<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑378/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0378</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:950">EU:C:2016:950</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>tzacjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161214">14.12.2016</DATE> г. — ДЕЛО C‑378/15</P><P>MERCEDES BENZ ITALIA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20161214">14 декември 2016 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данъчни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Директива 77/388/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г)</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане на подлежаща на приспадане част за данъка върху добавената стойност, начислен при придобиването на всички използвани от данъчнозадълженото лице стоки и услуги</KEYWORD><KEYWORD>Съпътстващи сделки</KEYWORD><KEYWORD>Използване на оборота като показател</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑378/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Commissione tributaria regionale di Roma (Областна данъчна комисия Рим, Италия) с акт от <DATE ISO="20150506">6 май 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Mercedes Benz Italia SpA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský (докладчик), M. Safjan, и D. Šváby, съдии,</P><P>генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,</P><P>секретар: I. Illéssy, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160414">14 април 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Mercedes Benz Italia SpA, от P. Centore, avvocato,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от E. De Bonis, G. De Bellis и M. Capolupo, avvocati dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и D. Recchia, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160629">29 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 5 и на член 19 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) в действащата към момента на настъпване на спорните факти редакция (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Mercedes Benz Italia Spa (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Mercedes Benz<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Agenzia delle Entrate Direzione Provinciale Roma 3 (Данъчна администрация, Общинска дирекция Рим 3, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) по повод извършено от Mercedes Benz приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС) за финансовата 2004 г.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Седемнадесето съображение от Шеста директива е предвиждало:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>като има предвид, че държавите членки следва да могат в определени рамки и при определени условия да вземат или запазват особени мерки чрез дерогация от настоящата директива, с цел да бъде опростено данъчното облагане или да бъдат предотвратени данъчни измами или избягване на данъка;</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> [неофициален превод].</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 13, Б от тази директива е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите членки […] освобождават:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>следните сделки:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на кредитора;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> [неофициален превод].</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 17, параграфи 2 и 5 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="017.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Доколкото стоките и услугите се използват за неговите облагаеми доставки, данъчнозадълженото лице има право да приспада от размера на данъчното си задължение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоките и услугите, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице на територията на страната;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="017.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Що се отнася до стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани от данъчнозадълженото лице както за сделки, попадащи в обхвата на параграфи 2 и 3, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се приписва на първата категория сделки.</ALINEA><ALINEA>Тази част се определя в съответствие с член 19 за всички сделки, извършвани от данъчнозадълженото лице.</ALINEA><ALINEA><P>Обаче държавите членки могат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всяко направление на стопанската си дейност при условие че за всяко от направленията се води отделна отчетност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всяко направление на стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всяко от направленията;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на база използването на всички или на част от стоките и услугите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата на първата алинея за всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице данък върху добавената стойност е незначителен, той да бъде третиран като нулев<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> [неофициален превод].</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 19, параграфи 1 и 2 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Изчисляване на подлежащата на приспадане част<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, е имал следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Подлежащата на приспадане част съгласно първата алинея от член 17, параграф 5 представлява дробна величина:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>с числител общата сума без данък върху добавената стойност на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане […],</P></ITEM><ITEM><P>знаменател общата сума без данък върху добавената стойност на годишния оборот, който се приписва на сделките включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане. […]</P></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Частта се определя на годишна база в процентно изражение със закръгляне до цифра, която не превишава следващата единица.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват […] оборотите при съпътстващи сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Шеста директива е отменена и заменена с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">OВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), влязла в сила на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 10, точка 1 от Decreto del Presidente della Repubblica n. 633 — istituzione e disciplina dell’imposta sul valore aggiunto (Указ № 633 на президента на Италианската република за въвеждане и прилагане на данъка върху добавената стойност) от <DATE ISO="19721026">26 октомври 1972 г.</DATE> (GURI, бр. 292 от <DATE ISO="19721111">11 ноември 1972 г.</DATE>) в редакцията, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>DPR № 633/72<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>От облагане се освобождават:</P><P>Доставките на услуги по отпускане и договаряне на кредит, управлението на кредита, както и сделките по предоставяне на финансиране […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 19, параграф 5 от DPR № 633/72 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>[П]о отношение на данъчнозадължени лица, които упражняват както дейности, свързани със сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и дейности, свързани с освободени сделки […], правото на приспадане се допуска само за частта от ДДС, която е пропорционална на първата категория сделки, а съответната сума се определя, като се приложи процентът на приспадане по член 19а<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>От доказателствата по делото, представени пред Съда, е видно, че методът за определяне на правото на приспадане, предвиден в член 19, параграф 5 от DPR № 633/72, се прилага за всички стоки и услуги, получени от данъчнозадължени лица, осъществяващи сделки, за които ДДС подлежи на приспадане и освободени сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 19а от DPR № 633/72:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Процентът на приспадане, предвиден в член 19, параграф 5, се определя въз основа на съотношението между сумата на извършените през годината сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, и същата сума, към която се добавят извършените през същата година освободени от облагане сделки. Процентът на приспадане се закръгля до следващото по-голямо или по-малко цяло число в зависимост от това дали цифрата след десетичната запетая е по-голяма или по-малка от пет десети.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019A.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За изчисляване на процента на приспадане, предвиден в параграф 1, не се вземат предвид […] освободените сделки, посочени в точки от 1) до 9) [от член 10 от DPR № 633/72], когато не съставляват същинския предмет на дейност на данъчнозадълженото лице или са съпътстващи по отношение на облагаемите сделки, без да се засяга положението, че данъкът за стоки и услуги, които се използват единствено за извършването на такива сделки, не подлежи на приспадане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 36 от DPR № 633/72 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="036.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>За данъчнозадължени лица, осъществяващи няколко вида дейности, данъкът се прилага общо и съвкупно за всички тях спрямо общия оборот при спазване на разпоредбите на следващите параграфи.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Ако данъчнозадълженото лице управлява предприятия или едновременно с това упражнява занаяти или професии, данъкът се прилага отделно за дейността на предприятията и за упражняването на занаятите или професиите съгласно съответно приложимите разпоредби и съобразно оборота.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="036.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Данъчнозадължените лица, които управляват няколко предприятия или упражняват няколко дейности в рамките на едно и също предприятие или няколко занаята или професии, могат да изберат прилагането на данъка поотделно за някои от упражняваните от тях дейности, като съобщят на данъчните органи за направения избор в декларацията си за предходната година или в декларацията за започване на дейността. В тази хипотеза приспадането по член 19 се предоставя, при условие че за дейността се води отделна отчетност, но в отклонение от разпоредбите на предходния параграф то се отказва за данъка върху неподлежащи на амортизиране активи за смесено използване. Изборът произвежда последици до неговата отмяна и във всички случаи в продължение на срок от най-малко три години. […] Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат и за данъчнозадължени лица […], които упражняват освободени дейности по член 10, параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.004"><NO.PARAG>(4)</NO.PARAG><ALINEA>Във всички случаи данъкът се прилага поотделно съгласно съответно приложимите разпоредби и съобразно общия оборот от всяка от тях […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.005"><NO.PARAG>(5)</NO.PARAG><ALINEA>Във всички случаи, в които данъкът се прилага отделно за определена дейност, ако приспадането по член 19 е намалено в съответствие с параграф 3 от същия член или се прилага общо, то се предоставя по отношение на данъка за стоки и услуги за смесено използване в границите на съотношението на самата упражнявана дейност; преминаването или прехвърлянето на услуги към подлежащата на намалено или общо приспадане дейност представляват доставки на услуги по смисъла на член 3 и се считат за извършени по нормалната си стойност на датата, на която са били извършени. […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Mercedes Benz осъществява стратегическо ръководство на търговската реализация на марките на групата Daimler-Chrysler в Италия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В ДДС декларацията си за данъчната 2004 г. Mercedes Benz е определило своите финансови дейности, а именно отпускането на заеми на неговите дъщерни дружества, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> облагаемите му дейности, с което е обосновало изключване на начислените по тези заеми лихви при изчисляването на стойността на знаменателя в дробното отношение, използвано за определяне на процента на приспадане по член 19а от DPR № 633/72.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>След данъчна ревизия, извършена през 2008 г. за финансовата 2004 г., с акт на данъчната администрация на Mercedes Benz е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на <FT TYPE="NUMBER">1755882</FT> EUR, поради това че получените по тези заеми лихви са били неоснователно изключени от знаменателя на дробното отношение, чрез което се установява процентът на приспадане, доколкото отпускането на посочените заеми е една от основните дейности на Mercedes Benz, тъй като начислените по тях лихви представляват 71,64 % от общия му оборот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Mercedes Benz обжалва този акт пред Commissione tributaria provinciale di Roma (Общинска данъчна комисия Рим, Италия), която отхвърля жалбата. Впоследствие Mercedes Benz обжалва по въззивен ред това решение пред запитващата юрисдикция, Commissione tributaria regionale di Roma (Областна данъчна комисия Рим, Италия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В рамките на спора Mercedes Benz поддържа, че е имало право да изключи начислените лихви по отпуснати заеми от знаменателя на дробното отношение, чрез което се установява процентът на приспадане на ДДС, и по-специално сочи, че при всички положения националният законодател не е транспонирал правилно членове 168 и 173—175 от Директива 2006/112, като е предвидил, че подлежащата на приспадане част по член 19а от DPR № 633/72<?PAGE NO="6"?> се прилага без разлика за всички стоки и услуги, получени от данъчнозадълженото лице, независимо дали те се използват за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, за сделки, за които той не подлежи на приспадане, или и за двата вида сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Commissione tributaria regionale di Roma (Областна данъчна комисия Рим) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Във връзка с упражняването на правото на приспадане в противоречие ли са с членове 168 и 173—175 от Директива 2006/112, тълкувани в съответствие с принципите на пропорционалност, ефективност и неутралитет, установени съгласно правото на Съюза, италианското законодателство (по-специално член 19, параграф 5 и член 19а от [DPR № 633/72] и практиката на националната данъчна администрация, съгласно които задължително се взема предвид разбивката на оборота на оператора, включително за определяне на т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> сделки, без да е предвиден метод за изчисляване, основан на видовете получени доставки и ефективното им предназначение, отразяващ обективно реалния дял от разходите, свързани с облагаемите и необлагаеми дейности на данъчнозадълженото лице?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На първо място, макар в своето преюдициално запитване националната юрисдикция да се позовава официално на членове 168 и 173—175 от Директива 2006/112, следва да се отбележи, че по време на разглеждания в главното производство отчетен период правото на приспадане на данъчнозадължените лица се е уреждало основно от членове 17 и 19 от Шеста директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На второ място, от представените пред Съда доказателства е видно, че с приемането на член 19, параграф 5 и на член 19а от DPR № 633/72 националният законодател е имал намерение да се възползва от дерогационния механизъм, предвиден в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>При това положение следва да се приеме, че с поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика като разглежданите в главното производство, които изискват данъчнозадълженото лице:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да приложи по отношение на всички получени стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности, и</P></ITEM><ITEM><P>да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Отговор на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Най-напред следва да се напомни, че съгласно член 17, параграф 2 от Шеста директива данъчнозадължените лица имат възможност да приспаднат данъка, начислен върху придобитите от тях или доставени им стоки или услуги, предназначени да се използват изключително за осъществяването на облагаеми сделки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Що се отнася до стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани за нуждите както на сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане, член 17, параграф 5, първа алинея от тази директива предвижда, че се приспада само частта от ДДС, която се приписва на първата категория сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива обаче позволява на държавите членки да прилагат специфични методи от дерогационно естество за определяне на правото на приспадане, сред които и посоченият в буква г) от тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>BLC Baumarkt</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑511/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:689">EU:C:2012:689</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива държавата членка може да разреши или да задължи данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата, предвидена в член 17, параграф 5, първа алинея от тази директива, по отношение на всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На първо място, следва да се провери дали член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, разгледан в своя контекст, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него метод за изчисляване на правото на приспадане на ДДС предполага прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че за разлика от другите дерогационни методи по член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива, за предвидения в буква г) метод е посочено изрично, че той се прилага в съответствие с разпоредбата на член 17, параграф 5, първа алинея от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Видно обаче от точка 23 от настоящото решение, правилото по член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива не уточнява как конкретно трябва да се определи частта от ДДС, която е съразмерна на сумата, отнасяща се до сделките, за които ДДС подлежи на приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>При все това член 17, параграф 5, втора алинея от Шеста директива, която следва непосредствено първата алинея и започва с думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>тази част<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, като по този начин има предвид подлежащата на приспадане част, предвидена в първата алинея, уточнява, че въпросната част трябва да се определи в съответствие с член 19 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>От своя страна член 19, параграф 1 от Шеста директива гласи, че подлежащата на приспадане част съгласно член 17, параграф 5, първа алинея от тази директива трябва да се определи въз основа на дробна величина с числител оборота, който се приписва на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, и знаменател оборота, който се приписва на тези сделки и на сделките, за които ДДС не подлежи на приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В този смисъл позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива на съответствието с разпоредбата на първата алинея от този параграф следва да се тълкува в смисъл, че прилагането на тази разпоредба предполага използването на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От това следва, че член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива във връзка с член 17, параграф 5, първа и втора алинея, както и с член 19, параграф 1 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него метод за изчисляване на правото на приспадане на ДДС предполага прилагането на подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>На второ място, следва да се провери дали член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива е пречка държава членка да наложи на данъчнозадълженото лице да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да се вземат предвид естеството и действителното предназначение на всяка от тези стоки и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В тази връзка, от една страна, от самия текст на член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива следва, че изчисляването на подлежащата на приспадане част, за да се определи ДДС за приспадане, по принцип се прави само за стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани от данъчнозадължено лице както за икономически операции, за които ДДС подлежи на приспадане, така и за такива, за които той не подлежи на приспадане (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Portugal Telecom</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑496/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:557">EU:C:2012:557</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wolfgang und Dr. Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑332/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:417">EU:C:2016:417</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>От друга страна, съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива на държавите членки е позволено да разрешат или да задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>в съответствие с разпоредбата на първата алинея за всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> [неофициален превод].</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Като се има предвид, че член 17, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, изрично посочен в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от тази директива, се позовава както на сделките, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на тези, за които той не подлежи на приспадане, следва изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>всички сделки, посочени в нея<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, да се разбира в смисъл, че се отнася за двата вида сделки, посочени в член 17, параграф 5, първа алинея от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>За разлика обаче от първа алинея от член 17, параграф 5 от Шеста директива, трета алинея, буква г) от същия член 17, параграф 5 не си служи с израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>както за […], така и за<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При липсата на подобно уточнение член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива трябва да се разбира в смисъл, че се отнася за всички стоки и услуги, предназначени да бъдат използвани от съответното данъчнозадължено лице за осъществяване както на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, така и на такива, за които той не подлежи на приспадане, без да е необходимо посочените стоки и услуги да служат за осъществяването едновременно на тези два вида сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Всъщност следва да се напомни, че когато разпоредба от правото на Съюза може да се тълкува по няколко начина, подходящо е да се възприеме онова тълкуване, което е в състояние да запази нейното полезно действие (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000309">9 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>EKW и Wein &amp; Co</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑437/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:110">EU:C:2000:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Да се тълкува обаче член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива в смисъл, че се прилага само за стоки и услуги, използвани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>както за<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>така и за<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> сделки, за които той не подлежи на приспадане, би довело до придаването на еднакъв обхват на тази разпоредба и на член 17, параграф 5, първа алинея от споменатата директива, от който се предполага, че тази разпоредба представлява дерогация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Действително изглежда, че запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на изложеното в точка 38 от настоящото решение тълкуване с принципите на пропорционалност на приспадането, на ефективност на правото на приспадане и на неутралитет на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>При все това, без да се налага изследване на точното въздействие на тези принципи върху тълкуването на член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива, следва да се констатира, че съобразяването с посочените принципи, от които се ръководи системата на ДДС, но от<?PAGE NO="9"?> които законодателят може валидно да се отклонява, при всички положения не би могло да обоснове възприемането на тълкуване, което би лишило изцяло от полезно действие въпросното отклонение, изрично целено от законодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Съображенията, съдържащи се в точка 38 от настоящото решение, освен това се потвърждават от една от преследваните с Шеста директива цели, а именно, видно от нейното седемнадесето съображение, да се даде възможност за прилагане на относително ясни правила (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120308">8 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑524/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:129">EU:C:2012:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Действително, прилагайки правилото за изчисляване, предвидено в член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) от Шеста директива, данъчнозадължените лица нямат задължение да използват стоките и услугите, които купуват, било за сделки, за които ДДС подлежи на приспадане, било за такива, за които той не подлежи на приспадане, било за двата вида сделки, поради което националните данъчни администрации не следва да проверяват дали това използване е правилно извършено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>На трето място, следва да се определи дали с оглед на член 19, параграф 2 от Шеста директива е разрешено държавите членки да изискват от данъчнозадълженото лице да определя и въз основа на разбивката на оборота си кои сред осъществените сделки могат да се окачествят като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В тази връзка следва да се напомни, че съгласно член 19, параграф 2 от Шеста директива за определяне на подлежащата на приспадане част, спомената в параграф 1 от този член, трябва да се изключи сумата от оборота по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>съпътстващи сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Шеста директива обаче не дефинира последното понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Същевременно Съдът вече е уточнил, че макар да е възможно размерът на приходите от попадащите в приложното поле на Шеста директива финансови сделки да наложи извода, че тези сделки не трябва да се разглеждат като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 19, параграф 2 от тази директива, квалифицирането им като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>съпътстващи сделки<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на тази разпоредба не може да бъде изключено само поради факта че приходите от тях надвишават тези от дейността, посочена от въпросното предприятие като основна (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>EDM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑77/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:243">EU:C:2004:243</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В допълнение, от практиката на Съда следва, че дадена икономическа дейност трябва да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>съпътстваща<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на член 19, параграф 2 от Шеста директива, при положение че не съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност на предприятието и не предполага значително използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960711">11 юли 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Régie dauphinoise</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑306/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:290">EU:C:1996:290</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>EDM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑77/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:243">EU:C:2004:243</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>NCC Construction Danmark</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑174/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:669">EU:C:2009:669</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следователно трябва да се констатира, че разбивката на оборота на данъчнозадълженото лице представлява релевантен елемент, за да се определи дали някои сделки трябва да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 19, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, но за целта следва също да се има предвид връзката на тези сделки с облагаемите дейности на лицето и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От всички изложени съображения следва, че член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика като разглежданите в главното производство, които изискват данъчнозадълженото лице:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности, и</P></ITEM><ITEM><P>да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи ДДС.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 17, параграф 5, трета алинея, буква г) и член 19 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и практика като разглежданите в главното производство, които изискват данъчнозадълженото лице:</HT></P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P><HT TYPE="BOLD">да приложи по отношение на всички получени от него стоки и услуги подлежаща на приспадане част, определена въз основа на оборота, без да предвиждат метод за изчисляване, основаващ се на естеството и действителното предназначение на всяка от получените стоки и услуги и отразяващ обективно реалния дял от направените разходи за облагаеми и необлагаеми дейности, и</HT></P></ITEM><ITEM><P><HT TYPE="BOLD">да определи въз основа на разбивката на оборота си сделките, които могат да се окачествят като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, стига преценката, която се прави за целта, да отчита и връзката на тези сделки с облагаемите дейности на данъчнозадълженото лице и евентуално с използването, което следва от тях, на стоките и услугите, за които се дължи данък върху добавената стойност.</HT></P></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>