<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-09-202609C117202501390-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0139-25-202607346-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="23/10/2026 18:02:35" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="pk+kCKpDQQeSodSkH6kkW9DRFbOkSKcFDgZEv0dQEGvb7SDrirbcj7QeCtkDV1Odq7ZXIyKkb8EBibeqiVaSFQ2rmB4Otokkv9I+jGQIxpEN2joscX/2IhDYHIFlKJYGD8E2wBcr5RKXS/o+Rp7lyk74Acm2Q6UnnMhsiY3Betk=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0139" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2025" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 16-09-26 10:51:12" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="31f63b461052432b952d41a28f2764cb" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0139" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 17.9.2026 г. — Дело C-139/25</div>
      <div id="rId21" style="default">Ishares Europe</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      17 септември 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно облагане на дивидентите, получени от инвестиционен фонд — Данъчна ставка — Различно третиране на местните и чуждестранните инвестиционни фондове — Двустранна данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Неутрализиране на евентуално ограничение на свободното движение на капитали посредством спогодбата“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑139/25
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с акт от 11 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 17 февруари 2025 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Administración General del Estado
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Ishares Europe ETF,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      СЪДЪТ (първи състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, I. Ziemele (докладчик), A. Kumin, S. Gervasoni и M. Bošnjak, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Ishares Europe EFT, от R. Calvo Salinero, A. de la Cueva González-Cotera, M. Flores Navarro и Á. García Ruiz, abogados,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за испанското правителство, от A. Gavela Llopis и A. Pérez-Zurita Gutiérrez,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за белгийското правителство, от S. Baeyens и M. Van Regemorter,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за италианското правителство, от S. Fiorentino, подпомаган от A. Giovannini, avvocato dello Stato,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от W. Roels и C. Urraca Caviedes,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-22" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 63 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между Ishares Europe ETF (наричано по-нататък „Ishares“) и Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Държавна агенция „Данъчна администрация“, Испания) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) относно ставката на данъка върху доходите на чуждестранните лица, прилагана за дивидентите, получени от инвестиции, направени от Ishares в акции на испански дружества през данъчните 2007—2010 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от Спогодбата между Кралство Испания и Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане на доходите, подписана в Мадрид на 22 февруари 1990 г. (наричана по-нататък „СИДДО между Испания и Съединените американски щати“), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-1">
      „1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-2">
      2. Независимо от горното, посочените дивиденти могат да бъдат обложени и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на дивидентите е местно лице в другата договаряща държава, начисленият данък не може да надвишава:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-2">
      a) 10 % от брутния размер на дивидентите, ако действителният получател е дружество, което притежава най-малко 25 % от акциите или дяловете с право на глас в дружеството, което изплаща дивидентите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-2">
      b) 15 % от брутния размер на дивидентите в останалите случаи.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 24, параграф 2 от тази спогодба предвижда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      „В съответствие с разпоредбите и ограниченията на законодателството на САЩ (което може да бъде изменяно във времето, без да се засягат общите принципи), САЩ ще допускат местните лица и граждани на държавата да приспадат от данъка върху доходите в САЩ:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-35" title="page-2">
      a) данъка върху доходите, платен в Испания от или за сметка на тези местни лица или граждани […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 63, параграф 1 ДФЕС гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-2">
      „В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 65 ДФЕС:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-2">
      „1. Разпоредбите на член 63 не накърняват правото на държавите членки:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-2">
      а) да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-2">
      3. Мерките и процедурите, посочени в параграфи 1 и 2 не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 63.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Испанското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 13, параграф 1 от texto refundido de la Ley del Impuesto sobre la Renta de no Residentes (консолидиран текст на Закона за данъка върху доходите на чуждестранни лица), одобрен с Real Decreto Legislativo 5/2004 (Кралски законодателен декрет 5/2004) от 5 март 2004 г. (BOE, бр. 62 от 12 март 2004 г., стр. 11176), предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-3">
      „За придобити на испанска територия се считат следните доходи:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-3">
      f) следните доходи от капитали:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-51" title="page-3">
      1) дивидентите и други доходи от дяловото участие във фондове, собственост на местни образувания в Испания, без да се засяга предвиденото в член 118 от [texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (консолидиран текст на Закона за корпоративното данъчно облагане), одобрен с Real Decreto Legislativo 4/2004 (Кралски законодателен декрет 4/2004) (наричан по-нататък „Законът за корпоративното данъчно облагане“)] от 5 март 2004 г.
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-52" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 25, параграф 1 от консолидирания текст на Закона за данъка върху доходите на чуждестранни лица гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-3">
      „Размерът на данъка се изчислява, като към данъчната основа, определена в съответствие с предходния член, се приложи следната данъчна ставка:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-55" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-56" title="page-3">
      f) 19 % за:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-57" title="page-3">
      1) дивиденти и други доходи от участие във фондове, собственост на съответното образувание.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 28, параграф 5 от Закона за корпоративното данъчно облагане предвижда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-3">
      „Със ставка от 1 % се облагат:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-4">
      a) инвестиционните дружества с променлив капитал, уредени в [Ley 35/2003 de Instituciones de Inversíon Colectiva (Закон 35/2003 за предприятията за колективно инвестиране)] от 4 ноември 2003 г., при условие че броят на необходимите акционери е най-малко предвиденият в член 9, параграф 4 от този закон;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-4">
      b) финансовите инвестиционни фондове, посочени в същия закон, при условие че броят на необходимите акционери е най-малко предвиденият в член 5, параграф 4 от този закон;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ishares е предприятие за колективно инвестиране (наричано по-нататък „ПКИ“) със седалище в Съединените американски щати, което отговаря на определението за регулирано инвестиционно дружество (regulated investment company, наричано по-нататък „РИД“) по смисъла на Investment Company Act of 1940 (американския Закон за инвестиционните дружества от 1940 г.).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През данъчните 2007—2010 г. Ishares получава дивиденти от притежаваните от него акции в испански дружества, върху които данъкът върху доходите на чуждестранните лица е удържан в Испания чрез удържане на данък при източника със ставка от 15 % в съответствие с член 10, параграф 2, буква b) от СИДДО между Испания и Съединените американски щати. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като иска да се ползва от същото третиране като испанските инвестиционни фондове, при които за получените от тях дивиденти се прилага данъчна ставка от 1 % съгласно член 28, параграф 5 от Закона за корпоративното данъчно облагане в редакцията му, приложима към спора в главното производство, Ishares подава няколко искания за възстановяване на разликата между размера на удържания данък, съответстващ на данъчна ставка от 15 %, и сумата, съответстваща на данъчна ставка от 1 %, изчислена върху брутния размер на дивидента.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като тези искания са отхвърлени, Ishares подава жалби по административен ред срещу съответните данъчно облагателни актове пред Tribunal Económico-Administrativo Central (Централен административно-икономически съд, Испания), който също ги отхвърля с решение от 5 октомври 2017 г. с мотива, че положението на Ishares не е обективно сходно с това на испанските ПКИ и че при всички положения произтичащото от оспорваното данъчно облагане ограничение на свободното движение е било неутрализирано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ishares обжалва това решение пред административното отделение на Audiencia Nacional (Национален съд, Испания), който с решение от 12 септември 2022 г. уважава жалбата и приема, че Ishares има право на възстановяване на поисканите суми заедно с лихвите, считано от датата на удържане на данъка при източника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този съд признава, най-напред, че е налице сходство между РИД и ПКИ, а по-нататък, приема, че неутрализирането на начисления на Ishares допълнителен данък не е доказано. Всъщност съгласно испанската правна уредба върху получените от РИД дивиденти се удържа данък при източника от 15 % до 18 % без възможност за възстановяване, докато съгласно тази правна уредба върху дивидентите, получени от местните образувания, се прилага ставка от 1 %, като същевременно им се позволява да получат възстановяване на удържания надвзет данък, което този съд счита, че е дискриминационно и противоречи на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, този съд постановява, че това, че Ishares е избрало да прехвърли на акционерите или на притежателите на дялове правото да прилагат в Съединените американски щати данъчен кредит, съответстващ на удържания данък при източника в Испания, не дава възможност да се твърди, че данъчната администрация е успяла да докаже пълно неутрализиране. Нямало правно основание да се изисква от разглежданите предприятия да доказват, че притежателите на дялове са успели да неутрализират последиците от дискриминацията, като използват този данъчен кредит. Поради това данъчната администрация следвало да докаже това неутрализиране чрез използване на средствата за обмен на информация, предвидени в двустранните данъчни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, с цел да получи необходимата информация, като не можело да се приеме за допустимо обръщането на тежестта на доказване въз основа на принципа на „улесняване на доказването“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Данъчната администрация подава касационна жалба срещу решението от 12 септември 2022 г. пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), който е запитващата юрисдикция. Тя изтъква, че в съответствие със СИДДО между Испания и Съединените американски щати и с американската правна уредба РИД е могло изцяло да неутрализира разликата в данъчното третиране в Испания, като е разпределило получените от него доходи на своите акционери или притежатели на дялове и им е прехвърлило данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника в Испания. Не било от значение дали неутрализирането се извършва от гледна точка на притежателите на дялове. Освен това последните можели изцяло да приспаднат действително платения от Ishares данък в Испания, като приспаднат в данъчните си декларации 15 %, които съответстват на данъка, с който се облагат дивидентите в Съединените американски щати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно американската правна уредба РИД упражняват дейността си като инвестиционни агенти за сметка на своите акционери или притежатели на дялове, като обикновено инвестират в ценни книжа и държавни облигации и разпределят печалбите от тези инвестиции под формата на дивиденти. Тези субекти се облагат като данъчнозадължени лица за корпоративен данък в САЩ със ставка, която е равна на или по-голяма от 15 %, но при определени условия могат да изберат неотменимо специалния данъчен режим, предвиден за РИД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на този специален режим, който води до данъчна прозрачност на РИД, получените от тях доходи не се облагат на тяхно име, а се разпределят на техните акционери или притежатели на дялове и следователно се облагат на името на последните, на които тези субекти имат възможност да прехвърлят и „чуждестранния данъчен кредит“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Било установено, че Ishares е прехвърлило този данъчен кредит на притежателите на дялове, но не било доказано, че последните са успели да неутрализират възникналата в Испания данъчна тежест. Освен това било безспорно, че ако Ishares бе избрало самото то да бъде обложено с корпоративен данък в Съединените американски щати, за да може да приспадне удържания при източника данък върху получените от него дивиденти с чуждестранен произход, този избор е щял да бъде обвързващ за всички негови доходи, а не само за тези, получени в Испания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция добавя, че СИДДО между Испания и Съединените американски щати предвижда механизми за неутрализиране на различното третиране на дивидентите, изплатени от испански дружества на РИД. Освен това, ако Ishares не бе избрало да прехвърли на своите акционери или притежатели на дялове правото да прилагат в Съединените американски щати данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника в Испания, то е щяло да бъде обложено с данъчна ставка, която да му позволи да приспадне изцяло сумата, платена като данък върху доходите на чуждестранните лица в Испания, удържан при източника при ставка от 15 %, стига тази сума да надвишава данъчната ставка от 1 %, прилагана за местните ПКИ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-6">
      „В съответствие с член 63 ДФЕС, може ли евентуалното ограничение на свободното движение на капитали, което произтича от правилата за данъчното облагане на доходите на чуждестранните лица, да се счита за неутрализирано, когато чуждестранният субект, съответстващ на местните хармонизирани инвестиционни фондове, може да избере съгласно съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и вътрешното законодателство на държавата, на която е местно лице, да бъде обложен в тази държава, въпреки че в крайна сметка не го прави, тъй като решава да прехвърли своя данъчен кредит към притежателите на дялове във фонда, отчитайки обстоятелството, че възможността да избере да бъде обложен съгласно законодателството на държавата, на която е местно лице, поначало би могла да му позволи да приспадне изцяло по-високия размер на платения данък върху доходите на чуждестранните лица, въпреки че тази възможност обхваща всички реализирани от него доходи?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че евентуално ограничение на свободното движение на капитали може да се счита за неутрализирано от прилагането на двустранна данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между държавата, за която ПКИ е местно лице, и държавата членка по източника на дивидентите, когато такова ПКИ се ползва в държавата, на която е местно лице, от режим на данъчна прозрачност, в рамките на който то не се облага с данък върху получените дивиденти и прехвърля на притежателите на дялове тези дивиденти и данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника в държавата членка по източника на дивидентите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар преюдициалният въпрос да се отнася главно до условията, при които евентуалното ограничение на свободното движение на капитали може да бъде неутрализирано посредством прилагането на двустранна данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се отбележи, че правителствата, представили становища пред Съда, оспорват както наличието на това ограничение, така и сходството на положението на чуждестранно ПКИ, което е данъчно прозрачно, и положението на местно ПКИ. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства, на първо място, следва да се определи дали разглежданата в главното производство правна уредба би могла да представлява ограничение на свободното движение на капитали.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че член 63, параграф 1 ДФЕС забранява общо ограниченията на движението на капитали между държавите членки, както и между държавите членки и трети страни (вж. по-специално решения от 30 април 2025 г., Finanzamt für Großbetriebe, C‑602/23, EU:C:2025:290, т. 44, и от 30 октомври 2025 г., Attal и Associés, C‑321/24, EU:C:2025:836, т. 28).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „ограничение“ по смисъла на член 63 ДФЕС обхваща държавните мерки, които са дискриминационни, тъй като пряко или непряко водят до разлика в третирането на движението на капитали в границите на страната и трансграничното движение на капитали, която не е обоснована от обективна разлика в положенията, и които следователно могат да възпрат физически или юридически лица от други държави членки или от трети страни да пристъпят към трансгранично движение на капитали (решение от 30 април 2025 г., Finanzamt für Großbetriebe, C‑602/23, EU:C:2025:290, т. 45 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така по-неблагоприятното третиране от държава членка на плащаните на чуждестранни ПКИ дивиденти в сравнение с третирането, предвидено само за плащаните на местни ПКИ, може да възпре ПКИ, установени в друга държава, да инвестират в тази държава членка, и следователно представлява по принцип забранено с член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали (решение от 30 април 2025 г., Finanzamt für Großbetriebe, C‑602/23, EU:C:2025:290, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагането към дивидентите, изплащани на чуждестранните ПКИ, на по-голяма данъчна тежест от понасяната от местните ПКИ за изплащаните им дивиденти представлява такова по-неблагоприятно третиране (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2024 г., XX (Договори, свързани с дялове в инвестиционен фонд), C‑782/22, EU:C:2024:932, т. 30 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че по силата на разглежданата в главното производство испанска правна уредба дивидентите, разпределени на местно ПКИ, подлежат на облагане с корпоративен данък със ставка от 1 %, докато дивидентите, разпределени на ПКИ със седалище в Съединените американски щати, подлежат на облагане с данък върху доходите на чуждестранните лица със ставка от 15 % в съответствие с член 10, параграф 2, буква b) от СИДДО между Испания и Съединените американски щати. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно дивидентите, изплащани на чуждестранни ПКИ, подлежат на по-неблагоприятно данъчно третиране в сравнение с дивидентите, изплащани на местните ПКИ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите на испанското правителство, че разглежданата в главното производство правна уредба не представлява ограничение на свободното движение на капитали на равнището на Ishares, тъй като то не е било обложено в САЩ с корпоративен данък върху дивидентите, получени в Испания, а е прехвърлило на притежателите на дялове дивидентите и платените данъци върху дивидентите в Испания, без да подлежи на последното данъчно облагане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се отбележи, че обстоятелството, като това в главното производство, че чуждестранното ПКИ не понася данъчно облагане в държавата, на която е местно лице, или че прехвърля данъчната тежест върху дивидентите, които е получило, на притежателите на дялове по силата на режима на данъчна прозрачност, не се отразява на извода, че само поради упражняването от Испания на данъчната ѝ компетентност получените от това ПКИ дивиденти са подложени на по-голяма данъчна тежест от тази, на която са подложени дивидентите, разпределени на местните ПКИ. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, противно на твърденията на испанското правителство, обстоятелството, че дивидентите, разпределени на чуждестранно образувание, понасят в Испания по-голяма данъчна тежест от тази, с която се облагат дивидентите, изплатени на местно ПКИ, изключва възможността съображенията, до които стига Съдът в решение от 30 април 2025 г., Finanzamt für Großbetriebe (C‑602/23, EU:C:2025:290), да бъдат приложени към настоящото дело. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност несъмнено е вярно, че при обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 30 април 2025 г., Finanzamt für Großbetriebe (C‑602/23, EU:C:2025:290), Съдът е постановил по същество, че член 63 ДФЕС допуска прилагането на национална правна уредба, която предвижда данъчен режим за местните инвестиционни фондове, по отношение на чуждестранно лице, което има същите характеристики като местен инвестиционен фонд, но е юридическо лице и е в това отношение подобно на местно юридическо лице, въпреки че според тази национална правна уредба местен инвестиционен фонд се счита за данъчно прозрачен и не може да действа като юридическо лице, тъй като това прилагане е при условие че доходите, получени от чуждестранното лице, се причисляват към притежателите на дялове и се облагат в държавата, на която е местно лице, не на равнището на въпросното лице, а на равнището на притежателите на дялове. Съдът обаче е възприел това тълкуване, при условие че дивидентите, разпределени на чуждестранно лице, не понасят в държавата на разпределяне на дивидентите по-голяма данъчна тежест от тази върху дивидентите, разпределени на местен инвестиционен фонд (вж. решение от 30 април 2025 г., Finanzamt für Großbetriebe, C‑602/23, EU:C:2025:290, т. 51 и 64).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства следва да се констатира, че разглежданата в главното производство правна уредба, която предвижда, че дивидентите, разпределени на ПКИ със седалище в Съединените американски щати, подлежат на облагане с данък върху доходите на чуждестранните лица със ставка от 15 %, докато дивидентите, разпределени на местно ПКИ, подлежат на облагане в Испания с корпоративен данък със ставка от 1 %, представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от член 63, параграф 1 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение е важно да се отбележи, на второ място, че съгласно член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС член 63 ДФЕС не накърнява правото на държавите членки да прилагат съответните разпоредби на своето данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От постоянната съдебна практика следва, че член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС, доколкото е изключение от основния принцип на свободно движение на капитали, трябва да се тълкува стриктно. Следователно тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че всяко данъчно законодателство, което предвижда разграничение на данъкоплатците в зависимост от мястото, където пребивават, или от държавата, в която инвестират своите капитали, автоматично е съвместимо с ДФЕС (решение от 7 април 2022 г., Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Освобождаване на учредените с договор инвестиционни фондове от данъчно облагане), C‑342/20, EU:C:2022:276, т. 67 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност разликите в третирането, които член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС разрешава, не трябва съгласно параграф 3 от същия член да бъдат нито средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение. Поради това Съдът е постановил, че такива разлики в третирането се разрешават единствено когато се отнасят до положения, които не са обективно сходни, или, ако това не е така, когато са обосновани от императивно съображение от общ интерес (решение от 7 април 2022 г., Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Освобождаване на учредените с договор инвестиционни фондове от данъчно облагане), C‑342/20, EU:C:2022:276, т. 68 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практиката на Съда следва, от една страна, че сходството между трансгранично и вътрешно положение трябва да се проверява, като се държи сметка за преследваната със съответните разпоредби от националната уредба цел, както и за предмета и съдържанието на последните, и от друга страна, че за да се прецени дали произтичащата от такава правна уредба разлика в третирането отразява обективна разлика в положенията, трябва да се вземат предвид само релевантните разграничителни критерии, установени от тази правна уредба (вж. в този смисъл решение от 27 април 2023 г., L Fund, C‑537/20, EU:C:2023:339, т. 54 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От възпроизведената в акта за преюдициално запитване национална правна уредба е видно, че в Испания с корпоративен данък със ставка от 1 % се облагат инвестиционните дружества с променлив капитал и финансовите инвестиционни фондове, стига да са изпълнени условията по член 28, параграф 5 от Закона за корпоративното данъчно облагане. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар запитващата юрисдикция да не уточнява каква е целта, преследвана с националната правна уредба, тази уредба, изглежда, има за цел да намали двойното данъчно облагане на такива дивиденти за юридическите лица, за които тя се отнася, и за техните акционери или притежатели на дялове. Всъщност следва да се припомни вече постановеното от Съда, че по отношение на мерките, предвидени от държава членка за избягване или ограничаване на верижното данъчно облагане или на двойното икономическо облагане на доходи, разпределени от дружество, което е местно лице, положението на ПКИ получатели, които са местни лица, не е непременно сходно с това на чуждестранните ПКИ получатели (вж. в този смисъл решение от 17 март 2022 г., AllianzGI-Fonds AEVN, C‑545/19, EU:C:2022:193, т. 64 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче държава членка едностранно или посредством спогодба обложи с данък върху доходите не само местните ПКИ, но и чуждестранните ПКИ за доходите, които те получават от местно дружество, положението на посочените чуждестранни ПКИ се доближава до това на местните ПКИ (вж. в този смисъл решение от 17 март 2022 г., AllianzGI-Fonds AEVN, C‑545/19, EU:C:2022:193, т. 65).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до преценката на сходството между положението на местните ПКИ, облагани с корпоративен данък със ставка от 1 %, и положението на разглежданото в главното производство чуждестранно ПКИ, което е задача на запитващата юрисдикция, следва да се констатира, че от акта за преюдициално запитване, и по-специално от формулировката на преюдициалния въпрос, е видно, че според запитващата юрисдикция американските РИД и испанските ПКИ се намират в обективно сходно положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, на трето място, следва да се провери дали ограничението на свободното движение на капитали, което произтича от прилагането на по-висока данъчна ставка за дивидентите, изплатени на чуждестранно ПКИ, в сравнение с прилаганата за дивидентите, изплатени на местно ПКИ, може да се счита за неутрализирано, когато двустранна данъчна спогодба предвижда механизъм за избягване на двойното данъчно облагане, ако в държавата, в която е местно лице, този инвестиционен фонд се ползва от режим на данъчна прозрачност, в рамките на който той не се облага с данък върху получените дивиденти и прехвърля на притежателите на дялове тези дивиденти и данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника, който се прилага за тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практиката на Съда следва, че целта да се осигури едно и също третиране на дивидентите, изплащани на местни и на чуждестранни данъчнозадължени лица, може да бъде постигната посредством спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с друга държава членка или с трета държава (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2007 г., Amurta, C‑379/05, EU:C:2007:655, т. 78 и 79 и цитираната съдебна практика, и определение от 21 януари 2020 г., Estado do Canadá, C‑613/18, EU:C:2020:19, т. 34), при условие че прилагането ѝ позволява да се компенсират изцяло последиците от разликата в третирането, произтичаща от националната правна уредба (решение от 16 юни 2022 г., ACC Silicones, C‑572/20, EU:C:2022:469, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разликата в третирането на дивидентите, разпределяни на местни данъчнозадължени лица, и на дивидентите, разпределяни на чуждестранни данъчнозадължени лица, отпада само когато удържаният съгласно националната правна уредба данък при източника може да бъде приспаднат от данъка, дължим в другата държава членка, до размера на разликата в третирането, въведена от тази национална уредба (вж. решение от 16 юни 2022 г., ACC Silicones, C‑572/20, EU:C:2022:469, т. 45).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът е приел, че за да се постигне целта за неутрализиране, прилагането на метода на приспадане би трябвало да създаде възможност данъкът върху дивидентите, удържан в държавата членка по източника на дивидентите, да се приспадне изцяло от дължимия данък в държавата по установяване на данъчнозадълженото лице, получател на дивиденти, така че, ако тези дивиденти в крайна сметка са обложени по-тежко от дивидентите, изплатени на местни данъчнозадължени лица в държавата по източника на посочените дивиденти, тази по-голяма данъчна тежест би могла да бъде приспадната вече не в последната държава, а в държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице получател, която е упражнила правото си на облагане (решение от 17 септември 2015 г., Miljoen и др., C‑10/14, C‑14/14 и C‑17/14, EU:C:2015:608, т. 80).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът добавя, че механизъм, включен в двустранна данъчна спогодба, която предвижда, че приспадането на данъка, удържан в държавата членка по източника на дивидентите, се ограничава до данъка на държавата по установяване, изчислен върху тези дивиденти, не изглежда, че може да гарантира във всички случаи компенсиране на различното третиране, произтичащо от националната правна уредба; всъщност такова компенсиране е възможно само когато размерът на данъка в държавата по установяване на получателя на дивидентите, изчислен върху разпределените дивиденти, е поне равен на този на данъка, удържан в държавата членка по източника на дивидентите (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., ACC Silicones, C‑572/20, EU:C:2022:469, т. 46 и 47). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От припомнената в точки 46—49 от настоящото решение съдебна практика следва, че за да може разликата в третирането да се счита за неутрализирана, прилагането на двустранната данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане трябва да гарантира, че във всички случаи сумата, съответстваща на разликата в данъчните ставки, прилагани съответно за местните и за чуждестранните ПКИ, ще бъде изцяло приспадната на основание на тази спогодба от данъка, дължим от въпросното ПКИ в държавата, за която то е местно лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция, представилите становища правителства и Европейската комисия считат, че СИДДО между Испания и Съединените американски щати позволява такова пълно приспадане, докато Ishares оспорва тази преценка, като изтъква, че член 24, параграф 2 от тази СИДДО предвижда обикновена система на приспадане и че противно на твърденията на тази юрисдикция, не било възможно автоматично да се заключи, че посочената СИДДО позволява да се неутрализира удържаният при източника данък, като се има предвид, че евентуалното приспадане в Съединените американски щати на дължимия в Испания данък при всички положения е обусловено от разпоредбите, приети едностранно от Съединените американски щати във вътрешната им правна уредба, и от ограниченията, които те биха могли да наложат за тази цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в рамките на производството по член 267 ДФЕС Съдът не следва да тълкува разпоредбите на данъчна спогодба, сключена между държава членка и трета държава (определение от 21 януари 2020 г., Estado do Canadá, C‑613/18, EU:C:2020:19, т. 20).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно запитващата юрисдикция трябва да определи дали прилагането на СИДДО между Испания и Съединените американски щати позволява такова пълно приспадане. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, дори да се предположи, че СИДДО между Испания и Съединените американски щати позволява пълно приспадане на данъка, платен от Ishares в Испания, от данъка, който то трябва да плати в Съединените американски щати, от акта за преюдициално запитване е видно, че при всички положения в случая самото Ishares не е могло да се ползва от такова приспадане, тъй като е прехвърлило дивидентите и данъка, платен върху тези дивиденти в Испания, на притежателите на дялове под формата на данъчен кредит в рамките на специален режим на данъчна прозрачност, без да бъде обложено с данък върху посочените дивиденти в Съединените американски щати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така за данъчнозадължено лице като Ishares такава възможност за приспадане е само теоретична.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не може обаче да се твърди, че дадена държава членка е успяла да гарантира спазването на задълженията си, като е сключила двустранна данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, когато чуждестранно ПКИ, което е избрало данъчен режим, предвиден в правната уредба на държавата, в която е местно лице, и за което не се твърди, че е действало по този начин с цел злоупотреба или измама, не може поради този данъчен режим, въпреки че последният не му е бил наложен, а е бил избран от него, да се ползва от защитата по тази спогодба. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в такъв случай разликата в третирането не е неутрализирана.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително, както отбелязва испанското правителство, от съдебната практика следва, че свободното движение на капитали не може да се разбира в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да съобразява данъчните си норми с тези на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни разпоредби, като се има предвид, че взетите от данъчнозадължено лице решения относно инвестиции в друга държава членка могат, в зависимост от случая, да бъдат повече или по-малко изгодни или неизгодни за такова данъчнозадължено лице (решение от 7 април 2022 г., Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Освобождаване на учредените с договор инвестиционни фондове от данъчно облагане), C‑342/20, EU:C:2022:276, т. 59 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче твърдяното неблагоприятно третиране произтича от разликата в третирането, въведена с разглежданата в главното производство испанска правна уредба, а не от разлика между испанската и американската данъчна уредба. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи все пак, че съгласно член 24, параграф 2, буква a) от СИДДО между Испания и Съединените американски щати САЩ допускат местните лица и граждани на държавата да приспадат от данъка върху доходите в САЩ не само данъка върху доходите, платен в Испания от тези местни лица или граждани, но и за тяхна сметка. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно не може да се изключи тази СИДДО да се тълкува в смисъл, че предвижда възможност притежателите на дялове в Ishares да се ползват от приспадането или от данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника в Испания, върху дивидентите, което запитващата юрисдикция следва да провери.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая вземането предвид на възможностите, запазени за притежателите на дялове, не се поставя под въпрос от решение от 16 юни 2022 г., ACC Silicones (C‑572/20, EU:C:2022:469, т. 48), в което Съдът изключва вземането предвид на възможността за приспадане на данъка, платен в държавата на източника на дивидентите, на ниво преки или непреки акционери на чуждестранно дружество — получател на дивидентите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност делото, по което е постановено решение от 16 юни 2022 г., ACC Silicones (C‑572/20, EU:C:2022:469), се отнася до национална правна уредба, която поставя възстановяването на данъка върху доходите от капитал, платен върху получените от чуждестранно дружество дивиденти, в зависимост от доказването, че този данък не може да бъде приспаднат или да бъде предмет на отложено приспадане от това дружество или от неговите преки или непреки акционери, при положение че такова условие не се изисква за местните дружества. За разлика от това настоящото дело се отнася до евентуална възможност въз основа на СИДДО между Испания и Съединените американски щати да се неутрализира разликата в третирането при данъчното облагане на дивиденти, получени от чуждестранни ПКИ, избрали режим на данъчна прозрачност чрез приспадане, предоставено на притежателите на дялове в тези ПКИ въз основа на тази СИДДО.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да може да се приеме, че тази разлика в третирането се неутрализира от прилагането на посочената СИДДО в полза на притежателите на дялове, запитващата юрисдикция трябва да се увери, че те действително могат да се ползват от такова прилагане и че в съответствие с припомнената в точки 46—49 от настоящото решение съдебна практика то позволява на притежателите на дялове да приспаднат изцяло от данъка, който дължат в държавата, на която са местни лица, сумата, съответстваща на разликата между данъчната ставка, прилагана в държавата членка по източника на дивидентите, изплатени на чуждестранните ПКИ, и данъчната ставка, прилагана за дивидентите, изплатени на местните ПКИ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ограничение на свободното движение на капитали може да се счита за неутрализирано от прилагането на двустранна данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между държавата, за която ПКИ е местно лице, и държавата членка по източника на дивидентите, когато такова ПКИ се ползва в държавата, в която то е местно лице, от режим на данъчна прозрачност, в рамките на който то не се облага с данък върху получените дивиденти и прехвърля на притежателите на дялове тези дивиденти и данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника в държавата членка по източника на дивидентите, при условие че притежателите на дялове могат действително да се ползват от такова прилагане, доколкото то им позволява да приспаднат изцяло от данъка, дължим от тях в държавата, в която са местни лица, сумата, съответстваща на разликата между данъчната ставка, която се прилага в държавата членка по източника на дивидентите, върху дивидентите, изплатени на чуждестранни ПКИ, и данъчната ставка, която се прилага върху дивидентите, изплатени на местни ПКИ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-125" title="page-15">
      По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-126" title="page-15">
      Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ограничение на свободното движение на капитали може да се счита за неутрализирано от прилагането на двустранна данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между държавата, в която ПКИ е местно лице, и държавата членка по източника на дивидентите, когато такова ПКИ се ползва в държавата, в която то е местно лице, от режим на данъчна прозрачност, в рамките на който то не се облага с данък върху получените дивиденти и прехвърля на притежателите на дялове тези дивиденти и данъчния кредит, съответстващ на удържания данък при източника в държавата членка по източника на дивидентите, при условие че притежателите на дялове могат действително да се ползват от такова прилагане, доколкото то им позволява да приспаднат изцяло от данъка, дължим от тях в държавата, в която са местни лица, сумата, съответстваща на разликата между данъчната ставка, която се прилага в държавата членка по източника на дивидентите, върху дивидентите, изплатени на чуждестранни ПКИ, и данъчната ставка, която се прилага върху дивидентите, изплатени на местни ПКИ.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-127" title="page-15">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: испански.</p>
</body>
</html>
