<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-677/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0677</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:825">EU:C:2020:825</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201014">14.10.2020 г.</DATE> — Дело C‑677/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Valoris</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20201014">14 октомври 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: румънски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на правото на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на лоялно сътрудничество</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на равностойност и ефективност</KEYWORD><KEYWORD>Възстановяване на такси, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Срок за подаване на заявленията за възстановяване на такива такси</KEYWORD><KEYWORD>Липса на подобен срок за възстановяване на сумите, събрани от тази държава членка в нарушение на националното право</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑677/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunalul Vâlcea (Окръжен съд Вълча, Румъния) с акт от <DATE ISO="20190425">25 април 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">SC Valoris SRL</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Craiova — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Vâlcea,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Administraţia Fondului pentru Mediu,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Safjan и N. Jääskinen (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Hogan,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за румънското правителство, от E. Gane, R. I. Haţieganu и L. Liţu, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от C. Perrin и A. Armenia, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на принципи на правото на Съюза, каквито са принципите на лоялно сътрудничество, на равностойност и на ефективност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между SC Valoris SRL (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Valoris<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), от една страна, и Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Craiova — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Vâlcea (Генерална регионална дирекция на публичните финанси, Крайова — Окръжна администрация на публичните финанси, Вълча, Румъния) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Окръжна администрация на публичните финанси, Вълча<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Administraţia Fondului pentru Mediu (Администрация на фонда за околната среда, Румъния), от друга страна, по повод на възстановяването на сума, платена от това дружество като екологичната таксова марка за моторни превозни средства, за която е било счетено, че е несъвместима с правото на Съюза, след като е била платена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">OUG № 9/2013</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 9/2013 privind timbrul de mediu pentru autovehicule (Извънредно правителствено постановление № 9/2013 за екологичната таксова марка за моторни превозни средства) от <DATE ISO="20130219">19 февруари 2013 г.</DATE> (Monitorul Oficial al României, раздел I, бр. 119 от <DATE ISO="20130304">4 март 2013 г.</DATE>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>OUG № 9/2013<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) е в сила от <DATE ISO="20130315">15 март 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20170131">31 януари 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 4 от OUG 9/2013 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>[Екологична] таксова марка [за моторни превозни средства] се заплаща еднократно в следните случаи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>при вписване в регистрите на компетентния орган на придобиването на право на собственост върху моторно превозно средство от първия собственик в Румъния и издаване на свидетелство за регистрация и на регистрационен номер;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">OUG № 52/2017</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 52/2017 privind revenirea sumelor reprezentând taxa specială pentru autovehicule, taxa pe poluare pentru autovehicule, taxa pentru emisiile poluante provenié от autovehicule și timbrul de mediu pentru autovehicule (Извънредно правителствено постановление № 52/2017 за възстановяване на специалната такса за леки пътнически автомобили и моторни превозни средства, таксата за замърсяване и таксата за замърсяващи емисии от моторни превозни средства) от <DATE ISO="20170804">4 август 2017 г.</DATE> (Monitorul Oficial al României, раздел I, бр.°644 от <DATE ISO="20170807">7 август 2017 г.</DATE>, наричано по- нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>OUG № 52/2017<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) влиза в сила на <DATE ISO="20170807">7 август 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от OUG № 52/2017:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Данъчнозадължените лица, които са платили специалната такса за автомобилите и моторните превозни средства по членове214<HT TYPE="SUP">1</HT>—214<HT TYPE="SUP">3</HT> от Закон № 571/2003 за Данъчния кодекс и следващите изменения и допълнения, таксата за замърсяване от моторните превозни средства, предвидена в Извънредно правителствено постановление № 50/2008 за въвеждане на такса за замърсяване от моторни превозни средства, одобрено със Закон № 140/2011, таксата за замърсяващите емисии от моторни превозни средства, предвидена в Закон № 9/2012 за таксата за замърсяващи емисии от моторни превозни средства и следващите изменения, както и екологична таксова марка за моторните превозни средства, предвидена в Извънредно правителствено постановление № 9/2013 за екологичната таксова марка за моторните превозни средства, одобрено с изменения и допълнения със Закон № 37/2014 и следващите изменения и допълнения, и които не са ползвали правото на възстановяване до влизането в сила на настоящото Извънредно правителствено постановление, могат да поискат възстановяването им, включително дължимата лихва за периода между датата на плащане и датата на възстановяване, като подадат заявление до компетентния централен данъчен орган. Лихвеният процент е предвиденият в член 174, параграф 5 от Закон № 207/2015 за Данъчнопроцесуалния кодекс и следващите изменения и допълнения.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA>Правото по параграф 1 на данъчнозадължените лица да поискат възстановяването, възниква от датата на влизане в сила на настоящото извънредно постановление, независимо кога е била платена таксата, и в отклонение от член 219 от Закон № 207/2015 [за Данъчнопроцесуалния кодекс] и следващите изменения и допълнения, заявленията за възстановяване трябва да бъдат подадени до <DATE ISO="20180831">31 август 2018 г.</DATE>, като в противен случай правото на възстановяване се погасява.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Данъчнопроцесуалният кодекс</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 168 от legea nr. 207/2015 privind Codul de procedură fiscală (Закон № 207/2015 за Данъчнопроцесуалния кодекс) от <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> (Monitorul Oficial al României, раздел I, бр. 547 от <DATE ISO="20150723">23 юли 2015 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Данъчнопроцесуалният кодекс<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="168.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>При поискване от данъчнозадълженото лице/платеца се възстановява всяка неправомерно платена или получена сума.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 219 от Данъчнопроцесуалния кодекс има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Правото на данъчнозадълженото лице/платеца да поиска възстановяване на данъчни вземания, се погасява с изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е възникнало правото на възстановяване<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140825">25 август 2014 г.</DATE> Valoris, учредено по румънското право дружество, плаща при първата регистрация в Румъния на употребявано моторно превозно средство, закупено в Нидерландия, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>екологична таксова марка за моторни превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в размер на 2451 RON (румънски леи) (около 510 EUR) на основание член 4, буква а) от OUG № 9/2013.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170807">7 август 2017 г.</DATE> влиза в сила OUG № 52/2017. От преамбюла на този нормативен акт е видно, че той е приет след постановяване на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Budiãan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑586/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:421">EU:C:2016:421</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Câmpean</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑200/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:494">EU:C:2016:494</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ciup</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑288/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:495">EU:C:2016:495</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в които Съдът приема, че някои от въведените в Румъния такси за замърсяване за моторните превозни средства, сред които и екологичната таксова марка, противоречат на разпоредбите на правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите на член 110 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от OUG № 52/2017 предоставя право на данъчнозадължените лица да поискат възстановяване на сумите, които са платили за четирите такси, посочени в заглавието на този нормативен акт, за които е било счетено, че противоречат на правото на Съюза (наричани по-нататък общо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>румънските такси за замърсяване<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), заедно със заплащането на законната лихва, дължима за периода от датата на плащането до датата на възстановяването. Съгласно член 1, параграф 2 обаче в отклонение от разпоредбите на член 219 от Данъчнопроцесуалния кодекс заявленията за възстановяване трябва да бъдат подадени до <DATE ISO="20180831">31 август 2018 г.</DATE>, като в противен случай правото на възстановяване се погасява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181206">6 декември 2018 г.</DATE> Valoris подава заявление за възстановяване на сумата, която е платило като екологична таксова марка за моторните превозни средства, до областната администрация на публичните финанси на Вълча, която отхвърля заявлението с писмо от <DATE ISO="20190107">7 януари 2019 г.</DATE>, с мотива че е било подадено след изтичане на срока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190130">30 януари 2019 г.</DATE> Valoris подава жалба пред запитващата юрисдикция, Tribunalul Vâlcea (Окръжен съд Вълча, Румъния), с която иска отговорните румънски органи да бъдат осъдени да му възстановят спорната такса заедно със законната лихва за забава, въпреки че не е спазило преклузивния срок по член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017. В подкрепа на жалбата си то изтъква, от една страна, че този срок, който е установен ad hoc, нарушава правото на Съюза, тъй като ограничава правото на данъчнозадължените лица да им бъдат възстановени такси, за които е било счетено, че противоречат на правото на Съюза, и от друга страна, че в практиката на Съда се приеме, че разумният срок за упражняване на това право е между три и пет години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че специалният преклузивен срок за възстановяване на таксите, посочени в OUG № 52/2017, е около една година, а именно от <DATE ISO="20170807">7 август 2017 г.</DATE>, датата на влизане в сила на този акт, до <DATE ISO="20180831">31 август 2018 г.</DATE>, датата на изтичане на посочения срок, докато съгласно член 219 от Данъчнопроцесуалния кодекс общият давностен срок за възстановяване на данъчни вземания е пет години, считано от 1 януари на годината, следваща тази, в която е възникнало правото на възстановяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали преклузивният срок по член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017 за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Съюза, е съвместим с принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, както се тълкува в практиката на Съда, и с принципа на равностойност, както е дефиниран от Съда, при положение че не съществува подобен срок за възстановяване на суми, събрани в нарушение на националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На второ място, тя се позовава на принципа на ефективност, както е дефиниран от Съда, като подчертава, че едногодишният срок по член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017 е по-кратък от преклузивните срокове, които Съдът е счел за разумни и е обявил за съвместими с посочения принцип.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunalul Vâlcea (Окръжен съд, Вълча) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Трябва ли принципите на лоялно сътрудничество, на равностойност и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 1, параграф 2 от [OUG] № 52/2017, която определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявленията за възстановяване на някои такси, събрани в нарушение на правото на Съюза, докато националната правна уредба не предвижда такъв срок за упражняване на правото на възстановяване на сумите, събрани в нарушение на национални разпоредби?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>от една страна, принципът на ефективност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявленията за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, който започва да тече от влизането в сила на тази правна уредба, която е била приета, за да се отстрани нарушение на това право, и</P></ITEM><ITEM><P>от друга страна, принципът на равностойност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, при положение че тази държава членка не е предвидила такъв срок по отношение на подобни заявления за възстановяване, основани на нарушение на вътрешното право.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че макар спорът по главното производство да се отнася конкретно до възстановяването на сума, платена като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>екологична таксова марка за моторните превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, която е въведена в Румъния с OUG № 9/2013, в поставения от запитващата юрисдикция въпрос се говори по-общо за възстановяване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>такси, събрани в нарушение на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Това генерализиране се обоснова с обстоятелството, че срокът, определен с посочената в този въпрос разпоредба, е приложим и към възстановяването на останалите три румънски такси за замърсяване за моторните превозни средства, предвидени в OUG № 52/2017, които по естеството си са аналогични на посочената екологична таксова марка и също са обявени от Съда за противоречащи на правото на Съюза. Всъщност, както се посочва в точки 10 и 11 от настоящото решение, OUG № 52/2017 е било прието именно с цел да се сложи край на нарушението на правото на Съюза, което произтича от въвеждането на всяка от тези такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В подкрепа на преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция изтъква факта, че в румънското право <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>общият<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>| давностен срок по член 219 от Данъчнопроцесуалния кодекс е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>значително по-дълъг<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> от преклузивния срок по член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017, който е установен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>ad hoc<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Поради това тя изпитва съмнения относно съвместимостта на последната национална правна разпоредба с принципите на лоялно сътрудничество, на равностойност и на ефективност, както са определени от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и да предвидят процесуални правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от това право, които не са<?PAGE NO="6"?> по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност) и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑411/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:622">EU:C:2019:622</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0170">170</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0171">171</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Călin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑676/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:700">EU:C:2019:700</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По-специално, когато възстановяването на неоснователно събрани национални такси не е уредено в правото на Съюза, всяка държава членка трябва да предвиди процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които произтичат от правото на Съюза, при условие обаче че тези правила са съобразени както с принципа на равностойност, така и с принципа на ефективност (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980915">15 септември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edis</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑231/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:401">EU:C:1998:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>PORR Építési Kft.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑691/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:327">EU:C:2019:327</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), по-специално що се отнася до определянето на приложимите към такива искове преклузивни или давностни срокове (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Caterpillar Financial Services</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑500/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:996">EU:C:2017:996</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargill Deutschland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑360/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1124">EU:C:2019:1124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Съдът е уточнил, че когато се преценява дали са спазени посочените изисквания, трябва да се държи сметка за мястото на съответните правила в цялото производство, за развитието на това производство и за особеностите на тези правила пред различните национални инстанции (вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181024">24 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>XC и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑234/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:853">EU:C:2018:853</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Călin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑676/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:700">EU:C:2019:700</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vueling Airlines</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑86/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:538">EU:C:2020:538</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Освен това Съдът многократно е постановявал, че по силата на принципа на лоялното сътрудничество държава членка не може да приема разпоредби, обвързващи връщането на събрани данък или такса, които са били обявени за несъвместими с правото на Съюза с решение на Съда или чиято несъвместимост с това право следва от такова решение, с условия, отнасящи се конкретно до този данък, които са по-неблагоприятни от тези, които биха били приложими, при липсата им, спрямо такова връщане (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990209">9 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dilexport</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑343/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:59">EU:C:1999:59</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Câmpean</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑200/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:494">EU:C:2016:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ciup</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑288/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:495">EU:C:2016:495</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По принципа на ефективност</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на хармонизирани правила, уреждащи възстановяването на такси, наложени в нарушение на правото на Съюза, държавите членки запазват правото да прилагат процесуалните правила, предвидени в техния вътрешен правен ред, по-специално в областта на давностните и преклузивните срокове, при условие обаче че в съответствие с принципа на ефективност тези правила не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. В това отношение следва да се вземат предвид не само припомнените в точка 22 от настоящото решение общи критерии за преценка, но при необходимост и принципът за гарантиране на правото на защита, принципът на правна сигурност и правилното протичане на производството (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargill Deutschland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑360/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1124">EU:C:2019:1124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до давностните или преклузивните срокове, Съдът е постановил, че определянето на разумни срокове принципно отговаря на изискването за ефективност, доколкото представлява приложение на основния принцип на правна сигурност, който осигурява закрила както на заинтересованото лице, така и на съответната администрация, дори когато изтичането на такива срокове може поради своето естество да възпрепятства засегнатите лица да предявят частично или в пълна степен правата си (вж. в този смисъл<?PAGE NO="7"?> решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Caterpillar Financial Services</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑500/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:996">EU:C:2017:996</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Călin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑676/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:700">EU:C:2019:700</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargill Deutschland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑360/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1124">EU:C:2019:1124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В настоящото дело запитващата юрисдикция посочва, че срокът от около една година по член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017 е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>по-кратък от останалите срокове, [счетени] за съвместими<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> с принципа на ефективност, които тя е открила в практиката на Съда. В акта за преюдициално запитване се споменават по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980915">15 септември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑231/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:401">EU:C:1998:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981117">17 ноември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aprile</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑228/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:544">EU:C:1998:544</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), в които се приема, че национални срокове с продължителност от три години, които започват да текат, считано от датата на спорното плащане, са разумни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Въпреки това Съдът вече е постановявал, че с оглед на анализираните случаи срок от една година за подаването на молби или жалби, основани на нарушение на правото на Съюза, сам по себе си не изглежда неразумен, стига обаче моментът, от който започва да тече този срок, да не е определен така, че да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването от съответното лице на правата, предоставени от правото на Съюза. Прието е по-конкретно, че срок от една година за предявяване на иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на късното транспониране на директива, е в съответствие с принципа на ефективност (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visciano</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑69/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:468">EU:C:2009:468</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В случая трябва да се приеме, че принципът на ефективност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявленията за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, който започва да тече от влизането в сила на тази правна уредба, която е била приета, за да се отстрани нарушение на това право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По принципа на равностойност</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика спазването на принципа на равностойност предполага държавите членки да не предвиждат процесуални правила относно заявленията за възстановяване на такса, основани на нарушение на правото на Съюза, които са по-неблагоприятни от тези, приложими към заявленията, основани на нарушение на вътрешното право, които имат сходни предмет и основание. Само националният съд, който познава непосредствено процесуалните правила, чието предназначение е да гарантират във вътрешното право защитата на правата, които субектите на правото черпят от правовия ред на Съюза, следва да провери дали тези правила съответстват на принципа на равностойност. Въпреки това с оглед на преценката, която националната юрисдикция трябва да извърши, Съдът може да ѝ даде някои насоки относно тълкуването на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Câmpean</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑200/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:494">EU:C:2016:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sziber</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑483/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:367">EU:C:2018:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Raiffeisen Bank и BRD Groupe Socéité Générale</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑698/18 и C‑699/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:537">EU:C:2020:537</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В настоящото дело самата запитваща юрисдикция прави сравнение между преклузивния срок от около една година, който тя квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>специален срок<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, предвиден в член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017 за подаване на заявленията за възстановяването на недължимо платени като румънски такси за замърсяване суми, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, от една страна, и петгодишния давностен срок, който тя квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>общ срок<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>значително по-дълъг<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, предвиден в член 219 от Данъчнопроцесуалния кодекс за възстановяването на данъчни задължения, от друга страна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Макар да оспорва основателността на това сравнение, румънското правителство изтъква, че посоченият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>специален срок<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> е предвиден, за да се избегне натоварването на бюджета на Румъния с плащането на лихви в общ размер, който би могъл да се окаже прекалено голям, ако заявленията за възстановяване на такси по OUG № 52/2017 подлежаха на подаване не в специален едногодишен срок като въведения с този нормативен акт, а в общия петгодишен срок по Данъчнопроцесуалния кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Освен това в член 1, параграф 2 от OUG № 52/2017 се посочва изрично, че предвиденият в него преклузивен срок се прилага към заявленията за възстановяване по този нормативен акт <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>в отклонение от разпоредбите на член 219 [от Данъчнопроцесуалния кодекс]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, който се отнася до заявленията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>възстановяване на данъчни вземания<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> от всякакъв вид. Както правилно посочва Европейската комисия в писменото си становище, макар румънското право да предвижда не преклузивен, а давностен срок — който може да бъде прекъснат или спрян при определени условия — за възстановяването на суми, събрани в нарушение на националното право, предмет на заявлението по член 1 от OUG № 52/2017 е искане за възстановяване на такса, какъвто, изглежда, е и предметът на член 219 от Данъчнопроцесуалния кодекс. Следователно изглежда, че заявленията по първата и по втората разпоредба имат сходни предмет и основание. Само запитващата юрисдикция обаче може да установи дали това е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>При това положение, ако се установи сходство на въпросните заявления, трябва да се провери дали процесуалните правила за искове, които като разглеждания в главното производство се основават на OUG № 52/2017, което цели да отстрани нарушение на нормите на правото на Съюза, са по-неблагоприятни от процесуалните правила за искове, които се основават изключително на нарушение на нормите на националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се констатира, че както по същество отбелязват и запитващата юрисдикция в своето решение, и Комисията в писменото си становище, за подаване на заявленията за възстановяване на посочените в OUG № 52/2017 такси, основани на нарушение на правото на Съюза, е предвиден процесуален срок от около една година, който е значително по-къс и следователно по-неблагоприятен от петгодишния срок за подаване на заявленията за възстановяване на данъчни вземания, основани на нарушение на вътрешното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите на румънското правителство, че от една страна, OUG № 52/2017 е дало нов срок на данъчнозадължените лица, по отношение на които по силата на предходното законодателство петгодишният давностен за упражняване на правото им на възстановяване на данъци и такси е изтекъл или изтича, и от друга страна, че въведената с това постановление система на румънските такси за замърсяване може да се приложи и по отношение на възстановяването на тези такси, доколкото те противоречат на националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Всъщност, макар приемането на OUG № 52/2017, което определя <DATE ISO="20180831">31 август 2018 г.</DATE> като крайна дата за подаване на заявление за възстановяване на недължимо платените от гледна точка на правото на Съюза румънски такси за замърсяване, да е имало за благоприятна последица удължаването на срока за възстановяване, приложим по отношение на някои данъчнозадължени лица, платили тези такси, безспорно е, че приемането на това постановление е имало за неблагоприятна последица намаляването на срока за възстановяване, приложим по отношение на други данъчнозадължени лица, които са загубили напълно възможността да се ползват от предвидения в член 219 от Данъчния кодекс петгодишен срок, като обаче тази разпоредба продължава да се прилага с пълна сила по отношение на недължимо платените от гледна точка на националното право данъчни вземания. Принципът на равностойност обаче не позволява да се компенсира неблагоприятното положение на група данъчнозадължени лица с предимство, предоставено на друга група, която се намира в сходно положение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се приеме, че принципът на равностойност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество не допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, при положение че тази държава членка не е предвидила такъв срок по отношение на подобни заявления за възстановяване, основани на нарушение на вътрешното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Принципът на ефективност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, който тече, считано от влизането в сила на тази правна уредба, която е била приета, за да се отстрани нарушението на това право.</P></ITEM><ITEM><P>Принципът на равностойност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, при положение че тази държава членка не е предвидила такъв срок по отношение на подобни заявления за възстановяване, основани на нарушение на вътрешното право.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните в главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Принципът на ефективност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, който тече, считано от влизането в сила на тази правна уредба, която е била приета, за да се отстрани нарушението на това право.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Принципът на равностойност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка да определя преклузивен срок от около една година за подаване на заявления за възстановяване на такси, за които е било счетено, че са несъвместими с правото на Съюза, при положение че тази държава членка не е предвидила такъв срок по отношение на подобни заявления за възстановяване, основани на нарушение на вътрешното право.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>