1.

Документацията, предоставяна на възлагащите органи в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, може да включва търговски тайни и друга поверителна информация, чието разкриване би било във вреда на притежателите им.

2.

В тази област се срещат два противоположни интереса:

–

от една страна, този на оферента, който, като взема участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, не се отказва от защитата на поверителната си информация, така че да се попречи на други лица да се възползват по нелоялен начин от чуждото предприемаческо усилие,

–

от друга страна, този на оферентите, които, упражнявайки правото си на оспорване на решенията на възлагащия орган и за да обосноват това оспорване, искат достъп до някои предоставени от спечелилия оферент данни, които последният счита за поверителни.

3.

Противопоставянето между тези интереси е в основата на разглежданото преюдициално запитване, с което запитващата юрисдикция иска тълкуване на Директива 89/665/ЕИО ( 2 ), Директива 2014/24/ЕС ( 3 ) и Директива (ЕС) 2016/943 ( 4 ).

I.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

1.

Директива 2014/24

4.

Член 18 („Принципи на обществените поръчки“) гласи:

5.

Член 21 („Поверителност“) предвижда:

6.

Съгласно член 50 („Обявления за възложени поръчки“):

7.

Член 55 („Информиране на кандидатите и оферентите“) гласи:

2.

Директива 89/665

8.

Съгласно член 1 („Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“) ( 5 ):

9.

Член 2 („Изисквания относно процедурите за преразглеждане“) предвижда:

3.

Директива 2016/943

10.

Съгласно съображение 18:

11.

Член 1 („Предмет и обхват“) предвижда:

Б.

Литовското право

1.

Lietuvos Respublikos viešųjų pirkimų įstatymas (Закон за обществените поръчки на Република Литва, наричан по-нататък „ЗОП“)

12.

Член 20 предвижда:

13.

В член 58 се уточнява:

2.

Lietuvos Respublikos civilinio proceso kodeksas (Граждански процесуален кодекс на Република Литва)

14.

Член 101 гласи:

II.

Фактите, спорът и преюдициалните въпроси

15.

На 27 септември 2018 г. UAB Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras (наричан по-нататък „възлагащият орган“) обявява процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги за събирането на битови отпадъци от община Неринга (Литва) и извозването им до съоръженията за третиране, намиращи се в депото за отпадъци в района на Клайпеда (Литва) ( 6 ).

16.

На 29 ноември 2018 г. поръчката е възложена на групата от икономически оператори, включваща UAB Klaipėdos autobusų parkas, UAB Parsekas и UAB Klaipėdos transportas (наричана по-нататък „Групата“). UAB Ecoservice Klaipėda (наричано по-нататък „Ecoservice“) е класирано на второ място.

17.

На 4 декември 2018 г. Ecoservice иска от възлагащия орган достъп до данните, съдържащи се в офертата на Групата. На 6 декември 2018 г. му е предоставена неповерителната информация във връзка с тази оферта.

18.

На 10 декември 2018 г. Ecoservice подава молба за преразглеждане пред възлагащия орган, в която оспорва крайния резултат от процедурата за възлагане, като твърди, че Групата не отговаря на изискванията по обществената поръчка ( 7 ). Възлагащият орган отхвърля молбата за преразглеждане на 17 декември 2018 г.

19.

На 27 декември 2018 г. Ecoservice обжалва решението на възлагащия орган пред Klaipėdos apygardos teismas (Окръжен съд Клайпеда, Литва). Заедно с жалбата то прави искане за достъп до цялата информация, съдържаща се в офертата на Групата, както и до кореспонденцията между последната и възлагащия орган.

20.

След като изслушва възлагащия орган, който възразява срещу искането на Ecoservice, на 15 януари 2019 г. първоинстанционният съд го задължава да му предостави всички искани документи, с изключение на кореспонденцията с Групата.

21.

На 25 януари 2019 г. възлагащият орган предоставя информацията — както поверителна, така и неповерителна — съдържаща се в офертата на Групата. Той обаче иска да се попречи на Ecoservice да се запознае с поверителната информация и първоинстанционният съд уважава това искане.

22.

С две последващи искания Ecoservice моли посочения съд за достъп: а) до информацията от офертата, определена като поверителна; и б) до данните в договорите за управление на отпадъци, сключени от един от включените в Групата субекти. Първоинстанционният съд отхвърля и двете искания с определения, които не подлежат на обжалване.

23.

С решение от 15 март 2019 г. първоинстанционният съд приема, че Групата отговаря на изискванията за квалификация на доставчиците, и отхвърля жалбата на Ecoservice.

24.

Ecoservice обжалва решението на първоинстанционния съд пред Lietuvos apeliacinis teismas (Апелативен съд, Литва), който на 30 май 2019 г. отменя въпросното решение и решението на възлагащия орган и указва извършването на нова оценка на офертите.

25.

Възлагащият орган подава касационна жалба до Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва), с която оспорва преценката на въззивния съд относно (липсата на) технически способности на Групата ( 8 ).

26.

На 26 юли 2019 г., преди да представи отговор на касационната жалба, Ecoservice иска достъп до поверителните документи, предоставени от Групата на първоинстанционния съд, „като от тях да се заличи чувствителната търговска информация“.

27.

В този контекст Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд) поставя в частност следните преюдициални въпроси:

III.

Производството пред Съда

28.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 18 декември 2019 г.

29.

Писмени становища представят Klaipėdos autobusų parkas ( 9 ), Ecoservice, Република Австрия, Република Литва и Европейската Комисия.

30.

Страните отговарят писмено на въпросите, зададени от Съда вместо провеждането на съдебно заседание.

IV.

Анализ

А.

Предварителни съображения

31.

По искане на Съда ще предоставя анализ само на преюдициалните въпроси от четвърти до девети. По своя предмет те могат да се разпределят в три групи:

–

В четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция изразява съмнения относно обхвата на задължението на възлагащия орган да запази в тайна информацията, която даден оферент определя като поверителна, когато възлагащият орган се произнася по оспорване, направено от друг оферент, който иска достъп до тази информация.

–

В пети, шести и седми преюдициален въпрос съмненията се отнасят до обжалването пред съдилищата на решението на възлагащия орган, с което на оператор се отказва достъп до поверителна информация, предоставена от друг оператор.

–

Накрая, осми и девети въпрос засягат възможността на съда да разкрие наличната при него поверителна информация и евентуално да се произнесе служебно по законосъобразността на възлагането на обществената поръчка.

32.

Първо, ще разгледам тълкуването на директиви 2014/24 и 2016/943 във връзка с обработването на поверителната информация. След това ще изложа отговора си на преюдициалните въпроси, при което ще се позовавам на Директива 89/665.

Б.

Защита на поверителната информация, предоставена в процедура за възлагане на обществена поръчка

33.

Според Съда „[г]лавната цел на общностните правила в областта на обществените поръчки включва да се осигури ненарушено конкурентно начало във всички държави членки […]. За постигането на тази цел е важно възлагащите органи да не разкриват информация, свързана с процедурите за възлагане на обществени поръчки, чието съдържание може да бъде използвано за нарушаване на конкуренцията“ ( 10 ).

34.

Директива 2014/24 съдържа различни правила, посветени на публикуването на информацията, с която възлагащият орган разполага. Сред тях ( 11 ) е член 21, който по принцип ( 12 ) забранява да се разкрива „информация, предоставена […] от икономическите оператори, която те са определили като поверителна, включително, но не само, технически или търговски тайни и поверителните аспекти на офертите“.

35.

Предвид твърденията на страните следва да се разграничи какъв вид поверителна информация трябва да защити възлагащият орган (и органите, които осъществяват контрол върху решенията му) съгласно Директива 2014/24. След това ще оценя отражението на Директива 2016/943 върху процедурите за възлагане на обществени поръчки.

1.

Поверителна информация съгласно Директива 2014/24

36.

От едно буквално и изолирано тълкуване на член 21 от Директива 2014/24 може да се направи извод, че поверителна е просто информацията, която икономическият оператор е определил като такава. Следователно под защитена информация във всеки случай би трябвало да се разбира тази, която икономическите оператори „са определили като поверителна“.

37.

Ако се следва този критерий за тълкуване, всяка ( 13 ) информация, за която операторът, предоставил я на разположение на възлагащия орган, не е дал разрешение, независимо от съдържанието, автоматично би била блокирана, тоест не би могла да бъде разкрита.

38.

Подобно максималистично тълкуване не може да бъде възприето. Всъщност член 21 от Директива 2014/24 дава като пример за информация, която може да се определи като поверителна, „технически или търговски тайни и поверителните аспекти на офертите“. Следователно този член посочва, че подобна квалификация почива на обективна основа, а не само на субективната воля на този, който предоставя информацията.

39.

От систематична гледна точка други разпоредби на Директива 2014/24 (по-специално член 50, параграф 4 и член 55, параграф 3) позволяват да се потвърди същата теза. Съгласно тези разпоредби информацията не може да се разкрива, когато в частност се застрашават „законните търговски интереси на конкретен публичен или частен икономически оператор“. Отново имат предимство обективните, а не субективните аспекти.

40.

Затова смятам, че член 21 от Директива 2014/24, разгледан в неговия контекст, не предоставя изключително на икономическия оператор функцията да определя по негова собствена преценка коя информация трябва да се квалифицира като поверителна. По неговото мотивирано искане в този смисъл — което е необходимо, ако желае да ограничи публикуването на данните, предоставени от самия него — трябва да има последващо решение на възлагащия орган (и евентуално на органа, който осъществява контрол върху решенията на последния).

41.

Анализът на целта на разпоредбата води до същия резултат. Ако с нея, подобно на останалата част от Директива 2014/24, се цели да се избегне нарушаването на конкуренцията ( 14 ), логично е възлагащият орган — а не едностранно съответният оператор — да има правото да преценява какви рискове за конкуренцията произтичат от разкриването на информацията, за която се твърди, че е поверителна. Задължението му за безпристрастност и обективност по отношение на различните оференти прави възлагащия орган подходящ за тази преценка.

42.

Освен това по този начин възлагащият орган може да гарантира третирането на всички икономически оператори „при условията на равнопоставеност и без [дискриминация]“ в съответствие с ръководните принципи при обществените поръчки.

2.

Прилагане на Директива 2016/943

43.

Запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 9 от Директива 2016/943 във връзка със съображение 18 от нея, защото според нея решаващото за предоставяне на достъп до определена информация е дали тя съставлява търговска тайна ( 15 ).

44.

Следва обаче да припомни, че съгласно член 21 от Директива 2014/24 защитата не се ограничава до „търговските тайни“, а се отнася в частност и до „поверителните аспекти на офертите“. Затова тази разпоредба може да обхваща и информация, която не може да се определи стриктно като търговска тайна: двете понятия са равностойни.

45.

При всички положения Директива 2016/943, чиято цел е защита на „неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване“, урежда противоположен на разглеждания понастоящем случай. В настоящия спор става въпрос именно за липса на разкриване на определена поверителна информация, която възлагащият орган отказва да предостави на искащия я оператор.

46.

Затова споделям виждането на Комисията ( 16 ), че член 9 от Директива 2016/943 не е приложим спрямо настоящия случай, тъй като тази разпоредба се отнася до съдебни производства относно незаконното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна ( 17 ).

47.

В допълнение, Директива 2014/24 е lex specialis, който урежда разкриването на информация, предоставена от икономическите оператори в контекста на обществените поръчки.

48.

Съображение 18 от Директива 2016/943 потвърждава това, когато споменава задълженията на публичните органи да пазят поверителността „на информацията, предоставяна на възлагащите органи в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, както е предвидено например в […] Директива 2014/24 […]“.

49.

Ето защо самата Директива 2016/943 препраща към режима по Директива 2014/24, що се отнася до правилата за защита на поверителната информация в тази област. Ако при законосъобразното упражняване на правомощията си възлагащ орган разкрие такава информация въз основа на Директива 2014/24, ще е налице една от хипотезите на неприлагане на Директива 2016/943, предвидени в член 1, параграф 2 и в член 3, параграф 2.

50.

Следователно отговорът на въпросите на запитващата юрисдикция във връзка със защитата на поверителността трябва да се основава на тълкуването на Директива 2014/24. Тъй като е в близка област, Директива 2016/943 би могла да се използва като субсидиарен източник, но не и като решаващ текст.

В.

Четвърти преюдициален въпрос

51.

С този въпрос запитващата юрисдикция иска да установи:

–

на първо място (буква а), дали възлагащият орган е длъжен да предостави на оферент, който оспорва пред него оценката на офертите, цялата информация относно офертата на спечелилия оферент, когато оспорващият оферент предварително е поискал предоставянето на тази информация от посочения възлагащ орган,

–

на второ място (буква б), дали при отхвърляне на направеното оспорване възлагащият орган трябва „да даде ясен, изчерпателен и конкретен отговор“, дори с риск от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата.

52.

Запитващата юрисдикция обяснява, че националното право предвижда „провеждането на задължителна досъдебна процедура по уреждане на спорове“, при която се произнася самият възлагащ орган.

1.

Буква a)

53.

Както вече посочих, възлагащият орган трябва да изясни кои части от информацията, посочена от оферента като поверителна, наистина имат такъв характер. Това правомощие е в помощ на органа, натоварен с контрола върху действията на възлагащия орган в случай на обжалване.

54.

Защитата на поверителната информация и на търговските тайни трябва да се прилага така, че да се съгласува „с изискванията за ефективна правна защита и зачитането на правото на защита на страните по спора […], така че да се гарантира, че производството в своята цялост спазва правото на справедлив процес“ ( 18 ).

55.

Поначало запазването на това равновесие предполага, че отправянето на искане или оспорването пред възлагащия орган не означава, че последният трябва автоматично да предостави на оспорващия цялата информация, съдържаща се в офертата на спечелилия оферент ( 19 ). То не означава и че предоставянето трябва да се отказва системно ( 20 ). Възлагащият орган ще трябва да приеме решението си с оглед на причините, посочени в искането — или евентуално при оспорването — и на естеството на исканата информация.

56.

Повтарям, че правомощията на възлагащия орган са налице както когато действа в отговор на мотивирано искане за разкриване на поверителна информация, така и когато се произнася по оспорване (по смисъла на член 1, параграф 5 от Директива 89/665 ( 21 )) на решението за разрешаване или отказ за това разкриване, или на решението за възлагане на поръчката след оценката на офертите.

57.

Буква а) на четвъртия преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до ролята на възлагащия орган в „процедурата по оспорване“. Така, когато се произнася, този възлагащ орган трябва да осигури равновесие между защитата на поверителността и правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на Директива 89/665.

58.

Следователно възлагащият орган ще трябва да оцени интереса и мотивите на лицето, което иска да узнае поверителната информация (предоставена от конкурент), като ги претегли с необходимостта от запазване на поверителността на тези данни. Евентуално той може да поиска от съответния икономически оператор да обясни защо би трябвало да се запази — изцяло или отчасти — квалификацията на определена информация като поверителна.

59.

Отговорът на възлагащия орган по оспорването, включително когато то поставя под въпрос „законосъобразността на оценката на офертата“, трябва да съдържа мотиви, обясняващи произнасянето му. Повтарям, че този отговор не трябва задължително да бъде в смисъл на предоставяне на оспорващия на „цялата“ информация относно офертата на друг оферент. Напротив, той ще зависи от това дали възлагащият орган счита, че е изцяло или отчасти обосновано да се запази поверителността на предоставената му информация.

2.

Буква б)

60.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали когато отхвърля претенциите на оферент, който оспорва резултата от оценката, възлагащият орган трябва да даде „ясен, изчерпателен и конкретен отговор независимо от риска от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата“.

61.

Отговорът на този въпрос може да бъде изведен от дадения по буква а) на същия преюдициален въпрос.

62.

Като мотивира решението си за отхвърляне на направено пред него оспорване, възлагащият орган трябва да зачита правата както на оспорващия, така и на другата страна (спечелилия оферент, чиято информация иска да узнае неговият конкурент). Той трябва да изложи мотиви за действията си, улеснявайки по този начин последващия контрол върху актовете му.

63.

Действително решението на възлагащия орган трябва да бъде „ясно и конкретно“, което не означава, че то трябва непременно автоматично да съдържа цялата поверителна информация, предоставена с офертата. Това може да стане само ако след претеглянето на интересите ( 22 ), което трябва да осъществи, възлагащият орган прецени, че едните имат предимство пред другите.

Г.

Пети, шести и седми преюдициален въпрос

64.

От тези три преюдициални въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, петият се отнася до евентуално „самостоятелно обжалване“ на решението на възлагащия орган да не предостави достъп до поверителната информация. Шести и седми въпрос, изглежда, изхождат от същата предпоставка.

65.

Всъщност от акта за преюдициално запитване ( 23 ) не следва по ясен начин, че Ecoservice е прибегнало до това самостоятелно (или отделно) обжалване, когато възлагащият орган е решил да му предостави само неповерителната информация, съдържаща се в офертата на Групата ( 24 ).

66.

Видно от изложението на фактите в посочения акт, действията на Ecoservice се изразяват в това да поиска както от възлагащия орган, така и впоследствие от първоинстанционния съд (в настоящия случай заедно с жалбата му) да разпоредят пълно разкриване на предоставената от Групата информация. Затова е съмнително дали това искане може да се разглежда като самостоятелно обжалване в посочения по-горе смисъл.

67.

Това обстоятелство обаче не води непременно до недопустимост на пети, шести и седми преюдициален въпрос, за които важи презумпцията за релевантност, която Съдът прилага спрямо преюдициалните запитвания.

68.

Допустимостта на тези въпроси е защитима, ако запитващата юрисдикция възприеме тълкуване, че пред възлагащия орган и пред първоинстанционния съд Ecoservice е оспорило или е можело или трябвало да оспори отделно решението за непредоставяне на информация.

69.

Изхождайки от тази предпоставка, от тези въпроси:

–

в петия се пита дали е възможно самостоятелно обжалване пред съдилищата на решението на възлагащия орган да не разкрива поверителната информация,

–

при утвърдителен отговор на предходния въпрос шестият се отнася до „задължението“ на оператора да „оспори […] пред възлагащия орган“ неговото решение за отхвърляне на искането за достъп до поверителна информация,

–

накрая, при утвърдителен отговор на предходните въпроси в седмия се изразява съмнението дали операторът може „да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави [исканата] информация“.

70.

При отговора на тези въпроси трябва да се изходи от общата разпоредба на член 1, параграф 1, последна алинея от Директива 89/665. Споменатият в нея контрол обхваща всички решения на възлагащия орган по прилагане на правото на Съюза в тази област ( 25 ).

71.

Сред подлежащите на контрол решения на възлагащия орган логично присъстват тези, с които се избира една от офертите и се възлага поръчката, но сред тях са и други решения с различен характер (например решенията, с които се приемат или се отказва да се приемат временни мерки), оказващи влияние на правното положение на съответните лица ( 26 ).

72.

Едно от решенията на възлагащия орган по прилагане на правото на Съюза (по-конкретно на член 21 от Директива 2014/24), което прави възможно евентуалното му обжалване, е решението за разглеждане на определена информация като поверителна и за отказ тя да бъде разкрита, или пък за нейното пълно или частично разкриване.

73.

Директива 89/665 „не е уточнила изрично момента, от който е възможно предвиденото в член 1, параграф 1 оспорване“ ( 27 ). Това, за което Съдът настоява, е да се гарантира, че решенията на възлагащите органи ще могат да бъдат оспорвани по ефективен начин и по-специално — възможно най-бързо.

74.

Законодателят на Съюза е поверил на държавите членки функцията да установят „подробни разпоредби“ относно процедурите по оспорване на решенията на възлагащите органи (член 1, параграф 3 от Директива 89/665) ( 28 ).

75.

Отново държавите членки са компетентни да определят в границите, предоставени от член 2 на Директива 89/665, дали оспорването да става пред съдилищата в тесен смисъл или пред органи от друго естество ( 29 ). Видно от акта за преюдициално запитване обаче, в Литва оспорването на решенията на възлагащия орган, включително приеманите в рамките на досъдебната процедура по уреждане на спорове, се извършва пред съдилищата.

76.

Така държавите членки по принцип могат да уредят оспорването на решенията на възлагащия орган, като предвидят то да става както заедно (с главното обжалване), така и отделно (от него). Директива 89/665 нито налага, нито изключва който и да е от двата механизма.

77.

Ако, възползвайки се от процесуалната си автономия, държавите членки предпочетат оспорването да става заедно с главното обжалване, то ще трябва да се извършва, без да се накърняват целите на Директива 89/665, що се отнася до необходимите ефективност и бързина. Освен това те ще трябва да вземат предвид, че:

–

Директивата „не разрешава на държавите членки да предвиждат, че правото на оспорване може да бъде упражнено само при условие че съответната процедура за възлагане на обществена поръчка формално е достигнала определен етап“ ( 30 ),

–

в зависимост от характеристиките си национална правна уредба, която „изисква при всички случаи оферентът да чака решението за възлагане на съответната поръчка, преди да може да обжалва допускането на друг оферент, нарушава разпоредбите на Директива 89/665“ ( 31 ).

78.

Целите за бързина и ефективност могат да се постигнат по-лесно чрез механизмите на „самостоятелно обжалване“, споменати от запитващата юрисдикция. Освен че отговаря на изискването за бързина, обжалване с такъв характер може да допринесе и за ефективност, тъй като позволява (главното) обжалване на решението по същество (тоест на решението за възлагане) да се осъществи, след като съответното лице вече разполага с информацията, необходима за ефективна защита на правата му ( 32 ).

79.

Може да се възрази, че при самостоятелното обжалване съществува опасност от забавяне на приключването на процедурата за подбор на изпълнител. Според Съда на подобно възражение се противодейства с „[…] обосноваването на разумни преклузивни срокове за оспорване на подлежащите на преразглеждане решения, а не [с] изключване на възможността за отделно обжалване“ ( 33 ).

80.

Ето защо по принцип, тъй като самостоятелното обжалване е в съответствие с Директива 89/665, няма пречки националната правна уредба да го допуска.

81.

Напротив, ако националното право изисква решението относно поверителността да се оспорва заедно с решението за възлагане на поръчката, съдът би трябвало да преценява дали това изискване осигурява в еднаква степен полезното действие на Директива 89/665, що се отнася до бързината и ефективността на този механизъм за оспорване.

82.

Процесуалната автономия на държавите членки се отнася и до предвиждането (незадължително) на досъдебна процедура пред възлагащия орган. Член 1, параграф 5 от Директива 89/665 допуска национална правна уредба, която предвижда „заинтересованото лице първо да поиска преразглеждане от възлагащия орган“.

83.

Член 2 от Директива 89/665 съдържа изискванията относно процедурите по оспорване по член 1, както първоначалната пред възлагащия орган, така и последващата пред контролен орган (съд в настоящия случай).

84.

С оглед на тези съображения считам, че Директива 89/665 допуска:

–

самостоятелното обжалване пред съдилищата на решението на възлагащия орган да не разкрива поверителната информация, съдържаща се в офертата на участник в процедура за възлагане на обществена поръчка,

–

националната правна уредба да задължава заинтересованото лице първо да оспори пред възлагащия орган неговото решение за отхвърляне на искането за достъп до поверителна информация,

–

заинтересованото лице да може да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави исканата информация.

Д.

Осми и девети преюдициален въпрос

85.

Тези въпроси се отнасят до тълкуването на член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943. Считам обаче, че както вече посочих, Директива 2016/943 е само субсидиарен източник в настоящия случай.

86.

Директива 89/665 обаче позволява да се предостави полезен отговор на запитващата юрисдикция.

87.

И двата въпроса се отнасят до поведението на разглеждащия спора съд, що се отнася до: а) отчитането на предходните действия на възлагащия орган (осми въпрос), и б) служебната оценка на данните, за чието разкриване става въпрос (девети въпрос) ( 34 ).

88.

Възлагащият орган трябва да реши дали следва да бъде разкрита поверителната информация, предоставена от оферент в неговата оферта. Това решение (или последващото решение, с което самият той потвърждава предходното при преразглеждане, предвидено във вътрешното право) подлежи на оспорване при условията по член 2 от Директива 89/665.

89.

Ако оспорването трябва да се извърши пред съд, какъвто е настоящият случай, същият трябва да може да разгледа решенията на възлагащия орган в тяхната цялост. Затова той може да ги отменя — изцяло или частично — когато смята, че са незаконосъобразни.

90.

Когато едно от тези решения на възлагащия орган, върху които съдът трябва да упражни контрол, е за отказ да се разкрие определена информация относно офертата, този съд може да приеме този отказ за законосъобразен или за незаконосъобразен.

91.

Преди да извърши преценка в която и да е от възможните посоки, този съд трябва да отчете „действията на възлагащия орган по време на процедурите по възлагане или обжалване на обществената поръчка“, ако се използва формулировката от акта за преюдициално запитване.

92.

Логично това не означава, че съдът, който упражнява контрол, е обвързан от действията на възлагащия орган, чиято законосъобразност преценява. Да се отрече правомощието на съда да поправя и евентуално да отменя решенията на възлагащия орган би означавало чисто административните актове на последния да имат сила, равностойна на силата на пресъдено нещо, като по този начин биха се засегнали правото на съдебна защита и системата от гаранции по Директива 89/665.

93.

Отказът обаче да се предостави поисканата информация, тъй като е преценено, че не може да бъде разкрита, не е пречка за упражняващия контрол съд да анализира „значението на данните, за които е поискано отпадане на поверителността“.

94.

Този анализ му позволява да има достъп до цялата преписка, включително до поверителната информация. Съдът вече е приел в този смисъл, че „органът, отговорен за обжалването, непременно трябва да може да разполага с изискваната информация, включително поверителната информация и търговските тайни, за да бъде в състояние да се произнесе при пълно познаване на делото“ ( 35 ).

95.

Дали към този анализ може да се пристъпи служебно, или само по искане на някоя от страните, отново зависи от правомощията, които вътрешното законодателство предвижда за всеки от компетентните органи в рамките на производствата за съдебен контрол.

Е.

Заключение

96.

По изложените съображения предлагам на преюдициални въпроси от четвърти до девети на Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва) да се отговори по следния начин:

–

самостоятелното обжалване пред съдилищата на решението на възлагащия орган да не разкрива поверителната информация, съдържаща се в офертата на участник в процедура за възлагане на обществена поръчка,

–

националната правна уредба да задължава заинтересованото лице първо да оспори пред възлагащия орган неговото решение за отхвърляне на искането за достъп до поверителна информация,

–

заинтересованото лице да може да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави исканата информация.

–

трябва да има правомощия да отменя решенията, които възлагащият орган е приел относно разкриването на наличната при него поверителна информация, както и евентуално да разпорежда предоставянето ѝ на оспорващото лице,

–

може, ако националното право разрешава това, да преценява служебно законосъобразността на актовете на възлагащия орган, отчитайки предоставената му поверителна информация“.