<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-55/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0055</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:500">EU:C:2021:500</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>32</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>32</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑55/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Ministerstwo Sprawiedliwości</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генерален адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210617">17 юни 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дeло C‑55/20</HT></P><P>Ministerstwo Sprawiedliwości</P><P>встъпили страни:</P><P>Pierwszy Zastępca Prokuratora Generalnego, Prokurator Krajowy,</P><P>Rzecznik Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie (Дисциплинарен съд към Варшавската адвокатска колегия, Полша)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно предоставяне на правни съвети</KEYWORD><KEYWORD>Дисциплинарно производство срещу адвокат</KEYWORD><KEYWORD>Съответно приложно поле на Директива 2006/123/ЕО и Директива 98/5/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Приложимост на Директива 2006/123/ЕО по отношение на дисциплинарни производства</KEYWORD><KEYWORD>Разрешителни режими</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за юрисдикция</KEYWORD><KEYWORD>Дисциплинарен съд към местна адвокатска колегия, който е съставен от непрофесионални съдии</KEYWORD><KEYWORD>Член 47 от Хартата на основните права и член 19, параграф 1 ДЕС</KEYWORD><KEYWORD>Правомощия на нисшестоящи съдилища, когато висшестоящ национален съд не е независим</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>През юли 2017 г. Prokurator Krajowy — Pierwszy Zastępca Prokuratora Generalnego (прокурор — първи заместник-главен прокурор, по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>прокуратурата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) иска от Rzecznik Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>дисциплинарен обвинител към Варшавската адвокатска колегия<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, Полша) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>дисциплинарният обвинител към Варшавската адвокатска колегия<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>дисциплинарният обвинител<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) да образува дисциплинарно производство срещу адвоката на бившия председател на Европейския съвет г‑н Доналд Туск. Според прокуратурата изявленията на този адвокат, когато публично коментира възможността срещу клиента му да бъдат повдигнати обвинения за извършено престъпление, представляват противозаконна заплаха и дисциплинарно нарушение. На два пъти дисциплинарният обвинител отказва да образува такова производство или решава да го прекрати. На два пъти след подадена от прокуратурата или от министъра на правосъдието жалба Sąd Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie (Дисциплинарен съд към Варшавската адвокатска колегия, Полша, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>дисциплинарният съд<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) отменя тези решения и връща делото на дисциплинарния обвинител за ново разглеждане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване е отправено в третия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>рунд<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> от тези производства, в рамките на който след нова жалба, подадена отново от прокуратурата и от министъра на правосъдието, дисциплинарният съд разглежда решението на дисциплинарния обвинител да прекрати отново дисциплинарното разследване срещу този адвокат. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директива 2006/123/ЕО (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Директивата за услугите<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">OB L 376, 2006 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).</P></NOTE> и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) са приложими към висящото пред нея дисциплинарно производство. Изглежда обаче, че в основата на въпросите пред запитващата юрисдикция е друго: какви конкретни последици в процесуално отношение следва да изведе запитващата юрисдикция от решението на Съда по дело А. К. и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> с оглед на факта, че решението ѝ може впоследствие да бъде обжалвано пред Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд, Полша)? Как може този съд конкретно и практически да гарантира спазването на правото на Съюза?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директивата за услугите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображение 33 от Директивата за услуги гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[у]слугите, обхванати от настоящата директива, засягат широка гама от непрекъснато променящи се дейности […]. Обхванатите услуги са насочени както към бизнеса, така и към потребителите, като например правни и финансови консултации […]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 39 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[к]онцепцията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> обхваща, inter alia, административните процедури за предоставяне на разрешения, лицензии, одобрения или концесии, а също и задълженията, необходими за да може да се получи разрешение за осъществяването на определен вид дейност, да бъде регистрирано дадено лице като член на професия или да бъде вписано в регистър, списък или база данни, да бъде официално назначено в орган или да получи карта, свидетелстваща за членство в дадена професионална група […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 5 от Директивата за услугите предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Настоящата директива не засяга правилата на наказателното право на държавите членки. Независимо от това, държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагане на наказателноправни разпоредби, които специално регулират или влияят на достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуги, заобикаляйки правилата, залегнали в настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 4 от Директивата за услугите съдържа редица определения за целите на тази директива. Съгласно член 4, точка 6 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>всяка процедура, по която даден доставчик или получател на практика трябва да предприеме стъпки, за да получи от компетентен орган официално решение или конклудентно такова, относно достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 9, параграф 3 от Директивата за услугите, който е част от раздел 1, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Разрешения<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, от глава III относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Свобода на установяване за доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда, че този раздел не се прилага за онези аспекти на разрешителните режими, които се регулират пряко или косвено от други инструменти на Общността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 10 от Директивата за услугите е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Условия за предоставяне на разрешение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="010.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разрешителните режими се основават на критерии, които изключват възможността компетентните власти да упражняват своите правомощия за оценка по произволен начин.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="010.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Критериите, посочени в параграф 1, са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>недискриминационни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>пропорционални на целта на този обществен интерес;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>ясни и недвусмислени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>обективни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>предварително известни на обществеността;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>прозрачни и достъпни.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="010.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Освен в случаите на предоставяне на разрешение, всяко решение на компетентните власти, включително отказ или оттегляне на разрешение, се мотивира изцяло и подлежи на обжалване пред съд или друга висшестояща инстанция.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Национална уредба</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Общи разпоредби относно Адвокатската колегия</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 9 от of ustawa z dnia 26 maja 1982 r. — Prawo o adwokaturze (Закон за адвокатурата от <DATE ISO="19820526">26 май 1982 г.</DATE>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Закон за адвокатурата<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Органите на адвокатурата са следните: националното събрание на адвокатурата, висшият адвокатски съвет, висшият дисциплинарен съд, дисциплинарен обвинител към колегията и висшата одитна комисия.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Членове на органите на адвокатурата могат да бъдат само адвокати<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 11 от Закона за адвокатурата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Изборите за органи на адвокатурата и за органи на адвокатските колегии и адвокатските камари се произвеждат чрез тайно гласуване с неограничен брой кандидати.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Продължителността на мандата на органите на адвокатурата, на органите на адвокатските колегии и на адвокатските камари е четири години, но осъществяват дейността си до встъпването в длъжност на новоизбраните органи.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="011.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Отделни членове на органите, посочени в параграф 1, могат да бъдат освобождавани от длъжност преди да изтече мандатът им от органа, който ги е избрал.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 58 от Закона за адвокатурата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Висшият адвокатски съвет може:</P><P>[…]</P><P>(13) да лиши отделни членове на органите на адвокатските колегии и на органите на адвокатските камари от правото да изпълняват функции поради нарушение на съществените задължени, с изключение на членовете на дисциплинарните съдилища, и да сезира компетентните органи с искане за тяхното освобождаване;</P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби относно дисциплинарните нарушения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 80 от Закона за адвокатурата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Адвокатите и стажант адвокатите носят дисциплинарна отговорност за поведение, което е в противоречие с правото, етичните принципи или достойнството на професията, или за нарушение на професионалните им задължения […]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 81, параграф 1 от Закона за адвокатурата предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Дисциплинарните наказания са следните:</P><P>1) предупреждение;</P><P>2) порицание;</P><P>3) глоба;</P><P>4) лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 месеца до 5 години;</P><P>[…]</P><P>6) изключване от адвокатурата<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 82, параграф 2 от Закона за адвокатурата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Изключването от адвокатурата води до заличаване регистъра на адвокатите, без право да се иска ново вписване в регистъра за срок от 10 години от датата, на която влиза в сила решението за изключване от адвокатурата<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби относно правораздаването от дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 40, точка 2 от Закона за адвокатурата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Общото събрание на адвокатската колегия […] избира председател, председател на дисциплинарния съд, дисциплинарен обвинител, председател на одитната комисия, членовете и заместниците на регионалните адвокатски съвет, дисциплинарен съд и одитна комисия<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 91 от Закона за адвокатурата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="091.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>По дисциплинарните дела се произнасят:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>дисциплинарен съд към адвокатската колегия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>висшият дисциплинарен съд“.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="091.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Дисциплинарният съд към адвокатската колегия разглежда всички дела като първа инстанция, с изключение на делата, посочени в член 85, параграф 3, и жалби срещу решение на дисциплинарния обвинител да не образува дисциплинарно производство или да прекрати дисциплинарното производство<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="091.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Висшият дисциплинарен съд разглежда:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>1)</NO.P><TXT>като втора инстанция — делата, разгледани на първа инстанция от дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии,</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>като първа инстанция — дисциплинарните дела относно членовете на Висшия адвокатски съвет и на регионалните адвокатски съвети,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>другите предвидени в настоящия закон дела<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 89 от Закона за адвокатурата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Дисциплинарният съд е независим при вземане на решенията си<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби относно производството пред дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 88а, параграф 4 от Закона за адвокатурата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Страните в производството и министърът на правосъдието имат право да обжалват актовете, с които се прекратява дисциплинарното производство, в срок от 14 дни от датата на връчване на препис от акта заедно с мотивите към него и указание относно срока и начина на подаване на жалбата<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно член 91с от Закона за адвокатурата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Касационна жалба се подава до Върховния съд чрез Висшия дисциплинарен съд в 30‑дневен срок от датата на връчване на акта заедно с мотивите към него<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно член 95n от Закона за адвокатурата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>В случаите, които не са уредени от настоящия закон, за дисциплинарните производства се прилагат съответно следните разпоредби:</P><P>1) Наказателно-процесуалния кодекс,</P><P>2) Глави I—III от Наказателния кодекс<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Съгласно член 100, параграф 8 от Kodeks postępowania karnego (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Наказателно-процесуалният кодекс<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>След постановяването или връчването на акта страните в производството се уведомяват за правото им на обжалване, както и за срока и начина на обжалване, или че актът не подлежи на обжалване<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно член 521, параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Главният прокурор и омбудсманът могат да подадат касационна жалба срещу всеки влязъл в сила акт на съда, който слага край на производството<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, националното производство и отправените преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170720">20 юли 2017 г.</DATE> прокуратурата иска от дисциплинарния обвинител към Варшавската адвокатска колегия да образува дисциплинарно производство срещу R. G. — адвокат на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск. Според прокуратурата R. G. е превишил границите на свободата на изразяване на адвокатите, когато на <DATE ISO="20161010">10</DATE> и <DATE ISO="20161011">11 октомври 2016 г.</DATE> той публично коментирал хипотетичната възможност за повдигане на обвинение срещу клиента му за извършено престъпление. Според прокуратурата изявленията на R. G. могат да се разглеждат като противозаконни заплахи и дисциплинарно нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20171107">7 ноември 2017 г.</DATE> дисциплинарният обвинител към Варшавската адвокатска колегия отказва да образува дисциплинарно разследване. На <DATE ISO="20180523">23 май 2018 г.</DATE>, след като е обжалвано от прокуратурата, това определение е отменено от дисциплинарния съд към Варшавската адвокатска колегия. Делото е върнато на дисциплинарния обвинител за провеждане на дисциплинарно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180618">18 юни 2018 г.</DATE> дисциплинарният обвинител образува дисциплинарно разследване срещу R. G. за посочените по-горе деяния. На <DATE ISO="20181128">28 ноември 2018 г.</DATE> дисциплинарният обвинител решава да прекрати разследването, тъй като констатира, че деянията на R. G. не представляват дисциплинарно нарушение. На <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE> след подадена от прокуратурата и от министъра на правосъдието жалба дисциплинарният съд отменя това определение. За втори път делото е върнато на дисциплинарния обвинител за ново разглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190808">8 август 2019 г.</DATE> дисциплинарният обвинител отново прекратява дисциплинарното разследване срещу R. G. Това определение е обжалвано както от прокуратурата, така и от министъра на правосъдието. Така понастоящем дисциплинарният съд е сезиран за трети път с делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При тези фактически и правни обстоятелства Sąd Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie (Дисциплинарен съд към Варшавската адвокатска колегия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>1)</NO.P><TXT>Прилагат ли се за производство относно търсене на дисциплинарна отговорност от адвокати и чуждестранни юристи, вписани в регистъра на адвокатите — във връзка с която отговорност адвокатът може по-специално да бъде глобен, временно лишен от право да упражнява професията или изключен от адвокатската колегия, a чуждестранният юрист може по-специално да бъде глобен, временно лишен от право да оказва правна помощ в Република Полша или да му бъде забранено да оказва правна помощ в Република Полша — разпоредбите от глава III от [Директивата за услугите], и по-специално член 10, параграф 6? При утвърдителен отговор, прилагат ли се за посоченото производство — провеждано пред съдилища на адвокатурата в рамките на дела, по които постановените от тези съдилища актове не подлежат на обжалване пред държавните съдилища или по които срещу такива актове може да се използва само извънреден способ за обжалване, какъвто е касационната жалба до Sąd Najwyższy (Върховен съд) — разпоредбите от [Хартата], по-специално член 47, дори когато всички съществени обстоятелства са свързани само с една държава членка?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли, когато — в производството, посочено в първия въпрос — компетентен за разглеждането на касационната жалба срещу решение или определение на дисциплинарния съд на адвокатурата или частната жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба, съгласно действащите национални разпоредби е орган, който според запитващата юрисдикция в съответствие с оценката на Върховния съд в решение от <DATE ISO="20191205">5 декември 2019 г.</DATE>, дело № III PO 7/18, не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата, да се оставят без приложение националните разпоредби, определящи компетентността на такъв орган, като дисциплинарният съд на адвокатурата съответно е длъжен да изпрати касационната или частната жалба за разглеждане на съдебния орган, който би бил компетентен, ако посочените национални разпоредби не бяха пречка за това?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Може ли (съответно трябва ли), когато — в производството, посочено в първия въпрос — решението или определението на дисциплинарния съд на адвокатурата съгласно становището на същия съд не подлежи на касационно обжалване от главния прокурор или омбудсмана, като се има предвид, че това становище:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>противоречи на становището в решение от <DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE> по дело № II DSI 67/18 на седемчленен състав на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарна колегия на Върховния съд), тоест органът, който съгласно действащите национални разпоредби е компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба, но който според дисциплинарния съд на адвокатурата в съответствие с оценката на Върховния съд в решение от <DATE ISO="20191205">5 декември 2019 г.</DATE>, дело № III PO 7/18, не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>съответства на становището, изразено преди това от Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателна колегия на Върховния съд, [Полша]), тоест съдебният орган, който би бил компетентен да разгледа такава частна жалба, ако посочените разпоредби не бяха пречка за това,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>дисциплинарният съд на адвокатурата да остави без приложение становището на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд)?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли в посочената в третия въпрос хипотеза, ако дисциплинарният съд на адвокатурата е сезиран с жалба от министъра на правосъдието, и:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>един от факторите, които според оценката на Sąd Najwyższy (Върховен съд) в решение от <DATE ISO="20191205">5 декември 2019 г.</DATE>, дело № III PO 7/18, а също и според дисциплинарния съд на адвокатурата позволяват да се приеме, че Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) — тоест посоченият в трети въпрос, буква а) орган — не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата, е влиянието на изпълнителната власт, особено на министъра на правосъдието, върху нейния личен състав,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>функцията на главен прокурор, който съгласно становището на дисциплинарната колегия на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Върховен съд), тоест посочения в трети въпрос, буква а) орган, би имал право да подаде касационна жалба срещу определението, постановено по разглежданата жалба, но съгласно становището на Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателната колегия на Върховния съд), тоест<?PAGE NO="9"?> посочения в трети въпрос, буква б) орган, и съгласно становището на дисциплинарния съд на адвокатурата няма такова право, по силата на закона се изпълнява именно от министъра на правосъдието,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>дисциплинарният съд на адвокатурата да остави без разглеждане тази жалба, ако само по този начин може да гарантира съответствието на производството с член 47 от Хартата, по-специално избягвайки намесата в него от страна на орган, който не е независим и безпристрастен съд по смисъла на тази разпоредба?<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Писмени становища представят прокуратурата, нидерландското и полското правителство и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20210216">16 февруари 2021 г.</DATE> дисциплинарният съд отговаря на искането на Съда за разяснения в съответствие с член 101 от Процедурния правилник на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Структурата на настоящото заключение е следната. Най-напред ще разгледам въпроса дали дисциплинарният съд към Варшавската адвокатска колегия представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 267 ДФЕС (A). След това ще разгледам първия въпрос относно приложимостта на Директивата за услугите и на член 47 от Хартата по отношение на дисциплинарните производства срещу адвокати (Б), преди да се насоча към въпроси 2—4 относно правомощието на дисциплинарния съд да осигури спазването на правото на Съюза (В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> ли е дисциплинарният съд е по смисъла на член 267 ДФЕС?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, за да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — Съдът ще вземе предвид следните признаци: дали органът е създаден със закон, дали е постоянно действащ, дали неговата юрисдикция е задължителна, дали производството пред него е състезателно, дали прилага правни норми и дали е независим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970917">17 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dorsch Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:413">EU:C:1997:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE> <NAME.CASE>TDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2265">EU:C:2014:2265</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160524">24 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>MT Højgaard и Züblin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:347">EU:C:2016:347</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Дисциплинарният съд отговаря на повечето от тези условия. Както е посочено в акта за преюдициално запитване и не е оспорено от нито едно от заинтересованите лица, дисциплинарният съд е създаден с полския Закон за адвокатурата, той е постоянно действащ, прилага процесуалноправните норми, предвидени в Закона за адвокатурата и в Наказателно-процесуалния кодекс, решенията му са задължителни и подлежат на изпълнение. Освен това дисциплинарният съд изглежда има задължителна юрисдикция да разглежда поверените му от националното право дисциплинарни спорове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Макар обаче Комисията да приема, че поради това дисциплинарният съд е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, както прокуратурата, така и полското правителство възразяват срещу този извод.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Според прокуратурата дисциплинарният съд не е юрисдикция с оглед на етапа, до който е стигнало разглежданото дисциплинарно производство и на предмета на спора. В главното производство дисциплинарният обвинител към Варшавската адвокатска колегия все още не е обвинил R. G. в извършено дисциплинарно нарушение. С оглед на това не била открита частта от производството, в която се изслушват доводите на всяка от страните по спора. Освен това, когато преразглеждал решението на дисциплинарния обвинител да прекрати дисциплинарното производство, дисциплинарният съд не се произнасял по правото на R. G. да упражнява професионалната си дейност съгласно глава III от Директивата за услугите, а само проверявал основателността на решението, възпрепятстващо произнасянето по дисциплинарната отговорност на R. G.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според полското правителство не само че дисциплинарният съд не е юрисдикция по смисъла на член 179 от полската конституция, но не можел и да се счита за независим по смисъла на член 267 ДФЕС. Първо, членовете му се избирали — за мандат от четири години с възможност за преизбиране — от общото събрание на съответната адвокатска колегия. Така съдиите, заседаващи в дисциплинарния съд, се произнасяли по дисциплинарни дела, отнасящи се до собствените им колеги, с подкрепата на които са били избрани и евентуално могат да бъдат преизбрани. Второ, членовете на дисциплинарния съд не разполагали с никакви гаранция за своя мандат. Те могли да бъдат освободени от длъжност преди края на мандата им от органа, който ги е избрал, а именно общото събрание, което се състои от всички адвокати на съответните адвокатски колегии. Трето, било съмнително дали съдиите от дисциплинарния съд са неподатливи на външни фактори. В настоящия случай председателят на дисциплинарния съд, макар и да не е член на състава, уведомил страните по спора, че могат да оспорят спирането на производството, за да бъде отправено преюдициалното запитване, докато решаващият състав приел, че актът за отправяне на преюдициално запитване не може да бъде оспорен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Накратко, докато прокуратурата оспорва наличието на висящ пред дисциплинарния съд реален спор със състезателен характер, полското правителство счита, че този орган не е <HT TYPE="ITALIC">независим</HT>. Ще разгледам последователно тези два въпроса.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Спор <HT TYPE="NORMAL">със състезателен характер?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>За да има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, тази разпоредба изисква да е налице спор със състезателен характер. Въпреки че е част от критериите Dorsch<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970917">17 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dorsch Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:413">EU:C:1997:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>решението Dorsch<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>). Вж. по-горе, точка 31 от настоящото заключение.</P></NOTE>, вероятно следва да се признае, че това изискване не е непреодолимо. Съдът многократно е подчертавал, че това не представлява абсолютен критерий<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970917">17 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dorsch Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:413">EU:C:1997:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>D. и A.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:45">EU:C:2013:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Освен това националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има <HT TYPE="ITALIC">висящ</HT> спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060427">27 април 2006 г.</DATE> <NAME.CASE>Standesamt Stadt Niebüll</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑96/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:254">EU:C:2006:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE> г, <NAME.CASE>Pebros Servizi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑511/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:448">EU:C:2016:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190904">4 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salvoni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:661">EU:C:2019:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това в тези рамки националната юрисдикция решава на кой етап от главното производство следва да постави на Съда преюдициален въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coleman</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:415">EU:C:2008:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Vergers du Vieux Tauves</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑48/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:758">EU:C:2008:758</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдът изисква единствено към момента на отправяне на преюдициалното запитване спорът да бъде висящ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000413">13 април 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lehtonen и Castors Braine</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑176/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:201">EU:C:2000:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В настоящото дело прокуратурата изтъква, че производството пред дисциплинарния съд не е състезателно, тъй като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>спорът<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> се отнася до решението (на дисциплинарния обвинител) да прекрати дисциплинарно разследване (за разлика от решението за образуване на такова производство или за налагане на ефективно дисциплинарно наказание). По този начин се изтъква, че производството се намира на по-ранен етап, без все още да е имало пряко противопоставяне на доводи между R. G. и компетентните дисциплинарни органи. Следователно нямало действителен висящ спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Не съм съгласен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Прокуратурата смесва две отделни понятия: наличието на състезателно производство между <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> страни с необходимостта от наличие на много конкретен спор между две <HT TYPE="ITALIC">конкретни</HT> страни. В това отношение прокуратурата по същество твърди, че тъй като липсва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>пълен съдебен процес<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по същество в рамките на дисциплинарно производство между две конкретни страни, следователно не е налице реален спор и така няма състезателно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>За да е налице обаче спор със състезателен характер, припомнената по-горе съдебна практика изисква само наличието на реален спор между страните относно правото и неговото прилагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090625">25 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roda Golf &amp; Beach Resort</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:395">EU:C:2009:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. От тази гледна точка такъв спор със състезателен характер очевидно е налице, тъй като страните са дисциплинарният обвинител, от една страна, и прокуратурата и министърът на правосъдието, от друга страна, и спорът е отнесен за решаване от трето лице, а именно от дисциплинарния съд. Въпросът дали, технически погледнато, R. G. е вече страна по спора и на кой етап националното право му предоставя пълни права на страна в производството като дисциплинарно обвинено лице, е без значение от гледна точка на наличието на реален спор със състезателен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Същото се отнася и до етапа на производството: отново от гледна точка на допустимостта практиката на Съда не ограничава точния етап от националното производство, в който може да бъде отправено преюдициално запитване. Необходимо е само да е налице реален спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>А contrario за целите на допустимостта симулативните дела — вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19800311">11 март 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Foglia (I)</NAME.CASE> (<NO.CASE>104/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:73">EU:C:1980:73</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811216">16 декември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Foglia (II)</NAME.CASE> (<NO.CASE>244/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:302">EU:C:1981:302</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑614/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:514">EU:C:2016:514</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 12 и 26).</P></NOTE> между някои страни, което явно е така по отношение на главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Ето защо според мен няма съмнение, че в главното производство е налице спор със състезателен характер по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Независимост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>независимост<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> има два аспекта. На първо място, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">външната</HT> независимост, съгласно постоянната съдебна практика съответният орган трябва да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решение и да повлияят на техните решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Неотдавна вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE> <NAME.CASE>А. В. и др. (Назначаване на съдии във Върховния съд — Жалби)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑824/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:153">EU:C:2021:153</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 117—119).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Несменяемостта на членовете на съответната инстанция представлява присъща гаранция за независимостта на съдиите, доколкото цели да защити лицата, изпълняващи правораздавателна функция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Така гаранцията за несменяемост на членовете на дадена юрисдикция изисква случаите на освобождаване от длъжност на членовете на този орган да са определени в специална правна уредба посредством изрични законови разпоредби, които предоставят гаранции, надхвърлящи предвидените в общите правила на административното и трудовото право и приложими в случай на злоупотреба при освобождаване от длъжност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. в този смисъл и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>TDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2265">EU:C:2014:2265</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тези гаранции за независимост изискват наличието на правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за въздържане, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които правила да дават възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на органа към външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>TDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2265">EU:C:2014:2265</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Вторият, <HT TYPE="ITALIC">вътрешен</HT> аспект на понятието за независимост е свързан главно с безпристрастността. Той има за цел да гарантира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>независимост<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, което е вътрешноприсъщо на правораздавателната функция, предполага преди всичко съответната инстанция да има качеството на трето лице по отношение на органа, който е приел обжалваното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В настоящото дело полското правителство посочва по същество два елемента, свързани със състава на дисциплинарния съд, като евентуално проблемни от гледна точка на независимостта: твърдяната липса на несменяемост на членовете му и фактът, че той се състои от адвокати, членове на адвокатурата, действащи донякъде като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>съдебни заседатели<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, а не като професионални съдии.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Мога само да се съглася с полското правителство относно значението на независимостта на съдебната власт и императивното изискване даден орган, ако иска да бъде квалифициран като достоен за наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, да отговаря на всички изисквания, свързани както с <HT TYPE="ITALIC">външните</HT>, така и с <HT TYPE="ITALIC">вътрешните</HT> измерения на понятието за независимост на съдебната власт. В случая обаче след направените от запитващата юрисдикция уточнения не виждам защо дисциплинарният съд да не отговаря на тези критерии, анализирани за целите на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Първо, започвайки с твърдението, че членовете на дисциплинарния съд не са несменяеми, текстът на член 11, параграф 4 от Закона за адвокатската колегия действително предвижда, че отделните членове на органите на адвокатурата, включително и дисциплинарният съд, който е един от тези органи, могат да бъдат освободени от длъжност преди да изтече мандатът им от органа, който ги е избрал, а именно общото събрание на адвокатската колегия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Възпроизведен по-горе в точка 10 от настоящото заключение. Вж. също член 40, точка 2 от полския Закон за адвокатурата по-горе в точка 15 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Въпреки това няма други правни разпоредби или поне не такива, които да са сведени до знанието на Съда от заинтересованите лица и които да уреждат конкретно кога, как и защо членовете на дисциплинарния съд могат да бъдат освободени от длъжност. Липсата на такива разпоредби би могла да наведе на мисълта, че условията за освобождаване от длъжност на членовете не са уредени от специални норми, а се прилагат общите правила на административното и трудовото право. Следователно освобождаването от длъжност на неговите членове няма да е ограничено само до някои изключителни случаи, както изисква практиката на Съда, за да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>TDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2265">EU:C:2014:2265</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Въпреки това в отговор на искането на Съда за разяснения дисциплинарният съд уточнява, че член 11, параграф 4 от Закона за адвокатурата винаги е съществувал само на хартия и никога не е бил прилаган. Нито една разпоредба не уточнявала как и кога общото събрание на адвокатската колегия би могло да освободи от длъжност член на дисциплинарния съд, преди да изтече мандатът му. Освен това според дисциплинарния съд от член 58, точка 13 от Закона за адвокатурата следва, че лице, което заседава в дисциплинарния съд, не може да бъде освободено от длъжност преди края на мандата му. В допълнение Правилникът за дейността на Националното събрание на адвокатурата не съдържал разпоредби относно освобождаването от длъжност на членовете на дисциплинарния съд. Накрая, във всеки случай Общото събрание на Варшавската адвокатска колегия никога не било освобождавало от длъжност член на дисциплинарния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Според мен дисциплинарният съд е установил в достатъчна степен, че член 11, параграф 4 от Закона за адвокатурата не произвежда действие. В този смисъл членовете на дисциплинарния съд действително са несменяеми и следователно външната му независимост от гледна точка на несменяемостта на членовете му не е под въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Второ, твърди се още, този път във връзка с вътрешната независимост и безпристрастността, че дисциплинарният съд не е независим, тъй като се състои от адвокати — членове на адвокатската колегия, а не от професионални съдии. Поради това<?PAGE NO="14"?> дисциплинарният съд не представлявал трето независимо лице, а съвкупност от лица, които са едновременно избрани и преизбрани и следователно евентуално повлияни от своите колеги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Действително понякога се изразяват опасения по отношение на производствата, по-специално дисциплинарните производства, които се водят от колеги от съсловието. Те варират от твърдения за корпоративизъм в дадена професия до риск от конфликт на интереси. От едната страна на спектъра се твърди, че е налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>мнима професионална солидарност<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, особено от външния свят, останал понякога недоволен от изхода от отделно дисциплинарно производство, като често се смята, че наложените наказания са твърде снизходителни, и дори се внушава, че в такива системи няма никакъв независим съдебен процес поради <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>взаимно осигурената закрила<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> в рамките на тази професия. От другата страна на този спектър понякога се твърди, по-често може би от членовете на самото съсловие, че дисциплинарен орган, съставен по този начин, в конкретен случай не е бил безпристрастен поради лични пристрастия, връзки или вражди, което води до особен интерес от санкционирането на даден колега.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен ако и докато някое от тези общи обвинения не бъде установено на равнището на закона или в практиката и при неговото прилагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. подробно заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Asociaţia<QUOT.START CODE="201C" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201D" ID="QE0051"/> и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19 и C‑355/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:746">EU:C:2020:746</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:746">EU:C:2020:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0240">240</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0248">248</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с което да се постави под въпрос независимостта на даден съдебен орган, считам, че подобни инсинуации или догадки не са от значение за преценката дали даден национален орган може да бъде квалифициран като юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС. Както посочих неотдавна, преценката на независимостта по член 267 ДФЕС изисква понятието за юрисдикция да се разглежда на структурно, институционално равнище. То се разглежда, имайки предвид съдебния орган, който отправя запитването като такъв, като се държи сметка за функцията, която този орган е призван да изпълни при конкретните обстоятелства по дадено дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. също заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>WB и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑748/19—C‑754/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:403">EU:C:2021:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0166">166</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Не виждам защо в структурно отношение съдебните органи, съставени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>непрофесионални съдии<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, не биха могли да се считат за юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, при условие че, разбира се, в рамките на правораздавателната си дейност те отговарят на всички изисквания за независимост на съдебната власт. С други думи, изискването за независимост е <HT TYPE="ITALIC">абсолютно еднакво за всеки съд</HT>, независимо дали се състои от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>професионални съдии<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>съдебни заседатели<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> или от комбинация от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че структурата на националната съдебна система по подразбиране е въпрос на избор на всяка държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑24/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В това отношение несъмнено е вярно, че в редица държави членки въпросите, свързани с дисциплинарната отговорност на членовете на някои професии, се решават от самите членове на тези професии и следователно от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>непрофесионални съдии<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. Всъщност това е така в редица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>свободни<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> професии като лекари, ветеринарни лекари, зъболекари, архитекти, фармацевти или в<?PAGE NO="15"?> настоящия случай адвокати. Ползите от подобен институционален избор са пределно ясни: необходимите специални познания относно професионалните и дисциплинарни изисквания в съответната област, която често е доста сложна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Може да се добави, че същото важи и за самите съдии и дисциплинарната отговорност в съдебната власт: редица дисциплинарни състави, разглеждащи дела срещу съдии в държавите членки, се състоят изцяло или предимно от съдии. Следвайки доводите на полското правителство до техния (не)логичен край, това означава ли и че дисциплинарните състави, разглеждащи дела срещу съдии, също не могат да бъдат съставени от (други) съдии, тъй като членовете на такива състави ще са техни колеги от съсловието и следователно няма да са независими?</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В миналото Съдът не се е поколебавал да отговоря на преюдициални запитвания, отправени от такива органи, ако се установи, че изискванията на член 267 ДФЕС са изпълнени. В някои случаи той действително е обсъдил задълбочено естеството на въпросния орган, например по отношение на нидерландската Commissie van Beroep Huisartsgeneeskunde (Комисия по жалбите в общата медицина)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811006">6 октомври 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Broekmeulen</NAME.CASE> (<NO.CASE>246/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:218">EU:C:1981:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или на италианския Consiglio Nazionale Forense (Национален адвокатски съвет)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Torresi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/13 и C‑59/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2088">EU:C:2014:2088</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също, макар и да не е изрично казано, предходното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gebhard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:411">EU:C:1995:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В други случаи Съдът отговаря на зададения въпрос или въпроси, без предварително да проверява дали те са отправени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Такъв е случаят например по отношение на Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission für Rechtsanwälte (Апелативен и дисциплинарен съвет за адвокатите, Австрия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑118/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:805">EU:C:2010:805</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в контекста на спор относно отхвърлянето на молба за допускане до изпита за правоспособност за адвокатската професия.</P></NOTE>, местна дисциплинарна колегия на зъболекарите във Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181023">23 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conseil départemental de l’ordre des chirurgiens-dentites de la Haute-Garonne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑296/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:857">EU:C:2018:857</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в контекста на дисциплинарно производство срещу зъболекар.</P></NOTE> или белгийска апелативна комисия на Асоциацията на архитектите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920408">8 април 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bauer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:184">EU:C:1992:184</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), по дело, в което белгийско местно лице неуспешно е поискало името му да бъде вписано в списъка на стажантите на местно сдружение на архитекти.</P></NOTE>. Съдът обаче не се поколебава да отхвърли отправено преюдициално запитване, когато установи, че запитващият орган не отговаря на изискванията за независимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. например определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Devillers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:804">EU:C:2013:804</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Изводът от всички тези дела, що се отнася до съдебните органи, съставени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>непрофесионални съдии<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Разбира се, това не се отнася само до дисциплинарните, но и други съдебни органи. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>F.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:358">EU:C:2013:358</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), постановено във връзка със запитване от френския Conseil constitutionnel (Конституционен съвет), който в своята история е съставен основно от непрофесионални съдии, включително често които дори не са адвокати. Вж. също заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Eurobox Promotion и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/19 и C‑547/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:170">EU:C:2021:170</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0215">215</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0219">219</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, е причината, поради която преценката на критерия за независимост се извършва съгласно член 267 ДФЕС. Макар да е в основата на същия критерий за независимост като други разпоредби от правото на Съюза, тази преценка не се отнася например до педантичното идентифициране на всяко отделно нарушение на субективните права, произтичащи от правото на Съюза, за разлика например от член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. подробно заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>WB и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑748/19—C‑754/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:403">EU:C:2021:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0161">161</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0169">169</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Целта на преценката по член 267 ДФЕС е да се определят подходящите институционални партньори в държавите членки, които могат да водят диалог със Съда, за да се гарантира еднаквото тълкуване на правото на Съюза. Всъщност именно за да се гарантира правилното функциониране на правния ред на Съюза, Съдът трябва да има възможност да се произнася по въпроси, свързани с тълкуването и валидността на правото на Съюза, произтичащи от национално производство, което може да засегне упражняването на правата, предоставени от това право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811006">6 октомври 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Broekmeulen</NAME.CASE> (<NO.CASE>246/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:218">EU:C:1981:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В този контекст освен чисто абстрактни твърдения, основани на предположения, полското правителство не посочва защо дисциплинарният съд не отговаря на изискването за независимост, присъщо на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на член 267 ДФЕС. След дадените от дисциплинарния съд уточнения не изглежда да му липсва независимост (външна или вътрешна), така че да не е в състояние да сезира Съда с преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че дисциплинарният съд (към Варшавската адвокатска колегия) има право да отнесе на основание член 267 ДФЕС Съда със спора в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос: Директивата за услугите и член 47 от Хартата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с <HT TYPE="ITALIC">презумпция за релевантност</HT>. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:534">EU:C:2020:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В този контекст както прокуратурата, така и полското правителство считат, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо, тъй като за разрешаването на спора в главното производство не е необходим отговор на настоящото запитване. Тези страни поддържат, че въпроси 2—4 са недопустими, тъй като запитващата юрисдикция се занимава само с последващата фаза на главното производство, а именно хипотетична жалба пред Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд). Що се отнася до първия въпрос, и двете заинтересовани страни поддържат, че той също е недопустим, тъй като е поставен единствено с цел да се получи отговор на въпроси 2—4. Освен това нито една разпоредба от правото на Съюза не се прилагала в случая и следователно правото на Съюза не било от никаква полза за R. G.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Не съм съгласен. Според мен първият въпрос е очевидно допустим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Първо, от концептуална гледна точка не мога да приема <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>недопустимост поради свързаност<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, което прокуратурата и полското правителство на практика поддържат. В миналото Съдът традиционно разглежда всеки един от отправените от запитващата юрисдикция въпроси самостоятелно, безспорно доколкото те могат логично да бъдат отделени. Всеки въпрос се разглежда отделно по своята същност, което неведнъж води (както е често в съдебната практика) до отговор на някои въпроси, докато други се обявяват за недопустими в рамките на едно и също производство. Не е налице косвена (не)допустимост.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Второ, съдебната практика възприема доста широк подход по отношение на допустимостта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. като неотдавнашен пример решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blaise и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑616/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:800">EU:C:2019:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Когато става въпрос за разпределянето на ролите между националните юрисдикции и Съда, Съдът не следва да прави догадки относно истинските мотиви на националната юрисдикция. Още по-неуместно би било да се предполага недобросъвестност на националната юрисдикция и въз основа на тези предположения да се откаже да се даде на отговор на преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до съдържанието на първия въпрос за целите на допустимостта, налице е достатъчна връзка между фактите по настоящото дело и разглежданите национални разпоредби, от една страна, <HT TYPE="ITALIC">и</HT> Директивата за услугите, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция, от друга страна. Не може да се приеме, че първият въпрос се отнася до тълкуване, което очевидно няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. С други думи, първият въпрос има материалноправна връзка с ясно определен акт на правото на Съюза, чието тълкуване се иска от запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prokuratura Rejonowa w Słubicach</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑623/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:800">EU:C:2020:800</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Четвърто, дали ищецът или жалбоподателят в главното производство ще може да извлече действителна полза от отговора на Съда, след като запитващата юрисдикция постанови окончателно решение по същество, не е от значение за допустимостта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>В този смисъл вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Да се постави допустимостта в зависимост от даден отговор по същество означава пословичната каруца да се впрегне пред коня<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. и моето заключение от <DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE> по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bundesrepublik Deutschland (червена бюлетина на Интерпол)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑505/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:939">EU:C:2020:939</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В заключение, безспорно не считам, че отговорът на първия въпрос, поставен от запитващата юрисдикция във връзка с Директивата за услугите, е без никакво значение за решаването на спора в главното производство от тази юрисдикция. Следователно, без да се засяга предстоящият по-долу анализ на допустимостта на въпроси 2, 3 и 4, първият въпрос е допустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложимостта на Директивата за услугите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>С първата част от първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директивата за услугите, по-специално поради член 10, параграф 6 от нея, се прилага към производство относно търсене на дисциплинарна отговорност от адвокат, което в крайна сметка би могло да доведе до постановяване на решение, и в резултат на което например той може да бъде изключен от адвокатската колегия. При утвърдителен отговор с втората част от въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали Хартата, включително член 47 от нея, се прилага към такова производство пред юрисдикции на адвокатската колегия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Според мен отговорът и на двете части от този въпрос следва да бъде утвърдителен. За да обясня защо смятам така, най-напред ще разгледам съответното приложно поле на Директивата за услугите и на Директива 98/5/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19980216">16 февруари 1998 година</DATE> относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="1998">ОВ L 77, 1998 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 24).</P></NOTE> (а), преди да разгледам въпроса за приложимостта на Директивата за услугите по отношение на правните услуги, и по-специално на дисциплинарните производства срещу адвокати (б).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съответното приложно поле на Директивата за услугите и Директива 98/5</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Според полското правителство в настоящия случай правото на Съюза не се прилага. По-специално Директивата за услугите не била приложима, тъй като Директива 98/5 е lex specialis и този lex specialis не е приложим към конкретния случай от материалноправна гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Не съм съгласен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от Директивата за услугите, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>[а]ко разпоредбите на настоящата директива влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на Общността, регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, предимство има разпоредбата на другия акт на Общността и тя се прилага към тези специфични сектори или професии<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. В посочения член 3, параграф 1 се споменават и четири такива вторични акта на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 18, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29), Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1971">ОВ L 149, 1971 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), Директива на Съвета от <DATE ISO="19891003">3 октомври 1989 година</DATE> относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="298" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="1989">ОВ L 298, 1989 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215) и Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050907">7 септември 2005 година</DATE> относно признаването на професионалните квалификации (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="255" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2005">ОВ L 255, 2005 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).</P></NOTE>. Въпреки че Директива 98/5 не е сред тях, списъкът на посочените в нея актове не е изчерпателен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Както се вижда от думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>това правило включва<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, използвани в член 3 от Директивата за услугите, както и от общата цел на тази разпоредба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Действително, що се отнася до съдържанието ѝ, Директива 98/5 урежда правилата на професионалната етика (член 6) и дисциплинарното производство (член 7) по отношение на адвокати, упражняващи дейност в държава членка, различна от тази, в която са придобили професионалната си квалификация. По-специално член 7 урежда съответните дисциплинарни правомощия и задължения на компетентните национални органи на държавата по произход и на приемащата държава. Член 9 от тази директива предвижда, че решенията за заличаване на вписване в регистъра на адвокат, както и решенията за налагане на дисциплинарни наказания, трябва да са мотивирани. Освен това тези решения трябва да подлежат на обжалване пред съда в съответствие с разпоредбите на вътрешното право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Извън това обаче оставам озадачен от довода на полското правителство. Не мога да разбера как lex specialis, а именно Директива 98/5, която очевидно не е приложима за местните адвокати, би могъл да бъде пречка за прилагането на lex generalis, а именно Директивата за услугите, която е безспорно приложима както ratione personae, така и ratione materiae.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Първо, глава III от Директивата за услугите, която се отнася до свободата на установяване, се прилага и за изцяло вътрешни положения, тоест за предоставянето на правни услуги от адвокати, които не са упражнили правото си на свободно движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180130">30 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>X и Visser</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/15 и C‑31/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:44">EU:C:2018:44</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл поначало, доколкото се прилага и към правните услуги, глава III от Директивата за услугите се прилага за <HT TYPE="ITALIC">всички адвокати</HT> независимо дали те биха се квалифицирали като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>изцяло вътрешни<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>презгранични<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> адвокати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася конкретно до <HT TYPE="ITALIC">чуждестранните адвокати</HT>, Директивата за услугите ще бъде приложима по подразбиране <HT TYPE="ITALIC">само дотолкова, доколкото</HT> нейните общи разпоредби не са заменени съгласно член 3, параграф 1 от Директивата за услугите от конкретна разпоредба на Директива 98/5. Въпреки това дори по отношение на чуждестранните адвокати е под въпрос доколко Директива 98/5 предвижда друго по отношение на конкретните гаранции на членове 9 и 10 от Директивата за услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. по-специално и в този смисъл член 9, параграф 3 от Директивата за услугите относно разрешителните режими: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>[н]астоящият раздел <HT TYPE="ITALIC">не</HT> се прилага <HT TYPE="ITALIC">за онези аспекти</HT> на разрешителните режими, които <HT TYPE="ITALIC">се регулират пряко или косвено от други инструменти на Общността</HT><QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> (курсивът е мой), което означава, че той не се прилага за <HT TYPE="ITALIC">други</HT> аспекти на разрешителните режими. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190507">7 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Monachos Eirinaios</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:368">EU:C:2019:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се прави разграничение между (хармонизираното) вписване на чуждестранните адвокати и (нехармонизираното) упражняване на дейността в рамките на Директива 98/5.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Трето, въпреки че запитващата юрисдикция трябва да провери това, не изглежда, че R. G. е чуждестранен адвокат по смисъла на Директива 98/5<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Както също се подразбира и от израза в края на поставения от запитващата юрисдикция въпрос 1 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>когато всички съществени обстоятелства са свързани само с една държава членка<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</P></NOTE>. Като <HT TYPE="ITALIC">адвокат, който е местно лице</HT>, Директивата за услугите би се прилагала за него във всеки случай, докато Директива 98/5 по никакъв начин не би била релевантна в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В заключение и в двата случая Директива 98/5 просто не предвижда друго. Изглежда, че няма видим конфликт с никоя конкретна разпоредба от правото на Съюза, уреждаща този въпрос за целите на член 3, параграф 1 от Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директивата за услугите и дисциплинарните производства срещу адвокати</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Всички заинтересовани лица, както и запитващата юрисдикция са съгласни, че Директивата за услугите е приложима към правните услуги и че вписването в адвокатската колегия, което дава право да се упражнява дейност, представлява разрешителен режим по смисъла на тази директива. Налице е спор по въпроса дали дисциплинарното производство е част от този разрешителен режим. Докато запитващата юрисдикция и Комисията са на мнение, че той е част от него, нидерландското и полското правителство считат обратното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Член 2 от Директивата за услугите, който определя нейното материално приложно поле, предвижда, че предоставянето на правни съвети попада в приложното поле на тази директива. Всъщност процесуалното представителство несъмнено е специфичен вид<?PAGE NO="20"?> услуга, която поради значението си за доброто правораздаване се извършва в рамките на строго регулирана професия, за която се прилагат специфични етични правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. също заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑515/17 P и C‑561/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:774">EU:C:2019:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това не променя факта, че макар и подчинено на специфични правила, процесуалното представителство е услуга по смисъла на Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Съгласно член 9, параграф 1 държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в зависимост от разрешителен режим, <HT TYPE="ITALIC">освен ако</HT> не са изпълнени следните условия: а) разрешителният режим не дискриминира съответния доставчик; б) необходимостта от разрешителен режим е оправдана от наложителни причини, свързани с обществения интерес; в) преследваните цели не могат да бъдат постигнати с по-малко ограничителни мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Съгласен съм с всички заинтересовани страни, че правилата относно вписването в адвокатската колегия несъмнено са част от разрешителен режим по смисъла на Директивата за услугите, тъй като тези правила се отнасят до самия <HT TYPE="ITALIC">достъп</HT> до адвокатската професия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Както е определен в член 4, точка 6 във връзка със съображение 49 от Директивата за услугите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Трябва ли обаче дисциплинарното производство срещу адвокатите също да се разглежда като друг елемент от този разрешителен режим?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция и Комисията дисциплинарното производство срещу вписан адвокат също е част от режима, тъй като вследствие на такова производство адвокатите могат да бъдат временно лишени от право да упражняват дейност или да бъдат изключени от адвокатурата със забрана да се впишат отново за срок от 10 години. Това би представлявало оттегляне на разрешението по смисъла на член 10, параграф 6 от Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>За разлика от тях според нидерландското и полското правителство дисциплинарното производство, разгледано самостоятелно, не представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>разрешителен режим<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> по смисъла на Директивата за услугите, нито е част от разрешителния режим. Макар че дисциплинарното наказание може евентуално да доведе до невъзможност предоставянето на услугата да продължи, то не било равнозначно нито на отказ, нито на оттегляне на разрешение. При всички положения член 10, параграф 6 от Директивата за услугите не бил приложим в главното производство, тъй като настоящият спор се отнасял до решението на дисциплинарния обвинител да прекрати производството, а не до решение да наложи дисциплинарно наказание. Ето защо в рамките на това производство не можело да се приеме решение за временно лишаване на адвоката от право да упражнява дейност или изключване от адвокатурата. Освен това според нидерландското правителство дисциплинарните правила по принцип не могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>изисквания<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> по смисъла на член 4, точка 7 от Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Съгласен съм със запитващата юрисдикция и Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Несъмнено Директивата за услугите не съдържа конкретни разпоредби относно дисциплинарните правила или производства. Това никак не е изненадващо, тъй като Директивата за услугите (и по-специално, но не само глава III) се прилага хоризонтално, като поради това е формулирана общо и абстрактно, и има за цел да закриля свободата на установяване на доставчиците и свободното предоставяне на широк набор от услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Съгласен съм, че дисциплинарното производство срещу адвокат, разгледано самостоятелно, не може да представлява разрешителен режим по смисъла на Директивата за услугите. Не разбирам обаче защо това производство, разгледано в контекста на Директивата за услугите, трябва изобщо да се разглежда като самостоятелен режим. Вместо това, от гледна точка на Директивата за услугите, това производство очевидно е част от съвкупност от правила относно достъпа, упражняването и в крайна сметка принудителното преустановяване на предоставянето на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Съгласно Директивата за услугите държавите членки са длъжни да не ограничават нито достъпа до дейност, която попада в обхвата на Директивата за услугите, нито нейното упражняване. Въпреки че Директивата за услугите акцентира върху достъпа, тя съдържа многобройни разпоредби, които се отнасят както до достъпа, така и до упражняването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Например член 3, параграф 1, член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, буква б), член 8, параграф 1, член 9, параграф 1, член 10, параграф 4, член 14, параграф 1 и член 15, параграф 2 от Директивата за услугите.</P></NOTE> или само до упражняването на свободата на установяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Член 1, параграф 1 от Директивата за услугите.</P></NOTE>. Дисциплинарното производство има за цел донякъде да гарантира качеството на упражняваната дейност по предоставяне на правни съвети. В този смисъл то действително може да се разглежда като елемент от по-широкия режим, който регулира достъпа до и упражняването на този вид услуга. Това би означавало, че дисциплинарните правила и тяхното прилагане в контекста на конкретно производство трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>наблюдавани<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по силата на Директивата за услугите, за да се гарантира, че те спазват член 10, параграф 2 от нея относно разрешителните режими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Според мен обаче текстът на член 10, параграф 6 от Директивата за услугите премахва всяко съмнение дали решенията, с които на практика се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>преустановява<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> достъпът до и упражняването на определен вид услуги, също са включени. Той гласи: „[о]свен в случаите на предоставяне на разрешение, <HT TYPE="ITALIC">всяко</HT> решение на компетентните власти, включително отказ <HT TYPE="ITALIC">или</HT> <HT TYPE="ITALIC">оттегляне</HT> на разрешение, се мотивира изцяло и подлежи на обжалване пред съд или друга висшестояща инстанция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Предвид тази формулировка и логиката на Директивата за услугите не виждам как разумно би могло да се твърди, че решение, което лишава адвоката от право да упражнява професията си, не е равносилно на оттегляне на разрешението му да практикува и следователно, да предоставя правни услуги. Оттеглянето на вече дадено разрешение е просто отмяна на вече разрешения достъп. Тази широко формулирана разпоредба предполага не само че всяко (неблагоприятно) решение относно достъпа до или упражняването на услуга попада в приложното поле на Директивата за услугите, но и че то трябва да подлежи на обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Този извод не се опровергава от изтъкнатия от полското правителство член 1, параграф 5 от Директивата за услугите, съгласно който последната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>не засяга правилата на наказателното право на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Дисциплинарните производства сами по себе<?PAGE NO="22"?> си не са идентични с наказателното право и наказателното производство. Освен това, дори и да бяха — quod non — член 1, параграф 5 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагане на наказателноправни разпоредби, които специално регулират или влияят на достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуги, заобикаляйки правилата, залегнали в настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190704">4 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kirschstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:563">EU:C:2019:563</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също, макар и необвързващо, Ръководството за прилагане на Директивата за услугите (стр. 15).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>В същия ред на мисли не виждам никакво основание в доводите на полското правителство, че все още не е прието решение за изключването на R. G. от адвокатската колегия и че то не може да бъде надлежно постановено в рамките на специалното производство за контрол върху решението на дисциплинарния обвинител да не разследва твърдяното дисциплинарно нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се отбележи, че нормативният обхват на даден акт от правото на Съюза не може да бъде определен ex post facto по зависещ от изхода на производството начин така, че случаят да попада в приложното поле на правото на Съюза или да остава извън него в зависимост от това дали дадено лице в крайна сметка е осъдено или оправдано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. и заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ministerul Public — Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Direcţia Naţională Anticorupţie и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/19 и C‑547/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:170">EU:C:2021:170</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), по повод на същия довод, повдигнат във връзка с приложното поле на член 325, параграф 1 ДФЕС.</P></NOTE>. По принцип фактът, че определено производство попада в приложното поле на правото на Съюза rationae materiae, е достатъчен, за да може цялото то независимо от неговия изход или етапа, в който приключва, също да попада в приложното поле на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>В заключение в отговор на първия въпрос в първата му част глава III от Директивата за услугите се прилага — като част от разрешителен режим, който урежда упражняването на адвокатската дейност — и за образувани срещу адвокати дисциплинарни производства, чийто резултат може да засегне способността им да предоставят правни услуги съгласно Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Член 47 от Хартата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Отговорът на първия въпрос във втората му част, отнасяща се до приложимостта на Хартата, и по-специално на член 47, към спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, е лесен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза. Когато национална правна уредба попада в обхвата на правото на Съюза, във връзка с преюдициалното запитване Съдът трябва да даде всички насоки за тълкуване, необходими за преценката на националната юрисдикция относно това дали тази правна уредба е съобразена с основните права, чието спазване Съдът гарантира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Åkerberg Fransson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑617/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170516">16 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlioz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑682/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:373">EU:C:2017:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Agriculture Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑189/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:861">EU:C:2019:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Така, след като Директивата за услугите се прилага, Хартата, включително член 47 от нея, по принцип също е приложима в настоящия случай. Това означава, че запитващата юрисдикция следва да приложи член 47 от Хартата във висящото пред нея производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както обаче изтъкват прокуратурата и полското правителство в становищата си относно допустимостта, действително не е съвсем ясно кое точно субективно право, произтичащо от правото на Съюза, би могло да се разглежда <HT TYPE="ITALIC">конкретно</HT> във висящото пред запитващата юрисдикция дело. В действителност, въпреки че крайният резултат от главното производство евентуално може да има неблагоприятни последици за правното положение на R. G. (като в резултат на това срещу него се заведе дисциплинарно производство), се посочва, че R. G. все още не е страна в главното производство. Спорът по главното производство е между дисциплинарния обвинител, от една страна, и главния прокурор и министъра на правосъдието, от друга страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. също по-горе, точка 42 от настоящото заключение.</P></NOTE>. В този смисъл действително не е съвсем ясно кое от тези образувания (които, изглежда, са публичноправни субекти) ще разполага със закрепени в Хартата основни права в спора по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Във всеки случай, дори член 47 от Хартата да не е приложим в спора пред запитващата юрисдикция поради липсата на въздействие върху конкретни индивидуални, гарантирани от нея права, което запитващата юрисдикция следва да провери, това не променя факта, че член 19, параграф 1 ДЕС, чието съдържание по същество е идентично с това на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>А. В. и др. (Назначаване на съдии във Върховния съд — Жалби)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑824/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:153">EU:C:2021:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0116">116</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, остава приложим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Относно връзката и съответния обхват на член 19, параграф 1 ДЕС и на член 47 от Хартата вж. заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>WB и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑748/19—C‑754/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:403">EU:C:2021:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0161">161</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0169">169</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За разлика от член 47 от Хартата за прилагането на член 19, параграф 1 ДЕС е достатъчно националната юрисдикция да може да се произнася по въпроси относно прилагането или тълкуването на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Няма никакво съмнение, включително и с оглед на направения по-горе извод за приложимостта на Директивата за услугите към производството пред дисциплинарния съд като цяло, че запитващата юрисдикция може да се произнася по въпроси относно правото на Съюза в това отношение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">От втори до четвърти въпрос: правомощията на националните юрисдикции да гарантират спазването на правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се установи дали трябва да остави без приложение националните разпоредби, с които се установява компетентността на органа (а именно Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд), който е компетентен да разгледа касационна жалба срещу решение на същата запитваща юрисдикция (или частна жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба), когато този орган не е независим и безпристрастен по смисъла на член 47 от Хартата. Длъжна ли е запитващата юрисдикция в такъв случай да изпраща касационните жалби за разглеждане на съдебния орган, който преди това е бил компетентен да ги разгледа (а именно Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателна колегия на Върховния съд)?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>С третия въпрос запитващата юрисдикция иска по-конкретно да се установи дали тя може (или трябва) да остави без приложение правното становище на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) по отношение на правото на касационно обжалване на главния прокурор (който същевременно е министър на правосъдието) и на омбудсмана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>С четвъртия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали трябва да остави без разглеждане жалба, подадена от министъра на правосъдието (който същевременно е и главен прокурор), ако само по този начин може да гарантира съответствието на висящото пред нея производство с член 47 от Хартата. Запитващата юрисдикция подчертава опасността, че дори в случай на изпълнение на мерките, посочени във втория и в третия въпрос, евентуално подадената от главния прокурор (който в същото време е министър на правосъдието), касационна жалба в крайна сметка може отново да бъде разгледана от Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Необходима е много допълнителна информация, за да се прецени изцяло обхватът на втория, третия и четвъртия въпрос. Ето защо в следващите раздели ще започна с припомняне на контекста и на последните изменения, направени в националното право и в процесуалните норми (1), преди да разгледам допустимостта на тези въпроси (2). След като ги преформулирам, ще завърша, като припомня правомощията на националните юрисдикции, които произтичат от правото на Съюза и гарантират ефективна съдебна защита на произтичащите от право на Съюза права на национално равнище (3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Националният законодателен и съдебен контекст</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Следва да се подчертаят три аспекта на националния правен контекст, представен от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Първо, запитващата юрисдикция припомня, че Съдът вече се е произнесъл по въпроса дали Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Позовавайки се на това решение, Sąd Najwyższy (Izba Pracy i Ubezpieczeń Społecznych) (колегия по трудови и социалноосигурителни спорове на Върховния съд, Полша) постановява на <DATE ISO="20191205">5 декември 2019 г.</DATE>, че Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение № III PO 7/18.</P></NOTE>. Един от факторите, въз основа на които Sąd Najwyższy (Върховен съд) стига до този извод, е влиянието на изпълнителната власт, и по-специално на министъра на правосъдието, върху състава на този орган.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до ролята на главния прокурор/министъра на правосъдието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Имайки предвид факта, че в Полша длъжността на министъра на правосъдието е слята с тази на главния прокурор — вж. заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>WB и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑748/19—C‑754/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:403">EU:C:2021:403</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). За критична и (наистина) отрицателна оценка на сливането на двете длъжности вж. Венецианската комисия, Становище относно Закона за прокуратурата, изменен (2017) Становище 892/2017.</P></NOTE>, запитващата юрисдикция отбелязва, че ролята му в дисциплинарните производства срещу членовете на адвокатската колегия неотдавна е разширена вследствие на спорно тълкуване на националното право от Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд.)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция в практиката на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (наказателната колегия на Върховния съд), както и в правната доктрина до скоро е застъпвано недвусмислено становището, че нито Prokurator Generalny (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>главният прокурор<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>), нито Rzecznik Praw Obywatelskich (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>омбудсманът<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>) имат право на касационно обжалване съгласно член 521 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с член 95n, параграф 1 от Закона за адвокатурата срещу решения на дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии, с които се потвърждават решения на дисциплинарния обвинител да откаже да образува дисциплинарно разследване или да прекрати такова разследване. Запитващата юрисдикция изцяло споделя това становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче отбелязва също, че диаметрално противоположно становище е възприето в решение от <DATE ISO="20191127">27 ноември 2019 г.</DATE> на седемчленен съдебен състав на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Дело № II DSI 67/18.</P></NOTE>. Съгласно това становище член 521 от Наказателно-процесуалния кодекс се прилага по отношение на дисциплинарно производство в рамките на адвокатска колегия, така че главният прокурор може да подаде касационна жалба срещу решение на дисциплинарния съд към адвокатска колегия, с което се потвърждава решението на дисциплинарния обвинител да прекрати дисциплинарно разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Това решение е прието по друго дело, но относно същия адвокат R. G., по което дисциплинарният обвинител също е прекратил дисциплинарно разследване, и министърът на правосъдието и прокуратурата също са обжалвали това негово решение. По това дело дисциплинарният съд потвърждава обжалваното решение, но министърът на правосъдието/главният прокурор обжалват решението му в касационно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Макар да не твърдя, че изцяло разбирам всички национални процесуални подробности, разбирам, че в основни линии, след отклонение от предходната съдебна практика Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) на практика дава на министъра на правосъдието/главния прокурор правото да подава жалби, а косвено, на себе си — правомощието да разглежда касационни жалби срещу решенията на дисциплинарния обвинител за прекратяване на дисциплинарните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Трето, когато предходните два фактора се съчетаят, една на пръв поглед тривиална промяна в националната процесуална уредба придобива изцяло ново измерение. Чрез системно или многократно обжалване на решенията да не се образува дисциплинарно производство, министърът на правосъдието/главният прокурор (или прокурор, действащ по неговите указания) на практика може да настоява за започването на дисциплинарни<?PAGE NO="26"?> производства или за тяхното (евентуално безкрайно) водене срещу някои членове на адвокатската колегия. В крайна сметка тези жалби ще се разгледат от орган, за който преди това е установено, че не е независим, именно защото изпълнителната власт, и по-специално министърът на правосъдието, упражнява неправомерно влияние върху състава му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Прокуратурата, полското правителство и Комисията считат, че третият и четвъртият въпрос са недопустими. По-специално според полското правителство те имат хипотетичен характер, тъй като са преждевременно поставени. Ако има касационна жалба срещу предстоящото решение на дисциплинарния съд, тя трябвало да бъде подадена в Sąd Najwyższy (Върховен съд), който тогава щял да разпредели делото на колегията, която е компетентна да го разгледа и да изпрати преписката към нея. От своя страна Комисията счита, че Съдът не трябва да отговаря на чисто хипотетични въпроси, които се отнасят до бъдещи процесуални въпроси, които ще бъдат разгледани, след като запитващата юрисдикция постанови решението си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Всички заинтересовани страни са на мнение, че четвъртият въпрос също е недопустим. По-специално според полското правителство правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата, не трябва да се тълкува в смисъл, че оставя без приложение или заличава правни средства за защита пред съдилищата с твърдяната цел да се гарантира на страните, че делото им ще бъде гледано от независим съд. Запитващият орган би се оказал в положението да защитава интересите на една от страните за сметка на другата, нарушавайки по този начин самата същност на член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Трябва да призная, че начинът, по който запитващата юрисдикция е формулирала преюдициалните въпроси, действително поставя някои проблеми с допустимостта на въпроси 2—4.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>От една страна, отговорът на въпроси 2—4 действително може да изглежда излишен за разрешаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор. Тези въпроси на запитващата юрисдикция се отнасят до следващия и евентуално последен етап от националното съдебно производство. Той обаче зависи от това дали предстоящото ѝ решение по настоящото дело впоследствие ще бъде обжалвано с касационна жалба пред Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>В това отношение въпроси 2—4 са преждевременни. Обстоятелството, че тази юрисдикция трябва да разгледа за трети път в рамките на същото производство решение на дисциплинарния обвинител относно R. G., не променя горния извод. По настоящото дело запитващата юрисдикция не е изправена пред проблема дисциплинарният обвинител да не се съобразява с постановения от нея съдебен акт след като делото му е върнато. Въпросите на запитващата юрисдикция всъщност се отнасят до (бъдещата) възможност делото в крайна сметка да стигне до <HT TYPE="ITALIC">трети участник</HT>, а именно Sąd Najwyższy (Върховен съд) (по-конкретно, Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego, дисциплинарната колегия на Върховния съд), в случай че този път самата запитваща юрисдикция реши да потвърди обжалваното решение на дисциплинарния обвинител.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Така, макар да е видно, че запитващата юрисдикция се намира в своеобразен повтарящ се цикъл, въпроси 2—4 всъщност се отнасят до различен вид цикъл, който все още не се е материализирал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>За разлика в това отношение например от решението по делото Торубаров, в което след продължителната размяна между едни и същи участници националното производство се намира в патова ситуация, дължаща се на явното нежелание на административния орган да приложи предходното съдебно решение. В това дело обаче запитващата юрисдикция отправя въпрос, който се отнася конкретно до вече създалата се патова ситуация — вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>От друга страна, запитващата юрисдикция все пак установява някои релевантни връзки между въпроси 2—4 <HT TYPE="ITALIC">и</HT> висящия пред нея спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория и третия въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че според нея отговорът от Съда е необходим, за да може да уточни кой орган ще бъде компетентен да разгледа евентуална касационна жалба срещу нейните собствени решения (или частна жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на такава касационна жалба) поради съдържанието на указанията, които запитващата юрисдикция е длъжна да даде на страните при постановяването на своя акт. По силата на националното право в окончателното си решение запитващата юрисдикция е длъжна да укаже на страните в производството срока и реда за обжалване или че решението не подлежи на обжалване. В това отношение тя разглежда възможността да вземе предвид решението на Sąd Najwyższy (Върховен съд) от <DATE ISO="20191205">5 декември 2019 г.</DATE> и следователно да укаже на страните, че жалбите следва да се подават до Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателната колегия на Върховния съд), а не до Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Що се отнася до четвъртия въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че като последица от член 47 от Хартата <HT TYPE="ITALIC">самата тя</HT> може да се въздържи от разглеждане на висящото пред нея дело, за да блокира евентуалното подаване на касационна жалба пред Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарна колегия на Върховния съд), изключвайки по този начин всяка възможност за нейна намеса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>От горното следва, че отговорите на Съда на въпроси 2—4 действително могат да имат <HT TYPE="ITALIC">някакво</HT> отражение върху разрешаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор. Признавам обаче, че редица обстоятелства остават неясни. Например не става ясно как по-конкретно запитващата юрисдикция би могла да попречи на подаването на касационни жалби пред Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) или, във връзка с посоченото от полското правителство относно разпределянето на делата в Sąd Najwyższy (Върховен съд), как запитващата юрисдикция би могла да насочи дадено дело конкретно към Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателната колегия на Върховния съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Накрая, не може да се пренебрегне фактът, че въпроси 2—4 са от известна гледна точка свързани с тълкуването на практическата последица или последици от вече постановено от настоящия Съд решение, а именно решението A. K. и др. Действително в това решение Съдът стига до извода, че правото на Съюза не допуска <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>възможност произнасянето по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза, да е от изключителната компетентност на орган, който не представлява независим и безпристрастен съд<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0171">171</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Доколкото, както бе установено по-горе, настоящото дело попада в приложното поле на<?PAGE NO="28"?> правото на Съюза по силата на Директивата за услугите, запитващата юрисдикция с основание може по същество да попита: добре, но какво точно трябва да направя в такъв случай? Как по-конкретно и на практика мога да гарантирам съответствие с правото на Съюза и спазването на предходно решение на Съда?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Следователно, <HT TYPE="ITALIC">само дотолкова</HT>, доколкото обхватът им действително се отнася до въпроси, които са висящи и релевантни за предстоящото решение на запитващата юрисдикция, въпроси 2—4 са допустими. При все това посочените по-долу характеристики на производството по преюдициално запитване налагат тяхното преформулиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Първо, въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор. Производството по преюдициално запитване не допуска формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси. Напротив, отговорите на отправените преюдициални въпроси трябва да са <HT TYPE="ITALIC">необходими</HT>, за да може запитващата юрисдикция да постанови нейното решение по образуваното пред нея дело, и тя трябва да <HT TYPE="ITALIC">може да ги вземе предвид</HT> в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), или определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.A.D. Maler und Anstreicher</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:523">EU:C:2020:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>От това логично следва, че обхватът на евентуалните отговори, които Съдът може да даде, е ограничен до това, което запитващата юрисдикция би могла да направи във висящия пред нея спор. Той не може да се простира до това, което други юрисдикции или институции следва да направят в бъдеще. Това изключва насоки относно <HT TYPE="ITALIC">бъдещите</HT> актове или действия на <HT TYPE="ITALIC">други съдилища</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Второ, насоките, които Съдът може да даде в отговор на преюдициално запитване, са строго ограничени до въпроси относно <HT TYPE="ITALIC">тълкуването на правото на Съюза</HT>, а не на националното право. Съдът не следва да тълкува националното право, a fortiori да се произнася като арбитър относно различни негови тълкувания, възникнали на национално равнище. По-специално Съдът не може да постанови кое от противоположните тълкувания на националните процесуални норми е правилно и коя конкретна норма или производство от националното право запитващата юрисдикция трябва да приложи, за да се гарантира спазването на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>При това условие считам, че въпроси 2—4 са допустими. При това те трябва да се разгледат на много по-високо равнище на абстрактност, и то само в частта им, в която се отнасят до правото на Съюза, което именно ще направя по-долу.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правомощията на националните юрисдикции да гарантират спазването на правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>С въпроси 2—4 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза ѝ дава правомощие, за да гарантира спазването му, да остави без приложение: i) националното законодателство относно разпределянето на компетентност (втори въпрос); ii) правното тълкуване на националното право, дадено от висшестоящия съд (което обикновено е задължително) (трети въпрос); iii) жалбата или исканията на министъра на правосъдието (който същевременно е главен прокурор) (четвърти въпрос).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>По първия и втория въпрос вече съществува богата практика на Съда. Първо, според Съда по силата на принципа на предимство националният съд е длъжен да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то предоставя на частноправните субекти. Поради това той е длъжен да остави без приложение евентуално противоречащата му <HT TYPE="ITALIC">разпоредба от националното право</HT>, независимо дали е въведена преди или след нормата на Съюза. Всъщност всяка разпоредба на национална правна система и всяка законодателна, административна или съдебна практика, която може да намали ефективността на правото на Съюза, поради факта че отказва на компетентния да прилага това право съд правомощието в самия момент на прилагането да извърши всичко необходимо, за да изключи прилагането на националните законови разпоредби, които евентуално представляват пречка, дори и временна, за пълното действие на нормите на Съюза, е несъвместима с изискванията, произтичащи от самото естество на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19780309">9 март 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simmenthal</NAME.CASE> (<NO.CASE>106/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:49">EU:C:1978:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Factortame и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:257">EU:C:1990:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100622">22 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melki и Abdeli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑188/10 и C‑189/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:363">EU:C:2010:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За да осигури такова съответствие, запитващата юрисдикция може да тълкува националните норми в съответствие с правото на Съюза, или евентуално да остави без приложение националните разпоредби, които ѝ пречат да гарантира спазването му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. с допълнителни препратки решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:530">EU:C:2019:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до правните становища или до решенията на висшестоящи съдилища, безспорно съгласно постоянната съдебна практика националните юрисдикции трябва евентуално да не се съобразят с изводите на висшестоящ съд, ако считат, че те не са в съответствие с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101005">5 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Елчинов</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:581">EU:C:2010:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130115">15 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Križan и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑416/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:8">EU:C:2013:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В известен смисъл логиката и последиците и на двете хипотези са едни и същи: ако запитващата юрисдикция или всъщност която и да е юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Съдът многократно е припомнял, че националният съд естествено има право да установи несъвместимостта на националното право с правото на Съюза и да изведе последиците от тази констатация и без да е необходимо да отправя преюдициално запитване по член 267 ДФЕС — вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100119">19 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kücükdeveci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑555/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:21">EU:C:2010:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101005">5 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Елчинов</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:581">EU:C:2010:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200903">3 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vikingo Fővállalkozó</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑610/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:673">EU:C:2020:673</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> бъде възпрепятствана да осигури пълното спазване на правото на Съюза, източниците на евентуална несъвместимост, независимо дали са със законодателен произход или с отделен съдебен произход, могат да бъдат изключени, разбира се при условие че отклонението от тези източници е надлежно мотивирано и обяснено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>За повече подробности вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ministerul Public — Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Direcţia Naţională Anticorupţie и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/19 и C‑547/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:170">EU:C:2021:170</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0235">235</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0243">243</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>И двете горепосочени направления в съдебната практика са развити в контекста на отделни случаи на несъвместимост, без непременно да имат по-широки структурни измерения. Няма съмнение обаче, че същият подход е приложим и дори a fortiori по отношение на въпроси от структурно естество като въпросите относно законодателство, възлагащо компетентност на органи, които в структурно отношение не са независими. Най-новата практика на Съда потвърждава това — напълно логично — разширяване на приложното поле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Първо, в своето решение A. K. и др. Съдът постановява, че член 47 от Хартата не допуска възможност произнасянето по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза, да е от изключителната компетентност на орган, който не представлява независим и безпристрастен съд, в случая Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд), при условие че националната юрисдикция провери това. Съответно принципът на предимство на правото на Съюза задължава националните<?PAGE NO="30"?> юрисдикции да оставят без приложение разпоредбата от националното право, с която на този орган е предоставена компетентността по спорове, така че тези спорове да може да бъдат разгледани от съд, който отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност и на който споровете в съответната област биха били подсъдни, ако посочената разпоредба не беше пречка за това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0171">171</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Второ, и съвсем наскоро, в решение A. B. и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑824/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:153">EU:C:2021:153</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът бе сезиран с въпроса за съвместимостта с правото на Съюза на изменения на националното право, които са лишили запитващата юрисдикция от нейната компетентност. Съдът постанови, че в случай на установено нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава запитващата юрисдикция да остави без приложение разглежданите изменения, независимо дали те са законодателни или конституционни, и съответно да продължи да упражнява компетентността си за разглеждане на производства по споровете, с които е била сезирана преди въвеждането на тези изменения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Пак там, т. 142—150.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Така от очертаната по-горе практика на Съда, потвърдена с последните решения, отнасящи се конкретно до Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд), действително следва, че по силата на предимството на правото на Съюза запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение националното право, включително практиката на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд), и вместо това да приложи съществуващото преди това национално право относно компетентността. Макар и в решенията A. K. и др. и в A. B. и др. запитващата юрисдикция да не е нисшестоящ съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>А са съответно Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) и Sąd Najwyższy (Izba Pracy i Ubezpieczeń Społecznych) (Върховен съд, колегия по трудови и социалноосигурителни спорове).</P></NOTE>, не считам, че тази разлика е от значение. Решението A. K. и др. е еднакво релевантно за запитващата юрисдикция по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>В заключение налага се изводът, че правото на Съюза оправомощава националния съд при очертаните по-горе условия да не взема предвид и да остави без приложение национално законодателство или становище на висшестоящ съд, ако това е единственият начин да се гарантира спазването на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Новият момент всъщност е проблемът, поставен от запитващата юрисдикция в нейния четвърти преюдициален въпрос, с който тя иска да се установи дали тя може просто да остави без разглеждане подадената до нея жалба. Разбирам, че мотивът, който е в основата на тази теза, е създаването на известна правна празнота. Действително, ако не се постанови съдебно решение, няма какво да бъде обжалвано. Следователно няма какво евентуално да стигне до съд, който <HT TYPE="ITALIC">не</HT> е независим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Въпреки примамливата, радикална простота на тази идея, подобно на полското правителство, не мога да не предложа отрицателен отговор. Член 47 от Хартата (както и член 19, параграф 1 ДЕС) гарантира правото на ефективни правни средства за защита.<?PAGE NO="31"?> Дори ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>следващото равнище<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> в съдебната йерархия вече не отговаря на този стандарт, тази разпоредба трудно може да се тълкува в смисъл, че въздейства на по-ниското равнище така, че да не му позволи да вземе решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Според мен причината за това е доста проста, но много сериозна: забраната за denegatio iustitiae. Откакто е приет член 4 от френския Граждански кодекс <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>съдия, който откаже да се произнесе под претекст, че законът не съдържа изрична разпоредба, е неясен или има недостатъци, може да бъде наказан по обвинение за отказ от правосъдие<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P><HT TYPE="ITALIC">Portalis</HT>, J.E.M. Discours préliminaire sur le projet de Code Civil présenté le 1er pluviôse an IX (p. 12). — In: Portalis, J.E.M. Discours et rapports sur le Code civil. Caen, Fontes &amp; Paginae, 2010, p. 70.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Въпреки че първоначално е установена в контекста на гражданското право и, доколкото ми е известно, никога не е била провъзгласена за част от правото на Съюза, тази забрана е толкова основополагащ аспект на съвременното правораздаване, че дори предимството на правото на Съюза не може да я измести. Съдът не може просто умишлено да бездейства, отказвайки да постанови каквото и да е решение, при това не само защото законът има недостатъци, но и защото висшестоящият съд очевидно има недостатъци. Вместо това системата вече позволява на съда да изрази несъгласието си, като му позволява да се произнесе по дадено дело и, ако е необходимо, да остави без приложение националното законодателство или указанията на висшестоящите съдилища, но винаги чрез надлежно мотивирано решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Според мен Съдът не може да стигне по-далеч от това (поне) да даде някои полезни насоки на запитващата юрисдикция, като същевременно остане в очертаните по-горе рамки на преюдициалното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. по-горе, точки 128—131 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следва да се повтори, че ролята на Съда е да тълкува правото на Съюза, а не националното право. Освен това, макар на практика да се изследва съвместимостта на някои национални норми с правото на Съюза, и тази преценка традиционно се ограничава до отрицателните констатации за несъвместимост, без да се произнася положително относно конкретния начин, по който трябва да се постигне съвместимост. Последното е изключително правомощие на запитващата юрисдикция или на други компетентни органи на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Признавам, че такова разпределяне на правомощията в рамките на производството по преюдициално запитване може да не е идеално за справянето с по същество патологични положения в държава членка, в рамките на която нормалните правила за спазване на закона и справедливостта изглеждат нарушени. Реално обаче производството по преюдициално запитване има своите граници, що се отнася до възможностите му да урежда институционална безизходица в такъв особен контекст, в който един или няколко участници отказват да следват постановените от Съда насоки. В такива случаи намесата на трети лица и външното изпълнение на решенията на Съда като предвиденото в членове 258—260 ДФЕС остават по-подходящо, ако не и единственото, правно средство за защита.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="32"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на поставените от Sąd Dyscyplinarny Izby Adwokackiej w Warszawie (Дисциплинарен съд към Варшавската адвокатска колегия, Полша) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>–</NO.P><TXT>Глава III от Директива № 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар се прилага — като част от разрешителен режим, който урежда упражняването на адвокатската дейност — за образувани срещу адвокати дисциплинарни производства, чийто резултат може да засегне способността им да предоставят правни услуги съгласно тази директива. Следователно, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и евентуално член 19, параграф 1 ДЕС също се прилагат за такива производства.</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Въз основа на принципа на предимство на правото на Съюза:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Националният съд е длъжен да остави без приложение разпоредбите от националното право, с които на орган, който не е независим и безпристрастен, е предоставена компетентността по спорове, така че тези спорове да може да бъдат разгледани от съд, който отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност и на който те биха били подсъдни, ако посочените разпоредби не бяха пречка за това.</P></ITEM><ITEM><P>При необходимост националният съд трябва да не се съобрази с изводите на висшестоящ съд, ако счита, че те не са в съответствие с правото на Съюза, включително в случаите, в които несъответствието произтича от липсата на независимост и безпристрастност на този висшестоящ съд<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>.</P></ITEM></LIST></P></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>