1.

С настоящото преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“), от Съда се иска да предостави разяснения относно решение Tomaszewska ( 2 ). Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали при обстоятелствата в главното производство периодите, през които са внасяни осигурителни вноски за пенсия, завършени от осигурено лице ( 3 ) в държава членка, различна от компетентната държава членка ( 4 ) (наричани по-нататък „периодите, през които са внасяни осигурителни вноски в приемащата държава членка“), трябва да се вземат предвид с оглед на правото на Съюза при изчисляването на размера на пенсионните обезщетения, които компетентната държава членка, в случая Полша, трябва да изплати на това осигурено лице. Решение Tomaszewska отговаря на този въпрос само по отношение на придобиването на право на пенсионни обезщетения. Доколко развитите в решението по това дело принципи се прилагат при изчисляването на дължимите обезщетения?

2.

Фактите в главното производство са следните. Съгласно полското право продължителността на полските периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, която може да бъде взета предвид при изчисляването на пенсионните обезщетения, е ограничена до максимум една трета от полските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски ( 5 ). Въпросът, който се поставя, е дали периодите в приемащата държава, през които осигуреното лице е внасяло осигурителни вноски в Нидерландия, трябва да се добавят от гледна точка на правото на Съюза към полските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, като по този начин се удължава продължителността на полските периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, които се вземат предвид при изчисляването на полска пенсия.

3.

Стигам до извода, че съгласно правото на Съюза периодите, през които са внасяни осигурителни вноски в приемащата държава, трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на теоретичния размер на пенсионното обезщетение, дължимо по силата на член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004 ( 6 ). По-конкретно нормата на полското право, която предвижда, че завършените в Полша периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, могат да бъдат взети предвид за изчисляването на размера на пенсията само до максимален размер от една трета от завършените в Полша периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (наричана по-нататък „ограничението от една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски“), трябва да се тълкува в смисъл, че включва и завършените от съответното осигурено лице в Нидерландия периоди, през които са внасяни осигурителни вноски. Всяко друго разрешение би било несъвместимо с целите на Регламент № 883/2004 и с принципите, на които той се основава ( 7 ), и би било в противоречие с принципа на сумиране, чийто специфичен израз е член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004. Предписаният тук резултат съответства и на целта на член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, която е да се облекчи всяка вреда, причинена на осигурените лица, които са упражнили правото си на труд в държави членки, различни от компетентна държава членка ( 8 ), чрез метода за изчисляване на теоретичния размер на дължимата пенсия.

4.

Въпреки това периодите, през които са внасяни вноски в приемащата държава членка, не оказват влияние за изчисляването на ограничението от една трета от периодите, през които не са внасяни вноски, по отношение на действителното пропорционално пенсионно обезщетение, дължимо съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004. Тази цел на член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) се различава от целта на член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004. Член 52, параграф 1, буква б) подточка ii) изчислява дължимото пропорционално обезщетение посредством така нареченото пропорционално разпределяне ( 9 ). Тази разпоредба отразява статута на Регламент № 883/2004 като мярка за координиране на националните схеми за социална сигурност, а не за тяхната хармонизация, и която цели да осигури балансирано разпределение между държавите членки на размера на дължимата пенсия, изчислявайки я в зависимост от съотношението между трудовия стаж, придобит във всяка държава членка преди настъпването на осигурителния риск ( 10 ), в случая достигането на пенсионна възраст.

I.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

5.

Член 48, буква а) ДФЕС гласи:

6.

Съображение 14 от Регламент № 883/2004 гласи:

7.

Член 1, буква у) от Регламент № 883/2004 гласи:

8.

Член 6 от Регламент № 883/2004 е озаглавен „Сумиране на периоди“ и гласи:

–

придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,

–

обхвата на законодателството, или

–

достъпа до или освобождаването от задължително, доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето,

9.

Член 52, параграф 1 от Регламент № 883/2004 ( 12 ) гласи:

10.

Съображение 2 от Решение № H6 от 16 декември 2010 година относно прилагането на някои принципи при сумирането на периоди по член 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ C 45, 2011 г., стр. 5, наричано по-нататък „Решение № H6“) гласи:

11.

Точки 1 и 2 от Решение № Н6 гласят:

Б.

Правото на държавата членка

12.

В акта за преюдициално запитване е посочен Ustawa z dnia 17 grudnia 1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych (Закон от 17 декември 1998 г. за пенсиите за осигурителен стаж и възраст и другите пенсии, изплащани от социалноосигурителната каса, Dz.U. 2018 г., позиция 1270, изменен) (наричан по-нататък „Законът за пенсиите“). Съгласно акта за преюдициално запитване полското право предвижда, че максималният размер на периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски и които могат да бъдат взети предвид при изчисляването на размера на обезщетението, е една трета от полските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски“ ( 13 ).

II.

Факти и преюдициален въпрос

13.

Преюдициалният въпрос се отнася единствено до изчисляването на пенсионното обезщетение на осигурено лице, което е завършило по-голямата част от осигурителните си периоди в държава членка (Нидерландия), различна от компетентната държава членка (Полша). Не се поставят въпроси относно придобиването на право на такива обезщетения.

14.

С решение от 24 февруари 2014 г., на основание на разпоредбите на Закона за пенсиите и Регламент № 883/2004, Zakład Ubezpieczeń Społecznych, I Oddział w Warszawie (Национален осигурителен институт, Териториално поделение Варшава I, Полша, наричан по-нататък „пенсионният орган“ ( 14 )) отпуска на SC (осигуреното лице) пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5 ноември 2013 г.

15.

За установяването на правото на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст пенсионният орган прилага следната методика. Най-напред определя броя на полските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (104 месеца). След това взема предвид в осигурителния стаж полските периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски (34 месеца), чийто брой отговаря на едно трета от полските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, съгласно формулата, предвидена в полското право в член 5, параграф 2 от Закона за пенсиите. На трето място, тъй като на основата на полските осигурителни периоди осигуреното лице не достига минималния осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия, пенсионният орган добавя към националния осигурителен стаж на SC завършените в Нидерландия периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (269 месеца).

16.

Установеният по този начин осигурителен стаж (национални периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, + национални периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, + задгранични периоди, през които са внасяни осигурителни вноски), след това се взема предвид при определяне на теоретичния размер на обезщетението на основание член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004. Действителният размер на обезщетението съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004 пък е изчислен на пропорционален принцип в съотношение 138 месеца, колкото са полските осигурителни периоди (тези, през които са внасяни осигурителни вноски, и тези, през които не са внасяни осигурителни вноски и които са ограничени до една трета от периодите, през които са внасяни осигурителни вноски), към 407 осигурителни периода в Полша и Нидерландия. На тази основа се изчислява, че от теоретичното обезщетение в размер на 974,78 PLN (полски злоти) на осигуреното лице следва да се изплаща обезщетение в размер на 33,9 % от тази сума, т.е. 335,81 PLN.

17.

Осигуреното лице обжалва решението пред съда, като по-специално иска в изчислението да се отчете по-голям брой полски периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, и твърди, че пенсионният орган е допуснал грешка, като не е взел предвид решението на Съда Tomaszewska ( 15 ). Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) отхвърля жалбата с решение от 19 ноември 2015 г.

18.

Осигуреното лице обжалва първоинстанционното решение на Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) пред Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава, Полша). В жалбата се твърди, че член 45 от Регламент № 1408/71 не е тълкуван правилно и че въз основа на решение Tomaszewska ограничението от една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, трябва да се изчислява въз основа на полските и нидерландските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски. С решение от 9 август 2017 г., като се основава на решение Tomaszewska, Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава) уважава тези доводи и изменя обжалваното съдебно решение.

19.

Пенсионният орган обжалва пред запитващата юрисдикция решението на Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава) в частта, с която посоченият съд задължава пенсионния орган във връзка с изчисляването на размера на дължимото на осигуреното лице обезщетение съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 883/2004 да вземе предвид по-голям брой от полските периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски. Пенсионният орган оспорва твърдението, че „една трета“ трябва да се определи не въз основа само на полските периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, а въз основа на тези периоди заедно със завършените в Нидерландия периоди, през които са внасяни осигурителни вноски. С други думи, жалбата се отнася единствено до изчисляването на размера на пенсионното обезщетение.

20.

От акта за преюдициално запитване е видно, че по същество пенсионният орган и осигуреното лице изтъкват следното.

21.

Осигуреното лице се съгласява с решението на Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава). Той твърди, че при определянето на размера на обезщетението, което трябва да му бъде изплащано, пенсионният орган трябвало да приложи член 45 от Регламент № 1408/71, както е тълкуван в решение Tomaszewska, и че пенсионният орган неправилно е взел предвид само периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски и които са определени в размер на една трета от завършените в Полша периоди, през които са внасяни осигурителни вноски. Съгласно решение Tomaszewska посоченият орган трябвало да вземе предвид периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, като определи размера им на една трета от общата сума на периодите, през които са внасяни осигурителни вноски и които са завършени в Полша и Нидерландия.

22.

На първо място, пенсионният орган изтъква, че тълкуването на член 45 от Регламент № 1408/71 не намира приложение в главното производство, тъй като, за да може осигуреното лице да придобие право на пенсия, е достатъчно към полските осигурителни периоди (както тези, през които са внасяни осигурителни вноски, така и тези, през които не са внасяни осигурителни вноски и които са определени в размер на една трета от националните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски) да се добавят осигурителните периоди, завършени в друга държава членка, а именно Нидерландия. Според пенсионния орган решение Tomaszewska намирало приложение само когато след прилагането на възприетата по настоящото дело методика за изчисляване на осигурителния стаж се установи, че осигуреното лице не е достигнало изискуемия минимален осигурителен стаж за придобиване на пенсия. В главното производство обаче осигуреното лице било достигнало този праг, прилагайки тази формула (вж. т. 15 по-горе). Само ако този праг не бил достигнат, към националните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, можело да се добавят задграничните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, и от сумираните осигурителните периоди (национални и задгранични) да се определи максималният дял на националните периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски (една трета от периодите, през които са внасяни осигурителни вноски).

23.

Второ, решение Tomaszewska се отнасяло до тълкуването на член 45, параграф 1 от Регламент № 1408/71, на който отговарял член 6 от Регламент № 883/2004, а не член 52 от Регламент № 883/2004. Според пенсионния орган това означавало, че разпоредбата, която урежда спора по главното производство, е член 52 от Регламент № 883/2004.

24.

Трето, прилагането на тълкуването на член 45, параграф 1 от Регламент № 1408/71, възприето в решение Tomaszewska, щяло да доведе до това взетите предвид полски периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, да бъдат повече, отколкото произтича от полската правна уредба, което на свой ред щяло да доведе, от една страна, до увеличаване на дела на участието на полската система за социално осигуряване в дължимото на осигуреното лице обезщетение, а от друга страна, до занижаване на дела във финансирането на това обезщетение на осигурителната система от другата държава членка, в която осигуреното лице е внасяло осигурителни вноски през значително по-дълъг период отколкото в рамките на полската система, а именно Нидерландия.

25.

Четвърто, от параграф 2 от Решение № Н6 ( 16 ) следвало, че периодите, за които е подадена информация от осигурителните институции на други държави членки, се сумират, без да се поставя под въпрос тяхното качество, поради което полската осигурителна институция не може да бъде задължавана да вземе предвид повече национални осигурителни периоди (поради добавяне на задгранични осигурителни периоди), отколкото следва от националното право.

26.

С оглед на това Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) поставя следния преюдициален въпрос.

27.

Писмени становища пред Съда представят пенсионният орган, Чешката република, унгарското и полското правителство и Европейската комисия. Съдебно заседание не е проведено.

III.

Отговор на преюдициалния въпрос

А.

Встъпителни бележки

28.

Важно е да се отбележи, първо, че пенсионният орган с основание твърди, че спорът по главното производство се урежда от Регламент № 883/2004, а не от Регламент № 1408/71, тъй като първият регламент е приложимата уредба ratione temporis ( 17 ). Това обаче не прави практиката на Съда по Регламент № 1408/71 ирелевантна за решаването на спора в главното производство, тъй като Регламент № 883/2004 съдържа разпоредби, които заменят Регламент № 1408/71 ( 18 ).

29.

Второ, спорът по главното производство се урежда от член 52, параграф 1 от Регламент № 883/2004, тъй като се отнася до изчисляването на пенсионно обезщетение, а не до придобиването на право на такова обезщетение съгласно член 6 от Регламент № 883/2004.

30.

Трето, неоснователен е доводът на пенсионния орган, че решение Tomaszewska ( 19 ) не е приложимо към главното производство, тъй като в случая не става въпрос за придобиването на право на пенсия (вж. т. 22 по-горе). Както ще стане ясно по-нататък (вж. т. 39—49), решение Tomaszewska не може да се тълкува в смисъл, че ограничава принципа на сумиране само до придобиването на пенсионни права съгласно Регламент № 883/2004 ( 20 ).

31.

Четвърто, периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски по полското законодателство, разглеждани в главното производство, представляват „осигурителен период“ съгласно определението в член 1, буква у) от Регламент № 883/2004. Изглежда безспорно, че по силата на член 1, буква у) от Регламент № 883/2004 периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, се приравняват на „осигурителен период“ ( 21 ). Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда държавите членки са компетентни да определят условията за отпускане на социалноосигурителни обезщетения, стига приетите условия — дори да са по-строги — да не водят до явна или прикрита дискриминация между работниците на Съюза ( 22 ).

32.

Пето, следва да се припомнят основните принципи, които са приложими в спора по главното производство и които Съдът наскоро потвърди в решението си Crespo Rey ( 23 ).

33.

Шесто, що се отнася до посочените в точка 25 по-горе доводи на пенсионния орган, основани на Решение № Н6, следва да се отбележи, че това решение тълкува член 6 от Регламент № 883/2004, а не член 52 от Регламент № 883/2004. При това положение настоящото заключение ще се позовава на Решение № Н6, доколкото то е неразривно свързано с въпросите, повдигнати в главното производство ( 25 ).

34.

Оставяйки настрана тези шест точки, стигам до извода, че вариант б) от трите предложени от запитващата юрисдикция варианта е този, който е в съответствие с правото на Съюза, както се поддържа в писменото становище на унгарското правителство. Правя това в контекста на следния общ принцип, пример за чието развитие е посочен в заключението на генералния адвокат Mazak по дело Bergström ( 26 ).

35.

Както се отбелязва в литературата, „принципът на сумиране на осигурителните периоди е един от най-старите резултати от международното социално-осигурително право“ и е установен в Конвенция № 48 от 1935 г. на Международната организация на труда ( 28 ). Вариант в) от акта за преюдициално запитване обаче е несъвместим с този принцип и не може да бъде приет.

36.

Това е така, защото логическата последица от вариант в) би било неприлагане на принципа на сумиране при изчисляването на ограничението до една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, и следователно изключване на този елемент от обезщетението на осигуреното лице, тъй като съгласно вариант в) за това изчисление изобщо не се вземат предвид вноските в приемащата държава, завършени в Нидерландия — нито на етапа на изчисляване на теоретичния размер на пенсията на осигуреното лице съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, нито при изчисляване на действителния ѝ размер съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от същия регламент. Това би било несъвместимо със същественото значение на принципа на сумиране, както е прогласен в член 6 от Регламент № 883/2004, за действието на този регламент.

37.

Освен това във вариант в) полското право, налагащо ограничението до една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, е несъвместимо с принципа на равно третиране на основание гражданство съгласно член 4 от Регламент № 883/2004, тъй като на практика то би засегнало по-голямата част от осигурените лица, упражняващи права на свободно движение. Трябва да се отхвърли доводът на пенсионния орган, че приложимостта на полските норми относно изчисляването на периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, както за работниците мигранти, така и за уседналите работници, означава, че правилата са в съответствие с правото на Съюза. Това е така, защото, ако правилото за сумиране бъде напълно изключено, ограничението до една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, би довело по-лесно до натрупване на голям брой такива периоди от полските граждани и по-малко от упражнилите правото си на свободно движение мигранти, като по този начин правилото има опасност да се окаже в ущърб на последните ( 29 ). Това положение би трябвало да е обосновано с оглед на преследването на цел от общ интерес, като полското изключване на периодите, през които са внасяни осигурителни вноски в други държави членки, при определянето на размера на ограничените до една трета периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, би трябвало да отговаря на условието да гарантира осъществяването на тази цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ ( 30 ).

38.

Следователно в това отношение трябва да се установи дали правото на Съюза задължава пенсионния орган при изчисляването на наложеното от полското право ограничение до една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, да вземе предвид 269‑те месеца, представляващи завършени в Нидерландия периоди, през които са внасяни осигурителни вноски в приемащата държава, в допълнение към 104‑те месеца, през които са внасяни осигурителни вноски в Полша. С оглед на правото на Съюза, и по-специално на член 52, параграф 1 от Регламент № 883/2004, трябва ли размерът на това ограничение да се определя само въз основа на завършените в Полша периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, както твърдят пенсионният орган и полското правителство, или трябва, както твърдят Европейската комисия и Чешката република, а в известна степен и унгарското правителство, да се определя въз основа на сумираните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски и които са завършени в Полша и в Нидерландия?

Б.

Обхват на решение Tomaszewska

39.

В центъра на разногласията между страните е въпросът за обхвата на решението на Съда от 3 март 2011 г., Tomaszewska ( 31 ). Ограничава ли се прилагането на принципа на сумиране по това дело само до решенията относно придобиване на право на пенсионни обезщетения, както твърдят пенсионният орган, полското правителство и унгарското правителство, или принципът на сумиране се прилага и за изчисляването на тези обезщетения, както твърдят Комисията и Чешката република?

40.

Макар самото дело Tomaszewska да не дава ясен отговор на този въпрос, в практиката на Съда не се откриват основания за ограничаване на прилагането на принципа на сумиране само за придобиване на право на пенсия. Освен това такова ограничаване не намира опора нито в текста и целите на Регламент № 883/2004, нито в първичното право на Съюза.

41.

В решение Tomaszewska жалбоподателката не успява да докаже, че е завършила предвидения в правото на държавата членка минимален изискуем срок от 30 години в Полша, поради което спорът между жалбоподателката и пенсионния орган се отнася до придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което попада в приложното поле на член 45, параграф 1 от Регламент № 1408/71 (съответстващ на член 6 от Регламент № 883/2004), а не до изчисляването на размера на обезщетенията съгласно член 46 от Регламент № 1408/71, която разпоредба е предшественикът на член 52 от Регламент № 883/2004 ( 32 ).

42.

В решение Tomaszewska Съдът припомня, че държавите членки са компетентни да определят условията за отпускане на социалноосигурителни обезщетения, стига приетите условия — дори да са по-строги — да не водят до явна или прикрита дискриминация между работниците на Съюза ( 33 ). Съдът постановява, че създадената с Регламент № 1408/71 система е само система за координиране, отнасяща се по-конкретно до определянето на националното законодателство или националните законодателства, приложими по отношение на заетите и самостоятелно заетите лица, които при различни обстоятелства упражняват правото си на свободно движение ( 34 ).

43.

Съдът отбелязва, че присъщо на подобна система е, че условията, на които се подчинява обособяването на периоди на заетост или осигуряване, се различават в зависимост от държавата членка, в която съответният работник е полагал труд. В съответствие с член 1, буква с) от Регламент № 1408/71 (понастоящем член 1, буква у) от Регламент № 883/2004) тези условия се определят изключително от законодателството на държавата членка, съгласно което разглежданите периоди са били завършени ( 35 ). По-нататък Съдът отбелязва, че все пак при определянето на посочените условия „държавите членки са длъжни да спазват правото на Съюза, и по-специално целта, преследвана от Регламент № 1408/71, както и принципите, на които той се основава“ ( 36 ). Както се посочва във второто и четвърто му съображение, Регламент № 1408/71 има за предмет да гарантира свободното движение на заети лица и самостоятелно заети лица в Съюза, като при това се зачитат характеристиките, присъщи на националните законодателства в областта на социалната сигурност ( 37 ).

44.

С оглед на това в решението Tomaszewska Съдът приема, че видно от петото, шестото и десетото му съображение, Регламент № 1408/71 „утвърждава като принцип равното третиране на работниците с оглед на различните национални законодателства и се стреми да гарантира във възможно най-голяма степен равното третиране на всички работници на територията на дадена държава членка, както и да не поставя в по-неблагоприятно положение онези от тях, които упражняват правото си на свободно движение“ ( 38 ).

45.

В рамките на неколкократното подчертаване, че спорът по главното производство се отнася само до придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ( 39 ), Съдът постановява следната по-обща констатация по отношение на принципа на сумиране.

46.

Съдът отбелязва, че член 45 от Регламент № 1408/71 — разпоредбата, която е предмет на разглеждане в решение Tomaszewska, привежда в изпълнение принципа на сумиране на периодите на осигуряване, на пребиваване или на заетост, посочен в член 42, буква а) ЕО ( 41 ).

47.

Макар да може да се приеме, че решение Tomaszewska не е определящо за прилагането на принципа на сумиране към изчисляването на социалноосигурителните обезщетения, по-широката практика на Съда е по-ясна. Решението на Съда Dumont de Chassart ( 42 ) е еднозначно относно значението на принципа на сумиране за изчисляване на обезщетенията. В него Съдът постановява следното:

48.

Освен това централното място на принципа на сумиране при изчисляването на социалноосигурителните обезщетения е отразено в член 48, буква а) ДФЕС (т. 5 по-горе). Действително Съдът отбелязва, че „член 48 ДФЕС […] предвижда, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са „необходими за гарантиране на свободно движение на работниците“, като установят по-специално система, която позволява да се осигури за работниците мигранти „сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства“. Такава система за сумиране на периоди е въведена с Регламент № 1408/71, а впоследствие — с Регламент № 883/2004“ ( 43 ). Значението на сумирането е отразено и в съображение 14 от Регламент № 883/2004 (т. 6 по-горе), в което се посочва конкретно значението на сумирането за „изчисляване на размера на обезщетенията“. Към това може да се добави и съображение 2 от Решение № Н6. Както бе отбелязано в точка 10 по-горе, в него се посочва, че сумирането е от значение за „увеличаване на размера“ на обезщетенията.

49.

Следователно доводът в писмените становища на полското правителство, пенсионния орган и унгарското правителство, че решение Tomaszewska е ирелевантно за тълкуването на член 52, параграф 1 от Регламент № 883/2004, трябва да се отхвърли, тъй като решение Tomaszewska формулира широко принципа на сумиране. Всъщност в писменото си становище Комисията се приближава до този извод, като признава косвената релевантност на решение Tomaszewska за главното производство ( 44 ).

В.

Мотиви за избора на вариант б) на запитващата юрисдикция

50.

С оглед на изложеното възниква въпросът защо се налага този извод и защо, както поддържа унгарското правителство, спорът по главното производство следва да разреши съгласно втория (б), а не първия (а) от предложените от запитващата юрисдикция варианти, като се има предвид ключовото за разрешаването на спора в главното производство значение на принципа, че осигурените лица, които са упражнили правото си на свободно движение, не са лишени от социалноосигурителните предимства, на които биха имали право, ако бяха натрупали целия си стаж в една-единствена държава членка ( 45 )?

51.

Важно е да се подчертае, че подобно на предшественика си Регламент № 1408/71, Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а запазва съществуването на отделни национални системи. Целта му е да осигури координирането им ( 46 ). Както отбелязва генералният адвокат Jääskinen, „[ф]актът, че упражняването на свободата на движение може да не остане без последици в тази област, а именно според случая да бъде повече или по-малко благоприятно, дори неблагоприятно, следва пряко от това, че съществуващата между законодателствата на държавите членки разлика е била запазена“ ( 47 ).

52.

По-специално предложеният от запитващата юрисдикция вариант б) е избран въз основа на установената съдебна практика по разпоредбата — предшественик на член 52, параграф 1 от Регламент № 883/2004, а именно член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71, както и въз основа на текста на член 52, параграф 1, буква б), подточки i) и ii) от Регламент № 883/2004, съответните цели на посочените две разпоредби от Регламент № 883/2004 и техния контекст ( 48 ).

53.

Както се посочва в заключението на генералния адвокат Jacobs по дело Koschitzki ( 49 ), изчисляването на теоретичния размер съгласно член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, понастоящем член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, всъщност представлява пример за сумиране. Съдът приема, че член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 и следователно член 52, параграф 1 от Регламент № 883/2004 „трябва да се тълкуват с оглед на целта на член 48 ДФЕС, който предполага в частност работниците мигранти да не бъдат принудени да търпят намаляване на размера на социалноосигурителните им обезщетения, поради това че са упражнили правото си на свободно движение“ ( 50 ). С други думи, теоретичният размер на такова обезщетение „трябва да се изчисли така, както ако осигуреното лице беше работило единствено в съответната държава членка“ ( 51 ). За целите на главното производство това означава, че периодите, през които са внасяни осигурителни вноски в Нидерландия, както и тези периоди, завършени в Полша, трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на „ограничението от една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски“ за целите на определянето на теоретичния размер по член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004.

54.

Член 52, параграф 1, буква б) отразява законодателен избор, който се прилага, когато съгласно правото на държава членка правото на пенсия на осигуреното лице възниква само ако се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава членка ( 52 ), какъвто е случаят в главното производство (вж. т. 15 по-горе). Както вече бе посочено, първият етап от процедурата, а именно изчисляването на теоретичния размер на обезщетението съгласно член 52, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, е сумиране. Вторият етап съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от същия регламент е изчисляването на пропорционалното обезщетение и е познато като пропорционално разпределяне ( 53 ). Целият смисъл на системата на сумиране и пропорционално разпределяне е да гарантира, че дължимото обезщетение отразява продължителността на периода, през който осигуреното лице е работило в държавата членка, която изплаща тази част от пенсията ( 54 ). Както се отбелязва в писменото становище на пенсионния орган, всяка държава членка изплаща пропорционалния размер на придобитата по нейното законодателство пенсия за осигурителен стаж и възраст (курсивът е мой). По този начин държавите членки финансират само осигурителните периоди, завършени на тяхна територия, а не осигурителните периоди, завършени в други държави членки. Както се изтъква в писменото становище на полското правителство, размерът на изплащаното обезщетение трябва да отразява реалистично размера на внесените пенсионни вноски, както и завършените в собствената им държава членка осигурителни периоди.

55.

Както отбелязва генералният адвокат Fennelly, действителният размер на обезщетението е частта от теоретичния размер, съответстваща на частта от общата продължителност на периода на осигуряване или пребиваване на пенсионираното лице, която е действително натрупана в съответната държава членка ( 55 ). Съгласно правилото, възприето понастоящем в член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004, действителният размер на пенсията се определя въз основа на теоретичния размер съобразно съотношението между продължителността на завършените във въпросната държава членка осигурителни периоди и общата продължителност на завършените във всички държави членки осигурителни периоди.

56.

Като цяло съдебната практика отделя особено голямо внимание на елементите, релевантни за изчисляването на теоретичния размер ( 56 ), които се посочват в съдебната практика като средство за гарантиране, че работниците няма да загубят социалноосигурителни предимства поради упражняването на правото на свободно движение. Приема се, че що се отнася до теоретичния размер, „в член 46, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] изрично се посочва, че той трябва да се изчисли така, както ако осигуреното лице е упражнявало професионалната си дейност изключително във въпросната държава членка“ ( 57 ).

57.

Целта на член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 и следователно на член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004 обаче е различна. Съдът приема следното:

58.

Изчисляването на пропорционалното разпределяне има за цел да запази равновесието в тежестта за обезщетенията между държавите членки ( 59 ). Както отбелязва един от водещите анализатори, „обратното на принципа на сумиране е принципът на пропорционално изчисляване. Съгласно този принцип всяка компетентна институция е длъжна да изплаща само част от обезщетението във връзка със съответните периоди, завършени съгласно нейното национално законодателство в областта на социалната сигурност (вж. например член 52 от Регламент № 882/2004)“ ( 60 ).

59.

Следователно доводът на Комисията, че прилагането на този метод поставя в по-неблагоприятно положение осигурените лица, които са упражнили правото си на свободно движение, както то е признато от съдебната практика, не може да бъде приет. Този довод не отчита съществената разлика между член 52, параграф 1, буква б), подточка i) и член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004.

60.

Например в подкрепа на становището си Комисията се позовава на решението на Съда Zaniewicz-Dybeck ( 61 ), но това решение е приложимо в главното производство само доколкото от него става ясно, че сумирането следва да се извършва при изчисляването на теоретичния размер, като обаче Съдът не предвижда това за действителния размер.

61.

Писменото становище на Комисията се основава и на решението Barreira Pérez ( 63 ) относно включването на периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, изчислени въз основа на периодите, през които са внасяни осигурителни вноски както в Нидерландия, така и в Полша, за целите на изчисляването както на теоретичния размер по член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, така и на действителния размер по член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от същия регламент. По посоченото дело осигурено лице с испанско гражданство, работило в Испания и Германия, иска пенсия от испанските органи въз основата на сумиране на осигурителните периоди, завършени съгласно германското и испанското законодателство, като се има предвид, че има право на пенсия не само въз основа на последното.

62.

Съгласно член 46, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 компетентният испански орган изчислява теоретичния размер на обезщетението, като прибавя действителните осигурителни дни, завършени както в Испания, така и в Германия, и тогава прибавя „фиктивна вноска“, определена на осигуреното лице поради възрастта му с преходна разпоредба от министерско постановление ( 64 ). Фиктивната вноска обаче не е взета предвид при изчисляването на пропорционалното обезщетение или на действителния размер съгласно член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71.

63.

След като в точка 25 от решението си припомня, че фиктивните осигурителни вноски се „добавят към периодите на действително осигуряване при изчисляването на размера на пенсията“, така че те представляват „осигурителни периоди по смисъла на член 1, буква с) от Регламент № 1408/71“ ( 65 ), Съдът разглежда въпроса дали фиктивните вноски трябва да се вземат предвид при изчисляването на пропорционалния размер на пенсията.

64.

Макар испанското правителство да твърди, че при утвърдителен отговор на този въпрос има опасност „да се предизвика сериозно икономическо неравновесие и испанската система за социална сигурност да се превърне в магнит за лицата, които искат да получат значително увеличение на пенсията си“ ( 66 ), Съдът приема, че фиктивните вноски са направени преди, а не след настъпване на риска (навършване на пенсионна възраст) по смисъла на член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 ( 67 ). По тази причина всички периоди, през които са внасяни фиктивни осигурителни вноски, е трябвало да бъдат взети предвид при изчисляването на действителната пропорционална пенсия ( 68 ), наред с факта, че решение в обратния смисъл би поставило в по-неблагоприятно положение работника, който е упражнил правото си на свободно движение ( 69 ).

65.

В това отношение може да се направят следните бележки.

66.

Първо, решение Barreira Pérezbe изглежда необичайно, доколкото разграничението между сумирането, което понастоящем е отразено в член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, и пропорционалното разпределяне, което понастоящем е отразено в член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от същия регламент, не е в основата на мотивите на Съда. Както вече беше обяснено, това разграничение е установено в основната практика на Съда относно изчисляването на социалноосигурителните обезщетения съгласно Регламент № 1408/71 — предшественика на Регламент № 883/2004 ( 70 ). Вместо това в решение Barreira Pérez се обръща внимание на факта, че съответните осигурителни вноски са внесени преди, а не след настъпване на риска. Следователно решение Barreira Pérez трябва да се тълкува ограничително и в светлината на факта, че Регламент № 883/2004 представлява мярка за координиране, а не за хармонизиране. Както се отбелязва в писменото становище на пенсионния орган, при сегашното състояние на правото на Съюза не съществува принцип на единна наднационална солидарност в областта на социалната сигурност.

67.

На второ място, и може би най-важно, решението Barreira Pérez се отнася до конкретен случай, при който испанското право — тъй като Испания е компетентната държава членка — добавя фиктивни вноски в зависимост от възрастта на лицето, което иска испанска пенсия. Поради това се приема, че министерският декрет, който предвижда тези фиктивни вноски, попада в обхвата на израза „съгласно прилаганото от тази институция законодателство“, съдържащ се в член 46, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 (понастоящем израза „съгласно законодателството, което тя прилага“, съдържащ се в член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004). В решение Barreira Pérez не става въпрос за осигурено лице, което иска да тълкува испанското право в смисъл, че допуска включването на осигурителните периоди извън Испания за целите на изчислението по член 52, параграф 1, буква б), подточка ii).

68.

Разглежданите в главното производство периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, обаче не попадат в обхвата на израза „съгласно законодателството, което тя прилага“, съдържащ се в член 52, параграф 1, буква б), подточка ii), тъй като полското законодателство допуска само периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, до размера на завършените в Полша периоди, през които са внасяни осигурителни вноски. Важно е да се припомни, както обяснява генералният адвокат Jacobs в заключението си по дело Stinco Panfilo ( 71 ), че етапът на пропорционално разпределяне има за цел да разпредели — и то справедливо — отговорността между държавите членки в зависимост от продължителността на осигурителните вноски, така че плащанията да отразяват времето, през което осигуреното лице е работило в компетентната държава членка. Що се отнася до фактите по главното производство, това равновесие действително ще се наруши, ако донякъде изкуственото удължаване на полските периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, което е необходимо за изчисляване на теоретичния размер, за да се предотврати поставянето на осигуреното лице в по-неблагоприятно положение поради упражняването на своето право на свободно движение в Нидерландия, се приложи и на етапа на пропорционалното разпределяне и изчисляването на действителния пропорционален размер съгласно член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004. Следва да се припомни, че повечето периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, са завършени в Нидерландия (вж. т. 13 от настоящото заключение), така че нарушаването на равновесието в главното производство би било значително, ако те бъдат включени на етапа на разпределянето при определянето на размера на отчитаните периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски.

69.

Трето, заместването на изчисляването на максималния брой периоди, през които не са внасяни вноски, въз основа на завършените в Полша периоди, през които за внасяни вноски, с изчисляването им въз основа на периодите, през които са внасяни осигурителни вноски в Полша и в Нидерландия, за целите на член 52, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, но не и за целите на член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от същия регламент, би имало смисъл, ако се вземат предвид напълно различните цели на тези две разпоредби. Изразът „съгласно законодателството, което тя прилага“, съдържащ се в член 52, параграф 1, буква б), подточка i), трябва да се тълкува с оглед на целта, която се преследва с изчисляването на теоретичния размер, а именно работниците мигранти да не бъдат принудени да търпят намаляване на размера на социалноосигурителните им обезщетения, поради това че са упражнили правото си на свободно движение ( 72 ).

70.

Както обаче вече бе посочено, целта на член 52, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004 е да се осигури справедливо разпределение на отговорността между държавите членки въз основа на продължителността на плащане на осигурителни вноски във всяка съответна държава членка. В светлината на тази цел изразът „съгласно законодателството, което тя прилага“, изисква буквално тълкуване. С други думи, контекстът на израза „съгласно законодателството, което тя прилага“, в двете разпоредби е различен ( 73 ). Буквалното тълкуване на този израз, имайки предвид контекста и целта му, изключва периодите, през които са внасяни осигурителни вноски в приемащата държава, при изчисляването, което трябва да се извърши съгласно член 52, буква б), подточка ii) от Регламент № 883/2004, по отношение на ограничението от една трета за периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, съгласно полското право.

71.

Доводът на чешкото правителство, че правото на Съюза не допуска различна продължителност на осигурителните периоди да бъде взета предвид при изчисляването на теоретичния размер на пенсията за разлика от действителния размер, не може да бъде приет. Също така не споделям твърдението на Комисията, че правната фикция, която се прилага при изчисляването на теоретичния размер, се прилага и при пропорционалното изчисляване на общия брой релевантни осигурителни периоди във всички засегнати държави членки. Противно на поддържаното от Комисията, разрешението, възприето в решение Menzies ( 74 ), не се ограничава до конкретните обстоятелства по посоченото дело ( 75 ).

72.

Накрая, за изчерпателност, дори да се приеме, че предложеното тук изчисление ограничава правото на свободно движение на осигурените лица съгласно член 45 ДФЕС ( 76 ), то би било обосновано от принципа на социална солидарност, който предполага целта за осигуряване на обвързаност с полското общество, и не изглежда да надхвърля необходимото за постигането ѝ, както се твърди в писменото становище на пенсионния орган ( 77 ).

73.

Следователно посоченото в точки 15 и 16 по-горе изчисление на пенсионния орган не съответства на изискванията на член 52, параграф 1, буква б), подточки i) и ii) от Регламент № 883/2004 поради следното.

74.

Теоретичният размер се изчислява не като сбор между националните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (104) + националните периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски (34) + чуждестранни периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (269), а по начин, който в максимална степен увеличава теоретичния размер (в съответствие с практиката на Съда), а именно националните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (104) + чуждестранните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски (269) + националните периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски (124, представляващи една трета от сбора на първите две величини). Тази формула добавя до 497 месеца на внасяни национални вноски и всъщност представлява формулата, отразена във вариант б) на запитващата юрисдикция.

75.

Действителният размер обаче е изчислен правилно от пенсионния орган, както бе посочено в точка 16 по-горе. Действителният размер на обезщетението се изчислява пропорционално от 138 месеца полски осигурителни периоди (104 месеца, представляващи полски периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, + 34 месеца, представляващи периоди, през които не са внасяни осигурителни вноски, чийто максимален размер е ограничен до една трета от националните периоди, през които са внасяни осигурителни вноски, от общо 407 месеца на осигуряване в Полша и Нидерландия).

IV.

Заключение

76.

Поради това предлагам на поставения от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) въпрос да бъде даден следният отговор: