ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 3.12.2025
COM(2025) 737 final
ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД ОТ СТРАНА НА КОМИСИЯТА
на годишните доклади за дейността на държавите членки, свързана с експортните кредити, по смисъла на Регламент (ЕС) № 1233/2011
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 3.12.2025
COM(2025) 737 final
ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД ОТ СТРАНА НА КОМИСИЯТА
на годишните доклади за дейността на държавите членки, свързана с експортните кредити, по смисъла на Регламент (ЕС) № 1233/2011
1. Въведение:
Настоящият годишен преглед за 2024 г. на официално подкрепяните дейности по експортно кредитиране се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити. Той обхваща официално подкрепяните дейности по експортно кредитиране, извършвани от агенциите за експортно кредитиране (АЕК) на държавите членки, и се основава на информацията, предоставена от държавите членки в годишните отчети за дейността, които те предоставят на Комисията, отново по силата на регламента. Докладите следват стандартизиран образец (наричан също „образец на контролния списък“), договорен между държавите членки, който е бил преразглеждан и обогатяван с течение на годините. Настоящият образец се използва от 2023 г. насам и включва допълнителни подробности, по-специално ориентиран към климата преглед по сектори на дейностите във връзка с официално подкрепяните експортни кредити, както и по-хармонизирано финансово отчитане.
2. Годишни доклади за дейността, получени за календарната 2024 г.:
През 2024 г. в рамките на приложното поле на Споразумението за официално подкрепяните експортни кредити („споразумението“) официално подкрепяни експортни кредити са предоставили двадесет и една държави членки: Австрия, Белгия, Дания, Естония, Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция. Всички те представиха годишен отчет за дейността за 2024 г.
Останалите държави членки — България, Кипър, Ирландия, Латвия, Литва и Малта — потвърдиха, че нямат агенция, която да е в състояние да предоставя официално подкрепяни експортни кредити.
3. Анализ на годишните доклади за дейността:
а) Обща информация:
През 2024 г. всички държави членки с поне една АЕК, с изключение на Гърция (чиято АЕК не предоставя финансова подкрепа в обхвата на споразумението), са предоставили обикновена гаранция, т.е. експортни кредити под формата на гаранции и/или застрахователни продукти. Дванадесет от тези държави членки (Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Полша, Словакия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция) са предоставили и официална финансова подкрепа, т.е. пряко финансиране, рефинансиране на търговски заеми за експортни сделки или подкрепа за плащане на лихви. Малък брой държави членки (Австрия, Дания, Полша, Испания,Унгария, Франция) съобщават, че са доставчици на обвързана помощ — форма на експортен кредит с елемент на субсидиране, регулирана в контекста на Споразумението на ОИСР.
Споразумението и трите препоръки на ОИСР относно дисциплините за добро управление 1 гарантират хармонизиране на практиките сред членовете на ОИСР и в рамките на ЕС. В тази рамката обаче правителствата разработват собствени политики. Повечето АЕК имат допълнителни правила към тези в насоките на ОИСР, като например относно националното и местното съдържание, и са въвели по-строги стандарти, включително за да отразят собствените си национални политики и международни ангажименти като екваториалните принципи (рамка за управление на риска, с чиято помощ финансовите институции да идентифицират, оценяват и управляват екологичните и социалните рискове при финансирането на проекти, свързани с Международната финансова корпорация в рамките на Групата на Световната банка). Някои АЕК предлагат програми, съобразени с конкретни сектори или конкретни цели. Това може да отразява особеностите на отделните секторни договорености в споразумението, структурите за съзастраховане или стратегическата ориентация.
Организационната структура на АЕК и управлението по отношение на предоставянето на подкрепа са различни в различните държави членки. В държавите членки официално подкрепяните експортни кредити се управляват от двадесет и седем органа — публични агенции или частни дружества, изпълняващи публичен мандат и работещи под държавен надзор. Същите са изброени в приложение 1. Държавите членки, които предоставят и покритие, и финансиране, обикновено имат отделна, специална институция, която отговаря за финансирането и понякога е известна като EXIM банка (съкратено от експорт—импорт).
б) Обем на официалната подкрепа:
В годишните доклади за дейността се предоставя съответната финансова информация за официалната подкрепа, предоставена от АЕК, в съответствие с националната нормативна уредба и организационното устройство в съответните държави членки. Комисията няма забележки, що се отнася до финансовите аспекти на годишните доклади за дейността за 2024 г.
По отношение на официалната подкрепа под формата на обикновена гаранция, определение за която е дадено в член 5, параграф 1 от споразумението, в таблицата по-долу е посочена докладваната обща номинална експозиция на риск към 31 декември 2024 г. за най-големите доставчици в ЕС:
|
Таблица 1. Общо портфейли официална подкрепа под формата на обикновена гаранция през 2024 г. в ЕС и държавите членки (в милиони евро) Държави на челни позиции в ЕС според съвкупната номинална експозиция на риск |
|
|
Обща експозиция в ЕС за обикновена гаранция |
370 060 |
|
Италия |
93 606 |
|
Германия |
73800 |
|
Франция |
66 872 |
|
Швеция |
42 900 |
|
Нидерландия |
25 292 |
Що се отнася до официалната финансова подкрепа, определение за която е дадено в член 5, параграф 2 от споразумението, в таблицата по-долу е посочена докладваната номинална стойност на официално подкрепения кредитен портфейл към 31 декември 2024 г. за най-големите доставчици в ЕС:
|
Таблица 2. Общо портфейли официална подкрепа под формата на официална финансова подкрепа през 2024 г. в ЕС и държавите членки (в милиони евро) Държави на челни позиции в ЕС според номиналната стойност на официално подкрепения кредитен портфейл |
|
|
Общ кредитен портфейл в ЕС |
103 618 |
|
Италия |
43 528 |
|
Франция |
17 192 |
|
Германия |
15 991 |
|
Швеция |
8 853 |
|
Финландия |
6 583 |
Полезно е да се отбележи, че кумулирането на стойностите в таблици 1 и 2 не би дало точна представа за общата стойност на предоставената подкрепа за сделки за износ, тъй като дадена държава членка може да подкрепя една и съща сделка за износ както с пряко финансиране, така и с обикновена гаранция. Освен това в тези таблици се вземат предвид само финансовите продукти, които попадат в обхвата на споразумението, като се изключват други потенциални финансови продукти, предлагани от АЕК, например краткосрочни експортни кредити или официална подкрепа за износ на военно оборудване и селскостопански стоки.
За да бъде представен потокът на официалната подкрепа, в таблицата по-долу са посочени стойностите на сделките, подкрепени чрез нови ангажименти за експортни кредити, подкрепени по силата на Споразумението през календарната 2024 г. за най-големите доставчици в ЕС:
|
Таблица 3. Нови ангажименти на държавите — членки на ЕС, нотифицирани пред ОИСР през 2024 г. (в милиони евро) Най-големи доставчици от ЕС в експортното кредитиране по ОИСР |
||
|
Общ брой сделки с експортни кредити |
Обща стойност на агрегирания кредит за проекти, подпомогнати с експортно кредитиране |
|
|
Общо нови ангажименти, нотифицирани в ЕС |
1 568 |
53 007 |
|
Франция |
168 |
18 756 |
|
Италия |
371 |
11 368 |
|
Швеция |
344 |
8 075 |
|
Германия |
254 |
6 800 |
|
Финландия |
14 |
2 092 |
в) Съображения, свързани с климата
На 15 март 2022 г. в заключенията на Съвета на Европейския съюз относно експортните кредити 2 беше представен „Европейски пакт за климата във връзка с експортното финансиране“, който включва редица ангажименти. Като част от тях държавите членки заявиха своята „готовност да допълнят годишните си доклади“ в контекста на настоящия годишен преглед „с насочен към климата преглед на съответните им дейности, свързани с официално подкрепяни експортни кредити, по сектори“, като от 2023 г. този преглед е факт. Друг елемент от същите заключения е ангажиментът държавите членки да определят до края на 2023 г. в националните си политики „научнообосновани срокове за прекратяване на официално подкрепяните експортни кредити за проекти в сектора на енергията от изкопаеми горива, освен при ограничени и ясно определени обстоятелства, които са в съответствие с ограничението за глобално затопляне от 1,5°C и целите на Парижкото споразумение“.
В своите годишни отчети за дейността 16 държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция) докладваха, че са публикували такава политика. Останалите държави членки или заявиха, че нямат интерес към сектора на енергията от изкопаеми горива, или не предоставят официално подкрепяни експортни кредити.
Що се отнася до въгледобивния сектор, всяка подкрепа за проекти, свързани с въглищни електроцентрали без улавяне и съхранение на въглерод, от 2021 г. насам е забранена съгласно Споразумението, с изключение на проекти, които намаляват замърсяването или инсталират системи за намаляване на емисиите на CO2, които не водят нито до удължаване на полезния жизнен цикъл на централата, нито до увеличаване на капацитета. В своите политики, свързани с климата, повечето държави членки са въвели политика за постепенно прекратяване на използването на въглища, която е по-строга от забраната по споразумението, и включително не допускат финансиране по цялата верига за създаване на стойност. През 2024 г. АЕК не са докладвали сделки по проекти, свързани със сектора на енергията от въглища (тук се включват проучване, производство, транспорт, съхранение, свързано с разпределителната инфраструктура, рафиниране, разпределение и производство на електроенергия).
Що се отнася до петролния сектор, 16-те държави членки бяха определили различни срокове за прекратяване на подпомагането. Единадесет от тях поеха ангажимент да не подкрепят тези проекти (Белгия, Дания, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Испания, Финландия, Франция, Унгария и Швеция). Останалите държави членки запазиха възможността да финансират такива сделки с крайна дата за това до 2030 г., но през 2024 г. нито една от тях не е уведомила за свързани с петрол сделки.
В газовия сектор същите 11 държави членки поеха ясни ангажименти да спрат финансирането на проекти за електроцентрали и техните вериги за създаване на стойност. Някои АЕК (Дания, Финландия, Германия, Люксембург и Нидерландия) обаче запазват възможността за предоставяне на подкрепа в ограничени случаи, като например за производството на електроенергия с намаляване на емисиите, развитие на най-бедните държави или тези, в които природният газ е част от преходно решение, съвместимо с курс за затопляне, не повече от 1,5 °C; някои от тях посочват, че национално определеният принос на държавата получател не трябва да бъде критерий, а съответствието с целта за 1,5 °C се оценява от АЕК. От друга страна, Испания въведе по-строги ограничения за дейностите в горната част и в средата на веригата. Що се отнася до нефта, останалите държави членки запазват възможността да финансират такива сделки с крайна дата за това до 2030 г., но през 2024 г. нито една от тях не е уведомила за свързани с газ сделки.
На практика през 2024 г. пет АЕК уведомиха за четиринадесет проекта с експортни кредити в нефтения и газовия сектор на обща кредитна стойност 1 176,2 милиона евро.
|
Държава членка доставчик |
Стойност на сделките |
Вид на проекта |
|
Белгия и Германия |
138,7 млн. евро (Белгия) и 265,2 млн. евро (Германия) |
Парогенератори и турбина за парогазова електроцентрала |
|
Финландия (два проекта) |
73,8 милиона евро |
Модернизация и ремонт на съществуваща газова електроцентрала (без промяна в производството на централата) |
|
Германия (два проекта) |
21,3 милиона евро |
два газови проекта нагоре по веригата |
|
Германия |
21,4 милиона евро |
Инсталиране на мобилен газопровод |
|
Италия |
605,8 милиона евро |
Инсталиране на подводен тръбопровод за добив на газ |
|
Нидерландия (четири проекта) |
20,9 милиона евро |
Четири нефтени проекта нагоре по веригата |
|
Нидерландия (три проекта) |
29,1 милиона евро |
Три нефтени проекта в средната част на веригата |
Финландия (за първия си проект) и Германия са успели да предоставят подкрепа на тези проекти, тъй като ангажиментите са поети преди въвеждането на техните стратегии в областта на климата; следователно изискванията все още не са били приложими. Белгия и Италия мотивираха подкрепата си с това, че към момента на одобряването не е съществувала забрана за конкретната дейност, като техните политики в областта на климата позволяват такава подкрепа до края на 2025 г. Вторият финландски проект и повечето нидерландски проекти (всички с изключение на един) бяха счетени за приемливи по изключение, доколкото се отнасят до доставката на стоки за съществуващата инфраструктура, при условие че тези доставки водят до подобряване на екологичните показатели и/или безопасността и/или здравето, без да се удължава икономическият живот на инфраструктурата. Останалият нидерландски проект е одобрен съгласно изключение, приложимо за конкретни плавателни съдове, предоставящи помощни услуги за съществуваща инфраструктура за изкопаеми горива.
За всички сделки докладващите държави членки отбелязаха, че са извършили процес на надлежна проверка във връзка с климата, подобен на този, който са използвали за други социални и други въздействия върху околната среда.
В допълнение към тези ограничения за сектора на енергията от изкопаеми горива АЕК са приели програми за стимулиране на благоприятни за климата сделки в допълнение към по-дългите максимални срокове на погасяване, разрешени съгласно отрасловата договореност във връзка с изменението на климата в рамките на споразумението. Например някои АЕК предлагат за щадящи климата сделки по-гъвкави национални правила за съдържанието, като например по-голям максимален размер на заема, по-голям коефициент на покритие, минимална ставка на премиите, прилагана по подразбиране, или възстановяване на разходите за проучване.
По-конкретно, през 2024 г. в секторите за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, определени в отрасловата договореност във връзка с изменението на климата, са финансирани 53 проекта от шест различни държави на обща стойност 4 247 милиона евро (почти четири пъти повече от кредитната стойност, отпусната за проекти, свързани с изкопаеми горива). Повечето от тези проекти са свързани с енергия от възобновяеми източници (42 сделки с кредитна стойност 2 928 милиона евро).
г) Третиране на останалите екологични рискове:
В Препоръката на ОИСР за общ подход към официално подкрепяните експортни кредити и за отчитане на екологичните и социалните аспекти се определят общи принципи за извършване на екологична и социална надлежна проверка. Всички държави членки се придържат към препоръката, съгласно която идентифицират и работят по потенциалните въздействия и рискове, свързани със заявленията за официална подкрепа. Препоръката разчита на добре установени стандарти като тези на Международната финансова корпорация за ефективност в областта на околната среда и в социалната сфера, на Насоките за околната среда, здравето и безопасността на Групата на Световната банка и на защитните политики на Световната банка и екологичните и социалните стандарти на Световната банка. Препоръката обхваща ключови въпроси, свързани с околната среда, като емисиите във въздуха, включително емисиите на парникови газове, ефективното използване на ресурсите, управлението на отпадъците, шума и вибрациите, управлението на опасните материали, въздействието върху екосистемите, опазването на биологичното разнообразие и използването на природни ресурси в значителна степен. Тя съдържа също така изисквания за аварийна готовност и реагиране при извънредни ситуации, така че създателите на проекти да могат да реагират на аварии и извънредни ситуации по адекватен начин, за да предотвратят и смекчат екологичните въздействия.
Политиките на АЕК за надлежна проверка и процедурите им за оценка на риска се основават на първо място на Препоръката, дори когато тя има неизключителна роля и когато за основа на политиките са използвани и други стандарти и достиженията на правото на ЕС. Всички държави членки, предоставили официално подкрепяни експортни кредити, докладват съответствие с екологичното измерение на Препоръката, както и че то е неразделна част от техните системи за надлежна проверка и управление на риска и от процеса им на вземане на решения. Процедурите за предварителна оценка зависят от вида, размера и категорията на съответното заявление за официално подкрепяни експортни кредити. Рисковете се установяват, класифицират и оценяват и могат да имат отражение върху допустимостта за подпомагане. Всички АЕК от ЕС потвърждават, че са проверили внимателно всички заявления за официално подкрепяни експортни кредити с цел да се определи дали следва да се извърши екологичен преглед.
Съгласно препоръката от АЕК се изисква да класифицират тези заявления (в зависимост от потенциалното отрицателно въздействие върху околната среда) в три категории риск: висок (категория A), среден (категория Б) или нисък (категория В). Много държави членки съобщават, че прилагат Препоръката по-широко от приложното ѝ поле. Това включва класифициране на всички сделки, включително тези, при които се подкрепя дял под 10 милиона СПТ и които по принцип не биха били обхванати във фазата на проверка. Държавите членки докладват, че оценка на екологичното и социалното въздействие (ОВОССВ) в съответствие с член 18 от Препоръката е извършена за всички заявления от категория А, за които дадена АЕК е поела окончателен ангажимент. По отношение на заявленията от категория Б държавите членки докладват, че заявителите във всички случаи са предоставили достатъчно информация за съответните въздействия на проекта върху околната среда в съответствие с член 19 от Препоръката. Преди да вземат решение за предоставяне на подкрепа за проекти от категория А или Б, всички АЕК, които са финансирали такива проекти, докладват, че винаги са оценявали информацията, получена от скрининга и прегледа на трансакциите, чрез доклад за надлежна проверка, изготвен или от вътрешен независим орган, или от външен консултант, като положителното становище от него е изискване за предоставянето на подкрепа. Относима информация е била получавана чрез докладите за ОВОССВ, но също така е била събирана благодарение на формулярите за кандидатстване и въпросниците на АЕК, проучване на документи, посещения на място, изследвания, извършени от външни консултанти, и преки контакти с кандидатите.
Само Швеция докладва, че е отхвърлила заявление за минен проект поради неадекватно управление на рисковете по отношение на защитените природни зони и правата на човека. Швеция също така докладва, че е отхвърлила други проекти като несъвместими с политиките в областта на изкопаемите горива. Освен това може да се стигне до незначително несъответствие, като например пропуснати срокове за подаване на информация или доклади. Случаите на несъответствие се разрешават координирано със спонсорите на проектите, а понякога и със съдействието на посолството на държавата членка, като се разработват коригиращи действия и мерки за смекчаване, които се следят във времето, или като се спира подкрепата или се отказва обезщетение, но последните инструменти не са били използвани през отчетния период.
д) Надлежна проверка във връзка със социалните въпроси и правата на човека:
В допълнение към екологичното измерение в Препоръката на ОИСР относно общите подходи още от 2012 г. са определени и принципите за извършване на надлежна проверка в социалната сфера. Тя обхваща ключови потенциални социални въздействия, свързани с проектите, в това число въздействия върху труда и условията на труд (напр. справедливо третиране, дискриминация, свобода на сдружаване, колективно договаряне, настаняване на работниците), здраве, безопасност и сигурност в общността (напр. излагане в общността на болести, използване на персонал по сигурността), придобиване на земя и принудително презаселване (напр. физическо разселване, икономическо разселване), подходящи взаимоотношения със засегнатите общности (напр. процес на информирани консултации и участие, механизъм за жалби), коренно население (напр. процес на свободно, предварително и информирано съгласие), културно наследство. Тя също така обхваща ключови въздействия върху правата на човека, свързани с проектите, в това число принудителен труд, детски труд, въпроси, свързани с половете, и животозастрашаваща липса на здравословни и безопасни условия на труд. Специално внимание се обръща на уязвимите групи.
Докладваните практики за надлежна проверка на АЕК в тази сфера са подобни на тези за рисковете за околната среда. Всичките двадесет представили доклади държави членки, предоставили официална подкрепа, съобщават за съответствие със социалното и свързаното с правата на човека измерение на Препоръката на ОИСР за общ подход и че то е неразделна част от техния процес на вземане на решения и от техните системи за надлежна проверка и управление на риска. Всички потвърдиха, че са разгледали всички заявления, за да установят дали следва да се извърши преглед с оглед на социалните права и правата на човека. Докладвано беше, че ОВОССВ е била извършена за всички заявления от категория А. По отношение на заявленията от категория Б беше докладвано, че заявителите винаги са предоставяли достатъчно информация, за да се обхванат съответните въздействия на проекта. Държавите членки докладват, че преди да вземат решение за предоставяне на официална подкрепа за проекти от категория А или Б, които биха могли да окажат неблагоприятно социално въздействие и въздействие върху правата на човека, техните АЕК винаги оценяват информацията, получена от проверката и прегледа, аналогично на това, което правят по отношение на екологичните рискове.
Държавите членки не са докладвали за случаи на постоянно неспазване през 2024 г. в своите процеси на надлежна проверка в социалната сфера и в областта на правата на човека, с изключение на вече споменатия по-горе шведски минен проект (при който се е стигнало до отхвърляне). Някои АЕК докладваха, че са станали свидетели на отклонения от договорените действия и международните стандарти по време на етапа на мониторинг на някои трансакции и са въвели специфични за всеки отделен случай мерки (например по-голям акцент върху конкретните въпроси и отлагане на крайните срокове за резултатите).
Всички АЕК, с изключение на две, предоставят на засегнатите общности или процес на консултации при широко участие, или механизъм за подаване на жалби. Във всички случаи от спонсорите на проекти се изисква да въведат механизми, независими от участието на ЕСП. В годишните си отчети за дейността за 2024 г. държавите членки не са докладвали на Комисията за никакви жалби.
е) Мерки за борба с подкупването:
Всички държави членки, предоставили официално подкрепяни експортни кредити, докладват за съответствие с Препоръката на ОИСР относно подкупването и официално подкрепяните експортни кредити. Тази препоръка съдържа мерки за проверка, извършване на надлежна проверка, оценка и вземане на решения относно допустимостта за подкрепа с цел възпиране на подкупите при официално подкрепяни експортни кредити. По-специално това означава да се провери дали страните, участващи в трансакциите, не са включени в списъците на многостранните финансови институции за отстраняване от участие.
ж) Устойчиви практики за кредитиране:
Всички държави членки, предоставили официално подкрепяни експортни кредити, докладват за съответствие с Препоръката на ОИСР относно устойчивите практики за кредитиране и официално подкрепяните експортни кредити. Целта на препоръката е да се гарантира, че финансирането на нуждите от развитие на държавите с по-нисък доход се мобилизира, без тези държави да натрупват прекомерен дълг в бъдеще. Придържането към препоръката върви ръка за ръка със стриктното спазване на политиките на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ) относно обвързаността на кредитирането без субсидиране с условие за лимит на дълга, както и по отношение на устойчивото кредитиране. В контекста на препоръката подкрепящите я страни също така договориха важни мерки за прозрачност, сред които е предоставянето на информация на Световната банка и на МВФ. В повечето случаи оценките за равнището на дълга, осигуряващо икономическа устойчивост, са част от цялостните оценки на риска на държавата, които оказват влияние върху политиките на АЕК за покритие за съответната държава.
з) Друга информация, съдържаща се в годишните доклади за дейността:
Държавите членки докладват, че се стараят да гарантират, че техните АЕК функционират по възможно най-прозрачен начин, при зачитане на необходимата поверителност за чувствителната търговска информация. Съгласно Препоръката на ОИСР за общ подход хармонизираната процедура в целия ЕС представлява публично оповестяване на подробна информация за проекти, които могат да окажат неблагоприятно екологично или социално въздействие. АЕК във всички случаи са оповестили, чрез специални страници на своите уебсайтове, посочени в приложение 2, цялата информация, изисквана съгласно членове 39 и 41 от Препоръката, тоест подходяща предварителна информация за проекти от категория А, включително ОВОССВ, както и последваща информация за всички подкрепяни проекти от категории А и Б.
Много АЕК от ЕС имат политика за корпоративна социална отговорност, която обикновено включва не само усилия във вътрешен план, но също така тясно сътрудничество с клиентите на АЕК. В този контекст АЕК все по-често оценяват своите собствени практики и разработват планове за намаляване на собственото си въздействие върху околната среда, включително оценка на своя въглероден отпечатък.
4. Спазване от страна на АЕК на целите и задълженията на Съюза:
В член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) са изброени общите цели на Европейския съюз; в член 21 са определени принципите и целите на външната дейност на Съюза. Съгласно член 3, параграф 5 от ДЕС в отношенията си с останалата част от света Европейският съюз „допринася за [...] устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“. Що се отнася до общата търговска политика на ЕС, член 206 и член 207, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз съдържат позоваване на принципите и целите на външната дейност на Съюза.
Европейският парламент призова Комисията да излезе със становище по въпроса дали когато предоставят официално подкрепяни експортни кредити, държавите членки спазват целите и задълженията на Съюза. Комисията извърши годишния си преглед в съответствие с Регламент (ЕС) № 1233/2011. Прегледът на Комисията се основава на годишните доклади за дейността, представени от държавите членки, и не може да се счита за изчерпателен.
Комисията счита, че наличната информация е доказателство, че свързаните с официално подкрепяните експортни кредити дейности в ЕС са в съответствие с членове 3 и 21 от ДЕС. Препоръките на ОИСР осигуряват рамка за управлението на програмите на държавите членки за експортни кредити. Държавите членки също така разработват свои собствени политики въз основа на тези препоръки и в съответствие с целите на ЕС. Те въвеждат и серия от политики в подкрепа на климатичния преход и намаляват подкрепата за проекти за изкопаеми горива, като същевременно увеличават подкрепата за проекти, които подкрепят прехода. Комисията подкрепя по-нататъшния напредък в тази област, включително по-нататъшното укрепване на ангажиментите на държавите членки по отношение на постепенното премахване на изкопаемите горива. Що се отнася до спазването на международните задължения и на задълженията, произтичащи от правото на ЕС в областта на конкуренцията, през 2024 г. в рамките на Световната търговска организация не са били разглеждани спорове, засягащи дейности за експортни кредити на държава — членка на ЕС, и Комисията не е получавала жалби във връзка с потенциални нарушения на разпоредбите на ЕС, засягащи АЕК.