<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-8/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0008</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:221">EU:C:2021:221</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на H. Saugmandsgaard Øe — Дело C-8/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">L.R. (Молба за убежище, отхвърлена от Норвегия)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210318">18 март 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑8/20</HT></P><P>L.R.</P><P>срещу</P><P>Bundesrepublik Deutschland</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht (Административен съд на Шлезвиг-Холщайн, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Политика в областта на убежището</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2013/32/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Молба за международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Член 33, параграф 2, буква г)</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост в случай на окончателно решение, взето по предходна молба</KEYWORD><KEYWORD>Окончателно решение, взето от Норвегия</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, буква р)</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за последваща молба</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 604/2013</KEYWORD><KEYWORD>Член 19, параграф 3</KEYWORD><KEYWORD>Молба за международна закрила, подадена след ефективно извеждане на кандидата в страната му на произход</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване във връзка с молба за международна закрила се отнася до тълкуването на основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, стр. 60</REF.DOC.OJ>). Тази директива е свързана с Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“).</P></NOTE>. Това основание се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>последващите молби<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> е определено в член 2, буква р) от Директива 2013/32. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 33, параграф 2, буква г) от същата директива, разглеждан във връзка с първата разпоредба.</P></NOTE>, когато не са били налични или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на въпроса дали кандидатът отговаря на условията за получаване на такава закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между L. R., ирански гражданин, и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия) относно законосъобразността на решение на Bundesamt für Migration und Flüchtlinge — Außenstelle Boostedt (Федерална служба за миграцията и бежанците, подразделение Бощет, Германия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Службата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), с което молбата за международна закрила на заинтересованото лице е отхвърлена като недопустима. Решението се основава на факта, че няколко години преди това L. R. е подал първоначална молба до Кралство Норвегия, по която е произнесено отрицателно окончателно решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Така както е формулиран, поставеният от запитващата юрисдикция въпрос цели да се получат разяснения относно участието на Кралство Норвегия в общата европейска система за убежище, за да се установи по същество дали отрицателно окончателно решение на тази трета държава относно молба за международна закрила може да се разглежда като все едно взето от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>държава членка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> решение, което да позволи на Службата да обяви за недопустима <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> от същия кандидат по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Преди да мога да отговоря на този въпрос, смятам обаче, че следва да изясня дали в контекста на прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> обстоятелството, че кандидатът се е върнал в държавата си на произход между първоначалната и повторната му молба, само по себе си е пречка последната да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>След като изложа съображенията си, ще предложа на Съда да постанови, че тъй като след разглеждането на първоначалната му молба L. R. е бил изведен от Кралство Норвегия в държавата му на произход, разглежданата по делото в главното производство молба трябва да се третира като нова молба. При условията на евентуалност, в случай че Съдът не възприеме това предложение, ще изложа съображенията, поради които според мен обстоятелството, че решението е взето от друга държава членка или, както в случая, от Кралство Норвегия, не е пречка държавата членка, до която е подадена молба, да я обяви за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Споразумението между Европейския съюз, Република Исландия и Кралство Норвегия</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Споразумението между [Европейския съюз] и Република Исландия и Кралство Норвегия относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна при разглеждането на молба за убежище, подадена в държава членка или в Исландия или Норвегия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="093" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2001">ОВ L 93, 2001 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 108, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Споразумението между Съюза, Република Исландия и Кралство Норвегия<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) е одобрено от името на Европейския съюз с Решение 2001/258/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение на Съвета от <DATE ISO="20010315">15 март 2001 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="093" PAGE.FIRST="38" DATE.PUB="2001">ОВ L 93, 2001 г., стр. 38</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 108).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от посоченото споразумение:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите от Дъблинската конвенция, изброени в част 1 от приложението към настоящото споразумение и решенията на комитета, създаден с член 18 от Дъблинската конвенция, изброени в част 2 на гореупоменатото приложение, се изпълняват от страна на Исландия и Норвегия и намират приложение в техните взаимоотношения и в отношенията им с държавите членки при условията на параграф 4.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При условията на параграф 4 държавите членки прилагат разпоредбите, посочени в параграф 1, по отношение на Исландия и Норвегия.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на параграфи 1 и 2 упоменаването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>държави членки<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> в разпоредбите, които са предмет на приложението, следва да се тълкува като обхващащо и Исландия и Норвегия.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Нито Директива 2011/95<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2011">ОВ L 337, 2011 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, нито Директива 2013/32 са посочени в приложението към това споразумение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 18, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент[…] е длъжна:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, гражданин на трета държава или лице без гражданство, чиято молба е била отхвърлена и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 19, параграф 3 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Задълженията, определени в член 18, параграф 1, букви в) и г) се прекратяват, когато компетентната държава членка, [от която] е поискано да приеме обратно кандидат или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки в изпълнение на решение за връщане или заповед за извеждане, издадено след оттеглянето или отхвърлянето на молбата.</ALINEA><ALINEA>Молба, подадена след ефективно проведено извеждане, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/32</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съображение 13 от Директива 2013/32 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Сближаването на нормите за процедурата за предоставяне и отнемане на международна закрила би следвало да допринесе за ограничаването на вторичното движение на кандидатите за международна закрила между държавите членки в случаите, когато такова движение се дължи на различията в правната рамка при отделните държави членки, и да създаде равностойни условия за прилагането на Директива [2011/95] в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съображение 36 от тази директива гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Когато един кандидат подаде последваща молба, без да представи нови доказателства или нови основания, би било ненужно да се задължават държавите членки да стартират нова процедура по пълно разглеждане на молбата. В такива случаи би следвало държавите членки да бъдат в състояние да отхвърлят молбата като недопустима в съответствие с принципа за [формалната законна сила]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>За целите на настоящата директива:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>р)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> означава молба за международна закрила, подадена след вземането на окончателно решение по предишна молба, като това включва и случаите, когато кандидатът изрично е оттеглил молбата си, и случаите, когато решаващият орган е отхвърлил молбата след нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 33, параграф 2 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Недопустими молби<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="033.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>молбата е последваща молба, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95[…]</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 40 от Директива 2013/32 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="040.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава членка, тази държава членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива [2011/95].</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Когато последващата молба не е разгледана допълнително в съответствие с настоящия член, тя се счита за недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, буква г).</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Когато дадено лице, по отношение на което следва да се приложи решение за прехвърляне по силата на Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>], предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в държавата членка, осъществяваща прехвърлянето, тези сведения или последващи молби се разглеждат от отговорната държава членка, както е определено в посочения регламент, в съответствие с настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 29 от Asylgesetz (Закон за убежището, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>AsylG<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Недопустими молби<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="029.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Молбата за убежище е недопустима, когато:</P></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="029.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>В случай на последваща молба по член 71 или при повторна молба по член 71а не следва да се провежда последваща процедура за предоставяне на убежище. […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 71а от AsylG е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Повторна молба<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="071A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Когато е постановен отказ в рамките на процедурата по предоставяне на убежище в сигурна трета страна (член 26а), за която се прилагат разпоредбите на [Европейския съюз] относно компетентността за провеждане на процедура за предоставяне на убежище или с която Федерална република Германия е сключила международен договор в тази област, но чужденецът подаде молба за убежище (повторна молба) на федералната територия, нова процедура по предоставяне на убежище се провежда единствено ако Федерална република Германия е компетентна за провеждането на процедурата по предоставяне на убежище и са налице предпоставките по член 51, параграфи 1—3 от Verwaltungsverfahrensgesetz (Закон за административното производство); [Службата] следва да извърши съответната проверка за това. […]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно обясненията на запитващата юрисдикция в случай на повторна молба за убежище член 51, параграф 1 от Закона за административното производство изисква да бъде представено убедително изложение на фактите, въз основа на което да могат да бъдат направени вероятностни изводи и да не бъде изначално изключено, а след разглеждане на всяка гледна точка, която може да бъде обоснована, то да може да се използва за получаване на предявеното право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141222">22 декември 2014 г.</DATE> L. R., ирански гражданин, подава молба за международна закрила до Службата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>При разглеждането на молбата се оказва, че преди това L. R. е поискал убежище в Норвегия. Ето защо Федерална република Германия иска от Кралство Норвегия да приеме обратно L. R. в съответствие със задълженията, които произтичат от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и които се прилагат по отношение на тази трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150226">26 февруари 2015 г.</DATE> Кралство Норвегия отказва да уважи искането, с мотива че е отпаднала компетентността му по член 19, параграф 3 от посочения регламент. В отговора си до Службата Кралство Норвегия уточнява, че на <DATE ISO="20081001">1 октомври 2008 г.</DATE> L. R. е подал молба за международна закрила до норвежкия компетентен орган, че на <DATE ISO="20090615">15 юни 2009 г.</DATE> същата е била отхвърлена, а на <DATE ISO="20130619">19 юни 2013 г.</DATE> L. R. е бил предаден на иранските органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В хода на процедурата по разглеждане от Службата L. R. посочва, че е напуснал Иран осемнадесет месеца преди да подаде молбата си в Германия и че е живял в Ирак до три месеца преди да пристигне на германска територия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170313">13 март 2017 г.</DATE> Службата отхвърля молбата за международна закрила на L. R. като недопустима на основание член 29, параграф 1, точка 5 от AsylG. Службата приема, че молбата представлява повторна молба по смисъла на член 71а от AsylG и че не са налице предпоставките по член 51, параграф 1 от Закона за административното производство, които да обосноват провеждането на нова процедура за предоставяне на убежище, тъй като фактите, представени от L. R. в подкрепа на молбата му, не изглеждат достоверни в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>L. R. сезира запитващата юрисдикция с жалба срещу това решение. Главното му искане e да му бъде предоставен статут на бежанец, а при условията на евентуалност — да му бъде предоставена субсидиарна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. относно определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> член 2, буква е) от Директива 2011/95.</P></NOTE>. При условията на евентуалност спрямо предходното той иска да се установи, че е налице случай, към който се прилага забрана за извеждане съгласно германското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че за да може да се произнесе по висящия пред нея спор, ѝ е необходимо да установи дали дадена молба за международна закрила може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на Директива 2013/32, когато процедурата, приключила с постановяване на отказ с окончателно решение по предходна молба на заинтересованото лице, не е била проведена в друга държава — членка на Съюза, а в Норвегия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, тя посочва, че според нея основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква г) от тази директива може да се прилага както когато процедурата е проведена в <HT TYPE="ITALIC">същата</HT> държава членка, така и когато е проведена в <HT TYPE="ITALIC">друга</HT> държава членка. Обстоятелството, че след като по отношение на кандидата е постановено отрицателно окончателно решение по предходна молба в първа държава членка, той отново иска международна закрила в друга държава членка, не е пречка молбата му да бъде обявена за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На второ място, тази юрисдикция приема, че от текста на тази разпоредба във връзка с член 2, букви б), д) и р) от Директива 2013/32 следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> предполага, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>окончателното решение<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, с което се отхвърля предходна молба на същия кандидат, е било взето в <HT TYPE="ITALIC">държава членка</HT>, а не в <HT TYPE="ITALIC">трета държава</HT>. Тя обаче е склонна да приеме, че посочената директива трябва да се тълкува по‑разширително в контекста на асоциирането на Кралство Норвегия към общата европейска система за убежище, установено със Споразумението между Съюза, Република Исландия и Кралство Норвегия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>При тези условия с акт от <DATE ISO="20191230">30 декември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200109">9 януари 2020 г.</DATE>, Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht (Административен съд, Шлезвиг-Холщайн) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и с член 2, буква р) от Директива 2013/32[…] национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура за предоставяне на убежище е приключила с постановяване на отказ и не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят Федерална република Германия и Европейската комисия. На <DATE ISO="20201203">3 декември 2020 г.</DATE> се провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания, в което участват Комисията и германското правителство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Както посочих във въведението на настоящото заключение, според мен специфичното в главното производство е обстоятелството, че вследствие на мерки за извеждане в резултат на проведената по отношение на L. R. първа процедура за предоставяне на убежище той напуска територията на Норвегия и се връща в държавата си на произход, преди да подаде повторна молба за международна закрила в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на германското правителство в отговор на въпрос на Съда по време на съдебното заседание, ефективно проведеното извеждане на L. R. между първоначалната и повторната му молба има важни последици по отношение на тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Ще ги изясня в раздел А от настоящото заключение. Ще посоча, че при действието на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> молбите, подадени от граждани на трети държави като L. R., които, след като са били изведени в държавата им на произход, отново искат международна закрила, според мен не попадат в обхвата на това понятие. Поради това в случай като разглеждания в главното производство молбата на заинтересованото лице не може просто да се обяви за недопустима на основание член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност (раздел Б) ще разгледам основателността на разбирането, от което изхожда запитващата юрисдикция в преюдициалното си запитване, а именно че тази разпоредба допуска молба за международна закрила да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> от държава членка, <HT TYPE="ITALIC">различна</HT> от тази, която е взела предходното отрицателно окончателно решение, когато това е възможно съгласно националното ѝ право. Ще посоча, че основанието за недопустимост, предвидено в тази разпоредба, може да се прилага не само когато последователни молби са подадени до една и съща държава членка, но и в случаите на вторични движения, когато държавата членка, до която кандидатът подава повторна молба, става компетентна държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Ще завърша с няколко бележки относно особеното положение на Кралство Норвегия като трета държава, която не се е присъединила нито към Директива 2013/32, нито към Директива 2011/95, но по отношение на която се прилагат разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> (раздел В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 в случаите, когато кандидатът е изведен в неговата държава на произход, преди отново да поиска международна закрила</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В самото начало ми се струва полезно да уточня, че макар запитващата юрисдикция формално да ограничава въпроса си до тълкуването на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от нея, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпросите си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Santen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑673/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:531">EU:C:2020:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В случая според мен от описаните в акта за преюдициално запитване обстоятелства следва именно че предвид предмета на спора в главното производство, за да бъде полезен отговорът за запитващата юрисдикция, следва да се даде тълкуване и на други разпоредби от правото на Съюза, а именно на разпоредбите от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В това отношение припомням, че както следва от член 3, параграф 1, второ изречение, този регламент се основава на логиката, че само една държава членка е компетентна за граждани на трета държава или лица без гражданство, които подават молби за международна закрила. Съгласно член 18, параграф 1, буква г) от посочения регламент компетентната държава членка е длъжна да приеме обратно кандидата, ако, след отхвърлянето на молбата му, същият подаде молба в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Както следва от точка 21 от настоящото заключение, главното производство се отнася до доста особеното положение, при което такова обратно приемане не е възможно, тъй като държавата, разгледала предходната молба на L. R. (в случая Кралство Норвегия), спира да бъде компетентна. Страните не спорят, че задълженията на последната държава по отношение на L. R. са отпаднали по силата на член 19, параграф 3, първа алинея от същия регламент. Тази разпоредба се отнася до случаи, в които кандидатът е напуснал територията на компетентната държава членка в изпълнение на решение за връщане или мярка за извеждане, издадено след оттеглянето или отхвърлянето на молбата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В този случай обаче член 19, параграф 3, втора алинея от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> предвижда, че молба, подадена от кандидата <HT TYPE="ITALIC">след ефективно проведеното му извеждане</HT>, трябва да се счита за <HT TYPE="ITALIC">нова молба</HT>, която дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Трябва ли от това да се направи заключение, че предвид ефективно проведеното извеждане на L. R. разглежданата в главното производство молба трябва — противно на твърденията на германското правителство в отговор на въпрос на Съда по време на заседанието — да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>нова молба<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, без Федерална република Германия да има възможност да я квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и да я обяви за недопустима на основание член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен, да.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се уточни, че молба, подадена след извеждане на кандидата в страната му на произход, не попада в приложното поле на член 18, параграф 1, буква г) от този регламент или в посочените в него разпоредби, които се отнасят до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>обратното приемане<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> от компетентната държава членка. При това положение според мен следва ясно да се разграничи от правна гледна точка тази молба от подаваните при вторични движения (тоест когато кандидатът се насочва от една държава членка към друга, без да напуска територията на Съюза), които са обхванати от тези разпоредби и които, както ще обясня по-нататък в настоящото заключение, при определени условия могат да бъдат обявени за недопустими като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>последващи молби<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Както ще обясня в следващия раздел от настоящото заключение, според мен възможността държавите членки да квалифицират подадените при вторични движения молби като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>последващи молби<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, има за цел именно да им позволи да избегнат — когато стават компетентни вместо някоя друга държава членка, тъй като са взели решение в този смисъл или тъй като обратното приемане не е възможно — разглеждането на молбата да бъде обвързано с по-благоприятни условия за кандидата, отколкото когато същата държава членка разглежда последователно двете молби. В контекста на молба, подадена след ефективно проведено извеждане на кандидата, този въпрос просто не възниква, тъй като член 19, параграф 3, втора алинея от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> води до това, че такава молба се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>нова молба<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> дори когато е подадена до същата държава членка, която е разгледала предходната молба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според мен целта на този регламент и на Директива 2013/32 не изисква тълкуване на член 33, параграф 2, буква г) от тази директива, различно от това, което предлагам с оглед на член 19, параграф 3, втора алинея от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам, че с приемането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> законодателят е възнамерявал по-специално да ускори обработването на молбите за международна закрила чрез осигуряване на кандидатите разглеждането на молбата по същество от <HT TYPE="ITALIC">една-единствена</HT>, ясно определена държава членка, което би позволило да се предотврати forum shopping<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Изразът <HT TYPE="ITALIC">forum shopping</HT> по същество се отнася до вторичните движения на кандидатите за международна закрила, които се дължат на съществуващите различия между правните системи на държавите членки.</P></NOTE> и претоварването на системата поради задължението на държавите членки да разглеждат множество молби от едно и също лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131210">10 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdullahi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑394/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:813">EU:C:2013:813</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Тези цели по същество следват и от съображение 13 от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В случай като разглеждания в главното производство обаче, както посочих и в точка 41 от настоящото заключение, не става въпрос за вторично движение от една държава членка (или от трета държава, която участва в този регламент) към друга държава, а за гражданин на трета държава, който за втори път напуска страната си на произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Нещо повече, гражданинът се намира в положение, което в действителност не се различава много от положението на кандидат, който е подал първоначална молба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Всъщност съгласно член 19, параграф 3, втора алинея от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> молба, подадена след ефективно проведено извеждане на кандидата, дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.</P></NOTE>. По-конкретно при подаването на повторната молба за международна закрила на L. R. за него повече не е имало компетентна държава членка. Следователно фактът, че Федерална република Германия е задължена да подложи на цялостна проверка повторната молба, изобщо не препятства постигането на целта на посочения регламент за централизиране на молбите, за да се предотврати възможността заинтересованото лице да подаде множество молби в други държави членки, при положение че по отношение на него вече има компетентна държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>От изложеното следва, че член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от нея трябва според мен да се тълкува в смисъл, че молба за международна закрила като подадената от L. R., при обстоятелствата по делото в главното производство, не може да бъде обявена за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>. Това разрешение се налага по силата на член 19, параграф 3, втора алинея от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, от който следва, че молбите, подадени от граждани, по отношение на които вече е била в ход процедура за предоставяне на убежище, след приключването на която е взето отрицателно окончателно решение, и които междувременно са били изведени в държавите им на произход, не може да попадат в обхвата на това понятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>От съображения за изчерпателност ще отбележа, че в член 3, параграф 5 от Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (COM(2016) 270 final) (наричано по-нататък „предложението за реформа на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, достъпно на следния интернет адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/FR/TXT/?uri=COM:2016:0270:FIN), Комисията предлага да бъде заличен изцяло член 19 от регламента и да се включи разпоредба, която да предвижда, че държавата членка, която е разгледала молба за международна закрила като компетентна държава, следва да бъде компетентна за разглеждането на всяка молба на съответния кандидат, включително на всяка последваща молба, <HT TYPE="ITALIC">независимо от това дали той е напуснал или е бил изведен от териториите на държавите членки</HT> (което според мен в случай като разглеждания в главното производство би довело до това, че Кралство Норвегия би било длъжно да приеме обратно L. R.). Тези предложения обаче досега още не са приети от законодателя на Съюза.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В случай че, обратно на това, което предлагам, Съдът приеме, че тази разпоредба не е релевантна за решаването на настоящото дело или че следва да се тълкува в смисъл, че ефективно проведеното извеждане на L. R. преди подаването на молбата му не е от значение за квалифицирането ѝ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, в следващия раздел ще разгледам при условията на евентуалност основателността на разбирането, от което изхожда запитващата юрисдикция в преюдициалното си запитване, а именно че когато това е възможно съгласно националното ѝ<?PAGE NO="10"?> право, дадена държава членка може да се обяви за недопустими като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>последващи молби<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> подадените до нея молби за международна закрила както след като друга държава членка е взела отрицателното окончателно решение по предходна молба от кандидата, така и когато самата първа държава членка е приела такова решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: по приложимостта на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 в случаите, когато кандидатът иска международна закрила в държава членка, различна от тази, която е взела предходното отрицателно окончателно решение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Ще припомня, че съгласно постоянната практика на Съда член 33, параграф 2 от Директива 2013/32 изброява изчерпателно положенията, при които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑564/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:218">EU:C:2020:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Изчерпателният характер на изброяването по тази разпоредба се основава както на текста ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. по-специално думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>единствено<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, която предхожда изброяването на предвидените в тази разпоредба основания за недопустимост.</P></NOTE>, така и на целта ѝ, която, както Съдът вече е констатирал, се състои именно в смекчаване на задължението на компетентната държава членка да разгледа молба за международна закрила, като определи случаите, в които такава молба се счита за недопустима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑564/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:218">EU:C:2020:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че посочената разпоредба прави разграничение между случаите, в които предходна молба за международна закрила е отхвърлена с окончателно решение (член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от нея), и случаите, в които вече е предоставена международна закрила (член 33, параграф 2, буква а) от тази директива).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Последната разпоредба се отнася изрично до случаите, в които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/><HT TYPE="ITALIC">друга</HT> държава членка<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> <HT TYPE="ITALIC">уважава</HT> първоначалната молба на съответното лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Относно тълкуването на член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ibrahim и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това решение се разглежда случай, в който заинтересованите лица напускат държавата си на произход и им е предоставена субсидиарна закрила (съответно в България и в Полша), преди да подадат молби за международна закрила в Германия.</P></NOTE>. За сметка на това нито член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32, нито член 2, буква р) от нея, в които е дадено определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, уточняват дали, ако окончателното решение по предходна молба на съответното лице е <HT TYPE="ITALIC">отрицателно</HT>, то трябва да е било взето без изключение от <HT TYPE="ITALIC">същата</HT> държава членка, до която е отправена последващата молба, или напротив, може да е било взето от <HT TYPE="ITALIC">друга</HT> държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Що се отнася до член 40, параграф 1 от Директива 2013/32, също посочен от страните в настоящото производство, вярно е, че той е по-ясен от член 2, буква р) и от член 33, параграф 2, буква г) от същата директива (тъй като се отнася до случаите, в които последваща молба е подадена или са предоставени нови сведения <HT TYPE="ITALIC">в същата държава членка</HT>, в която преди това гражданинът е поискал да се ползва от международна закрила). Според мен обаче тази разпоредба не изключва възможността държава членка, различна от тази, която е взела предходното отрицателно окончателно решение, да обяви молба на същото заинтересовано лице за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. В това отношение впрочем ще отбележа, че в тази разпоредба не се съдържа никаква препратка към член 33, параграф 2, буква г) от същата директива, докато член 40, параграфи 2—5 препраща изрично към него.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Както посочих в точка 48 от настоящото заключение, запитващата юрисдикция се основава на разбирането, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> може да се отнася както за молба за международна закрила, подадена до държава членка, <HT TYPE="ITALIC">различна</HT> от тази, която е взела предходното отрицателно окончателно решение, така и за молба, подадена до <HT TYPE="ITALIC">същата</HT> държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Федерална република Германия и германското правителство споделят това становище. Комисията, напротив, счита, че основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 може да се приложи само в последната хипотеза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По-нататък ще изложа съображенията в подкрепа на тезата, че след вземането на отрицателно окончателно решение по предходна молба, всяка молба, подадена от същия кандидат в <HT TYPE="ITALIC">която и да е</HT> държава членка, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>По съображения за изчерпателност ще добавя, че предложеното от мен тълкуване подкрепя пояснението на Комисията в предложенията ѝ за реформа на общата европейска система за убежище (вж. в това отношение член 42, параграф 1 от Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (COM(2016) 467 final) (достъпно на следния интернет адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/fr/TXT/?uri=CELEX:52016PC0467).</P></NOTE>. Смятам за полезно да припомня най-напред някои аспекти на механизма за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> по Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, за да изясня контекста, в който държава членка, различна от тази, която е взела предходното отрицателно окончателно решение, може евентуално да се произнесе по допустимостта на такава молба.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Аспекти на механизма за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, които следва да бъдат припомнени</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Както вече посочих в точка 36 от настоящото заключение, в рамките на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> механизмът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> има по-специално за цел да се избегне разглеждането на молба за международна закрила от държава членка, различна от тази, която е взела отрицателното окончателно решение по предходна молба на гражданина<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Обратно, по отношение на молбите, подадени след като друга държава членка е уважила или частично е уважила предходна молба на заинтересованото лице (тоест тези, които попадат в обхвата на член 33, параграф 2, буква a) от Директива 2013/32), законодателят на Съюза приема, че такава молба би трябвало да бъде отхвърлена по-скоро с решение за установяване на недопустимостта, отколкото с решение, с което се прилага основанието за неразглеждане, предвидено в член 18, параграф 1, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Молба за международна закрила в Ирландия)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑616/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1010">EU:C:2020:1010</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>По-конкретно, когато дадено лице попада в обхвата на тази разпоредба, държавата членка, в която е подадена молбата (която за по-голяма яснота ще наричам <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>държавата членка Б<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>), може да отправи до държавата членка, която е взела отрицателното окончателно решение (тоест <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>компетентната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>държавата членка А<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>), искане за обратно приемане на заинтересованото лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В съответствие с член 23 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>След приемането на искането от държавата членка A държавата членка Б уведомява съответното лице за решението за неговото прехвърляне и евентуално за решението да остави без разглеждане молбата му за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. член 26 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>.</P></NOTE>. С други думи, тя приема решение за прехвърляне и оставяне без разглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че в практиката си Съдът прави ясно разграничение между решенията за прехвърляне и оставяне без разглеждане и решенията за недопустимост съгласно Директива 2013/32. По-специално, Съдът посочва, че видно от текста на член 33, параграф 1 от тази директива, и по-специално от употребата на израза „[в] допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, както и с оглед на преследвана с тази разпоредба цел за процесуална икономия следва, че в изброените в член 33, параграф 2 от посочената директива случаи тя позволява на държавите членки да отхвърлят молбата за международна закрила като недопустима, <HT TYPE="ITALIC">без да прилагат приоритетно предвидените в този регламент процедури за поемане на отговорност или за обратно приемане</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ibrahim и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От това следва, че за молба за международна закрила не може <HT TYPE="ITALIC">едновременно</HT> да има решение за прехвърляне и оставяне без разглеждане и тя да бъде обявена за недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Този извод се подкрепя от член 40, параграф 7 от Директива 2013/32, който предвижда, че последващите молби на лице, по отношение на което следва да се приложи решение за прехвърляне, се разглеждат от компетентната държава членка (тоест от държавата членка A), поради което не може друга държава членка (тоест държавата членка Б) да се произнесе по евентуалната им недопустимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Ще добавя, че според мен текстът на тази разпоредба дава основание понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> да се тълкува по начин, съответстващ на разбирането, на което се основава запитващата юрисдикция. Всъщност в разпоредбата е използван изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, с който се обозначават молбите, подадени в държава членка, <HT TYPE="ITALIC">различна</HT> от компетентната държава членка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В това отношение Комисията поддържа, че за всяка молба, подадена до държава членка, <HT TYPE="ITALIC">различна</HT> от тази, която е взела отрицателно окончателно решение по предходна молба на кандидата, приоритетно трябва — в съответствие с член 18, параграф 1), буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> — да се приложи механизмът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. Според нея едва в случай че държавата членка А повече не е компетентна, когато обратното приемане не е възможно съгласно член 19, параграф 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, в контекст, засягащ няколко държави членки, би могло евентуално да се постави въпросът за приложимостта на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 към такава молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>На първо място обаче, както посочих в предходния раздел от настоящото заключение, когато обратното приемане не е възможно съгласно член 19, параграф 3 от този регламент, всяка молба, подадена от кандидата след извеждането му в държавата му на произход, според мен трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>нова молба<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>На второ място, според мен няма съмнение, че въпросът за приложимостта на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 в действителност се вписва в по-широк от посочения от Комисията контекст, тъй като условията за прилагане на механизма за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> са ясно определени от законодателя на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, от израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>може да отправи искане<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, употребен от законодателя в член 23, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, е видно, че процедурата по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, образувана на основание на тази разпоредба, се провежда по преценка на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:538">EU:C:2018:538</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът посочва, че органите на държавата членка, в която е подадена нова молба, имат <HT TYPE="ITALIC">възможност</HT> съгласно член 23, параграф 1 от този регламент да отправят искане за обратно приемане на съответното лице.</P></NOTE>. Затова, вместо да приеме решение за прехвърляне и оставяне без разглеждане, напълно възможно е държавата членка Б да приеме, че тя е държавата членка, компетентна да разгледа молба на гражданин на трета държава, по отношение на когото държавата членка А вече е взела отрицателно окончателно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, който гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство […]. Държавата членка, която е взела решение да разгледа молба за международна закрила съгласно настоящия параграф, става компетентна държава членка и изпълнява задълженията, свързвани с тази компетентност<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>От друга страна, при всички случаи държавата членка трябва да извърши това разглеждане, ако не отправи искане за обратно приемане до държавата членка А до два месеца след получаване на положителен резултат в базата данни Евродак<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Това задължение произтича от член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:538">EU:C:2018:538</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Същото важи и ако прехвърлянето не е извършено в срок от шест месеца, считано от приемането на искането за обратно приемане от държавата членка A<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 29, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>. В случай на лишаване от свобода или укриване на кандидата този срок може да бъде удължен съответно най-много до една година или до осемнадесет месеца.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>От това произтича, че дори когато последваща молба е подадена до държавата членка Б, след като държавата членка А е взела отрицателно окончателно решение по предходна молба на кандидата, механизмът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> представлява способът, на който Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> дава предимство, като не е задължително, нито дори е винаги възможно държавата членка Б да прибегне до него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Според мен германското правителство обобщи много добре един от характерните проблеми на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, заявявайки в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, че на теория наистина съществува задължение за обратно приемане съгласно член 18, параграф 1, буква г) от същия регламент, но на практика прехвърлянето рядко се осъществява. За всеки случай ще уточня, че според това правителство през 2019 г. Федерална република Германия е отправила приблизително <FT TYPE="NUMBER">50000</FT> искания за обратно приемане (сред които 9000, отнасящи се до последващи молби). Само около 17 % от тези искания са довели до прехвърляне на съответното лице. Ще добавя, че в предложението си за реформа на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> (стр. 11) Комисията отбелязва, че през 2014 г. в Съюза само около една четвърт от общия брой на приетите от компетентната държава членка искания за обратно приемане и за поемане на отговорност действително са завършили с прехвърляне (за пълната препратка към документа вж. бележка под линия 12 от настоящото заключение).</P></NOTE>. Тези последици са резултат от направения от законодателя на Съюза избор, доколкото той е предвидил преминаване на компетентност от държавата членка А към държавата членка Б в някои положения, обхванати от член 18, параграф 1, буква г) от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Именно в този контекст, който излиза извън рамките на посочения от Комисията, следва да се отговори на въпроса дали, както предлагат Федерална република Германия и германското правителство, когато след отрицателно окончателно решение на държава членка А кандидатът подаде повторна молба за международна закрила в държава членка Б, последната може да се основе на мотива за недопустимост по член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 и да предвиди в националното си право, че такава молба е недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Поради причините, които ще изложа в следващия подраздел, считам, че доколкото в съответствие с единните критерии, установени в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, държавата членка Б става компетентна вместо държавата членка А (тъй като решава да направи това или защото срокове за отправяне на искането за обратно приемане или прехвърляне не са спазени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точки 64 и 65 от настоящото заключение.</P></NOTE>), на този въпрос следва да се отговори утвърдително.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По възможността държавата членка Б да обяви молбата за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В практиката си Съдът многократно е посочвал, че принципът на взаимно доверие между държавите членки, на който се основава общата европейска система за убежище, има основно значение в правото на Съюза, тъй като позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Молба за международна закрила в Ирландия)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑616/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1010">EU:C:2020:1010</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По-специално Съдът изрично признава, че член 33, параграф 2, буква a) от Директива 2013/32 е израз на този принцип<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ibrahim и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (за повече подробности относно делата, по които е постановено това решение, вж. бележка под линия 17 от настоящото заключение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Според Комисията при липсата на изрично намерение на законодателя само от тази разпоредба не може да се направи извод, че и член 33, параграф 2, буква г) от посочената директива трябва да се прилага в трансграничен контекст в рамките на Съюза. Член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 бил изключение, дължащо се на факта, че понастоящем правото на Съюза не предвижда взаимното признаване между държавите членки на решенията, взети във връзка с убежището.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Това становище на Комисията произтича по-специално от факта, че съображение 36 от Директива 2013/32 обвързва член 33, параграф 2, буква г) от тази директива с принципа на формалната законна сила на административния акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Както следва от точка 12 от настоящото заключение, това съображение гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>[к]огато един кандидат подаде последваща молба, без да представи нови доказателства или нови основания […], [в] такива случаи би следвало държавите членки да бъдат в състояние да отхвърлят молбата като недопустима в съответствие с <HT TYPE="ITALIC">принципа за</HT> [<HT TYPE="ITALIC">формалната законна сила]</HT><QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>. Според нея, след като в държавите членки само националните решения биха могли да влязат във формална законна сила, тази разпоредба може да се отнася само до случаите, когато отрицателното окончателно решение по предходна молба на кандидата е взето от същата държава членка, в която е подадена последващата молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Споделям без затруднения преценката на Комисията, че когато кандидат подава последователни молби в една и съща държава членка, по силата на принципа на формалната законна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>В това отношение ще уточня, че принципът на силата на пресъдено нещо се отнася до съдебните решения, а Съдът пояснява, че в областта на политиката относно убежището правото на Съюза не изисква административният орган да е поначало длъжен да оттегли административен акт, станал окончателен след изтичане на разумни срокове или чрез изчерпване на способите за оспорването му (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200514">14 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:367">EU:C:2020:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0186">186</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> посочената разпоредба позволява да се обяви за недопустима <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, когато не са се налице или не са били представени нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали са изпълнени условията за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Не споделям обаче тезата ѝ, че окончателният характер на отрицателно решение, взето по предходна молба, може да бъде признат само в държавата членка на административния орган, който го е постановил, а не и от други държави членки. Всъщност нито от практиката на Съда, нито от общия разум и целите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> и Директива 2013/32 следва, че това би трябвало да е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В това отношение, най-напред, следва да се отбележи, че в решение Ibrahim<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ibrahim и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът посочва, че член 33, параграф 2), буква a) от тази директива цели да позволи да се отхвърли нова молба като недопустима и в случаите, в които на кандидата е била предоставена само субсидиарна закрила в друга държава членка, а не само когато вече е получил статут на бежанец. Тъй като предоставянето на субсидиарна закрила води непременно до отхвърляне на молбата, доколкото с нея се цели получаване на статут на бежанец, според мен следва да се приеме, подобно на германското правителство, че по същество Съдът вече е разширил приложението на принципа на взаимно доверие спрямо частично отрицателните решения, постановени от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Освен това подчертавам, че в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:434">EU:C:2018:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Bot посочва, че държавите членки вече са съгласни да признават решенията относно убежището, издадени от други държави членки, когато тези решения са отрицателни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>По-нататък, тълкуването на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 в смисъл, че позволява на държавата членка Б, по силата на посочения принцип и при условие че това е предвидено в националното ѝ право, да обяви за недопустима молба за международна закрила като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, когато става компетентна да разгледа тази молба, ми се струва съвместимо с определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> в член 2, буква р) от посочената директива, което е достатъчно широко, за да се приеме това тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>На последно място, това разрешение се вписва в последователното постигане на целите на тази директива и на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P><HT TYPE="ITALIC">77.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На първо място</HT>, то позволява да се отговори на нуждата от ефективно възпиране на вторичните движения между държавите членки, които този регламент и посочената директива целят именно да предотвратят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. точки 43 и 44 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В това отношение припомням, че ако последваща молба не бъде отхвърлена като недопустима на основание член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Тъй като става дума за молба, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95.</P></NOTE>, компетентната държава членка може да реши да я разгледа по ускорена процедура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. член 31, параграф 8, буква е) от Директива 2013/32.</P></NOTE>. В края на процедурата тя може евентуално да приеме, че молбата е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>очевидно неоснователна<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. член 32, параграф 2 от Директива 2013/32.</P></NOTE>. Тя има също така възможността при определени условия да предвижда изключения от правото на кандидата да остане на нейна територия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. член 41, параграф 1 от Директива 2013/32. Ще уточня, че тъй като решенията за извеждане подлежат на взаимно признаване от държавите членки (вж. Директива 2001/40/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010528">28 май 2001 година</DATE> относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2001">ОВ L 149, 2001 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 124), струва ми се, че тази разпоредба може да се прилага не само за положения, които са изцяло вътрешни за всяка държава членка, но и за трансгранични положения в рамките на Съюза. Според мен тази разпоредба подкрепя тезата, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> трябва да се тълкува разширително и не може да се ограничава само до молбите, подадени в същата държава членка, която вече е взела отрицателно окончателно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В такъв случай, когато кандидатът подаде последваща молба, какви са последиците, ако само държавата членка, която е взела предходното отрицателно окончателно решение (държавата членка A), може да прилага горепосочените разпоредби, а всяка друга държава членка бъде задължена да извърши ново, цялостно разглеждане на молбата, без да може да я третира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>? Както посочва германското правителство, резултатът определено би бил, че след като по отношение на тях е взето отрицателно окончателно решение в държавата членка А, това би насърчило гражданите да умножават подобни молби до други държави членки, за да получат ново, цялостно разглеждане на отнасящите се до тях обстоятелства, което би довело до вторични движения, в противоречие с целите, преследвани едновременно с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> и с Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В това отношение уточнявам, че наскоро Съдът се основа на същите тези цели на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> в решение Minister for Justice and Equality (Молба за международна закрила в Ирландия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑616/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1010">EU:C:2020:1010</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Препращам и към заключението ми по това дело (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑616/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:648">EU:C:2020:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което посочвам, че в контекста на приемането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> една от първостепенните и постоянни цели на законодателя е била да се ограничат вторичните движения на гражданите на трети страни.</P></NOTE>, за да позволи на държава членка, по отношение на която се прилага този регламент, но не се прилага Директива 2013/32, да приеме за недопустима молба за международна закрила, когато кандидатът се ползва със статут на субсидиарна закрила, предоставен в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На второ място</HT>, задължението за ново, цялостно разглеждане на последващите молби, подадени до държави членки, различни от тази, която е разгледала предходна молба на кандидата, би засегнало в значителна степен продължителността на процедурите, въпреки че Директива 2013/32 е повлияна от основния принцип, че в интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е молбите за международна закрила да получават <HT TYPE="ITALIC">възможно най-бързо</HT> решение, без да се накърняват <HT TYPE="ITALIC">точността и пълнотата</HT> на разглеждането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. съображение 18 от посочената директива. Ще добавя, че от съображение 25 от посочената директива следва, че всяко търсещо убежище лице трябва да има ефективен достъп до процедурите, трябва да има възможност да сътрудничи и да влиза във връзка по подходящия начин с компетентните органи, за да представи съответните факти по своя случай, и трябва да разполага с достатъчни процесуални гаранции за разглеждане на молбата му на всички етапи на процедурата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Именно във връзка с тези цели, за да се вземе решение относно допустимостта на последващите молби съгласно член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32, тези молби първо са предмет на предварително разглеждане по член 40, параграф 2 от същата директива с цел да се определи дали по тях са налице или са били представени от кандидата нови елементи или факти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам, че обстоятелството, че държавата членка Б, която не е взела отрицателното окончателно решение относно предходна молба на същия кандидат, пристъпва към това предварително разглеждане, само по себе си не създава никаква особена трудност, що се отнася до ефективния достъп на кандидата до подходящо разглеждане на неговото положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Всъщност, както подчертава германското правителство, обменът на информация в рамките на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, и по-специално в рамките на член 34 от този регламент, прави това разглеждане напълно осъществимо от всяка държава членка. Тази разпоредба предвижда възможност да се получат всички данни за разглеждането на молба за международна закрила, които са необходими, уместни и в разумен обем (по-специално дата и място на подаване на предходна молба, на какъв етап се намира производството и съдържание и дата на взетото решение)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>По същите причини считам, че сам по себе си не създава проблеми фактът, че държавата членка Б разполага с възможност, както предвижда член 42, параграф 2, буква б) от Директива 2013/32, да извърши предварителното разглеждане, като го ограничи само до писмените сведения, без да се провежда лично интервю с търсещото убежище лице (тоест без кандидатът да бъде лично изслушан), както би могла да направи това държавата членка А, ако това разглеждане попада в нейната компетентност. В това отношение ще добавя, че независимо дали се извършва от държавата членка А, или от държавата членка Б, във всички случаи предварителното разглеждане трябва да зачита гаранциите, предвидени в член 12, параграф 1 от директивата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения считам, че член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 във връзка с член 2, буква р) от нея допуска национална правна уредба, съгласно която държавата членка Б може да обяви молба за международна закрила за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, когато друга държава членка е взела окончателното отрицателно решение по предходна молба на същия кандидат. Такава правна уредба обаче трябва ясно да показва, че държавата членка Б може да обяви молбата за недопустима само при условие, както посочих в точка 68 от настоящото заключение, че тя е станала компетентна в съответствие с единните критерии, установени в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>За да бъда съвсем ясен, ще подчертая, че както е видно от предходния подраздел от настоящото заключение, член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 отговаря на логика, различна от тази, на която се основава механизмът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>обратно приемане<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, който, обратно, предполага държавата членка А да продължава да е компетентна.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Практическата последица от препоръчвания от мен подход е само да се даде възможност на тази държава членка, когато стане компетентна, да се основе на предходното отрицателно окончателно решение на другата държава членка и да приложи същите правила, които другата държава членка би приложила, ако молбата беше подадена до нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>За всеки случай уточнявам, че държавата членка, разбира се, е свободна, ако желае, да пристъпи към пълно разглеждане на молбата, в случай че националното ѝ право предвижда такава възможност. В това отношение припомням, че от член 5 от Директива 2013/32 следва, че държавите членки разполагат с общо правомощие, за да въведат или да запазят по-благоприятни норми, и че що се отнася до последващите молби, съгласно член 40, параграф 3, второ изречение от посочената директива държавите членки могат да предвидят допълнителни причини за разглеждането им.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>От всичко изложено следва, че при прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> във връзка с Директива 2013/32 съгласно принципа на взаимно доверие държава членка може да приеме в националното си право уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде обявена за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) от тази директива във връзка с член 2, буква р) от нея, когато самата тя не е взела окончателното решение, с което се отхвърля предходна молба на същия кандидат, но е станала компетентна за разглеждането на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Както посочих в предходния раздел от настоящото заключение обаче, посочената държава членка не разполага с тази възможност, когато кандидатът е бил действително изведен между приемането на предходното окончателно решение за отхвърляне на предходната молбата и подаването на новата молба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 в случаите, когато първата процедура за предоставяне на убежище е проведена в Норвегия</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Припомням, че Кралство Норвегия е обвързано от политиката на Европейския съюз в областта на убежището и имиграцията по-специално чрез Шенгенското споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Съгласно член 6, първа алинея от Протокола за включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен с Договора от Амстердам към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, на <DATE ISO="19990518">18 май 1999 г.</DATE> е сключено споразумение от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="1999">ОВ L 176, 1999 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 19, стр. 147). Вж. също Решение 2000/777/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001201">1 декември 2000 година</DATE> за прилагането на достиженията на правото от Шенген в Дания, Финландия и Швеция, и в Исландия и Норвегия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2000">ОВ L 309, 2000 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 58).</P></NOTE>. Тази държава също е обвързана със системата от Дъблин и с Евродак<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Що се отнася до присъединяването на Кралство Норвегия към Евродак, препращам към член 1, параграф 5 от Споразумението между Европейския съюз, Република Исландия и Кралство Норвегия, чиито релевантни разпоредби цитирам в раздел I.A от настоящото заключение.</P></NOTE>, тъй като Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> е част от норвежкото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Lov av 17. desember 2013 nr. 132. om endringer i utlendingsloven (gjennomføring av Dublin III-forordningen) (Закон от <DATE ISO="20131217">17 декември 2013 г.</DATE> за изменение на Закона за имиграцията (прилагане на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>), влязъл в сила на <DATE ISO="20140101">1 януари 2014 г.</DATE>).</P></NOTE> в съответствие със Споразумението между Съюза, Република Исландия и Кралство Норвегия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Присъединяването на Кралство Норвегия към този регламент е пълно, без специални режими или изключения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че посоченият регламент е бил създаден в контекст, в който е можело да се допусне, че всички участващи в него държави, <HT TYPE="ITALIC">било то държави членки или трети държави</HT>, спазват основните права, включително правата по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Конвенция за статута на бежанците, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE> (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.), в сила от <DATE ISO="19540422">22 април 1954 г.</DATE>). Тя е допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на <DATE ISO="19670131">31 януари 1967 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>Протоколът от 1967 г.<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>), влязъл в сила на <DATE ISO="19671004">4 октомври 1967 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>Женевската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>).</P></NOTE>, тоест принципа за забрана за връщане, както и по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>).</P></NOTE>, и че следователно тези държави могат да имат взаимно доверие, що се отнася до спазването на тези основни права, тъй като освен това всички тези държави са страни както по Женевската конвенция и този протокол, така и по ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190123">23 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.A. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑661/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:53">EU:C:2019:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също съображения 32 и 39 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>От това следва, че участието на Кралство Норвегия в системата от Дъблин се основава, както подчертава германското правителство, на презумпцията, че отношението към кандидатите за международна закрила от страна на тази трета държава е в съответствие с всички изисквания, които държавите членки трябва да спазват по силата на тези актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи също, че Кралство Норвегия не се е присъединило нито към Директива 2013/32, нито към Директива 2011/95, която в рамките на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> предвижда два отделни режима на закрила, а именно, от една страна, статута на бежанец, и от друга страна, статута на субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че както следва от съображения 6 и 33 от Директива 2011/95, субсидиарната закрила има за цел да допълни закрилата на бежанците, закрепена в Женевската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180913">13 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ahmed</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑369/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:713">EU:C:2018:713</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, чиято обща европейска система за убежище впрочем има за цел цялостното ѝ и пълно прилагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>В съответствие с член 78, параграф 1 ДФЕС и с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Ще добавя, че член 10, параграф 2 от Директива 2013/32 предвижда, че при разглеждането на молбите за международна закрила решаващият орган определя <HT TYPE="ITALIC">първо</HT> дали кандидатите отговарят на условията за предоставяне на <HT TYPE="ITALIC">статут на бежанец</HT> и <HT TYPE="ITALIC">ако те не отговарят на тези условия</HT>, дали отговарят на условията за <HT TYPE="ITALIC">субсидиарна закрила</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Ето защо, когато държава членка отхвърли молба за международна закрила, това предполага да е проверила не само дали има основание да се предостави статут на бежанец на заинтересованото лице, но и дали то може да се ползва от статута на субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Наистина подобна констатация не се налага спрямо компетентните органи на Кралство Норвегия съгласно посочената директива. Норвежкото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. по-специално член 28, параграф 1, букви a) и b) от Lov av 15. Mai 2008 nr. 35 om utlendingers adgang til riket og deres opphold her (Закон от <DATE ISO="20080515">15 май 2008 г.</DATE> за влизането и пребиваването на чужденци в Кралство Норвегия).</P></NOTE> предвижда обаче предоставянето на статут на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>бежанец<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> не само на лицата, посочени в Женевската конвенция, а и на тези, за които има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>реална опасност да бъдат осъдени на смърт, да бъдат подложени на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание, когато се върнат в държавата си на произход<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, тоест на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила в рамките на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Освен това, преди да отхвърли окончателно молба за международна закрила, компетентният норвежки орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Компетентният орган е Utlendingsdirektoratet (Дирекция за чужденците) на Кралство Норвегия.</P></NOTE> преценява — така както аз разбирам процедурата, предвидена от Кралство Норвегия — не само дали съответното лице попада в обхвата на Женевската конвенция, но и дали то се намира в някое от положенията, във връзка с които съществува реална опасност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Както следва от точка 97 от настоящото заключение, норвежкото право предвижда, че статутът на бежанец се предоставя както на посочените в Женевската конвенция лица, така и на лицата, за които има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>реална опасност да бъдат осъдени на смърт, да бъдат подложени на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание, когато се върнат в държавата си на произход<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>. Според мен това предполага, че за всяка молба за международна закрила, подадена в Норвегия, компетентният орган преценява дали съответното лице попада в едната или другата от тези категории (вж. също в това отношение т. 3.2 и 3.3 от практическото ръководство на Дирекцията за чужденците, достъпно на следния адрес: https://www.udiregelverk.no/en/documents/udi-guidelines/udi-2010-071/udi-2010-071v1/). Ще добавя, че в Prop 90 L <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>Endringer i utlendingsloven mv. (innstramninger II)<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> (проектозакона, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>Изменения на Закона за чужденците (ограничения II)<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> (2015—2016), член 6.1), с цел да се приведе норвежкото право в съответствие с правото на Съюза, се предлага да се добави нова разпоредба, с която на лицата, за които съществува <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>реална опасност<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>, се предоставя по-скоро право на субсидиарна закрила, отколкото статут на бежанец. Видно от това предложение, което не е прието от норвежкия законодател, понастоящем предоставяното от Норвегия равнище на закрила е по-високо от равнището, предоставяно по силата на двойния режим по Директива 2011/95.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>В този контекст и ако се приеме, че разглеждането на молба за международна закрила в тази трета държава гарантира на съответното лице поне толкова високо равнище на закрила, колкото изискваното от държавите членки съгласно двойния режим по Директива 2011/95 — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери — според мен фактът, че отрицателното окончателно решение по предходна молба на кандидата е взето от посочената трета държава, сам по себе си не пречи държава членка като Федерална република Германия да обяви за недопустима <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> на същия кандидат съгласно член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Този извод не може да бъде поставен под съмнение от довода на Комисията, че тълкуване на член 33, параграф 2, буква г) от тази директива в този смисъл било невъзможно, като се има предвид, че текстът на тази разпоредба препраща изрично към Директива 2011/95, от което следвало, че само окончателните решения, взети въз основа на тази директива, тоест тези, взети от държавите членки, са релевантни за целите на прилагането на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Всъщност в член 2, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>, в който се съдържа определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>разглеждане на молба за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>, също се посочва Директива 2011/95, като това изобщо не пречи Кралство Норвегия да бъде приравнено на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>държава членка<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> за целите на прилагането на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Накрая ще подчертая, че въпросът, който запитващата юрисдикция поставя на Съда, има за цел единствено да изясни дали по силата на член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 държава членка може да обяви молба за недопустима при такива обстоятелства, без да се разглежда въпросът дали в обратния случай последващите молби, подадени в Норвегия, след като държава членка е взела отрицателно окончателно решение, се третират по същия начин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Schleswig-Holsteinisches Verwaltungsgericht (Административен съд, Шлезвиг-Холщайн, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>Член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, разглеждан във връзка с член 2, буква р) от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че молба за международна закрила не може да бъде обявена за недопустима като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>последваща молба<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, след като кандидатът е бил изведен в държавата си на произход, преди да подаде тази молба<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>