<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-235/21</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62021CJ0235</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:739">EU:C:2022:739</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220929">29.9.2022 г.</DATE> — Дело C‑235/21</HT></P><P>RAIFFEISEN LEASING</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (седми състав)</P><P><DATE ISO="20220929">29 септември 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: словенски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 203</KEYWORD><KEYWORD>Договор за финансов лизинг</KEYWORD><KEYWORD>Лице, което дължи плащането на ДДС</KEYWORD><KEYWORD>Възможност писмен договор да се третира като фактура</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑235/21</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения) с акт от <DATE ISO="20210317">17 март 2021 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20210412">12 април 2021 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Raiffeisen Leasing</HT>, trgovina in leasing d.o.o.</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Република Словения</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (седми състав),</P><P>състоящ се от: J. Passer, председател на състава, F. Biltgen и M. L. Arastey Sahún (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: A. Rantos,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Raiffeisen Leasing, trgovina in leasing d.o.o., от A. Cankar, odvetnik,</P></ITEM><ITEM><P>за Republika Slovenija (Република Словения), от A. Vran, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Armenia, U. Babovič и A. Kraner, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20220512">12 май 2022 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Raiffeisen Leasing trgovina in leasing d.o.o. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Raiffeisen Leasing<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и Republika Slovenija (Република Словения), представлявана от Ministrstvo za finance (Министерство на финансите, Словения), относно плащането на данък върху добавената стойност (ДДС).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Дял IV от Директива 2006/112, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Облагаеми сделки<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, съдържа глава 1 със заглавие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Доставка на стоки<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 14 от тази директива, който се намира в глава 1, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Доставка на стоки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>В дял XI от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, се съдържа глава 1 със заглавие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Задължение за плащане<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, раздел 1 от която е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Лица — платци на ДДС на данъчните органи<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 203 от същата директива, който се намира в този раздел, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ДДС е дължим от всяко лице, което [посочи] ДДС във фактура<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>В глава 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Фактуриране<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), която е част от дял XI от посочената директива, се съдържат раздел 2 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Понятие за фактура<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), който включва членове 218 и 219, раздел 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Издаване на фактури<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), който включва членове 220—225, и раздел 4 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Съдържание на фактурите<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), който включва членове 226—231.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 218 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>За целите на настоящата директива държавите членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 219 от посочената директива има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 220 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Всяко данъчнозадължено лице осигурява по отношение на изброените по-долу издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 226 от Директива 2006/112:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT>прилаганата ставка на ДДС;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>10)</NO.P><TXT>размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива, подобна информация се изключва;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 227 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Държавите членки могат да налагат на данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и извършващи доставки на стоки или услуги на нейна територия, задължението да посочат идентификационния номер по ДДС на клиента, посочен в член 214, в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4)<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 229 от посочената директива има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Държавите членки не изискват фактурите да бъдат подписани<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Словенското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 67 от Zakon o davku na dodano vrednost — ZDDV‑1 (Закон за данъка върху добавената стойност, Uradni list RS, бр. 117/06 от <DATE ISO="20061116">16 ноември 2006 г.</DATE>) в редакцията му, приложима към спора по главното производство:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>За да упражни правото си на приспадане на ДДС, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>за целите на приспаданията по член 63, параграф 1, буква а) от настоящия закон, що се отнася до доставката на стоки или услуги, данъчнозадълженото лице трябва да разполага с фактура, изготвена в съответствие с членове 80.a—84.а от настоящия закон;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 76 от този закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="076.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>ДДС се дължи от:</P><P>[…]</P><P>9) всяко лице, което посочи този данък във фактура<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 81, параграф 8 от посочения закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>За целите на настоящия закон за фактури се считат всички документи на хартиен носител или в електронен формат, които отговарят на условията по членове 80.a—84.a от настоящия закон<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 82 от същия закон изброява данните, които данъчнозадълженото лице трябва да посочи във фактурата, а член 83 от този закон изброява данните, които данъчнозадълженото лице трябва да посочи в опростената фактура.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>RED d.o.о. е било собственик на терен с жилищна сграда в Рожна долина, община Любляна (Словения). Това дружество желае да построи нови сгради на това място. На <DATE ISO="20071119">19 ноември 2007 г.</DATE> то сключва с Raiffeisen Leasing договор за продажба и обратен лизинг (<HT TYPE="ITALIC">sale-and-lease back</HT>). Съгласно този договор Raiffeisen Leasing се ангажира да закупи терена на определена цена, а RED — да плаща на Raiffeisen Leasing лизинговите вноски до пълното изплащане на стойността на терена и на новопостроените сгради, или обща сума от <FT TYPE="DECIMAL">1294786,56</FT> EUR (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>договорът за финансов лизинг<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>). В този договор се посочва, че сумата на ДДС възлиза на <FT TYPE="DECIMAL">110056,86</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Raiffeisen Leasing не издава на RED фактура въз основа на договора за финансов лизинг, тъй като същото нито декларира, нито плаща посочения ДДС. Въз основа на договора за финансов лизинг RED упражнява правото си на приспадане на ДДС, считайки, че този договор представлява фактура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071122">22 ноември 2007 г.</DATE> страните по договора за финансов лизинг сключват договор за покупко-продажба на терена (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>договорът за продажба<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>), в който е определена продажна цена, включваща ДДС. RED издава на Raiffeisen Leasing фактура с включен ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>През ноември 2007 г. Raiffeisen Leasing упражнява правото си на приспадане на ДДС на основание договора за продажба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Тъй като RED не изпълнява задълженията си по договора за финансов лизинг в предвидения срок, на <DATE ISO="20111021">21 октомври 2011 г.</DATE> страните прекратяват същия. Впоследствие Raiffeisen Leasing продава терена на трето лице на цена с включен ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140725">25 юли 2014 г.</DATE> на RED е издадено решение от словенския данъчен орган, с което се отхвърля искането му за приспадане на ДДС по посочения договор. Това решение на данъчния органи отстранява риска от загуба на данъчни приходи, поради което Raiffeisen Leasing придобива правото да намали посредством корекция дължимия ДДС. Данъчният орган обаче констатира, че това дружество не е платило дължим ДДС за периода от <DATE ISO="20080103">3 януари 2008 г.</DATE> до <DATE ISO="20140725">25 юли 2014 г.</DATE> Поради това този орган разпорежда на Raiffeisen Leasing да плати лихви върху данъчното задължение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">50571,88</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Що се отнася до сделката, предмет на договора за продажба, данъчният орган констатира, че тя е освободена от ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Същевременно, тъй като страните по договора за продажба не са подали данъчна декларация, позволяваща да изберат опцията за данъчно облагане на разглежданата сделка, данъчният орган приема, че не могат да се позовават на правото на приспадане, независимо от факта, че е издадена фактура, в която е посочен ДДС, който не е бил дължим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Поради това Raiffeisen Leasing е задължено да плати допълнителен ДДС в размер на <FT TYPE="NUMBER">44200</FT> EUR, ведно с лихви, възлизащи на <FT TYPE="DECIMAL">11841,97</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Според данъчния орган фактът, че впоследствие Raiffeisen Leasing е продало терена, е без значение, тъй като за тази продажба е начислен ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>След като изчерпва възможностите за обжалване по административен ред, Raiffeisen Leasing сезира Upravno sodišče (Административен съд, Словения), който отхвърля жалбата му. След това то подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Последната юрисдикция припомня, че както е видно от практиката на Съда, задължението за плащане на ДДС вследствие на издаването на фактура, в която е посочен ДДС, може да възникне дори ако фактурата не съдържа определени данни, чието посочване се изисква по Директива 2006/112, по-специално когато не е посочено мястото на доставка на предоставената услуга (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Въпреки това запитващата юрисдикция поддържа, че договорът като облигационноправна сделка може да се различава от фактурата и да е само правното основание за облагаемата с ДДС сделка, тъй като фактурата във всички случаи трябва да бъде издадена в момента на настъпване на данъчното събитие за плащане на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Поради това тази юрисдикция иска да се установи дали договор може да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директива 2006/112 само когато от него произтича изрична и обективно разпознаваема воля на страните да приравнят този договор на фактура, свързана с определена сделка, тъй като такъв договор може да породи у купувача убеждението, че въз основа на него може да приспадне платения по получената доставка ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>При тези условия Vrhovno sodišče (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>1)</NO.P><TXT>Може ли писмен договор да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директива [2006/112] само когато съдържа всички данни, предвидени за фактурите по глава 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Фактуриране<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) [от дял XI] от [тази директива]?</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Ако това не е така,</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>кои са данните или обстоятелствата, въз основа на които във всички случаи писмен договор може да се счита (също) за фактура, с която се установява задължение за плащане на ДДС по силата на член 203 от Директива [2006/112]?</TXT></NP></ITEM></LIST><P>По-конкретно,</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>може ли писмен договор, сключен от две данъчнозадължени по ДДС лица, с предмет доставка на стоки или услуги, да се счита за фактура по смисъла на член 203 от Директива [2006/112], когато от него произтича изрична и обективно разпознаваема воля на продавача или доставчика на услуги, в качеството му на страна по договора, да издаде фактура за конкретна сделка, която може да породи за купувача разумната презумпция, че въз основа на нея той може да приспадне платения по получената доставка ДДС?<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 203 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за финансов лизинг, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>фактура<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на тази разпоредба, и при утвърдителен отговор — кои са данните, които този договор трябва задължително да съдържа, за да се счита за такава фактура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали е релевантно да се анализира дали от посочения договор произтича обективно разпознаваема воля на продавача на стока или доставчика на услуги, че става въпрос за фактура, която може да породи за купувача убеждението, че въз основа на същия договор може да приспадне платения по получената доставка ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, от една страна, че издателят на фактурата дължи начисления във фактурата ДДС, включително при липсата на каквато и да е действителна облагаема сделка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210318">18 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>P (Карти за гориво)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑48/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:215">EU:C:2021:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Член 203 от Директива 2006/112 цели да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който може да породи предвиденото в посочената директива право на приспадане (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210318">18 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>P (Карти за гориво)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑48/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:215">EU:C:2021:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до член 226 от Директива 2006/112, целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barlis 06 — Investimentos Imobiliários e Turísticos</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:690">EU:C:2016:690</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>От друга страна, основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните предпоставки са изпълнени, данъчната администрация не може да предвиди във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barlis 06 — Investimentos Imobiliários e Turísticos</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:690">EU:C:2016:690</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следователно Съдът е постановил, че данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС само поради това че фактурата не отговаря на условията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки за това право са изпълнени (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Barlis 06 — Investimentos Imobiliários e Turísticos</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:690">EU:C:2016:690</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Несъмнено, връзката между, от една страна, наличието и редовността на дадена фактура и от друга страна, правото на приспадане на ДДС не е автоматична, в смисъл че, първо, това право по принцип е свързано с действителното осъществяване на разглежданата доставка на стоки или услуги и второ, упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който е дължим само защото е посочен във фактура (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130704">4 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Мениджърски бизнес решения</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑572/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:456">EU:C:2013:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Въпреки това, доколкото, както е видно от съдебната практика, посочена в точка 36 от настоящото решение, и както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 41 и 45 от заключението си, целта на член 203 от Директива 2006/112 е да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, този риск може да бъде избегнат, в случай че данъчната администрация разполага с необходимите данни, за да установи дали са изпълнени материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС, независимо от това дали този ДДС е бил посочен в документ, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>фактура<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, или в друг документ, като например договор, сключен между страните.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Следователно, за да може даден документ да бъде признат като фактура по смисъла на член 203 от тази директива, той трябва, от една страна, да посочва ДДС и от друга страна, да съдържа тези от данните, посочени в разпоредбите на раздел 4 от глава 3 на дял XI от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Съдържание на фактурите<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, които са необходими, за да може данъчната администрация да установи дали са изпълнени материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение е ирелевантно да се разглежда дали, ако се предположи, че въпросният документ е договор, той обективно показва волята на страните по този договор, че става въпрос за фактура, която може да породи у съдоговорителя убеждението, че въз основа на този договор той може да приспадне платения по получената доставка ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да прецени в контекста на всички релевантни обстоятелства, разглеждани по делото в главното производство, и в частност на всички разпоредби от договора за финансов лизинг, дали последният действително съдържа данните, необходими в конкретния случай, за да може данъчната администрация да установи дали материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на ДДС са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Що се отнася до обстоятелството, че по делото в главното производство в договора за финансов лизинг наистина се посочва размерът на ДДС, но не и ставката на този данък, запитващата юрисдикция трябва да провери дали тази ставка все пак би могла да бъде приспадната по този договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 203 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че договор за финансов лизинг, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за фактура по смисъла на тази разпоредба, в случай че този договор съдържа всички необходими данни, за да може данъчната администрация на държава членка да установи дали материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС са изпълнени в конкретния случай, което запитващата юрисдикция трябва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>Поради изложените съображения Съдът (седми състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">трябва да се тълкува в смисъл, че:</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">договор за финансов лизинг, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за фактура по смисъла на тази разпоредба, в случай че този<?PAGE NO="9"?> договор съдържа всички необходими данни, за да може данъчната администрация на държава членка да установи дали материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност са изпълнени в конкретния случай, което запитващата юрисдикция трябва да провери.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>