<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-546/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0546</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:219">EU:C:2021:219</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">становище на M. Bobek — Дело C‑546/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Adler Real Estate и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210318">18 март 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑546/18</HT></P><P>FN,</P><P>GM,</P><P>Adler Real Estate AG,</P><P>HL,</P><P>Petrus Advisers LLP</P><P>встъпили страни:</P><P>Übernahmekommission</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Окончателен характер на решения, постановени при приключване на административни производства</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/25/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Тълкуване в съответствие с правото на ЕС</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Контекстът на настоящото дело състои от две отделни производства, образувани от Übernahmekommission (Комисия за поглъщанията, Австрия). В първото (предварително) производство се установяват (обективните) факти, свързани с наличието на нарушение на правилата относно задължителните предложения за поглъщане. Съгласно австрийските процесуални норми, след като констатациите от предварителните производства станат окончателни, второто (административнонаказателно) производство е обвързано от тези обективни констатации, когато се преценява дали (субективните) критерии за твърдяното нарушение също са изпълнени и когато се налагат санкции на съответните лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Именно в този контекст, като се позовава на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и на Директива 2004/25/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно предложенията за поглъщане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="142" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2004">ОВ L 142, 2004 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 44).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Директивата относно предложенията за поглъщане<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) по същество отправя въпроси относно процесуалните права, предоставяни от правото на ЕС на лица, които не са били страни в<?PAGE NO="2"?> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>първия етап<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на предварително производство, но които, поради съответните свои позиции в корпоративните структури на дружествата — страни в първото производство, може да понесат санкции във <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>втория етап<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> на административно производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на ЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1 от Директивата относно предложенията за поглъщане държавите членки определят един или повече органи, които са компетентни да упражняват контрол върху предложенията за целите на правилата, които установяват или въвеждат съгласно тази директива. Съгласно член 4, параграф 5 от нея:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>На контролните органи се предоставят всички необходими правомощия за целите на изпълнение на техните задължения, включително и това да гарантират, че страните по предложението съответстват на правилата, установени или въведени съгласно настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В член 5, параграф 1 от тази директива се съдържа задължението да се направи предложение за поглъщане. То възниква, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>дадено физическо или юридическо лице, което в резултат на придобиване лично или чрез лица, които действат съгласувано с него, притежава ценни книжа на дружество, както е посочено в член 1, параграф 1, които, добавени към всички негови съществуващи дялове от тези ценни книжа и дяловете от тези книжа на лицата, които действат съгласувано с него, пряко или непряко му дават определен процент от правото на глас в това дружество, което му осигурява контрола върху това дружество […]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>По силата на член 17 от Директивата относно предложенията за поглъщане, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Санкции<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Държавите членки определят санкциите, които се налагат за нарушаване на националните мерки, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че те имат правно действие. Така предвидените санкции са ефективни, пропорционални и [възпиращи]. Държавите членки нотифицират Комисията за тези мерки не по-късно от датата, установена в член 21, параграф 1, и за всички последващи изменения в тях при първа възможност<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Австрийското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Allgemeines Verwaltungsverfahrensgezetz 1991 (Общ закон за административното производство от 1991 г., наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>AVG<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) урежда производствата на административните органи в Австрия. Член 24 от Verwaltungsstrafgesetz 1991 (Закон за административните наказания от 1991 г.) гласи, че освен ако не е предвидено друго, AVG се прилага също и при налагане на административни наказания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Bundesgesetz betreffend Übernahmeangebote (Федерален закон относно предложенията за поглъщане), BGBl. [Федерален държавен вестник] I бр. 127/1998 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>ÜbG<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) урежда материално- и процесуалноправните аспекти за публичното придобиване на акции и други ценни книжа на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В член 1, параграф 6 от ÜbG се определя терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>съгласувано действие<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Съгласно член 23, параграф 1, когато се установи, че страни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>действат съгласувано<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, притежаваните акции или ценни книжа в дружеството, обект на предложението, се сумират реципрочно, когато се прилагат членове 22—22b от ÜbG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Самият член 22 от ÜbG се отнася до задължението да се направи предложение за поглъщане. Такова задължение е вменено на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>всяко лице, което пряко или косвено придобие контролно участие в дружеството, обект на предложение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, в срок от 20 работни дни на борсата“. Член 22a от този закон разширява посоченото задължение да се направи предложение за поглъщане и спрямо страни, действащи съгласувано, когато придобиват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>контролно участие<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 30, параграф 2 от ÜbG AVG се прилага по отношение на производства, образувани от Комисията за поглъщанията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, националното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161122">22 ноември 2016 г.</DATE> Комисията за поглъщанията постановява решение (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>предварителното решение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) срещу Adler Real Estate AG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Adler<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), Mountain Peak Trading LLP (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Mountain Peak<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), Westgrund AG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Westgrund<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), Petrus Advisers LLP (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Petrus<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) и GM (физическо лице). Това решение е постановено в контекста на производство относно придобиването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>съществен дял<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> акции с право на глас от 31,36 % в Conwert Immobilien SE (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Conwert<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) и свързаното неизпълнение на задължението да се направи задължително публично предложение за поглъщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В предварителното производство Комисията за поглъщанията установява, че в хипотезата на реципрочно причисляване на права на глас съгласно член 23, параграф 1 от ÜbG е придобито контролно участие по смисъла на член 22 от ÜbG. Комисията за поглъщанията е направила тази констатация за прага въз основа на критериите за сумиране при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>правните субекти, които действат съгласувано<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, установени в член 1, параграф 6 от ÜbG. Ето защо съгласно член 23, параграф 1 от ÜbG тези права на глас в Conwert е трябвало да бъдат реципрочно причислени на Adler, Mountain Peak, Westgrund, Petrus и GM за първи път на <DATE ISO="20150929">29 септември 2015 г.</DATE> По принцип съгласно член 22a, точка 1 от ÜbG това придобиване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>съществено дялово участие<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>лица, които действат съгласувано<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> е трябвало да доведе до задължително предложение за поглъщане за Conwert в срок от 20 работни дни на борсата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE> Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) отхвърля жалба срещу предварителното решение. Предварителното решение става окончателно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Впоследствие Комисията за поглъщанията образува административнонаказателно производство срещу, inter alia, GM, HL и FN (всичките — физически лица). Отговорността на HL и FN произтича от функциите им, съответно на член на органа за управление на Adler и директор на Petrus, към момента на извършване на твърдяното деяние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180129">29 януари 2018 г.</DATE> Комисията за поглъщанията издава своето решение срещу GM (като физическо лице), HL (в качеството на член на органа за управление на Adler) и FN (в качеството на директор на Petrus) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>решението за налагане на административно наказание<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>). Комисията за поглъщанията налага на GM, HL и FN административни наказания, като постановява, че съответно представляваните от HL и FN дружества носят акцесорна отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>За вземането на това решение Комисията за поглъщанията основава фактическите си констатации на предварителното решение, по-специално с оглед на ключовата констатация, че въз основа на споразумение от <DATE ISO="20150929">29 септември 2015 г.</DATE> съответните страни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>са действали съгласувано<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 22a от ÜbG. Като не представили на Комисията за поглъщанията задължително предложение за поглъщане в рамките на законоустановения срок от 20 работни дни на борсата, GM, HL и FN били виновни за извършването на нарушение на член 22a, параграф 1 от ÜbG във връзка с член 22, параграф 1 от него. На това основание Комисията за поглъщанията налага имуществени санкции на GM, HL и FN и ангажира акцесорната отговорност на Adler и Petrus за наложените на HL и FN имуществени санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Срещу решението за налагане на административно наказание са подадени жалби пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) — запитващата юрисдикция. Този съд посочва, че съгласно австрийското административно процесуално право окончателно предварително решение на административен орган е обвързващо за (същия, както и други) административни органи и съдилища, които трябва да се произнесат по същото фактическо и правно положение като това, във връзка с което е постановено предходното предварително решение. Предварителното условие за такова обвързващо действие е страните да бъдат идентични. Същото обвързващо действие трябва да се зачита и от административните съдилища, отново при условието страните да бъдат идентични в двете производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>По отношение на GM запитващата юрисдикция счита, че е налице идентичност на страните за целите на производствата, стоящи в основата на предварителното решение и решението за налагане на административно наказание. За GM този съд взема под внимание и всички останали изисквания, които трябва да бъдат спазени съгласно националното право, за да е налице обвързващо действие на предварителното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Що се отнася до HL и FN, запитващата юрисдикция изпитва съмнения за това дали е налице идентичност на страните в предварителното и в административнонаказателното производство. Тя отбелязва, че HL и FN не са присъствали като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>страни<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в хода на предварителното производство, а са действали само като представители на дружествата Adler (за което HL е действал като член на органа за управление) и Petrus (за което FN е действал като директор). Такъв статут на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>страна<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> при HL и FN (като физически лица) бил налице единствено в хода на производството за налагане на административно наказание. Все пак по време на това последно производство Комисията за поглъщанията е установила наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>разширено обвързващо действие<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/><HT TYPE="ITALIC">erweiterte Bindungswirkung</HT><QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>), произтичащо от предварителното решение и за HL и FN (като физически лица).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Именно в този фактически и правен контекст Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>1)</NO.P><TXT>Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, че на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, вследствие на което това лице отново разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, че на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, вследствие на което това лице (този орган) разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>(При утвърдителен отговор на въпрос [1]) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, има обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, така че това лице е възпрепятствано да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>(При утвърдителен отговор на въпрос [2]) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която на окончателно решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, така че това лице (този орган) е възпрепятстван(о) да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили Alder, HL, GM, Комисията за поглъщанията и Европейската комисия. С изключение на Комисията тези страни са представили и отговори на поставените им от Съда въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Настоящото заключение е структурирано по следния начин. В началото ще направя изложение по въпроса как разбирам националното право и въз основа на това ще предложа опростяване на поставените от запитващата юрисдикция въпроси (А). След това ще посоча приложимия критерий за преценка съгласно правото на ЕС (Б), преди да разгледам настоящото дело (В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">(Националната правна) уредба и поставените въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На пръв поглед четирите формулирани от запитващата юрисдикция въпроси, разгледани в контекста на сложната мрежа от национални норми и процедури, наистина изглеждат твърде сложни. Освен това тези въпроси, изглежда, са доста широкообхватни, като се отнасят по принцип до ефективността на правото на ЕС, статута или обвързващото действие на окончателни административни решения, евентуално съчетани със задължението да се преразгледат тези окончателни решения, и основните права в производства, в които се налагат наказателни санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според мен подходът в настоящото дело може да бъде много по-стеснен. Полезни насоки вероятно могат да се дадат на запитващата юрисдикция, без да се навлиза в цялата сложност на националното право, изложена доста подробно от запитващата юрисдикция, както и в елементите на противоречива национална съдебна практика. Макар че тези обсъждания биха могли да бъдат много интригуващи, не съм убеден, че те действително са необходими в контекста на настоящото дело. Вместо това предпочитам да се съсредоточа върху практическия проблем, възникващ по-специално от гледна точка на правото на защита и на достъп до съд, по отношение на лицата, които са обект на такива производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>За да мога да направя това, има три аспекта, които трябва да бъдат обсъдени в самото начало. Първо, какъв точно е проблемът съгласно националното право? Второ, как Хартата и член 47 от нея взаимодействат с Директивата относно предложенията за поглъщане и се вписват в картината на настоящото дело? Трето, тези два аспекта ме карат да преформулирам и опростя поставените от запитващата юрисдикция въпроси, надявам се, без да изпускам от очи проблема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Първо, за целите на настоящото дело е от съществено значение да се разберат два аспекта на националното административно право: от една страна, процесуалните норми относно това как Комисията за поглъщанията провежда своите административни производства за твърдени нарушения на правилата за задължителните предложения за поглъщане, и от друга страна, националните процесуални норми, които придават обвързващо действие на станалите окончателни административни решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Комисията за поглъщанията е оправомощена да започне разследване дали <HT TYPE="ITALIC">inter alia</HT> притежател на ценни книжа е пропуснал да отправи задължително предложение за поглъщане, по смисъла на член 22, параграф 1 от ÜbG при придобиването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>съществено дялово участие<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> в дружество, обект на предложение. Тя може да прави това и когато група<?PAGE NO="7"?> страни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>действа съгласувано<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> за придобиването на такива дялови участия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Член 22a, параграф 1 от ÜbG.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Процедурата обаче е разделена на части, в които се констатира наличието на <HT TYPE="ITALIC">обективните</HT> и <HT TYPE="ITALIC">субективните</HT> елементи на неотправянето на задължително предложение за поглъщане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съгласно членове 33 и 35 от ÜbG.</P></NOTE>. Както обясняват страните, тези две констатации се извършват поотделно, като <HT TYPE="ITALIC">обективната</HT> констатация дали страна е пропуснала да отправи задължително предложение за поглъщане се разглежда в предварително производство и се прави посредством предварително решение. В предварителното производство обаче не се разрешава въпросът за наказателната отговорност. Тази отговорност се разглежда впоследствие, за да се установят <HT TYPE="ITALIC">субективните</HT> елементи за наличие на административна отговорност, което, изглежда, води до налагане на санкция с наказателен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Евентуалният <HT TYPE="ITALIC">съдебен контрол</HT> на всяка от тези констатации следва различно направление. Съгласно поясненията на Комисията за поглъщанията предварителните и административнонаказателните производства са обект на обжалване пред различни инстанции. <HT TYPE="ITALIC">Предварителното</HT> производство може да бъде обжалвано пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия). Посочва се обаче, че контролът на Върховния съд в подобни случаи се ограничава само до правни въпроси. Фактическите въпроси не подлежат на контрол от негова страна. За сметка на това административнонаказателното производство може да бъде оспорено пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), а в някои случаи — и пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия). Федералният административен съд има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> за контрол от правна и от фактическа страна на решението, постановено в административнонаказателното производство. Тази компетентност обаче, изглежда, е подчинена на обвързващото естество на предхождащо решение, постановено от Комисията за поглъщанията или от друг орган или съд, което е станало окончателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Комисията за поглъщанията поддържа, че по отношение и на двете инстанции за обжалване действа като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>първоинстанционен съд<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Следователно както при предварителното, така и при административнонаказателното производство съществуват поне две инстанции за обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Според разясненията на запитващата юрисдикция, след като взето от Комисията за поглъщанията административно решение стане окончателно, самата тя, както и други административни органи са обвързани с това предходно решение. Освен това тогава същото действие се поражда и за Федералния административен съд, ако бъде сезиран да се произнесе по същото фактическо и правно положение като разгледаното пред Комисията за поглъщанията. Така <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>двуетапната<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> структура на производствата пред Комисията за поглъщанията практически означава, че последващото административнонаказателно производство относно (субективните) елементи на непредставянето на задължително предложение за поглъщане е подчинено на обвързващата сила на предходните (обективни) констатации в предварителното производство, след като решение по това производство стане окончателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Накратко, именно в това според мен се състои практическият проблем. Постановеното в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>първото<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> предварително производство е обвързващо при всички последващи производства, както административни, така и съдебни. Освен това, или по-скоро преди всичко, това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>обвързващо действие<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> възниква не само в производствата по отношение на<?PAGE NO="8"?> едни и същи страни (идентичност на страните в производствата)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Както отбелязва запитващата юрисдикция, това обикновено е условието съгласно националното право — вж. точка 17 по-горе.</P></NOTE>. То възниква също, което е от съществено значение, и по отношение на положения, при които такава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>идентичност<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> изглежда, меко казано, спорна (например когато лицата биват санкционирани във <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>втория<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> етап в лично качество, докато в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>първия<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> етап само тяхното дружество е участвало формално в предварителното производство).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Второ, в контекста на такава система запитващата юрисдикция поставя четири въпроса. <HT TYPE="ITALIC">Първият</HT> и <HT TYPE="ITALIC">вторият</HT> въпрос засягат съвместимостта на австрийските национални процесуални норми относно окончателния характер на административните решения от гледна точка на запазване на материалноправното действие на членове 4 и 17 от Директивата относно предложенията за поглъщане. Двата въпроса се различават по отношение на идентичността на страните или на нейната липса в различните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Членове 4 и 17 от Директивата относно предложенията за поглъщане се отнасят до назначаването и правомощията на контролен орган и налагането на санкции за нарушение на националните мерки, приети съгласно тази директива. Не е очевидно обаче, а и запитващата юрисдикция не обяснява, как тези разпоредби могат да дадат насоки по конкретните въпроси, поставени в настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Третият</HT> и <HT TYPE="ITALIC">четвъртият</HT> въпрос засягат същия аспект от гледна точка на Хартата. По същество с тях се иска да се установи дали член 47 от Хартата допуска национални процесуални норми, според които влязло в сила решение на административен орган относно нарушения на националните правила за предложенията за поглъщане обвързва същия административен орган в последващо (административно) наказателно производство. В третия въпрос се искат насоки по тази съвместимост при идентичност на страните в двете производства, провеждани от въпросния административен орган. В четвъртия въпрос се поставя същият проблем при липса на идентичност на страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Разглеждани заедно, четирите отправени от запитващата юрисдикция въпроса, изглежда, съпоставят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>пълната ефективност<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на Директивата относно предложенията за поглъщане със спазването на процесуалните права, защитени по-специално от Хартата. Запитващата юрисдикция, изглежда, твърди, че е налице известно напрежение между тези две цели. Наистина, без това да се назовава ясно, като че ли се допуска, че може да има или ефективност на санкциите, или защита на основни права, но не и двете. Възможно е да съществува дори допълнително мълчаливо предположение, а именно че за да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>ефективна<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> дадена санкция, правата на страните не трябва да пречат твърде много при нейното налагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Не считам, че това предположение е добра отправна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Вместо това е безспорно, че австрийските правила относно контрола на предложенията за поглъщане, както inter alia се съдържат в ÜbG, представляват прилагане на Директивата относно предложенията за поглъщане, и така на правото на ЕС, за целите на член 51, параграф 1 от Хартата. Ето защо всяко национално производство, провеждано в рамката на Директивата относно предложенията за поглъщане, трябва да е съвместимо с член 47 от Хартата и с всички гарантирани от правото на ЕС права.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Така действителният въпрос според мен не е, че трябва да се прави избор между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>пълна ефективност<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>основни права<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. По-скоро е дали австрийските процесуални норми, както са приложени и посочени в настоящото дело, са съвместими с членове 4 и 17 от Директивата относно предложенията за поглъщане, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата и с правата, гарантирани от правото на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Трето, разглеждани от тази перспектива, четирите поставени от запитващата юрисдикция въпроса се преобразуват в два, или по-скоро в един въпрос с два подвъпроса. Ето защо поставените въпроси по същество могат да бъдат преформулирани в смисъл дали прилагането на националните процесуални норми, както са посочени в настоящото дело, е съвместимо с членове 4 и 17 от Директивата относно предложенията за поглъщане, ако се разглеждат в светлината на принципа на спазване на правата на защита и/или на член 47 от Хартата. Този всеобхватен въпрос се състои от два допълнителни подвъпроса: случай, в който страните в производствата са идентични (въпроси 1 и 3), и случай, в който липсва такава идентичност (въпроси 2 и 4).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Тези въпроси се поставят с особен фокус върху административнонаказателното производство. Както проличава обаче, това производство не е в основата на проблема. Проблемът се поражда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>нагоре по веригата<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> със защитата на такива права в хода на предварителното производство от Комисията за поглъщанията и ограничения контрол върху произтичащите констатации пред Върховния съд, като тези въпроси след това се свеждат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>надолу по веригата<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> в последващите (административни) наказателни (и евентуално допълнителни) производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Предвид значимостта на предварителното производство ще започна с въпроси 2 и 4 и защитата на основните права на онези страни, които не са участвали в предварителното производство и (следователно) не са били в състояние да оспорят направените в предварителното решение констатации (В.1). Едва тогава ще продължа с въпроси 1 и 3 и положението на идентичност на страните в производствата, макар и само накратко (В.2). Преди да направя това обаче, ще очертая критерия относно основните права, приложим при двете групи въпроси (Б).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Изискванията на правото на ЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Административни производства и правото на защита</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на ЕС, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да издаде спрямо определено лице акт с неблагоприятни за него последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sabou</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:678">EU:C:2013:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>WebMindLicenses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:832">EU:C:2015:832</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:861">EU:C:2019:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. При тези обстоятелства на адресата на това решение трябва да бъде предоставена възможност да бъде изслушан и да<?PAGE NO="10"?> изложи своето становище, <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> решението да бъде прието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090219">19 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kamino International Logistics</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑376/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:105">EU:C:2009:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mukarubega</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2336">EU:C:2014:2336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:861">EU:C:2019:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тези права са от съществено значение във <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> производства, водещи до увреждащо решение за съответната страна, били те с граждански, наказателен, административен или друг характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100914">14 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑550/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:512">EU:C:2010:512</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и др./Versalis и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑93/13 и C‑123/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:150">EU:C:2015:150</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Refah Kargaran/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑134/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:793">EU:C:2020:793</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>От съществено значение е, че зачитането на субективното право на защита на страна трябва да бъде защитено от <HT TYPE="ITALIC">административните органи</HT> при провеждането на техните производства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Texdata Software</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑418/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:588">EU:C:2013:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160317">17 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bensada Benallal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:175">EU:C:2016:175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това право трябва да е гарантирано от в момента, в който стане релевантно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>В този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:744">EU:C:2012:744</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:861">EU:C:2019:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210202">2 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consob</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑481/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:84">EU:C:2021:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Само по този начин може да се гарантира, че съответният орган отчита всички релевантни елементи и че засегнатото лице има възможност да поправи грешка и да изтъкне доводи, които могат да са основания за това увреждащото решение да не бъде прието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑27/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:853">EU:C:2011:853</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mukarubega</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2336">EU:C:2014:2336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:861">EU:C:2019:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съдебни производства и член 47 от Хартата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Член 47, първа алинея от Хартата предвижда право на ефективни правни средства за защита пред съд. Ключови компоненти на това право са принципът на равни процесуални възможности, включително принципът на състезателност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100921">21 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Швеция и др./API и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:541">EU:C:2010:541</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, както и принципът на равнопоставеност в процеса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Toma и Biroul Executorului Judecătoresc Horațiu-Vasile Cruduleci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:499">EU:C:2016:499</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. С налагането на задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо другата страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Morcillo и Abril García</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2099">EU:C:2014:2099</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, член 47 от Хартата се отнася и до гарантиране на правото на защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци в съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Вярно е, че пълният набор от гаранции, произтичащи от член 6, параграфи 2 и 3 от Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>), на които съответстват членове 47 и 48 от Хартата, възниква единствено в контекста на производства, които могат да доведат до налагане на санкции с наказателноправен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210202">2 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consob</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑481/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:84">EU:C:2021:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и т. 43). Вж. също решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, Edizioni del Roma Societa Cooperativa A.R.L. и Edizioni del Roma S.R.L./ Италия (ECLI:CE:ECHR:2020:1210JUD006895413, § 40 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. От текста на член 47 от Хартата е ясно обаче и че тази разпоредба не се<?PAGE NO="11"?> ограничава до производства, които водят само до налагане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>наказателноправни<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> санкции. Всъщност тази разпоредба установява ядро от права, които трябва да бъдат защитени във всички съдебни производства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑336/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1031">EU:C:2020:1031</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210202">2 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consob</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑481/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:84">EU:C:2021:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Трябва да е налице контрол относно зачитането на въпросното ядро от права, както от правна, така и от фактическа страна, от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>CB/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑67/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2204">EU:C:2014:2204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, Edizioni del Roma Societa Cooperativa A.R.L. и Edizioni del Roma S.R.L./Италия (ECLI:CE:ECHR:2020:1210JUD006895413, § 90 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. За целите на съдебната практика този орган трябва да е законоустановен, да е постоянно действащ, юрисдикцията му да е задължителна, да има състезателно производство; да прилага правни норми и да е независим (вътрешно и външно)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). По отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>вътрешния<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> аспект на независимостта вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>По подразбиране, за да бъде съдебният контрол съгласно член 47, първа алинея от Хартата ефективен, той изисква <HT TYPE="ITALIC">пълна компетентност</HT> на поне <HT TYPE="ITALIC">една инстанция</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121106">6 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑199/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:684">EU:C:2012:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170516">16 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlioz Investment Fund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑682/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:373">EU:C:2017:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Обхватът на контрола от такъв <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> може да бъде ограничен например само до въпроси от правна страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060919">19 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wilson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑506/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:587">EU:C:2006:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20000118">18 януари 2000 г.</DATE>, Pesti и Frodl/Австрия (ECLI:CE:ECHR:2000:0118DEC002761895, § 4 и цитираната съдебна практика), и от <DATE ISO="19851122">22 ноември 1985 г.</DATE>, Bryan/Обединено кралство (ECLI:CE:ECHR:1995:1122JUD001917891, § 47).</P></NOTE>. В този случай обаче <HT TYPE="ITALIC">самият</HT> административен орган, компетентен да постанови разглежданото решение, трябва да изпълнява всички критерии на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> за целите на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>В този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060919">19 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wilson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑506/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:587">EU:C:2006:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20091027">27 октомври 2009 г.</DATE>, Crompton/Обединено кралство (ECLI:CE:ECHR:2009:1027JUD004250905, §§ 70—73).</P></NOTE>. Така по един или друг начин трябва да е налице поне една напълно независима инстанция, която да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> за целите на член 47, първа алинея от Хартата и която да е оправомощена да направи преценка на случая при пълна компетентност, тоест при включване на елементи както от правна, така и от фактическа страна.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По настоящото дело</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Различни страни в последващи административни производства</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Според разясненията на запитващата юрисдикция в хода на предварителното производство Комисията за поглъщанията е извършила проверка дали поведението на страните в производството би могло (обективно) да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>съгласувано действие<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> за придобиването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>съществено дялово участие<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> в Conwert и дали това е следвало да задейства задължението за отправяне на задължително предложение за поглъщане. В последващото (административнонаказателно) производство Комисията за поглъщанията се е счела за обвързана от тези (обективни) констатации за определяне на субективните елементи на неотправянето на задължително предложение за поглъщане. Според нея това обвързващо действие е възникнало въпреки факта, че предварителното и административнонаказателното производство не са се отнасяли до едни и същи участници.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Според мен това отчетливо поражда проблеми съгласно правото на ЕС и в двете непосредствено очертани измерения: от гледна точка на упражняване на правото на защита на засегнатите страни (а) и липсата на възможност за контрол от съд с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> (б).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Упражняване на правото на защита</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Според посоченото от HL, по време на предварителното производство той е бил в невъзможност да упражни правото си на защита, тъй като не е бил определен като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>страна<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> в производството (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/><HT TYPE="ITALIC">Parteistellung</HT><QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>). Вместо това HL е бил счетен само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>участник<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/><HT TYPE="ITALIC">Beteiligter</HT><QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>) за целите на това производство. Съгласно австрийското право с тези статути очевидно са свързани различни процесуални права и гаранции. HL например посочва, че не е бил уведомен за предварителното производство, не е бил в състояние да се запознае с преписката, да упражни правото си да запази мълчание или да обжалва предварителното решение. Твърди се, че едва след образуването на административнонаказателното производство HL е могъл да упражни тези права, но само в рамките на това второ производство. Към онзи момент обаче предварителното решение, което дотогава е станало окончателно, вече обвързва Комисията за поглъщанията по отношение на обективното определяне на страните, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>действали съгласувано<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>. Ето защо от самото начало действията на Adler са счетени от обективна страна за действия на HL поради неговата позиция на член на органа на управление на това дружество, без той да е в състояние да упражни своето (собствено и лично) право на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В отговора си на поставен от Съда въпрос Комисията за поглъщанията твърди, че HL е можел да участва в предварителното производство, имал е право да запази мълчание съгласно член 51 от AVG и е имал право да се защитава в хода на това производство. Комисията за поглъщанията отбелязва също така, че HL всъщност е бил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>лично<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> поканен в заседанието за изслушване на устните състезания в предварителното производство, присъствал е и е участвал в него. Това предполагало, че HL е бил в състояние да упражни някои от субективните си процесуални права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да установи фактическите обстоятелства по настоящото дело, както и съществуващото тълкуване на националното право, което изглежда спорно в известна степен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>От преписката по делото разбирам, че в хода на предварителното производство HL е участвал в качеството си на <HT TYPE="ITALIC">член на органа за управление</HT> на Adler, действайки за и от името на това дружество, но не в лично качество. Всъщност като че ли няма индикации, че в предварителното производство Комисията за поглъщанията е разследвала обективно личната му отговорност. Разследвано е именно участието на дружеството. Въпросът за <HT TYPE="ITALIC">личното</HT> участие на HL, изглежда, възниква едва в хода на административнонаказателното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Комисията за поглъщанията обаче сякаш твърди, че въпреки несъответствието между страните в двете производства HL е можел да упражни своето <HT TYPE="ITALIC">лично</HT> право на защита в хода на предварителното производство по производен начин чрез Adler, при представляването на този правен субект в качеството си на член на органа за управление, тъй като и двете страни са споделяли едни и същи интереси (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/><HT TYPE="ITALIC">Interessengleichlauf</HT><QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Не възприемам тази логика поради (поне) две причини.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Първо, не може да се пренебрегне твърде голямата потенциална възможност да възникне <HT TYPE="ITALIC">конфликт на интереси</HT> и/или нарушение на фидуциарни задължения за директорите на дружествата, поставени в положението, описано от Комисията за поглъщанията. Несъмнено в голяма степен е правилно да се предположи, че що се отнася до по-голямата картина, както дружеството, така и директорът/директорите му или други членове на неговите органи за управление вероятно споделят един и същ интерес тяхното дружество да не бъде намерено за виновно в нарушаване на правилата относно предложенията за поглъщане. При все това, по отношение на други евентуално възникващи междувременно въпроси, действително ли може да се изключи, че директор на дружество или член на органа за управление няма да се окажат в положение, при което трябва да избират между най-добрите интереси на дружеството и своя собствен най-добър интерес, особено в контекста на това, което, изглежда, представлява последваща административна персонална отговорност за директорите на дружествата с налагане на санкции с наказателен характер?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Второ, правото на защита е със <HT TYPE="ITALIC">субективен</HT> характер. Съгласно постоянната съдебна практика това право не може да бъде прехвърляно на друго лице, физическо или юридическо, и несъмнено не може да бъде упражнявано от името на друго лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110609">9 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑401/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:370">EU:C:2011:370</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fliesen-Zentrum Deutschland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑687/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:573">EU:C:2015:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също на по-скорошен етап решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190919">19 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zhejiang Jndia Pipeline Industry/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑228/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:619">EU:T:2019:619</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Самите засегнати страни трябва да могат ефективно да упражняват правата си, предоставени им от правото на ЕС, без оглед на характера на производствата, на които са обект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Поради това, без да искам да звуча твърде формалистично, не мога да възприема схващането, че действащо за и от името на дружество физическо лице (и по този начин обикновено схващано за действащо <HT TYPE="ITALIC">като дружеството</HT>, законоустановен представител на юридическо лице), е действително същото като това лице, действащо в свой интерес или за своя сметка. Това е a fortiori вярно при обстоятелства, при които в хода на тези производства интересите на двете лица може да се различават, ако не и открито да се намират в конфликт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В настоящото дело изглежда, че в личното си качество HL е можел да упражни <HT TYPE="ITALIC">своето</HT> право на защита единствено в хода на административнонаказателното производство. Към онзи момент обаче предварителното решение вече е станало окончателно. Ето защо то е обвързало административнонаказателното производство по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>обективните<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> елементи на разследването на Комисията за поглъщанията за наличие на възможно нарушение на задължението за отправяне на задължително предложение за поглъщане. Последица от това е предрешаването на поведението на HL, без той да има възможността да изрази становището си <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> приемането на това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mukarubega</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2336">EU:C:2014:2336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Липса на достъп до съд с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Според GM, HL и Adler при настоящите обстоятелства член 47 от Хартата не допуска признаването на обвързващото действие на предварителното решение за целите на административнонаказателното производство. По отношение на член 47, първа алинея от Хартата тези страни твърдят, че с оглед на ограничения съдебен контрол на Върховния съд, признаването на обвързващото действие на предварителното решение, след като стане<?PAGE NO="14"?> окончателно, в контекста на последващото административнонаказателно производство и съдебни производства пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), накърнява правото им на ефективна съдебна защита, произтичащо от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Комисията за поглъщанията оспорва тези становища. Според твърденията ѝ процесуалните гаранции, стоящи в основата както на предварителното, така и на административнонаказателното производство, са такива, че произтичащите решения се вземат от независим и безпристрастен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> по смисъла на член 47 от Хартата. Предвид това, че и в двете дела Комисията за поглъщанията действала като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>първоинстанционен съд<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, ограничаването на обхвата на контрол на Върховния съд единствено до въпроси от правна страна било съвместимо с член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Логиката на изискванията на член 47, първа алинея от Хартата налага преценка в две части<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Както е изложено в точка 48 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Първо, дали Комисията за поглъщанията фактически, както твърди, отговаря на изискванията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по смисъла на член 47 от Хартата (1). Второ, когато случаят не е такъв, дали решенията ѝ подлежат на контрол от съд с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>Съд<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> по смисъла на член 47 от Хартата ли е Комисията за поглъщанията?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Едно от кумулативните условия, за да бъде налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> по смисъла на член 47 от Хартата, е дали съответният орган е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>независим<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. точка 47 по-горе.</P></NOTE>. Това гарантира еднаквата отдалеченост от страните в производството и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>RTL Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑517/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:821">EU:C:2010:821</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. С други думи, съответният орган не може да действа като страна по собственото си дело в нарушение на принципа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>nemo judex in sua causa<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, Edizioni del Roma Societa Cooperativa A.R.L. и Edizioni del Roma S.R.L./Италия (ECLI:CE:ECHR:2020:1210JUD006895413, § 64).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Без да е необходимо да се разглеждат всички изисквания, свързани с изпълнението на критериите за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, предвидени в член 47 от Хартата, изглежда, че Комисията за поглъщанията не изпълнява критерия, свързан с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>независимостта<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В отговор на поставен от Съда въпрос GM посочва, че съгласно член 29, параграф 1 от ÜbG Комисията за поглъщанията е отговорна за прилагането на ÜbG, поради което са ѝ възложени широки правомощия ex officio, в това число правомощието за образуване на предварителни и административнонаказателни производства. В такива производства самата Комисия за поглъщанията взема решение относно обхвата и предмета на производството и сама провежда разследването за това производство. От член 33, параграф 4 от ÜbG изглежда — което следва да се потвърди от запитващата юрисдикция — че при производства, образувани по обосновано искане, Комисията за поглъщанията единствена има правомощие да реши дали да продължи производство, дори и въпросното искане да е оттеглено на по-късен етап.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Така, в обобщение, Комисията за поглъщанията, изглежда, има няколко <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>роли<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> съгласно националното право: на разследващ орган, на прокурор и на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>съдия<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>. Не са налице индикации, че Комисията за поглъщанията вътрешно функционира въз основа на твърдо функционално разделение между, от една страна, отделите на този орган, отговарящи за<?PAGE NO="15"?> разследването и вземането на решения в контекста на прилагането на Директивата относно предложенията за поглъщане, и от друга страна, орган, произнасящ се по жалби, подадени срещу взети от тези отдели решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Всъщност изглежда, че в последващи съдебни производства за оспорване на предварителните или административнонаказателните производства на Комисията за поглъщанията, тя действа като ответник по собственото си дело, за да защити решението си пред компетентния австрийски съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Пак там, точка 42.</P></NOTE>. По този начин тя не действа като безпристрастна трета страна между предполагаемия нарушител, от една страна, и административния орган, отговарящ за контрола на съответствието с предложенията за поглъщане, от друга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Естествено, запитващата юрисдикция трябва да вземе решение във връзка с тези обстоятелства При все това, с оглед на представените на Съда отговори и поради изложените в предходната точка от настоящото заключение съображения, не съм убеден, че Комисията за поглъщанията изпълнява критериите за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на член 47 от Хартата. Бих искал да подчертая, че такъв временен извод — отново, който единствено запитващата юрисдикция следва да провери — по никакъв начин не поставя под въпрос факта, че някои национални административни органи ще имат по-голяма степен на независимост и най-високото ниво на експертиза в съответните им области на действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Не това обаче определя какво представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>независим<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> съд. Независим съд по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата се характеризира с пълната си независимост, както <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>вътрешна<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, така и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>външна<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>. Това е независим <HT TYPE="ITALIC">трети субект</HT> по отношение и на двете засегнати страни. В рамките на тази логика, съставите за вземане на решения, които са част от административен орган, или дори функционално много независими апелативни състави, които са част от административен орган, все пак трябва да се причислят по-скоро към публичната администрация, а не към съдебната система<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>От съдебната практика относно допустимостта на преюдициални запитвания, отправени от различни (контролни или квазисъдебни) състави на органи в публичната администрация, по аналогия вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050531">31 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Syfait и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:333">EU:C:2005:333</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020530">30 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmid</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑516/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:313">EU:C:2002:313</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Тъй като изглежда, че Комисията за поглъщанията не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата, се поставя въпросът дали в настоящото дело компетентните национални съдилища запазват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> за контрол на решенията на тази комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Осъществява ли се контрол от съд с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Съдебният контрол на решенията на Комисията за поглъщанията, изглежда, се различава в зависимост от разглежданото производство. От една страна, констатациите, произтичащи от <HT TYPE="ITALIC">предварителното</HT> производство, може да бъдат обжалвани пред Върховния съд. Контролът на този съд е ограничен само до въпроси от правна страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>За повече подробности вж. точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Ето защо не изглежда той да има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> за контрол във връзка с въпроси от фактическа страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В това отношение вж. член 30a, параграфи 1 и 2 от ÜbG. За сметка на това вж. например производството за контрол съгласно германското право на решение на Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (Федерален орган за финансов надзор, Германия), при което се допуска контрол от правна и от фактическа страна. Вж. член 48 от Wertpapiererwerbs- und Übernahmegesetz (германският Закон за придобиване на ценни книжа и за поглъщанията).</P></NOTE>. От друга страна, констатациите, произтичащи от<?PAGE NO="16"?> <HT TYPE="ITALIC">административнонаказателното</HT> производство, може да бъдат обжалвани пред Федералния административен съд (който в настоящото дело се явява самата запитваща юрисдикция)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Член 35, параграф 3 от ÜbG.</P></NOTE>. Този съд, изглежда, има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> за контрол по отношение на констатациите на Комисията за поглъщанията от правна и от фактическа страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче пояснява, че практически не упражнява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>, тъй като не може да извършва контрол на предварителното решение на Комисията за поглъщанията. Тя отбелязва, че поради широкото обвързващо действие, което австрийските процесуални норми придават на окончателните административни решения, запитващата юрисдикция е обвързана с (вече окончателните) констатации на Комисията за поглъщанията в предварителното решение и не може да извърши контрол на тези констатации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Най-общо казано, националното право установява система, при която Комисията за поглъщанията, i) неотговаряща на изискванията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, постановява решение, което ii) не може да бъде подложено на пълен контрол от Върховния съд и което, iii) след като стане окончателно, iv) обвързва не единствено самата Комисия за поглъщанията в бъдещи производства, в които има идентичност на страните (тълкувана доста разширително от този орган), основанието и предмета, но и v) всеки съд, който в рамките на обичайните си задачи е натоварен с контрола на тези свързани производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Ако случаят действително е такъв, подобно положение според мен е в противоречие с член 47 от Хартата и изискването за ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Бих подчертал, че тази несъвместимост възниква за <HT TYPE="ITALIC">всеки участник</HT> в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>първото<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>, предварително производство, тъй като изглежда, че не е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> с пълна компетентност, както се изисква по член 47, първа алинея от Хартата. Към този първоначален проблем възниква и <HT TYPE="ITALIC">допълнителен</HT> с оглед на специфичното положение на страните, които дори не са участвали в първото предварително производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Едни и същи страни в последващите производства</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Според твърденията на GM, при все че е участвал като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>страна<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> в предварителното производство, той не е бил уведомен, че това производство би могло да доведе до налагането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>наказателна<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> санкция в рамките на административнонаказателното производство. GM отбелязва също че в хода на предварителното производство не му е било дадено право да запази мълчание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Комисията за поглъщанията счита, че всички основни права на GM са били зачетени в хода на предварителното и на административнонаказателното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Макар запитващата юрисдикция да е тази, която следва да провери въпросните обстоятелства, крайният резултат, що се отнася до защитата на основните права на GM, е същият като изтъкнатия за конкретните обстоятелства при HL и Adler. В известна степен проблемът, възникващ в първия етап, е <HT TYPE="ITALIC">един и същ за всички страни</HT>. Единствената разлика е, че в специфичния контекст, когато страните са едни и същи в производствата, може да не<?PAGE NO="17"?> възникне допълнителният въпрос за липсата на право на защита (това, разбира се, зависи от условието посоченото право, възникнало в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>първия етап<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>, да е могло да бъде упражнено, когато е станало релевантно).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Извън това не виждам причина защо по принцип да не може да се направи позоваване на обективни констатации от предходно административно производство в паралелно или последващо административно производство, произтичащо от същите факти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:462">EU:C:2019:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Общоприета практика е последващи административни решения да се основават на констатациите, информацията или дори доказателствата, установени в предходни решения на органа или дори на решения на други административни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>При все това крайният резултат при всички такива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>прехвърляния между преписките<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> е, че засегнатата страна трябва да остане в състояние в пълна степен да упражни своето право на защита, когато то е станало или е щяло да стане релевантно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. точка 44 по-горе.</P></NOTE>. Не е възможно такава страна изведнъж да се окаже изправена пред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>fait accompli<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, като по същество в значителна степен се предреши положението ѝ, без тя дори да е имала възможността да бъде изслушана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Доколкото изглежда, че GM е бил страна и в двете производства, като е действал в свое собствено и лично качество, не се поставят структурните въпроси, възникващи от липсата на идентичност на страните в различните производства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. точки 54—60 по-горе.</P></NOTE>. Дали правото му на защита е било зачетено в конкретния случай в някое от двете производства, е въпрос, по който запитващата юрисдикция следва да се произнесе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Заключителна бележка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Според мен е необходимо да се отбележи, че в настоящото заключение по никакъв начин не се поставя под съмнение възможността националното право да разшири обвързващото действие на влезлите в сила административни решения в други производства. Отново ще подчертая, че е напълно обичайно едно решение да може да служи за основа на друго решение или да бъде взето под внимание в различно производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Във връзка с ДДС вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>WebMindLicenses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:832">EU:C:2015:832</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:462">EU:C:2019:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Най-често административната ефективност, заедно с равнопоставеността и предвидимостта на административното производство, са доводи в полза на разширяване на обхвата на действие на някои констатации спрямо други производства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Макар съображенията за административна ефективност да не могат да действат като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>магическа формула<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> за ограничаване на защитата на основните права. Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110630">30 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zeturf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:437">EU:C:2011:437</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Въпросът дали и как националният правен ред иска да създаде обвързващо действие на окончателни решения на административни органи е оставен на процесуалната автономия на държавите членки. Защитата на основните права съгласно правото на ЕС ограничава тази автономия единствено до степента, необходима за установяване на ефективна защита на въпросните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>В този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151111">11 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klausner Holz Niedersachsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑505/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:742">EU:C:2015:742</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Също така е ясно, че от държавите членки не се изисква да установяват система на административни решения, в която самият административен орган изпълнява критериите за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> по смисъла на член 47 от Хартата. Що се отнася до правото на ЕС обаче, когато става въпрос за права, произтичащи от правото на Съюза, (съдебният) контрол на решенията на администрацията се измества с една стъпка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>нагоре<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> и следва да се осъществява от компетентните национални съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Като се има предвид този контекст, в настоящото заключение само се посочва, че конкретното съчетание на институционални и процесуални решения, взети от националния законодател, е проблематично поради две причини. Първо, в рамките на предварителното производство трябва на определен етап да е налице възможността за оспорване на предварителното решение пред съд с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>пълна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, в случай че страните поискат да направят това. Второ, защитата на (по своето естество) субективни права не допуска <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>прехвърляне по делегация<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> в други административни производства, в които лицата се оказват в положение, при което случаят им е частично предрешен в резултат на констатации за тяхното поведение, направени в предходно производство, в което те не са били страна.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>Членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно предложенията за поглъщане във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на защита, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални процесуални норми, в резултат на които засегнатите страни са възпрепятствани да упражнят в пълна степен правото си на защита в хода на последващо административнонаказателно производство, в което се установява субективната отговорност за нарушение на Директива 2004/25, или които не предоставят на страните достъп до ефективни правни средства за защита пред съд съгласно член 47, първа алинея от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>