<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-621/16 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CC0621</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:611">EU:C:2018:611</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>33</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>33</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑621/16 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Комисия/Италия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑621/16 P</HT></P><P>Европейска комисия</P><P>срещу</P><P>Италианска република</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Жалба</KEYWORD><KEYWORD>Езиков режим на институциите на ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Обявления за конкурси на общо основание</KEYWORD><KEYWORD>Ограничаване на избора на втория език на конкурса и на езика за комуникация между кандидатите и EPSO до английски, френски и немски език</KEYWORD><KEYWORD>Регламент № 1</KEYWORD><KEYWORD>Правилник за длъжностните лица на ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Назначаване на длъжностни лица</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на език</KEYWORD><KEYWORD>Обосновки</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>През 2014 г. Европейската служба за подбор на персонал (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>EPSO<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) публикува две обявления за конкурси на общо основание. В тези обявления на кандидатите е дадена възможност да изберат само английски, френски или немски език като втори език за посочените конкурси. Освен това в обявленията е разрешено използването само на тези три езика за комуникация между кандидатите и EPSO.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>С жалба, подадена пред Общия съд, Италианската република оспорва законосъобразността на това двойно ограничаване до тези три езика. С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑353/14 и T‑17/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:495">EU:T:2016:495</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отменя двете обявления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>С настоящата жалба Комисията оспорва решението на Общия съд, съответно приканвайки Съда отново<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:752">EU:C:2012:752</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> да вземе становище относно законоустановените рамки на свързаните с езиците ограничения, които EPSO може да налага на кандидатите, желаещи да участват в конкурси на общо основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първично право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Договор за функционирането на Европейския съюз</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 24, четвърта алинея ДФЕС: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Всеки гражданин на Съюза може да се обръща писмено към всяка от институциите или органите, посочени в настоящия член или в член 13 от Договора за Европейския съюз, на един от езиците, посочени в член 55, параграф 1 от посочения договор[,] и да получава писмен отговор на същия език<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 342 ДФЕС гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Правилата относно езиковия режим на институциите на Съюза се определят от Съвета с единодушие чрез регламенти, без да се засягат разпоредбите на статута на Съда на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 21, параграф 1 от Хартата гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на […] език […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 41, параграф 4 от Хартата: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Всяко лице може да се обърне към институциите на Съюза на един от официалните езици на Договорите и трябва да получи отговор на същия език<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Вторично право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Членове 1, 2, 5 и 6 от Регламент (ЕИО) № 1 на Съвета от <DATE ISO="19580415">15 април 1958 г.</DATE> за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="017" PAGE.FIRST="385" DATE.PUB="1958">OВ 17, 1958 г., стр. 385</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3.</P></NOTE>, изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от <DATE ISO="20130513">13 май 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Регламент за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на свободното движение на стоки, свободното движение на хора, дружественото право, политиката на конкуренция, селското стопанство, безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, транспортната политика, енергетиката, данъчното облагане, статистиката, трансевропейските мрежи, съдебната система и основните права, правосъдието, свободата и сигурността, околната среда, митническия съюз, външните отношения, външната политика, политиката на сигурност и отбрана и институциите поради присъединяването на Република Хърватия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">OВ L 158, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.)</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Регламент № 1<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Член 1</P><P>Официалните и работните езици на институциите на Съюза са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски.</P><P>Член 2</P><P>Текстовете, адресирани до институциите от страна на държава членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор [на] подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език.</P><?PAGE NO="3"?><P>[…]</P><P>Член 5</P><P><HT TYPE="ITALIC">Официалният вестник на Европейския съюз</HT> се публикува на официалните езици.</P><P>Член 6</P><P>Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните с[и] правилници<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правилник за длъжностните лица</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 1г от Правилника за длъжностните лица на Европейск[ия съюз]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Регламент № 31(ЕИО), 11(ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="045" PAGE.FIRST="1385" DATE.PUB="19620614">ОВ 45, 14.6.1962 г., стр. 1385/62</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2013">OВ L 287, 2013 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на […] език […].</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="001.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала. […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Дял III от Правилника е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Кариера на длъжностните лица<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Глава I от този дял, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Назначаване<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, се състои от членове 27—34.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 27, първа алинея от Правилника: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Назначаването на длъжностни лица има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на [Съюза]. Не се запазват никакви длъжности за граждани на определена държава членка<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 28 от Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е гражданин на държава — членка на [Съюза], освен ако е предвидено специално изключение от органа по назначаването, и се ползва с пълния обем граждански права;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е изпълнило задълженията, наложени му от законите по отношение на военната служба;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>представи подходящи доказателства, свидетелстващи за годността му да изпълнява служебните си задължения;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>съгласно условията на член 29, параграф 2 е преминал[o] успешно конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит съгласно предвиденото в приложение III;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>е годно физически да изпълнява служебните си задължения; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на [Съюза] и задоволително владеене на друг от езиците на [Съюза] в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 30 от Правилника:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>За всеки конкурс органът по назначаването определя конкурсна комисия. Комисията съставя списък с подходящите кандидати.</ALINEA><ALINEA>Органът по назначаването решава кои от тези кандидати да назначи на свободните длъжности.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Приложение III към Правилника е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Конкурси<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. Член 1, параграф 1 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Обявленията за конкурси се изготвят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия.</ALINEA><ALINEA>В обявлението се посочва[т]:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>изискванията за владеене на език, ако има такива, предвид особения характер на длъжностите;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В член 7, параграфи 1 и 2 от приложение III към Правилника е предвидено:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>След консултации с Комитета по Правилника за персонала институциите възлагат на Службата за подбор на персонал на Европейските общности (наричана по-долу <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Службата<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на [Съюза], [както и] в процедурите за оценяване и изпит, посочени в членове 45 и 45а от Правилника.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Задачата на Службата е:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да организира, по искане на отделни институции, конкурси на общо основание;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение 2002/620</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В съответствие с член 2, параграф 1 от Решение 2002/620/ЕО относно създаването на EPSO<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от <DATE ISO="20020725">25 юли 2002 година</DATE> относно създаването на Служба за подбор на персонал на Европейските общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="197" PAGE.FIRST="53" DATE.PUB="2002">ОВ L 197, 2002 г., стр. 53</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г. глава 1, том 8, стр. 247).</P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Службата упражнява правомощия за подбор на персонал, предоставени съгласно член 30, първи параграф от Правилника за персонала и съгласно приложение III към него, на органите по назначенията на институциите, подписващи настоящото решение. Само в изключителни случаи и със съгласието на Службата институциите могат да проведат свои собствени открити конкурси за посрещане на специфични нужди от високоспециализиран персонал<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 4 от Решение 2002/620 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>В съответствие с член 91а от Правилника за персонала, исканията и жалбите, отнасящи се до упражняването на правомощията, предоставени съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от настоящото решение, се депозират в службата. Всички обжалвания в тези области се правят пред Комисията<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и производството</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE> EPSO публикува обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 за съставяне на списък на издържалите конкурса за назначаване на администратори (AD 5)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="074A" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2014">ОВ C 74 A, 2014 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>общото обявление за конкурс<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141106">6 ноември 2014 г.</DATE> EPSO публикува обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 за съставяне на списък на издържалите конкурса за назначаване на администратори (AD 6)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="391A" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ C 391 A, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> в областта на защитата на данните в Европейския надзорен орган по защита на данните (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>обявлението за конкурс в областта на защитата на данните<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В уводната част както на общото обявление за конкурс, така и на обявлението за конкурс в областта на защитата на данните (наричани по-нататък общо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>обжалваните обявления<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>) се посочва, че Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Общите правила<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="060A" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ C 60 A, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>неразделна част<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> от всяко от обявленията за конкурс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Общите правила са публикувани от EPSO в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>. Уводното изречение от Общите правила гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>[т]ези общи правила представляват неразделна част от обявлението за конкурса и заедно с него съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>След като в раздела, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Езикови познания<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, се отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>[о]свен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго, изборът на втори език обикновено се свежда до английски, немски или френски език<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, в Общите правила се представят причините за ограничаването на втория език. По-нататък в този раздел от Общите правила се прави препратка към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Общите насоки за използването на езици в конкурсите на EPSO<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, приети от<?PAGE NO="6"?> Колегиума на административните ръководители на <DATE ISO="20130515">15 май 2013 г.</DATE> (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Общите насоки<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>). Общите насоки се съдържат в приложение към Общите правила и включват по-подробна обосновка за ограничаването на избора на втори език до английски, френски или немски език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В Раздел III (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Условия за допускане<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>) на всяко от обжалваните обявления са определени както общи, така и специални условия. Специалните условия включват изискването за владеене на два езика: задълбочено владеене на един от официалните езици на Европейския съюз, определен като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>основен език<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>език 1<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, и задоволително владеене на английски, немски или френски език, определен като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>втори език<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>език 2<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Този език трябва да е различен от език 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Що се отнася до ограничаването на избора на втори език, точка 2.3 от общото обявление за конкурс гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Съгласно решението [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:752">EU:C:2012:752</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),] институциите на Съюза желаят в рамките на настоящия конкурс да обосноват ограничаването на избора на втория език до определен брой официални езици на Съюза.</P><P>По тази причина кандидатите се уведомяват, че вторите езици, посочени за целите на настоящия конкурс, са определени съобразно интереса на службата, който изисква новопостъпилите служители незабавно да бъдат оперативни и в състояние да общуват ефикасно във всекидневната си работа. В противен случай има опасност ефективното функциониране на институциите да бъде сериозно нарушено.</P><P>Като се има предвид дългогодишната практика на институциите на Съюза относно езиците за вътрешна комуникация и нуждите на службите за външната комуникация и обработването на досиетата, английският, френският и немският продължават да бъдат най-използваните езици. Освен това английският, френският и немският език са най-разпространените втори езици в Съюза, както и най-често изучаваните като втори езици. Това потвърждава нивото на образование и професионалните компетенции, които могат понастоящем да се очакват от кандидатите за работа в институциите на Съюза, а именно владеенето на поне един от тези езици. Ето защо при съпоставянето на интереса на службата и нуждите и способностите на кандидатите и предвид на конкретната област на настоящия конкурс е основателно да се организират изпити на тези три езика, за да се гарантира, че независимо от първия си официален език всички кандидати владеят поне един от тези три официални езика на нивото на работен език. По този начин оценяването на специфичните компетенции дава възможност на институциите на Съюза да оценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, като бъдат поставени в среда, сходна с тази, в която ще работят.</P><P>По същите причини е необходимо да се ограничат езиците за комуникация между кандидатите и институцията, включително езиците, на които трябва да бъдат попълнени формулярите за кандидатстване. Това изискване гарантира еднороден подход при съпоставянето и проверката на кандидатите спрямо информацията, посочена от тях във формулярите за кандидатстване.</P><P>Също така, с цел равно третиране, всеки кандидат, дори първият му официален език да е един от тези три езика, е длъжен да държи някои изпити на своя втори език, който трябва да избере измежду въпросните три езика.</P><P>Посоченото по-горе не засяга възможността по-късно да бъде изучаван трети работен език съгласно член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Точка 2.3 от обявлението за конкурс в областта на защитата на данните е по същество идентична.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Следователно и двете обжалвани обявления ограничават езика, който кандидатите могат да използват за комуникация с EPSO и на който следва да попълнят формулярите за кандидатстване, до избрания от всеки кандидат втори език: английски, френски или немски език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В обжалваните обявления също така се предвиждат правила относно езика, който трябва да се използва — а именно основният език или вторият език — за всеки от тестовете и упражненията на конкурсите. И двата конкурса се състоят от редица компютърни тестове и упражнения, които трябва да бъдат оценени по модела <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Център за оценяване<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. В общото обявление за конкурс се посочва, че кандидатите трябва да са получили изисквания минимум на един от компютърните тестове (теста за преценка на ситуация) и на всички упражнения по модела <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Център за оценяване<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> на избрания втори език. По подобен начин в обявлението за конкурс в областта на защитата на данните се посочва, че кандидатите трябва да са получили изисквания минимум на всички упражнения, които не се провеждат на компютър, на избрания втори език.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обжалваното съдебно решение и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE> Италианската република подава жалба пред Общия съд за отмяна на общото обявление за конкурс (дело T‑353/14).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE> Италианската република подава още една жалба пред Общия съд за отмяна на обявлението за конкурс в областта на защитата на данните (дело T‑17/15). Република Литва е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Италианската република.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Дела T‑353/14 и T‑17/15 пред Общия съд са съединени за целите на устната фаза на производството и на окончателното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>По същество с подадените от Италианската република жалби се оспорва законосъобразността на два аспекта на езиковия режим, определен се в обжалваните обявления. Първият аспект е свързан с факта, че кандидатите могат да изберат само английски, френски или немски език като втори език за конкурсите. Вторият оспорван аспект е ограничаването на езика за комуникация между кандидатите и EPSO до тези три езика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, Италия/Комисия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑353/14 и T‑17/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:495">EU:T:2016:495</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> Общият съд отменя обжалваните обявления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>С настоящата жалба Комисията иска от Съда да отмени решението на Общия съд. Ако Съдът счита, че фазата на производството позволява това, той следва да отхвърли исканията в първоинстанционното производство като неоснователни, да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, и да осъди Република Литва да заплати направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква четири основания. С първото основание се оспорва допустимостта на жалбите пред Общия съд. Второто и третото основание се отнасят до законосъобразността на съдържащото се в обжалваните обявления ограничаване на избора на втори език до английски, френски и немски език. Четвъртото основание се отнася до ограничаването на избора на езика за комуникация между кандидатите и EPSO до тези три езика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Италианската република иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>С решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20170330">30 март 2017 г.</DATE> Кралство Испания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Италианската република.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили Кралство Испания, Италианската република и Комисията. Устните становища на всички заинтересовани страни са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20180425">25 април 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще разгледам последователно всяко от основанията, изтъкнати от Комисията (съответно раздели А, Б, В и Г). В резултат на това ще предложа на Съда да отхвърли настоящата жалба. Не съм непременно съгласен с всички правни твърдения, изтъкнати от Общия съд, особено с онези, които са свързани с четвъртото основание. При все това съм съгласен с постановена от Общия съд отмяна на обжалваните обявления и следователно — с решението по делото като цяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдебният минимализъм е добродетел. Задавам си обаче въпроса доколко това твърдение продължава да бъде валидно в ситуация, при която в рамките само на няколко години големият състав бива призован отново да разгледа въпроса с ограниченията по отношение на избора на втори език в обявленията за конкурси. Също така съществуват поне една дузина подобни дела — висящи или с наскоро постановени решения в Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Цитирани по-долу в бележки под линия 58 и 59.</P></NOTE> — чиято повтаряща се тема е по-широкообхватният въпрос за езиковия режим на институциите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Освен делата, посочени в следващите части на настоящото заключение, имам предвид и паралелното дело, също висящо пред големия състав, в което се разглеждат много сходни въпроси, а именно Испания/Парламент (C‑377/16). Красноречивото заключение по това дело на ерудираната ми колежка — генералния адвокат Sharpston, с проекта на което имах възможност да се запозная, ще бъде представено на същата дата като настоящото заключение.</P></NOTE>. При тези обстоятелства и като се има предвид, че става дума за лични съдби, очаквания и кариерно развитие на конкретни хора, може би е целесъобразно да се дадат най-малкото някои насоки относно това, което институциите са оправомощени да правят при установяването на ограничения за използването на работни езици въз основа на интереса на службата (раздел Д).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първото основание: допустимостта на жалбата пред Общия съд</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Първото основание на Комисията е разделено на четири части. С първата част от това основание Комисията твърди, че в точки 45—52 от обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото при тълкуването на правната природа на Общите правила, тъй като Общият съд не е признал техния задължителен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>По подобен начин в третата част от първото основание Комисията твърди, че в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Общите правила и Общите насоки трябва да се тълкуват най-много като съставляващи известия по смисъла на точка 91 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:752">EU:C:2012:752</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съдържащи критериите, по които EPSO възнамерява да прилага езиковия режим на конкурсите, които му е възложено да организира<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В четвъртата част от първото основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагане на правото в точки 65—71 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд разглежда правната природа на обжалваните обявления. Комисията поддържа, че Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като не е оценил дали обжалваните обявления представляват потвърдителни актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На последно място, във втората част от първото основание Комисията твърди, че е допусната грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника. Тя оспорва констатациите на Общия съд в точки 53—57 от обжалваното съдебно решение, съгласно които този член <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>позволява на EPSO да се възложи само задачата да приема мерки по прилагането на унифицирани норми, а не задачата да приема общи и абстрактни задължителни норми<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според мен отделните части от първото основание по същество повдигат два въпроса. Първият въпрос се отнася до правната природа на Общите правила (първа и трета част) и на обжалваните обявления (четвърта част). Вторият въпрос е свързан с това дали EPSO е имала компетентност да приеме Общите правила (втора част).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>При все това считам, че за да се произнесе по първото основание, не е необходимо Съдът да разглежда всички тези части. От ключово значение е четвъртата част от това основание, която се отнася до правната природа на обжалваните обявления. Според мен тези обявления очевидно са обвързващи сами по себе си, независимо от правната природа на Общите правила (1). При условие че Съдът стигне до същия извод по отношение на правната природа на тези обявления, останалите доводи, изложени от Комисията в първото основание, просто ще се окажат лишени от предмет (2 и 3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Четвъртата част от първото основание: правната природа на обжалваните обявления</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В жалбата на Комисията се твърди, че Общият съд е нарушил задължението си да изложи мотиви за своето решение, тъй като не е разгледал дали обжалваните обявления представляват потвърдителни актове. Комисията упреква Общия съд, че не е съпоставил съдържанието на обжалваните обявления със съдържанието на Общите правила, които са идентични по отношение на езиковия режим. Затова Общият съд трябвало да заключи, че обжалваните обявления представляват актове, с които просто се потвърждава друг акт със задължителни правни последици, а именно Общите правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според мен обжалваните обявления очевидно са обвързващи сами по себе си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>На първо място, ако разгледаме самия текст, доводът на Комисията, че обжалваните обявления не пораждат задължителни правни последици, изглежда се опровергава от самите Общи правила, уводната част на които гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[т]ези общи правила представляват неразделна част от обявлението за конкурса и <HT TYPE="ITALIC">заедно с него съставят правнообвързващата рамка</HT> на конкурсната процедура<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> (курсивът е мой).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>На второ място, ако разгледаме функционирането на системата, езиковият режим за всеки конкурс е съставен от две равнища: <HT TYPE="ITALIC">общо</HT> равнище, определено от Общите правила, и <HT TYPE="ITALIC">индивидуално</HT> равнище, определено от всяко обявление за конкурс. Следователно във всеки отделен случай езиковият режим се определя или i) от съответното обявление за конкурс, или ii) от съответното обявление за конкурс заедно с Общите правила.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Поради това, независимо от тълкуването и разбирането на системата, обявленията <HT TYPE="ITALIC">във всички случаи се вземат предвид</HT> при определянето на езиковия режим за конкретен конкурс. Евентуален жалбоподател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Следва да се подчертае, че тук имам предвид <HT TYPE="ITALIC">който и да е</HT> ищец, независимо дали е частноправен субект или държава членка. Изглежда, че имплицитното допускане в доводите на Комисията е, че след като Италианската република е държава членка, която би представлявала привилегирован жалбоподател по член 263, втора алинея ДФЕС и вероятно би разполагала с процесуална легитимация да оспори пряко Общите правила, тя е трябвало да извърши именно това, а не да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>изчака<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>прилагането им на практика<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> чрез конкретно обявление за конкурс. Въпреки това е достатъчно да се отбележи, че Италианската република е избрала да оспори не Общите правила, а по-скоро конкретните конкурси, така както те са обявени в отделните обявления.</P></NOTE>, който желае да оспори законосъобразността на избора на езиците, посочени в обявление за конкурс, трябва да оспори задължителния акт, т.е. или обявлението, или обявлението заедно с Общите правила. С други думи, ако желае да оспори параметрите на <HT TYPE="ITALIC">конкретен</HT> конкурс, жалбоподателят не би могъл да оспори само Общите правила. Всъщност в Общите правила специално се предвижда, че <HT TYPE="ITALIC">освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго</HT>, изборът на втори език <HT TYPE="ITALIC">обикновено</HT> се свежда до английски, немски или френски език (курсивът е мой).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>По тази причина, тъй като всяко обявление за конкурс може да се отклони от стандартно предвидените втори езици, определени в Общите правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Това важи не само за конкурси със специфични езикови изисквания като например конкурси за юрист-лингвисти, но също така например за конкурси за определени агенции на ЕС, които разполагат с ограничен брой работни езици. Такъв би могъл да бъде случаят и при конкурсите за агенции и други органи, разположени в държава членка, чийто официален език е различен от трите стандартно определени езици, и за които владеенето на този език е необходимо за изпълнението на задачите на агенцията или органа.</P></NOTE>, според мен е ясно, че езиковите изисквания на всеки отделен конкурс не могат да се считат за окончателно определени, преди да бъде публикувано обявлението за конкурса. Това се потвърждава и от член 1, параграф 1 от приложение III към Правилника, в който се посочва какво трябва да включват обявленията за конкурсите. Съгласно буква е) от тази разпоредба в обявленията за конкурси трябва да бъдат посочени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>изискванията за владеене на език, ако има такива, предвид особения характер на длъжностите<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Накрая бих искал да добавя, че ако се проследят докрай логическите последици от становището на Комисията, че обжалваните обявления представляват актове, с които само се потвърждават Общите правила, би се стигнало до множество абсурдни резултати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>На първо място, от практическа гледна точка индивидуалните (непривилегировани) жалбоподатели няма да бъдат процесуално легитимирани да обжалват конкурсите. От една страна, за тях би било твърде трудно или почти невъзможно да докажат, че Общите правила ги <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>засягат пряко и лично<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, както се изисква по член 263, четвърта алинея ДФЕС. От друга страна, те не биха могли да оспорят и конкретното обявление, защото то ще представлява само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>потвърждение<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>. Следователно защитата на лицата на практика би попаднала във вакуум между две правни разпоредби, щом като лицето няма да има каквото и да било право на обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>На второ място, в повечето случаи няма да може да се спази двумесечният срок за подаване на жалба за отмяна, установен в член 263, шеста алинея ДФЕС, тъй като с увереност можем да приемем, че повечето обявления за конкурси ще бъдат публикувани след изтичането на този срок. Проблемите по отношение на процесуалната легитимация и крайните срокове допълнително се утежняват от факта, че към момента на публикуването на Общите правила не би могло да се очаква от съответното лице да знае дали би проявило интерес към участие в конкурс, който ще бъде организиран месеци или дори години по-късно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>На трето място, предложеният подход от страна на Комисията също така би бил напълно непредвидим. Възможността за оспорване на Общите правила би зависила от предложения от EPSO избор на езици във всяко следващо обявление за конкурс. В действителност този подход на практика би означавал, че ако дадено обявление за конкурс ограничава втория език до<?PAGE NO="11"?> английски, френски или немски, то не би могло да бъде оспорено, тъй като то би било само акт, потвърждаващ стандартно предвиденото в Общите правила правило. Ако обаче в обявлението за конкурс бъде посочен различен избор на втори езици, то би могло да бъде оспорено, тъй като няма да се счита за потвърдителен акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Без да се достига до заключения от този факт във връзка с настоящия случай, като контекстуална забележка следва да се отбележи, че изглежда EPSO е преустановила практиката да публикува отделно Общите правила и да се позовава на тях във всяко обявление за конкурс. Изглежда понастоящем Общите правила вече системно са интегрирани като приложение към всяко обявление за конкурс. Вж. например обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/338/17 за съставяне на списък за бъдещи назначения на администратори (AD 5) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="099A" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ C 99 А, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), обявленията за конкурси на общо основание EPSO/AD/354/17 за съставяне на списък за бъдещи назначения на юрист-лингвисти с латвийски език (AD 7) и EPSO/AD/355/17 за съставяне на списък за бъдещи назначения на юрист-лингвисти с малтийски език (AD 7) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="418A" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ C 418 A, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) или обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/356/18 за съставяне на списък за бъдещи назначения на администратори (AD 5) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="088A" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2018">ОВ C 88 A, 2018 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>обявлението за конкурса на общо основание от 2018 г.<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>По мое мнение тези доводи показват пределно ясно, че всяко отделно обявление за конкурс представлява акт, който сам по себе си подлежи на обжалване, независимо дали определените в него изисквания за втори език се отклоняват от установената в Общите правила стандартна система. Поради това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 70 от обжалваното съдебно решение, в която заключава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>обжалваните обявления за конкурси съставляват актове, които пораждат задължителни правни последици по отношение на езиковия режим на разглежданите конкурси и поради това съставляват обжалваеми актове<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Следователно четвъртата част от първото основание е неоснователна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Както вече посочих в точка 45 от настоящото заключение, с оглед на този извод изтъкнатите от Комисията доводи в другите части от първото основание се оказват несъстоятелни: щом като отделните обявления за конкурси във всеки случай могат да бъдат обжалвани самостоятелно, правната същност на Общите правила и въпросът дали те могат да бъдат обжалвани отделно или не, стават ирелевантни за целите на настоящото производство по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Поради това считам, че не е необходимо Съдът да разглежда останалите части от първото основание. При все това от съображения за изчерпателност и за да подпомогна в най-пълна степен Съда, в случай че достигне до различен извод относно правната същност на тези обявления, ще разгледам накратко останалите три части от първото основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първата и третата част от първото основание: правната същност на Общите правила</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В първата и третата част от първото основание Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на правната същност на Общите правила. Комисията счита, че Общите правила пораждат задължителни правни последици, доколкото установяват езиковата правна рамка, приложима към конкурсите, която само се потвърждава с обявленията за конкурси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Трябва да се съглася с първата част от твърдението на Комисията: а именно че Общите правила сами по себе си представляват обжалваем правен акт. Но за разлика от втората част от твърдението на Комисията и поради причините, обяснени по-горе в предишния раздел от настоящото заключение, според мен това твърдение по никакъв начин не изключва факта, че могат да се обжалват и конкретните обявления за конкурси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>С оглед на установената съдебна практика на Съда изглежда, че Общите правила действително биха могли да се разглеждат като пораждащи <HT TYPE="ITALIC">задължителни правни последици</HT>. Съгласно постоянната практика на Съда за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>подлежащи на обжалване актове<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната<?PAGE NO="12"?> форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. най-скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180220">20 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:79">EU:C:2018:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. За да се определи дали обжалваният акт поражда задължителни правни последици, следва да се съобрази същността на акта и въпросните последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на акта, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180220">20 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:79">EU:C:2018:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до тяхната формулировка, Общите правила са озаглавени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>правила<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, а не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>принципи<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>рамка<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> или с друг термин, обозначаващ обикновена препоръка. Видно освен това от тяхната редакция, те са по-скоро задължителни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>В Общите правила се потвърждава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>[о]свен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго, изборът на втори език <HT TYPE="ITALIC">обикновено</HT> се свежда до английски, немски или френски език<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, и впоследствие се посочва, че всеки кандидат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/><HT TYPE="ITALIC">е длъжен да положи</HT> някои тестове на своя втори език, който трябва да избере измежду въпросните три езика<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> (курсивът е мой). Общите насоки започват със следното уточнение: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>[п]отвърждава се, че като общо правило използването на езици в конкурсите на EPSO <HT TYPE="ITALIC">ще бъде</HT>, както следва<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> и по-нататък се добавя, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>[и]зпитите по модела <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Център за оценяване<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> <HT TYPE="ITALIC">ще се провеждат</HT> единствено на втория език на кандидатите, който трябва да бъде избран измежду английски, френски и немски език<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>, като по този начин очевидно не представляват само покани или предложения. На второ място, що се отнася до съдържанието им, в уводната част на Общите правила се посочва изрично, че (заедно с обявлението за конкурса) те представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>правнообвързващата рамка на конкурсната процедура<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Трето, на системно равнище за задължителния характер на Общите правила също така може да се съди по факта, че на практика и при всички случаи те пораждат задължения за самата EPSO. В действителност Общите правила налагат на EPSO — или, в зависимост от случая, на конкретна институция, която организира конкурс на общо основание — <HT TYPE="ITALIC">задължение за мотивиране</HT>, ако се отклони от стандартния режим на избора на втори език, предвиден в тези правила. Задължението изрично да се посочи, че е налице дерогация или отказ от прилагането на Общите правила в конкретно обявление за конкурс, за да се установи различен избор на езици, определено означава, че Общите правила са задължителни. Ако Общите правила не бяха задължителни, не би съществувало задължение да се мотивира отклоняването от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Освен това не може да се отрече, че това институционално измерение, при което задължителният характер на Общите правила поражда задължението да се мотивира всяко отклонение от тези правила, води по-широкообхватни последици. С установяването на този стандартен режим в Общите правила EPSO е създала правни очаквания за кандидатите по отношение на правилата, които би трябвало да се следват не само от кандидатите, но и от самата EPSO. Следователно всеки такъв акт, приет от институциите или органите на ЕС, може с основание да се възприема като самоограничаване на упражняването на тяхното право на преценка в бъдеще<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121213">13 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Expedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑226/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:795">EU:C:2012:795</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, като по този начин очевидно се засилва нормативното значение на съответния документ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В обобщение, текстът и съдържанието на Общите правила, както и техният контекст и намерението на EPSO при изготвянето им, взети заедно, насочват към извода, че следва да се признаят техните задължителни правни последици като стандартния режим, който ще се прилага за всички конкурси, освен ако EPSO ясно и изрично не откаже прилагането му, като ще трябва във всеки отделен случай да мотивира този отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Този извод по никакъв начин не се поставя под въпрос от обстоятелството, че — както посочих по-горе в точки 53 и 54 от настоящото заключение — предявяването на искане за отмяна директно и единствено на Общите правила вероятно би било проблемно от гледна точка на процесуалната легитимация и крайните срокове. В действителност в личен план за бъдещите кандидати в предстоящи конкурси би било доста трудно да докажат, че Общите<?PAGE NO="13"?> правила ги засягат пряко и лично, както се изисква по член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да подадат такъв иск. Държавите членки обаче — какъвто е жалбоподателят в настоящия случай — или други привилегировани жалбоподатели не са длъжни да доказват такъв интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120905">5 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑355/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:516">EU:C:2012:516</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Както вече бе посочено по-горе в бележка под линия 14, въпросното обстоятелство все пак не може да се обърне и да се твърди, че тъй като държавата членка може евентуално вече да е оспорила Общите правила, това превръща обявленията просто в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>потвърждаващи актове<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> (но се предполага, че това важи само по отношение на конкретната държава членка?).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>При все това, дори ако Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е признал задължителните правни последици на Общите правила, първата и третата част от първото основание са несъстоятелни. В действителност, тъй като Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е стигнал до извода, че обжалваните обявления водят до задължителни правни последици, и по този начин правилно е допуснал извършването на правен анализ, фактът, че той не е признал и задължителната правна сила на Общите правила, не оказва въздействие върху диспозитива на решението му.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Втората част от първото основание: правомощията на EPSO</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>На последно място, с втората част от първото основание Комисията се позовава на грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника, в който се установяват правомощията на EPSO, доколкото Общият съд не е признал правомощията на EPSO да установява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>общи и абстрактни задължителни норми<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Отново изтъквам, че според мен не е необходимо Съдът да разглежда тази част от първото основание. В действителност, тъй като основните доводи на Общия съд за отмяна на обжалваните обявления са от различно естество, не виждам по какъв начин оспорването на допълнителна забележка, направена от Общия съд, би могло да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. Следователно тази част от първото основание е неоснователна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Въпреки това бих искал да подчертая, че при евентуалното разглеждане на такъв довод ще бъде необходимо много по-подробно обсъждане с цел правилно тълкуване на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника и с цел преценка на ролята на Общите правила в контекста на правомощията, предоставени на EPSO по силата на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 гласи, че на EPSO е възложена отговорността да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на <HT TYPE="ITALIC">еднакви стандарти</HT> в процедурите за подбор на длъжностни лица на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Разглеждайки текста, както и неговия контекст и логика, от една страна, не съм съгласен с доста общата и категорична констатация на Общия съд в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 7, параграф 1 EPSO при никакви положения няма право да приема <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>общи и абстрактни задължителни норми<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>. Щом като EPSO трябва да осигури прилагането на еднакви стандарти в <HT TYPE="ITALIC">процедурите</HT> за подбор, тоест във всички конкурси, това определено предполага, че тя трябва да разполага с правомощията да приема общи правила, които могат да се прилагат към бъдещи конкурси, както Комисията правилно посочва в писменото си становище.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>От друга страна обаче и за разлика от Комисията, считам, че <HT TYPE="ITALIC">материалният</HT> обхват на правомощията, предоставени на EPSO по силата на тази разпоредба, е много по-неясен. EPSO несъмнено може да приема <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>общи и абстрактни задължителни норми<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> — или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>еднакви стандарти<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> съгласно текста на член 7, параграф 1 — по отношение на техническата организация на конкурсите, като например общо и приложимо занапред решение относно видовете тестове или въпроси, които ще бъдат прилагани, използването или не на компютри, разрешеното време за провеждане на тестовете и др.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Може ли обаче EPSO по същия начин по същество да взема решения относно бъдещето на езиковия режим в рамките на институциите? Наистина ли е възможно да се поддържа, че изборът на езиците на конкурсите, които несъмнено ще окажат въздействие върху езиците, които впоследствие се използват в институциите, е само техническо или организационно правило за процедура за подбор на длъжностни лица, което попада в обхвата на понятието за еднакъв стандарт по смисъла на член 7, параграф 1 от приложение III към Правилника?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Без да се опитвам да внуша, че е налице намерение в тази посока, допускането на такава възможност би било в опасно близост до заобикалянето на Регламент № 1 и на член 342 ДФЕС, в който се предвижда, че правилата относно езиковия режим на институциите се определят от Съвета с единодушие, без да се засягат разпоредбите на Статута на Съда на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Член 64 от Протокол (№ 3) относно Статута на Съда на Европейския съюз.</P></NOTE>. Този въпрос има много силно времево измерение. Има вероятност едно дори временно отклонение от езиковите правила, които би трябвало да се прилагат (правилно) към конкурсите, да окаже дълготрайни последици върху бъдещото езиково равновесие в рамките на институциите. Настоящето формира бъдещето, а оформеното по този начин бъдеще скоро ще започне да определя обективно съществуващите нужди на институциите по отношение на езиците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Следователно, макар че Комисията оспорва тази допълнителна забележка на Общия съд, бих останал доста изненадан, ако Комисията действително желае да разгледа този съществен (конституционен) въпрос в рамките на настоящото производство по обжалване. Във всеки случай бих предложил на Съда да отхвърли тази част от първото основание като постанови, че с оглед на исканията на Комисията в рамките на настоящото производство по обжалване тази част от първото основание е неотносима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В <HT TYPE="ITALIC">първата</HT> част от второто основание Комисията твърди, че в точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 1г от Правилника. Според Комисията Общият съд неправилно потвърждава, въз основа на точка 102 от решение от <DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, Италия/Комисия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>решение Италия/Комисия I<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑566/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:752">EU:C:2012:752</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, че ограничаването на избора на втори език само по себе си представлява дискриминация на основание на езика. Комисията твърди, че в тази точка се прави препратка към задължението за публикуване на обявленията за конкурси в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> на всички официални езици. Комисията също така твърди, че в точка 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че член 1г от Правилника забранява дискриминацията, основана на езика. Комисията твърди, че в тази разпоредба се допускат различия в третирането при определени условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>По мое мнение тази част от второто основание е неоснователна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>На първо място, когато Общият съд се позовава в точка 91 от обжалваното съдебно решение на решение Италия/Комисия I, това представлява допълнително позоваване при извеждането на конкретен довод и е въведено с израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>вж. в този смисъл<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>. Този цитат очевидно не представлява основание за констатацията на Общия съд в същата точка, че ограничаването на избора на втори език представлява дискриминация, основана на език. Доводите за този извод са изложени в предходните точки преди оспорваното позоваване в точка 91. С този довод Комисията изглежда отново оспорва една допълнителна препратка, а не мотивите по същество за твърдението на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>От друга страна, като посочва в точка 92 от обжалваното съдебно решение, че с член 1г от Правилника се забранява дискриминацията, основана на език, не следва, че Общият съд е искал да изключи възможността подобна дискриминация да бъде оправдана при определени условия. В действителност в точка 88 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично отбелязва, че член 1г допуска ограничения на принципа за недискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че в точка 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд само припомня, че общият принцип на член 1г представлява забрана за дискриминация на каквото и да било основание, наред с другото, например основана на език. Въпреки това, с оглед на цялата тази част от разсъжденията на Общия съд, от това твърдение не може да се заключи, че Общият съд е приел, че член 1г не позволява при определени условия такава дискриминация да бъде оправдана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Във <HT TYPE="ITALIC">втората</HT> част от второто основание Комисията твърди, че в точки 98—104 от обжалваното съдебно решение са налице неправилни мотиви, тъй като Общият съд не е разгледал дали Общите правила представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>известия<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>други актове<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по смисъла на точка 91 от решение Италия/Комисия I. Комисията също така твърди, че мотивите на обжалваното съдебно решение са недостатъчни, тъй като Общият съд е разгледал само обосновката на избора на втори език, съдържаща се в обжалваните обявления, но не и обосновката за този избор, съдържаща се в Общите правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>По мое мнение тази част от второто основание също е неоснователна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Вярно е, че в точка 91 от решение Италия/Комисия I Съдът отбелязва, от една страна, че заинтересуваните от конкурсите институции в този случай изобщо не са приели вътрешни правила в съответствие с член 6 от Регламент № 1. По-нататък в тази точка се добавя, че Комисията не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>споменава съществуването на <HT TYPE="ITALIC">други актове</HT> като <HT TYPE="ITALIC">известия</HT>, установяващи критериите за ограничаване на избора на език за втори език за участие в конкурсите<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> (курсивът е мой). На последно място в тази точка се отбелязва, че спорните обявления за конкурси <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>не съдържат никакви мотиви, обосноваващи избора на трите спорни езика<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Последното изречение всъщност е залегнало в основата на съображенията на Съда, доколкото той е приел в точка 90 от това решение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>правилата, ограничаващи избора на втори език, трябва да предвиждат ясни, обективни и предвидими критерии, за да могат кандидатите да знаят достатъчно по-рано какви са езиковите изисквания и да могат да се подготвят за конкурсите при най-добри условия<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Въпреки това не виждам по какъв начин конкретните мотиви на Съда биха довели до последиците, които Комисията изглежда им приписва. Не бих казал, че в точка 91 от решение Италия/Комисия I Съдът е извел критерии, по които трябва да се оценява правната природа на тези известия, и дори още по-малко, че заявява, че в действителност трябва да бъде извършена такава оценка, за да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>приложимо<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> посоченото в точка 91. Доколкото разбирам, под посочването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/><HT TYPE="ITALIC">други актов</HT>е като <HT TYPE="ITALIC">известия</HT><QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> се има предвид просто, че институцията трябва да приеме каквито и да е (общи) актове(от какъвто и да било вид), за да могат кандидатите да<?PAGE NO="16"?> знаят предварително какво ще се изисква от тях. Следователно фактът, че в рамките на обжалваното съдебно решение Общият съд не е проверил дали Общите правила представляват такива известия за целите на твърдението на Съда в точка 91, по никакъв начин не опорочава неговите разсъждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Комисията също така твърди, че Общият съд не е разгледал обосновката на избора на втори език, съдържаща се в Общите правила. Доколкото този довод, както определено признава и самата Комисия, не се припокрива с въпросите, отнасящи се до първото ѝ основание и разгледани в него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Разгледано по-горе в точки 46—68 от настоящото заключение.</P></NOTE>, е достатъчно да се отбележи, че в обжалваното съдебно решение Общият съд всъщност е разгледал обосновката, съдържаща се не само в обжалваните обявления, но и в Общите правила (точка 115) и в Общите насоки (точка 116).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Вследствие на това всички доводи, изтъкнати от Комисията в рамките на второто основание, са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото основание</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Третото основание се отнася до законосъобразността на ограничението до английски, френски и немски език като вариантите за избор на втори език за конкурсите. Първата част от това основание се отнася до тълкуването на член 27 от Правилника и до въпроса каква точно е неговата връзка с член 28, буква е) от Правилника (подраздел 1). Втората и третата част се отнасят до параметрите, избрани от Общия съд за съдебния контрол за законосъобразност на обявленията за конкурси, и до степента на задълбоченост на извършения от него съдебен контрол (подраздел 2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първата част от третото основание: връзката между член 27 и член 28, буква е) от Правилника — способност ли е езикът?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>В първата част от третото основание Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при тълкуването на член 28, буква е) от Правилника, съдържаща се в точка 106 от съдебното решение. В тази точка Общият съд уточнява, че дискриминация на езикова основа може да бъде обоснована само от целта кандидатите да бъдат незабавно оперативни. От друга страна, Общият съд отбелязва, че целта за назначаване на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, не би могла да обоснове подобна дискриминация. Причината за това е, че тези качества очевидно са независими от владеенето на езици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че съгласно член 28, буква е) от Правилника владеенето на езици е едно от условията за назначаване на длъжност в рамките на институциите. Поради това тя счита, че тази информация е част от изискването за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>способности<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> по смисъла на член 27 от Правилника.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Доколкото това е важно, от текстова гледна точка понятието за способност, така както е използвано в член 27, може да бъде определено като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>притежаване на средствата или на умение да се прави нещо<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Concise Oxford English Dictionary. 11th. ed., Edited by Soanes, C., and Stevenson, A., Oxford University Press, Oxford 2004.</P></NOTE> или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>компетентност за правене на нещо<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Online Merriam-Webster Dictionary (достъпен на адрес: https://www.merriam-webster.com).</P></NOTE>. Свързването на тази идея за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>компетентност<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> или с умението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>да се прави<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> нещо се потвърждава и от текста на Правилника на други езици, в които се използват термините <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>compétence<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>Capacité reconnue en telle ou telle matière en raison de connaissances possédées et qui donne le droit d’en juger<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>: Le petit Larousse illustré. Larousse, Paris 2011.</P></NOTE> (на френски език), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>Befähigung<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>Das Befähigtsein; Eignung; Tauglichkeit; Begabung<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>: Duden. Deutches Universalwörterbuch, 6th. ed., Dudenverlag, Mannheim, Leipzig, Vienna, Zürich 2006.</P></NOTE> (на немски език), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>competenza<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>L’essere competente<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>competente<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> на свой ред се определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>che ha la capacità, le qualità, le conoscenze, l’esperienza necessarie a fare bene qualcosa, a ben valutare, giudicare e sim.; esperto<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>: Dizionario italiano Garzanti. Garzanti Linguistica, Milano 2005.</P></NOTE> (на италиански език), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>competencia<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>Pericia, aptitud o idoneidad para hacer algo o intervenir en un asunto determinado<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>: Diccionario de la lengua española. 23rd. ed., Real Academia Española, Espasa Libros, Barcelona 2014.</P></NOTE> (на испански език) или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>způsobilost<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>В Slovník spisovné češtiny. 4th. ed., Akademia, Prague, 2009, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>způsobilý<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> се определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>mající k něčemu potřebné schopnosti, předpoklady<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>.</P></NOTE> (на чешки език).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Точното значение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>, използвано в член 27, също така би могло да бъде оценено системно чрез позоваване на член 28 от Правилника. В член 28 от Правилника се определят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>условията<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> за назначаване на длъжностно лице, сред които в буква е) се включва условието кандидатът да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на [Съюза] и задоволително владеене на друг от езиците на [Съюза] в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Член 28 обаче представлява смесица от различни елементи. Някои от тези елементи биха могли да се категоризират като условия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>допустимост<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, като например условието лицето да бъде гражданин на някоя от държавите членки и да се ползва с пълния обем граждански права (буква а), да е изпълнило задълженията, наложени му от законите по отношение на военната служба (буква б) и да е годно физически да изпълнява служебните си задължения (буква д). Други елементи пък изглеждат условия, свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>компетентността<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> на длъжностното лице, като например да представи подходящи доказателства, свидетелстващи за годността му да изпълнява служебните си задължения (буква в) или да е преминало успешно конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит (буква г).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>С оглед на тази смесица от различни елементи, считам, че от такъв системен довод и от връзката между членове 27 и 28 от Правилника могат да се направят само много малко, дори никакви ясни изводи по отношение на спорния въпрос дали този език трябва да се категоризира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>знание<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> по смисъла на член 27 от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Освен това по този въпрос не могат да бъдат изведени ясни насоки от точка 94 от решение Италия/Комисия I, в което Съдът постановява, че институциите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>трябва да намерят равновесието между законосъобразната цел, която обосновава ограничаването на броя на езиците на конкурса, и целта да се установи кои са кандидатите с най-високо равнище на компетентност<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Бих казал, че що се отнася до твърдението по същество, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>кандидатите с най-високо равнище на компетентност<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> по-скоро би трябвало да означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>кандидатите със способности, отговарящи на най-високите стандарти<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, тъй като в текста на решението на други езици Съдът използва същата формулировка като посочената в текста на член 27 от Правилника на съответния език (например <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>ayant les plus hautes qualités de compétence<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> в текста на решението на френски език или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>dotati delle più alte qualità di competenza<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> в текста на италиански език, който е езикът на производството).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>На последно място, също така е ясно, че тълкуването на понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> във връзка с владеенето на езици може до известна степен да зависи от контекста, по-специално с оглед на обявената длъжност. Например, ако длъжността е за писмен преводач, устен преводач или юрист-лингвист, владеенето на езици по-лесно би могло да се впише в понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>компетентност<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> в сравнение с други длъжности, които зависят в по-малка степен от езика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑510/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:1001">EU:T:2015:1001</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Лично за мен не би представлявало голямо затруднение, въз основа на буквалното значение на използваните думи, да отнеса владеенето на езици към понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> по смисъла на член 27 от Правилника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Независимо от това, дори владеенето на език да може да се приеме за способност, която трябва да бъде оценена при назначаването на длъжностното лице, това естествено не е способност, която трябва да бъде оценена <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> тогава. Това се доказва от член 45, параграф 2 от Правилника, съгласно който преди първото им повишаване след назначаването от длъжностните лица се изисква да покажат умения за работа с трети език. Следователно владеенето на езици представлява способност, която може да бъде придобита. Това обаче само по себе си не изключва възможността за оценяване на езиците в рамките на даден конкурс: в действителност, както отбелязва Съдът в точка 97 от решението Италия/Комисия I, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>институциите трябва да осигурят равновесието между <HT TYPE="ITALIC">законосъобразната цел, която обосновава ограничаването на броя на езиците на конкурсите</HT>, и възможностите за усвояване от наетите длъжностни лица в рамките на институциите на необходимите в интерес на службата езици<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>. Малко по-трудно ми е обаче да разбера защо такава допълнителна забележка от мотивите на Общия съд, направена в точка 106 от обжалваното съдебно решение, трябва да бъде от първостепенно значение в контекста на настоящото производство по обжалване. Според мен, дори ако Съдът приеме, че владеенето на език, както се изисква от член 28, буква е), може да се категоризира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>способност<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> по смисъла на член 27 от Правилника, това отново по никакъв начин не води до отмяната на обжалваното съдебно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Според мен ключовият въпрос, свързан с точка 106 от решението на Общия съд, по-скоро трябва да бъде какви (какъв вид обективни и разумни) основания всъщност могат да се използват за налагането на ограничения по отношение на езиците в процеса на наемане на работа, както и системната връзка между член 27 и член 1г, параграф 6 от Правилника. Тези въпроси обаче не се поставят в настоящата жалба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>В действителност обжалваните обявления по същество са били отменени поради липса на достатъчна обосновка за ограничаването на избора на втори език. Точка 106 от обжалваното съдебно решение обаче не се отнася до този въпрос. Поради това първата част от третото основание изглежда е неотносима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Втората и третата част от третото основание: обхватът и интензитетът на съдебния контрол за законосъобразност на обявленията за конкурси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Във втората част от третото основание Комисията оспорва параметрите или критериите, използвани от Общия съд в точки 107—117 от обжалваното съдебно решение, за упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обявленията за конкурси. Тя твърди, че съдебното решение се основава на неправилно тълкуване на обхвата на правото на преценка, с която разполага EPSO при определяне на критериите относно способностите, на които кандидатите трябва да отговарят. Комисията изтъква, че в точка 90 от решение Италия/Комисия I изискването на Съда е само че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>правилата, ограничаващи избора на втори език, трябва да предвиждат <HT TYPE="ITALIC">ясни, обективни и предвидими критерии</HT>, за да могат кандидатите да знаят достатъчно по-рано какви са езиковите изисквания и да могат да се подготвят за конкурсите при най-добри условия<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> (курсивът е мой). Това обаче не би обосновало констатацията на Общия съд в точка 152 от обжалваното съдебно решение в смисъл, че EPSO е следвало да изготви <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>специфични и проверими<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> елементи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>В третата част от третото основание Комисията също така оспорва степента на интензитет на упражнения от Общия съд контрол в точки 120—144 от обжалваното съдебно решение. Тя счита, че Общият съд е превишил правомощията си за контрол и че е влязъл в ролята на администрацията, когато е оценил представените от Комисията данни и е заключил, че тези данни не могат да подкрепят аргументите в подкрепа на ограничаването на втория език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Във втората и третата част от третото основание Комисията по същество посочва, че Общият съд е превишил правомощията си за контрол и съответно не е взел предвид широката свобода на преценка, с която разполага EPSO, когато определя от името на институциите критериите във връзка с (езиковите) способности, на които кандидатите трябва да отговарят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомни, че първоинстанционният съдебен контрол от страна на съдилищата на ЕС представлява <HT TYPE="ITALIC">пълен</HT> съдебен контрол. В действителност съгласно установената съдебна практика контролът за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, предполага контрол както от правна, така и от фактическа страна, което означава, че компетентният съд на ЕС има право по-специално да преценява доказателствата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑295/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2062">EU:C:2014:2062</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика); вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chalkor/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:815">EU:C:2011:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121106">6 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑199/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:684">EU:C:2012:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това Общият съд може да прецени всички твърдения, представени от дадена институция в подкрепа на нейното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Освен това следва да се подчертае, че повечето от причините във връзка с ограничаването на втория език, посочени в обжалваните обявления и в Общите правила, а именно избраните и предложени от EPSO елементи за обосновка в подкрепа на нейното решение, представляват <HT TYPE="ITALIC">фактически твърдения</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Наред с други елементи, в обжалваните обявления се прави препратка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>За пълния текст на обосновката, посочена в общото обявление за конкурс, вж. точка 24 от настоящото заключение. Съответният раздел от обявлението за конкурс в областта на защитата на данните по същество е идентичен.</P></NOTE> към съществуването на дългогодишна практика на институциите на Съюза, съгласно която по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>езиците за вътрешна комуникация и нуждите на службите за външната комуникация и обработването на досиетата, английският, френският и немският продължават да бъдат най-използваните езици<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>. В тях се добавя, че това са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>най-разпространените втори езици в Европейския съюз, както и най-често изучаваните като втори език<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>. Съгласно обявленията ограничаването на езиците, които ще бъдат използвани по модела <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Център за оценяване<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, с който се оценяват специфични компетенции, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>дава възможност на институциите на Съюза да оценят способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни, като бъдат поставени в среда, сходна с тази, в която ще работят<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Общите правила, както и приложените към тях Общи насоки в по-голямата си част съдържат много сходни обосновки, които също са от фактическо естество. Освен това в Общите насоки се установяват допълнителни елементи, като например се поддържа, че по традиция английският, френският и немският език се използват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>на заседанията на членовете на институциите<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>. В тях се изтъква, че фактът, че това са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>най-често използваните езици за комуникация както в самите институции, така и с външния свят […] се потвърждава от статистиката за изходните езици на текстовете, превеждани от службите за писмен превод на институциите<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>. Този избор на езици също така е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>оправдан […] от естеството на провежданите тестове<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, които представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>методи за оценяване въз основа на компетенциите<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>. В Общите насоки също така се посочва, че тези три езика са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>най-често изучаваните чужди езици<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>, както и<?PAGE NO="20"?> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>езиците, чието изучаване според хората ще бъде от най-голяма полза<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>. На последно място в тях се прави препратка към статистически данни, съгласно които това са най-често избираните втори езици от страна на кандидатите в конкурсите, проведени през 2005 г. и също така през 2010 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>По своя характер всички тези изявления представляват фактически твърдения, които естествено могат и — ако бъдат използвани като основания за приемането на определено административно решение — следва да подлежат на съдебен контрол, в случай че бъдат оспорени пред съдилищата на ЕС. Поради това съм на мнение, че Общият съд по никакъв начин не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е извършил оценка на тези фактически твърдения, съдържащи се в обжалваните обявления, в Общите правила и в Общите насоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Освен това Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е проверил допълнителните доказателства, представени от Комисията в хода на първоинстанционното производство, отново под формата на фактически твърдения. В тези допълнителни твърдения Комисията посочва, че английският, френският и немският език са: i) трите основни езика, използвани при разискванията в рамките на институциите на Съюза; ii) езиците, на които се превеждат почти всички документи в нейната генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>Писмени преводи<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>; iii) най-говорените езици от нейните длъжностни лица и служители и iv) езиците, които се изучават и говорят по-често като чужди езици в държавите членки. В рамките на първоинстанционните производства от съдилищата на ЕС се очаква именно да оценяват тези фактически твърдения в светлината на представените от страните доказателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Както постановява Съдът в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑295/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2062">EU:C:2014:2062</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>съдът на Съюза трябва да осъществява контрола за законосъобразност въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него основания, без да може да се основава на свободата на преценка, с която разполага Комисията във връзка с оценката на тези доказателства, за да се откаже от осъществяването на задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Според мен изглежда, че в своето тълкуване на понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>свобода на преценка<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> Комисията смесва два различни въпроса: фактът, че дадена институция е свободна, в рамките на разрешеното от закона, да реши какво желае да направи и да избере начина, по който желае да го направи, както и причините, на които впоследствие желае да се позове публично и които да посочи във връзка с това решение, по никакъв начин не означава, че след вземането на тези решения мотивите за тях вече не подлежат на съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>В съответствие с установената практика на Съда наличието на (голяма) свобода на преценка предполага определена свобода при оценката на последиците от фактите и на заключенията, които могат да се изведат от тях, особено когато са от строго технически или политически характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. например заключението на генералния адвокат Léger по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rica Foods/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/03 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:93">EU:C:2005:93</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както обаче потвърди Съдът във връзка с редица материалноправни области, като например правото на конкуренция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050215">15 февруари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Tetra Laval</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/03 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:87">EU:C:2005:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chalkor/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:815">EU:C:2011:815</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica и Telefónica de España/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑295/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2062">EU:C:2014:2062</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, държавните помощи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030508">8 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑328/99 и C‑399/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:252">EU:C:2003:252</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или общата външна политика и политиката на сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150421">21 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anbouba/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑605/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:248">EU:C:2015:248</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, фактът, че администрацията разполага със свобода на преценка, не означава, че фактическите твърдения и изявления, направени при вземането на решение в тези области, не подлежат на евентуален съдебен контрол, и по-специално на оценка дали фактите, на които се основава обжалваното решение, са посочени правилно и позволяват да се достигне до такова решение. На последно място, съществуват и други области, като например транспорта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910416">16 април 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schiocchet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:149">EU:C:1991:149</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или селското стопанство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011122">22 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Нидерландия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:621">EU:C:2001:621</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, в които признатата по-широкообхватна<?PAGE NO="21"?> свобода на преценка действително би могла да означава, че обхватът на съдебния контрол е възможно да бъде по-нисък. В тези области съдът на Съюза само проверява дали упражняването на тази свобода на преценка е опорочено поради явна грешка или представлява злоупотреба с власт, както и дали институцията очевидно е превишила правомощията си за право на преценка. Въпреки това дори в тези случаи отново по никакъв начин не се изключва възможността за съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>накратко, свободата на преценка, с която разполага администрацията в настоящия случай, със сигурност включва избора дали и по какъв начин евентуално да се ограничи използването на втория език в конкурсите. Тази свобода също така включва избора на вида доводи, на които администрацията да се позове във връзка с този вид потенциални ограничения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Отново следва да се припомни, че определеното от Съда изискване в решение Италия/Комисия I (точка 85 по-горе) е, че трябва да се предвиждат ясни, обективни и предвидими критерии, за да могат кандидатите да знаят достатъчно по-рано какви са езиковите изисквания. Не се уточнява какви видове доводи могат да се използват за определянето на подобни критерии.</P></NOTE>. Щом като обаче EPSO реши да изложи мотиви за даден избор на втори езици с набор от фактически твърдения относно начина, по който тези езици са използвани и се използват в Европа както в рамките на институциите, така и извън тях, позоваването на такива видове твърдения в обявленията, в Общите правила и Общите насоки подлежи на пълен съдебен контрол от съдилищата на ЕС. При упражняването на този контрол Общият съд по никакъв начин не е заместил оценката, направена от администрацията, със собствената си оценка: той само е извършил преглед на доводите, изложени от администрацията за целите на тази оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Бих желал да подчертая, че това не означава непременно, че съм съгласен с всички констатации, които е направил Общият съд в хода на своята пълна и задълбочена оценка на доводите, представени от Комисията. В крайна сметка това не е и необходимо, тъй като преценката на фактите в действителност е задача на първоинстанционния съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Съдът многократно е постановявал, че тъй като обжалването е ограничено до правни въпроси, единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и на тези доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване: вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050628">28 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Dansk Rørindustri и др./Комисия</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:408">EU:C:2005:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0177">177</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">mobile.de/EUIPO</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑418/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:128">EU:C:2018:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Със сигурност обаче съм съгласен с решението по делото в неговата цялост, т.е. с отмяната на обжалваните обявления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Като допълнителна забележка би могло да се добави, че в действителност щеше да бъде постигнат същият резултат, ако беше извършен контрол с по-нисък интензитет, както внушава Комисията (quod non). Истината е, че взети заедно, отделните твърдения на EPSO чисто и просто са ориентирани в различни посоки. Следователно те си противоречат по отношение на конкретното ограничаване на втория език за конкурса до английски, френски и немски език, но въпреки това от гледна точка на фактическите твърдения са насочени винаги точно към тези три езика. Някои от тези доводи обосновават избора на един от тези езици (английски), докато други обосновават избора на повече езици, но невинаги едни и същи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Поради това считам, че Общият съд не е превишил правомощията си за съдебен контрол, когато оценява фактическите твърдения спрямо представените в тяхна подкрепа доказателства. Ето защо втората и третата част от третото основание са неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="22"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвъртото основание: ограничаване на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO — връзката между Регламент № 1 и Правилника</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>В четвъртото основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2 от Регламент № 1 по отношение на въпроса дали ограничаването на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO представлява дискриминация. Комисията възразява срещу съдържащото се в точки 183—185 от обжалваното съдебно решение тълкуване на решение Италия/Комисия I. По-конкретно, Комисията счита, че Общият съд не е трябвало да заключи от точки 68 и 69 от решение Италия/Комисия I, че Регламент № 1 е приложим към кандидатите. Според Комисията тези точки се отнасят до задължението за публикуване на обявленията за конкурси в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник</HT> на всички официални езици. В настоящия случай се прилагал член 1г от Правилника, който съответно бил правното основание за ограничаването на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Следователно това основание по същество повдига въпроса дали Правилникът се прилага по отношение на кандидатите за даден конкурс и ако това е така, от кой момент. За да се отговори на този въпрос обаче, първо трябва да се разгледа един по-общ въпрос: каква е връзката между Регламент № 1 и Правилника?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>В настоящия раздел ще разгледам първо доводите на страните по отношение на приложимостта на всеки от тези регламенти към кандидатите за участие в конкурс (1), след което ще поясня как според мен следва да се тълкуват точки 68 и 69 от решение Италия/Комисия I (2). След това ще разгледам приложното поле на Правилника (3) и ще поддържам становището, че той започва да се прилага към кандидатите от момента, в който подадат заявление за участие в конкретен конкурс (4). Въпреки това в качеството си на общата законодателна рамка за езиците Регламент № 1 продължава да играе известна роля по време на конкурсите, както и в по-късен етап (5). Тези констатации водят до заключението, че четвъртото основание на Комисията е основателно. Въпреки това, тъй като този факт не повлиява решението на Общия съд по делото, ще предложа на Съда да извърши ограничена до обхвата на четвъртото основание замяна на мотивите на Общия съд (6).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводите на страните относно приложимите към кандидатите правила</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Комисията изтъква, че към датата на публикуване на обявленията за конкурси в Официален вестник Регламент № 1 и Правилникът са приложими <HT TYPE="ITALIC">едновременно</HT>. Това било обосновано от факта, че от една страна, съгласно Правилника обявленията за конкурси на общо основание трябва да бъдат публикувани в Официален вестник, а от друга страна, съгласно Регламент № 1 Официален вестник трябва да се публикува на (всички) официални езици. Комисията обаче също така отбелязва, че Регламент № 1 спира да се прилага към даден кандидат, след като той подаде заявление, и към него започва да се прилага единствено Правилникът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>От друга страна, Италианската република и Кралство Испания поддържат, че конкурсите се уреждат само от Регламент № 1. Правилникът започвал да се прилага на по-късен етап, който тези две страни не посочват, но във всички случаи Правилникът не се прилагал към кандидатите, поради което по отношение на тях се прилагал единствено на Регламент № 1. Вследствие на това съгласно това становище е логично да се приеме, че цялата процедура за подбор се урежда от Регламент № 1 и че Правилникът става приложим едва след като длъжностното лице поеме своите функции.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Италия/Комисия I</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Като начало, с оглед на представените от Комисията доводи в подкрепа на разглежданото основание, е важно да се изяснят смисълът и обхватът на констатациите на Съда в точки 68 и 69 от решение Италия/Комисия I. В точка 68 Съдът постановява, че при липсата на специални правила, по-специално приети по силата на член 6 от Регламент № 1, няма текст, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>въз основа на който да се направи изводът, че отношенията между тези институции и техните длъжностни лица и други служители са напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>. В точка 69 от решението Съдът добавя: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>[н]а по-силно основание същото важи във връзка с отношенията между институциите и кандидатите във външни конкурси, които по принцип не са нито длъжностни лица, нито други служители<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>С цел да се оценят значението и обхватът на тези твърдения, особено на твърдението в точка 69, е важно те да се поставят в контекста на съответния раздел от мотивите на Съда, в рамките на който са направени. В решение Италия/Комисия I Съдът е разгледал задължението, свързано с <HT TYPE="ITALIC">публикуването</HT> на обявленията за конкурси, в контекста на дело, в което пълният текст на спорните обявления за конкурси е публикуван само в изданията на Официален вестник на немски, английски и френски език. Поради това твърдението на Съда относно приложимостта на Регламент № 1 към кандидатите във външни конкурси е направено във връзка със задължението за публикуване на обявленията за конкурси, а не по отношение на избора на втория език, който е разгледан в друга част от съдебното решение (точка 79 и следващите).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Освен това според мен основният аргумент по отношение на този правен въпрос дори не е изтъкнат в точка 69 от обжалваното съдебно решение, която се отнася до включването на кандидатите във външни конкурси в приложното поле на Регламент № 1. Вместо това категоричният аргумент за констатацията на Съда във връзка със задължението за публикуване на обявленията за конкурси в Официален вестник (в съответствие с член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника) на всички официални езици (както се изисква по член 5 от Регламент № 1) се съдържа в точки 70 и 71 от съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Вследствие на това от решение Италия/Комисия I произтича, че обявленията за конкурси трябва да бъдат публикувани на всички официални езици. Освен това става ясно, че Регламент № 1 е приложим точно към този момент, както и във връзка с публикуването в Официален вестник. Това съдебно решение обаче според мен не дава отговор на въпроса дали по отношение на кандидатите за участие в конкурс се прилага Правилникът.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилага ли се Правилникът към кандидатите?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>За да се разбере връзката между Регламент № 1 и Правилника, първо трябва да се анализира приложното поле на двата акта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Ясно е, че Регламент № 1 е общият режим, който съдържа стандартните правила, уреждащи езиковия режим на институциите на Европейския съюз. Този режим е приложим, освен ако и докато не се направи изрична дерогация от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Приложното поле на Правилника обаче е малко по-неясно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>От една страна, при самостоятелен прочит на член 1 от Правилника отговорът би могъл да бъде напълно еднозначен. В него се посочва, че Правилникът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>се прилага по отношение на длъжностните лица на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>. На свой ред в член 1а, параграф 1 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>длъжностно лице на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> се определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>всяко лице, назначено […] на определена длъжност в някоя от институциите на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>От друга страна, други разпоредби от Правилника, както и редица други системни съображения изглежда водят до различен и евентуално по-нюансиран извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>На първо място, налице е достатъчно текстуална и системна подкрепа за твърдението, че Правилникът е приложим ratione materiae към процеса на наемане на работа. Правилникът съдържа (цяла) глава, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>Назначаване<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/>, а именно глава I от дял III, която се състои се от членове 27—34. Тази глава се отнася не само за последния етап на процеса на наемане на работа, т.е. за административната процедура за <HT TYPE="ITALIC">назначаване</HT> на длъжностно лице на определена длъжност в дадена институция, но в член 30 също така се предвижда, че органът по назначаването трябва да определи <HT TYPE="ITALIC">конкурсна</HT> комисия за всеки конкурс. Освен това приложение III към Правилника е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>Конкурси<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/> и съдържа цялостен набор от правила по този въпрос. Те включват определянето на органа, на който е възложено изготвянето на обявлението за конкурса, съдържанието на обявлението за конкурса или задължението да се публикуват обявленията за конкурси в Официален вестник (член 1); изискванията към кандидатите във връзка с подаването на заявление (член 2); състава на конкурсните комисии (член 3); процедурата, която да бъде следвана от конкурсните комисии във връзка с изготвянето на списък на подходящи кандидати (член 5); и т.н.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>На второ място, Правилникът изглежда е приложим към кандидатите и в контекста на правните средства за защита. Доколкото това (лично) виждане би могло да е важно, съгласно Правилника кандидатите имат право да подадат административна жалба пред директора на EPSO, в качеството му на орган по назначаването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точка 3.4.4.1 от Общите правила, в която се прави препратка към член 90, параграф 2 от Правилника, макар да изглежда, че тя следва да се разглежда във връзка с член 90в, доколкото EPSO е междуинституционален орган, на който няколко институции са възложили упражняването на някои от правомощията, предоставени на органа по назначаването по смисъла на член 2, параграф 2 от Правилника. Вж. също така член 4 от Решение 2002/620, който предвижда, че исканията и жалбите, отнасящи се до упражняването на правомощията, предоставени на EPSO, трябва да се депозират в EPSO в съответствие с член 91а от Правилника. Считам, че точната препратка следва да бъде към член 90в, а не към член 91а, тъй като първият се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>искания и жалби<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, а вторият — до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>жалби<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> (пред съдилищата на ЕС).</P></NOTE>. Освен това кандидатите също така имат право да подадат жалба пред съдилищата на ЕС по силата на член 270 ДФЕС (по силата на който Съдът на Европейския съюз е компетентен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>по всеки спор между Съюза и негови служители, в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>) и на член 91 от Правилника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. точка 3.4.4.2 от Общите правила. За по-скорошен конкурс вж. точка 4.3.2 от приложение II към общото обявление за конкурс от 2018 г.</P></NOTE>. Доколкото в Правилника се позволява подаване на оплаквания и жалби от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>[в]сяко лице, за което се прилага [Правилникът]<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>, изглежда логично да се заключи, че кандидатите попадат в приложното поле на Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Трето и може би по-важно, в съдебната практика на Съда се потвърждава, че Правилникът не се прилага изключително към длъжностните лица на Европейския съюз, нито изключително към персонала на институциите и другите органи. Например, що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>всяко лице, за което се прилага [Правилникът]<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> по смисъла на членове 90 и 91 от него, Съдът приема, че тези разпоредби <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>не позволяват сами по себе си да се направи разграничение според това дали става въпрос за жалба, подадена от длъжностно лице, или от друго лице, за което се прилага този правилник<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>, и заключава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>Съдът на публичната служба е компетентен ratione personae да разглежда не само жалби, подадени от длъжностите лица, но и жалби, подадени от всяко друго лице, за което се прилага посоченият правилник<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Review Missir Mamachi di Lusignano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/14 RX‑II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:588">EU:C:2015:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В този случай Съдът се позовава на член 73, параграф 2, буква а) от Правилника, в който изрично са посочени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>низходящите<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>възходящите<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> на длъжностното лице, за да обоснове компетентността ratione personae на Съда на публичната служба в рамките на иск, свързан с въпроса дали бащата и децата на починало длъжностно лице разполагат с право да получат плащанията, гарантирани по член 73 от Правилника. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑104/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2013:64">EU:F:2013:64</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>По подобен начин, макар и институционално остаряла към настоящия момент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160706">6 юли 2016 г.</DATE> за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="200" PAGE.FIRST="137" DATE.PUB="2016">ОВ L 200, 2016 г., стр. 137</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, практиката на Съда относно компетентността ratione personae на Съда на публичната служба все още е относима, доколкото тя потвърждава, че кандидатите в даден конкурс могат да отнесат своите жалби до Общия съд въз основа на разпоредбите на член 270 ДФЕС във връзка с членове 90 и 91 от Правилника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>В решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Review Missir Mamachi di Lusignano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑417/14 RX‑II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:588">EU:C:2015:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът посочва, че с членове 90 и 91 от Правилника се прилага член 270 ДФЕС.</P></NOTE>, а не въз основа на други, по-общи разпоредби като например член 263 ДФЕС или член 268 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>В обобщение, от една страна, е налице доста изолираното твърдение в член 1 от Правилника, а от друга — солидните вътрешносистемни доводи, които се отнасят до други разпоредби от същия Правилник и в които се посочва нещо малко по-различно, съчетани с по-широкообхватните системни съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>В рамките на този контекст мога да достигна единствено до заключението, че Правилникът се прилага към кандидатите за участие в конкурс — разбира се, ако Правилникът съдържа разпоредби, които по същество могат да бъдат приложими към положението на тези кандидати.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">От кой момент се прилага Правилникът?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Разбира се, от това възниква въпросът от кой момент точно започва да се прилага Правилникът към кандидатите за участие в конкурс. Съществуват две времеви точки, които представляват логични <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>крайни моменти<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>: от една страна, едва ли може да става въпрос за времето, преди обявлението за конкурс да бъде публикувано. От друга страна, прилагането трябва да започва най-късно при назначаването на длъжностното лице, както е предвидено в Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>По мое мнение, за целите на евентуалната приложимост на съответните разпоредби от Правилника, от ключово значение е моментът, когато с действията си конкретният кандидат се откроява от широката общественост и започва да участва в процеса на кандидатстване. С това той попада и в приложното поле на Правилника. Образно казано, дадено лице става кандидат, защото излиза от рамките на широката общественост и влиза в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>тунела<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> на конкурса, като се надява да излезе от другия му край като назначено длъжностно лице. Както е обяснено в предния раздел, в Правилника и в други разпоредби от правото на ЕС ясно се посочва, че Правилникът също така е приложим към и в рамките на този <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>тунел<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/>, наречен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>процедура по наемане на работа<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Член на широката общественост става кандидат от момента, в който той подаде заявление за конкретен конкурс, като по този начин ясно и недвусмислено заяви намерението си да участва в този конкурс и да бъде третиран като кандидат. По принцип заявлението се счита за подадено, след като кандидатът го валидира, защото от този момент нататък той вече не може да прави промени по него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. точка 2.1.6 от Общите правила. За по-скорошен конкурс вж. раздела, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>Как ще протече подборът?<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> от обявлението за конкурс на общо основание от 2018 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Освен че това е най-логичният момент, същото схващане се подкрепя и от две разпоредби от приложение III към Правилника. На първо място, член 2 от приложение III към Правилника гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>[к]андидатите попълват формуляр, определен за целта от органа по назначаването. Може да се иска представянето на допълнителни документи и информация<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>. По този начин в<?PAGE NO="26"?> тази разпоредба се посочва формулярът, който потенциалните кандидати трябва да попълнят, за да подадат заявлението си. Второ, в член 4 от приложение III към Правилника се предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>[о]рганът по назначаването съставя списък на кандидатите, които отговарят на условията, предвидени в член 28, букви а), б) и в) от Правилника, и го изпраща, заедно с досиетата на отделните кандидати на председателя на конкурсната комисия<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/>. Поради това кандидат за участие в конкурс, който вече е подал и валидирал заявление (но все още не е оценен от конкурсна комисия), в действителност може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>лице, посочено в [Правилника]<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/> по смисъла на съдебната практика на Съда и следователно като лице, към което се прилага Правилникът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Заключението, че даден кандидат попада в приложното поле на Правилника, след като подаде и валидира своето заявление за конкретен конкурс, също така изглежда разумно, като се вземат предвид следващите етапи от процедурата за подбор и още повече езиците, които ще се използват, след като кандидатът бъде назначен. Според мен не би имало смисъл езиците, които могат да се използват по време на цялата процедура за подбор, да бъдат различни от езиците, които ще бъдат използвани по-нататък, след като кандидатът е преминал успешно конкурса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Разбира се, би могло да се изкаже предположението — на доста абстрактно и нормативно равнище — че езиковият режим на дадена процедура за подбор е и трябва да бъде отделен от езиковите изисквания за последващото заемане на длъжността. В такъв случай изборът и евентуалната обосновка за този избор на езици в процеса за подбор би следвало да са отделни и от условията, които впоследствие ще станат приложими при изпълнението на въпросната длъжност.</P></NOTE>. Разбира се, това може да се случи само при условие че използването на езиците може да бъде ограничено съгласно член 1г, параграф 6 от Правилника (или чрез прилагането на дерогации въз основа на член 6 от Регламент № 1, ако се вземе такова решение). Ако приемем, че това е възможно (но без да се предрешава крайният изход), то по какъв начин или в кой друг момент би трябвало или изобщо би могло да се проверят езиковите познания на кандидатите?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложимостта на Регламент № 1 към кандидати (и длъжностни лица)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Бе изказано твърдението, че Правилникът става приложим към кандидатите за участие в конкурс от момента, в който те започнат да участват в конкретен конкурс. В качеството си на стандартен и общ режим обаче Регламент № 1 също е приложим към тези кандидати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Както отбелязва Съдът в точка 68 от решение Италия/Комисия I, отношенията между институциите и кандидатите във външни конкурси не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>От една страна, следва да се припомни, че с Регламент № 1 се установява общата езикова рамка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. по-горе, т.126.</P></NOTE>, приложима към институциите и техните отношения с държавите членки и с лица, попадащи под юрисдикцията на държава членка. В член 2 от него се предвижда, че текстовете, адресирани до дадена институция, се изготвят по избор на подателя на един от официалните езици и че отговорът трябва да бъде изготвен на същия език. В член 6 от Регламент № 1 се предвижда ограничена възможност за дерогация от този принцип, като се посочва, че институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните си правилници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Съдът отбелязва в точка 67 от решение Италия/Комисия I, че институциите не са се възползвали от този член. Това е потвърдено и от Комисията в рамките на съдебното заседание по настоящото дело. Като общо правило това изглежда правилно, може би с частичното изключение на член 14 от Процедурния правилник на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2009">ОВ L 325, 2009 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>), който изглежда е приет въз основа на член 6 от Регламент № 1, както е отбелязано в коментара по Процедурния правилник на Съвета, публикуван от Генералния секретариат на Съвета, стр. 48 (достъпен на http://www.consilium.europa.eu/media/29824/qc0415692enn.pdf). Съдът разглежда тази разпоредба от Процедурния правилник на Съвета в решението си от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Словакия и Унгария/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/15 и C‑647/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:631">EU:C:2017:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0200">200</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0204">204</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), но не разглежда въпроса дали той е приет съгласно член 6 от Регламент № 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>От друга страна, член 1г, параграф 1 от Правилника забранява всяка форма на дискриминация, и по-специално на основата на езика. Независимо от това в параграф 6 от тази разпоредба се предвижда възможност за ограничаване на прилагането на принципите на недискриминация и на пропорционалност, когато това е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>обосновано с обективни и разумни съображения<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/> и е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>В съответствие с принципа lex specialis derogat legi generali специалните разпоредби имат предимство пред общите правила в положенията, които имат по-специално за цел да регулират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mayer Parry Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:356">EU:C:2003:356</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barclays Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:279">EU:C:2014:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑48/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:91">EU:C:2015:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Когато две противоречащи си правила са насочени към уреждане на едно и също положение, този принцип дава възможност да се избере кое правило да се следва въз основа на приложното поле на всяко от правилата. По този начин специалната разпоредба ще има предимство пред общата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Що се отнася до езиковия режим, Регламент № 1 несъмнено представлява общата разпоредба, докато Правилникът има по-специфично приложно поле. Следователно Правилникът ще започне да се прилага на практика от момента, в който стане приложим към кандидатите като lex specialis, който има предимство пред Регламент № 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Тъй като в Правилника ясно се посочва, че в него са установени правилата, приложими към процедурата по наемане на работа, след като дадено лице попадне в приложното поле на Правилника, като избере да стане кандидат, към него ще започне да се прилага именно този специфичен езиков режим за целите и в рамките на обхвата на процедурата по наемане на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Въпреки това бих искал да добавя две заключителни пояснения, свързани с факта, че Регламент № 1 продължава да бъде от значение за кандидатите за участие в конкурс независимо от приложимостта на Правилника като lex specialis.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>На първо място, фактът, че от даден момент във времето Правилникът се превръща в lex specialis по отношение на езика за комуникация между институциите и кандидатите, може да се разглежда в две посоки: от една страна, това означава, че се допуска отклонение. От друга страна, както при всяко друго изключение, отклонение или дерогация, Регламент № 1 продължава да бъде от значение като обща или стандартна рамка, от която се прави отклонение. Следователно той служи като мерило при преценката дали отклонението и дерогацията са ограничени само до това, което действително е необходимо, пропорционално и разумно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>С други думи, фактът, че в качеството си на lex specialis Правилникът позволява да се направи отклонение от Регламент № 1, не следва да се разбира като избор само между две възможности, при който прилагането на специалното правило напълно изключва приложимостта на общото правило. Отклонението следва да бъде разумно и пропорционално. Ако се върнем към посочената по-горе метафора за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>тунела<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/> за наемане на работа, при навлизането в (разбира се, отворен) тунел степента на осветеност също не е ограничена до две крайности и промяната не е от пълна осветеност към пълен мрак. Вместо това постепенно става все по-тъмно с всяка крачка по-навътре в тунела. По подобен начин евентуална дерогация от Регламент № 1 също трябва да се прилага по разумен и пропорционален начин. Ако е необходимо, биха могли да се предприемат мерки за мотивирано и постепенно намаляване на броя на наличните езици, вместо да се извърши промяна, при която да се признават само две крайности — например от 24 официални езика да се признава само един.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>На второ място, също така е ясно, че член 2 от Регламент № 1 ще продължи да се прилага към всеки случай на комуникация с кандидата извън рамките на конкурса, а също така и към всеки случай на комуникация от страна на длъжностно лице или друг служител на институция извън отношенията на подчиненост. Съществуването на такава подчиненост, както и правилата за комуникация в контекста на тази рамка, или по аналогия —комуникацията в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>тунела<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>, водещ до придобиването на такъв статут, в крайна сметка са определящият елемент за вида комуникация, който позволява да се задейства правилото за lex specialis (и съответно също така определя неговото приложно поле).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Следователно всяка комуникация, която се осъществява преди настъпването на този момент (например с лице, което възнамерява да кандидатства след публикуването на обявление за конкурс, но преди да е подало заявление и/или да е поискало допълнителна информация), или съответно всяко положение, което настъпва на по-късен етап, но не е свързано с такава подчиненост (например ако длъжностно лице, което работи в Европейския парламент, напише писмо до Комисията в личното си качество на гражданин на Европейския съюз), ще продължат да бъдат изцяло подчинени на разпоредбите на Регламент № 1.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">6.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение по четвъртото основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Според мен Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е съсредоточил своето внимание изключително върху задълженията, произтичащи от член 2 от Регламент № 1, и същевременно е пренебрегнал системната връзка, която съществува между Правилника и Регламент № 1. Въпреки това считам, че обжалваните обявления правилно са отменени на основание, че EPSO не е представила подходяща обосновка за ограничаването на втория език. Поради това, тъй като тази грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, не засяга по никакъв начин диспозитива на обжалваното съдебно решение, във връзка с това основание предлагам Съдът да извърши частична замяна на мотивите на Общия съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Заключителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Настоящото дело е част от вече доста дълъг списък с висящи или приключени дела, които повдигат (поне частично) едни и същи въпроси. Неотдавна Общият съд постанови редица съдебни решения за отмяна на обявления за конкурси на основания, свързани с езика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150924">24 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия и Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑124/13 и T‑191/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:690">EU:T:2015:690</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑275/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:1000">EU:T:2015:1000</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑295/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:997">EU:T:2015:997</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑510/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:1001">EU:T:2015:1001</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това понастоящем и други подобни дела са висящи пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Това са дела Италия/Комисия (T‑313/15), Италия/Комисия (T‑317/15), Испания/Комисия (T‑401/16), Италия/Комисия (T‑437/16), Италия/Комисия (T‑443/16), Calhau Correia de Paiva/Комисия (T‑202/17) и Испания/Комисия (T‑704/17).</P></NOTE>. Що се отнася до Съда, за втори път след постановяването на решението по почти едноименното дело — Италия/Комисия I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>В действителност, въпреки че името на настоящото дело е Комисия/Италия, делото пред Общия съд, приключило с обжалваното съдебно решение, е Италия/Комисия. Следователно в този смисъл настоящото дело всъщност би могло да се нарече <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>Италия/Комисия II<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/>.</P></NOTE>, от разширения състав се иска да разгледа по същество същите въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Заедно с паралелното дело Испания/Парламент (C‑377/16), посочено в бележка под линия 13 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>За съжаление, въпреки всички тези дела и дори след разглеждането на повдигнатите с настоящата жалба въпроси, изглежда все още се намираме далеч от решение на същината на въпроса. Проблемът (накратко) в решение Италия/Комисия I е, че не са посочени основания за ограничаването на езиците в конкурса. Казано отново накратко, проблемът в настоящото дело е, че са посочени твърде много основания, които си противоречат помежду си.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Оптимист, който гледа на съдебния процес като на постепенен диалектичен процес на проба и грешка, може да намери утеха във факта, че що се отнася до броя на посочените основания, следващото дело вероятно ще се окаже вероятно някъде по средата. Един по-малко оптимистичен реалист може донякъде да се разтревожи от факта, че наистина ключовите въпроси, като например вида на мотивите, които следва да се изтъкнат, и дали изобщо такова ограничение е действително допустимо, не са разгледани по нито едно от делата, включително в рамките на настоящото обжалване. Непоправимият циник може да направи инсинуацията, че щом като в действителност нито един от тези ключови въпроси не е оспорен в рамките на тези дела, това не е случайност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Според мен, колкото и да е интересно изучаването на съдебния процес, на неговата психология и на междуинституционалната политика, реалният проблем, представен в тези дела, е свързан с човешката стойност(и): очакванията, мечтите и кариерите на хората, които са участвали във всички тези дела през годините. При липсата на ясен отговор на въпроса за езиковите ограничения в работата на институциите и предвид факта, че начинът на организиране на конкурсите периодично се променя, за желаещите може да се окаже доста трудно да планират и да се подготвят за кариера в европейска институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Човешкото измерение на проблема може да се изостри още повече доста скоро, ако по отношение на средствата за правна защита политиката в съдебната практика премине от (казано направо) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>това е неправилно, но поради принципа на оправданите правни очаквания резултатите няма да бъдат отменени<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/>, към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>това е неправилно и всички резултати ще бъдат отменени, включително конкретни списъци, назначения или трудови договори<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/>. В това отношение напълно споделям опасенията, изразени от ерудираната ми колежка — генералния адвокат Sharpston, в заключението ѝ по (паралелното) дело Испания/Парламент, в което тя предлага Съдът да отмени не само обжалваната покана за изразяване на интерес, но и базата данни с потенциални кандидати, съставена въз основа на тази покана за изразяване на интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Заключение на генералния адвокат Sharpston по дело Испания/Парламент, C‑377/16, точки 156—161, 163 и 164.</P></NOTE>. Всъщност заключението е ясно: ако дадена институция продължава да пренебрегва решенията на Съда, необходимо е да се вземат по-строги мерки. Може да се добави, че необходимостта от такава насока на действие би била дори още по-голяма, ако — чисто хипотетично — дадена институция се опитва да постигне промяна на съществуващия режим чрез умишлено пренебрегване на правното положение, така че да се стигне до фактическа промяна в бъдеще, която впоследствие ще трябва да бъде приета като новата норма. Ex injuria ius non oritur.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези съображения бих искал да приканя Съда да предостави поне някакви насоки относно истинския проблем, залегнал в основата на настоящата жалба: възможно ли е да се ограничат вътрешните работни езици на институциите и ако е възможно, как да се осъществи това? В заключителните точки от настоящото заключение се представят няколко предложения в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Като отправна точка считам, че е важно да се прави разлика между външния и вътрешния (работен) език или езици на дадена институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>вътрешни<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/> работни езици имам предвид езиците, които се използват за устни и писмени комуникации, осъществяващи се единствено в рамките на институцията (или, в зависимост от случая, между две или повече институции, например в рамките на междуинституционални срещи или писмени обсъждания). Освен това под вътрешни или<?PAGE NO="30"?> междуинституционални срещи или подобни видове мероприятия разбирам само онези срещи, на които не присъстват членове на широката общественост. Това би изключило мероприятия, като например изслушвания или заседания, организирани от Европейския парламент, както и публични изслушвания пред Общия съд или пред Съда, които са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>външни<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> по своето естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>външни<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/> работни езици имам предвид езиците, използвани за всеки вид устна или писмена комуникация с физически лица, които не са свързани с институциите, включително длъжностни лица и други служители на институциите, доколкото те пристъпват към устна или писмена комуникация с институцията в лично качество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Както е посочено в точка 151 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>По отношение на <HT TYPE="ITALIC">външната</HT> комуникация настоящите правила относно многоезичието трябва да останат напълно приложими без компромиси или дерогации. Както Съдът вече е отбелязал, Европейският съюз е ангажиран със запазването на езиковото многообразие, чието значение е посочено в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС и в член 22 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑147/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:299">EU:C:2015:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Задължението на Европейския съюз да зачита езиковото си многообразие, което произтича от тези разпоредби, доказва високата стойност на многоезичието като една от основополагащите ценности на Европейския съюз. Разбира се, задължението във връзка с многоезичието не е абсолютно и неограничено, тъй като правото на Съюза не съдържа принцип, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>гарантиращ на всеки гражданин правото всичко, което би могло да засегне интересите му, при всякакви обстоятелства да бъде написано на неговия език<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030909">9 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kik/СХВП</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑361/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:434">EU:C:2003:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По мое мнение обаче същността на това задължение не може да бъде засегната. Тази същност включва по-специално всички задължителни актове, които трябва да бъдат прилагани спрямо физически и юридически лица в дадена държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071211">11 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skoma-Lux</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:773">EU:C:2007:773</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. също така решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pimix</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑146/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:450">EU:C:2012:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както и други незадължителни документи, доколкото те налагат, пряко или непряко, задължения на частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Polska Telefonia Cyfrowa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑410/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:294">EU:C:2011:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>Съгласно член 41, параграф 4 от Хартата, член 20, параграф 2, буква г) ДФЕС и член 24 ДФЕС и член 2 от Регламент № 1 задължението за зачитане на многоезичието също така се прилага строго в случаите, когато дадено лице изпраща писма до институциите или се обръща към тях по какъвто и да било друг начин, което от своя страна поражда правото да получи отговор на същия език като използвания от това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">вътрешните</HT> комуникации, следва да е налице по-голяма гъвкавост при избора на налични езици или при приложимия езиков режим в рамките на институциите или между тях в по-общ план. Тази гъвкавост и потенциалът за ограничения няма непременно да произтичат от бюджетни съображения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Действително, както правилно посочва Италианската република по време на съдебното заседание, дискриминацията не може да бъде оправдана със съображения от бюджетен характер: вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>O’Brien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:110">EU:C:2012:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, а от необходимостта от разумна вътрешна институционална оперативност. Това е валидно основание, което според мен може да бъде използвано в съответствие с член 1г, параграф 6 от Правилника и може да се счита за обективно обосновано, ако се прилага по разумен и пропорционален начин, както Съдът изисква в точка 88 от решение Италия/Комисия I.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Всеки такъв избор действително би бил дискреционен и политически по своята същност поради две причини: безусловно по отношение на това дали и как следва да се направи този избор, а след като бъде направен — и по отношение на това какви следва да бъдат конкретните мотиви за неговата обосновка. Вследствие на това институциите ще разполагат с голяма свобода на преценка и по двата въпроса. В тази конкретна връзка обаче бих искал да направя две уточнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>На първо място, следва ли обосновката на езиковия режим да бъде обща и всеобхватна, или по-скоро индивидуална и конкретна за всеки отделен случай? Италианската република и Кралство Испания подчертават, че е необходимо обосновката за всяка дискриминация на езикова основа да бъде индивидуална не само в рамките на всеки отделен конкурс, но при необходимост и по отношение на всяка длъжност, която трябва да бъде заета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Въпреки това ми се струва, че предвидимостта и възможността кандидатите да се подготвят за предстоящи конкурси предполагат по-скоро една по-обща политика. Следва отново да се припомни, че в точка 90 от решение Италия/Комисия I Съдът отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>правилата, ограничаващи избора на втори език, трябва да предвиждат ясни, обективни и предвидими критерии, за да могат кандидатите да знаят достатъчно по-рано какви са езиковите изисквания и да могат да се подготвят за конкурсите при най-добри условия<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Не съм напълно сигурен как ще бъде изпълнено това изискване, ако бъде задължена EPSO — или, в зависимост от случая, отделен орган по назначаване — да се мотивира отново, започвайки отначало, във всеки отделен случай. Вместо това в посоченото решение се изисква да се даде структуриран отговор, който да позволява на кандидатите да предвидят какъв езиков режим вероятно ще се прилага в бъдеще — и то не само в близко бъдеще, но и в средносрочен план. И на последно място, от практическа гледна точка настояването за обосновка във всеки отделен случай (без действително да са налице отличителни фактори) би довело единствено до формално повтаряне на една и съща обосновка, която по всяка вероятност ще представлява само копиране на Общите правила във всяко отделно обявление, като няма да бъде налице реална <HT TYPE="ITALIC">индивидуална</HT> обосновка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Затова от тази гледна точка трябва да призная, че използването на комбиниран подход, състоящ се от набор от общи насоки, от които съответната институция може да се отклони в отделни случаи, когато това е обосновано от конкретния случай, според мен е доста разумен начин за определяне на езиковия режим за конкурсите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Същевременно бих искал да повторя, че това по никакъв начин не предопределя въпроса дали EPSO разполага с правомощието да приема такива Общи правила, който изрично е оставен отворен по-горе в точки 69—77 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>На второ място, следва ли обосновката на езиковия режим да бъде фактическа и насочена към миналото, или по-скоро нормативна и насочена към бъдещето? Най-важният въпрос по настоящото дело изглежда е именно това: какъв трябва да бъде видът на обосновката, която трябва да бъде представена, за да се ограничат достъпните (втори) езици за кандидатите в даден конкурс? Този ключов въпрос е засегнат само косвено в контекста на втората и третата част от третото основание, като е скрит в рамките на въпроса за ограниченията и степента на интензитет на упражнявания от Общия съд контрол: <HT TYPE="ITALIC">кое</HT> именно трябва да бъде предмет на контрол от страна на Общия съд и <HT TYPE="ITALIC">по какъв начин</HT> се предполага той да упражни такъв контрол?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Именно чрез поставянето на този релевантен въпрос става ясно несъответствието между идеите и очакванията относно значението на свобода на преценка. EPSO — или евентуално институциите, представени в Управителния съвет на EPSO — явно е искала да направи определен (политически) избор по отношение на езиците, които следва да се използват за вътрешната дейност на институциите, като избере определен брой езици, за които с основание<?PAGE NO="32"?> се счита, че гарантират вътрешното функциониране на институциите. Това е насочен към бъдещето избор с нормативен характер. Но тъй като изглежда, че такъв избор не може да се направи открито (или във всеки случай институциите не са пожелали да го заявят открито, независимо по какви причини), като аргументи за този избор всъщност са представени насочени към миналото твърдения относно факти (статистически и други) и определени обичаи и практики в рамките на институциите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Разбира се, в резултат на това е налице несъответствие между (фактическите, насочени към миналото) основания, на които се позовава EPSO, за да обоснове избора на езици, и (нормативните, насочени към бъдещето) причини, които стават видни от този избор. Това несъответствие се забеляза ясно по време на съдебното заседание, в рамките на което Комисията изложи някои доводи с кръгова логика, отчетливо напомняща за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>Завръщане в бъдещето IV<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/>: бъдещето винаги трябва да се определя посредством определен начин на възприемане на миналото, миналото и настоящето трябва да бъдат такива, защото така ще се постигне желаното бъдеще, и тъй като миналото не може да бъде променено, не може да се променя и бъдещето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Поради това, с цел да се избегне повторното възникване на такава ситуация в Италия/Комисия III, EPSO — и по подразбиране представените в Управителния ѝ съвет институции — следва ясно да реши как желае да действа по отношение на избора на езици и как желае да обоснове евентуалните ограничения: дали чрез фактически обосновки, насочени към миналото, или чрез нормативни обосновки, насочени към бъдещето. Може да се очаква, че ако бъдат представени фактическите доводи въз основа на миналото и настоящето, ще подлежат винаги на пълен съдебен контрол. От друга страна, това може би е по-малко вероятно за един нормативен и насочен към бъдещето избор по отношение на езиковия режим на институциите, при условие че той продължава да бъде съобразен с валидната правна рамка, тъй като в действителност такъв избор вероятно ще бъде политически по своята същност. Преди всичко, след като бъде направен такъв избор, въпросните институции следва да действат открито и последователно по отношение на залегналите в основата му обосновки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>И накрая, независимо от окончателния избор на език, според мен са налице две други ограничения, свързани с въпроса как да се реализира на практика един такъв избор, когато се преобразува в процедурна рамка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>Първо, изборът на достъпните езици следва да бъде ясен, обективен и предвидим за кандидатите, както се изисква от Съда в точка 90 от решение Италия/Комисия I. Ако някой обмисля кариера в европейските институции, той трябва да бъде в състояние да се подготви за бъдещи конкурси. Това по необходимост предполага известна степен на стабилност: езиците, от които ще има право да избира, не следва да се променят всяка година. Следователно прилагането на гъвкав подход, при който изискваните езици могат да бъдат адаптирани сравнително често, за да се отговори на исканията на кандидатите, трудно би отговорило на изискването за предвидимост, която — според Съда — позволява на кандидатите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>да могат […] да знаят достатъчно по-рано какви са езиковите изисквания и да могат да се подготвят за конкурсите при най-добри условия<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>Второ, независимо от направения избор трябва да се гарантира максимално равенство и неутралност на начина, по който се провеждат конкурсите. Казано по-просто: ако не можете да третирате всички лица еднакво добре (т.е. всяко лице да може да премине тестовете на избраните от него езици), тогава ги третирайте еднакво зле (затрудненията трябва да са едни и същи за всички). От практическа гледна точка се сещам най-малко за два примера за прилагането на това правило.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>От една страна, ако като втори език е достъпен повече от един език и изглежда, че решаващата част от конкурсите е практическа, то следва да се гарантира (доколкото е възможно), че всички кандидати са длъжни да изберат различен от родния си език като втори език. На кандидатите не може да се позволи да получат предимство пред онези, чийто майчин език не е посочен сред избраните езици, обявявайки от стратегически съображения майчиния си език за свой втори език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>От друга страна, прилагайки същата логика, комуникацията на кандидатите с EPSO, включително попълването на формуляра за кандидатстване и представянето на съответните документи, също следва да бъде на равни начала. В това отношение трябва да се избягват и всички непреки предимства. Така например, ако не всички официални езици могат да се използват за комуникация с EPSO и за подаване на заявления или други документи, както и за друга комуникация в последващата процедура за подбор, то на кандидатите, чийто майчин език е един от достъпните езици, не трябва да се разрешава да го използват. Следователно и в този случай те няма да разполагат с непряко предимство, като получат възможност да използват майчиния си език при представянето на документация, която е релевантна и от ключово значение за процеса на подбор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>В обобщение, независимо от направения избор системата трябва да бъде замислена по такъв начин, че обстоятелството да се даде възможност за избор на даден език, да не може да осигури пряко или непряко предимство в процеса на подбор за хората, за които този език е майчин (и които съответно в по-голямата част от случаите са граждани на определена държава членка).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и да заплати направените от Италианската република съдебни разноски,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Кралство Испания и Република Литва да понесат направените от тях съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>