European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2025/111

10.1.2025

Становище на Европейския икономически и социален комитет

Потенциалът на геотермалната енергия за екологичния преход

(становище по собствена инициатива)

(C/2025/111)

Докладчик:

Zsolt KÜKEDI

Съдокладчик:

Thomas KATTNIG

Съветник

József RIBÀNYI (на докладчика)

Решение на Пленарната асамблея

11.7.2024 г.

Правно основание

Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността

Компетентна секция

Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

26.9.2024 г.

Приемане на пленарна сесия

23.10.2024 г.

Пленарна сесия №

591

Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)

238/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Геотермалните източници на енергия са постоянни и надеждни, не зависят от метеорологичните условия и могат да се използват за производството на топло- или електроенергия денонощно и без прекъсване. Това може да бъде особено важно за намаляване на нестабилността на енергийната система.

1.2.

Производството на геотермална енергия се характеризира с изключително ниски емисии на парникови газове, намалявайки зависимостта на континента от изкопаеми горива и улеснявайки неговата декарбонизация, като по този начин допринася значително за постигането на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

1.3.

Потенциалът на геотермалната енергия в Европа е неоползотворен в значителна степен. ЕИСК призовава Комисията да изготви обща европейска стратегия за развитие на геотермалната енергия, за да се използва нейният потенциал.

1.4.

ЕИСК изтъква следните основни аспекти по отношение на геотермалната енергия:

—

това е местен енергиен източник, което означава енергия, която се произвежда, съхранява и потребява на местно равнище;

—

нейното интегриране в европейската енергийна мрежа може да допринесе за гъвкавостта и стабилността на енергийната система;

—

като използват местни геотермални ресурси, регионите могат да намалят зависимостта си от местни и вносни изкопаеми горива, което ще доведе до намаляване на замърсяването на въздуха и до по-стабилни и по-ниски цени на енергията;

—

като местна енергия тя не изисква национална мрежова инфраструктура, като по този начин се намаляват загубите в мрежата и излагането на природни бедствия и човешки фактори (политика, война);

—

тя насърчава развитието на независими местни енергийни общности и домакинства, които задоволяват самостоятелно енергийните си нужди, и им дава възможност да участват в местното производство на енергия независимо от централните доставчици на енергия;

—

тъй като е евтина и предвидима, тя може да спомогне за справяне с бедността и обезлюдяването на селските райони;

—

независимо от по-високите първоначални инвестиционни разходи, геотермалното отопление и охлаждане, които вече имат усреднени разходи за производство на енергия (LCOE) по-ниски от тези на изкопаемите горива, могат да допринесат за борбата с енергийната бедност в някои региони.

1.5.

ЕИСК счита, че инвестициите в геотермални електроцентрали няма да могат да се осъществят без намесата на държавите членки: необходими са държавно финансиране и стимули за привличане на първоначални инвестиции и намаляване на риска. Промени в енергийната политика или финансирането могат да повлияят на икономическата привлекателност на геотермалните проекти. ЕИСК препоръчва насоките, съдържащи се в член 23 от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници (1), да се използват за ускоряване на изпълнението и финансирането на геотермални проекти.

1.6.

За оптимизиране на инвестициите са необходими оценки на дългосрочното въздействие, а за експлоатацията на геотермалните централи е необходима правна сигурност. Необходимо е да се разрешат националните правни конфликти, например проблемите, свързани със собствеността, минното дело и водата.

1.7.

Необходимо е да се определят точно рисковете, свързани с въздействието върху околната среда, и да се гарантира, че изграждането на геотермални централи се извършва с участието на местните общности, като по този начин се повиши приемането от страна на обществеността. Важно е да се подчертае, че ползите от геотермалната енергия по отношение на околната среда и климата надхвърлят рисковете, тъй като това е един от най-добрите възобновяеми енергийни източници от гледна точка на земеползването, използването на ресурси и зависимостта от вноса.

1.8.

ЕИСК призовава Комисията да стартира европейска програма за оценка на районите за производство на геотермална енергия, за да се отговори на нуждите от сондажни данни. Една публично достъпна база от геотермални данни би предоставила липсващите досега данни, които биха могли да се използват за вземането на решения в кои региони в Европа си струва да се инвестира в геотермална енергия.

1.9.

Развитието на геотермалната енергия има голям потенциал за иновации. Поради това ЕИСК предлага следните нововъведения:

—

въвеждане на „петата свобода на единния пазар“  (2), за да се укрепят научните изследвания, иновациите и образованието в областта на геотермалната енергия в целия ЕС с цел използване на полезните взаимодействия и икономиите от мащаба;

—

създаване на съвместен фонд за научноизследователска и развойна дейност за развиването на геотермалния потенциал;

—

използване на съществуващото публично и частно финансиране за стимулиране на инвестициите в геотермална енергия;

—

подкрепа за новосъздадени предприятия, новаторски дружества и пилотни проекти;

—

използване на полезните взаимодействия с други сектори/инструменти: комбинация от геотермална и слънчева енергия, производство на водород (не чрез електролиза), съхранение на вода/енергия в стари, изоставени мини (експлоатация на изоставени промишлени терени).

1.10.

ЕИСК призовава Комисията да премахне регулаторните пречки пред нуждите във връзка с планирането и издаването на разрешения. Вместо фрагментиран и разпръснат подход следва да се въведе концентрирано и бързо обслужване на едно гише за целите на лицензирането.

2.   Общи бележки

Геотермалната енергия като очевидна технология за бърз и приобщаващ енергиен преход

2.1.

Геотермалната енергия използва топлината от вътрешността на Земята, която идва от топлината, отделена при образуването на планетата. Тя осигурява огромни количества енергия от възобновяеми източници през цялата година, която може да се използва за отопление, охлаждане, производство на електроенергия и съхраняване на енергия или дори за устойчив добив на минерали като литий. Много малко вероятно е ЕС да постигне своите целеви стойности за декарбонизация в сектора на отоплението и охлаждането, без да ускори значително използването на геотермална енергия.

2.2.

Геотермалната енергия теоретично е достъпна навсякъде, но възможностите и ефективността на нейното използване могат да варират значително в различните географски райони (вж. геотермалния потенциал). Тя зависи и от структурните и геоложките характеристики на Земята (дебелината на земната кора и топлинния поток в нея), геотермалния градиент (покачването на температурата в зависимост от дълбочината под повърхността на Земята) и геоложките условия, както и от наличието на вода като топлоносител.

2.3.

Често наричат геотермалната енергия „спящ гигант“ с оглед на неизползвания ѝ потенциал в цяла Европа. Според доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия през 2021 г. брутният капацитет на ЕС за производство на геотермална електроенергия е надхвърлил 1 GWe (3), а нетният е бил 877 MWe. Производството на геотермална електроенергия в ЕС е било 6 717 GWh или 0,2 % от електроенергията в Съюза. През 2021 г. инсталираната мощност на геотермалните централизирани отоплителни и охладителни системи е била 2,2 GWth (4). Като цяло геотермалната енергия е представлявала 2,8 % от енергията от възобновяеми източници, използвана за производство на първична енергия за централизирани отоплителни и охладителни системи в ЕС през 2021 г. (5) Този процент остава стабилен година след година. Геотермалната енергия обаче продължава да се развива динамично, с нови проекти и увеличени доставки на национално равнище в цяла Европа — в Германия (50 %), Полша (15,6 %) и Унгария (11 %). (6)

2.4.

Геотермалните електроцентрали са една от малкото технологии за производство на енергия от възобновяеми източници, които могат да осигурят непрекъсната, стабилна базова енергия и могат да бъдат експлоатирани стабилно за дълги периоди от време, като същевременно се използват като гъвкав енергиен източник за балансиране на непостоянните възобновяеми енергийни източници, включително слънчевата и вятърната енергия.

2.5.

Геотермалните източници на енергия са местни и не изискват големи количества материали, внасяни от трети държави, така че тяхното използване ще намали вноса на енергия и енергийната зависимост, разходите и емисиите и ще направи европейската енергийна система по-безопасна, по-стабилна и по-рентабилна.

2.6.

Основните технологии за производство на геотермална енергия са геотермалните термопомпи, които използват топлината в непосредствена близост до земната повърхност, и дълбочинното производство на геотермална енергия, което обикновено достига до горещи, геотермално активни слоеве чрез сондажи, пробити на хиляди метра дълбочина. Термопомпите могат да бъдат изградени почти навсякъде в Европа, но дълбочинното производство на геотермална енергия може да се осъществява само в определени държави/региони. Важно е вниманието ни да се съсредоточи върху лесно постижимите резултати, така че увеличавайки използването на геотермалната енергия, следва да се съсредоточим върху инсталирането на геотермални термопомпи, които да са достъпни за всички.

Геотермалната енергия е неизползван ресурс в Европа

2.7.

Геотермалната енергия е огромен, до голяма степен неизползван ресурс в Европа, който предлага на континента значителни възможности за устойчив енергиен преход.

2.8.

Според данни на Евростат около 50 % от потреблението на енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане на сгради, като приблизително 75 % от тази енергия са произведени с помощта на изкопаеми горива (7). По данни на Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC) геотермалната енергия може да задоволи около 25 % от потреблението на топлинна енергия и енергия за охлаждане и около 10 % от потреблението на електроенергия в Европа (8).

2.9.

Освен за отопление на различни сгради топлата геотермална вода се използва в оранжерии, за сушене на култури, обезледяване на пътища, подпомагане на промишлени процеси като пастьоризацията на млякото и загряването на водата в рибовъдните стопанства, без да се забравя използването ѝ за медицински цели. Развитието на оранжерийното земеделие и аквакултурите, използващи геотермална енергия, може значително да увеличи производството на храни (9).

2.10.

Използването на геотермална енергия се развива непрекъснато: сред някои обещаващи приложения са акумулирането на топлинна енергия (TES) и изграждането на усъвършенствани геотермални системи (EGS).

2.11.

Въпреки обещаващите си характеристики обаче добивът на геотермална енергия е изправен пред предизвикателства:

—

често има недостиг на капацитет в лицензиращите агенции, а процедурите за издаване на разрешения са тромави;

—

често липсват и леснодостъпни геоложки данни или данни за потреблението на енергия;

—

поради липсата на технологични знания, в проучванията за осъществимост понякога не се обръща внимание на разходите за целия жизнен цикъл, като по този начин се подценява експлоатационният срок на геотермалните електроцентрали в сравнение с решенията с по-кратък жизнен цикъл, които може да изглеждат по-евтини. Малко държави предоставят статистически данни за броя инсталирани геотермални термопомпи, геотермални централизирани отоплителни и охладителни системи и др.;

—

намаляването на финансовия риск е характерно за по-големите проекти, особено проекти на нови участници, които носят рискове, свързани с ресурсите и разработването на проектите.

Европейски планове и цели за внедряването на геотермалната енергия

2.12.

Европа се стреми да намали емисиите с най-малко 55 % до 2030 г. (10) и с най-малко 90 % до 2040 г. (11)

2.13.

С преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници (RED III (12)) целта за енергията от възобновяеми източници беше повишена на 42,5 % до 2030 г., а държавите от ЕС определиха цел от 45 %. С член 23 от директивата беше въведена обвързваща подцел за отоплителната и охладителната мощност от възобновяеми източници, която следва да се увеличава с 1,1 процентни пункта годишно във всички държави членки в периода 2026—2030 г.

2.14.

На 18 януари 2024 г. ЕП публикува резолюция относно геотермалната енергия (13), в която приветства технологиите за термопомпи и геотермална енергия и „призовава Комисията да представи стратегия на ЕС за геотермалната енергия, като предостави конкретни насоки на държавите членки и местните администрации за ускоряване на внедряването на геотермална енергия...“

2.15.

В стратегията на ЕС за слънчевата енергия (14) се посочва, че „[з]а да се постигнат целите на ЕС за 2030 г., потреблението на енергия, задоволено от слънчева и геотермална енергия, следва поне да се утрои“.

2.16.

В наскоро приетия Регламент относно пазара на електроенергия (15) геотермалната енергия е включена като една от ключовите технологии за декарбонизация на енергията.

2.17.

В Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (16) бяха предложени мерки, за да се гарантира, че до 2030 г. производствените мощности за определени стратегически технологии за нулеви нетни емисии в ЕС като термопомпи и геотермални електроцентрали ще се доближат или ще достигнат поне 40 % от годишните нужди на ЕС от внедряване.

2.18.

В допълнение към увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници и намаляването на емисиите трябва да включим всички в екологичния преход и да намалим енергийната бедност. Необходимо е да се проучи как Социалният фонд за климата (СФК) може да подкрепи използването на геотермална енергия чрез предоставяне на пряка подкрепа на най-уязвимите групи, например домакинствата в положение на енергийна бедност, а топлофикационните централи, използващи геотермална енергия, трябва да бъдат включени в социалните планове за климата, изготвени от държавите членки за прилагането на СФК с цел намаляване на разходите и емисиите, свързани с отоплението и охлаждането.

3.   Конкретни бележки

3.1.

Както домакинствата, така и европейските предприятия се нуждаят от финансово приемлива и леснодостъпна енергия. Геотермалните централизирани отоплителни системи, взаимосвързаните геотермални системи и усъвършенстваните системи със затворен цикъл са от съществено значение за декарбонизацията на отоплението, включително централизираните отоплителни системи, използващи изкопаеми горива. Без приноса на геотермалната енергия няма да успеем да намалим емисиите и да постигнем целите в областта на енергията от възобновяеми източници.

3.2.    Геотермална енергия, която осигурява сигурна и финансово достъпна енергия с ниски емисии на парникови газове

3.2.1.

Разработването и използването на геотермална енергия като източник на чиста енергия може да допринесе за постигането на целите на ЕС за декарбонизация, тъй като нейните емисии на парникови газове са много ниски:

—

за разлика от други възобновяеми енергийни източници геотермалните източници на енергия са постоянни и независими от метеорологичните условия;

—

тя е особено подходяща за отопление и охлаждане на сгради, но може да осигурява топлинна енергия и за някои промишлени процеси;

—

при високи температури от нея може също така да се произвежда чиста електроенергия;

—

тя може да намали зависимостта на ЕС от вносни изкопаеми горива;

—

развитието на сектора може да създаде нови, екологосъобразни работни места;

—

тя може да насърчи икономическото развитие на регионите, богати на геотермални ресурси, и да укрепи териториалното устройство.

3.3.    Геотермалната енергия в енергийния съюз

3.3.1.

Единният пазар е основен стълб на европейската интеграция, който води до хармонизиране на националните законодателства и насърчава икономическия растеж, просперитета и солидарността. По време на последната криза се усети липсата на координация на енергийните пазари. В предходни становища ЕИСК подчерта (17) значението на цифровизирането на енергийната система, реформата на пазара (18) и бъдещето на електроснабдяването и ценообразуването в ЕС (19), както и участието на гражданите и справедливия преход.

3.3.2.

Въпреки очевидните си предимства геотермалната енергия все още играе много ограничена роля в енергийния микс на ЕС, основан на възобновяеми източници. Независимо от факта, че потенциалът на геотермалната енергия в някои европейски райони е много висок, често решаваме проблема с отопляването или охлаждането на жилищата в тези райони с индивидуални, често замърсяващи решения.

3.4.    Редки материали, получавани при изграждането на геотермални централи

3.4.1.

Промишленото производство и производството на енергия в ЕС са силно зависими от суровини, повечето от които идват от трети държави. Тези суровини са задължителна част от функционирането на европейската икономика, имат значителна експозиция и оказват (отрицателно) въздействие върху конкурентоспособността на Европейския съюз.

3.4.2.

Развитието на геотермални електроцентрали не изисква значителни и редки суровини от критично значение в Европа, така че експлоатацията им не увеличава нейната зависимост. В същото време добивът на редки материали (напр. литий, сяра и др.), които могат да бъдат извлечени по време на изграждането на геотермални електроцентрали, предлага много интересни перспективи при производството на геотермална енергия.

3.5.    Инвестиции в геотермална енергия

3.5.1.

Европейската икономика изисква също така и социално сближаване и участие в инвестициите. Всъщност инвестициите в геотермална енергия могат да се извършват с участието на европейските граждани и общини, след което те могат да придобият собствеността върху този енергиен източник и сами да участват в неговата експлоатация.

3.5.2.

Първоначалните разходи за проучване, сондиране и изграждане на геотермални електроцентрали или отоплителни системи са високи. Процентът на успеваемост на сондажите е нисък, така че това представлява риск за инвестициите, което може да обезкуражи инвеститорите да извършват сондиране. Високите първоначални инвестиции и дългите амортизационни периоди създават несигурност относно дългосрочната рентабилност на геотермалните проекти. Франция и Нидерландия прилагат програми за намаляване на финансовия риск. ЕИСК призовава Европейската комисия да улесни партньорското обучение между държавите членки с цел разширяване на тези схеми в цяла Европа, както и да създаде специален съвместен фонд на ЕС за научноизследователска и развойна дейност за развитието на геотермалния потенциал.

3.6.    Геотермалната енергия и околната среда

3.6.1.

Ползите от геотермалната енергия за околната среда и климата надхвърлят рисковете. Геотермалната електроцентрала е екологосъобразна, произвежданата енергия е от възобновяем източник, с минимални емисии на парникови газове и умерен отпечатък в сравнение с изкопаемите горива и повечето възобновяеми ресурси. Когато се използва по устойчив начин, геотермалната енергия може да бъде налична за дълъг период от време, тъй като геотермалната топлина постоянно се захранва от радиоактивното разпадане на минералите във вътрешността на Земята.

3.6.2.

Изграждането на геотермални електроцентрали обаче е свързано с геоложки рискове:

—

използването на геотермални ресурси може да доведе до промени под повърхността на земята, които могат да предизвикат движение на земни маси или други геотехнически проблеми;

—

изпомпването на вода от геотермалните резервоари или връщането ѝ обратно може да предизвика микроземетресения, особено при усъвършенстваните геотермални системи.

3.6.3.

Изграждането на геотермални електроцентрали води до рискове за околната среда:

—

в регионите с недостиг на вода необходимостта от значителни количества вода за изпомпване и пренос на топлина може да бъде проблематична;

—

въпреки че геотермалната енергия се счита за чиста, при използването ѝ могат да се отделят токсични газове като водороден сулфид и разтворени минерали и химикали, които трябва да бъдат отстранявани.

3.7.    Геотермална енергия и териториалност

3.7.1.

Ефективността и наличността на геотермалната енергия могат да варират значително в зависимост от геоложкия състав и топлинните характеристики на района; поради това наличието ѝ зависи в голяма степен от местоположението. Високотемпературните резервоари, подходящи за производство на енергия, често се намират в геоложки активни региони, което може да ограничи географската достъпност на тези ресурси.

3.7.2.

Използването на геотермална енергия може да създаде работни места на местно равнище и да насърчи развитието на местната икономика. Общините могат да подкрепят местните предприятия с евтина енергия, което би направило тези райони привлекателни в надпреварата за релокализация на предприятия.

3.8.    Геотермална и цифрова трансформация

3.8.1.

Инвестициите в геотермална енергия изискват много голямо количество предварителни данни. Инвеститорите се нуждаят от геоложки данни, предварителни инвестиционни карти, бази данни или обмен на данни за района преди действителното сондиране, които понастоящем не са налични.

Дружествата, които извършват проучвания от десетилетия, сондирайки за нефт и газ, понякога разполагат с важни данни и опит. За да се даде възможност за развитие на геотермалната енергия, е важно дружествата да споделят тези данни с органите на местното и централното управление. ЕИСК препоръчва да се определи краен срок, след който данните от сондирането, събрани от частни дружества, да стават публични, като се вземе предвид защитата на активите от частни данни.

3.9.    Укрепване на квалифицираната работна сила при развитието на геотермалната енергия

3.9.1.

Едно от най-големите предизвикателства пред Европа е да отговори на нуждите от квалифицирана работна сила в променящата се икономическа структура, което ограничава подкрепата на работниците за инвестиции в Европа.

3.9.2.

Европейският нефтен и газов отрасъл привличат много работници на пазара на труда. Благодарение на своя профил от умения работниците имат добри възможности да заемат работните места, създадени от инвестициите в геотермална енергия.

3.9.3.

В допълнение към използването на потенциала на геотермалната енергия е необходим и добре установен социален диалог.

3.10.    Иновации и НИРД в областта на геотермалната енергия

3.10.1.

Както ЕИСК е заявявал в няколко становища, научноизследователската и развойна дейност и иновациите са бъдещето на нашата конкурентоспособност. Технологичният напредък и иновациите, разработването на нови технологии и техники за сондиране могат да намалят разходите и рисковете, свързани с геотермалното развитие. Част от съществуващото финансиране за научноизследователска и развойна дейност на равнището на ЕС, включително инициативата STEP (20), следва да бъде заделена за развитието на геотермалната енергия.

3.11.    Геотермалната енергия и системата за лицензиране

3.11.1.

Разработването на геотермални проекти изисква мащабно лицензиране и екологичен преглед, които могат да отнемат много време и да струват скъпо.

3.11.2.

Европейските процедури за издаване на разрешения изглеждат:

—

твърде различни в зависимост от държавите и органите;

—

вкоренени във или доминирани от традиционния подход за издаване на „разрешение за минна дейност“ (вж. аспектите, свързани с механичната безопасност при дълбочинния добив);

—

разпръснати и „прехвърляни“ между различни органи в рамките на последователни процедури.

3.11.3.

Хармонизирането и опростяването на разпоредбите в областта на строителството могат да намалят жилищните разходи, но не трябва да подкопават екологичните, социалните правила или правилата за безопасност на труда, нито естетическите архитектурни ценности, които допринасят за благосъстоянието на хората.

Брюксел, 23 октомври 2024 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE


(1)  Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (OВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj).

(2)   „Добавяне на пета свобода към съществуващите четири, за да се укрепят научните изследвания, иновациите и образованието в единния пазар.“ — Вж. Much more than a market (Нещо много повече от пазар), доклад на Enrico Letta.

(3)   „GWe“ означава гигавати електроенергия.

(4)   „GWth“ означава гигавати топлинна енергия.

(5)   DHC Market Outlook 2024 (Перспективи за пазара в областта на централизираните отоплителни и охладителни системи за 2024 г.).

(6)   Geothermal energy in the EU (Геотермалната енергия в ЕС), Служба на ЕП за парламентарни изследвания.

(7)   Share of energy from renewable sources (Дял на енергията от възобновяеми източници), Евростат.

(8)   Geothermal Now: Priorities for the EU's 2024-2029 mandate (Използването на геотермалната енергия трябва да бъде развито още сега: приоритети за законодателния мандат на ЕС 2024—2029), манифест на EGEC.

(9)  Доклад на ФАО относно Uses of geothermal energy in food and agriculture (Използването на геотермална енергия за производството на храни и в селското стопанство).

(10)  Съобщение на Комисията „Подготвени за цел 55“.

(11)   Подсигуряване на нашето бъдеще — Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. — изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество, COM (2024) 63 final.

(12)  Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (OВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj).

(13)   Резолюция на ЕП относно геотермалната енергия (2023/2111 (INI)).

(14)   Стратегия на ЕС за слънчевата енергия (COM(2022) 221 final).

(15)  Предложение за регламент относно структурата на пазара на електроенергия в Съюза (COM(2023) 148 final): https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52023PC0148.

(16)   Предложение за законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии (COM(2023) 161 final).

(17)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Цифровизиране на енергийната система — план за действие на ЕС“ (COM(2022) 552 final) ( ОВ C 184/93, 25.5.2023 г., стр. 93).

(18)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза“ (COM(2023) 148 final — 2023/0077 (COD) ( OВ C 293/112, 18.8.2023 г., стр. 112).

(19)   TEN/837 — Бъдещето на електроснабдяването и ценообразуването на електроенергията в ЕС.

(20)   Платформа за стратегически технологии за Европа.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/111/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)