РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
11 декември 2025 година ( *1 )
„Обжалване — Икономическа и парична политика — Банков съюз — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Член 7 — Разпределение на задачите в рамките на Единния механизъм за преструктуриране — Член 18 — Процедура за преструктуриране — Условия — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да не приеме схема за преструктуриране — Компетентност на ЕСП“
По дело C‑602/22 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 септември 2022 г.,
ABLV Bank AS, в ликвидация, установена в Рига (Латвия), представлявана от O. Behrends, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван първоначално от H. Ehlers, L. Forestier, J. Rius Riu и K.-Ph. Wojcik, подпомагани от D. Arts, advocaat, както и от N. De Backer и F. Miotto, avocates, впоследствие от H. Ehlers, L. Forestier и J. Rius Riu, подпомагани от D. Arts, advocaat, както и от N. De Backer и F. Miotto, avocates,
ответник в първоинстанционното производство,
Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от A. Лефтеров, G. Marafioti и R. Ugena Torrejón,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, M. L. Arastey Sahún, I. Ziemele, O. Spineanu Matei, M. Condinanzi и F. Schalin, председатели на състави, N. Piçarra, A. Kumin, D. Gratsias, Z. Csehi, B. Smulders и N. Fenger (докладчик), съдии,
генерален адвокат: A. Biondi,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 януари 2025 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 май 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
С жалбата си ABLV Bank AS, в ликвидация, иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2022 г., ABLV Bank/ЕСП (T‑280/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:429), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ за отмяна на решения SRB/EES/2018/09 и SRB/EES/2018/10 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 23 февруари 2018 г. да не приеме схема за преструктуриране съответно на кредитната институция ABLV Bank AS и на кредитната институция ABLV Bank Luxembourg SA (наричани по-нататък „спорните решения“). |
Правна уредба
Директива 2014/59/ЕС
|
2 |
Член 82, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190) предвижда: „Решението относно това дали да се предприеме действие по преструктуриране по отношение на институция или дружество по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) съдържа следната информация:
|
Регламент (ЕС) № 806/2014
|
3 |
Съображения 2, 10—12, 24, 26, 31, 33, 58 и 122 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1) гласят следното:
[…]
[…]
[…]
[…]
[…]
[…]
[…]
[…]
|
|
4 |
Член 7 Регламент № 806/2014, озаглавен „Разпределение на задачите в рамките на ЕМП“, гласи в параграфи 1 и 2: „1. Съветът за преструктуриране отговаря за ефективното и съгласувано функциониране на ЕМП. 2. При спазване на разпоредбите, посочени в член 31, параграф 1, Съветът за преструктуриране отговаря за изготвянето на планове за преструктуриране и за приемането на всички решения, свързани с преструктурирането на:
|
|
5 |
Член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014 гласи: „1. Когато действат в рамките на посочената в член 18 процедура за преструктуриране, Съветът за преструктуриране, Съветът, Комисията и, когато е приложимо, националните органи за преструктуриране отчитат по отношение на съответните си отговорности целите на преструктурирането и избират инструментите за преструктуриране и правомощията за преструктуриране, които според тях са най-подходящи за постигането на приложимите в конкретния случай цели на преструктурирането. 2. Целите на преструктурирането по параграф 1 са:
[…]“. |
|
6 |
Член 15, параграф 1 от този регламент гласи следното: „Когато действат в рамките на посочената в член 18 процедура за преструктуриране, Съветът за преструктуриране, Съветът, Комисията и, когато е приложимо, националните органи за преструктуриране предприемат всички подходящи мерки, за да се уверят, че действието по преструктуриране се предприема в съответствие със следните принципи […]“. |
|
7 |
Член 18 от посочения регламент, озаглавен „Процедура за преструктуриране“, предвижда: „1. Съветът за преструктуриране приема схема за преструктуриране в съответствие с параграф 6 по отношение на субектите и групите по член 7, параграф 2, както и по отношение на субектите и групите по член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагането на посочените параграфи, единствено когато прецени на своя изпълнителна сесия, при получаване на съобщение съгласно четвърта алинея или по своя собствена инициатива, че са изпълнени следните условия:
Оценката за изпълнението на условието, посочено в първа алинея, буква а), се извършва от ЕЦБ, след консултация със Съвета за преструктуриране. Съветът за преструктуриране на своя изпълнителна сесия може да извърши такава оценка единствено след като уведоми ЕЦБ за намерението си и само ако ЕЦБ не извърши такава оценка в рамките на три календарни дни след получаването на тази информация. ЕЦБ незабавно предоставя на Съвета за преструктуриране всяка относима информация, която Съветът за преструктуриране изисква с оглед извършване на оценката си. Когато ЕЦБ прецени, че субект или група по първа алинея изпълнява условието, посочено в първа алинея, буква а), тя незабавно съобщава оценката си на Комисията и на Съвета за преструктуриране. Оценката за изпълнението на условието, посочено в първа алинея, буква б), се извършва от Съвета за преструктуриране на негова изпълнителна сесия или, когато е приложимо, от националните органи за преструктуриране, в тясно сътрудничество с ЕЦБ. ЕЦБ също може да уведоми Съвета за преструктуриране или съответните национални органи за преструктуриране, че счита, че условието по посочената буква е изпълнено. […] 4. За целите на параграф 1, буква а) се счита, че субектът е проблемен или има вероятност да стане проблемен, ако са налице едно или повече от следните обстоятелства: […]
[…] 5. За целите на параграф 1, буква в) от настоящия член дадено действие по преструктуриране се приема за действие в обществен интерес, ако то е необходимо за постигането и съответства на една или повече от посочените в член 14 цели на преструктурирането и ако ликвидацията на субекта чрез обичайно производство по несъстоятелност не би постигнала тези цели на преструктурирането в същата степен. 6. Ако са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, Съветът за преструктуриране приема схема за преструктуриране. Схемата за преструктуриране:
7. Непосредствено след приемането на схемата за преструктуриране Съветът за преструктуриране я изпраща на Комисията. В рамките на 24 часа след изпращането на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране Комисията я одобрява или представя възражения по отношение на аспектите на схемата, във връзка с които има свобода на преценка, в случаите, които не са обхванати от трета алинея от настоящия параграф. В рамките на 12 часа от изпращането на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране Комисията може да предложи на Съвета:
За целите на трета алинея Съветът взема решение с обикновено мнозинство. Схемата за преструктуриране може да породи действие само ако не е направено възражение от Съвета или от Комисията в срок от 24 часа след изпращането ѝ от Съвета за преструктуриране. Съветът или Комисията, в зависимост от случая, посочват съображенията за упражняване на правото на възражение. Когато в срок от 24 часа след изпращането на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране Съветът е одобрил предложението на Комисията за промяна на схемата за преструктуриране на основанието, посочено в трета алинея, буква б), или Комисията е представила възражение в съответствие с втора алинея, Съветът за преструктуриране в рамките на осем часа изменя схемата за преструктуриране в съответствие с изразените съображения. […] 8. Когато Съветът възрази срещу поставянето на дадена институция в режим на преструктуриране на основание, че не е изпълнен критерият за обществен интерес, посочен в параграф 1, буква в), съответният субект се ликвидира по обичайния ред в съответствие с приложимото национално право. 9. Съветът за преструктуриране осигурява предприемането на необходимите действия по преструктуриране за прилагане на схемата за преструктуриране от страна на съответните национални органи за преструктуриране. Съответните национални органи за преструктуриране са адресати на схемата за преструктуриране, която съдържа указания за тях, като те в съответствие с член 29 предприемат всички необходими мерки за изпълнението ѝ, като упражняват правомощията за преструктуриране. При наличието на държавна помощ или помощ от Фонда Съветът за преструктуриране предприема действия в съответствие с решение, взето от Комисията във връзка с посочената помощ. 10. Комисията разполага с правомощието да получи от Съвета за преструктуриране всяка информация, която смята от значение за изпълнението на нейните задачи по настоящия регламент. В съответствие с глава 5 от настоящия дял Съветът за преструктуриране разполага с правомощието да получи от всяко лице информацията, която е необходима за подготвянето и взимането на решение за дадено действие по преструктуриране, включително актуализиране и допълнение на информацията, съдържаща се в плановете за преструктуриране“. |
|
8 |
Член 22 от същия регламент, озаглавен „Общи принципи на инструментите за преструктуриране“, гласи в параграф 2: „Инструментите за преструктуриране по член 18, параграф 6, буква б) са следните:
|
|
9 |
Член 29, параграф 1 от Регламент № 806/2014 гласи: „Националните органи за преструктуриране предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията, посочени в настоящия регламент, по-специално чрез упражняването на контрол над субектите и групите по член 7, параграф 2 и субектите и групите по член 7, параграф 4, буква б) и параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагането на посочените параграфи, чрез вземането на необходимите мерки в съответствие с член 35 или 72 от Директива [2014/59] и чрез осигуряване на спазването на предвидените в посочената директива защитни механизми. Националните органи за преструктуриране изпълняват всички решения на Съвета за преструктуриране, чиито адресати са те“. |
|
10 |
Член 43, параграф 3 от този регламент предвижда: „Комисията и ЕЦБ посочват по един представител, който има право да участва в заседанията на изпълнителните и пленарните сесии в качеството си на постоянен наблюдател. Представителите на Комисията и ЕЦБ имат право да участват в разискванията и имат достъп до всички документи“. |
Обстоятелствата по спора
|
11 |
Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 2—20 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени, както следва. |
|
12 |
ABLV Bank е установена в Латвия кредитна институция и дружеството майка на групата ABLV. ABLV Bank Luxembourg е установена в Люксембург кредитна институция, която е едно от дъщерните дружества на групата ABLV и в която единствен акционер е ABLV Bank. |
|
13 |
Приема се, че както ABLV Bank, така и ABLV Bank Luxembourg са „значими субекти“ и на това основание подлежат на надзор от ЕЦБ в рамките на ЕНМ, въведен с Регламент № 1024/2013. |
|
14 |
На 13 февруари 2018 г. United States Department of the Treasury (министерство на финансите на Съединените американски щати), посредством Financial Crimes Enforcement Network (мрежа за борба с финансовите престъпления, САЩ, наричана по-нататък „FinCEN“), изразява намерението си да предприеме специални мерки за определяне на ABLV Bank като субект, представляващ сериозен риск в областта на изпирането на пари (наричан по-нататък „проектът на мярка на FinCEN“). След това съобщение ABLV Bank вече не е в състояние да извършва плащания в щатски долари (USD). |
|
15 |
На 18 февруари 2018 г. ЕЦБ дава указания на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия, наричана по-нататък „CMFC“) да спре плащанията на финансовите задължения на ABLV Bank. ЕЦБ приканва и Commission de surveillance du secteur financier (Комисия за надзор на финансовия сектор, Люксембург, наричана по-нататък „CSSF“) да предприеме сходни мерки по отношение на ABLV Bank Luxembourg. На 19 февруари 2018 г. влиза в сила мораториум по отношение на ABLV Bank, а на ABLV Bank Luxembourg е предоставена отсрочка за плащане. |
|
16 |
На 22 февруари 2018 г. ЕЦБ изпраща на ЕСП проект за оценка във връзка с това проблемни ли са ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg, или има вероятност да станат проблемни, за да се консултира с него по този въпрос. |
|
17 |
На 23 февруари 2018 г. ЕЦБ приема, че ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg са проблемни или има вероятност да станат проблемни по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014, и съобщава оценките си на ЕСП. |
|
18 |
Същия ден ЕСП приема Решение SRB/EES/2018/09, с което решава да не приеме схема за преструктуриране на ABLV Bank (наричано по-нататък „решението относно ABLV Bank“), както и Решение SRB/EES/2018/10, с което решава да не приеме схема за преструктуриране на ABLV Bank Luxembourg (наричано по-нататък „решението относно ABLV Bank Luxembourg“). В тези решения ЕСП приема оценката на ЕЦБ, че ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и смята, че няма реална вероятност алтернативни мерки да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения от тяхна страна. Въпреки това ЕСП преценява, че с оглед на особените характеристики на ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg, по отношение на тях не е необходимо действие по преструктуриране в обществен интерес по смисъла на член 18, параграф 1, буква в) и на параграф 5 от същия регламент. Посочените решения са съобщени на съответните им адресати, а именно CMFC и CSSF. |
|
19 |
Член 1 от решението относно ABLV Bank гласи, че „[н]яма да има процедура за преструктуриране на [ABLV Bank]“. В член 2 от това решение се уточнява, че то е „адресирано до [CMFC] в качеството ѝ на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014“ и че „[с]ъгласно член 29, параграф 1 от Регламент № 806/2014 [CMFC] трябва да изпълни [посоченото решение] и да се увери, че всяка приета мярка е съобразена с него, в съответствие със съдържащите се в него съображения“. |
|
20 |
Членове 1 и 2 от решението относно ABLV Bank Luxembourg имат аналогично съдържание. |
|
21 |
На 24 февруари 2018 г. ЕСП публикува прессъобщение относно спорните решения. В прессъобщението се уточнява, че „[с]лед решението на [ЕЦБ] да обяви [ABLV Bank] и дъщерното ѝ дружество [ABLV Bank Luxembourg] за проблемни или с вероятност да станат проблемни, [ЕСП] реши, че не е необходимо да се приеме схема за преструктуриране поради липсата на обществен интерес в полза на тези банки [; в]резултат на което, банките ще бъдат ликвидирани съответно по реда на латвийското и люксембургското право“. |
|
22 |
На 26 февруари 2018 г. акционерите на ABLV Bank започват процедура, която да позволи на тази банка да довърши собствената си ликвидация, и подават до CMFC искане за одобрение на плана ѝ за доброволна ликвидация. |
|
23 |
На 9 март 2018 г. Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Районен съд Люксембург, Люксембург) отхвърля искането на CSSF за разпускането и ликвидацията на ABLV Bank Luxembourg, като същевременно допуска последната да се ползва от производството за отсрочване на плащания за срок от шест месеца, впоследствие многократно удължаван. С решение от 2 юли 2019 г. този съд разпуска ABLV Bank Luxembourg и разпорежда ликвидацията ѝ. |
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
|
24 |
На 3 май 2018 г. ABLV Bank подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорните решения. |
|
25 |
В подкрепа на жалбата си тя изтъква тринадесет основания. Първото основание е изведено от липсата на компетентност на ЕСП да вземе решение за ликвидацията на кредитна институция. Второто основание по същество е изведено от липсата на компетентност на ЕСП да вземе решение да не приеме схема за преструктуриране. Третото и четвъртото основание са изведени от нарушение на член 18, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 806/2014. Петото основание е изведено от нарушение на правото на изслушване и на правото на достъп до преписката. Шестото основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Седмото и тринадесетото основание са изведени от нарушение на правото засягащите я въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно, установено в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Основания от осем до единадесет са изведени от нарушение съответно на принципа на пропорционалност, на принципа на равно третиране, на членове 16 и 17 от Хартата, както и на максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans (никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение). Дванадесетото основание е изведено от злоупотреба с власт. |
|
26 |
С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля подадената от ABLV Bank жалба. |
|
27 |
Разглеждайки допустима ли е тази жалба, след като в точка 36 от това съдебно решение Общият съд констатира, че спорните решения са обжалваеми актове, в точки 40—42 от посоченото съдебно решение той отбелязва, от една страна, че ABLV Bank е подала жалбата си срещу решението относно ABLV Bank Luxembourg в качеството ѝ на дружество майка, както и на единствен акционер на последната, а от друга страна, че това решение не поражда пряко последици за положението на акционерите, тъй като правото на тези акционери да получават дивиденти и да участват в управлението на ABLV Bank Luxembourg не е засегнато от въпросното решение. Въз основа на това в точка 45 от същото съдебно решение Общият съд стига до извода, че ABLV Bank не е пряко засегната от същото решение. |
|
28 |
В резултат на това в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като недопустимо искането на ABLV Bank за отмяна на решението относно ABLV Bank Luxembourg. За разлика от това Общият съд обявява жалбата ѝ за допустима в частта, в която се иска отмяна на решението относно ABLV Bank. |
|
29 |
По същество Общият съд разглежда и отхвърля всички основания, изтъкнати от ABLV Bank. |
|
30 |
На първо място, Общият съд отхвърля първото основание, изтъкнато от ABLV Bank, като в точка 76 от обжалваното съдебно решение констатира, че с решението относно ABLV Bank ЕСП не е взел решение за ликвидацията на този субект. |
|
31 |
На второ място, Общият съд отхвърля второто основание, изтъкнато от ABLV Bank, като констатира най-напред в точки 81 и 82 от това съдебно решение, че от решение от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ (C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369), следва, че ЕСП е бил длъжен да вземе положително или отрицателно решение, след като е проверил дали са изпълнени или не условията, предвидени в член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014. По-нататък, в точка 83 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че член 82, параграф 2 от Директива 2014/59, който може да се счита за еквивалентен на член 18 от този регламент, изрично предвижда възможността да се вземе решение за неприемане на схема за преструктуриране. Накрая, в точка 84 от това съдебно решение Общият съд констатира, че липсата на компетентност на ЕСП да вземе решение за неприемане на схема за преструктуриране рискува да компрометира стабилността на съответната кредитна институция и евентуално на финансовите пазари, оставяйки съмнение относно последиците, които следва да се предвидят по отношение на тази институция с оглед на оценката на ЕЦБ. |
|
32 |
На трето място, в точки 87—153 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда заедно третото и четвъртото основание, изтъкнати от ABLV Bank. Той по-специално приема, най-напред, в точки 91 и 92 от това съдебно решение, че тъй като оценката на ЕСП за това дали дадена кредитна институция е проблемна, или има вероятност да стане проблемна се основава на сложни икономически преценки, контролът на юрисдикциите на Съюза в това отношение е ограничен. След това Общият съд отхвърля доводите на ABLV Bank, изведени от незаконосъобразния характер на проекта на мярка на FinCEN, като в точка 101 от посоченото съдебно решение приема, че причините, поради които дадена институция е проблемна, не представляват елемент, който трябва да се вземе предвид при извършване на проверката, предвидена в член 18, параграф 4 от Регламент № 806/2014. Накрая, в точки 103—146 от същото съдебно решение Общият съд отхвърля доводите на ABLV Bank, насочени срещу оценката на ЕЦБ за това дали тя е проблемна, или с вероятност да стане проблемна, която оценка е възприета от ЕСП. |
|
33 |
На четвърто място, в точки 154—180 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля изложените от ABLV Bank основания от пето до тринадесето. |
Искания на страните
|
34 |
С жалбата си ABLV Bank иска от Съда:
|
|
35 |
ЕСП иска от Съда:
|
|
36 |
ЕЦБ иска от Съда:
|
Производството пред Съда
|
37 |
С решение на председателя на Съда от 22 март 2023 г. настоящото производство е спряно до постановяване на решението, с което се слага край на производството по дело C‑551/22 P, Комисия/ЕСП. След постановяването на решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП (C‑551/22 P, EU:C:2024:520), производството е възобновено. |
|
38 |
С решение на председателя на Съда от 21 юни 2024 г. страните в настоящото производство са приканени да се произнесат по последиците, които следва да се изведат от това съдебно решение в рамките на това производство. |
По жалбата до Съда
|
39 |
В подкрепа на жалбата си до Съда ABLV изтъква четири основания. Първото основание е изведено от грешки, допуснати от Общия съд при разглеждането на първите две основания, изложени в първоинстанционното производство във връзка с компетентността на ЕСП, както и от процесуални нарушения, опорочили приемането на решението относно ABLV Bank. Второто основание е изведено от грешки, допуснати от Общия съд при разглеждането на третото и четвъртото основание, изложени в първоинстанционното производство във връзка с оценката на ЕСП дали ABLV Bank е проблемна, или има вероятност да стане проблемна. Третото основание е изведено от грешки, допуснати от Общия съд при разглеждането на доводите на ABLV Bank относно проекта на мярка на FinCEN и относно решения, приети от латвийските органи. Четвъртото основание е изведено от допуснати от Общия съд грешки, когато разглежда допустима ли е жалбата срещу решението относно ABLV Bank Luxembourg. |
По искането Съдът да поиска от Комисията да вземе отношение по настоящото дело
|
40 |
В репликата си ABLV Bank иска от Съда да прикани Комисията да вземе отношение по настоящото дело. ABLV Bank твърди, че с оглед на доводите, представени от Комисията по делото, довело до решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП (C‑551/22 P, EU:C:2024:520), тази институция споделя мнението ѝ за основателния характер на настоящата жалба. От друга страна, посочената институция можела да даде обяснения във връзка с подготвителните работи по Регламент № 806/2014. |
|
41 |
В това отношение следва да се констатира, че подобно искане е насочено към институция на Съюза, която не е страна нито в настоящото производство, нито в първоинстанционното такова. Освен това Съдът смята, че разполага с достатъчно данни от доводите на страните и от материалите по делото, така че това искане трябва да се отхвърли. |
По допустимостта на жалбата до Съда
Доводи на страните
|
42 |
ЕСП твърди, че настоящата жалба е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на Процедурния правилник на Съда. В жалбата не се посочвали с необходимата точност оспорените елементи от обжалваното съдебно решение, нито се споменавали правните доводи, конкретно изтъкнати в подкрепа на предявените основания. Поради неясния и непоследователен характер на въпросната жалба било трудно да се идентифицират грешките при прилагането на правото, за които се твърди, че са допуснати от Общия съд в обжалваното съдебно решение. |
|
43 |
ЕЦБ смята, че жалбата не съдържа никакво конкретно оплакване за грешки при прилагане на правото, което в крайна сметка не позволявало, от една страна, на Съда да упражни своя контрол, а от друга страна, на ЕСП и на ЕЦБ да осигурят защитата си. Поради това ЕЦБ поставя въпроса за допустимостта на жалбата. |
|
44 |
ABLV Bank поддържа, че жалбата е допустима. |
Съображения на Съда
|
45 |
Следва да се припомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, и правните доводи, с които се подкрепя конкретно това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (вж. определение от 26 април 1993 г., Kupka-Floridi/ЕИСК, C‑244/92 P, EU:C:1993:152, т. 8 и 9, решения от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 75, и от 15 юли 2025 г., ЕЦБ и Комисия/Corneli, C‑777/22 P и C‑789/22 P, EU:C:2025:580, т. 58). |
|
46 |
Не отговаря на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустима жалба, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност, по-специално защото съществените обстоятелства, на които почиват доводите, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на тази жалба, формулиран неясно и двусмислено в това отношение. Съдът също така е постановил, че като явно недопустима трябва да се отхвърли жалба, която няма последователна структура, ограничавайки се до общи твърдения, без да съдържа точни указания относно точките от обжалваното съдебно решение, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 58 и цитираната съдебна практика). |
|
47 |
В случая, макар част от доводите на ABLV Bank да не отговарят на посочените изисквания, това не променя факта, че настоящата жалба съдържа редица правни доводи, които се отнасят до ясно обозначени елементи от обжалваното съдебно решение и позволяват на Съда да упражни своя контрол. |
|
48 |
При тези условия настоящата жалба не следва да се обявява за недопустима в нейната цялост. |
|
49 |
Този извод обаче не предрешава анализа на допустимостта на някои доводи, разглеждани поотделно (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 34 и цитираната съдебна практика). |
По същество
По първото основание
– Доводи на страните
|
50 |
Според ABLV Bank Общият съд е допуснал редица грешки и изопачавания при разглеждането на първите две основания, изтъкнати от нея в първоинстанционното производство. Освен това Общият съд неправилно пропуснал служебно да повдигне основания, изведени от някои процесуални нарушения, опорочаващи решението относно ABLV Bank. |
|
51 |
На първо място, ABLV Bank поддържа, че тълкуването на член 18 от Регламент № 806/2014, възприето от Общия съд в обжалваното съдебно решение, е опорочено от няколко грешки. |
|
52 |
Най-напред, това тълкуване не намирало никакво основание в текста на член 18, нито в Регламента като цяло. |
|
53 |
Освен това посоченото тълкуване не отчитало пределите на правомощията на ЕСП, определени във въпросния член 18, както произтичат от практиката на Съда, установена в решения 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7), и от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП (C‑551/22 P, EU:C:2024:520). По-специално от точка 83 от последното съдебно решение следвало, че същият член 18 не предоставял на ЕСП правомощието да приема акт, пораждащ самостоятелни правни последици. |
|
54 |
Съображение 26 от въпросния регламент изрично признавал необходимостта да се ограничат правомощията на ЕСП, което произтича от тази съдебна практика. Възприетото от Общия съд тълкуване на член 18 от същия регламент обаче предоставяло на ЕСП непредвидено в този член много широко правомощие да определя съдбата на дадена банка, без да е необходимо за целта да получи одобрението на Комисията или на Съвета. |
|
55 |
По-нататък, Общият съд основал тълкуването си на посочения член 18 на два погрешни довода. |
|
56 |
От една страна, що се отнася до мотива на Общия съд, изведен от член 82, параграф 2 от Директива 2014/59, ABLV Bank изтъква, че тази разпоредба не се прилага в случая и че липсата на еквивалентна разпоредба в Регламент № 806/2014 не може да се квалифицира като неволен пропуск. Освен това от посочената разпоредба следвало, че мерките, приети в резултат на решение да не се приеме схема за преструктуриране, били от изключителната компетентност на националните органи. |
|
57 |
От друга страна, мотивът в точка 84 от обжалваното съдебно решение, свързан с твърдяна необходимост да се отстрани всякакво съмнение относно последствията, които следва да се предприемат на национално равнище по отношение на оценката на ЕЦБ, че дадена кредитна институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна, бил от политически характер. |
|
58 |
Накрая, следваната от ЕСП практика след приключване на устната фаза на първоинстанционното производство не била в съответствие с тълкуването на член 18 от този регламент, което той е дал по настоящото дело и което Общият съд е възприел в обжалваното съдебно решение, и по-специално в точки 83 и 84 от това решение. |
|
59 |
На второ място, Общият съд не определил правилно правните последици на спорните решения, при положение че ставало въпрос за необходим етап, чиято цел е да се разгледа законосъобразни ли са те. |
|
60 |
По-специално Общият съд не уточнил по какъв начин правното положение на ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg било изменено с тези решения, а само разгледал въпроса дали посочените решения включват или не „разпореждане за ликвидация“. |
|
61 |
На трето място, констатацията на Общия съд, че спорните решения не налагат ликвидацията на ABLV Bank и на ABLV Bank Luxembourg изопачавала текста на тези решения и се основавала на грешки. |
|
62 |
Най-напред, избраната в текста на тези решения формулировка, доколкото изисквала от националните органи за преструктуриране да изпълнят посочените решения в съответствие със съдържащите се в тях съображения, не оставяла никакво съмнение относно факта, че ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg трябва да бъдат ликвидирани. |
|
63 |
По-нататък, Общият съд неправилно приравнил понятието за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС на конкретен материален документ. Това понятие се отнасяло до самото съдържание на обжалваните решения, като материалният документ представлява само доказателство в това отношение, също както съобщенията, направени в рамките на пресконференция. Както обаче отбелязал Общият съд в точка 17 от обжалваното съдебно решение, ЕСП обявил, че спорните решения водят до ликвидацията на ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg. |
|
64 |
Накрая, Общият съд допуснал грешка при тълкуването на понятието за адресат на акт по смисъла на член 263, четвърта алинея и член 297, параграф 2 ДФЕС. Той трябвало да приеме, че адресатът на даден акт не е органът, на който е възложено изпълнението му, а лицето, чието правно положение е променено. В случая ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg били адресатите на спорните решения и лицата, които могат да се позовават на правата, предоставени с член 41 от Хартата. |
|
65 |
На четвърто място, решението относно ABLV Bank било опорочено от процесуални нарушения, които трябвало да бъдат повдигнати служебно от Общия съд, а след това и от Съда. По-специално правото на ABLV Bank на изслушване и на достъп до преписката не били спазени в производството, довело до приемането на това решение. Освен това посоченото решение не било надлежно съобщено на последната и не било представено никакво изложение на мотивите. |
|
66 |
ЕСП смята, че първото основание следва да се отхвърли отчасти като недопустимо, отчасти като неотносимо и отчасти по същество. |
|
67 |
ЕЦБ поддържа, че първото основание трябва да се отхвърли по същество. |
– Съображения на Съда
|
68 |
В началото се налага констатацията, че доводите на ABLV Bank относно твърдените грешки, които Общият съд допуснал, като не определил правилно правните последици на спорните решения и като не посочил процесуалните нарушения, опорочаващи решението относно ABLV Bank, не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност. Следователно посочените доводи трябва да се отхвърлят като недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 45 и 46 от настоящото решение. |
|
69 |
Що се отнася до другите доводи, изтъкнати от ABLV Bank в подкрепа на първото ѝ основание, следва да се отбележи, на първо място, що се отнася до твърдяната грешка при тълкуването на член 18 от Регламент № 806/2014, че в точка 86 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил второто основание, изтъкнато от ABLV Bank в първоинстанционното производство, изведено от липсата на компетентност на ЕСП да вземе формално решение да не приеме схема за преструктуриране по смисъла на тази разпоредба. |
|
70 |
В това отношение, що се отнася, първо, до тълкуването на този член, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 25 февруари 2025 г., BSH Hausgeräte, C‑339/22, EU:C:2025:108, т. 27). |
|
71 |
Най-напред, текстът на член 18 от този регламент гласи в параграфи 1 и 6, че ЕСП приема схема за преструктуриране по-специално по отношение на финансовите институции и групите, които се смятат за значими за финансовата стабилност в Съюза, както и по отношение на други трансгранични групи, единствено когато прецени, че са изпълнени условията по член 18, параграф 1, букви а)—в) от посочения регламент. Тези условия са свързани, първо, с това дали съответният субект или съответната група е проблемен/а, или има вероятност да стане проблемен/а, второ, с липсата на алтернативни мерки спрямо преструктурирането и трето, с необходимостта от преструктурирането в обществен интерес. |
|
72 |
Що се отнася до първото от посочените условия, съдържащо се в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 806/2014, от член 18, параграф 1, втора алинея от този регламент следва, че оценката изпълнено ли е това условие се извършва от ЕЦБ след консултация с ЕСП и че последният може да извърши такава оценка единствено след като уведоми ЕЦБ за намерението си и тя не извърши такава оценка в рамките на три календарни дни след получаването на тази информация. В член 18, параграф 1, трета алинея се уточнява, че когато ЕЦБ прецени, че посоченото условие е изпълнено, тя незабавно съобщава оценката си на Комисията и на ЕСП. |
|
73 |
Оценката на ЕЦБ, че съответният субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 806/2014, води до започване на процедурата, предвидена в член 18 от този регламент, и следователно до проверка на условията, предвидени в член 18, параграф 1 от посочения регламент, от страна на ЕСП (вж. в този смисъл решение от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ, C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369, т. 67). |
|
74 |
Следователно член 18 от същия регламент предвижда, че ЕСП е компетентен да разгледа условията по параграф 1, букви а)—в) от този член във всички случаи, когато процедурата за преструктуриране е инициирана въз основа на съобщената оценка на ЕЦБ за това дали съответният субект или съответната група е проблемен/а, или има вероятност да стане проблемен/а, или оценката е извършена от самия ЕСП, когато той е изразил намерението си да извърши такава оценка, макар в посочения член да не се съдържат изрични указания относно последствията, които трябва да се предприемат в резултат на тази процедура за преструктуриране, когато ЕСП смята, че тези условия не са изпълнени. |
|
75 |
Освен това, макар разпоредбите на член 18, параграф 7 от Регламент № 806/2014 да поставят влизането в сила на схемата за преструктуриране в зависимост от одобрението ѝ от Комисията, при липса на възражения от нейна страна или на Съвета (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 80), такова участие на Комисията и на Съвета не е предвидено в хипотезата, в която не е приета схема за преструктуриране. Така, когато ЕСП прецени, че условията, които се изискват, за да бъде приета схема за преструктуриране, не са изпълнени, този извод на ЕСП е последната фаза от процедурата за преструктуриране, предвидена в член 18 от този регламент. |
|
76 |
По-нататък, що се отнася до контекста на член 18 от посочения регламент, следва да се отбележи, от една страна, че член 7, параграф 2 от същия регламент не може да изключи компетентността на ЕСП да вземе решение да не приеме схема за преструктуриране. Всъщност, както подчертава генералният адвокат в точка 23 от заключението си, налице е несъответствие между текстовете на тази разпоредба на различните езици. Така, дори да се приеме, че от някои от тези текстове може да се изведе, че ЕСП е компетентен да приема единствено решения за преструктуриране, отнасящи се по-специално до финансовите институции и групите, които се смятат за значими за финансовата стабилност в Съюза, както и до други трансгранични групи, това не променя факта, че според текста на посочената разпоредба на други езици той е компетентен да приема всички решения „относно преструктурирането“ на такива финансови институции или групи. |
|
77 |
Според постоянната съдебна практика обаче изцяло буквално тълкуване на текст от правото на Съюза на един или няколко езика, без да се вземат предвид текстовете на останалите езици, не може да има предимство, тъй като еднаквото прилагане на нормите на Съюза налага те да се тълкуват именно в светлината на текстовете на всички езици на Съюза (решение от 10 март 2022 г., Landkreis Gifhorn, C‑519/20, EU:C:2022:178, т. 76 и цитираната съдебна практика). |
|
78 |
От друга страна, в съображение 33 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ЕСП следва да подготви всички „решения относно процедурата за преструктуриране“ и да приемe тези решения във възможно най-голяма степен. |
|
79 |
Подобно уточнение показва, че законодателят на Съюза е възприел широко разбиране за видовете решения, които ЕСП е натоварен да приеме в рамките на ЕМП. |
|
80 |
Накрая, що се отнася до целите, преследвани с този регламент, които, както бе припомнено в точка 70 от настоящото решение, следва да се вземат предвид, за да се разтълкуват неговите разпоредби, от съображения 2, 10—12, 31, 58 и 122 от посочения регламент следва, че той има за цел чрез установяването на единен и централизиран процес на вземане на решения в областта на преструктурирането да гарантира по-бърз и ефективен процес на вземане на решения във връзка с преструктурирането в банковия съюз, по-специално с цел да се осигури по-голяма предвидимост на възможните последици от неизпълнението на задълженията от страна на дадена банка, да се поддържа финансовата стабилност, да се осигури непрекъснатост на основните финансови услуги и да се защитят вложителите (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2024 г., Aeris Invest/Комисия и ЕСП, C‑535/22 P, EU:C:2024:820, т. 164, и от 4 октомври 2024 г., García Fernández и др./Комисия и ЕСП, C‑541/22 P, EU:C:2024:819, т. 190). |
|
81 |
Както обаче бе посочено в точка 73 от настоящото решение, оценка на ЕЦБ, че съответният субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) от същия регламент, води до започване на процедурата, предвидена в член 18, и следователно до проверка на условията, предвидени в този член 18, параграф 1, от страна на ЕСП. |
|
82 |
Следователно тълкуване на посочения член 18 в смисъл, че ЕСП не е компетентен да вземе решение да не приеме схема за преструктуриране, когато смята, че тези условия не са изпълнени, не би позволило да се гарантира достатъчна прозрачност относно последиците от процедурата за преструктуриране, водена от ЕСП в резултат на констатация, че даден субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен, и по този начин да се осигури определена предвидимост по отношение на последиците от такава проблемност, по-специално що се отнася до мерките, които ще бъдат предприети в резултат на такава констатация. |
|
83 |
В това отношение, както бе посочено в точка 75 от настоящото решение, в случай че ЕСП прецени, че условията не са изпълнени, този извод на ЕСП е последната фаза от процедурата за преструктуриране, предвидена в член 18 от Регламент № 806/2014. От съображения за прозрачност обаче е важно компетентните национални органи да бъдат информирани за последиците от процедурата за преструктуриране, водена от ЕСП. |
|
84 |
С оглед на всички тези обстоятелства Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 18 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че ЕСП е компетентен да вземе решение да не приеме схема за преструктуриране, когато прецени, че условията, предвидени в параграф 1 от този член, не са изпълнени. |
|
85 |
Противно на поддържаното от ABLV Bank, този извод не се поставя под въпрос от практиката на Съда, установена с решения от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7), и от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП (C‑551/22 P, EU:C:2024:520). |
|
86 |
В това отношение следва да се припомни, че въведеният с посочения регламент режим се основава на констатацията в съображения 24 и 26 от същия, че упражняването на предвидените в него правомощия за преструктуриране е въпрос на политиката на Съюза във връзка с преструктурирането, която единствено институциите на Съюза могат да определят, и че при приемането на всяка конкретна схема за преструктуриране е налице свобода на преценка, предвид значителното въздействие на решенията за преструктуриране върху финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза като цяло, както и върху фискалната независимост на държавите членки. От тези съображения следва, че по тези причини законодателят на Съюза е счел за необходимо да предвиди подходящо участие на Съвета и на Комисията, а именно участие, което засилва необходимата оперативна самостоятелност на ЕСП, като същевременно зачита принципите на делегиране на правомощия на агенциите, изведени в решение от 13 юни, Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7) и припомнени в решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет (C‑270/12, EU:C:2014:18) (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 69). |
|
87 |
В тези две първи решения Съдът по същество приема, че последиците от делегирането на правомощия са много различни според това дали то се отнася, от една страна, до ясно определени изпълнителни правомощия, чието упражняване съответно подлежи на строг контрол от гледна точка на обективни критерии, определени от делегиращия орган, или, от друга страна, до „дискреционно правомощие, предполагащо широка свобода на преценка, което може в зависимост от неговото упражняване да представлява изпълнение на същинска икономическа политика“ (решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 70 и цитираната съдебна практика). |
|
88 |
Първият вид делегиране не може чувствително да измени последиците от упражняването на правомощията, за които се отнася, докато вторият вид делегиране, при който преценките на делегиращия орган се заменят с тези на оправомощения орган, води до „същинско изместване на отговорността“ (решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 71 и цитираната съдебна практика). |
|
89 |
Съдът е уточнил също така, че съдебната практика, установена с решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7), почива на схващането, че равновесието на правомощията, характерно за институционалната структура на Съюза, е основна гаранция, предоставена от Договорите, и че делегирането на широка дискреционна власт би засегнало тази гаранция, тъй като би поверило тази власт на органи, различни от тези, които са предвидени с Договорите, за да осигуряват и контролират упражняването ѝ в рамките на съответните си правомощия (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 72). |
|
90 |
От тази съдебна практика следва, че валидността на делегиране на правомощия на агенция с оглед на гарантираното от Договорите равновесие на правомощията зависи от това дали делегирането дава широка дискреционна власт, или напротив, обхваща точно определени изпълнителни правомощия (вж. в този смисъл решение 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 73). |
|
91 |
Що се отнася до разпоредбите на член 18 от Регламент № 806/2014, Съдът е постановил, че те могат да избегнат „изместване на отговорност“ по смисъла на съдебната практика, установена с решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7). |
|
92 |
Всъщност, като предоставят на ЕСП правомощието да преценява дали условията за приемане на схема за преструктуриране са изпълнени в конкретния случай и да определя инструментите, необходими за целите на такава схема, тези разпоредби възлагат на Комисията или евентуално на Съвета отговорността за окончателната оценка на аспектите, във връзка с които е налице свобода на преценка, които са въпрос на политиката на Съюза за преструктуриране на кредитни институции и които предполагат претегляне на различни цели и интереси, свързани със запазването на финансовата стабилност на Съюза и целостта на вътрешния пазар, с отчитането на бюджетната независимост на държавите членки и със защитата на интересите на акционерите и кредиторите (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 81). |
|
93 |
От друга страна, макар посочените разпоредби действително да предоставят на ЕСП широко право на преценка по въпроса дали и по какъв начин съответният субект трябва да бъде поставен в режим на преструктуриране, същевременно това право съгласно член 18, параграфи 1 и 4—6 от този регламент е ограничено от обективни критерии и условия, които очертават полето на действие на ЕСП и са свързани както с условията, така и с инструментите за преструктуриране. Освен това посоченият регламент предвижда участието на Комисията и на Съвета в процедурата по приемане на схема за преструктуриране, която, за да влезе в сила, трябва да бъде одобрена от Комисията и евентуално от Съвета (решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 77). |
|
94 |
Така Съдът е приел, че макар да предвиждат, че ЕСП отговаря за изготвянето и приемането на схема за преструктуриране, членове 7 и 18 от посочения регламент все пак не му предоставят правомощието да приема актове, пораждащи самостоятелни правни последици. Съдът е уточнил, че в рамките на процедурата за преструктуриране, предвидена в член 18 от същия регламент, одобрението на Комисията е необходима предпоставка за влизането в сила на схемата за преструктуриране, както и за определянето на съдържанието ѝ (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 83 и 84). |
|
95 |
Противно на твърдяното от ABLV Bank, от това не може да се направи извод, че Съдът е постановил, че ЕСП в никакъв случай не разполага с правомощието да приема акт, който поражда самостоятелни правни последици. |
|
96 |
Всъщност съображенията в точка 83 от решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП (C‑551/22 P, EU:C:2024:520), имат за цел да обосноват преценката в точка 82 от това решение, че би било в противоречие както с правомощията, предоставени на ЕСП с Регламент № 806/2014, така и със съдебната практика, установена с решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7), да се приеме, че схема за преструктуриране може да породи задължителни правни последици независимо от одобрителното решение на Комисията. Така съдържащата се в тази точка 83 констатация, че членове 7 и 18 от този регламент членове 7 и 18 от този регламент не предоставят на ЕСП правомощието да приема актове, пораждащи самостоятелни правни последици, се отнася само до схемите за преструктуриране. |
|
97 |
Освен това, макар, както отбелязва ABLV Bank, Съдът да е приел в решението от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, (C‑551/22 P, EU:C:2024:520), че се изисква подходящо участие на Комисията и на Съвета при приемането на схема за преструктуриране, за да се осуети евентуално „изместване на отговорност“, за тази цел в точки 75—81 от това решение Съдът се позовава на съвкупност от елементи, характеризиращи приемането на схема за преструктуриране от ЕСП. Наличието на тези елементи обаче липсва, когато ЕСП вземе решение да не приеме схема за преструктуриране. |
|
98 |
От една страна, както посочва Съдът в точка 76 от въпросното решение, в член 18, параграф 6 от Регламент № 806/2014 е уточнено, че когато условията, установени в член 18, параграф 1, са изпълнени, ЕСП приема схема за преструктуриране, която поставя съответния субект в режим на преструктуриране и определя прилагането спрямо него на посочените в член 22, параграф 2 от този регламент инструменти за преструктуриране, както и използването на Фонда. В член 22, параграф 4 от посочения регламент се уточнява, че с изключение на инструмента за обособяване на активи, тези инструменти могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация, за да се изпълнят целите на преструктурирането, предвидени в член 14 от същия регламент, в съответствие с определените в член 15 принципи на преструктурирането. |
|
99 |
В точки 77 и 81 от същото решение Съдът прави извода, че за да приеме схема за преструктуриране, ЕСП трябва да прецени, упражнявайки свободата си на преценка, два отделни аспекта на разглежданото положение, първият относно това дали са изпълнени условията, оправдаващи приемането на такава схема, и вторият относно определянето на инструментите за преструктуриране, необходими за целта, както и евентуално относно използването на Фонда. |
|
100 |
Приемането от ЕСП на решение да не приеме схема за преструктуриране обаче изисква единствено той да стигне до извода, че кумулативните условия, оправдаващи приемането на такава схема, не са изпълнени, което го освобождава от това да трябва да определя инструментите, които биха били необходими за преструктурирането на разглежданата институция. Определянето на тези инструменти обаче изисква, както бе припомнено в точка 92 от настоящото решение, специфично претегляне на различни цели и интереси, свързани със запазването на финансовата стабилност на Съюза и целостта на вътрешния пазар, с отчитането на бюджетната независимост на държавите членки и със защитата на интересите на акционерите и на кредиторите. |
|
101 |
От това следва, че обхватът на дискреционните преценки, които ЕСП трябва да направи, за да реши да не приеме схема за преструктуриране, по необходимост е по-ограничен от този на преценките, които той трябва да направи, за да реши да приеме схема за преструктуриране. |
|
102 |
Всъщност, както Съдът уточнява в точка 77 от решението от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, (C‑551/22 P, EU:C:2024:520), правомощието на ЕСП да прецени дали условията, предвидени в член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014, са изпълнени е ограничено по силата на член 18, параграфи 1, 4 и 5 от този регламент от обективни критерии и условия, които очертават полето на действие на ЕСП (вж. по аналогия решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 45). |
|
103 |
От друга страна, за разлика от схема за преструктуриране, решение да не се приеме схема за преструктуриране само по себе си не може да доведе до налагането на конкретни мерки или до ангажирането на средства, тъй като единствената му последица е да прекрати процедурата за преструктуриране, водена от ЕСП. |
|
104 |
С оглед на всички тези съображения следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на ABLV Bank, че тълкуването на член 18, параграф 1 от посочения регламент, възприето от Общия съд в обжалваното съдебно решение, не се основава нито на текста на тази разпоредба, нито на същия регламент и не зачита определените в посочената разпоредба предели на правомощията на ЕСП, произтичащи от практиката на Съда, установена с решения от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7), и от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП (C‑551/22 P, EU:C:2024:520). |
|
105 |
Второ, що се отнася до доводите на ABLV Bank, насочени срещу точки 83 и 84 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че те почиват на неправилен прочит на това решение, поради което трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
106 |
Всъщност съдържащата се в точка 84 от посоченото съдебно решение преценка, която по същество се отнася до риска от несигурност, който би произтекъл от липсата на компетентност на ЕСП да приеме решение да не приложи схема за преструктуриране, е свързана с една от преследваните с член 18 от Регламент № 806/2014 цели, а именно необходимостта, припомнена в точка 82 от настоящото решение, да се осигури достатъчна прозрачност относно последиците от процедурата за преструктуриране, водена от ЕСП в резултат на констатация, че даден субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен, и по този начин да се осигури определена предвидимост по отношение на последиците от такова проблемност, по-специално що се отнася до мерките, които ще бъдат предприети в резултат на такава констатация. Следователно Общият съд не може да бъде основателно упрекнат, че се е позовал на съществуването на този риск. |
|
107 |
Освен това, противно на поддържаното от ABLV Bank, в точка 83 от същото решение Общият съд не е констатирал, че член 82, параграф 2 от Директива 2014/59 се прилага по отношение на ЕСП, а се е позовал на тази разпоредба по аналогия в рамките на контекстуален анализ на член 18 от този регламент. |
|
108 |
От друга страна, дори да се предположи, че с доводите си срещу посочената точка 83 ABLV Bank твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, правейки такава аналогия, достатъчно е да се констатира, че с оглед на съображенията, изложени в точки 71—103 от настоящото решение, неправилният характер на такава аналогия при всички положения не би могъл да докаже, че ЕСП не e бил компетентен да вземе решение да не приеме схема за преструктуриране, и следователно да постави под въпрос отхвърлянето от Общия съд на второто основание, изтъкнато от ABLV Bank в първоинстанционното производство. Ето защо тези доводи във всички случаи следва да се отхвърлят като неотносими. |
|
109 |
Трето, същото се отнася и до доводите на ABLV Bank, изведени от практиката на ЕСП след приключване на устната фаза на първоинстанционното производство. Всъщност обстоятелството, че тази практика не била в съответствие с тълкуването на член 18 от Регламент № 806/2014, което ЕСП е изтъкнал пред Общия съд, а последният го е възприел, дори да се приеме за установено, при всички положения не би могло да постави под въпрос възприетото от Общия съд тълкуване на тази разпоредба в обжалваното съдебно решение. |
|
110 |
На второ място, що се отнася до доводите на ABLV Bank, насочени срещу констатацията на Общия съд, че спорните решения не налагат ликвидацията на ABLV Bank и на ABLV Bank Luxembourg, следва да се отбележи, че в точка 78 от това решение Общият съд отхвърля първото основание, изтъкнато от ABLV Bank в първоинстанционното производство, с което тя поддържа, че ЕСП е превишил предоставените му с този регламент правомощия, като е разпоредил ликвидацията на ABLV Bank. |
|
111 |
Първо, що се отнася до доводите на ABLV Bank, изведени от твърдени грешки, опорочаващи решението относно ABLV Bank Luxembourg, достатъчно е да се констатира, че такива грешки, дори да се приемат за установени, не биха могли да поставят под въпрос отхвърлянето от Общия съд на първото основание, изтъкнато от ABLV Bank в първоинстанционното производство, при положение че разглеждането по същество на подадената от нея жалба за отмяна се отнася единствено до решението относно ABLV Bank, тъй като жалбата, подадена от последната срещу решението относно ABLV Bank Luxembourg, е обявена за недопустима от Общия съд в точка 61 от посоченото съдебно решение. Ето защо тези доводи във всички случаи трябва да се отхвърлят като неотносими. |
|
112 |
Второ, що се отнася до твърдението на ABLV Bank, че Общият съд не е взел предвид текста на решението относно ABLV Bank, констатирайки в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че с това решение ЕСП не е взел решение за ликвидацията на тази кредитна институция, следва да се отбележи, че от текста на посоченото решение не следва, че констатацията на Общия съд е неточна. |
|
113 |
Следователно доводите на ABLV Bank, изведени от неправилен прочит на решението относно ABLV Bank, трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
114 |
От друга страна, дори да се приеме, че с тези доводи ABLV Bank твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, констатирайки в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че решението относно ABLV Bank не налага ликвидацията ѝ, подобни доводи във всеки случай следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като в същата точка 75 Общият съд правилно приема, че ликвидацията на ABLV Bank е произтекла не от това решение, а от решение на акционерите ѝ, взето в резултат на посоченото решение (вж. този смисъл решения от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ, C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369, т. 49, и от 24 февруари 2022 г., Bernis и др./ЕСП, C‑364/20 P, EU:C:2022:115, т. 50, 51, 77 и 78). |
|
115 |
Трето, що се отнася до твърдяната грешка при прилагане на правото, свързана с вземането предвид само на текста на спорните решения, изключвайки публичните съобщения, направени от техния автор, се налага констатацията, че тези доводи почиват на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, поради което трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
116 |
Всъщност, като констатира в точка 77 от това съдебно решение, че прессъобщението на ЕСП от 24 февруари 2018 г. не замества спорните решения и не може да породи задължения, които не произтичат от тях, Общият съд приема не че текстът на тези решения бил единственият елемент, който може да бъде взет предвид, изключвайки всякакъв друг елемент, за да се определи обхватът им, а по същество постановява, че дадено прессъобщение може да има само допълваща роля в това отношение и следователно не може да постави под въпрос преценката, която произтича от самия текст на посочените решения. |
|
117 |
Четвърто, що се отнася до твърдяната грешка, която Общият съд допуснал, като не е разтълкувал правилно понятието „адресат“ по смисъла на член 263, четвърта алинея и на член 297, параграф 2 ДФЕС, такава грешка при всички положения не би могла да постави под въпрос констатацията на Общия съд в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че решението относно ABLV Bank не налага нейната ликвидация, а оттам и отхвърлянето на първото основание, изтъкнато от ABLV Bank в първоинстанционното производство. Следователно доводите на ABLV Bank, изведени от такава грешка, във всички случаи трябва да се отхвърлят като неотносими. |
|
118 |
От друга страна, що се отнася до доводите, че тази грешка лишила ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg от правата им, гарантирани в член 41 от Хартата, достатъчно е да се констатира, че те не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни своя контрол, и следователно трябва да бъдат обявени за недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 45 и 46 от настоящото решение. |
|
119 |
Следователно първото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо, отчасти като неотносимо и отчасти по същество. |
По второто основание
– Доводи на страните
|
120 |
По същество ABLV Bank поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото и опорочавания на фактите при разглеждането на третото и четвъртото основание, изтъкнати в първоинстанционното производство, относно преценката на ЕСП проблемна ли е ABLV Bank или има вероятност да стане проблемна по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 806/2014. |
|
121 |
На първо място, в точки 90—96 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел изключително ограничително разбиране за обхвата на съдебния контрол, който юрисдикциите на Съюза трябва да извършат при преценката дали дадена кредитна институция е проблемна, или има вероятност да стане проблемна, нарушавайки по този начин член 47 от Хартата, както и практиката на Съда и тази на Европейския съд по правата на човека. Общият съд неправилно приел, че този контрол трябва да бъде по-ограничен от упражнявания от националните юрисдикции в областта на несъстоятелността. Освен това степента на съдебен контрол на юрисдикциите на Съюза трябвало да бъде пропорционална на последиците от съответното решение. |
|
122 |
На второ място, в точки 103—109 от това съдебно решение Общият съд изопачил предоставената му преписка, като е констатирал, че решението относно ABLV Bank съдържа имплицитна оценка на ЕСП за това дали тази банка е проблемна, или има вероятност да стане проблемна, при положение че по-специално в точка 124 от писмената си защита последният посочил, че ЕЦБ е извършила тази оценка самостоятелно и че ЕСП е бил само консултиран. |
|
123 |
На трето място, Общият съд изопачил фактите, като не взел предвид решението на районния съд на Люксембург от 9 март 2018 г., както и други събития, настъпили след спорните решения, които поставяли под въпрос оценките на ЕСП, на които се основават тези решения. |
|
124 |
На четвърто място, Общият съд не отговорил правилно на някои доводи относно оценката дали ABLV Bank е проблемна, или има вероятност да стане проблемна, изтъкнати в първоинстанционното производство. Така Общият съд не отговорил на довода, че мораториумът, от който се е ползвала ABLV Bank, е можел да бъде удължен, за да се избегнат проблемите с ликвидността, пред които е била изправена, на твърдените грешки във връзка с механизма за защита на депозитите и на твърдението за необоснования и произволен характер на искането ѝ за преобразуване на нейните ликвидни средства Euroclear в ликвидни средства в Latvijas Banka (Банка на Латвия). |
|
125 |
На пето място, обжалваното съдебно решение се основавало на неправилно тълкуване на понятието за ликвидност на банките по смисъла на член 18 от Регламент № 806/2014, както и на правната уредба на Съюза относно пруденциалния надзор и преструктурирането на кредитните институции. Това съдебно решение предполагало, че режимът на ликвидност, предвиден в правото на Съюза, бил релевантен само в период на просперитет, а не в случай на криза с ликвидността. Освен това в посоченото съдебно решение Общият съд не взел предвид факта, че този режим на ликвидност ще бъде изкривен, ако на дадена кредитна институция бъдат наложени допълнителни изисквания за ликвидност в случай на криза. |
|
126 |
ЕСП смята, че второто основание трябва да се отхвърли като недопустимо и при всички положения по същество, а отчасти като явно неотносимо. |
|
127 |
Според ЕЦБ второто основание следва да се отхвърли отчасти като недопустимо и при всички положения по същество. |
– Съображения на Съда
|
128 |
На първо място, що се отнася до твърдяната грешка при прилагане на правото, свързана с интензитета на съдебния контрол върху оценката на ЕСП за това дали даден субект е проблемен, или има вероятност да стане проблемен, член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 806/2014 предоставя на ЕСП определена свобода на преценка по отношение на въпроса дали са изпълнени условията, предвидени в тази разпоредба, сред които е условието съответният субект или съответната група да е проблемен/а или с вероятност да стане проблемен/а. |
|
129 |
Както Общият съд постановява по същество в точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение, доколкото ЕСП разполага с определена свобода на преценка при проверката на това условие, което налага да се направи избор от техническо естество и изисква да се извършат прогнози и сложни икономически преценки, съдебният контрол, който съдът на Съюза трябва да упражни относно правилността на тази проверка, не следва да води до замяна на преценката на ЕСП с преценката на съда, а цели да се провери дали взетото от него решение в резултат на проверката не почива на неточни фактически констатации и дали не е опорочено поради явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. по аналогия решения от 4 май 2023 г., ЕЦБ/Crédit lyonnais, C‑389/21 P, EU:C:2023:368, т. 55, от 4 октомври 2024 г., Aeris Invest/Комисия и ЕСП, C‑535/22 P, EU:C:2024:819, т. 266, и от 4 октомври 2024 г., García Fernández и др./Комисия и ЕСП, C‑541/22 P, EU:C:2024:820, т. 275). |
|
130 |
Освен това, противно на твърдяното от ABLV Bank, разбирането за съдебния контрол, възприето от Общия съд в точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение, което следва от постоянната практика на Съда, не е несъвместимо с член 47 от Хартата или с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., или с принципа на пропорционалност. |
|
131 |
Всъщност, макар в област, в която е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да разполагат със свобода на преценка по икономическите въпроси, това не означава, че съдът на Съюза трябва да не контролира направеното от тези институции, органи, служби и агенции тълкуване на данни от икономическо естество. Така съдът на Съюза трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логична последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. по аналогия решения 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 54, и от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 125). |
|
132 |
Съдът обаче вече е постановил, че предвид тези характеристики извършваният от съда на Съюза на основание член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност отговаря на изискванията на правото на ефективни правни средства за защита, установено в член 47 от Хартата, което съответства на принципа на ефективна съдебна защита по член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 57 и цитираната съдебна практика). |
|
133 |
Следователно доводът на ABLV Bank, че Общият съд възприел прекалено ограничително разбиране за интензитета на съдебния контрол, който съдът на Съюза трябва да упражни върху оценката на ЕСП дали даден субект е проблемен, или има вероятност да стане проблемен, трябва да се отхвърли като неоснователен. |
|
134 |
От друга страна, обстоятелството, че това разбиране за интензитета на съдебния контрол се различавало от възприетото от националните юрисдикции, компетентни в областта на несъстоятелността, дори да се приеме за установено, не може да докаже, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при определянето на интензитета на своя контрол. Следователно доводът, изведен от такова обстоятелство, във всички случаи трябва да се отхвърли като неотносим. |
|
135 |
На второ място, що се отнася до твърдяното изопачаване на представената на Общия съд преписка, в точки 103—109 от обжалваното съдебно решение не е очевидно, с оглед на посочените от ABLV Bank материали от тази преписка, че констатацията на Общия съд в точка 107 от това решение — че в решението относно ABLV Bank ЕСП е възприел оценката на ЕЦБ, според която ABLV Bank е проблемна или има вероятност да стане проблемна — е неточна. Следователно доводите на ABLV Bank, изведени от наличието на такова изопачаване, трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
136 |
Същото се отнася, на трето място, до доводите на ABLV Bank, че Общият съд не е взел предвид решението на районния съд на Люксембург от 9 март 2018 г. |
|
137 |
Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 78 от заключението си, това съдебно решение се отнася не до положението на ABLV Bank, а само до това на ABLV Bank Luxembourg. Подадената от ABLV Bank жалба за отмяна на решението относно ABLV Bank Luxembourg обаче е обявена от Общия съд за недопустима в точка 61 от обжалваното съдебно решение, поради което не може да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид въпросното съдебно решение при разглеждане на жалбата срещу решението относно ABLV Bank по същество. |
|
138 |
Що се отнася до доводите, че Общият съд не е взел предвид други събития, настъпили след приемането на спорните решения, тези доводи не посочват критикуваните по този начин елементи от обжалваното съдебно решение и не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност на това съдебно решение, поради което, както поддържат ЕСП и ЕЦБ, трябва да се отхвърлят като недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 45 и 46 от настоящото решение. |
|
139 |
На четвърто място, поради същите причини следва да се отхвърлят като недопустими, както посочва ЕСП, доводите на ABLV Bank, че Общият съд не е отговорил правилно да доводите ѝ във връзка с мораториума, от който тя се е ползвала, с механизма за защита на депозитите и с искането за преобразуване на нейните ликвидни средства Euroclear в ликвидни средства в Банката на Латвия. |
|
140 |
На пето място, що се отнася до твърдяната грешка при прилагане на правото, свързана с тълкуването на понятието за ликвидност в рамките на процедурата за преструктуриране, предвидена в член 18 от Регламент № 806/2014, следва да се отбележи, че в точка 115 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че при обстоятелствата в случая, характеризиращи се с масови изтегляния на депозити вследствие на загуба на доверие между ABLV Bank и нейните клиенти, коефициентът на ликвидно покритие на тази институция и нейната капитализация имат по-малко значение в сравнение с незабавното наличие на парични средства в посочената кредитна институция. |
|
141 |
Доводът на ABLV Bank, че в решението си Общият съд е приел, че предвиденият в правото на Съюза режим на ликвидност е напълно ирелевантен за преценката дали даден субект е проблемен, или има вероятност да стане проблемен, се основава на неправилен прочит на посочената точка 115. Всъщност, противно на поддържаното от ABLV Bank, като констатира, че при обстоятелствата в случая коефициентът на ликвидно покритие на ABLV Bank има по-малко значение в сравнение с незабавното наличие на парични средства в тази кредитна институция, Общият съд изобщо не приема, че коефициентът на ликвидно покритие като цяло бил напълно ирелевантен, а само че с оглед на конкретните обстоятелства в случая следва да се отдаде по-голямо значение на други елементи. |
|
142 |
Освен това, доколкото с този довод ABLV Bank възнамерява да поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че на кредитните институции могат да бъдат наложени допълнителни изисквания за ликвидност спрямо наложените от режима на ликвидност, предвиден в правото на Съюза, тя не доказва, че подобно решение противоречало на правото на Съюза. |
|
143 |
Следователно доводите на ABLV Bank относно тълкуването на понятието за ликвидност в рамките на процедурата за преструктуриране, предвидена в член 18 от Регламент № 806/2014, трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
144 |
От това следва, че второто основание трябва да се отхвърли отчасти по същество, отчасти като неотносимо и отчасти като недопустимо, без да е необходимо да се разглеждат възраженията за недопустимост, изтъкнати от ЕСП във връзка с това основание в неговата цялост и от ЕЦБ, що се отнася до част от доводите, посочени от ABLV Bank в рамките на въпросното основание. |
По третото основание
– Доводи на страните
|
145 |
ABLV Bank твърди, че Общият съд е допуснал редица грешки и изопачавания при разглеждането на доводите ѝ относно проекта на мярка на FinCEN и относно решения, приети от латвийските органи. |
|
146 |
На първо място, Общият съд изопачил доводите, изложени от ABLV Bank в първоинстанционното производство относно проекта на мярка на FinCEN, като в точка 100 от обжалваното съдебно решение приема, че ABLV Bank е упрекнала ЕЦБ единствено за това, че не е изяснила обхвата на този проект пред партньорите си. Всъщност ABLV Bank упрекнала ЕЦБ и ЕСП за това, че са се позовали на въпросния проект като на авторитетно решение, и че са му придали значителна тежест при оценката на положението ѝ. |
|
147 |
Освен това Общият съд възложил на ABLV Bank твърде голяма тежест на доказване и изопачил доводите ѝ, отхвърляйки ги с мотива, че не следвало да се вземат предвид причините, поради които даден субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен. Така с доводите си ABLV Bank поддържала, че оценките на ЕЦБ и на ЕСП за нейното положение, което е проблемно или има вероятност да стане проблемно, се основават не на техническа преценка на това положение, а на неясни и общи съображения, както и на констатацията, че търговският модел на ABLV Bank вече не е жизнеспособен поради проекта на мярка на FinCEN. |
|
148 |
На второ място, Общият съд не отчел в достатъчна степен редица обстоятелства и доказателства, представени от ABLV Bank в подкрепа на доводите ѝ. |
|
149 |
ABLV Bank се позовала по-специално на латвийското право и на компетентността на CMFC в областта на борбата с изпирането на пари. ABLV Bank също така посочила различия между проекта на мярка на FinCEN и решенията на CMFC, с които се констатира, че ABLV Bank е спазила приложимата в областта правна уредба. Освен това пред Общия съд ABLV Bank твърдяла, че проектът на мярка на FinCEN представлява опит на трета страна да окаже натиск върху Република Латвия, за да я накара да промени законодателството си. |
|
150 |
От друга страна, ABLV Bank представила доказателства относно констатациите, направени от Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия), които доказвали наличието на тайно споразумение между длъжностни лица на ЕЦБ и FinCEN — тайно споразумение, за което ЕЦБ и ЕСП знаели. |
|
151 |
На трето място, Общият съд допуснал грешка, като отхвърлил основанието ѝ, изведено от злоупотреба с власт от страна на ЕСП, с мотива, изложен в точка 205 от обжалваното съдебно решение, че ЕСП не носи отговорност за представените от ABLV Bank обстоятелства в това отношение, въпреки че ЕСП до голяма степен се основал на работа, извършена от ЕЦБ и на национално равнище. |
|
152 |
ЕСП и ЕЦБ поддържат, че третото основание трябва да се отхвърли като недопустимо и при всички положения по същество. |
– Съображения на Съда
|
153 |
На първо място, доводите на ABLV Bank, изведени от твърдени изопачавания на преписката от Общия съд, почиват на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, поради което трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
154 |
Всъщност в точка 100 от решението си Общият съд констатира, че ABLV Bank многократно се е позовавала на незаконосъобразния характер на проекта на мярка на FinCEN. Освен това в точка 179 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, че ABLV Bank поддържа, че ЕЦБ и ЕСП са основали решението относно ABLV Bank на проекта на мярка на FinCEN. Следователно, противно на твърдяното от ABLV Bank, като е констатирал в точка 100 от същото решение, че според нея ЕЦБ е била длъжна да изясни на тези партньори обхвата на проекта на мярка на FinCEN, Общият съд не е ограничил обхвата на доводите ѝ относно този проект само до този довод, а е приел, че този довод е част от доводите ѝ, което ABLV Bank не оспорва. |
|
155 |
Освен това, като приема в точка 101 от обжалваното съдебно решение, че след като причините за това даден субект да е проблемен или да има вероятност да стане проблемен не са елемент, който трябва да се вземе предвид при извършване на проверката, предвидена в член 18, параграф 4 от Регламент № 806/2014, не е било необходимо да се проверява дали проектът на мярка на FinCEN е обоснован, Общият съд не се е ограничил, противно на твърдяното от ABLV Bank, до излагане на съдържанието на доводите, които тя е представила в първоинстанционното производство, а е мотивирал отхвърлянето на тези доводи. |
|
156 |
От друга страна, дори да се приеме, че с доводите си ABLV Bank твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в тази точка 101, че причините за това даден субект да е проблемен или да има вероятност да стане проблемен, не представляват елемент, който трябва да се вземе предвид при проверката, предвидена в член 18, параграф 4 от този регламент, тези доводи във всички случаи трябва да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност Съдът вече е постановил, че схемата за преструктуриране е надлежно приета, когато предвидените в член 18 от посочения регламент условия са изпълнени, независимо от мотивите, поради които разглежданият субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., García Fernández и др./Комисия и ЕСП, C‑541/22 P, EU:C:2024:820, т. 191). |
|
157 |
На второ място, що се отнася до доводите на ABLV Bank относно тежестта на доказване, достатъчно е да се констатира, че те не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни своя контрол, и следователно трябва да бъдат обявени за недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 45 и 46 от настоящото решение. |
|
158 |
На трето място, що се отнася до доводите на ABLV Bank за недостатъчно отчитане на редица обстоятелства и доказателства, следва да се припомни, че от член 256, параграф 1 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и доказателства. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др., C‑425/19 P, EU:C:2021:154, т. 52 и цитираната съдебна практика). |
|
159 |
Следователно тези доводи могат да бъдат приети само ако се установи, че Общият съд е изопачил фактите. ABLV Bank обаче не твърди такова изопачаване, а по същество само иска нова преценка на фактите, което не е от компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване. |
|
160 |
Следователно посочените доводи трябва да се отхвърлят като недопустими, както поддържат ЕСП и ЕЦБ. |
|
161 |
На четвърто място, доводите на ABLV Bank, изведени от твърдяната грешка, допусната от Общия съд в точка 205 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отхвърлят като неоснователни. |
|
162 |
Всъщност правилно в точка 204 от решението си Общият съд припомня, че според постоянната съдебна практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решение от 5 май 2015 г., Испания/Парламент и Съвет, C‑146/13, EU:C:2015:298, т. 56 и цитираната съдебна практика). |
|
163 |
При това положение само по себе си обстоятелството, че при приемането на решението относно ABLV Bank ЕСП се е позовал отчасти на актове, приети от ЕЦБ и от национални органи, при всички положения не е достатъчно, за да се докаже, че той е приел това решение за цели, различни от тези, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или за да се избегне процедура, специално предвидена в Договора за функционирането на ЕС. |
|
164 |
От това следва, че третото основание трябва да се отхвърли отчасти по същество и отчасти като недопустимо, без да е необходимо да се разглеждат възраженията за недопустимост, повдигнати от ЕСП и от ЕЦБ по това основание в неговата цялост. |
По четвъртото основание
– Доводи на страните
|
165 |
ABLV Bank твърди, че Общият съд е допуснал редица грешки, разглеждайки допустима ли е жалбата ѝ в частта, насочена срещу решението относно ABLV Bank Luxembourg. |
|
166 |
На първо място, Общият съд допуснал грешка, като приел, че единствено текстът на спорните решения е релевантен и че този текст не трябва да се тълкува в съответствие с публичните съобщения, направени от неговия автор. |
|
167 |
Така Общият съд неправилно приравнил понятието за обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС на специфичен материален документ, при положение че това понятие се отнасяло до съдържанието на обжалваните решения и че материалният документ представлявал само доказателство в това отношение, също както и устните съобщения. Възприетото от Общия съд тълкуване имало неприемливи последици и накърнявало правовата държава. |
|
168 |
На второ място, Общият съд изопачил текста на спорните решения, като приел, че те не налагат ликвидация на съответните субекти. Всъщност избраната в текста на тези решения формулировка, доколкото изисквала националните органи за преструктуриране да изпълнят посочените решения в съответствие със съдържащите се в тях съображения, не оставяла никакво съмнение по отношение на факта, че ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg трябва да бъдат ликвидирани. Освен това въпросът дали е бил приет конкретен метод на ликвидация, или решението в този смисъл е довело пряко до започването на производство по ликвидация, бил ирелевантен. |
|
169 |
ABLV Bank изтъква, на трето място, че Общият съд не е извел последиците от констатацията си, че решението да не се приеме схема за преструктуриране е обжалваем акт. Като се позовава на решения за преструктуриране, приети от ЕСП по отношение на други субекти, ABLV Bank поддържа, че такива решения изменят правното положение на акционерите на субекта, засегнат от такава схема. От това ABLV Bank заключава, че същото важи и за решението да не се приеме схема за преструктуриране. |
|
170 |
На четвърто място, ABLV Bank изтъква, че Общият съд неправилно не е приел, че решение за отнемане на лиценза на кредитна институция има по-конкретни последици, доколкото възпрепятства тази институция да извършва регулирани дейности по депозиране и отпускане на заеми. |
|
171 |
ЕСП и ЕЦБ смятат, че четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество. |
– Съображения на Съда
|
172 |
Следва да се отбележи, че разглеждайки допустима ли е жалбата на ABLV Bank срещу решението относно ABLV Bank Luxembourg, след като констатира в точка 41 от обжалваното съдебно решение, че съгласно това решение по отношение на ABLV Luxembourg няма да се приема никаква схема за преструктуриране, в точка 42 от решението си Общият съд приема, че въпросното решение не поражда пряко последици за правното положение на акционерите на ABLV Bank Luxembourg, каквато е ABLV Bank. |
|
173 |
В това отношение, с оглед на съображенията, изложени в точки 112—116 от настоящото решение, по същите причини следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на ABLV Bank, изведени от изопачаване на решението относно ABLV Bank Luxembourg и от грешки при определянето на неговите последици. |
|
174 |
Същото важи и за довода на ABLV Bank, изведен от аналогия с решения за преструктуриране, приети от ЕСП по отношение на други субекти, тъй като такива решения са ирелевантни, за да се определят последиците от решението относно ABLV Bank Luxembourg. |
|
175 |
В останалата си част доводите на ABLV Bank, насочени срещу проверката от Общия съд допустима ли е жалбата ѝ срещу решението относно ABLV Bank Luxembourg, не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което трябва да се отхвърлят като недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 45 и 46 от настоящото решение. |
|
176 |
Ето четвъртото основание трябва да се отхвърли отчасти по същество и отчасти като недопустимо. |
|
177 |
С оглед на всички изложени съображения жалбата трябва да се отхвърли в своята цялост. |
По съдебните разноски
|
178 |
По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. |
|
179 |
Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. |
|
180 |
Тъй като ЕСП и ЕЦБ са поискали ABLV Bank да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на ЕСП и ЕЦБ. |
|
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: |
|
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: английски.