1

С жалбата си Kurdistan Workers’ Party (PKK) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 ноември 2022 г., PKK/Съвет (T‑316/14 RENV и T‑148/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:727), в частта, в която се отхвърлят жалбите му за отмяна на:

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета от 26 март 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 (OВ L 82, 2015 г., стр. 1),

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 на Съвета от 31 юли 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 (OВ L 206, 2015 г., стр. 12),

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 на Съвета от 21 декември 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 (OВ L 334, 2015 г., стр. 1),

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета от 12 юли 2016 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 (OВ L 188, 2016 г., стр. 1),

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета от 27 януари 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 (OВ L 23, 2017 г. стр. 3), и

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 (OВ L 204, 2017 г. стр. 3),

–

Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 (OВ L 6, 2019 г., стр. 6), и

–

Решение (ОВППС) 2019/1341 на Съвета от 8 август 2019 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение (ОВППС) 2019/25 (ОВ L 209, 2019 г., стр. 15),

Правна уредба

Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации

2

На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001) за установяване на стратегии за борба с тероризма с всички средства, и по-конкретно за борба с неговото финансиране.

3

В преамбюла на посочената резолюция се потвърждава „необходимостта от борба с всички средства съгласно Хартата на Организацията на обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“. В него се подчертава също, че държавите трябва „да обогатяват международното сътрудничество, като вземат допълнителни мерки, за да предотвратят и премахнат на тяхна територия с всички законови средства финансирането и подготовката на всякакви терористични актове“.

4

Параграф 1, буква c) от посочената резолюция по-специално предвижда, че всички държави замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия, или подпомагат или участват в такива действия, на образуванията, притежавани или контролирани от такива лица, както и на лицата и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания.

5

Посочената резолюция не съдържа списък на лицата, спрямо които трябва да се прилагат тези ограничителни мерки.

Правото на Съюза

Обща позиция 2001/931/ОВППС

6

В изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН на 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).

7

Член 1, параграфи 1, 3, 4 и 6 от посочената обща позиция гласи:

8

Съгласно член 2 от посочената обща позиция:

Регламент (ЕО) № 2580/2001

9

Тъй като счита, че за прилагането на описаните в Обща позиция 2001/931 мерки на равнището на Европейския съюз е необходим регламент, Съветът приема Регламент (ЕО) № 2580/2001 от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169).

10

Член 2 от този регламент предвижда следното:

Обстоятелствата по спора

11

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 3—14 от обжалваното съдебно решение. За целите на разглеждането на настоящата жалба трябва да се приеме за установено следното.

12

PKK, жалбоподател в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, е създадена през 1978 г. и започва въоръжена борба срещу турското правителство за признаване на правото на кюрдите на самоопределение.

13

Името на жалбоподателя първоначално не фигурира нито в списъка, съдържащ се в приложението към Обща позиция 2001/931, нито в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

14

На 2 май 2002 г. Съветът приема Обща позиция 2002/340/ОВППС за актуализиране на Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 116, 2002 г., стр. 75). Приложението към Обща позиция 2002/340 актуализира списъка с лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Обща позиция 2001/931, като включва в него по-специално името на жалбоподателя, както следва: „Кюрдска работническа партия (РКК)“. На 2 май 2002 г., Съветът приема Решение 2002/334/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Решение 2001/927/ЕО (ОВ L 116, 2002 г., стр. 33). Решение 2002/334 включва името на жалбоподателя в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, по същия начин както това е направено в приложението към Обща позиция 2002/340.

15

В приложение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 тези актове са редовно актуализирани. Името на жалбоподателя винаги е фигурирало в списъците с групите и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки (наричани по-нататък „спорните списъци“), въпреки оспорването пред Общия съд и отмяната от него на няколко решения и регламенти, към които са приложени тези списъци. От 2 април 2004 г. името на образуванието, включено в спорните списъци, е „Кюрдска работническа партия (PKK) (известна също като „KADEK“ и като „KONGRA-GEL“)“.

16

Така ограничителните мерки, приложени спрямо жалбоподателя, впоследствие са оставени в сила с актове, приети в периода 2014—2020 г., а именно:

–

Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 на Съвета от 10 февруари 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 (OВ L 40, 2014 г., стр. 9), и Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 (OВ L 217, 2014 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2014 г.“),

–

Регламенти за изпълнение 2015/513, 2015/1325, 2015/2425, 2016/1127, 2017/150 и 2017/1420 (наричани по-нататък „регламентите от 2015—2017 г.“),

–

Решение (ОВППС) 2015/521 на Съвета от 26 март 2015 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС (ОВ L 82, 2015 г., стр. 107), Решение (ОВППС) 2015/1334 на Съвета от 31 юли 2015 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/521 (ОВ L 206, 2015 г., стр. 61) и Решение (ОВППС) 2017/1426 на Съвета от 4 август 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95) (наричани по-нататък заедно „решенията по ОВППС от 2015—2017 г.“),

–

Решения 2019/25 и 2019/1341,

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1337 на Съвета от 8 август 2019 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/24 (OВ L 209, 2019 г., стр. 1),

–

Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/19 на Съвета от 13 януари 2020 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1337 (OВ L 81, 2020 г. стр. 1), и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1128 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/19 (OВ L 247, 2020 г., стр. 1),

–

Решение (ОВППС) 2020/1132 на Съвета от 30 юли 2020 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2020/20 (OВ L 247, 2020 г., стр. 18).

17

В изложенията на мотивите към актовете от 2014 г. Съветът описва PKK като образувание, което участва в извършването на терористични действия и което от 1984 г. досега е извършило множество такива действия. Той посочва, че терористичната дейност на PKK продължава, въпреки няколкото едностранно обявени от PKK примирия, в частност след 2009 г. В това отношение Съветът пояснява, че извършените от PKK терористични действия включват бомбени атентати, ракетни нападения, използване на експлозиви, убийства и отвличания на турски граждани и чуждестранни туристи, вземане на заложници, нападения срещу турските сили за сигурност и въоръжени сблъсъци с тях, нападения срещу петролни съоръжения, срещу обществения транспорт, срещу турски дипломатически, културни и търговски обекти в различни страни, изнудване на живеещи в чужбина турски граждани, а също и други престъпни деяния, чрез които финансира дейностите си. Като пример Съветът изготвя списък с 69 инцидента, настъпили в периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., квалифицирани като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

18

Съветът добавя, че по отношение на PKK са издадени решения на компетентни национални органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като в тази връзка посочва по-специално заповед на министъра на вътрешните работи на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от 29 март 2001 г. (наричано по-нататък „решението на Обединеното кралство от 2001 г.“) за забрана на PKK по силата на UK Terrorism Act 2000 (Закон на Обединеното кралство за борба с тероризма от 2000 г.), допълнена със заповед от 14 юли 2006 г., в която се приема, че KADEK и KONGRA-GEL са други наименования на PKK.

19

В изложенията на мотивите към актовете, приети в периода 2015—2017 г., Съветът посочва, че оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци се основава по-специално на вече взетите предвид решения на органите на Обединеното кралство, приети в периода 2001—2006 г., допълнени с решение на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 3 декември 2014 г., с което се потвърждава забраната на PKK, с решение от 2 ноември 2011 г. на Tribunal de grande instance de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция), с което кюрдският културен център Ahmet Kaya е осъден за участие в престъпна група с цел подготовка на терористично действие и за финансиране на тероризъм, което съдебно решение е потвърдено на 23 април 2013 г. от Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), и на 21 май 2014 г. — от Cour de сassation (Касационен съд, Франция), както и с преразглеждане, извършено от органите на Съединените щати и приключило на 21 ноември 2013 г., с което се потвърждава квалифицирането на РКК като „чуждестранна терористична организация“.

20

Изложенията на мотивите към актовете, приети през 2019 г. и 2020 г., възпроизвеждат по същество предходните мотиви.

Жалбите пред Общия съд

Дело T‑316/14 RENV

21

На 1 май 2014 г. PKK подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на Регламент за изпълнение № 125/2014 в частта, която се отнася до нея.

22

С последващи изявления за изменение жалбоподателят иска отмяна и на Регламент за изпълнение № 790/2014, както и на актовете, приети в периода 2015—2017 г. (решения по ОВППС от 2015—2017 г. и регламенти от 2015—2017 г.), в частта, в която тези актове се отнасят до него.

23

Европейската комисия е допусната да встъпи в производството пред Общия съд в подкрепа на исканията на Съвета.

24

С решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788), поради липса на мотиви Общият съд отменя всички посочени в жалбата актове в частта, в която се отнасят до PKK.

25

На 25 януари 2019 г. Съветът подава в секретариата на Съда жалба за отмяна на това решение. Френската република и Кралство Нидерландия са допуснати да встъпят в производството пред Съда в подкрепа на исканията на Съвета.

26

С решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316), Съдът отменя решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788), в частта, в която е уважена жалбата за отмяна, и връща делото на Общия съд за ново разглеждане.

27

В подкрепа на жалбата си по дело T‑316/14 RENV PKK изтъква по същество седем основания. Тези основания са изведени, първото — от неправилното квалифициране на жалбоподателя като терористична група по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, второто — от липсата на решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената Обща позиция, третото — от нарушение на членове 4 и 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като актовете от 2014 г. и актовете, приети през 2015—2017 г., се основават отчасти на информация, получена чрез изтезания или лошо отношение, четвъртото — от липсата на преразглеждане в съответствие с изискванията на член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, петото — от нарушение на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, шестото — от нарушение на задължението за мотивиране, и седмото — от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.

Дело T‑148/19

28

На 7 март 2019 г. PKK подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на Решение 2019/25 в частта, която се отнася до нея.

29

С последващи изявления за изменение жалбоподателят иска отмяна и на други актове, приети през 2019 г. (Решение 2019/1341 и Регламент за изпълнение 2019/1337), както и на актове, приети през 2020 г. (Решение 2020/1132, Регламенти за изпълнение 2020/19 и 2020/1128), в частта, в която тези актове се отнасят до него.

30

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания. Тези основания са изведени, първото — от погрешното квалифициране на жалбоподателя като терористична група по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, второто — от липсата на решение, взето от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция, третото — от липсата на преразглеждане в съответствие с изискванията на член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, четвъртото — от нарушение на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, петото — от нарушение на задължението за мотивиране, и шестото — от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.

31

С решение от 8 февруари 2022 г. дела T‑316/14 RENV и T‑148/19 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

Обжалваното съдебно решение

32

Общият съд обявява за недопустими жалбите в частта, в която се иска отмяна на Решения по ОВППС от 2015—2017 г. (дело T‑316/14 RENV), както и на Решение 2020/1132 и на Регламенти за изпълнение 2019/1337, 2020/19 и 2020/1128 (дело T‑148/19), поради което разглежда основателността на посочените жалби само в частта, в която се отнасят до актовете от 2014 г. и спорните актове, а именно регламентите от 2015—2017 г., както и Решения 2019/25 и 2019/1341 (наричани по-нататък „решенията от 2019 г.“).

33

Предвид сходствата между шест от основанията, изтъкнати по всяко от двете дела, T‑316/14 RENV и T‑148/19, Общият съд ги разглежда заедно, като прави разграничение между посочените дела само когато са изтъкнати конкретните доводи в подкрепа на тези основания и когато някои разлики между обжалваните актове налагат това.

34

Пет от посочените основания са релевантни за целите на настоящата жалба.

35

Така, на първо място, що се отнася до разглеждането на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че следва да се прави разграничение между първоначалното включване на лице или образувание в списъка за замразяване на средства в съответствие с тази разпоредба и оставянето в този списък на вече включено в него лице или образувание, както е предвидено в член 1, параграф 6 от посочената обща позиция. Докато първоначалното включване на лице или образувание в списъка предполага наличието на национално решение на компетентен орган, такова условие не е предвидено за оставянето на името на това лице или образувание в списъка, тъй като това запазване по същество представлява продължение на първоначалното включване и предполага, че продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност.

36

Що се отнася до оплакванията на жалбоподателя, с които се оспорва квалификацията на решението на Обединеното кралство от 2001 г. като решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, Общият съд анализира квалификацията на компетентен орган, белезите, които трябва да са налице, за да се докаже, че е било взето такова решение, и датата на инцидентите, които са приети за установени в това решение, за да заключи в точка 83 от обжалваното съдебно решение, че тези оплаквания са неоснователни.

37

Що се отнася, на второ място, до разглеждането на оплакванията, изведени от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, в точка 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че обичайният принцип на самоопределение не означава, че за да упражнят правото си на самоопределение, даден народ или жителите на определена територия могат да използват способи, попадащи в приложното поле на тази разпоредба. В точка 131 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че следва да се прави разграничение, от една страна, между целите, които желае да постигне даден народ или жителите на определена територия, и от друга страна, действията, които те извършват за постигането на тези цели, така че посочените в член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i)—iii) от общата позиция „цели“ не са такива цели, които могат да се квалифицират като крайни или основополагащи. В точка 132 от посоченото съдебно решение той уточнява, че преследваната с атаките срещу основните структури на турската държава цел, а именно да се променят тези структури, така че да станат по-демократични, не трябва да се взема предвид, също така и понятието „неправомерно“ трябва да се разбира като отнасящо се до неправомерния характер на упражнената принуда, а не да се преценява през призмата на твърдения легитимен характер на целта, преследвана с упражняването на тази принуда. В точка 133 от същото съдебно решение Общият съд стига до извода, че посочената обща позиция, и в по-общ план цялата система от ограничителни мерки на Съюза, не може да се счита като пречка за упражняването на правото на самоопределение на населението в потиснически държави, като се има предвид, че тези инструменти не са насочени към определянето на това дали някоя от страните в конфликт между дадена държава и определена група има право, а към борбата с тероризма. Следователно доводите относно вземането предвид на легитимния въоръжен конфликт за самоопределянето на кюрдския народ при тълкуването на целите, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея от същата Обща позиция, са отхвърлени като неоснователни.

38

Що се отнася до оспорването на терористичния характер на целите, преследвани с някои от приписваните на PKK действия, във връзка с твърдяното нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, Общият съд също го отхвърля, като подчертава по-специално в точка 144 от обжалваното съдебно решение, че е без значение разминаването между определението за терористично действие в законодателството на Обединеното кралство и това в член 1, параграф 3, тъй като двете понятия съдържат едно и също двукомпонентно определение за терористични действия.

39

На трето място, при разглеждането на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, Общият съд припомня в точки 147 и 150 от обжалваното съдебно решение, че Съветът може да остави името на съответното лице или образувание в списъка за замразяване на средства, ако стигне до извода, че продължава да е налице риск от участие на това лице или образувание в терористичната дейност, обосновала първоначалното му включване, но че условията, свързани с изтеклото времето и с промяната на обстоятелствата, съставляват обстоятелства, пораждащи задължение за актуализиране на риска от участие. В случая, след като в точка 167 от посоченото съдебно решение констатира промяна в обстоятелствата, която изисква извършването на актуализирана преценка на положението, в точка 175 от посоченото съдебно решение Общият съд стига до извода, че Съветът не е изпълнил задължението си за актуализиране, произтичащо от член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, поради което отменя актовете от 2014 г. в частта, в която те се отнасят до PKK. За сметка на това, що се отнася до регламентите от 2015—2017 г., както и до актовете, приети през 2019 г., Общият съд стига до заключението, по-специално в точки 186 и 202 от същото съдебно решение, че Съветът основателно е актуализирал преценката си за риска от участие в терористична дейност спрямо датата на тези актове, така че преразглеждането по член 1, параграф 6 от посочената Обща позиция е било извършено надлежно.

40

На четвърто място, в отговор на основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, в точки 207—215 от обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря, че като цяло ограничителните мерки, от една страна, преследват цел от общ интерес, и от друга страна, не се считат за несъразмерни, нетърпими или накърняващи същността на основните права. Що се отнася по-конкретно до довода, че приетите в конкретния случай ограничителни мерки възпрепятстват мирното и демократично разрешаване на конфликта между кюрдите и турските власти и дори имат неблагоприятни последици за кюрдите и за всяко лице, което желае да ги подкрепи, в точки 212 и 213 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че в спорните актове ясно се посочва като цел борбата с тероризма и PKK, така че наличието на въоръжен конфликт и действията, за които жалбоподателят твърди, че са извършени по отношение на трети лица, не могат да се считат за последица от посочените актове и следователно не позволяват да се приеме, че те са непропорционални.

41

На пето и последно място, що се отнася до основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, в точки 216—219 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика, съгласно която, за да изпълни задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, Съветът трябва да изложи достатъчно точни и конкретни мотиви, за да може жалбоподателят да се запознае с основанията за оставянето на името му в списъците за замразяване на средства, а Общият съд да може да упражни съответен контрол. В точки 221—238 от това решение той взема отношение по различните оплаквания на жалбоподателя в това отношение, като подчертава по-специално в точка 234 от посоченото решение, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на разглеждания акт, така че оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите.

42

Поради това с обжалваното съдебно решение по дело T‑316/14 RENV Общият съд отменя актовете от 2014 г. в частта, в която се отнасят до PKK, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част, а по дело T‑148/19 отхвърля жалбата в нейната цялост.

Производството пред Съда и исканията на страните

43

PKK иска от Съда:

–

да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд отхвърля жалбите за отмяна на спорните актове в частта, в която се отнасят до жалбоподателя,

–

да се произнесе окончателно по въпросите, които са предмет на настоящата жалба, и да отмени спорните актове в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, и

–

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с първоинстанционното производство, заедно с лихвите.

44

Съветът иска от Съда:

–

да отхвърли жалбата,

–

при условията на евентуалност, да отхвърли жалбите за отмяна на обжалваните актове по дела T‑316/14 RENV и T‑148/19, и

–

да осъди PKK да заплати съдебните разноски в производството по обжалване и в първоинстанционното производство.

45

Комисията иска от Съда:

–

да отхвърли жалбата и

–

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

46

Френската република иска Съдът да отхвърли жалбата.

47

Кралство Нидерландия иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди PKK да заплати съдебните разноски.

По жалбата

48

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, изведени, първото, от грешка при прилагане на правото по отношение на направеното от Общия съд тълкуване на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, по-конкретно при тълкуването на използваното в тази разпоредба понятие „цели“, както и при прилагането му в разглеждания случай, второто, от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, доколкото той е приел, че Съветът е можел да се позове на решението на Обединеното кралство от 2001 г. в нарушение на условията по член 1, параграфи 3 и 4 от посочената обща позиция, третото, от грешка, допусната от Общия съд при преценката на преразглеждането, извършено от Съвета в съответствие с член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, четвъртото, от грешка, допусната от Общия съд при тълкуването на принципа на пропорционалност, и петото, от грешка, допусната от Общия съд при преценката относно това дали мотивите, изложени от Съвета в изложението на мотивите към спорните актове, са достатъчни.

По първото основание

Доводи на страните

49

С първото си основание жалбоподателят твърди, че в точки 126—146 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931 и е приложил също така неправилно тази разпоредба в разглеждания случай, като е приел, че „целите“, посочени в подточки i)—iii) от посочената разпоредба, се отнасят до самото естество на извършените действия.

50

Жалбоподателят счита, че с член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931 се прави разграничение между действията, чиято степен на тежест позволява те да бъдат квалифицирани като терористични действия, както са изброени в букви а)—к), и целите, с които тези действия трябва да бъдат извършени, както са посочени в подточки i)—iii). Тъй като тези условия са кумулативни, Съветът трябвало да докаже, от една страна, че дадена организация е извършила едно или повече от изброените в посочените букви а)—к) действия, и от друга страна, че това действие или тези действия са извършени с терористична цел, за да може да се заключи, че е налице терористично действие по смисъла на посочената обща позиция. Като е посочил в точка 131 от обжалваното съдебно решение, че „целите“ по член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i)—iii) от посочената обща позиция се отнасят до „самото естество на извършените действия“, обаче Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на това двойно условие, на практика отменяйки самостоятелното условие, свързано с терористичната цел.

51

Действително, след като в точка 131 от обжалваното съдебно решение е установил разграничение между целите, които желае да постигне даден народ или жителите на определена територия, и действията, които те извършват за постигането на тези цели, Общият съд правилно е приел, че „целите“, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, не съответстват на целите, които могат да се квалифицират като крайни или основополагащи. От това обаче не може да се направи извод, че крайната цел е „без значение“ за тълкуването на непосредствената цел на дадено действие. Следователно Общият съд неправилно бил приел в точка 132 от това решение, че тя не следва да се взема предвид.

52

Освен това жалбоподателят, който се позовава на посочената точка 132, счита, че терминът „неправомерно“ в член 1, параграф 3, първа алинея, подточка ii) от Обща позиция 2001/931 не се отнася само до незаконния характер на упражняваната принуда, тъй като тогава този термин би бил излишен, понеже за да попадне в обхвата на посочения член 1, параграф 3, действието трябва да бъде незаконосъобразно. Следователно посоченият термин би трябвало да се разбира в смисъл, че цели да направи по-трудно квалифицирането на дадено действие като терористично.

53

В точка 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд също така неправилно бил приел, че „използваните термини (заплашване, принуждаване, дестабилизиране или разрушаване)“ се отнасят до „самото естество на извършените действия“, тъй като не можело да се установи дали дадено действие дестабилизира или разрушава основните структури на дадена държава, без да се вземат предвид целите, преследвани от съответната организация по отношение на тези основни структури. Така, ако преследваната цел е посочените основни структури да започнат да се съобразяват в по-голяма степен с принципите на международното право и правата на човека, не би могло да се счита, че това действие има за цел да ги дестабилизира или разруши. Като се има предвид, че Съдът вече е констатирал, че обичайният принцип на самоопределение е „право, противопоставимо на всички, и един от основните принципи на международното право“ (решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario,, C‑104/16 P, EU:C:2016:973, т. 88), Съветът е бил длъжен да го вземе предвид, когато решава да включи дадена организация в списък със санкции. Следователно Общият съд неправилно бил приел и в точка 133 от обжалваното съдебно решение, че прилагането на разпоредбите на Обща позиция 2001/931 не е пречка за обичайния принцип на самоопределение.

54

Според жалбоподателя, ако се приемат съображенията на Общия съд, действията, извършени от дадено лице, което с цел да позволи на своя народ да упражни правото си на самоопределение няма друг избор, освен да прибегне до използването на въоръжена сила, биха отговаряли на определението за терористично действие. Това би означавало да се отрече идеята за международно хуманитарно право като цяло, според което много военни действия, извършени в рамките на такъв конфликт, са легитимни. Вместо да се позове, както е направил в точка 133 от обжалваното съдебно решение, на признатото на Съвета широко право на преценка, Общият съд е трябвало да вземе предвид принципа на самоопределение при тълкуването на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

55

Накрая, като препраща към изложените в първоинстанционното производство съображения, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 126 от обжалваното съдебно решение е отказал да се произнесе по прилагането в конкретния случай на принципа на самоопределение и по въпроса за легитимността на използването на въоръжена сила за постигането на самоопределение.

56

Съветът, подкрепян от Френската република, Кралство Нидерландия и Комисията, иска първото основание да бъде отхвърлено.

Съображения на Съда

57

Първото основание се отнася до направеното от Общия съд в точки 126—146 от обжалваното съдебно решение тълкуване на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, според което посочените в тази разпоредба „цели“ се отнасяли до „самото естество на извършените действия“, като при тях не би могло да се вземе предвид евентуалното наличие на въоръжен конфликт с оглед на самоопределението на даден народ.

58

В това отношение за целите на тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза от постоянната съдебна практика следва, че трябва да се имат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2021 г., Комисия и GMB Glasmanufaktur Brandenburg/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑884/19 P и C‑888/19 P, EU:C:2021:973, т. 70).

59

Що се отнася до текста на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, следва да се отбележи, че определянето на даден акт като „терористично действие“ се основава на две кумулативни условия, а именно, от една страна, това действие да е сред изброените в букви а)—к) от него, и от друга страна, целта, с която е извършено, да е една от целите, посочени в подточки i)—iii) от него.

60

Следователно, както впрочем приема жалбоподателят, Общият съд правилно е приел в точка 144 от обжалваното съдебно решение, че посочената обща позиция определя терористичните действия както с оглед на преследваните цели, така и с използваните за тези цели средства.

61

За сметка на това, противно на твърденията на жалбоподателя, текстът на член 1, параграф 3, първа алинея от посочената обща позиция изобщо не позволява да се приеме, че преследваната с разглежданото действие политическа цел или естеството на претенциите на неговия извършител биха могли да имат някакво значение за определението на понятието „терористично действие“.

62

Това тълкуване на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 се потвърждава от контекста на посочената разпоредба, както и от целите, преследвани от Съвета при приемането на посочената обща позиция.

63

Всъщност, както следва от съображения 5—7 от Обща позиция 2001/931 и от съображения 3, 5 и 6 от Регламент № 2580/2001, Съветът е приел общата позиция, а след това, в съответствие с нея, посочения регламент, по-специално за да приложи на равнището на Съюза Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, с която се потвърждава необходимостта от борба с всички средства съгласно Хартата на Организацията на обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“, и от държавите членки се изисква да „обогатяват международното сътрудничество, като вземат допълнителни мерки, за да предотвратят и премахнат на тяхна територия с всички законови средства финансирането и подготовката на всякакви терористични актове“.

64

В това отношение следва също да се припомни, че Обща позиция 2001/931 преследва основно тази превантивна цел за борба с международния тероризъм, като го откъсва от неговите финансови ресурси чрез замразяването на средствата и икономическите ресурси на физическите лица или образуванията, които са заподозрени в участие в свързани с него дейности (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 67).

65

Така умишлените действия, изброени в член 1, параграф 3, първа алинея, букви а)—к) от Обща позиция 2001/931, се считат за терористични действия, ако са извършени с цел сериозно заплашване на населението, неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на каквото и да е действие, или сериозно да дестабилизира или разруши основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, без да се взема предвид политическата или друга цел на извършителя на съответното терористично действие.

66

В това отношение е важно да се подчертае, че Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001 имат за цел не санкционирането на терористични действия, а борбата с тероризма чрез предотвратяване на финансирането на терористични действия (решение от 14 март 2017 г., A и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 96).

67

За сметка на това, нито едно от посочените съображения или цели не може да се разбира в смисъл, че действията, които преследват цел, за която се твърди, че е легитимна, трябва да бъдат изключени от приложното поле на Обща позиция 2001/931, така че доводите на жалбоподателя, че за да се прецени дали дадено действие е извършено с терористична цел, следва да се вземе предвид евентуалното наличие на цел за самоопределение, трябва да се отхвърлят.

68

В точки 122 и 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд взема отношение по този довод, като припомня, което впрочем жалбоподателят не оспорва, че наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право не изключва прилагането на разпоредбите на правото на Съюза относно предотвратяването на тероризма, като тези в Обща позиция 2001/931, към евентуалните терористични действия, извършени в този контекст (вж. в този смисъл решение от 14 март 2017 г., A и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 97 и 98), и като уточнява, че в тази обща позиция не се прави никакво разграничение по отношение на приложното ѝ поле в зависимост от това дали съответният акт е извършен в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право.

69

Макар в точка 125 от обжалваното съдебно решение Общият съд да отбелязва, че обичайният принцип на самоопределение, припомнен по-специално в член 1 от Устава на Организацията на обединените нации, е принцип на международното право, приложим за всички несамоуправляващи се територии и за всички народи, които все още не са получили независимост (решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario, C‑104/16 P, EU:C:2016:973, т. 88), този принцип все пак не означава, че за да упражнят правото си на самоопределение, даден народ или жителите на определена територия могат да използват способи, посочени в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

70

Всъщност Съдът вече е постановил, че международното хуманитарно право и Обща позиция 2001/931 преследват различни цели и въвеждат отделни механизми, така че прилагането на тази обща позиция не зависи от квалификациите, произтичащи от международното хуманитарно право. Въз основа на това Съдът стига до извода, че Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право могат да представляват „терористични действия“ по смисъла на тези актове на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 март 2017 г., A и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 89, 91 и 97).

71

Именно в този контекст Общият съд отбелязва в точка 131 от обжалваното съдебно решение, че трябва да се прави разграничение, от една страна, между целите, които желае да постигне даден народ или жителите на определена територия, и от друга страна, действията, които те извършват за постигането на тези цели, така че посочените в член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i)—iii) от общата позиция „цели“ не съответстват на такива цели, които могат да се квалифицират като крайни или основополагащи.

72

Макар жалбоподателят да признава, че Общият съд правилно е констатирал, че съществува разлика между крайната или основополагащата цел, поради която образуванието участва във въоръжен конфликт, и целта, с която се извършват определени действия в рамките на този конфликт, той не изтъква никакъв валиден правен довод, който позволява да се заключи, че крайната или основополагащата цел е от значение за преценката на целта на тези определени действия.

73

От това следва, че действия, извършени в съответствие с една от трите цели, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i)—iii) от Обща позиция 2001/931, могат да бъдат квалифицирани като терористични действия, дори ако крайната или основополагащата им цел е например да направят по-демократични основните структури на дадена държава. Следователно в точка 132 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че ако деянията са извършени с една от трите цели, не е необходимо да се проверява какви са целите, преследвани от съответната организация, освен ако не се иска да се премахне едно от двете кумулативни условия, които се изискват, за да може дадено действие да бъде квалифицирано като терористично действие. Посочените цели, които се състоят в определянето на изброените в член 1, параграф 3, първа алинея, букви а)—к) действия и следователно са с чисто функционален характер, нямат никаква връзка с политическа цел или претенции, които са си поставили авторите на дадено действие, така че крайната или основополагаща за това действие цел е без значение за квалифицирането му като „терористично действие“.

74

С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, насочен срещу точка 126 от обжалваното съдебно решение, не само защото този довод се ограничава до общо оспорване на съдържащото се в тази точка твърдение на Общия съд, но и защото произтича от неправилно тълкуване на посочената точка. Всъщност в посочената точка Общият съд приема, че не е необходимо да взема отношение по прилагането в конкретния случай на принципа на самоопределение, за да отговори на доводите относно тълкуването на целите, посочени в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, и противно на твърденията на жалбоподателя, не отказва да се произнесе по приложимостта на този принцип.

75

Впрочем да се приемат съображенията на жалбоподателя, че дадена организация или образувание има право да извърши някое от действията, изброени в член 1, параграф 3, първа алинея, букви а)—к) от Обща позиция 2001/931, стига тези действия да се извършват за постигането на общата цел за самоопределение, би довело до резултат в противоречие с текста и контекста на тази разпоредба, както и с целите на правната уредба, от която тя е част, и би било в противоречие със съдебната практика, цитирана в точки 68—70 от настоящото съдебно решение.

76

Накрая, по изложените причини Общият съд не е допуснал и грешка при прилагане на правото в точка 132 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че понятието „неправомерно“, съдържащо се в член 1, параграф 3, първа алинея, подточка ii) от Обща позиция 2001/931, не трябва да се преценява през призмата на твърдения легитимен характер на целта, преследвана с упражняването на разглежданата принуда.

77

От гореизложеното следва, че първото основание трябва да се отхвърли.

По второто основание

Доводи на страните

78

С второто си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приел, че Съветът може да се позове на решението на Обединеното кралство от 2001 г. като „решение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, тъй като фактите, посочени в мотивите на това решение, се отнасят до минали периоди и следователно не могат да обосноват извода, че жалбоподателят е извършил терористични действия, позволяващи той да бъде квалифициран като „терористична група“.

79

Жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка, като в точка 142 от обжалваното съдебно решение се е позовал на фактите, на които се основава решението на Обединеното кралство от 2001 г., а именно отвличането на западни туристи в началото на 90‑те години на миналия век, нападението на рафинерия през периода 1993—1994 г., кампания от атентати срещу туристически обекти през същите години и заплахи от нападения на туристически съоръжения през периода 1995—1999 г., като е анализирал тези факти и е заключил, че Съветът е можел да ги квалифицира като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931. Всъщност, след като в точки 77—83 от това съдебно решение Общият съд взел предвид само фактите, настъпили между 1995 г. и 1999 г., от това следвало да се заключи, че другите по-стари факти не били релевантни. Следователно последните факти не можели да обосноват извода, че жалбоподателят трябва да се счита за терористична група по смисъла на член 1, параграф 3, втора алинея от посочената обща позиция, още повече че в точка 72 от посоченото съдебно решение Общият съд стигнал до извода, че „изглежда, че [PKK] се е отказала от [своята терористична] кампания“.

80

При всички положения Общият съд неправилно е приел в точки 80—83 от обжалваното съдебно решение, че отправянето на заплахи за извършване на нападения срещу туристически обекти през периода 1995—1999 г. могат да бъдат взети предвид с оглед на времевия им диапазон. Дори да се приеме, че Съветът не е длъжен да проверява дали фактите, приети за установени в националните присъди, действително са били извършени, той трябвало да провери дали компетентният национален орган е приел, че те действително са настъпили, като обоснове ясно и последователно констатацията си в изложението на мотивите.

81

Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 98 от обжалваното съдебно решение, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, доколкото спорните актове са приети въз основа на решението на Обединеното кралство от 2001 г., следва да се отхвърли, а в точка 146 от това съдебно решение — че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от посочената обща позиция, следва да се отхвърли.

82

Освен това нито Съветът, нито Общият съд биха могли да приемат, че твърдените заплахи отговарят на критериите, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931. Всъщност тези предполагаеми заплахи не могат да се разглеждат като терористични действия по смисъла на посочената разпоредба, тъй като е била преустановена кампанията от атентати, довела до смъртта на хора.

83

Според жалбоподателя следва да се вземат предвид и съществуващите разминавания между определението за терористично действие, предвидено в законодателството на Обединеното кралство, и определението, съдържащо се в Обща позиция 2001/931. Така в точка 144 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като е приел за ирелевантно обстоятелството, че критерият за тежест е свързан със „средствата“ в законодателството на Обединеното кралство и с „целите“ в посочената обща позиция, тъй като разликата била значителна, особено що се отнася до заплахите.

84

Съветът, подкрепян от Френската република, Кралство Нидерландия и Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

Съображения на Съда

85

Второто основание се отнася до твърдяната грешка, допусната от Общия съд в точки 77—83, 98 и 136—146 от обжалваното съдебно решение, доколкото той е взел предвид решението на Обединеното кралство от 2001 г., за да установи, от една страна, че Съветът е изпълнил задълженията си по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, и от друга страна, че извършените действия са терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от посочената обща позиция.

86

За да се произнесе по обосноваността на това основание, най-напред е важно да се направи разграничение между, от една страна, въпроса дали решението на Обединеното кралство от 2001 г. може да се квалифицира като решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, по-специално с оглед на датата на настъпване на инцидентите, на които то се основава, и от друга страна, въпроса дали тези инциденти могат да бъдат квалифицирани като терористични действия с оглед по-специално на тяхното естество, по смисъла на член 1, параграф 3 от посочената обща позиция.

87

Що се отнася, на първо място, до текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, в първа алинея от него се предвижда, че списъкът за замразяване на средства „се изготвя на базата на прецизна информация или материал в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или обр[а]зувания, независимо дали [то е решение, основано на сериозни и достоверни доказателства или улики, за] възбуждането на разследвания или преследване […] на терористично действие, опит да се извърши, участ[ие във] или подпом[агане на] такова действие или [е] присъда за такива [деяния]“.

88

Що се отнася до задълженията на Съвета при включването на лице или образувание в списъка, от позоваването на национално решение, както и от израза „прецизна информация“ и „сериозни и достоверни доказателства или улики“, в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 следва, че посочената разпоредба има за цел да защити засегнатите лица, като гарантира, че тяхното включване в списъка за замразяване на средства се извършва само въз основа на достатъчно солидна фактическа база и че посочената обща позиция се стреми да постигне тези цели чрез изискването за решение, прието от национален орган (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 68).

89

Всъщност, тъй като самият Съюз не разполага с възможност да провежда разследвания за участието на дадено лице в терористични действия, посоченият способ служи да установи наличието на сериозни и достоверни доказателства или улики за участието на засегнатото лице в терористични действия, които националните органи са счели за надеждни и въз основа на които са предприели най-малкото мерки за разследване, без изискване националното решение да е придобило особена правна форма или пък да е публикувано или обявено (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 69).

90

В случая в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Съветът се е позовал на наличието на решения, които е квалифицирал като решения на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, сред които е решението на Обединеното кралство от 2001 г. За тази цел Общият съд най-напред изброява сериозните и достоверни доказателства и улики, които са посочени от Съвета и са приети за достоверни от националните органи и които включват терористични нападения от 1984 г., приписвани на PKK, терористична кампания в началото на 90‑те години на миналия век, включително отвличане на западни туристи, нападение на рафинерия и атентати срещу туристически обекти, довели до смъртта на чуждестранни туристи през периода 1993—1994 г. Също така в точка 72 от обжалваното съдебно решение и противно на поддържаното от жалбоподателя Общият съд посочва, че Съветът е отбелязал, че макар да изглежда, че PKK се е отказала от тази кампания в периода 1995—1999 г., през този период тя е продължила да заплашва, че ще извършва нападения срещу туристически обекти. По-нататък, в точка 73 от посоченото съдебно решение Общият съд припомня, че съгласно съдебната практика „прецизна[та] информация или материали[те] в съответното дело“, изисквани от член 1, параграф 4 от посочената обща позиция, трябва да показват, че по отношение на съответните лица или образувания е взето решение на национален орган, което отговаря на дефиницията по тази разпоредба, по-специално така че те да могат да идентифицират това решение, без обаче информацията или доказателствата да се отнасят до съдържанието на посоченото решение. Накрая, в точка 74 от същото съдебно решение Общият съд стига до заключението, че Съветът е предоставил достатъчно прецизна информация относно решението на Обединеното кралство от 2001 г. по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция.

91

От гореизложеното следва, че в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд е могъл да приеме, че Съветът е разполагал с прецизна информация и материал по съответното дело, произтичащи от решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Тъй като жалбоподателят не оспорва този извод на Общия съд и при всички положения не представя никакви доказателства, които да му позволят да го опровергае, Общият съд правилно е приел, че Съветът може да се основе на решението на Обединеното кралство от 2001 г.

92

Що се отнася до довода, изведен от това, че в точки 77—83, 143, 144 и 146 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че действията преди 1995 г. могат надлежно да бъдат взети предвид при проверката по член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, въпреки че не е можело да бъдат взети предвид в рамките на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция, е важно да се направи разграничение между, от една страна, изискванията, свързани с първоначалното вписване на дадено лице или образувание, посочени в член 1, параграф 4 от посочената обща позиция, що се отнася по-специално до условията относно времевия диапазон, и от друга страна, изискванията, свързани с определението на понятието „терористично действие“, посочено в член 1, параграф 3 от същата обща позиция.

93

Всъщност първоначалното включване на дадено лице или образувание по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 изисква действията, на които се основава такова решение, да са достатъчно скорошни, по-специално с оглед на целта на тази разпоредба, която, както бе припомнено в точка 88 от настоящото решение, е да се защитят съответните лица или образувания.

94

За сметка на това, с член 1, параграф 3 от общата позиция само се въвежда определение на понятието „терористично действие“ по смисъла на посочената обща позиция. В този контекст Съветът може да вземе предвид други, по-стари доказателства, които могат да бъдат релевантни за преценката на историята и обхвата на терористичните действия на съответното лице или образувание по смисъла на тази разпоредба.

95

От това следва, че в случая Общият съд правилно е взел предвид действията преди 1995 г., извършени през 1990 г., 1993 г. и 1994 г., за да определи на основание член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 терористичния характер на целите, преследвани с приписваните на жалбоподателя действия, и че Общият съд също правилно е приел, че „времевият диапазон“ от приблизително две години между последните взети предвид факти от 1999 г. и решението на Обединеното кралство от 2001 г. не може да се счита за прекомерен, което следователно позволява това решение да се квалифицира като решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция.

96

Що се отнася до позоваването от Общия съд в точка 81 от обжалваното съдебно решение на времеви диапазон, по-малък от пет години, доколкото той е взел предвид само последните факти, на които се основава решението на Обединеното кралство от 2001 г., следва да се отбележи, че Общият съд се позовава на този петгодишен срок, като цитира съдебна практика, според която срок от пет години не е прекомерен. От обжалваното съдебно решение обаче по никакъв начин не следва, че като се е позовал на този петгодишен срок, Общият съд е приел, че другите факти, посочени в решението на Обединеното кралство от 2001 г., са твърде стари, за да бъдат взети предвид. Доводът на жалбоподателя произтича от неправилно тълкуване на посоченото съдебно решение и следователно трябва да се отхвърли.

97

Що се отнася, на второ място, до довода, че Общият съд неправилно е заключил, че заплахите от нападения срещу турски туристически обекти отговарят на критериите, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, той също трябва да се отхвърли.

98

Всъщност от тази разпоредба следва, че подточка i) от нея изрично е свързана със „заплашва[не] с извършването на което и да е от действията, изброени в букви от а) до з)“, като например застрашаване на живота на дадено лице или причиняване на мащабни разрушения.

99

Така че наличието на заплахи за извършване на някое от изброените в букви а)—з) действия е достатъчно, за да обоснове замразяването на средства, а обстоятелството, че PKK се е отказала от кампаниите си за нападения в периода 1995—1999 г., е без значение за квалифицирането на заплахите като терористично действие.

100

Следователно Общият съд правилно е заключил, че фактът, че през определен период от време не са били извършени нападения, не е пречка да продължат да съществуват заплахи от нападения, които тогава представляват терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931.

101

Що се отнася до довода на жалбоподателя относно разминаванията между определението за терористично действие в законодателството на Обединеното кралство и определението в член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, следва да се припомни, че в точка 144 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че обстоятелството, че критерият за тежест е свързан със „средствата“ в законодателството на Обединеното кралство и с „целите“ в посочената обща позиция, е без значение.

102

В това отношение от точка 73 от настоящото решение следва, че целите, изброени в член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i)—iii) от Обща позиция 2001/931, са с чисто функционален характер и позволяват да се определят действията по член 1, параграф 3, първа алинея, букви а)—к) от посочената обща позиция като терористични действия. Следователно съображенията на Общия съд не са опорочени от никаква непоследователност, като се има предвид, че както в правото на Съюза, така и в решението от 2001 г. на Обединеното кралство от 2001 г. се възприема двукомпонентно определение на терористичните действия, като тези действия се определят както чрез преследваните цели, така и чрез използваните за тези цели средства.

103

Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.

По третото основание

Доводи на страните

104

С третото си основание жалбоподателят твърди, че в точки 182—188 и 191—203 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че извършеното от Съвета преразглеждане на регламентите от 2015—2017 г. и на решенията от 2019 г. отговаря на условията по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

105

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е констатирал, че между приемането на решението на Обединеното кралство от 2001 г. и извършването на действията през 2014 г. е изтекъл значителен период от време, през който са настъпили няколко събития, отличаващи се с промяна в обстоятелствата, така че Съветът е нарушил задължението си да актуализира отново преценката си относно риска от участие в терористична дейност за 2014 г. Жалбоподателят обаче счита, че Общият съд е трябвало да стигне до същия извод относно регламентите от 2015—2017 г. и решенията от 2019 г.

106

Като препраща към съображенията си в рамките на второто основание, жалбоподателят отбелязва, че решението на Обединеното кралство от 2001 г. не отговаря на условията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Жалбоподателят счита също, че в точка 185 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че Съветът е могъл да се позове на нападението през май 2014 г. на строежа на нов преден турски военен пост и да квалифицира това нападение като терористично действие. Всъщност такова действие представлявало типичен пример за действие, за който жалбоподателят не можел да бъде обвинен, че е извършил с терористична цел, като се има предвид, че той бил пряк отговор на нарушаването от страна на турското правителство на мирните преговори и съгласно международното хуманитарно право трябвало да се счита за легитимно военно действие.

107

Дори Съдът да стигнел до извода, че Общият съд не е допуснал грешка при тълкуването на член 1, параграфи 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, що се отнася до решението на Обединеното кралство от 2001 г., жалбоподателят твърди, че предвид явно различното естество на нападението, извършено през май 2014 г., в сравнение с инцидентите, изтъкнати във връзка с това решение, посоченото нападение не позволява да се обоснове в достатъчна степен продължаващото наличие на риск от терористични действия.

108

Всъщност, тъй като положението на жалбоподателя се е променило значително през шестнадесетте години след задържането през 1999 г. на г‑н Abdullah Öcalan, основател и лидер на PKK, не може да се приеме, че това нападение на преден турски военен пост, който е в процес на изграждане в нарушение на мирните преговори, е равнозначно на заплахата от нападения срещу турски туристически обекти през 90‑те години на миналия век.

109

Що се отнася до инцидента от 23 октомври 2017 г., при който военен автомобил е бил нападнат, жалбоподателят изтъква, че при квалифицирането му като терористично действие Общият съд неправилно е приел в точка 191 от обжалваното съдебно решение, че обстоятелството, че това действие се вписва в рамките на въоръжения конфликт между PKK и Република Турция, е ирелевантно, въпреки че от първото основание ясно следвало, че не може да се счита, че военна операция, която е необходима и пропорционална, има терористична цел.

110

Като е приел по същество в точки 198—200 от обжалваното съдебно решение, че продължаването на въоръжения конфликт позволява на Съвета да приеме, че продължава да е налице риск от терористични действия, Общият съд е пренебрегнал ролята на Република Турция, въпреки че PKK е променила значително начина си на действие.

111

Съветът, подкрепян от Френската република, Кралство Нидерландия и Комисията, счита, че третото основание трябва да се отхвърли.

Съображения на Съда

112

Следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 Съветът може да остави съответното лице или образувание в списък за замразяване на средства, ако стигне до извода, че рискът от участие на това лице или образувание в терористични дейности, обосновал първоначалното му включване в този списък, продължава да е налице (решение от 10 септември 2020 г., Hamas/Съвет, C‑386/19 P, EU:C:2020:691, т. 38 и цитираната съдебна практика).

113

Единственият въпрос, който е от значение при преценката за оставане в списъка, по принцип е дали от момента на разглежданото решение за включване или от момента на последното преразглеждане фактическото положение се е променило така, че вече не позволява да се направи същият извод относно този риск (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 46).

114

Продължаващото съществуване на такъв риск може да се установи по-специално чрез позоваване на националното решение, обосновало първоначалното включване в списъка, когато това решение наскоро е било преразгледано, след което се е стигнало до заключението, че продължаването му е обосновано поради неотдавнашни инциденти, показващи, че съответното лице или организация продължава да участва в терористични дейности. Всъщност такова преразглеждане има за цел да гарантира, че решението на Съвета е взето въз основа на достатъчно факти, позволяващи му да заключи, че е налице такъв риск (решение от 10 септември 2020 г., Hamas/Съвет, C‑386/19 P, EU:C:2020:691, т. 39).

115

Когато се проверява дали продължава да е налице риск от участие на съответното лице, група или образувание в терористични дейности, следва по-специално да се вземат предвид, освен промените, настъпили впоследствие с националното решение, обосновало първоначалното включване на това лице, група или образувание в списъка за замразяване на средства, и по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице (решение от 10 септември 2020 г., Hamas/Съвет, C‑122/19 P, EU:C:2020:690, т. 38).

116

В случая Общият съд не се е отклонил от тази съдебна практика.

117

В това отношение следва, първо, да се приеме, че доводите на жалбоподателя, с които той оспорва квалифицирането като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931 на нападението през май 2014 г. на строежа на нов преден турски военен пост и нападението на военен автомобил на 23 октомври 2017 г., са неотносими в рамките на преразглеждането, извършено на основание член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, и трябва да се отхвърлят въз основа на съдебната практика, цитирана в точка 112 от настоящото решение. Всъщност, за да запази включването на дадено лице или образувание в списъка за замразяване на средства, Съветът трябва да докаже не че това лице или образувание е извършило терористично действие по смисъла на член 1, параграф 3, първа алинея от посочената обща позиция, а само че продължава да съществува риск то да участва в терористични дейности.

118

Второ, трябва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя, че действията, на които се е основал Съветът при преразглеждането си на продължаващия риск от участие на PKK в терористична дейност, не доказвали в достатъчна степен наличието на този риск поради значително по-различното естество на тези действия и поради факта, че положението ѝ се е променило значително, тъй като занапред тя се стремяла към намиране на мирни решения.

119

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че е недопустимо да се приеме доводът, че извършеното през май 2014 г. нападение на строежа на нов преден турски военен пост е обосновано. Всъщност жалбоподателят, като се позовава само на наличието на въоръжен конфликт, за който се твърди, че позволява да се обоснове извършеното действие, което според него се различава чувствително от инцидентите, посочени в решението на Обединеното кралство от 2001 г., и като изтъква, че това действие представлява пряк отговор на нарушението на мирните преговори от страна на турското правителство, не се позовава на грешка при прилагане на правото от страна на Общия съд, а иска от Съда да замени преценката на Общия съд със собствената си преценка на това доказателство.

120

От член 256, параграф 1 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обаче следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (определение от 27 януари 2022 г., FT и др./Комисия, C‑518/21 P, EU:C:2022:70, т. 12 и цитираната съдебна практика).

121

От друга страна, доводът на жалбоподателя, че инцидентът от 23 октомври 2017 г. трябва да се счита за явно необходима и пропорционална военна операция, трябва да се отхвърли като неоснователен.

122

Както следва от точка 191 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят не оспорва нито съществуването на това военно нападение, нито факта, че той носи отговорност за него, тъй като посочва, че то се вписва в рамките на въоръжения конфликт между него и Република Турция.

123

Ето защо следва да се констатира, че в рамките на третото основание на жалбата си жалбоподателят не изтъква никакви доводи, които могат да поставят под въпрос правната преценка на Общия съд, че тези действия, чието съществуване не е оспорено, са позволили на Съвета основателно да актуализира преценката си относно риска от участие на жалбоподателя в терористична дейност.

124

Поради това третото основание за обжалване трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти по същество.

По четвъртото основание

Доводи на страните

125

С четвъртото си основание жалбоподателят изтъква грешка, допусната от Общия съд в точки 207—215 от обжалваното съдебно решение при тълкуването на принципа на пропорционалност.

126

На първо място, жалбоподателят твърди, че в точки 211—213 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност, който изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 50).

127

Освен това, като е приел, че мирното и демократично разрешаване на конфликта е ирелевантно, Общият съд е изразил несъгласието си с констатацията в точка 198 от обжалваното съдебно решение, че Съветът правилно е приел, че през 2019 г. не е настъпила никаква промяна в обстоятелствата. Ако в рамките на преразглеждането на основание член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 се приеме, че продължаването на търсенето на мирно решение е релевантно, жалбоподателят счита, че същото трябва да важи и за проверката на пропорционалността, още повече че крайната цел на въоръжения конфликт е самоопределянето на даден народ. Макар в рамките на първото основание този довод да не може да се приеме, той трябвало да бъде приет при разглеждането на четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

128

Както следва от точка 207 от обжалваното съдебно решение, спорните актове преследвали цел от общ интерес, която е да се допринесе за международния мир и сигурност. Оставянето на PKK в спорните списъци обаче на практика би възпрепятствало мирния процес, така че предвидените в тези актове ограничителни мерки трябвало да се считат за неподходящи с оглед на преследваните цели.

129

На второ място, като се е ограничил до това да разгледа ограничително преследваната със спорните актове цел, в точки 206—215 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е проверил правилно дали породените неудобства, които включват и предвидимите последици (вж. в този смисъл решение от 12 март 2019 г., Tjebbes и др., C‑221/17, EU:C:2019:189, т. 40), не са несъразмерни с тези цели. Всъщност не може да се приеме, че за да се определи дали причинените от даден акт неудобства не са несъразмерни с преследваните цели, се вземат предвид само присъщите на този акт цели, а не неговите предвидими последици.

130

В този контекст жалбоподателят припомня, че макар Съветът да не може да вземе предвид всяка възможна последица от даден акт, в случая той все пак е знаел, дори само поради жалбата за отмяна, подадена на 1 май 2014 г. по дело PKK/Съвет (T‑316/14), за породените от спорните актове последици за кюрдите, така че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 212 и 213 от обжалваното съдебно решение, че тези последици са ирелевантни.

131

Съветът, подкрепян от Френската република, Кралство Нидерландия и Комисията, счита, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.

Съображения на Съда

132

Най-напред, жалбоподателят само препраща към крайната цел на ограничителните мерки, а именно опазването на мира и укрепването на международната сигурност по смисъла на член 21, параграф 2, буква в) ДЕС, и като възпроизвежда изложените в първоинстанционното производство доводи, той изтъква, че оставянето на PKK в спорните списъци възпрепятства мирния процес и оказва въздействие върху кюрдите, тъй като крайната цел на въоръжения конфликт, в който участва PKK, е самоопределянето на кюрдския народ. Всъщност в това отношение целта на обжалването е просто преразглеждане на представената пред Общия съд жалба, което е извън компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване.

133

По-нататък, PKK по никакъв начин не подкрепя твърдението си за нарушение, изведено от релевантността на принципа на самоопределение при преценката на пропорционалността на приетите със спорните актове ограничителни мерки, поради което то също трябва да се обяви за недопустимо.

134

Накрая, що се отнася до оплакването, че Общият съд не е взел предвид целта на разпоредените ограничителни мерки и е пренебрегнал предвидимите последици, като не е определил дали причинените неудобства не са непропорционални спрямо преследваната цел, следва да се припомни, че що се отнася до съдебния контрол за спазването на принципа на пропорционалност, единствено явно неподходящият характер на приета мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Vnesheconombank/Съвет, C‑731/18 P, EU:C:2020:500, т. 84).

135

Следва също да се припомни, че ограничителните мерки по дефиниция имат отрицателни последици, по-специално за визираните с тях образувания (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Vnesheconombank/Съвет, C‑731/18 P, EU:C:2020:500, т. 86).

136

Значението на преследваната със спорните актове цел, а именно по-специално борбата с тероризма, която се вписва в по-широката цел за опазване на международния мир и сигурност в съответствие с прогласените в член 21 ДЕС цели на външната дейност на Съюза, обаче може да обоснове наличието на отрицателни последици (вж. по аналогия решение от 25 юни 2020 г., Vnesheconombank/Съвет, C‑731/18 P, EU:C:2020:500, т. 87).

137

С оглед на цитираната в точки 134—136 от настоящото решение съдебна практика Общият съд правилно е приел в точка 209 от обжалваното съдебно решение, че доколкото целта, преследвана от Съвета с приемането на спорните актове, е по-специално борбата с тероризма, тези актове съответстват на нея и при всички положения не могат да се считат за явно неподходящи с оглед на посочената цел.

138

Тъй като жалбоподателят не представя правно релевантен довод в подкрепа на това оплакване, то трябва да се отхвърли.

139

От това следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти по същество.

По петото основание

Доводи на страните

140

С петото си основание жалбоподателят твърди, че в точки 221—238 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране, въпреки че, както бе посочено в предходните основания на настоящата жалба, от изложенията на мотивите на спорните актове не следва ясно, че събитията в периода 2015—2019 г., изтъкнати във връзка с решението на Обединеното кралство от 2001 г., действително подкрепят това решение.

141

Според жалбоподателя Общият съд неправилно е приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране. Всъщност последният не е взел предвид целта за самоопределение и контекста, в който се вписва въоръженият конфликт. Той неправилно се е позовал на инцидентите, посочени в решението на Обединеното кралство от 2001 г. В рамките на преразглеждането си той неправилно е квалифицирал посочените в спорните актове инциденти като терористични действия, без да изложи в достатъчна степен причините, поради които наличието на военна операция може да докаже, че продължава да е налице риск от участие в терористични дейности. Той не бил мотивирал в достатъчна степен причините, поради които спорните актове трябвало да се считат за пропорционални, въпреки че бил уведомен за последиците, които включването на PKK в спорните списъци би могло да има по отношение на мира, както и на положението на кюрдите и техните поддръжници.

142

Освен това жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка, като в точки 232—238 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че след като става въпрос за основателността на мотивите, следва да се отхвърлят доводите, с които се доказва, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е проверил дали разглежданите от националните органи инциденти могат да бъдат квалифицирани като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931 и като не е доказал релевантността на решенията на Обединеното кралство с оглед на член 1, параграфи 4 и 6 от посочената обща позиция. Тази проверка се отнасяла не само до основанието на мотивите, но и до самото задължение за мотивиране.

143

Съветът, подкрепян от Френската република, Кралство Нидерландия и Комисията, счита, че петото основание е недопустимо и във всички случаи неоснователно.

Съображения на Съда

144

Що се отнася до допустимостта на петото основание, важно е да се отбележи, че като насочва оплакванията си срещу точки 221—238 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят не посочва ясно нито пасажите, които счита за опорочени от грешка при прилагане на правото, с изключение на оплакванията срещу точки 232—238 от посоченото съдебно решение, нито правните доводи, изтъкнати в подкрепа на позицията му. По-конкретно той не уточнява защо цитираната от Общия съд практика на Съда е неправилна. Така доводите на жалбоподателя целят просто преразглеждане на подадените пред Общия съд жалби, вместо да бъдат насочени срещу обжалваното съдебно решение, за да се даде възможност на Съда да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 48).

145

Всъщност някои от доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на това основание, в действителност целят да оспорят направената от Общия съд преценка не на мотивите на спорните актове, а на това дали разглежданите ограничителни мерки са подходящи за постигането на техните цели. Тези доводи обаче, свързани с целта за самоопределение и с контекста, в който се вписва въоръженият конфликт, с инцидентите, посочени в решението на Обединеното кралство от 2001 г., с квалифицирането на посочените в спорните актове инциденти като терористични действия и с причините, поради които спорните актове трябва да се считат за пропорционални, спадат към другите основания на жалбата, на които впрочем жалбоподателят се позовава изрично, и които са отхвърлени. Следователно те са ирелевантни в рамките на петото основание, изведено от непълнота на мотивите.

146

Следва също да се припомни, че както правилно посочва Общият съд в точка 216 от обжалваното съдебно решение, мотивите на акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на правото си на самостоятелна преценка Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице трябва да се вземе такава мярка (вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 47 и цитираната съдебна практика).

147

Както обаче припомня Общият съд в точка 217 от обжалваното съдебно решение, изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който той е приет. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 48 и цитираната съдебна практика).

148

Що се отнася по-конкретно до актовете за оставяне на лице или образувание в списъка за замразяване на средства, Съветът е длъжен да провери дали от момента на първоначалното включване или на последното преразглеждане фактическото положение не се е променило така, че вече да не позволява да се направи същият извод за участието на това лице или образувание в терористични дейности (вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 49 и цитираната съдебна практика).

149

В това отношение следва да се поясни, че що се отнася до тези актове, съдът на Съюза е длъжен да провери, от една страна, дали е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и следователно дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни, което впрочем Общият съд припомня в точка 218 от обжалваното съдебно решение, както и от друга страна, дали тези мотиви са подкрепени с факти, което предполага съдът да се увери — като част от контрола за материална законосъобразност на така мотивирания акт — че актовете почиват на достатъчно солидна фактическа база, и да провери фактическите твърдения в изложението на мотивите към тези актове (решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 52 и цитираната съдебна практика).

150

При това положение въпросът за мотивите, който засяга съществено процесуално изискване, е отделен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 55 и цитираната съдебна практика).

151

В това отношение Общият съд правилно е приел в точка 236 от обжалваното съдебно решение, че спазването от страна на Съвета на задължението му да провери дали фактите, приети за установени от националните органи, могат да бъдат квалифицирани като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931, е разгледано при отговора на основанието, изведено от нарушение на тази разпоредба.

152

От гореизложеното следва, че доводите, с които се оспорва основателността на посочените факти, са ирелевантни в рамките на петото основание, изведено от непълнота на мотивите, поради което това основание трябва да се отхвърли като недопустимо и във всички случаи като неоснователно.

153

С оглед на всички изложени по-горе съображения и тъй като нито едно основание не е уважено, жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

По съдебните разноски

154

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

155

Тъй като Съветът е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета.

156

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим mutatis mutandis към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, държавите членки и институциите, които са встъпили в производството, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно, тъй като Комисията, Френската република и Кралство Нидерландия са участвали в производството пред Съда, те понасят направените от тях съдебни разноски.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Kurdistan Workers’ Party (PKK) да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)

Европейската комисия, Френската република и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.