<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-484/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0484</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:970">EU:C:2019:970</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20191114">14.11.2019 г.</DATE>— Дело C‑484/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Spedidam и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20191114">14 ноември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Авторско право и сродни права</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/29/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Изключителни права на артистите изпълнители</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Право на възпроизвеждане</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 2, буква а)</KEYWORD><KEYWORD>Предоставяне на публично разположение</KEYWORD><KEYWORD>Разрешение</KEYWORD><KEYWORD>Презумпция</KEYWORD><KEYWORD>Национален режим, който освобождава публичноправна организация, отговаряща за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство, от изискването да получи писменото съгласие на артиста изпълнител за използване на архиви, съдържащи записи на негови изпълнения</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑484/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от <DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20180720">20 юли 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam),</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">PG,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">GF</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Institut national de l’audiovisuel,</HT></P><P>в присъствието на</P><P><HT TYPE="BOLD">Syndicat indépendant des artistes-interprètes (SIA-UNSA),</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Syndicat français des artistes-interprètes (CGT),</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis, E. Juhász, M. Ilešič (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Hogan,</P><P>секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG и GF, от C. Waquet и H. Hazan, avocats,</P></ITEM><ITEM><P>за Institut national de l’audiovisuel, le Syndicat indépendant des artistes-interprètes (SIA-UNSA) и Syndicat français des artistes-interprètes (CGT), от C. Caron, avocat,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, от D. Colas, B. Fodda, D. Segoin, A.‑L. Desjonquères и A. Daniel, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от É. Gippini Fournier и J. Samnadda, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 2, буква б), на член 3, параграф 2, буква a) и на член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, 2001 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="168" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2016">ОВ L 168, 2016 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Société de perception et de distribution des droits des artistes-interprètes de la musique et de la danse (Spedidam), PG и GF, от една страна, и Institut national de l’audiovisuel (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>INA<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), от друга, относно твърдяното нарушение от INA на правата на артист изпълнител, чиито притежатели са PG и GF.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 9, 10, 21, 24 и 31 от Директива 2001/29 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>(9)</NO.P><TXT>Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. Инвестициите, необходими за създаването на продукти като звукозаписи, филми или аудио-визуално произведение, и на услуги, например услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>до поискване<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>,<?PAGE NO="3"?> са значителни. Необходима е адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение и за да се гарантира възможността за задоволителна възвръщаемост от тези инвестиции.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>21)</NO.P><TXT>Настоящата директива следва да определи приложното поле на действията, предмет на правото на възпроизвеждане по отношение на различни бенефициери. Това следва да се извърши в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Необходимо е да се даде на тези действия широко определение, за да се гарантира правна сигурност във вътрешния пазар.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>24)</NO.P><TXT>Правото да се предоставят на разположение на публиката закриляни обекти, посочени в член 3, параграф 2, следва да се разбира като обхващащо всички действия на предоставяне на такъв обект на разположение на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда актът на предоставяне на разположение и като необхващащо други действия.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>31)</NO.P><TXT>Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. […] За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, такива изключения и ограничения следва да бъдат определяни по-хармонично. Степента на тяхната хармонизация следва да се основава на въздействието им върху безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Право на възпроизвеждане<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, предвижда в параграф 2, буква a):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Държавите членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>за изпълнителите — на фиксиранията на техните изпълнения;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2001/29 определя редица изключения от и ограничения на изключителните права, предвидени в членове 2—4 от директивата, които държавите членки могат или са длъжни да предвидят в националното си право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 10 от Директивата, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Прилагане по време<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="010.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на всички произведения и други обекти, посочени в настоящата директива, които на <DATE ISO="20021222">22 декември 2002 г.</DATE> са защитени от законодателството на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права или които отговарят на критериите за защита съгласно разпоредбите на настоящата директива или разпоредбите, посочени в член 1, параграф 2.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="010.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага, без да засяга сключените актове и придобитите преди <DATE ISO="20021222">22 декември 2002 г.</DATE> права<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Френското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член L. 212‑3, първа алинея от Сode de la propriété intellectuelle (Кодекс на интелектуалната собственост) гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Записване на изпълнението на артиста изпълнител, неговото възпроизвеждане и публичното му разгласяване, както и всяко отделно използване на звука и изображението от изпълнението, когато то е записано както за звука, така и за изображението, се извършват само с писменото разрешение на артиста изпълнител.</ALINEA><ALINEA>За това разрешение и дължимите за него възнаграждения се прилагат разпоредбите на членове L. 762‑1 и L. 762‑2 от Кодекса на труда, при спазване на разпоредбите на член L. 212‑6 от настоящия кодекс<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член L. 212‑4 от този кодекс гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Подписването на договора, сключен между артист изпълнител и продуцент за създаването на аудиовизуално произведение, представлява разрешение за записване, възпроизвеждане и публично разгласяване на изпълнението на артиста изпълнител.</ALINEA><ALINEA>В този договор се определя отделно възнаграждение за всеки начин на използване на произведението<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 49 от Loi n<HT TYPE="SUP">o</HT> 86‑1067 du 30 septembre 1986 relative à la liberté de communication (JORF от <DATE ISO="19861001">1 октомври 1986 г.</DATE>, стр. 11749) (Закон № 86‑1067 от <DATE ISO="19860930">30 септември 1986 г.</DATE> за свободата на комуникациите) в редакцията му, въведена с член 44 от Loi n<HT TYPE="SUP">o</HT> 2006‑961 du 1<HT TYPE="SUP">er</HT> août 2006 (JORF от <DATE ISO="20060803">3 август 2006 г.</DATE>, стр. 11529) (Закон № 2006‑961 от <DATE ISO="20060801">1 август 2006 г.</DATE>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>измененият член 49<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>[INA], публичноправна организация на държавата с промишлен и търговски характер, отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство.</ALINEA><ALINEA>I. – Институтът осигурява съхраняването на аудиовизуалните архиви на националните дружества за програмни предавания и допринася за използването им. Естеството, тарифите, финансовите условия на документалните услуги и условията и реда за използване на тези архиви се определят със споразумение между Института и всяко от съответните дружества. Тези споразумения се одобряват с постановление на министрите, отговарящи за бюджета и съобщенията.</ALINEA><?PAGE NO="5"?><ALINEA>II. – Институтът използва откъси от аудиовизуалните архиви на националните дружества за програмни предавания при условията, предвидени в спецификациите. На това основание той има право да ползва тези откъси, след като изтече една година от първото им излъчване.</ALINEA><ALINEA>Институтът става собственик на носителите и техническите материали и притежател на право на ползване на аудиовизуалните архиви на националните дружества за програмни предавания и на дружеството, посочено в член 58, които са му били прехвърлени преди публикуването на Закон № 2000‑719 от <DATE ISO="20000801">1 август 2000 г.</DATE> [за изменение на Закон № 86‑1067 от <DATE ISO="19860930">30 септември 1986 г.</DATE> за свободата на комуникациите (JORF от <DATE ISO="20000802">2 август 2000 г.</DATE>, стр. 11903)]. Въпреки това националните дружества за програмни предавания, както и дружеството, посочено в член 58, запазват, всяко в своята област, право да използват приоритетно тези архиви.</ALINEA><ALINEA>Институтът упражнява правото на ползване, посочено в настоящия параграф при зачитане на имуществените и неимуществените права на притежателите на авторското право и сродните му права и на техните правоприемници. Въпреки това чрез дерогация от членове L. 212‑3 и L. 212‑4 от Кодекса на интелектуалната собственост условията за използване на архивните изпълнения на артистите изпълнители, посочени в настоящия член, и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват и Института. Тези споразумения трябва по-специално да предвиждат скала на възнагражденията и условия за изплащането им<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>INA е публичноправна организация на Френската държава с промишлен и търговски характер, която отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство. На това основание той осигурява по-специално съхраняването на аудиовизуалните архиви на продуцентите на аудиовизуални произведения, каквито са националните дружества за програмни предавания, и допринася за използването им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>PG и GF са правоприемници на ZV, музикант, починал през 1985 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>През 2009 г. PG и GF установяват, че INA е пуснал без тяхно разрешение за продажба на своя онлайн магазин видео и звукозаписи, възпроизвеждащи изпълнения на ZV от периода 1959—1978 г. От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тези видео и звукозаписи са били произведени, а след това излъчени от национални дружества за програмни предавания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20091228">28 декември 2009 г.</DATE> PG и GF предявяват срещу INA иск на основание член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, за да получат обезщетение за твърдяното нарушение на притежаваните от тях права на артист изпълнител</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20130124">24 януари 2013 г.</DATE> Tribunal de grande instance de Paris (Първоинстанционен съд Париж,Франция) уважава иска. Той по-специално приема, че прилагането на изменения член 49 не освобождава INA от задължението да получи предварително разрешение от артиста изпълнител, за да може да използва записите на негови изпълнения. Така целта на колективните споразумения, предвидени в последната разпоредба, е само да определи възнагражденията, дължими за новото използване, при условие че съответните артисти изпълнители са дали разрешение за първото използване. В настоящия случай обаче INA не представил доказателство за такова разрешение. С решение от <DATE ISO="20140611">11 юни 2014 г.</DATE> Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), сезиран от INA, по същество потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20151014">14 октомври 2015 г.</DATE> Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отменя частично решението на Cour d’appel de Paris. Според него апелативният съд неправилно приел, че за прилагането на въпросния дерогиращ режим се изисква доказателство, че артистът изпълнител е дал разрешение за първото използване на неговото изпълнение, като по този начин добавил към закона условие, което той не съдържа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170310">10 март 2017 г.</DATE>, постановено след връщане на делото за ново разглеждане от касационна инстанция, Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция) отхвърля исканията на PG и GF. Всъщност този съд по същество счита, че измененият член 49 установява само в полза на INA обикновена презумпция, че артистът изпълнител е дал предварително съгласие, която може да бъде оборена, и следователно не поставя под въпрос изключителното право на артиста изпълнител. Посочените в този член споразумения със синдикалните организации не им дава предоставеното на артиста изпълнител право <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>да разрешават или забраняват<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, а има за цел единствено да определи неговото възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>PG, GF, както и встъпилото по своя инициатива в производството пред Cour d’appel de Versailles Spedidam обжалват решението на този съд пред запитващата юрисдикция. Последната посочва, че има съмнения относно съвместимостта с членове 2, 3 и 5 от Директива 2001/29 на правния режим, предвиден в изменения член 49.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>При тези условия Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, [буква] а) и член 5 от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в [изменения] член 49 да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По прилагането на Директива 2001/29 във времето</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Както бе припомнено в точка 13 от настоящото решение, разглежданите записи са създадени в периода 1959—1978 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 1 от нея разпоредбите на Директива 2001/29 се прилагат по отношение на всички произведения и други обекти, посочени в тази директива, които на <DATE ISO="20021222">22 декември 2002 г.</DATE> са защитени от законодателството на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права или които отговарят на критериите за защита съгласно разпоредбите на същата директива или разпоредбите, посочени в член 1, параграф 2 от нея. Член 10, параграф 2 от Директива 2001/29 уточнява, че тя се прилага, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>без да засяга сключените актове и придобитите преди <DATE ISO="20021222">22 декември 2002 г.</DATE> права<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Докато INA и френското правителство твърдят в съдебното заседание, че Директива 2001/29 не е приложима ratione temporis към спора по главното производство, като френското правителство уточнява, че изглежда, INA е разполагал доста преди <DATE ISO="20021222">22 декември 2002 г.</DATE> с правата върху въпросните записи, от своя страна Spedidam посочва, че INA няма никакво придобито преди тази дата право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да определи дали и доколко страните в главното производство могат да се позовават на някакви придобити права или сключени актове преди <DATE ISO="20021222">22 декември 2002 г.</DATE>, които разпоредбите на Директива 2001/29 не засягат по никакъв начин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, що се отнася до правния контекст на настоящото дело, че видно от акта за преюдициално запитване, съгласно член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост записването на изпълнението на артиста изпълнител, възпроизвеждането му и публичното му разгласяване се извършват с писмено разрешение на артиста изпълнител. Съгласно член L. 212‑4 от този кодекс подписването на договора, сключен между артист изпълнител и продуцент за създаването на аудиовизуално произведение, представлява разрешение за записване, възпроизвеждане и публично разгласяване на изпълнението на артиста изпълнител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Закон № 2006/961 от <DATE ISO="20060801">1 август 2006 г.</DATE> изменя точка II на член 49 от Закона за свободата на комуникациите, като по-специално предвижда, от една страна, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>институтът използва откъси от аудиовизуалните архиви на националните дружества за програмни предавания при условията, предвидени в спецификациите<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>на това основание той има право да ползва тези откъси, след като изтече една година от първото им излъчване<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, както и от друга страна, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>чрез дерогация от членове L. 212‑3 и L. 212‑4 от Кодекса на интелектуалната собственост условията за използване на архивните изпълнения на артистите изпълнители, посочени в настоящия член, и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и института<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>тези споразумения трябва по-специално да предвиждат скала на възнагражденията и условия за изплащането им<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Видно от преписката, с която разполага Съдът, PG, GF и Spedidam считат, че измененият член 49 установява режим на изключение от посочените в член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от тази Директива 2001/29 изключителни права на артистите изпълнители, който не съответства на член 5 от същата директива, тъй като позволява на INA да предлага на своя уебсайт платеното изтегляне на изпълненията на такива артисти изпълнители, без да е необходимо да доказва тяхното разрешение за подобно използване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>От друга страна, INA счита, че този член не е нито изключение от, нито ограничение на изключителните права на артистите изпълнители, тъй като той просто определя правилата за доказване на тези права, въвеждайки оборимата презумпция, че правата на използване на артистите изпълнители са били прехвърлени на INA, така че не е необходимо последният да доказва, че има писменото разрешение или трудовия договор, посочени в членове L. 212‑3 и L. 212‑4 от Кодекса на интелектуалната собственост. INA допълва, че въз основа на изменения член 49 той сключил с професионалните организации, представляващи артистите изпълнители, колективни споразумения, които определят условията за използване на техните изпълнения, както и възнаграждението им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС функциите на Съда и функциите на запитващата юрисдикция са ясно разделени и именно от компетентност на последната е да тълкува националното законодателство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130115">15 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Križan и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑416/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:8">EU:C:2013:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Ето защо Съдът не може да се произнася в рамките на преюдициално запитване по тълкуването на национални разпоредби. Всъщност в рамките на разпределянето на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид<?PAGE NO="8"?> фактическия и правния контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, очертан в акта за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101021">21 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Следва също да се припомни постоянната практика на Съда, според която от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120124">24 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dominguez</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑282/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:33">EU:C:2012:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция уточнява, че за INA, който, както бе припомнено в точка 11 от настоящото решение, отговаря за съхраняването и популяризирането на националното аудиовизуално наследство, се оказало невъзможно да използва част от своя фонд, тъй като в документацията относно производството на въпросните аудиовизуални програми този институт не държи трудовите договори, сключени със съответните артисти изпълнители. Тъй като не разполага с посоченото в член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост писмено разрешение от артистите изпълнители или от техните правоприемници, чието установяване и издирване може да се окаже трудно и дори невъзможно, нито с трудовия договор, сключен от тях с продуцентите на такива програми, INA няма да може да се позовава на предвидената в член L. 212‑4 от Кодекса на интелектуалната собственост презумпция за разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция допълва, че Закон № 2006/961 от <DATE ISO="20060801">1 август 2006 г.</DATE> изменя точка II от член 49 от Закона за свободата на комуникациите в смисъла, посочен в точка 24 от настоящото решение, за да се даде възможност на INA да изпълнява задачата за обществена услуга. Тази юрисдикция впрочем посочва, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не попада в обхвата на нито едно от изключенията и ограниченията, които държавите членки могат да предвидят на основание член 5 от Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Освен това, както бе посочено в точки 15—17 от настоящото решение, докато Tribunal de grande instance de Paris и Сour d’appel de Paris приемат, че измененият член 49 не освобождава INA от изискването да получи предварително разрешение от артиста изпълнител, за да може да използва записа на неговите изпълнения, сезираният с касационна жалба Cour de cassation по същество постановява, че за прилагането на разглеждания в главното производство <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>дерогиращ<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> режим не се изисква доказателство, че артистът изпълнител е дал разрешение за първото използване на неговото изпълнение. Следователно Cour d’appel de Versailles, чието решение е обжалвано с касационна жалба пред запитващата юрисдикция, тълкува изменения член 49 в смисъл, че установява в полза на INA обикновена презумпция, че артистът изпълнител е дал предварително съгласие за търговското използване на намиращите в архивите на този институт записи на неговите изпълнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>При това положение следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, що се отнася до използването на аудиовизуални архиви от определената за тази цел институция, установява оборима презумпция, че артистът изпълнител е дал разрешение за записването и използването на неговото изпълнение, когато е участвал в записа на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Съгласно член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 държавите членки предвиждат изключителното право на артистите изпълнители да разрешават или забраняват възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на записите на техните изпълнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следва веднага да се отбележи, че на закрилата, която посочените разпоредби предоставят на артистите изпълнители, трябва да се признае широк обхват (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soulier и Doke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑301/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:878">EU:C:2016:878</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Всъщност, както е посочено в съображения 21 и 24 от Директива 2001/29, от една страна, на действията, предмет на правото на възпроизвеждане, следва да се даде широко определение, за да се гарантира правна сигурност във вътрешния пазар. От друга страна, правото да се предоставят на разположение на публиката закриляни обекти, посочени в член 3, параграф 2, буква a) от тази директива, следва да се разбира като обхващащо всички действия на предоставяне на такъв обект на разположение на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда актът на предоставяне на разположение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Ето защо посочената закрила трябва да се разбира, подобно на закрилата, предоставена от авторското право, по-специално в смисъл, че не се ограничава само до ползването от гарантираните с член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 права, а обхваща и тяхното упражняване (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soulier и Doke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑301/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:878">EU:C:2016:878</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Важно е също така да се припомни, че правата, които член 2, буква б) и с член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 гарантират на артистите изпълнители, имат превантивен характер в смисъл, че за всяко възпроизвеждане или предоставяне на разположение на публиката на записите на техните изпълнения се изисква предварителното им съгласие. Следователно, като се изключат изчерпателно изброените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения, всяко използване на подобни закриляни обекти от трето лице без такова предварително съгласие трябва да се разглежда като нарушение на правата на притежателя (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soulier и Doke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑301/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:878">EU:C:2016:878</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Renckhoff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑161/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:634">EU:C:2018:634</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Подобно тълкуване съответства на целта за висока степен на закрила на правата на артистите изпълнители, посочена в съображение 9 от Директива 2001/29, както и на припомнената по същество в съображение 10 от същата директива необходимост артистите изпълнители да получат съответно възнаграждение за използването на записите на техните изпълнения, за да им се даде възможност да продължат своята творческа и артистична работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>При все това, както Съдът вече е отбелязал в своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soulier и Doke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:878">EU:C:2016:878</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) по повод изключителните права на автора, член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 не уточняват по какъв начин артистът изпълнител трябва да даде предварителното си съгласие, така че тези разпоредби не могат да се тълкуват в смисъл, че изискват съгласието непременно да е изразено писмено или изрично. Напротив, следва да се приеме, че споменатите разпоредби позволяват съгласието да бъде изразено и мълчаливо, стига, както припомня Съдът в точка 37 от същото решение, условията, при които се допуска мълчаливо съгласие, да бъдат стриктно определени, за да не бъде лишен от смисъл самият принцип на предварително съгласие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В случая, както бе отбелязано в точки 31—33 от настоящото решение, измененият член 49 установява относно участвалия в създаването на аудиовизуално произведение артист изпълнител оборима презумпция в полза на INA, че той е дал разрешение за записването и<?PAGE NO="10"?> използването на неговото изпълнение, която позволява да се преодолее предвиденото в член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост изискване, че за подобно използване трябва да има писмено разрешение от този артист изпълнител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение преди всичко трябва да се отбележи, че артист изпълнител, който сам участва в създаването на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване от национални дружества за програмни предавания и който следователно присъства на мястото, където се записва такова произведение за тази цел, от една страна, е наясно с планираното използване на неговото изпълнение (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Soulier и Doke</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑301/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:878">EU:C:2016:878</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от друга страна, представя изпълнението си за целите на такова използване, така че при липсата на доказателства за противното може да се приеме, че с това участие той е разрешил записването на въпросното изпълнение, както и неговото използване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На следващо място, доколкото е видно, че разглежданата в главното производство правна уредба позволява на артиста изпълнител или на правоприемниците му да докажат, че той не е дал съгласието си за последващо използване на неговото изпълнение, презумпцията, посочена в точка 34 от настоящото решение, е оборима. Ето защо, тъй като тази правна уредба дерогира само изискването за писмено разрешение от артиста изпълнител, въведено с член L. 212‑3 от Кодекса на интелектуалната собственост, което обаче не е предвидено от правото на Съюза, посочената правна уредба се отнася само до реда и условията за доказване на наличието на подобно разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На последно място, такава презумпция позволява поддържането на посочения в съображение 31 от Директива 2001/29 справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права. По-конкретно, както предвижда съображение 10 от тази директива, ако артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на записите на техните изпълнения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират тази работа. В конкретния случай обаче, тъй като INA не държи в архивите си писмените разрешения на артистите изпълнители или на техните правоприемници, нито трудовите договори, сключени от тях с продуцентите на въпросните аудиовизуални произведения, този институт няма да може да използва част от своя фонд, което би било в ущърб на интересите на други притежатели на права, като например тези на създателите на въпросните аудиовизуални произведения, техните продуценти, а именно националните дружества за програмни предавания, чийто правоприемник е INA, или на други артисти изпълнители, които може да са представили изпълнения в контекста на създаването на същите произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Във всеки случай подобна презумпция не бива да засяга правото на артистите изпълнители да получат съответно възнаграждение за използването на записите на техните изпълнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, що се отнася до използването на аудиовизуални архиви от определената за тази цел институция, установява оборима презумпция, че артистът изпълнител е дал разрешение за записването и използването на неговото изпълнение, когато е участвал в записа на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, що се отнася до използването на аудиовизуални архиви от определената за тази цел институция, установява оборима презумпция, че артистът изпълнител е дал разрешение за записването и използването на неговото изпълнение, когато е участвал в записа на аудиовизуално произведение с цел неговото излъчване.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>