<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-301/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0301</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:351">EU:C:2021:351</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑301/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Vorarlberger Landes- und Hypotheken-Bank</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210429">29 април 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑301/20</HT></P><P>UE<HT TYPE="NORMAL">,</HT></P><P>HC</P><P>срещу</P><P>Vorarlberger Landes- und Hypotheken-Bank AG<HT TYPE="NORMAL">,</HT></P><P>при участието на:</P><P>наследници на VJ</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 650/2012</KEYWORD><KEYWORD>Европейско удостоверение за наследство</KEYWORD><KEYWORD>Валидност на заверено копие без дата на изтичане на срока на действие</KEYWORD><KEYWORD>Правни последици от удостоверението по отношение на посочените в него лица, които не са подали заявлението за издаването му</KEYWORD><KEYWORD>Момент за преценка на валидността на копието</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С Регламент (ЕС) № 650/2012<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">ОВ L 201, 2012 г., стр. 107</REF.DOC.OJ>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Регламентът<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Той се прилага във всички държави членки, с изключение на Ирландия и Дания.</P></NOTE> за вътрешния пазар се създава европейско удостоверение за наследство и се урежда подробно режимът за неговото издаване и правните му последици. Преследваната с него цел е наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си във всяка държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съдът вече се е произнасял относно европейското удостоверение за наследство в редица решения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahnkopf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑558/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:138">EU:C:2018:138</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brisch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑102/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:34">EU:C:2019:34</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Сега Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) му отправя три преюдициални въпроса относно все още неразглеждани аспекти от този документ: третият — до който се свежда настоящото заключение по указание на Съда — се отнася до времевата валидност<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>В акта за преюдициално запитване, както и в самия регламент, се говори за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>действителни<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> копия. Може би е за предпочитане терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>действителност<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> да се запази за липсата на пороци, водещи до нищожност на даден акт, и да се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>действие<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>валидност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> за изтъкване на качеството на този акт да поражда правните си последици за определен период от време. След изтичането на този период от време <HT TYPE="ITALIC">действието</HT> на акта се изчерпва, макар да няма основания за <HT TYPE="ITALIC">недействителност</HT>. В рамките на това преюдициално запитване обаче ще използвам тези две понятия като синоними.</P></NOTE> на завереното копие на удостоверението и до процесуалния момент, в който тя трябва да се преценява.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Както в националната практика, така и в доктрината<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Акт за преюдициално запитване, точки 7 и 8. В доктрината, с препратки към различните мнения, вж. <HT TYPE="ITALIC">Bergquist</HT>, U. Muss ein Europäisches Nachlasszeugnis nicht nur im Zeitpunkt der Antragsstellung bei dem Grundbuchamt, sondern auch bei Vollendung der Grundbucheintragung gültig sein?. IPRax, 2020, p. 232. Спорът, в частност в Австрия и Германия, се отнася по-специално до извършването на вписвания в имотния регистър.</P></NOTE> съществуват различни тълкувания на Регламента в това отношение, което потвърждава релевантността на преюдициалния въпрос. С отговора си Съдът ще допринесе за улесняването на правната сигурност при използването на копията на европейското удостоверение за наследство, осигурявайки възможност за по-лесното им интегриране в правните системи на държавите членки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба. Регламент № 650/2012</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 7:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съображение 67 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. За да им се даде възможност да направят това, в настоящия регламент следва да се предвиди създаването на еднотипно удостоверение — европейско удостоверение за наследство (наричано по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), което да бъде издавано с цел да се ползва в друга държава членка. В съответствие с принципа на субсидиарност удостоверението не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 71:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Удостоверението следва да поражда еднакви последици във всички държави членки. То не следва да бъде изпълнителен титул само по себе си, а следва да притежава доказателствена сила с презумпцията, че посочва точно елементите, които са предвидени в приложимото към наследяването право или в друго право, приложимо към специфични елементи, като материалноправната действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт. […] Всяко лице, което извършва плащания или предава владението върху наследствено имущество на лице, посочено в удостоверението като оправомощено да приема такива плащания или такова предаване на имущество в качеството си на наследник или заветник, следва да се ползва с подходяща защита, ако е действало добросъвестно, като се е основавало на точността на информацията, съдържаща се в удостоверението Със същата защита следва да се ползва всяко лице, което, като се е основавало на точността на информацията, съдържаща се в удостоверението, закупи или получи наследствено имущество от лице, посочено в удостоверението като оправомощено да се разпорежда с такова имущество. Защитата следва да се гарантира, ако се представят все още действителни заверени копия. Настоящият регламент следва да не определя дали придобиването на имущество от трето лице е действително или не<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 62 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Създаване на европейско удостоверение за наследство<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 63 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Цел на удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="063.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="063.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 65 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Заявление за издаване на удостоверение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Удостоверението се издава въз основа на заявление от лице, посочено в член 63, параграф 1 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>заявителят<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>)<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 69 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Правни последици от удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="069.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="069.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="069.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Счита се, че всяко лице, което въз основа на сведенията в удостоверението извършва плащания или предава имущество на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество, е извършило сделка с лице, което има правомощията да приема плащания или имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 70 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Заверени копия на удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="070.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Издаващият орган запазва оригинала на удостоверението и издава едно или няколко заверени копия от документа на заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="070.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на член 71, параграф 3 и член 73, параграф 2 издаващият орган съхранява списък на лицата, на които са издадени заверени копия съгласно параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="070.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Издадените заверени копия са действителни за ограничен срок от шест месеца, който се обозначава в завереното копие посредством посочване на дата на изтичане на срока на действие. В изключителни и надлежно обосновани случаи издаващият орган може, чрез дерогация, да определи по-дълъг срок на действие. След изтичането на този срок всяко разполагащо със заверено копие лице, за да може да използва удостоверението за посочените в член 63 цели, трябва да подаде заявление за удължаване на срока на действие на завереното копие или да поиска ново заверено копие от издаващия орган<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 71 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Поправка, изменение или оттегляне на удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="071.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При поискване от лице, което проявява законен интерес, или служебно издаващият орган поправя удостоверението в случай на техническа грешка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При поискване от лице, което проявява законен интерес, или — когато това е възможно съгласно националното право — служебно издаващият орган изменя или оттегля удостоверението, когато се установи, че удостоверението или отделни елементи от него са неточни.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="071.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Издаващият орган незабавно уведомява всички лица, които съгласно член 70, параграф 1 са получили заверени копия от удостоверението, в случай на поправка, изменение или оттегляне на удостоверението<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Предмет на спора в главното производство е искане на лицата, за които е предназначен депозитът, за предаване на приет за съдебно съхранение депозит<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Депозиращата страна е банка (Vorarlberger Landes- und Hypotheken-Bank AG, 6900 Bregenz (Австрия), която е поискала съдебно съхранение на ценности (пари и ценни книжа) поради наличие на предявени конкуриращи се права върху тях и неяснота по отношение на правата на лицата, за които е предназначен депозитът. Съгласно австрийското законодателство съдебно съхраняваните ценности могат да бъдат предадени само въз основа на общо писмено искане на лицата, за които е предназначен депозитът, или въз основа на влязло в сила съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Първото лице, за което е предназначен депозитът, който е баща на HC и UE, е починало на <DATE ISO="20170505">5 май 2017 г.</DATE> Последното му обичайно местопребиваване е било в Испания и откриването на наследството е извършено в тази страна пред нотариус в съответствие с испанското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>За да докажат в Австрия, че са наследници на баща си (първото лице, за което е предназначен депозитът), всеки от тях на половината от наследството, HC и UE представят заверено копие на европейско удостоверение за наследство, издадено от испански нотариус съгласно член 62 и следващите от Регламента.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Удостоверението е издадено от испански нотариус по искане на HC в съответствие с формуляр V по Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Регламент за изпълнение на Комисията от <DATE ISO="20141209">9 декември 2014 година</DATE> за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент № 650/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="359" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="2014">ОВ L 359, 2014 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. UE е посочен поименно в приложение IV към този формуляр наред с HC като наследник на половината от наследството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В съответната клетка на завереното копие (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Валидно до<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>В испанския текст на формуляра използваното прилагателно в действителност е в мъжки род (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Es válido hasta<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>), което вероятно може да доведе до объркване относно това дали трябва да се отбележи валидността на копието или на самото удостоверение. Това не е така в текстовете на други езици, като френски, италиански или португалски (съответно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>elle est valable<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>è valida fino al<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>válida até<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>).</P></NOTE> е отбелязано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>за неопределен срок<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В решение от <DATE ISO="20180917">17 септември 2018 г.</DATE> Bezirksgericht Bregenz (Районен съд Брегенц, Австрия) отхвърля искането за предаване на депозита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В решение от <DATE ISO="20190128">28 януари 2019 г.</DATE> Landesgericht Feldkirch (Областен съд Фелдкирх, Австрия) като въззивна инстанция потвърждава първоинстанционното решение, като приема, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>с копието на европейско удостоверение за наследство само страната, която е поискала издаването му, може да докаже правото си,</P></ITEM><ITEM><P>издаването на удостоверение с неопределен срок на действие противоречи на задължението за определяне на срок, предвидено в член 70, параграф 3 от Регламента. Следователно то трябва да се приеме като удостоверение с обичаен срок на действие от шест месеца от датата на издаване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Всъщност задължението за определяне на срок, предвидено в тази разпоредба, се отнася до копието, а не до удостоверението (вж. бележка под линия 8 от настоящото заключение).</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>срокът на действие следва да е спазен не само към момента на подаване на искането, но и към момента на постановяване на решението на първоинстанционния съд, за да може копието от удостоверението за наследство да породи своето легитимиращо действие.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>HC и UE подават касационна (ревизионна) жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (Регламент № 650/2012) да се тълкува в смисъл, че копие на удостоверение за наследство, издадено за неопределен срок в нарушение на тази разпоредба, без да е посочена дата на изтичане на срока на действие:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е валидно и действително за неопределен срок или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е валидно само за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на завереното копие, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>е валидно само за срок от шест месеца, считано от друга дата, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>е невалидно и не е годно за използване по смисъла на член 63 от Регламент № 650/2012?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Трябва ли член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че действието на удостоверението за наследство възниква в полза на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на<?PAGE NO="6"?> завещанието или управител на наследственото имущество, така че то да може да се използва съгласно член 63 от Регламент № 650/2012 и от тези лица, които не са поискали издаването му?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20200707">7 юли 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Писмени становища представят германското, австрийското, испанското и унгарското правителство, както и Комисията. Не е счетено за необходимо провеждането на съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В третия преюдициален въпрос, единственият, по който ще изразя становище, запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 69 и член 70, параграф 3 от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Въпросът, така както е формулиран, съдържа алтернатива, която не е такава, тъй като легитимиращото действие на завереното копие на удостоверението за наследство е приравнено на правата, които предоставя самото удостоверение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Като се има предвид, че се разпространява не удостоверението, а неговото копие (вж. т. 37 от настоящото заключение), Регламентът съдържа разпоредби относно целта на удостоверението или неговите правни последици, които на практика се отнасят за копието като негово точно възпроизвеждане. Това обаче не е така по отношение на времевото действие на всеки документ: срокът на действие на копието изтича след шест месеца от издаването му дори когато удостоверението не е променено.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>От преписката по делото следва, че въпросът се отнася единствено до годността на копието да породи легитимиращо действие. Тъй като срокът на действие на копието е ограничен, е важно да се определи точният момент, в който органът, пред когото се представя, трябва да провери дали то е или все още е валидно от времева гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>За тази цел по принцип са възможни два варианта: а) проверката следва да се извърши с оглед на датата на подаване на искането, основано на копието, и б) тази проверка може да се извърши освен това към момента, в който компетентният орган трябва да се произнесе по това искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Преди да разгледам тези варианти, ще се спра на някои аспекти от Регламента, които могат да послужат за изясняването на спора.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Европейско удостоверение за наследство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 7 от Регламента удостоверението има за цел да се улесни правилното функциониране на вътрешния пазар чрез отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които искат да упражнят правата си в областта на наследяването с трансгранични последици.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В рамките на тази цел се отдава специално внимание на гарантирането по ефикасен начин на правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>На тази цел пряко отговаря създаването на удостоверение, което, след като бъде издадено в една държава членка, дава възможност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>на всички посочени в това удостоверение наследници, заветници или други правоимащи лица да докажат своето правно положение и наследствените си права в друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171012">12 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kubicka</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑218/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:755">EU:C:2017:755</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahnkopf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑558/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:138">EU:C:2018:138</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Режим за издаване и правни последици</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Удостоверението притежава характеристики, които в областта на наследяването с трансгранични последици по принцип водят до предимства в сравнение със сходни национални документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Годността на удостоверението да осигури тези предимства произтича от режима му за издаване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Глава VI, членове 62—73 от Регламента.</P></NOTE>. Удостоверението:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Заявява се чрез формуляр<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Формуляр IV от приложение 4 към Регламент за изпълнение № 1329/2014. Използването на този формуляр не е задължително: решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brisch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑102/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:34">EU:C:2019:34</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> пред орган с международна съдебна компетентност по смисъла на Регламента и с материална компетентност за произнасянето по наследяването съгласно националното му право.</P></ITEM><ITEM><P>Издава се под формата на стандартен и подробен формуляр с много малко свободен текст, който е достъпен на различните официални езици на Европейския съюз.</P></ITEM><ITEM><P>При спазване на процедурите по доказване, предвидени в националното право, преди да го издаде, издаващият орган проверява удостоверяваните елементи и предприема необходимите мерки, за да информира бенефициерите на наследството първо относно заявлението и след това за издаването му.</P></ITEM><ITEM><P>Издаващият орган запазва удостоверението и упражнява контрол върху него. Той го поправя при поискване от дадена страна или служебно в случай на техническа грешка; и го изменя или оттегля, когато се докаже, че удостоверението или някои части от него не отговарят на действителното правно положение.</P></ITEM><ITEM><P>Решенията на издаващия орган по правило могат да се обжалват пред съдебен орган.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В резултат на този режим и на стандартната форма на удостоверението след издаването му в една държава членка то автоматично поражда правни последици в останалите държави членки, т.е. без никакви процедури.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В държавата членка, пред чиито органи се представя, не се извършва контрол по същество на удостоверението. Освен това необходимостта от превод за целите на разпространението му е ограничена, тъй като е ограничен и свободният текст в единния формуляр.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Удостоверението поражда едни и същи правни последици във всички държави членки:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>доказва с оборима презумпция елементите, които се съдържат в него (и които се уреждат от Регламента),</P></ITEM><ITEM><P>защитава трети добросъвестни лица,</P></ITEM><ITEM><P>предоставя права при извършването на вписвания в регистрите.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Поради това няма значение дали документите, използвани в държавата членка, в която се представя завереното копие на удостоверението, имат или нямат същите тези правни последици<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>С други думи, правните последици от удостоверението се определят от европейския законодател, поради което не възниква типичният при разпространението на чуждестранни решения и автентични актове въпрос дали е уместно чуждестранният <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> да се приравни на националния или да се зачете действието, което има в издаващата държава, независимо дали е еквивалентно на действието, което се признава на сходни актове в получаващата държава.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпространение на удостоверението</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Удостоверението не се разпространява в оригинал. За разлика от други удостоверения, създадени за европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Така удостоверението по член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) или удостоверението по член 9 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="143" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2004">ОВ L 143, 2004 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3). Сравнението трябва да се разбира в смисъл, че не засяга идентичността на естеството, целта или правните последици на различните европейски документи, носещи общото наименование <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>удостоверение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></NOTE>, и от националните удостоверения за наследници в някои държави членки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Като германското <HT TYPE="ITALIC">Erbschein</HT>.</P></NOTE>, удостоверението по член 62 от Регламента остава при издаващия орган и под негов контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Вместо него се разпространява копието или заверените копия, издадени на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 70, параграф 1 и съображение 72 от Регламента.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Копието привежда в изпълнение правните последици от удостоверението. Също като удостоверението и то е достатъчно за доказването на елементите, които са посочени в него и се уреждат от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Използването на удостоверението не е задължително<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Съображение 69 от Регламента. Използването на удостоверението не е и преимуществено. Изборът между европейското или националното удостоверение принадлежи само на лицето, което има интерес да го използва.</P></NOTE>. Ако обаче бъде използвано, то <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>следва да притежава доказателствена сила с презумпцията, че посочва точно елементите, които са предвидени в приложимото към наследяването право или в друго право, приложимо към специфични елементи, като материалноправната действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Съображение 71 от Регламента.</P></NOTE>. Държавите членки не могат да изискват да се представят други доказателства, докато презумпцията не бъде оборена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Значението на завереното копие в трансграничното движение изисква съдържанието му да съответства на действителното правно положение. За да се осигури това съответствие:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>на копието е определено ограничено съществуване: неговата валидност (буквално <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>срокът му на действие<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>) е ограничена от закона като правило до шест месеца от датата на издаването му<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 70, параграф 3 от Регламента.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>поправката, изменението или оттеглянето на удостоверението, както и временното спиране на действието му, автоматично се отразява върху копието. Поради това при възникване на някое от тези обстоятелства издаващият орган следва незабавно да уведоми лицата, на които са издадени заверени копия, с цел да се избегне неправомерното им използване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Член 71, параграф 3, член 73, параграф 2 и съображение 72 in fine от Регламента. Други лица обаче не се уведомяват (вж. т. 54 от настоящото заключение).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Регламентът обаче допуска да се удължи срокът на действие (валидността) на дадено копие след изтичането му<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Член 70, параграф 3 от Регламента.</P></NOTE>. За разлика от процедурата по издаване на копието, режимът за удължаването му не е уреден в Регламента.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Момент за преценка на валидността на копието</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе, на третия въпрос на запитващата юрисдикция са дадени различни отговори в практиката на държавите членки и в доктрината. Различни са и становищата на държавите, участващи в това преюдициално производство, и на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Всъщност въпросът, който трябва да се разгледа на първо място, е дали в Регламента може да се намери решение относно избора на релевантния момент за преценката на времевата валидност на копието или, напротив, той не е регулиран на европейско равнище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение има (основателни) доводи в подкрепа на напълно противоположни решения:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>според едното становище мълчанието на Регламента по този въпрос означава, че решението се намира в правото на всяка държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Писмено становище на австрийското правителство, точка 41 и сл., и на унгарското правителство, точка 18. В доктрината, в подкрепа на това становище, вж. наред с други, <HT TYPE="ITALIC">Schmitz</HT>, S.D. Das Europäische Nachlasszeugnis. RNotZ, 2017, p. 269, по-специално p. 286.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>според другото становище отговорът следва да се изведе от самия регламент. Някои съдържащи се в него изрази, както и свързани с целта за улесняване на управлението на наследяването съображения са в подкрепа на тезата, че релевантният момент, в който се установява дали дадено копие е валидно от времева гледна точка, е моментът на представянето му в хода на производството за произнасяне на основано на него решение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Във връзка с вписванията в имотния регистър това тълкуване се подкрепя от <HT TYPE="ITALIC">Schmidt</HT>, J. Artikel 70 EuErbVO — beck-online Grosskommentar, 2020, marg. 17.5; <HT TYPE="ITALIC">Perscha</HT>, A. Art 70 EuErbVO. Beglaubigte Abschriften des Zeugnisses. — In: Deixler-Hübner, A., Schauer, M. (eds.). Kommentar zur EU-Erbrechtsverordnung. Manz’sche Verlags- und Universitätsbuchhandlung, 2020, marg. 19; и в по-общ план, <HT TYPE="ITALIC">Dutta</HT>, A. Artikel 69 EuErbVO — MünchKomm zum BGB, Vol. 11, 2020, marg. 4. В настоящия случай това становище споделят Комисията, испанското и германското правителство (макар и с известни нюанси при последното).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>С нюансите, които ще посоча по-нататък, свързани с множеството цели на Регламента — една от които е улесняване на управлението на наследяването — споделям второто становище.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Считам обаче, че съществуват основания за съмнение, че след като е регулирал подробно режима за издаване на удостоверението, европейският законодател е искал да определи момента за преценка на валидността на копието, изключвайки по този начин националните процесуални разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Въпреки че Регламентът изрично не предлага решение на този въпрос, според мен то може да се идентифицира чрез тълкуването му в съответствие с обичайните тълкувателни критерии (с изключение на езиковия, тъй като, повтарям, в това отношение няма изрична правна норма в Регламента). Несъмнено за правната сигурност е за предпочитане да има еднакъв за целия Съюз<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>С изключение на Ирландия и Дания.</P></NOTE> отговор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Този единен отговор гарантира освен това еднакви правни последици от удостоверението, когато негови копия се представят едновременно за разглеждане в няколко държави членки. Ако в този контекст определянето на момента за преценка на валидността на копието е оставено на всяка една от тези държави членки, копието, представено едновременно пред различни национални юрисдикции, би породило във всяка една от тях различни правни последици поради различната му преценка (вследствие на извършването ѝ в различни моменти)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Писмено становище на Комисията, точка 22, и на германското правителство, точка 28.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Систематично тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Регламентът съдържа изрази, които свързват изискването за спазване на срока на действие на копието с първия момент, в който искането бъде представено от притежателя му пред органа, който следва да се произнесе по искането му. Кой е този момент (моментът на подаване на искането или друг следващ момент) ще зависи от естеството на производството и правните норми, които го уреждат в съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Тази връзка се установява с думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>използва<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>докажат<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> в член 63, параграф 1 и с посочването на лицето, разполагащо с копието и което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>за да може да използва<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> удостоверението след изтичането на срока на действие на копието, трябва да подаде заявление за удължаването му съгласно член 70, параграф 3.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Използваните думи означават действие, което се изчерпва в момента на извършването му: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>използване<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> описва действието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>представяне<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> на копието или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>предаването<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> му на компетентния орган. Лицето, което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>доказва<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> дадено правно положение заявява, че се намира в него точно в този момент. Копието, което е обект на тези действия или ги съпровожда, следва да е валидно към момента на осъществяване на съответното действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Съображение 71 от Регламента предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>[з]ащитата следва да се гарантира, ако се представят все още действителни заверени копия<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. От този израз може да се направи извод, че копие, което е валидно при представянето му, може да породи правни последици дори след изтичането на срока му на действие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Писмено становище на Комисията, точка 25, и на испанското правителство, точка 45.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Вярно е, че цитираното изречение се отнася до много конкретна ситуация, поради което неговият обхват е ограничен<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Като оставим настрана факта, че поради систематичното му място (в съображението) посоченото изречение няма същинска нормативна стойност.</P></NOTE>: касае защитата на третите лица, които извършват плащания или предават имущество (или приемат плащания или имущество от) на лице, което е посочено като упълномощено в копието. Тези лица<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>За разлика от лицата, които са получили заверени копия съгласно член 70, параграф 1.</P></NOTE> не получават никакво уведомление относно спирането на действието на удостоверението, което може да се случи в хода на процедурата за неговата поправка, изменение или оттегляне (член 73, параграф 1, буква а) от Регламента).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>През този период действието на копието може да бъде поставено под въпрос; за третите лица, които посочих, то обаче продължава да е валидно от времева гледна точка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Освен ако при извършването на плащането или на сделката са разбрали по някакъв начин за поставянето под въпрос на удостоверението или незнанието им на този факт се дължи на груба небрежност: вж. член 69, параграфи 3 и 4 in fine.</P></NOTE>, тъй като при представянето му то не е било поставено под въпрос и не е предвидено издаващият удостоверението орган да ги уведомява за промените по такъв документ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Във всички случаи считам, че разпоредбите, които припомних по-горе, са в подкрепа по-скоро на тезата за (имплицитно) еднакво решение, отколкото на множеството национални подходи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Телеологично тълкуване: изключване на пречките, произтичащи от трансграничния характер на наследяването</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Изводът, че първото представяне на копието е релевантният момент за преценка на валидността му съответства на съображения, свързани с целите на режима на тези документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ако (първото) представяне на копието не е ключовият времеви елемент и се налага да бъде подновявано към друг следващ момент, биха възникнали забавяния и допълнителни формалности и усилия както за заинтересованите лица, така и за органите по наследяването<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>В доктрината, наред с други, посочените в бележка под линия 24 от настоящото заключение; също и писменото становище на германското правителство, точки 25, 26 и 29, както и макар и по-накратко становището на Комисията, точка 26.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Посоченото съображение съответства пряко на целите, за които е създадено удостоверението. По-специално целта на въвеждането му е била:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>по ефикасен начин […] да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, и</P></ITEM><ITEM><P>да се създаде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>бързо[…], лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Съображения 7 и 67 от Регламента.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Постигането на тези цели би било застрашено, ако се изисква копието да е валидно не само при представянето му, но и при постановяването на окончателното решение на органа, пред когото е представено. Ако е така, на практика има опасност случаите, при които заинтересованото лице ще трябва да иска удължаване на срока или ново копие от издаващия орган, да са много повече от тези, при които няма да е необходимо да го прави.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>При разглеждането на предимствата и недостатъците следва да се отчете фактът, че издаващият копието орган по принцип<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>След като удостоверението е издадено в една държава членка, за да се ползва в друга държава членка, то поражда предвидените в Регламента правни последици и в първата държава съгласно член 62, параграф 3.</P></NOTE> се намира в друга държава членка, а не в тази, в която то се представя, поради което непрекъснатото подаване на заявления неизбежно ще доведе до забавяния и допълнителни разходи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Както вече отбелязах, Регламентът не урежда процедурата по удължаването на срока на действие. Логично е да се предположи, че доколкото удостоверението не е изменено или оттеглено, ако издаващият орган няма информация, която да сочи друго, удължаването ще бъде автоматично. Въпросът обаче е оставен на преценката на държавите членки при спазване на принципите на равностойност и ефективност.</P></NOTE>. Бързината, леснината и ефективността на системата също биха били засегнати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Освен това, както подчертава германското правителство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Точка 26 от писменото му становище.</P></NOTE>, добавеният срок, който предоставя удължаването или подновяването на завереното копие, може да не е достатъчен, за да се гарантира, че към датата на произнасяне на решението то ще бъде валидно. В тази хипотеза би било необходимо непрекъснато да се подават заявления за удължаване или подновяване според това дали производството е с по-голяма или по-малка продължителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В обобщение считам, че не е в съответствие с Регламента да се налага на заинтересованото лице като общо правило задължението да подаде заявление за удължаване на срока на действие на копието — или за издаване на ново копие — когато представеното е било валидно и действително към процесуалния момент, в който го е представило.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съответствие на удостоверението (или на копията му) с действителното правно положение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Възможно е обаче след момента на първото представяне на копието да възникне съмнение или индиция, че удостоверението може да е било поправено, изменено, оттеглено или действието му да е спряно. В този контекст копието може неочаквано да не съответства точно на самото удостоверение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Намерението за улесняването на управлението на наследяването с трансгранични последици е основната цел на Регламента, но не представлява безусловно изискване. То съществува паралелно със загрижеността за поддържане на идентичността между удостовереното и действителното правно положение. Тази цел от своя страна води до необходимостта да се гарантира съответствието между действителното положение и удостоверението и между удостоверението и неговите копия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В едно състезателно производство увредената от съдържанието на удостоверението страна ще има интерес да обърне внимание върху тези обстоятелства и може евентуално да уведоми сезирания орган за възможните промени в оригиналния документ (удостоверението), настъпили след издаването на представеното копие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Поначало тя следва и да докаже тези промени. В такъв случай тя може да подаде заявление за издаване на копие на удостоверението като лице със <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>законен интерес<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на член 70, параграф 1 от Регламента.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Нищо не пречи в този контекст органът, който трябва да реши спора, да прецени релевантността на твърденията за несъответствие между удостоверението и действителното правно положение или между удостоверението и копието и да изиска <HT TYPE="ITALIC">нов</HT> съответстващ на действителността документ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Положението е различно при производствата, в които няма задължение да се уведомяват за делото другите заинтересовани лица или евентуалните увредени лица, за да се явят пред решаващия орган. Както обясних по-горе, Регламентът предвижда мерки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Точка 41 от настоящото заключение.</P></NOTE>, предоставящи разрешение за тези случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Всъщност издаващият орган трябва да уведоми лицата, на които е издал копието, за всяка промяна, свързана с удостоверението<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Регламентът не ограничава това задължение. Считам, че органът не е освободен от него след изтичането на шестте месеца: не е задължително заявлението за удължаване на срока на действие на копието да се подаде след изтичането му.</P></NOTE>, за да се избегне неправомерното му използване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>След уведомяването им за този факт лицата, на които е издадено валидното копие (т.е. чийто срок все още не е изтекъл), не трябва да чакат шестмесечният срок да изтече, за да подадат заявление за ново копие, защото предходното вече не е валидно.</P></NOTE>. Според мен страна, която не уведоми (органа на получаващата държава, пред когото е представено копието), че то вече не съответства на оригиналното удостоверение, поради това че е било оттеглено, поправено или изменено, би действала неправомерно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Накрая, ако органът, пред когото се представя копието, получи по друг начин сведения, които достатъчно затвърждават съмненията му за статута на оригиналното удостоверение, нищо не пречи да поиска от заинтересованото лице да му представи доказателства в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе, Регламентът дава възможност на лицето, разполагащо с копието, да поиска удължаване на срока му на действие или издаване на ново копие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Макар Регламентът да не урежда този въпрос, изглежда разумно удължаването на срока на действие на копието да се асоциира със случая на неизменение на удостоверението, а искането на ново копие — със случая на изменение. Нищо не пречи да се предпочете вторият вариант дори когато оригиналът не е променен.</P></NOTE> без никакви условия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>За разлика от издаването със срок, по-дълъг от шест месеца, което е възможно, но само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>в изключителни и надлежно обосновани случаи<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> съгласно член 70, параграф 3 от Регламента. Няма указания за случаите, които попадат в изключението. Според мен първоначалното предвиждане, че дадено производство ще продължи повече от шест месеца, не би трябвало да е един от тях, тъй като често средната продължителност на типичните производства в областта на наследяването надвишава шест месеца, особено в някои държави членки.</P></NOTE>. Тази разпоредба се различава от съдържащата се в първоначалното предложение на Комисията, член 43 от което е ограничавал действието на копията до три месеца<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство (COM(2009) 154 окончателен).</P></NOTE>. Не е имало възможност копията да се издават за по-дълъг срок, нито да се удължава валидността на копие, чийто срок на действие е изтекъл. Единствената възможност, която заинтересованото лице е имало, е да поиска ново копие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Предвиденият кратък срок предизвика неодобрението на авторите и практикуващите юристи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Crône</HT>, R. Le certificat successoral européen. — In: Khairallah, G., Revillard, M. Perspectives du droit des successions européennes et internationales, Defrénois, Lextenso éditions, 2010, p. 155, по-специално p. 168. Също и позицията на Conseil des Notariats de l’Union Européenne от <DATE ISO="20091211">11 декември 2009 г.</DATE>, по предложението на Комисията, достъпна на http://www.notaries-of-europe.eu/index.php?pageID= 4976, p. 6. Една от разглежданите възможности се е състояла в създаването на електронни удостоверения за наследство и насърчаването на взаимосвързаността на националните регистри на документите за наследство: когато органите имат пряк достъп до информацията, ограничаването на валидността на копието със срок не би било необходимо. Комисията е подкрепила проучвания в тази връзка, резултатите от които могат да бъдат намерени на европейския портал за електронно правосъдие (https://e-justice.europa.eu/content_general_information-166-es.do?init=true). В момента само някои национални регистри на европейските удостоверения за наследство са взаимосвързани.</P></NOTE>. Член 43 от предложението беше изменен в Европейския парламент, който предложи сегашната редакция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>По-гъвкавият подход, който в крайна сметка е възприет, позволява безконфликтното паралелно съществуване на целите на Регламента:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>от една страна, приема датата на представяне на копието като момент, в който по принцип следва да се прецени валидността му от времева гледна точка,</P></ITEM><?PAGE NO="14"?><ITEM><P>от друга страна, въвежда механизми за потвърждаване на идентичността между удостоверението и копието, в случай че при произнасянето си органът има съмнения за копие, чийто срок междувременно е изтекъл.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Считам, че по този начин целта заинтересованите лица да разполагат с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> и целта компетентните органи да се уверят в точността на информацията, съдържаща се в удостоверението и отразена в копието, съществуват паралелно в хармония.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>По този начин се зачита в по-голяма степен презумпцията, че лицето или лицата, посочени в удостоверението (в случая като наследници), имат правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия, освен заявените в удостоверението, чието заверено копие само предава тази информация на компетентните органи на друга държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на третия въпрос на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) да се отговори по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкува в смисъл, че следва да се признае легитимиращото действие на завереното копие на европейско удостоверение за наследство, което е било валидно при първото му представяне, но валидността му е изтекла преди исканото решение на компетентния орган.</P><P>По изключение, когато е разумно да се предположи, че европейското удостоверение за наследство е било поправено, изменено, оттеглено или действието му е спряно преди решението на този орган, той може да поиска да му бъде представено ново копие или копие с удължен срок на действие<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>