<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑542/13</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CC0542</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2113">EU:C:2014:2113</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Y. BOT — ДЕЛO C‑542/13</P><P>M’BODJ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20140717">17 юли 2014 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑542/13</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Mohamed M’Bodj</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">État belge</HT></P><P>(Преюдициално запитване,</P><P><HT TYPE="NORMAL">отправено от Cour constitutionnelle (Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обща европейска система за убежище</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/83/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Минимални стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като ползващи се от субсидиарна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Гражданин на трета страна, който страда от увреждане и е получил разрешение от държава членка да пребивава на територията ѝ по медицински причини</KEYWORD><KEYWORD>Включване в приложното поле на Директива 2004/83</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, буква д)</KEYWORD><KEYWORD>Определение за лице, което може да търси международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Член 15, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>тежко посегателство<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне при завръщане в страната на произход</KEYWORD><KEYWORD>Съдържание на международната закрила</KEYWORD><KEYWORD>Членове 28 и 29</KEYWORD><KEYWORD>Социални и медицински услуги</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Може ли гражданинът на трета страна, който страда от тежко заболяване и който, ако бъде върнат в страната си на произход, би бил изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне поради липсата на подходящо медицинско лечение в тази страна, да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>лице, което може да [получи] субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2004">ОВ L 304, стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).</P></NOTE>? При утвърдителен отговор, задължени ли са държавите членки да предоставят на заинтересуваното лице същите социални и медицински услуги като предвидените в полза на своите граждани и на бежанците?</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Това са по същество въпросите, поставени от белгийския Cour constitutionnelle [Конституционен съд].</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Тези въпроси са повдигнати в рамките на спор относно изплащането от État belge [белгийската държава] на помощ за лица с увреждания на г‑н M’Bodj, гражданин на Мавритания. След като издава на заинтересуваното лице разрешение за пребиваване на територията на страната по медицински причини, посочената държава отказва да му изплаща тази помощ, поради това че в съответствие с приложимото национално законодателство тя се отпуска само на белгийски граждани, граждани на Европейския съюз, на алжирски, марокански и тунизийски граждани, както и на лица без гражданство и бежанци.</TXT></NP><?PAGE NO="2"?><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Поради това по настоящото дело въпросите на запитващата юрисдикция са относно различното третиране съгласно националното законодателство на граждани на трети страни, които страдат от тежко заболяване, в зависимост от това дали имат статут на бежанци по Директива 2004/83 или издадено от посочената държава разрешение за пребиваване по медицински причини.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Тя по-конкретно иска да установи дали с оглед на уредбата, съдържаща се в Директивата, и на практиката на Европейския съд по правата на човека<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE> относно извеждането от територията на тежко болни лица издаването на такова разрешение за пребиваване всъщност не представлява субсидиарна форма на международна закрила, която да дава право да се получат предвидените в Директивата икономически и социални предимства.</TXT></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Настоящото дело ще даде възможност да Съда да уточни приложното поле на Директива 2004/83 във връзка с лице, което страда от тежко заболяване, и по-специално какви са установените от законодателя на Съюза условия за предоставянето на статут на субсидиарна закрила.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Във връзка с това в настоящото заключение ще поддържам, че не може да попадне в приложното поле на член 2, буква д) от тази директива гражданин на трета страна, който, след като бъде върнат в страната си на произход, би бил изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне заради здравословното си състояние и липсата на подходящо медицинско лечение в тази страна.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Ще подчертая, че в подобна хипотеза отсъства необходимост от международна закрила, на каквато се основава общата европейска система за убежище, тъй като нечовешкото отнасяне, дължащо се на здравословното състояние на лицето и на липсата на достатъчни медицински ресурси в страната на произход, не е резултат от умишлени действия или бездействия на органите на тази страна или на независими органи. Все пак ще уточня, че при това положение държавата членка може да бъде задължена да предостави национална закрила, продиктувана от императивни хуманни съображения, черпеща основание от член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></NOTE>, както и от член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE> г.</TXT></NP><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Директива 2004/83</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Целта на Директива 2004/83 е да се определят критерии, общи за всички държави членки, що се отнася до материалноправните условия, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни, за да могат да се ползват от международна закрила<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. член 1 от тази директива.</P></NOTE>, както и материалноправното съдържание на тази закрила<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. заключението ми по дело M. (C‑277/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:253">EU:C:2012:253</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 19), по което е постановено решението M. (C‑277/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:744">EU:C:2012:744</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 72).</P></NOTE>. Във връзка с това в член 2, букви в) и д) Директива 2004/83 определя лицата, които могат да получат статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила, в глави II, III и V установява материалноправните условия за получаването на такъв статут и в глава VII закрепва правата, свързани с него.</TXT></NP><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>В рамките на общия европейски режим на убежище субсидиарната закрила допълва правилата относно статута на бежанец, установени в Конвенцията за статута на бежанците<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Тази конвенция, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE> (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), влиза в сила на <DATE ISO="19540422">22 април 1954 г.</DATE> Допълнена е с Протокола за статута на бежанците от <DATE ISO="19670131">31 януари 1967 г.</DATE>, влязъл в сила на <DATE ISO="19671004">4 октомври 1967 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Тя е вид международна закрила, която в съответствие с член 2, буква д) от Директива 2004/83 се предоставя на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, […] би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15 […], или [това лице не може или] като се взема под внимание опасността, […] не желае да получи закрилата на тази страна<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 18 от посочената директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Държавите членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна […], ко[й]то отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила съгласно глави II и V<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Глава II от Директивата е посветена на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[о]ценяване на молбите за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>. Член 6 от нея, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Субекти на преследванията или на тежките посегателства<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Субектите на преследванията или на тежките посегателства могат да бъдат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>държавата;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в букви а) и б), включително и международните организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследванията или тежките посегателства по смисъла на член 7<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="4"?><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Глава V от Директива 2004/83 урежда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>[у]словията за предоставяне на субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Член 15 от нея определя по следния начин понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>тежки посегателства<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Тежките посегателства са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>смъртното наказание или екзекуцията, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Освен това в глава VII от Директивата, отнасяща се до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>[с]ъдържание[то] на международната закрила<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, в членове 28 и 29 законодателят на Съюза уточнява, че предоставянето на международна закрила, независимо дали става дума за статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, изисква държавите членки да предоставят на заинтересуваното лице равностойно социално подпомагане и същите условия за достъп до медицински грижи, каквито са предвидени за техните граждани. Държавите членки обаче могат да проведат разграничение между посочените два статута, тъй като тези разпоредби им разрешават да ограничат социалното подпомагане, предоставено на получилите субсидиарна закрила, до основните услуги<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В решение M. (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:744">EU:C:2012:744</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът отбелязва, че естеството на правата, присъщи на статута на бежанец, и естеството на правата, присъщи на статута на субсидиарна закрила, всъщност се различават (точка 92). Следва все пак да се отбележи, че Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2011">ОВ L 337, стр. 9</REF.DOC.OJ>), с която Директива 2004/83 е преработена, премахва съществуващите различия относно равнището на правата, предоставени на бежанците и получателите на субсидиарна закрила, що се отнася до достъпа до медицински грижи (член 30). Във връзка със социалните грижи обаче не е премахнато наличието на подобна разлика (член 29).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Накрая, следва да се отбележи, че директивата има за цел да установи минимални стандарти. Съгласно съображение 8 и член 3, държавите членки следователно остават свободни да приемат или запазят по-благоприятни стандарти за определяне на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец, или на лице, което може да получи субсидиарна закрила, доколкото тези стандарти са съвместими със същата директива.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Поради това в съображение 9 от Директива 2004/83 законодателят на Съюза уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>[г]ражданите на трети страни или лицата без гражданство, на които е разрешено да пребивават на територията на държавите членки на основания, различни от необходимостта от международна закрила, а по собствена преценка [на държавите] от съчувствие или по хуманитарни съображения, не попадат в приложното поле на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Хартата</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 4 от Хартата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[н]икой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Освен това в съответствие с член 19, параграф 2 от Хартата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>[н]икой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Белгийското законодателство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Закон за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Законът за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Изменен със Закона от <DATE ISO="20060915">15 септември 2006 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Закон от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</P></NOTE> има за задача да транспонира Директива 2004/83 в белгийската правна система.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 9ter от посочения закон уточнява условията за предоставяне на разрешение за пребиваване по медицински причини. Текстът на параграф 1 от него е следният:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Чужденец, който пребивава в Белгия и докаже своята самоличност в съответствие с § 2, който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение, може да поиска от министъра или от упълномощено от него лице разрешение да пребивава в Кралството.</ALINEA><ALINEA>Молбата се изпраща с препоръчано писмо до министъра или упълномощено от него лице и посочва действителния адрес, на който чужденецът живее в Белгия.</ALINEA><ALINEA>Заедно с молбата чужденецът представя всички скорошни полезни сведения във връзка със заболяването си и относно възможностите и достъпа до подходящо лечение в страната си на произход или пребиваване.</ALINEA><ALINEA>Той представя медицинско удостоверение по образец, установен от Краля с декрет, одобрен от Министерски съвет. Медицинското удостоверение, изготвено преди не повече от 3 месеца преди подаване на молбата, посочва заболяването, степента му на тежест и считаното за необходимо лечение.</ALINEA><ALINEA>Оценката на посочената в [първа алинея] опасност, на възможностите за лечение, тяхната достъпност в страната на произход или в страната, където пребивава, както и на заболяването, неговата степен на тежест и необходимото лечение съгласно медицинското удостоверение, се извършва от лекар на държавна служба или от лекар, посочен от министъра или от упълномощено от него лице, който дава становище по тези въпроси. Ако счита за необходимо, този лекар може да прегледа чужденеца и да поиска допълнително становище от специалисти.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>От своя страна член 48/4 от същия закон уточнява условията за получаване на статут на субсидиарна закрила<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Статутът на субсидиарна закрила дава възможност на ползващото се от него лице да получи разрешение за пребиваване за срок от една година с възможност за подновяване в продължение на пет години. След този период от пет години заинтересуваното лице получава право да пребивава неограничено време на основание член 49/2, параграфи 2 и 3 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE></P></NOTE>. Той транспонира член 2, буква д) и членове 15 и 17 от Директива 2004/83 и уточнява следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="048D.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Статутът на субсидиарна закрила се предоставя на чужденец, който не може да бъде считан за бежанец и не може да се ползва от член 9 ter, и по отношение на когото има сериозни основания да се смята, че ако бъде върнат в страната си на произход или, ако е лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би бил изложен на реална опасност от посочените в параграф 2 тежки посегателства и който не може или предвид тази опасност не желае да получи закрилата на тази страна, и то при условие че спрямо него не се прилагат изключенията по член 55/4.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="048D.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA><P>За тежки посегателства се считат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>смъртното наказание или екзекуцията; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Законът от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE> за помощите за лица с увреждания</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>В съответствие с членове 1 и 2 от Закона от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE> за помощите за лица с увреждания (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Закон от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) лицата с увреждания могат да получават помощ за заместване на доходите, помощ за интеграция или добавка за чужда помощ за възрастни хора.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от посочения закон предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Помощи по член 1 може да получава само действително пребиваващо в Белгия лице, което е:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>белгийски гражданин;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>гражданин на друга държава — членка на Европейския съюз;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>мароканец, алжирец или тунизиец и отговаря на условията по Регламент (ЕИО) № 1408/71[<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и допълнен с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 28, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35).</P></NOTE>];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4°</NO.P><TXT>апатрид, по отношение на който се прилага Конвенцията за статута на апатридите, подписана в Ню Йорк на <DATE ISO="19540928">28 септември 1954 г.</DATE> и одобрена със закон от 12 май 1960 г;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>бежанец по член 49 от [Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="7"?><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>С Кралски декрет от <DATE ISO="20090209">9 февруари 2009 г.</DATE> кралят, считано от <DATE ISO="20071212">12 декември 2007 г.</DATE>, разширява приложното поле на тази разпоредба, така че да обхване чужденците, които са вписани в регистъра на населението.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по делото, предмет на главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Производството за издаване на разрешение за пребиваване по медицински причини на основание член 9 ter от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20060104">4 януари 2006 г.</DATE> г‑н M’Bodj подава молба за убежище в Office des étrangers [Служба за чужденците], която я отхвърля като недопустима, тъй като е явно неоснователна.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070824">24 август 2007 г.</DATE> г‑н M’Bodj подава молба за разрешение за пребиваване по медицински причини на основание член 9ter от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> Той сочи наличието на значително увреждане на око поради нападение, от което е пострадал в центъра на Червения кръст за търсещи убежище, където е бил настанен. Най-напред Office des étrangers обявява молбата за недопустима, но на <DATE ISO="20080919">19 септември 2008 г.</DATE> след обжалване я уважава В резултат от това г‑н M’Bodj е вписан в регистъра на чужденците.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100517">17 май 2010 г.</DATE> той получава разрешение да остане на територията на страната за неограничен срок съгласно членове 9 и 13 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE></TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Производството за отпускане на помощ на лица с увреждания на основание член 4 от Закона от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090219">19 февруари 2009 г.</DATE> компетентните органи уважават молбата на г‑н M’Bodj за признаване на увреждане с медицинска експертиза, което му позволява да се ползва от социални и финансови предимства.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090421">21 април 2009 г.</DATE>, докато производството, образувано по жалба на г‑н M’Bodj за получаване на разрешение за пребиваване на основание член 9ter от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, е все още висящо, той подава молба за заместващи дохода помощи и за помощи за интеграция. Тази молба е отхвърлена на <DATE ISO="20091005">5 октомври 2009 г.</DATE>, поради това че заинтересуваното лице не отговаря на условията по член 4, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE>, който предвижда, че тези помощи се ползват единствено от белгийски граждани, от граждани на Съюза, от алжирски, марокански и тунизийски граждани, както и от лица без гражданство и бежанци.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Впоследствие, на <DATE ISO="20091231">31 декември 2009 г.</DATE>, г‑н M’Bodj обжалва това решение пред Tribunal du travail de Liège [Съд по трудови спорове, Лиеж]. В производството по жалбата тази юрисдикция най-напред приема, че гражданите на трети страни, които страдат от увреждане, независимо дали са бежанци или са получили разрешение за пребиваване по медицински причини, се ползват от предвидения в Директива 2004/83 статут на международна закрила, като съгласно Директивата държавите членки имали задължение да предоставят на тези лица социално подпомагане, равностойно на предвиденото за техните граждани.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>За Tribunal du travail de Liège възниква въпрос във връзка със съответствието на член 4 от Закона от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE> по-специално с принципите на равенство и недопускане на дискриминация, гарантирани от белгийската конституция, поради което той отправя преюдициален въпрос до Cour constitutionnelle.</TXT></NP><?PAGE NO="8"?><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>В производството във връзка с преюдициалния въпрос Cour constitutionnelle на свой ред иска да установи дали следва да се осигури равно третиране на гражданите на трети страни, страдащи от увреждане, независимо дали са получили статут на бежанец, или имат разрешение за пребиваване, издадено по медицински причини. Поради това за посочения съд възниква въпросът дали във връзка с подобно разрешение за пребиваване, основаващо се на опасността от нечовешко или унизително отнасяне поради здравословното състояние на жалбоподателя и липсата на подходящо лечение в страната му на произход, се прилага гарантираната от Директива 2004/83 субсидиарна закрила.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>От материалите по делото и устните състезания по време на заседанието личи, че по този въпрос националните органи не са на едно и също мнение.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Що се отнася до съдебните органи, от формулировката на преюдициалния въпрос, отправен от Tribunal du travail de Liège, е видно, че гражданин на трета страна, който пребивава законно в Белгия на основание разрешение за пребиваване по член 9 ter от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, се ползва от статута на субсидиарна закрила. Този съд се позовава на решение на Cour constitutionnelle, в което последният потвърждава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>член 9 ter и член 48/4 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> заедно транспонират в белгийското право член 15 от [посочената директива]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение № 193/2009 от <DATE ISO="20091126">26 ноември 2009 г.</DATE>, B.3.1. Вж. също решение № 43/2013 от <DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, B.4.1.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Що се отнася до националния законодател, от акта за запитване е видно, че в подготвителните работи по този закон във връзка с транспонирането в белгийското право на Директива 2004/83<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Парламентарен документ, Камара, 2005—2006 г., DOC 51‑2478/001, стр. 9.</P></NOTE>, той е посочил следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Чужденците, които страдат от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото им здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната им на произход или в страната, където те могат да пребивават, няма подходящо лечение, попадат под действието на член 15, б) от Директива [2004/83] вследствие на практиката на [ЕСПЧ] (нечовешко или унизително отнасяне)<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>В производството пред Cour constitutionnelle, Conseil des ministres [Министерски съвет] от своя страна поддържа, че узаконяването на пребиваването по медицински причини <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>се изключва от субсидиарната закрила<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, която е уредена в специалната разпоредба на член 9 ter от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> Той счита, че посоченото разрешение за пребиваване се основава на член 3 ЕКПЧ. Освен това отбелязва, че производството се различава от това пред Commissariat général aux réfugiés et aux apatrides [Генерален комисариат за бежанците и лицата без гражданство], тъй като остава в компетентността на Ministre de l’Intérieur [министъра на вътрешните работи] и на Office des étrangers.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>В резултат на това Cour constitutionnelle решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 2, [букви] д) и е) и членове 15, 18, 28 и 29 от Директива 2004/83 […] да се тълкуват в смисъл, че социално подпомагане и медицински грижи по членове 28 и 29 от Директивата трябва да може да получава не само лицето, което по своя молба е получило от независим орган на държавата членка субсидиарна закрила, но и чужденецът, който е получил разрешение от административен орган на държава членка да пребивава на територията на тази държава членка и който страда от заболяване, създаващо реална<?PAGE NO="9"?> опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако в отговор на първия преюдициален въпрос се приеме, че двете описани в него категории лица трябва да могат да получат посочените в него социално подпомагане и медицински грижи, трябва ли член 20, параграф 3, член 28, параграф 2 и член 29, параграф 2 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че задължението на държавите членки да вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лицата с увреждания, предполага на тези лица да бъдат предоставени помощите, предвидени в Закона от <DATE ISO="19870227">27 февруари 1987 г.</DATE> […], като се има предвид, че социална помощ при увреждане може да бъде отпусната на основание на Устройствения закон от <DATE ISO="19760708">8 юли 1976 г.</DATE> за обществените центрове за социални грижи?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Страните по главното производство, белгийското, германското, гръцкото и френското правителство, както и Европейската комисия са представили становища.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>С първия си въпрос до Съда запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали гражданин на трета страна, който страда от тежко заболяване и който, ако бъде върнат в страната си на произход, е изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне поради липсата на подходящо медицинско лечение в своята страна, трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>лице, което може да [получи] субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Напомням, че съгласно посочената разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>лице, което може да [получи] субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, е лице, за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15 от тази директива, тъй като предвид опасността, това лице не може или не желае да получи закрилата на тази страна.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Член 15 от Директива 2004/83 дефинира три вида тежки посегателства, сред които в точка б) е посочено нечовешкото или унизително отнасяне на молителя в страната на произход.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Отправеният от запитващата юрисдикция въпрос се поставя във връзка с това, както отбелязва Съдът в решение Elgafaji<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>C‑465/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:94">EU:C:2009:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 28.</P></NOTE> и както се вижда от подготвителните работи по Директива 2004/83<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. бележката на председателството на Съвета на Европейския съюз до Стратегическия комитет за имиграция, граници и убежище от <DATE ISO="20020925">25 септември 2002 г.</DATE>, 12148/02, стр. 5.</P></NOTE>, че тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>по същество съответства [на] член 3 от ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="10"?><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>От практиката на ЕСПЧ е видно, че страданията поради настъпило по естествен път физическо или психическо заболяване могат да представляват нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на член 3 от ЕКПЧ, ако се окаже, че се изострят или има опасност от изострянето им поради действие или отнасяне, произтичащо по-специално от условията на задържане, от експулсиране или от други мерки, за които органите могат да бъдат държани отговорни<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>ЕСПЧ, Josef с/у Белгия, № 70055/10, § 118, <DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE> ЕСПЧ все пак напомня, че съгласно практиката му гражданите на трети страни, на които е наложена мярка за извеждане от територията, по принцип не могат да претендират, че имат право да останат на територията на договаряща държава, за да продължат да се ползват от подпомагане и медицински, социални или други предоставяни от експулсиращата държава услуги. Обстоятелството, че в случай на експулсиране от договарящата държава положението на жалбоподателя може да се влоши съществено, и по-специално очакваната продължителност на живота му да намалее значително, само по себе си не е достатъчно, за да доведе до нарушение на член 3 от ЕКПЧ.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Така при някои съвсем изключителни обстоятелства, като тези в решение D. с/у Обединено кралство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>ЕСПЧ, D. с/у Обединено кралство, № 30240/96, CEDH 1997-III.</P></NOTE>, ЕСПЧ постановява, че изпълнението на решението за експулсиране на лице, болно от СПИН, би съставлявало в случай на връщане в страната му на произход нарушение на член 3 от ЕКПЧ, доколкото е имало реална опасност то да почине при особено болезнени обстоятелства. В решението си ЕСПЧ отчита факта, че заинтересуваното лице е било в напреднал стадий на заболяването и рязкото преустановяване на предоставяните в приемащата държава медицински грижи в съчетание с липсата на подходящо лечение в страната на произход, както и отсъствието на всякаква морална подкрепа и социално подпомагане, биха ускорили смъртта на заинтересуваното лице и биха го подложили на тежки физически и психически страдания<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Пак там (§ 51—54).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>По този начин ЕСПЧ заявява, че си запазва достатъчна гъвкавост, когато разглежда прилагането на член 3 от ЕКПЧ в случаите, при които опасността заинтересуваното лице да бъде подложено на забранено третиране в страната по местоназначение произтича от фактори, които не могат нито пряко, нито непряко да ангажират отговорността на публичните органи в тази страна или които, разгледани поотделно, сами по себе си не нарушават стандартите по този член<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Пак там (§ 49).</P></NOTE>. В подобна хипотеза, с оглед на считани за императивни хуманни съображения, договарящите държави следователно не могат да привеждат в изпълнение своите решения за експулсиране, тъй като в противен случай би била ангажирана отговорността им на основание член 3 от ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В своето решение Josef с/у Белгия, посочено по-горе, ЕСПЧ все пак уточнява, че подобен случай може да възникне единствено поради императивни хуманни съображения, като по този начин се позовава на делата, по които е постановил решенията си N. с/у Обединено кралство ([ГС] № 26565/05, CEDH 2008-III) и Yoh-Ekale Mwanje с/у Белгия (№ 10486/10, 20 март 2012 г). Жалбоподателите по тези дела също са болни от СПИН. Въпреки това ЕСПЧ приема, че извеждането им от територията на страната не повдига въпроси с оглед на член 3 от ЕКПЧ, тъй като в момента на извеждането им от територията на страната здравословното им състояние е било стабилно, не са били в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>критично състояние<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> и са можели да пътуват.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция всъщност поставя въпроса дали подобни обстоятелства могат да попаднат в понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>тежки посегателства<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по член 15 от Директива 2004/83 и поради това да обосноват предоставянето на статут на субсидиарна закрила.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Според мен не е възможно лице, което страда от тежко заболяване, на това основание да попадне в приложното поле на тази директива.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>Въпреки че при определени особени обстоятелства страданията, дължащи се на заболяване, могат да съставляват нечовешко или унизително отнасяне, това не променя факта, че отсъства един от основните критерии за предоставяне на субсидиарна закрила, а именно установяването на субект в основата на посегателството, срещу когото е наложително осигуряването на закрила.</TXT></NP><?PAGE NO="11"?><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Всъщност общата европейска система за убежище се основава на необходимостта да се осигури на лицата, които се опасяват или от преследване поради своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група, или да бъдат изложени на опасност от тежки посегателства в страната си на произход, закрила, която тяхната страна не е или вече не е в състояние да гарантира, тъй като съзнателно се насочва към извършването на тези действия или пък бездейства.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Режимът за предоставяне на международна закрила от страна на държава членка, независимо дали става дума за статут на бежанец или за статут на субсидиарна закрила, следователно преследва конкретна цел и въвежда специфичен механизъм за закрила<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в тази връзка решение Diakité (C‑285/12, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:39">EU:C:2014:39</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 24).</P></NOTE>, който предполага две основни предпоставки. Първата е наличието на опасност от преследване или от тежки посегателства, от които би пострадало заинтересуваното лице след завръщането си в страната на произход. Втората е пряката или непряка отговорност на страната относно съществуването на тази опасност. Получаването на статут на бежанец или на субсидиарна закрила следователно е запазено за случаите, в които публичните органи на страната на произход не са извършили необходимото, за да осигурят такава закрила, тъй като или са в основата на преследването, или пък насърчават или толерират преследвания от страна на военни формирования или други частни групировки.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Тези две предпоставки са определящи за предоставянето на международна закрила, тъй като са в основата на опасенията на лицето и изясняват невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на своята страна на произход.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>При субсидиарната закрила тези две предпоставки личат много ясно от текста на член 2, буква д) от Директива 2004/83. Законодателят на Съюза уточнява недвусмислено, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>лице, което може да [получи] субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, е лице, което не само може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15 от тази директива, ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, но и което, като се взема под внимание опасността, не може или не желае да получи закрилата на тази страна.</TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Освен това в посочения член понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>тежки посегателства<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> се дефинира като действия или обстоятелства, за които пряко или непряко отговорят публичните органи в страната на произход.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>Всъщност член 15 от тази директива трябва да се тълкува във връзка с член 6 от нея.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Както видяхме, в член 15 от Директива 2004/83 законодателят дефинира предметния елемент на тежкото посегателство. Това са смъртното наказание или екзекуцията, изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на заинтересуваното лице в страната му на произход, и тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Тези актове сами по себе си предполагат умисъл от страна на субекта за налагането на физически или психически страдания с особен интензитет.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>В член 6 от Директива 2004/83 обаче законодателят дефинира персоналният елемент, тъй като определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>субектите на тежките посегателства<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Така законодателят на Съюза изрично ограничава периметъра на посегателствата по член 15 от тази директива до извършваните от държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че държавата или партиите или организациите, които я контролират, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу преследването или тежките посегателства.</TXT></NP><?PAGE NO="12"?><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>За да се приеме, че лицето може да получи субсидиарна закрила, следователно не е достатъчно да се докаже, че то би било подложено на опасност от нечовешко или унизително отнасяне след връщане в страната му на произход, а следва да се установи, че тази опасност се дължи на фактори, за които пряко или непряко отговорност може да се вмени на публичните органи на тази страна, било поради това че заплахите за заинтересуваното лице са отправени поради действия от органите в страната, на която то е гражданин, или се толерират от тях, било поради това че тези заплахи са поради действия на независими групировки, срещу които органите на неговата страна не са в състояние да осигурят ефективна закрила на своите граждани.</TXT></NP><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва френското правителство в своето становище, в случая на лице, чието здравословно състояние изисква медицински грижи и което не би могло да получи подходящо лечение в страната си на произход, нечовешкото или унизително отнасяне, на което има опасност да бъде подложено при завръщане в тази страна, не се дължи на умишлено действие или бездействие на публични или независими органи на държавата. С други думи, при подобен случай непременно липсва един от основните критерии, необходими за да се признае получаването на субсидиарна закрила съгласно член 6 от Директива 2004/83, а именно пряката или непряка отговорност на публичните органи на държавата на произход за допускане на съответното тежко посегателство и срещу които е наложително предоставянето на закрила.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>В подобна ситуация предоставената от държавата членка закрила не обслужва потребност от международна закрила по смисъла на член 2, буква а) от тази директива и следователно не може да се впише в общата европейска система за убежище.</TXT></NP><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Съгласно текста в края на член 2, буква ж) от посочената директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Както е посочил Съдът в решение B и D (C‑57/09 и C‑101/09, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:661">EU:C:2010:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от член 2, буква ж) in fine от Директива 2004/83 следва, че тя допуска лице да поиска да бъде закриляно в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>друг тип закрила<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, която не попада в нейното приложно поле (т. 116).</P></NOTE> е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>друг тип закрила<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, която не попада в приложното поле на същата директива. Тази закрила се предоставя по различна причина, по собствена преценка на държавите и от съчувствие или е продиктувана от хуманитарни съображения, основаващи се на зачитането на член 3 от ЕКПЧ, както и на член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата. В последната хипотеза изпълнението на решението за експулсиране на заинтересуваното лице от приемащата държава членка в съчетание с липсата на адекватни медицински ресурси в страната на произход може да представлява нечовешко отнасяне.</TXT></NP><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>Законодателят на Съюза очевидно е искал да изключи от приложното поле на Директива 2004/83 положенията, основаващи се на хуманни съображения.</TXT></NP><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>Той изрично е уточнил в съображение 9 от Директива 2004/83, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>[г]ражданите на трети страни или лицата без гражданство, на които е разрешено да пребивават на територията на държавите членки на основания, различни от необходимостта от международна закрила, а по собствена преценка [на държавите] от съчувствие или по хуманитарни съображения, не попадат в приложното поле на [посочената] директива<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Директива 2004/83, подобно на Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE>, изхожда от принципа, че приемащите държави членки могат в съответствие с националното си право да предоставят национална закрила, съпътствана от съответните права, позволяващи на лицата, които са изключени от статута на бежанец съгласно член 12, параграф 2 от тази директива, да пребивават на територията на съответната държава членка.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="13"?><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>Освен това е полезно да се направи справка в подготвителните работи във връзка с Директива 2004/83, отнасящи се до текста на член 15, буква б)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. бележката на председателството на Съвета на Европейския съюз до Стратегическия комитет за имиграция, граници и убежище от <DATE ISO="20020925">25 септември 2002 г.</DATE>, 12148/02, стр. 6.</P></NOTE>, в които законодателят на Съюза уточнява следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Същевременно, ако буква б) трябва да включва цялата практика на [ЕСПЧ] по член 3 от ЕКПЧ, би следвало да се вземат предвид единствено делата, основаващи се на хуманни съображения, например D с/у Обединено кралство (1997 г.), известно още като делото Saint-Kitts.</ALINEA><ALINEA>По делото Saint-Kitts, въпреки че липсата на достъп до развита система за здравеопазване, както и на кръг от близки, сами по себе си не се считат за изтезание или за нечовешко или унизително отнасяне, по този начин се описва експулсирането към тази страна, което би съставлявало заплаха за живота на засегнатото лице.</ALINEA><ALINEA>Следователно, за да не се допускат в рамките на режима на субсидиарна закрила основаващи се на хуманни съображения дела, което никога не е било цел на [Директива 2004/83], председателството предлага приложното поле на буква б) да се ограничи, като бъде посочено, че <HT TYPE="ITALIC">в страната на произход трябва да е налице ясно изразена</HT> реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Въпреки че, както отбелязва Съдът в решение Elgafaji<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P><REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:94">EU:C:2009:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, член 15, буква б) от Директива 2004/83 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>по същество съответства [на] член 3 от ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Пак там (т. 28).</P></NOTE>, все пак законодателят на Съюза ограничава приложното му поле до отнасянето, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>наложен[о] на молител в <HT TYPE="ITALIC">страната му на произход</HT><QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P><HT TYPE="ITALIC">McAdam</HT>, J. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>The Qualification Directive: An Overview<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. The Qualification Directive: Central Themes, Problem Issues, and Implementation in Selected Member States. Wolf Legal Publishers, Nimègue 2007, р. 19.</P></NOTE>, което предполага пряка или непряка отговорност на публичните органи на тази страна. Режимът на международна закрила, и по-специално статутът на субсидиарна закрила, следователно въвежда реално самостоятелен и специфичен по своя замисъл механизъм за закрила<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. в тази връзка решение Diakité (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:39">EU:C:2014:39</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 24).</P></NOTE>, отделно от задълженията на договарящите държави на основание член 3 от ЕКПЧ.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения съм на мнение, че член 2, буква д) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>лице, което може да [получи] субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, гражданин на трета страна, който страда от тежко заболяване и който, ако бъде върнат в страната си на произход, е изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне поради липсата на подходящо медицинско лечение в неговата страна.</TXT></NP><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>Разрешение за пребиваване като издаденото на г‑н M’Bodj, основаващо се на член 9er от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, следователно не може да представлява форма на субсидиарна международна закрила по смисъла на член 2, буква д) от тази директива.</TXT></NP><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>То не може също така да представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>по-благоприятен стандарт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 3 от същата директива.</TXT></NP><?PAGE NO="14"?><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>Действително, въпреки че в съответствие с тази разпоредба държавите членки могат да приемат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне по-специално на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец, или на лице, което може да получи субсидиарна закрила, тези стандарти все пак трябва да са съвместими с Директива 2004/83<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. в тази връзка съображенията на Съда в решение B и D (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:661">EU:C:2010:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 114—120).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Поради изложените съображения предоставянето от държава членка на статут на субсидиарна закрила на лице, което се намира в положение като това на г‑н M’Bodj, не би било в съответствие с нейната уредба и предназначение.</TXT></NP><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>Предвид отговора, който предлагам на първия, не се налага да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>В светлината на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Cour constitutionnelle по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Член 2, буква д) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>лице, което може да [получи] субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, гражданин на трета страна, който страда от тежко заболяване и който, ако бъде върнат в страната си на произход, е изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне поради липсата на подходящо медицинско лечение в своята страна<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>