<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-61/16 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CC0061</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:615">EU:C:2017:615</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>Заключение на P. MENGOZZI — Дело C‑61/16 P</P><P>EBMA/Giant (China)</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Mengozzi</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑61/16 P</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">European Bicycle Manufacturers Association (EBMA)</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Giant (China) Co. Ltd</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Дъмпинг</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 502/2013</KEYWORD><KEYWORD>Внос на велосипеди с произход от Китайската народна република</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1225/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 18, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Съдействие</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>необходима информация<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Искане за индивидуално третиране</KEYWORD><KEYWORD>Риск от заобикаляне</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото дело е свързано с жалба, подадена от European Bicycle Manufacturers Association (ЕВМА), асоциация, представляваща интересите на европейските производители на велосипеди. С жалбата си ЕВМА иска от Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20151126">26 ноември 2015 г.</DATE>, Giant (China)/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑425/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:896">EU:T:2015:896</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), с което е отменен Регламент (ЕС) № 502/2013 на Съвета от <DATE ISO="20130529">29 май 2013 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република след провеждането на междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="153" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2013">ОВ L 153, 2013 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>спорният регламент<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), в частта му, която се отнася до китайския производител на велосипеди Giant (China) Co. Ltd. (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Giant<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>ЕВМА, подпомагана от Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>институциите<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), оспорва по същество извода на Общия съд в обжалваното съдебно решение, според който нито едно от доказателствата, на които се е позовал Съветът, не му е позволявал да откаже в спорния регламент прилагането към Giant на индивидуално антидъмпингово мито.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Настоящото дело предоставя на Съда повод да даде пояснения във връзка с прилагането на член 18 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от <DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 година</DATE> за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="51" DATE.PUB="2009">ОВ L 343, 2009 г., стр. 51</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2010">ОВ L 7, 2010 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="036" PAGE.FIRST="20" DATE.PUB="2011">ОВ L 36, 2011 г., стр. 20</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="044" PAGE.FIRST="20" DATE.PUB="2016">ОВ L 44, 2016 г., стр. 20</REF.DOC.OJ>. Към момента на разглежданото в настоящото дело разследване разпоредбите, които уреждат приемането на антидъмпингови мерки от Европейския съюз, се съдържат в този регламент.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>основният регламент<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), разпоредба, която регламентира неоказването на съдействие от заинтересованите страни при антидъмпинговите разследвания, и по-специално във връзка с понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>необходима информация<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, предвидено в параграф 1 от този член.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент, които се отнасят до определянето на експортната цена:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.008"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>8.</NO.PARAG><ALINEA>Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ от страната на износа за Общността.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.009"><NO.PARAG>9.</NO.PARAG><ALINEA>Когато няма експортна цена или […] е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 18 от основния регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. Ако се установи, че заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация, тази информация се изключва и се използват наличните факти. Заинтересованите лица се предупреждават за последиците от неоказване на съдействие.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="018.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения и ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена, и ако страната е действала, полагайки всички усилия.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора, и спорният регламент</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А.</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Процедурата, довела до приемане на спорния регламент</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Обстоятелствата, предхождащи спора, са подробно изложени в точки 1—25 от обжалваното съдебно решение, към което препращам. За нуждите на настоящото производство се ограничавам до това да припомня, че на <DATE ISO="20120309">9 март 2012 г.</DATE> Комисията обяви служебно започването на междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, които са наложени (и многократно преразглеждани) от нея, върху внос в Съюза на велосипеди с произход от Китай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>За повече подробности вж. точки 2—8 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Сред групите китайски производители износители, които са декларирали, че са извършили износ към Съюза в рамките на разследвания период (между <DATE ISO="20110101">1 януари</DATE> и <DATE ISO="20111231">31 декември 2011 г.</DATE>), е групата, част от която е Giant (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>групата Giant<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Едно от дружествата, които са принадлежали към групата Giant, е Shanghai Giant &amp; Phoenix Bicycle Co. Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>GP<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), съвместно предприятие на групата Giant и Jinshan Development and Construction (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Jinshan<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. точка 14 от обжалваното съдебно решение, в която е посочена по-специално структурата на контрола на GP.</P></NOTE>. Тъй като GP преустановява цялата си дейност през септември 2011 г. и е в ликвидация, групата Giant е поискала от Комисията то да бъде изключено от разследването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120515">15 май 2012 г.</DATE> Комисията изпраща на Giant формуляра за заявление за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>ТДПИ<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. Тя го информира също така, че ако желае да му бъде предоставено ТДПИ, всяко от свързаните дружества, установени в Китай, следва да попълни формуляр за заявление за ТДПИ, включително GP, предвид факта, че това дружество е произвеждало велосипеди и е било най-големият износител от групата Giant в Съюза по време на разследвания период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>След размяна на редица писма по време на разследването Комисията по същество уведомява Giant, че счита, че групата Giant е свързана чрез GP с групата, част от която е Jinshan (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>групата Jinshan<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), чиито основни инвестиции са свързани с производството и продажбата на велосипеди. Така според Комисията Giant e следвало също да подаде формуляр за заявление за ТДПИ и да попълни антидъмпингов въпросник за дружествата, които са части от групата Jinshan. Освен това Комисията уведомява Giant, че при неподаване на тези формуляри и въпросници тя ще приложи член 18 от основния регламент и ще отхвърли заявлението за ТДПИ, подадено от групата Giant<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. точки 15 и 17 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>По време на разследването Giant подава формуляри за заявление за ТДПИ за шест от дружествата от своята група, включително GP, а впоследствие изпраща попълнен антидъмпингов въпросник за единадесет дружества от своята група, включително GP, които участват в производството и износа на разглеждания продукт, както и за шест дъщерни дружества за продажба, установени на територията на Съюза. Въпреки това Giant многократно посочва, че предвид обстоятелството, че е свързан с Jinshan косвено чрез GP, не е длъжен, нито е можел да подаде формуляр за заявление за ТДПИ и да отговори на антидъмпинговия въпросник от името на Jinshan и неговите дъщерни дружества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. точки 16, 18—20, 22 и 24 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121023">23 октомври 2012 г.</DATE> Комисията уведомява Giant, че тъй като не е получила заявление за ТДПИ за дружествата, които са част от групата Jinshan, не е възможно да разгледа по същество неговото заявление за ТДПИ. Вследствие на това Комисията решава да приложи член 18, параграф 1 от основния регламент и да не вземе предвид като цяло представената от Giant информация във връзка със заявлението му за ТДПИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE> Комисията уведомява Giant, че има намерение да приложи посочения член 18, параграф 1 и да направи заключенията си въз основа на наличните факти, включително при определяне на експортната цена, тъй като при липсата на пълна информация за всички свързани с GP страни е невъзможно да се извършат надлежни и точни изчисления на експортната цена и оттам да се определи индивидуален дъмпингов марж за GP и съответно за групата Giant като цяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорният регламент</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130605">5 юни 2013 г.</DATE> Съветът приема спорния регламент. В съображения 63 и 64 от този регламент Съветът отхвърля подаденото от групата Giant заявление за ТДПИ поради съществените пропуски в отговора на тази група на исканията на Комисията за информация. Съветът посочва, че отказът на Giant да представи цялата необходима информация относно структурата на неговата група е довел до прилагане на член 18, параграф 1 от основния регламент и до отхвърляне на посоченото заявление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>По-нататък, в съображения 131—141 от спорния регламент Съветът посочва още, че член 18, параграф 1 от основния регламент е бил приложен при определяне на експортната цена на Giant.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съветът изтъква, че Giant е отказал да предостави на службите на Комисията необходимата информация за структурата на групата и основна информация относно производството, обема на експортните продажби и цените на разглеждания продукт в Съюза, реализирани от групата Jinshan през разследвания период. Разследването е потвърдило, че едно от дъщерните дружества на групата Giant, а именно GP, е свързано чрез общи дялови участия, структурни и управленски връзки с групата Jinshan и че тази група участва в производството и продажбите на разглеждания продукт в Китай. При липсата на попълнен формуляр за заявление за ТДПИ и антидъмпингов въпросник от дружествата, части от групата Jinshan, Съветът не е могъл да направи оценка до каква степен производството и продажбите на разглеждания продукт от тази група са повлияли върху определянето на експортната цена на дружеството GP и съответно на Giant като група. Според Съвета вследствие на това не е било възможно да се извършат пълни и точни изчисления на експортната цена и оттам да се определи индивидуален марж за GР и съответно за групата Giant като цяло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. съображения 131—135 от спорния регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В отговор на довода на Giant, че в никакъв случай не е имало риск от заобикаляне на потенциални антидъмпингови мерки, тъй като GP — единствената връзка между тях — е преустановило цялата си дейност през септември 2011 г., Съветът изтъква, че в края на разследвания период GP все още е съществувало като субект, поради което производството би могло да бъде възобновено във всеки момент в бъдещето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. съображение 137 от спорния регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Така със спорния регламент за Giant е определена ставка на окончателното антидъмпингово мито в размер на 48,5 %, която е приложима към всички китайски производители износители, които не са получили индивидуално третиране.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130819">19 август 2013 г.</DATE> Giant подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент. В подкрепа на жалбата си Giant изтъква осем основания. В обжалваното съдебно решение Общият съд обаче е разгледал само три основания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Става въпрос, от една страна, за първата част от третото основание и за петото основание, а от друга страна, за седмото основание, изложени от Giant пред Общия съд. За повече подробности вж. точки 46—51 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Най-напред Общият съд отбелязва, че Съветът е отказал да предостави индивидуално третиране на Giant, като се е обосновал с две обстоятелства: от една страна, липсата на пълна информация за всички свързани с GP страни, по-конкретно дружествата от групата Jinshan, което по мнението на Съвета не е позволило да се определи експортната цена на групата Giant, а оттам и индивидуален антидъмпингов марж за тази група, и от друга страна, съществуването на присъщия риск от заобикаляне на антидъмпинговите мерки. При тези условия Общият съд решава да анализира най-напред основанията, свързани с тези два аспекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Във връзка с първия аспект Общият съд констатира, че въз основа на предоставените от Giant сведения Съветът е разполагал с необходимата информация, за да изчисли надеждно експортната цена за групата Giant и оттам, да определи индивидуален дъмпингов марж и индивидуално антидъмпингово мито за тази група. Поради това Общият съд счита, че Съветът неправилно е приложил член 18, параграф 1 от основния регламент към Giant и е обосновал изводите си във връзка с определянето на експортната цена на групата Giant въз основа на наличните данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Точки 56—70 и 77 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. По-нататък Общият съд отхвърля доводите на Съвета, че по време на процедурата Giant е предоставял невярна или подвеждаща информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Точки 71—76 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория аспект, Общият съд приема, че при обстоятелствата в случая Съветът не е можел да се позовава на риск от заобикаляне, за да оправдае отказа да приложи индивидуално антидъмпингово мито към Giant<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Точки 79—90 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Така Общият съд достига до извода, че нито едно от изложените от Съвета обстоятелства не му позволяват да откаже на Giant по-благоприятно индивидуално третиране, и съответно отменя спорния регламент в частта му, отнасяща се до този производител износител, без да разгледа останалите повдигнати от него основания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>С жалбата ЕВМА иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по същество и да отхвърли жалбата за отмяна или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение по същество по жалбата за отмяна. ЕВМА също така иска от Съда да осъди Giant да заплати съдебните разноски по обжалването и по встъпването ѝ в производството пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Giant иска от Съда да обяви жалбата за очевидно недопустима и/или очевидно неоснователна и съответно да я отхвърли изцяло с мотивирано определение, или във всеки случай да отхвърли жалбата като недопустима и/или неоснователна и да осъди ЕВМА да заплати разноските по настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В писмените си отговори, представени съгласно член 172 от Процедурния правилник на Съда, Съветът и Комисията искат от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата за отмяна, или да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество по жалбата за отмяна. На последно място те искат да осъди Giant да заплати съдебните разноски, направени от посочените две институции в производството пред Общия съд и пред Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си, ЕВМА излага три основания, към които Съветът и Комисията се присъединяват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Първите две основания, които е уместно да разгледаме заедно, са изведени от редица грешки в правото при прилагане на член 18, параграф 1 от основния регламент. В този контекст ЕВМА упреква Общия съд и за това, че е превишил правомощията си за съдебен контрол. В третото основание ЕВМА твърди, че в анализа си относно липсата на риск от заобикаляне Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По първото и второто основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Обобщение на доводите на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>С първите две основания ЕВМА, подкрепена от институциите, оспорва направения от Общия съд в точки 56—78 от обжалваното съдебно решение анализ. В рамките на тези две основания ЕВМА по същество излага четири твърдения за нарушения, първите три от които са изведени от неправилно прилагане на член 18, параграф 1 от основния регламент, а четвъртото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Това твърдение за нарушение всъщност представлява самостоятелно основание.</P></NOTE> е изведено от това, че Общият съд превишил правомощията си за съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Първо, ЕВМА упреква Общия съд за това, че е извършил неправилен правен анализ при преценката си относно прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент от страна на Съвета в спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Според ЕВМА институциите имат право да се обосноват с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>наличните факти<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент по три начина: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>глобално<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, или с оглед на цялата информация и данни, предоставени от дадена страна; с оглед на определена съвкупност от информация или данни, например заявление за ТДПИ или искане за индивидуално третиране; или само с оглед на някои аспекти от дадена съвкупност от информация или данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В обжалваното съдебно решение Общият съд приел за отправна точка невярната предпоставка, че Съветът е приложил член 18, параграф 1 от основния регламент към експортната цена на Giant (положение, което съответства на втория от трите примера, описани в предходната точка). Напротив, Съветът бил приложил член 18 към групата Giant <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>глобално<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> поради отказа за предоставяне на пълната информация за нейната структура, и по-специално за всички съществуващи чрез GP връзки между дружествата от групата Giant и дружествата от групата Jinshan. Този отказ попречил на институциите да получат точна представа за идентичността на страната, която оказва съдействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Комисията се присъединява към това твърдение за нарушение и твърди, че Общият съд погрешно е тълкувал спорния регламент, като е приел, че прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент се отнася не до определяне на кръга на истинския износител, а до последващия въпрос за определяне на експортната цена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Второ, ЕВМА упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката относно съдействието от страна на Giant по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент. Общият съд трябвало да приеме, че Giant не е оказал съдействие при разследването, тъй като не е предоставил минималния обем информация, която да позволи на<?PAGE NO="7"?> институциите да получат пълна и точна представа за дейностите на всички свързани с неговата група дружества, които са участвали в производството или продажбата на разглеждания продукт. Обратно на приетото от Общия съд, релевантността на съществуващите отношения между групата Giant, GP и групата Jinshan не се ограничавала само до транзакциите, свързани с директни продажби. Без минималната основна информация институциите не са били в състояние да оценят релевантността на участието на групата Jinshan, и по-специално възможните начини, по които тази група е можела да окаже влияние върху дейностите на GP, а по този начин и на групата Giant. Като пример ЕВМА цитира възможното съществуване на споразумения за подялба на пазари или обща ценова политика между групата Giant и групата Jinshan, които не можело да се установят от таблиците за продажбите или от консолидираните отчети, представени от Giant по време на разследването, но които можело да се проследят при сравняване на цялата информация за всички дружества. Съветът се присъединява към това твърдение за нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Трето, ЕВМА изтъква, че обжалваното съдебно решение погрешно налагало на Комисията прекомерна тежест да докаже необходимия характер на поисканата минимална основна информация за свързаните дружества, които участват в производството или в продажбата на разглеждания продукт. Наличието на свързаност и такова участие били достатъчни, за да се счита отговорът на антидъмпинговия въпросник за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>необходима<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> информация по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент. Комисията се присъединява към това твърдение за нарушение и посочва, че неправилното тълкуване на Общия съд обръща тежестта на доказване по член 18 от основния регламент и дава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>предимство<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> на предприятията, които решават да не удовлетворят изцяло исканията на Комисията в антидъмпинговите разследвания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Четвърто, ЕВМА, подкрепяна от институциите, по същество упреква Общия съд, че е заместил тези институции, като е направил изводи от непълните представени доказателства и така е нарушил широката свобода на преценка, с която посочените институции разполагат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В това отношение Съветът изтъква, че определянето на необходимостта от информация и нейната преценка са сложни дейности и институциите разполагат с широка свобода на преценка, за да изберат информацията, която считат за релевантна в дадено антидъмпингово разследване. Съветът твърди, че Общият съд неправилно е приел очевидния характер на евентуална грешка при преценката, и по-специално че не е приложил теста за правдоподобност, развит в съдебната практика. В частност, той не е проверил дали представените от групата Giant доказателства са били достатъчни, за да се приеме, че институциите са извършили неправдоподобна преценка по време на разследването. Комисията изтъква, че именно тя определя коя информация е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>необходима<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и какви са последствията от непредоставянето на такава информация. Общият съд не бил компетентен да проведе повторно разследване или да замести оценките на институциите със своята собствена оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Giant твърди най-напред, че първото и второто основание са недопустими, тъй като се отнасят до извършената от Общия съд преценка на фактите, която не подлежи на контрол от страна на Съда в рамките на производството по обжалване. При условията на евентуалност той твърди, че повдигнатите от ЕВМА основания следва да се отхвърлят като неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преценка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Най-напред е уместно да бъде разгледана допустимостта на първите две основания, която се оспорва от Giant.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно практика на Съда единствено Общият съд е компетентен да установява и да преценява фактите и по принцип да проверява доказателствата, които е приел в подкрепа на тези факти. Ето защо, освен в случай на изопачаването им, преценката на фактите и доказателствата не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда. Въпреки това, когато Общият съд е установил или преценил фактите, на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170112">12 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Timab Industries и CFPR/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:11">EU:C:2017:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В случая в рамките на първите две основания ЕВМА упреква Общия съд, че е допуснал грешки в правото при прилагане на член 18, параграф 1 от основния регламент. Първо, той приложил погрешен правен анализ при преценката си, основана на тази разпоредба, второ, той погрешно преценил съдействието на Giant от гледна точка на тази разпоредба и трето, той възложил на Комисията прекомерна тежест. Четвърто, ЕВМА упреква Общия съд, че е превишил правомощията си за контрол, като е нарушил свободата на преценка, с която разполагат институциите. Следва обаче да се посочи, че всички тези твърдения за нарушения безспорно повдигат правни въпроси, които като такива подлежат на контрол от страна на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Така, доколкото твърденията за нарушения, направени в рамките на първите две основания, не се отнасят до установените от Общия съд факти, а са свързани с нарушения на правото, тези твърдения за нарушения следва да бъдат приети за допустими. Въпреки това, когато развитите от ЕВМА или от институциите твърдения за нарушения в рамките на първите две основания съдържат доводи, насочени срещу извършената от Общия съд преценка на фактическите обстоятелства, тези доводи следва да се считат за недопустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първите три твърдения за нарушения, изведени от неправилно прилагане на член 18, параграф 1 от основния регламент</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По член 18, параграф 1 от основния регламент и понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>необходима информация<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Член 18, параграф 1 от основния регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Неоказване на съдействие<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, дава право на институциите да използват наличните факти, когато заинтересована страна откаже достъп до необходимата информация или не я предостави в срока, предвиден в този регламент, или значително възпрепятства разследването. Използването на наличните факти е разрешено и ако заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация. От текста на тази разпоредба е видно, че тези четири условия са алтернативни, така че, когато само едно от тях е изпълнено, институциите могат да използват наличните факти, за да обосноват своите предварителни или окончателни заключения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В това отношение вж. точка 44 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑633/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:271">EU:T:2014:271</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Тази формулировка е възприета в редица решения на Общия съд, включително в обжалваното съдебно решение (вж. т. 61).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че както се установява от самия текст на член 18, параграф 1 от основния регламент, тази разпоредба представлява транспониране в правото на Съюза на член 6.8 от Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" PAGE.FIRST="103" DATE.PUB="1994">ОВ L 336, 1994 г., стр. 103</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Антидъмпинговото споразумение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Това споразумение се съдържа в приложение 1 А към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на <DATE ISO="19940415">15 април 1994 година</DATE> и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19941222">22 декември 1994 година</DATE> относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1994">ОВ L 336, 1994 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3). Текстът на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение е следният:</P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>В случай, когато заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не осигури необходимата информация в един разумен срок или значително възпрепятства разследването, могат да се направят положителни или отрицателни предварителни и окончателни заключения въз основа на наличните факти<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></NOTE> и следователно трябва да се тълкува във връзка с него, доколкото това е възможно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>В това отношение вж. по-подробно точки 34—37 от заключението ми по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑376/15 P и C‑377/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:928">EU:C:2016:928</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и препратките към съдебната практика, посочени в него. Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Rusal Armenal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑21/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:494">EU:C:2015:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Конкретно по повод връзката между член 18, параграф 1 от основния регламент и член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑409/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:69">EU:T:2010:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑633/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:271">EU:T:2014:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>След това е уместно да се отбележи, че настоящото дело се отнася до първото от четирите горепосочени условия, които по силата на член 18, параграф 1 от основния регламент дават право на институциите да се позоват на наличните данни. Всъщност, както се установява от точки 14—16 и 21 от настоящото заключение, в спорния регламент Съветът е приложил член 18, параграф 1 от основния регламент поради непредставянето от страна на Giant на информацията, която Съветът е считал за необходима, а Общият съд е отменил спорния регламент поради неправилното прилагане на посочената разпоредба по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В това отношение е необходимо да се посочи, че основният регламент (или пък някоя друга разпоредба от правото на Съюза) не дава определение на понятието за необходима информация. Самият Съд досега не е имал повод да разгледа това понятие. Въпреки това постановените решения на органите на СТО, възпроизведени в практиката на Общия съд, дават полезни насоки за определяне на основните характеристики на това понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Така специалната група, установена в рамките на СТО, посочва, че решението за квалифициране на дадена информация като необходима по смисъла на член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение трябва да се вземе с оглед на специфичните обстоятелства на всяко разследване, а не абстрактно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. доклада на специалната група, установена в рамките на СТО, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Корея — Антидъмпингови мита върху вноса на някои хартии с произход от Индонезия<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> (WT/DS 312/R), приет на <DATE ISO="20051028">28 октомври 2005 г.</DATE>, параграф 7.43. В това отношение вж. още решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑633/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:271">EU:T:2014:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно определен елемент от информацията, който може да играе решаваща роля в някое разследване, може да не е от същото значение при друго разследване. От това следва, че необходимостта от информацията трябва да се преценява във всеки отделен случай и in concreto.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Посочената специална група отбелязва също така, че за необходима по смисъла на същата разпоредба следва да се счита конкретна информация, с която заинтересована страна разполага и която е била изискана от органа, провеждащ антидъмпинговото разследване, за да направи констатациите си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. доклада на специалната група, установена в рамките на СТО, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Европейски общности — Антидъмпингова мярка върху отгледана в рибовъдни стопанства сьомга с произход от Норвегия<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> (WT/DS 337/R), приет на <DATE ISO="20080115">15 януари 2008 г.</DATE>, параграф 7.343. В това отношение вж. още решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑633/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:271">EU:T:2014:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Както става ясно от точка 44 от настоящото заключение, тези насоки са релевантни и при тълкуване на понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>необходима информация<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент. При очертаването на това понятие обаче не може да не се вземе предвид антидъмпинговата процедура, така както е уредена в основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Всъщност в това отношение следва да се отбележи, че макар в рамките на основния регламент Комисията като разследващ орган да е тази, която трябва да определи по-специално дали е налице дъмпинг спрямо разглеждания в антидъмпинговата процедура продукт и дали във връзка с това тази институция не следва да се освободи от част от падащата върху нея тежест на доказване в това отношение, този регламент не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди дружествата да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация. При тези условия в антидъмпинговите процедури институциите зависят от доброволното съдействие на страните, за да получат необходимата информация в определените срокове. Следователно съдействието на страните и по-специално отговорите на антидъмпинговия въпросник, предвиден в член 6, параграф 2 от основния регламент, са от основно значение за развитието на антидъмпинговата процедура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>В този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑249/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:62">EU:T:2009:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Що се отнася до процедурата при заобикаляне вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simon, Evers &amp; Co.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑21/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2154">EU:C:2014:2154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Освен това съгласно член 18, параграф 6 от основния регламент, ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на релевантна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен, отколкото ако тя би сътрудничила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>От тези съображения следва, че при прилагане на член 18, параграф 1 от основния регламент, и в частност при тълкуване на понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>необходима информация<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземат предвид различни изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>От една страна, следва да се гарантира, че заинтересованите страни реално и напълно съдействат при разследването, като полагат всички усилия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Що се отнася до изискването към заинтересованите страни да действат, полагайки всички усилия, за да предоставят на институциите необходимата информация, вж. текста на член 18, параграф 3 от основния регламент in fine. В това отношение вж. още параграф 5 от приложение II към Антидъмпинговото споразумение.</P></NOTE> и не пречат на разследването. От тази гледна точка те трябва да предоставят цялата информация, с която разполагат и която институциите считат за необходима, за да направят констатациите си. Отрицателните последици, които биха могли да настъпят за заинтересована страна в случай на некоректно или непълно съдействие — в смисъл, че тя може да се окаже в по-неблагоприятно положение, отколкото ако съдейства изцяло при разследването — трябва да действат като стимул за пълно и безрезервно сътрудничество при разследването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>От друга страна, институциите все пак не могат да изискват от заинтересована страна да предостави информация, която очевидно не е необходима, за да направят констатациите си, или която страната не е в състояние да предостави, като се има предвид, че изискването към заинтересованите страни да положат всички усилия създава за тях значително по степен задължение за действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В това отношение, във връзка с член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение, вж. съображенията, съдържащи се в точки 7.244 и 7.245 от доклада на специалната група, установена в рамките на СТО, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Египет — Окончателни антидъмпингови мерки за вноса на прътове арматурно желязо с произход от Турция<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (WT/DS 211/R), приет на <DATE ISO="20021001">1 октомври 2002 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Следователно преценката дали анализът на Общия съд в обжалваното съдебно решение е опорочен от нарушения на член 18, параграф 1 от основния регламент, както твърди ЕВМА, подкрепяна от институциите, следва да се извърши именно от гледна точка на гореизложените съображения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преценка на анализа на Общия съд</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>От точка 47 от настоящото заключение се установява, че извършеното от институциите определяне на необходимия характер на дадена информация и оттам прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент следва да бъдат преценени от гледна точка на специфичните обстоятелства във всяко разследване. Следователно, за да се оцени направеният от Общия съд анализ в обжалваното съдебно решение, е необходимо да се вземат предвид специфичните обстоятелства в настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В случая е безспорно, че по време на разглеждания при разследването период групите Giant и Jinshan е следвало да се считат за свързани чрез тяхното съвместно предприятие GP<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В това отношение, за да се определи дали две лица са съдружници, член 2, параграф 1, четвърта алинея от основния регламент препраща към дефиницията за свързани лица, съдържаща се в член 143 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от <DATE ISO="19930702">2 юли 1993 година</DATE> за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="253" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">ОВ L 253, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3). Тази дефиниция е релевантна и при определяне дали са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>отношения на съдружие<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> за целите на установяване на експортната цена по смисъла на член 2, параграф 9 от основния регламент. Формулярът за заявление за ТДПИ и антидъмпинговият въпросник възприемат това определение за свързани лица.</P></NOTE>. Както констатира Общият съд, по време на този период GP е единствената връзка между тези две групи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. точка 89 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Освен това тази връзка е била на път да се разпадне — и действително се е разпаднала преди приемането на спорния регламент — поради прехвърляне на дяловото участие на Giant в GP<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Пак там.</P></NOTE>. С изключение на тази връзка, която би могла да се определи като хоризонтална, доколкото дейността на групата Jinshan също е обхващала производството на велосипеди, по време на релевантния период двете групи представляват два отделни правни субекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Квалифицирането на двете групи като свързани лица е накарало Комисията в съответствие със своята практика да поиска от групата Giant да попълни формуляр за заявление за ТДПИ, а след това и антидъмпингов формуляр за Jinshan и за всички дружества от неговата група<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. предходната бележка in fine. Вж. още точки 10 и 11 от настоящото заключение и точки 14—17 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В рамките на процедурата Giant обаче посочва, че поради косвения характер на връзката си с групата Jinshan, ограничена до участието в съвместното предприятие GP, не е необходимо да предоставя такава информация, и че във всеки случай не е в състояние да попълни за нея заявлението за ТДПИ, а след това и антидъмпинговите въпросници за дружествата от групата Jinshan.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Както Общият съд констатира в обжалваното съдебно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. точки 63—66 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>, Giant все пак предоставя пълна информация за всички дружества от своята група, включително GP, като предоставя информация и за групата Jinshan. По-специално представя консолидираните отчети на групата Jinshan. Както констатира Общият съд, тези документи са позволявали да бъдат идентифицирани всички дружества от тази група и при съвкупната им преценка заедно с останалата предоставена информация да бъде направен извод, че от всички дружества от групата Jinshan транзакции с групата Giant в рамките на разглеждания при разследването период e извършвало само съвместното предприятие GP.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това Giant представя декларация от управителния съвет на Jinshan, в която се потвърждава, че единствената връзка между него и това дружество е съвместното предприятие GP и нито Jinshan, нито някое от неговите дъщерни дружества има някаква друга връзка с Giant<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точка 67 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Общият съд приема, че като се е позовал на наличните факти при определяне на експортната цена на Giant, Съветът е нарушил член 18, параграф 1 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>ЕВМА твърди, че този извод е неправилен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Първо, тя упреква Общия съд, че не е преценил, че Съветът е приложил член 18, параграф 1 от основния регламент към групата Giant <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>глобално<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> поради отказа на последната да предостави минималната основна информация относно структурата си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В това отношение следва все пак да се отбележи, че предложеното от ЕВМА тълкуване на член 18, параграф 1 от основния регламент, изложено накратко в точка 31 от настоящото заключение, според което институциите можели да прилагат тази разпоредба по три различни начина, не се основава на текста на въпросната разпоредба, на друга разпоредба от основния регламент или на практиката на съдилищата на Съюза. То не намира подкрепа и в решенията на органите на СТО, отнасящи се до член 6.8 от Антидъмпинговото споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Обратно, за разлика от твърденията на ЕВМА, множество обстоятелства сочат, че в случая институциите са използвали наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент именно при определяне на експортната цена на групата Giant.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Така, от една страна, в писмото си от <DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, посочено в точка 13 от настоящото заключение, Комисията уведомява Giant за намерението си да приложи член 18, параграф 1 от основния регламент и да направи заключенията си въз основа на наличните факти специално при определяне на експортната цена. От друга страна, от съображение 131 от спорния регламент изрично се установява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>към експортната цена беше приложен член 18, параграф 1 от основния регламент<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>От друга страна, както се установява от точки 47 и 48 от настоящото заключение, необходимият характер на дадена информация следва да бъде преценяван не абстрактно или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>глобално<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, а във връзка с установяването от разследващия орган на определено обстоятелство, в случая именно установяването на експортната цена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Разбира се, необходимо е институциите на Съюза да получат още в началото на разследването определена обща информация относно дружествата, свързани с производителите износители, за да определят действителния <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>кръг<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> на тези производители износители, без да се налага институциите да доказват, че тази информация е необходима за вземане на решение при прилагане на основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Въпреки това, както подчертах в точка 60 от настоящото заключение, в случая Общият съд констатира, че освен пълната информация относно дъщерните дружества, принадлежащи към неговата група, Giant е предоставил и информация, която позволява да се идентифицират всички дружества от групата Jinshan, както и всички транзакции, извършени между тази група и групата Giant през разглеждания период. При тези условия ЕВМА не би могла наистина да твърди, че Giant не е предоставил минималната основна информация относно Jinshan<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Настоящото дело се различава и от делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑633/11</NO.CASE>, непубликуване, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:271">EU:T:2014:271</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това решение Общият съд приема, че институциите не са допуснали грешка, като са направили заключенията си въз основа на наличните факти съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент поради непредставянето от заинтересованата страна на наименованията на две дъщерни дружества на въпросната група, което e означавало, че не е предоставила пълна и надеждна информация, водеща до отпадане на всяка неяснота относно точния състав на цялата група дружества (вж. т. 49 от това решение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства твърдението на ЕВМА за нарушение, изведено от това, че Общият съд не е приел, че Съветът е приложил <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>глобално<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> член 18, параграф 1 от основния регламент към групата Giant, според мен следва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Второ, ЕВМА оспорва преценката на Общия съд относно съдействието на Giant при разследването. По същество ЕВМА твърди, че Общият съд е следвало да приеме, че прилагането към Giant на член 18, параграф 1 от основния регламент е обосновано от неоказването на съдействие от негова страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В това отношение е уместно да се припомни, както изтъкнах в точка 57 от настоящото заключение, че с изключение на съществуващата връзка между групата Giant и групата Jinshan чрез GP, двете групи са отделни правни субекти и дори две конкурентни групи. Предвид това положение, когато в хода на разследването Комисията е поискала от Giant да представи формуляр за заявление за ТДПИ и антидъмпингов въпросник за Jinshan и дружествата от неговата група, Giant е изтъкнал, че не е в състояние да предостави такава информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>От преписката се установява, че Комисията всъщност не е взела предвид позоваването от страна на Giant на невъзможността да предостави поисканата информация. Напротив, тя е наблегнала на необходимостта Giant да попълни посочените формуляри за Jinshan и неговите дружества, като е предупредила, че при липса на отговор ще бъде приложен член 18, параграф 1 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Безспорно е, че посочените формуляри съдържат много щателни въпроси. За да бъдат надлежно попълнени тези формуляри, е необходим достъп до много подробни търговски данни, които често са конфиденциални. Обикновено едно дружество няма (а според правилата на конкуренцията, дори не може да се счита, че има) достъп до всички тези данни на конкурентна група. При тези условия, макар да не е изключено Giant да е можел да получи някои от поисканите данни относно Jinshan и неговата група, не може да се счита, че е разполагал с цялата необходима информация, за да попълни поисканите формуляри за Jinshan и неговата група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. точки 47, 48, 53 и 54 от настоящото заключение.</P></NOTE>, при антидъмпингово разследване заинтересованите страни са длъжни да оказват реално и пълно съдействие, като полагат максимални усилия. Те трябва по-специално да предоставят цялата информация, <HT TYPE="ITALIC">с която разполагат</HT> и която институциите считат за необходима, за да направят констатациите си. Въпреки това прилагането на член 18, параграф 1 от основния регламент следва да се преценява във всеки отделен случай, като се вземат предвид конкретните обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Настоящият случай се характеризира с доста особено положение, при което: 1) отношението между свързаните страни е хоризонтално; 2) предстояло е прехвърлянето на съвместното предприятие, което е било единствената съществуваща връзка между посочените страни, така че тази връзка е била на път да се прекъсне; 3) въпросната заинтересована страна е съдействала напълно при разследването, що се отнася до нея, а освен това е предоставила и информация относно свързаната с нея страна; 4) тя се е позовала на невъзможността си да предостави поисканата от институциите много подробна информация за свързаната с нея страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Мисля, че в такова положение институциите би трябвало да вземат предвид позоваването от страна на Giant на невъзможността му да предостави поисканата информация и би трябвало евентуално да уточнят каква конкретна информация им е необходима, за да могат да направят констатациите си. След това те би трябвало да проверят по какъв начин Giant би могъл да предостави тази информация, като положи максимални усилия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, отбелязвам по принцип, че институциите следва да посочват на обхванатите от разследването страни информацията, която трябва да предоставят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В това отношение вж. параграф 1 от приложение II към Антидъмпинговото споразумение, който предвижда по-специално, че разследващите власти трябва да посочат на засегнатите страни <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>информацията, която се изисква от [тях]<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От друга страна, трябва да се посочи, че в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че както в писмените си становища, така и в съдебното заседание Съветът не е бил в състояние да уточни каква допълнителна информация, освен предоставената от Giant по време на разследването относно дружествата от групата Jinshan, би могла да се окаже необходима за изчисляване на експортната цена на групата Giant. Тази констатация също е накарала Общия съд да направи извода, че Giant не може да бъде упрекнат, че не е предоставил определена информация, която е била обявена за необходима въз основа на неясни твърдения, още повече че отсъствието на свързаност между Giant и дружествата от групата Jinshan явно опровергава твърденията за необходимостта от отговорите на антидъмпинговия въпросник относно тези дружества. В това отношение отбелязвам също така, че когато в заседанието пред Съда на Съвета беше поставен същият въпрос, той също не беше в състояние да отговори удовлетворително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>При прочита на съображение 131 от спорния регламент се установява, че институциите са счели, че Giant е трябвало да предостави информация относно производството, обема на експортните продажби и цените на разглеждания продукт в Съюза през разглеждания период от дружествата от групата Jinshan. В жалба си ЕВМА от своя страна отбелязва като пример за подлежаща на проверка информация възможното наличие на споразумения за подялба на пазари или общи ценови политики между групата Giant и групата Jinshan. Ако институциите са имали нужда от тази информация, предвид обстоятелствата, с които се характеризира настоящият случай, изложени в точка 77 от настоящото заключение, те би трябвало да я поискат конкретно и да проверят дали Giant, полагайки максимални усилия, е бил в състояние разумно да предостави допълнителна информация освен вече предоставената. Обратно, при тези обстоятелства институциите не са можели просто да игнорират цялата вече предоставена от Giant подробна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че макар съгласно член 6, параграф 2 от основния регламент страните по една антидъмпингова процедура по принцип са длъжни да предоставят отговор на въпросника на Комисията, от текста на член 18, параграф 3 от същия регламент следва, че информацията, представена под друга форма или в рамките на друг документ, не се изключва автоматично, когато са изпълнени четирите посочени в този член условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точка 150 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120216">16 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/09 P и C‑200/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:78">EU:C:2012:78</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това решение Съдът е потвърдил анализа на Общия съд, който в решението си от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑249/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:62">EU:T:2009:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) е приел, че от текста на член 18, параграф 3 от основния регламент следва, че когато някоя от страните не е предоставила отговор на въпросника, но е предоставила информация в рамките на друг документ, тя не може да бъде упрекната в неоказване на съдействие, ако: 1) евентуалните недостатъци не затрудняват извънредно установяването на логично приемливи заключения, 2) информацията е предоставена навреме, 3) може да бъде проверена и 4) страната е действала, полагайки всички усилия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>От гореизложените съображения следва, че Общият съд не е преценил погрешно съдействието на Giant и не е нарушил в това отношение член 18, параграф 1 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Трето, ЕВМА упреква Общия съд, че е нарушил член 18, параграф 1 от основния регламент, като е наложил погрешно на институциите прекомерна тежест за доказване на необходимия характер на поисканата минимална основна информация за свързаните дружества, които участват в производството или в продажбите на разглеждания продукт.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>От гореизложените съображения обаче следва, че това твърдение за нарушение също трябва да се отхвърли. Всъщност, както вече посочих многократно, няма съмнение, че институциите са компетентни да преценят необходимостта от дадена информация, за да направят констатациите си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Въпреки това в случая Общият съд е приел, че Giant е предоставил основната информация относно свързаната с него страна, която, предвид особеното положение по настоящото дело, е била достатъчна на институциите, за да направят констатации във връзка с експортната цена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Накрая, следва също да се даде отговор и на два довода, които Съветът е изложил в писмения си отговор. Първо, що се отнася до довода, че Общият съд погрешно е обявил, че поисканата информация не е била необходима, той следва да се приеме за недопустим, доколкото с него се оспорва фактическа преценка на Общия съд. Второ, що се отнася до довода, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че институциите са приложили член 18, параграф 1 от основния регламент, тъй като групата Giant им е съобщила невярна или подвеждаща информация, следва да се отбележи, че той се основава на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение, тъй като това решение изобщо не съдържа такива изводи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Обратно, в точки 71—75 от обжалваното съдебно решение Общият съд е анализирал изложените от Съвета данни и в точка 76 от същото решение е достигнал до извода, че разглеждани поотделно или в съвкупност, те не позволяват в случая да се приеме, че предоставената от Giant информация относно експортната цена е невярна или подвеждаща.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>От гледна точка на всички гореизложени съображения считам, че изтъкнатите от ЕВМА твърдения за нарушения, изведени от погрешно прилагане от страна на Общия съд на член 18, параграф 1 от основния регламент, трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По превишаването от страна на Общия съд на правомощията му за съдебен контрол</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>ЕВМА изтъква, че Общият съд е заместил институциите, като е направил заключения от представените непълни доказателства, и по този начин е нарушил широкото право на преценка, с което те разполагат, и е надвишил правомощията си за съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Следователно съдебният контрол върху тази преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160407">7 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Съвет и Съвет/Hubei Xinyegang Steel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑186/14 P и C‑193/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:209">EU:C:2016:209</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че макар институциите да разполагат с широка свобода на преценка, която обхваща и посочването на информацията, от която се нуждаят, за да направят констатациите си, това все пак не означава, както е посочено в точка 54 от настоящото заключение, че те могат да искат от заинтересована страна всякаква информация, нито че тяхното право да използват наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент е неограничено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В случая въз основа на доказателствата по делото и констатациите, които е направил по време на производството пред него, Общият съд е достигнал до извода, че в конкретното положение по настоящото дело Съветът е нарушил член 18, параграф 1 от основния регламент. Всъщност Съветът не е имал право да използва наличните факти при определяне на експортната цена на Giant в положение, при което, от една страна, предоставените от Giant данни са позволявали да се изчисли тази цена, и от друга страна, Съветът не е бил в състояние да уточни каква допълнителна информация му е била необходима за тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>При тези условия не считам, че Общият съд е нарушил правото на преценка, с което разполагат институциите, и че е превишил правомощията си за съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>От всички гореизложени съображения по мое мнение следва, че първите две основания в жалбата на ЕВМА следва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По третото основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>С третото основание ЕВМА оспорва точки 79—91 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел, че Съветът не е можел да се позовава на риска от заобикаляне, за да обоснове отказа да приложи индивидуално антидъмпингово мито към Giant. За да достигне до този извод, Общият съд се обосновава с три мотива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Първо, Общият съд изтъква, че Съветът е потвърдил, че предвидените в член 9, параграф 5, втора алинея от основния регламент условия не са взети предвид при разглеждане на положението на Giant и че тази институция не се е позовала на друга разпоредба от основния регламент, която да предвижда, че наличието на риск от заобикаляне може да обоснове отказа за предоставяне на индивидуално антидъмпингово мито на производител износител. При тези условия Общият съд приема, че Съветът не може да се позовава на този риск, за да обоснове прилагането спрямо жалбоподателя на приложимата на национално равнище ставка на митото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Второ, Общият съд приема, че за да откаже предоставянето на индивидуално антидъмпингово мито, Съветът не може да се обосновава с хипотетичен риск от заобикаляне, какъвто бил присъщ на концепцията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>свързани дружества<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. В подкрепа на съображенията си Общият съд се позовава на решенията на Органа за уреждане на спорове на СТО, съгласно които рискът налагането на индивидуални антидъмпингови мита да се окаже неефикасно в борбата с дъмпинга, не би могъл сам по себе си да оправдае налагането на едно мито на национално равнище към производителите износители<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Точки 83 и 84 от обжалваното съдебно решение и цитираните в него доклади на органа за уреждане на спорове на СТО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Трето, Общият съд приема, че във всеки случай въз основа на информацията, с която институциите са разполагали при приемане на спорния регламент, те са имали възможност да направят извода, че между групата Giant и групата Jinshan няма риск от заобикаляне. Общият съд по-специално посочва, че оттеглянето на Giant от GP е от естество да доведе до отпадане на единствената съществуваща връзка между групата Giant и групата Jinshan, а оттам и до отпадане на риска от заобикаляне, дължащ се на наличието на такава връзка между тези две групи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Точки 85—89 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1. Обобщение на доводите на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>ЕВМА счита, първо, че Общият съд е достигнал до извода, че в случая институциите не са можели да се позовават на риска от заобикаляне, въз основа на невярната предпоставка, че настоящото дело се отнася до определянето на експортната цена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. точка 32 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Второ, според ЕВМА, когато дружествата са свързани, както в случая групите Giant и Jinshan, винаги имало риск от заобикаляне, ако един от свързаните правни субекти получава по-ниско антидъмпингово мито в сравнение с друг субект от същата група. От това следвало, че изложените в обжалваното съдебно решение мотиви за хипотетичния риск от заобикаляне между несвързани предприятия били изначално погрешни и незаконосъобразни. Следователно опасенията на институциите във връзка със заобикалянето от страна на свързани дружества в настоящото дело били оправдани. Освен това направените от Общия съд позовавания на решения на Органа за уреждане на спорове на СТО са били ирелевантни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>На трето и последно място, ЕВМА изтъква, че не било изключено групите Giant и Jinshan да са били свързани през разследвания период по начин, надхвърлящ това, което се установява от отговорите на въпросниците за дружествата от групата Giant и консолидираните отчети на Jinshan.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Съветът, най-напред, се присъединява към това основание. По-нататък, той добавя, че Общият съд е нарушил член 9, параграф 5 от основния регламент. В това отношение той изтъква, че член 9, параграф 5, буква д) от този регламент предвижда, че може да съществува риск от заобикаляне в случай на износ от страни с непазарна икономика, каквато е Китай. Такава възможност била предвидена в основния регламент в случай на държавна намеса. Случаят с групата Giant бил именно такъв, доколкото в рамките на разследвания период китайското правителство притежавало 33,13 % от Jinshan, информация, която не била съобщена от групата Giant от самото начало по време на разследването. Рискът от заобикаляне, предвиден в член 9, параграф 5, буква д) от посочения регламент, бил впрочем посочен в съображение 114 от спорния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Giant изтъква, най-напред, че третото основание е недопустимо, тъй като според него то, както и първото и второто основание, се отнася до преценка на фактите, която не е от компетентността на Съда в рамките на производството за обжалване. При условията на евентуалност Giant твърди, че третото основание е неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преценка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се разгледа повдигнатото от Giant възражение за недопустимост на третото основание на ЕВМА във връзка със съдебната практика, която припомних в точка 40 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>В това отношение считам, че първите две твърдения за нарушения, изложени накратко в точки 99 и 100 от настоящото заключение, несъмнено повдигат правни въпроси, които Съдът може да разгледа в производството по обжалване. Всъщност тези две твърдения поставят под съмнение две правни предпоставки за съображенията на Общия съд. Второто твърдение за нарушение е насочено и към оспорване на релевантността на съдържащите се в обжалваното съдебно решение позовавания на решенията на Органа за уреждане на спорове на СТО.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>За разлика от тях третото твърдение за нарушение, изложено накратко в точка 101 от настоящото заключение, има за цел да оспори фактическата констатация, съдържаща се в точка 89 от обжалваното съдебно решение, според която съвместното предприятие GP е било единствената връзка между групата Giant и групата Jinshan. Следователно третото твърдение за нарушение следва да бъде обявено за недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>По същество считам, най-напред, че първото твърдение за нарушение, според което Общият съд се е основал на невярната предпоставка, че делото се отнася до определянето на експортната цена, трябва да бъде отхвърлено по съображенията, които изложих в точки 64—67 от настоящото заключение. Всъщност от тези съображения следва, че тази предпоставка не е невярна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>В останалата част установявам, че с доводите си ЕВМА всъщност не оспорва констатацията в точка 85 от обжалваното съдебно решение въз основа на доказателствата, посочени в следващите точки 86—88, според която <HT TYPE="ITALIC">във всеки случай</HT> информацията, с която институциите са разполагали <HT TYPE="ITALIC">при приемане на спорния регламент</HT>, е била достатъчна, за да се направи изводът, че няма риск от заобикаляне между групата Giant и групата Jinshan. ЕВМА по-конкретно не оспорва от правна страна констатацията на Общия съд в точка 89 от обжалваното съдебно решение, според която оттеглянето на Giant от GP е от естество да доведе до отпадане на риска от заобикаляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Тази констатация обаче сама по себе си е достатъчна, за да обоснове извода в точка 90 от обжалваното съдебно решение, според който в случая Съветът не е можел да се позовава на риск от заобикаляне, за да оправдае отказа да приложи индивидуално антидъмпингово мито към Giant.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>От това следва, че дори ако се приеме, че съображенията в точки 82—84 от обжалваното съдебно решение са погрешни, изводът в точка 90 от обжалваното съдебно решение остава валиден. При тези условия доводите срещу тези точки следва по мое мнение да бъдат обявени за несъстоятелни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до доводите на Съвета, изложени накратко в точка 102 от настоящото заключение, следва да се припомни, че от членове 172 и 174 и член 178, параграф 1 и параграф 3, второ изречение от Процедурния правилник, разгледани във връзка един с друг, следва, че в представения в съответствие с член 172 от този правилник писмен отговор не може да се иска отмяна на обжалваното съдебно решение по различни и самостоятелни съображения спрямо изтъкнатите в жалбата, доколкото такива съображения могат да бъдат изтъквани само с насрещна жалба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>В това отношение вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑449/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:848">EU:C:2016:848</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че в рамките на третото основание ЕВМА в нито един момент не е твърдяла нарушение на член 9, параграф 5 от основния регламент. При тези условия считам, че изложеното от Съвета в писмения отговор съображение е различно и самостоятелно съображение за отмяна на обжалваното съдебно решение и трябва бъде обявено за недопустимо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Във всеки случай по мое мнение това съображение е и неоснователно. Всъщност Съветът не би могъл надлежно да изтъкне нарушението на разпоредба на член 9, параграф 5 от основния регламент, която, както Съветът сам признава пред Общия съд, в случая не е била приложена към Giant<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. точка 82 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Освен това позоваването на съображение 114 от спорния регламент е очевидно извадено от контекста, тъй като това съображение се ограничава само до това да отбележи относимите разпоредби от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>От всичко гореизложено според мен следва, че третото основание на ЕВМА също трябва да бъде отхвърлено, а следователно да бъде отхвърлена и жалбата в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>1)</NO.P><TXT>Отхвърля жалбата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Осъжда European Bicycle Manufacturers Association (EBMA) да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, тези на Giant (China) Co. Ltd.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>