<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-5/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0005</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:205">EU:C:2018:205</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на H. Saugmandsgaard Øe — Дело C‑5/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">DPAS Limited</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180321">21 март 2018 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑5/17</HT></P><P>Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs</P><P>срещу</P><P>DPAS Limited</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по данъчни и финансови дела), Обединено кралство)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване</KEYWORD><KEYWORD>Член 135, параграф 1, буква г)</KEYWORD><KEYWORD>Сделки, засягащи плащания и преводи</KEYWORD><KEYWORD>Липса</KEYWORD><KEYWORD>Разработване и прилагане на разплащателни планове за дентално лечение чрез директен дебит</KEYWORD><KEYWORD>Липса на доставка, включваща прехвърляне на парична сума</KEYWORD><KEYWORD>Събиране на дългове</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на икономическата действителност</KEYWORD><KEYWORD>Ирелевантност на формалния получател на доставката</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20161128">28 ноември 2016 г.</DATE>, постъпило в Съда на <DATE ISO="20170106">6 януари 2017 г.</DATE>, Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по данъчни и финансови дела), Обединено кралство) отправя до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между DPAS Limited и Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (данъчна и митническа администрация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) във връзка с отказа ѝ да освободи от данък върху добавената стойност (ДДС) доставка на услуги, извършвана от DPAS.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>DPAS предлага на зъболекари планове за дентално лечение под фирмения знак на зъболекарския кабинет и предоставя услуги по управлението им за пациентите, които са се абонирали. Спорът в националното производство по същество е относно това дали предоставяните на тези пациенти услуги представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>сделки, засягащи плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Ще предложа на Съда да отговори отрицателно на този въпрос, тъй като доставка на услуги като разглежданата в спора по главното производство сама по себе си не води до правните и финансовите промени, характерни за прехвърлянето на парична сума. На практика отговорът означава, че такава доставка трябва да се облага с ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 135, включен в глава 3 от дял IX от Директивата за ДДС, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Държавите членки освобождават следните сделки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Обединеното кралство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 31 от Value Added Tax Act 1994 (Закон от 1994 г. за данъка върху добавената стойност) предвижда, че са освободени доставките на услуги, които попадат в някоя от категориите, посочени в приложение 9 към закона.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Приложение 9 предвижда по-специално:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>ГРУПА 5 — ФИНАНСОВА ОБЛАСТ</P><P>[Освободени от ДДС са:]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Издаването, прехвърлянето или получаването на пари, или други операции с пари, всякакви обезпечения на парични средства, всякакви ценни книжа или нареждане за плащане на пари.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Предоставянето на посреднически услуги във връзка със сделките по [точка 1] (независимо дали сделките в крайна сметка са сключени) от лице, действащо в качеството на посредник<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Законодателна бележка 1А от група 5 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Точка 1 не включва доставка на услуги, която е подготвителна за извършването на сделка, посочена в същата точка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>DPAS, което е съкращение от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Dental Plan Administration Services<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, разработва и прилага планове за дентално лечение в Обединеното кралство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>DPAS предлага на зъболекари планове за дентално лечение под фирмения знак на зъболекарския кабинет и предоставя услуги по управлението им за пациенти на зъболекари. В случая <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>план за дентално лечение<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава споразумение между зъболекар и неговия пациент или пациентка, по силата на което първият се съгласява да предоставя дентални услуги на определено равнище, като в замяна вторият се съгласява да заплаща определена месечна сума. Планът включва и други услуги, предоставяни от DPAS, а именно застрахователни услуги и услуги по управление на плащанията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>DPAS управлява административните, финансовите и застрахователните аспекти на плановете за дентално лечение. DPAS по-специално консултира зъболекарите и техния персонал при разработването на плановете и подготвя маркетингови материали като брошури, дипляни и плакати, формуляри за регистрация, хартия за кореспонденция и членски карти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Тези планове за дентално лечение дават възможност на пациентите да разпределят разходите за него равномерно през цялата година. За тази цел те извършват ежемесечно плащания на DPAS чрез нареждане за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>директен дебит<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. Според запитващата юрисдикция директният дебит по същество се извършва по начина, описан в точки 7—11 от решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В отговор на този въпрос на Съда юрисдикцията потвърждава, че услугите, предоставени от DPAS, са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>същите или много сходни<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> с описаните в посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>До <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> плановете за дентално лечение били структурирани от DPAS като услуги, предоставяни на зъболекари, и договорните споразумения за прилагането им били сключвани между DPAS и зъболекарите. DPAS начислявало на всеки зъболекар фиксирана месечна такса, възлизаща в повечето случаи на 366,66 GBP (британски лири) (приблизително 415 EUR), а също и такса за отделен пациент, възлизаща между 0,94 GBP и 2,90 GBP (приблизително между1,06 EUR и 3,28 EUR). DPAS получавало таксите си, като ги удържало от сумите, които събирало от пациентите чрез директен дебит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На практика въз основа на нареждането за директен дебит DPAS иска от банката на пациента да прехвърли договорената сума от банковата сметка на пациента към собствената му банкова сметка. След това DPAS нарежда на собствената си банка да преведе по банковата сметка на зъболекаря дължимата на последния обща сума, като взема предвид само пациентите, които са платили своите месечни вноски чрез директен дебит, и след като приспадне сумата, фактурирана за предоставяните от него услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Данъчната администрация приема, че DPAS извършва сделки, засягащи плащания или преводи, освободени от ДДС по силата на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС или на съответстващата му разпоредба от Шеста директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> Съдът се произнася с решение по делото Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> във връзка с облагането с ДДС на услуги, предлагани от конкурентното на DPAS дружество Denplan Ltd, което, както и първото, предлага разплащателни планове за дентално лечение от името на зъболекари. В това решение Съдът приема, че услуги като доставяните от Denplan <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>по принцип<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> представляват сделки, засягащи плащания, но трябва да бъдат квалифицирани като услуги за събиране на дългове и поради това не могат да се ползват от посоченото освобождаване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Вследствие на това решение DPAS преструктурира договорните аспекти на своите планове за дентално лечение, считано от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>, за да предоставя услуги не само на зъболекарите, но също и на пациентите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В писмо от <DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, адресирано до клиентите му зъболекари, DPAS по същество обяснява преструктурирането, както следва:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>практическите последици от решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> са, че подлежат на облагане с ДДС услугите, предоставяни на зъболекарите от DPAS — докато преди данъчната администрация ги е считала за освободени — което би довело до надценка от 20 %, която DPAS би трябвало да прехвърли върху клиентите си,</P></ITEM><ITEM><P>до момента плановете за дентално лечение, управлявани от DPAS, включват, от една страна, договор между DPAS и зъболекаря за предоставянето на услуги по разплащателния план за дентално лечение (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>dental payment plan services<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), и от друга страна, договор между DPAS и пациента с цел предоставяне на допълнително застрахователно покритие,</P></ITEM><ITEM><P>предложеното преструктуриране се състои в разделяне на първия от посочените договори на две части, а именно договор между DPAS и зъболекарите относно услугите по разплащателните планове за дентално лечение (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>dental payment plan services<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) и договор между DPAS и пациента относно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>спомагателни услуги<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, свързани с разплащателните планове за дентално лечение (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>dental payment plan facilities<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>),</P></ITEM><ITEM><P>DPAS уточнява, че размерът на неговите такси остава непроменен, тъй като то ще поеме дължимия ДДС върху доставката на услугата за зъболекаря, като се има предвид, че другите услуги ще останат освободени от ДДС,</P></ITEM><ITEM><P>DPAS подчертава, че тези промени са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>чисто административни<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>практически не се различават от текущите споразумения<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>DPAS също така изпраща на зъболекарите проект за писмо до пациентите, които са абонирани за план за дентално лечение. В писмото се припомня, че до този момент зъболекарският кабинет е плащал на DPAS таксите за управление, които са били приспадани от месечните плащания, извършвани от пациентите чрез директен дебит. Било предложено част от месечната сума, превеждана чрез директен дебит на DPAS, занапред да бъде удържана от DPAS с оглед на задължението му към пациента да управлява и администрира разплащателния план за дентално лечение, допълнителна застраховка и телефонната линия за спешни дентални случаи. В писмото се подчертава още, че става дума за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>чисто административни промени, които [не засягат] обхвата на услугите, предоставяни по плана за дентално лечение, нито размера на общите […] месечни плащания<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция установила, че DPAS предоставя услуги на пациентите съгласно новите договорни споразумения. Тези споразумения създават правоотношение между DPAS и пациента, по силата на което пациентът се съгласява част от всяка месечна вноска, дължима по плана за дентално лечение, да се счита като насрещна престация за услугите, предоставяни му от DPAS.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция обаче не се е произнесла по въпроса дали услугите, предоставяни от DPAS на пациентите, са освободени доставки. Тя подчертава, че за да отговори на този въпрос, е необходимо да установи дали тези услуги са сделки, засягащи плащания или преводи по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, и дали евентуално те представляват събиране на дългове. Във връзка с това тя счита, че решения Bookit<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и National Exhibition Centre<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> не дават достатъчно ясен отговор на тези въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>При тези условия Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по данъчни и финансови дела) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1)</NO.P><TXT>Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице [в главното производство], състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя? По-специално, навеждат ли решения [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод? Или решение [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Axa UK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),] навежда на обратния извод?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>събиране на дългове<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]? По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Axa UK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е заведено в секретариата на Съда на <DATE ISO="20170106">6 януари 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Писмени становища представят правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По време на съдебното заседание на <DATE ISO="20180124">24 януари 2018 г.</DATE> представители на DPAS, на правителството на Обединеното кралство и на Комисията излагат устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуга като предоставяната от DPAS на пациентите при обстоятелствата в главното производство се ползва от освобождаването, предвидено за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>сделките, засягащи плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>За да отговоря на тези въпроси, най-напред ще посоча установения от Съда критерий за определянето на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. Според мен от практиката на Съда следва, че такава операция трябва да доведе до правни и финансови промени, характерни за прехвърлянето на парична сума. Ако се приложи този критерий, доставката на услуга като разглежданата в главното производство според мен не може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> (раздел А).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В светлината на въпросите на запитващата юрисдикция и от съображения за прозрачност искам да подчертая, че това тълкуване не ми се струва съвместимо с подхода, възприет от Съда в решението Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, що се отнася до квалификацията като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> (раздел Б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Накрая ще уточня, че обстоятелството, посочено във втория въпрос, че след изменение на договорните споразумения между страните услугите формално се предоставят от данъчнозадълженото лице (DPAS) на длъжника на плащането (пациента), а не на кредитора на плащането (зъболекаря), е ирелевантно за целите на прилагането на това освобождаване, тъй като икономическата действителност на доставката остана непроменена (раздел В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доставка на услуги като разглежданата в главното производство не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС (първи въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги като извършената от данъчнозадълженото лице в спора по главното производство, която се състои в искане до съответните финансови институции, от една страна, за прехвърляне на парична сума от банковата сметка на пациента към тази на данъчнозадълженото лице въз основа на нареждане за директен дебит, и от друга страна, за последващо прехвърляне на тази сума от последната сметка — след приспадане на дължимото възнаграждение за данъчнозадълженото лице — към банковите сметки съответно на зъболекаря и на застрахователя на пациента, представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, освободена от ДДС по силата на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Споделям становището на правителството на Обединеното кралство и на Комисията, че отговорът на този въпрос следва да е отрицателен. С други думи, услугата, предоставяна от DPAS на пациентите при обстоятелствата по спора в главното производство, не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, освободена от ДДС по силата на тази разпоредба, поради следните причини.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Доколкото ми е известно, в решение SDC<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>[П]реводът е сделка, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази сделка е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна, между наредителя и получателя, и от друга страна, между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това сделката, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на средства между сметките, без значение на какво основание. По този начин, тъй като преводът е единствено способ за прехвърляне на средства, за да се определи дали дадена сделка представлява превод по смисъла на Шеста директива [заменена от Директивата за ДДС,] решаващи са функционалните аспекти<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></NOTE> Съдът за първи път определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> в контекста на режима на ДДС. Според мен от това определение е видно, че решаващият критерий, за да се квалифицира дадена операция като сделка по превод, е в извършването на правни и финансови промени, характерни за <HT TYPE="ITALIC">прехвърляне на парична сума</HT><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Освен това този критерий съответства на обичайното определение на понятието за превод, както и на определението, установено в член 4, точка 24 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20151125">25 ноември 2015 година</DATE> относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 1093/2010, и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2015">ОВ L 337, 2015 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>), според което кредитен превод е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>платежна услуга по заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Наистина това определение формално визира понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>превод<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, а не понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>сделка, засягаща преводи<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът уточнява, че текстът на тази разпоредба не изключва възможността такава сделка по превод да се подразделя на различни обособени услуги, които в такъв случай представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>сделки, засягащи преводи<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, по смисъла на посочената разпоредба. Макар да не е изключено разглежданото освобождаване да обхване услуги, които не са типични преводи, това освобождаване може да засегне само сделки, които в общи линии представляват едно обособено цяло, което изпълнява специфичните и съществени функции на такива преводи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>С други думи, една сложна доставка на услуги може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>сделки, засягащи преводи<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, само ако има за резултат правните и финансовите промени, характерни за прехвърлянето на парична сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Освен известното изключение при решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, на което ще се спра в раздел Б по-долу, Съдът винаги е прилагал критерия за прехвърляне на парична сума, за да определи дали са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>сделки, засягащи преводи<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Pankki Suomi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:532">EU:C:2011:532</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В по-общ план Съдът подчертава, че сделките, посочени в тази разпоредба, се отнасят до услуги или инструменти, чийто начин на функциониране включва прехвърляне на парична сума<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hedqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑264/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:718">EU:C:2015:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granton Advertising</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑461/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1745">EU:C:2014:1745</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Той също така уточнява в редица решения, че съображенията относно сделките, засягащи преводи, намират приложение и спрямо сделките, засягащи плащания. С други думи, тези две понятия са предмет на съвместно разглеждане за целите на освобождаването по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Pankki Suomi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:532">EU:C:2011:532</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това съвместно разглеждане не ми изглежда<?PAGE NO="8"?> спорно, тъй като преводът е един от практическите способи за извършване на плащане. По мое мнение съвместното разглеждане дори се налага от принципа на данъчен неутралитет, който не допуска сходни доставки на услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин от гледна точка на ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Everything Everywhere</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:730">EU:C:2010:730</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Подчертавам, че обстоятелството, че DPAS не е финансова институция, не е достатъчно, за да изключи предоставяните от него услуги от приложното поле на освобождаването по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. Според постоянната практика на Съда сделките, за които е предвидено това освобождаване, се определят в зависимост от естеството на предоставяните услуги, а не в зависимост от доставчика или получателя на услугата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030626">26 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>MKG-Kraftfahrzeuge-Factoring</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑305/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:377">EU:C:2003:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hedqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑264/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:718">EU:C:2015:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така Съдът по-специално приема, че в обхвата на посоченото освобождаване попадат някои услуги, които оператор, различен от финансова институция, извършва за професионални пенсионни фондове и които включват по-специално управлението на индивидуалните сметки на работещите и на вноските, плащани от работодателите<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът посочва, че сделките, които материализират правата на членовете на пенсионни фондове спрямо тези фондове, трансформирайки вземането на работника спрямо неговия работодател във вземане спрямо пенсионния фонд, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>сделки, засягащи плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> (т. 82 от същото решение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>При все това от гореизложеното следва, че само извършването на материална, техническа или административна услуга, която не води до правните и финансовите промени, характерни за прехвърлянето на парична сума, <HT TYPE="ITALIC">не е обхванато</HT> от освобождаването, предвидено в същата разпоредба<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011213">13 декември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>CSC Financial Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:696">EU:C:2001:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Pankki Suomi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:532">EU:C:2011:532</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Услуги като предоставяните от DPAS при обстоятелствата в главното производство обаче според мен попадат точно в категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>материални, технически или административни услуги<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, които подлежат на облагане с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Според описанието, дадено от запитващата юрисдикция в първия поставен въпрос, доставката на услуги като разглежданите в главното производство се състои за DPAS в искане до финансова институция, въз основа на нареждане за директен дебит, от банковата сметка на пациента да бъде изтеглена парична сума и платена на DPAS, което след това иска от своята банка да прехвърли тази парична сума, след приспадане на дължимото му възнаграждение, в полза на зъболекаря и на застрахователя на пациента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Уточнявам, че с оглед на задължението за стриктно тълкуване на освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, обстоятелството, че предоставянето на услугите на DPAS е абсолютно необходимо, за да се извърши превод или плащане — тъй като отразява волята на пациента да прехвърли паричната сума от сметката си — не е достатъчно, за да го приравни на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, освободена от ДДС по силата на тази разпоредба<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011213">13 декември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>CSC Financial Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:696">EU:C:2001:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nordea Pankki Suomi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑350/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:532">EU:C:2011:532</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Такава доставка не води сама по себе си до правните и финансовите промени, характерни за прехвърлянето на парична сума по смисъла на цитираната по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Всъщност в рамките на тази услуга DPAS не извършва самò прехвърлянето на паричните суми, договорени в рамките на плановете за дентално лечение, предмет на спора в главното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Следователно обстоятелствата по спора в главното производство трябва да се разграничават от тези, във връзка с които е постановено решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. бележка под линия 19 от настоящото заключение.</P></NOTE>, а иска от съответните финансови институции да направят това. Поради това участието на DPAS е преди сделките по превод, извършвани от тези институции, които от своя страна попадат в обхвата на освобождаването по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>По същия начин пациент, който внася нареждане за превод в полза на зъболекаря си, не извършва сам прехвърлянето на договорената парична сума, а нарежда на банката да направи това. Обстоятелството, че DPAS е получило правомощието да поиска прехвърляне на парична сума от името и за сметка на пациента от банката на последния, не може да доведе до превръщането на този предварителен етап в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, по смисъла на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>С други думи, DPAS предоставя услуги по административно управление, които формално са предназначени за пациентите, след преструктурирането на договорните споразумения по инициатива на DPAS, а съответните финансови институции са тези, които извършват финансовите операции от обхвата на освобождаването по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. Административният характер на услугите, предоставяни от DPAS, според мен се потвърждава от съдържанието на писмото до пациентите в резултат на преструктурирането на договорите относно разплащателните планове за дентално лечение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Всъщност от това писмо, цитирано от запитващата юрисдикция, от което възпроизвеждам откъси, следва, че DPAS предоставя услуги за административно управление: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>[М]есечният Ви директен дебит се плаща чрез [DPAS], което <HT TYPE="ITALIC">съставя, предоставя и управлява</HT> Вашия план за дентално лечение в качеството на <HT TYPE="ITALIC">администратор</HT> на директни дебити. Макар че безспорно и преди това сте бил в правоотношения с DPAS, ние от денталния кабинет плащахме на DPAS <HT TYPE="ITALIC">административна такса</HT> от извършваните от Вас плащания чрез директен дебит. […] Занапред предлагаме […] част от общата месечна сума, която плащате на DPAS чрез директен дебит, да бъде удържана от последното с оглед на <HT TYPE="ITALIC">задължението му към Вас да управлява</HT> плащанията по Вашия план за дентално лечение, както и да управлява застрахователното покритие по допълнителната ви застраховка и телефонната линия за спешни дентални случаи<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (курсивът е мой). Вж. също точки 17—19 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Това тълкуване според мен намира потвърждение в решения Bookit<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и National Exhibition Centre<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, постановени след решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които се отнасят до предоставянето на услуги, по-тясно свързани със сделки по превод в сравнение с услугите, разглеждани в последното решение и в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Всъщност услугата по обработване на картови плащания, разглеждана в посочените решения, включва по-специално предаване в края на деня на файла за плащания от доставчика на тази услуга на неговата обслужваща банка, което слага началото на процеса на плащане или превод на съответните суми от банките издатели към посочената обслужваща банка, и накрая — по сметката на този доставчик, като действително се извършват само плащанията или преводите, за които необходимите данни са посочени в споменатия файл<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Съдът обаче приема, че такава услуга не може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, която би била освободена от ДДС по силата на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, тъй като сама по себе си тя не води до правните и финансовите промени, характерни за прехвърлянето на парична сума<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Съдът правилно уточнява, че тази услуга се състои по същество в обмен на данни между търговец и неговата обслужваща банка с цел да се получи плащане за предлагана за продажба стока или услуга и следователно не представлява финансова сделка, попадаща в обхвата на посоченото освобождаване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Не виждам причина този довод да не намери приложение и при доставка на услуги като разглежданата в спора по главното производство. Всъщност подобна услуга, както и услугите, разглеждани в двете цитирани решения, представляват само предварителен етап в сделката по превод или плащане, която е предмет на това освобождаване, и следователно такава услуга трябва да се облага с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Този извод освен това е в съответствие с целите, преследвани от член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. От една страна, съгласно постоянната съдебна практика сделките, освободени по член 135, параграф 1, букви г)—е) от тази директива, по естеството си са финансови операции, въпреки че не е задължително да бъдат извършени от банка или финансова институция<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070419">19 април 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Velvet &amp; Steel Immobilien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑455/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:232">EU:C:2007:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091022">22 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Swiss Re Germany Holding</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑242/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:647">EU:C:2009:647</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granton Advertising</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑461/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1745">EU:C:2014:1745</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hedqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑264/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:718">EU:C:2015:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В случая услуги като разглежданите в спора по главното производство са от административно естество, както обясних по-горе. Както правилно отбелязва правителството на Обединеното кралство, понастоящем голям брой оператори приемат плащания чрез директен дебит или с кредитна карта. Управлението на административните аспекти на тези начини на плащане според мен не може да се квалифицира като финансова сделка, която е освободена от облагане по силата на горепосочените разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>От друга страна и отново съгласно постоянната практика на Съда, с посоченото по-горе освобождаване от ДДС се цели именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070419">19 април 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Velvet &amp; Steel Immobilien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑455/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:232">EU:C:2007:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110310">10 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skandinaviska Enskilda Banken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:137">EU:C:2011:137</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granton Advertising</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑461/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1745">EU:C:2014:1745</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hedqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑264/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:718">EU:C:2015:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Exhibition Centre</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение, видно от разясненията на запитващата юрисдикция, възнаграждението, получавано от DPAS за неговите услуги, се състои в разликата между сумите, събирани от пациентите, и сумите, превеждани от DPAS на зъболекаря и на застрахователя. Следователно определянето на облагаемата основа не представлява особена трудност, така че тази сделка не следва да бъде освободена съгласно член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос по следния начин: член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги като извършената от данъчнозадълженото лице при обстоятелствата в спора по главното производство, която се състои в искане до съответните финансови институции, от една страна, за прехвърляне на парична сума от банковата сметка на пациента към тази на данъчнозадълженото лице въз основа на нареждане за директен дебит, и от друга страна, за последващо прехвърляне на тази сума от последната сметка — след приспадане на дължимото възнаграждение за данъчнозадълженото лице — към банковите сметки съответно на зъболекаря и на застрахователя на пациента, не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, освободена от ДДС по силата на тази разпоредба, тъй като сама по себе си тя не води до правните и финансовите промени, характерни за прехвърляне на парична сума.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По квалификацията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>сделки, засягащи плащания и преводи<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, възприета в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Axa UK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>За да отговоря изчерпателно на въпросите на запитващата юрисдикция, трябва да посоча и възприетия от Съда подход в решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> във връзка с квалификацията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>сделки, засягащи плащания и преводи<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. От изложеното по-горе внимателният читател вероятно е стигнал до извода, че считам този подход за несъвместим с практиката на Съда както преди, така и след това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В това отношение от акта за преюдициално запитване и от разясненията, дадени от тази юрисдикция по искане на Съда, е видно, че услугата, предоставяна от DPAS и разглеждана в спора по главното производство, е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>същата или много сходна<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> с предоставяната от Denplan, описана в точки 7—11 от цитираното решение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. точка 12 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Не виждам никаква причина да поставям под въпрос тази фактическа констатация, която е от компетентността на националния съд. Подчертавам, че DPAS най-малкото имплицитно е допускало такава идентичност или голямо сходство, тъй като е преструктурирало договорните споразумения за прилагане на неговите услуги с цел да избегне последиците от това решение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точки 16—19 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В раздел А по-горе посочих, че услуга като предоставяната от DPAS, предмет на спора в главното производство, не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>сделка, засягаща плащания и преводи<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, тъй като сама по себе си тя не води до правните и финансовите промени, характерни за прехвърляне на парична сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От друга страна, в точка 28 от решението Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че услуга като предоставяната от Denplan <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>по принцип<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> представлява сделка, засягаща плащания, която е освободена съгласно член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. Той обаче приема по-нататък, че подобна сделка трябва да бъде квалифицирана като събиране на дългове и следователно подлежи на облагане с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Така Съдът не е проверил дали услугата, предоставяна от Denplan, отговаря на критерия, установен от по-ранната съдебна практика, за да бъде идентифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, а именно дали поражда правните и финансовите промени, характерни за <HT TYPE="ITALIC">прехвърляне на парична сума</HT>. Впрочем според мен няма съмнение, че такава услуга, също както предоставяната от DPAS при обстоятелствата в спора по главното производство, не отговаря на този критерий.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Следователно въпросът, който се поставя в решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, е дали Съдът е искал да разшири понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>сделки, засягащи плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, така че да се включат и сделките, които сами по себе си не водят до прехвърляне на парична сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Не мисля, че Съдът е възнамерявал да направи това, поради следните причини. На първо място, той не е изразил намерението си в горепосоченото решение да извърши подобна промяна на съдебната практика, а се е задоволил да отбележи накратко, че разглежданата доставка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>по принцип<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> е освободена от облагане сделка, засягаща плащане, освен ако не става дума за събиране на дългове<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Axa UK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>По-нататък той не въвежда нов критерий, който позволява да се дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>сделки, засягащи плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Накрая Съдът потвърждава класическата си практика, основана на критерия за прехвърляне на парична сума, в решения Bookit<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и National Exhibition Centre<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE> (<NAME.CASE>C‑130/15</NAME.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:357">EU:C:2016:357</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които са постановени след решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както подчертах в раздел А по-горе<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точки 47—51 от настоящото заключение.</P></NOTE>, според мен релевантността на тези две решения е още по-голяма, тъй като те се отнасят до предоставянето на услуги, които са по-тясно свързани със сделки по превод, отколкото са разглежданите в последното решение и в спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да не прилага по настоящото дело подхода, възприет в решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и следователно да постанови, че доставка на услуги като разглежданата в главното производство не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>сделка, засягаща плащания и преводи<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По ирелевантността на формалния получател на доставката на услуга за целите на прилагането на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС (втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали доставка на услуги като разглежданата в спора по главното производство представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>събиране на дългове<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Считам, че не е необходимо да се дава отговор на този въпрос предвид отговора, който предлагам на първия въпрос. Всъщност този отговор ще бъде необходим само в хипотезата, при която разглежданата доставка попада по принцип в приложното поле на освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>. В този случай възниква въпросът дали доставката попада в рамките на изключението за дейностите по събиране на дългове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Тъй като предлагам на Съда да отговори в смисъл, че разглежданата в главното производство доставка не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, не е необходимо да се разглежда обхватът на изключението от посоченото освобождаване. От практическа гледна точка, тъй като предлаганият от мен отговор на първия въпрос предполага, че тази доставка се облага с ДДС, не е необходимо да се разглежда въпросът дали тя подлежи на облагане с ДДС като събиране на дългове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Въпреки това бих искал да отбележа, че с оглед на прилагането на гореспоменатото освобождаване е уместно да се посочи обстоятелството, изложено във втория поставен въпрос, че разглежданата в спора по главното производство услуга формално е предоставена от данъчнозадълженото лице (DPAS) на длъжника на плащането (пациента), а не на кредитора на плащането (зъболекаря), след изменението на договорните споразумения между тези страни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В това отношение припомням, че съгласно постоянната практика на Съда отчитането на действителното икономическо положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970220">20 февруари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>DFDS</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:77">EU:C:1997:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Planzer Luxembourg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:397">EU:C:2007:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101007">7 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Loyalty Management UK и Baxi Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑53/09 и C‑55/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:590">EU:C:2010:590</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Newey</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑653/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:409">EU:C:2013:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение Съдът изрично допуска възможността договорните разпоредби да не отразяват икономическата действителност на извършените доставки, въз основа на която трябва да се прилага режимът на ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Newey</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑653/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:409">EU:C:2013:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>От фактите, както са описани от запитващата юрисдикция, е видно, че DPAS извършва преструктуриране на договорните споразумения, с които прилага разплащателните си планове за дентално лечение, за да посочи и пациента, а не само зъболекаря, като получател на тези услуги. Заявената цел на това преструктуриране e да се избегне квалифицирането на частта от услугите, предоставяни на пациентите, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>събиране на дългове<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> в резултат на решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, така че тази част да остане освободена от ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точки 16—19 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В рамките на това преструктуриране DPAS уверява както зъболекарите, така и пациентите, че икономическата действителност на предоставяните от него услуги ще остане непроменена, че промените са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>чисто административни<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>практически не се различават от текущите споразумения<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точки 18 и 19 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства това преструктуриране на договорните споразумения, което има за цел да посочи като получател на услугите и пациента, а не само зъболекаря, е ирелевантно за целите на прилагането на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС. Този извод следва от задължението прилагането на режима на ДДС да се извършва въз основа на икономическата действителност на разглежданите доставки по смисъла на цитираната по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Този подход според мен се налага и от член 131 от Директивата за ДДС, съгласно който освобождаванията, предвидени по-специално в член 135, параграф 1, буква г) от тази директива, се прилагат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>. Във връзка с това уточнявам, че според мен не е необходимо да се прибягва до доктрината за злоупотреба с право, която иначе е добре установена в областта на ДДС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Halifax и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑255/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:121">EU:C:2006:121</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>WebMindLicenses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:832">EU:C:2015:832</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171122">22 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cussens и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑251/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:881">EU:C:2017:881</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като изискването за отчитане на икономическата действителност на разглежданите сделки позволява да се реши проблемът, повдигнат с втория въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на този въпрос по следния начин: член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че вследствие на изменение на договорните споразумения между страните разглежданата в спора по главното производство услуга формално е предоставена от данъчнозадълженото лице на длъжника на плащането (пациента), а не на кредитора на плащането (зъболекаря), е ирелевантно за целите на прилагането на освобождаването, предвидено в тази разпоредба, тъй като икономическата действителност на доставката остава непроменена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Бих искал да уточня, че този отговор е от значение и ако Съдът реши да приложи по настоящото дело подхода, възприет в решение Axa UK<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, обратно на онова, което предложих в раздели А и Б по-горе. Според мен, ако Съдът приеме, че доставка на услуги като разглежданата в спора по главното производство трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>събиране на дългове<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> (подлежаща на облагане с ДДС), би било без значение за целите на това квалифициране дали разглежданите в главното производство договорни споразумения посочват зъболекаря или пациента като формален получател на доставката. Всъщност задължението за отчитане на икономическата действителност на сделките за целите на прилагането на ДДС в този случай не допуска възможността само с текстова промяна в договорите да се промени квалификацията на дадена доставка на услуги, при условие че икономическата ѝ действителност остава непроменена<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. точка 72 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по данъчни и финансови дела), Обединено кралство) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>1)</NO.P><TXT>Член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги като извършената от данъчнозадълженото лице при обстоятелствата в спора по главното производство, която се състои в искане до съответните финансови институции, от една страна, за прехвърляне на парична сума от банковата сметка на пациента към тази на данъчнозадълженото лице въз основа на нареждане за директен дебит, и от друга страна, за последващо прехвърляне на тази сума от последната сметка — след приспадане на дължимото възнаграждение за данъчнозадълженото лице — към банковите сметки съответно на зъболекаря и на застрахователя на пациента, не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>сделка, засягаща плащания или преводи<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, освободена от ДДС по силата на тази разпоредба, тъй като сама по себе си тя не води до правните и финансовите промени, характерни за прехвърляне на парична сума.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че вследствие на изменение на договорните споразумения между страните разглежданата в спора по главното производство услуга формално е предоставена от данъчнозадълженото лице на длъжника на плащането (пациента), а не на кредитора на плащането (зъболекаря), е ирелевантно за целите на прилагането на освобождаването, предвидено в тази разпоредба, тъй като икономическата действителност на доставката остава непроменена<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>