<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-208/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0208</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:314">EU:C:2019:314</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C-208/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Petruchová</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Е. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190411">11 април 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑208/18</HT></P><P>Jana Petruchová</P><P>срещу</P><P>FIBO Group Holdings Limited</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по граждански дела</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност в областта на потребителските договори</KEYWORD><KEYWORD>Потребител</KEYWORD><KEYWORD>Физическо лице, което търгува с чуждестранна валута на международния валутен пазар чрез дружество за търговски посреднически услуги</KEYWORD><KEYWORD>Съгласуваност с понятието за потребител по смисъла на Регламент (ЕО) 593/2008</KEYWORD><KEYWORD>Непрофесионален клиент по смисъла на Директива 2004/39/ЕО</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>По настоящото дело Съдът е сезиран с искане да изтълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Регламент Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> в контекста на сделки, извършвани на международния валутен пазар (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>пазарът FOREX<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Чрез дерогация от член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gruber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:32">EU:C:2005:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101207">7 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pammer и Hotel Alpenhof</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/08 и C‑144/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:740">EU:C:2010:740</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mühlleitner</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:542">EU:C:2012:542</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в член 18, параграф 1 от същия регламент се предвижда, че потребител по смисъла на член 17, параграф 1 може да предяви иск срещу другата страна по договора не само в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, а и в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят. Членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, съставляващи глава II, раздел 4, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Компетентност при потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, имат за цел да се осигури адекватна защита на потребителя като страна по договора, за която се счита, че е по-слаба в икономическо и по-неопитна в правно отношение от своя съдоговорител търговец<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930119">19 януари 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shearson Lehman Hutton</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑89/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:15">EU:C:1993:15</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gruber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:32">EU:C:2005:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Поставеният пред Съда въпрос е дали физическо лице, което търгува на валутния пазар FOREX, трябва да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, или с оглед на познанията и експертния опит, необходими за извършването на такива сделки, на сложния и нетипичен характер на разглеждания договор и на поетите рискове, това лице не може да се счита за потребител, поради което не попада в обхвата на раздела, който предоставя посочената по-горе защита.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="017.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 6 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Регламент Рим I<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>потребителят<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>професионалистът<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>и договорът попада в обхвата на тази дейност.</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>права и задължения, които съставляват финансов инструмент, и права и задължения, които съставляват реда и условията за емитирането или публичното предлагане и публичните предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа и записването и обратното изкупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, доколкото тези действия не съставляват предоставяне на финансова услуга;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/39</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от Директива 2004/39/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 145, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247).</P></NOTE> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Следните дефиниции се прилагат за целите на настоящата директива:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>10)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>клиент<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> означава всяко физическо или юридическо лице, на което инвестиционният посредник предоставя инвестиционни и/или допълнителни услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>11)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>професионален клиент<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> означава клиент, който отговаря на критериите, определени в приложение II;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>12)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>непрофесионален клиент<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> означава клиент, който е различен от професионален клиент;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактическите обстоятелства, главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141002">2 октомври 2014 г.</DATE> г‑жа Petruchová, с местожителство в Острава (Чешка република), и FIBO Group Holdings Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>FIBO<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), дружество за търговски посреднически услуги, установено в Лимасол (Кипър), сключват договор, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Terms of Business<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>рамковият договор<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>). Целта на рамковия договор е да позволи на г‑жа Petruchová да търгува на пазара FOREX, като издава нареждания за покупка и продажба на базовата валута, които FIBO изпълнява чрез онлайн платформата си за търговия. С оглед на това в рамковия договор се предвижда сключването на т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>индивидуални договори за разлика<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> между г‑жа Petruchová и FIBO.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Договорът за разлика (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>ДЗР<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) е финансов инструмент, чиято цел е закупуване и последваща продажба на основната валута (в настоящия случай това е щатският долар) и реализиране на печалба от разликата в обменните курсове, приложими съответно за закупуването и последващата продажба на основната валута, спрямо насрещната валута (която в настоящия случай е японската йена (JPY). Въпреки че на пазара FOREX може да се търгува със собствени средства, г‑жа Petruchová се възползва от възможността да търгува с т.нар. лотове (1 лот = <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> USD), като използва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>лостовия ефект<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Това ѝ дава възможност да търгува с повече финансови ресурси, отколкото всъщност има<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>От г‑жа Petruchová се изисква само да предостави т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>маржин<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, за да гарантира, че е в състояние да покрие загубите, ако има такива.</P></NOTE>. Когато купува базовата валута (USD) с насрещната валута (JPY) по текущия курс <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, т.е. когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>отваря позиция<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, г‑жа Petruchová взема заем от FIBO в размер на необходимата за закупуването сума. Когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>затваря позицията<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, т.е. когато извършва обратната операция по продажба на закупеното количество основна валута (USD) срещу насрещната валутата (JPY) по текущия курс <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, г‑жа Petruchová връща заема на FIBO.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Клауза 30 от рамковия договор предвижда, че по всеки възникнал между страните спор кипърските съдилища имат международна компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141003">3 октомври 2014 г.</DATE> г‑жа Petruchová сключва с FIBO ДЗР (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>спорният ДЗР<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>). В 15:30:00 ч. тя прави нареждане за купуването на 35 лота по обменен курс 109.0000 USD/JPY. Системата за търговия веднага я информира, че актуалният обменен курс е 109.0500 USD/JPY. Тя го приема и потвърждава нареждането за купуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В системата за търговия на FIBO обаче се образуват дълги опашки от нареждания поради скок в курса на щатския долар спрямо насрещните валути след разпространението на информация за положителна тенденция в показателите на заетостта за неземеделския сектор в САЩ. Поради това необходимото количество в размер на <FT TYPE="NUMBER">3500000</FT> USD е закупено в 15:30:16 ч., вместо в 15:30:00, по обменен курс <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>купува<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> 109.4000 USD/JPY, като покупката вече е на стойност <FT TYPE="NUMBER">382900000</FT> JPY.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В 15:48:11 ч. същия ден г‑жа Petruchová закрива позицията, като прави нареждане към FIBO за продажба на закупеното количество <FT TYPE="NUMBER">3500000</FT> USD. Курс <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>продава<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> е 109.5600 USD/JPY, така че продажната цена е <FT TYPE="NUMBER">383460000</FT> JPY. Г‑жа Petruchova връща на FIBO взетия заем в размер на <FT TYPE="NUMBER">382900000</FT> JPY. В крайна сметка тя реализира брутна печалба от сделката в размер на <FT TYPE="NUMBER">560000</FT> JPY, която е равностойна на <FT TYPE="DECIMAL">4081,33</FT> USD.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Ако нареждането на г‑жа Petruchová за закупуване е било изпълнено своевременно, а не със закъснение от 16 секунди, тя е щяла да реализира печалба от <FT TYPE="NUMBER">1785000</FT> JPY, оценена на 13 009.23 USD, като по този начин печалбата ѝ е щяла да бъде три пъти по-голяма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Поради това на <DATE ISO="20151012">12 октомври 2015 г.</DATE> г‑жа Petruchová предявява иск пред Krajský soud v Ostravě (Районен съд Острава, Чешка република), на основание твърдяно неоснователно обогатяване на FIBO.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Krajský soud v Ostravě (Районен съд, Острава) прекратява производството на основание липса на международна компетентност. Според Krajský soud v Ostravě (Районен съд, Острава) г‑жа Petruchová не може да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, тъй като тя не е сключила спорния ДЗР с цел удовлетворяване на лични нужди, имала е необходимите познания и опит, за да сключва ДЗР, и е била предупредена, че ДЗР не са подходящ инструмент за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>непрофесионални клиенти<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на Директива 2004/39. Във всеки случай, според Krajský soud v Ostravě (Районен съд Острава) член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> трябва да се тълкува по същия начин, както<?PAGE NO="5"?> член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, а финансовите инструменти са изключени от приложното поле на последната разпоредба. Поради това клаузата на рамковия договор, отнасяща се до предоставянето на компетентност, е действителна и компетентни са юрисдикциите на Кипър, а не тези на Чешката република.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Решението на Krajský soud v Ostravě (Районен съд, Острава) е потвърдено във въззивното производство от Vrchní soud v Olomouci (Висш съд Оломоуц, Чешка република).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Г‑жа Petruchová подава касационна жалба срещу това решение пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Nejvyšší soud (Върховен съд) счита, че по-долните чешки съдебни инстанции са допуснали грешка при тълкуването на понятието за потребител по смисъла на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Според Nejvyšší soud (Върховен съд), първо, непрофесионалният клиент по смисъла на Директива 2004/39 не е непременно потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. Второ, Nejvyšší soud (Върховен съд) е на мнение, че последната разпоредба не трябва да се тълкува по същия начин, както член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, тъй като тя не изключва изрично финансовите инструменти. Трето, Nejvyšší soud (Върховен съд) посочва, че съгласно съдебната практиката за квалифицирането на дадено лице като потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> е без значение дали лицето притежава специфични познания и експертен опит, дали разглежданият договор е сложен или нетипичен, дали съществуват рискове, свързани със сключването на този договор, и дали лицето е било предупредено за тези рискове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Ето защо Nejvyšší soud (Върховен съд) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Следва ли член 17, параграф 1 от [Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>] да се тълкува в смисъл, че лице като жалбоподателката в главното производство, което търгува на международния валутен пазар FOREX, като активно извършва сделки макар и чрез трето лице, което по занятие се занимава с този вид търговия, трябва да се счита за потребител съгласно посочената разпоредба?<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Писмени становища представят г‑жа Petruchová, Чешката република, Република Полша и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Г‑жа Petruchová, FIBO, Чешката република и Комисията са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20190131">31 януари 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по същество пита Съда дали лице, което сключва договор с дружество за търговски посреднически услуги, съгласно който последното извършва индивидуални сделки на пазара FOREX съгласно нарежданията на това лице за покупка и продажба, трябва да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Ще направя предварителна бележка относно правната сила на клаузата за предоставяне на компетентност, съдържаща се в рамковия договор. След това ще разгледам, на първо място, единствения критерий, предвиден в член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, относно квалифицирането като потребител, а именно целта на договора. На второ място, ще разгледам въпроса дали могат да се прилагат и други критерии, за да се квалифицира дадено лице като потребител по смисъла на тази разпоредба. На трето място, ще се спра на въпроса дали член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> следва да се тълкува в съответствие с член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, който не се прилага за финансовите инструменти. На четвърто място, ще<?PAGE NO="6"?> разгледам въпроса дали, за да се квалифицира дадено лице като потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, трябва да се вземе предвид обстоятелството, че той е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>непрофесионален клиент<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителна бележка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В началото следва да се отбележи, че както посочва запитващата юрисдикция, ако г‑жа Petruchová следва да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, то клауза 30 от рамковия договор няма да има правна сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Всъщност, като предоставя изключителна компетентност на съдилищата на Кипър, посочената клауза лишава г‑жа Petruchová от предвиденото в член 18, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> право да предяви иск в съдилищата на държавата членка, в която тя има местоживеене, а именно в Чешката република.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласно член 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>[р]азпоредбите на [глава II, раздел 4 от този регламент] могат да се дерогират само със споразумение:<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> 1) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>което е сключено след възникването на спора<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>; 2) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>което допуска потребителят да предяви иск в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел;<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> или 3) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които […] са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В настоящия случай, както изтъква запитващата юрисдикция, клауза 30 от рамковия договор не попада в обхвата на член 19, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Първо, тази клауза не попада в обхвата на член 19, параграф 1 от Регламента, тъй като рамковият договор е сключен на <DATE ISO="20141002">2 октомври 2014 г.</DATE>, т.е. <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> г‑жа Petruchová да предяви иск в Krajský soud v Ostravě (Районен съд, Острава) на <DATE ISO="20151012">12 октомври 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Второ, клауза 30 от рамковия договор не попада в обхвата на член 19, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>. Всъщност според мен тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че договорът трябва да предоставя съдебна компетентност по отношение на предявен от потребителя иск, която е <HT TYPE="ITALIC">допълнителна</HT> по отношение на предвидената в член 18, параграф 1 от посочения регламент. Всяко друго тълкуване на член 19, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> би противоречало на неговия текст, който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>допуска<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, но не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>задължава<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> потребителя да предяви иск в съдилища, различни от посочените в член 18, параграф 1 от същия регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:309">EU:C:2012:309</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още <HT TYPE="ITALIC">Magnus</HT>, U. et <HT TYPE="ITALIC">Mankowski</HT>, P. (еds). Brussels I bis Regulation — Commentary. Otto Schmidt KG Verlag, 2016 (pp. 522–523).</P></NOTE>. В настоящия случай, както беше посочено в точка 25 по-горе, клауза 30 от рамковия договор лишава г‑жа Petruchová от правото да предяви иск пред съдилищата на държава членка, посочени в тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Трето, тази клауза не попада в обхвата на член 19, параграф 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, тъй като г‑жа Petruchová и FIBO нямат местоживеене или не са установени в една и съща държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Следователно клауза 30 от рамковия договор противоречи на член 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>. Поради това съгласно член 25, параграф 4 от същия регламент тази клауза няма правна сила.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Все пак, както беше посочено в точка 24 по-горе, това е вярно само ако член 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> е приложим, т.е. ако г‑жа Petruchová се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от посочения регламент. Затова запитващата юрисдикция иска насоки относно квалифицирането на жалбоподателя в главното производство като потребител.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Договорът сключен ли е за цел, която е извън търговската дейност или професията на лицето?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> се прилага, в случай че са изпълнени три условия: на първо място, едната страна по договора да има качеството на потребител, който действа за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, на второ място, договорът между такъв потребител и търговец да е действително сключен и на трето място, такъв договор да попада в една от категориите, посочени в член 17, параграф 1, букви a)—в) от разглеждания регламент. Всички тези условия трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да може потребителят да предяви иск пред съдилищата по мястото, където има местоживеене<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hobohm</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑297/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:844">EU:C:2015:844</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Действително тези решения не се отнасят до тълкуването на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, а по-скоро до Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Регламент „Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74). Въпреки това, тъй като Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> замества Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, когато разпоредбите на тези два акта могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuhn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑308/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:956">EU:C:2018:956</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В разглеждания случай текстът на член 15 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> е идентичен с текста на съответстващата му разпоредба от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, а именно член 17. Следователно направеното от Съда тълкуване на първата разпоредба важи и за последната.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Както беше посочено в точка 22 по-горе, поставеният на Съда преюдициален въпрос по настоящото дело се отнася до първото условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Ще отбележа, че член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> не съдържа определение на понятието за потребител. Единственото изискване на тази разпоредба е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>лице — потребител<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> да сключи договор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>. Няма други разпоредби от този регламент, които да предвиждат допълнителни подробности в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика понятията, използвани в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, и по-конкретно съдържащите се в член 17, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкуват самостоятелно, главно на основата на системата и целите на посочения регламент, за да се осигури еднаквото му прилагане във всички държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190214">14 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Milivojević</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑630/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:123">EU:C:2019:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> трябва да се тълкува стеснително, като се изхожда от положението на това лице в рамките на конкретния договор, във връзка с естеството и целта на същия, а не от субективното качество на това лице, тъй като при определени сделки едно и също лице може да се счита за потребител, а при други — за икономически оператор. Ето защо само договорите, сключени извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди на едно лице, попадат в предвидения от посочения регламент специален режим на защита на потребителя, разглеждан като по-слабата страна, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за цел търговска или професионална дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970703">3 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Benincasa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑269/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:337">EU:C:1997:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050120">20 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gruber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:32">EU:C:2005:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:37">EU:C:2018:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190214">14 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Milivojević</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑630/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:123">EU:C:2019:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В съдебното заседание по настоящото дело представителят на жалбоподателя в главното производство посочва, че към момента на сключване на рамковия договор и на спорния ДЗР г‑жа Petruchová е била студентка и е работела на непълно работно време. Тя твърди, че не е сключила ДЗР за цел, която е в рамките на нейната професионална дейност (на непълно работно време). Нито една от страните не твърди, че г‑жа Petruchová е сключила договора за такава цел. В акта за преюдициално запитване също не се съдържа подобно твърдение. Следователно, макар това да е фактически въпрос от компетентността на запитващата юрисдикция, ми се струва, че г‑жа Petruchová следва да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>При все това съгласно акта за преюдициално запитване Krajský soud v Ostravě (Районен съд, Острава) е на мнение, че специфичните познания и експертният опит, необходими за търгуване на пазара FOREX, размерът на инвестираните суми и поетите рискове изключват квалифицирането на г‑жа Petruchová като потребител. Запитващата юрисдикция не споделя това мнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. точки 15 и 18 по-горе.</P></NOTE>. По-надолу ще разгледам този въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Следва ли да се вземат предвид и други критерии, за да се определи дали дадено лице трябва да се счита за потребител?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Пред Съда се поставя въпросът дали лице, което извършва сделки на пазара FOREX, може да не бъде признато за потребител, поради необходимите за извършване на такава търговия познания и експертен опит, стойността на сделката, факта, че лицето активно прави нареждания, поетите рискове на пазара FOREX и броя и честотата на извършените сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Г‑жа Petruchová твърди, че за сключването на ДЗР не се изискват специфични познания и че не следва да се взема предвид размерът на инвестираните средства или обемът и честотата на извършените сделки. FIBO посочва, че г‑жа Petruchová не следва да се счита за потребител, тъй като сключването на ДЗР представлява търговска дейност. Чешката република твърди, че за да се определи дали едно лице трябва да се счита за потребител, е без значение дали то има познания в съответната област и дали активно прави нареждания. Република Полша подчертава, че сключването на ДЗР е свързано със значителни рискове и че за да се квалифицира едно лице като потребител, не следва да се вземат предвид неговите познания по финансови въпроси, нито фактът, че то има за цел реализиране на печалба и задоволяване на нужди, различни от ежедневните. Според Комисията е без значение дали лицето има познания в съответната област, или активно прави нареждания, но следва да се вземат под внимание броят и честотата на извършените сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според мен на въпроса в точка 40 по-горе следва да се отговори отрицателно. По-долу ще изложа съображенията, поради които стигам до този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На първо място, за яснота следва да посоча, че според мен лице, което сключва ДЗР, не може да не бъде признато за потребител единствено на основание че сключването на ДЗР изисква специфични познания и експертен опит. Това би означавало ДЗР да се изключат от обхвата на членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>. Без съмнение, обаче финансовите инструменти като ДЗР попадат в обхвата на тези разпоредби. Всъщност съгласно член 17, параграф 3 от този регламент единствените договори, за които не се прилагат членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, са някои видове договори за транспорт. Следователно при<?PAGE NO="9"?> липса на изрична разпоредба в обратен смисъл финансовите инструменти попадат в приложното поле на тези разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в това отношение точки 65—75 по-долу.</P></NOTE>. Освен това в решение Kolassa Съдът приема, че лице, което е придобило облигация на приносител, може да се счита за потребител по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:37">EU:C:2015:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още заключение на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kolassa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2135">EU:C:2014:2135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до това дали г‑жа Petruchová не следва да се счита за потребител, тъй като, както представителят ѝ посочва в съдебното заседание, тя е уведомила FIBO, че има три години опит в съответната област, трябва да отбележа, че познанията и опитът не са от значение, за да се определи дали дадено лице е потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Всъщност, за да се счита едно лице за потребител по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно то да сключи договор за цел извън неговата търговска дейност или професия. Член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> не предвижда допълнителни условия. Не се изискват доказателства, че в конкретния случай лицето няма познания в съответната област, поради което се нуждае от защитата, гарантирана на потребителите от членове 17, 18 и 19 от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Geimer</HT>, R. Forum actoris für Kapitalanlegerklagen, in Festschrift für Dieter Martiny zum 70. Geburtstag, Mohr Siebeck, 2014, p. 711 (p. 716).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Този извод е в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 37 по-горе, съгласно която, за да се определи дали едно лице трябва да се счита за потребител, трябва да се изхожда от естеството и целта на договора, а <HT TYPE="ITALIC">не от субективното качество на съответното лице</HT>. Ако се вземат предвид познанията на дадено лице в определена област, това означава, че се изхожда от субективното качество на съответното лице по отношение на договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Този извод е в съответствие и с решение Schrems, в което Съдът приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>не зависи от познанията и от информацията, с които съответното лице действително разполага<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:37">EU:C:2018:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това експертният опит на г‑н Schrems в областта на дигиталните социални мрежи не може да му отнеме качеството на потребител по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> (понастоящем член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:37">EU:C:2018:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Г‑н Schrems придобива значителен опит в областта на дигиталните социални мрежи, като завежда дела пред националните съдилища срещу Facebook за нарушаване на правилата за защита на данните, като публикува книги и изнася лекции по този въпрос и като създава сдружение за реализиране на защитата на данните.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Накрая, този извод е в съответствие със съдебната практика във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език; 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.</P></NOTE>. Посоченото понятие е дефинирано по почти идентичен начин в член 2, буква б) от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Съгласно член 2, буква б) от Директива 93/13 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</P></NOTE> и в член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>. Затова в решение Schrems Съдът се позовава на решение Costea, което се отнася до тълкуването на член 2, буква б) от Директива 93/13<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:37">EU:C:2018:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В решение Costea Съдът приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 е<?PAGE NO="10"?> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>обективно и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, поради което притежаваната от адвокатите висока степен на техническа компетентност не означава, че те не могат да се считат за потребители<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150903">3 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Costea</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑110/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:538">EU:C:2015:538</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Всяко друго разрешение според мен би възпрепятствало постигането на целта на режима, установен с членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, за осигуряване на адекватна защита на потребителите. Според съдебната практика потребителят е защитен не само като страната, която е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>по-неопитна в правно отношение от своя съдоговорител търговец<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, но също и като страната, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>за която се счита, че е по-слаба в икономическо […] отношение<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> от другата страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930119">19 януари 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Shearson Lehman Hutton</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑89/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:15">EU:C:1993:15</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Трето, не може да се твърди, че качеството на потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> следва да се изключи, когато извършената съгласно договора сделка превишава определена сума. Ако такова е било намерението на законодателя на Съюза, тази разпоредба щеше да установява праг за стойността на договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>При липсата на изричен праг на стойността на договора констатацията, че дадено лице губи качеството на потребител поради значителния размер на средствата, инвестирани на пазара FOREX, или поради реализираната значителна печалба, би била несъвместима с принципа на правна сигурност. В това отношение считам, че съгласно съображение 15 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими. Видно от практиката на Съда, този регламент преследва цел за правна сигурност, която се изразява в укрепване на правната защита на установените в Европейския съюз лица, като едновременно позволява на ищеца лесно да определи съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granarolo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:559">EU:C:2016:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> не следва да се прилагат в случаите, когато са инвестирани значителни средства, при липсата на изричен праг инвеститорът не би могъл да предвиди дали ще се ползва от защитата, предоставена с тези разпоредби. Ако членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> не следва да се прилагат в случаите, когато се реализира значителна печалба, положението на инвеститора би било още по-несигурно, като се има предвид, че правейки нареждане на пазара FOREX, той не знае дали изобщо ще реализира печалба и в какъв размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Както посочват Magnus et Mankowski (цитирани в бележка под линия 8 по-горе), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>няма ограничение в размера на съответната сума. Потребителските дела не се ограничават до малки суми. […] Европейският законодател е разполагал с достатъчно възможности да наложи ограничения по отношение на настоящите членове 17—19 и дори е имало призиви за въвеждане на такива ограничения. Показателно е обаче, че те не са намерили законодателен израз. Разглежданият обем е количествен показател […] който лесно може да бъде измерен. Със същата лекота законодателят би могъл да наложи горни граници […]. Фактът, че не го е направил, поражда убедителен <HT TYPE="ITALIC">argumentum a contrario</HT><QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> (р. 466 и 467). По подобен начин Geimer (цитиран в бележка под линия 15 по-горе) счита, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>в съответствие със съществуващата съдебна практика съображение 11 [от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, понастоящем съображение 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>] изисква правна сигурност по въпроса за правилата за компетентност […]<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>. Това ясно изискване на законодателя на Съюза не позволява на Съда да ограничава приложното поле на член 15 от [Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>], като се основава на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>равномерното разпределение на правата<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> между страните в разглеждания случай или като определя праг на стойността. […] Този проблем е известен отдавна и е бил предмет на обсъждане в научните среди. От самото начало Schlosser призовава за ограничаване на приложното поле на специалните правила за компетентност при потребителските договори. Законодателят на Съюза вече е имал няколко възможности да разреши този проблем. Той обаче не го е направил. Този умишлен пропуск, да се направи (ограничително) изменение, обвързва съдебната власт и не допуска телеологично тълкуване. Запазването на компетентността на <HT TYPE="ITALIC">forum actoris</HT> само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>големи инвеститори<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> също би било в противоречие с принципа на равно третиране“ (р. 722 и 723).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Освен това считам, че лицето не следва да губи качеството на потребител, ако печалбата, реализирана на пазара FOREX, съставлява по-голямата част от неговите доходи. Това едва ли може да се приеме за съвместимо с принципа на равно третиране, тъй като би могло да доведе до положение, при което, ако инвеститор милионер и инвеститор от средната класа направят нареждания за една и съща сума на пазара FOREX и реализират еднаква печалба, първият ще се счита за потребител, а на втория няма да бъде признато това качество.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Четвърто, без значение е обстоятелството, че лицето активно прави свои собствени нареждания на пазара FOREX. Наистина, както посочва запитващата юрисдикция, в случая по дело Kolassa<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. бележка под линия 14 по-горе.</P></NOTE>, където разглежданият договор е за придобиване на облигация на приносител, жалбоподателят не е правил нареждания, както е правила г‑жа Petruchová<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Следва да отбележа обаче, че г‑жа Petruchová, като непрофесионален клиент, не може сама да извършва сделки на пазара FOREX. Нарежданията ѝ трябва да бъдат изпълнени от дружество за търговски посреднически услуги, в настоящия случай FIBO.</P></NOTE>. Член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> обаче не изисква потребителят да действа по определен начин. Той не изисква потребителят да остане пасивен или другата страна да отговаря за изпълнението на договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Пето, рисковете, свързани със сключването на ДЗР, според мен не могат да изключат качеството на потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>И в този случай разпоредбата не изисква от потребителя да действа по определен начин. Тя не го задължава да полага дължима грижа и действа разумно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това рисковете са присъщи на сключването на ДЗР. Следователно, ако качеството на потребител би отпадало с оглед на поетите рискове, ДЗР системно биха оставали извън обхвата на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, макар че само някои видове договори за транспорт не попадат в приложното поле на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. точка 43по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Накрая бих искал да подчертая, че именно степента на поетите рискове — с оглед на целта на членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, т.е. да се осигури адекватна защита на потребителите — налага лицата, които сключват ДЗР, да се квалифицират като потребители. В това отношение ще отбележа, че както твърди г‑жа Petruchová, през май 2018 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) приема решение, с което временно ограничава пускането на пазара, разпространението и продажбата на ДЗР на непрофесионални клиенти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение (ЕС) 2018/796 на Европейския орган за ценни книжа и пазари от <DATE ISO="20180522">22 май 2018 година</DATE> за временно ограничаване на договорите за разлики в съответствие с член 40 от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="136" PAGE.FIRST="50" DATE.PUB="2018">ОВ L 136, 2018 г., стр. 50</REF.DOC.OJ>). Това решение е подновено и изменено през октомври 2018 г. (Решение (ЕС) 2018/1636 на Европейския орган за ценни книжа и пазари от <DATE ISO="20181023">23 октомври 2018 година</DATE> за подновяване и изменение на временното ограничаване, въведено с Решение (ЕС) 2018/796, на пускането на пазара, разпространението или продажбата на договори за разлики на непрофесионални клиенти, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="272" PAGE.FIRST="62" DATE.PUB="2018">ОВ L 272, 2018 г., стр. 62</REF.DOC.OJ>) и през януари 2019 г. (Решение (ЕС) 2019/155 на Европейския орган за ценни книжа и пазари от <DATE ISO="20190123">23 януари 2019 година</DATE> за подновяване на временното ограничаване на пускането на пазара, разпространение или продажба на договори за разлики на непрофесионални клиенти, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="027" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2019">ОВ L 27, 2019 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>). Към момента на изготвяне на настоящото заключение Решение 2019/155 на ESMA е все още в сила.</P></NOTE>. Причината ESMA да приеме такова решение, е, че някои национални компетентни органи, както и самият ESMA, изразяват опасения по отношение на бързия ръст през последните години в разпространението на ДЗР на масовия пазар на дребно, въпреки че тези продукти са сложни и неподходящи за преобладаващата част от непрофесионалните клиенти. В Решение 2018/796 на ESMA се посочва по-специално, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>съществуват значителни опасения, свързани със защитата на инвеститорите<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>, че много непрофесионални клиенти не са запознати с рисковете и че проучванията на националните компетентни органи показват, че повечето непрофесионални клиенти, инвестиращи в ДЗР, губят пари от търговията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. съображения 11, 12, 20, 27 и 35 на Решение 2018/796 на ESMA. Например проучване, проведено от компетентния орган на Обединеното кралство, на извадка от непрофесионални клиенти показва, че 82 % от тези клиенти са изгубили пари от ДЗР, както и че средният резултат е загуба в размер на 2200 британски лири на непрофесионален клиент за една година (вж. съображение 35, подточка ix) от Решение 2018/796 на ESMA).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Шесто, ако едно лице извършва редовно финансови сделки през продължителен период от време и за значителни парични суми, се поставя въпросът дали следва да се счита, че това лице извършва тези сделки по (второ) занятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Briggs</HT>, A. Private International Law in English Courts. Oxford University Press, 2014 (p. 4.156).</P></NOTE>. В такъв случай тези сделки няма да попадат в обхвата на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>, тъй като те ще са сключени за цел, която е в рамките на (втората) професионална дейност на лицето.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В това отношение ще отбележа, че както посочва Комисията в съдебното заседание, националната съдебна практика може донякъде да подкрепи този довод. Например в решение по дело AMT Futures Ltd. v. Marzillier, Dr Meier &amp; Dr Guntner Rechtsanwaltesgesellschaft mbH [2015] 2 WLR 187 High Court of Justice (England &amp; Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court) приема, че не всички инвеститори могат да се считат за потребители по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> и че за да се определи дали случаят е такъв, трябва да се вземат предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>обстоятелствата, свързани с конкретното лице, както и естеството и вида на инвестициите<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Аз обаче не мога да се съглася с този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Вярно е, че макар по принцип целта, за която е сключен договорът, да следва да се преценява към момента на сключването му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Това следва от решение Benincasa, където Съдът приема, че жалбоподателят, който е сключил договор за франчайз, за да открие и стопанисва търговски обект, не може да се счита за потребител, въпреки че той изобщо не открива въпросния обект (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970703">3 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Benincasa</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑269/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:337">EU:C:1997:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при определени обстоятелства могат да се вземат предвид и последващи промени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>В решение Schrems Съдът приема, че ако използването за лични цели на съответните услуги, за които е сключен договорът, впоследствие се е превърнало в използване за професионални цели, това последващо развитие в използването на услугите следва да се вземе предвид (вж. бележка под линия 17 по-горе) (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑498/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:37">EU:C:2018:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Макар да може да се счита, че използването от страна на г‑н Schrems на услугите на Facebook, което първоначално е било само за лични цели (обмен на снимки и чат), впоследствие е станало за професионални цели, Съдът стига до заключението, че г‑н Schrems не е загубил качеството на потребител.</P></NOTE>. Както обаче посочва генералният адвокат Bobek по дело Schrems, това трябва да се ограничава до изключителни случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Заключение на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:863">EU:C:2017:863</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не може да се прави последваща оценка на целта на договора <HT TYPE="ITALIC">във всеки отделен случай</HT> или винаги, когато сключването на индивидуални сделки (като ДЗР) се предвижда в рамков договор (като разглеждания рамков договор). Това би било в противоречие с принципа на правна сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точка 51 по-горе.</P></NOTE>, тъй като качеството на потребител ще зависи от броя на извършените съгласно рамковия договор транзакции и следователно към момента на сключване на рамковия договор инвеститорът не би могъл да знае дали ще се счита за потребител. Това също така би било в противоречие със съдебната практика, цитирана в точка 37 по-горе, съгласно която не следва да се взема предвид субективното качество на лицето. На последно място, доколкото се пита дали трябва да се вземе предвид размерът на инвестираните суми и на реализираната печалба, това би било в противоречие с липсата на праг на стойността в член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. точка 50 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Следва да отбележа, че това становище намира известна подкрепа в националната съдебна практика. В решението по дело Standard Bank London Ltd. v. Dimitrios Apostolakis [2000] I.L.Pr. 766 High Court of Justice (England &amp; Wales), Queen’s Bench Division (Commercial Court) приема, че строителен инженер и адвокат, които са инвестирали в сделки с чуждестранна валута, следва да се считат за потребители. По-специално е без значение, че те са участвали в 28 договора с общ размер на експозицията от 7 милиона щатски долара. Посочва се, че размерът не е определящ, тъй като това би породило трудни въпроси относно прага и неговото прилагане с обратна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Съгласно точка 18 от това решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>размерът не може да бъде определящ. Биха възникнали трудни въпроси относно определянето на границите. Това трудно може да се приложи по отношение на т.нар. от мен рамково споразумение, когато има такова. Приложимо е само с обратна сила. Изискването да се изхожда от целите, за които са сключени договорите, според мен не допуска да се вземат предвид общите последици или размерът на стойността<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че за да се определи дали лице, което търгува на пазара FOREX, следва да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, не трябва да се вземат предвид познанията на лицето, стойността на договора, фактът, че лицето активно прави собствени нареждания, поетите рискове, нито броят и честотата на сделките.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Преминавам към разглеждане на другите два въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, а именно дали член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> следва да се тълкува в съответствие с член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> и дали следва да се отчита обстоятелството, че лицето е непрофесионален клиент по смисъла на Директива 2004/39.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Следва ли да се вземе предвид фактът, че финансовите инструменти не попадат в обхвата на член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по същество пита Съда дали член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> следва да се тълкува в съответствие с член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>. Ако отговорът е утвърдителен, то лице, което сключва ДЗР, не трябва да се счита за потребител по смисъла на първата разпоредба, при условие че финансовите инструменти като ДЗР са изключени от обхвата на разпоредбите, приложими за потребителските договори, установени в член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Според акта за преюдициално запитване Krajský soud v Ostravě (Районен съд, Острава) счита, че член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> трябва да се тълкува в съответствие с член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>. Запитващата юрисдикция е на обратно мнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Според г‑жа Petruchová членове 17, 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> се прилагат за финансови инструменти. Тя твърди, че ако това не беше така, член 17 от посочения регламент щеше изрично да ги изключва, така както ги изключва член 6, параграф 4, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>. Комисията е на същото мнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/> в член 6, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> е почти идентично с определението на това понятие в член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>. Действително първата разпоредба посочва, че тя се прилага за договори, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>сключен[и] от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>потребителят<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>професионалистът<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>)<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Тази почти идентична формулировка предполага, че при тълкуването на член 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/> следва да се вземе предвид член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101207">7 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pammer и Hotel Alpenhof</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/08 и C‑144/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:740">EU:C:2010:740</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110315">15 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koelzsch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:151">EU:C:2011:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vapenik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑508/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:790">EU:C:2013:790</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERGO Insurance и Gjensidige Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑359/14 и C‑475/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:40">EU:C:2016:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:612">EU:C:2016:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170615">15 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kareda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:472">EU:C:2017:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност съображение 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/> ясно посочва, че предметът на този регламент следва да бъде в съответствие с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/> (понастоящем Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/>). Следователно, макар разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> да трябва да се тълкуват с оглед на въведената с него систематика и неговите цели, следва да се има предвид целта за последователност при прилагането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/> и на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>По отношение на правилата, приложими за потребителски договори, които са установени в член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/>, напомням, че съгласно параграф 4, буква г) от посочената разпоредба те не се прилагат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>права и задължения, които съставляват финансов инструмент<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Съгласно съображение 28 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>[в]ажно е да се гарантира, че правата и задълженията, които съставляват даден финансов инструмент, не се обхващат от общата норма, приложима към потребителските договори, тъй като това би могло да доведе до прилагане на различни закони към всеки от използваните инструменти, променяйки по този начин естеството им и възпрепятствайки заменяемостта им при търгуване и предлагане<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>.</P></NOTE>. Съгласно съображение 30 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> за целите на този регламент финансови инструменти са инструментите, посочени в член 4 от Директива 2004/39/ЕО.<?PAGE NO="14"?> Съгласно член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39, понастоящем член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE> относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="149" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 149</REF.DOC.OJ>). Директива 2004/39 е била заменена с Директива 2014/65. Член 4, параграф 1, точка 9, член 4, параграф 1, точка 10, член 4, параграф 1, точка 11 и член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65 по същество имат идентично съдържание съответно с член 4, параграф 1, точка 10, член 4, параграф 1, точка 11, член 4, параграф 1, точка 12 и член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39.</P></NOTE>, финансови инструменти са инструментите, определени в раздел В от приложение I. Раздел В, точка 9 от приложение I към Директива 2004/39 се отнася до ДЗР<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Такъв е случаят и с раздел В, точка 9 от приложение I към Директива 2014/65.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно разпоредбите, приложими за потребителски договори, установени в член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/>, не се прилагат за ДЗР<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Следва да се уточни, че член 6, параграф 4, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/> изключва от обхвата на правилата за защита на потребителите само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>права и задължения, които съставляват финансов инструмент<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/>, т.е. само самия финансов инструмент. Тя не изключва договора за закупуване на този финансов инструмент. Следователно само ДЗР са изключени от обхвата на член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/>. Договорите за закупуване на ДЗР не са (вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Garcimartin Alférez</HT>, F. J., The Rome I Regulation: Exceptions to the Rule on Consumer Contracts and Financial Instruments. — Journal of Private International Law. Vol. 5 (2009), Issue 1, p. 85 (p. 90). Това обаче е без значение, тъй като в настоящия случай спорът се отнася до забавеното изпълнение на ДЗР, а не на рамковия договор.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>От това обаче не следва, че разпоредбите, приложими за потребителски договори, установени в членове 18 и 19 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/>, не се прилагат за финансови инструменти като ДЗР.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Както е постановил Съдът в решение Kainz, целта да се постигне съгласуваност между актовете на международното частно право в правовия ред на Съюза, не би могла да доведе до тълкуване на разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>, което не отговаря на систематиката и целите на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140116">16 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kainz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:7">EU:C:2014:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Въпреки че тази точка се отнася до съответствието при тълкуването на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 г.</DATE> относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2007">ОВ L 199, 2007 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>), същото важи и за Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/> и Регламента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/>. В това отношение ще отбележа, че съображение 7 от Регламент № 864/2007 изисква този регламент да се тълкува в съответствие с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>, също както съображение 7 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> изисква последният да се тълкува в съответствие с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/>. В този смисъл вж. също заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pillar Securitisation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑694/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:44">EU:C:2019:44</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се вземат предвид разликите във формулировките на член 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/>и на член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/>. Вярно е, че както беше посочено в точка 68 по-горе, определенията на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/> в тези две разпоредби са почти идентични. Въпреки това съгласно член 17, параграф 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> само един вид договор е изключен от обхвата на правилата за защита на потребителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точка 43 по-горе.</P></NOTE>, докато съгласно член 6, параграф 4 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/> други договори са изключени от обхвата на правилата за защита, предвидени в член 6, параграфи 1 и 2 от този регламент. По-специално, докато член 6, параграф 4, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0167" REF.END="QE0167"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/> изрично препраща към финансовите<?PAGE NO="15"?> инструменти по смисъла на раздел В от приложение I към Директива 2004/39, член 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0168" REF.END="QE0168"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/> не съдържа подобно препращане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Както отбелязват Magnus et Mankowski (цитирани в бележка под линия 8 по-горе) по отношение на придобиването на облигации от инвеститорите, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0169" REF.END="QE0169"/>съображение 28 и член 6, параграф 4, буква г) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0170" REF.END="QE0170"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/> може да визират изключване на облигациите от режима за защита на потребителите. Но […] би било твърде смело това правило да се пренесе по отношение на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0171" REF.END="QE0171"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/>. Има причина Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0172" REF.END="QE0172"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/> да не предвижда паралелно правило<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/> (р. 463).</P></NOTE>. Следователно не може да става въпрос за тълкуване на последната разпоредба в съответствие с член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0173" REF.END="QE0173"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/> по отношение на финансовите инструменти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>В това отношение трябва да посоча, че както отбелязва Garcimartin Alférez (цитиран в бележка под линия 41 по-горе), когато даден договор не попада в приложното поле на член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0174" REF.END="QE0174"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/>, „въпросът е дали това би изисквало преразглеждане на правилата в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0175" REF.END="QE0175"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/>. Член 15 от този акт не съдържа материалноправна разпоредба, изключваща договорите за финансови инструменти. Следователно паралелът между двата акта е бил нарушен и политическото решение, което стои в основата на тази идея, по-конкретно че потребителят, който може да предяви иск срещу продавача пред своята собствена юрисдикция, може също така да се позове на собственото си право (и не трябва да носи тежестта за доказване на чуждо право), вече не се поддържа. Аналогично клауза за избор на приложимо право, включена във финансов инструмент, ще бъде действителна и приложима съгласно Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0176" REF.END="QE0176"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/>, докато клауза за избор на съд е приложима единствено при строгите условия, определени в член 17 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0177" REF.END="QE0177"/>Брюксел I<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/> (стр. 89). Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Wautelet</HT>, P. Rome I et le consommateur de produits financiers. — European Journal of Consumer Law. 2009., Issue 4, p. 776 (p. 796).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че за квалифицирането на лице, което търгува на пазара FOREX, като потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0178" REF.END="QE0178"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>, е без значение обстоятелството, че финансовите инструменти не попадат в обхвата на член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0179" REF.END="QE0179"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Следва ли да се вземе предвид фактът, че лицето е непрофесионален клиент по смисъла на Директива 2004/39?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали лице, което се счита за непрофесионален клиент по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39, трябва да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0180" REF.END="QE0180"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/>. Според запитващата юрисдикция за квалифицирането на едно лице като потребител е без значение, че то е непрофесионален клиент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Г‑жа Petruchová твърди, че макар понятието за непрофесионален клиент по смисъла на Директива 2004/39 и понятието за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0181" REF.END="QE0181"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/> да са различни, непрофесионалният клиент следва да се счита за потребител. FIBO признава, че г‑жа Petruchová е непрофесионален клиент, но според него от това не следва, че тя трябва да се счита за потребител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Като начало ще уточня, че квалифицирането като професионален клиент или като непрофесионален клиент има значение за предоставяната защита. На непрофесионалните клиенти се предоставя пълна защита по-специално по отношение на информацията, предоставена от инвестиционни посредници, докато за професионалните клиенти се счита, че се нуждаят само от ограничена защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. по-специално член 19, параграф 10, буква в) от Директива 2004/39 и член 24, параграф 4, буква б) и член 25, параграф 8, буква в) от Директива 2014/65. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Bonneau</HT>, T., <HT TYPE="ITALIC">Pailler</HT>, P., <HT TYPE="ITALIC">Rouaud</HT>, A.‑C., <HT TYPE="ITALIC">Tehrani</HT>, A. et <HT TYPE="ITALIC">Vabres</HT>, R. Droit financier, LGDJ, 2017, p. 312 ss.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39 непрофесионален клиент е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0182" REF.END="QE0182"/>клиент, който не е професионален клиент<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/>. Съгласно член 4, параграф 1, точка 11 от същата директива професионален клиент е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0183" REF.END="QE0183"/>клиент, който отговаря на критериите, определени в приложение II<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/> към Директивата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Съгласно раздел I от приложение II към Директива 2004/39<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>И раздел I от приложение II към Директива 2014/65.</P></NOTE> следните клиенти <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0184" REF.END="QE0184"/>се считат за професионални клиенти<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/>: първо, субекти, които трябва да бъдат лицензирани или регулирани, за да оперират на финансовите пазари, като например кредитни институции, инвестиционни посредници и застрахователни дружества; второ, големи предприятия, които изпълняват два от трите критерия, а именно обща балансова стойност над <FT TYPE="NUMBER">20000000</FT> EUR, нетен оборот в размер на над <FT TYPE="NUMBER">40000000</FT> EUR и собствени средства в размер на повече от <FT TYPE="NUMBER">2000000</FT> EUR; трето, публични субекти или институции, като например национални правителства или Световната банка; и четвърто, други институционални инвеститори, чиято основна дейност се състои в инвестирането във финансови инструменти. Субекти, които принадлежат към една от тези четири категории, обаче могат да искат третиране като непрофесионални клиенти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Съгласно раздел II от приложение II към Директива 2004/39<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>И раздел II от приложение II към Директива 2014/65.</P></NOTE> клиенти, които са различни от тези, упоменати в раздел I, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0185" REF.END="QE0185"/>могат да бъдат третирани като професионални клиенти при поискване<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/>. За да бъде третиран като професионален клиент, клиентът трябва да отговаря на поне два от следните критерии: първо, той трябва да е извършил през предходните четири тримесечия средно по 10 сделки на тримесечие, които са със значителен размер; второ, размерът на портфейла на клиента от финансови инструменти трябва да надвишава <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> EUR; и трето, той трябва да е работил поне една година на професионална позиция във финансовия сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Считам, че непрофесионалният клиент по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39 не е непременно потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0186" REF.END="QE0186"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201C" ID="QE0186"/>. Не може също така да се презумира, че непрофесионалният клиент е потребител. По-долу ще изложа съображенията, поради които стигам до този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Първо, фактът, че Директива 2004/39 — за разлика от друга директива във финансовия сектор, а именно Директива 2002/65/ЕО относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 година</DATE> относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="271" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2002">ОВ L 271, 2002, г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183).</P></NOTE> — не използва термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0187" REF.END="QE0187"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/>, предполага, че понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0188" REF.END="QE0188"/>непрофесионален клиент<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0189" REF.END="QE0189"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/> се различават.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Второ, член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39 не изисква на непрофесионалния клиент да се предоставят инвестиционни или допълнителни услуги за цел, която е извън неговата търговска дейност или професия. Както отбелязва запитващата юрисдикция, това означава, че такива услуги могат да му бъдат предоставяни за цел, която е в рамките на неговата търговска дейност или професия, като в такъв случай той не може да се счита за потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0190" REF.END="QE0190"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Трето, потребителят по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0191" REF.END="QE0191"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/> е физическо, а не юридическо лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Въпреки че в член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0192" REF.END="QE0192"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/> не се посочва изрично, че потребителят е физическо лице, това следва от изискването, че тази разпоредба визира само частния краен потребител, който няма търговска или професионална дейност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Česká spořitelna</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:165">EU:C:2013:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В това отношение вж. Magnus et Mankowski (цитирани в бележка под линия 8 по-горе), стр. 470–471.</P></NOTE>. Противно на това, непрофесионалният клиент може да бъде юридическо лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Haentjens</HT>, M. et <HT TYPE="ITALIC">De Gioia-Carabellese</HT>, P. European Banking and Financial Law. Routledge, 2015 (р. 67).</P></NOTE>. Всъщност съгласно член 4, параграф 1, точка 10 от Директива 2004/39 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0193" REF.END="QE0193"/>клиент<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/> е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0194" REF.END="QE0194"/>всяко физическо <HT TYPE="ITALIC">или юридическо</HT> лице, на което инвестиционният посредник предоставя инвестиционни и/или допълнителни услуги<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. По-конкретно непрофесионалните клиенти могат да бъдат юридически лица, които не отговарят на две от трите изисквания за<?PAGE NO="17"?> третиране като професионални клиенти съгласно раздел II от приложение II към Директива 2004/39. Непрофесионалните клиенти могат да бъдат и професионални клиенти (следователно юридически лица)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Gollier</HT>, J.‑M., <HT TYPE="ITALIC">Standaert</HT>, C. La catégorisation des investisseurs sous MiFID II. — In: De <HT TYPE="ITALIC">Meuleneere</HT>, I., <HT TYPE="ITALIC">Colaert</HT>, V., <HT TYPE="ITALIC">Kupers</HT>, W. et <HT TYPE="ITALIC">Pijcke</HT>, A.S. (eds.), MIFID II &amp; MIFIR: Capital Selecta — Scope, Investor Protection, Market Regulation and Enforcement. Intersentia and Anthemis, 2018, p. 59 (p. 75).</P></NOTE>, които са поискали непрофесионално третиране съгласно раздел I от приложение II към Директива 2004/39.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Четвърто, качеството на непрофесионален клиент по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39 и качеството на потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0195" REF.END="QE0195"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/> имат различни цели. Качеството на непрофесионален клиент осигурява предоставянето на пълна защита по-специално що се отнася до информацията, която инвестиционният посредник е длъжен да предостави на клиента. Качеството на потребител налага прилагането на правила за компетентност, които дерогират член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0196" REF.END="QE0196"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/>. Вярно е, че и двете разпоредби имат за цел да защитят по-слабата страна, независимо дали тя е непрофесионален клиент, или потребител. Следва обаче да отбележа, че Директива 2004/39 цели защитата на всички инвеститори — непрофесионални <HT TYPE="ITALIC">и</HT> професионални<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. съображение 31 от Директива 2004/39, съображение 3 от Директива 2014/65, както и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141112">12 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmann и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑140/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2362">EU:C:2014:2362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170614">14 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Khorassani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑678/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:451">EU:C:2017:451</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също Gollier et Standaert (цитирани в бележка под линия 53 по-горе), р. 93.</P></NOTE>. Съгласно съображение 86 от Директива 2014/65, която отменя и заменя Директива 2004/39, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0197" REF.END="QE0197"/>е целесъобразно ясно да се посочи, че при взаимоотношенията с <HT TYPE="ITALIC">клиенти</HT> се съблюдават принципи за честни, безпристрастни и професионални действия и задължения за коректност, яснота и незаблуждаване<QUOT.END REF.START="QS0197" CODE="201C" ID="QE0197"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Следователно е ирелевантно посоченото от представителя на FIBO в съдебното заседание и неоспорено обстоятелство, че г‑жа Petruchová е уведомила FIBO, че има тригодишен опит в тази област и че е непрофесионален клиент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че за да може лице, което извършва търговия на пазара FOREX, да се квалифицира като потребител по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0198" REF.END="QE0198"/>Брюксел Ia<QUOT.END REF.START="QS0198" CODE="201C" ID="QE0198"/>, е ирелевантно дали това лице следва да се счита за непрофесионален клиент по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос, поставен от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република):</TXT><P>Член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се тълкува в смисъл, че лице, което сключва договор за разлика, трябва да се счита за потребител, ако този договор е сключен за цел, която е извън неговата търговска или професионална дейност. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че лицето активно прави собствени нареждания на международния валутен пазар, че тези договори за разлика не попадат в обхвата на член 6 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и че лицето е непрофесионален клиент по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> относно пазарите на финансови<?PAGE NO="18"?> инструменти, за изменение на директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>