–

за Elettronica Industriale SpA, от M. Molino, C. Previti и G. Rossi, avvocati,

–

за италианското правителство, от S. Fiorentino, в качеството на представител, подпомаган от G. Aiello и A. De Curtis, avvocati dello Stato,

–

за чешкото правителство, от L. Halajová, J. Očková и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G. Conte и O. Gariazzo, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 9 и 9а от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37) (наричана по-нататък „Рамковата директива“), както и на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Elettronica Industriale SpA и Ministero delle Imprese e del Made in Italy (Министерство на предприемачеството и на „Made in Italy“ [„произведено в Италия“], Италия) (наричано по-нататък „Министерството“) по повод на отказа на последното да уважи заявлението на това дружество да бъде преразгледано ограничението на правата му на ползване на радиочестоти за услугите за наземна цифрова телевизия (НЦТ).

Правна уредба

Правото на Съюза

Рамковата директива

3

Съображения 18 и 19 от Рамковата директива са гласели:

4

Член 2, буква р) от тази директива е дефинирал понятието „разпределяне на спектър“ като „определяне на дадена честотна лента за използване от един или повече видове радиосъобщителни служби, когато е целесъобразно, при определени условия“.

5

Член 4, параграф 1 от посочената директива е предвиждал:

6

Съгласно член 8 от същата директива държавите членки трябва да гарантират, при изпълнението на регулаторните задачи, определени в Рамковата директива и специалните директиви, че националните регулаторни органи предприемат всички разумни мерки, по-специално насочени към насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи и услуги, в принос за развитието на вътрешния пазар и в подкрепа на интересите на гражданите на Съюза.

7

Член 9 от Рамковата директива е предвиждал:

8

Член 9а от тази директива е предвиждал:

Директива 2009/140

9

Съображения 34—36, 38 и 40 от Директива 2009/140 са предвиждали:

Италианското право

10

Член 14 от Decreto legislativo № 259 — Codice delle comunicazioni elettroniche (Законодателен декрет № 259 относно Кодекса за електронните съобщения) от 1 август 2003 г. (GURI, бр. 214 от 15 септември 2003 г., редовна притурка бр. 150), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Кодексът за електронните съобщения“), в параграфи 4—8 предвижда:

11

Член 14 bis от Кодекса за електронните съобщения гласи:

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

12

Elettronica Industriale, италиански оператор на далекосъобщителна мрежа, е притежател на права на ползване на радиочестоти за НЦТ, които съответстват на пет национални мрежи (мултиплекс) и са предоставени от Министерството на 28 юни 2012 г.

13

На 24 май 2016 г. дружеството иска от Министерството да преразгледа ограничението на тези права на ползване, които са предоставени единствено за услуги за радио- и телевизионно разпространение за НЦТ. По-конкретно целта на заявлението е да се премахне това ограничение.

14

След като Министерството отхвърля заявлението, това дружество подава жалба за отмяна на въпросното решение за отхвърляне пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия), като по-конкретно изтъква, че с отхвърлянето се нарушава принципът на неутралност по отношение на услугите, посочен в член 9 от Рамковата директива.

15

Този съд отхвърля жалбата по-специално по съображението, че както член 9, параграф 4 от Рамковата директива, така и член 14, параграф 4 от Кодекса за електронните съобщения предвиждат, че прилагането на принципа на неутралност по отношение на услугите може да се осъществи само в рамките, определени от „националните планове за разпределение на честотите“. В това отношение съгласно член 14 bis от този кодекс притежателите на права на ползване, предоставени преди 30 юни 2012 г., биха могли да искат преразглеждане на ограниченията на техните права „в съответствие с член 14, параграфи 4—7 [от посочения кодекс]“ и следователно при спазване на предвиденото в националния план за разпределение и предоставяне на честотите. Според посочения съд, след като жалбоподателят не е оспорил плана, който е бил в сила към датата на заявлението му за преразглеждане от 24 май 2016 г., този план не може да представлява предмет на спора във висящото пред нея производство.

16

Elettronica Industriale обжалва това решение пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), който е запитващата юрисдикция.

17

Последната посочва, че член 14 от Кодекса за електронните съобщения, който въвежда в италианското право принципите на неутралност по отношение на технологиите и на неутралност по отношение на услугите, предвижда, че всички технологии могат да се използват за електронните съобщителни услуги и че могат да бъдат предоставяни всички видове електронни съобщителни услуги, но само в радиочестотните ленти, обявени за достъпни за електронни съобщителни услуги в националния план за разпределение и предоставяне на честотите в съответствие с правото на Съюза.

18

В това отношение тя подчертава, че разглежданото в главното производство положение попада в обхвата на националния план за разпределение и предоставяне на честотите за 2015 г., който запазва разпределянето на честотната лента 470—790 MHz основно за услугата за радио- и телевизионно разпространение.

19

В заявлението си за преразглеждане обаче Elettronica Industriale иска правата му на ползване да могат да служат за широколентово използване (broadband), свързано с далекосъобщенията, вместо за радио- и телевизионно излъчване (broadcasting).

20

При тези условия запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 9 и 9а от Рамковата директива, както и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на свободното предоставяне на услуги трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка, която изисква от притежателя на правата за ползване на радиочестоти да използва съответните честоти изключително за радио- и телевизионно разпространение на НЦТ, като такова ограничение произтича от факта, че това използване на въпросните честоти е предвидено в административния акт, с който е бил приет националният план за разпределение на честотите.

21

Така възниква въпросът дали при подадено заявление за преразглеждане по смисъла на член 9а от Рамковата директива, което се отнася до упражняването на дейности, различни от посочените в акта, с който е бил приет този план, следва да се приеме, че този акт има задължителен характер.

22

Запитващата юрисдикция счита, че такова заявление за преразглеждане, изглежда, е допустимо само за правата на ползване, които съответният икономически оператор вече притежава и които са предвидени в националния план за разпределение на честотите. Така отхвърлянето на това заявление, което се отнася до използването на тези права за различна дейност, би могло да бъде обосновано само с мотива, че този план съдържа ограничения за използването на тези права.

23

В това отношение според тази юрисдикция е необходимо да се изясни обхватът на членове 9 и 9а от Рамковата директива, за да се определи дали при предвиденото в посочения член 9а преразглеждане, за да приведат в действие принципа на неутралност по отношение на услугите, компетентните национални органи могат да се отклонят от предвиденото в националния план за разпределение на честотите, когато съответният икономически оператор е поискал ограничението на правата му на ползване на честоти да бъде изменено, така че да може да упражнява дейности, различни от първоначално разрешените му.

24

При това положение Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

По преюдициалния въпрос

Предварителни бележки

25

С въпроса си запитващата юрисдикция иска тълкуване на членове 9 и 9а от Рамковата директива, както и на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги. За да се даде на тази юрисдикция отговор, който да бъде полезен за разрешаването на спора, с който е сезирана, трябва да се направят следните уточнения.

26

Първо, що се отнася до тези разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, следва да се припомни, че те по принцип не се прилагат към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка (решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 47, и от 17 октомври 2024 г., FA.RO. di YK & C., C‑16/23, EU:C:2024:886, т. 38 и цитираната съдебна практика).

27

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че всички обстоятелства, характеризиращи спора по главното производство, във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка, в случая Италианската република, и нищо в този акт не сочи, че въпреки изцяло вътрешния си характер предметът на този спор е свързан с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното предоставяне на услуги, което би направило тълкуването му необходимо за решаването на посочения спор (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2024 г., FA.RO. di YK & C., C‑16/23, EU:C:2024:886, т. 41).

28

От това следва, че на поставения въпрос не следва да се отговаря, доколкото той засяга тълкуването на тези разпоредби.

29

Второ, що се отнася до тълкуването на членове 9 и 9а от Рамковата директива, следва да се подчертае, от една страна, че от акта за преюдициално запитване е видно, че жалбоподателят в главното производство се позовава на принципа на неутралност по отношение на услугите, който е изрично посочен в член 9, параграф 4 от тази директива.

30

От една страна, член 9а, параграф 1, първа алинея от посочената директива предвижда, че за период от пет години, започващ от 25 май 2011 г., държавите членки може да позволят притежателите на права на ползване на радиочестоти, предоставени преди тази дата и валидни за срок най-малко пет години след същата дата, да подадат заявление до компетентния национален орган за преразглеждане на ограниченията на техните права в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4 от същата директива.

31

Следователно предвидената в посочения член 9а възможност да се позволи на притежателите на права на ползване на радиочестоти да подадат заявление за преразглеждане, се отнася само до притежателите на права на ползване на радиочестоти, предоставени преди 25 май 2011 г.

32

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Elettronica Industriale е получило права на ползване на радиочестоти за НЦТ на 28 юни 2012 г. От това следва, че член 9а от Рамковата директива не е приложим в контекста на спора по главното производство.

33

От друга страна, следва да се констатира, че към 28 юни 2012 г. е бил приложим член 9, параграф 4 от Рамковата директива. Всъщност член 9, параграф 6 от тази директива предвижда по-специално, че посоченият член 9, параграф 4 се прилага за индивидуалните права на ползване на радиочестоти, предоставени след 25 май 2011 г.

34

Ето защо от 25 май 2011 г. държавите членки са били длъжни по силата на посочения член 9, параграфи 4 и 6 да гарантират, че се спазва принципът на неутралност по отношение на услугите и че ограниченията на индивидуалните права на ползване на радиочестоти се основават на цели от общ интерес, както и че са пропорционални и недискриминационни.

35

Съгласно член 4, параграф 1 от Рамковата директива обаче държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнато от решение на национален регулаторен орган, да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, независим от страните по спора.

36

От това следва, че оператор на далекосъобщителна мрежа като Elettronica Industriale трябва да може да оспори решение на националния регулаторен орган, прието на основание член 9, параграф 4 от Рамковата директива, за да постигне, както в случая, премахване на ограниченията на индивидуалните му права на ползване на радиочестоти.

37

При тези условия, макар предметът на спора в главното производство да е заявление на Elettronica Industriale за преразглеждане на ограниченията на правата му на ползване на радиочестоти за НЦТ, подадено от това дружество на основание член 14bis от Кодекса за електронните съобщения, който транспонира в италианското право член 9а от Рамковата директива, това обстоятелство не е пречка да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор за разрешаване на спора, с който е сезирана.

38

Всъщност, доколкото член 9а, параграф 1 от тази директива препраща към член 9, параграф 4 от нея, искане, чиято цел е въз основа на националното право за транспониране на член 4, параграф 1 от Рамковата директива да се оспори решение на компетентния орган, с което се налагат ограничения на правата на ползване на радиочестоти, прието на основание на посочения член 9, параграф 4, по същество би имало същия предмет като заявление за преразглеждане, подадено на основание на националното право за транспониране на член 9а от Рамковата директива, чиято цел е да оспори тези ограничения.

39

От изложените по-горе съображения следва, че на поставения въпрос следва да се отговори с оглед на член 9, параграф 4 от Рамковата директива.

По същество

40

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 9, параграф 4 от Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която, единствено въз основа на ограниченията, предвидени в националния план за разпределение на честотите, изисква от притежателя на индивидуални права на ползване на радиочестоти да ги използва изключително за доставката на услуги за радио- и телевизионно разпространение на НЦТ.

41

За да се отговори на този въпрос, следва да се определи дали и евентуално при какви условия национален план за разпределение на честотите може да налага ограничения върху правото на ползване на честоти, що се отнася до електронните съобщителни услуги, които трябва да се предоставят чрез тези честоти. При утвърдителен отговор е важно да се определи дали и при какви условия такъв план трябва да има задължителен характер, в смисъл че по необходимост би довел до отхвърляне на заявление за премахване на тези ограничения.

42

На първо място, съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 20 ноември 2025 г., Lolach, C‑327/24, EU:C:2025:901, т. 27).

43

Преди всичко, съгласно член 9, параграф 4, първа алинея, първо изречение от Рамковата директива, държавите членки гарантират, че всички електронни съобщителни услуги може да се предоставят „в радиочестотните ленти, обявени за достъпни за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите“ в съответствие с правото на Съюза.

44

От текста на тази разпоредба следва, че именно в рамките на националния план за разпределение на честотите държавите членки решават кои честотни ленти са достъпни за целите на предоставянето на електронни съобщителни услуги. В това отношение държавите членки по принцип трябва да осигурят възможност всички видове електронни съобщителни услуги да бъдат предоставяни чрез тези честотни ленти, което цели спазването от държавите членки на принципа на неутралност по отношение на услугите.

45

Член 9, параграф 4, първа алинея, второ изречение от Рамковата директива обаче позволява на държавите членки да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете електронни съобщителни услуги, които да се предоставят, включително когато е необходимо, да бъде изпълнено изискване по Радиорегламента на ITU. Тази възможност представлява ограничение на принципа на неутралност по отношение на услугите, в смисъл че честотните ленти, разпределени в съответствие с националния план за разпределение на честотите, могат да се използват само за някои от тези видове услуги.

46

При тези условия, видно от текста на член 9, параграф 4 от Рамковата директива, позоваването в първа алинея от тази разпоредба на националните планове за разпределение на честотите показва, че ограниченията, които тя позволява на държавите членки да предвидят, могат да бъдат включени в тези планове. Следователно, когато държавите членки приемат въпросните планове, те могат да посочат не само достъпните честотни ленти, но евентуално и ограниченията за използването им, що се отнася до вида услуги, които могат да се предоставят в тях.

47

По-нататък, контекстът, в който се вписва член 9, параграф 4 от Рамковата директива, потвърждава изложеното в предходната точка граматическо тълкуване.

48

Всъщност член 9, параграф 6 от Рамковата директива предвижда, че параграфи 3 и 4 от посочения член 9 се прилагат за разпределянето на спектъра, използван за електронни съобщителни услуги, издаването на общи разрешения и индивидуалните права на ползване на радиочестоти след 25 май 2011 г.

49

Съгласно определението за „разпределяне на спектър“, съдържащо се в член 2, буква р) от тази директива, това понятие означава „определяне на дадена честотна лента за използване от един или повече видове радиосъобщителни служби, когато е целесъобразно, при определени условия“.

50

Доколкото целта на националния план за разпределение на честотите е именно да разпредели спектъра, от това следва, че чрез този план държавите членки могат да решат, че дадена честотна лента може да се използва само за един вид електронни съобщителни служби, което води до ограничаване на принципа на неутралност по отношение на услугите.

51

Накрая, целта на Рамковата директива, както личи от член 8, се състои в насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи и услуги, в принос за развитието на вътрешния пазар и в подкрепа на интересите на гражданите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2025 г., Cairo Network и др., C‑764/23—C‑766/23, EU:C:2025:691, т. 96).

52

Освен това съгласно член 9, параграф 1 от тази директива държавите членки трябва да гарантират ефективното управление на радиочестотите за електронни съобщителни услуги на тяхна територия в съответствие по-специално с посочения член 8. Те трябва и да гарантират, че разпределянето на спектъра, използван за електронни съобщителни услуги и издаването на общи разрешения или индивидуални права на ползване на такива радиочестоти от компетентните национални органи се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

53

В това отношение в съображение 18 от Рамковата директива се посочва, че когато това е оправдано, могат да бъдат предприемани пропорционални мерки за насърчаване на някои специфични услуги, например цифровата телевизия като средство за увеличаване на ефикасността на спектъра. Освен това в съображение 19 от тази директива се уточнява, че отпускането и предоставянето на радиочестотите трябва да се управлява по възможно най-ефективния начин.

54

Целта, свързана с необходимостта от ефективно управление на радиочестотите, както се изисква в член 9, параграф 1 от Рамковата директива, обаче може да оправдае решение на държава членка при разпределянето на спектъра да наложи, в рамките на националния план за разпределение на радиочестоти, ограничения на видовете електронни съобщителни услуги, които могат да бъдат предоставяни.

55

Така от анализа на текста и контекста на член 9, параграф 4 от Рамковата директива, както и на преследваната от нея цел произтича, че когато държавите членки приемат национални планове за разпределение на честоти, те могат да посочат не само достъпните честотни ленти, но евентуално и при спазване на предвидените в тази разпоредба условия, ограниченията за използването на тези честотни ленти, що се отнася до вида услуги, които могат да се предоставят в тях.

56

С оглед на този извод следва да се определи, на второ място, дали и при какви условия подобен национален план за разпределение на честотите трябва да има задължителен характер, в смисъл че всяко заявление за премахване на ограниченията на индивидуалните права на ползване на радиочестоти, предоставени на оператор на далекосъобщителна мрежа като Elettronica Industriale, с които се ограничава предоставянето на електронни съобщителни услуги, трябва да се отхвърли поради факта, че тези ограничения са наложени с този план.

57

Следва да се отбележи, подобно на италианското и чешкото правителство, както и на Европейската комисия, че за да се осигури пълното действие на предвидената в член 9, параграф 4 от Рамковата директива възможност за държавите членки да изискват в рамките на националния план за разпределение на честотите дадена електронна съобщителна услуга да бъде предоставяна в специфична честотна лента, този план по необходимост трябва да има задължителен характер.

58

Всъщност, от една страна, трябва да се припомни, че както следва от член 9, параграф 4, втора алинея, когато национален план за разпределение на честотите изисква една електронна съобщителна услуга да бъде предоставяна в специфична честотна лента, достъпна за електронни съобщителни услуги, това изискване трябва да е обосновано с оглед постигането на цел от общ интерес.

59

Ако обаче решение на национален регулаторен орган, с което се предоставят индивидуални права на ползване на честотите, може да се отклони от посоченото изискване, като позволи например предоставянето на определен вид услуги в честотна лента, която съответният национален план за разпределение на честотите е запазил за друг вид услуги, има опасност да не може да се осигури постигането на целта от общ интерес, която обосновава предвидената в този план мярка.

60

От друга страна, съгласно член 9, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива при прилагането на този член държавите членки спазват съответните международни споразумения, включително Радиорегламента на ITU. В това отношение член 9, параграф 4, първа алинея, второ изречение от тази директива гласи, че държавите членки може да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете електронни съобщителни услуги, които да се предоставят, включително, когато е необходимо, за да бъде изпълнено изискване по Радиорегламента на ITU.

61

Следователно национален план за разпределение на честоти, който би приложил изискване, произтичащо от приложимите международни споразумения, по необходимост би трябвало да има задължителен характер.

62

Накрая, що се отнася до условията, при които държава членка може да наложи чрез национален план за разпределение на честоти ограничения за предоставянето на електронни съобщителни услуги в специфична достъпна честотна лента, следва да се припомни, че тези ограничения трябва да отговарят на условията, предвидени в член 9, параграф 4 от Рамковата директива, а именно да бъдат оправдани с необходимостта да осигурят постигането на цел от общ интерес, както и да бъдат пропорционални и недискриминационни.

63

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че националният план за разпределение и предоставяне на честотите за 2015 г., приложим към спора в главното производство, „запазва разпределянето на честотната лента 470—790 MHz основно за услугата за радио- и телевизионно разпространение“ и че отхвърлянето на заявлението за преразглеждане, подадено от Elettronica Industriale на основание член 14bis от Кодекса за електронните съобщения, е мотивирано по същество с препращане към този план и с констатацията, че това дружество не е обжалвало административния акт, с който е приет посоченият план, въпреки че е имало възможност да го направи.

64

В това отношение, макар че е от компетентността на запитващата юрисдикция да провери дали валидността на ограничението върху услугите за радио- и телевизионно разпространение, предвидено в същия план, все още може да бъде оспорена от Elettronica Industriale в рамките на спор, и ако това е така, дали това ограничение отговаря на условията на член 9, параграф 4 от Рамковата директива, Съдът все пак може, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество и въз основа на материалите по делото, да предостави на тази юрисдикция насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2025 г., Cairo Network и др., C‑764/23—C‑766/23, EU:C:2025:691, т. 102 и цитираната съдебна практика).

65

От тази гледна точка, първо, следва да се отбележи, че ако запитващата юрисдикция установи, че посоченото ограничение цели, както по същество поддържа италианското правителство, да се осигури ефективно използване на спектъра или да се предотвратят вредни радиосмущения в предоставянето на услуги за телевизионно излъчване от други оператори, както национални, така и в други държави членки, би било оправдано — при условие че тази юрисдикция провери дали същото ограничение е пропорционално и недискриминационно — притежателите на права на ползване на този спектър в честотната лента 470—790 MHz да могат да ползват тези честоти само за предвидените в нея услуги.

66

Второ, както бе припомнено в точки 35 и 36 от настоящото решение, от член 4, параграф 1 от Рамковата директива следва, че оператор на далекосъобщителна мрежа като жалбоподателя в главното производство, който е притежател на индивидуални права на ползване на честотите и желае да използва в честотна лента тези права, за да предоставя услуги, различни от предвидените за тази честотна лента в националния план за разпределение на честотите, трябва да разполага със способи за защита, които му позволяват да оспори административния акт, с който е приет този план.

67

В това отношение обаче следва да се припомни, че по принцип правото на Съюза не принуждава държавите членки да въведат различни от установените в националното право правни средства за защита пред техните национални съдилища, за да се гарантира защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Положението е съвсем различно, ако от структурата на разглеждания национален правен ред личи, че няма никакво средство за защита пред съд, което да позволява, дори и инцидентно, да се гарантира спазването на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, или ако единствената възможност правните субекти да получат достъп до съд е да се окажат принудени да нарушат правото (решение от 14 май 2020 г. Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 143 и цитираната съдебна практика).

68

В случая нищо в преписката, с която разполага Съдът, не позволява да се постави под съмнение наличието на способи за съдебна защита в съответствие с тази съдебна практика, с които Elettronica Industriale е могло да оспори административния акт, с който е приет националният план за разпределение и предоставяне на честотите. В това отношение следва да се уточни, че ако се установи, че това дружество е имало право да подаде жалба срещу плана и не го е упражнило в предвидения срок или го е упражнило безуспешно, правото на Съюза не изисква посоченото дружество да има възможност да се позовава на невалидността на съответните разпоредби от посочения план в рамките на спора по главното производство.

69

С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 4 от Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, която, единствено въз основа на ограниченията, предвидени в националния план за разпределение на честотите, изисква от притежателя на индивидуални права на ползване на радиочестоти да ги използва изключително за доставката на услуги за радио- и телевизионно разпространение на НЦТ.

По съдебните разноски

70

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.