) ръководството трябва да прави съществени преценки, по-специално оценка на значителното увеличение на кредитния риск след първоначалното вписване, включване на информация за бъдещето, а след това и прогноза за размера и графика на бъдещите парични потоци и стойността на обезпеченията при определяне на загубите от обезценка. Тези оценки зависят от редица фактори, които могат да доведат до значителни промени в сроковете и коректива за загуби, който да бъде признат (бележка 2.4.2). Съответните допускания относно последиците за обезценката, произтичащи от общата ситуация на несигурност и от нестабилността, която възникна през 2022 г. и продължи да е налице през 2023 г., са описани подробно в бележка 2.4.2.2 и бележка 3.2.3.7.

—   Оценка на некотирани капиталови инвестиции

Оценката на некотираните капиталови инвестиции обикновено се основава на следното:

—

скорошни пазарни операции при справедливи условия между независими страни,

—

текуща справедлива стойност на друг инструмент, който в основата си е същият,

—

очаквани парични потоци, сконтирани при текущи ставки, приложими за инструменти със същите условия и рискове,

—

метод на коригираните нетни активи или

—

други модели за оценка.

Определянето на паричните потоци и дисконтовите фактори за некотираните капиталови инвестиции налага значително използване на приблизителни оценки. Механизмът редовно коригира техниките за оценка и ги изпитва за валидност с цени от наблюдавани текущи пазарни операции на същия инструмент или с други съществуващи наблюдавани пазарни данни.

—   Консолидиране на субекти, в които механизмът има участия

ЕИБ направи заключения, според които никой от субектите, в които има участия, не е контролиран от механизма. Това се дължи на факта, че във всички тези субекти главният партньор, управителят на фонда или управителният съвет носят цялата отговорност за управлението и контрола на дейностите и операциите на партньорството и са компетентни и оправомощени да направят всичко необходимо, за да изпълнят предназначението и целите на партньорството в съответствие с инвестиционните насоки и насоките на политиката.

2.3    Промени в счетоводните стандарти

С изключение на измененията по-долу, механизмът последователно е прилагал счетоводните политики, посочени в бележка 2.4, към всички периоди, представени в настоящите финансови отчети. Механизмът прие следните нови стандарти и изменения на стандартите.

Нови и изменени стандарти, приети от механизма

Следните нови стандарти и изменения на съществуващите стандарти породиха действие за финансовите отчети на механизма, считано от 1 януари 2023 г.:

—

Изменения на МСС 1 „Представяне на финансови отчети“ и на Втората насока за практическото прилагане: „Оповестяване на счетоводната политика“;

—

Изменения на МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“: „Определение на счетоводните приблизителни оценки“;

Измененията, изброени по-горе, не са оказали влияние върху сумите, признати в предходни периоди, и не се очаква да засегнат съществено текущия период или бъдещите периоди.

Нови стандарти, изменения и тълкувания, които все още не са приети от механизма

Към 31 декември 2023 г. бяха издадени следните изменения на съществуващи стандарти, които не бяха задължителни за годишните отчетни периоди, завършващи на 31 декември 2023 г.:

Изменения на съществуващи стандарти, които са одобрени от ЕС и влизат в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г.:

Изменения на МСС 1 „Представяне на финансови отчети“: „Класификация на пасивите като текущи или нетекущи“, както и „Нетекущи пасиви с договорни клаузи“.

Изменения на съществуващи стандарти, които все още не са одобрени от ЕС:

—

Изменения на МСС 7 „Отчет за паричните потоци“ и МСФО 7 „Финансови инструменти“: „Споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците“;

—

Изменения на МСС 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“: „Липса на възможност за обмен“;

—

Изменения на МСФО 10 „Консолидирани финансови отчети“ и МСС 28 „Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия“: „Продажба или вноска на активи между инвеститор и негово асоциирано или съвместно предприятие“.

Към датата, на която бе разрешено представянето на настоящите финансови отчети, механизмът не е приел предсрочно нито един от изброените по-горе стандарти или изменения на съществуващи стандарти и не са издадени тълкувания, които да са приложими и да трябва да бъдат взети под внимание от механизма към която и да е отчетна дата. Ръководството очаква всички съответни становища да бъдат приети за първия период, започващ на или след датата на влизането им в сила, както и те да не окажат съществено въздействие върху финансовите отчети на механизма.

2.4    Обобщение на съществените счетоводни политики

Отчетът за финансовото състояние представлява активи и пасиви по ред на намаляваща ликвидност и не прави разлика между текущи и нетекущи позиции.

2.4.1   Конвертиране на чужда валута

Механизмът използва еврото (EUR) за представяне на своите финансови отчети, което е също така функционалната валута. Освен ако не е посочено друго, финансовата информация, представена в евро, е закръглена до най-близкото хиляда.

Операциите в чужда валута се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към деня на операцията.

Паричните активи и пасиви, изразени във валута, различна от евро, се конвертират в евро по валутния курс, който е в сила към датата на отчета за финансовото състояние. Печалбата или загубата от такова конвертиране се записват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

Непаричните позиции, измерени по историческа стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датите на първоначалните операции. Непаричните позиции, измерени по справедлива стойност в чужда валута, се конвертират по валутния курс към датата на определяне на справедливата стойност.

Валутно-курсовите разлики, които се получават при извършване на операции по курсове, различни от курса в деня на операцията, и нереализираните валутно-курсови разлики за неизплатени парични активи и пасиви в чужда валута се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

2.4.2    Финансови активи, различни от деривати

Недериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на сетълмента.

Класификация и оценяване

Финансови активи

При първоначалното признаване финансовите активи се класифицират като оценявани по амортизирана стойност (АС) или по справедлива стойност през печалбата или загубата (FVTPL), а финансовите пасиви се класифицират като оценявани по АС или FVTPL.

Съгласно МСФО 9 класифицирането започва с определяне дали финансовият актив се счита за дългов или капиталов инструмент. МСФО 9 се позовава на определенията в МСС 32 „Финансови инструменти: представяне“.

Дългови инструменти са инструментите, които отговарят на определението за финансов пасив от гледна точка на контрагента, заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти, правителства или предприятия.

Дългов инструмент се класифицира по AC, ако отговаря на следните две условия и не е посочен по FVTPL:

—

активът се държи в рамките на бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се съберат договорните парични потоци; както и

—

съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва (критерий SPPI).

Горепосочените изисквания следва да се прилагат за цял финансов актив, дори ако съдържа внедрен дериват.

Капиталовите инструменти са инструменти, които отговарят на определението за собствен капитал от гледна точка на емитента, т.е. инструменти, които не съдържат договорно задължение за плащане и които доказват остатъчен дял в нетните активи на емитента. Капиталовите инструменти се оценяват по FVTPL.

При първоначалното признаване на капиталова инвестиция, която не е държана за търгуване, механизмът може неотменимо да избере да представи последващите промени в друг всеобхватен доход. Този избор се прави за всяка отделна инвестиция.

Всички други финансови активи се класифицират като оценявани по FVTPL.

Оценка на бизнес модела

Като ръководител на механизма, ЕИБ извършва оценка на целта на бизнес модела, при който дългов инструмент се държи на равнище портфейл, тъй като това най-добре отразява начина, по който бизнесът се управлява, а на управлението се предоставя информация. Разглежданата информация включва:

—

обявените политики и цели за портфейла и функционирането на тези политики на практика. По-специално, дали стратегията на ръководството е насочена към получаване на приходи от договорни лихви, като поддържа специален профил на лихвените проценти, при който срокът на финансовите активи съвпада със срока на пасивите, които финансират тези активи, или реализира парични потоци чрез продажбата на активите;

—

как резултатите на портфейла се оценяват и отчитат пред ръководството на механизма;

—

рисковете, които засягат изпълнението на бизнес модела (и финансовите активи, държани в рамките на този бизнес модел), и как тези рискове се управляват; както и

—

честотата, обема и времето на извършване на продажбите в предходни периоди, причините за тези продажби и очакванията за бъдещи продажби.

Информацията за продажбите обаче не се разглежда отделно, а като част от цялостна оценка на начина, по който се постига обявената от механизма цел за управление на финансовите активи, и на начина, по който се реализират паричните потоци.

Бизнес моделът за операциите по пряко кредитиране на пакета за социално и отговорно финансиране е описан и оповестен в бележка 25.

Критерий единствено плащания по главница и лихва (SPPI)

За целите на тази оценка „главница“ се определя като справедливата стойност на дълговия инструмент при първоначалното признаване. Понятието „лихва“ се определя като възнаграждение за стойността на парите във времето и за кредитния риск, свързан с непогасената главница през определен период от време, както и за други основни рискове и разходи по кредитирането (напр. ликвиден риск и административни разходи), както и марж на печалбата.

При оценката на това дали договорните парични потоци представляват единствено плащания по главница и лихва, се вземат предвид договорните условия на инструмента. Това включва оценка дали финансовият актив съдържа договорно условие, което би могло да промени сроковете или размера на договорните парични потоци по такъв начин, че активът вече да не отговаря на това условие.

Отписване

Механизмът отписва финансов актив, когато изтекат договорните права върху паричните потоци от финансовия актив, или правата за получаване на договорните парични потоци се прехвърлят чрез сделка, при която механизмът или прехвърля рисковете и ползите от собствеността върху финансовия актив, или запазва по същество всички рискове и ползи от собствеността, но не запазва контрола върху финансовия актив.

При отписване на финансов актив или финансов пасив (бележка 2.4.4) разликата между балансовата стойност на актива или пасива (или балансовата стойност, разпределена за частта от отписания актив или пасив) и сумата от i) полученото или платено възнаграждение и ii) всяка кумулативна печалба или загуба, която е била призната в друг всеобхватен доход, се признава в печалбата или загубата, с изключение на кумулативните печалби или загуби, признати в друг всеобхватен доход за капиталови инвестиции, отчетени по справедлива стойност в друг всеобхватен доход, които са прехвърлени в резервния фонд, а не в печалбата или загубата при освобождаване.

В контекста на реформата на IBOR оценката на механизма за това дали промяната на финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност, е съществена се прави след прилагане на практически целесъобразния метод, въведен с реформата на IBOR, фаза 2. Съгласно измененията, издадени от СМСС, механизмът не отписва финансов инструмент, чиито договорни парични потоци са променени като пряко следствие от реформата и промяната е икономически еквивалентна на предишната база за определяне на договорните парични потоци (т.е. базата непосредствено преди промяната).

Прекласификация

Финансовите активи не се прекласифицират след първоначалното им признаване, освен в периода след промяната от страна на механизмът на неговия бизнес модел за управление на финансовите активи.

Изменение

Финансов актив, оценен по амортизирана стойност, се счита за изменен, когато договорните му парични потоци са предоговорени или изменени по друг начин. Предоговарянето или изменението може да доведе или да не доведе до отписване на стария финансов инструмент и до признаване на новия финансов инструмент.

Съществено договорно изменение на паричните потоци на финансов актив, оценен по амортизирана стойност, в резултат на което финансовият актив се отписва, води до признаване на новия финансов актив по неговата справедлива стойност и до вписване на въздействието на изменението върху печалбата или загубата в консолидирания отчет за доходите в „Резултат от финансовите операции“.

Договорно изменение се счита за съществено, ако дисконтираната настояща стойност на паричните потоци при преразгледаните условия (дисконтирана с използване на първоначалния ефективен лихвен процент) е различна с най-малко 10 % от дисконтираната настояща стойност на останалите парични потоци на първоначалния финансов актив. Отчитат се и качествени фактори, като промяната във валутата, в която е деноминиран финансовият актив, и характеристиките на конвертиране.

В контекста на реформата на IBOR оценката на механизма за това дали промяната на финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност, е съществена се прави след прилагане на практически целесъобразния метод, въведен с реформата на IBOR, фаза 2. Механизмът актуализира ефективния лихвен процент, без да променя балансовата стойност на финансовия инструмент, ако базата за определяне на договорните парични потоци на финансовия инструмент, оценяван по амортизирана стойност, се променя като пряко следствие от реформата и ако промяната е икономически еквивалентна на предишната база (т.е. базата непосредствено преди промяната).

Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност е цената, която ще бъде получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване на главницата, или при липса на такава — на най-изгодния пазар, до който механизмът има достъп към тази дата.

Когато е приложимо, ЕИБ от името на механизма измерва справедливата стойност на даден инструмент, като използва обявената за този инструмент цена на действащ пазар. Даден пазар се смята за действащ, ако се извършват сделки за активи или пасиви с достатъчна честота и обем, така че да се осигурява непрекъсната ценова информация.

Когато справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, вписани в отчета за финансовото състояние, не може да бъде установена от действащите пазари, тя се определя с помощта на редица техники за оценка, в това число чрез използване на математически модели. При възможност данните за тези модели се вземат от наблюдаваните пазари, но ако това не е осъществимо, се налага определена степен на преценяване при установяване на справедливите стойности. Избраният модел за остойностяване включва всички фактори, които участниците на пазара биха взели предвид при определянето на цената на сделката.

Тези методи за остойностяване могат да включват модели за нетната настояща стойност и дисконтирания паричен поток, сравнение със сходни инструменти, за които съществуват наблюдаеми пазарни цени, модела на ценообразуване Блек-Шоулс, модела за полиномните опции и други модели за оценка. Допусканията и данните, използвани в методите за остойностяване, включват безрискови и референтни лихвени проценти, кредитни спредове, използвани при оценяването на дисконтовите проценти, цените на облигациите и ценните книжа, валутните курсове, цените на собствения капитал и индекса на собствения капитал и очакваните ценови колебания и корелации.

Целта на методите за остойностяване е да се достигне до справедлива стойност, която отразява цената, която би била получена за продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване.

Банката използва широко признати модели за остойностяване за определяне на справедливата стойност на общи и по-опростени финансови инструменти, като лихвени и валутни суапове, които използват само наблюдаеми пазарни данни и изискват ограничена управленска преценка и прогноза. Наблюдаемите цени и данните за модела обикновено са налични на пазара за котирани дългови и капиталови ценни книжа, търгувани на борсата деривати и прости извънборсови дериватни инструменти, като например лихвени суапове. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни за модела намалява необходимостта от управленска преценка и прогноза и също намалява несигурността при определяне на справедливите стойности. Наличността на наблюдаемите пазарни цени и данни варира в зависимост от продуктите и пазарите и има тенденция да се променя под влияние на конкретни събития и общите условия на финансовите пазари.

При по-сложните инструменти Банката използва свои собствени модели за остойностяване, които са разработени от признати модели за оценка. Възможно е някои или всички значими данни в тези модели да не са наблюдаеми на пазара, а да са получени от пазарни цени или проценти или да са определени приблизително въз основа на предположения. Примери за инструменти, включващи значими ненаблюдаеми данни, са някои заеми и гаранции, за които няма действащ пазар. Моделите за остойностяване, които използват значими ненаблюдаеми данни, изискват по-висока степен на управленска преценка и прогноза при определянето на справедливата стойност. Управленска преценка и оценка обикновено се изискват при избора на подходящ модел за остойностяване, при определяне на очакваните бъдещи парични потоци на оценявания финансов инструмент, определяне на вероятността от неизпълнение от страна на контрагента и определяне на предварителните плащания и подбора на подходящи дисконтови проценти.

Механизмът измерва справедливата стойност, използвайки следната йерархия на справедливата стойност, която отразява значението на входящите данни, използвани при извършване на измерването:

—

Ниво 1: данни, които са некоригирани обявени цени на действащите пазари за идентични инструменти, до които механизмът има достъп.

—

Ниво 2: данни, различни от включените в ниво 1 обявени цени, които могат да се наблюдават пряко (т.е. цени) или косвено (т.е. въз основа на цените). Тази категория включва инструменти, оценявани чрез обявени пазарни цени на действащи пазари за сходни инструменти, обявени цени на идентични или сходни инструменти на пазари, които се считат за по-малко действащи, или други методи за остойностяване, когато всички значими данни са пряко или косвено наблюдаеми чрез пазарни данни.

—

Ниво 3: данни, които не са наблюдаеми. Тази категория включва всички инструменти, при които методът на остойностяване включва данни, които не се основават на наблюдаеми данни, и ненаблюдаемите данни имат значително въздействие върху остойностяването на инструмента. Тази категория включва инструменти, които се оценяват въз основа на обявените цени на сходни инструменти, при които са необходими значими ненаблюдаеми корекции или допускания, за да се отразят разликите между инструментите.

Механизмът позволява трансфери между отделни нива на йерархията на справедливата стойност в края на отчетния период, през който е настъпила промяната.

Обезценка на финансови активи

МСФО 9 се основава на ориентиран към бъдещето модел на очаквана кредитна загуба (ОКЗ). ЕИБ създаде рамка за изчисляване на очакваната кредитна загуба в зависимост от състоянието на макроикономиката. Тя включва съставянето на параметри на кредитния риск Point-in-Time — PIT (отделна точка във времето) (вероятност от неизпълнение (Probability of default — PD) и загуба при неизпълнение (Loss given default — LGD) въз основа на систематичен фактор (кредитен цикъл), който се определя от макроикономиката и се прогнозира чрез макроикономически прогнози или сценарии. Окончателната ОКЗ е претеглена по вероятност средна стойност на съответните ОКЗ на макроикономическия сценарий. Ориентираният към бъдещето модел за обезценка се прилага за финансови активи, оценени по амортизирана стойност, за договори за финансова гаранция, както и за извънбалансови задължения.

Съгласно МСФО 9 корективите за загуби се измерват въз основа на някое от следните основания:

—

12-месечни ОКЗ: това са ОКЗ, които произтичат от евентуални случаи на неизпълнение в рамките на 12-те месеца след датата на отчитане; както и

—

ОКЗ през целия жизнен цикъл: това са ОКЗ, които произтичат от всички възможни случаи на неизпълнение през очаквания живот на даден финансов инструмент.

Стандартът МСФО 9 определя „триетапен“ модел за обезценка, основан на промените в кредитното качество след първоначалното признаване. Финансовите инструменти се класифицират на етап 1 с изключение на онези инструменти, за които е установено значително увеличение на кредитния риск (SICR) след първоначалното признаване. Това включва както количествена, така и качествена информация и анализ, основани на експертния опит на банката, включително и ориентирана към бъдещето информация.

Закупени или създадени активи с кредитна обезценка (POCI) са финансовите активи, които от момента на първоначалното признаване се считат за класифицирани като етап 3. За финансовите активи POCI кумулативните промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл след първоначалното признаване се признават в отчета за печалбата или загубата.

Оценката на Банката за етапа по МСФО 9 се основава на последователен подход, при който се използва специфична за контрагента или инструмента информация в съответствие с вътрешните насоки и процедури, като по-специално се включват сигнали за ранно предупреждение, вътрешен рейтинг (намаление с 3 или повече степени в сравнение с историческия вътрешен рейтинг за контрагенти, чийто текущ вътрешен рейтинг е под инвестиционния) и просрочени задължения (просрочие с повече от 30 дни).

ЕИБ счита, че последиците за обезценката в резултат на общата ситуация на несигурност и различните рискове, натрупани в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, са отразени в съществуващия ориентиран към бъдещето модел на ОКЗ, който се счита за достатъчно стабилен, за да отчете такива екстремни събития. По-специално, съответните въздействия са пряко отразени чрез макроикономическите прогнози и срочните структури на PD.

Според ЕИБ съществуващият ориентиран към бъдещето модел на ОКЗ се счита за достатъчно стабилен, за да вземе предвид екстремни икономически събития, които са пряко отразени чрез макроикономическите прогнози и срочните структури на PD. Както е посочено в бележка 3.2.3.8, ЕИБ използва експертна оценка, когато оценява кредитния риск на тези контрагенти.

Ако е настъпило значително увеличение на кредитния риск, финансовият инструмент се прехвърля към етап 2, но все още не се счита, че е с кредитна обезценка. Ако финансовият инструмент е с кредитна обезценка, той се прехвърля към етап 3.

За да установи експозициите на етап 3, Банката определя дали е налице обективно доказателство за риск от неизпълнение. Счита се, че даден финансов актив е в неизпълнение, когато е малко вероятно заемополучателят да изплати изцяло своите кредитни задължения към механизма, без да прибягва до средствата на механизма, или когато просрочието на заемополучателя е с повече от 90 дни по което и да е съществено кредитно задължение към механизма.

В това отношение даден финансов актив се счита за обезценен, когато се установи, че е вероятно механизмът да не може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните договорни условия или еквивалентна стойност. Индивидуалните кредитни експозиции се оценяват въз основа на характеристиките на заемополучателя, общото финансово състояние, ресурсите и историческите данни за плащанията, перспективите за подкрепа от финансово отговорни гаранти и, когато е приложимо, реализуемата стойност на всяко обезпечение.

Всички обезценени вземания се преглеждат и анализират най-малко два пъти годишно. Всички последващи промени в размера и времевия график на очакваните бъдещи парични потоци спрямо предварителните прогнози ще доведат до промяна на провизиите срещу загуби по кредити и ще бъдат начислени или кредитирани в отчета за доходите. Средствата за обезценка се възстановяват само когато кредитното качество се е подобрило, така че да е налице разумна гаранция за своевременно събиране на главницата и лихвата в съответствие с първоначалните договорни условия на споразумението за вземане по кредит. Отписване се прави, когато цялото вземане или част от него се счита за несъбираемо или за опростено. Отписванията се начисляват спрямо вече установени обезценки или директно към отчета за доходите и намаляват размера на главницата на дадено вземане. Частично или изцяло събраните суми, които вече са отписани, се кредитират в отчета за доходите. По отношение на финансовите активи, които са отписани, все още могат да бъдат прилагани действия по принудително изпълнение с цел спазване на процедурите на Банката за събиране на дължими суми.

Оценяване на очакваните кредитни загуби (ОКЗ) — входящи данни, предположения и техники

Оценяването на ОКЗ през целия жизнен цикъл се прилага за активите от етап 2 и етап 3, докато оценяването на 12-месечните ОКЗ се прилага за активите от етап 1.

Очакваните кредитни загуби са изчислени въз основа на следните променливи:

—

Кредитен рейтинг и PIT вероятност от неизпълнение (PD),

—

PIT загуба при неизпълнение (LGD),

—

Експозиция при неизпълнение (EAD).

Кредитният рейтинг на контрагента се определя на определена дата, като се използват модели на оценки, съобразени с различните категории контрагенти и експозиции.

Всеки кредитен рейтинг съответства на конкретна вероятност от неизпълнение (PD), която представлява вероятността контрагент да не изпълни своето финансово задължение или през следващите 12 месеца, или през оставащия срок на задължението. Следователно рейтингите са първичните данни за определянето на PIT срочната структура на PD за експозициите. ЕИБ събира информация за резултатите и за неизпълнението относно експозициите към кредитен риск на механизма. Събраните данни се сегментират по видове сектори и по видове региони. Различни сектори и региони, реагиращи по хомогенен начин на кредитните цикли, се анализират заедно.

ЕИБ използва статистически модели, за да анализира събраните данни и да генерира прогнози за оставащия период на вероятността от неизпълнение (PD) за експозициите и как се очаква те да се променят поради изминаващото време и дадени специфични макроикономически сценарии.

Загубата при неизпълнение представлява очакването на ЕИБ за съотношението на загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент, към размера на неизплатената сума в случай на неизпълнение. LGD може да бъде определена също като „1 - процент на събиране“. Прогнозите за загубата при неизпълнение се определят главно по географски признак и по вид контрагент, с пет основни класа експозиции: държавни институции, публични институции, финансови институции, предприятия и финансиране на проекти. Стойностите на загубата при неизпълнение могат да бъдат допълнително коригирани въз основа на продукта и специфичните за договора характеристики на експозицията.

ЕИБ включва PIT и ориентирана към бъдещето информация както в своята оценка за това дали кредитният риск на даден инструмент се е увеличил значително след първоначалното му признаване, така и в своята оценка на очакваните кредитни загуби.

За измерването на ОКЗ ЕИБ е разработила условен подход на моделиране, наречен „моделът PIT PD“, за изчисляване на срочните структури на PD, включващ:

—

определянето на функция за икономически обоснована връзка между кредитния цикъл и макроикономическите променливи и

—

набор от три макроикономически сценария (един базов сценарий и два сценария, отразяващи спад и възход в икономиката) с многогодишен потенциал за реализиране на БВП и свързаните с него вероятности.

За да генерира макроикономически сценарии, ЕИБ използва макроикономически полуструктурен многонационален модел с множество уравнения на световната икономика със специфични за всяка държава блокове. Централният/базовият сценарий е разработен така, че да съответства на най-новите прогнози на Европейската комисия. Положителните и отрицателните сценарии са разработени около основния сценарий чрез внедряването на многонационалния модел / модела с множество уравнения. Сценариите са получени въз основа на сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат наблюдаваната колебливост на променливата. Когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността.

При моделите PIT PD и PIT LGD на ЕИБ се използват едни и същи прогнозни стойности на кредитния цикъл като основни входящи данни при различни макроикономически сценарии. Кредитният цикъл се изчислява на базата на процента на понижение на рейтинга от външна рейтингова агенция и прогнозите за годишните темпове на растеж на реалния БВП, както и на спреда между дългосрочните и краткосрочните лихвени проценти.

EAD представлява очакваната експозиция в случай на неизпълнение и се основава на текущата експозиция към контрагента и потенциалните промени на текущата сума, разрешена съгласно договора, включително амортизацията. EAD на финансов актив е неговата брутна балансова стойност. Що се отнася до задълженията за кредитиране и финансовите гаранции, EAD включва усвоената сума.

2.4.2.1   Пари и парични еквиваленти

Механизмът определя парите и паричните еквиваленти като текущи сметки, краткосрочни депозити или търговски ценни книжа с първоначален падеж от три месеца или по-малко. Парите и паричните еквиваленти се отчитат по амортизирана стойност в отчета за финансовото състояние.

2.4.2.2   Касови финансови активи

Касовите финансови активи включват котирани и некотирани облигации с намерението да се задържат до падежа и търговски ценни книжа с първоначален срок до падежа над три месеца и следователно се класират по амортизирана стойност.

Тези облигации и търговски ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, която е справедливата стойност плюс всички преки разходи по сделката. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

2.4.2.3   Заеми и аванси

Портфейлът от заеми и аванси може да се състои от дългови инструменти, като заеми и дългови ценни книжа, включително облигации, полици или сертификати, емитирани от структурирани субекти с намерението да ги държат до падеж и да получат договорните парични потоци.

Заемите и авансите включват:

—

заеми и аванси, оценени по амортизирана стойност.

—

заеми и аванси, оценени задължително по FVTPL.

Заемите от механизма се отчитат като активи на механизма, когато се предоставят парични средства на заемополучателите. Неизплатените части от заеми се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Заемите, които преминат теста за SPPI, първоначално се записват по себестойност (техните нетни платени суми), което е справедливата стойност на парите, предоставени в заем, включително всички разходи по сделката, и впоследствие се оценяват по амортизирана стойност с помощта на метода на ефективния лихвен процент.

Дълговите ценни книжа се признават в активите на механизма, когато паричните средства са предоставени на емитента и могат да бъдат под формата на дългов инструмент, свързан с договор или с един транш. Неизплатените части от дългови ценни книжа се записват като задбалансови позиции по номинална стойност. Дълговите ценни книжа първоначално се оценяват по себестойност, т.е. справедливата стойност плюс всички пряко относими трансакционни разходи, и впоследствие се оценяват по АС чрез метода на ефективния лихвен процент. Разликата между входната цена и стойността при погасяване се амортизира в съответствие с метода на ефективната лихва за оставащия живот на инструмента.

Политиката за обезценка на заеми и аванси е описана в бележка 2.4.2.

Заемите и авансите, които не отговарят на бизнес модела или на критерия SPPI, се оценяват задължително по FVTPL. Използваната техника за оценяване по справедлива стойност се основава на техника за дисконтиран паричен поток или ликвидационна стойност.

За влиянието на реформата на IBOR върху преоценката на заемите и авансите по амортизирана стойност вж. специалните параграфи в бележка 2.4.2 — Класификация и оценка / промяна.

2.4.2.4   Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Съществуват два вида капиталови инвестиции на механизма: i) преки капиталови инвестиции и ii) фондове за рисков капитал. Акциите и другите ценни книжа с променлива доходност първоначално се признават по справедлива стойност плюс разходите по сделката. Впоследствие промените в справедливата стойност, включително печалбите и загубите от преизчисляване в чуждестранна валута, се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност“.

Неусвоената част от тези инвестиции, за която е поет ангажимент, се записва като консолидирани задбалансови позиции по номинална стойност.

Измерване на справедливите стойности на финансовите инструменти

Справедливата стойност се определя чрез прилагане на метода на агрегираната нетна стойност на активите (НСА) (като по този начин се приема, че въпреки липсата на лесно установима пазарна стойност НСА е най-добрата приблизителна оценка на справедливата стойност). За некотирани инвестиции, когато справедливата стойност не може да бъде получена от активни пазари, справедливата стойност се определя чрез прилагане на признати техники за оценка (бележка 4.2.1).

НСА, която може да бъде приписана, се коригира за събития, настъпили между датата на последната налична НСА и датата на баланса, доколкото Управителният комитет счита такава корекция за съществена. Съществените корекции се променят, докато Съветът на директорите приеме финансовите отчети за годината. В това отношение, като взе предвид общата ситуация на несигурност, различните рискове, натрупани в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, и наблюдаваната нестабилност по отношение на резултатите, Банката подобри своите техники за оценка с цел да определи приблизително всяка корекция на справедливата стойност на капиталовите инвестиции за НСА, която не е отчетена от лицата, управляващи фондове, към отчетната датата на финансовите отчети на механизма.

За специфични инвестиции, при които НСА не могат да бъдат определени лесно, може да се използват други насоки, например Международните насоки за оценка на частен капитал и рисков капитал (насоките на IPEV), публикувани от Съвета на Европейската асоциация за рисков капитал (IPEV), и ще са необходими по-задълбочен мониторинг и преглед. В съответствие с този метод фондовете са вътрешно класифицирани в три категории:

—

категория I — фондове, които са приели изискванията за справедливата стойност на МСФО 13 или насоките на IPEV, за които се извършва специфичен преглед с цел да се гарантира, че НСА е надеждна приблизителна оценка на справедливата стойност;

—

категория II — фондове, които са приели други насоки за оценяване (като предишните насоки на EVCA от 2001 г.) или стандарти, които могат да се считат за съответстващи на МСФО 13, за които може да се изчисли еквивалентна НСА;

—

категория III — фондове, които не са приели изискванията на МСФО 13 за справедливата стойност или други насоки за оценяване, съответстващи на МСФО 13.

Оценка на значителното влияние

Участията, придобити от механизма, обикновено представляват инвестиции в частен или рисков капитал. В съответствие с практиката в сектора такива инвестиции обикновено са инвестиции, извършени съвместно от множество инвеститори, като никой от тях не е в състояние самостоятелно да повлияе на ежедневните операции и инвестиционната дейност на фонда. Като следствие членството на инвеститор в управителен орган на такъв фонд по принцип не дава право на инвеститора да влияе на ежедневните операции на фонда. В допълнение, отделните инвеститори в частен капиталов фонд или фонд за рисков капитал не определят политиките на фонда, като например политиката на разпределение на дивиденти или други разпределения. Обикновено такива решения се вземат от управителите на фонда въз основа на споразумението между акционерите, регулиращо правата и задълженията на управлението, и всички акционери на фонда. Споразумението между акционерите по принцип предпазва и индивидуалните инвеститори от двустранно извършване на съществени трансакции с фонда, взаимен обмен на управленски персонал или получаване на привилегирован достъп до съществена техническа информация. Инвестициите на механизма са изпълнени съгласно горепосочените практики в сектора, като се гарантира, че механизмът нито контролира, нито упражнява каквато и да е форма на значително влияние по смисъла на МСФО 10 и МСФО 28 над никоя от тези инвестиции, включително инвестициите, за които механизмът притежава повече от 20 % от правата на глас.

2.4.3   Финансови гаранции

Договорите за финансови гаранции са договори, съгласно които механизмът извършва определени плащания, за да възстанови на титуляря загуба, която последният е понесъл поради това, че определен длъжник не е извършил плащания, когато те са станали изискуеми съгласно условията на дългов инструмент.

Финансовите гаранции се отчитат съгласно МСФО 9 „Финансови инструменти“, или като „деривати“, или като „финансови гаранции“, в зависимост от техните свойства и характеристики, както са определени в МСФО 9.

Счетоводната политика по отношение на дериватите е оповестена в бележка 2.4.5.

Финансовите гаранции се признават първоначално в отчета за финансовото състояние в раздел „Провизии за издадени гаранции“ по справедлива стойност плюс разходи по сделката, които могат пряко да се отнесат към емитирането на финансовите гаранции. При първоначалното признаване задължението за плащане съответства на нетната сегашна стойност (НСС) на очакваните премии или първоначалната очаквана загуба.

След първоначалното отчитане финансовите гаранции се измерват чрез по-високата от двете стойности по-долу:

—

размера на коректива за загуби, определен в съответствие с МСФО 9; и

—

първоначално признатата премия минус дохода, признат в съответствие с принципите на МСФО 15.

Всяко увеличение или намаление на нетното задължение (измерено съгласно МСФО 9), свързано с финансови гаранции, различни от плащането по искания за гаранции, се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна в провизиите за гаранции“.

Получената премия се признава в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в „Такси и комисионни“ въз основа на амортизационен план в съответствие с МСФО 15 през срока на договора за финансова гаранция.

2.4.4   Финансови пасиви, различни от деривати

Класификация и оценяване

Финансови пасиви

Финансовите пасиви се оценяват по амортизирана стойност с изключение на финансовите пасиви, които:

—

се оценяват задължително по справедлива стойност през печалбата или загубата (например дериватни пасиви); и

—

са посочени като оценени по справедлива стойност през печалбата или загубата.

Механизмът отписва финансов пасив, когато договорните му задължения са погасени, анулирани или изтекли.

2.4.5   Дериватни финансови инструменти

Дериватните финансови инструменти включват кръстосани валутни суапове, кръстосани валутно-лихвени суапове и краткосрочни валутни суапове (FX суапове).

Дериватните финансови инструменти първоначално се признават, като се използва датата на търгуване.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключи договори за суап с цел да хеджира определени заемни операции или договор за валутни форуърди с цел да хеджира своите валутни позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро, за компенсиране на печалби или загуби, причинени от колебанията на валутния курс.

Всички деривати се измерват по FVTPL и се отчитат като дериватни финансови инструменти. Справедливите стойности се изчисляват главно въз основа на сконтираните модели за паричния поток, моделите за ценообразуване на опциите и от котировките на трети страни.

Дериватите се записват по справедлива стойност и се отчитат като активи, ако тяхната справедлива стойност е положителна, и като пасиви, ако е отрицателна. Промените в справедливата стойност на дериватните финансови инструменти са показани в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в раздел „Промяна на справедливата стойност на дериватни финансови инструменти“.

Съгласно МСФО 9 изискванията за разделяне относно внедрените деривати са премахнати за финансовите активи или финансовите пасиви и следователно хибридният договор се третира като цяло за класификацията съответно на финансови активи или финансови пасиви.

2.4.6   Вноски

Вноските от държавите членки се отчитат в отчета за финансовото състояние като вземания на датата на решението на Съвета, определящо финансовата вноска, която държавата членка трябва да плати на механизма.

Вноските на държавите членки изпълняват следните условия и следователно се класифицират като собствен капитал:

—

както е определено в споразумението за вноските, държавите членки имат право да решават относно използването на нетните активи на механизма, в случай на ликвидация на механизма,

—

те са в класа инструменти, който е подчинен на всички други класове инструменти,

—

всички финансови инструменти в класа инструменти, които са подчинени на всички други класове инструменти, притежават идентични характеристики,

—

инструментът не включва характеристики, които налагат класифициране като пасив; и

—

общият размер на очакваните парични потоци, отнасяни към този инструмент, през цялото времетраене на инструмента се основават в съществена степен на печалбата или загубата, промяната в признатите нетни активи или промяната в справедливата стойност на признатите и отписани нетни активи на механизма през цялото времетраене на инструмента.

Вноските се класифицират и оценяват по амортизирана стойност във финансовите отчети.

Изплатените вноски на държавите членки представляват наличните обратни потоци, изплатени на ЕК и Обединеното кралство. Съгласно споразумението за трансфер, считано от 2023 г. до 2027 г., не по-късно от 31 март всяка година ЕИБ съобщава писмено размера на наличните обратни потоци по ИМ за АКТБ и размера на наличните обратни потоци по ИМ за ОСТ, натрупани със задна дата към 31 декември на предходната година („доклад за наличните обратни потоци“). В доклада за наличните обратни потоци се прави разграничение между обратните потоци, които трябва да бъдат прехвърлени на Комисията (обратни потоци за АКТБ и ОСТ), и обратните потоци, които трябва да бъдат прехвърлени на Обединеното кралство. Наличните обратни потоци се признават в отчета за финансовото състояние при изпращането на съответстващото искане за плащане до механизма.

2.4.7   Приходи от лихви и други подобни приходи

Лихвата върху заеми, предоставени от механизма, се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, който е процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до неговата чиста отчетна стойност. След като записаната стойност на заема бъде намалена поради обезценка, приходите от лихви продължават да се отчитат чрез първоначалния ефективен лихвен процент, приложим към новата отчетна стойност.

Лихвата върху заеми POCI се вписва в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход („Приходи от лихви и други подобни приходи“) и в отчета за финансовото състояние („Заеми и аванси“) на базата на текущо начисляване чрез ефективния лихвен процент, коригиран спрямо кредита за целия срок на заема, представляващ процентът, който точно сконтира прогнозираните бъдещи парични плащания или постъпления за очаквания срок на заема до амортизираната стойност на заема.

Лихвените субсидии, получени за ресурсите на механизма, се отлагат и се признават като корекция на ефективната доходност, като се записват в „Лихви и подобни приходи“ в отчета за доходите за периода от отпускането до изплащането на субсидирания заем.

Таксите за поети задължения се отлагат и признават като приход по метода на ефективната лихва за срока от отпускането на съответния заем до неговото изплащане, и са представени в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като лихви и други подобни приходи.

2.4.8   Лихвени субсидии и техническа помощ

Като част от своите дейности механизмът управлява лихвените субсидии и техническата помощ от името на държавите членки.

Частта от вноските на държавите членки, предоставена за изплащане на лихвени субсидии и ТП, не се отчита в ресурсите на вносителите на механизма, а се класифицира като сума, дължима на трети страни. Механизмът отпуска плащанията за крайните бенефициери и тогава намалява сумите, дължими на трети страни.

Когато сумите, внесени във връзка с лихвени субсидии и ТП, не са напълно предоставени, те се прекласифицират като вноска за механизма.

2.4.9   Приходи от лихви по пари и парични еквиваленти

Приходите от лихви от пари и парични еквиваленти се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на механизма на базата на текущо начисляване.

2.4.10   Такси, комисионни и дивиденти

Получените такси за услуги, предоставени за определен период от време, се признават като приход в момента на предоставяне на услугите, докато таксите, които са резултат от изпълнението на значимо действие, се признават като приход при завършването на значимото действие. Тези такси се представят в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като приходи от такси и комисионни.

Дивидентите, свързани с акции и други ценни книжа с променлива доходност, се признават при тяхното деклариране и се вписват в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход като нетни реализирани печалби от акции и други ценни книжа с променлива доходност.

2.4.11   Данъчно облагане

В Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, добавен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, се посочва, че имуществото, приходите и друга собственост на институциите на Съюза са освободени от всички преки данъци.

3   Управление на риска

Настоящата бележка съдържа информация за експозицията на механизма и неговото управление и контрол на финансовите и кредитните рискове, и по-специално на основните рискове, свързани с използването на финансови инструменти. Те са:

—

кредитен риск — рискът от загуба, която е резултат от неизпълнение на клиент или контрагент, и произтичащ от кредитна експозиция във всякаква форма, включително риска от неизпълнение на плащане (26);

—

ликвиден риск — рискът даден субект да не бъде в състояние да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби;

—

пазарен риск — рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, валутни курсове, ще засегнат приходите на субекта или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.1    Организация на управлението на риска

ЕИБ непрекъснато адаптира рамката за управление на риска на ИМ.

Дирекцията по управление на риска на ЕИБ независимо идентифицира, оценява, наблюдава и докладва за рисковете, спрямо които механизмът е изложен. В определени рамки, позволяващи запазване на разделението на задълженията, управлението на риска е независимо от фронт офиса и се предоставя второ мнение за всички направени от фронт офиса предложения, които оказват влияние върху риска.

На равнище ЕИБ главният служител по риска на групата (GCRO) докладва на Управителния комитет на ЕИБ относно груповите рискове под надзора на члена на Управителния комитет, отговарящ за риска. GCRO има пряк достъп до Комитета за политика в областта на риска и може да пише директно на Съвета на директорите на ЕИБ и да комуникира с него по всеки въпрос от своята област на разпределение.

3.2    Кредитен риск

Кредитният риск представлява потенциалната загуба, която може да бъде в резултат на неизпълнение на клиент или контрагент и която произтича от кредитна експозиция във всякаква форма, включително неизпълнение на плащане.

3.2.1   Политика за кредитния риск

При извършването на кредитния анализ на контрагентите по даден заем ЕИБ оценява кредитния риск и очакваната загуба, с оглед да го измери количествено и да определи цената на риска. ЕИБ е разработила методика на вътрешния рейтинг (МВР) за определяне на вътрешните рейтинги на своите заемополучатели/гаранти. Методиката се основава на система от точкови списъци, създадени за всеки от основните видове кредитни партньори (напр. търговски предприятия, финансови институции и т.н.). Като се вземат предвид „Най-добрите банкови практики, приложими за ЕИБ“ и принципите, определени по Международното споразумението от Базел за капиталовите изисквания (Базел II), всички партньори, които са от значение за кредитния профил на специфична трансакция, се класифицират в категории за вътрешен рейтинг, като се използва МВР за отделните видове партньори. За всеки партньор се определя вътрешен рейтинг, отразяващ PD след задълбочен анализ на рисковия профил на бизнеса и финансите на партньора и рисковия контекст на неговата страна. Когато е необходимо, се правят експертни корекции, като се взема предвид подкрепата за юридическите лица от компанията майка и от държавата, а окончателният рейтинг дава възможност за изключения, за да се отрази информацията (напр. пазарно ценообразуване), която не е взета предвид в таблицата за оценка.

Кредитната оценка на финансирането на проекти и други структурирани дейности с ограничен обхват използва инструменти за кредитен риск, подходящи за този сектор, които са основно съсредоточени върху наличността на паричния поток и капацитета за обслужване на дълга. Тези инструменти включват анализ на договорната рамка на проектите, анализ на партньора и симулации на паричния поток. Както за търговските предприятия и финансовите институции, за всеки проект се определя вътрешен рисков рейтинг. И накрая, държавите извън ЕС се оценяват от икономическия отдел въз основа на статистически модел.

Всички вътрешни рейтинги се следят в хода на заема и периодично се актуализират.

За операциите, които не са свързани с държавата, се прилагат специални ограничения за размера на операциите и на партньорите, в зависимост от случая. Ограниченията за партньорите се определят на консолидирано групово ниво на експозиция, когато е приложимо. Тези ограничения обикновено отразяват, наред с другото, размера на собствените средства на партньора.

За да смекчи кредитния риск, ЕИБ използва, когато е уместно и с оглед на всеки отделен случай, различни кредитни подобрения, в това число, наред с другите, гаранции, свързани с контрагента или с проекта, гаранции и договорни клаузи в зависимост от естеството на заемополучателя и вида на операцията.

Механизмът не използва кредитни деривати за намаляване на кредитния риск.

3.2.2   Максимална експозиция на кредитен риск, без да се вземат предвид обезпечения и други кредитни подобрения

Следната таблица показва максималната експозиция на кредитен риск за компонентите на отчета за финансовото състояние, включително и на дериватите. Максималната експозиция е показана в брутна стойност преди ефекта от смекчаването посредством използване на обезпечение.

(в хиляди евро)

Максимална експозиция

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

АКТИВИ

 

 

Пари и парични еквиваленти

1 376 824

1 451 970

Вземания от вносителите

85 321

85 321

Касови финансови активи

-

73 003

Дериватни финансови инструменти

55 765

75 852

Заеми и аванси

1 683 312

1 849 786

Други активи

616

950

Общо

3 201 838

3 536 882

Провизии за кредитни ангажименти

-19 038

-16 583

ЗАДБАЛАНСОВА ЧАСТ

 

 

Условни пасиви

 

 

—

Издадени гаранции

985

-

Поети задължения

 

 

—

Неизплатени заеми

883 092

1 671 851

—

Неиздадени гаранции

46 764

49 378

Общо задбалансова част

930 841

1 721 229

Общо кредитна експозиция

4 113 641

5 241 528

3.2.3   Кредитен риск на заеми и аванси

3.2.3.1   Измерване на кредитния риск на заеми и аванси

Заеми и аванси или гаранции, предприети от механизма, подлежат на цялостна оценка на риска и количествено определяне на очакваните загуби, което се обобщава в категоризация на заема (КЗ). По отношение на операциите в рамките на СОФ (описани в бележка 25), с изключение на заемите чрез посредник, се прилагат общите принципи за свързан с мандата риск, предвидени в насоките на ЕИБ за кредитен риск и риск от капиталови инструменти. Категоризациите на заемите са установени съгласно общоприети критерии, базирани на качеството на заемополучателя, падежа на заема, гаранцията, и, ако е подходящо, гаранта.

Системата на категоризация на заемите се състои от методологии, процеси, бази данни и информационни системи, подкрепящи оценката на кредитния риск при кредитните операции и количественото определяне на очакваната загуба. Тя обобщава голям обем информация, с цел да предложи относително класиране на кредитните рискове на заемите. Категоризациите на заемите отразяват настоящата стойност на изчисленото ниво на „очаквана загуба“, което е продукт на вероятността от неизпълнение на основните длъжници, експозицията на риск и сериозността на загубата в случай на неплащане. КЗ се използват за следните цели:

—

като помощ за по-прецизна и по-количествена оценка на кредитните рискове,

—

като показател за колебанията в кредитния риск за целите на приоритизирането на усилията за мониторинг;

—

като описание на качеството на портфейла на заема към определена дата, както и

—

като входяща информация при вземането на решения за ценообразуване въз основа на риска.

Следните фактори се включват в определянето на КЗ:

i)

Кредитоспособността на заемополучателя: дирекцията по управление на риска прави независим преглед на заемополучателите и оценява тяхната кредитоспособност въз основа на вътрешни методики и външни данни. В съответствие с избрания вътрешнорейтингов подход по Базел III банката е разработила методология на вътрешния рейтинг (МВР), за да определи вътрешните рейтинги на заемополучателите и гарантите. Това се основава на набор от фишове за оценка, специфични за определени видове контрагенти.

ii)

Корелацията по подразбиране: тя определя количествено вероятността от едновременно възникване на финансови затруднения за кредитополучателя и за гаранта. Колкото по-голяма е корелацията между вероятностите за неизпълнение на кредитополучателя и на гаранта, толкова по-ниска е стойността на гаранцията и следователно по-ниска (по-лоша) е категорията на заема.

iii)

Стойността на гаранционните инструменти и на ценните книжа: тази стойност се оценява въз основа на комбинация от кредитоспособността на емитента и вида на използвания инструмент.

iv)

Приложимият процент на събиране: предполагаемата сума, която следва да бъде събрана след неизпълнение от страна на съответния контрагент, изразена като процент от съответната кредитна експозиция.

v)

Договорната рамка: една стабилна договорна рамка ще повиши качеството на заема и ще подобри категоризацията на заема.

vi)

Продължителността на заема или, в по-общ план, паричните потоци по заема: при равни други условия, колкото по-дълъг е заемът, толкова по-голям е рискът от възникване на трудности при обслужването му.

Очакваната загуба на заема се изчислява чрез комбиниране на петте елемента, посочени по-горе. В зависимост от нивото на тази загуба заемът се разпределя в един от следните класове от КЗ, изброени по-долу:

„А“

Първокачествени заеми, които имат три подкатегории:

„A0“,

което включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) държава — членка на ЕС, които имат очаквана загуба от 0 %.

„A+“

включва заеми, отпуснати на (или гарантирани от) субекти, различни от държавите — членки на ЕС, за които не се очаква влошаване на качеството през периода на тяхното действие.

„А-“

включва операции по отпускане на заеми, при които има известно съмнение относно запазването на настоящия им статут, но за които се очаква да бъдат ограничени каквито и да било отрицателни последици.

„B“

Висококачествени заеми: те представляват клас активи, които Банката приема, въпреки че не е изключено незначително влошаване в бъдеще. B+ и B- се използват за означаване на относителната вероятност от възникване за такова влошаване.

„C“

Доброкачествени заеми: пример за това е необезпечен кредит за солидна банка или корпоративна организация, платим изцяло на падежа след 7-годишен срок или платим на части от датата на предоставянето, за еквивалентен срок.

„D“

Този рейтингов клас представлява границата между „приемливо качество“ заеми и тези, при които има трудности. Тази граница на класификацията на заемите е по-точно определена от подкласовете D+ и D-. Заемите с рейтинг D- изискват засилен мониторинг.

„E“

Този клас от КЗ включва заеми с рисков профил, по-голям от общоприетия. Той включва също заеми, при които е имало сериозни проблеми по време на тяхната продължителност и не може да се изключи да изпаднат в положение на загуба. По тази причина заемите са предмет на стриктен и засилен мониторинг. Подкласове E+ и E- се различават по интензивността на този специален мониторингов процес, като операциите с рейтинг E- са в положение, при което има голяма вероятност обслужването на дълга да не може да се поддържа редовно и затова се изисква някаква форма на преструктуриране на дълга, което е възможно да доведе до загуба от обезценка.

„F“

Клас F (fail) включва заеми, които представляват неприемливи рискове. Заеми с рейтинг F- могат да произтичат само от текущи операции, при които след подписването са възникнали непредвидими, изключителни и сериозни неблагоприятни обстоятелства. Всички операции, при които има загуба на главницата за механизма, се означават с рейтинг F и за тях се прилага специфична разпоредба.

Таблицата в раздел 3.2.3.3 показва анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма въз основа на различните класове по КЗ, описани по-горе.

3.2.3.2   Анализ на кредитния риск

В следващата таблица е показана максималната експозиция (нетна балансова стойност) на кредитен риск за подписаните заеми и аванси (изплатени и неизплатени) по видове заемополучатели, като се вземат под внимание предоставените от гарантите гаранции:

(в хиляди евро)

Към 31.12.2023 г.

Гарантирани

Други кредитни подобрения

Негарантирани

Общо

% от общо изплатените

Финансови институции

54 290

-

952 740

1 007 030

60  %

Предприятия

155 653

-

293 302

448 955

27  %

Публични органи

15 138

-

-

15 138

1  %

Държави

-

-

212 189

212 189

13  %

Общо изплатени

225 081

-

1 458 231

1 683 312

100  %

Неизплатени

43 200

-

820 854

864 054

 

Общо изплатени и неизплатени

268 281

-

2 279 085

2 547 366

 


(в хиляди евро)

Към 31.12.2022 г.

Гарантирани

Други кредитни подобрения

Негарантирани

Общо

% от общо изплатените

Финансови институции

64 625

-

1 095 467

1 160 092

63  %

Предприятия

182 460

-

285 216

467 676

25  %

Публични органи

18 902

-

218

19 120

1  %

Държави

-

311

202 587

202 898

11  %

Общо изплатени

265 987

311

1 583 488

1 849 786

100  %

Неизплатени

149 506

-

1 505 762

1 655 268

 

Общо изплатени и неизплатени

415 493

311

3 089 250

3 505 054

 

Дирекцията за управление и наблюдение на портфейли е натоварена да извършва мониторинг на заемополучателя и на гаранта, както и финансов и договорен мониторинг на проектите. Така качеството на заемите и кредитоспособността на длъжниците и гарантите на механизма се контролират редовно — най-малко веднъж годишно или по-често при необходимост и при настъпване на кредитни събития. По-специално Дирекцията за управление и наблюдение на портфейли проверява дали са изпълнени договорните права и в случай на влошаване на рейтинга и/или неизпълнение на договор се предприемат коригиращи действия. Прилагат се мерки за намаляване на риска, когато е необходимо, в съответствие с насоките за кредитния риск. Също така в случай на подновяване на банкови гаранции, получени по заеми от ЕИБ, банката гарантира, че тези гаранции се заменят, или предприема своевременни действия.

3.2.3.3   Анализ на кредитното качество по видове заемополучатели

Таблиците по-долу показват анализа на кредитното качество на портфейла от заеми на механизма към 31 декември 2023 г. и към 31 декември 2022 г. от приложенията за класификация на заеми, въз основа на подписаните експозиции (изплатени и неизплатени):

(в хиляди евро)

Към 31.12.2023 г.

 

Висок рейтинг

Стандартен рейтинг

Приемлив минимум риск

Висок риск

Без рейтинг (*3)

Общо

% от общата стойност

От A до B-

C

D+

D- и по-нисък

Заемополучател

Финансови институции

270 520

276 133

268 648

508 180

-

1 323 481

52  %

 

Предприятия

51 505

53

564

347 992

194 441

594 555

23  %

 

Публични органи

-

15 138

-

-

-

15 138

1  %

 

Държави

50 858

2 164

12 907

548 263

-

614 192

24  %

Общо

 

372 883

293 488

282 119

1 404 435

194 441

2 547 366

100  %


(в хиляди евро)

Към 31.12.2022 г.

 

Висок рейтинг

Стандартен рейтинг

Приемлив минимум риск

Висок риск

Без рейтинг (*4)

Общо

% от общата стойност

От A до B-

C

D+

D- и по-нисък

Заемополучател

Финансови институции

293 458

349 628

103 133

1 030 131

-

1 776 350

50  %

 

Предприятия

96 413

52 092

-

703 374

226 750

1 078 629

31  %

 

Публични институции

-

18 902

-

-

218

19 120

1  %

 

Държави

51 976

2 771

8 363

567 845

-

630 955

18  %

Общо

 

441 847

423 393

111 496

2 301 350

226 968

3 505 054

100  %

3.2.3.4   Концентрации на риска за заеми и аванси

3.2.3.4.1    Географски анализ

Въз основа на държавата на заемополучателя портфейлът от заеми на механизма може да бъде анализиран от следните географски региони (в хиляди евро):

Държава на заемополучателя

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Египет

260 529

309 312

Кения

248 823

338 790

Нигерия

218 521

266 294

Етиопия

121 126

107 988

Регион — АКТБ

86 505

69 920

Мавриций

84 331

93 509

Того

80 267

-

Барбадос

72 036

82 735

Руанда

71 525

94 247

Замбия

66 947

56 729

Камерун

48 616

56 586

Зимбабве

35 546

23 147

Уганда

33 365

51 388

Конго (Демократична република)

29 803

36 772

Сeнeгaл

28 729

38 153

Нова Каледония

26 425

31 684

Танзания

21 394

33 431

Доминиканска република

16 768

25 879

Бенин

16 742

2 958

Ямайка

15 138

18 902

Гвинея

12 926

15 242

Бряг на слоновата кост

9 644

10 976

Мавритания

9 374

11 029

Мадагаскар

9 287

-

Мали

8 158

9 856

Кайманови острови

6 575

8 521

Малави

6 476

9 587

Есватини

6 453

1 515

Кабо Верде

6 254

9 016

Мозамбик

5 142

7 094

Сейнт Лусия

4 565

4 674

Буркина Фасо

4 389

4 767

Гана

4 074

8 648

Микронезия

2 342

2 811

Сейшелски острови

2 037

2 933

Френска Полинезия

1 838

3 118

Самоа

344

645

Вануату

177

525

Хаити

121

332

Конго

-

73

Общо

1 683 312

1 849 786

3.2.3.4.2    Анализ по отрасли

В таблицата по-долу се прави анализ на портфейла от заеми на механизма по отрасли на заемополучателя. Операциите, които са отпуснати първо на финансов посредник, преди да бъдат отпуснати на крайния бенефициер, са записани като „Третичен сектор и други“:

(в хиляди евро)

Отрасъл на заемополучателя

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Финансови услуги

1 012 001

1 160 133

Публична администрация

212 189

202 898

Електрическа енергия

187 701

193 597

Химикали

91 786

108 652

Телекомуникации

60 182

62 862

Здравни грижи

36 833

36 833

Бизнес услуги, ИТ и медии

33 638

31 127

Лекарствени продукти и медицинско оборудване

18 526

12 388

Инфраструктура на въздушния и морския транспорт

15 138

18 902

Метали и минно дело

7 236

8 415

Инвестиционни стоки

4 103

8 853

Събиране и рециклиране на отпадъци

3 802

4 577

Многофункционални устройства

177

525

Третичен сектор и други

-

24

Общо

1 683 312

1 849 786

3.2.3.5   Експозиция към кредитен риск за всеки вътрешен рисков рейтинг

ЕИБ използва методология за определяне на вътрешни рейтинги в съответствие с вътрешнорейтинговия подход съгласно Базел III. На по-голямата част от партньорите по механизма е присъден вътрешен рейтинг съгласно тази методология. Таблицата по-долу показва разбивка на портфейла от заеми на механизма по степен на вътрешните рейтинги на заемополучателя или на гаранта, когато има такива. В случаите, когато липсва вътрешен рейтинг, за този анализ е използван външният рейтинг.

Таблицата показва както подписаните експозиции (изплатени и неизплатени), така и рисково претеглените експозиции въз основа на вътрешна методика, която механизмът използва за ограничаване на управлението.

(в хиляди евро)

 

 

2023 г.

 

Еквивалент на Moody’s

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

FVTPL

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск

Aaa

-

47 534

-

-

47 534

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 — Aa3

72 051

-

-

-

72 051

Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск

A1 — A3

10 428

-

-

-

10 428

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 — Baa3

33 439

263 036

3 802

-

300 277

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 — Ba3

75 418

-

-

-

75 418

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 — B3

533 775

206 438

20 349

-

760 562

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

77 010

246 682

-

-

323 692

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

17 860

-

17 860

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

182 080

182 080

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-10 964

-24 674

-14 976

-55 976

- 106 590

Балансова стойност на заемите и авансите

 

791 157

739 016

27 035

126 104

1 683 312

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 — Aa3

86 796

-

-

-

86 796

Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск

A1 — A3

1 687

-

-

-

1 687

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 — Baa3

10 000

-

-

-

10 000

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 — Ba3

82 770

-

-

-

82 770

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 — B3

327 995

45 990

-

-

373 985

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

28 089

30 537

-

-

58 626

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

50 000

111 000

-

161 000

Без вътрешен рейтинг (*5)

 

39 940

-

-

-

39 940

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

68 288

68 288

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-2 715

-16 323

-

-

-19 038

Балансова стойност на кредитните ангажименти

 

574 562

110 204

111 000

68 288

864 054


(в хиляди евро)

 

 

2022 г.

 

Еквивалент на Moody’s

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

FVTPL

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 1 — минимален кредитен риск

Aaa

-

56 320

-

-

56 320

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 — Aa3

82 745

-

-

-

82 745

Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск

A1 — A3

421

-

-

-

421

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 — Baa3

346 538

-

-

-

346 538

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 — Ba3

82 126

-

-

-

82 126

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 — B3

679 725

189 519

-

-

869 244

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

41 450

273 167

-

-

314 617

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

63 474

-

63 474

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

142 263

142 263

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-11 370

-28 817

-21 303

-46 472

- 107 962

Балансова стойност на заемите и авансите

 

1 221 635

490 189

42 171

95 791

1 849 786

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

 

 

Вътрешен рейтинг 2 — много нисък кредитен риск

Aa1 — Aa3

86 796

-

-

-

86 796

Вътрешен рейтинг 3 — нисък кредитен риск

A1 — A3

316 707

-

-

-

316 707

Вътрешен рейтинг 4 — умерен кредитен риск

Baa1 — Baa3

109 095

-

-

-

109 095

Вътрешен рейтинг 5 — финансово слаб контрагент

Ba1 — Ba3

175 880

-

-

-

175 880

Вътрешен рейтинг 6 — висок кредитен риск

B1 — B3

538 504

50 000

-

-

588 504

Вътрешен рейтинг 7 — много висок кредитен риск

под Caa1

62 966

105 669

-

-

168 635

Вътрешен рейтинг 8 — контрагент в неизпълнение

под Caa1, но в неизпълнение

-

-

50 000

-

50 000

Без вътрешен рейтинг (*6)

 

44 982

-

-

-

44 982

Заеми и аванси по FVTPL

 

-

-

-

131 252

131 252

Коректив за загуби и корекция на FV

 

-4 834

-11 749

-

-

-16 583

Балансова стойност на кредитните ангажименти

 

1 330 096

143 920

50 000

131 252

1 655 268

ЕИБ непрекъснато следи събитията, които засягат нейните заемополучатели и гаранти. По-специално ЕИБ прави оценка за всеки отделен случай на своите договорни права в случай на влошаване на рейтинга и се стреми към мерки за смекчаване. Също така той следи отблизо подновяването на банкови гаранции, получени по неговите заеми, за да гарантира, че тези гаранции се заменят или се предприемат своевременни действия, ако е необходимо.

3.2.3.6   Просрочени плащания по заеми и обезценки

Просрочените плащания се установяват, наблюдават и докладват в съответствие с процедурите, определени в обстойните насоки и процедури на Банката за мониторинг на финансирането. Тези процедури са в съответствие с най-добрите банкови практики и се приемат за всички заеми, управлявани от ЕИБ.

Процесът на мониторинг е структуриран с цел да се гарантира, че i) потенциалните просрочени плащания се установяват и докладват на отговорните служби с минимално закъснение; ii) критичните случаи бързо се изпращат на подходящото оперативно и управленско равнище; iii) редовно се докладва на ръководството на механизма относно цялостния статус.

Просрочените плащания и обезценките по заеми и аванси могат да се анализират, както следва:

(в хиляди евро)

 

Заеми и аванси

Заеми и аванси

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Балансова стойност

1 683 312

1 849 786

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

 

 

Брутна сума

17 860

63 474

Средства за загуба от обезценка

-14 976

-21 303

Балансова стойност на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

2 884

42 171

Просрочени, но без кредитна обезценка

 

 

Просрочените включват

 

 

0—30 дни

-

670

30—90 дни

23

118

90—180 дни

315

95

повече от 180 дни

-

25

Балансова стойност на просрочените, но без кредитна обезценка

338

908

Балансова стойност — нито просрочени, нито с кредитна обезценка

1 680 090

1 806 707

Обща балансова стойност на заеми и аванси

1 683 312

1 849 786

3.2.3.7   Чувствителност на ECL към бъдещите икономически условия (в хиляди евро)

Очакваната кредитна загуба (ECL) е чувствителна към преценките и предположенията, направени по отношение на формулирането на сценарии, ориентирани към бъдещето. ЕИБ извършва анализ на чувствителността на ECL, призната за значимите класове от нейните активи.

Прогнозите за бъдещите икономически условия (чрез макроикономически сценарии) са входящи данни за прогнозния модел, създаващ параметри условните рискове, които се използват за изчисляване на коректива за загуби.

Сценариите са получени от сътресения на БВП, което е основната мярка за икономическата активност. Сътресенията в реалния БВП са калибрирани така, че да възпроизвеждат предишната колебливост на променливата. В допълнение, когато е целесъобразно, се прилага и експертна преценка за прецизиране на размера и устойчивостта на сътресенията на БВП. В резултат на това сътресенията се определят заедно с функция на разпадане, за да се определи въздействието на сътресенията във времето. Вероятностите, свързани с всеки сценарий, се определят в съответствие с пазарните показатели (за изменчивост) и вътрешно разработени показатели/проследяващи показатели, използвани последователно във времето с цел отчитане на несигурността. Претеглянето на положителните и отрицателните сътресения зависи от баланса на рисковете в икономиката. През предходната година бяха приложени съответно средно отрицателни и положителни сътресения -7 247 EUR (2022 г.: -9 908 EUR) и 6 007 EUR (2022 г.: 8 356 EUR) за тримесечни прогнози.

Таблицата по-долу показва коректива за загуби по заеми и аванси на етапи 1 и 2. Всеки ориентиран към бъдещето сценарий (напр. базов, положителен и отрицателен сценарий) е претеглен на 100 %, вместо да се прилагат теглата на вероятността в трите сценария.

(в хиляди евро)

 

2023 г.

 

Положителен

Базов

Отрицателен

Брутна експозиция

2 258 365

2 258 365

2 258 365

Коректив за загуби

45 603

51 610

58 857


(в хиляди евро)

 

2022 г.

 

Положителен

Базов

Отрицателен

Брутна експозиция

3 229 247

3 229 247

3 229 247

Коректив за загуби

43 821

52 177

62 085

3.2.3.8   Предоговаряне и преструктуриране на заеми

ЕИБ счита, че заемите са преструктурирани (т.е. заеми, дългови ценни книжа и кредитни ангажименти), когато мерките за преструктуриране за тези заеми са били разширени. Мерките за преструктуриране се състоят от „отстъпки“, които ЕИБ решава да направи по отношение на длъжник, за когото се счита, че не е в състояние да спази договорните условия за обслужване на дълга поради финансови затруднения, за да се даде възможност на длъжника да обслужва дълга или да рефинансира изцяло или частично договора. Експозициите се третират като преструктурирани, ако е направена отстъпка, независимо дали сумата е просрочена или експозицията е класифицирана като експозиция в неизпълнение. Експозициите не се считат за преструктурирани, когато длъжникът не е във финансово затруднение.

В редовната бизнес практика влошаването на състоянието на въпросните заеми се открива чрез прилагане на разпоредбите на насоките и процедурите на Банката и заемите се наблюдават преди предоговарянето им. След като заемите бъдат предоговорени, ЕИБ продължава да ги наблюдава отблизо. В случай че финансовият инструмент е с кредитна обезценка, той се прехвърля към етап 3. Заемът се наблюдава редовно в съответствие с рамката на Банката.

Мерките и практиките за преструктуриране, предприети от ЕИБ през отчетния период като част от дейностите ѝ по преструктуриране, включват, без това изброяване да е изчерпателно, удължаване на срока до падежа, отсрочване само на главницата, отсрочване на главницата и лихвите, неспазване на съществени споразумения и капитализация на просрочените задължения.

Операциите, подлежащи на мерки за преструктуриране, са посочени като такива в таблицата по-долу:

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

 

Обслужвани

Необслужвани

Обслужвани

Необслужвани

Брой на договорите, подлежащи на практики за преструктуриране

13

6

12

7

Балансови стойности (вкл. лихва и просрочени суми)

112 554

46 432

144 399

45 497

Признати средства за ОКЗ

1 654

22 151

16 008

14 323

Приходи от лихви по отношение на преструктурирани договори

8 594

1 776

7 745

2 280


(в хиляди евро)

 

 

 

Мерки за преструктуриране

 

 

 

 

31.12.2022 г.

Удължаване на срока до падежа

Отсрочване на главницата и лихвите

Нарушаване на съществени финансови споразумения

Други

Договорно погасяване, прекратяване и/или отписване

31.12.2023 г.

Финансови институции

85 751

-

-

12 275

-

-29 671

68 355

Предприятия

104 145

-

-

-

-

-13 514

90 631

Общо

189 896

-

-

12 275

-

-43 185

158 986

3.2.4   Кредитен риск на парите и паричните еквиваленти

Наличните средства се инвестират съгласно графика на изплащане на договорните задължения на механизма. Към 31 декември 2023 г. и 31 декември 2022 г. инвестициите са били под формата на банкови депозити, депозитни сертификати и търговски ценни книжа.

Оторизираните субекти имат рейтинг, който е подобен на краткосрочните и дългосрочните рейтинги, изисквани за собствените инвестиции в ценни книжа на ЕИБ. В случай на различни рейтинги, които са били предоставени от повече от една кредитна агенция, се прилага най-ниският рейтинг. Максимално разрешеният лимит за всяка оторизирана банка в момента е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Изключение от това правило беше предоставено на Societe Generale S. A., където механизмът държи своите оперативни парични сметки. Краткосрочният кредитен лимит за Societe Generale S. A. към 31 декември 2023 г. и към 31 декември 2022 г. възлиза на 110 000 000 EUR (сто и десет милиона евро). Увеличеният лимит се прилага за сумата на паричните средства, държани по оперативните парични сметки, и инструментите, емитирани от този контрагент и държани от финансовия портфейл.

Всички инвестиции са направени при оторизирани субекти с максимален срок до падежа от три месеца от датата на операцията. Всички случаи на неспазване на лимита за кредитна експозиция са докладвани на мандатоносителите. Към 31 декември 2023 г. и към 31 декември 2022 г. всички срочни депозити, търговски ценни книжа и касови наличности, държани от финансовия портфейл на механизма, са имали минимален рейтинг поне P-2 (еквивалент на Moody’s) в деня на сетълмента.

Следната таблица показва положението на парите и паричните еквиваленти, включително начислените лихви:

(в хиляди евро)

Минимален краткосрочен рейтинг

Минимален дългосрочен рейтинг

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

(по Moody’s)

(по Moody’s)

P-1

Aaa

140 592

10  %

200 167

14  %

P-1

Aa2

29 951

2  %

24 955

2  %

P-1

Aa3

89 682

7  %

4 992

0  %

P-1

A1

360 831

26  %

300 627

21  %

P-1

A2

204 179

15  %

340 252

23  %

P-1

A3

346 275

25  %

491 224

34  %

P-2

A3

205 314

15  %

29 956

2  %

P-2

Baa1

-

0  %

59 797

4  %

Общо

 

1 376 824

100  %

1 451 970

100  %

3.2.5   Кредитен риск на дериватите

3.2.5.1   Политика за кредитния риск на дериватите

Кредитният риск по отношение на дериватите се представя като загуби, които едната страна би понесла, ако другият контрагент по сделката не е в състояние да изпълни своите договорни задължения. Кредитният риск, свързан с дериватите, варира в зависимост от редица фактори (като лихвени проценти и валутни курсове) и като цяло отговаря на само малка част от тяхната условна стойност.

В обичайния ход на своята дейност механизмът може да сключва договори за суап с цел да хеджира определени кредитни операции или да сключва форуърдни договори с цел да хеджира валутните си позиции, изразени в активно търгувани валути, различни от евро. Всички суапове се изпълняват от ЕИБ с външно участие. Суаповете се уреждат от същото главно споразумение за суаповете и от приложенията относно кредитната подкрепа, подписани между ЕИБ и външните ѝ партньори.

3.2.5.2   Измерване на кредитния риск на дериватите

Всички суапове, предприети от ЕИБ, които са свързани с механизма, се третират в същата договорна рамка и със същите методики, прилагани за дериватите, договорени от ЕИБ за нейните собствени цели. По-специално, допустимостта на партньорите при суап се определя от ЕИБ на базата на същите условия за допустимост, прилагани за общите операции по суап.

ЕИБ измерва кредитния риск, свързан със суапове и трансакции с деривати, с помощта на подхода за текущата необезпечена експозиция и потенциалната бъдеща експозиция за докладване и мониторинг на лимитите. Тези показатели включват изцяло дериватите, свързани с Инвестиционния механизъм.

Механизмът сключва договори за краткосрочни валутни суапове (FX суапове) с цел да хеджира валутния риск на плащанията във валути, различни от EUR. FX суаповете имат падеж от максимум три месеца и редовно се подновяват. Условната стойност на FX суаповете възлиза на 1 640,0 милиона евро към 31 декември 2023 г. спрямо 1 790,0 милиона евро към 31 декември 2022 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на 45,8 милиона евро към 31 декември 2023 г. при 71,1 милиона евро към 31 декември 2022 г.

Механизмът сключва договори за кръстосани валутни суапове, за да хеджира валутния риск при отпускането на заеми във валути, различни от евро. Кръстосаните валутни суапове са с дългосрочен падеж. Условната стойност на FX суаповете възлиза на 43,3 милиона евро към 31 декември 2023 г. спрямо 47,0 милиона евро към 31 декември 2022 г. Справедливата стойност на FX суаповете възлиза на 10,0 милиона евро към 31 декември 2023 г. при 4,8 милиона евро към 31 декември 2022 г.

3.2.6   Кредитен риск при касовите финансови активи

На следващата таблица е показано състоянието на касовия портфейл, изцяло съставен от търговски ценни книжа, емитирани от структури на поддържавно равнище, банки и небанкови субекти, с остатъчен срок до падежа над три месеца. Държавите — членки на ЕС, техните агенции, банки и небанкови субекти са допустими емитенти. Максимално допустимата граница за всеки оторизиран емитент е 50 000 000 EUR (петдесет милиона евро). Инвестициите в средносрочни и дългосрочни облигации също могат да бъдат допустими в зависимост от изискванията за ликвидност:

(в хиляди евро)

Минимален краткосрочен рейтинг

Минимален дългосрочен рейтинг

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

(по Moody’s)

(по Moody’s)

P-1

Aa2

-

0  %

32 974

45  %

P-1

Aa3

-

0  %

4

0  %

P-1

A3

-

0  %

39 843

55  %

P-2

A3

-

0  %

182

0  %

Общо

 

-

0  %

73 003

100  %

3.3    Ликвиден риск

Ликвиден риск е способността на един субект да финансира увеличения на активите и да изпълнява задължения, когато те станат изискуеми, без да търпи неприемливи загуби. Той може да бъде разделен на ликвиден риск, свързан с финансирането, и пазарен ликвиден риск. Ликвидният риск, свързан с финансирането, е рискът, че един субект няма да може да посрещне ефикасно очакваните и неочакваните настоящи и бъдещи нужди от парични потоци, без това да се отразява върху ежедневната му дейност или финансовото му състояние. Пазарният ликвиден риск е рискът, че един субект няма да може лесно да компенсира или елиминира позиция на пазарната цена поради недостатъчна дълбочина на пазара или поради пазарни сътресения.

3.3.1   Управление на ликвидния риск

Механизмът се финансира предимно със средства от годишните вноски на държавите членки, както и от обратните постъпления, произтичащи от операции на механизма. Механизмът управлява своя ликвиден риск, свързан с финансирането, главно чрез планиране на своите нетни нужди от ликвидност и изискваните годишни вноски на държавите членки.

За да се изчислят годишните вноски на държавите членки, моделите на разходване на съществуващия и следващия портфейл се анализират и проследяват през цялата година. Специални събития, например рано възстановени разходи, продажби на акции или случаи на неизпълнение, се вземат предвид за коригиране на годишните изисквания за ликвидност.

С цел допълнително минимизиране на ликвидния риск механизмът поддържа ликвиден резерв, достатъчен да покрие във всеки момент прогнозните касови плащания, съобщавани периодично от отдела по заемите на ЕИБ. Средствата се инвестират на паричния пазар и пазарите на облигации под формата на междубанкови депозити и други краткосрочни финансови инструменти, като се вземат предвид задълженията на механизма за касови плащания. Ликвидните активи на механизма се управляват от отдела за управление на касовите наличности на банката с цел да се поддържа подходяща ликвидност, за да може механизмът да изпълнява своите задължения. В съответствие с Решение 2020/2233, обратните потоци от ИМ за АКТБ се разгръщат в рамките на ИССРМС. Наличието на тези обратни потоци, които да бъдат прехвърлени, обаче зависи от поддържането на подходящо равнище на ликвидност в рамките на ИМ.

Следва да се отбележи, че капиталът се управлява единствено от гледна точка на ликвидността, както е описано по-горе.

В съответствие с принципа на разделение на функциите между фронт- и бек-офиса, операциите по сетълмент, свързани с инвестирането на тези активи, са под отговорността на отдела на ЕИБ по планиране и сетълмент на операциите. Освен това оторизирането на контрагенти и ограниченията за касовите инвестиции, както и мониторингът на тези ограничения, са отговорност на дирекцията за управление на риска на банката.

3.3.2   Измерване на ликвидния риск

В таблиците на този раздел се анализират финансовите пасиви на механизма по матуритет въз основа на оставащия период от време от датата на счетоводния баланс до договорната дата на падеж (въз основа на несконтирани парични потоци).

Що се отнася до недериватните финансови пасиви, механизмът има ангажименти под формата на неизплатени части от кредита по сключените споразумения за заем, неизплатени части на подписано вписване на капитал/инвестиционни споразумения, предоставени гаранции по заеми или поети като задължение лихвени субсидии и техническа помощ.

Заемите по Инвестиционния механизъм имат краен срок за плащане. Въпреки това плащанията се извършват в моменти и в размери, които отразяват напредъка на съответните инвестиционни проекти. Освен това заемите на механизма са операции, извършени в относително нестабилна работна среда, поради което графикът на изплащането им се характеризира със значителна степен на несигурност.

Капиталовите инвестиции стават дължими, когато и щом управителите на фондовете издадат валидни искания за капитал, отразяващи напредъка в техните инвестиционни дейности. Периодът на усвояване на заема обикновено е 3 години с често удължаване с една или две години. Някои задължения за плащания обикновено продължават и след края на периода на усвояване до пълното приключване на съответните инвестиции на фонда поради факта, че понякога ликвидността на фонда може да бъде недостатъчна за изпълнението на задълженията за плащане, произтичащи от такси или други разходи.

Гаранциите не са предмет на специфични задължения за плащане, освен ако гаранцията не е задействана. Размерът на оставащите гаранции се намалява съобразно с графика за връщане на гарантираните заеми.

Изходящите парични потоци за поетите като задължение лихвени субсидии се срещат в случай на субсидирани заеми, финансирани от собствените ресурси на банката. Поради това отчетените изходящи потоци представляват само поети задължения, свързани с тези заеми, а не общият размер на поетите като задължение неизплатени лихвени субсидии. Както при заемите, техният график на изплащане е несигурен.

„Брутният номинален изходящ поток“ на поетата като задължение техническа помощ в таблицата „Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви“ се отнася до общата неизплатена част на подписаните договори за техническа помощ. Графикът на плащанията се характеризира със значителна степен на несигурност. Изходящите парични потоци, класифицирани в графа „3 месеца или по-малко“, представляват сумата на неплатените фактури, получени до отчетната дата.

Поетите задължения за недериватни финансови пасиви, за които не съществува определена договорна падежна дата, са класифицирани в графа „Неопределен падеж“. Поетите задължения, за които има регистрирано искане за плащане към отчетната дата, са класифицирани в съответните времеви интервали.

Що се отнася до дериватните финансови пасиви, ликвидният профил представя несконтираните брутни парични потоци по договорите за суап, включително кръстосани валутни суапове (CCS), кръстосани валутно-лихвени суапове (CCIRS), краткосрочните валутни суапове и лихвените суапове.

(в хиляди евро)

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Неопределен падеж

Брутен номинален изходящ поток

към 31.12.2023 г.

Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми

49 019

6 000

-

-

828 073

883 092

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции

-

-

-

-

297 534

297 534

Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)

-

-

-

-

47 749

47 749

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии

4 235

-

-

-

343 282

347 517

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ

849

-

-

-

25 343

26 192

Общо

54 103

6 000

-

-

1 541 981

1 602 084


(в хиляди евро)

Матуритетен профил на недериватните финансови пасиви

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Неопределен падеж

Брутен номинален изходящ поток

към 31.12.2022 г.

Изходящи потоци за поети като задължение, но неизплатени заеми

87 210

21 208

-

-

1 563 433

1 671 851

Изходящи потоци за поети като задължение инвестиционни средства и записване на акции

4 676

-

-

-

406 496

411 172

Други (подписани не издадени гаранции, издадени гаранции)

-

-

-

-

49 378

49 378

Изходящи потоци за поети като задължение лихвени субсидии

-

-

-

-

350 282

350 282

Изходящи потоци за поета като задължение техническа помощ

924

-

-

-

32 149

33 073

Общо

92 810

21 208

-

-

2 401 738

2 515 756


(в хиляди евро)

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Брутен номинален входящ/изходящ поток

към 31.12.2023 г.

CCS — Входящи потоци

192

10 909

32 186

1 706

44 993

CCS — Изходящи потоци

-90

-10 212

-23 783

-1 828

-35 913

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци

1 640 000

-

-

-

1 640 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци

-1 597 068

-

-

-

-1 597 068

Общо

43 034

697

8 403

- 122

52 012


(в хиляди евро)

Матуритетен профил на дериватни финансови пасиви

3 месеца или по-малко

Повече от 3 месеца до 1 година

Повече от 1 година до 5 години

Повече от 5 години

Брутен номинален входящ/изходящ поток

към 31.12.2022 г.

CCS и CCIRS — входящи потоци

88

9 474

38 431

147

48 140

CCS и CCIRS — изходящи потоци

- 108

-11 965

-30 450

- 146

-42 669

Краткосрочни валутни суапове — входящи потоци

1 790 000

-

-

-

1 790 000

Краткосрочни валутни суапове — изходящи потоци

-1 724 227

-

-

-

-1 724 227

Общо

65 753

-2 491

7 981

1

71 244

3.3.3    Дългосрочни финансови активи и пасиви

Таблицата по-долу съдържа недериватните финансови активи и пасиви, които се очаква да бъдат възстановени или изплатени след повече от 12 месеца от датата на отчитане.

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Финансови активи:

 

 

Заеми и аванси

1 755 831

1 922 784

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

820 713

797 341

Общо

2 576 544

2 720 125

Финансови пасиви:

 

 

Сума, дължима на трети страни (*7)

389 116

136 867

Провизии за кредитни ангажименти

19 038

16 583

Общо

408 154

153 450

3.4.    Пазарен риск

Пазарният риск представлява рискът, че промените в пазарните цени и проценти, например лихвени проценти, цени на капиталови инструменти, обменни курсове на чуждестранни валути, ще засегнат приходите на образуванието или стойността на неговото участие във финансови инструменти.

3.4.1.    Лихвен риск

Лихвеният риск възниква от променливостта в икономическата стойност на лихвената позиция или в дохода, получен от нея, дължаща се на неблагоприятни промени в лихвените проценти.

Механизмът не се влияе директно от колебанията на икономическата си стойност или от ценовите несъответствия между различните активи, пасиви и хеджиращи инструменти, тъй като i) той няма преки разходи по заеми или лихвоносни пасиви и ii) той поема въздействието на колебанията на лихвените проценти върху приходите от своите инвестиции.

Механизмът измерва чувствителността към колебанията на лихвения процент на кредитния си портфейл и суаповете за микро хеджиране с помощта на изчисление на стойността по базисни точки (BPV).

Стойността по базисни точки (BPV) измерва печалбата или загубата в нетната настояща стойност на съответния портфейл, дължаща се на увеличение с 1 базисна точка (0,01 %) на лихвения процент в рамките на определени продължителности: „паричен пазар — до една година“, „много кратки — 2 до 3 години“, „кратки — от 4 до 6 години“, „средносрочни — от 7 до 11 години“, „дългосрочни — от 12 до 20 години“ или „много дългосрочни — повече от 21 години“.

За определяне на нетната настояща стойност (ННС) на паричните потоци по заеми, деноминирани в евро, механизмът използва 3-месечната крива на финансиране на база евро. ННС на паричните потоци по заемите деноминирани във валути, различни от евро, се определя, като се използва 3-месечната крива на финансиране на база евро плюс базата за кръстосан валутен суап. За валутите, различни от еврото, за които няма надеждна и достатъчно пълна сконтова крива, се използва сконтова крива в евро или в щатски долари.

За да се изчисли нетната настояща стойност на заемите, механизмът използва кривата на финансиране с евро (евро суапова крива + спред на финансиране от ЕИБ) за паричните потоци, деноминирани в евро и в чуждестранни валути, различни от USD, и кривата на финансиране с щатски долари за паричните потоци, деноминирани в USD.

Както е показано в следващата таблица, нетната настояща стойност на кредитния портфейл, включително свързаните с него суапове за микро хеджиране, към 31 декември 2023 г. ще намалее с 491 хиляди евро (към 31 декември 2022 г.: намаление с 500 хиляди евро), ако всички съответни криви на лихвените проценти едновременно променят своята посока нагоре с 1 базисен пункт.

(в хиляди евро)

Стойност по базисни точки

Пари

Пазар

Много кратки

Кратки

Средни

Дълги

Много дълги

Общо

Към 31.12.2023 г.

1 година

От 2 до 3 години

От 4 до 6 години

От 7 до 11 години

От 12 до 20 години

Повече от 20 години

Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране

-39

-97

- 153

- 153

-47

-2

- 491


(в хиляди евро)

Стойност по базисни точки

Пари

Пазар

Много кратки

Кратки

Средни

Дълги

Много дълги

Общо

Към 31.12.2022 г.

1 година

От 2 до 3 години

От 4 до 6 години

От 7 до 11 години

От 12 до 20 години

Повече от 20 години

Обща чувствителност на заемите и суаповете за микро хеджиране

-34

-98

- 154

- 162

-50

-2

- 500

3.4.2   Валутен риск

Валутният риск за Инвестиционния механизъм е рискът от загуба на доходите или икономическа стойност, дължаща се на неблагоприятни промени на валутните курсове.

Като се има предвид референтна отчетна валута (евро за Инвестиционния механизъм), механизмът е изложен към валутен риск, когато има несъответствие между активите и пасивите, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута. Валутният риск обхваща също и ефекта от промени в стойността на бъдещите парични потоци, деноминирани във валута, различна от референтната отчетна валута, например лихви и дивиденти, поради колебанията във валутните курсове.

3.4.2.1   Валутен риск и касови активи

Касовите активи на Инвестиционния механизъм са деноминирани в евро или щатски долари.

Валутният риск се хеджира посредством кръстосани валутни спот или форуърд сделки, валутни суапове или кръстосани валутни суапове. Отделът за управление на касовите наличности на ЕИБ може, когато счита за необходимо и уместно, да използва всякакви други инструменти, в съответствие с политиката на банката, които осигуряват защита срещу пазарните рискове, поети във връзка с финансовите дейности на механизма.

3.4.2.2   Валутен риск и операции, финансирани или гарантирани от механизма

Вноските на държавите членки за механизма се получават в EUR. Операциите, финансирани или гарантирани от механизма, както и лихвените субсидии, могат да бъдат деноминирани в EUR, USD или всякаква друга разрешена валута.

Валутен риск (спрямо еврото като референтна валута) възниква, когато сделките, деноминирани във валути, различни от еврото, са оставени без хеджиране. Насоките за хеджиране на валутния риск на механизма са изложени по-долу.

3.4.2.2.1.    Хеджиране на операции, деноминирани в USD

Валутният риск, породен от операции на механизма, деноминирани в USD, се обезпечава на агрегирана основа чрез валутни суапове за EUR/USD, прехвърляни и коригирани периодично по отношение на размера на средствата. Използването на валутни суапове преследва двойна цел. От една страна, се създава необходимата ликвидност за нови плащания (заеми и собствен капитал) и, от друга страна, се поддържа валутно макрохеджиране.

В началото на всеки период паричните потоци, които следва да се получат или платят в USD през следващия период, се изчисляват въз основа на планирани или очаквани обратни постъпления/плащания. Следователно валутните суапове с наближаващ падеж се разсрочват, техните суми се коригират, за да се покрият поне нуждите от ликвидност на USD, планирани за следващия период.

Всеки месец валутната позиция за USD се хеджира, ако надвишава съответните ограничения, чрез спот или форуърд операции.

В рамките на периода на разсрочване неочакваните ликвидни дефицити за USD се покриват чрез ad hoc валутни суапови операции, докато ликвидните излишъци или се инвестират в касови активи, или се преобръщат в евро, ако са възникнали от увеличение на валутната позиция.

3.4.2.2.2.    Хеджиране на операциите, деноминирани във валута, различна от EUR или USD

Операциите на механизма, деноминирани във валути, различни от EUR и USD, се хеджират посредством кръстосани суапови договори със същите финансови профили като съответния заем, при условие че суаповият пазар е функциониращ.

Механизмът има операции във валути, за които възможности за хеджиране или не са налични, или се предоставят на висока цена. Тези операции са деноминирани в местна валута, но платени в EUR или USD. Рамката за финансовия риск на механизма, която беше одобрена от Комитета механизма на 22 януари 2015 г., предлага възможност за хеджиране на валутна експозиция в местни валути със значителна положителна корелация синтетично с щатския долар чрез деривати, деноминирани в щатски долари. Местните валути, хеджирани синтетично с деривати, деноминирани в долари, се отчитат в таблицата в раздел 3.4.2.2.3 по-долу в точка „Местни валути (със синтетично хеджиране)“, докато местните валути, нехеджирани синтетично с щатския долар, се отчитат в същата таблица в точка „Местни валути (без синтетично хеджиране)“.

Освен това за заеми, деноминирани във валути, различни от EUR, USD, или валути, за които понастоящем не е възможно хеджиране посредством кръстосани суапови договори, по линия на механизма се начислява допълнителен лихвен компонент, наречен „валутна премия“, за да се смекчи рискът от потенциално обезценяване на местната валута.

3.4.2.2.3    Валутна позиция (в хиляди евро)

В таблиците на тази бележка се съдържа валутната позиция на механизма.

Валутната позиция е представена в таблиците по-долу в съответствие с политиките за риска на механизма (както е описано в рамката за финансовия риск на механизма). Валутната позиция съгласно политиките за риска се основава на счетоводните данни и се определя като салдото между избрани активи и пасиви. Активите и пасивите, определени във валутната позиция съгласно рисковите политики, са подбрани така, че да гарантират, че приходите ще бъдат конвертирани в отчетната валута (евро) едва при тяхното получаване.

Промяната на справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност се включва във валутната позиция съгласно рисковите политики, както и обезценките на заемите и авансите. Дериватите, включени във валутната позиция съгласно рисковите политики, се вземат по номинална стойност вместо по справедлива стойност, за да бъдат приведени в съответствие с неразпределената стойност на активите, също взета по номинална стойност, коригирана с обезценката за заемите.

В таблиците по-долу останалата част от активите и пасивите, които включват главно начислени лихви по заеми, деривати и субсидии, са представени под „Валутна позиция, изключена от политиките за риска“.

Към 31 декември 2023 г.

Активи и пасиви

Поети задължения и условни пасиви

Валути

Валутна позиция съгласно политиките за риска

Валутна позиция, изключена от политиките за риска

Валутна позиция на баланса

 

USD

- 194 166

-16 111

- 210 277

306 161

Местни валути

(със синтетично хеджиране)  (*8)

 

 

 

 

KES

87 829

-4 832

82 997

-

TZS

1 071

19

1 090

-

DOP

16 663

122

16 785

-

UGX

20 283

221

20 504

-

RWF

55 837

367

56 204

-

Местни валути

(без синтетично хеджиране)  (*8)

 

 

 

 

HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR

67 992

-1 136

66 856

-

Общо валути, различни от еврото

55 509

-21 350

34 159

306 161

EUR

-

3 489 673

3 489 673

1 344 972

Общо евро и други валути

55 509

3 468 323

3 523 832

1 651 133


Към 31 декември 2022 г.

Активи и пасиви

Поети задължения и условни пасиви

Валути

Валутна позиция съгласно политиките за риска

Валутна позиция, изключена от политиките за риска

Валутна позиция на баланса

 

USD

- 318 423

-11 114

- 329 537

844 247

Местни валути

(със синтетично хеджиране)  (*9)

 

 

 

 

KES

129 513

36 883

166 396

-

TZS

7 355

123

7 478

-

DOP

24 533

301

24 834

-

UGX

32 632

489

33 121

-

RWF

75 037

698

75 735

-

Местни валути

(без синтетично хеджиране)*

 

 

 

 

HTG, MUR, MZN, XOF, ZMW, BWP, JMD, NGN, ZAR

86 929

- 479

86 450

-

Общо валути, различни от еврото

37 576

26 901

64 477

844 247

EUR

-

4 009 151

4 009 151

1 726 301

Общо евро и други валути

37 576

4 036 052

4 073 628

2 570 548

3.4.2.3   Анализ на валутната чувствителност

Към 31 декември 2023 г. обезценяване на еврото с 10 % спрямо всички валути, различни от евро, би довело до увеличение на ресурсите и приходите на вносителите в размер на 2,9 милиона евро (31 декември 2022 г.: 7,2 милиона евро). Поскъпване на еврото с 10 % спрямо всички валути, различни от евро, би довело до намаление на ресурсите и приходите на вносителите в размер на –2,4 милиона евро (31 декември 2022 г.: –5,9 милиона евро).

3.4.2.4   Обменни курсове

Следните обменни курсове са използвани за изготвяне на счетоводния баланс към 31 декември 2023 г. и 31 декември 2022 г.:

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Валути, различни от тези на държавите членки

 

 

Ботсванска пула (BWP)

14,78

13,59

Доминиканско песо (DOP)

64,08

59,84

Фиджийски долар (FJD)

2,39

2,32

Хаитянски гурд (HTG)

143,68

154,37

Ямайски долар (JMD)

168,22

161,59

Кенийски шилинг (KES)

173,20

131,68

Мавританска угия (MRU)

43,35

39,04

Маврицийска рупия (MUR)

48,56

46,83

Мозамбикски метикал (MZN)

69,98

67,54

Нигерийска найра (NGN)

975,04

478,02

Руандски франк (RWF)

1 385,07

1 132,20

Танзанийски шилинг (TZS)

2 772,53

2 487,37

Угандски шилинг (UGX)

4 178,00

3 965,00

Щатски долар (USD)

1,11

1,07

CFA франк (XAF/XOF)

655,96

655,96

Южноафрикански ранд (ZAR)

20,35

18,10

Замбийска квача (ZMW)

28,45

19,28

3.4.3   Ценови риск на собствения капитал

Ценовият риск на собствения капитал е рискът справедливата стойност на капиталовите инвестиции да намалее в резултат на промени в нивата на цените на акциите и/или стойността на капиталовите инвестиции.

Механизмът е изложен на ценови риск на собствения капитал по отношение на своите инвестиции в преки дялови участия и фондове за рисков капитал.

Стойността на некотираните капиталови позиции не е непосредствено и постоянно достъпна за целите на наблюдението и контрола. За тези позиции най-добрите налични данни включват цените, определени въз основа на всички съответни методи за остойностяване.

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма (като резултат от промяна в справедливата стойност на портфейла с капиталови инструменти), дължащо се на +/-10 % изменение на стойността на отделните преки капиталови и рискови капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е съответно 82,1 милиона евро и –82,1 милиона евро към 31 декември 2023 г. (79,7 милиона евро и –79,7 милиона евро към 31 декември 2022 г.).

4   Справедливи стойности на финансовите инструменти

4.1    Счетоводни класификации и справедливи стойности

Следната таблица показва балансовите стойности и справедливите стойности на финансовите активи и пасиви, включително техните нива в йерархията на справедливите стойности. Това не включва информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, оценени по амортизирана стойност, тъй като балансовата стойност е разумно приближение на справедливата стойност.

(в хиляди евро)

Към 31 декември 2023 г.

Балансова стойност

Справедлива стойност

 

Дериватни финансови инструменти

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Пари, заеми и аванси

Касови финансови активи

Други финансови активи/пасиви

Общо

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Общо

Финансови активи, задължително оценени по FVTPL

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

55 765

-

-

-

-

55 765

-

55 765

-

55 765

Фонд за рисков капитал

-

693 042

-

-

-

693 042

-

-

693 042

693 042

Преки капиталови инвестиции

-

127 671

-

-

-

127 671

-

-

127 671

127 671

Заеми и аванси

-

-

124 323

-

-

124 323

-

-

124 323

124 323

Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL

55 765

820 713

124 323

-

-

1 000 801

-

55 765

945 036

1 000 801

Финансови активи, оценени по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пари и парични еквиваленти

-

-

1 376 824

-

-

1 376 824

 

 

 

 

Заеми и аванси

-

-

1 558 989

-

-

1 558 989

 

 

 

 

Вземания от вносителите

-

-

85 321

-

-

85 321

 

 

 

 

Касови финансови активи

-

-

-

-

-

-

 

 

 

 

Други активи

-

-

-

-

616

616

 

 

 

 

Общо финансови активи, оценени по АС

-

-

3 021 134

-

616

3 021 750

 

 

 

 

Общо финансови активи

55 765

820 713

3 145 457

-

616

4 022 551

 

 

 

 

Финансови пасиви по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Провизии за кредитни ангажименти

-

-

-

-

-19 038

-19 038

 

 

 

 

Дължими суми на трети страни

-

-

-

-

- 427 828

- 427 828

 

 

 

 

Други пасиви

-

-

-

-

-3 338

-3 338

 

 

 

 

Общо финансови пасиви, оценени по АС

-

-

-

-

- 450 204

- 450 204

 

 

 

 

Общо финансови пасиви

-

-

-

-

- 450 204

- 450 204

 

 

 

 


(в хиляди евро)

Към 31 декември 2022 г.

Балансова стойност

Справедлива стойност

 

Дериватни финансови инструменти

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Пари, заеми и аванси

Касови финансови активи

Други финансови активи/пасиви

Общо

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Общо

Финансови активи, задължително оценени по FVTPL

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дериватни финансови инструменти

75 852

-

-

-

-

75 852

-

75 852

-

75 852

Фонд за рисков капитал

-

684 564

-

-

-

684 564

-

-

684 564

684 564

Преки капиталови инвестиции

-

112 777

-

-

-

112 777

-

-

112 777

112 777

Заеми и аванси

-

-

95 604

-

-

95 604

-

-

95 604

95 604

Общо финансови активи, задължително оценени по FVTPL

75 852

797 341

95 604

-

-

968 797

-

75 852

892 945

968 797

Финансови активи по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пари и парични еквиваленти

-

-

1 451 970

-

-

1 451 970

 

 

 

 

Заеми и аванси

-

-

1 754 182

-

-

1 754 182

 

 

 

 

Вземания от вносителите

-

-

85 321

-

-

85 321

 

 

 

 

Касови финансови активи

-

-

-

73 003

-

73 003

 

 

 

 

Други активи

-

-

-

-

950

950

 

 

 

 

Общо финансови активи, оценени по АС

-

-

3 291 473

73 003

950

3 365 426

 

 

 

 

Общо финансови активи

75 852

797 341

3 387 077

73 003

950

4 334 223

 

 

 

 

Финансови пасиви по АС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Провизии за кредитни ангажименти

-

-

-

-

-16 583

-16 583

 

 

 

 

Дължими суми на трети страни

-

-

-

-

- 190 927

- 190 927

 

 

 

 

Други пасиви

-

-

-

-

-2 419

-2 419

 

 

 

 

Общо финансови пасиви, оценени по АС

-

-

-

-

- 209 929

- 209 929

 

 

 

 

Общо финансови пасиви

-

-

-

-

- 209 929

- 209 929

 

 

 

 

4.2    Измерване на справедливите стойности

4.2.1   Методи за остойностяване и значими ненаблюдаеми данни

Таблицата по-долу представя информация за методите на остойностяване и значимите ненаблюдаеми данни, използвани при оценяването на финансови инструменти, категоризирани в ниво 2 и ниво 3 от йерархията на справедливите стойности:

 

Метод за остойностяване

Значими ненаблюдаеми данни

Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност

Финансови инструменти, отчетени по справедлива стойност

 

 

Дериватни финансови инструменти

Сконтиран паричен поток: Бъдещите парични потоци се изчисляват въз основа на форуърдни обменни/лихвени проценти (от наблюдаеми форуърдни валутни курсове и криви на доходността в края на отчетния период) и договорни форуърдни/лихвени проценти, сконтирани с процент, който отразява кредитния риск на различните контрагенти.

Използваните криви за прогнозиране и дисконтиране на паричните потоци са калибрирани в съответствие с данните на пазара, а суаповете в портфейла са с падежи, които не надхвърлят най-дългия срок, посочен в данните. Поради това не са налице ненаблюдаеми данни.

Не е приложимо.

Фондове за рисков капитал

Метод на коригираните нетни активи: Справедливата стойност се определя, като се приложи или процентното дялово участие на механизма в съответното дружество към нетната стойност на активите, отразена в последния отчет, коригиран спрямо паричните потоци, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда. С цел да се покрие периодът между последната налична нетна стойност на активите (НСА) и отчитането в края на годината, се провежда последващ преглед на събитията и, ако е необходимо, се коригира докладваната НСА.

Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на фондовете за рисков капитал (ФРК) и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи и управленските такси, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на ФРК, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия.

Колкото по-дълъг е периодът между датата на измерване на справедливата стойност и последната отчетна дата на ФРК, толкова по-голяма е корекцията за изтеклото време.

Преки капиталови инвестиции

Коригирани нетни активи.

Коригиране за изтеклото време между последната отчетна дата на предприятията, в които се инвестира, и датата на измерване, като се вземат предвид: оперативните разходи, последващите изменения в справедливата стойност на съответните активи на предприятията, в които се инвестира, допълнителни пасиви, пазарни промени или други промени в икономическите условия, увеличение на капитала, продажба/промяна на контрола.

Колкото по-голяма е отстъпката за пазарна реализируемост, толкова по-ниска е справедливата стойност.

 

 

Отстъпка от 5 до 30 % за липса на пазарна реализируемост (ликвидност), определена чрез позоваване на цените на предишни сделки за подобни ценни книжа в държавата/региона.

 

Заеми по справедлива

стойност (СОФ)

За кредитополучатели действащо предприятие: дисконтирани парични потоци, като се използват договорни/очаквани бъдещи парични потоци, дисконтирани с подходящ дисконтов процент, коригиран спрямо риска, който отразява присъщия на кредита риск (включително кредитния риск на заемополучателя). Дисконтовият процент се сравнява/оценява с всяка съответна пазарна референтна стойност.

За заемополучатели, които не са действащо предприятие: подход на нетните активи (подход на ликвидационната стойност).

Компоненти на дисконтовия процент, отразяващи кредитния риск на заемополучателя в сравнение с безрисковите пазарни лихвени проценти.

Колкото по-голям е дисконтовият процент, толкова по-ниска е справедливата стойност


 

Метод за остойностяване

Значими ненаблюдаеми данни

Връзка между ненаблюдаемите данни и измерването на справедливата стойност

Финансови инструменти, не отчетени по справедлива стойност

 

 

Заеми и аванси

Сконтирани парични потоци: Моделът за остойностяване използва договорните парични потоци, които са обусловени от липсата на неизпълнение от страна на длъжника и не отчитат стойността на гаранциите или сценариите за предсрочно плащане. За да се изчисли нетната настояща стойност (ННС) на заемите, моделът взема сконтирането на договорните парични потоци на всеки заем с помощта на коригирана пазарна дисконтова крива. ННС на отделните заеми след това се коригира, за да се вземе под внимание съответната очаквана загуба. След това резултатите се сумират, за да се получи справедливата стойност на заемите и авансите.

Не е приложимо.

Не е приложимо.

Касови финансови активи

Сконтирани парични потоци.

Не е приложимо.

Не е приложимо.

С прилагането на МСФО 13 корекциите на оценката са включени в справедливата стойност на дериватите към 31 декември 2023 г. и 2022 г., а именно:

—

корекции на кредитната оценка (CVA), отразяващи кредитния риск от контрагента по сделките с деривати, в размер на –6,1 хиляди евро към 31 декември 2023 г. и –6,1 хиляди евро към 31 декември 2022 г.;

—

корекции на дебитната оценка (DVA), отразяващи собствения кредитен риск по сделките с деривати, в размер на +7,2 хиляди евро към 31 декември 2023 г. и +7,2 хиляди евро към 31 декември 2022 г.

4.2.2   Трансфери между ниво 1 и 2

Политиката на механизма е да признае прехвърляне между нива от датата на събитието или изменението на обстоятелствата, породили прехвърлянето.

През 2023 г. и 2022 г. механизмът не е извършвал трансфери от ниво 1 към ниво 2 или от ниво 2 към ниво 1 от йерархията на справедливите стойности.

4.2.3   Ниво 3 справедливи стойности

Равнение на справедливите стойности на ниво 3

В следващите таблици са представени промените в инструментите от ниво 3 (27) за годината, приключила на 31 декември 2023 г. и 31 декември 2022 г.:

(в хиляди евро)

 

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Салдо към 1 януари 2023 г.

797 341

Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:

 

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби

-

Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност

-15 142

Общо

-15 142

Извършени плащания

101 100

Възстановявания

-32 560

Разлики във валутните курсове

-30 026

Салдо към 31 декември 2023 г.

820 713


(в хиляди евро)

 

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Салдо към 1 януари 2022 г.

697 631

Печалби или загуби, включени в печалбата или загубата:

 

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби

99

Нетна промяна в справедливата стойност на акции и други ценни книжа с променлива доходност

9 172

Общо

9 271

Извършени плащания

139 935

Възстановявания

-74 959

Разлики във валутните курсове

25 463

Салдо към 31 декември 2022 г.

797 341

През 2023 г. и 2022 г. механизмът не е извършвал трансфери от или към ниво 3 от йерархията на справедливите стойности.

Анализ на чувствителността

Въздействието върху ресурсите на вносителите на механизма и върху отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, дължащо се на +/-10 % изменение на стойността на преките капиталови и рискови капиталови инвестиции при постоянни други променливи, е съответно 82,1 милиона евро и –82,1 милиона евро към 31 декември 2023 г. (съответно 79,7 милиона евро и –79,7 милиона евро към 31 декември 2022 г.).

5   Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти се състоят от:

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Касова наличност

146 494

328 079

Срочни депозити

625 403

963 004

Търговски ценни книжа

599 507

159 506

Пари и парични еквиваленти в отчета за паричните потоци

1 371 404

1 450 589

Начислена лихва

5 420

1 381

Пари и парични еквиваленти в отчета за финансовото състояние

1 376 824

1 451 970

6   Дериватни финансови инструменти

Основните компоненти на дериватните финансови инструменти, класифицирани като държани за търгуване, са както следва:

(в хиляди евро)

Към 31 декември 2023 г.

Справедлива стойност

Условна стойност

 

Активи

Пасиви

Кръстосани валутни суапове

9 983

-

43 250

Валутни суапове

45 782

-

1 640 000

Общо дериватни финансови инструменти

55 765

-

1 683 250


(в хиляди евро)

Към 31 декември 2022 г.

Справедлива стойност

Условна стойност

 

Активи

Пасиви

Кръстосани валутно-лихвени суапове

4 778

-

47 033

Валутни суапове

71 074

-

1 790 000

Общо дериватни финансови инструменти

75 852

-

1 837 033

7   Заеми и аванси

7.1    Заеми и аванси

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на заемите и авансите:

(в хиляди евро)

 

Общи заеми (*10)

Привилегировани заеми

Подчинени заеми

Общо

Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2023 г.

1 236 887

563 277

-

1 800 164

Извършени плащания

154 587

11 986

-

166 573

Отписани задължения

-

-

-

-

Възстановявания

- 219 739

-67 902

-

- 287 641

Капитализирана лихва

-

-

-

-

Разлики във валутните курсове

-73 614

-12 024

-

-85 638

Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2023 г.

1 098 121

495 337

-

1 593 458

Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2023 г.

-37 604

-22 798

-

-60 402

Нетни промени в 12-месечните ОКЗ

- 287

-92

-

- 379

Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

-1 060

4 887

-

3 827

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

-

-

-

-

Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

5 205

402

-

5 607

Разлики във валутните курсове

1 348

402

-

1 750

Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2023 г.

-32 398

-17 199

-

-49 597

Заеми и аванси по AC към 31 декември 2023 г.

1 065 723

478 138

-

1 543 861

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2023 г.

1 080

72 923

66 833

140 836

Извършени плащания

-

37 092

3 572

40 664

Възстановявания

-

- 514

-

- 514

Разлики във валутните курсове

-

-2 925

48

-2 877

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2023 г.

1 080

106 576

70 453

178 109

Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2023 г.

-1 080

-26 420

-17 732

-45 232

Нетна промяна на справедливата стойност

-

-8 941

9

-8 932

Разлики във валутните курсове

-

378

-

378

Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2023 г.

-1 080

-34 983

-17 723

-53 786

Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2023 г.

-

71 593

52 730

124 323

Амортизирана стойност

-3 518

-4 040

-

-7 558

Лихва

11 560

10 876

250

22 686

Заеми и аванси към 31 декември 2023 г.

1 073 765

556 567

52 980

1 683 312


(в хиляди евро)

 

Общи заеми (*11)

Привилегировани заеми

Подчинени заеми

Общо

Номинална стойност на заемите по АС към 1 януари 2022 г.

1 260 960

549 115

-

1 810 075

Извършени плащания

186 211

68 638

-

254 849

Възстановявания

- 246 403

-74 267

-

- 320 670

Разлики във валутните курсове

36 119

19 791

-

55 910

Номинална стойност на заемите по АС към 31 декември 2022 г.

1 236 887

563 277

-

1 800 164

Обезценка — коректив за загуби към 1 януари 2022 г.

-43 723

-22 191

-

-65 914

Нетни промени в 12-месечните ОКЗ

-7 009

- 750

-

-7 759

Нетни промени в ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

4 305

1 176

-

5 481

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

-

- 393

-

- 393

Корекция на ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

11 082

151

-

11 233

Разлики във валутните курсове

-2 259

- 791

-

-3 050

Обезценка — коректив за загуби към 31 декември 2022 г.

-37 604

-22 798

-

-60 402

Заеми и аванси по AC към 31 декември 2022 г.

1 199 283

540 479

-

1 739 762

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 1 януари 2022 г.

1 080

70 936

200 000

272 016

Извършени плащания

-

5 644

-

5 644

Възстановявания

-

-4 544

- 133 167

- 137 711

Разлики във валутните курсове

-

887

-

887

Номинална стойност на заемите по FVTEPL към 31 декември 2022 г.

1 080

72 923

66 833

140 836

Корекция на справедливата стойност към 1 януари 2022 г.

-1 080

-24 613

-16 332

-42 025

Нетна промяна на справедливата стойност

-

-1 680

-1 400

-3 080

Разлики във валутните курсове

-

- 127

-

- 127

Корекция на справедливата стойност към 31 декември 2022 г.

-1 080

-26 420

-17 732

-45 232

Заеми и аванси по FVTPL към 31 декември 2022 г.

-

46 503

49 101

95 604

Амортизирана стойност

-3 450

-3 718

-

-7 168

Лихва

11 809

9 741

38

21 588

Заеми и аванси към 31 декември 2022 г.

1 207 642

593 005

49 139

1 849 786

7.2    Обезценка по заеми и аванси — коректив за загуби

(в хиляди евро)

 

2023 г.

 

ОКЗ през целия жизнен цикъл

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

Салдо към 1 януари 2023 г.

11 370

28 817

20 215

60 402

Трансфер към 12-месечни ОКЗ

869

-4 217

-

-3 348

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 927

3 593

-

2 666

Нетно оценяване на коректива за загуби

- 993

-4 333

-2 873

-8 199

Нови финансови активи, създадени или закупени

1 470

1 188

-

2 658

Финансови активи, които са отписани

-41

-57

-2 734

-2 832

Разлики във валутните курсове (*12)

- 784

- 317

- 649

-1 750

Салдо към 31 декември 2023 г.

10 964

24 674

13 959

49 597

(в хиляди евро)

 

2022 г.

 

 

ОКЗ през целия жизнен цикъл

 

 

12 -месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Заеми и аванси по АС

 

 

 

 

Салдо към 1 януари 2022 г.

3 565

33 268

29 081

65 914

Трансфер към 12-месечни ОКЗ

2 293

-7 061

-

-4 768

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 489

3 160

-

2 671

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

-

- 617

393

- 224

Нетно оценяване на коректива за загуби

4 101

-2 472

-6 045

-4 416

Нови финансови активи, създадени или закупени

1 878

1 670

-

3 548

Финансови активи, които са отписани

-24

- 160

-5 189

-5 373

Разлики във валутните курсове (*12)

46

1 029

1 975

3 050

Салдо към 31 декември 2022 г.

11 370

28 817

20 215

60 402

8   Акции и други ценни книжа с променлива доходност

Следната таблица показва равнението от началното до крайното салдо на капиталовите инвестиции:

(в хиляди евро)

 

Фондове за рисков капитал

Преки капиталови инвестиции

Общо

Стойност към 1 януари 2023 г.

580 534

81 711

662 245

Извършени плащания

101 100

-

101 100

Възстановени суми/продажби

-32 560

-

-32 560

Разлики във валутните курсове

-15 727

-8 256

-23 983

Стойност към 31 декември 2023 г.

633 347

73 455

706 802

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2023 г.

104 030

31 066

135 096

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби

-43 652

28 510

-15 142

Отписване на корекция на справедливата стойност поради преобразуване в собствен капитал

-

-

-

Разлики във валутните курсове

- 683

-5 360

-6 043

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2023 г.

59 695

54 216

113 911

Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2023 г.

693 042

127 671

820 713


(в хиляди евро)

 

Фондове за рисков капитал

Преки капиталови инвестиции

Общо

Стойност към 1 януари 2022 г.

493 161

77 478

570 639

Извършени плащания

139 935

-

139 935

Възстановени суми/продажби

-74 959

-

-74 959

Преобразуване в собствен капитал

-

3 598

3 598

Разлики във валутните курсове

22 397

635

23 032

Стойност към 31 декември 2022 г.

580 534

81 711

662 245

Нереализирани печалби и загуби към 1 януари 2022 г.

97 409

29 583

126 992

Нетна промяна в нереализираните печалби и загуби

4 149

5 023

9 172

Отписване на корекция на справедливата стойност поради продажби

-

-3 499

-3 499

Разлики във валутните курсове

2 472

-41

2 431

Нереализирани печалби и загуби към 31 декември 2022 г.

104 030

31 066

135 096

Акции и други ценни книжа с променлива доходност към 31 декември 2022 г.

684 564

112 777

797 341

9   Вземания от вносителите

Вземанията от вносителите в размер на 85,3 милиона евро (2022 г: 85,3 милиона евро) са изцяло съставени от поискани, но неплатени вноски на държавите членки.

10   Касови финансови активи

Касовият портфейл се състои от облигации, търгувани на фондовата борса, които имат остатъчен падеж, по-кратък от три месеца, към отчетната дата. Следната таблица показва движението по касовия портфейл:

(в хиляди евро)

Салдо към 1 януари 2023 г.

73 003

Придобивания

348 523

Падежи

- 421 278

Промяна в амортизацията на ажио/дизажио

- 248

Промяна в начислената лихва

-

Салдо към 31 декември 2023 г.

-


(в хиляди евро)

Салдо към 1 януари 2022 г.

-

Придобивания

920 290

Падежи

- 847 608

Промяна в амортизацията на ажио/дизажио

247

Промяна в начислената лихва

74

Салдо към 31 декември 2022 г.

73 003

11   Други активи

Основните компоненти на другите активи са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Размер на вземанията от ЕИБ

616

940

Финансови гаранции

-

10

Общо други активи

616

950

12   Приходи за бъдещи периоди

Основните компоненти на приходите за бъдещи периоди са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Отложени лихвени субсидии

47 313

51 498

Отложени комисионни за заеми и аванси

1 202

919

Общо приходи за бъдещи периоди

48 515

52 417

13   Провизии за кредитни ангажименти

Следните таблици показват равнението от началното до крайното салдо на коректива за загуби по непредоставени заеми (кредитни ангажименти):

(в хиляди евро)

 

2023 г.

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

Салдо към 1 януари

4 825

11 758

-

16 583

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 163

1 955

-

1 792

Нетно оценяване на коректива за загуби

466

8 206

-

8 672

Нови финансови активи, създадени или закупени

-1 295

-1 461

-

-2 756

Финансови активи, които са отписани

-1 120

-4 118

-

-5 238

Разлики във валутните курсове

2

-17

-

-15

Салдо към 31 декември

2 715

16 323

-

19 038


(в хиляди евро)

 

2022 г.

 

12-месечни ОКЗ

ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

ОКЗ през целия жизнен цикъл с кредитна обезценка

Общо

Кредитни ангажименти

 

 

 

 

Салдо към 1 януари

1 693

14 909

-

16 602

Трансфер към ОКЗ през целия жизнен цикъл без кредитна обезценка

- 302

4 687

-

4 385

Нетно оценяване на коректива за загуби

3 147

-6 797

-

-3 650

Нови финансови активи, създадени или закупени

428

354

-

782

Финансови активи, които са отписани

- 142

-1 395

-

-1 537

Разлики във валутните курсове

1

-

-

1

Салдо към 31 декември

4 825

11 758

-

16 583

14   Дължими суми на трети страни

Основните компоненти на дължимите суми на трети страни са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Нетни общи административни разходи, платими на ЕИБ

29 655

33 628

Други суми, платими на ЕИБ

39 384

1 460

Още неизплатени лихвени субсидии и техническа помощ, дължими на държавите членки

358 789

155 839

Общо дължими суми на трети страни

427 828

190 927

15   Други пасиви

Основните компоненти на другите пасиви са следните:

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Погасявания на заеми, получени авансово

2 727

1 790

Приходи за бъдещи периоди от лихвени субсидии

611

629

Общо други пасиви

3 338

2 419

16   Поискана вноска от държавите членки (в хиляди евро)

Държави членки

Вноска за механизма

Вноска за лихвени субсидии и техническа помощ

Общо вноски

Поискани и неизплатени (*13)

Австрия

94 677

20 161

114 838

2 398

Белгия

138 169

28 441

166 610

3 249

България

2 660

1 361

4 021

219

Хърватия

1 126

969

2 095

225

Кипър

1 566

750

2 316

112

Чехия

9 697

4 961

14 658

797

Дания

77 279

16 633

93 912

1 980

Естония

992

521

1 513

86

Финландия

55 115

12 364

67 479

1 509

Франция

818 754

159 285

978 039

17 813

Германия

823 467

173 107

996 574

20 580

Гърция

50 271

12 130

62 401

1 507

Унгария

9 230

4 295

13 525

615

Ирландия

27 921

7 387

35 308

940

Италия

470 233

104 875

575 108

12 530

Латвия

1 364

709

2 073

116

Литва

2 248

1 138

3 386

181

Люксембург

10 395

2 194

12 589

255

Малта

526

253

779

38

Нидерландия

187 913

40 256

228 169

4 777

Полша

24 591

12 537

37 128

2 007

Португалия

39 250

9 557

48 807

1 197

Румъния

7 734

4 200

11 934

718

Словакия

4 231

2 248

6 479

376

Словения

3 137

1 507

4 644

225

Испания

250 314

63 448

313 762

7 932

Швеция

102 760

23 561

126 321

2 939

Обединено кралство

506 075

120 148

626 223

-

Общо към 31 декември 2023 г.

3 721 695

828 996

4 550 691

85 321

Общо към 31 декември 2022 г.

3 701 695

548 996

4 250 691

85 321

17   Изплатени вноски на държавите членки

(в хиляди евро)

 

Европейска комисия

Обединено кралство

Общо

АКТБ

ОСТ

Общо

Изплатени вноски на държавите членки

към 1 януари 2023 г.

-

-

-

-

-

Обратни потоци във връзка с 2021 г.

251 000

7 000

258 000

44 386

302 386

Обратни потоци във връзка с 2022 г.

236 883

6 732

243 615

41 912

285 527

Изплатени вноски на държавите членки

към 31 декември 2023 г.

487 883

13 732

501 615

86 298

587 913

Съгласно споразумението за трансфер, считано от 2023 г. и до 31 декември 2027 г., по линия на механизма на ЕК ежегодно ще се прехвърля сумата на наличните обратни потоци по ИМ за АКТБ и на наличните обратни потоци по ИМ за ОСТ. Индикативният размер на наличните обратни потоци по ИМ за АКТБ и на наличните обратни потоци по ИМ за ОСТ е съответно 1 000 милиона евро и 35 милиона евро. Освен това по линия на механизма на Обединеното кралство ще се прехвърля сумата, съответстваща на дела на Обединеното кралство от наличните обратни потоци. В таблицата по-горе са представени вече изплатените обратни потоци.

18   Поети задължения и условни пасиви

(в хиляди евро)

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Поети задължения

 

 

Неизплатени заеми

883 092

1 671 851

Неизплатено задължение по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност

297 534

411 172

Издадени гаранции

985

-

Лихвени субсидии и техническа помощ

422 758

441 630

Условни пасиви

 

 

Подписани неиздадени гаранции

46 764

49 378

Общо поети задължения и условни пасиви

1 651 133

2 574 031

19   Лихви и други подобни приходи и разходи

Основните компоненти на приходите от лихви и други подобни приходи са следните:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2023 г.

От 1.1.2022 г.

до 31.12.2023 г.

до 31.12.2022 г.

Пари и парични еквиваленти

36 668

1 999

Заеми и аванси

95 137

82 162

Лихвени субсидии

10 029

9 625

Касови финансови активи

3 584

-

Дериватни финансови инструменти

2 918

-

Общо приходи от лихви и други подобни приходи

148 336

93 786

Основните компоненти на разходите за лихви и други подобни разходи са следните:

(в хиляди евро)

 

От 1.1. 2023 г.

От 1.1. 2022 г.

до 31.12.2023 г.

до 31.12.2022 г.

Дериватни финансови инструменти

-

-5 080

Касови финансови активи

-

- 399

Общо разходи за лихви и други подобни разходи

-

-5 479

20   Приходи и разходи от такси и комисиони

Основните компоненти на приходите от такси и комисионни са, както следва:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2023 г.

От 1.1.2022 г.

до 31.12.2023 г.

до 31.12.2022 г.

Такси и комисионни за заеми и аванси

1

42

Такси и комисионни за финансови гаранции

24

469

Общо приходи от такси и комисионни

25

511

Основният компонент на разходите за такси и комисионни е, както следва:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2023 г.

От 1.1.2022 г.

до 31.12.2023 г.

до 31.12.2022 г.

Комисионна, платена на трети страни по отношение на акции и други ценни книжа с променлива доходност

-62

- 761

Общо разходи за такси и комисионни

-62

- 761

21   Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

Основните компоненти на нетния резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност са следните:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2023 г.

От 1.1.2022 г.

до 31.12.2023 г.

до 31.12.2022 г.

Нетни постъпления:

130

35

Приходи от дивиденти

6 555

15 225

Нетна промяна на справедливата стойност

-15 142

9 172

Нетен резултат от акции и други ценни книжа с променлива доходност

-8 457

24 432

22   Нетни валутни резултати

Основният компонент на нетните валутни резултати е, както следва:

(в хиляди евро)

 

От 1.1.2023 г. до 31.12.2023 г.

От 1.1.2022 г. до 31.12.2022 г.

Преоценка на валутните позиции

 

 

Пари и парични еквиваленти

- 123

6 687

Дериватни финансови инструменти

86 071

- 194 033

Заеми и аванси

-89 458

50 951

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

-30 026

25 464

Други

3 479

- 934

Преоценка на общите валутни позиции

-30 057

- 111 865

Постигнати резултати по FX суапове (разходи за хеджиране)

-37 828

-28 239

Нетен валутен резултат

-67 885

- 140 104

23   Общи административни разходи

Общите административни разходи представляват реалните разходи, направени от ЕИБ за управление на механизма, намалени с приходите, получени от редовните такси за извършване на оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма.

Към 31 декември 2023 г. пълният размер на общите административни разходи беше –29,7 милиона евро (31 декември 2022 г.: –33,6 милиона евро).

24   Участие в неконсолидирани структурирани предприятия (в хиляди евро)

Определение на структурирано предприятие

Структурирано предприятие е предприятие, чийто модел е такъв, че правата на глас или подобните права не са основен фактор при решаването на това кой има контрол над предприятието. В МСФО 12 се посочва, че структурираното предприятие често има някои или всички от следните характеристики:

—

ограничена дейност;

—

тясна и точно определена цел, като например за осъществяване на данъчно изгоден лизинг, извършване на научно-изследователска и развойна дейност, осигуряване на източник на капитал или финансиране на предприятието или предоставяне на инвестиционни възможности за инвеститорите чрез прехвърляне към тях на рискове и ползи, свързани с негови активи;

—

недостатъчен собствен капитал, за да му позволи да финансира дейността си без подчинена финансова подкрепа;

—

финансиране под формата на многобройни договорно свързани инструменти на инвеститори, които създават концентрации на кредитен или други рискове (траншове).

Неконсолидирани структурирани предприятия

Терминът „неконсолидирани структурирани предприятия“ се отнася до всички структурирани предприятия, които не са контролирани от механизма, и включва дялови участия в структурирани предприятия, които не са консолидирани.

Определение на дялови участия в структурирани предприятия:

Съгласно МСФО 12 „дялово участие“ най-общо включва всички договорни и извъндоговорни отношения, които излагат отчитащото се предприятие на променлива възвръщаемост в зависимост от резултатите от дейността на другото предприятие. Примери за такива дялови участия са държането на капиталови участия и други форми на участия, като предоставянето на финансиране, подкрепа на ликвидността, кредитни подобрения, ангажименти и гаранции на другото предприятие. В МСФО 12 се посочва, че отчитащото се предприятие няма непременно дялово участие в друго предприятие само защото поддържа с него типично взаимоотношение клиент-доставчик.

В таблицата по-долу се описват видовете структурирани предприятия, които механизмът не консолидира, но, в които притежава дялово участие.

Вид на структурираното предприятие

Естество и цел

Дялово участие, държано от механизма

Финансиране на проекти — кредитиране на дружества със специално предназначение

Операциите за финансиране на проекти са операции, при които за обслужването на своя дълг механизмът разчита на заемополучател, чийто единствен или основен източник на приходи се генерира от един или ограничен брой активи, финансирани от този дълг, или от други вече съществуващи активи, които са договорно обвързани с проекта. Операциите за финансиране на проекти често се финансират чрез дружества със специално предназначение.

Нетни платени суми;

Приходи от лихви.

Операции с рисков капитал

Механизмът финансира фондове за рисков капитал и инвестиционни фондове. Фондовете за рисков капитал и инвестиционните фондове обединяват и управляват парите на инвеститори, които търсят частни капиталови дялове в малки и средни предприятия с висок потенциал за растеж, и финансират инфраструктурни проекти.

Инвестиции в единици/акции, емитирани от дружеството за рисков капитал;

Дивиденти, получени като приход от дивиденти.

Таблицата по-долу показва балансовите стойности на неконсолидираните структурирани предприятия, в които механизмът има дялово участие към отчетната дата, както и максималната експозиция на механизма към загуба във връзка с тези предприятия. Максималната експозиция към загуба включва балансовите стойности и свързаните с тях неизплатени задължения.

 

 

31.12.2023 г.

31.12.2022 г.

Вид на структурираното предприятие

Текст

Балансова стойност

Максимална експозиция към загуба

Балансова стойност

Максимална експозиция към загуба

Фондове за рисков капитал

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

693 042

725 781

684 564

1 091 122

Общо

 

693 042

725 781

684 564

1 091 122

Механизмът не предоставя подкрепа на структурирани предприятия извън съответното финансиране.

25   Пакет за социално и отговорно финансиране (в хиляди евро)

През юни 2013 г. Съветът на министрите АКТБ—ЕС одобри новия финансови протокол за 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), който обхваща периода 2014—2020 г.

Нова вноска в размер на 500 милиона евро беше договорена за Инвестиционния механизъм — така нареченото „социално и отговорно финансиране“ или „СОФ“, което дава възможност на механизма да подкрепя проекти с особено голямо въздействие върху развитието, като същевременно поема по-големи рискове, присъщи на тези инвестиции. Този пакет предоставя нови възможности за засилване на заемите на механизма от частния сектор чрез инвестиции в следните инструменти:

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие — насърчавани от нарастващия брой управители на фондове за частни капиталови инвестиции, които поставят облекчаването на социалните и екологичните проблеми в основата на своите инвестиции, но все пак се стремят към устойчивост както на фонда, така и на неговите инвестиционни дружества.

Заеми за финансови посредници (напр. институции за микрофинансиране, местни банки и кредитни съюзи), работещи в страните от АКТБ, в които ЕИБ не може да осъществява финансиране — по-специално в местна валута — съгласно действащите насоки за кредитния риск, например поради високи държавни рискове, нестабилност на валутните курсове или липса на ценообразуващи референтни показатели. Основната цел на такива заеми е да се финансират проекти със значително въздействие върху развитието, особено в областта на подкрепата за микропредприятията и малките предприятия и селското стопанство, които по принцип не отговарят на изискванията за финансиране от Инвестиционния механизъм.

Инструменти за улесняване на споделянето на риска, които са под формата на гаранции за първа загуба(„части за първа загуба“), които улесняват операциите на ЕИБ за споделяне на риска с местни финансови посредници (основно търговски банки) в полза на по-малко финансирани МСП и малки проекти, които отговарят на критериите за финансиране от Пакета за социално и отговорно финансиране в случаи, когато е установен пазарен недостиг по отношение на достъпа на МСП и малките проекти за финансиране. Частите за първа загуба ще бъдат структурирани като насрещна гаранция в полза на първостепенни гаранционни траншове, финансирани от ЕИБ — в рамките на Инвестиционния механизъм — и от други международни финансови институции/финансови институции за развитие, като по този начин се създава значителен ефект на лоста.

Пряко финансиране посредством дългови (т.е. заеми) или капиталови инструменти в проекти със стабилни и опитни предприемачи и силно въздействие върху развитието, но които обаче водят и до по-големи очаквания за загуби и затруднения за възстановяване на инвестициите (капиталови инструменти с по-висок от обичайния риск). ЕИБ прилага строги критерии за подбор и допустимост за този инструмент, тъй като тези проекти, независимо от силното им въздействие върху развитието, няма да бъдат в състояние да отговорят на приемливи финансови критерии (т.е. малки очаквания за възвръщаемост на инвестициите или компенсиране на загубите чрез лихви или капиталови печалби).

Пакетът за социално и отговорно финансиране (ПСОФ) също така позволява диверсификация в нови сектори, като здравеопазването и образованието, селското стопанство и продоволствената сигурност, както и разработването на нови и иновативни инструменти за споделяне на риска. През 2016 г. капацитетът за финансиране на СОФ беше увеличен на 800 милиона евро чрез частично револвиране на СОФ.

От финансова и счетоводна гледна точка СОФ е част от портфейла на Инвестиционния механизъм и се отчита в общите годишни финансови отчети на Инвестиционния механизъм.

Таблицата по-долу съдържа балансовите стойности и поетите като задължение, но неизплатени суми, по вид на актива:

Вид инвестиции на ПСОФ

Текст

Оценка

Брутна балансова стойност към 31.12.2023 г.

Коректив за загуби / корекция на FV към 31.12.2023 г.

Балансова стойност към 31.12.2023 г.

Неизплатена сума към 31.12.2023 г.

Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2023 г.

Заеми за финансови посредници

Заеми и аванси

АС

73 423

-1 522

71 901

7 749

- 334

Операции по пряко кредитиране

Заеми и аванси

FVTPL

152 155

-58 759

93 396

68 288

-

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

110 572

9 936

120 508

58 572

-

Преки капиталови участия

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

58 889

41 490

100 379

14

-

Инструменти за улесняване на споделянето на риска

Издадени гаранции

Подход „повече от“ (*14)

-

-

-

44 264

-

Общо

 

 

395 039

-8 855

386 184

178 887

- 334


Вид инвестиции на ПСОФ

Текст

Оценка

Брутна балансова стойност към 31.12.2022 г.

Коректив за загуби / корекция на FV към 31.12.2022 г.

Балансова стойност към 31.12.2022 г.

Неизплатена сума към 31.12.2022 г.

Корекция на извънбалансова ОКЗ към 31.12.2022 г.

Заеми за финансови посредници

Заеми и аванси

АС

79 778

-3 454

76 324

64 345

- 632

Операции по пряко кредитиране

Заеми и аванси

FVTPL

104 709

-45 224

59 485

67 215

-

Фондове за частни дялови инвестиции със социално въздействие

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

94 385

23 802

118 187

79 393

-

Преки капиталови участия

Акции и други ценни книжа с променлива доходност

FVTPL

59 429

26 939

86 368

14

-

Инструменти за улесняване на споделянето на риска

Издадени гаранции

Подход „повече от“ (*15)

-

-

-

46 878

-

Общо

 

 

338 301

2 063

340 364

257 845

- 632

ЕИБ прилага принципите на общия мандат за риска по отношение на операциите по пряко кредитиране на СОФ (с изключение на заемите за финансови посредници), както е предвидено в Насоките на ЕИБ за кредитния и капиталовия риск, както и да наблюдава и докладва риска, свързан с операциите по пряко кредитиране на СОФ, въз основа на тяхната справедлива стойност. Съгласно методиката Банката извършва качествена оценка на риска, чиято цел е да се оцени стабилността на инвестиционната обосновка и правдоподобната икономическа жизнеспособност на тези операции.

26   Оповестяване на свързани лица

Съгласно механизма ЕИБ беше определена като свързано лице в контекста на МСС 24, тъй като ЕИБ получи мандат от държавите — членки на ЕС, да управлява механизма в съответствие с разпоредбите на приложимата правна рамка, включително мониторинга на неговите операции до пълното възстановяване на средствата, и предоставя услуги за ключов управленски персонал (управителен комитет на ЕИБ и одитен комитет на ЕИБ). В тази връзка ЕИБ има право на възстановяване на реалните си разходи, направени за управление на механизма, намалени с приходите, получени от редовните такси за извършване на оценка, пряко начислявани от ЕИБ на клиентите на механизма. За повече подробности относно възнаграждението, моля, вж. бележка 23.

27   Последващи събития

След датата на счетоводния баланс не са настъпили съществени събития, които да налагат коригиране или оповестяване във финансовите отчети към 31 декември 2023 г.

В контекста на нахлуването на Русия в Украйна и по-широките икономически последици от него Банката продължава да следи ситуацията отблизо, особено като част от прегледа на последващите събития.

(1)  Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/1311/oj).

(2)   ОВ L 83, 1.4.2003 г., стр. 27.

(3)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

(4)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(5)  В съответствие с член 53 от Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, касовата наличност е представена в счетоводния баланс на 11-ия ЕФР. Естеството на различните банкови сметки е посочено в глава 5 — Управление на финансовия риск.

(6)  Решение (ЕС) 2023/2586 на Съвета от 13 ноември 2023 г. за финансовите вноски, които трябва да бъдат платени от страните по Европейския фонд за развитие за финансиране на фонда, с което се определят горната граница за 2025 г., годишната сума за 2024 г., първата част от вноската за 2024 г. и индикативна необвързваща прогноза за очакваните годишни размери на вноските за 2026 г. и 2027 г. (OВ L, 2023/2586, 15.11.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2023/2586/oj).

(7)  Регламент (ЕС) 2016/888 на Съвета от 6 юни 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/323 относно финансовия регламент, приложим за 11-ия европейски фонд за развитие по отношение на плащането на вноските (OВ L 149, 7.6.2016 г., стр. 1).

(*1)   С изключение на разходите за бъдещи периоди

(8)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(9)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1046/oj).

(10)  Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1877/oj).

(11)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в хиляди евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(12)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/104.

(13)  Регламент (ЕС) 2018/1877.

(14)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни.

(15)  Регламент (EC) 2018/1877.

(16)  С изключение на операциите в Южен Судан.

(17)  Решение 2011/315/ЕС на Съвета от 23 май 2011 г. относно разпределението на отменените средства по проекти от Деветия и предишни европейски фондове за развитие за сътрудничество за развитие в Южен Судан (OВ L 142, 28.5.2011 г., стр. 61, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2011/315/oj).

(18)   1 402,57 милиона преходен инструмент (Решение 2015/0246 на Съвета), 200 милиона (Решение (ЕС) 2017/1206 на Съвета), 223 милиона (Решение (ЕС) 2020/1708 на Съвета), 43 милиона (Решение (ЕС) 2021/1941 на Съвета) и 42,5 милиона (Решение (ЕС) 2022/2242 на Съвета).

(19)  Решение (ЕС) 2023/2586.

(20)   OВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2001/822(1)/oj.

(21)   OВ L 109, 26.4.2007 г., стр. 33, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2007/249/oj.

(22)  Брутни суми (т.е. без отменените бюджетни кредити и нарежданията за събиране на вземания)

Сумите в колони „Поети като задължение“, „Договорени“ и „Изплатени“ са оцветени според техния размер.

(*2)  За годината, приключила на 31 декември 2023 г., лихвите и другите подобни приходи включват 118,5 милиона евро (2022 г.: 85,8 милиона евро), изчислени за активите, държани по амортизирана стойност, въз основа на метода на ефективния лихвен процент.

(23)   ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 188, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2020/2233/oj.

(24)  Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (OВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/947/oj).

(25)  Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета от 5 октомври 2021 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз, включително отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна (Решение за отвъдморското асоцииране, включително Гренландия) (OВ L 355, 7.10.2021 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2021/1764/oj).

(26)  Рискът от неизпълнение на плащане е рискът от потенциални загуби в резултат от трансакции, по които не е извършено плащане след крайната им дата на падеж, и/или в резултат от трансакции, плащането по които е извършено по-късно от приложимия пазарен стандарт. Поради естеството на операциите на механизма инструментите от най-голямо значение, засегнати от риска от неизпълнение на плащане, са онези деривати, поети от Банката, които предполагат обмен на чуждестранни валути. Управлението на риска от неизпълнение на плащане е обхванато в Насоките за финансов риск.

(*3)  Операции по заеми, измерени при FVTPL.

(*4)  Операции по заеми, измерени при FVTPL.

(*5)  Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата.

(*6)  Споразумения за представителство, за които няма основни партньори към отчетната дата.

(*7)  Сумите, дължими на трети страни, включват лихвените субсидии и ТП, които все още не са изплатени на държавите членки, когато падежът не е определен.

(*8)  Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

(*9)  Вж. точка 3.4.2.2.2 за обяснение на синтетичното хеджиране.

(27)  Заемите, оценени по FVTPL, са представени в бележка 7.

(*10)  Включително споразумения за представителство

(*11)  Включително споразумения за представителство

(*12)  Движенията на валутните курсове са изключени от сумите, отразени в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, както и в отчета за промените в ресурсите на вносителите.

(*13)  На 15 ноември 2023 г. Съветът определи размера на финансовите вноски, които всяка държава членка трябва да плати до 21 януари 2024 г. Към 31 декември 2023 г. все още не са били изплатени 85,3 милиона евро.

(*14)  За подробности — вж. част „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

(*15)  За подробности — вж. част „Последващо оценяване“ от бележка 2.4.3.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/5451/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)