<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-531/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0531</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:917">EU:C:2021:917</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑531/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">NovaText</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20211111">11 ноември 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑531/20</P><P>NovaText GmbH</P><P>срещу</P><P>Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg</P><P><HT TYPE="NORMAL">Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Интелектуална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/48</KEYWORD><KEYWORD>Членове 3 и 14</KEYWORD><KEYWORD>Мерки, процедури и средства за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху интелектуална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Съдебни разноски</KEYWORD><KEYWORD>Други разходи</KEYWORD><KEYWORD>Разходи за услугите на представител по индустриална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Тълкуване на правна уредба, съгласно която разходите за действията на представител по индустриална собственост се включват в присъдените съдебни разноски без оглед на необходимостта им за защитата на съответното право</KEYWORD><KEYWORD>Обхват на съдебния контрол</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В решение United Video Properties<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение от <DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑57/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:611">EU:C:2016:611</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>решение United Video Properties<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Съдът се е произнесъл във връзка със съдебните разноски по производства относно защитата на права върху интелектуална собственост в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Realchemie Nederland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:668">EU:C:2011:668</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diageo Brands</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑681/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:471">EU:C:2015:471</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), но не е разглеждал спорния в случая въпрос.</P></NOTE> Съдът се произнася по проблемите, които възникват във връзка с членовете от Директива 2004/48/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="45" DATE.PUB="2004">ОВ L 157, 2004 г., стр. 45</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).</P></NOTE>, уреждащи заплащането на съдебните разноски и другите разходи във връзка със споровете за права върху интелектуална собственост (включително правата върху индустриална собственост).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) иска Съдът отново да тълкува член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48 и да изясни последиците от решение United Video Properties.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Тези нови действия на Съда са необходими на запитващата юрисдикция, за да установи дали са в съответствие с правото на Съюза правните норми, които във Федерална република Германия налагат на загубилата делото страна задължението да възстанови принудително разходите за съдействието на представител по индустриална собственост (Patentanwalt), въпреки че то не е било необходимо за целите на търсената съдебна защита в спор за марки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Според предоставеното от запитващата юрисдикция кратко изложение на националното ѝ право:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>общото правило относно заплащането на съдебните разноски и другите разходи по производството е, че загубилата делото страна следва да възстанови на спечелилата делото страна разходите за <HT TYPE="ITALIC">необходимите</HT> процесуални действия.</P></ITEM><ITEM><P>при споровете относно права върху интелектуална собственост обаче възнаграждението за действията на представител по индустриална собственост се включва <HT TYPE="ITALIC">при всички случаи</HT> в присъдените в тежест на загубилата делото страна съдебни разноски, без съдът да може да прецени дали съдействието на представителя по индустриална собственост е било необходимо за целите на търсената съдебна защита.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза. Директива 2004/48</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Настоящата директива се отнася за мерките, процедурите и средствата за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху интелектуална собственост. По смисъла на настоящата директива терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>права върху интелектуална собственост<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> включва правата върху индустриална собственост<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Обхват<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на Общността или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Общността и/или в националното законодателство на съответната държава членка.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Общо задължение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат мерки, процедури и средства [за защита], които са необходими за гарантиране [спазването] на права[та] върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящата директива. Тези мерки, процедури и средства за защита са лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Също така тези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 14 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Държавите членки гарантират, че [направените] от [спечелилата делото] страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на [загубилата делото] страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право. Gesetz über den Schutz von Marken und sonstigen Kennzeichen — Markengesetz<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Закон за защита на марките и на други отличителни знаци от <DATE ISO="19941025">25 октомври 1994 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>MarkenG<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> (BGBl. 1994 I, стр. 3082).</P></NOTE></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 140, параграф 3, в приложимата му към спора редакция, от разходите за представител по индустриална собственост, който е оказал съдействие по спор относно отличителни знаци, на възстановяване подлежат възнагражденията по член 13 от Gesetz über die Vergütung der Rechtsanwältinnen und Rechtsanwälte<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Rechtsanwaltsvergütungsgesetz (Закон за адвокатските възнаграждения) от <DATE ISO="20040505">5 май 2004 г.</DATE> (BGBl. 2004 I, стр. 718).</P></NOTE>, както и необходимите разходи, направени от този представител по индустриална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 125e, параграф 5 член 140, параграф 3 се прилага mutatis mutandis към производствата пред съдилищата, компетентни да разглеждат спорове относно марки на ЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, спорът и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Университетът<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) предявява пред Landgericht Mannheim (Областен съд Манхайм, Германия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Първоинстанционният и въззивният съд в случая действат като съдилища за марките на ЕС.</P></NOTE> иск срещу NovaText GmbH за преустановяване на нарушението спрямо марките на ЕС, които е регистрирал, и за признаване на правата му във връзка с тези марки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В исковата молба процесуалният представител на Университета посочва, че по случая е оказал съдействие представител по индустриална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На основание член 278, параграф 6 от Zivilprozessordnung (ZPO) (Граждански процесуален кодекс) правният спор е разрешен с писмена спогодба. На <DATE ISO="20170523">23 май 2017 г.</DATE> първоинстанционният съд постановява определение за съдебната спогодба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На същата дата първоинстанционният съд определя цената на иска на <FT TYPE="NUMBER">50000</FT> EUR и осъжда NovaText да заплати съдебните разноски по делото. Подадената от NovaText частна жалба срещу това определение не е уважена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20171208">8 декември 2017 г.</DATE> първоинстанционният съд присъжда на Университета подлежащи на възстановяване от NovaText съдебни разноски в размер на <FT TYPE="DECIMAL">10528,95</FT> EUR. От тази сума <FT TYPE="DECIMAL">4867,70</FT> EUR са за оказаното от представителя по индустриална<?PAGE NO="4"?> собственост съдействие в производството пред първоинстанционния съд и 325,46 EUR — за работата на този представител във връзка с обжалването на определението относно съдебните разноски<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Процесуалният представител на Университета посочва, че представителят по индустриална собственост действително е сътрудничил по делото и всяко представено пред съда писмено становище е съгласувано с него. Представителят по индустриална собственост участвал и в преговорите за сключване на съдебната спогодба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>NovaText подава въззивна жалба до Oberlandesgericht Karlsruhe (Висш областен съд Карлсруе, Германия) за отмяна на определението относно съдебните разноски в частта, в която са му възложени в тежест разходите, свързани със съдействието на представителя по индустриална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Въззивният съд отхвърля жалбата на NovaText по следните съображения:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>тъй като се касае за спор в областта на марките и другите отличителни знаци, член 140, параграф 3 от MarkenG не допуска да се проверява дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на представител по индустриална собственост, или дали неговите услуги са имали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>добавена стойност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> спрямо тези на упълномощения от Университета адвокат.</P></ITEM><ITEM><P>за целите на проверката необходимо ли е по делото съдействието на представител по индустриална собственост, член 140, параграф 3 от MarkenG не може да се тълкува в съответствие с член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48.</P></ITEM><ITEM><P>с този член не се нарушава и общият принцип на равенство, закрепен в член 3, параграф 1 от Grundgesetz (германската конституция).</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба до Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд). След като излага преобладаващото тълкуване на член 140, параграф 3 от MarkenG<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Според запитващата юрисдикция въззивният съд тълкува член 140, параграф 3 от MarkenG в съответствие с постоянната съдебна практика на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) и с оглед на преобладаващото в доктрината становище. Съгласно тази съдебна практика и доктрина разходите за съдействието на представител по индустриална собственост по спор относно отличителни знаци подлежат на възстановяване без значение дали въпросното съдействие е било необходимо за целите на търсената съдебна защита на съответните права. Отбелязва обаче, че що се отнася до извънсъдебните действия, и по-специално до отправянето, със съдействието на представител по индустриална собственост, на официална писмена покана за преустановяване на нарушението на права, черпени от марки, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) приема, че не може да става въпрос за прилагане по аналогия на член 140, параграф 3 от MarkenG и поради това разходите за съдействието на представителя по индустриална собственост подлежат на възстановяване само ако това съдействие е необходимо.</P></NOTE>, посоченият съд извежда от решение United Video Properties евентуалната несъвместимост на тази разпоредба с член 3, параграф 1 и член 14 във връзка със съображение 17 от Директива 2004/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Според него автоматичното налагане на задължение на загубилата делото страна да възстанови разходите за оказаното от представител по индустриална собственост съдействие, без да се вземе предвид необходимостта от това съдействие, поражда три проблема:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>на първо място, възстановяването на разходите във връзка с действията на представителя по индустриална собственост, чието съдействие по делото не е необходимо за целите на търсената съдебна защита, би могло да представлява ненужно оскъпяване в нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48,</P></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><P>на второ място, възстановяването на такива разходи би могло да не е пропорционално по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка,</P></ITEM><ITEM><P>на трето място, член 14 от Директива 2004/48 изисква произнасящият се по съдебните разноски съд да отчете специфичните особености на случая (решение United Video Properties, т. 23). Възстановяването на разноските за представителя по индустриална собственост, независимо от това дали съдействието му по делото е било необходимо или не за целите на търсената съдебна защита, не отчита в достатъчна степен специфичните особености на конкретния случай.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В този контекст Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказаното от представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20201019">19 октомври 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Писмени становища представят NovaText и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Не е счетено за необходимо провеждането на съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В главното производство не се спори, че по принцип възнагражденията и другите разходи за представител по индустриална собственост могат да бъдат отнесени към категориите по член 14 от Директива 2004/48, тоест към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> или към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>другите разходи<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, направени от спечелилата делото страна. Запитващата юрисдикция е тази, която следва да ги квалифицира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>От съображенията на запитващата юрисдикция изглежда, че тя ги определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>други разходи<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Приемането на тази постановка ще допринесе за изясняването на спора. Като свежда въпроса си до тесните граници на член 14 от Директива 2004/48, запитващата юрисдикция изключва възможността действията на представителя по индустриална собственост да се вписват в понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>разходи за проучване<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> (или от подобно естество), които се възстановяват не на основание на посочения член, а на основание на разпоредбата, уреждаща обезщетението за претърпените от притежателя на правото вреди.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Както посочвам в заключението ми по дело United Video Properties, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>в понятието за разходи за участието на вещи лица, експерти или консултанти по технически въпроси могат да бъдат включени различни хипотези, като не е задължително всички те да се вписват в категорията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Последната не обхваща всеки разход, който малко или много <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>е свързан<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> с предявяването на иска или е направен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>[по повод]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> [на] него, а само тези, които произтичат пряко и непосредствено от самото производство. Дадено лице, физическо или юридическо, може да извърши предварителни действия или да проведе предварителни консултации с някои консултанти или експерти, без да е налице причина разходите за същите да фигурират сред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Съгласно съображение 26 от Директивата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>разходите за идентификация и проучване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, извършени в рамките на защитата на права върху интелектуалната собственост, са включени в частта за обезщетяване[то] на вредите (член 13), а не в тази за съдебните разноски (член 14)<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>United Video Properties</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑57/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:201">EU:C:2016:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът приема във връзка с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>разходи[те] за идентификация и проучване<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, направени често преди началото на съдебно производство, [че] не попадат непременно в приложното поле на член 14 от посочената директива“ (решение United Video Properties, т. 35).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Следователно съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят не толкова до квалифицирането на разходите за действията на представителя по индустриална собственост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>По това настоящото дело се различава от дело Koch Media (C‑559/20), по което също представям заключение днес. По последното дело трябва да се направи по-ясно разграничение между понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>други разходи<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>обезщетение за вреди<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></NOTE>, колкото до автоматичното им присъждане в тежест на загубилата делото страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Не се оспорва също така, строго погледнато, че тълкуването на националната правна уредба води до този автоматизъм:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за разлика от <HT TYPE="ITALIC">общия</HT> режим за заплащане на разноските по германско гражданско производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Предвиден в член 91 от ZPO съгласно точка 10 от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE> (съгласно който режим разходите за участие на представител по индустриална собственост подлежат на възстановяване само ако са необходими за ефективното упражняване на правото от спечелилата делото страна)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Съгласно акта за преюдициално запитване подходът е същият и по отношение на извънсъдебните искания в областта на интелектуалната собственост.</P></NOTE>, член 140, параграф 3 от MarkenG въвежда <HT TYPE="ITALIC">специален</HT> режим за съдебните спорове в областта на интелектуалната собственост,</P></ITEM><ITEM><P>според направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на вътрешното право възстановяването на разходите за съдействието на представител по индустриална собственост е като последица от този специален режим почти автоматично: достатъчно е само процесуалният представител на спечелилата делото страна да посочи, че представителят по индустриална собственост действително е участвал в делото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Точка 2 от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>следователно не е необходимо съдействието на представителя по индустриална собственост да има добавена стойност спрямо услугите на упълномощения от заинтересованата страна адвокат.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция не предоставя информация, от която да се изведе възможността националното ѝ право <HT TYPE="ITALIC">да се тълкува в съответствие с</HT> член 14 от Директива 2004/48 (възможност, която въззивният съд, изглежда, отхвърля).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Доколкото Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) има последната дума, що се отнася до възможните тълкувания на вътрешното право, мълчанието му по този въпрос, който току-що посочих, е основание същият да не се разглежда в настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Няма да разглеждам и последиците от евентуалната несъвместимост на член 140, параграф 3 от MarkenG с правото на Съюза, тъй като те излизат извън рамките на така формулирания преюдициален въпрос. Въпросът се изчерпва с това дали е налице тази несъвместимост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Разумност, пропорционалност и съдебен контрол при прилагането на член 14 от Директива 2004/48</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Директива 2004/48 цели да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>сближи [законодателствата на държавите членки], за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила [на интелектуалната собственост]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В допълнение към тази цел Съдът посочва, че член 14 от Директива 2004/48 цели <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>да предотврати вероятността засегнатата страна да бъде разубедена да започне съдебно производство, за да защити правата си върху интелектуална собственост. […] [Н]арушителят на права върху интелектуална собственост трябва в общи линии да понесе изцяло финансовите последици от своето поведение<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Realchemie Nederland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:668">EU:C:2011:668</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Текстът на този член обаче не е безусловен, тъй като става въпрос не само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>общо правило<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, но и за задължение на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на съдебните разноски, които са разумни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение United Video Properties, точка 24: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>[…] член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>разумни<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> съдебни разноски. Освен това член 3, параграф 1 от тази директива гласи по-конкретно че предвидените от държавите членки процедури не трябва да бъдат ненужно скъпи<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></NOTE> и пропорционални<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Пак там, точка 29: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>съгласно член 14 от Директива 2004/48 съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>пропорционални<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни по смисъла на точка 25 от настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Както отбелязах в заключението по дело United Video Properties, „[характеристиките] <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>разумни и пропорционални<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> са ключови за преценката дали разходите [на една от страните] за адвокатски възнаграждения […] трябва да бъдат понесени от страната, осъдена да заплати съдебните разноски. За да се приложи член 14, трябва да са налице и двете [характеристики] — твърдение, което е в съответствие с член 3 от Директивата, съгласно който мерките, процедурите и средствата [за защита], необходими за гарантиране [спазването] на права[та] върху интелектуалната собственост, трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>лоялни, справедливи и пропорционални<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑57/15</NO.CASE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:201">EU:C:2016:201</NO.ECLI>), точка <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>. Посочих също така как <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>[в] текстовете на Директивата на някои езици тези [характеристики] са употребени както по отношение на разноските, така и по отношение на другите разходи по водене на делото. В други обаче (на френски, испански и италиански език) са използвани само по отношение на съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Както тогава, така и сега считам, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>[с]мисълът на разпоредбата е в подкрепа на тезата, че същите би следвало да обхващат и двете категории, какъвто е случаят с версиите на английски, немски, португалски и нидерландски език<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> (бележка под линия 18 от въпросното заключение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Дали са изпълнени изискванията за разумност и пропорционалност трябва да се преценява във всеки отделен случай от съда. Съгласно съображение 17 от Директива 2004/48 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>[м]ерките, процедурите и средствата за защита […] следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че надлежно да се отчитат специфичните особености на случая<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Ако спорният разход е от категорията на разходите по член 14 — както всъщност е в случая — припомням, че според Съда действията, за които са направени такива разходи, следва да са пряко и тясно свързани със съдебното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Въз основа на тези постановки считам за правилни съжденията на запитващата юрисдикция относно прилагането на критериите от решение United Video Properties към делото, по което трябва да се произнесе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На първо място, автоматичното прилагане на спорното вътрешно правило може да означава, че при определени случаи се нарушава забраната на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48, а именно предвидените от държавите членки процедури <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>[да] не [са] ненужно […] скъпи<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В този смисъл Съдът изрично посочва обстоятелството, че се изключват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>от възстановяването разходи[те], направени […] в резултат на престирането […] на услуги, които <HT TYPE="ITALIC">не се считат за необходими</HT> за гарантиране на зачитането на съответното право на интелектуална собственост<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, като обосновка за границите, които националната правна уредба може да наложи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>[с цел] да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение United Video Properties, точка 25. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Връзката на <HT TYPE="ITALIC">необходимостта</HT> с <HT TYPE="ITALIC">разумността</HT> на разходите се явява и когато Съдът определя разходите, които могат да попадат в обхвата на член 14 от Директива 2004/48: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[…] доколкото услугите, независимо от тяхното естество, на консултант по техническите въпроси, са <HT TYPE="ITALIC">абсолютно необходими</HT> за надлежното предявяване на иск, целящ конкретно да гарантира спазването на подобно право, разходите, свързани с помощта на този консултант, спадат към понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>други разходи<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, които […] трябва да се понесат от загубилата делото страна<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Пак там, точка 39. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Следователно преценката за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>разумност<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> трябва да се придържа към идеята за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>разумна изискуемост<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, съдържаща се в текста на член 14 от Директива 2004/48 на немски език<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В текста на член 14 от Директивата са посочени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Prozesskosten und sonstigen Kosten […] soweit sie <HT TYPE="ITALIC">zumutbar</HT> und angemessen sind<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>. Разходите, чието възстановяване спечелилата делото страна търси от загубилата делото страна, могат действително да бъдат сведени до направените от първата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>необходими разходи<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Дали даден разход е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>необходим<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> може да определи преди всичко самото вътрешно право (например чрез предвиждането на задължително съдействие на адвокат). Необходими обаче могат да бъдат и действия, които, въпреки че по принцип не са такива, в конкретния случай са допринесли в такава степен за успеха на иска, че без тях той не би бил уважен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>На второ място, споделям и становището на запитващата юрисдикция, че автоматичното възстановяване на такива разходи би могло да не <HT TYPE="ITALIC">е пропорционално</HT> по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Разходите, които загубилата делото страна следва да възстанови на спечелилата делото страна, повтарям, трябва да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>пряко и тясно свързани със съответното съдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение United Video Properties, точка 36.</P></NOTE>. Тази преценка обикновено изисква най-напред да се провери тяхната необходимост и въз основа на тази проверка да се установи до каква степен въпросната връзка е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Няма да е налице пряка и тясна връзка между разходите и производството, ако първите са излишни, в смисъл че действията, за които са направени, не допринасят за процеса с нещо съществено, което вече да не е установено посредством други фактори или доказателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Априори е трудно да се определи доказателството, което съдът ще счете за меродавно. Като общо правило ще е излишно доказателство, отнасящо се до вече установени фактически положения, които никой не оспорва. Когато обаче се касае за оборване на твърденията на насрещната страна и за атакуване на валидността на представените от нея доказателства, е естествено да се изисква по-голяма доказателствена тежест. При тази хипотеза обстоятелството, че съдът в крайна сметка преценява, че допълнителното доказателство не е необходимо, тъй като първоначалното е достатъчно, не би трябвало да доведе до изгубване на правото на възстановяване на разноските за него (за допълнителното доказателство).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>На трето място, всичко това изисква, естествено, решение на съда, който трябва да разполага с известна свобода, за да може да прецени във всеки отделен случай кога даден разход е не само необходим в посочения по-горе смисъл, но и разумен и пропорционален.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>За да разсея всякакви съмнения относно правото на съда да проявява гъвкавост, ще добавя, че неговите правомощия в крайна сметка са подсилени от заключителната уговорка в член 14 от Директива 2004/48, която му позволява да реши въпреки всичко разходите да не са за сметка на загубилата делото страна, когато това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>не се позволява от съображения за справедливост<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение United Video Properties, точка 31: изключването по съображения за справедливост <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>визира национални правила, позволяващи на съда в особен случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Безусловното и автоматично включване на разходи като разглежданите в настоящия случай, без да са преминали успешно проверката на съда за тяхната необходимост, разумност и пропорционалност с оглед на конкретното съдебно производство, би могло да създаде предпоставки за злоупотреба с права от страна на ищците. Те ще могат по свое усмотрение само с изявление на процесуалните им представители да търсят от загубилата делото страна възстановяването на евентуално лекомислени, излишни или извънмерни разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Следователно член 14 от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в съответствие със системата на самата директива, която наистина цели да осигури висока защита на притежателя на права върху интелектуална собственост, но преследва тази цел, без да пренебрегва други гаранции, свързани с ефективната съдебна защита, предвидена в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В обобщение предлагам да се отговори на запитващата юрисдикция, че членове 3 и 14 от Директива 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказаното от представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказаното от представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>